Процедура : 2009/0156(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0298/2010

Внесени текстове :

A7-0298/2010

Разисквания :

Гласувания :

PV 23/06/2011 - 12.8
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕПОРЪКА     ***
PDF 168kWORD 80k
28 октомври 2010 г.
PE 448.752v02-00 A7-0298/2010

относно предложението за решение на Съвета за сключване на Споразумение за безопасност на гражданското въздухоплаване между Европейската общност и Канада

(06645/2010 – C7-0100/2010 – 2009/0156(NLE))

Комисия по транспорт и туризъм

Докладчик: Silvia-Adriana Ţicău

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за решение на Съвета за сключване на Споразумение за безопасност на гражданското въздухоплаване между Европейската общност и Канада

(06645/2010 – C7-0100/2010 – 2009/0156(NLE))

(Одобрение)

Европейският парламент,

–   като взе предвид проекта за решение на Съвета (06645/2010),

–   като взе предвид проекта на Споразумение за безопасност на гражданското въздухоплаване между Европейската общност и Канада (15561/2008),

–   като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, член 207, параграф 4, член 218, параграф 8, първа алинея и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C7-0100/2010),

–   като взе предвид член 81 и член 90, параграф 8 от своя правилник,

–   като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A7-0298/2010),

1.  дава своето одобрение за сключването на споразумението;

2.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на Канада.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

Настоящата препоръка се отнася за Споразумението за безопасност, подписано на 6 май 2009 г. от името на (по това време) Европейската общност. Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и Канада, подписано на 17-18 декември 2009 г., което ще установи най-накрая напълно открито авиационно пространство между ЕС и Канада, ще бъде предмет на отделна препоръка.

В момента само шест държави-членки имат двустранни споразумения с Канада, които обхващат сертифицирането на продукти. Действието на тези споразумения ще се прекрати, когато влезе в сила Споразумението за безопасност на гражданското въздухоплаване между Европейската общност и Канада („споразумението“). Тъй като премахването на техническите бариери пред търговията със стоки е от изключителната компетентност на Съюза, споразумението може да бъде сключено с решение на Съвета. За разлика от Споразумението за въздушен транспорт, то не подлежи на временно прилагане и не изисква ратифициране от държавите-членки.

Уместно е Канада да бъде разглеждана като приоритетна за сключване на споразумение за безопасност във въздушния транспорт, тъй като и Европа, и Канада имат водещи в световен мащаб производители на въздухоплавателни средства, двигатели и авиационно електронно оборудване. Комбинираният износ на технологии за гражданско въздухоплаване надвишава 50 милиарда евро, а цялостният обем на европейската и канадската търговия с въздухоплавателни и космически средства и техни части през 2008 г. е над 49 милиарда евро.

Договорът от Лисабон

Съгласно Договора от Ница, който беше в сила при провеждането на преговорите, Парламентът трябваше да бъде консултиран относно международни въздухоплавателни споразумения. Договорът от Лисабон, влязъл в сила на 1 декември 2009 г., разшири обхвата на обстоятелствата, при които одобрението на Парламента се изисква за сключване на международно споразумение. Понастоящем въздухоплавателните споразумения попадат в тази категория, тъй като обхващат сфера, за която се прилага обикновената законодателна процедура(1). Предложенията в ход, засегнати от тези промени, бяха официално изменени от Комисията в съобщение, публикувано на 2 декември 2009 г., относно „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“(2).

По-голямата роля на Парламента по новия договор предполага съответна отговорност за по-близко наблюдение на провеждането на преговори, като се използват изцяло възможностите, предвидени в член 90 от Правилника за дейността на ЕП. Очевидно за всички страни е желателно всички достатъчно важни въпроси, които биха могли да поставят под въпрос готовността на Парламента да даде одобрение, да се идентифицират и разгледат на ранен етап, а не след приключване на преговорите. Също така, макар гъвкавостта за промяна на споразумението чрез промени в приложенията към него да заслужава да бъде приветствана, следва да се помисли как Парламентът да бъде информиран за най-важните промени.

Цели на споразумението

Както при подобното споразумение за безопасност на въздухоплаването със САЩ, ключовите цели, заложени в преговорните директиви, са да се сведе до минимум дублирането на оценки, тестове и контролни мерки (освен ако те не отразяват значителни регулаторни разлики) и да се даде възможност на ЕС и Канада взаимно да разчитат на системите си на сертифициране. Това би могло да се постигне чрез прогресивно сближаване на двата набора от изисквания и двата регулаторни процеса; чрез редовни консултации между страните за проверка на продължаващата пригодност и способност на регулаторните органи, отговорни за изпълнението на споразумението; както и чрез създаване на съвместен комитет, който да предлага решения на проблеми, възникнали вследствие на прилагането на споразумението.

Съдържание на споразумението

Споразумението най-общо следва структурата на съществуващите двустранни споразумения за безопасност на въздухоплаването („BASA“) между държави-членки и Канада. Подобно на тях то се основава на взаимното доверие в системата на другата страна, както и на сравнението между регулаторните различия. Следователно то възлага задължения и предоставя методи на сътрудничество, така че органът на внасящата страна да може да издаде собствения си сертификат за въздухоплавателния продукт, част или устройство, без да дублира всички оценки, извършени от органа на изнасящата страна.

В приложенията към споразумението се определя как следва да се осъществяват сътрудничеството и взаимното признаване на констатации по сертифицирането в областта на летателната годност и техническото обслужване. В това отношение споразумението се отличава от съществуващите двустранни споразумения за безопасност на гражданското въздухоплаване („BASA“). Това, което е представено в приложенията към настоящето споразумение, обикновено се излага в отделни уговорки на равнище органи за въздушна безопасност, които нямат обвързващата сила на договор. Споразумението също така дава възможност да се добавят приложения с цел допълнително засилване на функционирането му.

По отношение на техническото обслужване канадската страна проявява желание да постигне пълно взаимно признаване. Затова споразумението постановява, че спазването на приложимото законодателство на едната страна в съответствие с изискванията, уточнени в съответното приложение, е равносилно на спазване на законодателството на другата страна, и че практиките и процедурите по сертифициране на всяка страна представляват равностойно доказателство за спазване. Лицензирането на персонала по техническото обслужване също се счита за равностойно.

За да се поддържа доверие в системите на всяка страна, споразумението предвижда съвместни инспекции, проучвания, обмен на данни за безопасността (инспекции на самолетите и информация във връзка с произшествия), както и засилено регулаторно сътрудничество и консултации на техническо равнище, за да бъдат въпросите разрешавани, преди да са се превърнали в спорове. Предвижда се учредяването на съвместен комитет и подкомитети в области като сертифицирането на летателната годност и техническото обслужване. Разработени са и силни защитни мерки, позволяващи на всяка от страните да преустанови признаването на констатациите на другия компетентен орган или да прекрати споразумението изцяло или частично. Въпреки това цялата система на консултации, комитети и подкомитети има за цел да обезпечи разрешаването на каквито и да е различия, преди да се достигне до този етап.

Заключение

Европейските и канадските дружества ще спестят милиони евро годишно благодарение на по-кратки, по-прости и съответно по-евтини процедури за одобряване на продуктите и взаимно признаване на констатациите по сертифицирането. Споразумението представлява също така нетна полза за Общността, тъй като с него ще се установи взаимно признаване на констатации по сертифицирането във всички области на летателната годност за всички държави-членки.

Авиокомпаниите също ще имат полза, защото споразумението предвижда всяка страна да може да използва одобрените съоръжения за ремонт и техническо обслужване на другата страна. Споразумението ще направи канадския и европейския пазар не само по-конкурентоспособни, но също така и по-безопасни, защото регулаторните органи и органите по прилагането ще си сътрудничат по-тясно във всички въпроси, свързани със сертифицирането, инспектирането и прилагането, за да гарантират най-висока степен на безопасност за пътническите и товарните полети. Споразумението представлява важна крачка напред по отношение на установяването на международни стандарти за безопасност на гражданската авиация и следва да служи за отправна точка за бъдещи преговори с други важни производители на самолети и оборудване.

Предвид гореизложеното докладчикът предлага Парламентът да даде своето одобрение за сключване на споразумението. Тъй като то не може да влезе в сила, докато не бъде сключено, би било желателно Съветът не се бави с финализирането на процедурите след решението на Парламента.

(1)

   Член 218, параграф 6, буква а), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(2)

   COM(2009)0665.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.10.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Antonio Cancian, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Christine De Veyrac, Saïd El Khadraoui, Ismail Ertug, Jacqueline Foster, Mathieu Grosch, Dieter-Lebrecht Koch, Georgios Koumoutsakos, Jörg Leichtfried, Eva Lichtenberger, Gesine Meissner, Hella Ranner, Vilja Savisaar-Toomast, Brian Simpson, Keith Taylor, Giommaria Uggias, Thomas Ulmer, Dominique Vlasto, Artur Zasada, Roberts Zīle

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Philip Bradbourn, Tanja Fajon, Erminia Mazzoni, Jan Mulder, Ioan Mircea Paşcu, Dominique Riquet

Последно осъвременяване: 10 ноември 2010 г.Правна информация