Процедура : 2011/0804(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0229/2011

Внесени текстове :

A7-0229/2011

Разисквания :

Гласувания :

PV 23/06/2011 - 12.1
Обяснение на вота

Приети текстове :


ДОКЛАД     
PDF 422kWORD 305k
16 юни 2011 г.
PE 465.051v02-00 A7-0229/2011

относно препоръката на Съвета за назначаване на председател на Европейската централна банка

(10057/2011 – C7-0134/2011 – 2011/0804(NLE))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Sharon Bowles

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ПРИЛОЖЕНИЕ: АВТОБИОГРАФИЯ НА MARIO DRAGHI
 ПРИЛОЖЕНИЕ 2: ОТГОВОРИ НА MARIO DRAGHI ПО ВЪПРОСНИКА
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

по препоръка на Съвета за назначаване на председател на Европейската централна банка

(10057/2011 – C7-0134/2011 – 2011/0804(CNS))

Европейският парламент,

–   като взе предвид препоръката на Съвета от 16 юни 2011 г. (10057/2011)(1),

–   като взе предвид член 112, параграф 2, буква б) от Договора за ЕО, съгласно който Съветът се е консултирал с Парламента (C7-0134/2011),

–   като взе предвид член 109 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0229/2011),

А.     като има предвид, че с писмо от 20 май 2011 г. Европейският съвет се консултира с Европейския парламент относно назначаването на Mario Draghi за председател на Европейската централна банка с осемгодишен мандат, считано от 1 ноември 2011 г.,

Б.     като има предвид, че след това комисията по икономически и парични въпроси към Парламента пристъпи към оценка на акредитивните писма на кандидата, по-специално с оглед на изискванията, посочени в член 283, параграф 2, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и с оглед на необходимостта от пълна независимост на Европейската централна банка съгласно член 130 от ДФЕС, и като има предвид, че при извършването на тази оценка комисията получи автобиографията на кандидата, както и неговите отговори на изпратения му писмен въпросник,

В.     като има предвид, че впоследствие на 14 юни 2011 г. комисията проведе изслушване на кандидата в продължение на два часа и половина, по време на което той направи встъпително изявление и после отговори на въпроси, зададени от членовете на комисията,

1.  дава положително становище по препоръката на Съвета за назначаване на Mario Draghi за председател на Европейската централна банка;

2.  възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на правителствата на държавите-членки.

(1)

Все още непубликувано в Официален вестник.


ПРИЛОЖЕНИЕ: АВТОБИОГРАФИЯ НА MARIO DRAGHI

Роден е в Рим на 3 септември 1947 г., женен, с две деца.

Назначен е за управител на Централната банка на Италия на 29 декември 2005 година. В това си качество, той е член на Управителния съвет и Генералния съвет на Европейската централна банка, както и член на Съвета на директорите на Банката за международни разплащания.

Той е също така управител за Италия в управителните съвети на Международната банка за възстановяване и развитие и Азиатската банка за развитие.

От април 2006 г. е председател на Форума за финансова стабилност, който стана Съвет за финансова стабилност през пролетта на 2009 г. Съветът за финансова стабилност (СФС), който обединява национални и международни органи, отговарящи за финансовата стабилност, е създаден с цел координиране на международно равнище на работата на националните финансови органи и международните органи по стандартизация, както и за разработване и насърчаване на прилагането на ефективни регулаторни, контролни и други политики във финансовия сектор.

Завършва университета „Ла Сапиенца” в Рим под ръководството на проф. Федерико Кафе (1970 г.), с есе за икономическата интеграция и колебанията на валутните курсове („Integrazione economica e variazioni dei tassi di cambio”).

Получава докторска степен в областта на икономиката („Есета по икономическа теория и приложения”) от Масачузетския технологичен институт под ръководството на професорите Франко Модиляни и Робърт Солоу (1976 г.).

От 1975 г. работи като професор по икономика в университетите в Тренто, Падуа и Венеция. От 1981 г. до 1991 г. работи като професор по икономика и парична политика във Флорентинския университет.

От 1984 г. до 1990 г. е изпълнителен директор в Световната банка.

От 1989 г. до 1990 г. участва в работната група, създадена от тогавашния министър на финансите и бивш управител на Централната банка на Италия Гуидо Карли, с цел изготвяне на нов консолидиран закон за финансовото посредничество. През 1990 г. работи като икономически съветник в Централната банка на Италия.

През 1991 г. става генерален директор на италианската хазна – длъжност, която заема в продължение на 10 години при осем различни правителства. В това си качество, през 1993 г. той председателства комисията по приватизация и по-късно комисията, която преразглежда италианското корпоративно и финансово законодателство и изготвя закона, уреждащ италианските финансови пазари (известен още като „закона Драги”).

Той оглавява италианската делегация за преговори по Договора от Маастрихт.

През 1999 г. е назначен за председател на Работна група 3 на ОИСР.

През 2000 г. става председател на Европейския икономически и финансов комитет.

Той е бил също така член на групата депутати от страните от Г-7.

От 2002 г. до 2005 г. е заместник-председател и изпълнителен директор на „Голдман Сакс интернешънъл”.

Той е член на Съвета на попечителите на Принстънския институт за академични изследвания и на института „Брукингс”.

Той е също така автор и редактор на редица публикации по макроикономически и финансови въпроси.

През 2009 г. получава званието „доктор хонорис кауза” по статистика от университета в Падуа.

През 2010 г. получава званието „доктор хонорис кауза” по бизнес администрация от фондацията CUOA (Университетски център по бизнес администрация) във Виченца.

Списък на публикациите по макроикономически и финансови въпроси.

· Essay on economic theory and applications – Thesis Ph. D – MIT Dept. of Economics - 1977

· Studi di economia monetaria internazionale – Giuffrè Editore - 1978

· Produttività del lavoro, salari reali e occupazione –– Franco Angeli Editore - 1979

· Aspettative razionali e politica economica – in Banca Toscana, Studi e Informazioni n. 2/ giugno 1983

· Debito pubblico, saldo di parte corrente e tassi di interesse – in Ricerche Economiche, n. 1 – gennaio – marzo 1984

· Macroeconomic policies in an interdependent world –– comment on F. Giavazzi “Exchange Rate Question in Europe” – 1989- edited by IMF

· Economists as policymakers –in European economic review n. 36 - 1992

· The case for and against financial conglomerate groups –in Financial Regulation, World Bank - 1992

· Commento su privatizzazioni e struttura del controllo societario – in Le nuove frontiere della politica economica – collana “Le tematiche economiche e finanziarie” – Sole 24 Ore libri – aprile 1995

· Il processo di riforma dell’ordinamento finanziario – in Bancaria, n.9/95 ABI, settembre 1995

· Da Sim a Eurosim: nuovi assetti per mercati e intermediari – in Quaderni IRS, n. 14 – maggio 1996

· Il riordinamento normativo dei mercati finanziari e mobiliari – in Diritto e Economia, nn. 1-2-3 1997

· La riforma dei mercati mobiliari e il TUF – in Bancaria, nn. 7-8 1997 – ABI

· Il TUF nel panorama dei sistemi di corporate governance – in ll controllo delle imprese italiane: la necessità di una riforma, S. De Angeli (a cura di), Vita e pensiero – 1998

· Indagine conoscitiva sull’evoluzione del mercato mobiliare italiano - Audizione innanzi alla Commissione Finanze della Camera – luglio 1998 – in Rivista delle Società, n.43/1998

· Corporate governance e competitività – in Economia e Management n.6/98- SDA Bocconi

· Il percorso futuro delle privatizzazioni, il ruolo del Ministero del Tesoro – in Economia e Management n. 1/99 – SDA Bocconi

· Il mercato finanziario a una svolta: linee guida dell’azione di riforma – in La riforma dei mercati mobiliari italiani, G. Morelli (a cura di), collana ABI Diritto e fisco – 1999

· Ragioni e obiettivi del Testo unico della finanza – in Il Testo Unico della Finanza,  collana ABI Diritto e fisco – 1999

· Strenghtening Financial System – in “Financial Liberalisation in Asia” – D.H Brooks – M. Queisser – Asian Development Bank -  1999

· Privatizzazioni e governo societario – in “Interessi pubblici nella disciplina delle public companies” – Giuffrè editore - 2000

· Reform: economic policy administration – in International Journal of Public Administration – Volume 23 – nn. 2- 3 -  2000

· Investor and consumers protection in global financial services markets – in “Globalisation of Financial Markets and Financial Stability”, C. Randzio-Plath -  2001

· Prefazione a “L’Euro, scenari economici e dimensione simbolica”, L. Sommo e G. Campani (a cura di) – Edizioni Guerini e Associati - 2001

· Transparency and risk management – 2003

· Transparency Risk Management and International Financial Fragility – coauthor (F. Giavazzi, Robert C. Merton)  - Working paper 9806 – National Bureau of Economic Research - 2003

· Prefazione a “La Moneta”, M. Merlino – Sperling & Kupfer 2003

· I conflitti d’interesse: un approccio internazionale – in Bancaria, n. 2/2005 – ABI 2005

· “Research of a New Bretton Woods: Riserve currencies and global imbalances” – Introductory remarks  - 4th Florence Colloquium – Ass. Guido Carli e Fondazione Cesifin - 2007

· Public debt management – coauthor (R. Dornbusch)  - Cambridge University press - 2008.


ПРИЛОЖЕНИЕ 2: ОТГОВОРИ НА MARIO DRAGHI ПО ВЪПРОСНИКА

А. Лична и професионална информация

1.   Моля да очертаете основните аспекти от Вашия професионален опит в областта на паричните, финансовите и бизнес въпроси.

2.   Моля да очертаете основните аспекти от Вашия европейски и международен опит.

Относно въпроси 1 и 2:

Бях назначен за управител на Централната банка на Италия на 29 декември 2005 година. В това си качество съм член на Управителния съвет и Генералния съвет на Европейската централна банка, както и член на Съвета на директорите на Банката за международни разплащания.

Също така съм управител за Италия в управителните съвети на Международната банка за възстановяване и развитие и Азиатската банка за развитие. От април 2006 г. съм председател на Форума за финансова стабилност, който стана Съвет за финансова стабилност през 2009 г. Съветът за финансова стабилност (СФС), който обединява национални и международни органи, отговарящи за финансовата стабилност, е създаден с цел координиране на международно равнище на работата на националните финансови органи и международните органи по стандартизация, както и за разработване и насърчаване на прилагането на ефективни регулаторни, надзорни и други политики във финансовия сектор.

Завършил съм университета „Ла Сапиенца” в Рим под ръководството на проф. Федерико Кафе (1970 г.), с есе за икономическата интеграция и колебанията на валутните курсове („Integrazione economica e variazioni dei tassi di cambio”).

Получих докторска степен в областта на икономиката от Масачузетския технологичен институт под ръководството на професорите Франко Модиляни и Робърт Солоу (1976 г.).

От 1975 г. работих като професор по икономика в университетите в Тренто, Падуа и Венеция. От 1981 г. до 1991 г. работих като професор по икономика и парична политика във Флорентинския университет.

От 1984 г. до 1990 г. бях изпълнителен директор в Световната банка.

От 1989 г. до 1990 г. участвах в работната група, създадена от тогавашния министър на финансите и бивш управител на Централната банка на Италия Гуидо Карли, с цел изготвяне на нов консолидиран закон за финансовото посредничество. През 1990 г. работих като икономически съветник в Централната банка на Италия.

През 1991 г. бях назначен за генерален директор на италианската хазна – длъжност, която заемах в продължение на 10 години при осем различни правителства. В това си качество председателствах комисията по приватизация и по-късно комисията, която преразгледа италианското корпоративно и финансово законодателство и изготви закона, уреждащ италианските финансови пазари (известен като „закона Драги”).

Оглавявах италианската делегация за преговори по Договора от Маастрихт.

През 1999 г. бях назначен за председател на Работна група 3 на ОИСР.

През 2000 г. станах председател на Европейския икономически и финансов комитет.

Също така бях член на групата депутати от страните от Г-7.

От 2002 г. до 2005 г. бях заместник-председател и изпълнителен директор на „Голдман Сакс интернешънъл”.

Член съм на Съвета на попечителите на Принстънския институт за академични изследвания и на института „Брукингс”.

Също така съм автор или редактор на редица публикации по макроикономически и финансови въпроси.

През 2009 г. получих званието „доктор хонорис кауза” по статистика от университета в Падуа.

През 2010 г. получих званието „доктор хонорис кауза” по бизнес администрация от фондацията CUOA (Университетски център по бизнес администрация) във Виченца.

3. Кои са най-важните решения, във вземането на които сте участвали през професионалния си живот?

По-долу ще спомена само накратко моментите от моя професионален живот, когато съм участвал във вземането на важни решения, изиграли водеща роля:

1991: Оглавявах италианската делегация за преговори по Договора от Маастрихт;

1992: Италианската лира напусна механизма на обменните курсове (ERM);

1993-2001: В качеството си на генерален директор на италианската хазна, председателствах комисията по приватизация. В това си качество председателствах комисията, която преразгледа италианския закон за корпоративното управление и функционирането на финансовите пазари;

2008: Изготвяне на първия доклад на Форума за финансова стабилност (първият подробен доклад за причините за финансовата криза). Направените в него 77 препоръки бяха одобрени на срещата на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на страните от Г-20 в Лондон.

2007-2008: Действията на ЕЦБ в отговор на финансовата криза;

4.     Имате ли участие в стопански или финансови дружества или някакви други форми на обвързаност, които биха могли да противоречат на бъдещите Ви функции и има ли някакви важни лични или от друго естество фактори, които трябва да бъдат взети предвид от Парламента при разглеждането на Вашето назначение?

No.

Б. Парична и икономическа политика                                   

5.     Какви биха били водещите цели, които ще преследвате по време на Вашия осемгодишен мандат като председател на Европейската централна банка?    

На първо място, ще се придържам напълно към мандата съгласно Договора.

Твърдо вярвам, че съществуват три основни принципа, ръководещи дейността на бъдещия председател на Европейската централна банка, като се взема предвид целта за ценова стабилност, залегнала в Договора. Първо, постигане на най-високо ниво на доверие при преследването на тази цел за ценова стабилност. Второ, работа при пълна независимост в защита на общия интерес на еврозоната, на ЕС като цяло и на неговите граждани. Трето, средносрочна ориентация - заедно с определена здравословна доза прагматизъм - при оценката на постоянно развиващата се финансова и икономическа среда.

Нека да добавя, че считам почтеността, прозрачността и отчетността за основни ценности при изпълняването на важни функции, възложени на ЕЦБ.

6.     Каква е оценката Ви за паричната политика, водена от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) в продължение на дванадесет години? Какви промени, ако са необходими такива, бихте насърчили, когато станете председател на ЕЦБ?

В съответствие с нашия мандат съгласно Договора от нас се очаква да осигурим ценова стабилност в средносрочен план за еврозоната като цяло.

В това отношение ЕЦБ действа много успешно за осигуряването на ценова стабилност за всички граждани в еврозоната. Това се доказва от средния темп на инфлация в еврозоната, който е под, но близо до 2% през последните 12 години, в съответствие с определението на ЕЦБ за ценова стабилност. Това постижение е още по-забележително, като се вземат предвид множеството предизвикателства, с които еврозоната трябваше да се справи, като например значителното и почти непрекъснато увеличение на цените на петрола и на други основни стоки, финансовата криза, както и редица други фактори.

В допълнение и като отражение на надеждното осигуряване на ценова стабилност през последните 12 години, инфлационните очаквания остават твърдо стабилизирани на ниво, което съответства на нашата цел за поддържане на темпа на инфлация в еврозоната под, но близо до 2% в средносрочен план. Това стабилизиране е важно за ефективността на паричната политика, т.е. за осигуряването на ценова стабилност и в перспектива. Според мен това стабилизиране е ясен сигнал, че финансовите пазари и обществото като цяло имат голямо доверие в нашата ангажираност и капацитет за провеждане на единната парична политика по начин, който дава възможност за постигане на ценова стабилност.

Фактът, че инфлационните очаквания като цяло останаха стабилни дори и по време на финансовата криза, когато някои коментатори обрисуваха дефлационни сценарии и когато се отчитаха отрицателни стойности на инфлацията в продължение на няколко месеца, може да се разглежда като доказателство за надеждността на паричната политика на ЕЦБ. Във връзка с това не виждам причина за промяна на начина, по който провеждаме паричната политика през последните 12 години.

7.     Често се твърди, че поради структурни промени в световната икономика инфлацията е преминала от инфлация на потребителските цени в инфлация на цените на активите. Какво е Вашето мнение относно това твърдение и какви последици виждате за паричната политика?  

Преди финансовата криза един от основните въпроси, които се обсъждаха от наблюдатели, учени и политици, беше т. нар. „голяма умереност”. През последните 30 години наблюдавахме тенденция към намаляване на инфлацията и на нейната нестабилност и това се тълкуваше като последица от прилагането на по-добри парични и фискални политики, както и от извършването на структурни промени като глобализацията (най-вероятно комбинация от двата фактора). С идването на финансовата криза, вниманието се измести от реалната икономика към финансовите пазари; твърди се, че централните банки, които постигнаха успех в борбата с инфлацията на цените на стоките и услугите, сега са изправени пред ново предизвикателство, породено от инфлацията на цените на активите.

Това не е съвсем вярно, тъй като поддържането на ценова стабилност за продължителен период от време винаги си остава предизвикателство. Съветваме централните банки да не считат, че борбата срещу инфлацията на цените на стоките и услугите е окончателно спечелена. Централните банки трябва да запазят трудно спечеленото доверие в тях през последните 30 години и да останат фокусирани върху целта си за ценова стабилност.

В същото време не може да се отрече, че поради развитието на финансовите пазари и тяхната интеграция в световен мащаб динамиката на цените на активите вероятно е от по-голямо значение за определянето на паричната политика, отколкото преди 30 години. Парадоксално може да се твърди, че успехът на паричната политика за ограничаване на динамиката на инфлацията би могла да е един от факторите, които чрез намаляване на рисковата премия, изисквана от финансовите пазари, може да са допринесли за насърчаване на неустойчивото развитие на цените на някои активи. В бъдеще предизвикателството за централните банки е да вземат предвид последиците от развитието на цените на активите по отношение на средносрочните и дългосрочните рискове за ценовата стабилност.

Със сигурност паричната политика не е непременно най-подходящия инструмент за справяне с резки увеличения в цените на кредитите и активите. Използването на инструменти за пруденциален надзор на макроравнище, насочени към източниците на финансова невъздържаност, може да бъде по-целесъобразно. Въпреки това, централните банки трябва да инвестират в тяхното разбиране за динамиката на финансовия пазар и променящите се отношения между реалния и финансовия сектор на икономиката.

В тази връзка наблюдението на създаването на парични и кредитни дисбаланси и развитието на цените на активите е важен елемент от една стабилна стратегия на паричната политика; средносрочната ориентация е също от решаващо значение. Стратегията на ЕЦБ цели в рутинната оценка на рисковете за ценовата стабилност да се включат рисковете, свързани с неустойчивата парична и кредитна динамика, както и с динамиката на цените на активите, които могат да се появят в по-дългосрочен план и често предвещават настъпването на болезнени и резки промени, дори и известно време след образуването и нарастването на балоните с цените на активите.

Следователно паричният анализ играе важна роля за определяне на средносрочната и дългосрочната перспектива за развитието на цените; надлежното вземане под внимание на оценката на паричната и кредитната динамика позволява проследяване на взаимодействията между ценообразуването на пазарите на активи и генерирането на кредити и ликвидност във финансовия сектор.

Този подход е важен, тъй като позволява на паричната политика да възприеме изпреварваща позиция спрямо зараждащите се неравновесия в цените на активите, които се отразяват в динамиката на паричните и кредитните агрегати. Чрез използването на превантивен подход по отношение на неустойчивите парични средства, кредити и динамика на цените на активите, паричната политика може по-добре да ограничи образуването на балони с цените на активите, вместо просто да се намесва едва когато балонът се спука и разходите във връзка с макроикономическата нестабилност могат да бъдат изключително високи.

8.     Как оценявате последиците за паричната политика от повишаването на цените на стоките? Съществува ли конфликт от гледна точка на паричната политика между борбата с рецесията и запазването на бдителност относно (очакваната) инфлация?

Както вече посочих, паричната политика на ЕЦБ е насочена към поддържане на ценовата стабилност в средносрочен план. Следователно е много важно да се прецени дали увеличаването на цените на стоките е временно или постоянно и дали те рискуват да доведат да вторични ефекти.

Принципно, ако промените в цените на стоките са с временен характер, колебанията в инфлацията, предизвикани от първичните ефекти, могат да се пренебрегнат. Въпреки това рискът от вторични ефекти трябва да се предотврати, за да не окажат трайно въздействие върху средносрочните инфлационни очаквания и тенденции. По-специално паричната политика трябва да избягва ситуации, при които временното увеличение на инфлацията води до появата на вторични ефекти при определянето на заплати и цени, например при индексацията на заплати и цени спрямо минала инфлация, или по-общо - до влошаване на инфлационните очаквания.

Освен това, когато постоянно нарастващите цени на стоките оказват систематично влияние върху инфлацията, е още по-належащо да се предотврати риска едно такова трайно увеличение спрямо целта за ценова стабилност да подкопае твърдото стабилизиране на инфлационните очаквания. В такива случаи се изисква промяна на паричната политика, за да се запази ценовата стабилност и да се стабилизират инфлационните очаквания.

Понастоящем ЕЦБ много внимателно следи всички промени във връзка с рисковете от покачване на цените, които оказват влияние върху ценовата стабилност.

Що се отнася до втората част на въпроса, в дългосрочен план няма компромис между растежа и инфлацията. По-скоро ценовата стабилност е необходима предпоставка за постигането на устойчив растеж. Ето защо напълно споделям мнението, което стои в основата на решенията на Управителния съвет до момента: изпълняването на основния мандат на ЕЦБ за гарантиране на ценова стабилност в средносрочен план е основният принос на паричната политика за насърчаване на устойчив икономически растеж и създаване на работни места в икономиката на еврозоната.

9.     Без да се накърнява целта за ценова стабилност, по какъв начин според Вас ЕЦБ следва да изпълнява второстепенните си задължения съгласно Договора (да допринася за икономическия растеж и постигането на пълна заетост) и какви инструменти би могла да използва за тази цел?

Съществуването на второстепенни задължения съгласно чл. 127 от Договора за функционирането на ЕС не води до наличието на компромис между основната цел на ЕЦБ за поддържане на ценова стабилност и подкрепата на общите икономически политики в Съюза.

Научните изследвания и историческият опит са единодушни, че една централна банка не може да оказва трайно въздействие върху икономическия растеж, като променя паричното предлагане, а вместо това може да допринесе за растежа чрез насърчаване на стабилна среда. Чрез твърдо стабилизиране на инфлационните очаквания Централната банка постига надеждна среда на ценова стабилност, която насърчава общата макроикономическа стабилност, а тя от своя страна най-добре изолира икономиката от последиците в резултат на непредвидени шокове.

В тази връзка отбелязвам, че именно благодарение на доверието в ЕЦБ и без да се застрашава ценовата стабилност, банката реално успя да осигури решаваща подкрепа за икономиката по време на последната финансова криза чрез традиционно намаляване на лихвения процент до рекордно ниски нива, в допълнение към някои „нестандартни мерки” с оглед гарантиране на безпрепятствения предавателен ефект на паричната политика.

Освен това, както видяхме през последните години, финансовата нестабилност представлява сериозна заплаха за растежа и заетостта. Анализът на променящите се рискове за финансовата стабилност и участието във формулирането на надзорни, регулаторни и други финансови политики за увеличаване на устойчивостта на финансовата система и предотвратяване на рисковете за финансовата стабилност пряко в областите, в които ЕЦБ има правомощия, или чрез нейното участие в работата на други органи, са също начини за допринасяне за създаването на условия за устойчив растеж.

10.    Как оценявате институционалните отношения между ЕЦБ, Съвета и/или Еврогрупата? Считате ли, че трябва да бъдат подобрени сътрудничеството и икономическият надзор в Еврогрупата?

ЕЦБ участва редовно и в съответствие с разпоредбите на Договора в срещите на Съвета ЕКОФИН, Еврогрупата и техните подготвителни комитети. Освен това председателят на ЕЦБ често взема участие в заседания на Европейския съвет за разглеждане на въпроси, засягащи ЕЦБ. Също така председателят на Съвета ЕКОФИН, както и членът на Комисията, отговарящ за икономическите въпроси, редовно се канят на заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ. Това тясно сътрудничество дава възможност на ЕЦБ да информира министрите относно решенията на банката в областта на паричната политика и оценката на икономическите и финансовите събития.

Освен това ЕЦБ обсъжда с държавите-членки на ЕС техните бюджети, структурни и други макроикономически политики (като част от икономическия надзор в ЕС), международни финансови въпроси и финансови политики.

Следователно ЕЦБ има много възможности за взаимодействие със Съвета и Еврогрупата, като се вземат предвид съответните отговорности на различните институции и независимостта на ЕЦБ.

Независимо от горепосоченото, държавите-членки трябва допълнително да подобрят координацията на политиките и икономическият надзор следва да бъде засилен. По-специално, за да се гарантира гладкото функциониране на ИПС и пълното изпълнение на задълженията, произтичащи от членството в зоната на единната валута, Еврогрупата трябва да съсредоточи своите дискусии върху постигането на устойчиви фискални позиции в еврозоната, подобряване на нейния потенциал за растеж и, като цяло, предотвратяване появата на неустойчиви дисбаланси. Това изисква също така засилен партньорски натиск между държавите-членки.

11.   Какво мислите за проектите за законодателни предложения за „реформа на икономическото управление“, които се обсъждат в момента?

Настоящите усилия за подобряване на икономическото управление в ЕС и еврозоната са от първостепенно значение. По-специално в еврозоната е необходимо да се задълбочи и разшири надзорът, за да отразява вече постигнатото високо ниво на икономическа интеграция, както и за подкрепа на доброто функциониране на ИПС.

Съществуващите правила и процедури не гарантират разумна фискална политика във всички страни: много държави-членки влязоха в кризата с вече съществуващ голям публичен дълг и недостатъчно възможности за действие. Освен това, при планирането на управлението на ИПС не беше отделено достатъчно внимание на макроикономическите дисбаланси: напрежението във връзка с държавния дълг засегна не само страни с проблеми в областта на публичните финанси, но също така и страни с голям външен дефицит, небалансиран растеж и/или силно задлъжнял частен сектор. И накрая, напълно липсваше подходяща рамка за гарантиране на финансовата стабилност на еврозоната в кризисни ситуации.

В тази връзка новата ориентация към преструктуриране на големия държавен дълг и задържане на нарастването на публичните разходи е важна стъпка за засилване на фискалния надзор. Освен това, въпросът със създаването на трайни макроикономически дисбаланси в еврозоната трябва да бъде убедително решен в новата рамка. Ето защо силно подкрепям разширяването на обхвата на надзора. За да бъде ефективна, новата макроикономическа надзорна рамка трябва да бъде насочена към най-опасните дисбаланси, по-специално постоянната загуба на конкурентоспособност, и да отчита специфичните особености на еврозоната.

Въвеждането на така наречения „Европейски семестър” следва да гарантира, че различните процеси на надзор водят до постоянни резултати, като същевременно останат разделени в правно и процедурно отношение.

Силно приветствам предложенията на Европейския парламент за въвеждане на по-голяма автоматичност на процедурите за надзор, за да се коригират незабавно отклоненията от стабилната политика. Според мен това е от ключово значение за подобряване на изпълнението на политическите препоръки и укрепване на доверието в надзорната рамка. Затова следва да се оползотворяват всички възможности в това отношение, включително по-широко използване на гласуването с обратно квалифицирано мнозинство, когато това е възможно: внасяне на предложения на Парламента за въвеждане на политически и свързани с репутацията мерки за насърчаване придържането към надзорната рамка на ранен етап; по-ранно и постепенно прилагане на финансови санкции и въвеждане на нова глоба в случай на фалшифициране на статистически данни; също така прилагането на по-строги минимални изисквания за националните бюджетни рамки на страните от еврозоната е по-нататъшна стъпка в правилната посока, за да стане надзорът по-ефективен и да се коригират някои от грешките, допуснати в миналото.

Понастоящем е много важно установеният ритъм на реформите да се използва за успешно приключване на текущия тристранен диалог до срока (юни 2011 г.), определен от Европейския съвет и да се постигне амбициозен компромис между Съвета и Парламента, с участието и на Комисията, при пълно използване на възможностите, предвидени в Договорите.

12.   Как виждате ролите и отношенията между ЕЦБ и бъдещия Европейски механизъм за стабилност и предизвикателствата, пред които те са изправени?    

Предварителните договорености за функционирането на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), приети от Европейския съвет на 24-25 март 2011 г., предвиждат участието на ЕЦБ в част от процесите на ЕМС.

Първо, след като държава-членка от еврозоната внесе искане за финансова подкрепа, ЕЦБ се свързва с Комисията и МВФ, за да се прецени дали съществува риск за финансовата стабилност на еврозоната като цяло, който да обуславя необходимостта от задействане на ЕМС, и ако е така, се извършва задълбочен анализ на устойчивостта на дълга.

Второ, ако въз основа на анализа за устойчивост се стигне до заключението, че една макроикономическа програма за реформи може реално да възстанови устойчивостта на публичния дълг, ЕЦБ установява връзка с Комисията и МВФ за оценка на реалните финансови нужди на съответната държава-членка.

Трето, когато е уместно, служителите на ЕЦБ допринасят с техническия си опит за договаряне на макроикономическа програма за реформи и за последващо наблюдение на изпълнението на тази програма. Това е продължение на установената практика във връзка с отпуснатия на Гърция заем и помощта по линия на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и Европейския механизъм за финансова стабилност (ЕМФС).

По отношение на операции във връзка с паричната политика на Евросистемата, дългови инструменти, емитирани от ЕМС (като облигации по линия на ЕИФС), ще бъдат приемани като обезпечение; самият ЕМС няма да получи достъп до операции във връзка с паричната политика на Евросистемата.

13.   Какво би означавало емитирането на еврооблигации за икономическото управление в еврозоната?

„Еврооблигациите” или облигации, гарантирани съвместно и солидарно от всички държави-членки на еврозоната, бяха предложени като инструмент за увеличаване на размера и ликвидността на пазарите на държавен дълг, което от своя страна би довело до намаляване на разходите по заемите и представлява евентуален механизъм за решаване на текущата криза на държавния дълг.

Въпреки това настоящата институционална рамка, при която фискалните политики са децентрализирани, не е съвместима с концепцията за еврооблигации, описана по-горе. И, което е най-важно, въвеждането на единен за цялата еврозона дългосрочен лихвен процент би довел до косвено субсидиране на финансово по-нестабилните държави-членки от финансово стабилните държави-членки. Това може неправомерно да „възнагради” някои нестабилни политики и да застраши стимулите за фискална предпазливост в бъдеще. В същото време част от ползите, придобити в резултат от предпазливостта на фискално стабилните държави-членки, ще бъдат прехвърлени към други държави.

Има и по-сложни предложения, при които еврооблигациите не заместват напълно емитирането на облигации от страна на държавите, но на този етап те изглежда също се характеризират с технически и икономически проблеми.

Затова емитирането на еврооблигации изглежда целесъобразно единствено при институционална рамка, при която част от фискалните правомощия се прехвърлят от национално равнище към равнището на Съюза, като по този начин се включват както ползите, така и отговорностите, свързани с емитирането на еврооблигации.

Този процес обаче ще изисква значителни институционални промени, които изглежда е малко вероятно да получат широка подкрепа в настоящата ситуация.

14.   Как според Вас следва да реагира ЕЦБ, ако държавните облигации на държава-членка от еврозоната се обезценят?

Обезценяването на държавните облигации е следствие от процеса на преструктуриране на държавния дълг. Преструктурирането на дълга е вариант, при който разходите ще надхвърлят ползите.

При пълно прилагане на програмата за реформи на Гърция, съотношението между дълга и БВП ще започне да намалява трайно след 2013 г. Ясно е, че това представлява голямо предизвикателство, но в сравнение с всяка друга алтернатива, изпълнението на икономическата програма най-вероятно си остава начинът на действие, свързан с най-малко разходи за всички участващи страни.

В случай на преструктуриране, обезпечението на съответните държавни ценни книжа, а вероятно и на ценните книжа на всички останали емитенти от съответната държава, ще бъде изложено на риск. По същия начин финансовата стабилност на местните банки (които обикновено имат големи експозиции в преструктурираните ценни книжа) най-вероятно ще бъде нарушена.

Освен това, преструктурирането на държавния дълг би довело до сериозни финансови и макроикономически рискове. Преструктурирането в държава-членка от еврозоната носи значителен риск за дестабилизиране на финансовата система, с тежки последствия за перспективите за растеж на еврозоната.

И накрая, не може да се изключи вероятността от значително въздействие върху други държави от еврозоната, с отрицателни последици по отношение на доверието и очакванията за по-нататъшното преструктуриране в съответната държава или в други държави. В държавите от еврозоната могат да възникнат съмнения относно устойчивостта на дълга и спредовете по държавните облигации да се увеличат.

Начинът за справянето в бъдеще с всяка криза с държавния дълг в еврозоната се основава на фискалната дисциплина и на консолидацията при необходимост. По-специално държавите следва да продължат да полагат амбициозни усилия за консолидиране, докато бъдат коригирани прекомерните дефицити, при ясно уточняване на съответните мерки относно данъците и разходите при първа възможност. Фискалното управление следва да бъде засилено (приемане на строги многогодишни фискални правила с налагане на санкции при тяхното неспазване), за да се стимулира доверието във фискалната цел през следващите години. При държави, които ползват средства по програмите на ЕС/МВФ, пълното прилагане на програмата се схваща като единствения начин държавата да възстанови фискалната дисциплина и доверието на държателите на дълга. Икономическите реформи за стимулиране на конкурентоспособността и растежа са също така от съществено значение.

Следователно, ако за нещастие се получи такъв резултат, ЕЦБ ще трябва, естествено, да действа в рамките, установени от Договора (вж. също въпрос 16).

15.   Мандатът на ЕЦБ и фактът, че тя държи ценни книжа на държавите-членки от еврозоната представляват ли конфликт на интереси?

Нека първо да припомня три основни характеристики на нашата програма за пазарите на ценни книжа (SMP): по своето естество тя е временна, общата й стойност е ограничена и влиянието върху позицията по паричната политика е изцяло неутрализирано.

Решението за закупуване на (държавни) облигации на държавите-членки на еврозоната беше взето (в допълнение към други временни нестандартни политически мерки, които се прилагат) с цел подкрепа на дълбочината и ликвидността на тези сегменти на пазара на публични и частни дългови ценни книжа от еврозоната, чието функциониране е нарушено, за да се запази функционирането на предавателния механизъм на паричната политика. Подобно функциониране е абсолютно необходимо за ефективно провеждане на паричната политика. В тази връзка намесата на ЕЦБ на някои пазари за държавни облигации беше от съществено значение, за да позволи на ЕЦБ да продължи да осигурява това, което се предполага да осигурява, а именно ценова стабилност в средносрочен план за еврозоната като цяло.

По този начин действията на ЕЦБ за продължаване изпълнението на нейния мандат по никакъв начин не са засегнати от факта, че тя държи държавни облигации на някои от държавите-членки от зоната. ЕЦБ възнамерява да задържи закупените ценни книжа до техния падеж. Нейният баланс следователно не е засегнат от каквито и да е колебания в пазарните цени поради промени в паричната политика. По-общо казано, решенията относно стандартните мерки на ЕЦБ - основният лихвен процент на ЕЦБ - се вземат независимо от нестандартните мерки. Това гарантира, че паричната политика на ЕЦБ може да бъде адаптирана навреме, за да противодейства на рисковете за ценовата стабилност в средносрочен план, като същевременно към нарушения в предавателния механизъм се подхожда посредством използването на нестандартни мерки.

Нека да добавя, че теоретичната възможност за намеса на пазара на ценни книжа може да е допринесла за ограничаване на разпространяването на заразата от държавите, които са пряко засегнати от кризата с държавния дълг, в други държави, което е можело да доведе до по-силно възпрепятстване на паричния предавателен процес в еврозоната като цяло, ако Програмата за пазарите на ценни книжа не е била въведена.

16.   Председателят на ЕЦБ заплаши да изтегли ликвидност от банковия сектор на дадена държава-членка на еврозоната, в случай че тази държава-членка се опита да преструктурира публичния си дълг. Възнамерявате ли да използвате Вашите правомощия по този или подобен начин?

Евросистемата може да предоставя ликвидност единствено на финансово стабилни банки срещу адекватно обезпечение, в съответствие с ДФЕС и Устава на ЕСЦБ . Понастоящем ЕЦБ приема държавните ценни книжа на Гърция като адекватно обезпечение след преустановяване прилагането на минималния праг за кредитен рейтинг в изискването за допустимост на обезпечението; това е, защото ЕЦБ внимателно анализира програмата на ЕС/МВФ и я одобри като подходяща за преодоляване на съществуващата криза с държавния дълг. Положителната оценка и сериозният ангажимент от страна на гръцкото правителство за пълното прилагане на програмата са следователно основата за съобщеното преустановяване (вж. въпрос 14).

Тази програма не разглежда преструктуриране на дълга. Тя по-скоро гарантира, че Гърция ще изплати целия си дълг в дължимия срок. В този смисъл присъединяването към тази програма придава достоверност на гръцкия дълг, за да се класира обезпечението като допустимо.

17.   Как оценявате нарасналите задължения и вземания на членовете на ЕЦБ в Target II?

Задълженията и вземанията от ЕЦБ в TARGET2 са огледално изображение на трансграничните потоци, превеждани през банките в еврозоната: когато трансгранични потоци минават през системата за плащане TARGET2, националната централна банка (НЦБ) на платеца в дадена държава придобива задължение към НЦБ на получателя в друга държава. Това създава вътрешни задължения в рамките на Евросистемата; те се агрегират и се нетират в края на работния ден, в резултат на което всяка НЦБ има или вземане от ЕЦБ, или задължение към нея.

В TARGET2 за дадена НЦБ възниква задължение към ЕЦБ, ако тя предоставя повече средства на своите контрагенти (което ще рече банките, на които отпуска ликвидни средства срещу обезпечение), отколкото на тях биха им били необходими обичайно (сумарно, нормалните нужди се равняват на сумата от резервите, които банките държат в НЦБ плюс "нетните автономни фактори" - основно банкнотите в обращение и депозитите на правителството в НЦБ минус нетните финансови активи на НЦБ). Понастоящем например НЦБ на Ирландия, Гърция, Португалия и Испания имат отрицателен баланс, т.е. задължение към ЕЦБ.

Наистина, в днешните времена на криза някои търговски банки са изправени пред затруднения да получат достъп до пазарно финансиране, които е възможно да бъдат изострени от тегленето на депозити. За да се компенсират трансграничните изходящи потоци, необходимата за банките ликвидност може да бъде осигурена от техните НЦБ. За разлика от това, в държавите, в които банките са изправени пред трансгранични входящи потоци, банките имат нужда от по-малка ликвидност от съответните НЦБ от обичайно (и за тези НЦБ възникват вземания от ЕЦБ в TARGET2).

Както вече споменах по редица поводи, от съществено значение е да бъде разрешен проблемът с непропорционалното наддаване от страна на някои банки в търговете за рефинансиране на Евросистемата.

В балансите на дадена НЦБ, обаче, вземането в TARGET2 не представлява само по себе си излагане на финансов риск на съответната НЦБ.

18.   Как ще гарантирате прозрачност по отношение на закупуването от страна на ЕЦБ на държавни ценни книжа на вторичния пазар и на обезпечени облигации (програма за закупуване на обезпечени облигации)? Ще разкриете ли информация относно това кои облигации са закупени и на каква цена?

Най-напред бих искал да напомня, че Управителният съвет е прозрачен по отношение на общия брой, закупен от него по двете програми. Както знаете, програмата за закупуване на обезпечени облигации приключи през юни 2010 г., когато достигна обявената сума от 60 милиарда евро. Салдото се публикува ежедневно на уебсайта на ЕЦБ. Същото се отнася и за програмата за пазарите на ценни книжа, при които ритъмът на публикуване на салдото е ежеседмичен и се съдържа във седмичния финансов отчет, както и в съобщението за седмичната операция по изтегляне на ликвидност, целяща неутрализирането на покупките на облигации, провеждани по програмата за пазарите на ценни книжа.

На второ място нека да припомня целта на двете програми, която е да защити функционирането на предавателния механизъм на паричната политика в еврозоната. За тази цел програмата за закупуване на обезпечени облигации имаше за цел подкрепата на един пазарен сегмент, който пострада по време на финансовата криза, което е от значение за запазването на кредитния поток за икономиката. Програмата за пазарите на ценни книжа беше започната в самото начало на разразяването на кризата с държавния дълг през май 2010 г. Тук акцентът попада върху ценните книжа, като държавни облигации, издадени в държави-членки на еврозоната, които са от съществено значение за предавателния процес на паричната политика, тъй като те обичайно играят жизненоважна роля в балансите на банките.

Пълното разкриване на отделните позиции на ЕЦБ за всички ценни книжа, придобити по двете програми, би затруднило още повече ЕЦБ в постигането на нейната цел. Например, участниците на пазара са можели да се опитат да се възползват от програмата за пазарите на ценни книжа, като разработят високочестотни търговски стратегии, което би довело до сериозен риск от възпрепятстване на ефективността на програмата. Последиците от липсата на ефективност на програмата за пазарите на ценни книжа биха създали пречка пред предавателния механизъм на паричната политика, който е ключов за постигането на целта на ЕЦБ за поддържане на ценова стабилност в еврозоната.

В оценката на Управителния съвет разходите по разкриването на информацията за закупуването от страна на ЕЦБ на всяка ценна книга далеч надхвърлят ползата. Поради тази причина ние решихме да не разкриваме подробната разбивка на притежаваните ценни книжа и не предвиждаме разкриване на подобна информация.

19.   Балоните на пазарите на недвижими имоти изиграха значителна роля в тази икономическа криза. Какви са мерките, които препоръчвате на европейските политически стратези за ограничаване на колебанията в цените на активите на европейските пазари на недвижими имоти в бъдеще?

Кризата потвърди, че избухването на балоните с цените на активите има сериозно отражение върху реалната икономика. Неотдавнашният опит, както и в предишни случаи, показа, че балоните с цените на активите и отклонението на стойностите на недвижимите имоти от техните "фундаментални" стойности доведоха заедно до натрупване на финансови неравновесия в частния сектор.

Първата препоръка следователно е да се следи отблизо естеството на движението в цените на активите и степента на задлъжнялост, както и да се инвестира в инструменти за откриване на неравновесията и отклоненията. Рутинният и детайлен подход към развитието на паричните и кредитните въпроси, като част от стратегията на ЕЦБ в областта на паричната политика, може да доведе до важни изводи по отношение на взаимовръзката между създаването на излишък от ликвидност и прекомерното отпускане на кредити, от една страна, и подхранването на неустойчиви цени на активите, от друга. Неотдавнашните усилия на равнище ЕС във връзка с процедурите за засилен макронадзор във вида, отразен в механизма за предупреждение на основата на таблица с показатели, са стъпки в правилната посока към създаването на показатели за ранно предупреждение.

Втората препоръка е да се работи в посока постигане на споразумение относно ефективен набор от инструменти за "предварителни" мерки, които да възпрепятстват възникването на неравновесия, и ясно разбиране по отношение на сравнителните предимства на различните политически области в този процес на превенция. Паричната политика не играе роля за насочване на цените на активите, независимо от това, че тя може ефективно да "върви срещу вятъра", когато се вземат предвид последиците от създаването на парични и кредитни неравновесия и тяхното проявяване в средносрочната перспектива за стабилността на потребителските цени (вж. също отговора на въпрос 7). Но да се попречи на появата на реални балони с цените на активите единствено посредством лихвените проценти на централната банка не е най-доброто решение. Инструментите, налични за другите области на политиката, като фискалната и регулаторната политика, са по-ефективни при подобни обстоятелства.

Като цяло органите следва да разглеждат прилагането на набор от политически мерки при отчитането на конкретните характеристики на пазарите на недвижими имоти в съответните юрисдикции. В тази връзка правилното определяне и ефективното и последователно прилагане на мерки за пруденциален надзор на макроравнище в различните юрисдикции са от ключово значение.

Първият истински инструмент за пруденциален надзор на макроравнище е антицикличният капиталов буфер (АКБ), който ще бъде постепенно прилаган от 2016 г. нататък и задействан в периоди на прекомерно нарастване на кредитите, който е придружен от възникване на системни рискове. Тъй като високият ръст на кредитирането често се корени в балоните с цените на активите и ги подхранва, АКБ може да помогне за ограничаването на високия ръст на активите, като изиска от всички банки да поддържат допълнителен капитал за заеми през тези периоди.

Други инструменти за пруденциален надзор на макроравнище могат да бъдат по-подходящи за възпиране на риска от "прегряване" на пазара на недвижими имоти. Те включват прилагането на максимални стойности на съотношението между размера на кредита и стойността на имуществото (loan-to-value, LTV) за жилищни заеми, както и определянето на максимални стойности на съотношението между размера на кредита и доходите (LTI) или съотношението между необходимите суми за обслужване на ипотечните дългове и доходите (DTI). Тези инструменти са относително добре разбирани и вече са били използвани в някои държави. Независимо от това, по принцип съществува богат набор от инструменти (например инструменти за пруденциален надзор на макроравнище или фискални инструменти), които могат да бъдат използвани с макропруденциална цел за предотвратяване на фази на рязко увеличаване на цените на активите и свързания с това системен риск.

Други мерки могат да включат допълнителни капиталови изисквания от надзорниците по Стълб 2 от рамката на Базел ІІ за отделни банки, които са считани от органите за особено изложени на определени видове риск (напр. риска от концентрация по отношение на пазарите на жилища). Освен това засиленият надзор, придружен от стрес тестове, може също да допринесе за провеждането на по-внимателна политика за отпускане на заеми от страна на банките. Премахването на излишните данъчни стимули за ипотечните кредити може също така да се счита за потенциален инструмент на политиката на пруденциален надзор на макроравнище, който да смекчава прекомерния кредитен растеж на този сегмент от пазара.

Нашето разбиране за функционирането на тези инструменти от гледна точка на пруденциалния надзор на макроравнище е още на ранен етап както от теоретична, така и от емпирична гледна точка. ЕССР и другите органи в областта на пруденциалния надзор на макроравнище по света работят по тези въпроси.

Накрая, нека да отбележа, че засилената прозрачност и по-ефективното информиране на клиентите относно рисковете (в това число увеличаването на финансовата грамотност) могат също така да подпомогнат по-информираното вземане на решения в областта на жилищното финансиране и по-предпазливото поведение на клиентите в тази област.

20.   Според Вас кои са най-важните цели на Стратегията за заетост и растеж до 2020 г.? По какъв начин ЕЦБ и инструментите за координация на икономическата политика биха могли да допринесат за успеха на тази стратегия? Моля да изброите по реда на тяхното значение структурните реформи, които считате, че са приоритетни за ЕС и обосновете избора си.

Европа се нуждае от укрепване на ключовите условия за постигането и запазването на високите равнища на дългосрочния икономически растеж. Това изисква подходящи условия за иновации и изграждане на човешки капитал. Необходима е по-висока продуктивност, която не само да повиши стандарта на живот, но и да допринесе за създаване на устойчиви публични финанси, като се отчита въздействието на застаряващото население и да се предвиди по-ефективно използване на природни ресурси и енергия, като се опазва околната среда.

С оглед постигането на тези цели Европа трябва да стимулира напредъка в повишаването на производителността и да ускори икономическото преструктуриране и инвестициите. Следователно съществените структурни реформи следва да бъдат насочени към възстановяване на конкурентоспособността, укрепване на образованието, професионалното обучение и изследователската дейност, увеличаване на стимулите за труд и заетост; необходимо е те да бъдат спешно приложени.

Премахването на номиналните и реалните пречки пред гъвкавостта на пазара на труда, както и политики, които да балансират ръста на заплащането, значително биха допринесли за намаляване на структурната безработица през идните години. Тези мерки трябва да бъдат придружавани от политики, които да засилят местната и трансграничната конкуренция на продуктовите пазари. В тази връзка директивата за услугите трябва да бъде напълно приложена, за да засили трансграничната конкуренция в областта на услугите и да се постигне допълнителен напредък за постигането на целта за единен пазар.

Структурните реформи следва също така да бъдат подкрепяни от консолидиране на финансовия сектор. Освен това стабилните баланси, ефективното управление на риска и прозрачните, устойчиви бизнес модели остават от ключово значение за заздравяването на устойчивостта на банките на шокове и за осигуряване на подходящ достъп до финансиране, като при това се положат основите за устойчив растеж и финансова стабилност.

От първостепенно значение за успеха на стратегия „ЕС 2020“ е подобряването и укрепването на надзора върху политиките на държавите-членки, като това включва новия механизъм за макроикономически надзор. Считам, че ЕЦБ допринася в най-голяма степен за създаването на среда, благоприятстваща растежа, чрез гарантирането на ценова стабилност и чрез приноса си за укрепване на рамката за финансова стабилност в Европа.

21.   Какво е Вашето мнение относно скоростта, с която новите държави-членки би следвало да се присъединят към паричния съюз и да приемат еврото, като се вземат предвид всички конвергентни критерии и участието в механизма на обменните курсове (ERM II)? Какви са вижданията Ви относно бъдещето на европейския паричен съюз в по-дългосрочен аспект и какви са основните предизвикателства, които ни очакват, по-специално с оглед настоящите трудности?

С подписването на Договора държавите-членки, които се присъединиха към ЕС от 2004 г. насам, поеха ангажимент за приемане на еврото. Рамката за конвергенция, както е заложено в Договора и Протокола, гласи , че държавите-членки могат да приемат еврото, след като са постигнали висока степен на устойчива конвергентност. Критериите за конвергенция са показателят, по който ЕЦБ и Комисията оценяват това. Моментът, когато ще бъде прието еврото, зависи от това колко бързо държавите-членки ще постигнат висока степен на устойчива конвергентност и този момент е различен за всяка отделна държава. През периода на участие в ERM II, предшестващ приемането на еврото, държавите-членки следва да покажат, че могат да поддържат едновременно ценова стабилност, фискална дисциплина и конкурентоспособност, без големи промени в обменния курс.

Една от поуките, извлечени от кризата, е, че рамката за икономическо управление на ИПС трябва да бъде значително укрепена. Политическите стратези в държавите от еврозоната трябва да осъзнаят, че участието в еврозоната има последици за икономическите политики, следвани на национално равнище. Основен приоритет е рамката за икономическо управление, която подпомага гарантирането на превенция и коригиране на фискалните и макроикономическите дисбаланси. Подобна рамка предвижда предпоставките за устойчив растеж и финансова стабилност в еврозоната като цяло.

Поради това аз споделям виждането, че предложенията за по-силна рамка за икономическо управление все още не са стигнали достатъчно далеч. Нуждаем се от по-автоматизирани процедури за надзор, в това число новата рамка за макроикономически надзор, която се обсъжда понастоящем. Аз съм окуражен от факта, че и Европейският парламент прояви по-голяма амбиция в своя подход, по-специално по отношение на по-голямото автоматизиране и на по-широкото и по-навременното използване на санкции. Според мен би било уместно също така макроикономическият надзор да постави ясен акцент върху държавите от еврозоната, които имат значителен дефицит по текущата сметка, значителна загуба на конкурентоспособност и високи равнища на публичен и държавен дълг.

22. Каква е позицията Ви относно данъчното облагане на краткосрочните финансови транзакции? Считате ли, че данъчното облагане на сделките с валута е в съответствие с Договорите на ЕС, които гарантират свобода на движението на капитали? Смятате ли, че данъчното облагане на сделки с валута, включващи евро, би имало ползотворен ефект - например като стабилизира валутните курсове на страни, които искат да се присъединят към еврозоната в бъдеще?

Аз съм скептичен по отношение на облагането на финансовите транзакции.

Първо се съмнявам, че това има ползотворно въздействие. Чрез увеличаване на разходите по транзакциите подобно облагане ще намали ликвидността на пазара. Противно на очакванията на някои поддръжници, облагането на сделките би могло по-скоро да увеличи, отколкото да намали нестабилността. Освен това подобно облагане би засегнало също така неспекулативните бизнес сделки, по-специално в съвременните производствени процеси, в които участват голям брой доставчици и подизпълнители от различни държави по света. Една сделка на валутните пазари, сключена поради необходимост от валута във връзка с търговски взаимоотношения, обикновено води до множество свързани сделки, тъй като дилърите преразпределят помежду си наличностите по поръчката. Ако всяка отделна сделка се облага, разходите по извършване на търговска дейност биха нараснали значително както за вносителите, така и за износителите.

На второ място, прилагането на такова облагане ще доведе до огромни практически затруднения. Освен ако това не бъде въведено в световен мащаб, облагането на краткосрочните финансови транзакции по всяка вероятност ще предизвика преместване на валутните пазари извън ЕС. Ако човек се опита да освободи неспекулативните потоци от облагане , то това би довело до допълнителни усложнения при разграничаването на различните сделки. По-общо казано, това би могло да доведе до дейност по структуриране на облагането, предназначена за ограничаване на данъчното задължение на участниците на пазара, което би довело до намаляване на прозрачността на пазара. Аз съм също така загрижен за съответствието с Договорите на ЕС и отбелязвам, че ЕЦБ е повдигнала правни въпроси в тази насока в официално становище.

Поради тези причини аз също така не вярвам, че подобно облагане би било от полза за страните кандидатки за членство в еврозоната. Стабилните валутни курсове следва вместо това да бъдат постигнати посредством провеждането на стабилни макроикономически политики и посредством прилагането на съществуващите европейски механизми на обменните курсове.

23.   Какво е становището Ви относно съответната роля на Съвета и на ЕЦБ с оглед на външното представителство на еврозоната?

В еврозоната паричната политика е компетентност на Съюза. Външното й представляване се гарантира следователно от институция на Съюза - ЕЦБ. ЕЦБ представлява също и другите задачи на Евросистемата в международните институции и форуми. Подобна логика се прилага и за политиката за обменния курс на еврото, за която ЕЦБ и Съветът носят еднакво отговорност и която се представлява съвместно от двете институции на международно равнище.

Икономическите политики са в голяма степен отговорност на самите държави, като се провеждат в европейска рамка. Като следствие от това външното представителство на икономическите политики е възложено главно на държавите-членки, които също носят финансова отговорност, произтичаща от тяхното членство в международните институции и форуми. Предвид това държавите-членки трябва да координират тясно своите действия с компетентните институции на Съюза всеки път, когато дадена тема попада частично или изцяло в рамките на компетентността на Съюза.

Независимо от това, тъй като държавите-членки засилват икономическата част от ИПС, те биха могли да постигнат по-координирано представителство на своите политики на международно равнище, по-специално за еврозоната, като се има предвид фактът, че засилената координационна рамка за икономическите политики ще бъде по-строга за държавите, които споделят единната валута.

Един от начините еврозоната да върви напред е използването на член 138 от ДФЕС, който предвижда държавите от еврозоната да приемат „общите позиции по въпросите, представляващи особен интерес за икономическия и паричен съюз в рамките на компетентните международни финансови институции и конференции”. Поради гореспоменатите причини лично аз виждам ползи в допълнителното проучване на тази опция, което разбира се е в крайна сметка политически въпрос за държавите-членки.

24.   Как оценявате последните промени във валутния курс USD/EUR?

Как оценявате последните промени във валутния курс CNY/EUR? Считате ли, че централните банки са способни да се борят ефективно с прекомерната нестабилност? Считате ли, че международната роля на еврото следва да се насърчава?  

В съответствие с позицията на председателя на ЕЦБ, аз също така предпочитам да не коментирам валутните курсове. Заявявайки това, аз напълно споделям оценката на председателя Трише, на секретаря на трезора на САЩ Гайтнер и на председателя на Управителния съвет на Федералния резерв Бернанке, че наличието на силен и стабилен долар спрямо основните валути с променливи валутни курсове е в интерес на САЩ и на световната икономика.

След като през юни 2010 г. китайският ренминби юан излезе от своя де факто фиксиран в определени граници курс към щатския долар, той поскъпна с почти 5 % спрямо щатския долар и поевтиня с повече от 8% спрямо еврото и с почти 4 % в номинално ефективно изражение (към 24 май 2011 г.). Ние насърчаваме китайските органи да използват гъвкавостта, предлагана от новата политическа рамка, за да дадат възможност за постепенно поскъпване на китайския ренминби юан в ефективно изражение. Международната общност се съгласи - и това беше потвърдено от лидерите на Г-20 на тяхната среща на върха в Сеул миналата година, че преминаването към система на валутни курсове, определяни в по-голяма степен от пазара, повишаването на стабилността на валутните курсове, така че да отразяват съответните основни икономически параметри, въздържането от конкурентна девалвация на валутите, са в интерес на засегнатите бързоразвиващи се икономики, включително Китай, и на международната общност.

Заедно с органите на останалите валути с променливи валутни курсове ние имаме общ интерес за постигането на силна и стабилна международна финансова система. Обменните курсове следва да отразяват основните икономически параметри. Прекомерната нестабилност и безпорядъкът в движението на валутните курсове оказват негативно влияние върху икономическата и финансовата стабилност. Това налага валутните пазари да продължават да бъдат наблюдавани отблизо и да има сътрудничество по целесъобразност.

В академичната литература се твърди, че при изключителни обстоятелства сътрудничеството под формата например на намеса на валутния пазар може да бъде ефективно ако и когато подобни намеси са съгласувани, не са в разрез с основните параметри и официалните съобщения и са предприети в момент, когато размерът на отклоненията във валутния курс е относително голям. В тази връзка съгласуваните намеси от страна на Г7 (например през 2000 г. относно еврото; или през 2011 г. относно йената) повсеместно се считат за успешни.

По отношение на ролята на еврото в международен план съм съгласен с неутралната позиция, възприета от ЕЦБ през 1999 г., която нито се опитва да възпрепятства, нито да насърчава неговата международна употреба. Тази политическа позиция продължава да бъде изцяло в сила, тъй като международната употреба на валутите следва да бъде резултат от процес, управляван от пазара, по време на който външни икономически фактори решават дали дадена валута представлява привлекателно средство за съхраняване на стойност. С преследването на парична политика, която е насочена към стабилността, и стимулиране на финансовата интеграция в Европа, ЕЦБ и Евросистемата биха могли непряко да допринесат за използването на еврото в международен план, което се превърна във втората по значение резервна валута в света.

25.   Как оценявате постиженията на Г-20? Какво смятате за настоящото равнище на координация?

Г-20 изигра изключително важна роля за осигуряването на политически стимул на високо равнище за ограничаване на кризата, за нейното управление и за предотвратяването на бъдещи кризи. Съгласуването в рамките на Г-20 трябва да продължава да се гарантира, след като кризата остана зад гърба ни, не на последно място, за да се гарантира, че договорените политики към момента са изцяло и последователно прилагани. Следователно е изключително добре, че лидерите на Г-20 подчертават колко е важно да продължи сътрудничеството в областта на международната политика, за да се преодолеят първопричините за финансовата криза и да се положат основите на стабилен световен икономически растеж. Тъй като самият аз съм присъствал на редица заседания на финансовите министри и на управителите на централните банки в рамките на Г-20 , както и на срещи на върха, трябва да кажа, че съм обнадежден от високото равнище на колективна отговорност на членовете на Г-20.

Измежду разнообразните точки, които са в дневния ред на Г-20 бих подчертал следните:

Първо, рамката на Г-20 за силен, устойчив и балансиран растеж е ключов механизъм при многостранното сътрудничество. Целта на тази рамка е да подпомага прехода от отговор на кризата към силна, устойчива и балансирана схема за световен растеж, както и да реши световните неравновесия, които допринесоха за финансовата криза. Понастоящем е важно всички членове на Г-20 изцяло да изпълнят поетите от тях ангажименти в тази рамка. В това отношение, ключови са смелите мерки за запазване на фискалната устойчивост и амбициозните структурни реформи.

Второ, лидерите на Г-20 одобриха основните елементи за постигане на трансформация на финансовата система, включително работата, извършена от Базелския комитет и Съвета за финансова стабилност. Сега е от съществено значение членовете на Г-20 изцяло и последователно да изпълнят постигнатите споразумения и да дадат пример чрез изпълняване на поетите ангажименти. В ход е дейността на национално и регионално равнище за изпълняване на целите на Г-20 и конкретните, подробни и амбициозни препоръки на Съвета за финансова стабилност за укрепване на финансовата стабилност и това вече дава своите резултати. Но остават още важни задачи за изпълнение, наред с другото пълното прилагане на новия пакет Базел ІIІ за стандартите за банковия капитал и за ликвидността, разглеждане на въпросите, свързани с финансовите институции със системно значение, както и укрепване мониторинга и регулиране на банкирането в сянка. Другите важни области включват подобряване здравината и прозрачността на извънборсовите пазари и пазарите на стокови деривати, разработването на рамки за пруденциален надзор на макроравнище и инструменти и постигането на съгласуваност относно засилени счетоводни стандарти.

На трето място се полагат значителни усилия за засилване функционирането на международната парична система. Наред с другото започна работа по определяне на съгласуван подход и мерки за справяне с потенциално дестабилизиращите капиталови потоци, както и управлението на ликвидността в световен мащаб. По отношение на областта на капиталовите потоци бих изтъкнал, че по правило временният контрол върху притока на капитал следва да се разглежда като крайна политическа мярка, а не заместител на силните макроикономически мерки, мерки за пруденциален надзор на макроравнище и структурни мерки. За ограничаването на нарушаването и отрицателното външно въздействие на контрола върху капитала е наистина от значение да се засили международното сътрудничество, напр. чрез постигане на съгласие относно принципите и най-добрите практики. Доколкото става въпрос за ликвидността в световен мащаб бих изтъкнал, че приветствам усилията за по-добро разбиране на финансовата взаимосвързаност. Като се има предвид казаното дотук, нито един механизъм за канализиране на трансграничната ликвидност на световно равнище няма да проработи без пряко или косвено сътрудничество от страна на централните банки, тъй като само те са в състояние да осигурят желаните суми ликвидни средства. В тази връзка централните банки не могат и не следва да се ангажират предварително с осигуряването на международна ликвидност при наличието на криза.

В. Финансова стабилност и надзор

26. Какво бихте препоръчали за укрепване на връзките между надзора на макро и микроравнище? Считате ли, че Европейският съвет за системен риск (ЕССР) и европейските надзорни органи (ЕНО) ще имат ефективни правомощия?

Взаимодействието и координацията между пруденциалния надзор на микро- и макроравнище са гарантирани от междуинституционалната структура на ЕССР, при която ЕНО са представлявани посредством своите председатели в качеството на членове, имащи право на глас. Освен това сътрудничеството между ЕССР и ЕНО (и по-общо националните надзорни органи) се гарантира чрез предвиждането в рамките на законодателството на мащабно задължение за сътрудничество и обмен на информация сред елементите на европейска система за финансов надзор (ЕСФН(1)).

Сътрудничеството между надзорните органи на макроикономическо и микроикономическо равнище ще бъде от особено важно значение, тъй като се очаква пруденциалният надзор на макроравнище да бъде прилаган най-вече чрез пруденциални надзорни и регулаторни инструменти. Следователно изпълняването на мандата за пруденциален надзор на макроравнище, възложен на ЕССР, ще наложи адекватна координация с националните надзорни органи, които ще бъдат адресатите на препоръките, отправени от ЕССР. В тази връзка от особено значение ще бъде ролята на ЕНО, на които законодателната рамка възлага мандат за гарантиране предприемането на адекватни последващи действия след предупрежденията и препоръките от страна на ЕССР.

Що се отнася до ЕССР, правната рамка му предоставя правомощия да отправя предупреждения за рискове и политически препоръки. Това отразява в голяма степен препоръките на групата De Larosière за създаването на орган, който да отговаря за пруденциалния надзор на макроравнище, въз основа и позовавайки се на компетентността и експертния опит на ЕЦБ, националните централни банки и националните надзорни органи.

След официалното създаване на ЕССР на 16 декември 2010 г. вече са проведени две заседания на неговия Генерален съвет, създадени са консултативни комитети и организацията вече функционира пълноценно. Съгласно законодателната рамка на ЕЦБ е възложено предоставянето на аналитична, статистическа, логистична и административна подкрепа на ЕССР. В този контекст ЕЦБ полага максимални усилия за увеличаване на своя капацитет и аналитичния си инструментариум за извършване на анализ на системния риск. По-специално ролята на ЕЦБ в подпомагането на ЕССР (освен воденето на Секретариата) е следната:

· ЕЦБ ще предоставя на ЕССР редовни продукти за идентифициране и оценка на системния риск в ЕС, като разчита на организацията, приета за изпълнението на задачите на ЕЦБ, свързани с финансовата стабилност;

· Редовният принос на ЕЦБ ще се подпомага от: (i) аналитична инфраструктура, която ще разработи и ще поддържа аналитичен инструментариум и методики за анализ на системния риск; (ii) инфраструктура за пруденциални данни на макроравнище въз основа на статистическите функции на ЕЦБ; и iii) мрежи за пазарно разузнаване, които предстои да бъдат разработени.

Успехът на ЕССР ще зависи в съществена степен от наличието на висококачествена и навременна информация, която дава възможност за пруденциален надзор на макроравнище. Това налага тясно сътрудничество между ЕССР, трите ЕНО, ЕЦБ и съответните национални (надзорни) органи и централни банки. Обменът на информация ще бъде необходим най-вече в агрегирана форма (винаги, когато е възможно, с дисперсионен анализ), който да се извършва редовно (обикновено веднъж на тримесечие) или за отделна институция и съгласно Регламента за ЕССР (член 15) може да се извършва само ad-hoc. Сътрудничеството и обменът на информация с други юрисдикции и подобни органи по света също така ще бъде важно.

Що се отнася до пруденциалния стълб на микроравнище на институционалната рамка на ЕС, на ЕНО беше възложен значителен набор от компетенции, свързани с изготвянето на правила, прилагането на правила и координирането на надзора, и набор от ефективни инструменти за изпълнението на тези задачи. Първо, що се отнася до изготвянето на правила, ЕНО могат да приемат технически стандарти за финансовата регулация и надзор, които могат или да се превърнат в правно обвързващи чрез приемането им от Комисията, или да имат характера на актове с незадължителна юридическа сила. Чрез тези инструменти се очаква ЕНО да създадат набор от правила на ЕС, като по този начин насочват действията си към горепосочените основни празноти в настоящата рамка, а именно съществуващите разлики между държавите по отношение на ключовите регулаторни елементи.

Второ, ЕНО следва да гарантират, че правилата за надзор се прилагат последователно. За тази цел на ЕНО е предоставено много ефективно правомощие, а именно възможността да приемат правно обвързващи решения, насочени към националните надзорни органи или (в случай на неизпълнение от тяхна страна) дори до конкретни финансови институции в някои специфични случаи, когато това е обосновано от съображения за финансова стабилност. Такива важни правомощия (предмет на особена процедура) могат да бъдат предоставени, за да се предприемат мерки по-специално i) във връзка с нарушение на правото на ЕС от надзорните органи; (ii) във връзка с несъгласие между национални надзорни органи в трансгранични ситуации; и iii) когато Съветът обяви извънредна ситуация. В последните два случая правомощията на ЕНО са предмет на важната „фискална клауза“, установена с член 38 от регламента за ЕНО, която предвижда, че правомощията на ЕНО не могат да навлизат в националните фискални отговорности. И накрая, следва да се отбележи, че на ЕНО не се предоставя специфичен инструмент по отношение на управлението и решаването на кризи.

От гледна точка на ЕЦБ е много важно в краткосрочен план да се подчертаят следните ключови предизвикателства за ЕНО:

1) определянето на оперативна рамка по отношение на сътрудничеството и обмена на информация на ЕНО с ЕССР, заедно с последната и ЕЦБ.

2) окончателното изграждане на надежден режим на стрес тестове.

В средносрочен план ключово предизвикателство, както бе подчертано от председателя на Европейския банков орган и заместник-председателя на ЕССР по време на изслушването в Европейския парламент, би могло да бъде съпротивлението на самия финансов сектор срещу засилената регулация, а оттам срещу регулаторните мерки, произтичащи от правомощията на ЕНО или от препоръките за регулаторни намеси, формулирани от ЕССР.

27.   Що се отнася до ЕССР, виждате ли потенциален конфликт на интереси с пълномощията на ЕЦБ във връзка с паричната политика?

Отговорностите на ЕЦБ и ЕССР, що се отнася до политиките, са съвсем ясно разграничени. Както всички знаете, първостепенната цел на ЕЦБ е да поддържа ценова стабилност в еврозоната. Освен това тя допринася „за гладкото провеждане на следваните от компетентните власти политики, свързани с ... стабилността на финансовата система“ и насърчава гладкото функциониране на пазарните инфраструктури. От друга страна, новосъздаденият ЕССР носи важната отговорност за пруденциалния надзор на макроравнище на финансовата система в ЕС, като идентифицира рисковете за финансовата стабилност и при необходимост издава предупреждения за рискове и препоръки за предприемане на действия за справяне с тези рискове.

Въпреки това е ясно, че ценовата стабилност и финансовата стабилност не могат да се анализират независимо една от друга. В дългосрочен план ценовата стабилност допринася за финансовата стабилност, докато финансовата стабилност е предпоставка за способността на централната банка да поддържа ценова стабилност. По този начин целите на ЕЦБ и на ЕССР взаимно се поддържат. Действително, макар и напълно зачитайки ролята на ЕССР като орган, отговарящ за пруденциалната политика на макроравнище на ЕС, ще бъде важно да има диалог между двата органа по политически въпроси, които могат да има последствия за системния риск.

Напълно съм убеден, че институционалната независимост на ЕЦБ и на ЕССР ще гарантира, че съответните инструменти на тези политики ще бъдат насочени към целите, за които са създадени тези средства.

28.   Как виждате ролята на ЕЦБ в банковия надзор в бъдеще?

Ролята на ЕЦБ във финансовия надзор е ясно определена от Договора по отношение на приноса за гладкото изпълнение на политиките, определени от компетентните национални органи в областта на банковия надзор и финансовата стабилност. Освен това Договорът предоставя на държавите-членки възможността да прехвърлят на ЕЦБ специфични задачи, отнасящи се за политиките, свързани с пруденциалния надзор на кредитните и финансовите институции. Тази възможност беше използвана например, като на ЕЦБ бе прехвърлена отговорността за предоставяне на аналитична, статистическа, логистична и административна подкрепа на ЕССР.

Подкрепям новата институционална рамка на ЕС, в центъра на която са поставени ЕССР и ЕНО, и очаквам гладкото сътрудничество и ефективното функциониране на тези два стълба – пруденциалният надзор на макро- и микроравнище ще осигури ефективна рамка за насърчаване на финансовата стабилност на ЕС.

29.   Кои според Вас са най-неотложните въпроси в законодателството в областта на финансовите услуги?

Под егидата на Г-20 Съветът за финансова стабилност, който имам честта да председателствам, извърши забележителен обем работа. Въпреки това, както на международно, така и на европейско равнище, работата далеч не е приключена. Нека да спомена четири въпроса, по които е необходимо работата да напредне и да продължи с бързи темпове.

Първо, що се отнася до Базел ІІІ, главното предизвикателство е в навременното, пълно и последователно прилагане на новата рамка, както и в по-пълната оценка и евентуалното приспособяване на някои от новите мерки, като например коефициентите на ливъридж и стандартите за ликвидност, по време на периода на наблюдение. Приспособяването на тези мерки ще се основава на информацията, събрана през периода на наблюдение и ще бъдат насочени към нежеланите последствия за отделните банки, банковия сектор, финансовия пазар и икономиката като цяло. Освен това, с цел да се създадат равни условия и да се избегне регулаторният арбитраж както на световно равнище, така и в ЕС, важно е Базел ІІІ да се транспонира пълно и последователно в националното законодателство и регулаторен режим (в Европа чрез ДКИ ІV), както по отношение на буквата, така и на духа. Във връзка с последните обсъждания на проекта за текст на ДКИ ІV следва да се отбележи, че Базел ІІІ определя минимални стандарти, които държавите следва да имат свободата да надхвърлят.

Второ, що се отнася до финансовите институции от системно значение, Съветът за финансова стабилност и Базелският комитет по банков надзор полагат необходимите усилия, за да представят на срещата на върха на Г-20 през ноември препоръки за одобрение относно идентифицирането на финансовите институции от глобално системно значение, както и подходяща степен на допълнителна способност за преодоляване на загуби и мерки за подобряване на инструментите и режимите за разрешаване на кризи. От съществено значение е те да бъдат прилагани по един последователен в международен план начин и Съветът за финансова стабилност ще създаде Съвет за партньорска проверка за мониторинг на това приложение.

Трето, за да сме способни да се справяме ефективно с кризите в бъдеще, от съществено значение е да бъде развита съгласувана рамка за управление и разрешаване на кризи, която да е насочена към трансграничните институции по един будещ доверие начин. В този контекст законодателното предложение на Европейската комисия относно рамката за управление на кризи, което се очаква през есента, ще представлява повратна точка. Що се отнася до разработването на рамка за разрешаване на кризи, от съществено значение е да се постигне споразумение относно цялостен набор от правомощия и надеждни финансови уредби, които да избягват зависимостта от държавните бюджети. Макар че на международно равнище има значително съгласие по отношение на най-ефективните инструменти за разрешаване на кризи на национално равнище, Съветът за финансова стабилност понастоящем продължава да работи върху препоръките, касаещи трансграничните въпроси, както и по анализа на потенциала за дългове, за които не могат да бъдат предоставени обезпечения („bail-inable debt”) от различни перспективи (напр. рекапитализиране или поемане на загуби от второстепенни или основни притежатели на дълга).

И накрая, от жизненоважно значение е напредъкът в работата по засилване на надзора над т.нар. „банкиране в сянка“. Важно е да се постигне по-добро разбиране на комплексната верига от дейности и организационни единици, участващи в кредитното посредничество извън регулирания банков сектор, и съответно да се извършва оценка на адекватността на настоящата регулаторна рамка и да се идентифицират областите, застрашени от системен риск, които се намират извън периметъра на регулираните банкови дейности.

Във всички посочени по-горе области няма да успеем да изпълним нашия ангажимент и колективна отговорност за една по-устойчива финансова система, ако договорените реформи не бъдат изпълнени по един съгласуван начин във всички основни юрисдикции. САЩ и ЕС носят особена отговорност в това отношение. Националните и регионалните органи биха допуснали сериозна грешка, ако позволят националните интереси да отслабят изпълнението на глобалните реформи, необходими за избягване на бъдещи кризи.

Г. Функциониране на ЕЦБ и демократична отчетност и прозрачност

30.   Не трябва ли различните отговорности на членовете на Съвета да се променят с времето в съответствие с промените, настъпили при задачите и приоритетите на ЕЦБ?

Отговорностите на Изпълнителния съвет на ЕЦБ са установени в член 12 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ („Устава“), с който му се възлагат задачите по изпълнение на паричната политика в съответствие с решенията, приети от Управителния съвет и по подготовка на заседанията на Управителния съвет. В допълнение член 11 от Устава определя, че Изпълнителният съвет носи отговорност за текущата дейност на ЕЦБ.

И двата члена се отнасят за Изпълнителния съвет като цяло, което е в съответствие с устройството на Изпълнителния съвет като колективен орган за вземане на решения. Всички решения се вземат от Изпълнителния съвет в неговата цялост, без да се възлага отговорност на отделните членове на Изпълнителния съвет. Поради това всички членове на Изпълнителния съвет по определение участват във всички области на компетенции на Изпълнителния съвет, напр. парична политика, системи за плащания, банкноти и т.н. Естеството на Изпълнителния съвет като колективен орган за вземане на решения е отразено също така и в начина, по който обикновено е показана организационната структура на ЕЦБ в нейните публикации.

Въпреки това, предвид многообразието от въпроси, с които се занимава Изпълнителният съвет, поради административни причини членовете на Изпълнителния съвет съвсем разумно се споразумяват помежду си кой от членовете му с кои области от дейността на ЕЦБ да се занимава основно, без обаче да се отказват от колективната отговорност на целия Изпълнителен съвет.

Разбира се, наясно съм, че Правилникът възлага специална отговорност на председателя, когато става дума за „разпределение на ресорите“, което позволява да се вземе предвид областта на специализация на отделните членове на Изпълнителния съвет и техните познания да се използват по най-добрия възможен начин в полза на Банката. Тъй като членовете на Изпълнителния съвет не се избират едновременно, това позволява разпределението на областите, по които докладват, да бъдат преразглеждани периодично. Периодичната промяна на отговорностите сред членовете на Изпълнителния съвет също така засилва колективния характер на процеса на вземане на решения.

31.   Каква според Вас е подходящата система за гарантиране на равностойна ротация на членството в Изпълнителния съвет на ЕЦБ също от гледна точка на националността и пола?

Договорът – според мен правилно – се фокусира основно върху критерия на професионалния опит и експертни познания, като заявява, че членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ „се назначават измежду лица, които притежават призната компетентност и професионален опит в областта на паричните и банкови въпроси“. Във връзка с националността тези членове определят единствено, че само граждани на държави-членки от еврозоната могат да бъдат членове на Изпълнителния съвет. По този начин правните текстове съзнателно се въздържат от определяне на условия, свързани с националността (различни от разбиращото се от само себе си ограничение до граждани на страни от еврозоната) или пола.

Нека добавя, че наднационалният характер на ЕЦБ предполага, че решенията на нейните органи за вземане на решения се приемат изключително от гледна точка на еврозоната, а не като се отчитат конкретни национални интереси. Членовете на органите на ЕЦБ за вземане на решения не представляват своите държави-членки, а участват в процеса на вземане на решения в лично качество.

Включването на допълнителни съображения в процедурата по назначаване, като например националност или пол, би добавило произволни елементи, които биха могли в действителност да се окажат пречка за избирането на най-компетентните лица. Процедурата по назначаване, която предвижда консултация с Европейския парламент, представлява важна защита в цялостния процес на избор с цел да се гарантира спазване на определените критерии.

32.   Какво е Вашето мнение относно необходимостта от по-голямо разнообразие на квалификацията на назначените в Съвета на ЕЦБ, вместо да се разчита единствено на лица от централните банки?

Договорът и Уставът изискват, както посочих и по-горе, членовете на Изпълнителния съвет да „се назначават измежду лица, които притежават призната компетентност и професионален опит в областта на паричните и банкови въпроси”. Разбира се, това не означава, че те задължително трябва да са лица от централните банки, но не е изненадващо, че богатият опит в централните банки се счита за подходящ и се взема предвид.

Това не означава, че друг вид професионален опит не би бил много ценен. В действителност, ако разгледате автобиографиите и професионалния опит на настоящите и бившите членове на Изпълнителния съвет, очевидно е, че те не винаги са само лица от централните банки, а имат различни професионални познания и опит, което добавя ценен принос в процеса на вземане на решения. В действителност моят собствен професионален опит, както и този на много висши служители в централните банки, показва, че в хода на кариерата си съм придобил широки и разнообразни задълбочени познания на редица позиции както в публичния, така и в частния сектор, а също така и в академичната сфера, което със сигурност ще ми бъде от голяма полза в контекста на ЕЦБ.

33.   Какъв ще бъде личният Ви подход към социалния диалог в ЕЦБ?

Служителите на ЕЦБ са най-ценният актив на институцията. Бих искал да поддържам плодотворен и ефективен социален диалог с персонала, който също така да се подпомага от поддържане на конструктивно сътрудничество с представители на персонала, избрани да представляват интересите на всички служители (напр. Комитетът по персонала), и с онези, които съгласно съответните критерии представляват специфични групи служители (напр. признати профсъюзни представители). Моят подход би бил да обменям информация и с двата вида представители, като ги включвам на ранен етап и се консултирам с тях по съответните въпроси. Като цяло моят стремеж е да сътруднича с представителите на персонала в приятелски и партньорски дух, с доверие и взаимно уважение.

Освен това на равнище ЕСЦБ/Евросистема ЕЦБ поддържа диалог с представителите на служителите на съответните централни банки и федерациите на профсъюзите, към които те са асоциирани, като издава двугодишник и е домакин на срещи за социален диалог на ЕСЦБ, които се провеждат два пъти годишно във Франкфурт. Това са важни инструменти, чрез които процесите, засягащи проекти на ЕСЦБ/Евросистемата, могат да бъдат споделени и обсъдени с представители на персонала и федерациите на профсъюзите. Възнамерявам да продължавам тези практики с оглед насърчаването на сътрудничеството и колективния дух в рамките на системата.

34.   Бихте ли подкрепили процедура на утвърждаване от Европейския парламент (въпреки конституционните въпроси, които би предизвикала такава промяна)?

През последните години Европейският парламент придоби широк набор от значителни компетентности, по-специално съгласно Договора от Лисабон. Договорът също така предвижда ясна процедура за назначаване на членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, като определя консултативна роля на Европейския парламент, който провежда изслушване и гласуване на кандидатите, предложени от Съвета.

Считам, че тази процедура за назначаване служи добре на ЕЦБ през годините. От съществено значение е такава процедура да протича гладко и да гарантира, както това беше досега, подходяща приемственост начело на институцията и процес на избор, който да буди доверие сред гражданите на ЕС и пазарите. В съответствие с духа на изискването да се назначават „лица, които притежават призната компетентност и професионален опит в областта на паричните и банкови въпроси” процедурата осигуряваше лица с висока компетентност, ангажираност, независимост и почтеност. Поради това не виждам необходимост от промени в сега действащата процедура, като се имат предвид резултатите, постигнати от тази процедура.

35.   Бихте ли развили вижданията си относно идеята за демократична отчетност на ЕЦБ и централното банкиране по принцип?

С цел да изпълняват своя мандат ефективно, централните банки се нуждаят от висока степен на независимост. Тази независимост трябва да върви ръка за ръка с отчетността. Демократичната отчетност на централните банки може да се разглежда като тяхно задължение да разясняват и обосновават по необходимия начин своите решения и да поемат отговорност за изпълнението на своя мандат пред гражданите. Чрез своята отчетност и прозрачност централните банки увеличават доверието към себе си, което представлява солиден актив в обичайни времена и важен елемент в кризисни периоди като тези, които преживяваме.

Независимостта на ЕЦБ е твърдо установена в рамките на Договора, който също така предвижда отчетност на тази институция. ЕЦБ има задължение за отчетност на първо място и преди всичко пред европейските граждани, а институционално – към Европейския парламент като институция, състояща се от пряко избрани представители на европейската общественост. Отчитането на ЕЦБ пред Европейския парламент е от ключово значение за демократичната легитимност на ЕЦБ. Известно ми е, че в миналото ЕЦБ винаги много е ценяла обмена на мнения с Европейския парламент, не само по икономически и парични въпроси, но също така и реформата на надзорната рамка на ЕС миналата година и по законодателния пакет за управлението през тази година. Очаквам този ползотворен диалог да продължи.

Смятам също така за много важни редица други утвърдени средства, чрез които, както Ви е добре известно, ЕЦБ се отчита, като не се ограничава до законовите си задължения. Годишният доклад на ЕЦБ се представя на Европейския парламент (и Съвета); Председателят на ЕЦБ докладва всяко тримесечие пред комисията по икономически и парични въпроси; други членове на Изпълнителния съвет биват канени на изслушвания по конкретни въпроси. Допълнителни елементи са например ежемесечните пресконференции на ЕЦБ с встъпително изложение на председателя на ЕЦБ; ежемесечният бюлетин на ЕЦБ; други официални публикации; изявления и интервюта на членове на Изпълнителния съвет. Убеден съм, че ЕЦБ изпълнява най-високите изисквания по отношение на прозрачността и отчетността на централните банки и възнамерявам да запазя тези постижения.

36.    ЕЦБ от дълго време се въздържа да приеме искането на Европейския парламент да публикува протоколите от заседанията на Управителния съвет. Какви според Вас са пречките пред и неудобствата от публикуването на протоколите? Бихте ли подкрепили публикуването в близко бъдеще на протоколите от заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ?

Една независима централна банка трябва да изпълнява законовите изисквания за отчетност. Отчетността е фундаментална предпоставка за демократичната легитимност и ключов елемент от нея; тя налага на независимата централна банка дисциплина в изпълнението на задачите й в съответствие с най-високите професионални стандарти и е от съществено значение за приноса за поддържане на ценова стабилност в средносрочен план.

Процесът на отчетност следва принципите, определени в Договора. Първо, ЕЦБ се отчита пред европейските граждани и техните представители в Европейския парламент, който е единствената европейска институция, пряко избрана от европейските граждани. Второ, Уставът на ЕСЦБ определя, че заседанията са поверителни.

Отчетността следва да е ефективна, като осигурява на обществеността информацията, необходима за разбирането на решенията, взети от Управителния съвет в областта на паричната политика. В това отношение публикуването на твърде подробна информация би могла дори да постигне обратния ефект, тъй като политическите послания могат да станат неясни.

Вярно е, че публикуването на протоколите с баланса на гласовете на членовете в Управителния съвет би осигурило на обществеността допълнителна информация относно разнообразието от гледни точки в рамките на Управителния съвет. Управителният съвет на ЕЦБ обаче е колективен орган за вземане на решения и както много други органи в областта на паричната политика, подлежи на колективна отчетност. Това означава, че членовете на Управителния съвет отговарят съвместно за решенията, взети от Управителния съвет. Своевременното публикуване на протоколите би могло да има като нежелано последствие членовете на Управителния съвет да бъдат изправени пред неподходящи опити от страна на медиите да търсят индивидуална отговорност от тях, като по този начин възпрепятстват колективната отговорност и индивидуалната независимост.

Същевременно посредством други средства на комуникация се гарантира, че обществеността получава информацията, необходима за пълното разбиране на решенията на ЕЦБ в областта на паричната политика. Количественото определяне на ценовата стабилност и стратегията на паричната политика помагат на обществеността да оцени работата на ЕЦБ; тази външна оценка на ЕЦБ се улеснява от навременното публикуване на съответната информация, като например в съобщенията за пресата, месечния бюлетин на ЕЦБ и встъпителното изложение на председателя на ЕЦБ след ежемесечните пресконференции.

37.   Какви изводи правите от сравнението между политиката за прозрачност, която се следва от Федералния резерв на САЩ и от ЕЦБ? Какво смятате за практиката на Федералния резерв на САЩ и на Bank of England да публикуват протоколите от своите заседания? Считате ли, че тази политика може да се прилага от ЕЦБ?

Смятам, че прозрачността е от съществено значение за централните банки, които се стремят към ценова стабилност, и че това се потвърждава от практиките, следвани от всички основни централни банки. Прозрачността допринася за намаляване на несигурността относно бъдещите политически действия и на инфлационните колебания, както и за стабилизиране на инфлационните очаквания. ЕЦБ, Федералният резерв и Bank of England подобриха своите практики и понастоящем се счита, че те са сред водещите институции в света по отношение на прозрачността на централните банки.

Прозрачността изисква централната банка ясно да разяснява как тълкува своя мандат и да оповестява предварително своите цели по отношение на политиките с цел да помогне на обществеността да наблюдава и оценява работата на централната банка. Освен това централната банка трябва да разясни аналитичната рамка, която се използва при вътрешния процес на вземане на решения и оценката й за състоянието на икономиката, и редовно да пояснява каква е икономическата логика, която диктува нейните решения за определена политика.

Наблюдава се обща тенденция към по-голяма прозрачност сред централните банки и аз съм убеден, че в миналото ЕЦБ беше водеща в много аспекти. ЕЦБ обяви официална стратегия за парична политика и редовно разяснява своите решения в областта на паричната политика, с които тази стратегия се прилага. Както ЕЦБ, така и Bank of England ясно са определили в количествено отношение какво означава ценова стабилност. Случаят с Федералния резерв не беше такъв в миналото, но последните съобщения показват, че Федералният резерв определя ценовата стабилност по начин, подобен на този на ЕЦБ.

И трите централни банки – Федералният резерв, Bank of England и ЕЦБ подчертават значението на ефективната комуникация и на подходящото взаимодействие с обществеността. Независимо от това има няколко възможности за засилване на комуникацията; публикуването на протоколите е само една от няколкото възможности. За комисията по парична политика на Bank of England, която прилага индивидуална отговорност, е напълно разумно да публикува протоколите от заседанията за определяне на политиката. В случая с Федералния резерв има формално изискване за публикуване на протоколите, но публикуваното разпределение на гласовете може да не отразява напълно разнообразието от гледни точки във вътрешните обсъждания на Федералния комитет за операции на открития пазар (FOMC); за да съобщи за последните, Федералният резерв използва други инструменти.

Както споменах в отговора на предходния въпрос, от ЕЦБ се изисква поверителност на обсъжданията в Управителния съвет и това позволява на Управителния съвет да взема решения в областта на паричната политика напълно независимо и с оглед да се подчертае колективната му отговорност. Въпреки това ЕЦБ използва други инструменти за комуникация, за да предостави информация, която е сравнима с протоколите на посочените централни банки. По-специално, встъпителното изложение на председателя на ЕЦБ на пресконференциите представя подробно резюме на релевантни за политиката оценки на икономическите събития. Това представлява оценка въз основа на принципите, по които е постигнато колективно споразумение от Управителния съвет. Тази информация се предоставя почти в реално време. Нещо повече, ежемесечната пресконференция включва сесия за въпроси и отговори, която осигурява платформа за навременно и обективно разяснение на решенията в областта на паричната политика за обществеността.

Убеден съм, че успехът на практиката на ЕЦБ да дава пресконференции, да предоставя на обществеността и на медиите по-подробна информация относно своите решения, се доказва ясно от факта, че тази практика бе последвана от други централни банки, по-специално от Bank of England, а напоследък (от април) и от Федералния резерв.

38.   Какво е мнението Ви за диалога по паричната политика с Европейския парламент? Могат ли членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ да обсъждат паричната политика и решенията по нея с други политически фактори или това би навредило на независимостта на банката?

Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент провежда изслушвания на председателя на ЕЦБ всяко тримесечие. Това редовно взаимодействие е в допълнение към независимостта на ЕЦБ и е от фундаментално значение за демократичната отчетност на ЕЦБ. То представлява много важна възможност за ЕЦБ да разясни своите политики на пряко избраните представители на европейските граждани.

Тази рамка на редовни изслушвания дава възможност за задълбочено и плодотворно взаимодействие между двете институции и помага да се подобри разбирането на политиките на ЕЦБ в цяла Европа.

Институционалната рамка, свойствена на отношенията на ЕЦБ с останалите институции и форуми на ЕС, също така е вече утвърдена. Настоящата рамка дава възможност за ефективно взаимодействие между различните участници, определящи политиките, например между Еврогрупата и ЕКОФИН или на по-ниско равнище – в Икономическия и финансов комитет и Комитета по икономическа политика на ЕС. Това взаимодействие също така се осъществява въз основа на разпоредбите на Договора и при пълно зачитане на мандата и независимостта на ЕЦБ.

Д. Общи

39.   Кои според Вас са най-важните рискове и предизвикателства пред ЕЦБ?

По отношение на основните предизвикателства и рискове пред ЕЦБ, позволете ми да се огранича до три от тях:

Що се отнася до паричната политика – със сигурност голямо предизвикателство е да се определи по-точно начинът на излизане от гъвкавата парична политика и постепенното прекратяване на все още съществуващите нестандартни мерки. Стандартната парична политика (напр. определянето на нашите основни лихвени проценти) следва да бъде приспособена, както винаги, към целта за изпълнение на мандата на ЕЦБ, т.е. запазване на ценовата стабилност в еврозоната като цяло в средносрочен план; нестандартните мерки следва постепенно да бъдат прекратени, доколкото вече не са необходими за подкрепа на функционирането на предавателния механизъм на паричната политика към икономиката и в крайна сметка към цените. Продължаващата висока степен на несигурност относно макроикономическата и финансовата среда, както и оставащите аспекти на уязвимост изискват внимателна оценка на цялостната ситуация и перспективите. Това от своя страна гарантира елемент на постепенност в промяната на стандартната и нестандартната парична политика.

Друго предизвикателство, което бих искал да подчертая, е свързано с финансовата стабилност. Финансовата криза повдигна редица въпроси относно взаимоотношението между паричната политика и финансовата стабилност, като същевременно подчерта, че не може да има компромис между целта за ценова стабилност и подкрепата, която ЕЦБ може да предостави в други области, като например финансовата стабилност. В това отношение от съществено значение е по-доброто разбиране на ролята на финансовия сектор в предавателния механизъм.

И накрая, нека спомена Европа. Кризата с държавния дълг е истински тест за политическата воля в Европа да се направи каквото е необходимо, за да се гарантират постиженията на икономическата и паричната интеграция в Европа. В този смисъл тя е и истински тест за солидността на европейските и националните институции. Необходими са решителни действия, по-специално от страна на правителствата на държавите, засегнати от кризата с държавния дълг, за да се възстанови доверието и да се избегне разпространението на кризата. Гледайки напред, следва да бъдат създадени институции, които да избегнат ново увеличаване на дисбалансите и ако такива все пак отново се появят – да ги разрешават ефективно.

Това налага процесите на национално равнище все повече да бъдат поставяни в европейски контекст. Фискалните политики, структурните реформи и финансовият надзор следва изцяло да се съобразяват с европейското измерение и по-специално с измерението на еврозоната. Само чрез политически действия, които са в съответствие със засилените европейски изисквания, страните в Европа ще могат изцяло да реализират всички ползи от това, че са част от икономическия и паричен съюз. Това сериозно предизвикателство е важно за мен не само като убеден европеец, но то също така е от значение за паричната политика на ЕЦБ, тъй като оказва въздействие върху средата, в която осъществява дейността си ЕЦБ.

.

(1)

ЕССР и ЕНО, заедно с националните финансови надзорни органи и Съвместния комитет на ЕНО образуват Европейската система за финансов надзор.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.6.2011г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

33

2

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Sharon Bowles, Udo Bullmann, Pascal Canfin, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Diogo Feio, Elisa Ferreira, Ildikó Gáll-Pelcz, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Liem Hoang Ngoc, Gunnar Hökmark, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Philippe Lamberts, Werner Langen, Astrid Lulling, Arlene McCarthy, Ivari Padar, Alfredo Pallone, Anni Podimata, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Edward Scicluna, Peter Simon, Peter Skinner, Theodor Dumitru Stolojan, Ivo Strejček, Kay Swinburne, Marianne Thyssen, Ramon Tremosa i Balcells, Corien Wortmann-Kool

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

David Casa, Ashley Fox, Thomas Mann, Claudio Morganti

Последно осъвременяване: 21 юни 2011 г.Правна информация