Процедура : 2010/2139(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0111/2011

Внесени текстове :

A7-0111/2011

Разисквания :

PV 23/06/2011 - 5
PV 23/06/2011 - 7
CRE 23/06/2011 - 5
CRE 23/06/2011 - 7

Гласувания :

PV 23/06/2011 - 12.9
Обяснение на вота
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :


ДОКЛАД     
PDF 402kWORD 317k
1 април 2011 г.
PE 454.716v03-00 A7-0111/2011

относно доклада за 2010 г. относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г.

(2010/2139(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Miroslav Mikolášik

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно доклада за 2010 г. относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г.

(2010/2139(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 174—178 от него,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2010 г., озаглавено „Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007—2013 г.“ (COM(2010)0110),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 31 март 2010 г., озаглавен „Придружаващ документ към съобщението на Комисията от 31 март 2010 г. „Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007—2013 г.“ (SEC(2010)0360),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 25 октомври 2010 г., озаглавен „Политиката на сближаване: Отговор на икономическата криза. Преглед на изпълнението на мерките по политиката на сближаване, приети в подкрепа на Европейския план за икономическо възстановяване“ (SEC(2010)1291),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 ноември 2008 г., озаглавен „Регионите през 2020 г. — оценка на бъдещите предизвикателства за регионите на ЕС“ (SEC(2008)2868),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж” (COM(2010)2020),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2011)0017),

–   като взе предвид Регламент (EО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд(1),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1828/2006 на Комисията от 8 декември 2006 г. относно реда и начина на изпълнение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета за определянето на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и на Регламент 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за регионално развитие, и по-специално член 7 от него(2),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 397/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимостта на инвестиране в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство(3),

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 437/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимите интервенции в сектора на жилищното строителство в полза на маргинализирани общности(4),

–   като взе предвид Решение 2006/702/EО на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за сближаване(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно прилагането на регламента относно структурните фондове през периода 2007–2013 г.: резултатите от преговорите във връзка с националните стратегии за сближаване и оперативните програми(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации, съгласно Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите-членки и в Съюза(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2010 г. относно постигане на действително териториално, социално и икономическо сближаване в ЕС — задължително условие за конкурентоспособност на световно равнище?(8),

–   като взе предвид информационния документ на Комисията № 1 „Целево набелязване“ от 28 февруари 2007 г. (COCOF/2007/0012/00),

–   като взе предвид информационната бележка на Комисията от 18 май 2009 г., озаглавена „Индикативна структура за националните стратегически доклади за 2009 г.“ (COCOF 09/0018/01),

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно Стратегическия доклад на Комисията за 2010 г. относно изпълнението на програмите в областта на политиката на сближаване, приети от Съвета по външни работи на 14 юни 2010 г.,

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите от 1—2 декември 2010 г., озаглавено „Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007—2013 г.“ (CdR 159/2010),

–    като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2010 г., озаглавено „Насърчаване на ефикасни партньорства в управлението на програми в областта на политиката на сближаване въз основа на добрите практики от цикъл 2007—2013 г.“ (ECO/258),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по транспорт и туризъм (A7-0111/2011),

A. като има предвид, че съгласно член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да насърчи цялостното си хармонично развитие, Съюзът разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване, и по-специално има за цел намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони като селските райони, районите, засегнати от индустриалния преход, и районите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, и като има предвид, че стратегията „ЕС 2020“ трябва да се взема предвид, за да се гарантира превръщането на ЕС в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика,

Б.  като има предвид, че политиката на сближаване играе основна роля по пътя към пълното постигане на целите на „ЕС 2020“, по-специално в областта на заетостта и социалните въпроси, на всички равнища на управление и във всички географски райони;

В.  като има предвид, че стратегическото измерение на политиката на сближаване, което гарантира съгласуваност с приоритетите на Европейския съюз — да се превърнат Европа и нейните региони в по-привлекателни места за инвестиции и работа, да се подобри познавателната и иновационна дейност с цел постигане на растеж и създаване на повече и по-добри работни места — се определя и подчертава посредством Регламент (EО) № 1083/2006 на Съвета (по-долу наричан „Общ регламент“), стратегическите насоки на Общността за сближаване (по-долу наричани „стратегически насоки“), националната стратегическа референтна рамка и оперативните програми,

Г.  като има предвид, че представянето на стратегически доклади представлява нов инструмент на политиката на сближаване, въведен в настоящия програмен период чрез Общия регламент като инструмент за разглеждане на изпълнението на стратегическите насоки, целящ да увеличи стратегическото съдържание и да насърчава прозрачността и отчетността в рамките на политиката на сближаване, и като има предвид, че при планирането на следващия програмен период следва да се извлекат поуки от получената информация и придобития опит,

Д.  като има предвид, че целевото набелязване във връзка с Лисабонската стратегия е мероприятието, чрез което в рамките на одобрените 86 приоритетни схеми бяха определени подгрупи като конкретни приоритети по Лисабонската стратегия за растеж и работни места, и като има предвид, че за регионите по цел „Сближаване“ бяха определени 47 приоритетни теми като целево набелязани приоритети, докато за регионите по цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“ бяха определени само 33 приоритетни теми,

Е.   като има предвид, че за националните стратегически доклади за 2009 г. Комисията и държавите-членки се съгласиха да обменят данни само относно приоритетните теми по цели, като определената за извличането на данните дата беше 30 септември 2009 г., когато държавите-членки бяха все още засегнати от последиците от икономическата криза, като някои от тях бяха изправени пред първоначални трудности в началото на програмния период, и като има предвид, че се очаква от стратегическия доклад за 2013 г. да могат да бъдат извлечени по-информативни данни,

Ж.  като има предвид, че европейските региони все още са изправени пред впечатляващи икономически, социални и свързани с околната среда разлики, отчасти като естествено последствие от последните две вълни на разширяване, а също и поради преките последствия от глобалната финансова и икономическа криза, макар тези разлики да са намалели през последното десетилетие с активния принос на политиката на сближаване, която е от изключително голямо значение за гарантирането на конкурентноспособност и икономически растеж, като същевременно се отчитат специфичните особености на регионите,

З.   като има предвид, че политиката на сближаване е ключов елемент от Европейския план за икономическо възстановяване, който демонстрира значението на структурните фондове като инструменти за предоставяне на икономически стимули, по-специално за малките предприятия, за устойчивост и за енергийна ефективност, и като има предвид, че към Комисията беше отправено искане през 2010 г. да представи доклад относно възприемането на мерките, приети като част от ответните действия на Европа срещу кризата,

1.  приветства стратегическия доклад на Комисията относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване, съфинансирани от структурните фондове; поздравява държавите-членки за усилията им да подготвят първите си национални стратегически доклади, които се доказаха като ценен източник на информация за изпълнението;

2.   посочва, че когато се извършват сравнителни анализи, следва да се вземе предвид обстоятелството, че пет държави-членки са извлекли данните на по-скорошна дата, а една държава-членка — на по-ранна дата; счита, че е по-подходящо да се сравнява напредъкът на отделните държави-членки със средната стойност за ЕС;

3.   счита, че прозрачността при разпределението на средствата стимулира правилното изпълнение и е ключова предпоставка за постигане на общите цели на политиката на сближаване и поради това трябва да бъде укрепена на всички етапи от изпълнението; счита, че списъкът с получателите на средства трябва да продължи да се оповестява, особено онлайн, тъй като това е ефективен инструмент за повишаване на прозрачността; счита, че определянето на насоки на Общността и въвеждането на стратегически доклади като нов инструмент са допринесли за повишаването на отчетността при изпълнението на целите на политиката; призовава в този контекст за редовен политически дебат с цел подобряване на прозрачността, отчетността и оценката на резултатите от политиката на сближаване;

Изпълнение

4.   отбелязва, че докладваният финансов размер на избраните проекти е 93,4 милиарда евро, което представлява 27,1 % от наличните ресурси на ЕС в настоящия период, и че тази средна стойност е валидна за трите цели на политиката на сближаване, както и за категориите за целево набелязване във връзка с Лисабонската стратегия и за напредъка при изпълнението на стратегическите насоки на Общността; подчертава обаче, че напредъкът се различава значително при отделните държави и по отделните теми, като съвкупният дял на подбор е над 40 % при 9 държави-членки и под 20 % при 4 държави-членки;

5.   отново изразява признателност за националните усилия, довели до средно разпределяне на разходите за изпълнението на Лисабонската стратегия в размер на 65 % от наличните средства в районите по цел „Сближаване“ и в размер на 82 % за регионите по цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“, като по този начин бяха надхвърлени първоначално поисканите равнища; отбелязва със задоволство, че според доклада общо 63 милиарда евро са отпуснати за набелязани целево във връзка с Лисабонската стратегия проекти и че подборът на такива проекти е на същото равнище или е малко по-ускорен от подбора по други действия, и поради това настоятелно призовава държавите-членки да продължат в бъдеще да набелязват целево ресурси за проекти, подпомагащи стратегията „ЕС 2020“;

6.   отбелязва, че темпът на напредък при темите от стратегическите насоки на Общността е най-висок по тема „Териториално измерение“ (30 %), над средния при „Подобряване на познавателната и иновационна дейност с цел постигане на растеж“, но е под 27,1 % по другите две насоки, и че освен това делът на подбор е над средния за целево набелязаните във връзка с Лисабонската стратегия проекти както по цел „Сближаване“, така и по цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“, но е само 20,5 % по цел „Европейско териториално сътрудничество“; изразява съжаление, че при липсата на показатели за постиженията и резултатите за всички държави-членки анализът на резултатите на политиката, представен в стратегическия доклад, се оказва сериозно ограничен; по тази причина призовава Комисията да преразгледа своите административни изисквания за докладване и призовава държавите-членки да бъдат по-дисциплинирани по отношение на предоставянето на данни за изпълнението на програмата;

7.   предвид икономическата криза и нарастващия брой на безработните приветства отбелязания вече напредък в изпълнението на проектите, свързани с насока „Повече и по-добри работни места“; силно препоръчва обаче на Комисията въвеждането на такива методи на сътрудничество с държавите-членки, които улесняват това, цялото необходимо финансиране да бъде мобилизирано възможно най-бързо и да бъде разпределено ефективно за постигане на ресурсно ефективна и конкурентна, приобщаваща икономика на растежа и високата трудова заетост, осигуряваща социално и териториално сближаване и намаляване на бедността — приоритетни цели в рамките на стратегията „ЕС 2020“, по-специално в областта на заетостта и социалните въпроси, с цел да се засили растежът и производителността и да се подобрят резултатите в областта на заетостта в Европа;

8.  приветства факта, че Европейският социален фонд (ЕСФ) предостави подходяща подкрепа за провеждане на реформите на пазара на труда и се доказа като ефективен инструмент, който допринася за преминаване от пасивни към активни и дори превантивни политики за пазара на труда; призовава държавите-членки да продължават структурните реформи, които ще предпазят пазара на труда от потенциални бъдещи кризи;

9.  призовава държавите-членки да постигнат напредък в изпълнението на съфинансирани мерки и дейности, чиято цел е да подпомогнат на регионално равнище пазарите на труда чрез намаляване на разделението между половете, както и на неравнопоставеността, като например разликата в заплащането и недостатъчната представеност на ръководни длъжности, чрез улесняване на съвместяването на професионалния и семейния живот и чрез насърчаване на превръщането на несигурната работа в работа с права, като се вземе предвид значителният процент на жените, засегнати от несигурни трудови правоотношения;

10. подчертава важността на подобряването на инфраструктурата и услугите за микрорегионите в неблагоприятно положение с висока концентрация на социално маргинализирано население (например роми), както и на финансовата им достъпност;

11. подчертава значението на транспорта като цяло за гарантирането на териториалното, икономическото и социалното сближаване; изразява загриженост във връзка с това, че инвестициите в железопътния сектор не напредват планомерно и са под равнището на напредъка в сектора на автомобилния транспорт, което от своя страна не допринася в достатъчна степен за намаляване на въглеродните емисии от транспорта; подчертава в този контекст, че неравновесието в планираните инвестиции за различните видове транспорт вреди на създаването на интермодална европейска система за транспорт, и отбелязва, че допълнителните забавяния при прилагането биха могли да задълбочат неравновесията;

12. припомня, че около 23,7 % (82 милиарда евро) от разпределеното финансиране по Кохезионния фонд и структурните фондове за периода 2007—2013 г. са предназначени за транспорт, но само половината от тях ще бъдат изразходвани за проекти от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) (17 милиарда евро за приоритетната мрежа от TEN-T и 27,2 милиарда евро за цялостната част), а останалата половина е целево набелязана за инвестиции в национални, регионални и местни проекти, които не са посочени в картите на TEN-T; подчертава, че разпределеното за транспорта финансиране по структурните фондове и Кохезионния фонд се разпределя между видовете транспорт и транспортните мрежи по начин, който не взема предвид в достатъчна степен целите на Европейския съюз;

13. що се отнася до териториалното сътрудничество, обръща внимание на тенденцията да се отлага стартирането на трансгранични проекти и железопътни проекти като цяло и подчертава европейската добавена стойност на мрежата TEN-T, която е особено очевидна в трансграничните участъци на проектите и при свързването им с проекти за национални сухопътни, железопътни и вътрешни водни пътища; предлага в този контекст систематизиране на въвеждането на общи платформи за най-добри практики, организирани на социално-икономическа, географска, демографска и културна основа;

14. приветства включването на разходи за инвестиции в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство и проекти за жилищно строителство в полза на маргинализирани общности, което се прилага успешно в много региони и следва да продължи в бъдеще;

15. призовава за по-ефективно изпълнение на програмите в областта на околната среда, по-специално в междусекторните области, които предоставят европейска добавена стойност, като например действията за борба срещу изменението на климата, за неговото смекчаване и приспособяването към него, инвестициите в по-чисти технологии и технологии с ниски нива на въглеродни емисии, дейностите за борба със замърсяването на въздуха и водата, дейностите за опазване на биологичното разнообразие, разширяването на железопътните мрежи, насърчаването на енергийната ефективност, особено в строителния сектор, и на възобновяемите енергийни източници с цел постигане на целите на „ЕС 2020” и насърчаване на създаването на екологосъобразни работни места и екологосъобразна икономика;

16. призовава средствата за предотвратяване на екологични бедствия и/или за бързо реагиране да се използват по съответен начин и призовава държавите-членки да ускорят инвестирането в областта на превенцията и възстановяването на индустриални площи и замърсени земи, като се има предвид ниската степен на изпълнение;

17. изразява съжаление относно забавянията при подбора на проекти за стратегически области като железопътния сектор, някои инвестиции в енергетиката и околната среда, цифровата икономика, социалното приобщаване, управлението и изграждането на капацитет и призовава за подробен анализ на причините за тези забавяния, като в същото време приканва държавите-членки да включат своите региони с цел осъществяване на по-стриктен мониторинг на областите, в които е нужно да се увеличат усилията; от друга страна, подчертава по-високото равнище на усвояване при проектите за околна среда по програмите за европейско териториално сътрудничество и посочва ясната добавена стойност на сътрудничеството в този контекст; подчертава обаче, че държавите-членки може да са настигнали останалите в области, в които изпълнението е изоставало, така че едно забавяне на този конкретен етап не трябва да бъде показателно за цялостното качество на програмния период; посочва в този контекст увеличаването на капацитета за усвояване и изпълнението на бюджета за политиката на сближаване през 2010 г., което произтича, наред с другото, от последните законодателни промени и от достигането на нормални темпове в изпълнението на оперативните програми, тъй като последните системи за управление и контрол най-после бяха одобрени от Комисията;

18. счита, че незабавно трябва да бъдат предприети коригиращи мерки за подобряване на слабото изпълнение в някои приоритетни области; препоръчва да бъде извършен задълбочен анализ на проблемите, свързани с изпълнението в тези области, в които е имало конкретни забавяния при подбора на проекти, и призовава държавите-членки в този контекст да увеличат усилията за усъвършенстване на подбора на проекти по забавените теми и да ускорят изпълнението на всички избрани проекти, за да се избегне рискът от непостигане на договорените цели;

19. счита, че в някои случаи бързият подбор и бързото изпълнение на проекти, както и като цяло по-доброто използване на разпределените средства са особено необходими за дейностите, насочени към усъвършенстване на човешкия капитал, насърчаване на здравеопазването и профилактиката на заболяванията, гарантиране на равни възможности, подкрепяне на пазарите на труда и засилване на социалното приобщаване, по-конкретно с цел преодоляване на отрицателните въздействия на икономическата криза;

20. подчертава факта, че няколко държави-членки са потвърдили, че дисциплината, наложена в резултат на целевото набелязване, е подобрила качеството и целенасочеността на програмирането; отбелязва освен това, че държавите-членки единодушно считат, че поддържането на основните приоритети на техните национални стратегически референтни рамки и оперативни програми, свързани с Лисабонската стратегия, е най-добрият инструмент за справяне с кризата, и потвърждават отново значението на средносрочните и дългосрочните цели, определени в тези документи;

Предизвикателства при изпълнението

21. подчертава факта, че ефективният подбор и изпълнение на проектите в някои области се възпрепятстват от отсъствието на съответни предпоставки, например по-прости процедури за кандидатстване на национално равнище, ясни национални приоритети за някои области на интервенция, своевременно транспониране на правните норми на ЕС и консолидиран институционален и административен капацитет, както и от прекомерна национална бюрокрация; по тази причина призовава държавите-членки и регионите да улеснят изпълнението на политиката, като преодолеят тези предизвикателства, и по-специално като адаптират правната рамка в областта на държавната помощ, обществените поръчки и правилата във връзка с околната среда, и да проведат институционални реформи;

22. припомня със съжаление, че значителното забавяне при изпълнението на политиката е в резултат основно от следните фактори: късно приключване на преговорите по многогодишната финансова рамка и законодателния пакет на политиката, което доведе до закъснение при завършването на националните стратегии и оперативни програми, промени в правилата за финансов контрол и критериите за оценка, наложени на национално равнище, застъпване с приключването на периода 2000—2006 г. и недостиг на публични средства за съфинансиране в държавите-членки;

23. изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки че стратегическият доклад следва да подчертава приноса на програмите, съфинансирани от структурните фондове, към изпълнението на целите на политиката на сближаване, той не предоставя пълни данни за положението относно различията между регионите до 2009 г.;

Ответни действия във връзка с икономическата криза

24. приветства публикуването на работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Политиката на сближаване: Отговор на икономическата криза. Преглед на изпълнението на мерките по политиката на сближаване, приети в подкрепа на Европейския план за икономическо възстановяване“; подчертава, че този преглед се основава предимно на информацията, предоставена в националните стратегически доклади; призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да се гарантира, че предоставената от държавите-членки информация е точна;

25. отбелязва, че в контекста на глобалната финансова и икономическа криза и съществуващото забавяне на икономическия растеж, политиката на сближаване на ЕС има решаващ принос за Европейския план за икономическо възстановяване, тъй като представлява най-големият в Общността източник на инвестиции в реалната икономика и доказа, че дава възможност за гъвкави и подходящи ответни действия на бързо влошаващата се социално-икономическа среда; подчертава, че държавите-членки оцениха това, че кризисните мерки могат да бъдат адаптирани към специфичните им потребности; въпреки това призовава за повишаване на гъвкавостта и намаляване на сложността на правилата за борба с кризата и насърчава държавите-членки да използват бързо всички мерки, предоставени им от Комисията, с цел да се гарантира подходяща и своевременна реакция в съответствие с конкретните потребности, както и успешно излизане от кризата, за да се постигне дългосрочно устойчиво развитие чрез укрепване на конкурентоспособността, повишаване на заетостта и привлекателността на европейските региони;

26. подчертава, че е важно да се полагат допълнителни усилия, за да се преодолеят трудностите във връзка с измерването на цялостното въздействие на конкретни мерки по Европейския план за икономическо възстановяване, свързани с политиката на сближаване, и изразява съжаление, че по тази причина прегледът може да даде само ограничени познания за отделни примери на национално равнище; въпреки това приветства анализа на добрите практики и първите заключения, представени в доклада;

27. счита, че признаците на възстановяване от кризата са крехки и че през идните години Европа трябва да преодолее структурните си слабости, в това число чрез интервенции на политиката на сближаване и целеви инвестиции, по-конкретно в научни изследвания и развитие, иновации, образование и технологии, които имат благоприятно въздействие за изграждането на конкурентноспособността на всички сектори; по тази причина подчертава необходимостта от задълбочен анализ на въздействието на мерките, насочени към противодействие на кризата, и от предоставяне на достъпно структурно финансиране, което е мощен инструмент, предназначен за подпомагане на регионите в тяхното икономическо и социално преструктуриране и в насърчаването на икономическо, социално и териториално сближаване и солидарност;

Създаване на взаимодействия и недопускане на разпокъсване по сектори на ресурсите на регионалната политика

28. споделя мнението на Съвета, изразено в заключенията на Съвета относно Стратегическия доклад за 2010 г. относно реалната добавена стойност, произтичаща от наличието на единен стратегически и интегриран подход за структурните фондове; припомня, че всеки фонд се нуждае от свои собствени правила за успешна интервенция по места при специфични ситуации; подчертава също необходимостта в периода след кризата да се консолидират публичните бюджети и да се увеличат взаимодействията и въздействието на всички налични източници на финансиране (ЕС, национални източници, инструменти на ЕИБ) чрез ефективна координация;

29. подчертава, че взаимодействията между структурните фондове и другите инструменти на секторните политики, както и между тези инструменти и националните, регионалните и местните ресурси са жизненоважни и създават ценни връзки, даващи възможност за взаимно укрепване, устойчиво изпълнение на програмите и постигане на териториално сближаване; признава, че чрез разпоредбите за целево разпределяне за периода 2007—2013 г. политиката на сближаване е по-пригодена да създава взаимодействия с политиките в областта на научните изследвания и иновациите; подчертава, че структурните фондове биха могли да бъдат използвани за укрепване на научноизследователската инфраструктура, така че да се гарантира равнището на високи постижения, необходимо за достъп до средствата за научни изследвания; освен това подчертава ползите от взаимодействията между ЕФРР, ЕСФ и ЕЗФРСР; отбелязва, че опитът ясно доказва, че успешното изпълнение на финансираните по ЕСФ програми е от съществено значение за постигане на максимална ефективност на финансирането по ЕФРР за икономически действия; в това отношение припомня потенциала на кръстосаното финансиране, който все още не е напълно използван; с оглед на следващия стратегически доклад приканва Комисията да спомене взаимодействието между структурните фондове, както и тяхното взаимодействие с други финансови инструменти на ЕС;

Мониторинг и оценка

30. подчертава, че техническата помощ, мониторингът и оценяването стимулират извличането на изводи за усъвършенстване на политиката и заедно с един ефективен финансов контрол ще представляват стимул за подобряване на качеството на резултатите;

31. изразява съжаление, че само 19 държави-членки са докладвали относно основните показатели и следователно на този етап е невъзможно да се добие ясна първоначална представа за въздействието на политиката по места в целия ЕС; настоятелно насърчава държавите-членки да използват основни показатели при следващия период на изготвяне на стратегически доклади през 2012—2013 г.; призовава Комисията да се намеси и да предостави подкрепа на държавите-членки и регионите при изготвянето на своевременни, последователни и пълни данни;

32. подчертава необходимостта Комисията да гарантира ефективни и постоянни системи за мониторинг и контрол с цел да се подобри управлението и ефективността на системата за изпълнение на структурните фондове; призовава Комисията да подобри съгласуваността и качеството на мониторинг на напредъка, постигнат от държавите-членки, като направи задължително използването на минимален набор от основни показатели в националните стратегически доклади през следващия програмен период, за да се улесни сравнението и насочеността към резултатите, като се осигурят по-подробни насоки;

Добри практики

33. счита, че трябва да се подчертават добрите практики и взаимното учене при изпълнението на политиката и техният обмен да се насърчава заедно с укрепването на административния капацитет, особено на местните и регионалните органи, за да се подобри ефикасността и ефективността и да се избегне повтарянето на минали грешки;

34. насърчава добрите практики по отношение на националното докладване, като например използване на основни показатели, докладване относно резултатите и постиженията, докладване относно взаимодействията между националните политики и тези на ЕС, организиране на публични дискусии и консултации със заинтересованите страни, представяне на докладите пред националните парламенти за становища и публикуване на докладите на правителствените интернет страници (като всички доклади използват ясна и сбита терминология), тъй като тези практики подобряват качеството на процеса на представяне на доклади и повишават ангажираността на заинтересованите страни в рамките на държавите-членки; настоява, че е необходимо да се следват най-добрите практики в регионите, характеризиращи се с по-ниска степен на усвояване или ефикасност по отношение на програмите за финансиране;

35. приветства факта, че Комисията посочва как националните, регионалните и местните органи могат да преориентират съществуващите оперативни програми, така че те да съответстват на целите за устойчиво развитие на стратегия „Европа 2020“ и как практиките могат да бъдат пренасочени към целите на интелигентния растеж през настоящия програмен период; призовава държавите-членки да действат без отлагане, да инвестират повече средства в устойчивото развитие и интелигентния растеж, социалното приобщаване и равенството между половете на пазара на труда и да оползотворяват средствата по-ефективно; призовава освен това Комисията да започне разискване за повече подробности относно това, как политиката на сближаване може през настоящия период 2007—2013 г. да допринася за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

Заключения и препоръки

36. подчертава ролята на МСП като новатори в икономиката и подчертава необходимостта от развиване на този сектор, наред с другото, чрез прилагане на Small Business Act, улесняване на достъпа на МСП до финансиране и оборотен капитал, както и насърчаване на МСП да участват в новаторски проекти с оглед на укрепването на тяхната конкурентоспособност и потенциал за по-висока заетост; подчертава, че много социални и икономически ползи могат да бъдат извлечени от сътрудничеството на местно и регионално равнище между публичните органи, МСП, мрежи на деловите среди, научноизследователски институти и клъстери, както и от ефективното използване на всички налични ресурси, включително инструментите за финансов инженеринг (Jeremie) като елемент на подсилването на капитала на МСП; въпреки това подчертава, че по отношение на заемното финансиране правната сигурност трябва да се подобри по такъв начин, че финансовите посредници и подпомагащите банки да могат да създадат условия за новаторски финансови инструменти, които ще останат валидни за целия програмен период;

37. изразява твърдото си убеждение, че доброто управление на европейско, национално, регионално и местно равнище и ефективното сътрудничество между различните равнища на управление са от основно значение за обезпечаване качеството на процеса на вземане на решения, стратегическото планиране, повишеният капацитет за усвояване на структурните фондове и Кохезионния фонд и следователно успешното и ефикасно изпълнение на политиката на сближаване; насърчава Комисията и държавите-членки да укрепят и мобилизират управлението на различни равнища в съответствие с Договора и с принципите на субсидиарност и партньорство; поради това подчертава значението на една стратегия за истинско партньорство, както вертикална, така хоризонтална, и препоръчва качеството на участието на партньорите да се оценява, като припомня, че партньорството може да доведе до опростяване, по-специално на процедурата за подбор на проекти; призовава държавите-членки да включат равнищата под националното равнище от самото начало в определянето на инвестиционните приоритети и в самия процес на вземане на решения, както и да ги интегрират доколкото е възможно заедно с участниците от гражданското общество и представителите на общностите в изпълнението на програмите; в това отношение предлага създаването във всяка държава-членка на Териториален пакт на местните и регионалните органи по въпросите на стратегия „Европа 2020“;

38. счита, че опростяването на разпоредбите и процедурите следва да допринесе за бързо отпускане на средства и плащания и че поради това то следва да продължи и да доведе до подобрени правила през периода след 2013 г., както на равнище ЕС, така и на национално равнище, без да създава големи затруднения за бенефициерите; счита, че регионалната политика следва да бъде по-добре приспособена към потребностите на ползвателите и че при опростяването следва да се намалят излишните административни пречки и разходи, както и другите препятствия, спъващи постигането на целите на политиката, следва да се избягва объркване и грешно тълкуване на настоящите административни практики, а също така, от друга страна, следва да се гарантира по-гъвкавото управление на проекти, съгласуваният контрол и повишената ефикасност на политиката; изразява съжаление, че поради прекомерната бюрокрация, твърде сложните правила, които често се променят, и липсата на хармонизирани процедури много от средствата остават неоползотворени; счита, че трябва да се постигне баланс между опростяването и стабилността на правилата и процедурите;

39. призовава държавите-членки и регионалните органи да подобрят изграждането на капацитет и да намалят административната тежест, и по-специално да гарантират съфинансиране на проекти чрез национален принос и когато е уместно, да въведат подкрепа чрез финансов инженеринг с цел по-добро усвояване на средствата и предотвратяване на големи закъснения при инвестициите в бъдеще;

40. подкрепя предлаганите от Комисията идеи, насочени към наблягане на основано на резултати изпълнение на структурните фондове, и счита, че представянето на стратегически доклади, като ценно средство за мониторинг на напредъка в изпълнението, създава основа за партньорски проверки и стратегически разисквания на равнище ЕС; с оглед на постигане на по-добро качество на стратегическото докладване, основано на сравнителни и надеждни данни, насърчава държавите-членки да възприемат един по-аналитичен и стратегически подход, когато изготвят националните доклади, с по-голямо съсредоточаване върху целите, резултатите и стратегическите промени, както и да представят навременна и точна информация относно основните показатели и съгласуваните цели; поради това подчертава, че стратегическият доклад за 2013 г. следва да бъде насочен към резултатите и да бъде съсредоточен повече върху качествения анализ на ефективността на програмите, постиженията, резултатите и ранното въздействие, а не толкова върху прекомерното представяне на статистически данни;

41. призовава Комисията и държавите-членки да се възползват от възможността, предоставена от междинния преглед на финансовата перспектива за периода 2007—2013 г. и на политиката на сближаване, за да гарантират повишено усвояване на европейско финансиране през периода 2011—2013 г.;

42. призовава всички институции на ЕС и държавите-членки с оглед на следващия кръг от преговори за бъдещата политика на сближаване да допринесат за по-бързото приключване на ключовите документи, каквито са многогодишната финансова рамка и регламентите, при следващия кръг от преговори, с цел преодоляване на първоначалните трудности, които е възможно да възникнат в началото на следващия програмен период;

43. призовава Комисията да гарантира, че бъдещата политика на сближаване ще се ползва от адекватни финансови ресурси; счита, че тя не трябва да бъде разглеждана просто като инструмент за постигане на целите на секторните политики, тъй като тя е политика на Общността, която предлага значителна добавена стойност и има свой собствен смисъл: икономическо, социално и териториално сближаване; поради това подчертава, че политиката на сближаване следва да продължи да бъде независима и нейните сегашни основи и принципи не следва да бъдат променяни чрез отраслово разпокъсване;

44. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.

(1)

ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25.

(2)

ОВ L 371, 27.12.2006 г., стр. 1.

(3)

ОВ L 126, 21.5.2009 г., стр. 3.

(4)

ОВ L 132, 29.5.2010 г., стр. 1.

(5)

ОВ L 291, 21.10.2006 г., стр. 11.

(6)

Приети текстове, P6_TA(2009)0165.

(7)

Приети текстове, P7_TA(2010)0189.

(8)

Приети текстове, P7_TA-PROV(2010)0473.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

Докладите относно изпълнението анализират транспонирането на законодателство на ЕС в националното законодателство и неговото изпълнение и прилагане в държавите-членки. В случая на политиката на сближаване правната рамка се състои от регламенти, които се прилагат пряко.

С публикуването на съобщението на Комисията „Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007—2013 г.” Европейският парламент най-после може да осъществи първия действителен анализ на процеса на изпълнение на оперативните програми.

Ето защо настоящият доклад анализира дали законодателството е приложено правилно в държавите-членки, както и начина, по който държавите-членки са разбрали и следвали стратегическите насоки на Общността при изпълнението на техните национални стратегически референтни рамки и оперативните програми.

Докладът бе разработен главно въз основа на следните два документа: Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Сметната палата, озаглавено: „Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007—2013 г.” (наричан по-долу Стратегически доклад) и работния документ на службите на Комисията, придружаващ съобщението.

Общ контекст

Представянето на стратегически доклади представлява нов елемент от политиката на сближаване, въведен в настоящия програмен период чрез Общия регламент като инструмент за разглеждане на изпълнението на стратегически насоки. Целта на тези доклади, както се посочва в съображение 36 от Регламент № 1083/2006 на Съвета (Общ регламент), е да се увеличи стратегическото съдържание и да се насърчи прозрачността на политиката на сближаване чрез интегриране на приоритетите на Общността.

Член 29, параграф 2 и член 30, параграфи 1 и 2 от същия регламент създават правното основание на стратегическите доклади. Съгласно посочения регламент от държавите-членки се изискваше да представят първите национални стратегически доклади най-късно до края на 2009 г. Данните, представени в Стратегическия доклад, се основават на тези национални стратегически доклади.

Основни оценки

Изпълнение на програмите

На първо място следва да бъде отбелязано, че Комисията и държавите-членки постигнаха споразумение за обмен на данни за националните стратегически доклади за 2009 г., при определена за извличането на данните дата 30 септември 2009 г., но някои държави-членки пристъпиха към извличането на данни на други дати. Ето защо при осъществяването на сравнителния анализ трябва да бъдат взети под внимание разликите от по няколко месеца, тъй като те биха могли да повлияят върху обема на предоставяните помощи за даден сектор.

Докладваният обем на финансирането на избрани проекти е 93,4 милиарда евро, което представлява 27,1 % от наличните средства от ЕС през текущия период. Тази средна стойност е валидна за трите цели на политиката на сближаване, както и за категориите за целево набелязване във връзка с Лисабонската стратегия и за напредъка при изпълнението на стратегическите насоки на Общността. Докладвано е, че общо 63 милиарда евро са отпуснати за набелязани целево във връзка с Лисабонската стратегия проекти и че подборът на такива проекти е на същото равнище или е малко по-ускорен от подбора по други действия;

Горепосочените средни стойности на напредък, постигнати от държавите-членки, могат да бъдат счетени за по-скоро задоволителни, предвид контекста на сериозно влошаване на социално-икономическото положение през 2008—2009 г., предизвикано от световната криза, както и предвид реформата на политиката за периода 2007—2013 г., тъй като тези два фактора имаха значително въздействие върху изпълнението.

В същото време кризата демонстрира уместността на структурните фондове, като по-специално Европейският социален фонд се оказа много полезен при справянето с тежки предизвикателства в много региони. Доказателството за това е представено в прегледа на изпълнението на мерките на политиката на сближаване, приети в подкрепа на Европейския план за икономическо възстановяване (работен документ на службите на Комисията „Политиката на сближаване: Отговор на икономическата криза“), който се основава предимно на представената в националните стратегически доклади информация.

Все още съществува очевидно разминаване в много отношения между по-слабо развитите и най-развитите региони на ЕС и напредъкът се различава значително при отделните държави и по отделните теми, като съвкупният дял на подбор е над 40 % при 9 държави-членки и под 20 % при 4 държави-членки. Изоставащите региони се нуждаят от допълнителна подкрепа в усилията си за преодоляване на социално-икономическите трудности.

Според докладчика някои стратегически области са изправени пред особено големи закъснения при избора на проекти. Областите, предизвикващи особена тревога, за които следва да бъде осъществен задълбочен анализ на причините, са следните: железопътният сектор, някои инвестиции в енергетиката и околната среда, цифровата икономика, социалното приобщаване, управлението и изграждането на капацитет.

Ето защо са необходими повече усилия за предотвратяването на прекомерни закъснения, за засилване на действията по изпълнението и за гарантиране на по-добра финансова дисциплина. От друга страна докладчикът подчертава по-високото равнище на усвояване при проектите за околна среда по програмите за европейско териториално сътрудничество, тъй като това е едно положително развитие, посочващо ясната добавена стойност на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество.

Представяне на стратегическите доклади

Представянето на стратегическите доклади предоставя навременно доказателство за напредъка в изпълнението в 27-те държави-членки на ЕС, полагайки основите за дебат на високо равнище, партньорска проверка, извличането на изводи за усъвършенстване на политиката и стимули за повишаване на качеството на резултатите.

При все това бяха констатирани някои значителни пропуски. Така например, само 19 държави-членки са докладвали относно основните показатели. Ето защо на този етап е невъзможно да се добие ясна първоначална представа за въздействието на политиката по места в целия ЕС. Според докладчика държавите-членки следва да използват основни показатели при следващия период на изготвяне на стратегически доклади през 2012—2013 г., за да се улесни сравнението на равнище ЕС. Освен това, за да подобрят съгласуваността и качеството на мониторинг на напредъка, държавите-членки следва да увеличат стратегическото съдържание на съответните си доклади, а Комисията следва да осигури по-подробни насоки за повишаване на качеството на представянето на стратегическите доклади.

Представянето на докладите има за цел да повиши отчетността пред широката общественост по отношение на постиженията на политиката; поради тази причина представянето на резултатите се нуждае от по-голяма публичност. Освен това следва да бъде насърчаван обменът на опит, така че държавите-членки да могат да се възползват от добрите практики, допринесли за постигането на положителни резултати. Докладчикът изтъква следните добри практики, допринасящи за повишаване качеството на представянето на докладите и за повишаване ангажираността на заинтересованите страни в рамките на държавите-членки:

· използване на основни показатели,

· докладване относно постиженията и резултатите,

· докладване относно взаимодействията между националните политики и тези на ЕС,

· организиране на публични дискусии и консултации със заинтересованите страни,

· представяне на докладите пред националните парламенти за становища и публикуване на докладите на правителствените интернет страници.

Разсъждения и заключения на докладчика

Политиката на сближаване продължава да доказва своята уместност, предвид значителния си принос към подобряването на социално-икономическата обстановка. Държавите-членки възприеха нови изисквания по положителен начин и отбелязват напредък при постигане на целите на политиката на сближаване, както става явно от фактите и данните, представени в националните доклади, макар и при известна присъща разнородност на равнище държави и региони. При все това политиката на сближаване представлява един дългосрочен механизъм и повечето резултати стават видими по-късно през програмния период. И наистина пълната картина за програмния период 2007—2013 г. ще стане ясна едва през 2015 г., две години след втория Стратегически доклад, тъй като някои държави разполагат с две години след 2013 г. за използване на всички средства, за които са поети задължения.

Докладчикът обръща внимание на факта, че ефективният подбор и ефективното изпълнение на проектите в някои области се възпрепятстват от множество фактори, като например късно приключване на преговорите по многогодишната финансова рамка и законодателния пакет на политиката, довело до закъснение при завършването на националните стратегии и оперативните програми, промени в правилата за финансов контрол, недостиг на публични средства за съфинансиране в държавите-членки, както и недостатъчен институционален и административен капацитет. Тези фактори трябва да бъдат третирани в най-кратки срокове на равнище ЕС и държави-членки. На държавите-членки се препоръчва също така да ускорят и улеснят използването на структурните фондове по места и най-вече да предприемат коригиращи мерки в областите с ниски резултати, с цел предотвратяване на закъсненията при постигане на договорените резултати.

Естествено ключови предпоставки за постигане на общите цели на политиката на сближаване са строгата финансова дисциплина и прозрачността при разпределението на средствата. В този смисъл стратегическите доклади като нов инструмент могат да допринесат за повишаване на отчетността при постигане на целите на политиката. Друг важен фактор, обезпечаващ качеството на процеса на вземане на решения, стратегическото планиране, както и успешното и ефикасно изпълнение на политиката на сближаване, е ефикасността на публичната администрация. Поради това следва да бъдат положени допълнителни усилия за укрепване на доброто управление на европейско, национално, регионално и местно равнище в съответствие с Договора и с принципа на партньорство. Опростяването на управлението и изпълнението на политиката на сближаване остава особено желателно, тъй като със сигурност не е добре, че някои средства остават неоползотворени поради прекомерната бюрокрация и сложните правила и процедури.

В този контекст усвояването на средствата може да бъде подобрено посредством целево изграждане на капацитет и мобилизиране на всички подходящи национални средства за получаване на наличното съфинансиране от структурните фондове. Инструментите за финансов инженеринг също могат да предоставят нужна подкрепа.

И накрая, политиката на сближаване има за цел да намали различията в равнищата на развитие на европейските региони, улеснява стремежа към модернизация и устойчив растеж и демонстрира европейската солидарност. Така тя е доказала своята съществена роля за напредъка на европейската интеграция, установявайки силно взаимодействие между всички европейски политики. Действителността показва, че европейските региони все още са изправени пред огромни икономически, социални и екологични различия. Някои от тях са последствие от последните две вълни на разширяване (присъединяване на исторически и икономически необлагодетелствани държави), а други бяха задълбочени от преките последствия от глобалната финансова и икономическа криза.

Въпросът за структурата на бъдещата политика на сближаване за периода 2014—2020 г. ще бъде в центъра на политическия дебат през идните години. Съществува опасност пропуските в Лисабонската стратегия да се повторят при изпълнението на стратегията „Европа 2020“. Докладчикът повтаря в контекста на предстоящите преговори за бъдещия програмен период, че политиката на сближаване следва да продължава да бъде насочена към всички европейски региони и обществени предизвикателства, помагайки на по-бедните да напреднат и постигайки интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Докладчикът е също така твърдо убеден, че в контекста на продължаващия териториален дисбаланс и на проточилата се криза, силната и добре финансирана регионална политика на ЕС представлява необходимо условие за постигането на социално, икономическо и териториално сближаване, и затова предоставеният за следващия програмен период бюджет за политиката на сближаване не бива в никакъв случай да бъде намаляван.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (27.1.2011)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите на политиката за сближаване за периода 2007-2013 г.

(2010/2139(INI))

Докладчик по становище: Ivars Godmanis

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че 27% от проектите бяха избрани заради обема на финансирането им, но размерът на плащанията беше много по-малък в момента на изготвяне на доклада (около 13%) и все още беше около 22% в края на 2010 г., т.е. приблизително 60% от равнището за финансовия период 2000-2006 г., след четири години изпълнение;

2.  припомня, че от гледна точка на бюджета едва по-малко от една шеста от плащанията са били извършени към 1 юли 2010 г., междинната точка от програмния период 2007-2013 г.;

3.  приветства увеличаването на капацитета за усвояване и изпълнението на бюджета за политиката на сближаване (увеличение от 79% и 62% във връзка с общото изпълнение на финансовите пакети за периода 2007-2013 г. през 2010 г., съответно за ЕФРР/РКИ и ЕСФ), което произтича, наред с другото, от последните законодателни промени и от оперативните програми, като накрая се постигна голямо ускорение и най-новите системи за управление и контрол най-после бяха одобрени от Комисията; подчертава, че това ускорение беше отразено в общия трансфер за 2010 г., което осигури за политиката на сближаване допълнително 1 млрд. евро под формата на кредити за плащания за 2010 г.;

4.  подчертава обаче, че равнището на изпълнение далеч не е еднакво за всички държави-членки, области на интервенция и фондове; припомня, че в края на 2010 г. максималната разлика в размера на плащанията между отделните държави-членки беше 247% за ЕФРР и РКИ, разглеждани заедно, и 303 % за ЕСФ;

5.  подчертава, че трудностите, наблюдавани при използването на бюджетните кредити, отчасти отразяват проблема с обвързването на някои критерии от Лисабонската стратегия, и по-специално тези за иновациите, с усилията за изпълнение на тези критерии в регионите, особено изоставащите региони, в период на икономическа и финансова криза;

6.  следователно изисква да се обърне специално внимание на по-нататъшното насърчаване на взаимното обучение, обмена на добри практики и укрепването на административния капацитет в някои държави-членки и призовава за допълнително обсъждане на възможностите за рационализиране на различните правила и приложими мерки за контрол.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.1.2011

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marta Andreasen, Reimer Böge, Lajos Bokros, Giovanni Collino, Göran Färm, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazábal Rubial, Salvador Garriga Polledo, Jens Geier, Ivars Godmanis, Lucas Hartong, Jutta Haug, Monika Hohlmeier, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Sergej Kozlík, Alain Lamassoure, Giovanni La Via, Barbara Matera, Claudio Morganti, Dominique Riquet, Helga Trüpel, Derek Vaughan, Angelika Werthmann, Jacek Włosowicz

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jan Mulder


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (3.12.2010)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно Доклада за 2010 г. относно изпълнението на програмите на политиката за сближаване за периода 2007-2013 г.

(2010/2139(INI))

Докладчик по становище: Antigoni Papadopoulou

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета , Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007–2013 г.” (COM (2010) 110);

–   като взе предвид Регламент № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд;

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж” (COM (2010) 2020);

–   като взе предвид заключенията на Стратегическия доклад на Комисията за 2010 г. относно изпълнението на програмите в областта на политиката на сближаване, приет на 3023-то заседание на Съвета по външни работи, състояло се в Люксембург на 14 юни 2010 г.;

–   като взе предвид член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно разработването на инициативи, които водят до укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза;

A. като има предвид, че насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване и солидарността сред държавите-членки е една от основните цели на ЕС, както се посочва в член 3 от Договора за Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че е необходимо политиката на сближаване да бъде ефективен и ефикасен инструмент за отговор на социално-икономическите предизвикателства, породени от финансовата криза, и за намаляване на различията в равнищата на развитие на европейските региони;

В.  като има предвид, че политиката на сближаване играе основна роля по пътя към пълно постигане на целите на Европа 2020, по-специално в областта на трудовата заетост и социалните въпроси, на всички равнища на управление и във всички географски райони;

Г.  като има предвид, че Европейският социален фонд (ЕСФ) следва да гарантира пълна заетост и възможности за работни места, като наред с другите цели насърчава интеграцията на работниците на пазара на труда и засилва социалното приобщаване;

1.  приветства стратегическия доклад на Комисията относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване, съфинансирани от структурните фондове (2007—2013 г.) (COM(2010)110); счита обаче, че след световната икономическа рецесия, която промени драматично икономическите условия в ЕС, доведе до увеличаване на безработицата, спад в икономическия растеж и влошаване на бизнес средата, бъдещите доклади на Комисията следва да предоставят по-обстойна и актуализирана оценка на въздействието на подбраните проекти в контекста на политиката на сближаване за възстановяване на европейската икономика и по-конкретно по отношение на създаването на нови работни места, намаляването на социално-икономическите неравенства, засилването на социалното включване и подобряването на човешкия капитал; изразява съжаление, че включването на социалното измерение на пола при изготвяне на бюджета не се прилага удовлетворително от държавите-членки, а при оценяването на това прилагане Комисията също пренебрегва интеграцията в различните политики на въпросите за равенството между половете; подчертава, че включването на социалното измерение на пола при изготвяне на бюджета може да гарантира целесъобразното използване на средствата, като по този начин се допринесе основно за равенството между половете; счита, че въвеждането на по-добър мониторинг и система за оценяване е от съществено значение за преминаването към по-стратегически и насочен към резултатите подход към политиката на сближаване;

2.  изразява очакването си, че ефективните и подлежащи на количествена оценка инициативи на държавите-членки, финансирани от ЕСФ, ще допринесат за постигането на целта за премахване на бедността на Стратегията ЕС 2020;

3.  призовава Комисията да въведе в бъдещите си доклади препратка към взаимодействието и допълняемостта на структурните фондове, както и към тяхното взаимодействие с другите финансови инструменти на ЕС;

4.  предвид икономическата криза и нарастващия брой на безработните приветства отбелязания вече напредък в изпълнението на проектите, относими към насоките за „Повече и по-добри работни места“; силно препоръчва обаче на Комисията въвеждането на такива методи на сътрудничество с държавите-членки, които улесняват цялото необходимо финансиране да бъде мобилизирано възможно най-бързо и да бъде разпределено ефективно за постигане на ресурсно ефективна и конкурентна икономика, приобщаваща икономика на растежа и високата трудова заетост, осигуряваща социално и териториално сближаване и намаляване на бедността – приоритетни цели в рамките на стратегията ЕС 2020, по-специално в областта на заетостта и социалните въпроси, с цел да се засили растежът и производителността и да се подобрят резултатите в областта на заетостта в Европа;

5.  подкрепя препоръката на Комисията за по-интензивна борба с бедността; изтъква във връзка с това, че насърчаването на съпътстващи мерки, свързани с приоритета за социална интеграция (член 3, параграф 1, буква в), подточка i) от Регламента за ЕСФ), се е доказало като ефективно за подкрепата на социалната интеграция на хората в особено неблагоприятно положение; затова призовава такива съпътстващи мерки да останат ключов елемент на Европейския социален фонд;

6.  изразява съжаление поради факта, че предоставените от Общността финансови ресурси по ЕСФ не се използват изцяло;

7.  призовава държавите-членки да подобрят гъвкавостта на фондовете, да опростят процедурите и да намалят административните бариери и прекомерните административни разходи и пречки, които препятстват целите на провеждане на политиката, що се отнася до достъпа до работни места, борбата с бедността, гарантирането на социално приобщаване и включване и развитието на уменията; подкрепя извършването на оценка дали дисциплината при разпределението на средствата е подобрила изпълнението на програмите; въпреки това подчертава необходимостта от операции, насочени специално към приоритетите, имащи за цел да удовлетворят специфичните нужди и изисквания на различните региони, и по-специално микрорегиони и населени места в необлагодетелствано положение, като винаги се вземат предвид съществуващите материални и човешки ресурси; въпреки това отбелязва, че разпределението на средствата не следва да възпрепятства тяхното гъвкаво използване, по-конкретно по време на криза; приветства факта, че Комисията за в бъдеще ще основава подпомагането по-скоро на насочване, отколкото на разпределение; призовава ролята на съответните органи да се насочи към предоставяне на информация и консултация посредством услуги „на едно гише“ при необходимост, както и като се предоставя на обществеността достъп до относимото законодателство; призовава в хода на проверките, извършвани от социалните органи, да се обръща особено внимание на това да се гарантират процедури, при които се изслушват и двете страни; като има предвид комплексността на трудовото право, призовава също да се прибягва по-скоро към диалог, отколкото към съдебни производства в случаите, в които граждани добросъвестно водят спор с органите на властта;

8.  изразява съжаление поради факта, че във време, когато икономическата и финансова криза изостря социалните неравенства, предоставянето на структурни фондове на държавите-членки намалява;

9.  отбелязва, че ЕСФ бе създаден с цел да бъдат намалени различията в условията на живот между държавите-членки и региони на ЕС, за да се насърчи икономическото и социалното сближаване, и настоятелно призовава Комисията да представи инициатива за преразглеждане на критериите за съфинансиране от държавите-членки, като улесни използването му за държавите, които са изправени пред най-големи финансови затруднения;

10. подчертава важността на подобряването на инфраструктурата и услугите за микрорегионите в неблагоприятно положение с висока концентрация на т.нар. социално маргинализирано население (напр. роми), както и на финансовата им достъпност;

11. подчертава, че ролята на местните подходи за развитие в рамките на политиката на сближаване следва да бъде засилена, като се подкрепи активното включване в областта на заетостта и образованието, разработят се дългосрочни, комплексни програми, изграждани постепенно, стъпка по стъпка, за възстановяване на изостанали селски и градски райони с висока концентрация на социално маргинализирано население (напр. роми) и се въведат нови условия за липса на дискриминация и за премахване на сегрегацията;

12. призовава Комисията да увеличи ефективността и да подобри имиджа на Европейския социален фонд, като го направи по-достъпен, с оглед да му се отпуснат повече средства за разширяване на достъпа до пазара на труда чрез ефективно прилагане на обучението през целия живот, за да се даде възможност на хората да се приспособят към промените в търсенето на работна ръка в ерата на глобализацията и компютризацията на труда, за въвеждане на гъвкаво работно време и насърчаване на работата на непълно работно време и дистанционната работа като средства за включване на повече хора в трудовия пазар, за гарантиране на възможности за европейските граждани, с отделяне на специално внимание на лицата в необлагодетелствано положение (национални и етнически малцинства, като например ромското малцинство, и лицата с увреждания), така че те да станат подходящи за наемане на работа и приспособими, както и за създаване на условия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и икономическо и социално сближаване; припомня, че ефективността на ЕСФ зависи от неговия капацитет да се адаптира към местните проблеми и специфичните териториални изисквания; подчертава важността на продължаващото през целия живот професионално обучение за всички служители на ЕСФ; във връзка с това призовава Комисията и държавите-членки да осигурят силно взаимодействие между структурните фондове и съответните европейски политики, както и да насърчават проекти, които отговарят на търсенето на пазара на труда;

13. настоятелно призовава държавите-членки да се съсредоточат повече върху образованието и обучението на работниците, насочено към висококачествени и ориентирани към бъдещето работни места в общество, основано на знанието;

14. като има предвид, че ЕСФ е основен инструмент за борба срещу бедността, неравенството между половете, социалната дискриминация (срещу хора с увреждания, мигранти, възрастни хора и т.н.) чрез намиране на работа за хората и за преодоляване на социалното изключване и безработицата, призовава Комисията да увеличи потенциала на ЕСФ и финансовата му независимост в перспективата за икономическо и социално сближаване и да го направи по-гъвкав, за да даде отговор на текущите и бъдещите предизвикателства в сферата на труда, както и да опрости управлението на проектите и да хармонизира и подобри процедурите и контрола и да следи по-ефективно текущите проекти; подчертава положителния опит, натрупан от организаторите на проекти с общи безвъзмездни средства, и приветства положителната оценка на общите безвъзмездни средства в доклада на Ecosoc относно ефикасното партньорство Jan Olsson, ECO/258); призовава за въвеждане на нови условия на липса на дискриминация и премахване на сегрегацията с цел да се осигури подкрепа за хората, които най-много се нуждаят от нея, като също така ромските общности бъдат определени като изрична, но не единствена целева група; подчертава ролята на ЕСФ за засилването на измерението на социалната интеграция; подчертава необходимостта от по-прозрачни политики на ЕСФ при разпределянето на средствата и подробна оценка и контрол на постигнатите реални резултати по отношение на заетостта;

15. признава ролята на ЕСФ за постигане на социалните цели и изисква от Комисията да насърчава по-нататъшното сближаване и връзките между ЕСФ и различните рамкови програми като EQUAL и „Европа за гражданите”, с оглед създаването на по-добра координация и сътрудничество между различните инструменти на политиките на ЕС;

16. счита, че ЕСФ следва да насърчава активното участие на гражданите в обществото и на пазара на труда, като създава равни условия за всички; във връзка с това припомня важността на включването на социалното измерение на пола при изготвяне на бюджета за подобряване на човешките ресурси и капитала, което представлява важна предпоставка за конкурентната икономика, основаваща се на знанието;

17. призовава държавите-членки да използват по-добре ресурсите и да подобрят капацитета на местните и регионалните органи, по-специално на НПО и МСП, за икономическо, социално и териториално развитие;

18. приветства факта, че стратегическият доклад (COM (2010)110) акцентира повече върху основаното на резултати прилагане на структурните фондове; подкрепя идеите, предлагани от Комисията, насочени към наблягане на основаното на резултати прилагане на структурните фондове и създаването на финансови стимули за държавите-членки, които постигат поставените цели, като по този начин се възнаграждава успешното прилагане на програмите; приветства факта, че това ще помогне да се гарантира, че парите са правилно насочени към засегнатите хора;

19. приветства факта, че над 50% от хората, обхванати от програмите на ЕСФ, са жени; изразява очакването си Комисията и държавите-членки да обърнат по-голямо внимание на интеграцията на по-възрастните работници на пазара на труда, като се има предвид развитието на демографските фактори;

20. изразява очакване за по-тясно сътрудничество между Комисията и държавите-членки с цел по-бърза и ефективна реакция на промените на пазара на труда и изпълнение на необходимите мерки, ориентирани към резултатите;

21. приветства факта, че ЕСФ предостави подходяща подкрепа за изпълнение на реформите на пазара на труда и се доказа като ефективен инструмент, който допринася за преминаване от пасивни към активни и дори превантивни политики за пазара на труда; призовава държавите-членки да продължават структурните реформи, които ще предпазят пазара на труда от потенциални бъдещи кризи;

22. призовава Комисията да насърчи наблюдението на напредъка, като засили широкото използване на предварително определен набор от ясни и измерими цели и основни показатели за резултатите в националните стратегически доклади, като показателите трябва да предполагат ясно тълкуване и статистическо валидиране и да се събират и публикуват редовно; подчертава необходимостта Комисията да поиска от държавите-членки да представят подходящи качествени, както и количествено измерими данни относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване; подчертава потребността от изясняване на всички национални достижения в провеждането на политиката, що се отнася до създаването на работни места, насърчаването на равните възможности и социалното включване на всички уязвими групи;

23. счита, че политиката на сближаване не трябва да се разглежда само като инструмент за постигане на целите на други секторни политики, тъй като тя представлява общностна политика с висока добавена стойност, която има свое собствено основание за съществуване: икономическото и социалното сближаване;

24. призовава Комисията да насърчава в по-голяма степен интегрираното и съгласувано използване от държавите-членки на различните финансови инструменти на политиката на сближаване с оглед по-висока ефективност, основана на допълняемост на действията, насочени към постигането на приоритета социално приобщаване;

25. призовава за редовен политически дебат с цел подобряване на прозрачността, отчетността и оценката на резултатите от политиката на сближаване.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.12.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Jean-Luc Bennahmias, Mara Bizzotto, Milan Cabrnoch, David Casa, Derek Roland Clark, Sergio Gaetano Cofferati, Marije Cornelissen, Frédéric Daerden, Karima Delli, Sari Essayah, Richard Falbr, Ilda Figueiredo, Pascale Gruny, Thomas Händel, Marian Harkin, Roger Helmer, Nadja Hirsch, Vincenzo Iovine, Liisa Jaakonsaari, Danuta Jazłowiecka, Ádám Kósa, Jean Lambert, Veronica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Raffaele Baldassarre, Vilija Blinkevičiūtė, Edite Estrela, Julie Girling, Sergio Gutiérrez Prieto, Филиз Хакъева Хюсменова, Antigoni Papadopoulou, Evelyn Regner, Birgit Sippel, Csaba Sógor


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (27.1.2011)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно доклада за 2010 г. относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г.

(2010/2139(INI))

Докладчик по становище: José Manuel Fernandes

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   подчертава, че политиката на сближаване е основен инструмент за насърчаване на икономическото и социалното сближаване с цел предприемане на мерки за намаляване на регионалните неравенства, за насърчаване на истинска конвергенция и за стимулиране на растежа и заетостта, както и за оказване на помощ за постигане на целите, свързани с околната среда;

2.  подчертава, че равнището на инвестиции в областта на околната среда не нараства, както беше предвидено, както показва броят на избраните проекти, който не надвишава 21% от общия брой, предвиден в програмите;

3.   счита, че инвестициите в областта на здравната инфраструктура бележат добър напредък и че съществува положителна връзка между политиката на сближаване и структурните реформи в сектора на здравеопазването; тази положителна връзка трябва да бъде отчитана при определянето на инвестиционните приоритети за следващия програмен период;

4.   подчертава, че инвестициите в железопътния отрасъл не напредват планомерно и че при усвояване на 22,5% от всички предвидени в програмите средства изостават в значителна степен от проектите, избрани в железопътния отрасъл (34%), което от своя страна не допринася в достатъчна степен за обезвъглеродяването на транспорта;

5.   призовава към по-ефективно изпълнение на програмите в областта на околната среда, по-специално в трансверсалните области, които предоставят европейска добавена стойност, като например действия за борба и смекчаване на изменението на климата и приспособяване към него, инвестиране в по-чисти технологии и технологии с ниско съдържание на въглерод, дейности за борба със замърсяването на въздуха и водата, дейности за опазване на биологичното разнообразие, разширяване на железопътните мрежи, насърчаване на енергийната ефективност, особено в строителния отрасъл, и на възобновяемите енергийни източници с цел постигане на целите на „ЕС 2020” и насърчаване на създаването на екологосъобразни работни места и екологосъобразна икономика; в допълнение към това подчертава решаващата роля на политиката на сближаване за постигането на целите; призовава за бързо осъществяване на вече избраните проекти и за ускоряване на подбора на качествени проекти;

6.   призовава за използване на средствата за предотвратяване на екологични катастрофи и/или за бързо реагиране и настоятелно призовава държавите-членки да ускорят инвестициите в областта на превенцията и възстановяването на индустриални площи и заразени земи, като се има предвид ниската им степен на изпълнение;

7.   подчертава, че политиката на сближаване е един от инструментите, който следва да спомогне за създаването на подходяща финансова рамка за предотвратяване на природни бедствия и на бедствия, предизвикани от човека, с подпомагане и предоставяне на връзка между този и други инструменти, като например политиката за развитие на селските райони, регионалната политика, фонд "Солидарност" и Седмата рамкова програма; с оглед на това изисква предотвратяването на бедствия да бъде взето предвид във финансовата перспектива за периода след 2013 г.;

8.   призовава за по-добро прилагане на програмите в областта на насърчаване на здравеопазването и предотвратяването на заболяванията в съответствие със стратегическите насоки на Общността, в допълнение към здравната инфраструктура, като значителни фактори за намаляване на неравенствата по отношение на здравето;

9.   призовава Комисията да обмисли как текущите програми могат да спомогнат за разрешаването на нарастващите неравенства по отношение на здравето в регионите и между тях, тъй като те са основни пречки за социалното сближаване и социалното приобщаване в контекста на програмата "ЕС 2020" в областта на борбата срещу бедността;

10. призовава Комисията да насърчава разбираемостта и гъвкавостта на правилата, регулиращи изпълнението на програмите, и да предоговори размерите на съфинансиране, когато държавите-членки поискат това, като взема предвид „регионите на конвергенция”, по-конкретно най-слабо развитите региони на държавите-членки, ползващи средства от Кохезионния фонд, и регионите, намиращи се в постоянно необлагодетелствано положение в географско или природно отношение, като например най-отдалечените региони; призовава информацията, свързана с одобряването и изпълнението на проектите от фондовете на политиката на сближаване, да бъде налична в реално време, чрез възможно най-подробна обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), по целесъобразност NUTS 3, в интернет сайт, до който достъп има цялата общественост, като по този начин се насърчава прозрачността и стриктния контрол на управлението на средствата от политиката на сближаване;

11. подчертава необходимостта от подход към политиката на сближаване, който да е ориентиран към резултатите, посредством определянето на ясни и измерими цели и показатели за резултатите; изтъква потребността от навременно и пълно представяне на точна информация относно показателите и напредъка към съгласуваните цели от всички държави-членки в годишните им доклади, за да се даде възможност за по-добро разбиране на програмното съдържание и по-добро наблюдение на напредъка в изпълнението;

12. отчита липсата на данни относно договорените и заплатените проекти в стратегическия доклад за 2010 г; следователно призовава Комисията да представи данни, които да дават възможност да се оцени истинското прилагане на политиката на сближаване посредством надеждни показатели като окончателни плащания по проектите, постигане на целите на проектите и тяхната свързаност със съответната политика на стратегията "ЕС 2020";

13. призовава Комисията да отпусне финансиране за програми, насочени към възстановяването на градовете и подобряване на екологичните условия, включително проекти за качество на водата;

14. призовава Комисията да подобри информацията в регионите относно възможностите, които предоставя Европа за новаторство в областта на екологичните технологии, и подчертава необходимостта от прилагане на мерки за облекчаване на участието на МСП;

15. призовава за по-добро координиране и интегриране на програмите за инфраструктурно сближаване в различни области, включително ИКТ и енергетиката, чрез по-добро планиране на национално, регионално и местно равнище с цел да се постигне намаляване на разходите и по-добра защита на околната среда;

16. изтъква необходимостта от опростяване и по-бързо отпускане на средства и плащания на крайните бенефициенти, като същевременно се гарантира добро финансово управление;

17. отчита скромното въздействие на програмите за сближаване върху националните икономически показатели, включително БВП, и изтъква, че закъсненията в прилагането на политиката на сближаване се дължат отчасти на прекалената строгост на процедурите; затова подчертава потребността от подобряване на ефективността на политиката на сближаване, включително чрез намаляване на бюрокрацията и хармонизиране на действащите процедури и методи на възстановяване на разходи на бенефициентите; подчертава необходимостта от постигане на баланс между опростяването на бюрократичните процедури и борбата с измамите;

18. подчертава необходимостта от увеличаване на стимулиращия ефект на бюджета на ЕС по отношение на програмите за сближаване чрез нови форми на финансиране на инвестиции, включително посредством новаторски начини за комбиниране на безвъзмездни средства и заеми, отваряне на нови пазари за различни форми на публично-частни партньорства и широко прилагане на експертния опит на международни финансови институции;

19. изтъква, че политиката на сближаване следва да продължава да засилва трансгранични, транснационални и междурегионални форми на сътрудничество; следователно подчертава потребността от преразглеждане и опростяване на текущите условия за трансгранично сътрудничество.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.1.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

51

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

János Áder, Kriton Arsenis, Paolo Bartolozzi, Sandrine Bélier, Sergio Berlato, Martin Callanan, Nessa Childers, Chris Davies, Bas Eickhout, Edite Estrela, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Nick Griffin, Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Dan Jørgensen, Karin Kadenbach, Christa Klaß, Jo Leinen, Peter Liese, Kartika Tamara Liotard, Linda McAvan, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Gilles Pargneaux, Andres Perello Rodriguez, Sirpa Pietikäinen, Mario Pirillo, Pavel Poc, Vittorio Prodi, Oreste Rossi, Horst Schnellhardt, Richard Seeber, Bogusław Sonik, Catherine Soullie, Salvatore Tatarella, Marina Yannakoudakis

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Margrete Auken, Tadeusz Cymański, José Manuel Fernandes, João Ferreira, Jacqueline Foster, Gaston Franco, Matthias Groote, Jutta Haug, Marisa Matias, Judith A. Merkies, Miroslav Mikolášik, Eleni Theocharous, Michail Tremopoulos, Thomas Ulmer, Marita Ulvskog, Владимир Уручев, Adina-Ioana Vălean


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (2.12.2010)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно доклада за 2010 г. относно изпълнението на програмите на политиката за сближаване за периода 2007-2013 г.

(2010/2139(INI))

Докладчик по становище: Francisco Sosa Wagner

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че в съответствие с разпоредбите на Договора от Лисабон и с досегашните най-добри практики, политиката на сближаване следва да продължи да бъде независима и нейните сегашни основи и принципи не следва да бъдат променяни чрез отраслово разпокъсване на ресурси за политики на регионално равнище; подчертава, че политиката на сближаване и проектите следва да бъдат по-добре свързани с приоритетите, определени в стратегията „ЕС 2020”; подчертава необходимостта от определяне на ясни цели и от извършване на оценка относно постигането на целите, от проява на гъвкавост при преразглеждането на оперативните програми и преразпределянето на финансиране между програмите, както и от предоставяне на ясни правомощия за всяко равнище на управление;

2.  изтъква, че финансирането за сближаване следва да служи за подхранване на устойчивото развитие на ЕС като цяло чрез гарантиране, че се използва по-ефективно потенциалът на регионите и подрегионите с БВП, по-малък от средното равнище за ЕС, и чрез насърчаване на икономическото и социалното сближаване с цел предприемане на мерки за намаляване на регионалните неравенства и за насърчаване на истинска конвергенция; подчертава, че политиката на сближаване е важен инструмент за постигане на целта 20-20-20 до 2020 г. и създаване на съгласувана стратегия за европейската икономика и, средносрочно и дългосрочно, с най-голяма енергийна ефективност и ниски емисии на въглероден двуокис и разрешаване на въпросите, свързани с енергийната сигурност, и разгръщане на потенциала за създаване на работни места в условията на единен пазар; осъзнава, че инвестирането в енергийна ефективност, енергийна инфраструктура и в проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, както и разработването на широколентови мрежи и използването на ИКТ в обществения сектор и в промишления сектор не напредва, както се очакваше;

3.  изтъква, че политиката на сближаване не играе достатъчно ефективна роля за насърчаване на инвестициите в инфраструктура за приспособяване към изменението на климата, като например съоръжения за защита срещу наводнения;

4.  призовава за обвързване на предоставянето на помощи и предишни резултати и за повече възможности за Европейската сметна палата и ОЛАФ да образуват производства за възстановяване на европейски средства, когато държавите-членки не ги използват по правилен начин, както и за премахване на излишните административни тежести, по-гъвкаво управление на проекти и съгласуван контрол с цел тяхното опростяване и избягване на объркване и грешно тълкуване, създавани често от действащите административни практики;

5.  изисква Комисията да установи пречките, които възпрепятстват по-голям процент от тези средства да бъдат използвани в областта на енергетиката, и да представи допълнителни мерки за коригиране на положението; въпреки това счита, че представените мерки не могат да изменят настоящите основи на политиката на сближаване и да доведат до създаване на каквото и да било разпръскване на средства по отрасли;

6.  призовава Комисията и националните органи да подобрят връзката между фондовете за сближаване и рамковата програма за научни изследвания, подчертава, че фондовете за сближаване трябва да бъдат използвани по такъв начин, че да се даде възможност на научните изследвания да достигнат равнището на отлични резултати, необходимо за достъп до фондове за научни изследвания; призовава за подобряване на информационния поток между фондовете за сближаване и програмите за научни изследвания, когато проекти с голям потенциал изискват достъп до по-добри съоръжения с цел успешно разгръщане;

7.  предвид на прегледа на политиката на сближаване и финансовата перспектива за ЕС изисква Комисията да гарантира, че пестенето на енергия е автоматично включено, когато е уместно, като условие, когато се отпускат структурни и кохезионни фондове, и да заделя по-голям дял от фондовете за проекти за енергийна ефективност( като например повишаване на енергийната ефективност на сградите, на производството и пренос на електроенергия)и децентрализирани проекти за възобновяема енергия и комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; подчертава, че това не трябва да води до дискриминация срещу проекти, които не са свързани с въпроси на енергийната ефективност, и не трябва да увеличава излишно бюрократичната тежест за получателите на средства от структурните фондове и кохезионния фонд;

8.  изразява убеждението, че жилищният сектор може да допринесе за повишаването на регионалното развитие чрез консолидиране на икономическите дейности, основани върху технологични нововъведения в областта на енергията и възстановяването на градската среда, и чрез засилване на социалното сближаване във въпросните райони; призовава Комисията в срок до юни 2011 г. да сложи начало на Инициатива за строителството в Европа, която да подпомага и осигури до 2050 г. европейска застроена среда с нулево потребление на енергия;

9.  призовава Комисията и държавите-членки да се възползват от възможността, предоставена от междинния преглед на финансовата перспектива 2007-2013 г. и на политиката на сближаване, за да се гарантира повишено усвояване на европейско финансиране през периода 20112013 г.;

10. признава, че много социални и икономически ползи могат да бъдат извлечени от ефективното използване на ресурсите, по-специално разкриването на свободни места, които не подлежат на преместване, както в градските, така и в селските области, особено в случая с МСП;

11. признава, че средствата могат да бъдат използвани по-ефективно и могат да бъдат постигнати социални ползи чрез предоставянето на средства в рамките на политиката на сближаване по такъв начин, че да бъде подпомагано устойчивото развитие на регионално и субрегионално равнище в държавите-членки; счита, че едно по-равномерно разпределение на финансирането за сближаване ще спомогне за разгръщането на местния социален потенциал и на местните ресурси и по този начин ще доведе до създаването на нови работни места;

12. в контекста на новата финансова рамка и на стратегията „ЕС 2020” изисква от Комисията да направи финансирането от страна на ЕС за регионални проекти по-достъпно за МСП чрез увеличаване на бюджетите за конкретни програми, свързани с МСП, чрез помощ за подобряване на абсорбционния капацитет и опростяване на административните процедури; подчертава ролята на МСП като новаторски участници в икономиката и подчертава необходимостта от „събуждане на дремещите новатори”, т.е. МСП да бъдат насърчавани да участват в новаторски проекти и да повишават осведомеността за собствените си възможности;

13. подчертава значението на конкурентоспособен отрасъл горско стопанство за регионалното развитие, особено в селските райони, където той допринася в особена степен за икономическия растеж, работните места и благосъстоянието;

14. подчертава ролята на местните и регионалните органи за прилагането на политиката на сближаване; вярва, че сътрудничеството на местно равнище между МСП, мрежите на деловите среди, научноизследователските институти, групите и регионалните органи следва да бъде подобрено с цел по-бързото установяване на местни трудности и потребности, регионални програми и възможности за проекти, подпомагането на възстановяването на заетостта, развитието на сектора на МСП и разработването на приложна научноизследователска дейност и създаването на висококвалифицирани работни места; поради тази причина призовава за задълбочаване на сътрудничеството с местните и регионалните органи за прилагане на политиката на сближаване и за отчитане на становището на Комитета на регионите относно приноса на политиката на сближаване за стратегията „Европа 2020“ за създаването на политика на сближаване във финансовата перспектива след -2013 г.;

15. в този контекст приветства продължаващите инициативи, като например JASPERS (разработване на проекти), JEREMIE (дялово участие, заеми и гаранции) и JASMINE (механизми за микрокредитиране) и настоятелно призовава Комисията да продължи да опростява и рационализира процеса за улесняване на участието на МСП и за идентифициране на допълнителни инструменти на ЕС за финансово планиране;

16. подчертава значението на образованието и научните изследвания за подхранването на новаторството и по-конкретно в областта на ИКТ и за насърчаване на енергийната ефективност, както и във връзка с политиката на сближаване и устойчиво икономическо развитие в ЕС;

17. обръща внимание на трудностите, срещани от държавите-членки, при прилагането на директивите на ЕС за рециклиране и управление на общински отпадъци и на факта, че рециклирането на материали и енергия предлага допълнителни възможности за добиване на ресурси и за създаване на нови работни места, особено на регионално и субрегионално равнище;

18. отбелязва неравномерното развитие на инвестициите в цифровата икономика; призовава Комисията и държавите-членки да увеличат своите равнища на подкрепа за ИКТ, като насърчават новаторството, и да удвоят усилията за стимулиране на инвестициите в нови, отворени и конкурентоспособни високоскоростни мрежи, които да предоставят на всички достъп до интернет, и така да намалят цифровото разделение на европейските граждани.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.12.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

2

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Ivo Belet, Jan Březina, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Ioan Enciu, Adam Gierek, Fiona Hall, Jacky Hénin, Edit Herczog, Romana Jordan Cizelj, Arturs Krišjānis Kariņš, Béla Kovács, Judith A. Merkies, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Herbert Reul, Jens Rohde, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Britta Thomsen, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Владимир Уручев, Alejo Vidal-Quadras

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Antonio Cancian, Ilda Figueiredo, Françoise Grossetête, Andrzej Grzyb, Jolanta Emilia Hibner, Yannick Jadot, Oriol Junqueras Vies, Ивайло Калфин, Bernd Lange, Werner Langen, Marian-Jean Marinescu, Vladimír Remek, Silvia-Adriana Ţicău

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Spyros Danellis, Morten Messerschmidt


СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (27.1.2011)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно доклада за 2010 г. относно изпълнението на програмите на политиката за сближаване за периода 2007-2013 г.

(2010/2139(INI))

Докладчик: Jaromír Kohlíček

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че подобряването на достъпността, укрепването на регионалните и местните икономики и постигането на сближаване са едни от целите на програмата „Трансевропейска транспортна мрежа“ (TEN-T) и са напълно съвместими с необходимостта за постигане на ефективна мобилност и за посрещане на предизвикателствата на изменението на климата и общите цели на вътрешния пазар;

2.  припомня, че около 23,7% (82 милиарда евро) от разпределението на финансирането по Кохезионния и структурните фондове за периода 2007-2013 г. са предназначени за транспорт, но само половината от тях ще бъдат изразходвани за проекти от TEN-T (17 милиарда евро за приоритетната мрежа от TEN-T и 27,2 милиарда евро за цялостната част), а останалата половина е предназначена за инвестиране в национални, регионални и местни проекти, които не са посочени в картите на TEN-T;

3.  изразява загриженост поради ниското равнище на плащания спрямо планираните суми, тъй като в средата на бюджетния период 2007-2013 г. всъщност са изразходвани едва 19%;

4.  изразява съжаление поради неравновесието в планираните инвестиции за различните видове транспорт (за пътна инфраструктура 41 милиарда евро в сравнение с 23,6 милиарда евро за железопътна инфраструктура и 0,6 милиарда евро за вътрешни водни пътища), което вреди на създаването на устойчива комбинирана европейска система транспорт; във връзка с това изразява надежда европейското финансиране, предназначено за проекти за железопътен транспорт, да има предимство и да се увеличи навсякъде, където пътната инфраструктура вече е достатъчно развита;

5.  изразява съжаление поради тенденцията за отлагане на стартирането на трансгранични проекти и железопътни проекти като цяло, което води до риск мрежата TEN-T да остане слабо свързана агломерация от 27 национални мрежи и подчертава значението на разработването на връзки между приоритетните проекти по TEN-T и на комбинирания транспорт;

6.  припомня, че по време на изграждането на мрежата TEN-T следва да се вземат предвид проектите, които излизат извън вътрешните граници на ЕС; отбелязва, че граничните пропускателни пунктове са важни за мрежата TEN-T, тъй като в тази област само политически консенсус не е достатъчен – необходимо е също практическо изпълнение, за да може мрежата да действа в трансграничните региони; отбелязва, че би следвало също така да се обърне внимание на граничните пропускателни пунктове по външните граници на ЕС;

7.  изразява съжаление, по-конкретно, че когато се сравняват пътната и железопътната инфраструктури, особено в държавите, към които е насочена политиката на сближаване, става ясно, че пътно-железопътното неравновесие би могло да се задълбочи, ако инвестициите в железопътния сектор продължат да се бавят, както се изтъква в доклада за 2010 г. относно изпълнението на програмите по политиката за сближаване;

8.  подчертава значението на транспорта като цяло, и на железопътния транспорт в частност, за гарантирането на териториалното, икономическото и социалното сближаване, както и за насърчаването на екологично ефективен транспорт, и призовава Комисията и държавите-членки да насърчават разработването на инфраструктура за високоскоростна железопътна връзка между столиците на всички държави-членки;

9.  изразява загриженост поради липсата на подробна информация за текущото изпълнение на инвестициите в транспорта, както и поради закъсненията в мнозинството текущи по TEN-T проекти; във връзка с това призовава към по-точна оценка на изпълнението на тези проекти и настоява, особено на фона на икономическата криза, за по-голяма сигурност по отношение на графика; припомня на Комисията резолюцията на Парламента от 22 април 2009 г. относно Зелената книга относно бъдещето на политиката в областта на трансевропейската транспортна мрежа, в която в параграф 46, Парламентът призовава „Комисията и ЕИБ ежегодно да представят на Парламента и Съвета списък на конкретни съфинансирани проекти във връзка със съфинансирането от страна на регионалните фондове, Кохезионния фонд и ЕИБ на проекти в рамките на трансевропейската транспортна мрежа, така както това вече се прави при съфинансирането на трансевропейската транспортна мрежа“;

10. обръща особено внимание на европейската добавена стойност на мрежата TEN-T, която е особено очевидна в трансграничните участъци на проектите и при свързването им с проекти за национални сухопътни, железопътни и вътрешни водни пътища;

11. подчертава, че предназначеното за транспорт финансиране по структурните фондове и Кохезионния фонд се разпределя между видовете транспорт и транспортните мрежи по начин, който не взема предвид в достатъчна степен целите на Европейския съюз;

12. във връзка с това призовава европейската политика в областта на транспорта и по-конкретно, политиката за TEN-T, да бъде взета предвид в по-голяма степен при предоставянето на средства по линия на политиката за сближаване, тъй като това ще доведе до по-ефективно използване на тези средства, съобразено в по-голяма степен с целите на ЕС, свързани с изменението на климата и устойчивото развитие, както и до по-ефективно осъществяване на мрежата TEN-T; приканва Комисията в бъдеще да обмисли възможността за приемане в рамките на политиката за сближаване на критерии за разпределяне и условия, които отчитат по-добре европейския интерес в областта на транспортните мрежи;

13. подчертава, че държавите-членки би трябвало да се съсредоточат повече, отколкото досега, върху правилното използване на средствата от Кохезионния фонд на Европейския съюз, тъй като равнището на грешки е забележително голямо в някои от държавите-членки на ЕС;

14. подчертава, че използването на информационните и комуникационни технологии в сектора на сухопътния транспорт и връзките между него и други видове транспорт ще допринесе значително за подобряване на енергийната ефективност и пътната безопасност, и призовава Комисията и държавите-членки да гарантират координирано и ефективно изпълнение на интелигентни транспортни системи в рамките на ЕС, подкрепено от подходящи финансови средства;

15. призовава Комисията и държавите-членки да се възползват от средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г., който позволява на държавите-членки да преразгледат своите оперативни програми, за да отдадат по-голямо значение на приоритетните проекти за трансевропейски транспорт.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.1.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

0

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Antonio Cancian, Michael Cramer, Christine De Veyrac, Saïd El Khadraoui, Ismail Ertug, Carlo Fidanza, Jacqueline Foster, Mathieu Grosch, Jim Higgins, Juozas Imbrasas, Ville Itälä, Dieter-Lebrecht Koch, Georgios Koumoutsakos, Werner Kuhn, Eva Lichtenberger, Marian-Jean Marinescu, Hella Ranner, Vilja Savisaar-Toomast, Olga Sehnalová, Brian Simpson, Dirk Sterckx, Keith Taylor, Silvia-Adriana Ţicău, Giommaria Uggias, Thomas Ulmer, Peter van Dalen, Dominique Vlasto, Artur Zasada, Roberts Zīle

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Philip Bradbourn, Spyros Danellis, Anne E. Jensen, Petra Kammerevert, Dominique Riquet, Janusz Władysław Zemke


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.3.2011

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

1

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Sophie Auconie, Victor Boştinaru, Zuzana Brzobohatá, Francesco De Angelis, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Danuta Maria Hübner, Juozas Imbrasas, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Евгени Кирилов, Constanze Angela Krehl, Petru Constantin Luhan, Ramona Nicole Mănescu, Riikka Manner, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Miroslav Mikolášik, Franz Obermayr, Jan Olbrycht, Markus Pieper, Tomasz Piotr Poręba, Monika Smolková, Georgios Stavrakakis, Csanád Szegedi, Nuno Teixeira, Michail Tremopoulos, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Andrea Cozzolino, Karima Delli, Ivars Godmanis, Karin Kadenbach, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Vilja Savisaar-Toomast, Elisabeth Schroedter, László Surján

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Владко Тодоров Панайотов, Britta Reimers, Ivo Strejček

Последно осъвременяване: 26 май 2011 г.Правна информация