ПРЕПОРЪКА относно предложението за решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (7.6.2010)

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

15.7.2010 - (05942/2010 – C7‑0264/2009 – 2009/0036(NLE)) - ***

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Csaba Sógor

Процедура : 2009/0036(NLE)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0231/2010

Внесени текстове :

A7-0231/2010

Разисквания :

PV 20/09/2010 - 17
CRE 20/09/2010 - 17

Гласувания :

PV 21/09/2010 - 5.5
CRE 21/09/2010 - 5.5
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0323

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

относно предложението за решение на Съвета за сключване на Споразумението между Европейския съюз и Ислямска република Пакистан за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица

(05942/2010 - C7‑0264/2009 – 2009/0036(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

– като взе предвид проектоспоразумението между Европейската общност и Ислямска република Пакистан за обратно приемане на пребиваващи без разрешение лица (8793/2009),

– като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2009)0106),

– като взе предвид проекта за решение на Съвета (05942/2010),

– като взе предвид член 63, параграф 1, точка 3, буква б), член 300, параграф 2, алинея 1, първо изречение и член 300, параграф 3 от Договора за ЕО, съобразно които Съветът се е консултирал с него (C7-0264/2009),

– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход” (COM(2009)0665),

– като взе предвид член 79, параграф 3 и член 218, параграф 6, алинея 2, буква а), точка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

– като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по външни работи (A7-0231/2010),

1. одобрява сключването на споразумението;

2. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите-членки и на Ислямска република Пакистан.

Контекст

На 18 септември 2000 г. Съветът упълномощи Комисията да води преговори за споразумение за обратно приемане между Европейската общност и Пакистан. След няколко кръга преговори споразумението беше парафирано на ниво преговарящи лица на 9 септември 2008 г. Съветът прие решението за подписване на споразумението на 4 юни 2009 г. и споразумението беше подписано от Европейската общност и Пакистан на 26 октомври 2009 г. в Брюксел.

Вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г., Европейският съюз замести Европейската общност и е неин правоприемник. Процедурите, които Съюзът трябва да следва за сключването на споразумението, се уреждат от член 218, параграф 6, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който гласи, че Съветът приема решението за сключване на споразумението.

С влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент трябва да одобри предложеното споразумение. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) е водещата комисия, а комисията по външни работи (AFET) дава становище.

Предмет

Споразумението цели да засили сътрудничеството между администрациите на запитаните и запитващите държави, за да се ускори процесът на обратно приемане. За тази цел споразумението постановява задължението, изцяло на реципрочна основа, за обратно приемане на собствени граждани и, при определени условия, на граждани на трети държави и лица без гражданство и определя необходимите технически разпоредби относно процедурата за обратно приемане (заявление за обратно приемане, доказателствени средства, срокове, условия за предаване и начини на транспортиране).

Споразумението цели да бъде важен инструмент в борбата срещу незаконната имиграция в Европейския съюз и би засилило сигурността в неговата територия. Пакистан е важна държава на произход или транзит на мигранти, които не изпълняват или вече не изпълняват действащите условия за влизане, престой или пребиваване на територията на държава-членка на ЕС (според данните на Комисията в ЕС-27 през 2008 г. са регистрирани 13 348 задържания, 17 016 решения за връщане, 4 424 извеждания, от които 3 667 връщания в трета държава). Споразумението с Пакистан е от значение и в регионален план и ще подкрепи усилията на ЕС за засилване на сътрудничеството с други държави в региона.

Споразумението съдържа клауза за незасягане по отношение на международното право и правилата за защита на личните данни. Действителното физическо връщане на въпросното лице е изцяло отговорност на компетентните органи в съответната държава-членка и Пакистан. Те трябва да спазват съответните задължения, произтичащи от международното право, като например принципа на забрана за връщане, и ще носят отговорност за случаите на експулсиране пред своите национални съдилища. Принципът на забрана за връщане има също процедурни последици, тъй като от държавите се изисква да извършват оценка на рисковете от малтретиране, включително в случаите на непряко извеждане към държава посредник. Всички държави-членки са страни по Конвенцията относно статута на бежанците и Европейската конвенция за правата на човека и следователно трябва да спазват тези задължения.

Споразумението създава Съвместен комитет за обратно приемане, който може да приеме свой процедурен правилник.

Предвид факта, че сред европейските институции единствено Европейската комисия участва в Съвместния комитет за обратно приемане, Европейският парламент следва да изисква от Комисията да предоставя редовно информация относно дейността на комитета.

Териториално прилагане

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Обединеното кралство уведоми за желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящото решение. В съответствие със същия Протокол Ирландия реши да не участва в приемането на настоящото решение. В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение, не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

Влизане в сила, срок и прекратяване

Споразумението ще влезе в сила на първия ден от втория месец след датата, на която страните се уведомяват една друга, че процедурите на ратификация са приключени.

Член 20, параграф 3 съдържа клауза, съгласно която споразумението няма обратно действие, т.е. споразумението няма да се прилага за тези пакистански граждани, които са пристигнали на територията на държавите-членки преди неговото влизане в сила.

Други съображения

Европейският съюз следва да предприеме всички необходими действия, за да гарантира ратифицирането на Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и на Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г. от страна на правителството на Пакистан.

внесено съгласно член 52, параграф 3 от правилника от

Sylvie Guillaume от името на групата S&D,

Hélène Flautre, Franziska Keller, Jean Lambert и Judith Sargentini от името на групата Verts/ALE

Rui Tavarès, Cornelia Ernst и Marie-Christine Vergiat от името на групата GUE/NGL

Споразумението за обратно приемане между ЕС и Пакистан е първото споразумение, което ще бъде сключено съгласно Договора от Лисабон. Следователно Европейският парламент трябва да гарантира, че то напълно съответства на Договорите за ЕС, както и на европейското и международно право в областта на основните права и убежището.

Гласувахме против настоящото споразумение, защото:

– то има за цел връщането на хора в страна, която не спазва съответните норми в областта на правата на човека, която не е подписала Женевската конвенция от 1951 г. и където настоящото положение не позволява безопасно завръщане. Освен това Пакистан вече има проблеми с посрещането на голям брой разселени лица.

– то не включва строги предпазни мерки и механизми относно нарушението на основните права.

– то съдържа множество пропуски и неясноти, особено по отношение на определенията, документите за пътуване, крайния срок за отговор на исканията за обратно приемане, дейностите по транзит, тежестта на доказване и евентуалното обратно действие. Тези неясноти биха могли да бъдат изяснени в рамките на Съвместния комитет за обратно приемане, в който ЕП за съжаление няма думата, което би било напълно основателно с оглед на новите му компетенции.

– то не гарантира адекватно защитата на личните данни: данните могат да бъдат предавани на „други органи”, без да се изисква съгласието на лицето.

– преди сключването на нови споразумения е необходима оценка на предходните споразумения.

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно предложението за решение на Съвета относно сключването на Споразумение за реадмисия на незаконно пребиваващи лица между Европейската общност и Ислямска република Пакистан
(5942/2010 – C7‑0264/2009 – 2009/0036(NLE))

Докладчик по становище: Gabriele Albertini

КРАТКА ОБОСНОВКА

След 8 години преговори между Европейската комисия и Пакистан най-накрая беше постигнато споразумение относно процедурата за реадмисия на незаконно пребиваващи лица, като договореният текст беше подписан през октомври 2009 г. при сключването му. С влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент ще трябва да одобри предложеното споразумение; ако Парламентът реши да отхвърли споразумението, то не може да влезе в сила. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи е водещата комисия, и предвид дългогодишния интерес на комисията по външни работи, последната поиска разрешение да изготви становище.

Предложеното решение относно сключването на споразумението съдържа необходимите вътрешни разпоредби за практическото прилагане на споразумението. В обяснителния меморандум, приложен към предложението, Комисията изтъква, че задълженията за реадмисия са определени изцяло на реципрочна основа и се отнасят за национални граждани, граждани на трети държави и лица без гражданство. Договорена беше дерогация от решението за Дания и, неотдавна, за Ирландия.

Първоначалното проектостановище призова водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да отхвърли предложението, като посочи нестабилното вътрешно положение и продължаващия модел на нарушаване на правата на човека в Пакистан, както и липсата на опити от страна на Комисията при преговорите да се гарантира, че се зачитат правата и се осигурява безопасност на върнатите лица (както пакистанци, така и жители на трети страни или лица без гражданство при преминаването им към държавата, която е тяхна крайна цел), факт, който е обезпокоителен в контекста на принудителна реадмисия в Пакистан. Проектостановището също така посочи като обезпокоителен факта, че все още не е направена оценка на 11-те споразумения за реадмисия, който са вече в сила, по-конкретно по отношение на опасенията относно зачитането на правата на човека.

Членовете на Парламента изразиха съгласие, че действително съществуват значителни опасения, но че една ясна рамка за сътрудничество за реадмисия с Пакистан е за предпочитане пред положението, при което съществува риск държавите-членки да преминат към връщане на нелегалните имигранти ad hoc и без надзор от страна на ЕС в областта на зачитането на правата на човека на върнатите лица, независимо дали от пакистански произход, трета страна или лица без гражданство при транзитното им преминаване през Пакистан. Член 16 от споразумението за реадмисия следва да гарантира, че ЕС има думата по този въпрос. Комисията по външни работи посочи отново необходимостта от оценка на досега сключените от ЕС споразумения, но изрази становище, че тези съображения от общ характер не следва да водят до отхвърляне на това конкретно споразумение.

******

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да предложи за одобрение предложението на Комисията.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

1.6.2010 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gabriele Albertini, Sir Robert Atkins, Michael Gahler, Marietta Giannakou, Andrzej Grzyb, Takis Hadjigeorgiou, Ioannis Kasoulides, Tunne Kelam, Nicole Kiil-Nielsen, Maria Eleni Koppa, Андрей Ковачев, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Eduard Kukan, Ryszard Antoni Legutko, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Barry Madlener, Mario Mauro, Willy Meyer, Francisco José Millán Mon, Alexander Mirsky, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Raimon Obiols, Kristiina Ojuland, Pier Antonio Panzeri, Alojz Peterle, Mirosław Piotrowski, Bernd Posselt, Cristian Dan Preda, Fiorello Provera, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jacek Saryusz-Wolski, Werner Schulz, Ernst Strasser, Charles Tannock, Zoran Thaler, Inese Vaidere, Кристиан Вигенин, Boris Zala

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Elena Băsescu, Nikolaos Chountis, Hélène Flautre, Kinga Gál, Roberto Gualtieri, Judith Sargentini, György Schöpflin, Alf Svensson, Renate Weber

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jean-Paul Besset, Michèle Striffler

Правна информация - Политика за поверителност