относно обучението в ранна детска възраст в Европейския съюз

(2010/2159(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 165 от Договора за функционирането на ЕС,

–   като взе предвид член 14 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, и по-специално член 3, член 18 и член 29 от нея,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

–   като взе предвид Решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за създаване на Програма за действие за обучение през целия живот(1),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Образование и грижи в ранна детска възраст: да осигурим за всички деца най-добрия старт в живота за утрешния свят“ (COM(2011)0066),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „Ефикасност и равнопоставеност на европейските системи за образование и обучение“ (COM(2006)0481),

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 януари 2010 г. относно отглеждането и образованието на деца през ранното детство(2),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно социалното измерение на образованието и обучението(3),

–   като припомня заключенията на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно образованието на деца с мигрантски произход(4),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕСЕТ 2020 г.“)(5),

–   като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 21 ноември 2008 г. на тема „Да подготвим младите хора за ХХI век: програма за европейско сътрудничество по въпросите на училищата“(6),

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет в Барселона на 15 и 16 март 2002 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно подобряване на качеството на подготовката на учителите(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно "Езиковото многообразие: преимущество за Европа и обща отговорност"(8),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A7-0099/2011),

A. като има предвид, че обучението в ранна детска възраст полага основите за успешно обучение през целия им живот, което е от основно значение за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“,

Б.  като има предвид, че децата в най-ранна възраст са особено любознателни, готови да учат и способни да възприемат и се формират важни умения като владеенето на език и способността за изразяване, както и социални компетентности; като има предвид, че на тази възраст се полагат основите за бъдещия избор на образование и професионално развитие,

В.  като има предвид, че в целия ЕС образованието и грижите в ранна детска възраст (ОГРДВ) се предоставят по различен начин с различни дефиниции на „качество“, които зависят силно от културните ценности на държавите и регионите и тяхното тълкуване на понятието „детство“,

Г.  като има предвид, че съществува ясна връзка между беден и неравностоен произход и ниски образователни постижения, и като има предвид, че е доказано, че семейства с такъв произход имат най-голяма полза от достъпа до услуги за ОГРДВ; като има предвид, е по-малко вероятно групите в неравностойно положение да търсят достъп до услуги за ОГРДВ поради съображения, свързани с наличността и достъпността на тези услуги,

Д. като има предвид, че на ОГРДВ обикновено се посвещава по-малко внимание и се отделят по-малки инвестиции, отколкото на кой да е друг образователен етап въпреки ясните свидетелства, че инвестициите в ОГРДВ носят възвращаемост,

Е.  като има предвид, че целите по отношение на ОГРДВ са често прекалено съобразени с пазара на труда и се съсредоточават твърде много върху нуждата да се увеличи броят на професионално заетите жени и твърде непряко върху потребностите и висшия интерес на детето,

Ж. като има предвид, че редица домакинства срещат големи затруднения при съчетаване на семейните задължения и професионалните ангажименти, свързани със сегашните промени на пазара на труда като например нетипично и гъвкаво работно време, наложено на работещите, и увеличаването на непостоянните работни места,

З.  като има предвид, че съществува пряка връзка между благосъстоянието на родителите и децата и предлагането - количествено и качествено, на услуги за периода на ранна детска възраст,

И. като има предвид, че грижите за деца традиционно се разглеждат като естествена дейност за жените, което е довело до преобладаване на жените, работещи в сферата на ОГРДВ;

Й. като има предвид, че квалификацията на персонала варира значително между държавите-членки и между видовете доставчици и като има предвид, че в повечето държави-членки не съществува задължение за доставчиците в предучилищен етап да наемат персонал със специфични квалификации,

К. като има предвид, че са много малко изследванията, предприети в областта на образованието на деца в ранна възраст на равнище ЕС, които могат да предоставят основа за развитието и прилагането на политики за ОГРДВ за целия ЕС,

Ориентиран към децата подход

1.  приветства следните цели, поставени в заключенията на Европейския съвет в Барселона: "предоставяне до 2010 г. на грижи за поне 90 % от децата между 3-годишна възраст и задължителната начална училищна възраст, и за най-малко 33 % от децата под 3-годишна възраст"; обаче твърди, че Съветът и Комисията трябва да преразгледат и актуализират тези цели, като поставят нуждите и висшия интерес на детето в центъра на своите политики за ОГРДВ;

2.  отчита, че стратегията „Европа 2020“, с която се цели създаването на приобщаващо общество чрез повишаване на заетостта, намаляване на дела на преждевременно напускащите училищата и намаляване на бедността, не може да бъде реализирана, освен ако всички деца не получават адекватен старт в живота;

3.  отбелязва, че ранната детска възраст е от решаващо значение за когнитивното, сетивното и двигателното развитие, емоционалното и личностното развитие и научаването на езици, като също така в нея се полагат основите за обучение през целия живот; препоръчва ОГРДВ да подпомагат здравословното психическо и физическо развитие на децата, като им позволяват да станат по-хармонични хора; поради това препоръчва на държавите-членки да обмислят въвеждането на задължително посещение на детска градина за една година преди започване на училище;

4.  подчертава, че ранното развитие на поведение на здравословен начин на живот, като например навици за правилно хранене и подходящи и балансирани упражнения, могат да имат силно въздействие върху физическото и умственото развитие и да бъдат основен решаващ фактор за здраве през целия живот; препоръчва децата да не се насочват прекалено рано към интензивни спортни занимания, чийто важен резултат е постигането на добри резултати;

5.  припомня значението на ученето в ранна възраст за придобиването на знания, по-специално научаването на езици, за владеенето на много езици и за езиковото многообразие;

6.  насърчава въвеждането и запазването на новаторски педагогически модели за езиковото обучение, по-специално детски ясли и структури за предучилищна възраст с многоезично обучение, които отговарят на целта, поставена в Барселона през 2002 г., включваща изучаването на регионални и малцинствени езици и езиците на съседните държави;

7.  насочва вниманието към разширяването и оптимизирането на центровете за обучение (детски заведения), които полагат грижи за деца след работното време на детските градини;

8.  подчертава, че освен образование и възпитание, всички деца имат право на почивка, свободно време и игра;

Универсално предлагане на ОГРДВ

9.  отбелязва, че съгласно заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. въпросът за неравнопоставеността в образованието следва да се решава чрез осигуряване на висококачествено образование в ранна детска възраст и целева подкрепа, както и чрез насърчаване на приобщаващо образование;

10. отчита, че социалните групи в неравностойно положение биха имали полза от допълнителна помощ, но предлагането на ОГРДВ в идеалния случай трябва да бъде универсално за всички родители и деца, независимо от техния произход или финансово състояние;

11. подчертава, че по целесъобразност децата с увреждания следва да участват в бъдат в общите услуги за ОГРДВ и че при необходимост да им бъде предлагана допълнителна помощ от експерти;

12. призовава държавите-членки без забавяне да приложат Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

13. подчертава, че държавите-членки следва да предоставят възможност за разнообразни подходи в контекста на концепциите за деца в предучилищна възраст и свързаната с тях практика;

Ангажиране на родителите

14. подчертава, че майките и бащите са равностойни партньори при осигуряването на ОГРДВ; отчита, че услугите за ОГРДВ следва изцяло да насърчават участието, като включват целия персонал, родителите и където е възможно самите деца;

15. подчертава, че предоставянето на достатъчно дълги периоди на родителски отпуски за майки и бащи и прилагането на ефективни и гъвкави политики на пазара на труда са съществени елементи от една ефективна политика за ОГРДВ;

16. насърчава държавите-членки да инвестират в програми за образоване на родители, както и по целесъобразност да предоставят други форми на помощ за родителите, които се нуждаят от допълнителна помощ, като например услуги по домовете; освен това твърди, че на родителите следва да се предоставят възможности за леснодостъпни и безплатни консултации на място в детските заведения;

17. подчертава факта, че културните дейности са източник на обогатяване на децата, насърчават диалога между различните култури и развиват широта на духа и толерантност; в тази връзка припомня, че е важно професионалните екипи, работещи с деца, да провеждат междукултурни дейности с децата и техните родители;

18. посочва, че все още не във всички държави-членки на децата на родители без законно разрешително за пребиваване се предоставя достъп до обучение в ранна детска възраст;

19. призовава държавите-членки да предоставят на децата на търсещи убежище лица, бежанци и лица, получили статут на субсидиарна закрила или разрешение за оставане по изключение по хуманитарни причини достъп до образование в ранна детска възраст, за да не ограничават техните житейски възможности още от самото начало;

По-добро интегриране на услугите

20. насърчава държавите-членки да интегрират услугите за ОГРДВ, като подпомагат тяхното създаване и дейности и осигурят по-добро сътрудничество и по-добра координация между различните институции и министерства, работещи по въпросите на политиките и програмите за ранна детска възраст;

21. насърчава държавите-членки да предоставят достатъчна степен на автономност на заведенията за полагане на грижи в ранна детска възраст, за да може те да запазят своя уникален характер и творческия си подход в търсенето на решения, целящи благото на децата;

22. подчертава значението на новаторски услуги за ОГРДВ, които да имат местен характер и да обединяват членове на общността от здравния и социалния сектор, секторите на образованието и културата, както и други сектори;

23. призовава държавите-членки в сътрудничество с местните органи и организации с нестопанска цел да насърчават и финансират мерки и проекти, чрез които на децата от социални групи в неравностойно положение се предлагат ОГРДВ, както и да наблюдават и оценяват тези мерки и проекти;

24. отчита, че трябва да се взема предвид многообразието от битови условия в семействата и произтичащите от това различни потребности и приветства едно разнообразно, гъвкаво и новаторско предлагане на ОГРДВ;

25. призовава за разработване на европейска рамка за услуги за ОГРДВ, която зачита културното разнообразие в държавите-членки и подчертава споделените цели и ценности;

Икономически ползи

26. подчертава, че в условията на нестабилен икономически климат по-големите инвестиции в услугите за ОГРДВ не трябва да бъдат пренебрегвани; подчертава, че държавите-членки следва да посветят подходящи ресурси на услугите за ОГРДВ;

27. отново заявява, че за инвестициите в ОГРДВ е доказано, че по-късно носят икономически и обществени ползи, като например повишаване на данъчните постъпления посредством укрепване на работната сила, заедно с намаляване на бъдещите разходи за здравеопазване, по-ниски нива на престъпността и по-малко случаи на противообществени прояви; подчертава, че превенцията е по-резултатен и по-ефективен по отношение на разходите инструмент от намесата на по-късен етап;

28. отчита, че качественото образование в ранна детска възраст може да помогне за намаляване на преждевременното напускане на училище, борба срещу пречките по отношение на образованието, пред които са изправени децата от социални групи в неравностойно положение, и намаляване на социалните неравенства в резултат на това, като всичко това засяга обществото като цяло; отбелязва, че младите хора от уязвими социални групи са особено изложени на риск;

29. подчертава, че висококачествените услуги за ОГРДВ допълват, а не заместват една солидна система за социални грижи, включваща широк набор от инструменти за борба срещу бедността; призовава държавите-членки да решават проблема с бедността на обществено равнище;

Персонал и качествени услуги

30. подчертава, че предучилищната възраст е най-важната фаза за емоционалното и социалното развитие на детето и поради това лицата, които работят с деца в предучилищна възраст, трябва да разполагат с подходяща квалификация; подчертава, че благото и безопасността на децата е от първостепенно значение при назначаването на персонал;

31. отбелязва, че положителното въздействие на програмите за ранна намеса могат да се поддържа в дългосрочен план единствено ако те са последвани от висококачествено начално и средно образование;

32. отчита, че най-значително влияние върху качеството на услугите за ОГРДВ оказва наличието на квалифицирани и добре обучени служители, работещи с деца в ранна възраст, и поради това призовава държавите-членки да повишат професионалните стандарти, като въведат признати квалификации за работещите в областта на ОГРДВ; отбелязва, че други фактори, включително съотношението между броя на служителите и броя на децата, размер на групите и учебно съдържание, могат също така да влияят на качеството;

33. признава необходимостта от повече връзки и пренос на подходи между възпитатели в сферата на ОГРДВ и учители от началното училище, като обръща внимание на приемствеността на методите на обучение;

34. призовава държавите-членки да разработят механизми за оценяване на предоставянето на ОГРДВ и да гарантират, че стандартите за качество са спазени, за да се подобрят услугите за ОГРДВ;

35. призовава в контекста на прилагането на европейската квалификационна рамка (ЕКР) да се отчита качеството на образованието и съответно резултатите от учебния процес; призовава държавите-членки да осигурят постоянно обучение за работещите в сферата на ОГРДВ, за да се повишават и актуализират техните специфични умения;

36. насърчава държавите-членки да гарантират, че всички квалифицирани служители в сферата на ОГРДВ в идеалния случай получават заплати, съответстващи на тези на началните учители;

37. призовава държавите-членки да решават проблема за превеса на единия пол в дейностите по осигуряване на грижи, като прилагат политики за увеличаване на броя на мъжете в курсовете за ОГРВД;

Научни изследвания и обмен на най-добри практики

38. изтъква, че въпреки наличието на емпирични данни относно децата в ранна възраст от някои държави-членки (събрани, наред с другото, от Националната асоциация за обучение на деца в ранна възраст, УНИЦЕФ, специализираното списание „International Early Years Education Journal“и ОИСР) все още съществува необходимост да се разбере по-добре развитието на детето по време на обучението в ранна възраст; призовава за разширяване на научните изследвания в целия ЕС и обмен на постигнатите резултатите в рамките на ЕС, като се отчита културното разнообразие на държавите-членки;

39. изразява съжаление, че не се използват в достатъчна степен структурните фондове на ЕС и програми като „Комениус“, които дават на служителите в сферата на образованието възможност да участват в обмен в рамките на целия ЕС; призовава държавите-членки да работят за увеличаване на осведомеността за подобни програми и фондове сред служителите в сферата на ОГРДВ;

40. приветства намерението на Комисията да насърчава определянето и обмена на добри практики чрез отворения метод на координация, както е посочено в съобщението относно ОГРДВ, и препоръчва на държавите-членки да си сътрудничат и обменят най-добри практики, за да подобрят съществуващите програми в областта на ОГРДВ;

o

o   o

41. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 327, 24.11.2006, стр. 45. (2) ОВ C 339, 14.02.2010 г., стр. 1. (3) ОВ C 135, 26.5.2010 г., стр. 2. (4) ОВ C 301, 11.12.09, стр. 5. (5) ОВ C 119, 28.05.09, стр. 2. (6) ОВ C 319, 13.12.2008 г., стр. 20. (7) OВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 12. (8) OВ C 117 E, 06.05.10, стр. 59.

Въведение

В Европа съществува богато разнообразие от образователни традиции, като ранните етапи на образованието се предоставят по множество различни начини по целия континент. Има ясни различия между държавите-членки по отношение на качеството и начина на тяхното предоставяне, степента на участие, подхода към услугите, управлението на услугите и т.н. Настоящият доклад отчита, че подход от типа „едно и също за всички“ към услугите за образование и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ) в ЕС не е подходящ и би било трудно да бъде реализиран. Вместо това е далеч по-добре да се разработи европейска рамка, която да се състои от споделени цели и ценности и която да включва общи права и структури. Макар много държави-членки на ЕС безспорно да са световни лидери в предоставянето на услуги за ОГРДВ, необходимо е да се работи още, за да се стигне до подобрения във всички области. За целите на настоящия доклад изразът „ранна детска възраст“ ще се използва за обозначаване на периода от детството в интервала от 0 до 6 години.

През 2002 г . Европейският съвет в Барселона призова членките на ЕС до 2010 г. да предоставят грижи за поне 90 % от децата между 3-годишна възраст и задължителната начална училищна възраст, и за най-малко 33 % от децата под 3-годишна възраст. Тези цели означаваха възприемане на свързан с пазара на труда подход към услугите за ОГРДВ, основан на установената по това време необходимост да се увеличи броят на професионално заетите жени. Макар да е от жизненоважно значение да се отдели необходимото внимание на връзката между услугите за ОГРДВ и равните възможности за жените, тези цели са очевидно проблематични и остарели, тъй като не вземат под внимание много от ключовите качествени аспекти на една силна политика за образованието в ранна възраст. Центровете за ОГРДВ не са просто места, където да бъдат „паркирани“ децата, така че жените да могат да работят; те са от изключително значение с това, че допринасят за благосъстоянието на децата и подобряването на бъдещите им житейски перспективи.

Ориентиран към децата подход

От съществено значение е настоящият доклад да започне с установяване на съществени въпроси, проблеми и трудности, вместо набързо да предлага комплексни решения. Уместно е да се започне с преценяване на това каква е точно представата ни за "дете". Ако вярваме, че децата са активни и ангажирани граждани с права, които са богати на потенциални творчески способности, и които са способни за формират и изразяват своите виждания по въпроси, свързани с тях, трябва да се съгласим, че разискванията в областта на ОГРДВ следва да започнат от гледната точка на детето. Периодът от раждането до тригодишна възраст е от решаващо значение за мозъчното, физическото и когнитивното развитие на детето и научаването на езици. Тези ранни години полагат основите за обучение през целия живот на детето, което е от основно значение за постигането на целите от Лисабонската стратегия. Следователно в настоящия доклад потребностите и висшият интерес на детето са първостепенно съображение.

Универсално предлагане срещу целево предлагане

Бедните семейства са склонни в по-малка степен от други групи да използват услуги за ОГРДВ, особено в приватизирани пазари. Една от най-изложените на риск групи в ЕС са ромите, чийто достъп до услуги за периода на ранна детска възраст е изключително нисък и е под средното равнище в Европа. Това е тревожен факт, тъй като децата в неравностойно положение са тези, за които е доказано, че имат най-голяма полза от достъпа до услуги за ОГРДВ. Няколко държави-членки на ЕС приеха голям брой деца имигранти и деца с втори език сред учениците в училищата си, което поставя значителни предизвикателства по отношение на образованието, особено когато виждаме, че е по-малко вероятно децата от семейства от етнически малцинства да използват услуги за ОГРДВ.

Проблемът държави-членки да насочват усилия директно към бедни семейства е че това може да доведе до стигматизация, която може да ги обезсърчи да използват пълноценно предлаганите услуги. Въпреки че е важно да се признае, че много бедни семейства се нуждаят от допълнителна подкрепа, когато става въпрос за услуги за ОГРДВ, предоставянето им следва да бъде универсално за всички семейства и всички деца, независимо от техния произход или финансово състояние.

Ангажиране на родителите

Родителите са първите учители на децата си. В повечето случаи те разбират по задълбочен и несравним начин детето си и имат близка връзка с него. Широко признато е, че идеалното място едно дете да расте и да се развива през първата година след раждането си е домът, с родител. Предоставянето на дълъг родителски отпуск може също да бъде начин, който помага за намаляване на търсенето на места в детските заведения. Проблемът се състои в това, че понастоящем много малко държави-членки предлагат достатъчно дълъг период на платен отпуск. Когато съществува период от време между края на платения родителски отпуск и получаването на място в качествено детско заведение, за родителите могат да възникнат проблеми. В доклада се подчертава, че предоставянето на достатъчно дълъг родителски отпуск е съществена част от ефективната политика за ОГРДВ.

Родителската ангажираност трябва да продължи и през следващите години. Съществува по-малка вероятност бедните родители и родителите в неравностойно положение да се включат в стратегии за справяне с образованието на децата си. Също така мъжете често остават встрани при разработването на програмите и политиките за ОГРДВ и по отношение на участието в дейности, в които участват децата им. С настоящия доклад се подчертава, че родителите следва са бъдат основни партньори при вземането на решения, свързани с децата им, и че е необходимо структурите за ОГРДВ да преосмислят по какъв начин взаимодействат с родителите, по-специално бащите. Предучилищните програми като например Reggio Emilia в Италия, в които родителите са пълноправни участници в двойната задача да се грижат за децата си и да ги образоват, показват колко ефективен може да бъде този вид практика.

По-добро съчетаване на услугите

Услуги за ОГРДВ имат потенциала да действат като мощни мрежи за подпомагане на родителите. В настоящия доклад се твърди, че услугите за ОГРДВ в ЕС не са достатъчно новаторски. Центровете и приемните структури за първите години на децата следва да не бъдат само места, където децата се приемат и възпитават; те могат също така да предложат възможности за цяла поредица от различни проекти. За да се представят само няколко примера, центровете за първите години на децата могат да съчетават формално или неформално обучение със здравеопазването на детето и на майката, оказване на подкрепа при кърмене, консултантски услуги и семейно планиране. Предвид това, че тези центрове се разглеждат като колективни места, които събират хора от различни прослойки на обществото, те са най-подходящи да оказване на подкрепа на семействата, укрепване на социалното сближаване и солидарността в обществото и насърчаване на равенството между половете.

Подобен подход следва да бъде възприет от държавите-членки при управлението и организацията на политиката за ранното детство. С много малки изключения, страните проявиха склонност да възприемат двустепенен подход в областта на ОГРДВ, който разделя социалните грижи ("грижи за децата") и предучилищното образование. Това доведе до факта, че не се отдава достатъчно внимание на когнитивното развитие на децата на възраст между 0 и 3 години и твърде малко внимание на здравето и психосоциалното развитие на децата на възраст 3 и повече години. Така се изостриха също така неравенствата и непоследователността и се стигна до липса на последователност за семействата.

Когато съществува ефективно сътрудничество между различните сектори и служби, липсата на общо разбиране или общ език може да доведе до задушаване на потенциално плодотворно сътрудничество.

Както центровете за деца в ранна възраст трябва да бъдат по-новаторски, за да могат да отговорят на редица въпроси, свързани с децата, така и държавите-членки трябва да обединят многобройните агенции, когато се разработват политиките и програмите за ранна детска възраст. Примерите включват здравеопазване, миграция, равенство между половете и заетост. Интегрираните услуги, установени предимно в областта на образованието, ще спомогнат за задоволяване на потребностите на децата на възраст от 0 до 6 години в областта на образованието, здравеопазването и др. Съществуващите служби и сектори трябва също така да разработят обща визия и да използват общ речник.

Икономически ползи

Мрежата за грижи за деца на Европейската комисия препоръча през 1996 г. европейските страни да инвестират най-малко 1% от БВП в ОГРДВ; съгласно проучване на ОИСР, проведено през 2004 г., обаче само пет от двадесетте проверени страни са постигнали това равнище на инвестиции(1). Това е изненадващо, като се има предвид, че проучването посочва, че инвестициите в ОГРДВ се възвръщат в по-голяма степен от инвестициите в който и да е друг сектор.

В контекста на нестабилен икономически климат и период на активни строги ограничения образованието в ранна детска възраст лесно се пренебрегва. Този доклад показва обаче, че услугите за периода на ранна детска възраст не са лукс, който може да бъде премахнат безнаказано. Всъщност решението да не се инвестира е свързано с разходи, които може да не са веднага забележими, като например намаляване на потенциалните бъдещи икономически печалби, и това може да бъде допълнителна тежест върху финансовата стабилност на държавите-членки. Доказано е, че инвестициите в ОГРДВ намаляват по-късни разходи, например чрез укрепване на бъдещата работна сила правителствата избягват евентуални загуби от данъци. Тези инвестиции могат също така да намалят бъдещите разходи за здравеопазване, нивото на престъпност и на противообществени прояви.

Персонал и качество на услугите

За да се прави разлика между добра и лоша практика в ЕС, е необходима универсална дефиниция за "качество". Но до момента не съществува ясна и общоприета дефиниция. В различните страни е различно схващането за това какво означава качество. Причината за това е, че те са обвързани с културните ценности на отделните държави-членки, както и с разбирането им и дефинициите на понятието "детство". Настоящият доклад се стреми да осигури по-ясно разбиране на това какво всъщност следва да означава "качество" в държавите-членки на ЕС.

В него се твърди, че наличието на квалифициран и добре обучен персонал, работещ с деца в ранна възраст, влияе най-значително върху качеството. Лошо обучен и зле платен персонал, работещ с деца в ранна възраст, просто не може да се поддържа. Въпреки че вече беше отбелязано, че първите три години от живота на детето са изключително важни за мозъчното развитие и за установяването на начин и модел на мислене, наблюдаваме, че в ЕС персоналът, предоставящ услуги за ОГРДВ, често не разбира изключително важното значение на първите няколко години от живота на детето. И понеже от този персонал в повечето държави-членки не се изисква да е преминал професионално обучение или да е придобил специфична квалификация, за да работи с малки деца, голяма част от него не притежава интерактивни способности и общи познания, необходими за да се гарантира, че поверените му деца развиват подходящите когнитивни умения.

Друг проблем, определен в настоящия доклад, е полът в контекста на дейностите по осигуряване на грижи. Жените, в по-голяма степен от мъжете, търсят работа в ОГРДВ. Това засилва идеята, че грижите за деца са преди всичко и най-вече работа за жени, което от своя страна има последици за равенството между половете. Необходимо е децата да имат два модела за подражание в живота си, особено в случаите на семейства с един родител, където е по-вероятно да отсъства бащата. Проблемът е, че много малко страни от ЕС са поставили като цел наемането на работа на мъже за тази професия или не се стремят да променят общовъзприетата представа, че преди всичко ОГРДВ е „работа за жени“, и, на второ място, може би има нещо принципно "нередно" при мъж, който иска да работи с малки деца. Примери за добра практика могат да бъдат открити в Дания, където понастоящем близо 25% мъже се записват на обучение за предоставяне на грижи в ранна детска възраст, и Обединеното кралство, където местните органи в областта на обучението от години провеждат специални програми за привличане на мъже за тази работа.

От съществено значение е да се разработят политики за наемане и задържане на работа на разнообразна и разнородна по полов признак работна сила и да се гарантира, че тези, които избират кариера в заведенията за грижи в ранна възраст, намират работата си мотивираща, зачитана и привлекателна от финансова гледна точка.

Научни изследвания и обмен на най-добри практики

Понастоящем няма ясни емпирични данни за малките деца, които биха могли да спомогнат за предоставяне на информация за целите на разработването и прилагането на политики за ОГРДВ за целия ЕС. Съществуват някои изследвания. Те обаче са доминирани в широка степен от англоезичните страни, по-специално САЩ, и в резултат на това често са с много тесен обхват и съществува тенденция да се базират на схващания на понятието „детство“, които не са релевантни за много страни, които не са англоезични.

При положение че съществува толкова широк кръг от услуги за ОГРДВ в ЕС, често може да бъде трудно да се направи ясно сравнение между тях. Един сравнителен подход, обхващащ повече страни, може при все това да се окаже много полезен, като позволи на държавите-членки да се учат една от друга. Този подход беше ценен например при оспорването на схващането на много родители и специалисти в англоезичния свят, че "правилното" обучение трябва да се провежда в училищна среда, обратно на северния модел, който отчита значението на заниманията на открито за обучението и развитието на децата.

По-задълбочени научни изследвания биха позволили на ЕС да преразгледа и актуализира вече установените цели относно ОГРДВ.

(1)              Starting Strong II, Early education and care, ОИСР, 2006 г.