Процедура : 2011/2073(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0444/2011

Внесени текстове :

A7-0444/2011

Разисквания :

PV 02/02/2012 - 11
CRE 02/02/2012 - 11

Гласувания :

PV 02/02/2012 - 12.4
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2012)0020

ДОКЛАД     
PDF 277kDOC 192k
10 януари 2012 г.
PE 469.994v02-00 A7-0444/2011

относно бюджетния контрол върху хуманитарната помощ от страна на ЕС, ръководен от Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита”

(2011/2073(INI))

Комисия по бюджетен контрол

Докладчик: Martin Ehrenhauser

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно бюджетния контрол върху хуманитарната помощ от страна на ЕС, ръководен от Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита”

(2011/2073(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), посветен на хуманитарната помощ,

–   като взе предвид Финансовия регламент(1) и правилата за неговото прилагане(2),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ(3),

–   като взе предвид предходните си резолюции съответно от 27 септември 2011 г., озаглавена „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ”(4), от 19 януари 2011 г. относно „положението в Хаити една година след земетресението: хуманитарна помощ и възстановяване”(5), от 10 февруари 2010 г. относно „неотдавнашното земетресение в Хаити”(6), от 21 ноември 2007 г. относно „провъзгласяване на Европейски консенсус относно хуманитарната помощ“, както и от 18 януари 2011 г. относно „прилагане на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ: средносрочен преглед на неговия план за действие и бъдещо развитие”(7),

–   като взе предвид своите резолюции съответно от 5 май 2010 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2008 година(8), както и от 10 май 2010 г. за финансовата 2009 година(9),

–   като взе предвид годишните доклади на Европейската сметна палата (ЕСП) относно изпълнението на бюджета за финансовата 2008 година(10) и за финансовата 2009 година(11), придружени от отговорите на институциите,

–   като взе предвид специалните доклади на ЕСП № 3/2006 относно „хуманитарната помощ, предоставена от Европейската комисия вследствие на цунамито”, № 6/2008 относно „помощта за възстановяване, предоставена от Европейската комисия след цунамито и урагана Мич”, № 15/2009 относно „помощ от ЕС, осъществявана чрез организации на ООН: вземане на решения и мониторинг”, както и № 3/2011 относно „ефикасност и ефективност на помощта, предоставяна от ЕС чрез организации на ООН в засегнати от конфликти страни”,

–   като взе предвид годишните доклади и годишните доклади за дейността за финансовите 2009 година и 2010 година на Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ГД „Хуманитарна помощ“) и приложенията към тях,

–   като взе предвид годишния доклад относно политиката за предоставяне на хуманитарна помощ и нейното изпълнение през 2009 година (COM (2011) 0138), както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC (2011) 0398),

–   като взе предвид годишния доклад относно политиките на Европейския съюз в областта на хуманитарната помощ и гражданската защита и тяхното прилагане през 2010 г. (COM(2011)0343), както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2011)0709),

–   като взе предвид Финансовото и административно рамково споразумение (ФАРС) между Европейската комисия и Организацията на обединените нации,

–   като взе предвид Рамковото споразумение за партньорство между Комисията и хуманитарните организации (РСП),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по развитие (A7-0444/2011),

А. като има предвид, че броят, честотата, обхватът и сериозността на хуманитарните катастрофи са се увеличили драстично, като засягат повече части на света;

Б.  като има предвид, че водещата световна роля на ЕС като организация, предоставяща хуманитарна помощ, както и увеличаването на броя и честотата на интервенциите в рамките на ЕС и извън него, в съчетание с настоящите бюджетни ограничения, подчертават значението на доброто финансово управление, основано на принципите на икономичност, ефикасност ефективност;

В.  като има предвид, че големите катастрофи в Хаити и Пакистан показаха още веднъж, че инструментите, с които ЕС разполага за реагиране при бедствия, трябва да бъдат подобрени по отношение на ефективността, бързината и координацията;

Ефикасност и ефективност на системата за контрол, мониторинг и надзор на ГД „Хуманитарна помощ“

1.  отбелязва решимостта на ГД „Хуманитарна помощ“ и предприетите мерки за подобряване на ефикасността и ефективността на хуманитарната помощ, предоставяна от ЕС;

2.  припомня становището на ЕСП, изложено в нейните годишни доклади, че цялостният предварителен контрол, системите за мониторинг и надзор, дейностите по последващ одит и функциите за вътрешен одит на ГД „Хуманитарна помощ“ са ефективни като цяло; въпреки това подчертава, че по отношение на всички тези аспекти съществуват възможности за подобрение;

Партньори по Рамковото споразумение за партньорство (РСП): НПО

3.  отбелязва, че отношенията между ГД „Хуманитарна помощ“ и нейните партньори неправителствени организации се уреждат от РСП, докато методът за изпълнение на бюджета е пряко централизирано управление;

4.  приветства по-голямата гъвкавост и ефикасност, постигнати в РСП от 2008 г., в сравнение с РСП от 2005 г., включително подход, ориентиран в по-голяма степен към постигането на резултати, въвеждането на механизъм за контрол „A” (мониторинг, свързан с действия) и механизъм за контрол „P” (предварителна оценка и собствени процедури), по-голямо опростяване и по-малко неяснота в резултат на въвеждането на насоки; призовава Комисията да продължи усъвършенстването на мерките, които ще подобрят ефикасността на сътрудничеството с партньорите по РСП в РСП, което ще е в сила след 2012 г.; подчертава, че подобряването на ефективността на сътрудничеството и намаляването на прекомерната административна тежест за партньорите по РСП е важно, като същевременно ще осигури високо равнище на отчетност и прозрачност;

5.  призовава Комисията да подобри методите и практиката на оценяване на степента на съответствие на потенциалните партньори с изискванията на РСП; припомня, че опитът, придобит преди подписването на РСП от 2008 г., показва, че първоначалната оценка в полза на партньорите по механизма за контрол „P”, основаваща се на надеждността на техните системи за вътрешен контрол и финансова стабилност, беше твърде оптимистична; отбелязва, че след като получат такъв статут въз основа на първоначална оценка, партньорите по механизма за контрол „Р” са одитирани по-рядко относно техните системи за вътрешен контрол и им е позволено да използват свои собствени процедури за възлагане на обществени поръчки, а действията им не са обект на договорни ограничения за финансиране;припомня, че в резултат на оценката по РСП от 2008 г. много от тях трябваше да бъдат понижени до партньори със статут „А”, т.е. да бъдат подложени на механизма за контрол „A”;

6.  призовава Комисията да гарантира, че партньорите са отстранили своевременно слабостите, установени по време на редовните одити на техните системи, и че са предприети необходимите мерки, ако това все още не е направено; припомня, че външните одитори трябва да продължат да работят за подобряване на качеството на своите препоръки към партньорите, като вземат предвид специфичните структури на партньорите, за да се гарантира приемането и осъществимостта на тези препоръки; подчертава, че е необходимо документацията на оценките на предложенията за хуманитарна помощ да бъде допълнително опростена и стандартизирана, за да може да се направи цялостно сравнение;

7.  счита, че благодарение на съществуващите механизми за одит и мониторинг е налице по-голяма отчетност по отношение на оценката на ефикасността и ефективността на партньорите по РСП, отколкото при партньорите от ООН; изтъква, че въпреки това международна организация като ООН не може да се сравнява с партньорите по РСП;

Международни организации, ООН

8.  отбелязва, че отношенията между ГД „Хуманитарна помощ“ и нейните партньори от ООН се уреждат от Финансовото и административно рамково споразумение (ФАРС), докато отношенията с организациите от семейството на Червения кръст и Международната организация за миграция се уреждат от РСП с международните организации; припомня, че и в двата случая методът за изпълнение на бюджета е съвместно управление;

9.  посочва, че са констатирани сериозни слабости във връзка с условията и начините за упражняване на контрол и проследяване на средствата от ЕС, подлежащи на съвместно управление; настоятелно призовава Комисията да се договори, по-специално с агенциите на ООН, относно мерките, необходими за постигане на надеждност на одитната дейност, извършвана от органите на ООН, както и за засилване и повишаване на увереността, получена посредством съществуващия контрол, включително и проверките;

10. припомня, че текущото преразглеждане на Финансовия регламент (ФР) предполага, че средствата от ЕС, усвоявани чрез ООН и международните организации, трябва да бъдат управлявани в съответствие с правилата за непряко управление;

11. подчертава, че изискванията относно контрола върху непрякото управление на средствата от ЕС трябва да бъдат толкова строги, колкото изискванията относно споделеното управление; настоява да бъде установено същото ниво на отчетност за непрякото управление на средства на ЕС от партньори на ГД „Хуманитарна помощ“ като посоченото в член 57, параграф 5 от предложението на Комисията за ФР; подчертава, че за проверката на доброто финансово управление на дейностите, финансирани от бюджета на ЕС, е важно да се осигури достъп до докладите от одита на партньорите на ГД „Хуманитарна помощ“;

12. настоява резултатите от одита да се предоставят своевременно на органа, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, без да се засягат правомощията и компетенциите на ЕСП и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF);

13. изразява съжаление относно общия характер на докладите на ООН, в които се предоставя недостатъчна информация за резултатите; посочва, че поради принципа на ООН за единствена одиторска проверка и факта, че обхватът на контрола на Комисията се ограничава до извършването на проверки и мониторинг, докладите на ООН все пак са основен източник на информация с оглед осигуряването на отчетност и прозрачност;

14. призовава Комисията да гарантира, че докладите на ООН съдържат достатъчна информация относно резултатите, т.е. резултатите и последствията от проектите в рамките на срока за отчитане; подчертава, че измеримите показатели за резултатите и въздействието трябва да бъдат неразделна част от критериите за отчитане; изразява съжаление относно факта, че над 70% от отговорите на ГД „Хуманитарна помощ“ на въпросника на ЕСП за нейния специален доклад 15/2009 разкриват, че докладите на ООН се представят със закъснение, и изисква от Комисията да даде най-актуалната информация относно положението по този въпрос;

15. посочва, че между Комисията и страните по ФАРС съществуват различия по отношение на тълкуването на клаузата на ФАРС относно извършването на проверки, и по-специално относно упражняването на контрол; приветства приемането през юли 2009 г. на стандартни условия (СУ) за проверките като средство, от една страна, за предоставяне на допълнителни насоки за действието на клаузата относно извършването на проверки и, от друга, за неговото изясняване; припомня, че според последните констатации на отдела за външен одит на ГД „Хуманитарна помощ“ и ЕСП в рамките на изготвянето на годишната декларация за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции (DAS), договорените стандартни условия и клаузата относно извършването на проверки могат да бъдат пояснени допълнително;

16. отбелязва, че службата за външен одит почти не е извлякла полза от увеличаването на числеността на персонала в централата на ГД „Хуманитарна помощ“ през 2010 г. (от 247 на 289);

17. изразява съжаление относно трудностите, които ЕСП е срещнала при достъпа до информация за дейности, извършени от партньори от ООН; припомня, че според клаузата на ФАРС относно извършването на проверки ЕС и следователно ЕСП могат да извършват финансови проверки на място, както и че ООН трябва да предоставя цялата съответна финансова информация; подчертава, че ООН трябва да осигурява на ЕСП необходимия достъп до информация и по този начин да изпълнява клаузата на ФАРС относно извършването на проверки;

18. приветства положителните резултати от преговорите със Световната продоволствена програма (СПП) и Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), в резултат на които СПП и УНИЦЕФ промениха своите правила, така че да предоставят докладите си за вътрешен одит на ГД „Хуманитарна помощ“; призовава ГД „Хуманитарна помощ“ да проведе незабавно подобни преговори с други агенции на ООН, с оглед осигуряване на лесен и небюрократичен достъп до техните доклади за вътрешен одит; призовава Комисията да информира веднъж на всеки шест месеца компетентните комисии на Парламента относно хода на преговорите; подчертава, че всички доклади за вътрешен одит следва да се предоставят на Комисията по електронен път, а не само в сградите на съответните агенции на ООН;

19. припомня, че през 2010 г. със СПП започнаха преговори за договаряне на обща методология, по която СПП да извършва одити на проекти, финансирани от ЕС; призовава Комисията да изпълни успешно тази цел и да проведе подобни преговори с други партньори от ООН;

20. приветства настоящите усилия на работната група по отчетността и одита на свързаната с бедствия помощ, създадена в рамките на Международната организация на върховните одитни институции (ИНТОСАЙ) и ръководена от член на Европейската сметна палата; припомня, че двете основни цели са: i) създаване на насоки и добри практики с оглед достигането накрая до единен интегриран модел за отчитане, и ii) създаване на насоки и добри практики в областта на одита на свързаната с бедствия помощ;

21. счита, че това е важна стъпка напред за преодоляване на предизвикателствата, свързани с прозрачността и отчетността в сътрудничество с ООН и други международни организации; насърчава работната група да изпълни мандата си в рамките на определения срок;

22. посочва, че липсата на прозрачност, отчетност, ефикасност и ефективност при управлението от страна на ООН на средства беше широко критикувана, след като бяха разкрити злоупотреби от правителството на Северна Корея в края на 2006 г. със средства на ООН, предназначени за хуманитарни дейности и развитие; изразява съжаление, че все още не е постигнат значителен напредък по отношение на реформата на ООН във връзка с прозрачността и отчетността; подчертава, че държавите-членки на ЕС трябва да демонстрират повече политическа воля, решителност и последователност с оглед постигането на напредък в реформата и осигуряването на по-голяма отчетност; призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да отдаде приоритет на този въпрос и да съдейства за улесняване на процеса;

Ефикасност и ефективност на дейностите във връзка с хуманитарната помощ на ЕС, управлявана от ГД „Хуманитарна помощ“

23. признава ползата от търсенето на нови начини за предоставяне на финансиране от ГД „Хуманитарна помощ“, заедно с нейните партньори; същевременно призовава за зачитане на разнообразието от участници в рамките на финансирането и прилагането на европейските хуманитарни програми – ООН, Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец, НПО – предвид това, че катастрофите често имат транснационален характер и изискват многостранни и координирани реакции; насърчава работата по укрепване на капацитета на местните партньори и повишаване на капацитета за оценка и бърза реакция на място посредством бюрата на ГД „Хуманитарна помощ“ и експертите на място;

24. посочва, че точната и последователна оценка на потребностите е съществена предпоставка за ефективното изпълнение на хуманитарната помощ; признава, че благодарение на глобалната оценка на потребностите и оценката на забравените кризи хуманитарната помощ, управлявана от ГД „Хуманитарна помощ“, отговаря на важния критерий да се основава стриктно на потребностите; подчертава, че е необходимо Комисията да продължи усилията си за провеждане на дебат за изготвянето на по-добре координирана и последователна оценка на потребностите; приветства диалога между Комисията и ООН в това отношение;

Партньори по РСП

25. обръща внимание на качествената работа на партньорите на ГД „Хуманитарна помощ“, постигната чрез ефективен метод на подбор, по-специално чрез РСП, и разработването на стандарти и практики за приложение в хуманитарната област; подчертава също така, че е важно да се осъществява ефективен мониторинг върху използването на средствата под формата на партньорски проверки, извършвани от частни одиторски фирми, както и че това допринася за признаване на хуманитарния сектор; отбелязва обаче, с оглед запазване на многообразието от партньори и гарантиране достъпа на малки и средни НПО до средствата, сложността на административните процедури за достъп до средствата и прекомерните административни разходи, които са твърде високи за НПО, както и трудностите, срещани при одитите поради липсата на човешки ресурси, и призовава за адаптиране на използваните инструменти към специфичните изисквания на хуманитарния сектор и потребностите на местно равнище, така че хуманитарната помощ да бъде ориентирана по подходящ начин и координираните действия на различните участващи организации за оказване на помощ да започнат на ранен етап;

26. приветства усилията, положени от ГД „Хуманитарна помощ“ за насърчаване използването на новаторски подходи като „подхода на касова основа”, и по-специално безусловните трансфери, които са насочени към най-уязвимите групи; отбелязва, че като се използват местните пазари, тези подходи могат да бъдат по-ефективни, отколкото помощта в натура, и не водят непременно до по-висок фидуциарен риск; насърчава следователно ГД „Хуманитарна помощ“ да продължи да развива „подходите на касова основа” и да поощрява своите партньори да ги използват;

27. припомня заключенията, до които беше стигнато след трите цикъла от одити, проведени в централния офис на отдела за външен одит на ГД „Хуманитарна помощ“ относно естеството и стабилността на финансовите отношения между ГД „Хуманитарна помощ“ и нейните партньори; според тези заключения предоставените от Комисията средства като цяло са използвани с разумна грижа и в съответствие с действащите правила и разпоредби;

28. отбелязва, че повечето препоръки в резултат от одитите на централния офис на отдела за външен одит, отправени по отношение на партньорите по РСП, касаят правилата на партньорите за възлагане на обществени поръчки; обръща внимание на една от основните констатации от одитите в централния офис за това, че не всички партньори по РСП (попадащи както в механизма за контрол „А” така и в механизма за контрол „Р”) прилагат процедури, които са напълно съвместими с принципите, посочени в приложение IV към РСП от 2008 г.; отбелязва, че съществуват проблеми във връзка с предоставянето на пълна документация за възлагането на обществени поръчки и установяването на по-добре документирани и надеждни процедури за възлагането на обществени поръчки;

29. отбелязва, че партньорите по РСП трябва да намерят решение на следните въпроси: създаване на подходящи механизми за вътрешен контрол, подобряване на техните системи за разпределяне на финансови разходи и осигуряване на по-голяма прозрачност, подобряване по отношение слабостите в техните счетоводни системи и ангажираността на ръководството по отношение на стандартите за качество, създаване на процедура за управление на риска за цялата организация и повишаване на осведомеността относно опасностите от измами и корупция;

30. отбелязва, че партньорите на ГД „Хуманитарна помощ” могат да възлагат изпълнението на дейности за подкрепа на хуманитарни операции на подизпълнители, които да бъдат партньори по изпълнението; изразява съжаление във връзка с липсата на подходящи процедури, както и на надзор и правилно управление от страна на партньорите по РСП по отношение на техните партньори по изпълнението; съответно призовава Комисията да разгледа този въпрос, като отчете рисковете, до които това може да доведе в случай на измами, както и липсата на достъп до свързани документи и факта, че ГД „Хуманитарна помощ” не разполага с механизми за откриване на подизпълнителите - партньори по изпълнението;

31. счита, че реалното и трайно включване на бенефициентите в планирането и управлението на помощта е една от основните предпоставки за високо качество и бързина на хуманитарната реакция, особено в случай на продължителни кризи; посочва, че в много случаи не съществуват официални механизми за предоставяне на оплаквания/обратна връзка от бенефициента към съответния партньор или ясни правила за защита на лицата, сигнализиращи за корупция; подчертава, че това е важна мярка за подобряване на ефективността и отчетността, както и за предотвратяване на евентуална неправомерна употреба на помощта; призовава ГД „Хуманитарна помощ” да създаде незабавно такива механизми;

32. припомня препоръката на отдела за външен одит за необходимостта от по-добро разпределяне на помощта и осъществяване на мониторинг след разпределянето от страна на служители, които не участват в самия процес, за да се прецени дали при оценката на потребностите са взети предвид всички изисквания и дали тези изисквания са изпълнени; призовава Комисията да приложи поуките, извлечени от дейностите по мониторинг;

Партньори от ООН

33. припомня становището на ЕСП, изразено в нейния специален доклад 15/2009, че стратегическите и правните изисквания за избирането на партньори по обективен и прозрачен начин не са превъплътени в достатъчна степен в практически критерии, които да подпомагат вземането на решения по отношение на партньори от ООН; призовава Комисията систематично да извършва и документира официални оценки за сравнение на механизмите за предоставяне на помощ на партньорите от ООН и на механизмите на други партньори;

34. отбелязва, че наред с приноса си към непреките разходи (до 7 % от бюджета за дадена дейност), т.е. разходите, които не са пряко свързани с изпълнението на конкретен проект, Комисията финансира различни разходи, пряко свързани с проекта (преки разходи), включително разходи за подкрепа за местни офиси, персонал и транспорт, пряко свързани с дейностите; посочва, че равнището на разходите за подкрепа, като например транспорт, съхранение и обработка (напр. за хранителна помощ), варира силно; признава, че причините за това могат да бъдат специфични за всяка отделна страна в зависимост от условията, но посочва, че те могат също така да се дължат на необходимостта от рационализиране на операциите с цел постигане на по-голяма разходна ефективност; предлага на Комисията да оцени равнището на разходите за подкрепа спрямо нормалните граници или спрямо сравнителна оценка за съответния вид проект, за да установи дали това равнище е разумно;

Разни други въпроси

35. подчертава, че наред с основните критерии, като например опит и познания, резултати в миналото, координация, диалог и бързина, ефективността на разходите също трябва да бъде важен критерий за избор на партньорите; приветства факта, че ГД „Хуманитарна помощ” понастоящем работи върху разработването на информационна система за сравнение на разходите („Наблюдение на цената на резултатите“ ) въз основа на сравними разходи за дадена единица; подчертава значението на използването на информацията, предоставена от този инструмент, с оглед анализиране на ефективността на предложенията за проекти от гледна точка на разходите;

36. обръща внимание на честите увеличения на бюджета на ГД „Хуманитарна помощ” чрез използване на резерва за спешна помощ или чрез трансфери от други бюджетни редове на функцията за външна помощ на ЕФР; счита, че бюджетните увеличения са структурен въпрос; подчертава необходимостта от съставяне на реалистичен бюджет, като се разпределят бюджетни кредити за природни бедствия и хуманитарни операции въз основа на потвърдения опит във връзка с разходите през предходни години;  

37. подчертава, че с оглед на зачестяването на големи природни бедствия Европейският съюз трябва да подобри своята способност за реагиране; припомня във връзка с това, че Парламентът от много години призовава за по-реалистичен бюджет за хуманитарната помощ, за да се избегне хроничното недостатъчно финансиране на съответните бюджетни редове и за да може да се гарантира свобода на действие във финансово отношение през цялата финансова година, както и за да се запази във времето равновесието между финансирането за мерки, насочени към предотвратяване на хуманитарни катастрофи, и мерки, целящи бързо реагиране на извънредни ситуации, независимо дали те са предизвикани от природни явления или от човешка намеса;

38. приветства неотдавнашното съобщение на Европейската комисия за финансовата рамка за периода 2014-2020 г., което предвижда увеличаване на бюджета за инструмента за хуманитарна помощ до 6,4 милиарда евро за този период (т.е. 915 милиона евро средно годишно спрямо 813 милиона евро за периода 2007-2013 г.); също така отбелязва със задоволство увеличаването на резерва за спешна помощ за същия период на 2,5 милиарда евро, както и предложението за прехвърляне на неизползваните средства от резерва към следващата година и призовава Комисията да гарантира, че тези средства продължават да бъдат предназначени основно за спешни хуманитарни нужди;

39. призовава бюджетът на ЕС да подкрепя действия, предназначени за предвиждане, подготовка, предотвратяване и по-бързо реагиране на бедствия, както и мерки за гарантиране на по-гъвкаво предприемане на мерки за развитие като средство за излизане от кризисни ситуации; изразява съжаление за това, че конкретният напредък по отношение на връзката между неотложна помощ, възстановяване и развитие все още продължава да е ограничен, въпреки многото политически ангажименти, поети през последните години;

40. поради тази причина призовава да се отделят повече средства, които да се управляват по-добре, с цел осигуряване на приемственост на помощта в преходните етапи между спешните мерки и развитието, както и да се помисли за постигане на повече гъвкавост и взаимно допълване на съществуващите финансови механизми, по-специално в рамките на стратегическите документи на ЕФР и ИСР по държави/региони; призовава за специални грижи за децата, както и за бременните жени и майките с малки деца по отношение на осигуряването на храна, облекло, средства за евакуация и превоз, както и медицинско оборудване, така че да се избегнат нежелани бременности и болести, предавани по полов път, като тези действия са приоритетни в рамките на съществуващите финансови механизми;

41. препоръчва основният фокус на тази преходна, насочена към възстановяването, фаза между спешната помощ и развитието да бъде укрепването на капацитета на местните институции и активното участие на местни НПО и асоциации в етапите на планиране и прилагане, с оглед улесняване и поставяне на основите на висококачествени и ефективни програми за човешко развитие;

42. счита, че е налице задоволителна видимост на действията, финансирани от ГД „Хуманитарна помощ”; признава значението на мерките за гарантиране на видимост по отношение на отчетността и за подпомагане намаляването на риска от двойно финансиране; подчертава, че това не следва да се превръща в средство за популяризиране на отделни хуманитарни агенции и не следва да води до конкуренция за постигане на видимост за сметка на задоволяването на реалните нужди на бенефициентите;

43. счита, че все по-голямата роля, която се предоставя на консорциумите, има потенциално положителен ефект по отношение на увеличаване на хуманитарната реакция и подобряване на координацията; призовава Комисията да предостави по-ясни насоки, за да се гарантира прозрачност и да се гарантира, че консорциумите нямат негативно влияние върху многообразието на общността на НПО, и по-специално върху това на малките и средните организации;

Необходимост от устойчивост, съгласуваност и взаимно допълване

44. изтъква значението на обвързване на помощта, възстановяването и развитието (ОПВР) с цел укрепване на връзките между помощ, възстановяване и развитие и осигуряване на плавен преход от хуманитарна помощ към помощ за развитие; подчертава, че все още има да се свърши много работа, за да се подобрят координацията, ефикасността, ефективността и съгласуваността на ОПВР;

45. приветства факта, че ГД „Хуманитарна помощ” насърчава ограничаването на рисковете от бедствия чрез програмата „DIPECHO” и като неразделна част от хуманитарни действия;

46. призовава ГД „Хуманитарна помощ” да насочи вниманието си в по-голяма степен върху устойчивостта на хуманитарните действия; настоятелно призовава ГД „Хуманитарна помощ” и други съответни служби на Комисията да поставят по-силен акцент върху ограничаването на рисковете от бедствия и подготвеността за бедствия, укрепване на устойчивостта на населението в риск чрез изграждане на капацитет, обучение и мерки за обществена осведоменост и създаване на ефикасни системи за ранно предупреждение в страните, застрашени от бедствия и засегнатите от криза страни, за да им се даде възможност да реагират съответно;

47. счита, че усетът и познанията за културата са ключов фактор в предоставянето на ефективна хуманитарна помощ; подчертава например, че продуктите, доставени по време на хуманитарни действия, трябва да бъдат подходящи и приемливи за местното население;

48. призовава ГД „Хуманитарна помощ” да разгледа внимателно възможните негативни ефекти на хуманитарната помощ; посочва, че примерно излишъкът на хранителни помощи може да обезсърчи местното производство на храни и да има отрицателен ефект върху местните пазари и по този начин да застраши продоволствената сигурност в дългосрочен план;

49. настоятелно призовава Комисията да гарантира по-добра съгласуваност и взаимно допълване между хуманитарната помощ и помощта за развитие, както на политическо ниво, така и в практиката;

50. счита, че настоящата остра продоволствена криза в региона на Африканския рог е също така трагично последствие от липсата на съгласуване и взаимно допълване на международната хуманитарна помощ и помощта за развитие; посочва, че за разлика от природните бедствия, това е криза, която е започнала бавно и постепенно е ескалирала в хуманитарно бедствие; припомня, че за съжаление сушите и недостигът на храна са придобили хроничен характер в региона на Африканския рог; изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки тази реалност и големия размер помощи за развитие, насочен към региона през последните десетилетия, няма видими резултати при укрепването на самодостатъчността на местните земеделски производители и по този начин осигуряване на устойчивост;

Хаити и Пакистан

51. изразява съжаление, че 2010 г. ще бъде запомнена като годината на две мащабни бедствия: опустошителното земетресение в Хаити, последвано от епидемия от холера, и безпрецедентните наводнения в Пакистан;

52. отбелязва, че през 2010 г. ГД „Хуманитарна помощ” разпредели 122 милиона евро за Хаити и 150 милиона евро за Пакистан, както и че хуманитарната помощ, разпределена за Пакистан от ГД „Хуманитарна помощ”, е най-мащабната намеса, провеждана досега в рамките на една година;

53. признава, че размерът на бедствията и присъщите затруднения, включително физически достъп и въпросите, свързани със сигурността, направиха условията изключително сложни; посочва, че при двете бедствия се наблюдаваха аналогични проблеми;

54. изтъква, че ефикасната координация на международно равнище е съществена предпоставка за ефикасна и ефективна хуманитарна помощ, признава добавената стойност на осъществяването на дейност под егидата на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA) по време на операции за предоставяне на хуманитарна помощ, както и необходимостта да се осъществява дейност по този начин;

55. отбелязва, че Комисията предоставя значителна подкрепа на OCHA; изразява съжаление, че опитът в Хаити и Пакистан изтъкна недостатъчната към момента способност за координиране на OCHA; подчертава, че способността на OCHA да изпълни своята координираща функция беше подкопана от слаб капацитет, неадекватна оценка на нуждите и само отчасти функционални електронни инструменти за обработка на информацията;

56. отбелязва, че Комисията е подкрепила в значителна степен ООН в усилията й за разработване и прилагане на системата от групи; подчертава, че двете бедствия разкриха, че все още има да се свърши много работа, за да се подобрят нейната ефективност, ефикасност и координация, както и да се засили ангажираността и отчетността;

57. изтъква, че Комисията не предостави на докладчика на Парламента окончателните описателни и финансови доклади на партньорите на ГД „Хуманитарна помощ” относно изпълнението на хуманитарните действия след катастрофите в Хаити и Пакистан през 2010 г., с обосновката, че те съдържат чувствителна информация за партньорите на ГД „Хуманитарна помощ”; подчертава, че Парламентът трябва да има достъп до подобни доклади или поне до основните данни за ефикасността и ефективността на изпълнението на действията, с цел да бъде в състояние да прецени тяхното добро финансово управление;

58. посочва, че комисията по бюджетен контрол ще изпрати делегация в Хаити в контекста на проблемите, докладвани във връзка с разпределената за тази страна помощ;

59. призовава Комисията да повдигне въпросите, свързани с ООН, пред съответните органи на ООН;

60. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

OВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(2)

OВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1.

(3)

OВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1.

(4)

Приети текстове, P7_TA-PROV(2011)0404.

(5)

Приети текстове, P7_TA-PROV(2011)0018.

(6)

Приети текстове, P7_TA(2010)0015.

(7)

Приети текстове, P7_TA(2011)0005.

(8)

OВ L 252, 25.9.2010 г., стр. 1.

(9)

Приети текстове, P7_TA-PROV(2011)0194.

(10)

ОВ С 269, 10.11.2009 г., стр.1.

(11)

ОВ С 303, 9.11.2010 г., стр.1.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

ГД „Хуманитарна помощ“ като участник в хуманитарни дейности

ЕС (Комисията, заедно с държавите-членки) е най-големият донор на хуманитарна помощ в света. Общият принос на ЕС за хуманитарна помощ, включително държавите-членки, през 2010 г. е 2 957 милиона евро, като делът на държавите-членки на ЕС е 64 %, а средствата, предоставени от Комисията, възлизат на 36 %.

ГД „Хуманитарна помощ“ е генералната дирекция (ГД) на Европейската комисия, отговаряща за осъществяването на хуманитарната помощ на ЕС (Регламент (ЕО) № 1257/96). Мандатът на ГД „Хуманитарна помощ“ обхваща хуманитарната помощ и гражданската защита, двата основни инструмента на разположение на ЕС, за да се гарантира доставката на хуманитарна помощ на жертвите на бедствия и продължителни конфликти.

ГД „Хуманитарна помощ“ изпълнява мандата си чрез финансиране на около 200 партньора: неправителствени организации, агенции на ООН, международни организации и специализирани агенции на държавите-членки. Комисията управлява своите хуманитарни дейности от централата си в Брюксел чрез мрежа от повече от 40 местни служби по целия свят.

Финансови и човешки ресурси на ГД „Хуманитарна помощ“

Средният размер на бюджета, управляван от ГД „Хуманитарна помощ“ за дейностите й в областта на хуманитарната помощ между 2006 г. и 2010 г., е 889 милиона евро годишно. През 2010 г. първоначалният бюджет за хуманитарна помощ в размер на 835 милиона евро беше увеличен неколкократно до 1 115 милиона евро, за да отговори на новите кризи и природни бедствия, възникнали през годината, т.е. двете мащабни бедствия в Хаити и Пакистан, както и на продоволствената криза в Сахел. В сравнение с бюджета през 2009 г. това е увеличение с 21,8 %. В сравнение с 2008 г. бюджетът през 2009 г. намаля с 0,8 %.

Хуманитарните операции се финансират в рамките на дял 23 от бюджета на ЕО за хуманитарна помощ и гражданска защита. С одобрението на бюджетния орган, бюджетът за хуманитарна помощ на ЕС може да бъде увеличен, като се мобилизират финансови средства от резерва за спешна помощ - дял 40, за да се отговори на потребностите, произтичащи от непредвидими събития. Други източници са транзакции от други бюджетни редове, като бюджетния ред за външна помощ, а в случай на страни от АКТБ - от резервите на ЕФР (Б-пакет). През 18-те години на своето съществуване, ГД „Хуманитарна помощ“ трябваше да търси увеличение на бюджета всяка година. Средният размер на използваната сума от резерва за спешна помощ през последните 5 години е 127 милиона евро годишно, а средният размер на използваната сума от средствата на ЕФР през същия период е 44 милиона евро годишно.

В края на 2010 г. човешките ресурси в централата на ГД „Хуманитарна помощ“ възлизаха общо на 289 служители. Броят на експертите, с които е сключен договор и са работили в регионите, където се осъществяват операциите, е 107 и има 306 местни служители, работещи в офисите на ГД „Хуманитарна помощ“ в регионите, където се осъществяват операциите. Така в края на 2010 г. в офисите на ГД „Хуманитарна помощ“ в регионите, където се осъществяват операциите, са работили общо 413 служители. В сравнение с 2009 г. има увеличение на броя на служителите както в централния офис, така и в офисите в регионите, където се осъществяват операциите. Броят на служителите в централния офис се е увеличил със 17 %, а общият брой служители, работещи в офисите в регионите, където се осъществяват операциите, се е увеличил с 5 %.

През 2010 г. делът на финансирането от ГД „Хуманитарна помощ“, предоставено чрез НПО, се е увеличил от 44 % през 2008 г. до 50 % през 2010 г. През същия период делът на финансирането, поето от ООН, е намалял от 46 % на 39 %. През 2008 г. процентът на финансовите средства, разпределени на ООН (46 %), е особено висок поради продоволствената криза, операциите за която са били осъществявани основно от СПП. През 2010 г. други международни организации са получили 11 % от финансирането от ГД „Хуманитарна помощ“. Това представлява намаление в сравнение с 14 % през 2009 г. и леко увеличение в сравнение с 10 % през 2008 г.

Според географската разбивка на финансирането от ГД „Хуманитарна помощ“ за хуманитарна помощ, най-големият получател през 2010 г. е Африка с 42 % от финансирането, следвана от Азия, Латинска Америка, Карибите и Тихоокеанския басейн с 39 %. В сравнение с 2009 г., финансирането за Африка през 2010 г. е намаляло с 9 %, докато финансирането за Азия, Латинска Америка, Карибите и Тихоокеанския басейн се е увеличило с 12 %. Причината за това увеличение са двете големи бедствия в Хаити и Пакистан през 2010 година.

Финансирането, чиято цел не е помощ на географски принцип, т.е. то е предвидено за изграждане на капацитет, безвъзмездни средства и услуги, информация, мрежата и инициативата за обучение NOHA(1) в хуманитарната област остана в размер на 4%.

Система на ГД „Хуманитарна помощ“ за проверки и баланси

Споразуменията на ГД „Хуманитарна помощ“ за хуманитарни операции с партньорски неправителствени организации се изпълняват по метода на пряко централизирано управление. Споразумения с ООН и други международни организации се управляват в съответствие с режима на съвместно управление.

През 2010 г. 53,4 % от договорите, подписани от ГД „Хуманитарна помощ“, са управлявани в съответствие с централизирано пряко управление и 46,4 % в съответствие с принципа на съвместно управление.

Поради своя характер, прякото централизирано управление осигурява по-висока степен на отчетност. Въпреки името си, задачите, свързани с изпълнението на бюджета и контрола върху него не се управляват съвместно в случай на съвместно управление. Вместо това те са делегирани на международни организации, за да бъдат изпълнени в съответствие с техните собствени процедури за счетоводство, одит, вътрешен контрол и възлагане на обществени поръчки, при условие че те отговарят на международно приетите стандарти. Поради принципа на изключителна или единствена одиторска проверка, Комисията не извършва одит. Вместо това тя провежда мониторинг и мисии за проверка в регионите, където се осъществяват операциите. Както от страна на Сметната палата, така и на Парламента многократно бяха изказани критики в контекста на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно метода за съвместно управление на международни организации. Предмет на критиките е липсата на последователност, липсата на гъвкавост и различните източници на объркване, произтичащи от преплитането на много законодателства, които са основна причина за грешки. Важен обект на критика също така са слабостите по отношение на контрола и проследяването на използването на средствата от ЕС.

Предложението на Комисията за преразглеждане на Финансовия регламент (ФР) се занимава с този въпрос, като заменя метода на съвместно управление с непряко управление. За да се засили отговорността на страните, управляващи бюджета от името на Комисията, те ще бъдат задължени да предоставят на Комисията:

а) доклад за изпълнението на възложените задачи,

б) сметките за разходите, направени при изпълнение на възложените задачи,

в) обобщение на резултатите от всички проведени одити и контрол, включително анализ на системните или повтарящите се слабости, както и коригиращите действия, които са предприети или планирани,

г) декларация за управлението с независимо одитно становище по нея.

Въпреки това, според предложението за ФР, задълженията, посочени по-горе, следва да не засягат разпоредбите, приети в споразуменията, сключени с международни организации, с цел да се вземат предвид особеностите на външните отношения. Международните организации не са обект на ФР и всяко задължение по отношение на изпълнението на фондовете на ЕС трябва да бъде договорено с тях чрез договарянето на рамкови споразумения или споразумения за финансиране.

Докладчикът е на мнение, че изискванията за отчетност и контрол, предвидени за непрякото управление, и по-специално по отношение на достъпа до одитните доклади, трябва да са валидни за международните организации, т.е. за ООН, за организациите от семейството на Червения кръст и за МОМ. За проверката на доброто финансово управление на партньорите на ГД „Хуманитарна помощ“ е изключително важно да се осигури достъп до докладите от вътрешния им одит.

Рамково споразумение за партньорство

Отношенията между ГД „Хуманитарна помощ“ и неправителствените организации се уреждат от рамкови споразумения за партньорство (РСП), които определят ролите и отговорностите в хуманитарните операции, финансирани от ЕС. Настоящото РСП влезе в сила на 1 януари 2008 г. и остава в сила до 31 декември 2012 г. Механизмите за вътрешен контрол на РСП се състоят от редовни партньорски оценки, предварителен контрол на подбора на проекти и преди подписването им, редовен мониторинг по време на изпълнението им, последващ одит след тяхното завършване и оценки.

Подбор и оценка на партньорите

Подписването на РСП се основава на оценка, извършена от Комисията, дали хуманитарните организации отговарят на условията, предвидени в Регламента за хуманитарната помощ и Финансовия регламент. При подписване на РСП партньорите се разпределят към механизмите за контрол „A” или „P”. Това разделение беше въведено с РСП от 2008 г. с цел улесняване и подобряване на ефикасността на сътрудничеството между Комисията и нейните партньори.

Статутът на механизъм за контрол „P” („P” за „предварителна оценка” или собствени процедури, от англ. „prior assessment”) се предоставя на партньори на ГД „Хуманитарна помощ“ въз основа на предварителна оценка. ГД „Хуманитарна помощ“ оценява техническия капацитет на своите партньори, т.е. системата за вътрешен контрол и управление на риска, процедурите на организацията, финансовата стабилност и правилата и процедурите за възлагане на обществени поръчки. Следователно механизмът за контрол „P” е приложим към действия, когато финансовите процедури, процедурите за вътрешен контрол и за възлагане на обществени поръчки на възложителя се признават като равностойни на международно приетите стандарти. Така партньорите, към които се прилага механизмът за контрол „P”, могат да:

а) прилагат собствени процедури за възлагане на обществени поръчки,

б) бъдат в съответствие с разпоредбите на глава 2 (общи разпоредби относно например етични, прозрачни обществени поръчки и тръжни процедури) и 4 (Специални правила) на приложение IV на РСП,

в) действията на партньорите, към които се прилага механизъм за контрол „P”, не са обект на договорни ограничения за финансиране.

Механизмът за контрол „P” предвижда контрол, свързан с окончателното отчитане, мониторинга, последващите одити относно прилагането на собствените правила и процедури на хуманитарната организация.

За разлика от партньорите, към които се прилага механизмът за контрол „А”, се извършват по-малко одити на системите за вътрешен контрол.

Механизмът за контрол „А” („А” за мониторинг, свързан с дейността, от англ. „Action related monitoring”) не изисква същото равнище на предварителна гаранция по отношение на финансовите процедури, процедурите за вътрешен контрол и процедурите за възлагане на обществени поръчки на партньорите на ГД „Хуманитарна помощ“. Той се фокусира върху мониторинг на изпълнението на действията, по-широкообхватен контрол, свързан с окончателния доклад и подкрепен от последващи одити на дейността и съответствието с условията на РСП. Така партньорите, изпълняващи действия, към които се прилага механизмът за контрол „А”:

а) имат горна граница на финансиране; както и

б) са задължени да се съобразяват с пълния текст на приложение IV, включително раздел 3 за определяне на подробни процедури за възлагане на обществени поръчки, както и с насоките на ГД „Хуманитарна помощ“ относно възлагане на обществени поръчки в областта на хуманитарната помощ.

ГД „Хуманитарна помощ“ също така извършваше периодична оценка на подписалите хуманитарни организации (РСП, член 12, в процедура на два етапа.

Резултати от периодичната оценка за 2008, 2009 и 2010 г.

Резултатите от годишните оценки за 2008, 2009 и 2010 г. показват, че след подписването на РСП броят на партньорите, към които се прилага механизъм за контрол „А”, е нараснал от 22 % на 44 %, докато процентът на партньорите, към които се прилага механизъм за контрол „Р”, е спаднал от 78 % на 56 %. В момента от 182 партньори, към 79 се прилага механизъм за контрол „А”, а към 93 - механизъм за контрол „Р”.

Мониторинг по време на изпълнението на проекти

Освен редовната партньорска оценка и предварителния контрол за оценка на пригодността на партньора, ГД „Хуманитарна помощ“, чрез своите експерти в централата и в регионите, където се осъществяват операциите, следи отблизо изпълнението на проектите чрез редовен ежедневен мониторинг на напредъка на всеки проект. Резултатите от мониторинга се записват в така наречените „fichops” (работни таблици за оценка на проекти). Освен това, Комисията следи проектите чрез мрежа от експерти в регионите, където се осъществяват операциите, и редовни посещения на бюрата в отделните страни, одиторите и ръководните органи. Партньорите са също така задължени да представят доклади след края на операцията, за да обосноват своите разходи. Средно около 10 оценки се извършват всяка година, като те се фокусират върху важни операции в дадена страна (т.е. операции, които получават финансиране на обща стойност около 50 милиона евро и не им е правена оценка през последните три години), партньори и тематични въпроси.

Одити

Отделът за външен одит на ГД „Хуманитарна помощ“ извършва одит на дейностите на външните партньори и контрагенти. Тази одитна стратегия се основава на двупистов подход: т.е. одити в централите на цикличен принцип за финализирани проекти и одити в регионите, където се осъществяват операциите, за текущи проекти. Одитите в централата на партньорите се провеждат веднъж на всеки 2 до 4 години, което следва да осигури годишно покритие от 25-30 %. Тези констатации от одита се анализират от служителите на Комисията и се предприемат подходящи последващи действия, като например възстановяване на средства.

Структурата за вътрешен одит осигурява достоверността и консултантски услуги, предназначени за добавяне на стойност и подобряване на дейността на ГД „Хуманитарна помощ“. Тя отправя препоръки с цел да се подобри ефективността на процесите на управление на риска, контрол и управление.

ООН

Отношенията между ГД „Хуманитарна помощ“ и ООН се уреждат от Финансовото и административно рамково споразумение (ФАРС).

На първо място Комисията извършва оценка на механизмите за финансов контрол на своите партньори от ООН чрез анализ, основан на четири стълба, за ​​да се гарантира, че те отговарят на международните стандарти. Комисията провежда също така мониторинг и мисии за проверка в регионите, където се осъществяват операциите. Въпреки че не участва в процедурите по мониторинг, извършван от Комисията, ЕСП проверява допустимостта на извадка от разходи, осъществени чрез организации на ООН, като част от своя годишен финансов одит на отчетите на Комисията.

(1)

Мрежа за хуманитарна помощ


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (15.11.2011)

на вниманието на комисията по бюджетен контрол

относно бюджетния контрол по отношение на хуманитарната помощ на ЕС, управлявана от ГД „Хуманитарна помощ“ (ECHO)

(2011/2073(INI))

Докладчик по становище: Michèle Striffler

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по бюджетен контрол да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че ЕС трябва да подобри своята способност за реагиране по отношение на зачестяването на големи природни бедствия; във връзка с това припомня, че Европейският парламент от много години призовава за по-реалистичен бюджет за хуманитарната помощ, за да се избегне хроничното недостатъчно финансиране на съответните бюджетни редове и за да може да се гарантира свобода на действие във финансово отношение през цялата финансова година, както и за да се запази във времето равновесието между финансирането за дейности, насочени към предотвратяване на хуманитарни катастрофи, и действия, целящи бързо реагиране на извънредни ситуации, независимо дали те са предизвикани от природни явления или от човешка намеса; приветства неотдавнашното съобщение на Европейската комисия за финансовата рамка за периода 2014-2020 г., което предвижда увеличаване на бюджета за инструмента за хуманитарна помощ , т.е. 6,4 млрд. EUR за този период (или 915 млн. EUR средно годишно спрямо 813 млн. EUR за периода 2007-2013 г.); също така отбелязва със задоволство увеличаването на резерва за спешна помощ за същия период на 2,5 млрд. EUR, както и предложението за прехвърляне на неизползваните средства от резерва към следващата година и призовава Комисията тези средства да продължат да бъдат предназначени основно за спешни хуманитарни нужди;

2.  призовава бюджетът на ЕС да подкрепя действия, предназначени за прогнозиране, подготовка, предотвратяване и по-бързо реагиране на бедствия, както и да спомага за по-гъвкаво предприемане на мерки за развитие като средство за излизане от кризисни ситуации; изразява съжаление за това, че конкретният напредък по отношение на връзката между неотложна помощ, възстановяване и развитие все още продължава да е ограничен, въпреки многото политически ангажименти, поети през последните години; също така призовава да се отделят повече средства, които да се управляват по-добре, с цел осигуряване на приемственост на помощта в преходните етапи между спешните мерки и развитието, както и размисълът да се насочи към повече гъвкавост и взаимно допълване на съществуващите финансови механизми, по-специално в рамките на стратегическите документи на ЕФР и ИСР по държави/региони; призовава за специални грижи за децата, както и за бременните жени и майките с малки деца по отношение на осигуряването на храна, облекло, средства за евакуация и превоз, както и медицинско оборудване, така че да се избегнат нежелани бременности и болести, предавани по полов път, като тези действия са приоритетни в рамките на съществуващите финансови механизми;

3.  препоръчва тази преходна фаза на възстановяване между спешната помощ и развитието да се съсредоточи основно върху укрепването на капацитета на местните институции и активното участие на НПО и местни асоциации на етапите на планиране и прилагане, с оглед улесняване и поставяне на основите за изпълнението на качествени и ефективни програми за човешко развитие;

4.  признава ползата от търсенето на нови начини за финансиране от ГД „Хуманитарна помощ” заедно с нейните партньори; същевременно призовава за зачитане на многообразието от участници в рамките на финансирането и прилагането на европейските хуманитарни програми – ООН, Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец, НПО – предвид това, че катастрофите често имат транснационален характер и изискват многостранни и координирани реакции; насърчава работата по укрепване на капацитета на местните организации и повишаването на капацитета за бърза оценка и реакция на място посредством бюрата на ГД „Хуманитарна помощ” и експертите на място;

5.  подчертава качествената работа на партньорите на ГД „Хуманитарна помощ” чрез ефективен метод на подбор, като например рамковия договор за партньорство, и разработване на стандарти и практики, предназначени за хуманитарната област; подчертава също така, че е важно да се упражнява ефективен контрол по отношение на използването на средствата в рамките на партньорски проверки, извършвани от частни фирми, както и че това допринася за легитимността на хуманитарната област; отбелязва обаче, с оглед запазване на многообразието от партньори и гарантиране достъпа на малки и средни НПО до средствата, сложността на административните процедури за достъп до средствата и прекомерната административна тежест, които струват много скъпо на НПО, както и трудностите, срещани при проверките поради липсата на човешки ресурси, и призовава за адаптиране на използваните инструменти към изискванията на хуманитарната област и нуждите на местно равнище, така че хуманитарната помощ да бъде ориентирана по подходящ начин и координацията на действията на различните налични организации за оказване на помощ да започне на ранен етап;

6.  приветства усилията, положени от ГД „Хуманитарна помощ” за насърчаване използването на новаторски подходи като „подхода на касова основа”, и по-специално безусловните трансфери, които са насочени към най-уязвимите групи; отбелязва, че като се използват местните пазари, тези подходи могат да бъдат по-ефективни и не водят непременно до по-висок фидуциарен риск, отколкото помощта в натура; така че насърчава ГД „Хуманитарна помощ” да продължи да развива „подходите на касова основа” и да поощрява своите партньори да ги използват.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

7.11.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Thijs Berman, Leonidas Donskis, Charles Goerens, András Gyürk, Eva Joly, Franziska Keller, Miguel Angel Martínez Martínez, Norbert Neuser, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Patrice Tirolien, Ivo Vajgl, Anna Záborská

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Santiago Fisas Ayxela, Fiona Hall, Krzysztof Lisek, Isabella Lövin, Horst Schnellhardt, Giancarlo Scottà, Jan Zahradil

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Josefa Andrés Barea, Sophie Auconie, João Ferreira


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

8.12.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

11

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Inés Ayala Sender, Zigmantas Balčytis, Jorgo Chatzimarkakis, Martin Ehrenhauser, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Ville Itälä, Cătălin Sorin Ivan, Bart Staes

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Zuzana Brzobohatá, Christofer Fjellner, Ивайло Калфин, Theodoros Skylakakis, Barbara Weiler

Последно осъвременяване: 23 януари 2012 г.Правна информация