относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране

(2011/2029(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество(1),

–   като взе предвид своята позиция от 15 декември 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 9 февруари 2010 г. относно ревизирано Рамково споразумение между Европейския парламент и Комисията за следващата легислатура(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2010 г. относно по-добро законотворчество – 15-ти доклад на Комисията съгласно член 9 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно 26-ия годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на Европейския съюз(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките на въздействието(6),

–   като взе предвид своята резолюция от X юли 2011 г. относно 27-мия годишен доклад на Комисията относно мониторинга върху прилагането на правото на Европейския съюз(7),

–   като взе предвид документа „Политически насоки за следващата Комисия“, представен от председателя на Комисията на 3 септември 2009 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно разумното регулиране в Европейския съюз СOM(2010)0543,

–   като взе предвид доклада на Комисията относно субсидиарността и пропорционалността (17-ти доклад относно по-доброто законотворчество за 2009 година) (COM(2010)0547),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Трети стратегически преглед на програмата за по-добро регулиране в Европейския съюз“ (COM(2009)0015),

–   като взе предвид работния документ на Комисията, озаглавен „Намаляване на административната тежест в Европейския съюз – Доклад за постигнатия напредък и за перспективите за 2009 г.“ (COM(2009)0016),

–   като взе предвид работния документ на Комисията „Трети доклад за напредъка в изпълнението на стратегията за опростяване на регулаторната среда“ (COM(2009)0017),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Програма за действие за намаляване на административните тежести в ЕС – Планове за намаляване по сектори и действия за 2009 г.“ (COM(2009)0544),

–   като взе предвид доклада от 17 септември 2009 г. на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни относно административната тежест,

–   като взе предвид заключенията на Съвета по въпросите на конкурентоспособността от 30 май 2011 г. относно разумното регулиране,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по конституционни въпроси (A7-0251/2011),

А. като има предвид, че програмата за действие за интелигентно регулиране беше въведена като част от стратегията „ЕС 2020“, която има за цел да постигне „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ в срок до 2020 г., предимно чрез намаляване на административната тежест за предприятията, като осигури подобрено качество и опростяване на действащото законодателство на ЕС,

Б.  като има предвид, че правилното прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност е изключително важно, за да функционира правилно Европейският съюз и за да може дейността на неговите институции да отговаря на очакванията на неговите граждани, на дружествата, упражняващи дейност в рамките на вътрешния пазар, както и на националните и местните органи на управление, и за да се гарантира, че решенията се вземат възможно най-близо до гражданите,

В.  като има предвид, че въпросът за интелигентното регулиране следва да се разглежда не само в контекста на законодателната програма на Комисията, но и в по-широк смисъл – във връзка с продължаващото прилагане на новите характеристики на Договора от Лисабон, които се отнасят до законодателните процедури,

Г.  като има предвид, че Договорът от Лисабон се стреми да възстанови баланса на правомощията на европейските институции и счита Парламента за равен със Съвета в законотворчеството в рамките на обикновената законодателна процедура,

Д. като има предвид, че след приемането на Договора от Лисабон националните парламенти вече са официално включени в контрола по прилагането на принципа на субсидиарност, като досега са получени над 300 забележки,

Е.  като има предвид голямото значение на консултациите с всички заинтересовани страни, особено с малките и средните предприятия (МСП) и други заинтересовани страни, при подготовката на проекти на законодателни актове, включително и оценки на въздействието,

Ж. като има предвид, че от 2005 г. се прилага програма за намаляване на административната тежест, произтичаща от законодателството на Европейския съюз, и нейната цел е намаляване на тази тежест с 25 % до 2012 г., което би се равнявало на увеличение на БВП с 1,4 %,

З.  като има предвид, че според годишния доклад на Съвета за оценка на въздействието (СОВ) за 2010 г. Комисията е представила цялостна количествена оценка само за 27 % от оценките на въздействието, извършени през тази година,

И. като има предвид, че макар Комисията да предложи мерки за намаляване на административната тежест, превишаващи целевата стойност, Парламентът и Съветът все още предстои да приемат предварителни мерки, съставляващи около една четвърт от целта за 25 %;

Й. като има предвид, че една от ключовите области на програмата е базисното изчисляване на административната тежест въз основа на т.нар. модел на стандартните разходи,

К. като има предвид, че техниките за преработване и кодификация, които служат за опростяване и кодифициране на действащото законодателство, дават възможност за по-голяма яснота и съгласуваност на извършените промени,

Л. като има предвид, че правилното и своевременно прилагане от страна на държавите-членки е от изключително голямо значение за директивите на Европейския съюз, като същото важи и за все още съществуващия проблем със свръхрегулирането на национално равнище (т.нар. „gold-plating“), т.е. въвеждането на задължения, надхвърлящи изискванията на европейското право,

М. като има предвид, че различията поради различното изпълнение водят до големи предизвикателства за ефикасното и ефективно функциониране на единния пазар, в резултат на което държавите-членки са разделени на три групи: държави-членки с неправилно прилагане, с непълно прилагане или неточно прилагане, което е в ущърб на европейските предприятия и потребители за сметка на по-нататъшния растеж,

Н. като има предвид, че тестът за МСП беше въведен в „Small Business Act“ за Европа, но досега е прилаган в много малка част от възможните случаи,

О. като има предвид, че заместник-председателят на Комисията г-н Maroš Šefčovič изрази силната си ангажираност към програмата за действие за интелигентно регулиране при размяната на мнения, проведена по време на заседанието на комисията по правни въпроси на 27 януари 2011 г.,

П. като има предвид, че новата система за делегирани актове и актове за изпълнение съгласно Договора от Лисабон, предвидена в членове 290 и 291 от ДФЕС, изисква постигане на общо споразумение и съответно приемане на регламент,

Общи коментари

1.  подчертава изключителното значение на приемането на ясни и прости законодателни актове, които да са достъпни и лесно разбираеми, с оглед гарантиране принципа на прозрачност на европейското законодателство и неговото по-ефективно прилагане, както и с оглед осигуряване на възможност за гражданите на ЕС да упражняват по-лесно своите права;

2.  подчертава, че европейските институции трябва да спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност, когато изготвят предложения и да изпълняват критериите, залегнали в Протокол №º2, приложен към ДФЕС;

3.  подкрепя стратегическия подход, възприет от Комисията в нейното съобщение за интелигентно регулиране в Европейския съюз, при който „интелигентното регулиране“ се поставя в центъра на целия процес на формиране на политиката – от проекта на законодателен акт до прилагането, изпълнението, оценката и преразглеждането му;

4.  изтъква, че всички европейски институционални участници играят роля за насърчаване и постигане на по-добро законотворчество в съответствие с принципите и насоките, съдържащи се в програмата за действие за интелигентно регулиране и Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество; счита, че всички участващи страни следва да покажат подновен ангажимент към тези принципи;

5.  подчертава, че като се следва приетият в доклада „Monti“ подход, регламентите следва да се използват в по-голяма степен в законодателните предложения, като част от стремежа за по-малко на брой, но по-добри правни разпоредби;

6.  настоятелно призовава предстоящите председателства и Комисията да поставят началото на процеса на предоговаряне на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество; в тази връзка обръща внимание на съответните параграфи от своята резолюция от 9 февруари 2010 г. относно Рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Комисията, и по-специално на съвместния ангажимент на двете институции да се споразумеят по ключови промени при подготовката за бъдещите преговори със Съвета относно адаптирането на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество към новите разпоредби на Договора от Лисабон;

7.  подчертава, че следва да бъдат положени всички усилия за гарантиране на равно третиране на Парламента и Съвета в законодателния процес, като по този начин се прилага принципът за равно третиране на двете институции, произтичащ от Договора от Лисабон;

8.  приветства европейската гражданска инициатива като нова форма на участие на обществеността в определянето на политиката на Европейския съюз; очаква с нетърпение нейното прилагане през април 2012 г. и насърчава Комисията да гарантира запознаването на гражданите с приложимите правила и разпоредби, за да могат те да използват този инструмент ефективно още от самото начало;

9.  призовава Комисията да поеме ангажимент по отношение на сроковете, в които ще удовлетвори исканията на Парламента съгласно член 225 от ДФЕС, със специално позоваване на поетия в рамковото споразумение ангажимент за изготвяне на доклад относно конкретните последващи мерки, предприети във връзка с всяко искане, в срок от три месеца след приемането на пленарно заседание на доклад за законодателна инициатива, както и за представяне на законодателно предложение най-късно в срок от една година;

Националните парламенти

10. приветства по-активното включване на националните парламенти в европейския законодателния процес, по-специално в процеса на проверка на съответствието на законодателните предложения с принципа на субсидиарност;

11. счита обаче, че настоящите срокове за включване на националните парламенти често са недостатъчни, по-конкретно при проверката за субсидиарност; отбелязва също така, че отговорите на националните парламенти често са в такава форма, че не са класифицирани като мотивирани становища или възражения по отношение на основанията за субсидиарност; отбелязва също така, че те често са достъпни за ЕП само на езика, използван от съответния национален парламент при предаването им; следователно предлага генералният секретар на Парламента да проучи методите за подобряване на начина на включване на забележките на националните парламенти в работните практики на Парламента;

12. във връзка с използването на инструментите за повдигане на възражения и подаване на жалби относно спазването на принципа на субсидиарност обръща внимание на липсата на материални критерии за установяване на нарушение на принципите на субсидиарност и пропорционалност и подчертава необходимостта от конкретизиране на материалните условия за прилагането на посочените принципи на равнището на ЕС;

13. подчертава, че националните парламенти ще могат по-добре да изпълняват техните отговорности съгласно Договора, свързани с проверката на съответствието на законодателните предложения с принципите на субсидиарност и пропорционалност, ако Комисията от своя страна изпълнява надлежно задължението си за подробна и разбираема обосновка на своите решения, както е посочено в член 5 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

14. подчертава в този контекст необходимостта, при представянето на становища националните парламенти да разграничават, доколкото е възможно, аспектите на субсидиарността и пропорционалността;

Намаляване на административната тежест и гарантиране на правилно прилагане

15. изразява загриженост, че програмата за намаляване на административната тежест може да не постигне целта си за намаляване на административната тежест с 25 % до 2012 г., и посочва, че Парламентът и Съветът следва да предприемат незабавни действия, за да разгледат и одобрят предложените мерки; отбелязва в това отношение значението на повишената употреба на бързи процедури за приемане на тези предложения; поема задължението за своевременно разглеждане на законодателните предложения във връзка с тези мерки и призовава Съвета да направи всичко възможно, за да гарантира приемане на намаляването на административната тежест, както се посочва в програмата;

16. отбелязва положителния принос на групата на високо равнище от независими заинтересовани страни относно административната тежест към програмата за намаляване на тази тежест, която се реализира от Комисията; подчертава обаче, че групата следва да има по-балансиран състав, като в него следва да бъдат включени повече експерти, представляващи гражданското общество, и експерти от други държави-членки;

17. насърчава групата на високо равнище от независими заинтересовани страни относно административната тежест да влезе в диалог с малки и средни предприятия от цяла Европа, да определи кои са най-често изтъкваните пречки, които възпрепятстват осъществяваната от МСП търговия с други държави-членки в рамките на единния пазар, и да предложи мерки за отстраняване или ограничаване на тези пречки пред увеличаването на растежа;

18. подчертава, че е необходимо програмата да продължи да се прилага и след 2012 г., за да се обхване целият мандат на настоящата Комисия, с по-амбициозна и ясно определена цел и с разширен кръг на компетентност, с цел програмата да може да включи не само тежестта от чисто административен характер, но и действията по отношение на регулаторната тежест и разходи, произтичащи от законодателството на ЕС като цяло, включително регулаторните „смущения“;

19. призовава държавите-членки да полагат последователни усилия за намаляване на административната тежест и изразява интерес към продължаване на конструктивното сътрудничество с националните парламенти по този въпрос;

20. посочва, че за успешно осъществяване на настоящите и бъдещите програми за намаляване на административната тежест е необходимо активно сътрудничество между Комисията и държавите-членки, за да се избегнат различията в тълкуването и свръхрегулирането на национално равнище (добавяне на по-строги изисквания в националното транспониращо законодателство, които не произхождат от правото на ЕС);

21. призовава Комисията и държавите-членки да предвидят повече информация в изискванията за докладване след прилагане на специално законодателство за разрешаване на проблема със свръхрегулирането на национално равнище; счита, че различията могат да бъдат значително намалени, ако от държавите-членки се изисква да представят мотивирани становища за решението си да надхвърлят стандартите, определени в транспонираните директиви;

22. настоятелно призовава Комисията да продължи да прилага мерките за намаляване на административната тежест по сектори;

23. счита, че процесът на намаляване на административната тежест и опростяване на законодателството не следва да води до понижаване на стандартите, предвидени в настоящото законодателство;

Формулиране на политиката

24. призовава Комисията да използва по по-добър начин Белите книги, които представят за разглеждане проектите на законодателни предложения; счита, че това би довело до намаляване на честотата, с която предложенията претърпяват съществено, ако не и цялостно преразглеждане по време на законодателния процес; освен това счита, че това би спомогнало за извършването на оценка на пропорционалността на предложеното законодателство, което в много случаи не е лесно, ако първоначално се представят само общи предложения под формата на Зелена книга;

25. счита, че комуникацията относно законодателния процес и законодателните предложения следва да се подобри, за да функционира европейското законодателство по-добре, тъй като публикуваните от институциите доклади често пъти не изясняват на предприятията и обществеността какви точно правни разпоредби са приети в крайна сметка;

26. приветства ангажимента на Комисията да преразгледа своята процедура на консултации и подкрепя взетото решение за удължаване на минималния срок за провеждане на консултациите до 12 седмици; подчертава обаче, че е необходимо да се обезпечи по-активното участие на всички заинтересовани страни, и счита, че Комисията би могла да проучи методите за въвеждане на процедури за повишаване на осведомеността; счита, че такава процедура би могла да включва определяне на националните и европейските заинтересовани страни, представляващи интерес за съответните политически области и предложения, и да цели прякото им участие в процедурата на консултации;

27. подчертава, че откритият, прозрачен и редовен диалог е основна предпоставка за по-активно участие на гражданското общество в процеса на формиране на законодателството и управлението;

28. счита, че подобен систематичен подход би предоставил възможност всички участници и заинтересовани страни да предложат обширен анализ на възможното въздействие от социален, икономически и екологичен характер на предложеното законодателство, в полза на формулирането на политиката, като се съблюдава принципът на интегрирания подход;

29. счита, че настоящите асиметрични методи и форми на консултация не насърчават получаването на отговори от всички заинтересовани страни; отбелязва неудовлетворението, което често се изразява от анкетираните по отношение на формата и съдържанието на онлайн въпросниците; счита, че един общ подход към консултациите, включващ стандартен формуляр за отговори, би опростил нещата за анкетираните и би насърчил получаването на по-подробен и обоснован набор от отговори, обхващащ многообразието от евентуални политически въпроси и възможности, във връзка с които се провежда консултация;

30. призовава по-конкретно Комисията да включва ефективно езиковото многообразие в провеждането на обществени консултации и в публикуването на резултатите от тях, като предпоставка за широкото участие на всички заинтересовани страни в Европа;

31. изразява загриженост във връзка с нарастващата сложност на документите, свързани с консултациите, и счита, че следва да бъдат положени усилия, включително по-широко използване на Бели книги, за тяхното опростяване с цел подпомагане и насърчаване на получаването на отговори от страна на съответните заинтересовани страни, като същевременно се увеличи тяхната достъпност за гражданите; предлага Комисията да проучи дали би могъл да се въведе „тест за яснота“, за да се гарантира, че документите, свързани с консултациите, са лесни за разбиране и даване на отговор;

32. изразява съжаление, че понастоящем реакцията на Комисията и предоставяната от нея обратна информация във връзка с консултациите често се разглеждат от анкетираните като незадоволителни; настоятелно призовава Комисията да подобри комуникацията си след приключването на периода на консултации, както и да предостави обратна информация по основните въпроси, повдигнати от всички анкетирани;

33. подчертава, че е важно да се гарантира независимостта и доверието в анализите, извършвани в оценките на въздействието на Комисията, с цел да се гарантират общите цели на програмата за действие за интелигентно регулиране, и потвърждава позицията на Парламента по този въпрос съгласно изложеното в резолюцията му от 8 юни 2011 г.;

34. предлага, във връзка с увеличаването на европейската конкурентоспособност, оценките на въздействието да посочват конкретните последици, както положителни, така и отрицателни, които мерките ще имат по отношение на конкурентоспособността и икономическия растеж в рамките на Европейския съюз; счита, че на тези последици следва да се даде, доколкото е възможно, цялостно количествено изражение;

35. решително подкрепя предложението за това, ако нови закони налагат разходи за предприятията, да се определят равностойни компенсации, които биха намалили във възможно най-голяма степен регулаторната тежест на друго място; счита, че това е един от основните аспекти на бъдещите програми, които ще намалят тежестта и ще усъвършенстват регулаторната рамка за предприятията като цяло;

36. посочва, че изчислената стойност на административната и регулаторната тежест следва да бъде представяна в нетно, а не брутно изражение;

37. настоятелно призовава Комисията при изготвянето на ново законодателство да отдава най-голямо значение на евентуалното му въздействие върху малките и средните предприятия; призовава Комисията да се стреми да освобождава МСП от регулаторните разпоредби, ако те биха ги засегнали несъразмерно и ако не съществува силен довод за включването им в обхвата на законодателството; счита категорично, че подобни смекчаващи разпоредби биха имали положително въздействие върху прилагането и използването на регулирането, по-специално за малките предприятия и микропредприятията; призовава всички институции на ЕС да спазват член 153, параграф 2, буква б) от ДФЕС, който ги задължава да избягват приемането на законодателство, което налага административни, финансови и правни ограничения, пречещи на създаването и развитието на малки и средни предприятия;

38. счита в тази връзка, че МСП тестът, въведен в „Small Business Act“, ще има ключова роля, и очаква Комисията да се възползва пълноценно от този тест; подчертава необходимостта Комисията да обезпечи последователното прилагане на МСП теста в дирекциите на Комисията и насърчава държавите-членки да включат подобни съображения в своите национални процедури за вземане на решения; призовава всички парламентарни комисии да прилагат принципите на МСП теста по отношение на законодателните доклади при гласуването им в съответната комисия и представянето им за одобрение на пленарно заседание;

39. отбелязва намерението на Комисията да представи по-късно през 2011 г. законодателно предложение за прилагането на алтернативни механизми за уреждане на спорове, за да гарантира бърз и ефективен достъп до процедурите за извънсъдебно уреждане на спорове;

Опростяване и последваща оценка

40. отправя искане Съветът, в съответствие с направеното от него изявление в точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, да изисква от държавите-членки да изготвят и публикуват таблици, илюстриращи съответствието между директивите и националните мерки за транспониране; подчертава, че такива таблици за съответствие са от съществено значение за осигуряването на прозрачност относно начина, по който националното законодателство транспонира задълженията по директивите на ЕС; подчертава, че използването на таблици за съответствие може да играе важна роля за определянето на тези несъответствия и за откриването на случаи на свръхрегулиране на национално равнище;

41. призовава Комисията да се възползва от постигнатото от успешните програми за по-добро законотворчество и по-опростена административна уредба на държавите-членки, включително широкото използване на електронни процедури;

42. подчертава, че изменението на законодателството следва да се извършва единствено чрез преработване; същевременно признава и зачита правомощията на Комисията в рамките на законодателния процес;

43. призовава за подобряване на базата данни EUR-Lex, за да стане тя по-прозрачна и удобна за използване;

44. призовава Съвета и Комисията да работят съвместно с Парламента по конструктивен начин, за да се гарантира, че новата система, включваща делегирани актове и актове за изпълнение, функционира гладко на практика;

45. приветства по-широкото използване на последващата оценка на прилаганото законодателство; подчертава обаче, че такава оценка следва да се използва за всички важни законодателни актове, а не само в ключови сектори; в тази връзка отбелязва, че актовете за изпълнение и делегираните актове следва също да бъдат взети под внимание; призовава Комисията да разшири във възможно най-голяма степен обхвата на последващата оценка, така че в него да бъдат включени всички области на политиката, и счита, че по-честото използване на клаузи за прекратяване на срока на действие — предимно под формата на задължителни и установени дати за извършването на прегледи, с възможността, ако е целесъобразно и желателно, да се укаже автоматично изтичане на срока на действие на разпоредбите, съдържащи се в законодателството — може да бъде полезно средство за гарантиране на необходимостта и пропорционалността на действащите разпоредби;

46. отправя искане към Комисията да преразгледа по-специално всички регламенти за финансиране с цел намаляване на административната тежест за лицата, кандидатстващи за субсидии от ЕС, за да се подобри ефикасността на целия процес на кандидатстване;

Гарантиране на водеща роля и непрекъсната бдителност

47. приветства личната подкрепа на председателя на Комисията за програмата за интелигентно регулиране; счита, че въпросът е достатъчно важен, за да изисква от Комисията реално политическо лидерство, с цел запазване на приоритетното място на този въпрос в политическия дневен ред, и в тази връзка предлага програмата да бъде изведена на преден план като ключов елемент от портфейла на един от членовете на колегията на Комисията; отбелязва, че от своя страна Парламентът следва да проучи начините за отдаване на по-голямо значение на по-доброто законотворчество в рамките на своите комисии, и счита, че трябва да се разгледа допълнително въпросът за използването на съвместни заседания на комисиите за решаването на този проблем;

48. оценява високо факта, че Комисията продължава да прилага своята практика да проучва прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от страна на институциите на Съюза и националните парламенти, като използва отделни „ключови случаи“, което придава по-голяма яснота на доклада за по-добро законотворчество;

49. ангажира се да продължава да следи внимателно изпълнението от страна на Комисията на програмата за интелигентно регулиране и очаква с интерес доклада за напредъка, планиран за втората половина на 2012 г.;

50. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и националните парламенти.

(1)      ОВ С 321, 31.12.2003 г., стр. 1. (2)      Приети текстове, P7_TA(2010)0480. (3)      Приети текстове, P7_TA(2010)0009. (4)      Приети текстове, P7_TA(2010)0311. (5)      Приети текстове, P7_TA(2010)0437. (6)      Приети текстове, P7_TA(2011)0259. (7)      Приети текстове, P7_TA(2011)0XXX.

Общи коментари

Съобщението относно интелигентното регулиране разглежда по-подробно заключенията на председателството на Европейският съвет от заседанието през пролетта на 2007 г. във връзка с обновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост и „Политическите насоки за следващата Комисия” на председателя на Комисията г-н Барозу, в които се предлагаше Лисабонската стратегия да се превърне в стратегията „ЕС 2020” с цел подчертаване на конкурентоспособността и облекчаването на административната тежест чрез интелигентно регулиране, за да могат пазарите да работят за хората, като се обърне специално внимание на публичните консултации, оценките на въздействието, процедурата на комитология и опростяването на съществуващото законодателство.

Въпреки че на пръв поглед всичко това може да се опише като обикновено преименуване на съществуващата програма за по-добро регулиране, следва да се приветства включването на тези въпроси на по-предно място в дневния ред и Парламентът, заедно с другите европейски институции и държавите-членки, трябва понастоящем да даде своя принос, за да гарантира запазването на набраната скорост и ускоряването на дейностите във всички съответни области.

Националните парламенти

С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г., националните парламенти започнаха да играят по-важна роля за гарантиране спазването на принципа на субсидиарност. Въпреки активното участие и значителния брой мотивирани становища, получени до момента, точните условия във връзка с това нововъведение, и по-специално обхватът и съдържанието на приноса, все още са в процес на изготвяне и уточняване.

Като има предвид, че съобщението на Комисията относно субсидиарността и пропорционалността се отнася за 2009 година, тази новост в Договора от Лисабон влезе в сила само за един месец от съответния период. Все пак до този момент Парламентът е получил над 300 забележки от националните парламенти и би било целесъобразно да се възползва от тази възможност, за да се произнесе относно ефективното функциониране на прилаганите в ЕП системи, с цел да се вземе предвид тази новост, както и да се открият всички недостатъци и да се предложат подобрения.

Намаляване на административната тежест и гарантиране на правилно прилагане

Изглежда много малко вероятно целта на програмата за намаляване на административната тежест с 25 % до 2012 г. да бъде постигната, без да се поемат повече ангажименти и да се засилят мерките. Следователно мерките, които вече са предприети, трябва да бъдат засилени, а амбициозността - удвоена. Всички заинтересовани страни трябва да засилят действията си не само, за да постигнат целта от 25 %, но и за да намалят допълнително регулаторните разходи през мандата на тази Комисия и фактически след 2014 г.

Различията в тълкуването на законодателството и свръхрегулирането на национално равнище (т.нар. „gold-plating“) са основни въпроси, които трябва да бъдат решени най-вече от самите държави-членки при прилагането и транспонирането на законодателството в националното право, но също така и от Комисията, в качеството й на пазител на договорите. Следователно от държавите-членки следва да се изисква да обосноват решението си за въвеждане на по-високи изисквания в националното си законодателство спрямо нормите на действащото законодателство на ЕС.

Определяне на политиката

Предложенията за законодателство на ЕС следва да бъдат предшествани от задълбочена подготвителна фаза, включваща задължително представянето от Комисията на Бяла книга и извършването на пълни и всеобхватни консултации и оценки на въздействието. Винаги трябва да се разглеждат последиците за малките и средните предприятия (МСП), тъй като за тях регулаторните изисквания са по-обременяващи, отколкото за големите корпорации.

Опростяване и последваща оценка

Трябва да се припомни още веднъж необходимостта държавите-членки да използват таблици за съответствие при транспонирането на директивите и Парламентът следва да се опита да предложи новаторски стимули за изготвянето на тези таблици за всеки законодателен акт.

Програмата на Комисията за опростяване следва да акцентира по-силно върху процеса на преработване и е важно да се гарантира непрекъсната оценка на съществуващото законодателство, за да се установи дали то трябва да се опрости или, според случая, да се заличи.

Гарантиране на лидерство и непрекъсната бдителност

Изисква се истинско политическо лидерство от страна на всички институции и държави-членки с цел подобряване на програмата за интелигентно регулиране, но Комисията играе ключова роля за поддържане на този въпрос на предна позиция в политическия дневен ред. Следователно решаването на този въпрос следва да се възложи на член на Комисията като основна част от неговия портфейл.

Същевременно Парламентът следва да търси начини за увеличаване на своята ангажираност по отношение на интелигентното регулиране, например чрез използване на съвместни заседания на комисиите.

Комисията ще представи доклад за напредъка на програмата за интелигентно регулиране през втората половина на 2012 година. Парламентът трябва да гарантира внимателното проследяване на всички аспекти в тази област.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подкрепя стратегическия подход на Комисията от нейното съобщение за интелигентно регулиране в Европейския съюз, при който „интелигентното регулиране“ се поставя в центъра на целия процес на формиране на политиката – от проекта на законодателен акт до прилагането, изпълнението, оценката и преразглеждането му;

2.  призовава всички институции на ЕС да спазват член 153, параграф 2, буква б) от ДФЕС, който ги задължава да избягват приемането на законодателство, което налага административни, финансови и правни ограничения, които пречат на създаването и развитието на малки и средни предприятия (МСП);

3.  призовава Комисията да продължи да прилага теста за МСП и по-специално теста, основан на принципа „Мисли първо за малките“, за всички нови законодателни предложения;

4.  призовава всички парламентарни комисии да прилагат принципите на теста за МСП във връзка със законодателните доклади след гласуването им в съответната комисия и представянето им за одобрение на пленарно заседание;

5.  настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да намалят административните и бюрократичните тежести по отношение на МСП и да улеснят техния достъп до кредити и до пазара на услуги;

6.  счита, че интелигентното регулиране следва да бъде насочено към крайните потребители; следователно призовава Комисията, Съвета и Европейския парламент при изготвянето на ново законодателство да се съсредоточат повече върху крайните потребители и да гарантират, че по време на целия процес те ще бъдат консултирани в подходяща степен;

7.  призовава Комисията да окаже по-голяма подкрепа на диалога и комуникацията с гражданското общество под формата на обществени консултации и да приспособи възможно най-добре тази форма на комуникация към потребностите на гражданите;

8.  призовава Комисията, в рамките на своя преглед на механизма на обществените консултации, да отчете факта, че гражданското общество не взема участие в достатъчна степен в тези консултации; изисква от Комисията да приеме мерки, с които да гарантира значително по-многобройно участие на европейските граждани в обществените консултации, отколкото досега, например като се използват достъпни и лесни за използване онлайн машини за превод, така че всички обществени консултации, интернет страници и свързани документи да са налични на всички официални езици на ЕС;

9.  подчертава, че откритият, прозрачен и редовен диалог е основна предпоставка за по-голямо участие на гражданското общество в процеса на формиране на правните разпоредби и управлението;

10. приветства решението на Комисията да увеличи срока за обществени консултации от осем на дванадесет месеца; счита, че по-широкото участие на всички заинтересовани лица е основа за по-добро регулиране;

11. подчертава значението на една независима оценка на въздействието за правилното транспониране, прилагане и изпълнение на законодателните мерки и призовава всички парламентарни комисии да вземат предвид такива оценки в пълна степен; счита, че е изключително важно оценките на въздействието да се актуализират след всяка значителна промяна на първоначалните предложения на Комисията;

12. призовава Комисията допълнително да подобри спазването на сроковете за изпълнение от Съвета за оценка на въздействието, количественото изражение на разходите за прилагане и изпълнение, както и потенциалната административна тежест във връзка с предложеното законодателство, както предлага Европейската сметна палата в специалния си доклад относно оценката на въздействието(1);

13. подкрепя становищата, изразени в резолюцията от 20 май 2010 г. относно „Осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите“ и в съобщението на Комисията от 8 октомври 2010 г. относно „Интелигентно регулиране в Европейския съюз“, съгласно което предварителната и последващата оценка на законодателството на ЕС трябва да се превърнат в неделима част от политиката; призовава Комисията да проучи из основи тази форма на оценка и да провери качеството, въздействието и ефективността на всеки законодателен акт на ЕС, както и да проучи как съответното законодателство се прилага в практиката на различни равнища във всяка държава-членка, както и съответното му въздействие върху потребителите, гражданите и МСП;

14. подкрепя приемането на предложението на Сметната палата, което разглежда националните оценки на въздействието като полезно допълнение към оценките на въздействието на Комисията; призовава за опростяване на законодателството и намаляване до минимум на административните тежести, по-специално за МСП, за обмен на добри практики между държавите-членки и за колективни мерки, които държавите-членки следва да предприемат, с цел намаляване на свръхрегулирането на национално равнище (т.нар. „gold-plating“), т.е. въвеждане на задължения, надхвърлящи изискванията на правото на ЕС;

15. призовава Комисията да гарантира, че се прави преглед на потенциалното въздействие на предложеното законодателство върху вътрешния пазар и потребителите, както и неговите икономически, социални и екологични последици; подчертава, че за тази цел систематично трябва да се консултират всички заинтересовани страни, включително МСП, организациите за защита на потребителите, а при оказване на въздействие на законодателството върху пазара на труда – и социалните партньори;

16. насърчава Комисията да прави редовен преглед на законодателството на ЕС, като гарантира в тясно сътрудничество с Европейския парламент, че съществуващото законодателство се актуализира правилно и – по целесъобразност и въз основа на всеки индивидуален случай, че текстовете, които са станали неактуални, се изтеглят с цел предотвратяване на неефективно свръхрегулиране;

17. изисква Комисията да преразгледа по-специално всички регламенти за финансиране с цел намаляване на административната тежест за лицата, кандидатстващи за субсидии от ЕС, за да се подобри ефикасността на целият процес на кандидатстване;

18. счита, че засилената роля на Европейския парламент и на националните парламенти, както е посочено в Договора от Лисабон, заедно с общия принцип на субсидиарност, правят изключително важно активното участие на държавите-членки по време на целия политически цикъл за всяка една правна разпоредба на ЕС, от проекта до транспонирането, прилагането, консолидирането, оценката и преразглеждането й;

19. подчертава, че таблиците за съответствие допринасят за по-добро изпълнение на мерките за вътрешния пазар и значително улесняват тяхното прилагане; призовава държавите-членки, с цел по-голяма прозрачност, най-сетне да приемат и да публикуват таблиците за съответствие за изпълнението на правните разпоредби и така да допринесат за по-добро законотворчество; призовава Комисията и държавите-членки да положат възможно най-големи усилия с цел по-нататъшното подобряване на транспонирането, прилагането и, по целесъобразност, спазването на законодателството на ЕС;

20. подчертава, че като се следва приетият в доклада „Monti“ подход, би следвало законодателните предложения да се основават по-ефективно на регламентите, като част от стремежа за по-малко на брой, но по-добри правни разпоредби;

21. счита, че комуникацията относно законодателния процес и законодателните предложения следва да се подобри, за да функционира европейското законодателство по-добре, тъй като публикуваните от институциите доклади често пъти не изясняват на предприятията и обществеността кои точно правни разпоредби са приети в крайна сметка;

22. отбелязва намерението на Комисията да представи по-късно през 2011 г. законодателно предложение за прилагането на алтернативни механизми за уреждане на спорове, за да гарантира бърз и ефективен достъп до процедурите за извънсъдебно уреждане на спорове.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

(1) Оценка на въздействието в институциите на ЕС — подпомага ли тя вземането на решения?“ Специален доклад № 3/2010.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

По-добро законотворчество

1.  оценява продължаването на практиката на Комисията за разглеждане на прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност от страна на институциите на Съюза и на националните парламенти въз основа на отделни „ключови случаи“, като по този начин допринася за по-голяма яснота на доклада за по-добро законотворчество;

2.  подчертава, че европейските институции трябва да спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност при формулиране на предложенията и да изпълняват критериите, определени в Протокол № 2, приложен към ДФЕС;

3.  подчертава, че следва да се полагат максимални усилия, за да се гарантира, че Парламентът и Съветът се третират като равни в процеса на законотворчество, като по този начин се прилага принципът на равно третиране на двете институции, произтичащ от Договора от Лисабон;

4.  обръща внимание на засилената роля на националните парламенти съгласно Договора от Лисабон по отношение на контрола върху законодателните предложения с оглед на принципите на субсидиарност и пропорционалност и подчертава значението на тясното сътрудничество между националните парламенти и европейските институции;

5.  обръща внимание на конкретния опит при проверката на съответствието с принципите на субсидиарност и пропорционалност, който показва значително несъответствие между големия брой документи на Европейския съюз, подлежащи на оценка, задълбочеността на необходимите за тази цел процеси на контрол и обосновка и ограничените човешки ресурси, предвидени за тази цел; във връзка с това подчертава необходимостта от значително удължаване на определения в член 6 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност (Протокол № 2) срок от осем седмици за предоставяне на мотивирани становища от страна на националните парламенти;

6.  в контекста на използването на инструментите за отправяне на възражения и подаване на искове на основание неспазването на принципа на субсидиарност, обръща внимание на липсата на материални критерии за установяване на нарушение на принципа на субсидиарност или на принципа на пропорционалност и подчертава необходимостта от определяне на материални условия за прилагането на тези принципи, които следва да бъдат изрично посочени на равнище ЕС;

7.  подчертава, че националните парламенти ще могат да изпълняват по-добре поетата съгласно Договора отговорност за извършване на проверка на съответствието на законодателните предложения с принципите на субсидиарност и пропорционалност, ако Комисията от своя страна спазва напълно задължението си за подробна и разбираема обосновка, предвидено в член 5 от Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

8.  подчертава в този контекст необходимостта националните парламенти да разграничават възможно най-добре аспектите на субсидиарност и пропорционалност, когато представят становища;

9.  подчертава, че в качеството си на съзаконодател, Парламентът носи отговорност в процеса на по-добро законотворчество след Договора от Лисабон за гарантиране, че законодателството е ясно и разбираемо и не налага на гражданите и стопанските субекти ненужна или несъразмерна административна тежест;

10. счита, че предвид правомощието да отстъпва на Комисията правото за приемане на делегирани актове, Парламентът следва да се въздържа от включване на подробни и технически разпоредби в основния регламент, с които Комисията може да се справи по-добре, като по този начин допринася за яснотата и разбираемостта на основните актове;

11. призовава за подобряване на базата данни EUR-Lex, за да стане тя по-прозрачна и удобна за използване;

Интелигентно регулиране

12. предлага проучване на възможността за постигане и формализиране на общо споразумение между институциите на Съюза и държавите-членки относно начина на прилагане на стандартите за „интелигентно регулиране“;

13. посочва значението на опростяването на законодателството на ЕС; настоятелно призовава регулирането да стане по-ясно и по-достъпно за гражданите; настоява излишното регулиране да бъде премахнато и да не се изготвят законодателни актове без конкретна необходимост;

14. посочва, че изчислената тежест на административните и регулаторни тежести следва да бъде представяна в нетно, а не в брутно изражение;

15. подчертава, че цели за намаляване на административните и регулаторните тежести следва да бъдат определяни не само до 2012 г., но и за след тази дата;

16. призовава Комисията да използва за основа успешните програми за по-добро законотворчество и по-опростена административна уредба на държавите-членки, включително широкото използване на електронни процедури;

17. признава работата, извършена досега от Съвета за оценка на въздействието по контрола на качеството на оценките на въздействието на Комисията;

18. посочва, че времевите ограничения на парламентарната процедура невинаги позволяват оценка на въздействието на измененията по същество на предложения на Комисията на етапа на разглеждането им в комисия; припомня обаче, че Парламентът и Съветът са се договорили принципно за извършване на допълнителни оценки на въздействието при всяко включване в законодателния процес на нови елементи, отнасящи се до правната или икономическата същност на съответния акт; следователно отправя искане за по-добро използване на предварителните (ex-ante) оценки;

19. подчертава, че оценките на въздействието и другите проучвания на въздействието на законодателни предложения са необходими за вземането на информирани решения при приемане на законодателството (ex-ante), но и че оценката на резултатите също е необходима, за да се проверят резултатите от законодателството, да се поправят отклоненията и да се разпространят успешните инициативи (ex-post);

20. подчертава, че Комисията трябва да разглежда гражданската инициатива, въведена с Договора от Лисабон, като важен елемент на демокрацията на участието, тъй като тя разкрива нов път пред законодателството;

21. счита, че транспонирането на директивите на ЕС в правото на държавите-членки следва не само да бъде извършвано в срок, но и да бъде синхронизирано възможно най-добре, за да се избегнат ефекти като изкривяване на конкуренцията между съответните икономически субекти, свръхрегулиране на национално равнище (т.нар. „gold-plating“) и т.н.;

22. настоява всички директиви да съдържат таблици за съпоставяне на правото на ЕС с мерките, необходими за транспонирането му в националното право; призовава националните парламенти да се присъединят към Европейския парламент за гарантиране на това, че включването на таблици на съответствията в цялото съответно законодателство става обичайна практика.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ