Процедура : 2010/0279(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0182/2011

Внесени текстове :

A7-0182/2011

Разисквания :

PV 22/06/2011 - 16
PV 22/06/2011 - 18
CRE 22/06/2011 - 15

Гласувания :

PV 23/06/2011 - 12.13
PV 23/06/2011 - 12.18
CRE 23/06/2011 - 12.13
Обяснение на вота
Обяснение на вота
PV 28/09/2011 - 4.10
Обяснение на вота
Обяснение на вота
Обяснение на вота
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2011)0423

ДОКЛАД     ***I
PDF 399kWORD 341k
29 април 2011 г.
PE 454.574v02-00 A7-0182/2011

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за принудително изпълнение с цел коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната

(COM(2010)0525 – C7-0299/2010 – 2010/0279(COD))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Carl Haglund

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 ПРОЦЕДУРА

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за принудително изпълнение с цел коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната

(COM(2010)0525 – C7-0299/2010 – 2010/0279(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2010)0525),

–   като взе предвид член 294, параграф 2, член 121, параграф 6 и член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията внесе предложението до Парламента (C7-0299/2010),

–   като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

–   като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид становището на Европейската централна банка от 16 февруари 2011 г.(1),

–   като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0182/2011),

1.  приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

ПОЗИЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ(2)*

---------------------------------------------------------

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно мерките за принудително изпълнение с цел коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 136 във връзка с член 121, параграф 6 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след като представиха проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(-1)     Натрупаният опит и допуснатите грешки по време на първото десетилетие от функционирането на Икономическия и паричен съюз показват необходимост от подобряване на икономическото управление в Съюза, което следва да бъде изградено на основата на по-силна национална ангажираност по отношение на общоприети правила и политики и на по-стабилна рамка за наблюдение на националните икономически политики на равнището на Съюза.

(-1a)   Подобрената рамка за икономическо управление следва да разчита на няколко взаимносвързани политики за устойчив растеж и създаване на работни места, които следва да бъдат съгласувани помежду си, по-конкретно стратегия на Съюза за растеж и създаване на работни места, със специален фокус върху развиването и укрепването на вътрешния пазар, насърчаването на международната търговия и конкурентоспособност, ефективна рамка за предотвратяване и коригиране на прекомерни бюджетни позиции (Пакт за стабилност и растеж), стабилна рамка за предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси, минимални изисквания за националните бюджетни рамки, засилено регулиране и наблюдение на финансовия пазар, включително пруденциален надзор на макроравнище от страна на Европейския съвет за системен риск, и надежден постоянен механизъм за преодоляване на кризи.

(-1б)   Пактът за стабилност и растеж и пълната рамка за икономическо управление следва да допълват и да бъдат съвместими със стратегията на Съюза за растеж и създаване на работни места.

(-1в)   Укрепването на икономическото управление следва да върви ръка за ръка със засилването на демократичната легитимност на икономическото управление в Съюза, което следва да бъде постигнато чрез по-непосредствено и по-навременно участие на Европейския парламент и на националните парламенти по време на процедурите за координация на икономическите политики.

(-1г)    Съветът и Комисията следва да оповестят публично своите позиции и решения на подходящи етапи от процедурата, за да се гарантира ефективен партньорски натиск, а съответната държава-членка може да бъде приканена да обясни своите решения и политики пред компетентната комисия на Европейския парламент.

(-1д)   Без да се засягат правата и задълженията им съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), държавите-членки, чиято парична единица не е еврото, следва да имат право да прилагат законодателството относно икономическото управление.

(-1е)   Настоящият регламент следва да влезе в сила възможно най-скоро след приемането му. При изготвяне на предложения за мерки за прилагане на тези нови правила обаче Комисията следва да отчете настоящото икономическо положение на съответните държави-членки и всички съответни разпоредби, включени в настоящия правен акт в тази връзка.

(-1ж) Комисията следва да има по-значителна и по-независима роля в процедурата за засилено наблюдение по отношение на оценки, конкретни за всяка държава-членка, мониторинг, мисии, препоръки и предупреждения. По-специално, ролята на Съвета следва да бъде ограничена по отношение на мерките, водещи до евентуални санкции, и гласуването с обратно квалифицирано мнозинство в Съвета следва да се използва при всяка възможност в съответствие с ДФЕС.

(-1з)    За да се повиши доверието в европейската статистика и да се гарантира професионалната независимост на националните статистически органи, държавите-членки следва да останат изцяло обвързани с прилагането на Регламент (EО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика(4), по-конкретно със статистическите принципи, определени в Кодекса на европейската статистическа практика, одобрени от Комисията в нейната Препоръка от 25 май 2005 г. относно независимостта, интегритета и отчетността на националните и общностните статистически органи. Държавите-членки следва също да гарантират, че на националните статистически органи се предоставя необходимата автономия по отношение на бюджетните средства, публикуването на статистическа информация и прозрачна процедура за назначаване и освобождаване от длъжност на висшето ръководство. Освен това националните сметни палати следва също да се ползват със същото равнище на професионална независимост, за да се гарантира пълно доверие в отчетността на европейско равнище.

(1)      Координацията на икономическата политика на държавите-членки в рамките на Съюза следва да се развива в контекста на общите насоки на икономическата политика и насоките за заетост, за да се допринесе за постигане на целите на Съюза, определени в член 3 от Договора за Европейския съюз, и за изпълнение на изискванията съгласно член 9 от ДФЕС, и следва да се основава на спазването на водещите принципи за стабилни цени, стабилни и устойчиви публични финанси и парични условия и устойчив платежен баланс.

(1a)    С цел да се разработи координирана стратегия за заетост, както се предвижда в ДФЕС, държавите-членки и Съюзът следва да работят в съответствие с ръководните принципи за насърчаването на квалифицирана, обучена и приспособима работна сила и трудови пазари, адаптиращи се към икономическите промени.

(1б)    ДФЕС предвижда, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът следва да взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, осигуряването на адекватна социална закрила и борбата срещу социалното изключване.

(1в)     На заседанието си на 17 юни 2010 г. Европейският съвет прие нова стратегия за работни места и развитие, за да може Съюзът да излезе от кризата по-силен и да насочи икономиката си към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, съчетан с висока степен на заетост, производителност и социално сближаване. Европейският съвет реши също да стартира на 1 януари 2011 г. Европейски семестър за координация на политиките, за да могат държавите-членки да се възползват от ранна координация на равнището на ЕС, както и за да се осигури възможност за упражняване на засилено наблюдение и извършване на едновременна оценка на бюджетните мерки и структурните реформи за насърчаване на растежа и заетостта.

(1г)     Европейският семестър за координация на икономическите политики (Семестър) следва да играе основна роля в изпълнението на изискването по член 121, параграф 1 от ДФЕС държавите-членки да провеждат икономическите си политики като въпрос от общ интерес и да ги координират по съответен начин и изискването по член 146, параграф 2 от ДФЕС държавите-членки да считат насърчаването на заетостта за въпрос от общ интерес и да координират своите действия в това отношение в рамките на Съвета. Прозрачността и независимият надзор са неделима част от засиленото икономическо управление. Съветът и Комисията следва да оповестят публично и да изложат основанията за своите позиции и решения на подходящите етапи от процедурите за координация на икономическите политики.

(2)      Трябва да се оползотвори опитът, натрупан през първото десетилетие от функционирането на Икономическия и паричен съюз.

(2a)    Постигането и поддържането на динамичен единен пазар следва да се счита като елемент на правилното и гладко функциониране на Икономическия и паричен съюз.

(3)      По-конкретно, наблюдението на икономическата политика на държавите-членки следва да се разшири отвъд бюджетното наблюдение, за да се предотвратяват прекомерните макроикономически дисбаланси и да се помага на засегнатите държави-членки да разработват корективни планове преди затвърждаването на различията и преди икономическите и финансови процеси да вземат траен обрат в изключително неблагоприятна посока. Това разширяване на обхвата следва да бъде извършено едновременно със задълбочаване на фискалното наблюдение.

(3a)    Като се имат предвид дълбоките търговски и финансови взаимовръзки между държавите-членки, независимо дали последните са в еврозоната или не, и разпространението на последиците от националната икономическа политика върху еврозоната и Съюза като цяло, този регламент следва също да бъде прилаган в държавите-членки, чиято парична единица не е еврото, с цел да бъдат насърчени да ограничат във възможно най-ранен етап разпространението на потенциалните значителни въздействия на своите национални икономически политики върху една или повече държави-членки.

(4)      Необходима е законодателна процедура, която да спомогне за преодоляването на такива дисбаланси.

(5)      Целесъобразно е многостранното наблюдение по член 121, параграфи 3 и 4 от ДФЕС, да бъде допълнено със специални разпоредби за откриване, предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси. От първостепенно значение е процедурата да бъде включена в годишния цикъл на многостранното наблюдение.

(5a)    За да се активизира диалогът между институциите на Съюза, по-конкретно Европейския парламент, Съвета и Комисията, от една страна, и националните парламенти, националните правителства и регионални парламенти със законодателни и фискални правомощия, от друга страна, както и за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност, компетентната комисия на Европейския парламент може да организира публични разисквания относно макроикономическото и бюджетното наблюдение, осъществявано от Съвета и Комисията.

(6)      Контролът върху изпълнението на Регламент (ЕС) № .../2011, определящ рамката за предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси и основаващ се на таблица с показатели като средство за ранно откриване на възникващи дисбаланси, икономически анализ и задълбочен преглед, следва да бъде засилен чрез въвеждането на лихвоносни депозити или глоби за държавите-членки, чиято парична единица е еврото, за ▌неизпълнение на препоръките или задълженията за разработване на адекватен план за корективни действия за преодоляване на прекомерните макроикономически дисбаланси.

(6a)    Държавният дълг във валутен съюз има различна динамика от този на независимите валути. Следователно поддържането на преференциално обслужване на държавен дълг в еврозоната следва да бъде преразгледано и, където е налице несъответствие с Пакта за стабилност и растеж съгласно Регламент (EО) № 1466/97 и Регламент (EО) № 1467/97, да бъде ограничено или оттеглено като дисциплинарна мярка за справяне с макроикономическите дисбаланси и за спазване на Пакта за стабилност и растеж. Това е механизъм, подходящ за предотвратяване на бъдещи кризи, а не за незабавно прилагане при обстоятелства, които биха били проциклични.

(7)      Макроикономическите дисбаланси могат да създават нежелани колебания в публичните приходи и разходи през целия икономически цикъл, отразявайки се на номиналните резултати и изкривявайки информацията, въз основа на която се извършва планирането и вземането на решения във фискалната област. Неподходящите решения в рамките на фискалната политика, основаващи се на изкривени тенденции, биха могли да намалят, дори да застрашат устойчивостта на публичните финанси. Ако не бъдат контролирани, фискалните и другите макроикономически дисбаланси могат да се усилват взаимно и да застрашат правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз. Ето защо следва да се създаде система за коригиране на макроикономическите дисбаланси, която да допринася за избягването на появата на асиметрични шокове и за постигането на устойчив растеж, както и за спазването на фискална и бюджетна дисциплина в краткосрочен и дългосрочен план в държавите-членки, чиято парична единица е еврото.

(8)      При ▌неизпълнение на препоръките на Съвета в съответствие с член 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № .../2011 за преодоляване на прекомерните макроикономически дисбаланси следва по правило да се налага лихвоносен депозит, който ще се превърне в годишна глоба, ако държавата-членка не предприеме корективни действия и Съветът приеме втора препоръка в рамките на една и съща процедура при дисбаланс, докато Съветът установи, че държавата-членка е предприела корективни действия за изпълнение на препоръките.

(9)      Освен това при ▌неизпълнение от страна на държавата-членка на изискването за изготвяне на план за корективни действия в съответствие с препоръките на Съвета в член 8, параграф 2 от настоящия регламент, съгласно които държавата-членка е представила незадоволителен план за корективни действия, дори след първата препоръка на Съвета за изменение на нейния план с корективни действия, по правило също следва да се налага годишна глоба. Тази глоба следва да остава в сила, докато Съветът установи, че държавата-членка е представила план за корективни действия, достатъчни за изпълнението на препоръките.

(9a)    Еднократна глоба следва да се налага, в случай че държава-членка манипулира финансови данни, фалшифицира статистически данни или преднамерено представя подвеждаща информация в резултат на неправомерно поведение. На държава-членка не следва да се налага повторно глоба за същото преднамерено нарушение.

(10)    За да се осигури равноправно третиране на държавите-членки, лихвоносният депозит и глобата следва да бъдат еднакви за всички държави-членки, чиято парична единица е еврото — в размер на 0,1 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на съответната държава-членка за предходната година. В случай на преднамерено и драстично неспазване на препоръките на Съвета или на Комисията глобата може да бъде повишена до 0,3% от БВП.

(11)    Процедурата за налагането на санкции на държавите-членки, които не вземат ефективни мерки за коригиране на макроикономическите дисбаланси, следва да бъде тълкувана по такъв начин, че налагането на санкции на съответните държави-членки да бъде правило, а не изключение.

(11a)  Глобата следва да се основава на неизпълнение на препоръките, на корективните действия в предвидените крайни срокове или на задължението за представяне на адекватни планове за корективни действия. Следователно глоба следва да не се налага като последица от самото съществуване на прекомерни макроикономически дисбаланси, нито като последица от извършените препоръчвани действия, които на практика не намаляват прекомерните дисбаланси.

(12)    Събраните приходи от глоби следва да се предоставят на механизма за стабилност за държавите-членки, чиято парична единица е еврото ▌. До създаването на този механизъм лихвите и глобите се предоставят като гаранции за свързани с ЕС проекти, финансирани от Европейската инвестиционна банка в съответствие с разпоредбите на Протокол (№ 5) за устава на Европейската инвестиционна банка, приложен към Договорите.

(13)    Правомощието да приема индивидуални решения за налагането на санкции съгласно настоящия регламент следва да бъде поверено на Съвета. Като част от извършваната от Съвета координация на икономическата политика на държавите-членки съгласно член 121, параграф 1 от ДФЕС, тези индивидуални решения представляват естествено продължение на мерките, приемани от Съвета съгласно член 121 от ДФЕС и Регламент (ЕС) № […/…].

(14)    Тъй като настоящият регламент съдържа общи правила за ефективното изпълнение на Регламент (ЕС) № […/…], той следва да бъде приет в съответствие с обикновената законодателна процедура, посочена в член 121, параграф 6 от ДФЕС.

(15)    Държавите-членки не могат да създадат достатъчно ефективна рамка за откриване и предотвратяване на макроикономически дисбаланси поради тесните търговски и финансови взаимовръзки между тях и поради разпространението на ефектите от националната икономическа политика върху еврозоната и Съюза като цяло. Такава рамка може да бъде създадена по-добре на равнището на Съюза и затова Съюзът може да приеме мерки съгласно принципа на субсидиарност по член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа за пропорционалност, изложен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на поставените цели.

(15a)  Разпоредбите на настоящия регламент напълно съответстват на член 3 от Договора за Европейския съюз и хоризонталните клаузи на ДФЕС, а именно членове 7, 8, 9, 10 и 11 от ДФЕС, Хартата на основните права, както и разпоредбите на Протокол (№ 26) относно услугите от общ интерес, приложен към Договорите, и член 153, параграф 5 от ДФЕС.

(15б)  Настоящият регламент не засяга упражняването на основните права, както е признато в държавите-членки и от правото на Съюза. Той не засяга и правото да се договарят, сключват и прилагат колективни договори и да се предприемат действия при трудов спор в съответствие с националното право и практика, които са съобразени с правото на Съюза.

(15в)   С цел да се насърчат отчетността и националната ангажираност, Съветът следва да се свиква и да провежда публични разисквания, когато обсъжда и приема заключения и препоръки по тези важни въпроси, които засягат интересите на Европейския съюз и неговите граждани.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и обхват

1. С настоящия регламент се създава система от санкции с цел ефективно коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната.

2. Настоящият регламент се прилага спрямо държавите-членки, чиято парична единица е еврото.

2a. Настоящият регламент се прилага също така спрямо държави-членки, чиято парична единица не е еврото и които са уведомили Комисията за желанието си да прилагат настоящия регламент. Това уведомление се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Настоящият регламент се прилага спрямо тези държави-членки от деня след публикуването.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, предвидени в член 2 от Регламент (ЕС) № […/…].

Освен това се прилага и следното определение:

 „изключителни икономически обстоятелства“ са обстоятелствата, при които се счита, че държавният дефицит превишава референтната стойност по изключение по смисъла на член 126, параграф 2, буква а), второ тире от ДФЕС и съгласно Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета(5).  

Член 3Санкции

1. По предложение на Комисията Съветът налага лихвоносен депозит, ако се приеме препоръка на Съвета за корективни действия ▌в съответствие с член 10, параграф 4 от ▌Регламент (ЕС) № […/…], в която Съветът заключава, че съответната държава-членка все още не е предприела препоръчаните корективни действия след препоръка.

1а. По предложение на Комисията Съветът налага годишна глоба в следните случаи:

а)        ако е приета втора препоръка на Съвета в рамките на една и съща процедура при дисбаланс в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) № …/2011, при което Съветът заключава, че държавата-членка е представила план с недостатъчни корективни действия, дори след първата препоръка на Съвета за изменение на нейния план с корективни действия; или

б)        ако е приета втора препоръка на Съвета в рамките на една и съща процедура при дисбаланс в съответствие с член 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № …/2011, при което Съветът заключава, че държавата-членка не е предприела препоръчаните корективни действия, дори след първата препоръка на Съвета за корективни действия. Глобата се налага посредством превръщане на наложения лихвоносен депозит в годишна глоба в съответствие с член 3, параграф 1.

Решението се счита за прието от Съвета, освен ако той вземе решение с квалифицирано мнозинство да отхвърли предложението в срок от десет дни след приемането му от Комисията. Съветът може да измени предложението съгласно член 293, параграф 1 от ДФЕС. Заинтересованата държава-членка може да поиска свикване на извънредно заседание на Съвета, за да се гласува решението.

2. Лихвоносният депозит или годишната глоба, които трябва да бъдат предложени от Комисията, са в размер на 0,1% от БВП на съответната държава-членка за предходната година. В случай на преднамерено и драстично неспазване на препоръките на Съвета или на Комисията глобата може да бъде повишена до 0,3% от БВП.

3. Чрез дерогация от параграф 2, поради наличието на изключителни икономически обстоятелства или въз основа на мотивирано искане от съответната държава-членка, изпратено до Комисията, или с цел да се вземе предвид кумулативното действие на санкциите, наложени в съответствие с Регламент (EС) № .../2011 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит и Регламент (EС) № .../2011 за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната, в срок от десет дни от приемането на заключенията на Съвета по параграф 1, Комисията може да предложи глобата да бъде намалена ▌.

4. Ако дадена държава-членка е открила лихвоносен депозит или е платила годишна глоба за определена календарна година и след това съгласно член 10, параграф 1 от Регламент (ЕС) № […/…] Съветът заключи, че държавата-членка е предприела препоръчаните корективни действия в течение на съответната година, платената като депозит сума за съответната година заедно с начислената лихва или платената като глоба сума за съответната година се връща на държавата-членка пропорционално на изминалото време.

4а. В случай че държава-членка манипулира финансови данни, фалшифицира статистистически данни или преднамерено представя подвеждаща информация, което води по-специално до нарушаване на европейските статистически правила, на които се основават решенията в Регламент (ЕС) № …/2011 [за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси], Съветът по предложение на Комисията може да приеме решение, което да изисква от държавата-членка да плати глоба. Тази глоба представлява еднократно плащане в размер на 0,5% от БВП на съответната държава-членка за предходната година. Решението се счита за прието от Съвета, освен ако той вземе решение с квалифицирано мнозинство да отхвърли предложението в срок от десет дни след приемането му от Комисията. Съветът може да измени предложението на Комисията съгласно член 293, параграф 1 от ДФЕС.

4б. Общият годишен размер на глобите, наложени на държава-членка, с изключение на глобата, определена в параграф 4а, не надвишава 0,5 % от нейния БВП.

Член 4Предоставяне

на приходите от глоби

Събираните средства от глоби по член 3 от настоящия регламент представляват „други приходи“ съгласно член 311 от ДФЕС, и се предоставят на механизма за стабилност за държавите-членки, чиято парична единица е еврото ▌. До създаването на този механизъм лихвите и глобите се предоставят като гаранции за свързани с ЕС проекти, финансирани от Европейската инвестиционна банка в съответствие с разпоредбите на Протокол (№ 5) за устава на Европейската инвестиционна банка, приложен към Договорите.

Член 5

Гласуване в Съвета

При приемането на мерките по член 3 гласуват само членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото, и държавите-членки, които прилагат настоящия регламент доброволно. Съветът взема решение, без да се брои гласът на този член, който представлява засегнатата държава-членка.

Квалифицираното мнозинство от членовете на Съвета, посочени в параграф първи, се определя в съответствие с член 238, параграф 3, буква а) от ДФЕС.

С цел повишаване на обществения контрол, отчетността и националната ангажираност, при обсъждането и приемането на посочените в член 3 решения обсъжданията в Съвета са открити съгласно член 83 от Решение на Съвета 2006/683/EO, Евратом от 15 септември 2006 година за приемане на процедурен правилник на Съвета.

Член 5а

Икономически диалог

За да се активизира диалогът между институциите на Съюза, по-конкретно Европейския парламент, Съвета и Комисията, от една страна, и националните парламенти, националните правителства и другите заинтересовани органи на държавите-членки, от друга страна, както и за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност, компетентната комисия на Европейския парламент може да провежда изслушвания и да организира публични разисквания относно макроикономическото и бюджетното наблюдение, осъществявано от Съвета и Комисията.

Член 5б

Преглед

1. До ... (6)* и веднъж на всеки три години след това Комисията публикува доклад относно прилагането на настоящия регламент. В този доклад се оценява наред с другото:

а) дали системата за принудително изпълнение е допринесла за спазването от страна на държавите-членки на ръководните принципи за ценова стабилност, стабилни публични финанси и парични условия и устойчивост на платежния баланс в Съюза;

б) дали глобите са ефективни, целесъобразни и пропорционални;

в) дали системата от глоби трябва да се измени.

2. Докладът и всякакви съпътстващи предложения се препращат на Европейския парламент и на Съвета.

3. Ако в доклада се установят пречки за правилното функциониране на разпоредбите в Договорите, които регулират Икономическия и паричен съюз, по-специално по отношение на мерките за принудително изпълнение, Комисията прави необходимите препоръки на Европейския съвет.

Член 6

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договорите.

Съставено в

За Европейския парламент                       За Съвета

Председател                                                  Председател

(1)

Все още непубликувано в Официален вестник.

(2)

* Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.

(3)

          ОВ C , стр.

(4)

         ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164.

(5)

          ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр.6.

(6)

*          ОВ, моля въведете дата: ххх години след датата на влизане в сила на настоящия регламент.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Предложенията на Комисията за подобрено икономическо управление са много важни за бъдещето на ЕС и икономическия растеж, по-специално в еврозоната. Поради това докладчиците на Европейския парламент решиха да работят усилено върху предложенията на Комисията като цяло и да внесат подобрения в тях, за да се установи здрава и съгласувана рамка за следващите десетилетия. Докладчиците използваха предложенията на Комисията като отправна точка. Това е първият случай, в който Парламентът взема решение съвместно със Съвета относно макроикономическото развитие на Съюза. Докладчиците съзнават, че новите правомощия, предоставени от Договора от Лисабон, носят със себе си и нови отговорности. Съветът не може да вземе окончателно решение без съгласието на Европейския парламент за целия пакет от мерки. Целта е в рамките на тази процедура да се гарантира съгласуваност и навременно приемане на всички части от пакета от мерки.

Опитът, натрупан през първото десетилетие от функционирането на Икономическия и паричен съюз, ясно показва необходимост от подобряване на рамката за икономическо управление, което следва да бъде изградено на основата на по-силна национална ангажираност по отношение на общоприети правила и политики и на по-стабилна рамка на европейско равнище за наблюдение на националните икономически политики. Поради това докладчиците подкрепят широкообхватна реформа на рамката за управление, основана на метода на Общността (Съюза), и силна и независима Комисия, която осъществява надзор и дава насоки в новата по-задълбочена и по-широкообхватна рамка за наблюдение на икономическите политики.

Необходимо е да се учим от грешките в миналото; поради това е от особено значение да се разшири обсегът на наблюдението, за да се предотвратят вредни макроикономически дисбаланси. Налице е неотложна необходимост да се гарантира, че в бъдеще наблюдението ще излезе от рамките на фискалната политика, тъй като възникването на макроикономически дисбаланси се оказа вредно и доведе до повишена уязвимост. Рамката за предотвратяване и коригиране на макроикономически дисбаланси трябва да поставя акцент върху ранното откриване и предотвратяването на потенциално вредни макроикономически дисбаланси. Макроикономическото наблюдение не може да се основава на статична и опростена рамка. От решаващо значение е да се гарантира, че процедурата се основава на подробен икономически анализ чрез задълбочен преглед, който проучва широк спектър от икономически фактори, като същевременно надлежно отчита специфичните за отделните държави обстоятелства.

За да се гарантира надеждна и ефикасна рамка за наблюдение, тя трябва да бъде подсилена чрез въвеждане на годишни глоби за неспазване на препоръките или задълженията за разработване на задоволителни планове за корективни действия. Механизмът за прилагане ще влезе в действие само ако превантивните мерки се провалят поради неспособността на дадена държава-членка да предприеме необходимите действия във връзка с препоръките или не успее да представи задоволителен план за корективни действия. Глоби не може да бъдат налагани на дадена държава-членка само заради съществуването на икономически дисбаланси, действията и мерките са тези, които имат решаващо значение за решението да бъдат или да не бъдат наложени глоби.

Глобите могат да бъдат ефективно възпиращо средство само ако налагането на глоби е правило, а не изключение. Поради това е налице очевидна необходимост от по-висока степен на автоматизъм, без да се предоставя възможност за политическо пазарене. Решението за налагане на глоби следователно се счита за прието от Съвета, освен ако той вземе решение с квалифицирано мнозинство да отхвърли предложението в срок от десет дни след приемането му от Комисията. Засегнатата държава-членка следва да има право да изиска от Съвета да свика свое заседание, за да вземе това решение. Това е необходимо, за да се гарантира, че всички държави-членки ще бъдат третирани еднакво. Тъй като акцентът в макроикономическото наблюдение ще бъде поставен върху превантивните и корективни действия в няколко фази, ако държава-членка, обект на процедура за прекомерен дефицит, не предприеме необходимите мерки или не представи задоволителен план за корективни действия, това само по себе си следва да бъде основание за налагане на глоби.

Годишната глоба следва да възлиза на най-малко 0.1% и на не повече от 0.5% от БВП на въпросната държава-членка за предходната година, в зависимост от сериозността на неспазването на препоръките на Комисията и Съвета. Това е необходимо за да се гарантира, че глобите се възприемат като ефективно възпиращо средство. По-специално е необходимо да се изясни, че измами от всякакъв вид няма да бъдат толерирани. Поради това глоби в размер на 0.5% от БВП следва да се налагат на държави-членки, които манипулират финансови данни, фалшифицират статистически данни или предоставят подвеждаща информация. Като изключение от общото правило за годишни глоби тази глоба се налага само еднократно като санкция за неправомерно поведение.

При вземането на решение във връзка със санкциите, трябва да бъде взето под внимание общото равнище на санкциите по отношение на други части от многостранното наблюдение. С цел да се гарантира, че глобите няма да окажат проциклично въздействие, е необходимо да има таван на общия размер на годишните глоби. Като изключение от това правило глоби, наложени поради измама, не следва да бъдат вземани предвид при определянето на общия размер на глобите.

В бъдеще глобите следва да бъдат разпределяни в полза на постоянния механизъм за преодоляване на кризи, като по този начин ще подпомагат необходимия буфер срещу кризи. До създаването на фонда, глобите следва да се предоставят на европейския инструмент за финансова стабилност.

Усилията за разширяване на обхвата на наблюдението, като в него се включат и макроикономическите дисбаланси, са необходима стъпка. Тъй като това са нова рамка и механизъм, е от съществено значение да се предвиди задълбочен преглед на функционирането на системата след 3 години. По-специално трябва да се прецени дали многоетапното вземане на решения в превантивната фаза и фазата на корекции може да придобие по-автоматичен характер.

По отношение на другите предложения в пакета, докладчикът подчертава, че рамката на новия Европейски икономически семестър трябва да бъде включена в правните текстове (а не само в един кодекс за поведение, одобрен от Съвета). Повишената ангажираност, прозрачността, партньорската проверка и санкциите на репутацията (на принципа „спазвай или обяснявай“) посредством Европейския семестър и стимулите и санкциите към тези свързани процедури следва да осигурят по-стриктно привеждане в съответствие и спазване на правилата на ЕС от страна на държавите-членки.

Икономическото управление и националната икономическа политика следва да бъдат по-скоро въпрос от общ интерес за всички заинтересовани страни. Следователно е необходимо националната ангажираност и отговорност да се подобрят. Необходимо е едно по-активно участие на националните парламенти, както на национално равнище, така и на равнище ЕС. Също така държавите-членки следва да въведат национални правила и институции, които съответстват на целите на Пакта за стабилност и растеж.

Предложенията на Комисията са добра отправна точка, обаче те трябва да бъдат допълнително укрепени, по-специално в следните области:

- По-силен акцент върху предотвратяването на неустойчиви фискални и макроикономически политики. Следва също да се въведат нови стимули за прилагане на общите правила.

- Като част от Икономическия семестър националните програми за реформи и стабилност и конвергентните програми следва да бъдат надлежно разгледани на национално равнище, преди предаването им за наблюдение на равнище ЕС. Всички държави-членки следва да интегрират правилата на Пакта за стабилност и растеж в своите национални бюджетни процедури.

- По-силна и по-независима роля на Комисията в процедурата по наблюдение. Това се отнася до специфични за отделните държави оценки, мониторинг, мисии, препоръки, предупреждения и санкции. Комисията следва да взема решения по отношение на спазването на правилата на ЕС по-независимо от Съвета.

- Процедурата за вземане на решения, основана на гласуване с обратно квалифицирано мнозинство в Съвета, следва да се въведе както за превантивните, така и за коригиращите части на рамката. За да се гарантира доверието в системата, следва да има възможно най-малко пространство за политически преговори в Съвета или между дадена държава-членка и Комисията. Въпреки това Комисията и Съветът следва да основават всички решения както на количествени, така и на качествени анализи и преценки.

- Подобрените прозрачност и отчетност, с цел укрепване на партньорската подкрепа и партньорския натиск, трябва да бъдат неразделна част от икономическата рамка за управление: от Комисията и Съвета се очаква да се мотивират и да направят своите позиции и решения публично достояние по време на всички съответни етапи от процедурата. По време на първото десетилетие на ИПС разискванията и решенията в Еврогрупата и в Съвета се състояха най-вече при закрити врата.

- По-независимата роля на Комисията в процедурата за вземане на решения трябва да се съчетае с по-голяма отчетност на Комисията с цел гарантиране, че Договорът и регламентите се прилагат правилно.

- Парламентът трябва да има по-сериозна роля в процеса на наблюдение, но не и изпълнителна роля. Тази нова роля трябва да включва редовни и систематични публични разисквания и изслушвания в ЕП, по-специално по въпроси от трансгранично значение.


СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ

Г-жа Sharon Bowles

Председател

Комисия по икономически и парични въпроси

БРЮКСЕЛ

Относно:       Становище по правното основание на Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната (COM(2010)0525 – C7-0299/2010 – 2010/0279(COD))

Уважаема госпожо Председател,

С писмо от 4 март 2011 г. Вие отправихте искане към комисията по правни въпроси съгласно член 37, параграф 2 от Правилника за дейността да даде своето становище относно целесъобразността на правното основание на различни предложения за законодателни актове, във връзка с които във Вашата комисия, в качеството й на водеща комисия, и/или комисията по заетост и социални въпроси са били внесени изменения с цел промяна на правното основание.

Комисията по правни въпроси разгледа този въпрос на своето заседание от 12 април 2011 г.

Пакетът за икономическо управление цели да даде отговор на необходимостта от по-голяма координация и по-стриктно наблюдение на икономическите политики в рамките на икономическия и паричен съюз.

Пакетът се състои от шест предложения за законодателни актове:

Предложенията се анализират поотделно в приложението. От съображения за удобство, заключенията на комисията във връзка с целесъобразността на правното основание във всеки отделен случай са изложени по-долу:

-Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия ((COM (2010) 527, 2010/0281 (COD)).

Единствената цел на предложението за регламент е разширяване на процедурата за икономическо наблюдение, каквато възможност позволява член 121, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това правно основание изглежда целесъобразно.

-Предложение за директива на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки (COM (2010) 523 окончателен, 2010/ 0277 (NLE))

Основната цел на предложението е насърчаване на фискалната отговорност, като се установят минимални изисквания за националните рамки, както и гарантиране на ефективността на процедурата при прекомерен дефицит. Следователно правното основание, предложено от Комисията, а именно третата алинея от член 126, параграф 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз, изглежда целесъобразно.

-Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики ((COM (2010) 526, 2010/0280 (COD))

Това предложение цели да осигури засилена координация на икономическите политики на държавите-членки. Ето защо изглежда, че член 126, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз е целесъобразното правно основание за предложението.

- Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (COM (2010) 522 окончателен, 2010/0276 (CNS))

С оглед на факта, че основната цел на това предложение е да установи подробните правила, които трябва да се следват при прилагането на процедурата при прекомерен дефицит, единственото целесъобразно правно основание е член 126, параграф 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

-Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за ефективното прилагане на бюджетния надзор в еврозоната (COM (2010)0524, 2010/0278(COD))

Счита се, че член 121, параграф 6, във връзка с член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз, представляват целесъобразното правно основание за предложението.

-Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната ((COM 2010) 525, 2010/0279 (COD))

Като се има предвид, че целта на предложението е да гарантира засилване на ефективното коригиране на макроикономическите неравновесия в еврозоната, член 121, параграф 6, във връзка с член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз, представляват целесъобразното правно основание за това предложение.

На заседанието си, проведено на 12 април 2011 г., комисията по правни въпроси взе единодушно решение относно посочените по-горе препоръки(1).

С уважение,

Klaus-Heiner Lehne

Приложение   

Относно: Правното основание на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната ((COM 2010) 525, 2010/0279 (COD)).

Пакетът за икономическо управление съдържа шест предложения, целящи засилване на координацията и наблюдението на икономическите политики в рамките на икономическия и паричен съюз (ИПС) в контекста на стратегията „Европа 2020“ и европейския семестър, нов цикъл на наблюдение, който ще обедини процесите в рамките на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) (2) и общите насоки на икономическите политики.

Тези предложения идват в отговор на слабостта на настоящата система, разкрита от световната икономическа и финансова криза. Две от предложенията се отнасят до процедурата при прекомерен дефицит, като всяко от тях се основава на член 126, параграф 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Другите четири предложения се отнасят до процедурата за многостранно наблюдение и се основават на член 121, параграф 6; две от тях се основават на член 121, параграф 6 в съчетание с член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Предложенията следват две съобщения(3) на Комисията и едно споразумение на Европейския съвет от юни 2010 г. относно необходимостта от засилване на координацията на икономическите политики на държавите-членки. Пакетът за икономическото управление беше представен на 29 септември 2010 г.

Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната (наричано по-долу „предложението“) разширява процеса на икономическия надзор, изложен частично в Пакта за стабилност и растеж. Следователно бюджетният и фискалният надзор се допълват от механизъм, който е в състояние да установява, предотвратява и коригира макроикономически неравновесия. Предложение следва да бъде анализирано като съпровождащо регламента за процедурата при прекомерно неравновесие(4).

Законодателната процедура се намира на етап първо четене в комисията по икономически и парични въпроси, а докладчик е Carl Haglund. Комисията по заетост и социални въпроси предоставя становище (докладчик: Pervenche Berès).

Измененията, внесени от водещата комисия по икономически и парични въпроси (ECON), имат за цел да изменят правното основание, като от двойното правно основание – член 136 в съчетание с член 121, параграф6 – го превърнат в множествено правно основание – член 136 в съчетание с членове 121, параграф 6, 121, параграф 2 и 148, параграф 2 от ДФЕС.

Контекст

Както Комисията подчертава в обяснителния меморандум(5), ЕС има нужда от по-строг икономически надзор, обхващащ всички значими области на икономическата политика. Поради тази причина „макроикономическите неравновесия следва да се разглеждат заедно с фискалната политика и реформите за повишаване на растежа в рамките на стратегията „Европа 2020“.

Механизмът за предотвратяване на макроикономически неравновесия и тяхното коригиране се състои от две групи проектопредложения.

Първата група мерки се съдържа в предложението за регламент относно процедурата при прекомерно неравновесие, което предвижда рамка за определяне и преодоляване на макроикономическите неравновесия. Второто проектопредложение акцентира върху наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия. То засяга единствено държавите-членки от еврозоната и представлява стимул за държавите-членки да се справят с макроикономическите неравновесия на по-ранен етап, както и да гарантират целесъобразни корективни мерки, когато е необходимо.

Предложеното правно основание

Член 121, параграф 6

6.Европейският парламент и Съветът, като действат чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, могат да приемат реда и условията за процедурата за многостранно наблюдение, посочена в параграфи 3 и 4(6).

Член 136

1.        За да допринесе за правилното функциониране на икономическия и паричен съюз и съгласно съответните разпоредби на Договорите, Съветът, в съответствие с подходящата процедура измежду посочените в членове 121 и 126, с изключение на процедурата, предвидена в член 126, параграф 14, приема мерки, отнасящи се до държавите-членки, чиято парична единица е еврото, с цел:

а)     да се засилят координацията и наблюдението на тяхната бюджетна дисциплина;

б)     да се разработят отнасящи се за тях насоки на икономическа политика, като се внимава те да бъдат съвместими с насоките, приети за Съюза като цяло, и да се осигури съответното наблюдение.

2.        Единствено членовете на Съвета, представляващи държавите-членки, чиято парична единица е еврото, участват в гласуването на мерките, посочени в параграф 1.

Квалифицираното мнозинство от споменатите членове се определя в съответствие с член 238, параграф 3, буква а).

Член 148, параграф 2

2. Въз основа на заключенията на Европейския съвет Съветът, по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент, Икономическия и социален комитет, Комитета на регионите и посочения в член 150 Комитет по заетостта, изготвя всяка година основни насоки, които държавите-членки вземат предвид при осъществяването на техните политики по заетостта. Тези основни насоки са съвместими с общите насоки, приети в съответствие с член 121, параграф 2.

Член 121, параграф 2

Съветът, по препоръка на Комисията, формулира проект на общите насоки на икономическите политики на държавите-членки и на Съюза, и докладва констатациите си на Европейския съвет.

Европейският съвет, като действа на основата на доклад от Съвета, обсъжда заключение относно общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза.

На основата на това заключение Съветът приема препоръка, определяща тези общи насоки. Съветът съобщава препоръката на Европейския парламент.

Подход на Съда на Европейския съюз

Съгласно установената съдебна практика, по принцип дадена мярка трябва да се основава само на едно правно основание. Ако при проверката на целта и съдържанието на дадена мярка на Съюза се установи, че тя има двойна цел или че е съставена от две части, които попадат в обхвата на различни правни основания и ако едната от тях може да бъде определена като основна или доминираща цел или съставна част, докато другата е само второстепенна, мярката трябва да има едно-единствено правно основание, а именно правното основание, което се изисква от основната или преобладаваща цел или съставна част(7).

Единствено в случай че по изключение се установи, че с мярката се преследват едновременно няколко цели или има няколко съставни части, които са неразделни, без една от тях да е второстепенна и косвена по отношение на другата, тази мярка трябва да се основава на съответстващите различни правни основания(8).

Анализ на предложените правни основания

Предложението относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия определя мерки с цел гарантиране на ефективна и надеждна рамка за наблюдение.

За тази цел то предвижда „система от глоби с цел ефективно коригиране на макроикономическите неравновесия в еврозоната” (параграф 1 от предложението). Този механизъм ще влезе в действие само ако превантивните мерки се провалят поради неспособността на дадена държава-членка да предприеме необходимите действия във връзка с препоръката на Съвета или не успее да изпълни задължението да представи задоволителен план за корективни действия (член 3 от предложението). Глобата трябва да бъде е в размер на 0,1 % от БВП на съответната държава-членка за предходната година. Освен това съгласно член 4 „събираните средства от глоби представляват „други приходи“ съгласно член 311 от Договора и се разпределят между държавите-членки, чиято парична единица е еврото, за които няма открита процедура при прекомерно неравновесие”.

Всички тези мерки имат за цел засилването на прилагането на регламента за предотвратяване и коригиране на макроикономически неравновесия.

След определянето на основните цели на предложението е необходимо да бъде определено целесъобразното правно основание.

Член 121 от Договора за функционирането на Европейския съюз се съсредоточава върху координирането на икономическите политики на държавите-членки. Чрез него се дава възможност на Съвета да определи общите насоки по отношение на икономическите политики на държавите-членки и да приложи процедура на многостранно наблюдение въз основа на докладите на Комисията (параграфи 3 и 4). Параграф 6 допуска предприемането на мерки в съответствие с обикновената законодателна процедура за приемане на подробни разпоредби за прилагането на процедурата за многостранно наблюдение.

Може да се смята, че системата от глоби, предвидена в членове 3-5 от предложението представлява подробни правила за процедурата за многостранно наблюдение, както това се допуска в член 121, параграф 6. Ето защо изглежда, че член 126, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз е целесъобразно правно основание за предложението.

Член 136 от ДФЕС е част от дял VIII, глава 4 - Специфични разпоредби за държавите-членки, чиято парична единица е еврото Тази разпоредба позволява на Съвета, в съответствие с процедурите, посочени в член 121 и/или в член 126, да приема мерки за засилване на наблюдението на бюджетната дисциплина на държавите-членки.

Този член изглежда представлява целесъобразно правно основание за разглежданото предложение, ако системата от глоби, посочена в предложението, бъде разглеждана като мерки за засилване на механизма за макроикономически надзор.

Член 148 е част от дял IX – Заетост. Тази разпоредба позволява на Съвета, по предложение на Комисията и след консултация с Европейския парламент, да приема насоки, които държавите-членки са задължени да вземат предвид в политиките си в областта на заетостта. Член 148, параграфи 3 и 4 позволяват на Съвета да оценява „осъществяването на политиките по заетостта на държавите-членки в светлината на основните насоки на заетостта“ и да отправи препоръки до държавите-членки. Това не представлява правно основание за приемането на законодателство stricto sensu.

Член 121, параграф 2 от ДФЕС определя процедурата, която трябва да бъде следвана от институциите на ЕС при формулиране на общите насоки на икономическите политики. Този член не представлява целесъобразно правно основание за законодателни актове.

Заключение и препоръка

В контекста на казаното дотук, изглежда, че член 121, параграф 6, в съчетание с член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е целесъобразното правно основание за настоящото предложение.

(1)

На окончателното гласуване присъстваха:Klaus-Heiner Lehne (председател), Evelyn Regner (-председател), Piotr Borys, Sergio Gaetano Cofferati, Christian Engström, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Sajjad Karim, Kurt Lechner, Eva Lichtenberger, Antonio López-Istúriz White, Arlene McCarthy, Antonio Masip Hidalgo, Alajos Mészáros, Angelika Niebler, Bernhard Rapkay, Alexandra Thein, Diana Wallis, Rainer Wieland, Cecilia Wikström, Tadeusz Zwiefka.

(2)

Пактът за стабилност и растеж включва Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики, Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит и Резолюцията на Европейския съвет от 17 юни 1997 г. относно Пакта за стабилност и растеж.

(3)

„Засилване на координацията на икономическата политика“, 12 май 2010 г.; „Засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места — инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС“, 30 юни 2010 г.

(4)

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия (COM (2010) 527, 2010/0281).

(5)

Обяснителен меморандум

(6)

Член 121, параграф 3. За да осигури тясната координация на икономическите политики и устойчивата конвергенция на икономическите показатели на държавите-членки, Съветът, на основата на доклади, представени от Комисията, прави преглед на икономическото развитие на всяка от държавите-членки и на Съюза, както и на съгласуваността между икономическите политики и общите насоки, посочени в параграф 2, и регулярно извършва цялостна оценка. За целите на това многостранно наблюдение, държавите-членки предават на комисията информация относно взетите от тях важни мерки в областта на икономическата им политика и всяка друга информация, която считат за необходима.

4. Когато се установи, в рамките на процедурата, посочена в параграф 3, че икономическите политики на дадена държава-членка не са съобразени с общите насоки, посочени в параграф 2, или че могат да нарушат правилното функциониране на икономическия и паричен съюз, Комисията може да отправи предупреждение до съответната държава-членка.

Съветът, по препоръка на Комисията, може да отправи необходимите препоръки до съответната държава-членка. Съветът може, по предложение на Комисията, да реши да публикува препоръките си.

Съгласно разпоредбите на настоящия параграф Съветът действа, без да взема предвид вота на члена на Съвета, представляващ съответната държава-членка.

Квалифицираното мнозинство от останалите членове на Съвета се определя в съответствие с член 238, параграф 3, буква а).

(7)

Дело 91/05 Комисията с/у Съвета [2008] Сборник I- 3651.

(8)

Дело C-338/01 Комисията с/у Съвета [2004] Сборник I- 4829.


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (18.3.2011)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно наказателните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически неравновесия в еврозоната

(COM(2010)0525 – C7-0299/2010 – 2010/0279(COD))

Докладчик по становище: Pervenche Berès

КРАТКА ОБОСНОВКА

Контекст

На 29 септември 2010 г. Комисията представи законодателен пакет, насочен към укрепване на икономическото управление в ЕС и еврозоната. Пакетът се състои от шест предложения: четири от тях се отнасят до фискални въпроси, включително реформа на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), а два нови регламента целят откриването и преодоляването на възникващи макроикономически неравновесия в ЕС и еврозоната.

В последните две предложения, с оглед да се разшири икономическият надзор на ЕС, така че да обхване и нефискални области, Комисията предлага редица нови елементи, свързани с надзора и коригирането на макроикономическите неравновесия. „Превантивната част“ на тези елементи включва редовна оценка на рисковете от неравновесия въз основа на таблица с показатели и извършване на задълбочени анализи по страни. Когато е необходимо, Съветът може да отправи специфични препоръки до дадена държава-членка със сериозни неравновесия или неравновесия, които излагат на риск функционирането на ИПС. Освен това „корективната част“, както е представена в предложението за „въвеждане на наказателни мерки с цел коригиране на макроикономическите неравновесия в еврозоната“, предвижда държавите-членки от еврозоната, които не спазват в достатъчна степен отправените им съответни препоръки, да могат да бъдат обект на процедура при прекомерен дефицит и накрая да могат да им бъдат налагани санкции под формата на годишна глоба.

Бележки

Предложенията на Комисията съдържат много разумни идеи. Като цяло докладчикът споделя възгледа на Комисията, че е необходимо да се разработи нова структурирана процедура за предотвратяване и коригиране на вредни макроикономически неравновесия във всяка държава-членка. Докладчикът припомня, че още съобщението на Комисията „ИПС@10“ изтъкна увеличаването на разликите между държавите-членки преди кризата и резолюцията на Европейския парламент относно „ИПС@10“ обърна задълбочено внимание на този въпрос. Поради тези причини един механизъм за наблюдение и предотвратяване на такива разлики и неравновесия е повече от добре дошъл. При все това обаче докладчикът счита, че са необходими някои промени, за да се гарантира, че неравновесията и разликите между държавите-членки се откриват, предотвратяват или накрая коригират по ефикасен начин. Затова докладчикът внася редица изменения към предложенията на Комисията относно „предотвратяване и коригиране на макроикономически неравновесия“ и относно „въвеждане на наказателни мерки с цел коригиране на макроикономическите неравновесия в еврозоната“, които се отнасят до следните главни аспекти:

- Надзорната рамка на ЕС следва да включва аспекти, свързани със заетостта, и социални аспекти, в допълнение към аспектите от общо икономическо и финансово естество. Затова в превантивната част на надзорната рамка следва да се добави член 148 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) като правно основание и съответният регламент следва да се отнася в еднаква степен до превенцията и коригирането както на макроикономическите, така и на социалните неравновесия. По този начин ще се гарантира по-интегриран икономически и социален подход.

- Във връзка с горепосоченото, когато се оценяват неравновесията, следва да се отчитат инструментите, основаващи се на член 148 от ДФЕС, по-конкретно насоките за политиките на заетост на държавите-членки, и да бъдат допълвани със специфични инструменти за откриване и предотвратяване на социални неравновесия. Комитетът по заетостта (EMCO) и Комитетът за социална закрила (КСЗ) следва да бъдат активно включени във всички съответни надзорни процедури.

- Таблицата с показатели, която да служи като инструмент за ранно откриване и наблюдение на неравновесията, следва да бъде приета и актуализирана редовно от Комисията под формата на делегирани актове в съответствие с член 290 от ДФЕС. Основните показатели следва да включват съответни аспекти, свързани със заетостта, безработицата, бедността и данъчното облагане.

- Системата за коригиране на неравновесия следва не само да допринася за бюджетната дисциплина на държавите-членки от еврозоната. Също толкова важно е тя да се разгърне така, че да избягва появата на асиметрични шокове и да допринася за устойчивото развитие и създаването на работни места. Системата следва да работи в подкрепа на постигането на целите на ЕС за растежа и заетостта като например приетите със Стратегията „Европа 2020“.

- Освен това системата за коригиране, включително когато става въпрос за коригиране на прекомерни неравновесия, следва да се състои не само от глоби (санкции), но също и от стимули. Всяко решение за налагане на глоба на държава-членка следва да бъде предмет на оценка на социалното въздействие.

- Събраните глоби от държавите-членки, които не спазват съответните препоръки, следва да се използват в подкрепа на дългосрочните цели на ЕС за инвестиции и заетост, а не да се разпределят само на държавите-членки, които не са обект на процедура при прекомерно неравновесие, както предлага Комисията.

Най-накрая докладчикът счита, че е от особено значение ролята на Европейския парламент да бъде засилена в целия надзорен процес. Освен това редовните консултации със социалните партньори и по-активното включване на националните парламенти са необходими предпоставки за надеждна и прозрачна надзорна рамка.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в доклада си следните изменения:

Изменение  1

Предложение за регламент

Съображение 1 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(1a) С цел да се разработи координирана стратегия за заетост, както се предвижда в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), държавите-членки и Съюзът следва да работят в съответствие с ръководните принципи за насърчаването на квалифицирана, обучена и приспособима работна сила и трудови пазари, адаптиращи се към икономическите промени.

Изменение   2

Предложение за регламент

Съображение 1 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1б) ДФЕС предвижда, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, осигуряването на адекватна социална закрила и борбата срещу социалното изключване.

Изменение  3

Предложение за регламент

Съображение 1 в (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(1в) Пактът за стабилност и растеж и цялата рамка за икономическо управление следва да допълват и да са съвместими със стратегията на Съюза за растеж и създаване на работни места, която има за цел да засили конкурентоспособността, конвергенцията и солидарността на Съюза.

Изменение   4

Предложение за регламент

Съображение 1 г (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(1г) На заседанието си на 17 юни 2010 г. Европейският съвет прие нова стратегия за работни места и развитие, за да може Съюзът да излезе от кризата по-силен и да насочи икономиката си към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, съчетан с висока степен на заетост, производителност и социално сближаване. Европейският съвет реши също да стартира на 1 януари 2011 г. Европейския семестър за координация на икономическите политики, за да даде възможност на държавите-членки да се ползват от ранно координиране на равнище ЕС и да позволи засилен надзор и едновременна оценка както на бюджетните мерки, така и на социалните реформи, като се насърчават растежът и заетостта.

Изменение  5

Предложение за регламент

Съображение 1 д (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(1д) Европейският семестър за координация на икономическите политики следва да има основна роля за прилагане на член 121, параграф 1 и член 146, параграф 2 от ДФЕС. Прозрачността и независимият надзор са неделима част от засиленото икономическо управление. Съветът и Комисията следва да оповестят публично и да изложат основанията за своите позиции и решения на подходящите етапи от процедурите за координация на икономическите политики.

Изменение   6

Предложение за регламент

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2) Трябва да се оползотвори опитът, натрупан през първото десетилетие от функционирането на Икономическия и паричен съюз.

(2) Трябва да се оползотвори опитът, натрупан през първото десетилетие от функционирането на Икономическия и паричен съюз по отношение на макроикономическите и социалните неравновесия.

Изменение   7

Предложение за регламент

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3) По-конкретно, надзорът върху икономическата политика на държавите-членки следва да се разшири отвъд бюджетния надзор, за да се предотвратяват прекомерните макроикономически неравновесия и да се помага на засегнатите държави-членки да разработват корективни планове преди затвърждаването на различията. Това разширяване на обхвата следва да бъде извършено заедно със задълбочаване на бюджетния надзор..

(3) По-конкретно, наблюдението на икономическите политики на държавите-членки следва да се разшири отвъд бюджетното наблюдение, за да се предотвратяват прекомерните макроикономически и социални неравновесия и да се помага на засегнатите държави-членки да разработват корективни планове преди затвърждаването на различията, да се насърчават взаимно подкрепящи се стратегии за развитие и да се улеснява наблюдението на напредъка в посока постигане на целите на Съюза по отношение на растежа и работните места. Това разширяване на обхвата следва да бъде извършено заедно със задълбочаване на бюджетния надзор.

Изменение   8

Предложение за регламент

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4) Необходима е законодателна процедура, която да спомогне за преодоляването на такива неравновесия..

(4) Необходими са по-цялостен икономически и социален подход, както и законодателна процедура, за да се спомогне за преодоляването на такива неравновесия.

Изменение   9

Предложение за регламент

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5) Целесъобразно е многостранният надзор по член 121, параграфи 3 и 4 от Договора, да бъде допълнен със специални разпоредби за откриване, предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия. Процедурата следва да бъде включена в годишния цикъл на многостранния надзор.

(5) Целесъобразно е многостранното наблюдение по член 121, параграфи 3 и 4 от ДФЕС да бъде допълнено със специални разпоредби за откриване, предотвратяване и коригиране на макроикономическите неравновесия, което включва както стимули, така и глоби. Процедурата следва да бъде включена в годишния цикъл на многостранния надзор.

Изменение   10

Предложение за регламент

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6) Контролът върху изпълнението на Регламент (ЕС) № […/…] следва да бъде засилен чрез въвеждането на глоби за държавите-членки, чиято парична единица е еврото, за продължаващо неизпълнение на препоръките за преодоляване на прекомерните макроикономически неравновесия.

(6) Контролът върху изпълнението на Регламент (ЕС) № […/…] следва да бъде засилен чрез въвеждането на стимули и глоби за държавите-членки, чиято парична единица е еврото, за продължаващо неизпълнение на препоръките за преодоляване на прекомерните макроикономически неравновесия.

Изменение  11

Предложение за регламент

Съображение 6 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(6a) Мерките, приети съгласно настоящия регламент, следва изцяло да съответстват на хоризонталните разпоредби на ДФЕС, а именно членове 7, 8, 9, 10 и 11, както и на член 153, параграф 3 от ДФЕС, и на Протокол (№ 26) относно услугите от общ интерес, приложен към Договора за Европейския съюз и ДФЕС.

Изменение   12

Предложение за регламент

Съображение 11

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11) Процедурата за налагането на глоби на държавите-членки, които не вземат ефективни мерки за коригиране на макроикономическите неравновесия, следва да бъде тълкувана по такъв начин, че налагането на глоби на съответните държави-членки да бъде правило, а не изключение.

(11) Процедурата за налагането на глоби на държавите-членки, които не вземат ефективни мерки за коригиране на макроикономическите неравновесия, следва да бъде тълкувана по такъв начин, че налагането на глоби на съответните държави-членки да бъде справедливо и ефективно.

Изменение  13

Предложение за регламент

Съображение 12

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12) Събраните приходи от глоби следва да се разпределят между държавите-членки, чиято парична единица е еврото, за които не е открита процедура при прекомерно неравновесие и които нямат прекомерен дефицит.

(12) Събраните приходи от глоби следва да бъдат използвани в подкрепа на постигането на дългосрочните цели на Съюза по отношение на инвестициите и работните места посредством механизъм на Съюза за финансова стабилност, с цел да бъде подпомогнат процесът на адаптиране на държавите-членки, като им се предоставя финансиране, строго обвързано с икономически жизнеспособни и устойчиви в социално и екологично отношение инвестиции.

Изменение   14

Предложение за регламент

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13) Правомощието да приема индивидуални решения за налагането на глоби съгласно настоящия регламент следва да бъде поверено на Съвета. Като част от извършваната от Съвета координация на икономическата политика на държавите-членки съгласно член 121, параграф 1 от Договора, тези индивидуални решения представляват естествено продължение на мерките, приемани от Съвета съгласно член 121 от Договора и Регламент (ЕС) № […/…].

(13) Правомощието да приема индивидуални решения за налагането на глоби съгласно настоящия регламент следва да бъде поверено на Съвета след консултации с Европейския парламент. Като част от извършваната от Съвета координация на икономическата политика на държавите-членки съгласно член 121, параграф 1 от ДФЕС, тези индивидуални решения представляват естествено продължение на мерките, приемани от Съвета съгласно членове 121 и 148 от ДФЕС и Регламент (ЕС) № […/…].

Изменение   15

Предложение за регламент

Член 1 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. С настоящия регламент се създава система от глоби с цел ефективно коригиране на макроикономическите неравновесия в еврозоната.

1. С настоящия регламент се създава система от стимули и глоби с цел ефективно коригиране на макроикономическите неравновесия в еврозоната.

Изменение   16

Предложение за регламент

Член 3 – заглавие

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Глоби

Стимули и глоби

Изменение   17

Предложение за регламент

Член 3 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Чрез дерогация от параграф 2, поради наличието на изключителни икономически обстоятелства или въз основа на мотивирано искане от съответната държава-членка, изпратено до Комисията в срок от десет дни от приемането на заключенията на Съвета по параграф 1, Комисията може да предложи глобата да бъде намалена или отменена.

3. Чрез дерогация от параграф 2, поради наличието на изключителни икономически или социални обстоятелства, големи природни бедствия или въз основа на мотивирано искане от съответната държава-членка, изпратено до Комисията в срок от десет дни от приемането на заключенията на Съвета по параграф 1, Комисията може да предложи глобата да бъде намалена или отменена.

Изменение  18

Предложение за регламент

Член 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Събираните средства от глоби по член 3 от настоящия регламент представляват „други приходи“ съгласно член 311 от Договора и се разпределят между държавите-членки, чиято парична единица е еврото, за които няма открита процедура при прекомерно неравновесие по смисъла на Регламент (ЕС) № […/…] и които нямат прекомерен дефицит съгласно член 126, параграф 6 от Договора, пропорционално на дела им в общия брутен национален доход (БНД) на отговарящите на условията държави-членки.

Събраните средства от глоби по член 3 от настоящия регламент представляват „други приходи“ съгласно член 311 от ДФЕС и се използват в подкрепа на постигането на дългосрочните цели на Съюза по отношение на инвестициите и работните места посредством механизъм на Съюза за финансова стабилност, с цел да бъде подпомогнат процесът на адаптиране на държавите-членки, като им се предоставя финансиране, строго обвързано с икономически жизнеспособни и устойчиви в социално и екологично отношение инвестиции.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Мерки по прилагане с оглед справяне с прекомерния макроикономически дисбаланс в еврозоната

Позовавания

COM(2010)0525 – C7-0299/2010 – 2010/0279(COD)

Водеща комисия

ECON

Становище, изказано от

       Дата на обявяване в заседание

EMPL

21.10.2010 г.

 

 

 

Докладчик по становище

       Дата на назначаване

Pervenche Berès

21.10.2010 г.

 

 

Разглеждане в комисия

1.12.2010 г.

25.1.2011 г.

 

 

Дата на приемане

16.3.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

4

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Edit Bauer, Jean-Luc Bennahmias, Pervenche Berès, Mara Bizzotto, Philippe Boulland, David Casa, Alejandro Cercas, Marije Cornelissen, Frédéric Daerden, Karima Delli, Proinsias De Rossa, Frank Engel, Sari Essayah, Richard Falbr, Ilda Figueiredo, Thomas Händel, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Liisa Jaakonsaari, Danuta Jazłowiecka, Martin Kastler, Ádám Kósa, Patrick Le Hyaric, Veronica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Rovana Plumb, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Georges Bach, Sven Giegold, Julie Girling, Gesine Meissner, Ria Oomen-Ruijten, Antigoni Papadopoulou, Evelyn Regner

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Liam Aylward, Fiona Hall, Jacek Włosowicz


ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Мерки по прилагане с оглед справяне с прекомерния макроикономически дисбаланс в еврозоната

Позовавания

COM(2010)0525 – C7-0299/2010 – 2010/0279(COD)

Дата на представяне на ЕП

29.9.2010

Водеща комисия

       Дата на обявяване в заседание

ECON

21.10.2010

Подпомагаща(и) комисия(и)

       Дата на обявяване в заседание

BUDG

21.10.2010

EMPL

21.10.2010

 

 

Неизказано становище

       Дата на решението

BUDG

20.10.2010

 

 

 

Докладчик(ци)

       Дата на назначаване

Carl Haglund

21.9.2010

 

 

Оспорване на правното основание

       Дата на становището BUDG

JURI

12.4.2011

 

 

 

Разглеждане в комисия

26.10.2010

24.1.2011

22.3.2011

 

Дата на приемане

19.4.2011

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

39

5

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Burkhard Balz, Udo Bullmann, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Derk Jan Eppink, Diogo Feio, Markus Ferber, Elisa Ferreira, Vicky Ford, Ildikó Gáll-Pelcz, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Liem Hoang Ngoc, Gunnar Hökmark, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Philippe Lamberts, Astrid Lulling, Ivari Padar, Alfredo Pallone, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Edward Scicluna, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Ivo Strejček, Kay Swinburne, Marianne Thyssen, Ramon Tremosa i Balcells, Corien Wortmann-Kool

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Marta Andreasen, Elena Băsescu, Herbert Dorfmann, Robert Goebbels, Carl Haglund, Claudio Morganti, Andreas Schwab

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Karima Delli, Monika Hohlmeier, Ria Oomen-Ruijten, Marc Tarabella, Axel Voss

Дата на внасяне

29.4.2011

Последно осъвременяване: 26 май 2011 г.Правна информация