Процедура : 2010/2158(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0218/2011

Внесени текстове :

A7-0218/2011

Разисквания :

PV 23/06/2011 - 5
PV 23/06/2011 - 7
CRE 23/06/2011 - 5
CRE 23/06/2011 - 7

Гласувания :

PV 23/06/2011 - 12.10
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :


ДОКЛАД     
PDF 352kWORD 255k
1 юни 2011 г.
PE 462.535v02-00 A7-0218/2011

относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване

(2010/2158(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Oldřich Vlasák

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване

(2010/2158(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално дял XVIII от него,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд(1),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие(2),

–   като взе предвид Решение на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за сближаване (2006/702/EО)(3),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 397/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимостта на инвестиране в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство(4),

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1233/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 663/2009 за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката(5),

 като взе предвид своята резолюция от 21 февруари 2008 г. относно последващи действия във връзка с Териториалната програма и Лайпцигската харта – европейска програма за действие за териториално развитие и териториално сближаване(6),

 като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2008 г. относно управлението и партньорството в национален и регионален мащаб, както и въз основа на отделни проекти, в областта на регионалната политика(7),

–   като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно градското измерение на политиката на сближаване през новия програмен период(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване(9),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на целите на стратегията „ЕС 2020“(10),

–   като има предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г.(11),

–   като взе предвид бележката ad hoc, публикувана от Европейския парламент и озаглавена „Последващи действия във връзка с Териториалната програма и Лайпцигската харта — европейска програма за действие за териториално развитие и териториално сближаване“,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г. относно „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM (2010) 2020),

–   като взе предвид Петия доклад на Комисията за икономическо, социално и териториално сближаване: бъдещето на политиката на сближаване, публикуван на 9 ноември 2010 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г. относно „Заключения от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване“ (COM(2010)0642),

–   като взе предвид синтезирания доклад на Комисията от април 2010 г. относно „Последваща оценка на програмите в рамките на политиката на сближаване през периода 2000—2006 г., съфинансирани от ЕФРР (цели 1 и 2)“,

–   като взе предвид доклада на Комисията от юни 2010 г. относно „Последваща оценка на програмите в рамките на политиката на сближаване през периода 2000—2006 г.: инициативата на Общността URBAN“,

 като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Необходимост от прилагане на интегриран подход за обновяване на градската среда“ от 26 май 2010 г.(12),

 като взе предвид становището на Комитета на регионите относно „Ролята на градското обновление за бъдещето на развитието на градските райони в Европа“ от 9—10 юни 2010 г.(13),

 като взе предвид Териториалната програма на ЕС — „Към по-конкурентоспособна и устойчива Европа с различни региони“ („Териториалната програма“) и Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове („Лайпцигската харта”), които бяха приети на неофициалното заседание в Лайпциг на 24—25 май 2007 г. на Съвета на министрите, отговарящи за териториалното устройство и развитието на градските райони,

 като взе предвид Декларацията от Толедо, приета на неофициалното заседание на Съвета на министрите относно развитието на градските райони, проведено в Толедо на 22 юни 2010 г.,

 като взе предвид позицията на генералните директори, отговарящи за развитието на градските райони, относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка: „Заключения от петия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване“ (COM (2010) 642/3),

 като взе предвид заключенията на Европейската среща на върха на органите на местното самоуправление, проведена в Барселона на 22—24 февруари 2010 г. под надслова „Органите на местното самоуправление — главно действащо лице в нова Европа“,

 като взе предвид Споразумението на кметовете, инициирано и подкрепяно от Европейската комисия,

 като взе предвид независимия доклад, изготвен по искане на Комисията и озаглавен „Програма за реформирана политика на сближаване“ (Доклад „Fabrizio Barca“) (2009 г.),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията за регионално развитие и становището на комисията по транспорт и туризъм (A7-0218/2011),

A. като има предвид, че ЕС може да бъде характеризиран чрез своето полицентрично развитие и разнообразието от градски райони и градове с различен размер, които имат разнородна компетентност и ресурси; изразява становището, че би било проблематично да се приеме обща дефиниция за „градски район“ и за термина „градски“ като цяло на чисто статистическа основа, тъй като е трудно да се обобщят в една дефиниция разнообразните условия в държавите-членки и регионите, и поради това счита, че всякакво задължително дефиниране и определяне на градски райони следва да се извършва от държавите-членки в съответствие с принципа на субсидиарност на основата на общи европейски показатели; като има предвид, че следва да се разгледа въпросът за това, как чрез функционален подход може да се достигне до стандартна дефиниция за „градски“ и по този начин да се създаде основата за ясна законова дефиниция на градското измерение на политиките на Съюза; като има предвид също така, че би било полезно, особено в контекста на политиката на сближаване, да съществува дефиниция на градското измерение на функционална основа,

Б.  като има предвид, че ЕС чрез своите политики допринася за устойчивото развитие на градските райони и че следва да се взема под внимание, че в допълнение към националните политики за градовете съгласно принципа на субсидиарност следва да бъде определена европейска политика за градовете,

В.  като има предвид, че градовете допринасят активно за формулирането на политиките на ЕС и играят важна роля за успешното прилагане на стратегията „ЕС 2020“; като има предвид също така, че ако не се вземе предвид градското измерение на политиките на ЕС и по-специално на политиката на сближаване, това би изложило на риск постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“,

Г.  като има предвид, че градовете притежават уникален архитектурен и културен потенциал, както и значителни способности за социална интеграция, и като има предвид, че те допринасят за социалния баланс чрез съхраняване на културното разнообразие и поддържане на постоянна връзка между центъра и периферните райони,

Д. като има предвид, че чрез надграждане на основата на опита от инициативите URBAN действията относно градовете бяха интегрирани в регулаторната рамка за целите за сближаване, регионална конкурентоспособност и заетост през програмния период 2007—2013 г.; като има предвид, че това интегриране категорично разшири финансирането, достъпно за градовете; като има предвид, че в рамките на оперативните програми следва да бъдат идентифицирани ясно определени цели на развитието на градските райони, за се подпомогне концентрирането на ресурси,

Е.  като има предвид, че субсидиарността в своята най-усилена и разширена форма съгласно определението в ДФЕС, многостепенното управление и по-доброто формулиране на принципа на партньорство са съществени елементи за правилното прилагане на всички политики на ЕС, и като има предвид, че следва съответно да се увеличи ангажирането на ресурсите и на компетентността на местните и регионалните органи,

Ж. като има предвид, че икономическата криза от последните няколко години засили неравенствата и социалното изключване в обширни зони в периферията на големите градове; като има предвид, че в отговор на кризата местните органи трябва да бъдат в състояние да прилагат практически мерки за борба с бедността и да подкрепят социалното сближаване и заетостта,

З.  като има предвид, че в много случаи политиката на създаване на полюси на развитие, основаваща се на подпомагане на икономическата дейност в градовете, не успява да породи достатъчна притегателна сила и поради това има ограничено въздействие в района около съответния град и не допринася за интегрираното развитие,

И. като има предвид, че в много малко на брой райони на градовете, независимо от тяхното благосъстояние или икономическа мощ, могат да съществуват специфични проблеми като крайно социално неравенство, бедност, маргинализация и висока безработица, които политиката на сближаване може да облекчи или премахне,

Й. като има предвид, че опростяването на прилагането на политиката, включително на механизмите за контрол и одит, помага да се подобри ефективността, да се намали процентът на грешките, да се направи структурата на политиката по-удобна за ползвателите, а изпълнението на политиката – по-осезаемо; като има предвид също така, че усилията, насочени към опростяване, следва да продължат и да бъдат съпътствани от опростяване на националните и регионалните процедури, така че представителите на градските райони да могат по-добре да насочват и да управляват усвояването на европейските средства,

Контекст на градското измерение

1.  отбелязва, че Европейската програма за градовете включва, от една страна, градското измерение на политиките на ЕС, по-специално политиката на сближаване, а от друга страна, междуправителственото направление на усилията на европейско равнище за координиране на градските политики на държавите-членки, като последното се изпълнява чрез неформални срещи на министрите, при координиране от последователните председателства на Съвета и с активния принос на Комисията; в този контекст счита, че органите на местното самоуправление следва да бъдат информирани по-добре за дейностите от междуправителственото направление и да бъдат включени в тях по-активно; препоръчва по-тясна координация между двете равнища и по-голямо участие на органите на местното самоуправление; подчертава необходимостта да се подобри координацията на решенията и на действията на административните органи както на европейско, така и на национално равнище;

2.  отбелязва одобряването на Декларацията от Толедо и референтния документ от Толедо относно обновяването на градската среда; изразява съгласие относно необходимостта от повече приемственост и координация за преминаване към съвместна работна програма или „Европейска програма за градовете“; приветства факта, че министрите са подчертали необходимостта да се засили сътрудничеството и координацията с Европейския парламент, както и целта за засилване на градското измерение в политиката на сближаване и насърчаване на устойчивото развитие на градските райони и интегрираните подходи чрез укрепването и разработването на инструменти за изпълнение на Лайпцигската харта на всички равнища; поздравява държавите-членки и Комисията за усилията им да продължат Процеса от Марсилия и да приложат референтна рамка за устойчиви европейски градове; следи с интерес стартирането на етапа на изпитване на референтната рамка; изразява съжаление обаче, че градовете не участват в тези процеси в достатъчна степен; следователно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират по-добър поток от информация относно този процес към неучастващите градове и да информират Парламента за по-нататъшните новости;

3.  подчертава факта, че освен значителния принос на действията в рамките на политиката на сближаване към развитието на градските райони, редица други политики (например в областта на околната среда, транспорта и енергетиката) и програми на ЕС имат силно въздействие върху развитието на градовете; подчертава необходимостта от по-добро разбиране на териториалното въздействие на политиките и призовава за утвърждаване на Програмата за градовете в рамките на политиките на ЕС; отново призовава Комисията да извърши оценка на териториалното въздействие на секторните политики и да разшири съществуващите механизми за оценка на въздействието; в този контекст приветства идеите, очертани в Петия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, и извършената от Европейската мрежа за наблюдение на териториалното устройство (ESPON) работа;

Местни потребности и/спрямо европейски приоритети

4.  подчертава факта, че до голяма степен градските райони са тези, които превръщат европейските политики в действие на място; подчертава, че градските райони, в които живеят 73 % от населението на Европа, генерират около 80 % от БВП, потребяват до 70 % от енергията в Съюза и са основните центрове на иновация, знания и култура благодарение, наред с другото, на наличието на МСП и следователно имат значителен принос за икономическия растеж; посочва, че единствено градовете с висококачествени услуги и адекватна инфраструктура могат да привличат и насърчават ориентирани към бъдещето дейности с висока добавена стойност; отбелязва, че от друга страна те също така понасят негативните последици от икономическата производителност (разрастване на градските райони, концентрация на населението, задръствания, замърсяване, ползване на земя, изменение на климата, енергийна несигурност, жилищна криза, пространствена сегрегация, престъпност, миграция и т.н.) и са засегнати от значителни социални неравновесия (висока безработица, социална несигурност и изолация, социална поляризация и т.н.), което излага на риск тяхната роля като „двигатели на растежа“; подчертава, че не само икономическите, но и социалните и екологичните промени в градските райони оказват голямо въздействие върху околните райони, и счита, че Програмата за градовете трябва да се стреми към развиване на устойчиви, интелигентни и приобщаващи инвестиции, така че да се засили ролята на градовете; поради това счита, че една обща ангажираност към градските райони на ЕС е напълно обоснована с оглед да се намалят засягащите всички сфери въздействия на растежа и развитието и същевременно да се решават въпросите, свързани с екологичната устойчивост и социалното сближаване;

5.  посочва, че услугите на градския транспорт попадат в обхвата на принципа на субсидиарност; въпреки това подчертава, че европейското сътрудничество, координация и финансиране биха позволили на местните органи да посрещнат предизвикателствата, пред които са изправени, по-специално във връзка с транспорта;

6.  счита, че увеличаването в максимална степен на приноса на градските райони към икономическия растеж в ЕС, като в същото време се запазят или подобрят характеристиките им като „добри места за живеене“, е споделена цел на европейско, национално, регионално и местно равнище на управление; подчертава, че макар тази цел да е широко споделяна, конкретните мерки за постигането й могат да бъдат различни на различните места; отбелязва, че вследствие на историческото развитие през втората половина на двадесети век някои региони и градове ще трябва да следват по-широк набор от приоритети, включително конвергенция, и следователно счита, че следва да се гарантира достатъчна степен на гъвкавост, която да даде възможност на конкретни градски райони да намерят най-подходящите решения за своите нужди, макро- и микросреда и контекст на развитие;

7.  препоръчва градското измерение на политиката на сближаване, като следва стратегическата концепция да служи за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, да се съсредоточи върху три цели: първо, да се помогне на градските райони да развият своята основна физическа инфраструктура като предварително условие за растеж, така че напълно да се оползотвори потенциалният им принос към икономическия растеж в Европа, диверсификацията на икономическата база и енергийната и екологичната устойчивост, по-специално с оглед на поддържане и подобряване на качеството на въздуха в градските центрове, без да се нанасят вреди на реките; второ, да се помогне на градските райони да модернизират своите икономически, социални и екологични характеристики чрез интелигентни инвестиции в инфраструктура и услуги, основаващи се на технологични постижения и тясно свързани със специфични регионални, местни и национални изисквания; трето, да се обновяват градските райони чрез възстановяване на индустриални площи и замърсени земи, като същевременно се взема предвид необходимостта от връзки между градските и селските райони с оглед насърчаване на приобщаващото развитие в съответствие със стратегията „Европа 2020“;

8.  изтъква големия потенциал за модернизиране на инфраструктурните инвестиции чрез интелигентни технологии, които биха били насочени към разрешаването на трайни проблеми в управлението на градовете, енергетиката, управлението на водоснабдяването и използването на водата, транспорта, туризма, жилищното настаняване, образованието, здравните и социални грижи, обществената безопасност и т.н. чрез концепцията за „по-интелигентно развитие на градовете“; счита, че подобни инвестиции в инфраструктурата, свързана с информационните и комуникационни технологии (ИКТ), могат да се разглеждат като безспорен двигател за икономически растеж и икономическа дейност, основаваща се на иновации, като съчетават елементи на публичните и частните инвестиции, които могат да бъдат насочени към генерирането на ново предприемачество, устойчиви работни места и интелигентен растеж, в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ и по-специално партньорството за иновации „Интелигентни градове“;

9.  подчертава, че внедряването на интелигентни транспортни системи може да допринесе значително за подобряването на енергийната ефективност, безопасността и сигурността в публичния сектор, и призовава Комисията и държавите-членки да гарантират координирано и ефективно внедряване на интелигентни системи в рамките на Съюза като цяло и по-специално в градските райони; посочва, че по-специално градовете могат да окажат голям принос за борбата с изменението на климата чрез, например, интелигентни системи за обществен транспорт на местно равнище, енергийна реконструкция на сгради и устойчиво планиране на градските райони, което свежда до минимум разстоянията до работното място и до местата за отдих и култура в градовете и др.; в този контекст подкрепя инициативата „Civitas“ и Споразумението на кметовете; подчертава, че е важно да се използва наличното финансиране за изпълнението на програмите за действие, с цел да се насърчи използването на местния потенциал за възобновяема енергия, и призовава Комисията да осигури, че тези две инициативи ще се актуализират в бъдеще;

10. подчертава значението на политиката на сближаване за насърчаването на социалните иновации в градските райони, по-специално в необлагодетелстваните квартали, с оглед на стимулирането на вътрешното сближаване и човешкия капитал чрез приобщаващ подход, благоприятстващ участието, например по отношение на обучението и образованието (особено за младите хора), достъпа до микрокредитиране или насърчаването на социалната икономика;

Принцип на многостепенно управление и партньорство

11. отново изразява становището си, че една от слабостите на Лисабонската стратегия беше липсата на добре функциониращо многостепенно управление и недостатъчното участие на регионалните и местните органи и гражданското общество в етапите на разработване, прилагане, разпространяване на информация и оценка на стратегията; подчертава необходимостта от подобряване на системата за управление на стратегията „ЕС 2020“, с по-активно участие на всички заинтересовани лица във всички етапи;

12. призовава Комисията да осигури, че в предстоящите регламенти държавите-членки официално ще включат политическите лидери на ключови градски райони и сдруженията на местни и регионални органи във всички етапи на вземане на решения в рамките на политиката на сближаване (стратегическо планиране, определяне на предложените „договори за партньорство в областта на развитието и инвестициите“ и водене на преговори по тях), например чрез създаването на нови видове партньорство като териториалните пактове, изготвяни за всяка отделна държава-членка; призовава Комисията да насърчава обучението на градските и местните администрации с цел предоставяне на информация относно програмите и инициативите в областта на градската политика и призовава местните органи съответно да изготвят конкретни програми за действие в рамките на своите специфични стратегии за развитие; счита, че това е единственият начин да се отразят местните потребности, без да се допуска фрагментиране на стратегическите цели и решения;

13. счита, че връзката между местните планове за действие и основните регионални/национални програми следва да бъде укрепена; подкрепя предложението на Комисията за укрепване на позицията, която заема подходът за развитие на местно равнище в рамките на политиката на сближаване, чрез групи за подкрепа и планове за действие, подобни на включените в програмата „Leader“;

14. подчертава, че градските райони не се явяват изолирани елементи в рамките на регионите и че поради това тяхното развитие трябва да бъде тясно свързано с околните функционални, крайградски или селски райони; иска допълнително разяснение за специфични ситуации като тези в големите градове, градските райони и агломерациите, в които функциите са тясно взаимосвързани; счита, че многостепенното управление, регионалното планиране и принципът на партньорство са най-ефективните инструменти за предотвратяване на разделението по сектори и фрагментирането на политиките на развитие; припомня, при все това, че вътрешното взаимодействие не винаги е гарантирано; приканва настойчиво Комисията да отправи призив към държавите-членки да насърчават по-специално контактите и обмена на добра практика в областта на стратегиите за селските/градските райони и да включат измерението, свързано с градските/селските райони, в подготвителните документи, за да се обезпечат добри връзки между селските и градските райони;

15. подчертава положителната роля, която трансграничното сътрудничество, транснационалното сътрудничество и инициативата „URBACT“ играят по отношение на свързването на градовете в мрежа, споделянето на добри практики и намирането на новаторски решения; отбелязва, че сътрудничеството между европейски градове изцяло съответства на Цел 3 (европейско териториално сътрудничество); счита, че през периода 2014—2020 г. следва да се стимулира градското измерение на целта за европейско териториално сътрудничество; насърчава включването на градовете в междурегионални и трансгранични мрежи за сътрудничество; счита, че подпомогнатите мрежи следва да бъдат свързани с реални проекти за развитие, и призовава Комисията да разшири платформите, за да се предостави възможност за прилагане на експериментален подход към обновяването и развитието на градовете; счита, че експериментирането би могло да бъде полезно по-специално в контекста на ЕСФ, където може да се прилага подход, насочен към специфични групи от населението, който да бъде допълван от обща териториална стратегия;

16. подчертава, че процесът на „обновяване на градската среда“ и „включване на градското измерение в политиките“ би могъл да доведе до „градски съюз“, който обединява всички заинтересовани страни, участващи в процеса на изграждане на града; този съюз ще продължи да се основава на консенсус и официално да се отъждествява с нови форми на управление, в които социалните и гражданските мрежи играят важна роля, като общата цел е да се модернизира, обновява и преоткрива „съществуващият град“, като се използват по възможно най-добър начин развитите през годините човешки, социални, материални, културни и икономически ресурси, като те бъдат насочени към изграждането на ефикасни, новаторски, интелигентни, по-устойчиви и социално интегрирани градове;

17. отново отправя призива си към Комисията да създаде програма за обмен „Еразъм за местни и регионални избрани представители“, за да насърчи трансфера на добра практика в стратегическото развитие на местно равнище и на градските райони;

Пределегиране на отговорностите

18. подчертава, че местните изборни органи носят пряка политическа отговорност по отношение на вземането на стратегически решения и инвестирането на обществени средства; като има предвид това, счита, че държавите-членки следва да обезпечат достатъчно бюджетни средства за тези органи; поради това счита, че за постигането на целите на политиката на сближаване и на стратегията „ЕС 2020“ местните изборни органи трябва да бъдат задължително включвани в процеса на вземане на стратегически решения и да вземат активно участие в изготвянето на оперативни програми, както и да използват широко възможността за пределегиране на отговорностите по изпълнението и оценката на политиката на сближаване, без да се накърнява финансовата отговорност на управляващите органи и държавите-членки; подчертава, че приоритетът на местните органи е благосъстоянието и качеството на живот на техните граждани, които заедно със заинтересованите страни трябва да бъдат включени в стратегиите за развитие на местно равнище;

19. препоръчва през следващия програмен период да се използва една от следните възможности за прилагане на градското измерение на национално равнище: независими оперативни програми, управлявани от отделни градски райони, съвместни оперативни програми, обхващащи градските райони в отделни държави-членки, общи безвъзмездни средства или обособяване на мерки и ресурси за градовете в рамките на конкретни регионални оперативни програми; признава значението на изготвянето в бъдеще на определени оперативни програми за някои градски райони, които имат за цел да се реализира техният потенциал за развитие;

20. предупреждава, че, тъй като мащабът и степента на урбанизация се различават значително в различните части на ЕС, особено в региони, които са преобладаващо селски и слабо урбанизирани, делът на ресурсите, отделяни за градоустройствени дейности, също както общото съдържание и приоритетите на оперативните програми, следва да бъде определян по преценка на органите, изготвящи програмите, действащи от името на въпросния регион;

Интегрирано стратегическо планиране

21. застъпва се за принципи на интегрирано стратегическо планиране, тъй като те могат да помогнат на местните органи да преминат от мислене в рамките на „индивидуални проекти“ към по-стратегическо междусекторно мислене, за да се използва техният присъщ потенциал за развитие; подчертава добавената стойност и новаторското естество, по-специално за необлагодетелстваните квартали, на подхода „отдолу нагоре“, който чрез осигуряване на участието на всички местни заинтересовани страни би предоставил възможност да се реагира по-добре на действителните потребности и ресурси на територията; същевременно изразява съжалението си, че в резултат на неясното общо определение в някои случаи се стига само до формално прилагане; приканва настойчиво Комисията да призове държавите-членки да осигурят подкрепа за развитието на местния административен капацитет за целите на интегрираното стратегическо планиране;

22. счита, че градските райони са призвани да играят съществена роля при прилагането на макрорегионалните стратегии и създаването на функционални географски обекти;

23. приканва Комисията да подготви сравнително изследване на досегашната практика на отделните държави-членки по отношение на интегрираното стратегическо планиране и въз основа на резултатите от изследването да изготви специфични насоки на ЕС за практиката на планиране на интегрираното развитие на градските райони, които изясняват също отношенията между тези планове и другите документи, свързани с планирането, и насърчават ефикасните и правно регулирани партньорства, включително трансграничните партньорства между градове; призовава Комисията да направи интегрираното градоустройство правно обвързващо в случаите, в които се използват средства на ЕС за съфинансиране на проекти; приканва местните органи на държавите-членки да започнат нови публично-частни партньорства и новаторски стратегии за развитие на градската инфраструктура, така че да се привлекат инвестиции и да се стимулира стопанската дейност; призовава за подобрена координация между местните и регионалните администрации, така че да се улеснят нови партньорства между градски и селски райони, от една страна, и между малки, средни и големи градове, от друга страна, с цел да се гарантира балансирано регионално развитие; в същото време призовава Комисията да ускори предоставянето на техническа помощ за подобряване на интегрираното планиране на развитието, за широко участие при изготвянето на политиките и за стратегическо развитие на градските райони;

24. приветства идеята на Комисията за бъдещата Обща стратегическа рамка, която беше изложена в заключенията на Петия доклад за сближаването и която може потенциално да стимулира взаимодействието между средствата, по-специално с оглед преосмисляне на връзките между градските райони и селските райони и периферните градски райони; подчертава европейската добавена стойност на хоризонталния и интегриран подход на политиката на сближаване и за целта насърчава допълнителното взаимодействие с политиките в областта на енергетиката, околната среда и транспорта, което ще бъде особено полезно за градските и периферните градски райони, където в това отношение съществуват големи предизвикателства;

25. отново изразява убеждението си, че изготвянето на планове за интегрирано развитие на градските райони може да бъде ефективно само при наличието на достатъчни средства за конкретни градоустройствени дейности, и следователно препоръчва наличните ресурси да бъдат съсредоточени в конкретни действия; предлага да се определи минимално равнище на концентрацията на помощта за отделните програмни периоди за необлагодетелстваните квартали в градските райони;

Всеобхватно финансово планиране

26. подчертава, че неизбежните мерки за икономии на всички равнища от управлението в Европейския съюз създадоха безпрецедентен натиск върху всички видове публични разходи, включително върху стратегическите инвестиции за икономическо развитие; счита, че в интерес на подобряването на ефективността на инвестициите е необходима по-добра координация на всички налични обществени ресурси (европейски, национални, регионални, местни, частни) и тяхното по-стратегическо разпределяне;

27. в този контекст се застъпва за всеобхватно финансово планиране на местно равнище като неизменен компонент на интегрираното планиране на развитието и призовава всички ползватели на обществени средства, в съответствие с идеята за ориентиран към резултатите подход, да се придържат строго към принципа „пари за проекти, а не проекти за пари“;

28. подчертава европейската добавена стойност на кръстосаното финансиране от ЕФРР и ЕСФ по отношение на гъвкавостта на проектите за социално включване и на плановете/стратегиите за интегрирано развитие на градските райони; призовава Комисията да създаде по-гъвкави условия за подобно кръстосано финансиране, за да насърчи използването му, така че тези правила да не създават пречки при проектирането и изпълнението на тези планове/стратегии; обръща внимание на допълващия характер на тези средства; отбелязва, че по-специално в градските райони, които страдат от социално изключване или замърсяване на околната среда, финансирането от ЕСФ би могло да се използва от градовете, третия сектор и частния сектор за подкрепа на съвместни проекти на местно равнище за предотвратяване на изключването; посочва, че обединяването на съществуващите европейски фондове би могло значително да увеличи наличното финансиране;

29. счита, че динамизмът на градските райони може да се стимулира чрез ефективното взаимодействие между различните европейски инструменти за финансиране, по-специално по отношение на научните изследвания и иновациите;

30. подчертава перспективната роля на новите инструменти за финансов инженеринг, основаващи се на принципите „проекти за пари“ и „пари за проекти“, въведени през настоящия програмен период; подчертава необходимостта от създаване на широкомащабни инструменти за финансов инженеринг, които могат да бъдат полезни и приложими в много по-малки градски райони; призовава Комисията да извърши оценка на опита по използването на тези инструменти и при необходимост да ги приспособи, за да подобри конкурентната им позиция на финансовия пазар в сравнение с общите търговски продукти с цел да ги направи по-лесни за използване, практични, привлекателни и следователно и по-ефективни; счита, че лихвените проценти на финансовите инструменти на ЕИБ следва да бъдат понижени в сравнение с търговските заеми за тази цел; призовава държавите-членки, с оглед на положителните резултати, получени от използването на съществуващите инструменти за финансов инженеринг, неизменно да гарантират, че потенциалните ползи от тези финансови инструменти се използват по възможно най-ефективен начин;

31. счита, че по-специално инициативата „Jessica“ може да бъде максимално ефективна, когато се изпълнява на равнище градове, и поради това изразява съжаление, че някои-държави членки са склонни да централизират изпълнението й;

32. призовава Комисията да гарантира, че в бъдеще финансовите потоци между европейското, националното и поднационалното равнище ще се организират възможно най-ефективно и гъвкаво; изразява тревога във връзка със съществуващото ниско равнище на предварително финансиране на проекти и счита, че в бъдеще следва да се гарантира чрез регламенти ясното задължение на държавите-членки да използват предварителното финансиране за плащания към публичните бенефициери, например градските органи;

33. призовава Комисията да се стреми към възможно най-добро хармонизиране на правилата за конкретни фондове и програми на ЕС, в рамките на които проекти за градско и местно развитие могат да бъдат съфинансирани, с цел да се намали максимално бюрокрацията и възможните грешки при изпълнението;

34. приканва Комитета на регионите да развие идеи за по-добро оформяне на градското измерение в бъдещата политика на сближаване;

35. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Комитета на регионите.

(1)

ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25.

(2)

ОВ L 210; 31.7.2006 г., стр. 1—11.

(3)

ОВ L 291, 21.10.2006 г., стр. 11.

(4)

ОВ L 126, 21.5.2009 г., стр. 3.

(5)

ОВ L 346, 30.12.2010 г., стр. 5.

(6)

ОВ C 184 E, 6.8.2009 г., стр. 95.

(7)

ОВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 10.

(8)

ОВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 73.

(9)

ОВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 65.

(10)

Приети текстове, P7_TA(2010)0191.

(11)

Приети текстове, P7_TA(2010)0356.

(12)

ОВ C 21, 21.1.2011 г., стр. 1.

(13)

ОВ C 267, 1.10.2010 г., стр. 25.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Цели и същина на доклада

Целта на този доклад е да бъде продължение на предшестващия доклад относно "Градското измерение на политиката на сближаване през новия програмен период", като в същото време отрази последните промени в Европейската програма за градовете. От 2009 г. насам в развитието на този въпрос има няколко нови елемента, а в близките седмици се очакват още. Докладът обхваща няколко аспекта на градското измерение на политиката на сближаване, които комисията по регионално развитие определя като основни или представляващи предизвикателство за бъдещето на политиката на сближаване, която следва да се превърне в пълноценна и ефективна политика, насочена към градовете в ЕС.

Въпроси, свързани с дефиницията

Европа има около 5 000 градове с население между 5 000 и 50 000 жители и около 1 000 градове с население над 50 000 души. Европа може да бъде характеризирана с териториално многообразие и полицентрично развитие. Сравнително гъстата градска мрежа включва няколко много големи градове. В Европейския съюз само 7% от хората живеят в градове с население над 5 милиона, докато в САЩ(1) техният дял е 25%. Според доклада за състоянието на европейските градове(2), най-значителният ръст на градското население е регистриран в Испания, където средното годишно нарастване на градското население в някои градски райони е два процента или повече. Определени градове в Ирландия, Финландия и Гърция също се нареждат на едно от първите места по ръст на населението. За разлика от тях, в същия период се наблюдава цялостен спад на населението в много градски райони в Централна и Източна Европа. Буквално във всички градове, предградията нарастват и, дори в тях да се наблюдава спад, той е по-малък, отколкото в самите градове.

Поради съществените национални различия, не съществува международно споразумение за общо определение за понятието "градски", приложимо за всички държави и, дори, за всички държави в един регион. Правени са многобройни опити да се достигне до общо разбиране на понятието "градски"; налице са определенията, възприети от ООН(3), Световната банка(4), ОИСР(5), както и от отделни държави. Повечето от определенията, ако не и всички те, се основават на статистически данни за броя и гъстотата на населението. Въпреки големите различия в географското разпределение на населението между отделните страни, европейските институции досега залагат на подхода, възприет от Евростат(6) в неговия Справочник за европейска регионална и градска статистика, който предвижда четири нива на селищни образувания. Тук се включват такива понятия като централни или "основни" градове, големи градски зони, "ядра" за обозначаване на девет столици, в които административното деление няма аналогични на останалите териториални единици, и накрая градски административни подрайони (ГАП). Въпреки, че определението на Евростат е напълно приложимо за статистически цели, предвид съществуващите различия и многобройните подходи, изглежда е много трудно да се създаде общо, ясно определение на "градски" в рамките на политиката на сближаване и, следователно, проблемът с даване на определение следва да бъде оставен на държавите-членки в съответствие с принципа на субсидиарност.

Историческо развитие

В исторически план градското измерение присъстваше успоредно с основния обем структурни дейности. От 1990 година се изпълняват градски пилотни проекти. От 1994 година се изпълнява програмата за инициативи на Общността „Urban“, която създаде условия за утвърждаване на комплексни модели за местно развитие.

През предишния програмен период различните градски инициативи получаваха конкретно финансиране, за разлика от периода 2007 – 2013 година. След приемането на новите регламенти за Структурните фондове политиката за развитие на градовете е включена целенасочено в целите за сближаване, регионална конкурентоспособност и заетост, което подчертава значението, което ЕС отдава на този аспект на политиката за сближаване. При разработването на НСРР и ОП държавите-членки бяха насърчавани, без да бъдат задължавани, да включват устойчивото развитие на градовете като стратегически приоритет. Като се има предвид обаче значението на градовете и градските агломерации в тъканта на европейското стопанство, пренебрегването му до голяма степен би могло да осуети евентуалните им планове да бъдат динамичен фактор в усилията на ЕС за постигане на целите.

Действащите изменени регламенти позволяват на управляващите органи да прибягват до широк спектър от публично-частни партньорства в управлението на фондовете, определени за градско развитие. По такъв начин Структурните фондове могат да финансират дейности по финансов инженеринг като например фондове за изграждане на смесени дружества, гаранционни или кредитни фондове. Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка са създали три финансови инструмента, а именно, JEREMIE(7), JASPERS(8) и JESSICA(9). JESSICA (Съвместна европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските райони) е от най-голям интерес за градското развитие. Той трябва да служи като лост за наличните финансови ресурси. Възстановените средства трябва да бъдат реинвестирани в градското развитие или пренасочени към управляващия орган за други градски проекти. На практика, в момента Jessica е в ранна фаза от своето развитие.

Определяне на предмета

Съобразно статистиката на Европейската комисия(10) близо 21,2 милиарда евро са заделени за градско развитие в периода 2007-2013 г., което представлява 6,1% от общия бюджет на ЕС в областта на политиката на сближаване. От тях 3,4 милиарда евро са предвидени за възстановяването на индустриални зони и замърсени площи, 9,8 милиарда евро - за проекти за възстановяване на градски и селски райони, 7 милиарда евро - за чист градски транспорт и 917 милиона евро за жилищно настаняване. Други инвестиции в инфраструктура, в изследователска дейност и иновации, транспорт, околна следа, образование, здравеопазване и култура също оказват значително влияние в градовете.

Графика: Средства за градско развитие в периода 2007-2013 г.

Източник: DG REGIO SFC2007

Контекст на въпроса

Основната цел на разширената програма за градовете е да послужи за развитието и качественото подобряване на инфраструктурата и услугите в европейските градове. От една страна, бъдещите мерки следва да бъдат тясно свързани с общите приоритети на ЕС, за да оправдаят финансирането от бюджета на ЕС. Стратегията „ЕС2020“ обаче засяга основно насоки за бъдещето. Преодоляването на настоящите неравенства сред европейските градове е от равностойно значение и следва да бъде отразено в приоритетите на бъдещата политика на сближаване. Имайки предвид опита от Лисабонската стратегия, развитието на програмата за градовете не трябва да е едностранен процес. То следва да има обширно измерение в посока отдолу-нагоре. Поради това е от изключително значение думата на градовете да се чува на равнище ЕС.

Местни нужди и/срещу европейски приоритети

Европейските градове са центровете на икономическа активност, иновации и трудова заетост, при все това те са изправени пред редица предизвикателства. Тенденцията към субурбанизация, концентрацията на лишения и безработица в градските квартали, увеличеният брой на задръстванията - сложни проблеми като тези изискват интегрирани отговори в транспорта, жилищното настаняване, схемите на обучение и трудова заетост, които трябва да се съобразят с местните потребности. Европейските регионални политики и политики на сближаване се отнасят до тези предизвикателства.

От една страна съществува ясното разбиране, че съфинансирането от ЕС следва да върви ръка за ръка с общите приоритети на ЕС, включени в стратегията „ЕС2020“. Съдържанието на главата разглежда справянето с новите предизвикателства и временните последици от икономическия спад. От друга страна, докладчикът счита, че политиката на сближаване (включително програмата за градовете) не следва да се отказва от първоначалната си цел, а именно преодоляване на настоящите неравенства.

Всъщност, когато от местните органи се изисква да определят приоритети, общата тенденция е да се избират инвестиции за преодоляване на неравенствата и неблагоприятните условия пред инвестиции за посрещане на глобалните тенденции. Изключително важно е да се намери точният баланс между тези две направления. Според докладчика финансирането от ЕС не следва просто да компенсира недостатъчните инвестиции в миналото. От друга страна, намесата на равнище ЕС не трябва да поставя твърде много условия, защото в противен случай предложенията на ЕС няма да отговарят на местните нужди. Обосновката може да бъде да се инвестира в интелигентно градско развитие с цел постигане на по-високо качествено равнище на градската инфраструктура и услуги.

Пределегиране на отговорностите (вземане на решения, подбор на проекти, финансово управление)

Принципът на субсидиарност е основен елемент, когато става въпрос за европейска намеса в регионалното и градско развитие. Докладчикът счита, че общите приоритети и мерки следва да подпомагат инициативи на местно равнище, а не да ги заместват. В този смисъл, въпросът „Коя мярка на кое равнище?“ е ключов. Според докладчика, всяко равнище следва да използва своите силни страни:

· Равнище ЕС – предоставяне на финансови ресурси, данни (показатели, световни тенденции), методика, базирана на споделените най-добри практики, насоки за многостепенно управление, определяне на минимални стандарти за съответствие на програмите с приоритетите на ЕС;

· Национално равнище – формална съвместна отговорност на градовете при изготвянето, договарянето и прилагането на програмите, създаване на инструменти и ресурси за специфични национални градоустройствени приоритети, в допълнение към тези на ЕС;

· Регионално равнище – градовете да носят споделена отговорност за регионалните оперативни програми (вж. по-горе), координиране на регионалните и местните планове за стратегическо развитие, създаване на структури за такова координиране, създаване на инструменти и ресурси за специфични регионални градоустройствени приоритети, в допълнение към националните и тези на ЕС;

· Местно равнище – анализ, стратегическо планиране и вземане на решения, подбор на проекти (не задължително „администриране“ на средствата), интегрирано финансово планиране (ресурси на ЕС, национални, регионални, местни и частни ресурси).

Принцип на многостепенна система на управление и партньорство

Изключително важно за бъдещото развитие на програмата за градовете е да се анализира опитът от неотдавнашното включване на градското измерение в политиката на сближаване. Преди да бъдат предприети допълнителни стъпки, следва да се извърши подходяща оценка на процеса на включване на градското измерение в политиката на сближаване, която да съдържа списък с предимствата и недостатъците. Това следва да доведе от изготвянето на списък с препоръки или стандарти за по-формализирано местно участие в бъдещото изготвяне и прилагане на политиките.

Интегрирано стратегическо планиране

Интегрираното стратегическо планиране е всеобщо признато за важен инструмент за гарантиране на ефективност и холистичен подход към местното развитие. От друга страна, определението и тълкуването му се различават в различните държави-членки. Определянето на общи насоки би могло да е от полза. Поради това докладчикът предлага ЕП да призове Комисията да създаде такива насоки и да ускори действията за техническа помощ. В същото време, държавите-членки ще бъдат насърчавани да използват и наличната помощ за градско планиране.

Всеобхватно финансово планиране, включително бъдещето на финансовото инженерство

Опитът показва, че в много случаи идеите за проекти са продиктувани от наличното финансиране, а не от реалните нужди и стратегически приоритети. Това е едно от основните предизвикателства на политиките за развитие и на политиката на сближаване. Този подход „проекти за пари“ следва да бъде заменен от подход „пари за проекти“. Проектите не би трябвало да бъдат изготвяни за усвояване на наличните средства, а за постигане на стратегическите цели.

Според докладчика, градовете следва да получат достатъчна степен на гъвкавост, за да използват средствата за своите приоритети. Проектите за развитие не би следвало да бъдат изготвяни за усвояване на наличните средства, а за постигане на стратегическите цели. Възможностите за регионално, национално финансиране и финансиране от ЕС следва да бъдат координирани, за да обхванат широк спектър от специфични нужди.

(1)

Комисия на Европейските общности, Зелена книга за териториалното сближаване: превръщане на териториалното многообразие в сила, Брюксел, 2008 г.

(2)

Доклад за състоянието на европейските градове: прибавяне на стойност към проучването на условията на живот в европейските градове, 2007 г., достъпен на: http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/studies/pdf/urban/stateofcities_2007.pdf.

(3)

http://unstats.un.org/unsd/demographic/sconcerns/densurb/Defintion_of%20Urban.pdf

(4)

http://siteresources.worldbank.org/DATASTATISTICS/Resources/table3_10.pdf

(5)

http://stats.oecd.org/glossary/detail.asp?ID=6492

(6)

http://epp.eurostat.ec.europa.eu/cache/ITY_OFFPUB/KS-QA-07-005/EN/KS-QA-07-005-EN.PDF (на английски език).

(7)

Улеснява достъпа до финансиране на нововъзникващи бизнес предприятия, развитието на микроикономически предприятия и МСП.

(8)

Подпомага изготвянето на мащабни проекти.

(9)

Подпомага финансовия инженеринг в областта на градското развитие.

(10)

http://ec.europa.eu/regional_policy/themes/statistics/2007_urban.pdf


СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (1.12.2010)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно Европейската градска програма и нейното бъдеще в рамките на политиката за сближаване

(2010/2158(INI))

Докладчик по становище: Anna Rosbach

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че мобилността и достъпът до транспорт са изключително важни фактори за градското развитие, по-специално в области, страдащи от редица лишения, и че транспортът може да има значителното отражение върху регионалното развитие, икономиката, околната среда и просперитета в градските зони, както и върху техните жители,

Б.  като има предвид, че повечето транспортни възли (по-специално за трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T)) и интермодални центрове се намират в градските зони, и като има предвид, че градската мобилност има изключително важна роля за гладкото функциониране на тези стратегически точки, що се отнася до осигуряването както на услугите по свързването, така и на интермодалните връзки,

В.  като има предвид, че освен целите, свързани с околната среда, пътното движение и енергийните характеристики, по-добрите цялостни резултати в областта на транспорта са ключов елемент от стратегията „ЕС 2020“, по-специално в градските зони, в които живеят около 75 % от гражданите на ЕС и които допринасят за 85 % от БВП на Съюза,

1.  подчертава значението на наличието на ефективна, безопасна, достъпна и екологосъобразна транспортна мрежа в процеса на постигане на устойчиво градско възстановяване и посочва, че внимателно подготвеното регионално и градско планиране също представлява съществен елемент в това отношение, тъй като е основна предпоставка за една добре функционираща и устойчива транспортна система;

2.  подчертава подпомагащата роля, която политиката на сближаване, структурните фондове и Кохезионният фонд могат да имат за насърчаването на градската мобилност; насочва вниманието на Комисията към това, че е важно да се гарантира, че градските зони във всички части на ЕС могат да получат такава подкрепа, тъй като тежестта на проблемите, специфични за градските зони, не е свързана само с БВП;

3.  отново изразява своята подкрепа за принципите, посочени в резолюцията на Парламента относно плана за действие относно градската мобилност (2008/2217(INI)), и призовава за прилагането на 20-те действия, предложени от Комисията в плана за действие за градска мобилност (COM(2009)0490);

4.  посочва, че градският транспорт попада в обхвата на принципа на субсидиарност; въпреки това подчертава, че европейското сътрудничество, координация и финансиране биха позволили на местните органи за посрещнат предизвикателствата, пред които са изправени, по-специално във връзка с транспорта;

5.  призовава Комисията, като зачита принципа на субсидиарност и като взема под внимание разликите между градските зони, както и характерните им особености, да работи за подобряването на координацията на политиките в областта на транспорта и сближаването на градско равнище в сътрудничество с държавите, регионите и местните заинтересовани страни, като отчита целите за социално приобщаване, безопасност, конкурентоспособност и защита на околната среда; отново отправя своя призив за задължителното въвеждане на интегриран подход в планирането и подбора на проекти за подпомагане по структурните фондове и Кохезионния фонд;

6.  приветства намерението на Комисията, заявено в Петия доклад за напредъка в икономическото, социалното и териториалното сближаване, да въведе амбициозна програма за градовете и да взема под внимание по по-добър начин градските зони в рамките на политиката на сближаване;

7.  решително подкрепя използването и насърчаването на интегрирани планове за устойчива градска мобилност, включващи планове за градска логистика на стоки и услуги; настоятелно призовава Комисията да публикува препоръки и ръководства за изготвянето на тези планове, които, наред с другото, обхващат развитието на изцяло интегрирана в обществения транспорт инфраструктура за „щадящи“ способи на придвижване (велосипедни алеи, пешеходни зони и др.), подобрено градоустройство и редовни връзки с околностите и селските райони и отчитат ключови критерии като безопасността, качеството на живот на жителите, околната среда и икономическата ефективност; предлага наличието на такива планове да бъде условие за финансиране на ЕС за проекти в сектора на градския транспорт;

8.  посочва, че е необходимо да се гарантира, че плановете за градска мобилност включват стратегии за пътна безопасност, които отделят особено внимание на най-уязвимите участници в пътното движение;

9.  счита, че интегрираните системи за издаване на билети на градско, междуградско и регионално равнище са от съществено значение за градската мобилност, и настоятелно призовава Комисията да насърчи най-добрите практики по отношение на съществуващите схеми в рамките на Съюза и да предложи конкретни мерки, ако е целесъобразно;

10. подчертава, че достъпният, висококачествен и устойчив обществен транспорт и интермодалните вериги за мобилност са важни за градските зони и предградията, прилежащите по-малки селища и близките селски райони като част от ответните мерки във връзка с разрастването на градските зони, а също така и за бедните квартали и лицата с намалена мобилност, и призовава Комисията и държавите-членки да насърчават обмена на най-добри практики в тази област;

11. в този контекст подкрепя действията за насърчаване на най-устойчивите видове обществен градски транспорт като системите за подземен железопътен транспорт, трамваите и превозните средства с ниски емисии на CO2, както и на други здравословни, немоторизирани транспортни средства като велосипеда; насърчава местните и регионалните органи да осъвременят своя парк от превозни средства, предназначени за градски транспорт, с по-екологосъобразни видове транспорт и превозни средства;

12. посочва, че използването на бързи и екологично чисти речни лодки може да даде съществен принос за намаляването на екологичния отпечатък на градския транспорт, и призовава Комисията и държавите-членки да насърчат обмена на най-добри практики в това отношение;

13. подчертава, че гъстотата на градските зони ги превръща в зони, които са най-силно потърпевши от задръстванията и замърсяването на въздуха, както и от шумовото замърсяване, като същевременно са и причина за това; призовава Комисията да насърчи използването на обществен транспорт като алтернатива на автомобилите в подобни зони;

14. призовава Комисията да приложи Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове и да информира редовно Парламента относно развитието в това отношение;

15. подчертава изключително важното значение на устойчивата транспортна инфраструктура за регионите и градовете в Европа и призовава Комисията да оптимизира наличните източници за финансиране и да осигури иновативни решения за финансирането на нейното развитие чрез пилотни проекти и чрез насърчаването на мрежи, подобни на проекта за „интелигентни градове“, без да се нарушават връзките между градските и селските райони;

16. посочва, че изключително важната роля на обществения транспорт по отношение на социалното сближаване трябва да се вземе предвид в рамките на политиките относно инвестициите, определянето на тарифите и задълженията на публичните служби, които засягат по-специално тази форма на транспорт, за да се гарантира равният достъп до заетост, образование и култура и да се предотврати създаването на градски гета;

17. призовава Комисията да гарантира, че при следващото преразглеждане на междуотрасловите разпоредби относно правата на пътниците ще обърне по-специално внимание на групите лица с ограничена мобилност, както и на участието на съответните граждански групи;

18. счита, че икономическата криза трябва да се използва като възможност за насочване на транспортната политика към иновативните и екологични видове транспорт, както и към оперативно съвместимите интелигентни транспортни системи; в този контекст подкрепя инициативата CIVITAS и Споразумението на кметовете и призовава Комисията да гарантира, че и двете инициативи ще бъдат актуализирани в бъдеще, като в тях се включат мерки за подобряване на управлението на градския и междуградския транспорт; подчертава, че прилагането на интелигентните транспортни системи ще допринесе значително за подобряването на енергийната ефективност, безопасността и сигурността в транспортния сектор, и призовава Комисията и държавите-членки да гарантират координирано и ефективно разгръщане на интелигентните транспортни системи в рамките на Съюза като цяло, и по-специално в градските зони;

19. призовава Комисията и държавите-членки да инвестират в интелигентни транспортни системи, които предоставят иновативни услуги, свързани с различните видове транспорт, с управлението на транспорта и с транспортни мрежи, които са „по-интелигентни“ и координирани в по-висока степен;

20. счита, че политиката за сближаване има голямо въздействие, когато се прилага чрез интегриран подход, включващ аспекти като транспорта (комбиниран транспорт), използването на земята и опазването на природата, опазването на климата, намаляването на шума, както и енергийната ефективност;

21. подчертава потенциала на структурните фондове и на Кохезионния фонд във връзка със завършването на програмата за трансевропейските транспортни мрежи, по-специално в градските зони, но изразява дълбоко съжаление във връзка с липсата на координация между политиката на сближаване и транспортната политика; призовава държавите-членки да използват в по-голяма степен наличните ресурси; изразява съжаление във връзка с липсата на яснота и информация относно текущото изпълнение на проекта;

22. счита, че градовете съставляват основните свързващи компоненти на трансевропейските транспортни мрежи и – в съответствие с член 170 от Договора за функционирането на Европейския съюз – играят ключова роля за териториалното, икономическото и социалното сближаване; призовава Комисията, при следващото преразглеждане на политиката в областта на трансевропейските транспортни мрежи, да установи връзките между тези градове, представляващи свързващи компоненти, и техните съответни пристанища, летища и логистични центрове;

23. призовава Комисията да използва иновативни и действително ефективни форми на финансиране на транспортната инфраструктура и транспортните системи (европейски облигации, „златното правило“ и т.н) и отново отправя предишните си призиви за увеличаване на бюджета на трансевропейските транспортни мрежи.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

1.12.2010 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

33

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Членове, присъствали на окончателното гласуване Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Antonio Cancian, Michael Cramer, Christine De Veyrac, Ismail Ertug, Carlo Fidanza, Knut Fleckenstein, Mathieu Grosch, Juozas Imbrasas, Dieter-Lebrecht Koch, Werner Kuhn, Jörg Leichtfried, Eva Lichtenberger, Marian-Jean Marinescu, Hella Ranner, Vilja Savisaar-Toomast, Debora Serracchiani, Brian Simpson, Keith Taylor, Silvia-Adriana Ţicău, Giommaria Uggias, Thomas Ulmer, Dominique Vlasto, Artur Zasada, Roberts Zīle

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Zigmantas Balčytis, Philip Bradbourn, Spyros Danellis, Dominique Riquet, Joachim Zeller, Janusz Władysław Zemke

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

David-Maria Sassoli


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.5.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

36

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, John Bufton, Alain Cadec, Salvatore Caronna, Francesco De Angelis, Tamás Deutsch, Elie Hoarau, Danuta Maria Hübner, Juozas Imbrasas, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Mojca Kleva, Constanze Angela Krehl, Petru Constantin Luhan, Ramona Nicole Mănescu, Riikka Manner, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Markus Pieper, Tomasz Piotr Poręba, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Michael Theurer, Michail Tremopoulos, Lambert van Nistelrooij, Kerstin Westphal

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Karima Delli, Cornelia Ernst, Karin Kadenbach, James Nicholson, Maurice Ponga, Elisabeth Schroedter, László Surján, Patrice Tirolien, Derek Vaughan, Sabine Verheyen

Последно осъвременяване: 14 юни 2011 г.Правна информация