Процедура : 2010/2268(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0368/2010

Внесени текстове :

A7-0368/2010

Разисквания :

PV 19/01/2011 - 13
CRE 19/01/2011 - 13

Гласувания :

PV 20/01/2011 - 7.1
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0020

ДОКЛАД     
PDF 232kDOC 144k
13 декември 2010 г.
PE 452.883v02-00 A7-0368/2010

съдържащ предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно преговорите по Рамковото споразумение между ЕС и Либия

(2010/2268 (INI))

Комисия по външни работи

Докладчик: Ana Gomes

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ДО СЪВЕТА
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА B7-0615/2010
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ДО СЪВЕТА

относно преговорите по Рамковото споразумение между ЕС и Либия

(2010/2268 (INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Ana Gomes от името на групата S&D за препоръка до Съвета относно продължаващите преговори за рамково споразумение между ЕС и Либия (B7-0615/2010),

- като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 15 октомври 2007 г. относно започването на дискусии за Рамково споразумение между ЕС и Либия, а също и заключенията на Европейския съвет от 18-19 юни и 29-30 октомври 2009 г. относно свързаните с миграцията политики,

- като взе предвид Меморандума за разбирателство, подписан съвместно от члена на Комисията Ferrero-Waldner и секретаря по европейски въпроси El Obeidi на 23 юли 2007 г.;

- като взе предвид продължаващите преговори между ЕС и Либия за сключване на Рамково споразумение,

- като взе предвид „Плана за действие срещу ХИВ в полза на Бенгази“, стартирал през ноември 2004 г.,

- като взе предвид настоящото практическо сътрудничество между ЕС и Либия по въпросите на миграцията и като взе предвид програмата за сътрудничество в областта на миграцията, подписана от Комисията и Либия на 4 октомври 2010 г.,

- като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

- като взе предвид Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. относно статута на бежанците,

- като взе предвид редица инструменти в областта на правата на човека, които Либия е подписала, като например Международният пакт за граждански и политически права (1970 г.), Международният пакт за икономически, социални и културни права (1970 г.), Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (1968 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (1989 г.), Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (1989 г.), Конвенцията за правата на детето (1993 г.) и Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства (2004 г.),

- като взе предвид Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г., която призовава за мораториум върху използването на смъртното наказание, както и Резолюция 63/168 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2008 г., която призовава за изпълнение на Резолюция 62/149 на Общото събрание от 2007°г.,

- като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите и протокола към нея за основаване на Африкански съд по правата на човека и народите, ратифицирани от Либия съответно на 26 март 1987 г. и 19 ноември 2003 г.;

- като взе предвид Конвенцията на Африканския съюз за регулиране на специфичните аспекти на бежанските проблеми в Африка от септември 1969 г., по която Либия е страна от 17 юли 1981 г.;

- като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

- като взе предвид своите резолюции от 18 януари 2007 г. относно смъртни присъди, наложени на медицински персонал в Либия(1) и от 17 юни 2010 г. относно екзекуции в Либия(2) ,

- като взе предвид член 121, параграф 3, и член 97 от своя правилник,

- като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0368/2010),

А. като има предвид, че въпреки продължаващия авторитарен режим и системно нарушаване на международните конвенции относно основните права и свободи, Либия разширява своите търговски и политически отношения с държавите-членки на ЕС и играе роля като партньор на ЕС в региона на Средиземно море и в Африка по редица въпроси, които оказват въздействие върху сигурността и стабилността, а именно миграцията, общественото здраве, развитието, търговските и икономическите отношения, изменението на климата, енергетиката и културното наследство,

Б.  като има предвид, че няколко държави-членки на ЕС поддържат тесни връзки с Либия, като национални дружества и банки обслужват либийски финансови инвестиции в Европа, и като има предвид, че на 30 август 2008 г. Италия подписа споразумение за приятелство с Либия, с което се уреждат отношенията в различни области, включително сътрудничеството при управлението на миграцията и финансовите репарации за войната и колониалното управление; като има предвид, че на 9 ноември 2010 г. италианският парламент изиска правителството да преразгледа този договор,

В.  като има предвид, че рамковото споразумение между ЕС и Либия, по което се водят преговори понастоящем, обхваща широк кръг от области – от засилването на политическия диалог до управлението на миграцията, развитието на търговските и икономическите отношения, енергийната сигурност и подобряването на сътрудничеството в различни сектори; като има предвид, че рамковото споразумение се очаква да даде възможност за активизиране на политическия диалог между Либия и ЕС;

Г.  като има предвид, че зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, както и противопоставянето на смъртното наказание, са основни принципи на ЕС; като има предвид, че Парламентът е силно ангажиран с премахването на смъртното наказание на световно равнище и освен, че осъжда екзекуциите на либийски и чуждестранни граждани, извършени в Либия, и многократно настоятелно е призовавал за отмяната на смъртните присъди и освобождаването от затвора на петте български медицински сестри и палестинския лекар, които бяха задържани в затвор в Либия в течение на няколко години,

Д.  като има предвид, че Либия е ратифицирала Конвенцията на Африканския съюз за регулиране на специфичните аспекти на бежанските проблеми в Африка, член 8 от която подчертава, че конвенцията е допълнение за Африка на Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. и че подписалите я страни следва да сътрудничат с ВКБООН; като има предвид, че Либия не е ратифицирала Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г., която е единствената международна конвенция, която дава цялостно определение за бежанец, като предвижда и задължителни мерки за защита и специфичен механизъм за наблюдение от страна на Службата на върховния комисар на ООН за бежанците;

Е.  като има предвид наличието на значителни доказателства за практиката на Либия за широко разпространена дискриминация на работници мигранти въз основа на национален или етнически произход, и по-специално на преследване на расова основа на работници мигранти от Африка, и като има предвид, че Европейският парламент е сериозно загрижен от докладваните случаи на сексуално насилие срещу жени;

Ж.  като има предвид, че според член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание,

З.  като има предвид, че Либия беше избрана за член на Съвета на ООН по правата на човека на 13 май 2010 г. и ратифицира редица инструменти в областта на правата на човека и като има предвид, че вследствие на това Либия има определени международни правни задължения да зачита правата на човека, но че досега не е предприела конкретни мерки за подобряване на положението с правата на човека и започване на истинско сътрудничество съгласно специалните процедури на ООН и органите по договора; като има предвид, че правата на човека са неделими, но че въпреки че се ползват с някои икономически и социални придобивки в резултат на разпределението на националния доход от страна на държавата, либийците и чужденците в Либия не се ползват от повечето граждански и политически права, а именно свобода на изразяването, на събрания и на сдружаване, правото на справедлив съдебен процес, трудови права, правата на жените и право на свободни избори, и като има предвид честите случаи на произволно задържане, изтезание, принудителни изчезвания и дискриминация особено по отношение на мигрантите,

И.  като има предвид, че упражняването на държавната власт в Либия не се опира на принципите на правовата държава или на демократичната отчетност и е довело до произволно и непредвидимо поведение по отношение на чуждестранни лица и интереси, като например случилото се наскоро с швейцарски бизнесмени и чуждестранни граждани, екзекутирани за престъпления от общ характер, чиято самоличност не беше оповестена,

1. отправя, в контекста на продължаващите преговори за Рамково споразумение, следните препоръки към Съвета:

а)      отбелязва наскоро приетото решение на Съвета най-накрая да позволи на ограничен брой членове на Парламента да се запознаят с мандата, предоставен на Комисията за водене на преговори за рамково споразумение между ЕС и Либия; изразява съжаление обаче за забавянето на това решение и призовава за предоставяне на достъп на ЕП до мандатите за всички международни споразумения, за които понастоящем се водят преговори, в съответствие с член 218, параграф 10 от ДФЕС, който гласи, че Европейският парламент получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата;

(б)    приветства започването на преговори между ЕС и Либия като стъпка към създаването на нови отношения на ЕС в Средиземноморския регион и Африка; счита, че сътрудничеството с Либия е полезно по въпроси като сигурност и стабилност, миграция, обществено здраве, развитие, търговия, изменение на климата, енергетика и култура;

(в)    настоятелно призовава Съвета и Комисията изрично да препоръчат на Либия да ратифицира и прилага Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г., включително пълно сътрудничество с ВКБООН, за да се гарантира адекватна защита и права на мигрантите и да приеме законодателство за убежището, което признава статут и съответно права на бежанец, а именно забраната за колективно експулсиране и принципа на „забрана за връщане“;

(г)     напомня на Съвета и Комисията за задълженията им да гарантират, че външната политика на Съюза спазва изцяло Хартата на основните права, и по-специално член 19 от нея, който забранява колективното експулсиране и гарантира принципа на „забрана за връщане“;

(д)    настоятелно призовава Съвета и Комисията да поискат от либийските органи да подпишат меморандум за разбирателство, с който да се гарантира законното присъствие в страната на ВКБООН, с мандат да упражнява пълния набор от дейности за достъп и защита;

(е)    настоятелно призовава Съвета и Комисията да гарантират, че споразумение за реадмисия с Либия може да се предвижда само за незаконни имигранти, като по този начин се изключват тези, които търсят убежище, бежанци или лица, нуждаещи се от защита, и потвърждава отново принципа, че „забраната за връщане“ се прилага за всеки, който е заплашен от смъртно наказание, нехуманно отношение или мъчения;

(ж)   призовава Съвета да предложи презаселване на лица с признат статут на бежанци, идентифицирани от ВКБООН в Либия, според програмата за сътрудничество в областта на миграцията от 4 октомври 2010 г.;

(з)     призовава Съвета и Комисията да увеличат подкрепата си за дейностите на ВКБООН, като същевременно насърчават либийските органи да зачитат международните хуманитарни стандарти за мигранти без документи в страната, включително системния достъп на ВКБООН до центрове за задържане;

(и)    призовава Съвета и Комисията да предложат помощ на Либия, включваща ВКБООН, Международната организация по миграция (МОМ), Международния център за развитие на миграционната политика и други експертни организации, целяща преодоляване на проблема с трафика на хора в региона, като се обърне специално внимание на защитата на жените и децата, включително помощ за интегрирането на законно пребиваващи мигранти и за подобряването на условията за незаконните мигранти, намерени в страната; с оглед на това приветства споразумението за програма за сътрудничество в областта на миграцията, подписано между членовете на Комисията Mälmstrom и Füle и либийските органи през октомври 2010 г.;

(й)    настоятелно призовава Комисията да предостави на Парламента подробната информация, свързана с външните финансови инструменти, използвани за споразумението за партньорство между ЕС и Либия;

(к)    настоятелно призовава Съвета да насърчи Либия да се ангажира с налагането на мораториум върху смъртното наказание, в съответствие с резолюциите на Общото събрание на ООН, приети на 18 декември 2007 г. и на 18 декември 2008 г. , с оглед премахването на смъртното наказание, и да предостави статистически данни относно всички лица екзекутирани в Либия от 2008 г. насам и да оповести самоличността на съответните лица, както и обвиненията, по които са били осъдени; призовава върховния представител/заместник-председателя да покажат, че премахването на смъртното наказание е политически приоритет за ЕС, като системно повдигат въпроса пред либийските органи;

(л)    призовава Съвета да настоява в рамковото споразумение да бъде включена клауза относно Международния наказателен съд, което да накара Либия да разгледа ратифицирането на Римския статут;

(м)    призовава Съвета да предложи на Либия сътрудничество по програми за засилване на регионалното взаимодействие по отношение на устойчивото развитие и екологични въпроси, като изменението на климата, недостига на вода и опустиняването;

(н)    призовава Съвета и Комисията да насърчават, по време на преговорите за рамковото споразумение, участието на Либия в евро-средиземноморското партньорство и в дейностите и основните проекти на Съюза по отношение на Средиземноморието;

(о)    призовава Комисията надлежно да спазва задължението си съгласно член 218 от ДФЕС като информира Парламента изчерпателно относно целите на ЕС в областта на „ядреното сътрудничество“ с Либия, в рамките на глава „Енергетика“ от преговорите за рамковото споразумение, включително всички политически последствия и цялостното въздействие върху сигурността;

(п)    поздравява либийските здравни органи и здравни работници за забележителното подобрение на медицинския и научен потенциал за справяне с ХИВ/СПИН, което беше постигнато благодарение на плана за действие „Бенгази“, изпълняван съвместно от ЕС и Либия, и изразява подкрепа за поисканото разширяване на подобно сътрудничество и по отношение на други инфекциозни болести и други медицински центрове в Либия; призовава държавите-членки на ЕС да разширят предлаганата на либийски пациенти специализирана здравна помощ като включат и улесняването на временно лечение в специализирани институции в Европа;

(р)    счита, че рамковото споразумение следва да включва подпомагане при изграждането на институционален капацитет, като средство за укрепване на гражданското общество, за подкрепа на модернизацията, за насърчаване на демократични реформи, на независимите медии и независимата съдебна система, и за насърчаване на други усилия за отваряне на възможности за бизнеса, академичните среди, НПО и други заинтересовани страни от Либия;

(с)    призовава Съвета и Комисията да гарантират, че програмите за търговия се съсредоточават върху предоставянето на реална подкрепа за предприятията, особено за малките и средни предприятия, за да се достигне максималния им капацитет за износ;

(т)    призовава Съвета и Комисията да насърчават Либия да зачита надлежно обещанията, дадени при присъединяването към ВКБООН и съответно настоятелно призовава Либия да издаде постоянни покани на лицата, назначени по специалните процедури на ООН като например специалния докладчик на ООН за извънсъдебните и произволните екзекуции и екзекуциите по бърза процедура, на специалния докладчик за изтезанията и специалния докладчик за свободата на изразяване, специалния докладчик по съвременни форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост, както и на работната група по насилствените или принудителни изчезвания и работната група по произволното задържане, както се изисква в последния общ периодичен преглед за Либия; призовава в същия дух за безпрепятствен достъп до страната на независимо наблюдение на положението с правата на човека като цяло;

(у)    призовава Съвета да гарантира, че на либийски граждани шенгенски визи се издават без ненужно забавяне, да проучи други процедури за улесняване и да убеди либийските органи да улеснят предоставянето на визи за европейци, живеещи или упражняващи професионална дейност в Либия;

(ф)    препоръчва възможно най-бързо да бъде установена делегация на ЕС в Триполи;

2. възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията и правителствата на държавите-членки на Европейския съюз.

(1)

ОВ C 244E , 18.10.2007 г., стр. 208.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2010)0246.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Европа не може да пренебрегва Либия, нито да бъде безразлична към нейното развитие. Либия е стратегически важна за ЕС, тъй като е разположена на южния бряг на Средиземно море и участва в диалога 5+5. Като член на Африканския съюз, Либия има общ интерес с ЕС при прилагането на Съвместното стратегическо партньорство между ЕС и Африка и за насърчаването на устойчивото развитие в Африка. Либия има значение за регионалната и световната сигурност, включително в борбата срещу разпространението на екстремизма и при управлението на морските дейности. При население 6 милиона души, Либия е страната с най-големите потвърдени залежи на нефт в Африка и е третият по големина доставчик в рамките на целия енергиен внос на ЕС (нефт и природен газ). Икономическата взаимозависимост е факт: ЕС е първият по значимост търговски партньор на Либия, като през 2009 г. почти 70% от търговията на страната е със Съюза. Либия също така е ключова транзитна страна за мигранти и бежанци, които искат да достигнат Европа. Европа и Либия имат сходни интереси за опазване на общото културно наследство. Няколко държави-членки на ЕС имат активни отношения с Либия, като много дружества и банки обслужват либийските финансови интереси в Европа. Поне две държави-членки на ЕС наскоро са подписали споразумения с Либия: Франция, през 2008 г., за сътрудничество в областта на използването на ядрена енергия за мирни цели; Италия, през 2009 г., договор за приятелство, партньорство и сътрудничество.

През 2007 г. ЕС и Либия подписаха Меморандум за разбирателство, с което окончателно се реши освобождаването на пет български медицински сестри и един палестински доктор, задържани в Либия и се стартира Плана за действие „Бенгази“ за подпомагане на Либия в борбата с ХИВ/СПИН. Преговорите за рамково споразумение започнаха през 2008 г. с мандат, предоставен от Съвета на ЕС на Комисията. Европейският парламент, въпреки правомощията, дадени му от Договора от Лисабон, няма достъп до съдържанието на този мандат.

Отказването на Либия от първата й ядрена програма през декември 2003 г. и съгласието й да изплати обезщетения на близките на жертвите от атентатите на самолети на PanAm и UTA над Локърби и Нигер се оказаха решаващи за преодоляване на третирането на страната като парий и спонсор на тероризма, което беше довело до изолирането й, до налагането на санкции от ООН (търговско ембарго, оръжейно ембарго и ембарго върху гражданското въздухоплаване) и американските бомбардировки над Триполи и Бенгази през 1986 г.

Поради зависимостта си от износа на нефт и газ, Либия се стреми да развива международните си отношения, като инвестира значително в Африка (отношенията й с арабския свят са изпълнени с противоречия) и залага на международните организации. Модернизирането и диверсифицирането на икономиката ще изисква установяването на по-благоприятна среда за стопанска дейност и инвестиции. Но политическите реформи, необходими за това, едва ли ще се случат при сегашното авторитарно управление в Либия

През последните четирийсет години Либия се управлява от диктаторски режим, като цялата власт е съсредоточена в ръцете на един човек, полковник Кадафи, най-дълго управляващият африкански и арабски лидер. Либийците се ползват от безплатно образование и здравеопазване и субсидирано жилищно настаняване, благодарение на донякъде социалното разпределение на приходите от нефта. Но, въпреки растящия БВП, развитието на страната изостава от това на други богати на нефт страни и Либия е сред страните в региона с по-малко диверсифицирана икономика, като чуждестранните инвестиции продължават да зависят от непредсказуемите решения на нейния лидер.

Либийският народ е лишен от основни права и свободи, въпреки факта, че страната му има определени международни правни задължения да съблюдава правата на човека, след като наскоро беше избрана за член на Съвета на ООН по правата на човека и след като е ратифицирала редица правнообвързващи международни инструменти.

Смъртното наказание се изпълнява редовно. Най-малко пет европейски граждани (българските медицински сестри) получиха смъртни присъди през последните години. Осемнайсет души, включително няколко чужденци, бяха екзекутирани, но тяхната самоличност и националност, както и предявените срещу тях обвинения, не бяха оповестени от либийските власти.

Държавната власт в Либия не се опира на принципите на правовата държава или на институции, подлежащи на демократична отчетност, което води до произволно и непредвидимо поведение по отношение на чуждестранни лица и интереси в Либия, като например случилото се наскоро с швейцарски бизнесмен. Либийците и чужденците, живеещи в Либия не се ползват от повечето граждански и политически права, а именно свобода на изразяването, на събрания и на сдружаване, правото на справедлив съдебен процес, трудови права, права на жените и право на свободни и честни редовно провеждащи се избори, както и честите случаи на произволно задържане, изтезание, принудителни изчезвания.

Либия се нуждае от чуждестранна работна ръка. В Либия работят почти два милиона чужденци, което се равнява на една трета от населението на Либия. Въпреки това дискриминацията срещу мигрантите е широко разпространена и Либия не признава специален статут на хората, които работят законно в страната, нито пък облекчава паричните им трансфери. Жените мигранти са особено чести жертви на дискриминация, експлоатация и трафик на хора.

Либия също така няма закон за убежището и следователно не признава необходимостта от предоставяне на закрила на лица, които бягат от преследване. Въпреки това Либия, която не е подписала Конвенцията за бежанците на ООН от 1951°г., но е ратифицирала Африканската конвенция за защита на бежанците, позволи на ВКБООН да работи на нейна територия в продължение на няколко години. Наскоро обаче тя неочаквано поиска закриването на службата на ВКБООН в страната. Това предизвика загрижеността на Европейския парламент, изразена в резолюцията му от 17 юни 2010 г.

Либийската конституция забранява екстрадирането на политически бежанци. Въпреки това Либия неведнъж е връщала обратно лица, пребиваващи нелегално в страната, пренебрегвайки сериозните рискове за живота им. Преди закриването на службата на ВКБООН в Триполи в страната са регистрирани 9°850 бежанци и 3°680 търсещи убежище. Повечето от тях са от Еритрея, Ирак, Сомалия, Судан, Етиопия и Чад. Палестинските бежанци наброяват около 3°700.

ЕС поиска включването на споразумение за обратното приемане като част от рамковото споразумение, но Триполи няма намерение да приеме това. Като се има предвид нарушаването на правата на човека в Либия и продължаващите изтезания и смъртни наказания е безотговорно Съветът и Комисията да се стремят към споразумение за насилствено връщане на лица в Либия.

Такава обаче е практиката на Италия, съгласно споразумението за приятелство, което е в нарушение на правните задължения на ЕС. Подкрепяните от Италия либийски патрули в Средиземно море срещу незаконната миграция са намалили броя на мигрантите, пристигащи в Италия с цената на незачитане на правата на човека: през 2009 г. почти 1°000 лица бяха върнати в Либия от Италия, след като бяха спасени или задържани в открито море; според италианския вътрешен министър през първите три месеца на 2010 г. броят на пристигналите е намалял с 96% в сравнение с 2009 г. Неотдавнашен инцидент (12 септември 2010 г.) показа на какъв риск се излага животът на нелегалните мигранти: италианска рибарска лодка по крайбрежието на Либия беше обстрелвана от либийски патрул, използващ плавателен съд, дарен от Италия. Либия се извини, но министърът на вътрешните работи на Италия предположи, че „вероятно са сбъркали рибарската лодка с плавателен съд, който превозва нелегални мигранти…” Като че ли в такъв случай, откриването на огън би било оправдано.

След международните протести срещу перспективата Либия да върне стотици бежанци/мигранти в Еритрея миналия юни, либийските органи решиха да освободят всички незаконнопребиваващи лица (хиляди на брой) от 18-те центъра за задържане на мигранти, в които условията на живот и здравеопазване са ужасяващи, като им даде три месеца да легализират престоя си в страната. Но като се има предвид недостига на работни места и други законни начини за препитание, тези хора едва оцеляват на улицата, като нмного от тях търсят възможности за репатриране.

Управлението в Либия е лошо и държавните и гражданските институции са изключително слаби. Съдебната система и медиите не са независими. Въпреки това през последните години се наблюдават опити за засилване на административния капацитет, за създаване на по-благоприятни условия за стопанска дейност и за освобождаване на известно политическо пространство за гражданското общество.

Сътрудничеството между ЕС и Либия може да се окаже решаващо за укрепването на потенциала на Либия. Успешен пример в това отношение е Планът за действие „Бенгази”, чрез който Либия постигна забележително подобрение на медицинския си и научния си капацитет за справяне с ХИВ/СПИН, спасявайки живота на засегнати деца и възрастни. Либийците оценяват тези резултати и изразиха желание за разширяване на сътрудничеството с ЕС като се включи лечението на други инфекциозни заболявания и участват други медицински центрове. Държавите-членки на ЕС следва да бъдат насърчавани да предоставят здравна помощ на либийски пациенти, включително като улесняват достъпа им за временно лечение в специализирани заведения в Европа.

Повечето от предизвикателствата, пред които е изправена Либия в своето развитие могат да се решат единствено в контекста на регионалното сътрудничество, поради взаимозависимостта в управлението на миграцията, борбата срещу изменението на климата и опустиняването. Действайки изолирано, Либия е влошила някои от тези проблеми, например с проекта за изграждането на „Велика изкуствена река”, който води до изчерпването на невъзобновяеми запаси вода. ЕС трябва да насърчава Либия за установяване на регионално взаимодействие за справяне със заплахи, които има сериозни последствия отвъд нейните граници.

Рамковото споразумение, което понастоящем се договаря между ЕС и Либия може да допринесе за определяне на стратегическата ориентация и структура на развитието на съществуващите отношения, като в същото време се гарантира пълното зачитане на европейските ценности и принципи и защитата на общите интереси на ЕС. Необходима е оценка на двустранното споразумение между Франция и Либия за сътрудничество в областта на използването на ядрена енергия за мирни цели, за да се гарантира съответствието му с ангажиментите, поети от ЕС и принципите на МААЕ за борба срещу разпространението на ядреното оръжие и гарантиране на сигурността. Що се отнася до договора за приятелство между Италия и Либия, на 9 ноември 2010 г. италианският парламент призова за преразглеждането му, за да се гарантира съответствието му с международните ангажименти на Италия и конституцията, и по-специално с правото на убежище и правото на живот.

Европейският парламент следва да препоръча преговорите с Либия да бъдат следени от Съвета и Комисията от гледна точка на:

- гарантиране на подписването от Либия с ВКБООН на „accord de siege” и изискването Либия да ратифицира Женевската конвенция от 1951 г.

- изискването Либия да въведе мораториум на смъртното наказание;

- ангажиране на либийските органи с перспективата за приемане на юрисдикцията на Международния наказателен съд;

- абсолютно неприемливо е Съветът и Комисията да продължават да се стремят към подписване на споразумение за обратно приемане с Либия. Това противоречи на основните ценности на ЕС и на Хартата на основните права на ЕС. Опитите за екстернализиране на управлението на миграционните потоци не могат да включват толериране от страна на ЕС на прилагането на практики за отблъскване и всякакви други практики, застрашаващи живота на мигрантите/бежанците.

- необходимостта ЕС да насърчава и да подпомага либийските органи с цел подобряване на статута на законните имигранти, предоставянето на достъп на мигрантите до разрешителни за пребиваване и в борбата с трафика на хора; помощта за подобряване на условията в центровете за хора, пребиваващи нелегално в страната трябва да бъде приоритет за ЕС.

- ангажирането на либийските органи от страна на Съвета и Комисията в дискусии относно основните проблеми в областта на правата на човека, а именно настоятелно призоваване за преразглеждане на законодателството, което ограничава правото на свобода на изразяването, на събрания и на сдружаване; освобождаването на затворници, задържани без справедлив съдебен процес; разследване на случаите на изтезания и малтретиране на затворници, експлоатация и сексуални злоупотреби с бежанци, лица, търсещи убежище и мигранти, както и търсенето на отговорност за изчезването на лица, за извънсъдебните екзекуции и телесни наказания като бой с пръчки и ампутиране; преустановяване на насилственото депортиране на бежанци или мигранти в страни, в които съществува риск те да бъдат преследвани; справедливост и предоставяне на средства за получаване на обезщетения на семействата на изчезнали лица или лица, убити по време на задържане, като жертвите от затвора Abu Selim; премахване на всякаква дискриминация на жените чрез промяна на законите за брака, развода, сексуалните отношения извън брака и наследството; и борба срещу безнаказаността, и по-специално търсенето на отговорност от силите за сигурност и поставянето на Агенцията за вътрешна сигурност под надзора на съда.

В заключение, стратегическото значение на Либия, съчетано с многото предизвикателства, които тя поставя, подчертават необходимостта от една цялостна политика на ЕС по отношение на Либия. Необходимо е ЕС да обсъди с Либия широк кръг от въпроси. Рамковото споразумение трябва също така да послужи като инструмент в подкрепа на правовата държава, зачитането на правата на човека, защита на мигрантите и бежанците и устойчивото развитие на Либия.


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА B7-0615/2010 (10.11.2010)

съгласно член 121, параграф 3 от Правилника за дейността

внесено от Ana Gomes от името на групата ALDE

относно продължаващите преговори за рамково споразумение между ЕС и Либия

Европейският парламент,

–   като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 15 октомври 2007 г. относно започването на дискусии за рамково споразумение между ЕС и Либия, както и заключенията на Европейския съвет от 18-19 юни и 29-30 октомври 2009 г. относно свързаните с миграцията политики,

–   като взе предвид продължаващите преговори между ЕС и Либия за рамково споразумение, наскоро подписаната програма за сътрудничество в областта на миграцията и настоящото сътрудничество между ЕС и Либия в областта на миграцията и ХИВ/СПИН,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

–   като взе предвид Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. относно статута на бежанците,

–   като взе предвид Конвенцията на Африканския съюз за регулиране на специфичните аспекти на бежанските проблеми в Африка от септември 1969 г.,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно екзекуциите в Либия,

–   като взе предвид член 121, параграф 1 от своя правилник,

А. като има предвид, че въпреки продължаващия диктаторски режим Либия разширява своите търговски и политически отношения с държавите-членки на ЕС и играе роля като партньор на ЕС в региона на Средиземно море и в Африка по редица въпроси, по-конкретно миграцията, развитието, изменението на климата, сигурността и стабилността, включително борбата с разпространението на екстремизма, и енергийната сигурност,

Б.  като има предвид, че рамковото споразумение, което се договаря в момента, обхваща широк кръг от области – от засилването на политическия диалог до развитието на търговските отношения и подобряването на сътрудничеството в различни сектори,

В.  като има предвид, че зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, както и противопоставянето на смъртното наказание, са основни принципи на ЕС; като има предвид силната ангажираност на Европейския парламент към всеобщото премахване на смъртното наказание,

Г.  като има предвид, че Либия не е ратифицирала Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г., но е ратифицирала Конвенцията на Африканския съюз за регулиране на специфичните аспекти на бежанските проблеми в Африка, която подчертава в член 8, че конвенцията е ефективното регионално допълнение към Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. в Африка и че държавите-членки си сътрудничат с Върховния комисар на ООН за бежанците,

Д. като има предвид, че член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз забранява всяко принудително отвеждане, експулсиране или екстрадиране към държава, в която съществува сериозен риск дадено лице да бъде осъдено на смърт, да бъде подложено на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание,

Е.  като има предвид, че Либия е ратифицирала Международния пакт за икономически, социални и културни права (1970 г.), Международния пакт за граждански и политически права (1970 г.), Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация (1968 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (1989 г.), Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (1989 г.); Конвенцията за правата на детето (1993 г.) и Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства (2004 г.), наред с други международни инструменти в областта на правата на човека,

Ж. като има предвид, че въпреки продължаващите тежки нарушения на правата на човека Либия наскоро беше избрана за член на Съвета на ООН по правата на човека,

З.  като има предвид, че вследствие на горепосочените две точки Либия има специфични международни правни задължения във връзка със зачитането на правата на човека,

1.  отправя, в контекста на продължаващите преговори за Рамково споразумение, следните препоръки към Съвета:

      а) настоятелно призовава Съвета да предостави на Парламента достъп до мандата, даден на Комисията с цел започване на преговори за рамково споразумение между ЕС и Либия, в съответствие с член 218, параграф 10 от ДФЕС, който гласи, че Парламентът получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи от процедурата;

      б) настоятелно призовава Съвета и Комисията да настояват Либия да ратифицира Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и препоръчва да се предложи съдействие на Либия за прилагането на съпътстващите мерки по тази конвенция;

      в) настоятелно призовава Съвета и Комисията да поискат от либийските органи да дадат разрешение на ВКБООН за законно присъствие в страната, с мандат за упражняване на пълния набор от дейности за защита;

      г) настоятелно призовава Съвета да престане да се стреми към сключването на споразумение за реадмисия с Либия, тъй като връщането на хора в страна, в която постоянните нарушения на правата на човека и използването на смъртното наказание са нещо обичайно, би било в нарушение на правните задължения на ЕС за защита на правата на човека; освен това призовава Съвета да предложи на бежанците, определени в Либия, програма за презаселване в държави-членки на ЕС и да представи мерки за решаване на проблема с трафика на хора в региона, като се обръща особено внимание на защитата на жените и децата;

      д) настоятелно призовава Съвета да се стреми към сключването на споразумение за мораториум върху смъртното наказание в Либия, с оглед на неговото премахване, и да прикани либийските органи да оповестят информация и статистически данни за лицата, екзекутирани в Либия от 2008 г. насам;

      е) призовава Съвета да засили регионалното взаимодействие по отношение на устойчивото развитие и екологичните въпроси, като изменението на климата, недостига на вода и опустиняването;

      ж) счита, че рамковото споразумение следва да включва съдействие за изграждане на институционален капацитет като средство за укрепване на гражданското общество, подкрепа на усилията на Либия за модернизация, насърчаване на демократичните реформи и отваряне на политическото пространство;

      з) препоръчва установяването на делегация на ЕС в Триполи;

2.   възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията и правителствата на държавите-членки на Европейския съюз.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

9.12.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

52

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gabriele Albertini, Frieda Brepoels, Arnaud Danjean, Michael Gahler, Marietta Giannakou, Ana Gomes, Andrzej Grzyb, Takis Hadjigeorgiou, Richard Howitt, Anneli Jäätteenmäki, Ioannis Kasoulides, Nicole Kiil-Nielsen, Maria Eleni Koppa, Андрей Ковачев, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Eduard Kukan, Alexander Graf Lambsdorff, Vytautas Landsbergis, Krzysztof Lisek, Sabine Lösing, Ulrike Lunacek, Mario Mauro, Kyriakos Mavronikolas, Alexander Mirsky, María Muñiz De Urquiza, Norica Nicolai, Ria Oomen-Ruijten, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Vincent Peillon, Alojz Peterle, Bernd Posselt, Hans-Gert Pöttering, Cristian Dan Preda, Fiorello Provera, Nikolaos Salavrakos, Jacek Saryusz-Wolski, Werner Schulz, Charles Tannock, Inese Vaidere, Graham Watson

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Elena Băsescu, Emine Bozkurt, Hélène Flautre, Lorenzo Fontana, Kinga Gál, Liisa Jaakonsaari, Elisabeth Jeggle, Indrek Tarand, Traian Ungureanu, Janusz Władysław Zemke

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Eleni Theocharous

Последно осъвременяване: 6 януари 2011 г.Правна информация