Процедура : 2011/2051(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0202/2011

Внесени текстове :

A7-0202/2011

Разисквания :

PV 22/06/2011 - 15
CRE 22/06/2011 - 14

Гласувания :

PV 23/06/2011 - 12.23
CRE 23/06/2011 - 12.23
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :


ДОКЛАД     
PDF 431kWORD 364k
31 май 2011 г.
PE 458.545v03-00 A7-0202/2011

Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс

(2011/2051(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони

Докладчик: Albert Deß

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс

(2011/2051(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“ (СOM(2010)0672),

–   като взе предвид член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1290/2005 относно финансирането на Общата селскостопанска политика(1),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)(2),

–   като взе предвид Решения 2006/144/ЕО(3) и 2009/61/ЕО на Съвета относно стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони(4),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 за установяване на обща организация на селскостопанските пазари(5),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане на земеделски стопани(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно бъдещето на ОСП след 2013 г.(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“(8),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 17 март 2011 г. относно Общата селскостопанска политика (ОСП) през 2020 г.,

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 март 2010 г. относно „Реформата на Общата селскостопанска политика през 2013 г.“,

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите „Общата селскостопанска политика до 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс“,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по развитие, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по регионално развитие (A7-0202/2011),

А. като има предвид, че един устойчив, продуктивен и конкурентоспособен европейски сектор на селско стопанство допринася по жизненоважен начин за изпълнение на целите, определени за ОСП от Договорите, и за целите на стратегията „ЕС 2020”, и като има предвид, че той също може да спомогне за справянето с новите политически предизвикателства, свързани със сигурността на снабдяването с храни, енергия и промишлени суровини, изменението на климата, околната среда и биоразнообразието, здравето и демографските промени, и като има предвид, че предстоящата реформа на ОСП ще бъде първата, в която Европейският парламент ще действа като законодател съвместно със Съвета, в съответствие с Договора от Лисабон,

Б.  като има предвид, че продоволствената сигурност остава основното предизвикателство за селското стопанство не само в ЕС, но и в световен мащаб, особено в развиващите се страни, тъй като се предвижда нарастване на световното население от 7 до над 9 милиарда до 2050 г., което според Организацията на ООН за прехрана и земеделие ще изисква увеличаване на земеделското производство в световен мащаб със 70 %, като има предвид, че все по-голямо количество храни ще трябва да бъде произведено в обстановка на повишени производствени разходи, сериозна нестабилност на селскостопанските пазари и нарастващ натиск върху природните ресурси, като това означава, че земеделските стопани ще трябва да произвеждат по-големи количества, като използват по-малко обработваема земя, по-малко вода и като използват намалени енергийни ресурси,

В.  като има предвид, че прехраната е от стратегическо значение и че най-благоприятният начин за гарантиране на продоволствена сигурност е да се гарантира стабилен и конкурентоспособен сектор на селското стопанство; като има предвид, че силната ОСП е от ключово значение за това и за опазването, екологичната устойчивост и икономическото развитие на селските райони на ЕС по отношение на заплахата от запустяване на земите, обезлюдяване на селските райони и икономически упадък,

Г.  като има предвид, че реформата на ОСП от 2003 г. и прегледът на състоянието на общата селскостопанска политика от 2008 г. направиха опит да допринесат за нова структура на ОСП, която е по-ефективна и прозрачна, характеризираща се с по-голяма пазарна ориентация; като има предвид, че този процес трябва да продължи и че административното управление на инструментите и процедурите на ОСП трябва да бъде значително опростено, за да бъде намалена тежестта за земеделските стопани и администрацията,

Д. като има предвид, че в своята резолюция от 8 юли 2010 г. относно бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2013 г. Европейският парламент положи основите за устойчива селскостопанска политика, която би позволила на производителите от ЕС да бъдат конкурентоспособни на местните, регионалните, националните и международните пазари, и като има предвид, че той подкрепи концепцията за многофункционално селско стопанство на широка основа на територията на ЕС, по-специално в области с неблагоприятни природни условия и крайно отдалечени райони, като се имат предвид и трудностите, пред които са изправени малките земеделски стопанства,

Е.  като има предвид, че ОСП трябва да бъде оборудвана с необходимите инструменти, за да се справя със сериозните кризи на пазара и доставките и с крайната нестабилност на цените в селскостопанския отрасъл; като има предвид, че трябва да се гарантира, че тези инструменти са не само актуални и ефективни, но и гъвкави, така че при необходимост да могат да бъдат прилагани в кратки срокове,

Ж. като има предвид, че включването на подновени и амбициозни цели в ОСП, по-специално във връзка със защитата на потребителите, опазването на околната среда, хуманното отношение към животните и регионалното сближаване, следва да бъде приветствано и че тези високи стандарти следва да бъдат защитавани на международно равнище, за да бъдат гарантирани жизнеспособността и конкурентоспособността на европейските земеделски стопани, които са изправени пред повишаване на производствените разходи; като признава, че дългосрочната производителност и продоволствена сигурност, особено с оглед на климатичните смущения, зависят от надлежната грижа за природните ресурси, по-специално почвата, използването на водите и биологичното разнообразие,

З.  като има предвид, че селскостопанският сектор играе ключова роля в борбата срещу изменението на климата, по-специално чрез намаляване на собствените си емисии на парникови газове, както и чрез разработване на улавяне на въглерод и производство на биомаса и устойчива енергия, като това води до създаването на допълнителни източници на приходи за земеделските стопани,

И. като има предвид, че ОСП следва също да подкрепя специфичното управление на земеделските земи с голямо биоразнообразие (като земеделски земи с висока природна стойност) и на агроекологичните системи в зоните от „Натура 2000“ и в този контекст прехода към модели на производство, които се нуждаят от по-малко ресурси (включително биологично земеделие), трайно необработвани пасища или селскостопански мочурища,

Й. като има предвид, че в епохата на бързи радикални промени на селскостопанските пазари и на множество нови политически предизвикателства (напр. „ЕС 2020“) земеделските стопани изпитват спешна необходимост от правна сигурност, особено що се отнася до финансовата рамка, и като има предвид, че Европейският парламент продължава да настоява, че определените за селско стопанство годишни бюджетни кредити за следващия период на финансово планиране следва да бъдат запазени най-малкото в размера на бюджетните кредити, планирани за 2013 г., и освен това следва да бъдат определени на нивото, необходимо за да продължи да се гарантира силна и солидна ОСП, която да е в състояние да отговори на настоящите и бъдещите предизвикателства,

К. като има предвид, че делът на разходите за ОСП в бюджета на ЕС постоянно намалява от почти 75 % през 1985 г. до прогнозираните 39,3 % през 2013 г.; като има предвид, че ОСП, въпреки че е една от най-старите политики на ЕС и единствената, включена в общностния метод, съставлява по-малко от 0,5 % от БВП на ЕС, като в същото време публичните разходи възлизат на приблизително 50 % от БВП, и като има предвид, че като следствие от последователните разширявания на Европейския съюз, земеделската земя се увеличи с 40 %, а броят на земеделските производители нарасна двойно в сравнение с 2004 г.,

Л. като има предвид, че според последното проучване на Евробарометър 90 % от запитаните граждани на ЕС са били на мнение, че земеделските и селските райони са важни за бъдещето на Европа, 83 % от запитаните граждани на ЕС са се обявили за финансовата подкрепа за земеделските производители, а в средно изражение европейските граждани считат, че селскостопанската политика трябва да продължи да се решава на европейско равнище,

М. като има предвид, че Европейският парламент вече многократно се е изказвал срещу повторното национализиране на ОСП и срещу разширяването на съфинансирането, което би могло да окаже отрицателно въздействие върху лоялната конкуренция в рамките на вътрешния пазар на ЕС и следователно в очакване на предстоящата реформа за пореден път отхвърля всеки опит за повторно национализиране на ОСП чрез съфинансиране на директните плащания или прехвърляне на средства към втория стълб,

Н. като има предвид, че следва да бъде съхранена ОСП, която се състои от два стълба, с ясно определяне на структурата и целите на всеки стълб и с изграждането им по такъв начин, който да им позволява да се допълват взаимно,

О. като има предвид, че дребните земеделски стопани имат жизненоважен принос за постигането на целите на ОСП и като има предвид, че трудностите, пред които те са изправени, следва да бъдат надлежно взети предвид в процеса на реформа,

П. като има предвид, че в новите държави-членки, прилагащи схемата за единно плащане на площ, голяма част от земеделските стопани, най-вече в животновъдния сектор, нямат право на директни плащания, тъй като не разполагат със земеделска земя,

Р.  като има предвид, че земеделските стопани получават постоянно намаляващ дял от добавената стойност, генерирана от веригата на хранителни доставки, и като има предвид, че една правилно функционираща верига на хранителни доставки и предприемането на мерки за подобряване на преговорната позиция на производителите са необходими предпоставки, за да се гарантира, че земеделските стопани получават справедливо възнаграждение на произведените от тях продукти,

С. като има предвид, че реалният доход на глава от населението на земеделските стопани през последните две години е намалял рязко и като има предвид, че в резултат от този спад в момента той се намира под нивото, на което е бил преди около 15 години, като има предвид, че доходите от земеделие са чувствително по-ниски (прогнозно с 40 % на работна единица) в сравнение с останалите сектори на икономиката, а доходите на жител в селските райони са значително по-ниски (с около 50 %) в сравнение с градските райони, и като има предвид, че данните на Евростат сочат, че броят на работните места в сектора на селското стопанство е спаднал с 25 % в периода между 2000 г. и 2009 г.,

Т.  като има предвид, че световната икономика става все по-интегрирана и че търговските системи се либерализират все повече вследствие на многостранните и двустранните преговори, както и като има предвид, че споразуменията на многостранно и двустранно равнище трябва да гарантират, че методите на производство на трети държави, които изнасят в ЕС, предоставят на европейските потребители същите гаранции по отношение на здраве, безопасност на храните, хуманно отношение към животните, устойчивост и минимални социални стандарти като тези, предоставяни от методите на ЕС,

У. като има предвид, че развитието на селските райони, предвид нарастващите неравенства, загубата на социален капитал и сближаване, демографските неравновесия и миграцията извън тях, е жизненоважен компонент на ОСП и че при бъдещите политики за развитие на селските райони следва да се работи за по-добър териториален баланс, така че да предлагат не толкова бюрократично, а основано в по-голяма степен на участието управление на програмите за развитие на селските райони, които следва да включват мерки за повишаване на конкурентоспособността на селскостопанския отрасъл и да подкрепят реално укрепването и диверсификацията на икономиката на селските райони, да допринасят за опазването на околната среда, за насърчаване на образованието и новаторството, за повишаване на качеството на живота в селските райони, особено в районите в по-необлагодетелствано положение, и за противодействие срещу изоставянето на селскостопанската дейност от страна на младите хора,

Ф. като има предвид от една страна, че едва 6 % от европейските земеделски стопани са на възраст под 35 години, и, от друга страна, че 4,5 милиона земеделски стопани ще се пенсионират през следващите 10 години; като има предвид следователно, че е уместно обновлението на поколенията да бъде разглеждано като приоритетно предизвикателство за бъдещата ОСП,

Х. като има предвид, че ОСП трябва да отчита необходимостта от смекчаване на специфичните ограничения и структурни проблеми, пред които е изправен секторът на селското и горското стопанство в най-отдалечените райони на ЕС в резултат на островния им характер и отдалеченост, и обстоятелството, че икономиката на селските райони е силно зависима от малък брой земеделски продукти,

Ц. като има предвид, че политиката за качество понастоящем е неразделна част от бъдещата ОСП, като това означава, че развитието и укрепването на тази политика, по-специално по отношение на географските указания, ще бъде от решаващо значение за устойчивото развитие и конкурентоспособността на европейското селско стопанство,

1.  в общ план приветства съобщението на Комисията „Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс”; признава необходимостта от по-нататъшна реформа на ОСП в съответствие с променящото се естество на селскостопанския отрасъл в ЕС-27 и новия международен контекст на глобализацията; призовава за продължаване на изпълнението на силна и устойчива ОСП с бюджет, съизмерим с амбициозните цели, които трябва да бъдат осъществявани с оглед справяне с новите предизвикателства; решително отхвърля всички действия, насочени към повторна национализация на ОСП;

2.  призовава за запазване на структурата на ОСП в два стълба; подчертава, че стълб 1 следва да остане изцяло финансиран от бюджета на ЕС на годишна основа, а по стълб 2 да продължат да се прилагат многогодишното планиране, договорният подход и съфинансирането; настоятелно подчертава, че структурата от два стълба трябва да служи на целта за яснота, като всеки стълб следва да допълва другия, без да се застъпват; първият стълб следва да осигурява изпълнението на целите, изискващи всеобхватен подход, докато вторият стълб следва да бъде ориентиран към постигането на резултати и достатъчно гъвкав, за да може лесно да бъде адаптиран към национална, регионална или местна специфика; по тази причина счита, че, въпреки че съществуващата в момента двустълбова структура следва да се запази, е крайно необходимо да се направят промени в нея, за да се насочат по-ефективно необходимите за всеки един от двата стълба мерки и съответстващите им договорености за финансиране;

3.  изтъква, че продоволствената сигурност остава основната причина за съществуването на селското стопанство не само в ЕС, но и в целия свят, и особено в развиващите се страни, тъй като до 2050 г. трябва да се отговори на предизвикателството за изхранване на 9 милиарда души, като същевременно се намалява ползването на оскъдните ресурси, а именно вода, енергия и земя; призовава за политика за устойчив, продуктивен и конкурентоспособен европейски сектор на селско стопанство, който допринася значително за изпълнение на целите, определени за ОСП от Договорите и приоритетите на стратегията „ЕС 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; счита, че селското стопанство е в добра позиция, за да осигури значителен принос към справянето с изменението на климата, създаването на нови работни места чрез екологосъобразен растеж и снабдяването с енергия , произведена от възобновяеми енергийни източници, като в същото време продължава да предоставя безопасни, висококачествени хранителни продукти и продоволствена сигурност за европейските потребители;

4.  счита за изключително важно установяването на ясен набор от правила в дългосрочен план, така че европейските земеделски стопани да могат да планират инвестициите, необходими за модернизиране на селскостопанските практики и за разработване на иновативни методи, което ще доведе до по-правилни в агрономично отношение и по-устойчиви системи на селско стопанство, което е жизненоважен процес за гарантиране на тяхната конкурентоспособност на местните, регионалните и международните пазари;

5.  счита, че, за целите на опростяването, яснотата и общия подход, средствата за всеки стълб на ОСП трябва да бъдат договорени в началото на реформата;

6.  призовава бюджетът за селско стопанство на ЕС за следващия финансов период да се запази най-малкото в размера на бюджета за селско стопанство за 2013 г.; признава, че ще бъдат необходими адекватни финансови ресурси, за да се отговори на предизвикателствата в областта на продоволствената сигурност, защитата на околната среда, изменението на климата и териториалния баланс в условията на разширен Европейски съюз, както и за да се даде възможност на ОСП да допринесе за успеха на стратегията "ЕС 2020";

7.  изразява убеденост, че тази нова селскостопанска политика, насочена към системи за устойчиво производство на храни, трябва да се основава, на първо място, на по-голямо цялостно допълване между първия стълб, който обхваща директните плащания, и втория стълб, който е свързан с мерките за подпомагане на развитието на селските райони; счита, че обществените средства по новата ОСП трябва да бъдат признати за законна форма на плащане за предоставяните на обществото обществени блага, разходите за които не се компенсират от пазарните цени, и че обществените средства следва да бъдат изразходвани за стимулиране на земеделските стопани да предоставят допълнителни услуги в областта на околната среда в европейски мащаб; вярва, че този целенасочен подход ще осъществи целите на ЕС, като в същото време ще предложи необходимата за отчитане на европейското селскостопанско многообразие гъвкавост; счита, че такава система ще доведе до това, всеки компонент на плащанията да носи ясни обществени ползи по начин, прозрачен за данъкоплатците, земеделските стопани и обществото като цяло;

8.  призовава устойчивостта, конкурентоспособността и справедливостта да се превърнат в ръководни принципи за една ОСП, която съхранява специалния характер на отделните сектори и на производствените обекти, с цел да гарантира на населението безопасни и здравословни храни в достатъчно количество и на подходящи цени и да обезпечи снабдяването със суровини за силна европейска преработвателна и хранително-вкусова промишленост, както и за производство на енергия от възобновяеми източници; подчертава, че стандартите на ЕС по отношение на безопасността на храните, опазването на околната среда, хуманното отношение към животните и спазването на минимални социални норми са най-високите в света; призовава за ОСП, която гарантира тези високи стандарти на европейското селско стопанство в международната конкуренция (външна защита на качеството);

9.  признава, че голяма част от тези нови предизвикателства и цели са въплътени в правно обвързващи международни ангажименти и договори, съгласувани и подписани от ЕС, като протокола от Киото/споразуменията от Канкун и конвенциите от Рамсар и Нагоя;

10. подчертава, че опростяването е от съществено значение и трябва да бъде ръководна цел на бъдещата ОСП, с намаляване на равнище държава-членка на разходите за управление на политиката, и също така че са необходими общи правни основания, които трябва да бъдат оповестявани своевременно и да се поддават на единно тълкуване;

11. подчертава, че развитието на политика в областта на качеството на храните, включително от гледна точка на географско указание (ЗНП/ЗГУ/ХТСХ), трябва да бъде приоритетен аспект на ОСП и да бъде задълбочено и засилено, така че ЕС да може да поддържа своята водеща позиция в тази област; счита, че за тези висококачествени продукти следва да бъде разрешено използването на оригиналните инструменти за управление, защита и реклама, което ще им даде възможност да се развият по един хармоничен начин и да продължат да дават своя съществен принос за устойчивия растеж и конкурентоспособност на европейското земеделие;

12. призовава Комисията да засили своите усилия в научноизследователската и развойната дейност за целите на иновациите и популяризирането; поради това призовава за отделяне на постоянно внимание на научноизследователската дейност в областта на земеделието и храните в бъдещите програми на ЕС за научноизследователска и развойна дейност;

Директни плащания

13. отбелязва, че несвързаните с производството директни плащания, обусловени от изисквания за кръстосано спазване, могат да допринасят за стабилизиране на доходите на земеделските стопани, като позволяват на земеделските стопани да предоставят, в допълнение към производството на храни, жизненоважни обществени блага за цялото общество, като например екосистемни услуги, заетост, управление на ландшафта и жизнеността на икономиката на селските райони на територията на ЕС; счита, че директните плащания следва да възнаграждават земеделските стопани за предоставянето на тези обществени блага, тъй като сам по себе си пазарът не предоставя обществени блага и все още не възмездява земеделските стопани за тяхното предоставяне, и то в период, когато земеделските стопани често са изправени пред високи производствени разходи за производството на висококачествени храни и пред ниски изкупни цени (цени франко земеделското стопанство) за произведените от тях продукти;

14. изисква и за в бъдеще силен и добре финансиран първи стълб, способен да посрещне новите предизвикателства пред европейското селско стопанство;

15. изисква справедливо разпределяне на средствата в ОСП за първия и втория стълб както между държавите-членки, така и между земеделските стопани в рамките на една държава-членка, при което прагматичният подход следва да бъде основен принцип за обективни критерии; отхвърля големите неравенства при разпределянето на тези средства между държавите-членки; счита, че това ще доведе до постепенно заместване, след един преходен период, на системата, основана на остарели исторически референтни стойности, с подпомагане, което е справедливо и поради това е разпределено по-ефективно между държавите, различните земеделски отрасли и земеделските стопани; изтъква също така, че това налага по-ефективни плащания за подпомагане, които са по-добре насочени и предлагат по-големи стимули с цел да се подпомогне селското стопанство да осъществи промяна към по-устойчиви селскостопански системи; в съответствие със съобщението на Комисията, отхвърля еднаквите фиксирани директни плащания за целия ЕС, които не биха взели предвид европейското многообразие; счита запазването на многообразието на селското стопанство и неговите производствени обекти в ЕС за основна цел и следователно изказва становище за зачитане на специфичните условия на производство в държавите-членки, доколкото е възможно, чрез по-целенасочена система за директни плащания;

16. подкрепя, поради това, схема за единно плащане, която ще доведе до известно преразпределение с цел справедливо разпределяне на средствата за пряко подпомагане в целия ЕС; предлага всяка държава-членка да получава минимален процент от средната за ЕС стойност на директните плащания и да се определят горни граници; изказва становище за възможно най-бързо прилагане с ограничен преходен период;

17. препоръчва при директните плащания към отделните производители да се преустанови ползването на специфичните за съответното стопанство исторически референтни стойности, използвани за разпределение сред държавите-членки, и призовава за преход през следващия финансов период към регионална или национална премия, въз основа на площ, при необвързани с производството плащания; признава при все това, че ситуациите в отделните държави-членки са много различни, което изисква специфични мерки по региони;

18. застъпва становището, че държавите-членки, които в момента използват схемата за единно плащане на площ (СЕПП), следва след ограничен преходен период да преминат в системата на режима на единно плащане с права на плащане; призовава да се предостави подкрепа за това преминаване, включително финансова и техническа подкрепа;

19. приветства признаването на ролята на дребните земеделски стопани в развитието на селското стопанство и на селските райони в Европа; изразява своята подкрепа за установяването на специфична, опростена схема за подпомагане на дребните земеделски стопани, които допринасят за стабилизиране на развитието на селските райони; призовава Комисията, с цел прозрачност и правна сигурност, да установи гъвкави и обективни критерии за определяне на статута на дребните земеделски стопани от всяка държава-членка; изисква тези държави-членки да решат, в съответствие с принципа на субсидиарност, кои земеделски стопани могат да участват в тази схема;

20. призовава за по-нататъшно опростяване на схемата за директни плащания, по-специално за опростени правила за прехвърляне на права на плащане при неактивиране, за правилата относно националния резерв в зависимост от прехода към регионално/национално единно плащане на площ, за сливане на минимални права за получаване на плащане и за ефективна и небюрократична система за мониторинг за двата стълба; застъпва становището, че административни системи, които функционират доказано добре, следва да бъдат разглеждани благосклонно в контекста на мащаба на предписания мониторинг;

21. отбелязва, че са необходими мерки, насочени към проблема със смяната на поколенията в селскостопанския сектор, като се има предвид, че едва 6 % от европейските земеделски стопани са по-млади от 35 години, а в същото време 4,5 милиона земеделски стопани ще се пенсионират през следващите десет години; признава, че младите земеделски стопани са изправени пред много препятствия при стартирането на дейността си, например високите разходи за инвестиране и липсата на достъп до земя и кредити; подчертава факта, че мерките, насочени към млади земеделски стопани, съдържащи се във втория стълб, се оказаха недостатъчни, за да спрат бързия темп на застаряване в селскостопанския сектор, и призовава за предложения за спиране на тази неустойчива тенденция, които следва да включват изменения на правилата за националния резерв, за да ги насочи в по-голяма степен към младите хора;

22. подчертава, че ОСП следва да бъде неутрална по отношение на пола и че и на двамата съпрузи, когато те работят в селското стопанство, следва да се предоставят еднакви права; подчертава факта, че от 26,7 милиона редовно заети лица в селското стопанство в Европейския съюз около 42 % са жени, но че едва едно от всеки пет стопанства (около 29 %) се управлява от жена;

23. застъпва становището, че отделянето на плащанията от производството вече е доказало значението си, тъй като дава по-голяма свобода на земеделските стопани при вземането на решения и гарантира, че земеделските стопани могат да реагират на сигналите, които подава пазарът, и като поставя по-голямата част от ОСП в съответствие със „зелената кутия“ на СТО; подкрепя предложението на Комисията обвързаните с производството премии да продължат да бъдат плащани и в бъдеще в някои райони, в които няма алтернатива на установените, обвързани с много разходи форми на производство и продукти; признава поради това, че обвързаните с производството премии могат да се поддържат в тясно ограничена рамка дори след 2013 г.;

24. поради това призовава да се даде на държавите-членки възможността част от плащанията да останат изцяло или частично обвързани с производството в рамките на поетите от Съюза ангажименти към СТО, за да бъдат финансирани мерки, свързани със смекчаване на въздействието от отделянето на плащанията от производството в специфични райони и сектори, които са икономически, екологично и социално уязвими; в допълнение към това вярва, че тези плащания биха могли да насърчат екологични мерки, свързани с площта, и териториалното сближаване и да насърчават, подкрепят и укрепват ключови селскостопански сектори, включително подобряване на качеството, производството на земеделски суровини, някои специфични видове производство или някои видове селско стопанство;

25. констатира, че поради исторически причини земеделските стопанства в Европейския съюз имат изключително разнообразна структура, що се отнася до размера на стопанството, организацията на труда, производителността на труда и правната форма; съзнава, че директните плащания се предоставят по начин, който често подставя под въпрос тяхната законност; отбелязва предложението на Комисията за въвеждане на горна граница за директните плащания и приветства този опит за разрешаване на въпроса относно легитимността на ОСП и нейното приемане от обществото; изисква от Комисията да обмисли въвеждането на подобни механизми, които да подпомогнат това развитие, като например система за постепенно намаление на преките плащания в зависимост от размера на земеделските стопанства, която отчита обективните критерии трудова заетост и устойчиви практики;

26. призовава Комисията да представи практически предложения за подпомагане на сектора на животновъдството в средносрочен и дългосрочен план, за да се справи с повишаващите се цени на суровините; счита, че това би могло да стимулира използването на системи от тревни пасища и протеинови култури при редуване на културите, което би дало по-големи икономически преимущества за земеделските стопани, би спомогнало за справяне с новите предизвикателства и би намалило зависимостта от внос на протеинови култури, а би могло да се отрази благоприятно и върху производствените разходи за фуражи; призовава Комисията да предложи елемент на гъвкавост за държавите-членки по подобие на настоящия член 68, така че животновъдните стопанства, които се съсредоточават върху качество и устойчивост, да не бъдат изключени от новата система за помощ и да бъдат отчетен техният специфичен характер;

27. застъпва становището, че преките плащания следва да бъдат предназначени изключително за активни земеделски стопани; разбира при това, че в схемата на несвързани с производството преки плащания всеки собственик на стопанство, който ползва селскостопански площи за каквото и да било производство и ги поддържа в добро земеделско и екологично състояние, следва да получи преки плащания; иска следователно от Комисията да даде дефиниция за активен земеделски стопанин, която може да се използва в административно отношение от държавите-членки без допълнителни управленски усилия и разходи, като при това следва да се гарантира, че традиционните селскостопански дейности (основното, спомагателното и допълнителното производство), независимо от правното положение, са класифицирани като активни селскостопански дейности и че се вземат предвид диапазонът на земеползване и различните договорености за управление на замята, както и управлението на общински земи; счита да необходимо да уточни, че определението на понятието активен земеделски стопанин следва да изключва случаи, в които административните разходи за извършване на плащане всъщност са по-големи от размера на самото плащане;

28. подкрепя компенсирането на неблагоприятните природни условия във втория стълб и отхвърля допълнителните плащания във втория стълб въз основа на допълнителните административни тежести;

Защита на ресурсите и компонент на политиката в областта на околната среда

29. застъпва становището, че подобрената защита и управление на природните ресурси са основна част на устойчивата селскостопанска дейност, които оправдават, в рамките на новите предизвикателства и целите на стратегията „ЕС 2020“, допълнителни стимули за насърчаване на земеделските стопани да възприемат екологосъобразни практики, които излизат извън основните изисквания на кръстосаното спазване, и които биха спомогнали за допълването на вече съществуващите агроекологични програми;

30. счита, че защитата на природните ресурси следва да се обвърже по-тясно с предоставянето на директни плащания, и поради това призовава за въвеждане чрез екологосъобразен компонент на схема от стимули на равнище ЕС, целяща да се увеличи устойчивостта на земеделските стопанства и дългосрочната продоволствена сигурност чрез ефективно управление на оскъдните ресурси (вода, енергия, земя), като същевременно се намалят производствените разходи в дългосрочен план чрез намаляване на употребата на влаганите ресурси; счита, че тази схема следва да предоставя максимална подкрепа за земеделските стопани, които имат ангажимент или желаят да поемат такъв, стъпка по стъпка, за по-голямо използване на селскостопански практики, целящи да се постигнат по-устойчиви производствени системи;

31. подчертава, че тази схема следва да се придружава от опростяване на системата на кръстосано спазване за получатели на директни плащания, да се прилага чрез прости мерки, да установява баланс между екологичните и икономическите резултати, да бъде подходяща от агрономична гледна точка и да не дискриминира земеделските стопани, които вече участват до голяма степен в агроекологични програми;

32. отхвърля прилагането на нова система за допълнително плащане, която води до допълнителни системи за контрол и санкции с цел повишаване на екологосъобразността; настоява, че трябва да се избягват практическите пречки за земеделските стопани и административните усложнения за органите; настоява освен това, с оглед на оптимизирането на административните процедури, свързани с тези мерки, всички контролни механизми в селското стопанство да се прилагат едновременно, доколкото е възможно;

33. поради това призовава Комисията да представи възможно най-скоро оценка на въздействието на практическите административни условия, свързани с прилагането на екологосъобразен компонент; подчертава, че мерките по отношение на околната среда имат потенциала да стимулират производствената ефективност на земеделските стопани и настоява, че следва да бъдат покрити всички възможни разходи и пропуснати приходи от прилагането на подобни мерки;

34. счита, че всички държави-членки следва да се стремят към по-нататъшно екологизиране въз основа на приоритетен списък на мерките, обвързани с площта, и/ или мерките на равнище стопанства, които се финансират от ЕС на сто процента; счита, че всеки получател на тези конкретни плащания в ЕС трябва да прилага определен брой мерки за екологизиране, които следва да надграждат на основата на съществуващите структури и да са избрани от национален или регионален списък, установен от съответната държава-членка въз основа на по-широк списък на равнище ЕС, приложим към всички видове финансиране; счита, че примерите за подобни мерки биха могли да включват:

- подкрепа за ниски въглеродни емисии и мерки за ограничаване или улавяне на емисиите на парникови газове,

- подкрепа за ниско потребление на енергия и енергийна ефективност,

- буферни ивици, синори, наличие на жив плет и т.н.,

- постоянни пасища,

- техники за прецизно земеделие,

- разнообразие на културите и редуване на културите,

- планове за ефективност по отношение на фуражите;

35. изразява убеждение, че ЕС има значителна роля за посрещането на предизвикателствата на осигуряването на прехраната и енергийната сигурност и поради това следва да гарантира, че селското стопанство участва пълноценно в справянето с тези две предизвикателства; поради това счита, че предложението на Комисията за включване на задължително оставяне на земя под угар в списъка с мерки за постигане на устойчивост е неподходящо,

36. призовава в ОСП да се включат цели за използване на устойчива енергия; счита, че селскостопанският сектор до 2020 г. би могъл да използва 40 % възобновяеми горива и до 2030 г. изобщо да не използва изкопаеми горива;

37. отбелязва, че биотехнологиите от следващо поколение вече са готови и поради това настоятелно призовава Комисията да разработи междусекторна политика за биомасата за биотехнологиите от следващо поколение, включително критерии за устойчивост за биомасата, като част от реформата на ОСП, така че да се позволи развитието на устойчив пазар за биомаса от селското и горското стопанство и селскостопанско-промишлените предприятия посредством стимулиране на събирането на налични остатъци за производството на биоенергия, като същевременно се предотвратява увеличението на емисиите и загубата на биоразнообразие;

38. подчертава, че рационални европейски политики, като например по-евтин дизел за селскостопанска употреба, освобождаване от акциз за електроенергия и горива, произведени за земеделски цели, особено за захранвани с електричество помпи за напояване, биха могли да подпомогнат европейските земеделски стопани да увеличат своето производство и да снабдяват както вътрешния, така и външния пазар със селскостопански продукти; подчертава също важността на това, новаторските системи за напояване да гарантират устойчивостта на европейското селско стопанство, предвид опустошителните ефекти от изменението на климата като суша, жеги и опустиняване на земеделската земя, предназначена за снабдяване на хората с храни;

39. подчертава нуждата от разработване на ефикасни системи за напояване, така че да се гарантират ефикасни земеделски методи в държавите-членки, които да могат да задоволят търсенето на хранителни продукти на национално равнище и да доставят земеделски продукти на експортния пазар, като се има предвид, че в бъдеще ще има недостиг на вода, и по-специално на питейна вода;

40. изразява съжаление, че целите на ЕС по отношение на биоразнообразието още не са постигнати, и очаква ОСП да допринася за усилията за постигане на тези цели и на целите от Нагоя за биоразнообразието;

41. призовава за това, новата ОСП да насърчава запазването на генното разнообразие, да съответства на Директива 98/58/ЕО относно хуманното отношение към животните и да не финансира производството на храни от клонирани животни и тяхното потомство или поколения;

42. подчертава значението на проучването на всички възможности за сътрудничество между държавите-членки, включващо всички заинтересовани страни, за целите на защитата на почвите;

Кръстосано спазване и опростяване

43. посочва, че съгласно системата за кръстосано спазване предоставянето на директни плащания подлежи на спазване на нормативните изисквания и поддържане на стопанството в добро земеделско и екологично състояние, като остава едно от най-подходящите средства за оптимално предоставяне на базови услуги във връзка с екосистемите от страна на земеделските стопани и отговаря на новите екологични предизвикателства чрез гарантиране на предоставянето на основни обществени блага; отбелязва обаче, че въвеждането на кръстосано спазване се сблъсква с редица проблеми във връзка с администрирането и с приемането от страна на земеделските стопани;

44. счита, че директните плащания не са оправдани без обвързване с условия и затова следва да се прилага еднакво за всички получатели на директни плащания система на кръстосано спазване, която е опростена и ефикасна в практически и административен план по отношение на контрола; подчертава, че кръстосаното спазване трябва да се основава на риска и да бъде пропорционално и че трябва да бъде зачитано и прилагано в достатъчна степен от компетентните национални и европейски органи;

45. счита, че по-добрата защита и управление на ресурсите следва също така да бъдат основен елемент от земеделието в рамките на кръстосаното спазване, в резултат на което могат да бъдат постигнати повече ползи за околната среда; призовава за оптимизирано, ефективно и ефикасно осъществяване на контрола по кръстосаното спазване и за целеви подход към обхвата на кръстосаното спазване; призовава за обмен и интегриране на системите за най-добри практики между разплащателните агенции и органите за мониторинг, като например оперативната съвместимост на бази данни и оптималното използване на целесъобразни технологии, с цел да се намали, доколкото е възможно, административната тежест за земеделските стопани и администрацията; счита, че кръстосаното спазване следва да се ограничи до стандарти, свързани със селското стопанство, които се поддават на систематичен, опростен мониторинг и са основани на задължение за постигане на резултати, и че правилата следва да бъдат хармонизирани; подчертава важността на съществуването на равнища на толерантност и прилагането на пропорционалност в рамките на всяка нова система за санкции;

46. счита, че мониторингът на кръстосаното спазване би трябвало да е в по-голяма степен свързан с критерии за постигане на резултати и със стимули за земеделските стопани да постигат резултати; счита освен това, че самите земеделски стопани следва да участват в по-голяма степен в този мониторинг с оглед на тяхното ноу-хау и практически опит и счита, че това би послужило за пример и би мотивирало особено по-малко ефективните земеделските стопани;

47. отхвърля въвеждането на обременяващи и неясни изисквания, произтичащи от Рамковата директива за водите, в системата за кръстосано спазване, докато не се изясни състоянието на прилагане на тази директива във всички държави-членки;

48. признава значителните усилия, вече положени в животновъдния сектор, който е понастоящем в затруднения, за привеждане на сградите и оборудването в съответствие с хигиенните и здравни стандарти; без да се засягат основните принципи на безопасност на храните и проследимост, призовава за критичен преглед на някои стандарти, свързани с хигиената, здравето и идентификацията на животните, с цел да бъде сложен край на непропорционално големите тежести, наложени на малките и средните предприятия (МСП); призовава по-конкретно Комисията да прегледа хигиенните стандарти на ЕС, особено тези за местен или директен маркетинг и за трайността на продуктите, за да ги направи пропорционални на рисковете и да избегне създаването на непропорционално бреме за малките производствени канали, като например преките отношения производител—потребител и късите вериги за хранително снабдяване;

Пазарни инструменти, мрежа за сигурност и управление на риска

49. счита, че е от значение възможността да се предприемат действия срещу прекалена нестабилност на цените и да се реагира своевременно на кризи, причинени от нестабилност на пазара в рамките на ОСП и на световните пазари; признава основната роля, която мерките за пазарна подкрепа са играли в миналото при отговора на кризи в селскостопанския сектор, по-специално ролята на мерките за интервенция и частно складиране; подчертава,че мерките в подкрепа на пазара трябва да бъдат ефективни и да се задействат веднага щом са необходими, за да се избягнат сериозни проблеми за производителите, преработвателите и потребителите и да се даде на ОСП възможност да изпълни първостепенната си стратегическа цел: продоволствената сигурност;

50. подчертава, че ОСП следва да включва определен брой гъвкави и ефективни пазарни инструменти, изпълняващи функция на мрежа за сигурност, определени на подходящи равнища, налични в случай на сериозни смущения на пазара; счита, че тези инструменти не следва да бъдат постоянно активирани и не трябва да служат за постоянен и неограничен канал за реализация на продукция; някои от тези инструменти вече съществуват, но могат да бъдат адаптирани, други могат да бъдат създадени съгласно нуждите; счита, че като се имат предвид много различните условия, които съществуват в отделните сектори, диференцираните секторни решения са за предпочитане пред всеобхватните подходи; обръща внимание на трудностите, които земеделските стопани срещат при опитите си да планират предварително в периоди на изключителна нестабилност; счита, че, като се има предвид повишената нестабилност на пазарите, пазарните инструменти следва да бъдат преразгледани, за да се увеличи тяхната ефективност и гъвкавост, да се осигури по-бързо въвеждане, разширяване на обхвата към други сектори, при необходимост, и приспособяване към текущите пазарни цени и да се предостави ефективна мрежа за сигурност, без да се нарушава пазарът;

51. застъпва становището, че сред тези пазарни инструменти следва да присъстват специални инструменти за управление на предлагането, чието справедливо и недискриминационно функциониране може да гарантира ефективно управление на пазара и да предотвратява кризи в резултат на свръхпроизводство, без това да струва нищо на бюджета на Съюза;

52. призовава за многопластова мрежа за сигурност, която обхваща всички сектори, състояща се от комбинация от инструменти като публично и частно складиране, публична интервенция, инструменти за пазарни смущения и клауза за извънредни ситуации; изисква при временни смущения на пазара за специфични сектори да се допускат частното складиране и публичната интервенция; призовава освен това да се установят инструмент за пазарни смущения и клауза за извънредни ситуации общо за всички сектори, което да даде възможност на Комисията при определени обстоятелства в случай на криза да предприема действия за ограничен период до една година, които да бъдат по-ефективни, отколкото досега; поради това счита, че в бъдещите бюджети на ЕС следва да се предвиди специален резервен бюджетен ред, който да може да бъде активиран бързо, за да предостави инструмент за бързо реагиране в случай на сериозна криза в селскостопанските пазари;

53. счита, че прилагането на инструменти за намеса попада в изпълнителните правомощия на Комисията; подчертава обаче, че Европейският парламент трябва да бъде незабавно информиран за планираните действия; в този контекст подчертава, че Комисията трябва надлежно да взема предвид позициите, приети от Парламента;

54. призовава ефективността на системата за интервенция да бъде подобрена чрез годишна оценка, извършвана прагматично и в контекста на ситуацията на пазарите;

55. счита, че с оглед на предвижданите екологични, климатични и епидемиологични предизвикателства и с оглед на значителните колебания на цените на селскостопанските пазари от жизненоважно значение е да има допълнителни, по-ефективни мерки за превенция на риска, достъпни за всички земеделски стопани в различните държави-членки, на равнището на Съюза, на държавите-членки и на отделните стопанства с цел защита на доходите;

56. припомня, че пазарно ориентираното производство, директните плащания и конкурентоспособността са в центъра на всяко застраховане срещу риск и че и земеделските производители носят отговорност за съобразяването с риска и предвиждането на риска; подкрепя в тази връзка държавите-членки в това, да предоставят на земеделските стопани национални инструменти за застраховане срещу риск без повторна национализация и нарушаване на пазарите; счита поради това, че Комисията следва да разработи общи правила за доброволно подпомагане на системите за управление на риска от страна на държавите-членки, евентуално чрез установяването на общи правила, съответстващи на тези на СТО, при единната организация на пазара, за да се изключи всяко нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар; призовава освен това Комисията да изпраща уведомление за всички мерки, свързани с въвеждането на управление на риска, и да представя съответната оценка на въздействието заедно със законодателните предложения;

57. счита, че застрахователни схеми в частния сектор, както и застрахователни схеми срещу множество рискове (например застраховка срещу климатични рискове, застраховка срещу загуба на доход), фючърсни договори и взаимни фондове, частично финансирани с публични средства, биха могли да бъдат развити и стимулирани в държавите-членки с оглед на нарастващите рискове; в това отношение насърчава особено съвместните действия от земеделски производители за формиране на консорциуми и кооперативи; приветства развитието на нови иновативни инструменти; подчертава обаче, че те следва да спазват правилата на СТО и не следва да нарушават условията за конкуренция и търговията в рамките на ЕС; следователно призовава за рамка, която да бъде предоставена за държавите-членки, прилагащи тези мерки, която следва да бъде заложена в единната обща организация на пазара;

58. призовава Комисията да провери доколко е възможно ролята на групите от производители или браншовите обединения при превенция на риска и при насърчаване на качеството да обхване всички сектори на производството; призовава мерки от този вид да вземат по-специално предвид продуктите, обхванати от схеми за знак за качество;

59. призовава Комисията да предложи конкретни мерки в рамките на реформата на ОСП, ориентирани към насърчаване на създаването на нови организации на производители, с цел да се укрепят пазарните им позиции;

60. застъпва се за това, режимът на пазара на захарта от 2006 г. в сегашната му форма да се удължи поне до 2020 г., и призовава за подходящи мерки, за да се защити производството на захар в Европа и да се позволи на сектора на захарта в ЕС да подобри своята конкурентоспособност в една стабилна рамка;

61. счита, че Комисията следва да разгледа възможността да предложи запазване на правата за разсаждане на растения в лозарския сектор след 2015 г. и следва да вземе този въпрос предвид в своя доклад, който трябва да бъде предаден през 2012 г., относно оценка на реформата на OОП на вино от 2008 г.;

62. счита, че следва да бъдат укрепени системите за управление в производството на плодове и зеленчуци (цитрусови плодове и всички съответни продукти), вино и зехтин и че е необходим по-ефективен фонд за кризи при производството на плодове и зеленчуци, по-добро управление на кризи в сектора на виното и осъвременена система за частно складиране на зехтин;

Международна търговия

63. призовава ЕС да гарантира съгласуваност между ОСП и своите политики в областта на развитието и търговията; по-специално настоятелно призовава ЕС да обръща внимание на положението в развиващите се страни и да не застрашава капацитета за производство на храни и дългосрочната продоволствена сигурност в тези страни и способността на тяхното население да се изхранва, като спазва принципа на съгласуваност на политиките с цел развитие (СПР); поради това счита, че търговските споразумения на ЕС за селско стопанство не следва да пречат на пазарите в най-слабо развитите страни;

64. припомня ангажимента, поет от членовете на СТО по време на Министерската конференция в Хонконг през 2005 г., за постигане на премахването на всякакви форми на субсидии за износ, изцяло в паралел с налагането на дисциплина за всички експортни мерки с равностоен ефект, особено експортни кредити, държавни предприятия за търговия със селскостопански продукти и регулиране на хранителни помощи;

65. изисква от Комисията да представи подробна оценка на въздействието на всички протичащи в момента търговски преговори, по-специално споразумението за асоцииране между ЕС и Меркосур, които следва да не оказват неблагоприятно влияние върху развиващите се страни и да не възпрепятстват ефективността на ОСП в периода до 2020 г.;

66. отбелязва, че храната е не просто стока, а че достъпът до храна е от основно значение за човешкото съществувание; призовава ЕС посредством търговската си политика и политиката си за развитие да насърчава устойчивите селскостопански практики и продоволствената сигурност в най-слабо развитите и в развиващите се страни в контекста на нарастващо търсене и увеличаване на цените на храните,

67. призовава Комисията да проучи каква роля е изиграла концентрацията на международната търговия със зърнени култури при нарастването на ценовите колебания;

Веригата на доставка на храни

68. призовава да се формулират решения на световно равнище за борба срещу спекулацията със селскостопански стоки и срещу изключителната ценова нестабилност, тъй като те потенциално излагат на риск продоволствената сигурност; признава обаче значението на добре функциониращия фючърсен пазар за селскостопански стоки; счита, че единствено координирано действие на международно равнище е в състояние да намали ефективно прекомерната спекулация; в тази връзка подкрепя предложението на френското председателство на Г-20 групата да договори мерки за борба срещу нарастващата ценова нестабилност на селскостопанските суровини; изказва се в подкрепа на световна система за уведомяване и координирано действие по отношение на запаси от селскостопански продукти, предназначени за осигуряване на продоволствена сигурност; съответно отбелязва, че следва да се обмисли въпросът за поддържане на запаси от жизненоважни селскостопански стоки; подчертава, че поставените цели не могат да бъдат постигнати без увеличаване на капацитета за складиране и без разработване на инструменти за мониторинг и наблюдение на пазарите; подчертава по-специално обезпокоителното въздействие от глобалната ценова нестабилност върху развиващите се страни;

69. подчертава обстоятелството, че за разлика от секторите нагоре и надолу по веригата от първичното селскостопанско производство, средните доходи на земеделските стопани и домакинствата в селските райони са в непрекъснат спад през последните десетилетия в сравнение с останалите сектори на икономиката, като достигат едва половината от доходите на градските домакинства, като в същото време търговците, включително търговците на дребно, съществено увеличиха пазарната си мощ и маржовете в хранителната верига;

70. призовава да се предприемат мерки за укрепване на управленския капацитет на първичните производители и на организациите на производители и за укрепване на техните позиции за договаряне на изгодни условия спрямо други икономически оператори в хранителната верига (преди всичко търговци на дребно, преработватели и доставчици на ресурси), при зачитане на правилното функциониране на вътрешния пазар; счита, че функционирането на веригата на доставка на храни трябва спешно да се подобри посредством законодателни инициативи за постигане на по-голяма прозрачност в цените на храните и действия за справяне с нелоялни търговски практики, като по този начин се даде възможност на земеделските стопани да получават добавената стойност, която те заслужават; призовава Комисията да укрепва позициите на земеделските стопани и да насърчава лоялната конкуренция; счита, че следва да се разгледа възможността за назначаване на омбудсмани с цел разрешаване на спорове между оператори по веригата на доставка на храни;

71. счита освен това, че с оглед поставяне на земеделските стопани в по-силна позиция в хранителната верига, следва да се разработят инструменти, подпомагащи земеделските стопани да използват къси производствени вериги, които са прозрачни и ефективни, имат слабо въздействие върху околната среда, насърчават качеството и предоставят информация за потребителите, включват по-малко посредници и стимулират лоялно и прозрачно ценообразуване;

72. призовава да се запази схемата за предоставяне на подкрепа за най-бедните хора в обществото;

Развитие на селските райони

73. признава значението на политиките за развитие на селските райони, както са определени и финансирани по втория стълб, с оглед на техния принос за подобряване на резултатите в опазването на околната среда, модернизирането, иновациите, инфраструктурата и конкурентоспособността, както и необходимостта от по-нататъшно развитие на икономиката в селските райони, хранително-вкусовия сектор и нехранителния сектор и по-добро качество на живота в селските райони; подчертава освен това необходимостта от постигане на политически цели, включително целите на стратегията „ЕС 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, които следва по принцип да са от полза също за земеделските стопани и селските общности;

74. счита, че мерките за развитие на селските райони трябва да отговарят на предизвикателствата в областта на продоволствената сигурност, устойчивото управление на природните ресурси, изменението на климата, загубата на биоразнообразие и изчерпването на водите и на плодородието на почвите и трябва да подкрепят балансираното териториално сближаване и заетостта; счита, че тези мерки следва също да насърчават независимостта чрез производството в стопанствата на енергия от възобновяеми източници, по-конкретно от отпадъчни селскостопански продукти; потвърждава, че мерките за развитие на селските райони следва да помагат за запазване на увеличена добавена стойност в селските райони, като насърчават развитието на инфраструктурата в тези райони и предоставянето на достъпни услуги на местното население и предприятия;

75. счита, че в този контекст следва да се обърне особено внимание на подпомагането на младите земеделски стопани; счита, че като се има предвид бързото застаряване на населението на селските райони в Европа, от съществено значение са привлекателните мерки за насърчаване на започване на дейност от млади земеделски стопани и други нови участници и че следва да се предоставят схеми за подкрепа по втория стълб, например достъп до земя, безвъзмездни помощи и изгодни заеми, особено в сферите на иновациите, модернизацията и развитието на инвестициите и др., и очаква подобни механизми да се прилагат във всички държави-членки;

76. предлага значителен процент от земеделската земя да бъде обхваната от агроекологични схеми, което следва да предостави финансови и технически стимули за земеделските стопани да преминават към по-устойчиви модели на селско стопанство, които са по-ефикасни по отношение на ресурсите и се нуждаят от по-малко входящи ресурси;

77. подчертава, че политиката за развитие на селските райони трябва да дава възможност за овладяването на целия природен и човешки потенциал на селските райони и чрез качествено земеделско производство, например посредством преки продажби, промоция на продукти, снабдяване на местни пазари и диверсификация, както и пласмент на биомаса, енергийна ефективност и т.н.;

78. подчертава, че е необходима подходяща инфраструктура за разработването и разпространението на знания за селското стопанство и иновационни системи, включително възможности за образование и обучение, консултантски услуги за земеделски стопанства и обмен на най-добри практики, така че да бъдат подпомагани иновативните земеделски стопани да предават своя опит и да се подобрят веригите на добавена стойност в селските райони; счита, че подобни програми следва да се предоставят във всички държави-членки;

79. следователно подкрепя въвеждането на целенасочени мерки, които държавите-членки да определят по втория стълб, за да се постигнат общите цели на ЕС в областта на развитието на селските райони (стратегията „ЕС 2020“); подчертава значимостта на съществуването на цялостна целенасочена и ориентирана към резултатите европейска рамка, като същевременно настоява, че държавите-членки и регионалните органи са в най-добра позиция да вземат решения по програмите, които могат на местно равнище да допринесат в най-голяма степен за европейските цели; поради това призовава за използване на субсидиарност и гъвкавост при изготвянето на програми за развитие на селските райони и за силен, насърчаващ участието подход на местно и подрегионално партньорство, с използване на метода LEADER при изготвянето и прилагането на бъдещите европейски и национални програми за развитие на селските райони; счита, че намален национален принос, приложим спрямо по-целенасочените мерки, следва да бъде определен въз основа на оценки на въздействието и подробни симулации;

80. в контекста на развитието на селските райони препоръчва да се предвидят целенасочени мерки и за защита на планинските гори;

81. изисква от Комисията да установи нови инструменти за финансиране, подкрепящи по-конкретно земеделските стопани, които навлизат в селскостопанския сектор, при получаването на достъп до изгодни заеми, или нова система, наречена например JERICHO („Joint Rural Investment CHOice“, Съвместен избор за инвестиции в селските райони), за Фонда за развитие на селските райони, въз основа на опита от инициативата JEREMIE в рамките на структурните фондове;

82. подчертава, че по-малко облагодетелстваните райони често имат висока стойност от гледна точка на култивирания ландшафт, опазването на биоразнообразието и предоставянето на екологични ползи, както и за динамиката на селските райони; във връзка с това препоръчва да се запази компенсаторното обезщетение за необлагодетелстваните райони по втория стълб и призовава да се увеличи ефективността му; счита, че целенасоченият характер на подкрепата за земеделските стопани, извършващи дейност в райони в по-неблагоприятно положение е от най-голямо значение за продължаването на земеделските дейности в тези области, като така се намалява заплахата от запустяване на земите; подчертава, че фината настройка на критериите трябва да бъде извършвана от държавите-членки и регионалните и местните органи, в рамката, определена от ЕС;

83. подчертава, че селските структури в различните държави-членки са много различни и затова за тях са необходими различни мерки; следователно призовава за повече гъвкавост, за да се дава възможност на държавите-членки и регионите да приемат доброволни мерки, които следва да бъдат съфинансирани от ЕС, при условие че тези мерки са съобщени на Комисията и са одобрени; изтъква, че размерът на съфинансирането следва да продължи да отчита конкретните нужди и обстоятелства на регионите за сближаване в периода след 2013 г.;

84. препоръчва за мерките по втория стълб, които са от особено значение за държавите-членки, настоящият размер на съфинансирането да продължи да се прилага след 2013 г.; подчертава обаче, че подобно допълнително национално съфинансиране не следва да води до повторна национализация на втория стълб или увеличаване на различията във възможностите на държавите-членки да съфинансират своите приоритети;

85. подчертава, че модулацията като средство за финансиране на мерките за развитие на селските райони, във всичките й разновидности, както задължителна, така и доброволна, изтича през 2012 г.;

86. призовава при разпределянето на бюджетните кредити във втория стълб да се избягват резки промени, тъй като държавите-членки, местните органи и земеделските стопанства имат нужда от сигурност и последователност, които да им позволят да изграждат планове; подчертава, че обсъжданията на разпределянето на това финансиране следва да бъдат неразделни от обсъжданията на разпределението на финансиране по първия стълб; поради това призовава Комисията да възприеме прагматичен подход като основен принцип за преразпределяне на средствата по втория стълб; признава необходимостта от справедливо разпределение на средствата по втория стълб между държавите-членки съобразно обективни критерии, които трябва да отразяват разнообразието в потребностите в различните европейски райони; препоръчва тези промени да бъдат постигнати след ограничен преходен период успоредно с измененията, извършени в разпределението на средства по първия стълб;

87. отдава предпочитание на правила относно съфинансирането в развитието на селските райони, които дават възможност на регионално или местно равнище за взаимно допълване между публични и частни средства от съфинансирания на национално равнище дял, като така се укрепват наличните средства за преследване на целите, определени от публичната политика за селските райони;

88. призовава за опростяване на всички равнища на програмното планиране и програмното управление във втория стълб, за да се повиши ефективността; призовава освен това за опростени, ефективни и ефикасни системи за мониторинг, оценка и докладване на мерките по кръстосаното спазване; счита, че проверките и мониторингът по първия и втория стълб следва да бъдат хармонизирани и приведени в по-добро съответствие, като им се създадат подобни правила и процедури, за да се намали цялостното бреме на проверките за земеделските стопани; призовава за по-гъвкаво функциониране на петгодишния период на поети задължения за агроекологични мерки;

89. призовава кооперациите да бъдат освободени от разпоредбите на Препоръка 2003/61/ЕО на Комисията относно недопустимостта на предприятия, които надхвърлят определени прагове за МСП, за достъп до финансиране за развитието на селските райони и като цяло плащания на помощи над определена граница;

90. счита, че най-отдалечените региони следва да продължат да се ползват от специфично третиране в рамките на политиката за развитие на селските райони в бъдеще, тъй като географските затруднения, пред които са изправени, и малкият брой земеделски продукти, от които зависи селската икономика в тези региони, оправдават поддържането на размер на общностното съфинансиране в размер до 85 %, за да бъдат покрити разходите за техните програми за развитие на селските райони;

91. приветства преминаването към по-голяма координация на равнището на ЕС между програмите за развитие на селските райони и по-специално политиката на сближаване, с оглед избягването на дублиране, противоречиви цели и застъпване; припомня обаче, че мащабът на проектите в рамките на политиката на сближаване на ЕС и програмите за развитие на селските райони е различен и поради това застъпва становището, че фондовете следва да останат отделни, а програмите за развитие на селските райони — да запазят своя фокус върху селските общности и да бъдат запазени като автономни в политическо отношение инструменти;

92. счита, че политиката на сближаване и една нова и силна ОСП ще освободят икономическия потенциал на селските райони и ще създадат сигурни работни места, като по този начин се обезпечи устойчивото развитие на тези области;

93. подчертава значението на политиките, предназначени да насърчават трансгранично сътрудничество между държави-членки и трети държави с оглед на възприемане на практики за опазване на околната среда и гарантиране на устойчивостта на природните ресурси в случаи, когато селскостопанските дейности, и по-специално използването на водите, има трансгранични последствия;

94. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ L 209, 11.8.2005 г.

(2)

ОВ L 277, 21.10.2005 г.

(3)

ОВ L 55, 25.02.2006 г.

(4)

ОВ L 30, 31.01.2009 г.

(5)

ОВ L 299, 16.11.2007 г.

(6)

ОВ L 30, 31.1.2009 г. и ОВ L 43, 18.2.2010 г.

(7)

Приети текстове, P7_TA(2010)0286.

(8)

Приети текстове, P7_TA(2010)0223.


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (13.4.2011)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс

(2011/2051(INI))

Докладчик по становище: Kriton Arsenis

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че 40% от парниковите газове в света се отделят от сектора на селското стопанство; като има предвид, че селското стопанство е основният източник на метан и азотен оксид, а тези два вида парникови газове имат много по-голям потенциал за затопляне, отколкото въглеродния диоксид, както и че изменението на климата засяга най-вече бедните хора в развиващите се страни и намалява възможностите за земеделие;

Б.   като има предвид, че населението в селските райони на развиващите се страни представлява между 70% и 80% от страдащите от недохранване; като има предвид също така, че премахването на крайната бедност и глада зависи от подобряването на условията на живот на земеделските производители и селскостопанските работници в развиващите се страни;

В.   като има предвид, че в доклада на специалния докладчик на ООН за правото на храна, озаглавен „Агроекология и правото на храна“, се сочи, че агроекологията може да удвои производството на храни в цели региони в рамките на 10 години, като същевременно смекчи изменението на климата и намали бедността в селските райони; признава, че дългосрочната производителност и продоволствената сигурност, особено устойчивостта на селскостопанските системи на климатични смущения, зависят от полагането на подобаващи грижи за природните ресурси, по-специално почвите, използването на водите и биологичното разнообразие;

1.   отбелязва напредъка, постигнат по отношение на реформата на ОСП, с който се намалява нейното отрицателно въздействие върху развиващите се страни; призовава Комисията и Организацията на ООН по прехраната и земеделието да започнат с извършването на задълбочена оценка на ОСП и на нейното въздействие върху развиващите се страни; призовава новата ОСП да включва като своя основна цел принципа за „ненанасяне на вреди” на развиващите се страни, в съответствие с целта за съгласуваност на политиките за развитие, предвидена в член 208 от Договора от Лисабон, и да се създадат подходящи механизми, които да гарантират неговото спазване; отбелязва член 3, параграф 5 от ДЕС, в който се посочва, че ЕС допринася за свободната и справедлива търговия и за премахването на бедността, и се призовава за съгласуваност между ОСП и търговската политика и политиката за развитие на ЕС;

2.   призовава ЕС да гарантира съгласуваност между ОСП и своите политики в областта на развитието и търговията; по-специално подчертава необходимостта от предпазни клаузи в търговските споразумения, както и правото на развиващите се страни да защитават своите селскостопански пазари;

3.   припомня ангажимента на ЕС, както и на трети страни, членове на ОИСР, в рамките на кръга преговори от Доха, за премахване на всички субсидии за износа, както и за отделяне на преките плащания от производството, за да се създадат равнопоставени условия между селскостопанските продукти от ЕС и от развиващите се страни и да се стимулират справедливата търговия и устойчивият растеж; призовава Комисията да приложи тези промени, като същевременно се финансират адекватни преходни схеми, за да се избегне отрицателно въздействие върху европейските селски райони, и да насърчава биологични и устойчиви селскостопански практики, при които се използват малко химически добавки (ограничени външни ресурси), а свързаните с обработването на земята практики отчитат местните природни условия; призовава ЕС да подкрепи исканията на развиващите се страни за защита на тяхното производство на храни, както и на населението им, от потенциално разрушителните последици от евтиния внос; в допълнение призовава да се инвестира в научни изследвания, свързани с агроекологични селскостопански методи, и да се предоставят обществени услуги, с цел да се осигурят условия на дребните земеделски производители, за да преминават към устойчиво биологично производство;

4.   подчертава, че за осигуряването на ефективно сътрудничество в областта на развитието е необходима по-висока степен на съгласуваност между ОСП, търговската политика и политиката за развитие; отбелязва, че е необходима по-ефективна координация между ЕС и недържавните организации, включително Организацията на ООН по прехраната и земеделието, ООН и други международни органи;

5.   счита, че ОСП играе значима роля по отношение на политиката за развитие, по-конкретно в областта на продоволствената сигурност; посочва, че ОСП може да допринесе за справянето със засиленото търсене на храни в световен мащаб;

6.   отбелязва, че на продоволствената сигурност в развиващите се страни се отразяват фактори като бедността, здравеопазването, политическата стабилност, инфраструктурата и природните бедствия;

7.   отбелязва, че храната не е просто стока и че достъпът до храна е от основно значение за съществуването на човека; призовава ЕС да насърчава устойчиви селскостопански практики и продоволствена сигурност в най-слабо развитите и в развиващите се страни, в контекста на нарастващо търсене и увеличаване на цените на храните, посредством своята търговска политика и политиката си за развитие;

8.   отбелязва, че храната е не просто стока и че достъпът до храна е всеобщо право на човека; във връзка с това подчертава, че отговорността на Европа към глобалната продоволствена сигурност е преди всичко въпрос, свързан със създаването на възможност и подпомагането на развиващите се страни да увеличават и разнообразяват собствената си продукция, за да повишат продоволствената си сигурност и да удовлетворят търсенето на своите местни пазари, а не въпрос на увеличаване на селскостопанския износ от ЕС за развиващите се страни; призовава, във връзка с това, Комисията да извърши оценка на въздействието на икономическите споразумения, споразуменията за свободна търговия и споразуменията за инвестиции на ЕС с трети държави върху правата на човека с цел предотвратяване на противоречия с ценностите на ЕС в областта на външните политики;

9.   отбелязва със загриженост, че зависимостта на ЕС от вноса на фураж, особено соя, допринесе за нарастващото търсене на земя в чужбина, като доведе до обезлесяване, разселване на общности и експанзия на генетично модифицирана соя в Южна Америка; в съответствие с това призовава Комисията да превърне в един от основните си приоритети намаляването на зависимостта от вноса на протеинови фуражи, тоест чрез развиване и разширяване на устойчивите протеинови култури в ЕС;

10. поддържа становището, че в контекста на справянето с международните спекулации с цените на селскостопанските стоки новата ОСП следва да установи подходящи механизми и правила в областта на селскостопанските стокови деривати и да засили прозрачността; счита, че ЕС следва да даде пример, като установи на своята територия местни борси за селскостопански продукти и системи за местно разпределение, които да подобрят способността за водене на преговори на дребните производители във веригата за снабдяване с храни;

11. признава спешната необходимост от гарантиране на глобална продоволствена сигурност чрез увеличаване на инвестициите в селското стопанство в регионите по света, в които няма продоволствена сигурност; в това отношение подчертава, че развитието на селското стопанство трябва да се основава на правото на храна и правото на производство на храни и че ЕС трябва да признае и да защитава необходимостта развиващите се страни да постигнат продоволствена сигурност;

12. призовава Комисията да представи подробна оценка на въздействието във връзка с всички протичащи в момента търговски преговори, по-специално споразумението за асоцииране между ЕС и Меркосур, които следва да не оказват неблагоприятно влияние върху развиващите се страни и да не възпрепятстват ефективността на ОСП в периода до 2020 г.;

13. признава, че реформите на ОСП са намалили значително въздействието на селскостопанското производство на ЕС върху развиващите се страни, като възстановяванията за износ са почти премахнати; призовава ЕС да признае важността на подкрепата за селскостопанските сектори на развиващите се страни, а именно като гарантира определянето на селското стопанство като приоритет в развиващите се страни и в бюджета за официалната помощ за развитие на ЕС;

14. призовава ЕС да гарантира съгласуваност между ОСП и търговската си политика и политиката си за развитие, като същевременно отчита нуждите и опасенията на земеделските производители в държавите-членки на ЕС и в развиващите се страни, зачитайки принципа на съгласуваност на политиките за развитие.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.4.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

0

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Thijs Berman, Corina Creţu, Véronique De Keyser, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Catherine Grèze, András Gyürk, Filip Kaczmarek, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Eleni Theocharous, Ivo Vajgl, Anna Záborská, Iva Zanicchi, Gabriele Zimmer

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Cristian Dan Preda, Judith Sargentini, Bart Staes, Patrizia Toia

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

James Nicholson, Edward Scicluna, Catherine Trautmann


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (13.4.2011)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно ОСП през 2020 г: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс

(2011/2051(INI))

Докладчик по становище: Karin Kadenbach

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  посочва, че всички предишни реформи на общата селскостопанска политика (ОСП) (реформата McSharry от 1992 г., реформата „Програма 2000“, реформата от 2003 г. и прегледът на състоянието на ОСП от 2008 г.) имаха за цел да гарантират, че европейските земеделски производители изпълняват най-високите световни стандарти по отношение на защитата на околната среда, хуманното отношение към животните и проследимостта на храните; подчертава в това отношение, че пазарът не компенсира земеделските производители за разходите, свързани с изпълнението на тези стандарти;

2.  призовава за това, ОСП след 2013 г. да осигурява подходящо финансиране, да предоставя стимули и да преследва дългосрочни цели в областта на продоволствената сигурност, целящи да се насърчава устойчивото селскостопанско производство и потребление, да се пести енергия, да се насърчава ефикасното използване на влаганите ресурси, като например да се намалява използването на вредни химикали, да се зачитат в по-голяма степен здравето на животните и хуманното отношение към тях и да се използва по-ефективно потенциалът на екосистемите; посочва, че тя трябва да може да отговори на екологичните, здравните и социалните предизвикателства като изменението на климата, изчерпването на ресурсите, замърсяването на водите, ерозията на почвите и загубата на биоразнообразие (включително „селскостопанско биоразнообразие“), без да се накърнява жизнеспособността на земеделските стопанства;

3.  призовава да се модернизира селскостопанският бюджет на ЕС през следващия финансов период съгласно целите на стратегията „ЕС 2020“;

4.  приветства съсредоточаването в съобщението на Комисията върху доставянето на обществени блага в сферата на околната среда чрез екологизиране на ОСП и намерението отново да се въведе разнообразие в селскостопанския сектор, което ще бъде ключова възможност за напредък към по-екологична и по-устойчива ОСП;

5.  счита за необходимо да се постигне подходящ баланс между необходимостта да се увеличи производителността, което изисква интензивни производствени методи, и необходимостта от опазване и устойчива употреба на ресурсите при надлежно зачитане на околната среда, общественото здраве и хуманното отношение към животните;

6.  счита, че настоящите много интензивни методи на животновъдно производство са често неустойчиви и имат отрицателни последици за здравето на животните и хуманното отношение към тях, които могат също да повлияят отрицателно на общественото здраве и на безопасността на храните; поради това призовава ОСП да насърчава методи на животновъдство, които опазват околната среда и здравето на животните и представляват хуманно отношение към тях;

7.  посочва, че тъй като ОСП трябва да може да отговори на множество предизвикателства по отношение на населението, развитието, биоразнообразието, околната среда и оскъдицата на земя, трябва да се създаде нова политическа инициатива, която да се съсредоточава върху създаването на обща европейска политика за храните;

8.  посочва, че ОСП играе ключова роля както за земеделските производители, така и за широката общественост — хора, които са и данъкоплатци, и потребители — тъй като всички имат полза от безопасни и питателни храни на достъпни цени, здравословна околна среда, добро здраве и перспективи за заетост, търсенето на висококачествени продукти се увеличава и екологосъобразните практики стават по-разпространени;

9.  призовава финансирането на ОСП да се основава на модел, възнаграждаващ спазването на стандарти, които в много области са сред най-високите в света, и предлагането на обществени блага, които не се възнаграждават от пазара; този модел следва да включва плащания, свързани с неблагоприятни природни условия, плащания за „зелени точки“, плащания за уязвими региони, включително островни и планински, солидни и опростени базови изисквания за кръстосано спазване за специфични системи на селскостопанска дейност, като например биологично земеделие или такова с висока природна стойност, за екстензивно стопанисвани пасища и ливади и за земеделски производители със специфични изисквания за управление в зони по „Натура 2000“;

10. подкрепя териториален подход при механизма на разпределяне на средствата, който да отчита голямото разнообразие по отношение на местоположението, за да насърчава устойчивостта на земеделските стопанства и на засегнатите райони;

11. отправя искане при разпределянето на финансиране по ОСП да се използват освен обработваемата площ и други показатели, например качеството на продукцията, използването на съвместими в екологично отношение селскостопански методи, местоположението на стопанствата в необлагодетелствани в географско отношение райони и присъствието на млади хора;

12. призовава за укрепване на концепцията за финансиране и за двата стълба, което да зависи от изпълнението на определен брой критерии във връзка с околната среда и биоразнообразието и на цели във връзка с ефективното използване на ресурсите и общественото здраве, така че да се произвеждат висококачествени храни чрез устойчиви практики; посочва, че достатъчното финансиране е единствената гаранция за успех на целевите нови и съществуващи агроекологични мерки; посочва, че за да се ускори преходът към широкомащабно биологично земеделие, трябва да се създадат нови механизми за финансиране и призовава за мерки за укрепване на позицията на потребителите и земеделските производители в една по-добре функционираща хранителна верига;

13. счита, че финансирането по ОСП не следва да се намалява, а по-скоро да се промени така, че да стимулира реалната производителност на обработваемите площи и да се постигнат целите за защита на екосистемата, биоразнообразието, здравето на потребителите и земеделските производители и получаването на качествени селскостопански продукти;

14. признава, че плащанията на субсидии, които насърчават неустойчиви практики, противоречат на заявените цели на политиката на ЕС в областта на околната среда, и призовава режимът на плащанията да бъде коригиран за избягване на подобни противоречия и за насърчаване на добра практика;

15. поддържа отдаването на приоритетно значение на подкрепата за селскостопански методи, които помагат за забавяне на изменението на климата или допринасят за поглъщането на въглерод от почвите;

16. подчертава услугите, които европейските земеделски производители предоставят на европейското общество, по-специално чрез поддържането на разнообразен култивиран ландшафт и даването на важен принос за защитата и стопанисването на природните ресурси и за защитата на климата;

17. подчертава, че „екологизирането“ на селскостопанската политика на ЕС практически не е новост за земеделските производители, тъй като всяка следваща реформа досега е имала за цел да укрепи този аспект на ОСП;

18. подчертава, че допълнителното „екологизиране“, при което се зачитат екосистемите и разнообразяването на продуктите, правилното управление на водите, ограниченото използване на изкуствени торове, добрите практики за намаляване на ерозията и деградацията на почвите и за увеличаване на плодородието им, както и мерките за възстановяване на биоразнообразието, ще продължи да носи ползи за околната среда, като осигури устойчиво бъдеще за селското стопанство в ЕС;

19. подчертава, че допълнителното „екологизиране“ трябва да се основава на подход, при който всички печелят и който носи ползи както за околната среда, така и за земеделските производители и обществото по отношение на ефикасността на използване на ресурсите и увеличената производителност; също така подчертава, че е необходимо да се постави ударение върху изследователската дейност, новаторството и новите технологии;

20. посочва, че цените на храните, заплащани от европейските граждани, може да съставляват над 50 % от дохода, че приблизително 43 милиона души в ЕС са застрашени от хранителна бедност и че лошото хранене е един от най-силните фактори с отрицателно влияние за здравето, който се свързва с по-нисък социално-икономически статус, бедност и социално изключване;

21. приветства политическия вариант на Комисията, който би отговорил на икономическите, екологичните и социалните предизвикателства пред ЕС и би увеличил приноса на земеделието и селските райони към постигането на преследваната от стратегията „Европа 2020“ цел за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

22. счита, че ОСП следва да подкрепя преминаването от интензивно животновъдно производство към по-устойчиво отглеждане на животни; поради това призовава Комисията да разгледа възможността за премии за животновъди, които използват екстензивни пасищни системи и отглеждат сами фуражите си;

23. посочва, че селскостопанският сектор е само един от секторите, които допринасят за икономическото развитие на селските райони; поради това призовава за по-широка употреба на средствата за селско стопанство с цел борба срещу обедняването в селските райони; посочва, че природата може също да допринесе за икономическото развитие, например като привлича туризъм;

24. призовава финансирането за развитие на селските райони да се съсредоточи върху новите предизвикателства, агроекологичното новаторство, социалното и икономическото развитие, включително подобряването на достъпа до обществени услуги и инфраструктура в селските райони и особено в по-слабите или по-малко облагодетелствани райони; това следва да включва подкрепа за регионалните и местните системи за прехрана като стратегия за приобщаващ растеж и подпомагане на общностите, развиващи селско стопанство за собствени нужди, като се отчита приносът на това селско стопанство за местните общности;

25. счита, че мерките за развитие на селските райони трябва да допълват добрите селскостопански практики, подкрепяни по първия стълб, и да насърчават практики, които систематично допринасят за целите на борбата срещу изменението на климата и за правилното управление на природните ресурси, като защитата на биоразнообразието, водите и почвите;

26. подчертава значението на втория стълб с оглед на неговите постижения по отношение на околната среда, модернизацията и структурните подобрения; призовава за това, мерките по втория стълб да са по-подходящи за целите си, за да може да се повиши ефективността на мерките, свързани с растежа, създаването на работни места и климата, както и на мерките в полза на селските райони;

27. изразява съжаление, че целите на ЕС по отношение на биоразнообразието още не са постигнати, и очаква ОСП да допринася за усилията за постигане на тези цели и на целите от Нагоя за биоразнообразието;

28. призовава за това, новата ОСП да насърчава запазването на генното разнообразие, да съответства на Директива 98/58/ЕО относно хуманното отношение към животните и да не финансира производството на храни от клонирани животни, тяхното потомство или поколения;

29. подчертава значението на проучването на всички възможности за сътрудничество между държавите-членки, включващо всички заинтересовани страни, за целите на защитата на почвите;

30. подчертава, че съществува остра необходимост от новаторство и че инвестициите следва да се насочват към растежа на икономическите и екологичните резултати; призовава за провеждането на повече финансирани и координирани от ЕС проекти, в които земеделски производители и учени да могат да работят съвместно за откриване на новаторски методи в цялата хранителна верига, което ще гарантира конкурентоспособен и същевременно устойчив селскостопански сектор;

31. подчертава значението на политиките, предназначени да насърчават трансгранично сътрудничество между държави-членки и трети държави с оглед на възприемане на практики за опазване на околната среда и гарантиране на устойчивостта на природните ресурси в случаи, когато селскостопанските дейности, и по-специално използването на водите, има трансгранични последствия;

32. счита, че е възможно да се облекчи въздействието на селското стопанство върху климата чрез подобряване на образованието и обучението за земеделските стопани относно това, как по-добре да използват разработените при научноизследователската и развойна дейност иновации; настоятелно призовава за това, земеделските производители да бъдат изцяло подготвени да посрещнат енергийните предизвикателства чрез разработването на „зелени“ енергийни източници като биомаса, биологични отпадъци, биогаз, биогорива и дребномащабно производство на вятърна, слънчева и водноелектрическа енергия, като по този начин създават нови работни места;

33. подчертава значението на контролните механизми, за да се гарантира, че продуктите са безопасни за здравето на хората — механизми, които да дават възможност за проверка на проследимостта и на безопасността и на това, дали са били използвани забранени в ЕС продукти, като едни и същи изисквания се прилагат както за продуктите от Общността, така и за продуктите, внасяни от трети държави;

34. счита, че настоящият режим следва да се замести от проста и конкретна схема за подкрепа на малките стопанства, за да се увеличи тяхната конкурентоспособност и да се признае техният принос към жизнеспособността на селските райони и към опазването на околната среда;

35. иска да подчертае специалната роля на биологичното земеделие, което според проучванията допринася значително за защитата на климата в сравнение с обикновените земеделски методи, и призовава за това, биологичното земеделие да заема централно място в ОСП през 2020 г.;

36. подчертава необходимостта да се включат в ОСП съображения за ефективна употреба на ресурсите чрез подкрепа за преработването на органичните селскостопански отпадъци за наторяване на почвите, както и за предотвратяване на разпръскването на пластмасови селскостопански отпадъци;

37. настоятелно призовава Комисията допълнително да укрепи настоящата система за консултации, за да помага на земеделските производители при изпълнението на мерките за екологизиране и при обучението по агроекологични практики;

38. подчертава значението на програмите за предоставяне на обучение за земеделските производители относно това, как да използват по-устойчиви в екологично отношение селскостопански методи, и насърчава Комисията да гарантира, че подобни програми се финансират от втория стълб на новата ОСП;

39. заявява, че въвеждането на кръстосано спазване в ОСП в предишните реформи е полезен инструмент за постигане на устойчивост и че плащанията по ОСП не могат да бъдат оправдани без такова кръстосано спазване поради изискванията на обществото по отношение на здравословни храни, селско стопанство и околна среда, но призовава Комисията да гарантира екологичната ефективност на кръстосаното спазване, така че то да стане базово изискване за устойчивост;

40. изразява убеждение, че реформата на ОСП трябва да гарантира по-ефективна регулация на хранителните вещества, попадащи във водните басейни, и да позволи възстановяването на морските и крайбрежните екосистеми; поради това счита, че намаляването на замърсяването на водите от селскостопански източници следва да се добави като една от целите на ОСП, за да се поддържат в добро състояние реките, езерата, моретата и подземните води в цяла Европа;

41. счита, че ОСП следва да бъде подложена на обща оценка от гледна точка на околната среда, чрез която биха могли да се определят ключовите въпроси, по които е необходима промяна с цел опазване на водните басейни, включително ролята на прекомерните количества фосфор, предизвикващи еутрофизацията и повишената уязвимост към еутрофизация във водни екосистеми като Балтийско море;

42. препоръчва ефективно изпълнение на плановете за действие на Рамковата директива за водите, за да се постигне ефективно управление на водите и защита на водосборните басейни на местно, териториално и регионално равнище; счита за полезно Рамковата директива за водите да се включи в обхвата на кръстосаното спазване и отбелязва, че това отговаря на териториалния подход към развитието на селските райони, препоръчан в съобщението на Комисията;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.4.2011

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

59

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

János Áder, Elena Oana Antonescu, Kriton Arsenis, Sophie Auconie, Paolo Bartolozzi, Sergio Berlato, Milan Cabrnoch, Martin Callanan, Nessa Childers, Chris Davies, Esther de Lange, Anne Delvaux, Bas Eickhout, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Julie Girling, Françoise Grossetête, Cristina Gutiérrez-Cortines, Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Dan Jørgensen, Karin Kadenbach, Christa Klaß, Holger Krahmer, Jo Leinen, Corinne Lepage, Peter Liese, Linda McAvan, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Miroslav Ouzký, Gilles Pargneaux, Антония Първанова, Sirpa Pietikäinen, Mario Pirillo, Pavel Poc, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Oreste Rossi, Dagmar Roth-Behrendt, Daciana Octavia Sârbu, Horst Schnellhardt, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Bogusław Sonik, Claudiu Ciprian Tănăsescu, Salvatore Tatarella, Åsa Westlund, Glenis Willmott, Sabine Wils

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Margrete Auken, Tadeusz Cymański, Matthias Groote, Riikka Manner, Miroslav Mikolášik, Bart Staes, Marianne Thyssen, Michail Tremopoulos, Anna Záborská

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Ashley Fox


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (14.4.2011)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс

(2011/2051(INI))

Докладчик по становище: Jens Rohde

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.     отчита глобалното нарастване в търсенето на храни, настоящия ценови натиск, пазарни колебания и нестабилност и отправя искане за подходящи антициклични мерки в отговор на силните колебания на пазара; съответно отбелязва, че Европа се нуждае от по-силно, „по-зелено” и по-конкурентоспособно селско стопанство, с цел да се осигури дългосрочното доставяне на безопасни и висококачествени храни на достъпни цени за всички европейски потребители и да се посрещнат бъдещите предизвикателства, свързани със създаването на устойчиви работни места и на икономически растеж и опазването на околната среда и климата, като същевременно се посреща нарасналото световно търсене на храни;

2.     подчертава, че секторът на селското и горското стопанство и рибарството носи 355 милиарда евро на икономиката на ЕС и представлява 8,6 % от общата заетост в ЕС, като не само произвежда храни, но и играе важна роля като източник на суровини, различни от минералните, които са необходими за функционирането на много индустрии; отбелязва, че това е първата реформа на общата селскостопанска политика (ОСП) в ЕС-27 и че е важна, за да се насърчи запазването на селското стопанство в различните европейските страни и територии, като се избягва всеки опит за ренационализиране на общата политика; подчертава, че новата ОСП трябва да създаде справедливо и балансирано разпределение сред държавите-членки;

3.     призовава за ОСП, която съответства и помага на целите на други политики на ЕС, по-специално в областта на горското и селското стопанство, но и на политиките в областта на възобновяемата и „зелена“ енергия, биоразнообразието, промишлеността, научните изследвания, новаторството и стратегията „ЕС 2020“; счита, че в ОСП следва да се включат цели за използването на устойчива енергия;

4.     подчертава нуждата от установяване на подходящо равнище на финансиране, съответстващо на новите цели на ОСП, или поне от запазване на настоящите бюджетни кредити за следващия програмен период;

5.     отчита ролята на селското стопанство по отношение на предоставянето на свързани с околната среда обществени блага; освен това счита, че селското стопанство има значителен неразгърнат потенциал в секторите на енергоспестяването и енергийната ефективност, както и като доставчик на възобновяема енергия; следователно отбелязва, че реформата на общата селскостопанска политика следва също да бъде насочена към разгръщане на пълния потенциал на селското стопанство като доставчик на свързани с околната среда обществени блага и на възобновяема енергия; подчертава ролята на селското стопанство за намаляване на емисиите на СО2 чрез производството на биогорива от следващо поколение, които не се конкурират с производството на храни, и чрез поглъщането на СО2 от отглежданите култури/растения или направо от почвата;

6.     отбелязва в тази връзка, че биотехнологиите от следващо поколение вече са готови и поради това настоятелно призовава Комисията да разработи междусекторна политика за биомасата за биотехнологиите от следващо поколение, включително критерии за устойчивост за биомасата, като част от реформата на ОСП, така че да се позволи развитието на устойчив пазар за биомаса от селското и горското стопанство и селскостопанско-промишлените предприятия посредством стимулиране на събирането на налични остатъци за производството на биоенергия, като същевременно се предотвратява увеличението на емисиите и загубата на биоразнообразие;

7.     счита, че и първият, и вторият стълб следва да допринасят за постигането на „по-зелени“ начини на производство, тъй като са с различен обхват и цели; следователно по втория стълб съществува необходимост да се създадат механизми за стимулиране на нарастването на енергийната ефективност (напр. термичното модернизиране на сградите, подмяната на старото оборудване с ново, което има нужда от по-малко енергия, улавяне на топлина или използване на слънчева енергия), както и стимулиране на усилия, които не могат да бъдат извършени от индивидуалните земеделски стопани, но които биха позволили на тези земеделски стопани да участват в по-ефективно и по-екологично производство на енергия, да използват по-устойчиви производствени методи и да посрещнат бъдещите предизвикателства: конкурентоспособност, приспособяване към пазарите, създаване на стойност, опазване на природните ресурси, приспособяване към изменението на климата и т.н.; призовава Комисията да подготви платформа за научни изследвания в областта на промишлеността в рамките на Осмата рамкова програма и да даде възможност за засилено участие на земеделския сектор в рамковите програми в областта на научните изследвания, които биха включвали научноизследователска дейност и иновации за постигане на нови техники и методи като разработването на интелигентни и високопродуктивни култури, устойчивите методи на борба с плевелите и ефикасното разделение на оборския тор;

8.     подчертава, че по втория стълб политиката за развитие на селските райони следва да укрепи мерките за млади земеделски стопани, за модернизиране и преструктуриране на стопанствата, за земеделски стопани в райони с особени природни ограничения и неблагоприятни географски характеристики, както и за земеделски стопани, които решават да развиват по-устойчиво или биологично селско стопанство, за да се създадат селски региони и региони на качествено хранително-вкусово производство;

9.     подчертава, че рационалните европейски политики, като например по-евтин дизел за селскостопанска употреба, освобождаване от акциз за електроенергия и горива, произведени за земеделски цели, особено за захранвани с електричество помпи за напояване, биха могли да подпомогнат европейските земеделски стопани да увеличат своето производство и да снабдяват както вътрешния, така и външния пазар със селскостопански продукти;

10.   предлага екологосъобразният компонент да бъде изготвен по такъв начин, че земеделските стопани да получават право на допълнителна подкрепа, ако предоставят свързани с околната среда обществени блага , които носят добавена стойност за ЕС и са актуални за всички държави-членки, но не се възнаграждават от пазара, като например затревяване, сеитбооборот и създаване на зони, в които пръскането е забранено; подчертава необходимостта екологосъобразният компонент да предоставя гъвкавост и избор на земеделските стопани, за да се гарантира неговото предназначение като стопанска възможност и инструмент за насърчаване;

11.   подчертава, че екологосъобразният компонент следва да бъде задължителен за държавите-членки; като се направи екологосъобразният компонент част от първия стълб, а оттам — и част от директните плащания, съставляваща 25—30 % от тях, ще бъде създадена схема от стимули на равнище ЕС, целяща да се увеличи устойчивостта, като се дадат на земеделските стопани реални икономически стимули за „по-зелени“ начини на производство и компенсиране за свързаните с това по-високи производствени разходи;

12.   освен това подчертава, че реформата на ОСП и в това отношение и екологосъобразният компонент не трябва да водят до увеличаване на бюрократичните формалности за европейските земеделски стопани; необходима е опростена и логична система и поради това контролът на изпълнението на екологосъобразния компонент следва да се включи в съществуващите механизми за контрол на кръстосаното спазване; настоятелно призовава Комисията да предвижда опростяването в самото начало, когато представя законодателни предложения;

13.   подчертава, че екологосъобразният компонент трябва да отчита различните потребности, предизвикателства и изходни позиции на държавите-членки, за да се гарантира, че всички земеделски стопани ще се ползват с равни възможности за получаване на този компонент; поради това трябва да се позволи вземането предвид на екологизиращи елементи, чието начало е вече дадено;

14.   подчертава, че инициативите в областта на околната среда в рамките на първия стълб следва да бъдат от европейски мащаб и да допълват мерките в областта на околната среда в рамките на втория стълб, които са насочени към националните, регионалните и местните приоритети и особености; счита, че екологосъобразният компонент трябва да бъде част от директните плащания в рамките на първия стълб, за да се обвърже предоставянето на свързани с околната среда обществени блага с директните плащания по прост и прозрачен начин, който се прилага еднакво във всички държави-членки, и за да се гарантира, че той стимулира ангажиментите на земеделските стопани по отношение на околната среда, така че селскостопанският сектор да изпълни високите екологични и енергийни стандарти на ЕС; подчертава, че „зеленият“ елемент в първия стълб не следва да ограничава функционирането на съществуващите селскостопанско-екологични инструменти в рамките на втория стълб;

15.   подчертава важността на това, новаторските системи за напояване да гарантират устойчивостта на европейското селско стопанство, предвид опустошителните ефекти от изменението на климата като суша, жеги и опустиняване на земеделската земя, предназначена за снабдяване на населението с храни;

16.   подчертава, че ОСП следва да бъде неутрална по отношение на пола и че и на двамата съпрузи, когато те работят в селското стопанство, следва да се предоставят еднакви права; подчертава факта, че от 26,7 милиона редовно заети лица в селското стопанство в Европейския съюз около 42 % са жени, но че едва едно от всеки пет стопанства (около 29 %) се управлява от жена;

17.   подчертава нуждата от разработване на ефикасни системи за напояване, така че да се гарантират ефикасни земеделски методи в държавите-членки, които да могат да задоволят търсенето на хранителни продукти на национално равнище и да доставят земеделски продукти на експортния пазар, като се има предвид, че в бъдеще ще има недостиг на вода, и по-специално на питейна вода;

18.   желае въвеждането на таван за помощите на основа на площта на земеделските стопанства с оглед на социалната ефикасност и за да не се възпрепятстват механизмите, подпомагащи закупуването на стопанства и установяването на нови стопанства от нови земеделски стопани.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.4.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

46

0

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Bendt Bendtsen, Jan Březina, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Ioan Enciu, Adam Gierek, Robert Goebbels, Fiona Hall, Jacky Hénin, Edit Herczog, Romana Jordan Cizelj, Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Judith A. Merkies, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Aldo Patriciello, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Niki Tzavela, Alejo Vidal-Quadras

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Antonio Cancian, António Fernando Correia De Campos, Francesco De Angelis, Ilda Figueiredo, Matthias Groote, Andrzej Grzyb, Satu Hassi, Yannick Jadot, Silvana Koch-Mehrin, Bernd Lange, Werner Langen, Mario Pirillo, Algirdas Saudargas, Catherine Trautmann


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (13.4.2011)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно Общата селскостопанска политика през 2020 г.: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс

(2011/2051(INI))

Докладчик по становище: Czesław Adam Siekierski

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че поради нарастващата загриженост за продоволствената сигурност в Европейския съюз и по света, глобализацията и покачването на цените на храните, Европа и европейските региони имат нужда от нова, силна ОСП, която да стимулира едно балансирано и устойчиво развитие, да има пазарна ориентация и да подобри конкурентоспособността на международния пазар, като същевременно защитава земеделието и опазването на климата във всички региони на ЕС и предоставя на земеделските стопани достойни доходи и също така гарантира качествени продукти и справедливи цели за потребителите в целия Съюз; счита, че политиката следва да отчита обществените блага, биологичното разнообразие, опазването на почвите, ефективното от гледна точка на ресурсите управление на водите и горите и устойчиво развитие, основано на образоване, знания и новаторство; препоръчва по-устойчива, балансирана, лесна и ефикасна ОСП, която по-добре да отговаря на потребностите и очакванията на гражданите на ЕС и която гарантира по-добра координация и съгласуваност между политиката на сближаване и общата селскостопанска политика, по-специално чрез обща стратегическа рамка за средствата от Европейския съюз;

2.   посочва, че един от най-важните елементи на реформата на ОСП следва да бъде нейното опростяване, което, въпреки това, в никакъв случай не трябва да бъде за сметка на нейната ефективност; вярва, че по този начин ОСП ще стане по-разбираема за земеделските стопани и широката общественост; счита, че функцията на двата стълба следва да бъде изяснена;

3.   подчертава, че мерките за насърчаване на селските райони са в широкия контекст на икономическото, социално и инфраструктурно подобряване на селските райони и не трябва да се тълкуват като предназначени за определен сектор;

4.   счита, че подпомагането по линия на ОСП и нейното прилагане в необлагодетелстваните региони трябва да продължат да бъдат съобразявани със спецификата на тези територии, както е прието в Договорите и е утвърдено в действащото законодателство на Общността;

5.   счита, че с политиката на сближаване и една нова и силна ОСП ще се освободи потенциалът на селското стопанство и ще се създадат сигурни работни места, като по този начин се обезпечи устойчивото развитие на тези области;

6.   изтъква, че с оглед на новите предизвикателства, пред които е изправена ОСП, и с оглед на необходимостта да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“, както и постигнатите договорености с новите държави-членки, бюджетът на Общността за ОСП трябва и при следващата финансова перспектива да бъде планиран така, че да се обезпечи постигането на тези цели;

7.   счита, че предоставянето на средства за насърчаване на развитието на селските райони трябва по-добре да се координира с регионалната политика; призовава за интегрирана стратегия за местните услуги, пазарите и възможностите за заетост; призовава в тази връзка за включване на местните действащи лица, засилване на партньорството и укрепване на управлението на няколко нива; изразява увереност, че това също така ще послужи за опростяване и за свеждане до минимум на административната тежест;

8.   счита, че за устойчивото развитие на производствените системи, производствените сектори и териториите, които са най-силно засегнати от структурни недостатъци и/или от промяната в пазара и политиките, е много важно да се допусне известна гъвкавост при изпълнението на директното подпомагане от страна на държавите-членки;

9.   счита също така, че с оглед на проектирането на бюджета общата селскостопанска политика и политиката на сближаване трябва и след 2013 г. да продължават да бъдат сред най-значимите области на политики на ЕС;

10. отбелязва, че разполагащите с много функции местни и регионални органи предлагат гаранция за успешно включване на местното гражданско общество в контекста на подхода „Лидер“; отбелязва, че местните органи във всички държави-членки на ЕС са първото държавно ниво, с което гражданите влизат в контакт, и затова призовава за предвиждане на мерки в рамките на развитието на селските райони за укрепване на възможностите на градовете и областите, както и на компетентните регионални органи, за активно проектиране на местното и регионално развитие;

11. подчертава, че схемите за преки плащания следва да бъдат запазени, за да продължават да гарантират, в контекста на нестабилност на цените, регионална конкурентоспособност, и с оглед на районите, които страдат от сериозни и постоянни недостатъци, по-специално жизнеспособността на слабо населените райони, икономическа стабилност, подкрепа за трудовата заетост, достойни и справедливи доходи за земеделските стопани и устойчиво развитие на селскостопанския сектор на ЕС, както и продоволствена сигурност и сигурност на околната среда на ЕС и също така способността му да отговори на предизвикателствата на изменението на климата, като по този начин се гарантира правилното осъществяване на останалите политики и стратегии, включително стратегията "Европа 2020"; във връзка с това счита, че е необходимо да бъдат изработени обективни, прозрачни и опростени критерии, които да гарантират равнопоставеност между държавите-членки и между земеделските стопани по отношение на предоставянето на подходящо, хармонизирано и балансирано равнище в рамките на схемите за директно подпомагане в целия ЕС, като бъдат отменени досегашните исторически критерии за разпределение на тези финансови средства и бъдат приспособени по разумен начин така че да отговорят на потребностите на земеделските производители; призовава за гъвкав и справедлив подход при избора на инструменти, както и по отношение на различните видове дейности и географски дадености, с които се сблъскват земеделските стопанства във всяка държава-членка, съответно във всеки регион;

12. счита, че нарушаването на конкуренцията на вътрешния пазар заради преките плащания трябва непременно да се задържи във възможно най-ниска степен, при това не само чрез възможно най-широко отделяне на преките плащания от обхвата на производството, но и посредством сближаване на ставките между регионите и държавите-членки на ЕС, по-специално за области, в които са налице подобни или еднакви производствени дейности;

13. като се има предвид специалният й характер, свързан с удовлетворяването на основни потребности, ОСП трябва да предприеме мерки за регулиране на пазара и да въведе механизъм за управление на рисковете и кризите, за да се осигурят гаранции, които да играят ролята на предпазна мрежа за селскостопанските производители и за потребителите. Трябва също така да се осигури по-справедливо разпределение на добавената стойност по цялата хранителна верига, както и равно третиране на европейските и неевропейските стопани по отношение на налаганите изисквания спрямо земеделските продукти, предназначени за ЕС;

14. счита, че предвид все по-голямото феминизиране на селското стопанство - приблизително 3 от 10 земеделски стопанства се ръководят от жени, и предвид неизбежното преминаване към многофункционални земеделски стопанства - основната им цел е производство на храни, но те участват също в опазването за земята, предоставянето на услуги и обучение, е необходимо да се вземат спешни мерки за разглеждане на въпросите, свързани с достъпа до кредитиране, добавки към приходите и благосъстоянието на стопанствата (като предприятия със социално-икономическо управление, селски туризъм и др.);

15. приветства вниманието, което се обръща на конкретни региони и територии, чийто социален и екологичен баланс е тясно свързан със селскостопанските практики; вследствие на това счита за необходимо да се запазят и укрепят инструментите, посветени на тези региони;

16. счита, че държавите-членки следва да имат възможността да намаляват преките плащания в зависимост от големината на земеделските стопанства или размера на плащанията, които получава едно земеделско стопанство, както и с оглед на предимствата, обусловени от производствения обем;

17. подчертава необходимостта да се пристъпи към повторно оценяване на решението за премахване на квотите за млечни продукти от март 2015 г., като се вземе предвид конкретната ситуация в сектора за производство на мляко и млечни продукти;

18. изтъква, че по-специално храните, но също така и други стоки, които са предмет на търговия между ЕС и трети държави, следва да отговарят на европейските изисквания и стандарти за качество; посочва, че особеностите на земеделието, т.е. зависимостта на производството от климатичните условия, но също и последните събития на финансовите пазари, изясняват необходимостта от по-силен контрол на земеделските пазари, като за тази цел трябва да се даде възможност за запазване на стабилността в годините на свръхпроизводство, и по-специално на пазара на зърнени храни, който, наред с другото, оказва влияние върху пазарите на свинско месо и птици;

19. счита, че ОСП следва да отчита в по-голяма степен потенциала, проблемите и потребностите на малките семейни земеделски стопанства и на земеделските стопанства, разположени на места със специфични характеристики и ограничения, а именно в най-отдалечените региони; изразява мнението, че следва да се създаде специален опростен режим за дребните земеделски стопани и подчертава необходимостта от диверсифициране на доходите на тези стопанства и от развиване на предприемаческите умения и създаване на нови работни места в селските райони, така че едновременно да се обуздае обезлюдяването на селските райони и да се повиши стандартът на живот в тези райони;

20. посочва демографските предизвикателства, от чието въздействие селските райони са особено засегнати; счита в тази връзка за важно да се планира демографската промяна и да се повиши привлекателността на селските райони за младите хора; изтъква необходимостта да се обезпечи достъпът към иновативни услуги и инфраструктури, за да се осъществи добро икономическо, социално и културно участие, в което селските райони ще се считат за неделим елемент от взаимоотношенията между града и селото, с цел по този начин да се осигури балансирано развитие;

21. счита, че развитието на селските райони като хоризонтален елемент е неизменна част от ОСП и че новите програми следва да бъдат приспособени в още по-голяма степен към приоритетните цели на развитието на селските райони (заетостта, селскостопанската среда, водата, изменението на климата, иновациите, включително модернизиране и преструктуриране на селското стопанство, и образованието);

22. призовава Комисията и държавите-членки да подобрят услугите на местно и регионално равнище за подпомагане и консултиране на земеделските стопани, за да им помогнат по-добре да определят приоритетите си и да оценят постиженията на собствените си стопанства;

23. призовава за силен, обезпечен втори стълб на Общата селскостопанска политика, който ще отразява настоящите потребности на развитието на селските райони; подчертава хоризонталната роля на втория стълб с оглед постигането на екологично, осъвременено и структурно подобряване на селското стопанство, балансираното териториално развитие и постигането на политическите цели по отношение на жителите на селските райони и земеделските стопани; следователно призовава мерките от втория стълб да бъдат съобразени в по-голяма степен с целите, така че да се увеличат ефективността на икономическия растеж, заетостта и мерките по отношение на климата и мерките в полза на селските райони; счита, че в този контекст следва да се обърне особено внимание на подпомагането на младите земеделски стопани;

24. приветства приноса на втория стълб за упражняването на принципа на партньорство и призовава държавите-членки да обърнат по-голямо внимание на този принцип и неговото по-широко прилагане при въвеждане на целенасочени мерки по втория стълб;

25. подчертава значението на намаляването на административната тежест и опростяването на взаимовръзката между административните правила и правилата за прилагане във фондовете на ЕС (напр. допустимост по ДДС); призовава за опростяване и преразглеждане на правилата за кръстосано спазване във втория стълб, счита за необходимо да се опрости настоящата система от показатели и гледа критично на въвеждането на количествени цели;

26. отбелязва, че потенциалът на регионите и селските райони се състои не само в природните ресурси, служещи на изпълняваните от тях обществени и икономически функции, че тези области са преди всичко място на производство на храни с цел гарантиране на продоволствената сигурност и че те осигуряват важни суровини на промишлеността и устойчивото производство на енергия от възобновяеми източници, а също така представляват източник на стойности, свързани с околната среда, екологията, ландшафта и туризма, както и на нематериални стойности, сред които традицията и културата, включително кулинарната традиция, каквато са регионалните продукти; призовава към балансирано териториално развитие на селските райони във всички региони на Европейския съюз, което да засили ролята на местните жители и да подобри местните условия и връзките между селските и градските райони; припомня, че селското стопанство е в основата на икономиката в селските райони и че земеделските стопани играят ключова роля в динамиката на икономиката в селските райони и в благоустройството на селските територии; счита, че насърчаването на регионалните обозначения в рамките на ОСП ще доведе до икономически предимства на местно и регионално равнище както за ЕС, така и за трети страни;

27. подкрепя един по-широк подход към развитието на селските райони, които, поради факта, че в тях се произвеждат стоки и се извършват обществени услуги, могат да станат интересно място за живот и работа; за тази цел, въпреки това, трябва да се гарантират финансови средства за развитие; това важи и за областите с неблагоприятни природни условия и планинските райони;

28. счита, че мерките за развитие на селските райони трябва да бъдат съгласувани и да допълват инструментите за подкрепа на първия стълб, с цел в рамките на целия Европейския съюз да се насърчи едно диверсифицирано, конкурентоспособно и устойчиво селско стопанство; счита, че политиката за развитие на селските райони следва да подкрепя осъвременяването и подобряването на структурите, както и иновациите в областта на селското стопанство, също и като отговор на предизвикателствата във връзка с продоволствената сигурност, околната среда, изменението на климата и заетостта;

29. счита за важно да бъдат спечелени за работа на село две групи от особено значение – младите хора и жените, като им се предложат нови и алтернативни икономически възможности, за да се противодейства на обезлюдяването на селските райони и да се осигури тяхното трайно заселване;

30. счита, че развитието на селските райони трябва да насърчава иновациите в селското стопанство, диверсификацията на социално-икономическите дейности, създаването на работни места и възстановяването на селските райони;

31. обръща внимание на това, че тъй като някои страни продължават да се нуждаят от подкрепа, за да преодолеят процеса на догонване, вторият стълб на ОСП трябва да остане достатъчно силен, за да подсигури и запази сега действащите критерии за отпускане на средства, които обезпечават разликите в развитието в отделните държави и насърчават укрепването на европейската интеграция, като функциите на втория стълб трябва да се насочат по-засилено към новите предизвикателства, както и към целите на стратегията „Европа 2020“, което налага осигуряване на съответна подкрепа за селските райони в политиката на сближаване и следователно съответна координация и разделение на задачите между ОСП и регионалната политика;

32. отбелязва, че следва да се избягват драстични промени в отпускането на средства в рамките на втория стълб, тъй като държавите-членки очакват непрекъснатост и надеждност на финансовото планиране; поради това подкрепя прагматичен подход за запазване на досегашните критерии за отпускане на средства в рамките на втория стълб; отбелязва също така, че трябва да се вземат под внимание екологичните съображения в рамките на втория стълб, пропорционално на развитието на селските райони;

33. призовава Комисията да подобри взаимодействието и координацията между действията за развитие на селските райони в рамките на ЕЗФРСР и действията за сближаване в рамките на ЕФРР, Кохезионния фонд и ЕСФ; счита, че всестранният подход за развитие на селските общини в съответствие с целите за териториално сближаване може да се осигури чрез по-ясно взаимодействие между тези фондове;

34. счита за важно да се предприемат стратегии, в рамките на които директно се съпоставят природните ресурси, селските райони и мерките в областта на политиката за храните, както и мерките в сферата на териториалното сближаване в контекста на нарастването на населението и честите, свързани с изменението на климата природни бедствия, които още повече засилват хранителната криза;

35. призовава Комисията и държавите-членки да определят механизми за по-лесен достъп на земеделските стопани до системите за кредитиране и осигуряване;

36. счита за важно да се подобри координацията на ОСП и политиката на сближаване, както на стратегическо равнище посредством общи основни насоки (с цел хармонизиране на използваните в политиката на сближаване принципи) и чрез еднакво отношение към получателите на средства в рамките на различни фондове, така и на равнище изпълнение;

37. счита, че трябва да се полагат усилия за по-добра координация между ОСП и политиката на ЕС в областта на финансите, търговията, изменението на климата и енергетиката, за да се гарантира, че ОСП е способна да постигне целите си.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.4.2011

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Catherine Bearder, Jean-Paul Besset, Victor Boştinaru, Alain Cadec, Tamás Deutsch, Elie Hoarau, Danuta Maria Hübner, Juozas Imbrasas, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Евгени Кирилов, Constanze Angela Krehl, Jacek Olgierd Kurski, Petru Constantin Luhan, Ramona Nicole Mănescu, Riikka Manner, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Miroslav Mikolášik, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Markus Pieper, Monika Smolková, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Hermann Winkler, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Karima Delli, Richard Falbr, Marek Henryk Migalski, Elisabeth Schroedter, Czesław Adam Siekierski, Patrice Tirolien, Derek Vaughan, Sabine Verheyen


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.5.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

1

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Liam Aylward, José Bové, Luis Manuel Capoulas Santos, Vasilica Viorica Dăncilă, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Diane Dodds, Herbert Dorfmann, Hynek Fajmon, Lorenzo Fontana, Iratxe García Pérez, Béla Glattfelder, Sergio Gutiérrez Prieto, Martin Häusling, Esther Herranz García, Peter Jahr, Elisabeth Jeggle, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, George Lyon, Gabriel Mato Adrover, Mairead McGuinness, Krisztina Morvai, Мария Неделчева, James Nicholson, Rareş-Lucian Niculescu, Wojciech Michał Olejniczak, Georgios Papastamkos, Marit Paulsen, Britta Reimers, Ulrike Rodust, Alfreds Rubiks, Giancarlo Scottà, Czesław Adam Siekierski, Sergio Paolo Francesco Silvestris, Alyn Smith, Csaba Sándor Tabajdi, Marc Tarabella, Janusz Wojciechowski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Salvatore Caronna, Spyros Danellis, Jill Evans, Karin Kadenbach, Sandra Kalniete, Giovanni La Via, Véronique Mathieu, Maria do Céu Patrão Neves, Robert Sturdy, Artur Zasada

Последно осъвременяване: 14 юни 2011 г.Правна информация