Процедура : 2010/2160(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0141/2011

Внесени текстове :

A7-0141/2011

Разисквания :

PV 23/06/2011 - 5
PV 23/06/2011 - 7
CRE 23/06/2011 - 5
CRE 23/06/2011 - 7

Гласувания :

PV 23/06/2011 - 12.12
Обяснение на вота
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :


ДОКЛАД     
PDF 271kWORD 187k
8 април 2011 г.
PE 458.534v02-00 A7-0141/2011

относно настоящото положение и бъдещото взаимодействие за постигане на по-голяма ефективност на Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове

(2010/2160(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Georgios Stavrakakis

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно настоящото положение и бъдещото взаимодействие за постигане на по-голяма ефективност на Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове

(2010/2160(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 174, първа алинея и член 175, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид Регламент № 1083/2006 (ЕО) на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд(1), и по-специално член 9, параграф 4 от него,

–   като взе предвид Решение 2006/702/ЕО на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за сближаване(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2008 г. относно управлението и партньорството в национален и регионален мащаб, както и въз основа на отделни проекти, в областта на регионалната политика(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г. относно политиката на сближаване: инвестиране в реалната икономика(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно взаимното допълване и координирането на политиката на сближаване и мерките за развитие на селските райони(5),

–   като взе предвид своята резолюция 24 март 2009 г. относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации, в Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и в Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите-членки и в Съюза(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на целите на стратегията „ЕС 2020“(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите(9),

–   като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г.(10),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2010 г. относно добро управление в рамките на регионалната политика на ЕС(11),

–   като взе предвид 20-тия годишен доклад на Комисията за изпълнението на структурните фондове (2008 г.) от 21 декември 2009 г. (COM(2009)0617/2),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 31 март 2010 г. относно политиката на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007—2013 г.“ (COM(2010)0110),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г. „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM (2010)0553),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2010 г. „Преглед на бюджета на ЕС“ (COM(2010)0700),

–   като взе предвид петия доклад на Комисията относно икономическото, социално и териториално сближаване: бъдещето на политиката на сближаване („пети доклад относно сближаването“) от ноември 2010 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г. относно заключенията от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване (COM(2010)0642),

–   като взе предвид писмото до председателя на Комисията от членовете на Комисията, отговарящи за регионалната политика, за рибарството и морското дело, за заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване, както и за селското стопанство и развитието на селските райони,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети, както и на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0141/2011),

A. като има предвид, че член 174 от ДФЕС предвижда, че за да насърчи цялостното си хармонично развитие, Съюзът разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване,

Б.  като има предвид, че съображение 40 от Регламент (ЕО) №1083/2006 на Съвета гласи, че програмирането следва да осигури координацията между самите фондове, както и с другите съществуващи финансови инструменти, с ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), както и че тази координация следва също да обхваща изготвянето на комплексни финансови схеми и публично-частните партньорства,

В.  като има предвид, че в своята стратегия „Европа 2020“ Комисията поема ангажимент да работи за мобилизиране на финансовите инструменти на ЕС - по-конкретно фондовете за развитие на селските райони и структурните фондове, програмите за научни изследвания и развитие, трансевропейските мрежи, рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и ЕИБ, наред с други - като част от последователна стратегия за финансиране, която обединява финансирането от ЕС и националното обществено и частно финансиране в контекста на водещата инициатива, озаглавена „Европа за ефективно използване на ресурсите“, като по този начин отразява необходимостта от последователност между политики и инструменти,

Г.  като има предвид, че петият доклад относно сближаването ясно признава, че ефективното преследване на целите на регионалното развитие изисква тясно координиране на обществените политики на всички равнища,

Д. като има предвид, че в своите заключения от 14 юни 2010 г. относно стратегическия доклад на Комисията за 2010 г. относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване Съветът подчерта „необходимостта от допълнително подобряване на координацията между политиката на сближаване и други политики на национално равнище и на равнище ЕС, където е целесъобразно, с цел да се повиши ефективността при съгласуваното изпълнение на общите цели“, както и „реалната добавена стойност, произтичаща от наличието на един стратегически подход и на общи правила за прилагане за Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Европейския социален фонд в границите на цялостната рамка на политиката на сближаване“,

Е.  като има предвид, че в писмо до председателя на Комисията Барозу членовете на Комисията, отговарящи за регионалната политика, за морското дело и рибарството, за заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване, както и за селското стопанство и развитието на селските райони, признаха „необходимостта от засилване на интеграцията на различните политики на ЕС за постигане на устойчивото и приобщаващо икономическо развитие, към което се стреми Съюзът“, като предложиха „изготвяне на обща стратегическа рамка на равнище ЕС за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФР за периода след 2013 г.“,

Ж. като има предвид, че реформата на структурната политика за програмния период 2007–2013 г. доведе до отделянето на развитието на селските райони от общата рамка на структурните фондове,

З.  като има предвид, че рационализирането на разходите изисква по-голяма ефективност и ефикасност на политиките на равнище ЕС, както и на национално, регионално и местно равнище, и като има предвид, че по-тясното координиране и допълване са съществени елементи в бъдещето осъвременяване на политиката на сближаване,

И. като има предвид, че без подкрепяща политическа рамка действителните взаимодействия до голяма степен зависят от организационния и стратегическия капацитет на бенефициерите да комбинират помощ от различни инструменти на ЕС,

Й. като има предвид, че подход, основаващ се на местното развитие, може да допринесе значително за ефикасността и ефективността на политиката на сближаване, а политиката на сближаване остава ключовият инструмент за преодоляване на предизвикателствата, характерни за всяка територия, докато съсредоточаването върху градското измерение на политиката на сближаване, отразяващо по-широки функционални райони, трябва да се придружава от по-балансирани условия за синергично развитие на градските, крайградските и селските райони,

К. като има предвид, че е налице изострена потребност, както и натиск за консолидиране на публичните бюджети, което изисква по-новаторски действия за насърчаване на въздействието на всяко налично финансиране; като има предвид, че ефективното координиране на политиките и инструментите ще спести време и ресурси и ще донесе истински печалби по отношение на ефикасността и ефективността,

Л. като има предвид, че координирането и взаимодействието трябва да бъдат търсени както хоризонтално (с последователност между различните политики), така и вертикално (със сътрудничество и координация между различните равнища на управление),

М. като има предвид, че фрагментираният подход може да доведе до пропуски, припокриване или дори несъвместимост в политиките, до противоречиви публични действия и дублиране на ресурсите, което може да се отрази както на регионалната ефективност на публичните политики, така и на тяхното национално въздействие, и като има предвид, че идеята за интегриран подход изглежда недостатъчно подчертана в последните документи относно политиката на Комисията,

Н. като има предвид, че една по-интегрирана, последователна, ефективна и ефикасна политика на сближаване изисква по-големи усилия за приспособяване на политиките на ЕС към специфичните потребности и активи на различните територии и региони в Съюза,

О. като има предвид, че стратегическите насоки - в контекста на общата насока за подобряване на достъпа до финансиране - изискват по-добра координация между фондовете,

П. като има предвид, че в стратегическите насоки изрично се призовава за насърчаване на взаимодействията между структурните политики, политиките за заетостта и развитието на селските райони, като се подчертава, че в този контекст държавите-членки следва да гарантират взаимодействие и последователност между финансираните действия на дадена територия и в дадена област на дейност на ЕФРР, Кохезионния фонд, ЕСФ, Европейския фонд за рибарството (ЕФР) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР); като има предвид също, че в тях се предвижда главните ръководни принципи във връзка с разграничаването между фондовете и механизмите за координиране на действията, подкрепяни от различни фондове, да се определят в национални стратегически референтни рамки/ национални стратегически планове,

Р.  като има предвид, че в своите заключения от 21 февруари 2011 г. относно петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване Съветът поиска Комисията да обмисли възможността за създаване на многофондови програми;

С. като има предвид, че някои региони на Европейския съюз се намират в съседство с трети страни, бенефициери на Европейския фонд за развитие, и като има предвид, че следва да може конкретно да се откроят възможностите за съчетаване на финансиране за определени проекти, за да се позволи увеличаването на потенциала за развитие на европейските региони с такива характеристики,

Т.  като има предвид, че в средносрочния преглед се признава, че бюджетната гъвкавост е ограничена и има пречки пред новото определяне на приоритетите дори в рамките на самите програми, като същевременно отбелязва, че непоследователността между програмите и тежкото административно бреме са препятствия пред ефективността,

У. като има предвид, че в настоящата следкризисна ситуация е по-важно от преди да се разбират процесите в икономиките на държавите-членки и резултатите, постигнати с помощта на средства на ЕС,

Ф. като има предвид, че е важно да се гарантира видимост и европейска добавена стойност за приноса на ЕС,

Времето и мястото за по-голяма степен на координация и взаимодействие

1.  призовава да се изготвят предложения за обща стратегическа рамка, навреме за следващия период на финансиране след 2013 г., за да се гарантира общ подход и да се оползотворят взаимодействията между всички действия, които обслужват на практика бъдещите цели на политиката на сближаване, както са определени от Договорите и се финансират от ЕФРР, Кохезионния фонд, ЕСФ, ЕЗФРСР и ЕФР;

2.  посочва, че целта на политиката на сближаване следва да бъде постигането на устойчив, интелигентен и приобщаващ икономически растеж, разпределен равномерно в териториално и социално отношение, намаляването на задълбочаващото се неравенство между регионите, създаването на работни места, подобряването на качеството на живота, обучението на работниците за нови професии, включително в областта на устойчивата икономика, социалното и териториалното сближаване и прилагането на европейския социален модел, което представлява фактор за сближаване и конкурентоспособност за европейската икономика;

3.  потвърждава, че политиката на сближаване следва да се използва за постигане на устойчив растеж в целия ЕС и справедливо и равно разпределение на благосъстоянието чрез насърчаване на конкуренцията и поставяне за цел да се намалят социално-икономическите неравенства между регионите в ЕС;

4.  счита, че политиката на сближаване е един от стълбовете на икономическа политика на ЕС, благоприятстваща дългосрочна инвестиционна стратегия и социално приобщаване; счита, че политиката на сближаване е гаранция за подкрепата за най-слабо развитите региони и групите в най-неблагоприятно положение, водеща до балансирано и хармонично развитие на Европейския съюз; отбелязва, че европейската добавена стойност се състои във факта, че всички са в състояние да се възползват от икономическите успехи на ЕС; в съответствие с това защитава тезата, че политиката на сближаване трябва да се запази на независима основа със значително финансиране;

5.  приветства предложението, отправено в прегледа на бюджета, Комисията да приеме обща стратегическа рамка, за да засили интегрирането на политиките на ЕС за изпълнението на стратегията „Европа 2020“; в този контекст призовава за насърчаване на взаимодействията между начините на финансиране на водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“; изтъква обаче, че по-доброто взаимодействие между действията, финансирани от гореизброените пет фонда, в рамките на обща стратегическа рамка е от основно значение не само за постигането на целите на „Европа 2020“, но също и главно за постигането на целите на политиката на сближаване, както са определени в Договора;

6.  приветства петия доклад относно сближаването, в който, въпреки че е съсредоточен главно върху това да се изтъкне приносът на регионите и политиката на сближаване за постигането на целите на „Европа 2020“, се съдържат заключения, които доказват решаващата роля на засиленото взаимодействие между структурните фондове, в това число и Кохезионния фонд;

7.  изразява убеждение, че разходите в областта на политиката на сближаване трябва да се рационализират, като се намали фрагментирането на инструментите и каналите за финансиране и се насърчи по-добро допълване между различните инструменти за финансиране; приветства предложението на Комисията за по-добро определяне на приоритетите и тематично концентриране на средства на ЕС и национални средства върху определен брой приоритети, така че да се постигне засилено координиране между фондовете с цел укрепване на стратегическия характер на тази политика; подчертава обаче, че държавите-членки и регионалните и местни органи все още имат нужда от достатъчна гъвкавост за приспособяване на приоритетите към своите специфични потребности, свързани с развитието;

8.  приветства предложението на Комисията относно договорите за партньорство за развитие и инвестиции с цел подобряване на координацията между финансовите средства на Общността и националното финансиране за целите и програмите; подчертава необходимостта от включване на местните и регионалните органи в съставянето и изпълнението на тези договори; призовава за координация на договорите с националните реформи на секторните политики, които имат териториално въздействие (например в областта на транспорта и инфраструктурата за научноизследователска и развойна дейност);

9.  изтъква, че много инициативи за икономическо развитие в рамките на политиката на сближаване не само създават възможности, които би било желателно да се използват, но и действително техният успех зависи от преодоляването както на човешки, така и на физически фактори (подобренията в инфраструктурата, например, не водят автоматично до по-висок растеж, ако не са комбинирани с инвестиции в образование, предприятия и новаторство); затова изразява увереност, че засиленото взаимодействие между ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд ще увеличи до максимум въздействието на тези фондове по отношение на развитието;

10. обръща внимание на ролята, която Европейският фонд за регионално развитие играе за ефективното използване на Европейския социален фонд, тъй като ЕФРР отговаря за създаването на условия като подходяща инфраструктура и адекватна достъпност, без които инвестициите, свързани с трудовата заетост, не могат да бъдат ефективни;

11. подчертава, че икономическата криза още повече увеличи неотложната необходимост от мерки в секторите, включени в Европейския социален фонд, които да насърчават по-конкретно заетостта, преориентирането в кариерата, социалното приобщаване и намаляването на бедността;

12. подчертава, че ЕСФ като инструмент за подкрепа на продължаващото обучение, придобиването на квалификации и преориентирането в кариерата следва да бъде разглеждан като важен ресурс, който в действителност не се използва докрай, за насърчаване на всеобхватен и ефективен растеж и основана на знанията конкурентоспособност за Европа;

13. отбелязва, че целенасочено и координирано изработените политики биха осигурили приоритетно третиране на инвестициите, които биха повлияли най-добре на конкурентоспособността и икономическото развитие в регионите;

14. застъпва становището, че действията за развитие на селските райони по ЕЗФРСР и действията за устойчиво развитие в рибарството в областите, обхванати от ЕФР, следва да се интегрират в обща рамка с другите структурни фондове, а именно ЕФРР, Кохезионния фонд и ЕСФ; затова призовава Комисията да оцени до каква степен всеобхватният подход към развитието на селските и рибарските общности, в съответствие с целта за териториално сближаване, може да се гарантира чрез прехвърляне на действия за местно развитие по въпросните два фонда под „чадъра на сближаването“, или, най-малкото, чрез по-изяснени взаимодействия между всички фондове; изразява увереност, че такъв подход следва да отчита контекста на ключовите политики с териториално въздействие и би позволил активните участници в процесите на развитие на регионално и местно равнище да провеждат ефективна политика на място, адаптирана към териториалните потребности на селските и рибарските райони или малки острови;

15. подчертава, че трябва да се засили координацията не само между инструментите на политиката на сближаване като такива (ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд), но също и между действията, финансирани от тези инструменти, и действията, провеждани по трансевропейските мрежи, Седмата рамкова програма и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации;

16. счита, че взаимодействието може да бъде от значение за целта за териториално сътрудничество между ЕФРР и предприсъединителните инструменти и инструментите за съседство в контекста на трансграничните проекти; призовава Комисията да разгледа в кои случаи следва да се търси също координация с други инструменти на външните аспекти на политиките на ЕС, например ЕФР;

17. изразява увереност, че тази взаимна подкрепа и координация между политиките на ЕС може несъмнено да гарантира най-добрите възможни резултати на бюджета на ЕС; призовава за разработването на инициативи за финансов инженеринг като например инструментите, финансирани от ЕИБ, и за увеличено използване на тези инструменти;

18. подчертава обаче факта, че много държави-членки са изправени пред трудности в координирането на различните фондове и изразяват тревога за липса на взаимодействие, в някои случаи дори за припокриване между фондовете; по отношение на това изтъква, че комплексните правила за управление на фондовете изискват твърде високо равнище на институционален капацитет, за да преодолеят пречките и да координират задоволително изпълнението на фондовете; подчертава важното значение на съфинансирането и необходимостта от опростяване на правилата за него, за да се създаде възможност за засилване на взаимодействията между структурните фондове;

19. подчертава, че опростяването, което е от решаващо значение за успешна политика на сближаване, следва да се извършва на национално и регионално равнище, като по този начин ще се подобряват резултатите; приканва Комисията да предложи по-опростена структура за политиката в бъдеще, която да е основана на по-голяма гъвкавост, пропорционалност и видимост при използването на средства от фондовете, с цел да се улесни тяхното пълноценно и бързо усвояване;

20. припомня, че ЕФРР и другите структурни фондове по принцип са изпитвали трудности да прехвърлят ефикасно средствата към проекти, по-способни да създадат икономическо развитие и работни места, поради насочеността на тези фондове главно върху капацитета за усвояване, а не толкова върху резултатите;

21. застъпва се за политика на сближаване, която да е ориентирана в по-голяма степен към постигането на резултати и да е по-малко съсредоточена върху редовността на разходите и процедурите, но да постига ефективен баланс между качеството на интервенциите и финансовия и административния контрол; препоръчва въвеждането на подходящи механизми за оценка за подобряване на институционалния и административния капацитет на органите, които отговарят за управлението на програмите, което ще допринесе за качеството на разходите и ще намали нивото на грешките;

22. обявява се за опростена структура на бъдещата политика на сближаване, по-гъвкава и способна да съдейства за оптималното усвояване и оптималната ефикасност на средствата;

23. изтъква, че европейската добавена стойност може и трябва да бъде придобивана с по-добро взаимодействие между финансовите инструменти на политиката на сближаване и по-добра координация между тях и други инструменти за финансиране;

Една цел - сближаването, един набор от инструменти за постигането му

24. счита, че общите правила за управлението, допустимостта, одитирането и докладването на проектите, финансирани от ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФР (по-специално относно мерки за подкрепа на икономическата диверсификация на селските и рибарските райони), не само биха изиграли ключова роля за засилване и улесняване на по-ефективното прилагане на програмите на политиката на сближаване, но също така биха подпомогнали значително усилията за опростяване; счита още, че това би опростило както използването на средствата от бенефициерите, така и управлението им от националните органи, като се намали рискът от грешка и се предвиди необходимото диференциране, което да отрази спецификите на политиките, инструментите и бенефициерите, и също да улесни участието на по-малки заинтересовани страни в програмите на политиката на сближаване, както и по-лесното усвояване на наличното финансиране, при условие че това опростяване бъде придружено от достатъчно финансиране за техническа помощ;

25. настоява Европейският социален фонд да остане в рамките на регламента относно общите разпоредби за средствата по политиката на сближаване; затова подчертава необходимостта да се поддържа и засилва моделът на един общ регламент, обхващащ управление, допустимост, одит, контрол и докладване, комбиниран с кратки регламенти, насочени към отделните фондове, отразяващи конкретните цели на политиката на всеки фонд; изтъква още, че координирането следва да се извършва на всички равнища на изготвяне на политики, от стратегическото планиране през осъществяването и плащанията до приключването, одита и оценката;

26. призовава Комисията да проучи най-ефективните начини за увеличаване на взаимодействията на практика; във връзка с това предлага да се обмисли възможността да се позволи на държавите-членки да избират единни оперативни програми по региони или многорегионални оперативни програми в рамките на макрорегионални стратегии, които да включват различни фондове (ЕФРР, ЕСФ, Кохезионен фонд, ЕЗФРСР и ЕФР) с единен управляващ орган, като се обръща особено внимание на приноса на регионите към децентрализиран подход, както и на предоставянето на повече автономия и гъвкавост на регионите, за да им се даде възможност да участват в изготвянето на собствени стратегии и да се остойностят регионалното и местното административно равнище; предлага националните управляващи органи на държавите-членки да изготвят бъдещите оперативни програми така, че те да са добре адаптирани към местните и регионалните цели;

27. приканва Комисията да предвиди финансирани по няколко фонда програми за държавите-членки и регионите, които желаят да се ползват от тях; счита, че тази мярка би допринесла за по-интегриран и гъвкав начин на работа и би увеличила ефикасността на различните фондове (ЕФРР, ЕСФ, Кохезионен фонд, ЕЗФРСР и ЕФР и Седма рамкова програма за научни изследвания);

28. призовава Комисията да излезе с предложения за преразглеждане на разпоредбите относно кръстосаното финансиране и намаляване на пречките пред тяхното прилагане, като вземе предвид достоверни и всеобхватни данни за тяхното използване и въздействие, така че да се гарантира по-голямо опростяване и правна сигурност в тяхното прилагане в сравнение с наблюдаваното в момента положение;

29. призовава за изясняване на териториалния обхват и за хармонизиране на правилата за допустимост между ЕФРР и ЕЗФРСР в селските и крайградските райони, за да се избегне ненужното припокриване на двата фонда; подчертава необходимостта от тясно сътрудничество в подбора и мониторинга на проектите, финансирани от тези два фонда на дадена територия;

30. подчертава добавената стойност по отношение на гъвкавостта на кръстосаното финансиране от ЕФРР и ЕСФ за проекти за социално приобщаване и стратегии за интегрирано развитие; призовава за разработване на схема за обслужване на едно гише, където да се предоставят практически указания, информация и съвети на заинтересованите, за да се гарантира, че обществеността се информира по подходящ начин за кръстосаното финансиране и изобщо за взаимодействието между фондовете; настоятелно призовава обществеността да бъде осведомявана за този процес на опростяване с цел количеството изисквана информация да се сведе до минимум;

31. счита, че развитието на човешките ресурси и по-доброто разпространение на информацията са предварително условие за успешното усвояване на средствата и за правилното изпълнение на различни проекти;

32. същевременно подчертава значението, което има увеличаването на административния капацитет в държавите-членки на регионално и местно равнище, както и сред заинтересованите страни, за да се преодолеят пречките пред ефективното взаимодействие между структурните фондове и другите фондове и да се подкрепя ефективното изготвяне и прилагане на политиките; настоява върху съществената роля на Комисията във връзка с това;

33. приканва Комисията да подобри както техническата помощ, така и обученията, предназначени за националните, регионалните и местните администрации, за да увеличи капацитета и познаването на правилата, свързани с проблемите на прилагането;

34. приканва държавите-членки да определят за приоритет инвестициите в институционален капацитет и да опростят своите национални разпоредби, за да намалят административното бреме и да увеличат капацитета за усвояване;

35. припомня важния принос на зачитането на принципа на субсидиарност и принципа на управлението на много равнища за насърчаването на координацията между различните органи на вземане на решения и за засилването на взаимодействието между различните инструменти за финансиране;

36. счита, че активното участие на социалните партньори чрез непрекъснат социален и териториален диалог е от жизненоважно значение за по-ефективното използване на средствата;

37. признава нееднаквото въздействие на икономическата криза на територията на ЕС и върху гражданите; смята, че новата стратегия за използване на фондовете ще бъде по-ефективна, ако включва регионалното и местното равнище на управление, които могат да приспособят стратегическите цели към териториалните особености, наред с другото чрез провеждане на структуриран диалог с всички заинтересовани страни, с организации, работещи за насърчаване на правата на половете, със социалните партньори и с неправителствени организации, но също и с финансовите и банковите институции; подчертава необходимостта да се остави достатъчна свобода на действие за регионални и местни изисквания при формулирането на политически цели;

38. призовава Комисията да изготви европейски наръчник по въпросите на управлението на много равнища и да насърчава държавите-членки да го прилагат съгласно специфичните местни и регионални цели и да разширят механизмите за управление в областта на политиката на сближаване (т.е. програмиране, финансиране и изпълнение в партньорство между националното, регионалното и местното равнище), така че да обхванат и фондовете по планираната обща стратегическа рамка, така че да се увеличи ефикасността и ефективността на обществените разходи;

39. призовава Комисията, когато изготвя новата обща стратегическа рамка и предложенията за регламенти, да включва разпоредби, даващи възможност за местни и регионални партньорства (градове, функционални региони, обединения от органи на местното управление), които да включват различните потоци на финансиране от ЕС в последователна и интегрирана рамка на своите съответни територии;

40. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите-членки.

(1)

OВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25.

(2)

OВ L 291, 21.10.2006 г., стр. 11.

(3)

OВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 10.

(4)

Приети текстове, P6_TA(2009)0124.

(5)

OВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 46.

(6)

Приети текстове, P6_TA(2009)0163.

(7)

Приети текстове, P7_TA(2010)0189.

(8)

Приети текстове, P7_TA(2010)0191.

(9)

Приети текстове, P7_TA(2010)0186.

(10)

Приети текстове, P7_TA(2010)0356.

(11)

Приети текстове, P7_TA(2010)0468.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Времето и мястото за по-голяма координация и взаимодействие

Докладчикът счита, че необходимостта от засилване на опитите за координиране на усилията на фондовете и програмите на ЕС е още по-голяма в следкризисния период, който преживява Европа. Ясно е, че през следващите години необходимостта от консолидиране на публичните бюджети ще ни принуди да бъдем по-иновативни и да търсим по-голямо въздействие с наличното финансиране. Сега е моментът за това, както признаха мнозина.

Парламентът последователно настоява в няколко резолюции, че „съществува необходимост от синергии и интегриран подход между различните секторни политики, за да се постигне оптимален резултат за практическия растеж и развитие по места“ и от „ангажимент за единна, гъвкава политика на ЕС“(1). Като се съсредоточава съвместното действие на фондовете на регионално и/или на местно равнище, се увеличава тяхната добавена стойност и се позволява на местните заинтересовани страни да правят фини настройки за специфичните действия спрямо действителните икономически и социални потребности, и съответно спрямо положението със заетостта във всеки отделен регион (стратегия за местно развитие, местни планове за развитие и др.).

Координиране на фондовете, опитът до този момент

Що се отнася до Европейския социален фонд, опитът ясно показва, че финансирането на икономически дейности от ЕФРР (иновации, научноизследователска дейност, МСП, околна среда и т.н.) може да бъде по-ефективно, ако се координира тясно и се интегрира в дейности на фонда, особено като се има предвид, че успешното изпълнение на повечето програми и мерки зависи до голяма степен от успешното комбиниране на няколко фактора, най-важният от които е развитието на човешките ресурси. Увеличаването на европейската добавена стойност и на двата структурни фонда е свързано с напредъка в постигането на взаимодействие между икономическата и социалната намеса.

Реформата на структурната политика за програмния период 2007–2013 г. доведе до отделянето на Фонда за развитие на селските райони от общата рамка на структурните фондове. Беше подчертан фактът, че това отделяне не следва да води до дублиране или изпускане на цели, а възможностите за развитие следва да бъдат гарантирани в еднаква степен както в селските, така и в градските райони, но съществуват противоречиви свидетелства за прилагането на практика. Ефикасността на политиките за развитие на селските райони изисква внимателна координация с прилагането на мерките по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и други подобни инструменти на регионалната политика. В този контекст Европейският парламент многократно е подчертавал необходимостта от внимателен мониторинг на отделянето на политиката за развитие на селските райони от политиката на сближаване, за да се оцени реалното въздействие на това отделяне върху развитието на селските райони. Резултатите от отделянето на ЕЗФРСР от сферата на политиката на сближаване следва да бъдат внимателно оценени.

Необходимостта от по-голяма гъвкавост при използването на фондовете, от една страна, и от административна култура, насърчаваща мултидисциплинарния подход и опростяването на администрацията на фондовете, от друга, не е нещо ново. В областта на взаимодействието между структурните фондове, Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации Европейският парламент подчертава необходимостта да се избягва голямата концентрация на капацитет в икономически клъстъри и основни региони на ЕС, изразявайки съжаление, че взаимодействието във финансирането все още не е добре познато.

„Да“ на взаимодействието, но по какъв начин?

Някои важни елементи за координацията вече са въведени, но биха могли да бъдат допълнени с цел по-голямо взаимодействие. Инструментите на политиката на сближаване на ЕС (ЕФРР, ЕСФ и КФ) се управляват в обща рамка, която се простира от стратегическите насоки до плащанията и докладването. Това обаче не е достатъчно. Координацията между инструментите на политиката на сближаване и извън тях може да бъде увеличена.

Една система за интегрирано планиране и осъществяване може да обхваща всички области на политиката, например национален план за развитие, или да включва няколко области на политиката с цел разрешаването на отделни сложни проблеми (т.е. стратегията „ЕС 2020“). Достойнството на интегрираното планиране е в осъзнаването, че сложни проблеми не могат да бъде решавани едностранно – безработицата не може да бъде преодоляна само с обучение на безработните, необходимо е да се провежда и политика за създаване на работни места като подкрепа за МСП, за новосъздадени предприятия и т.н. Ако дадена страна/регион са недостатъчно развити и целта е да навакса пропуснатото, прилагането на отделно управлявани секторни политики като транспортна инфраструктура или инфраструктура във връзка с околната среда не би постигнало значителни резултати за цялостното развитие на страната/региона(2). Фрагментираният подход може да доведе до припокриване или дори несъвместимост в политиките, противоречиви публични действия и удвояване на ресурсите, което може да се отрази както на регионалната ефективност на публичните политики, така и на тяхното национално въздействие(3).

В контекста на политиката на сближаване на ЕС това означава, че настоящата система за планиране и осъществяване, която обединява политики (и тяхното финансиране) за развитие на човешките ресурси, за развитие на предприятията, най-вече МСП, за развитие на инфраструктурата и т.н., служи като средство за наваксване от страна на подпомаганите региони. Всяка от тези политики поотделно би постигнала по-малко, отколкото понастоящем постигат заедно в система за интегрирано планиране и осъществяване. Обединяването на планирането и прилагането на структурните фондове и Кохезионния фонд и по-доброто им повторно интегриране с Фонда за развитие на селските райони и Фонда за рибарство са в основата на отключването на потенциала на по-изостаналите региони.

Взаимодействието и координацията не предполагат използване на универсални решения за всяка ситуация. Вместо това те насърчават по-тясната стратегическа координация между инструментите, политиките и участниците, за да се постигне внимателно планирана намеса и програми, които вземат предвид териториалните особености и сравнителните предимства или специалните характеристики на всеки регион в интегриран подход за отделните места(4).

******

С оглед на гореизложеното, докладчикът вярва, че настоящият момент, който е доста сложен поради бавното преодоляване на резултатите от финансовата и икономическа криза, ни предоставя възможност да използваме времето за предстоящите преговори за следващата МФР, за да постигнем по-голямо взаимодействие на фондовете и програмите на ЕС чрез прилагане на още по-всеобхватен механизъм за координация. Той ще трябва да постави настоящите Стратегически насоки на ново равнище на стратегическо планиране чрез създаване на обща стратегическа рамка и допълване на общата рамка за инструменти на политиката на сближаване на ЕС с допълнителни връзки с други програми, свързани с ЕС.

(1)

Резолюция на Европейския парламент от 24 март 2009 г., (P6_TA(2009)0163).

(2)

Публикация на ОИСР, Регионите са от значение: икономическо възстановяване, иновации и устойчив растеж, 2009 г., стр. 125

(3)

Пак там

(4)

   Проект за приложно изследване на европейски възможности за развитие на селските райони (EDORA), извършено в рамките на Европейската мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON) 2013 г., юли 2010 г., част Б, стр. 48


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (27.1.2011)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно настоящото положение и бъдещо по-ефективно взаимодействие между Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове

(2010/2160(INI))

Докладчик по становище: Ivars Godmanis

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства предложението на Комисията за обща стратегическа рамка за сътрудничество, включваща ЕФРР, Кохезионния фонд, ЕСФ, ЕФР и ЕЗФРСР, което е от съществено значение за гарантирането на по-добра стратегическа координация и по-добро постигане на целите на „ЕС 2020“;

2.  решително подкрепя Европейския социален фонд, включен в политиката на сближаване като средство за осигуряване на интегриран подход и избягване на секторизацията; препоръчва, като се запази сегашната структура на фонда, извършването на преоценка на неговото функциониране и приоритети, с цел да се осигури интеграция между икономическото и социалното сближаване;

3.  признава, че интегрираното планиране ще доведе до известна хармонизация на правилата, управляващи програмите на структурните фондове, и съответно до опростяване на процедурите; изразява убеждение, че този процес ще улесни участието на партньорите в съфинансирани проекти и ще позволи да се избегне прекомерната административна тежест и неефективното разпиляване на финансовите средства;

4.  подчертава, че опростяването, което е от решаващо значение за една успешна политика на сближаване, следва да се извършва на национално и регионално равнище, като по този начин ще се подобряват резултатите; приканва Комисията да предложи по-опростена структура за политиката в бъдеще, която да е основана на по-голяма гъвкавост, пропорционалност и видимост при използването на средства от фондовете, с цел да се улесни тяхното пълноценно и бързо усвояване;

5.  застъпва се за политика на сближаване, която да е ориентирана в по-голяма степен към постигането на резултати и да е по-слабо съсредоточена върху редовността на разходите и процедурите, но която да постига ефективен баланс между качеството на интервенциите и финансовия и административния контрол; препоръчва въвеждането на подходящи механизми за оценка за подобряване на институционалния и административния капацитет на органите, които отговарят за управлението на програмата, което ще допринесе за качеството на разходите и ще намали нивото на грешките;

6.  настоятелно призовава за по-тясно взаимно допълване между фондовете на ЕС и финансирането на национално, регионално и местно равнище като необходимо условие за подобряване на координацията и ефективността при използването на наличните ресурси.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.1.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marta Andreasen, Reimer Böge, Lajos Bokros, Giovanni Collino, Göran Färm, José Manuel Fernandes, Eider Gardiazábal Rubial, Salvador Garriga Polledo, Jens Geier, Ivars Godmanis, Lucas Hartong, Jutta Haug, Monika Hohlmeier, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Sergej Kozlík, Alain Lamassoure, Giovanni La Via, Barbara Matera, Claudio Morganti, Dominique Riquet, Helga Trüpel, Derek Vaughan, Angelika Werthmann, Jacek Włosowicz

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jan Mulder


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (2.2.2011)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно настоящото положение и бъдещото по-ефективно взаимодействие между Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове

(2010/2160(INI))

Докладчик по становище: Sergio Gaetano Cofferati

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че икономическото, социалното и териториалното сближаване са основни принципи за определянето на всички политики и действия на ЕС, както е посочено в член 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и че тяхното прилагане трябва да включва предвиденото в член 9 от ДФЕС;

2.  посочва, че целта на политиката на сближаване следва да бъде постигането на устойчив, интелигентен и приобщаващ икономически растеж, разпределен равномерно в териториално и социално отношение, намаляването на задълбочаващото се неравенство между регионите, създаването на работни места, подобряването на качеството на живота, обучението на работниците за нови професии, включително в областта на устойчивата икономика, социалното и териториалното сближаване и прилагането на европейския социален модел, който представлява фактор за сближаване и конкурентоспособност за европейската икономика;

3.  потвърждава, че политиката на сближаване следва да се използва за постигане на устойчив растеж в целия ЕС и справедливо и равно разпределение на благосъстоянието чрез насърчаване на конкуренцията и поставяне за цел да се намалят социално-икономическите неравенства между регионите в ЕС;

4.  счита, че политиката на сближаване е един от стълбовете на икономическа политика на ЕС, благоприятстваща дългосрочната инвестиционна стратегия и социалното приобщаване; счита, че политиката на сближаване е гаранция за подкрепата за най-слабо развитите региони и групите в най-неблагоприятно положение, водеща до балансирано и хармонично развитие на Европейския съюз; отбелязва, че европейската добавена стойност се състои във факта, че всички са в състояние да се възползват от икономическите успехи на ЕС; в съответствие с това защитава тезата, че политиката на сближаване трябва да се запази на независима основа със значително финансиране;

5.  признава, че интегрираният подход на политиката на сближаване, който хармонизира различни секторни цели с потребностите и потенциала на регионите, е ценен елемент, който допринася за нейната ефективност, и затова трябва да бъде запазен и допълнително засилен;

6.  изразява убеждението си, че трудностите, породени от икономическата криза, следва да подтикнат Комисията да представи бързо предложение за преразглеждане на структурните фондове, което да съответства на целите на стратегията „ЕС 2020“ и да взема предвид, наред с другото, потребностите и възможностите на държавите-членки и регионите, както и позицията на Европейския парламент, изразена в резолюцията относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (междинен доклад)(1), и да търси нови решения за съфинансиране на политиките на социално новаторство;

7.  изразява убеждението, че политиката на сближаване следва да използва в по-голяма степен своя икономически компонент, за да стане по-добро допълнение на други съществуващи европейски политики и да заздрави икономическия растеж чрез създаване на работни места и повишаване на заетостта;

8.  счита, че за да се гарантира успех на стратегията „ЕС 2020“, инструментите на социалното и териториалното сближаване на ЕС трябва да бъдат тясно обвързани в нова съвместна рамка, която да осигурява силно взаимодействие между политиките на ЕС и всички структурни фондове; подчертава, че под един общ чадър всеки инструмент изисква собствени и специфични правила и цели, за да осигури подходящо структурирана помощ; подчертава, че Европейският социален фонд е главният специфичен инструмент, предназначен за подкрепа на пазара на труда и на социалното приобщаване, и че социалното приобщаване като такова трябва да бъде засилено, за да се постигнат целите на Европа 2020; счита, че съществуващото припокриване между ЕФРР и ЕСФ е изключително подходящо за целите на опростяването на процедурите за отпускане на средства, по-конкретно за местни интегрирани проекти и за засилване на взаимодействието;

9.  счита, че като се имат предвид драматичните последици от икономическата и социална криза, които освен това задълбочиха регионалните неравенства, процедурите за използване на средства следва да реагират бързо на регионалните или социални проблеми и недостатъци, също така и чрез по-целенасочени интервенции;

10. счита, че за да може да се използва по подходящ начин, ЕСФ трябва да се насочи към инвестиране в умения, към дейности по непрекъснато обучение, отчитащо новите ключови умения, свързани с устойчивото развитие, към професионална преквалификация, към правилно функциониране на пазара на труда, към създаване на трудови възможности и социални условия, както и към научни изследвания и иновации, за да се улесни преходът към устойчива икономика, с цел насърчаване на възможностите за наемане на работа, производителността, растежа, подходящото заплащане, качеството на живота и заетостта в Европа, както и мерките за борба с бедността и постигане на социално приобщаване;

11. подчертава, че ЕСФ, като инструмент за подкрепа на продължаващото обучение, придобиването на квалификации и преориентирането на кариерата, следва да бъде разглеждан като важен ресурс, който в действителност не се използва докрай, за насърчаване на всеобхватен и ефективен растеж и основана на знанията конкурентоспособност за Европа;

12. подчертава, че ЕСФ не само допринася в общи линии за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“, но че по-конкретно представлява също така основният инструмент на ЕС за финансиране на проекти, които имат принос към две специфични цели на тази стратегия - увеличаване на равнището на заетост до 75% за възрастовата група между 20 и 64 години и извеждане на повече от 20 млн. души от бедността;

13. приканва Комисията да активизира ролята на ЕСФ в контекста на бъдещата архитектура на структурните фондове, за да се даде възможност за по-добро изпълнение на интегрираните мерки; счита за целесъобразно ЕСФ да се включи в регламент и в основна стратегическа рамка, съдържаща общи разпоредби за средствата за сближаване, като се запазят правилата, функционирането и финансирането на фонда; отбелязва, че предишният опит показа, че ЕСФ и ЕФРР заедно, използвайки до 10% от финансирането по линия на ЕСФ, постигнаха успешни и устойчиви резултати, и че тези гъвкави правила трябва да продължат да се прилагат; призовава настоятелно Комисията да потърси, ако това е необходимо, увеличаване на финансирането на структурните фондове, по-конкретно за оперативни програми на ЕСФ за в бъдеще, така че да насърчава възможностите за наемане на работа с определяне на ясни и прости правила, позволяващи по-координирано използване на ресурсите;

14. счита, че развитието на човешките ресурси и по-доброто разпространение на информацията са предварително условие за успешното усвояване на средствата и за правилното изпълнение на различни проекти;

15. счита, че е важно да се насърчава приспособяването на уменията на работниците към изискванията на трудовия пазар и да се адаптират програмите за учене през целия живот към стимулиране на ориентирани към бъдещето работни места в едно бързо развиващо се общество на знанията;

16. обръща внимание на ролята, която Европейският фонд за регионално развитие играе за ефективното използване на Европейския социален фонд, тъй като ЕФРР отговаря за създаването на условия като подходяща инфраструктура и адекватна достъпност, без които инвестициите, свързани с трудовата заетост, не могат да бъдат ефективни;

17. признава нееднаквото въздействие на икономическата криза на територията на ЕС и върху гражданите; смята, че новата стратегия за използване на фондовете ще бъде по-ефективна, ако включва регионалното и местното равнище на управление, които могат да приспособят стратегическите цели към териториалните особености чрез провеждане на структуриран диалог с всички заинтересовани страни, с организации, работещи за насърчаване на правата на половете, със социалните партньори и с неправителствени организации, но също и с финансовите и банковите институции; подчертава необходимостта да се остави достатъчна свобода на действие за регионални и местни изисквания при формулирането на политически цели;

18. счита, че активното участие на социалните партньори чрез непрекъснат социален и териториален диалог е от жизненоважно значение за по-ефективното използване на средствата;

19. подчертава, че икономическата криза още повече засили неотложната необходимост от мерки в секторите, включени в Европейския социален фонд, които по-конкретно да насърчават заетостта, преориентирането на кариерата, социалното приобщаване и намаляването на бедността;

20. изисква от Комисията да представи предложение за реформа на структурните фондове с цел по-нататъшно опростяване на процедурите и правилата за използване, така че да се гарантира, че те са от полза и за малките предприятия, особено предвид неусвояването на значителна част от предоставените от ЕС средства, с цел подобрена система за контрол и оценка и прозрачност при разпределянето на средствата и по-добра видимост на политиката на сближаване на ЕС; счита, че за тази цел реформата трябва да се концентрира върху удобството за ползване, като също така се гарантира, че крайните потребители получават одобреното финансиране по-бързо и не се сблъскват с проблеми, свързани с механизма на плащане, поради задържането на средства от страна на държавите-членки;

21. призовава за въвеждане на стимули, които да насърчават успешните резултати, и счита за необходимо средствата да се насочват за ясни и измерими цели по предназначение, като по този начин ще бъде възможно изпълнението да се оценява по-точно;

22. призовава за разработване на схема за обслужване на едно гише (one-stop shop), където да се предоставят практически указания, информация и съвети на заинтересованите, за да се гарантира, че обществеността се информира по подходящ начин; настоятелно призовава обществеността да бъде осведомявана за този процес на опростяване с цел количеството изисквана информация да се сведе до минимум.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

1.2.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

46

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Edit Bauer, Philippe Boulland, Milan Cabrnoch, David Casa, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Sergio Gaetano Cofferati, Marije Cornelissen, Tadeusz Cymański, Frédéric Daerden, Karima Delli, Sari Essayah, Richard Falbr, Ilda Figueiredo, Thomas Händel, Marian Harkin, Roger Helmer, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Liisa Jaakonsaari, Danuta Jazłowiecka, Martin Kastler, Ádám Kósa, Jean Lambert, Veronica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Csaba Őry, Siiri Oviir, Rovana Plumb, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Georges Bach, Raffaele Baldassarre, Kinga Göncz, Ria Oomen-Ruijten, Evelyn Regner, Csaba Sógor, Dirk Sterckx, Gabriele Zimmer

(1)

Приети текстове, P6_TA(2010)0376.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.3.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Sophie Auconie, Victor Boştinaru, Zuzana Brzobohatá, Francesco De Angelis, Rosa Estaràs Ferragut, Danuta Maria Hübner, Juozas Imbrasas, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Евгени Кирилов, Constanze Angela Krehl, Petru Constantin Luhan, Ramona Nicole Mănescu, Riikka Manner, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Miroslav Mikolášik, Franz Obermayr, Jan Olbrycht, Markus Pieper, Tomasz Piotr Poręba, Monika Smolková, Georgios Stavrakakis, Csanád Szegedi, Nuno Teixeira, Michail Tremopoulos, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Karima Delli, Ivars Godmanis, Karin Kadenbach, Maurice Ponga, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Vilja Savisaar-Toomast, Elisabeth Schroedter, László Surján

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Владко Тодоров Панайотов, Britta Reimers, Ivo Strejček

Последно осъвременяване: 9 юни 2011 г.Правна информация