съдържащо препоръки към Комисията относно подобряването на рамката на ЕС за икономическо управление и за стабилност, по-специално в еврозоната

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

–   като взе предвид членове 121, 126, 136, 138 и 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Протоколи (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит и (№14) относно Еврогрупата, приложени към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС,

–   като взе предвид съобщенията на Комисията от 12 май 2010 г. относно засилване на координацията на икономическите политики (COM(2010)0250) и от 30 юни относно засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места – инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС (COM(2010)367),

–   като взе предвид препоръката на Комисията от 27 април 2010 г. за препоръка на Съвета относно основните насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза: Част I от „Интегрирани насоки Европа 2020“ (SEC(2010)0488),

–   като взе предвид предложението на Комисията от 27 април 2010 г. за решение на Съвета относно насоките за политиките за заетост на държавите-членки, част II от „Интегрирани насоки Европа 2020“ (COM(2010)0193) и своята резолюция от 8 септември 2010 г. (1)във връзка с него,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране(2),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г. за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите-членки,

–   като взе предвид Регламент (EО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(3),

–   като взе предвид Регламент (EО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(4),

–   като взе предвид Регламент (EО) № 3605/93 на Съвета от 22 ноември 1993 г. за прилагане на Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за създаване на Европейската общност(5),

–   като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета от 7 септември 2010 г., които одобряват по-засилен надзор над икономическата и бюджетната политика („Европейския семестър“),

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г.,

–   като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета на 9 и 10 май 2010 г.,

–   като взе предвид изявлението от 7 май 2010 г. на държавните или правителствените ръководители на държавите от еврозоната,

–   като взе предвид изявлението от 25 март 2010 г. на държавните и правителствените ръководители на държавите от еврозоната,

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 и 26 март 2010 г.,

–   като взе предвид изявлението от 11 април 2010 г. относно подкрепата за Гърция от страна на държавите-членки от еврозоната,

–   като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета на 16 март 2010 г.,

–   като взе предвид заключенията на Еврогрупата от 15 март 2010 г. относно наблюдението на конкурентоспособността и макроикономическите дисбаланси в еврозоната,

–   като взе предвид мандата на Еврогрупата относно изходните стратегии и краткосрочните приоритети на политиката в стратегията „Европа 2020: възможните последствия за еврозоната“ от 15 март 2010 г.,

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 22 и 23 март 2005 г. в Брюксел,

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 23 и 24 март 2000 г. в Лисабон,

–   като взе предвид резолюцията на Европейския съвет от 13 декември 1997 г. относно координацията на икономическата политика през Етап III на ИПС и членове 109 и член 109б от Договора [Договора за ЕО],

–   като взе предвид резолюцията на Европейския съвет от 17 юни 1997 г. относно Пакта за стабилност и растеж(6),

–   като взе предвид резолюцията на Европейския съвет от 16 юни 1997 г. относно растежа и заетостта(7),

–   като взе предвид бележките на Европейската централна банка от 10 юни 2010 г. относно укрепването на икономическото управление в еврозоната,

–   като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 относно качеството на статистическите данни в Съюза и засилени правомощия за извършване на одит от страна на Комисията (Евростат)(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно икономическото управление(9),

–   като взе предвид своята резолюция от 25 март 2010 г. относно доклада относно Годишния доклад относно еврозоната и публичните финанси за 2009 г.(10),

–   като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно „ЕС 2020“(11),

–   като взе предвид своята резолюция от 18 ноември 2008 г. относно ИПС@10: първите десет години на Икономическия и паричен съюз и бъдещите предизвикателства(12),

–   като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и комисията по правни въпроси (A7-0282/2010),

A. като има предвид, че неотдавнашните икономически събития ясно показаха, че координацията на икономическата политика в Съюза, по-специално в еврозоната, не функционира достатъчно добре и че, въпреки своите задължения съгласно ДФЕС, държавите-членки не са считали икономическите си политики за въпрос от общ интерес и не са ги координирали в рамките на Съвета, съобразно съответните разпоредби на Договора и със зачитане на ключовата роля на Комисията в процедурата за наблюдение,

Б.  като има предвид, че както настоящата рамка за икономическо управление и наблюдение, така и регулаторната рамка за финансови услуги не осигуриха достатъчно стабилност и растеж,

В.  като има предвид, че е от съществена важност да се предприемат действия, надхвърлящи временните мерки, насочени към стабилизирането на еврозоната,

Г.   като има предвид, че е необходимо да бъдат засилени икономическата координация и наблюдението на равнището на ЕС, като същевременно се зачита принципът на субсидиарност и се вземат под внимание специалните изисквания на еврозоната и поуките, които трябва да бъдат извлечени от неотдавнашната икономическа криза, без да се излага на опасност целостта на Европейския съюз и с отчитане на необходимостта да се осигури равното третиране на държавите-членки,

Д. като има предвид, че е целесъобразно да се засили икономическата координация в Съюза в неговата цялост, предвид факта, че икономическата стабилност на Съюза може да зависи от икономическото положение на един от неговите членове, че съществува извънредно силна икономическа взаимозависимост между всички държави-членки в рамките на единния пазар и че трябва да се подготвим за разширяването на еврозоната,

Е.  като има предвид, че с Договора от Лисабон предишният „метод на Общността“ се преобразува, като се адаптира и засилва, в „метод на Съюза“, чрез който по същество:

– Европейският съвет определя общите политически насоки и приоритети,

Комисията насърчава общия интерес на Съюза и предприема подходящи инициативи в тази насока,

– Европейският парламент и Съветът съвместно упражняват законодателни и бюджетни функции въз основа на предложенията на Комисията,

Ж. като има предвид, че новото засилено икономическо управление следва изцяло да включи и укрепи принципа на солидарност като предпоставка за способността на еврозоната да отговаря на асиметрични шокове и спекулативни атаки,

З.  като има предвид, че настоящата икономическа криза в Съюза е криза на платежоспособността, която първоначално се прояви като криза на ликвидността, която не може да бъде решена дългосрочно чрез натрупване на нов дълг в силно задлъжнели държави с ускорени планове за фискална консолидация,

И. като има предвид, че политиките в областта на заетостта имат основно значение при стимулирането на растежа и конкурентоспособността на европейската социална пазарна икономика, като предотвратяват макроикономически дисбаланси и гарантират социално включване и преразпределяне на доходите,

Й. като има предвид, че следва да бъде зачитана ролята на Комисията и на Европейската централна банка (ЕЦБ) съгласно ДФЕС,

K. като има предвид, че наличието на напълно независима ЕЦБ е необходимо изискване за стабилно евро, ниска инфлация и благоприятни условия на финансиране за растеж и работни места,

Л. като има предвид, че трябва да се отдаде повече внимание на скритите задължения и задбалансовите операции, които може да увеличат държавния дълг в средносрочен и дългосрочен план и да намалят прозрачността,

M. като има предвид, че определящите политиката следва по съгласуван начин да посочат и да се справят с общите икономически и социални предизвикателства, пред които са изправени икономиките в ЕС,

Н. като има предвид, че по-силното участие на социалните партньори на национално и европейско равнище ще допринесе за поемането на повече отговорност при прилагането на икономическото управление и като цяло на стратегията „Европа 2020“,

O. като има предвид, че следва да бъде създаден постоянен механизъм за решаване на кризи, включващ процедури за преструктуриране на дълга или регулирано неизпълнение на задълженията, за да се осигури финансова стабилност в случай на криза, свързана с държавния и частния дълг, като същевременно се защитава независимостта на ЕЦБ,

П. като има предвид, че настоящите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж, комбинирани с недостатъчно прилагане, не са били достатъчни за осигуряване на разумни фискални и в по-широк смисъл - и макроикономически политики; като има предвид, че е необходимо укрепването на фискалната и макроикономическа рамка на ЕС чрез по-строго прилагане на превантивни мерки, санкции и стимули, което да се основава на правила,

Р.  като има предвид, че целта за възвръщането на баланс в публичните финанси е необходимост за прекомерно задлъжнели държави, но само по себе си това няма да разреши проблема с икономическия дисбаланс между държавите от еврозоната и в по-широк план, в Съюза,

С. като има предвид, че европейският социален модел допринася за конкуренцията в световен мащаб, която беше отслабена от различията по отношение на икономическата конкурентоспособност между държавите-членки,

Т.  като има предвид, че се наблюдава тенденция познанията, капиталът и иновациите, и в по-малка степен трудът, да мигрират към определени региони, и че е необходимо механизмите на ЕС за финансова солидарност да бъдат допълнително развити в съответствие с целите на стратегията Европа 2020, по-специално в областите на научноизследователската и развойната дейност, обучението, действащите инициативи в областта на образованието; и на екологосъобразната икономика с ниски емисии на въглероден диоксид, като се цели поощряване на иновациите, териториалното и социално сближаване и икономическия растеж,

У. като има предвид, че Съюзът е изправен пред жестока конкуренция от бързо развиващите се икономики, стабилните публични финанси са изключително важни за насърчаването на възможности, нови иновации, икономически растеж и по този начин създаване на европейско общество на знанието,

Ф. като има предвид, че консолидирането на бюджета по всяка вероятност ще бъде в ущърб на обществените услуги и социалната закрила,

Х. като има предвид, че икономическият растеж и устойчивите публични финанси са предварително условие за икономическа и социална стабилност, дългосрочно фискално консолидиране и благосъстояние,

Ц. като има предвид, че много държави-членки често са провеждали проциклична фискална политика и че рядко са се прилагали или изпълнявали строго средносрочни бюджетни цели от ПСР, конкретни за дадената държава,

Ч.  като има предвид, че политиката в областта на заетостта играе ключова роля в свързания с голям брой работни места растеж и конкурентоспособността на европейската икономика, особено в контекста на застаряващото население,

Ш.  като има предвид, че осъществяването на вътрешния пазар във вида, предвиден от доклада Monti(13)1, е от съществено значение за едно истинското европейско икономическо управление,

Щ. като има предвид, че неустойчивите финанси, както и прекомерният общ (публичен и частен) дълг на отделна държава-членка имат потенциал да се отразят на целия Съюз; като има предвид, че е необходимо да се полагат усилия за постигането на справедлив баланс между инвестициите в устойчивия и създаващ работни места растеж и предотвратяването на прекомерни дефицити през икономическия цикъл, в съответствие със задълженията и насоките на равнище ЕС, като се отчитат социалното сближаване и интересите на бъдещите поколения, така че да се възстанови доверието в европейските публични финанси,

като има предвид, че процесът на намаляване на дефицитите в дългосрочен план трябва да бъде съчетан с други усилия, насърчаващи икономиката, като подобрени предварителни условия за инвестиции, подобрен и развит вътрешен пазар, предоставящ по-големи възможности, и засилена конкурентоспособност,

АБ. като има предвид, че следва да бъде призната важността на политиките, финансирани от бюджета на ЕС, включително на политиката на сближаване, за икономическия растеж и засилената конкурентоспособност на Съюза,

АВ. като има предвид, че неотдавнашната икономическа криза показа, че прекомерните макроикономически разлики и разлики в конкурентоспособността и дисбалансите в текущите сметки в еврозоната и в по-широк смисъл в Съюза постоянно нарастваха в годините, предшестващи кризата, наред с другото поради липсата на засилена икономическа координация и надзор, и трябва да бъдат решавани в тяхната цялост,

AГ.    като има предвид, че Европейският парламент в продължение на години настоятелно призоваваше за подобрения в икономическото управление както вътре в Съюза, така и по отношение на външното представителство на ЕС в международни икономически и парични форуми,

AД.   като има предвид, че засилването на икономическото управление трябва да протича заедно с укрепване на демократичната легитимност на европейското управление, което трябва да бъде постигнато чрез по-силно и по-навременно участие на Европейския парламент и на националните парламенти във всички фази на процеса, че е необходима допълнителна координация, при наличие на взаимно зачитане, между националните парламенти и Европейския парламент,

AЕ.    като има предвид, че решенията, взети по време на пролетната среща на върха през 2010 г. за гарантиране на стабилността на еврото, са само временни решения и ще трябва да бъдат подкрепени от политически мерки на национално равнище и по-силна рамка за икономическо управление на равнище ЕС, по-специално сред държавите-членки от еврозоната,

AЖ.   като има предвид, че всички подобрения на процесите на икономическо наблюдение и управление трябва да се основават на точни и съпоставими статистически данни относно съответните икономически политики и позиции на съответните държави-членки,

AЗ.    като има предвид, че за да бъде превърната Европа във водещ участник на глобалната сцена и в най-конкурентоспособното общество, основано на знанията, възможно най-скоро трябва да бъдат въведени мерки, насочени към растеж в дългосрочен план,

AИ.   като има предвид, че ДФЕС дава на ЕС по-големи правомощия за укрепване на икономическото управление в рамките на Съюза и разпоредбите му следва да се използват изцяло, като същевременно не трябва да се изключват промени в дългосрочен план в разпоредбите на ДФЕС, независимо че те може да се окажат деликатен въпрос,

AЙ.   като има предвид, че евентуалните санкции, свързани с нарушаване на целите на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), трябва да са предизвикани или от недостатъчна воля за спазване, или от измама, но в никакъв случай от неспособност за спазване по независими от съответната държава-членка причини,

AK.   като има предвид, че институциите следва да се подготвят за евентуалната необходимост от преразглеждане на Договорите,

AЛ.   като има предвид, че чрез член 48 от Договора за Европейски съюз на Европейския парламент се предоставят правомощия за представяне на проекти за преразглеждане на Договорите,

AM.   като има предвид, че е необходимо да се въведе и прилага изчерпателно вторично законодателство, така че да бъдат постигнати целите на Съюза в тази област; като има предвид, че за Съюза е изключително важно засиленото икономическо управление, основано на разпоредбите на ДФЕС, че изцяло следва да бъде използван методът на Съюза и че следва да бъде зачитана ключовата роля на Европейския парламент и на Комисията и с цел насърчаване на взаимно подкрепящи се политики,

AН.   като има предвид, че всяко законодателно предложение следва да подкрепя силни стимули за устойчиви и насърчаващи растежа икономически политики, да избягва моралния риск, да бъде в съответствие с други инструменти и правила на ЕС, и да максимизира ползите от еврото като единна валута за еврозоната и възстанови доверието в европейските икономики и в еврото,

AO.   като има предвид, че е необходимо да бъде засилена съгласуваността между краткосрочните, средносрочните и дългосрочните публични инвестиции, и като има предвид, че е необходимо тези инвестиции, по-специално в областта на инфраструктурата, да бъдат ефикасно използвани и разпределяни, като се отчитат целите на стратегията „Европа 2020“, най-вече във връзка с научноизследователската и развойната дейност, иновациите и образованието, с цел увеличаване на ефикасността на средствата и конкурентоспособността, подкрепа на производителността, създаване на заетост и укрепване на вътрешния пазар,

AП.   като има предвид, че за да се насърчи икономическият растеж, на предприятията и предприемачите трябва да бъде дадена реална възможност да се разрастват и да се възползват от наличието на 500 милиона потребители в Съюза; от което следва, че вътрешният пазар на услуги трябва да бъде напълно развит;

AР.    като има предвид, че различните модели на конкурентоспособност в ЕС следва да зачитат специфичните за всяка държава приоритети и потребности, като същевременно вземат под внимание задълженията съгласно ДФЕС,

AС.   като има предвид, че Съюзът трябва да бъде представен с обща позиция в международната парична система, международните финансови институции и форуми; като има предвид, че в духа на ДФЕС Съветът трябва да провежда консултации с Европейския парламент, преди да приеме решение съгласно член 138 от Договора за функционирането на Европейския съюз и се нуждае от съгласието на Парламента, преди да утвърди общи позиции, отнасящи се до области, спрямо които вътрешно се прилага обикновената законодателна процедура,

AТ.    като има предвид, че целите на ПСР трябва да бъдат съвместими не само със стратегията „Европа 2020“, но също така и с други компромиси, отнасящи се до разходите за помощ за развитие, научноизследователска и развойна дейност, околна среда, образование и премахване на бедността,

AУ.   като има предвид, че за да се избегне по-нататъшно разрастване на съществуващите разлики в конкурентоспособността в ЕС и отслабване на успеха на новото засилено икономическо управление, както и на целите на „ЕС 2020“ по отношение на създаването на работни места и устойчивото развитие, европейската стратегия за фискална консолидация следва да отчита изцяло особеностите на всяка държава-членка и да избягва прекалено опростен, еднакъв за всички подход,

AФ.   като има предвид, че всички новопредложени мерки следва да нямат несъразмерно въздействие върху най-уязвимите държави-членки, като затрудняват техните усилия за постигане на икономически растеж и сближаване,

AХ.   като има предвид, че икономическата криза доведе до своевременното приемане през май 2010 г. на европейския механизъм за финансово стабилизиране чрез Регламент на Съвета (ЕС) №407/2010 въз основа на член 122, параграф 2 от ДФЕС, без по него да се извърши консултация с Европейския парламент,

AЦ.   като има предвид, че позицията на Съвета относно проекта на коригиращ бюджет № 7/2010 обхваща необходимите изменения по отношение на създаването във функция 1 А на нова бюджетна позиция, 01 04 01 03,  за гарантиране на заеми с максимален размер 60 милиарда евро от страна на Европейския съюз в съответствие с разпоредбите на член 122, параграф 2 от ДФЕС, и съответно на нова статия, 8 0 2, в приходната част,

AЧ.    като има предвид, че на някои държави-членки може да се наложи да използват пакета от спасителни мерки, като същевременно те ще бъдат принудени да вземат предвид различните мерки, които са включени в него и които са разработени конкретно за всяка страна бенефициер,

AШ.  като има предвид, че на 29 септември 2010 г. Комисията прие законодателни предложения за икономическото управление, които отчасти удовлетворяват потребността от мерки за подобряване на икономическото управление, както са определени в настоящата резолюция; като има предвид, че Парламентът ще разгледа тези законодателни предложения съобразно съответните разпоредби на ДФЕС; като има предвид, че настоящата резолюция на ограничава никакви бъдещи позиции, които Парламентът би заел по този въпрос,

1.  изисква от Комисията да представи на Парламента, във възможно най-кратък срок след консултация с всички заинтересовани страни и въз основа на съответните разпоредби на ДФЕС, законодателни предложения с цел подобряване на рамката на ЕС за икономическо управление, и по-специално в рамките на еврозоната, и като следва подробните препоръки, съдържащи се в приложението, доколкото тези препоръки все още не са взети предвид в законодателните предложения на Комисията от 29 септември 2010 г. относно икономическото управление;

2.  потвърждава, че препоръките, съдържащи се в приложението, зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите на Европейския съюз;

3.  призовава Комисията в допълнение към мерките, които могат и следва своевременно да се предприемат в рамките на съществуващите договори, да насочи вниманието си към институционалните промени, които могат да се окажат необходими с оглед на последователното и ефикасно икономическо управление,

4.  счита, че от финансова гледна точка изискваното предложение следва да бъде покрито със съответни бюджетни кредити, като отчита съществуващите позиции на дефицит и мерки за постигане на икономии в държавите-членки;

5.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и подробните препоръки, съдържащи се в приложението, на Комисията, Европейския съвет, Съвета, Европейската централна банка, председателя на Еврогрупата и парламентите и правителствата на държавите-членки.

(1) Приети текстове, P6_TA(2010)0309. (2)      ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 1. (3)      ОВ L 209, 02.08.97, стр. 1. (4)      OВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6. (5)      ОВ L 332, 31.12.93, стр. 7. (6)      OВ С 236, 2.8.1997 г., стр. 1. (7)      OВ С 236, 2.8.1997 г., стр. 3. (8)      Приети текстове, P7_TA(2010)0230. (9)      Приети текстове, P7_TA(2010)0224. (10)    Приети текстове, P7_TA(2010)0072. (11)    Приети текстове, P7_TA(2010)0053. (12)    ОВ C 16E, 22.1.2010 г., стр. 8. (13) 1 „Нова стратегия за единния пазар — в служба на европейската икономика и европейското общество“ Доклад до председателя на Европейската комисия от професор Марио Монти, 9 май 2010 г.

Препоръка 1: Установяване на съгласувана и прозрачна рамка за многостранно наблюдение на развитието на макроикономическата обстановка в ЕС и в държавите-членки и засилване на фискалното наблюдение

Законодателният акт следва да приеме формата на регламент(и) относно многостранното наблюдение на икономическите политики и развитие въз основа на член 121, параграф 6 от ДФЕС, като изменя Регламент (ЕО) № 1466/97 относно превантивните мерки на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) и го допълва с нов регламент, целящ установяването на основана на правила, прозрачна рамка за наблюдение на прекомерните макроикономически дисбаланси, ефектите на разпространение и промените в конкурентоспособността, като:

–   гарантира ежегоден дебат между Европейския парламент, Комисията, Съвета и представители на националните парламенти относно програмите за стабилност и сближаване и националните програми за реформа, както и за оценка на националното икономическо развитие, всичко това като част от „Европейския семестър“,

–   определи обхвата на многостранното наблюдение въз основа на инструментите на ДФЕС и оценките на Комисията (член 121, по-конкретно параграфи 5 и 6, и член 148) с цел включване на растежа и неговото икономическо въздействие върху заетостта в същата правна рамка като действащите инструменти, целящи предотвратяване на прекомерни макроикономически дисбаланси, неустойчиви данъчни и други политики, и разглеждане на свързани с финансовата стабилност (т.е. избягване на финансови „балони“ в резултат на прекомерни притоци на кредити), дългосрочни тревоги за инвестициите и устойчивия растеж, с оглед на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и други промени, които са от значение; редовните системни оценки на риска от Европейския комитет за системен риск следва да представляват неразделна част от годишната процедура по надзор,

–   въведе рамка за задълбочено аналитично наблюдение (включително индекс със специални начални стойности за ранно предупреждение) със съответните методологични инструменти и прозрачност с цел ефективно многостранно наблюдение, основано на ключови икономически показатели (реални и номинални), които могат да повлияят върху позициите, свързани с конкурентоспособността, и/или на прекомерните дисбаланси; тези ключови показатели могат да бъдат: ефективни реални обменни курсове, текущи сметки, производителност (включително производителност на ресурсите и обща производителност на факторите), разходи за единица труд, ръст на кредитирането и промени в цените на активите (включително финансовите активи и пазарите на имоти), растежът и темпът на инвестициите, процентът на безработицата, позиции на нетните чуждестранни активи, развитието на данъчната основа, бедност и социално сближаване, както и външни показатели, свързани с околната среда;

Следва да се определят алармени прагове за показателите, включени в индекса, и всички промени в тези показатели да се допълнят от количествена оценка от Комисията,

–   прилага задълбочено наблюдение, специфично за всяка страна, ако това се сметне за необходимо въз основа на индекса и свързаната с него качествена оценка, посочена по-горе;

след това задълбочено наблюдение, специфично за всяка страна, държавите-членки носят отговорността за решенията за национални политики, които целят да се справят (предотвратят и коригират) макроикономическите дисбаланси, наред с необходимостта да се отчитат специфичните препоръки на Комисията и съюзното измерение на тези национални политики, по-конкретно за държавите в еврозоната. Корекциите трябва да бъдат насочени както към държавите с прекомерен дефицит, така и към тези с прекомерен излишък, като се отчитат специфичните обстоятелства на всяка страна, като например демографски особености, равнище на частната задлъжнялост, тенденции в заплащането, свързани с производителността на труда, заетост - специално заетост сред младите хора - и балансите в текущите сметки,

–   даде на Комисията мандат да разработва съответните аналитични инструменти и експертни знания за разследване на причините, които са в основата на постоянните тенденции към различия в рамките на еврозоната, включително въздействието на общите политики върху диференцираните икономически системи в нейните рамки,

–   установи общи правила за по-ефективно използване на основните насоки за икономическите политики като ключов инструмент за икономическо ръководство, наблюдение и специфични за отделните държави-членки препоръки, в съответствие със стратегията „Европа 2020“, като се вземат предвид допирните точки и разликите между държавите-членки и техните национални конкурентни предимства, включително демографското положение, с цел да се засили устойчивостта на икономиката на външни удари и отражението, което могат да имат решенията на държавите-членки върху другите държави-членки, особено в еврозоната,

–   създаде механизъм на национално равнище за оценка на изпълнението на приоритетите на стратегията „Европа 2020“ и на постигането на съответните национални цели, включени в националните програми за реформа, с цел да се подпомогне годишната оценка от страна на институциите на ЕС;

–   въведе процедури с цел да се предостави възможност на Комисията да издава ранни предупреждения и да предоставя съвети на ранен етап по отношение на политиките пряко на държавите-членки;

     в случаите, в които е налице постоянен и влошаващ се макроикономически дисбаланс, наличието на прозрачна и обективна процедура следва да предостави възможност за класифицирането на дадена държава-членка като намираща се в „положение на прекомерен дисбаланс“, което да доведе до по-стриктно наблюдение,

–   въведе „Европейски семестър“ за сравнение и оценка на проектобюджетите на държавите-членки (основни елементи и хипотези) след провеждането на разисквания с националните парламенти, с цел да се извърши по-добра оценка на прилагането и бъдещото изпълнение на програмите за стабилност и сближаване и националните програми за реформа; бюджетните правила и процедури на равнището на ЕС и на национално равнище следва да се съблюдават; държавите-членки представят своите програми за стабилност и сближаване и национални програми за реформа на Комисията през април, след надлежно участие на националните парламенти и като се отчитат правилата и заключенията на равнището на ЕС; от своя страна Европейският парламент може да установи систематичен начин за насърчаване на публичния дебат и за повишаване на осведомеността, нагледността и отчетността по отношение на тези процедури и за това, как институциите на ЕС са приложили съгласуваните правила;

–   въведе „Европейски семестър“ за справяне с възможните последици от националните фискални политики, както и механизъм за ранно определяне на наличието на прекомерен бюджетен дефицит, и гарантира съгласуваността между действията на равнището на ЕС и на национално равнище в рамките на интегрираните насоки, както и постигането на количествените и качествените цели като растеж и заетост, което би позволило действителен и навременен принос от всички заинтересовани страни, включително националните парламенти и Европейския парламент, както и консултация със социалните партньори;

–   гарантира, че основните хипотези и показатели, използвани в главните прогнози, които се използват за изготвянето на националните програми за стабилност и сближаване и националните програми за реформа, се извличат по надежден и последователен начин, по-специално в рамките на еврозоната; приеме тристепенен подход, който включва отрицателен, основен и благоприятен макроикономически сценарий, като се отчита наличието на несигурна международна икономическа среда; методологиите за изчисляване на основните бюджетни агрегати следва да бъдат допълнително хармонизирани, с цел да се улесни сравнението между държавите-членки;

–   въведе в програмите за стабилност и сближаване и националните програми за реформа по-силен ангажимент за спазване на средносрочната фискална цел, като се отчитат настоящото равнище на дълг и скритите задължения на държавите-членки, по-специално във връзка със застаряването на населението;

–   въведе по-силна връзка между програмите за стабилност и сближаване и националните програми за реформа и националните годишни и многогодишни бюджетни рамки, като същевременно се съблюдават националните правила и процедури;

–   въведе по-стриктна оценка на програмите за стабилност и сближаване, от гледна точка на тяхната взаимосвързаност с целите на други държави-членки и целите на Съюза, преди приемането на политиките, предвидени в програмите за стабилност и конвергенция на национално равнище;

–   въведе механизъм за по-голямо участие на националните парламенти и за консултация със социалните партньори преди официалното представяне на програмите за стабилност и сближаване и националните програми за реформа на равнището на ЕС в рамките на договорен срок, например чрез годишен дебат, в който участват националните парламенти и Европейският парламент, относно интегрираните насоки и тяхната бюджетна ориентация;

–   въведе по-систематична последваща съпоставка между планираните фискални позиции и планираните позиции, свързани с растежа и заетостта, както са представени от държавите-членки в техните програми за стабилност и сближаване и национални програми за реформа, и реалния наличен резултат, като се проучат съществените различия между планираните и реализираните стойности и се предприемат мерки във връзка с тях;

–    гарантира, че се предприемат действия във връзка с годишните препоръки и предупреждения на Комисията по отношение на съблюдаването от държавите-членки на целите на „Европа 2020“ и че се разработват методи на „моркова и тоягата“, с цел да се гарантира, че държавите-членки спазват тези цели;

–   осигури повече отчетност и прозрачност спрямо Парламента в рамките на оценката на равнището на ЕС на програмите за стабилност и сближаване и националните програми за реформа с цел повишаване на обществената осведоменост и партньорския натиск;

–   установи, под егидата на Комисията, независим, систематичен и ясен процес на оценка по отношение на програмите за стабилност и сближаване и националните програми за реформа, за да се осигури по-прозрачен подход и да се увеличи независимостта на оценяването;

–   въведе специални процедури, както и изискване държавите-членки, по-специално държавите от еврозоната, да се уведомяват помежду си и да уведомят Комисията, преди да вземат решения в областта на икономическата политика с очаквани значителни последици за други държави, които биха могли да застрашат гладкото функциониране на вътрешния пазар и на икономическия и паричен съюз;

–   въведе изискване държавите-членки да предоставят на Комисията допълнителна информация при възникване на сериозни опасения, че проведената политика би могла да застраши растежа из целия Съюз, правилното функциониране на вътрешния пазар или икономическия и паричен съюз, или да изложи на опасност целите на равнището на Съюза, а именно целите в рамките на стратегията „ЕС 2020“;

–   взема предвид оценката на Европейския комитет за системен риск в рамките на многостранното наблюдение, особено по отношение на финансовата стабилност, тестовете за устойчивост, възможните вътрешни и външни последици и натрупването на прекомерно високи дългове в частния сектор;

–   създаде стабилна и прозрачна рамка за надзор, съставена от два стълба — икономически политики и политики в областта на заетостта, въз основа на членове 121 и 148 от ДФЕС; в рамките на стълба на заетостта, като част от преработената и укрепена Европейска стратегия по заетостта, такава рамка следва да предостави възможност за извършване на оценка на целесъобразността на политиките в областта на заетостта в контекста на насоките за политиките за заетостта, така че да стане възможно формулирането на реални насоки, като се отчетат европейското измерение и последиците и съответното им отражение върху националните политики; наред с това следва да се изработят своевременни препоръки с превантивен характер, с цел предприемане на мерки по отношение на основните слабости и предизвикателства, с които се сблъскват политиките в областта на заетостта и пазарите на труда в държавите-членки;

–   предостави по-активна роля на Комитета по заетостта, съобразно предвиденото в член 150 от ДФЕС, в частност при разглеждането на въпроси, свързани с трансграничната заетост, както и по-активна роля на Комитета за социална закрила съобразно предвиденото в член 160 от ДФЕС;

–   гарантира, че при всички бюджетни оценки предприетите от държавите-членки структурни реформи се вземат изрично под внимание, особено реформите в областта на пенсиите, здравеопазването и социалната закрила, които целят предприемане на действия в отговор на демографските тенденции, както и тези в областта на подпомагането, образованието и научноизследователската дейност, като се придава еднаква степен на важност на устойчивостта и целесъобразността; следва да се извърши оценка и на въздействието на тези реформи върху заетостта и социалната сфера, особено върху уязвимите социални групи, така че да не се установяват правила без предварителна оценка на тяхното въздействие върху заетостта и социалната закрила в държавите-членки;

–   активира хоризонталната социална клауза от Договора от Лисабон, като се вземат предвид социалните права и социалните цели при определянето на новите политики на ЕС;

–   предвиди включването на Европейския парламент в необходимата степен в процеса на наблюдение на икономическите политики и политиките в областта на заетостта и оценката на социалното въздействие на тези политики; във връзка с това срокът и процесът на приемане на интегрираните насоки, в частност насоките за политиките в областта на заетостта, следва да се обособят по начин, който предоставя на Европейския парламент времето, необходимо за изпълнение на консултативната му роля съобразно член 148, параграф 2 от ДФЕС;

–   въведе устойчива и прозрачна рамка за наблюдение и оценка по отношение на насоките за политиките за заетост, основана на водещи цели на ЕС, които да бъдат последвани от подходящи подцели, показатели и индекси, като се вземат предвид специфичните особености на всяка държава-членка в съответствие с различните начални позиции на всяка страна;

–   призове Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси и Съвета по икономически и финансови въпроси и съответните работни групи към задълбочаване на тяхното сътрудничество, включително чрез провеждане на съвместни заседания на всеки две години, с цел да се гарантира, че техните политики са действително интегрирани.

Препоръка 2: По-строги разпоредби на Пакта за стабилност и растеж

Бъдещият законодателен акт (въз основа на член 126 от ДФЕС, наред с другото), следва да бъде насочен към укрепване на превантивните мерки от Пакта за стабилност и растеж и да включва по-разумни от икономическа и политическа гледна точка санкции и стимули, като се вземат предвид структурата на националния бюджетен дефицит и дълг (включително скрити задължения), „икономическият цикъл“, с цел да се избегне процикличната бюджетна политика, както и естеството на бюджетните приходи и разходи, които са необходими за провеждане на насърчаващите растежа структурни реформи; всички държави-членки следва да се стремят към постигането на напредък, а тези с по-голям дефицит следва по принцип да допринасят в по-голяма степен за изпълнението на целите по отношение на размера на дълга и дефицита. Следва да се вземат предвид и демографските тенденции при извършването на оценка на дисбалансите в текущите сметки:

–   да се интегрират в по-голяма степен критериите относно дълга (аспект, свързан с устойчивостта) във всеки отделен етап от процедурата при прекомерен дефицит и да се въведе процедура на наблюдение при прекомерен дълг въз основа на равнището на брутния дълг; при процедурата на наблюдение при прекомерен дълг ще се изисква изготвянето на подробни доклади относно динамиката на дълга и дефицита, тяхната взаимна свързаност и развитие, като се вземат предвид специфичните за всяка страна условия и се определят различни срокове за отделните държави-членки, с цел те да могат да достигнат целевите стойности, определени в Пакта за стабилност и растеж;

Комисията следва да проведе консултации с европейските и съответните национални социални партньори, като част от процедурата на наблюдение при прекомерен дълг;

–   да се отдели по-голямо внимание на равнището на дълга, профила на дълга (включително падежа) и динамиката му (оценка на устойчивостта на публичните финанси) и на темпа на приближаване към конкретната за държавата-членка средносрочна фискална цел, включена в програмите за стабилност и сближаване;

–   като част от процедурата на наблюдение при прекомерен дълг да се установи ясна хармонизирана рамка за измерване и наблюдение на динамиката на дълга, включително на скритите и условните задължения, например публичните пенсионни задължения и публичните гаранции (независимо дали, наред с другото, по отношение на главница, лихви или потоци от приходи) в рамките на инвестициите на публично-частни партньорства и разходите, които подобен вид инвестиции носят за бюджета на страната с течение на времето;

–   да се определи диференциран график, специфичен за отделните страни, за процеса на фискална консолидация, който се предвижда да се осъществи не по-късно от 2015 г., с оглед на повторното привеждане в съответствие на равнищата на публичния дефицит с определените в Пакта за стабилност и растеж изисквания;

–   да се установи механизъм за мониторинг, включващ възможни оповестявани предупреждения, стимули и все по-строги санкции за държавите-членки, които не са постигнали средносрочната фискална цел, определена специално за тях, или не се приближават към нея с договорения темп, както и евентуално икономически стимул за държавите, постигнали своите средносрочни фискални цели по-бързо от очакваното;

–   да се въведат минимални правила и насоки за националните бюджетни процедури (т.е. годишни и многогодишни финансови рамки), с цел да се изпълни задължението съгласно член 3 от Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит; тези национални рамки следва да включват достатъчно информация както за разходите, така и за приходите на планираните бюджетни действия, за да може да се осъществят ползотворни разисквания и контрол на бюджетното планиране на национално равнище и на равнището на ЕС; освен това е необходимо да се положат допълнителни усилия с оглед на съпоставимостта на националните бюджети по отношение на техните разходни категории и приходи и на политическите приоритети, които те отразяват;

–   да се насърчава създаването в рамките на бюджетния контрол на механизми за ранно предупреждение на национално равнище;

–   да се въведат предварително определени и превантивни мерки в еврозоната, които се определят в рамките на ясните правомощия на Комисията, по отношение както на превантивните действия, така и на коригиращите мерки на Пакта за стабилност и растеж, с цел да се улеснят и прилагат постепенно стъпките за ранно предупреждение;

–   да се изпълняват и прилагат тези санкции и стимули за държавите-членки в еврозоната, като се вземат предвид тесните взаимовръзки с икономиките на държави извън еврозоната, особено държавите, които се очаква да се присъединят към еврозоната, като част от новата многостранна рамка за наблюдение, както и усъвършенстваните инструменти на Пакта за стабилност и растеж, по-специално по-тясна насоченост на средносрочната фискална цел;

–   да се извършат необходимите промени във вътрешната процедура за вземане на решение в Комисията, като се зачитат в дължимата степен принципите, заложени в ДФЕС, с цел да се гарантира ефективното и бързо прилагане на механизмите за санкциониране в рамките на нейните ясни правомощия, по-специално по отношение на държавите-членки в еврозоната;

–   да се гарантира, че решението относно спазването на Пакта за стабилност и растеж от страна на държавите-членки се взема от Комисията, при наличието на по-висока степен на независимост от Съвета, за да бъдат изцяло съблюдавани принципите на Пакта;

–   да се гарантира, че годишните препоръки по отношение на политиките се разискват в Европейския парламент преди разискванията в Европейския съвет.

Препоръка 3: Подобряване на икономическото управление в еврозоната от страна на Еврогрупата и Европейския съюз като цяло

Като признава, че е важно всички държави-членки на Европейския съюз да участват в постигането на икономическо сближаване, но като признава също така, че държавите от еврозоната са в различно положение от това на другите държави-членки, тъй като не могат да се ползват от механизма на обменните курсове, ако трябва да коригират относителните цени, и че те си поделят отговорността за функционирането на Европейския паричен съюз като цяло, новите разпоредби, основаващи се на другите препоръки в настоящата резолюция, на член 136 от ДФЕС и на Протокол (№ 14) относно Еврогрупата към него, имат за цел да:

–   създадат конкретна за еврозоната рамка за засилено наблюдение, съсредоточена върху прекомерните макроикономически отклонения, икономическия растеж, равнищата на безработица, конкурентоспособността на цените, реалните обменни курсове, ръста на заемите и тенденциите по отношение на текущата сметка на съответните държави-членки;

– създадат постоянна рамка за активизиране на координацията между всички държави-членки на ЕС с цел мониторинг и насърчаване на икономическото сближаване и обсъждане на възможните макроикономически дисбаланси в рамките на Съюза;

– отдадат по-голямо значение на годишните доклади за наблюдение на еврозоната, които се основават на тримесечни тематични доклади за повече от една държави и са съсредоточени, от една страна, върху възможните последици от тенденциите в световната икономика и от политиките и обстоятелствата, които имат въздействие най-вече върху дадени държави-членки в еврозоната, и, от друга страна, върху възможното въздействие на икономическите решения, вземани от Еврогрупата, върху страни и региони извън еврозоната; следва да се отдели   специално внимание на определянето на политики, които имат положителни последици, по-специално по време на икономически спадове, и които по този начин подкрепят устойчивия растеж в цялата еврозона;

–   разширят състава на секретариата на председателя на Еврогрупата;

–   отправя се предложение членът на Комисията, отговарящ за икономическите и паричните въпроси, да изпълнява също функциите на заместник-председател на Комисията и да отговаря за осигуряването на последователността на икономическите действия на ЕС, като контролира как Комисията изпълнява своите отговорности в икономическата и фискалната сфера и в областта на финансовите пазари и като координира другите аспекти на икономическите действия на Съюза;

–   увеличат прозрачността и отчетността при вземането на решения от Еврогрупата, като се установи редовен диалог с председателя на Еврогрупата в рамките на отговорната комисия в Парламента и като в кратки срокове се публикуват решенията, взети от Еврогрупата, на нейната интернет страница; гарантират, че най-малко онези държави-членки извън еврозоната, които са задължени да приемат единната валута, имат достъп до разискванията в рамките на Еврогрупата.

Препоръка 4: Създаване на здрав и надежден механизъм за предотвратяване на прекомерния дълг и за разрешаване на проблема с дълга за еврозоната

Преди всеки законодателен акт (основан на членове 122, 125, 329 (засилено сътрудничество) и член 352 от ДФЕС или друго целесъобразно правно основание) следва да се извърши проучване на оценката на въздействието и приложимостта в рамките на не повече от една година, като целта е да:

–   се създаде постоянен механизъм или орган (Европейски паричен фонд), след надлежно разглеждане, което следва да отнеме не повече от една година, на неговите предимства и недостатъци, като той се използва за наблюдение на развитието на държавния дълг и като допълнителен механизъм към Пакта за стабилност и растеж, който да се използва като последна мярка в случаи, в които правителства и/или държави-членки, изправени пред проблеми, свързани с платежния баланс, вече нямат достъп до пазарно финансиране; той се основава на съществуващи механизми (европейски механизъм за финансова стабилност, европейски механизъм за финансово стабилизиране, европейски механизъм за подпомагане на платежния баланс) и включва ясни разпоредби, които засягат, наред с другото, следните аспекти:

- критерии за членство, например изпълняване на минималните изисквания по отношение на националните бюджетни разпоредби/институции,

- процедури за вземане на решения и финансиране,

- условия за отпускане на специални заеми,

- наблюдение,

- ресурси и правомощия.

Този механизъм не следва да ограничава правомощията на бюджетните органи да определят целесъобразния размер на бюджета на ЕС и той следва да избягва моралния риск и да е в съответствие с принципите за държавната помощ и нейните последици; следва да се извърши също внимателна оценка на това, дали държавите-членки, които не са приели еврото, биха могли евентуално да се присъединят към европейския механизъм за стабилизиране, при условие че са изпълнени предварително определените критерии, като всеки случай се разглежда поотделно;

–   се разгледа възможността държавите-членки, които не са приели еврото, да се присъединят към европейския механизъм за стабилизиране, при условие че са изпълнени определени критерии, като всеки случай се разглежда поотделно;

–   се уведоми Европейският парламент относно прогнозираното въздействие върху кредитния рейтинг на ЕС: а) от създаването на механизъм за финансово стабилизиране и б) от използването на цялата линия;

–   се предостави достатъчна информация относно правилата за прилагане на механизма за финансово стабилизиране по отношение на ограниченията на многогодишната финансова рамка (МФР); предвид важните му последствия за бюджета, да се обсъди допълнително европейският механизъм за финансово стабилизиране преди приемането на регламента за МФР;

–   да се приеме участието и на двете направления на бюджетния орган при вземането на решения относно възможното въздействие на този механизъм върху бюджета на ЕС;

–   да се постигне съгласие относно това, че всякакви евентуални бюджетни нужди, свързани с механизма, следва да бъдат финансирани чрез специално преразглеждане на МФР, за да се гарантира, че бюджетният орган се ангажира в достатъчна степен и навреме.

Препоръка 5: Преглед на бюджетните, финансовите и данъчните инструменти на ЕС

Бъдещият законодателен акт/проучване на приложимостта следва да се приеме в срок от дванадесет месеца, като целта е да:

–   се извърши в срок от една година оценка на приложимостта (естество, рискове и преимущества), с цел да се въведе в дългосрочен план система, в рамките на която държавите-членки да могат да участват в издаването на общи еврооблигации; в оценката следва да се формулират различните цели и правни алтернативи, като финансиране в дългосрочен план на европейски инфраструктурни и стратегически проекти чрез издаване на облигации, свързани с тези проекти; преимуществата и слабостите на всички възможности следва да се подложат на анализ, като се вземат предвид евентуалните последици за участващите партньори, свързани с моралния риск;

–   се укрепи и актуализира, отчитайки по-специално целите в рамките на стратегията „Европа 2020“, политиката на сближаване на ЕС в тясно сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), с цел да се ограничат структурните слабости, да се премахнат разликите в благосъстоянието, да се увеличи покупателната способност и да се повиши конкурентоспособността на икономически по-слабите региони, наред с другото чрез улесняване на финансовите нужди на МСП и на успешното им участие във вътрешния пазар;

–   изтъква се, че независимостта на Европейската централна банка е от основно значение за стабилността на финансовата и свободната пазарна икономика на Европейския съюз;

–   настоятелно се призовава за ясно запазване на разграничението между фискалната и паричната политика, така че да не се поставя под заплаха независимостта на Европейската централна банка;

–   се формулират общи бюджетни принципи по отношение на качеството на бюджетните разходи (както за националните бюджети, така и за бюджета на ЕС) и се разработи набор от общи политики и инструменти за подкрепа на стратегията „Европа 2020“, като същевременно се поддържа равновесие между постигането на целите на бюджетната дисциплина и предоставянето на възможности за дългосрочно финансиране на устойчива заетост и инвестиции;

–   се създаде ясна рамка за подновяване на съвместните усилия, чрез бюджетните средства на ЕС и финансовите средства на ЕИБ, за набиране на допълнителни бюджетни средства в рамките на следващата многогодишна финансова рамка и за извличане на полза от експертния опит на ЕИБ в областта на финансовия инженеринг, от неговата ангажираност с политиката на ЕС и от неговата ключова роля сред финансовите институции от публичния и частния сектор, и да се предостави по-активна роля на ЕИБ и Кохезионния фонд, по-специално по време на икономически спадове;

–   се създаде група на високо равнище за данъчната политика, председателствана от Комисията, с мандат да изготви в срок от една година пътна карта за стратегически и прагматичен подход към въпросите на данъчната политика, като се отделя особено внимание на борбата срещу данъчните измами и данъчните убежища, отново се налага по-стриктното спазване на кодекса за поведение по отношение на данъчното облагане на предприятията и същевременно се използват по-широко процедурите срещу нелоялната данъчна конкуренция, увеличава се автоматичният обмен на информация, улеснява се приемането на повишаващи растежа данъчни реформи и се проучват нови инструменти; външната политическа програма на ЕС в данъчната област, по-специално в контекста на Г-20, следва да се анализира от тази група на високо равнище за данъчната политика;

–   се създаде политическа група на високо равнище, председателствана от Комисията, с мандат да проучи евентуалните институционални промени в рамките на текущите реформи в областта на икономическото управление, включително възможността за създаване на общо европейско министерство на финансите, с цел да се предоставят на Европейския съюз собствени финансови средства съгласно Договора от Лисабон, за да се намали зависимостта от трансферите от националните бюджети;

–   се укрепи единният пазар чрез насърчаване на електронната търговия и транснационалната търговия, да се опростят процедурите за плащане онлайн и да се хармонизират фискалните инструменти като средство за задълбочаване на доверието на потребителите към европейската икономика.

Препоръка 6: Регулиране и надзор на финансовия пазар с ясно макроикономическо измерение:

Бъдещият законодателен акт следва да има за цел да:

–   следи за това, всички законодателни инициативи относно финансовите услуги да са в съответствие с макроикономическите политики, с цел да се гарантира необходимата прозрачност и стабилност на пазара и по този начин да се задълбочи доверието в пазарите и икономическото развитие;

–   насърчава способите за постигане на последователно изпълнение на капиталовите изисквания по стълб II в отговор на изкуственото покачване на цените на специфични активи или във връзка с въпроси в областта на паричното предлагане;

–   регулира взаимните връзки между финансовите пазари и макроикономическите политики, така че да се гарантира наличието на стабилност, прозрачност и отчетност и да се ограничат стимулите за поемането на прекомерен риск;

–   оценява редовно развитието на цените на активите и ръста на кредитирането и тяхното въздействие върху финансовата стабилност и движенията по текущата сметка, както и реалните ефективни обменни курсове на държавите-членки;

–   предостави на европейските надзорни органи изключителни правомощия за надзор на големите трансгранични финансови институции.

Препоръка 7: По-голяма надеждност на статистиката на ЕС

Бъдещият законодателен акт следва да има за цел да:

–   гарантира строго спазване на договорените политически ангажименти в областта на статистиката;

–   разшири правомощията на Комисията (Евростат) за провеждане на разследване, включително проверки на място без предварително предупреждение и достъп до цялата счетоводна и бюджетна информация, включително срещи с лица или агенции, добре запознати с такава информация, например независими икономисти, стопански организации и професионални съюзи, с цел оценка на качеството на публичните финанси; по целесъобразност тези мерки следва да се придружават от увеличаване на бюджета и човешките ресурси на Евростат;

–   изисква от държавите-членки да предоставят на Комисията (Евростат) данни, които са в съответствие със статистическите принципи, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2009 година относно европейската статистика(1),

–   изисква държавите-членки да посочат кои данни, предоставени на Комисията (Евростат), са подкрепени от доклад на независим одитор;

–   въведе финансови и нефинансови санкции за предоставяне на статистически данни, които не са в съответствие със стратегическите принципи, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 223/2009;

–   извърши преглед на необходимостта от по-хармонизирани данни в съответствие с рамката за икономическо управление, предложена в настоящото приложение; по-специално да гарантира наличието на рамка за европейска статистика с подходящо качество, необходима за усъвършенстване на рамката за аналитично наблюдение, включително „индекс“ за ефективно многостранно наблюдение съгласно препоръка 1;

–   хармонизира данните за публичните финанси въз основа на стандартизирани и международно приети методи на счетоводно отчитане;

–   гарантира последователното и явно оповестяване на някои задбалансови пасиви, по-специално по отношение на бъдещи плащания, необходими за пенсии от публичния сектор и дългосрочни договори с частния сектор за наемане или предоставяне на обществени съоръжения.

Препоръка 8: По-добро представяне на Съюза в икономическата и паричната област

Бъдещият законодателен акт (въз основа на член 138 от ДФЕС) следва да има за цел да:

–   се стреми да бъде договорено представяне на еврозоната/ЕС в МВФ и други финансови институции, по целесъобразност;

–   прегледа реда и условията за представяне на еврозоната/ЕС в други финансови органи в областта на икономическата, паричната и финансовата стабилност;

–   включи, в духа на разпоредбите на ДФЕС, процедура за пълно информиране и участие на Европейския парламент преди приемането на решение съгласно член 138 от Договора;

–   създаде ясна и целенасочена международна програма за еврозоната/ЕС, която ще гарантира равни условия на международно равнище в програмата на ЕС за данъчно и финансово регулиране и надзор и за регулиране и надзор в областта на борбата с измамите;

–   постави началото на процес на обсъждане, успоредно с мерките, които могат и следва да се предприемат във възможно най-кратък срок съгласно настоящата институционална рамка, с цел да се определят границите на тази рамка и да се формулират идеи за една бъдеща реформа на Договорите, като се предостави възможност за въвеждане на механизми и структури, необходими с оглед на последователното и ефикасно икономическо управление и за действително сближаване на макроикономическо равнище между държавите-членки от еврозоната и в ЕС като цяло.

(1)    OВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.

Настоящата икономическа, финансова и социална криза показа, че съществуващият модел на икономическо управление в Съюза не е работил така ефективно, както е било предвидено. През изминалите години не се постигна достатъчно сближаване на държавите-членки. Вместо това макроикономическите и фискалните дисбаланси се задържаха или се увеличиха през последните 11 години. Рамката за наблюдение беше твърде слаба и разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж не се спазваха, особено по-отношение на превантивните мерки. В резултат на това макроикономическите дисбаланси се запазиха и стана все по-трудно да се поддържа стабилността на публичните финанси. Последната стъпка беше кризата с държавния дълг в еврозоната през пролетта на 2010 г. Сега трябва да се поучим от грешките си и да създадем възможност да бъде подобрена икономическата рамка и установим ясни и по-целенасочени инструменти за наблюдение.

Настоящият доклад, който допълва миналата и настоящата дейност на Европейския парламент, има за основна цел да представи някои идеи за структурни реформи и една процедура, с която институциите на ЕС и държавите-членки могат да засилят своята роля в общата съдба. Той е насочен към по-добра координация с и между държавите-членки, по-специално държавите от еврозоната, за да бъде избегнато повторението на неотдавна наблюдаваното положение. Тези мерки следва да имат средносрочна цел, предвидена във вторично законодателство, и дългосрочна цел, което може да доведе до промени в Договора.

От решаващо значение е държавите-членки в бъдеще строго да спазват разпоредбите и решенията на равнище на ЕС като разпоредбите и инструментите на Пакта за стабилност и растеж. Неспазване като наблюдаваното през последните години следва да не се повтаря. Необходими са допълнителни проверки на бюджетния дефицит заедно с по-задълбочено наблюдение на развитието на държавния дълг и по-отношение на бюджетните приходи.

Също така е необходимо да се съсредоточим върху производителността и конкурентоспособността на ЕС по отношение на целите на „Европа 2020“, като се отделя особено внимание на образованието, иновациите, изследователската и развойната дейност и се създава възможност за гъвкавост на пазара. Трябва да осъществим структурни промени в социалната политика и интеграцията на пазарите на труда, фискалните стимули за МСП – основен двигател на растежа – и укрепване на вътрешния пазар, като държавите-членки следва да не се конкурират помежду си, а да уважават своят различен темп и особеност на растеж и развитие.

Основните идеи в настоящия доклад са развити в рамките на осем препоръки, които са насочени към създаването на общи понятия какво е икономическо управление и стабилност в Европейския съюз:

Ø Препоръка 1: Установяване на съгласувана и прозрачна рамка за многостранно наблюдение на развитието на макроикономическата обстановка в ЕС и в държавите-членки

Ø Препоръка 2: По-строги разпоредби на Пакта за стабилност и растеж

Ø Препоръка 3: Укрепване на икономическото управление в еврозоната от страна на Еврогрупата

Ø Препоръка 4: Създаване на здрав и надежден механизъм за предотвратяване на прекомерен дълг и за разрешаване на проблема с дълга за еврозоната

Ø Препоръка 5: Преглед на бюджетните, финансовите и данъчните инструменти на ЕС

Ø Препоръка 6: Регламент относно финансовия пазар с ясно макроикономическо измерение

Ø Препоръка 7: По-голяма надеждност за статистиката на ЕС

Ø Препоръка 8: По-добро представяне на Съюза в икономическата и паричната област

(Инициатива - член 42 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че настоящата финансова криза се дължи на много фактори, например на липсата на надеждна координация на икономическите политики,

Б.   като има предвид, че икономическата криза доведе до своевременното приемане през май 2010 г. на европейския механизъм за финансово стабилизиране чрез регламент на Съвета въз основа на член 122, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, без по него да се извърши консултация с Европейския парламент,

В.   като има предвид, че позицията на Съвета относно проекта на коригиращ бюджет № 7/2010 обхваща необходимите изменения по отношение на създаването във функция 1 А на нова бюджетна позиция, 01 04 01 03,  за гарантиране на заеми с максимален размер 60 милиарда евро от страна на Европейския съюз в съответствие с разпоредбите на член 122, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и съответно на нова статия, 802, в приходната част,

Г.   като има предвид, че на някои държави-членки може да се наложи да използват пакета от спасителни мерки, като същевременно те ще бъдат принудени да вземат предвид различните мерки, които са включени в него и които са разработени конкретно за всяка страна бенефициер,

1.   приветства споразумението, постигнато между Съвета и Европейския парламент по ключови елементи на реформата на рамката на ЕС за надзор на финансовата система; счита, че създаването на нова основа за надзора в Европа ще отстрани недостатъците, които се разкриха по време на финансовата криза; при все това призовава Съвета да следи отблизо бюджетния дефицит на отделните държави, тъй като наличието на прекомерно висок дълг би имало отрицателно въздействие върху състоянието на бюджета на Европейския съюз;

2.   отправя искане към Комисията да уведоми Европейския парламент относно прогнозираното въздействие върху кредитния рейтинг на ЕС а) от създаването на механизъм за финансово стабилизиране и б) от използването на цялата кредитна линия;

3.   изисква от Съвета да предостави достатъчна информация относно правилата за прилагане на механизма за финансово стабилизиране по отношение на ограниченията на многогодишната финансова рамка; призовава го да подложи на допълнително разглеждане европейския механизъм за финансово стабилизиране преди приемането на Регламента за многогодишната финансова рамка, с оглед на евентуалните важни последици за бюджета, да приеме, че и двете подразделения на бюджетния орган следва да участват във вземането на решения относно въздействието, което този механизъм би могъл да има за бюджета на ЕС, и да се съгласи с това, че всякакви бюджетни потребности, свързани с този механизъм, следва да се финансират чрез преразглеждане, когато това е необходимо, на многогодишната финансова рамка, с цел да се гарантира достатъчното и навременно участие от страна на бюджетния орган;

4.   подчертава, че националните парламенти и Европейският парламент следва да работят заедно за подобряване на бюджетната координация между европейското равнище и равнището на държавите-членки;

5.   призовава чрез съгласуване на категориите разходи на европейско и национално равнище да бъдат подобрени прозрачността и нагледността на бюджетната координация между тези две равнища.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи:

I.   Следните предложения в своето предложение за резолюция:

–   като взе предвид член 148 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–       като взе предвид предложението на Комисията от 27 април 2010 г. за решение на Съвета относно насоките за политиките за заетост на държавите-членки: част II на Интегрирани насоки Европа 2020 (COM(2010)0193) и своята резолюция от 8 септември 2010 г.(1) във връзка с него,

А. като има предвид, че засилването на координацията и управлението на икономическата политика се превърна в изключително важна необходимост с цел насърчаване на устойчивия и свързан със създаване на работни места растеж в ЕС,

Б.  като има предвид, че политиките в областта на заетостта имат основно значение при стимулирането на растежа и конкурентоспособността, както и при предотвратяването на макроикономически дисбаланси,

В.     като има предвид, че европейският социален модел допринася за конкуренцията в световен мащаб, която беше отслабена от различията по отношение на икономическата конкурентоспособност между държавите-членки,

Г.     като има предвид, че консолидирането на бюджета по всяка вероятност ще бъде в ущърб на обществените услуги и социалната закрила,

II.  Следните предложения в приложението към предложението за резолюция:

Относно създаването на рамка за многостранен надзор

1.      да се създаде стабилна и прозрачна рамка за надзор, съставена от два стълба - икономически политики и политики в областта на заетостта, въз основа на член 121 и член 148 от ДФЕС. В рамките на стълба за заетостта, като част от преработената и засилена Европейска стратегия за заетостта, такава рамка следва да позволи оценката на целесъобразността на политиките в областта на заетостта в контекста на насоките за политиките за заетостта, така че да стане възможно формулирането на реални насоки, като се отчете европейското измерение и страничните ефекти и съответното им отражение върху развитието на национални политики. Наред с това, следва да се изработят своевременни препоръки с превантивен характер, с цел предприемане на мерки по отношение на основните слабости и предизвикателства пред политиките в областта на заетостта и пазарите на труда в държавите-членки;

2.      цели в областта на заетостта, в частност по отношение на процента на заетост сред младите хора и намаляването на бедността, да се включат в регистъра, като се има предвид, че тези цели няма да се осъществят, ако само се отчете положението в областта на заетостта; да се осъществява наблюдение върху начина, по който тези цели се преследват;

3.      да се осигури по-добра координация между националните програми за сближаване, стратегията „Европа 2020“ и насоките за политиките за заетостта на държавите-членки, както и националните програми за реформа;

4.      да се засили ролята на Комитета по заетостта, съобразно предвиденото в член 150 от ДФЕС, в частност при разглеждането на въпроси, свързани с трансграничната заетост, и ролята на Комитета за социална закрила съобразно предвиденото в член 160 от ДФЕС;

5.      същевременно да се определят, по интегриран начин, целите на програмите от стратегията „Европа 2020“ и Пакта за стабилност и растеж и да се заяви как следва да се осъществят, така че да се постигнат като приоритет целите в областта на заетостта, социалното включване, растежа и конкурентоспособността, с финансовите ресурси, предвидени в средносрочната цел (ССЦ), с оглед на финансова консолидация в средносрочен и дългосрочен план;

6.      във всички бюджетни оценки, предприетите от държавите-членки структурни реформи следва да се вземат изрично под внимание, особено реформите в областта на пенсиите, здравеопазването и социалната закрила, които целят справяне с демографски развития, както и тези в областта на подпомагането, образованието и научноизследователската дейност, като се придава еднаква степен на важност на устойчивостта и целесъобразността. Оценка следва да се направи и на въздействието на тези реформи върху заетостта и социалното им въздействие, особено върху уязвимите социални групи, така че да не се установяват правила без предварителна оценка на тяхното въздействие върху заетостта и социалната закрила в държавите-членки;

7.      да се активира хоризонталната социална клауза на Договора от Лисабон, като се вземат предвид социалните права и социалните цели при определянето на новите политики на ЕС;

8.      да се гарантира, че "Европейският семестър" позволява един реален и своевременен принос за структуриран социален диалог от всички съответни заинтересовани страни, като например националните парламенти и местните или регионални органи, Европейския парламент, социалните партньори и представителите на гражданското общество;

9.      да се установи система на макроикономически социален диалог във връзка с "Европейския семестър", в частност в рамките на еврозоната, в който да участват представители на професионалните съюзи, предприятията, Европейската централна банка, Европейския парламент, Комисията и Съвета;

10.    да се предвиди включването на Европейския парламент в необходимата степен в цикъла на надзор върху икономическите политики и политиките в областта на заетостта и оценката на социалното въздействие на тези политики. Във връзка с това, времето и процесът на приемане на Интегрирани насоки, в частност на насоки за политиките за заетостта, следва да се обособят по начин, който предоставя на Европейския парламент времето, необходимо за изпълнение на консултативната му роля съобразно член 148, параграф 2 от ДФЕС;

11.    да се въведе устойчива и прозрачна рамка за наблюдение и оценка по отношение на Насоките за политиките по заетостта, основана на водещи цели на ЕС, които да бъдат последвани от подходящи подцели, показатели и отчетни инструменти, като се вземат предвид специфичните особености за всяка държава-членка в съответствие с различните изходни положения за всяка страна;

12.    да се въведе стабилна и прозрачна рамка на наблюдение и оценка за политиките за развитие на държавите-членки, с оглед на насърчаването на конкурентоспособността и създаването на нови постоянни, висококачествени работни места;

13.    националните политики в областта на заетостта и целта за борба срещу бедността следва да се включат в регистъра и да се оценяват от специализираните органи на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO), в частност от комитет „Заетост“ и комитет „Социална закрила“;

14.    да се призоват EPSCO и ECOFIN съставите на Съвета и съответните работни групи към засилване на тяхното сътрудничество също и чрез провеждане на съвместни заседания на всеки две години, с цел да се гарантира, че техните политики са действително интегрирани;

15.    към регистъра да се добавят алтернативни показатели, които да описват растежа и да оценяват дали той съответства на целите, установени от стратегия "Европа 2020";

16.    да се създаде група на високо равнище под председателството на Комисията, която да отговаря за развитието на стратегически, прагматичен подход с оглед на хармонизирането на правилата за борбата срещу социалната измама, т.е. всеки вид доброволно поведение, което цели получаването на неправомерни ползи с намерение за заобикаляне на правоприлагането;

Относно укрепване на правилата на Пакта за стабилност и растеж (ПСР)

17.    да се въведе система от стимули и санкции, която не подкопава демократичното участие на всички държави-членки във вземането на решения, като същевременно сериозно се обмислят социалните последици от тази система. Използвайки бюджета на ЕС като допълнителен лост за гарантиране на спазването на ключовите макроикономически условия, такава система следва, обаче, да изключва всички бюджетни редове, които целят повишаване на квалификациите и условията на заетост и социалните условия на работниците, в частност Европейския социален фонд (ЕСФ) и Фонда за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ), както и програми за образование и обмен като "Еразъм" и "Леонардо". Наред с това, системата следва да прави ясно разграничаване между средства, предназначени за националните бюджети, и средства, предназначени за отделни работници и граждани;

Относно регулирането на финансовия пазар

18.    да се насърчат мерки за подкрепа на дългосрочни инвестиционни политики и разумни политики на възнаграждение, които са насочени към дългосрочен устойчив растеж, създаване на висококачествени работни места, а не към краткосрочни ползи, и предотвратяват практиките във финансовия сектор, особено в банките и в някои дружества, чиито акции се търгуват на борсата, които са довели до непропорционално високи възнаграждения и се основат на гарантирането на краткосрочни печалби, чрез създаването на високорискови бизнес модели в ущърб на работниците и спестителите, както и на финансовата стабилност на европейските пазари. Такива инициативи следва да се осъществяват в целия финансов сектор;

19.    да се засилят правните инструменти, които позволяват развитието на социалния диалог в предприятията, в частност с представителите на работниците, така че работниците да получават пълна информация, особено по финансови въпроси, както и взетите решения да бъдат съгласувани;

Относно постигането на по-голяма надеждност на статистиката на ЕС

20.    да се гарантира наличността на равнището на Съюза и да се увеличи своевременността на статистиката в областта на заетостта и социалното положение и на данните, свързани с предложената рамка за управление.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0309.

(Инициатива – член 42 от правилника)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси:

–   да включи следните предложения в предложението за резолюция, което ще приеме:

1.   като има предвид, че осъществяването на вътрешния пазар, във вида, предвиден от доклада Monti1 , е от съществено значение за едно истинското европейско икономическо управление(1)1 (ново съображение);

2.  като има предвид, че устойчивият икономически растеж представлява предварително условие за икономическа и социална стабилност (съображение Д);

3.  като има предвид, че всички подобрения на процесите на икономическо наблюдение и управление трябва да се основават на точни, надеждни и съпоставими статистически данни относно съответните икономически политики и позиции на съответните държави-членки (съображение И);

4.  като има предвид, че е необходимо да бъде засилена съгласуваността между краткосрочните, средносрочните и дългосрочните публични инвестиции, и като има предвид, че е необходимо тези инвестиции, по-специално в областта на инфраструктурата, да бъдат ефикасно използвани и разпределяни за целите на стратегията „Европа 2020“, най-вече във връзка с научноизследователската и развойната дейност, иновациите и образованието, с цел увеличаване на конкурентоспособността, подкрепа на производителността, разкриване на работни места и укрепване на единния пазар (съображение М);

–   следните препоръки да бъдат включени в приложението към неговото предложение за резолюция:

5.  да се въведе рамка за задълбочено аналитично наблюдение (включително индекс със специални начални стойности за ранно предупреждение) със съответните методологични инструменти и прозрачност с цел ефективно многостранно наблюдение, основано на ключови икономически показатели (реални и номинални), които могат да повлияят върху позициите, свързани с конкурентоспособността, в това число, но не ограничена само до, темп на растежа, състав на националния БВП, равнище на заетостта, промени в реалния обменен курс, промени, свързани с разходите за труд, текущата сметка/платежния баланс, ръста на кредитирането, образуване и приток на капитали, развитие на производителността, и развитие на пазарите на активи (включително частния дълг и пазарите на имоти), инвестициите в научноизследователска и развойна дейност като процент от БВП. Следва да бъдат определени пределно допустими стойности за показателите, включени в таблицата с резултатите, (препоръка 1, второ тире)

6.  разработване от страна на Комисията на адекватни инструменти за анализ и експертни оценки с цел изследване в дълбочина на причините, стоящи зад противоречивите тенденции в еврозоната, включително въздействието на общите политики върху различните икономически системи в нея (препоръка 1, ново тире 3а);

7.  установяване на общи правила за по-активно използване на основните насоки за икономическите политики като ключов инструмент за икономическо ръководство, наблюдение и специфични за отделните държави-членки препоръки, в съответствие със стратегията „ЕС 2020“, като се акцентира върху растежа, структурните реформи, производителността и конкурентоспособността и като същевременно се вземат предвид допирните точки и разликите между държавите-членки, като се засилват сравнителните конкурентни предимства на държавите-членки (препоръка 1, четвърто тире; , заличаване на последната част);

8.  определяне на семестър на ЕС за разглеждане на интегрираните насоки на национално равнище и на равнище ЕС, като остави пространство за широки разисквания на финансови въпроси и на състоянието на икономиката в ЕС, включително консултации със социалните партньори на равнище Европейски съюз, за засилване на макроикономическия социален диалог, което би позволило действителен и навременен принос от всички заинтересовани страни (препоръка 1, тире 7);

9.  започване на семестъра на ЕС през първите месеци на годината с хоризонтален преглед, съгласно който въз основа на аналитични данни, предоставени от страна на Комисията, Европейският съвет ще определя основните икономически предизвикателства пред ЕС и еврозоната и ще предоставя стратегически насоки за политиките; Държавите-членки ще вземат предвид заключенията от този хоризонтален преглед при изготвянето на програмите си за стабилност и за сближаване (ПСС) и националните програми за реформи (НПР) (препоръка 1, ново тире 9а);

10. ПСС и НПР да се лансират едновременно , което ще позволи въздействието на реформите върху растежа и бюджета да бъде отразено в националните годишни и многогодишни бюджетни стратегии и цели като се спазват националните правила и процедури (препоръка 1, десето тире);

11. въвеждане на по-строга оценка на програмите за стабилност и за сближаване с оглед на тяхната взаимосвързаност с целите на другите държави-членки и с тези на Съюза преди приемането на политиките, предвидени в рамките на тези програми на национално равнище (препоръка 1, единадесето тире);

12. въвеждане на изискване държавите-членки да предоставят допълнителна информация при възникване на сериозна загриженост, че провежданите политики биха могли да застрашат правилното функциониране на вътрешния пазар и на Икономическия и паричен съюз (ИПС) или целите, поставени от Съюза, по-конкретно в стратегията „ЕС 2020” (препоръка 1, седемнадесето тире);

13. установяване на предварително определени и предварителни стимули, за които Комисията взема решение, за да улесни стъпките за ранно предупреждение и да ги приложи постепенно (препоръка 2, седмо тире; частично заличаване);

14. извършване на необходимите промени във вътрешната процедура за вземане на решения в Комисията, за да се гарантира ефективно и бързо прилагане на съответните предпазни санкции (препоръка 2, девето тире; частично заличаване);

15. създаване на конкретна за еврозоната рамка за засилено наблюдение, съсредоточена върху прекомерните макроикономически отклонения, конкурентоспособността на цените, реалните обменни курсове, ръста на заемите и движенията по текущата сметка на засегнатите държави-членки, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност като процент от БВП (препоръка 3, първо тире);

16. да не отправя следната препоръка: „укрепване на секретариата и кабинета на председателя на Еврогрупата,“ (заличаване на препоръка 3, трето тире);

17. създаване на програма за ограничаване на щетите и осигуряване на финансово възстановяване при извънредни обстоятелства, свързани с очакван висок риск (препоръка 4, заглавие);

18. извършване оценка на изпълнимостта (същност, рисковете и преимущества) за създаването в дългосрочен план на система, съгласно която държавите-членки да могат да участват в издаването на общи държавни облигации, докато те изпълняват предварително установените критерии (Препоръка 5, първо тире);

19. укрепване и актуализиране, по специално при отчитане на целите на "ЕС 2020", политиката на сближаване на ЕС в тясно сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за да намали структурните слабости и увеличи конкурентоспособността на икономически по-слабите и най-отдалечените региони, по-специално чрез улесняване отговарянето на финансовите нужди на МСП и на тяхното участие на вътрешния пазар (препоръка 5, второ тире);

20. укрепване на единния пазар чрез насърчаване електронната търговия и транснационалната търговия, опростяване на процедурите за плащане онлайн и хармонизиране на фискалните инструменти като средство за засилване на доверието на потребителите в европейската икономика (препоръка 5, ново тире);

21. продължаване усилията, полагани за координиране на данъчното облагане в рамките на Съюза. (препоръка 5, ново тире);

22. осигуряване, успоредно със синхронизирането на националните бюджетни графици и в рамките на "семестъра на ЕС", на по-добра координация на дейностите на Европейския парламент, чиито бюджетни правомощия бяха увеличени, с тези на националните парламенти. Комисията и Съветът би следвало да се допитват до Европейския парламент по въпросите, свързани с най-важните политически ориентации, насоките за заетостта и показателите, които служат като основа за националните програми за реформа;

23. Законодателният акт, който ще бъде приет, следва да цели засилването на правомощията на Комисията (на Евростат) за извършване на одит на националните статистически данни, свързани с отчитането на публичните финанси (препоръка 7, уводна част).

резултат от окончателното гласуване в комисия

(1) 1 „Нова стратегия за единния пазар — в служба на европейската икономика и европейското общество“, доклад до председателя на Европейската комисия от проф. Mario Monti, 9 май 2010 г.

(Инициатива – член 42 от правилника)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси:

–   да включи следните предложения в предложението за резолюция, което ще приеме:

1.        съображение Й а (ново)

като има предвид, че институциите следва да се подготвят за евентуалната необходимост от преразглеждане на Договорите,

2.        съображение Й б (ново)

като има предвид, че чрез член 48 от Договора за ЕС на Европейския парламент се предоставят правомощия за представяне на проекти за преразглеждане на Договорите,

3.        Параграф 2 а (нов)

призовава Комисията в допълнение към мерките, които могат и следва своевременно да се предприемат в рамките на съществуващите договори, да насочи вниманието си към институционалните промени, които могат да се окажат необходими с оглед на последователното и ефикасно икономическо управление,

4.        Параграф 3 а (нов)

призовава водещата комисия да изготви доклад относно конституционните аспекти, свързани с икономическото управление, което е необходимо за гладкото функциониране и жизнеспособността на Паричния съюз, като изцяло се вземат предвид решенията, които ще бъдат взети въз основа на дейността на специалната група на Европейския съвет за икономическото управление,

–   да включи следните препоръки в приложението към предложението за резолюция:

Препоръка 8 а (нова): Разглеждане на необходимите институционални промени с оглед на последователното и ефикасно икономическо управление

           Успоредно с мерките, които могат и следва да се предприемат във възможно най-кратък срок съгласно настоящата институционална рамка, следва да се постави началото на процес на обсъждане, с цел да се определят границите на тази рамка и да се очертаят насоките за една бъдеща реформа на Договорите, като се предостави възможност за въвеждане на механизми и структури, необходими с оглед на последователното и ефикасно икономическо управление, и за действително сближаване на макроикономическо равнище между държавите-членки от еврозоната и в ЕС като цяло.

Препоръка 8 б (нова): Разглеждане на възможността за въвеждане на нова междупарламентарна практика с оглед на последователното и ефикасно икономическо управление

Следва да се осигури по-добра координация между дейността на Европейския парламент, чиито бюджетни правомощия бяха разширени, и дейността на националните парламенти.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ