Процедура : 2011/2185(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0086/2012

Внесени текстове :

A7-0086/2012

Разисквания :

PV 17/04/2012 - 14
CRE 17/04/2012 - 14

Гласувания :

PV 18/04/2012 - 7.6
CRE 18/04/2012 - 7.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2012)0126

ДОКЛАД     
PDF 475kDOC 393k
30 март 2012 г.
PE 478.549v04-00 A7-0086/2012

относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека

(2011/2185(INI))

Комисия по външни работи

Докладчик: Richard Howitt

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека

(2011/2185(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2010 г. (11501/2/11), публикуван от Европейската служба за външна дейност на 26 септември 2011 г.,

–   като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Европейската комисия до Европейския парламент и до Съвета от 12 декември 2011 г. относно „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС – към по-ефективен подход“ (COM(2011)0886),

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно нетърпимостта, дискриминацията и насилието, основани на религията и вярванията, приети на 3069-то заседание на Съвета по външни работи, проведено в Брюксел на 21 февруари 2011 г.,

–   като взе предвид резолюцията си от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз(1),

–   като взе предвид резолюцията си от 25 февруари 2010 г. относно 13-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека (Женева, 1– 26 март 2010 г.)(2),

–   като взе предвид резолюцията си от 19 май 2010 г. относно Конференцията за преразглеждане на Римския статут на Международния наказателен съд, която ще се проведе в Кампала, Уганда(3), резолюциите и декларациите, приети от Конференцията за преразглеждане, проведена в Кампала, Уганда на 31 май – 11 юни 2011 г., и ангажиментите, подписани от ЕС,

–   като взе предвид резолюцията си от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите(4),

–   като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно Международния наказателен съд(5) и преразгледания план за действие,

–   като взе предвид Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека, дейностите на специалния представител на Генералния секретар на ООН във връзка с положението на защитниците на правата на човека, насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно политиките на ЕС в полза на защитниците на правата на човека(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени(7),

–   като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на правата на детето и насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти, както и много предишни резолюции на Европейския парламент, засягащи тези въпроси,

–   като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения(8),

–   като взе предвид резолюцията си от 8 юни 2011 г. относно външното измерение на социалната политика, насърчаване на осигуряването на трудови и социални стандарти, както и европейската корпоративна социална отговорност(9),

–   като взе предвид резолюцията си от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията(10),

–   като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., и последните му преразглеждания през февруари 2005 г. и юни 2010 г.,

–   като взе предвид всички свои резолюции по неотложни случаи, свързани с нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

–   като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност и убеждения,

–   като взе предвид Резолюция 66/167 на Общото събрание на ООН относно борбата срещу нетърпимостта, насаждането на негативни стереотипи и стигматизирането, дискриминацията, подбуждането към насилие и насилието срещу хора, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–   като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно европейската политика за съседство, приети на 20 юни 2011 г. на неговото 3101-во заседание,

–   като взе предвид резолюцията си от 27 октомври 2011 г. относно Тибет и по-специално самозапалването на монаси и монахини(11),

–   като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно правото на делегиране на законодателни правомощия(12),

–   като взе предвид декларацията на Европейския парламент и на Съвета относно използването на делегирани актове в бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014–2020 г. приложена към Резолюцията на Парламента от 1 декември 2011 г. относно одобрен от Помирителния комитет съвместен проект на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1934/2006 на Съвета относно създаването на финансов инструмент за сътрудничество с индустриализирани и други страни и територии с висок доход(13),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Европейския фонд за демокрация, приети на 1 декември 2011 г. на неговото 3130-то заседание, и Декларацията относно създаването на Европейски фонд за демокрация, по която беше постигнато споразумение в Комитета на постоянните представители (Корепер) на 15 декември 2011 г.,

–   като взе предвид членове 3 и 21 от Договора за Европейския съюз,

–   като взе предвид член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид насоките на Европейския съюз относно правата на човека,

–   като взе предвид резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание(14),

–   като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно Световен ден срещу смъртното наказание(15),

–   като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област(16),

–   като взе предвид приемането от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 7 април 2011 г. на Конвенцията относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие,

–   като взе предвид Резолюция 65/208 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2010 г. относно извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции,

–   като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН 46/121, 47/134 и 49/179 за правата на човека и крайната бедност, 47/196 за отбелязване на международен ден за изкореняване на бедността и 50/107 за отбелязване на международна година за изкореняване на бедността и обявяване на първото Десетилетие на ООН за изкореняване на бедността,

–   като взе предвид документите на Икономическия и социален съвет на ООН E/CN.4/Sub.2/1996/13, E/CN4/1987/NGO/2, E/CN4/1987/SR.29 и E/CN.4/1990/15 за правата на човека и крайната бедност, E/CN.4/1996/25 за правото на развитие и резолюция 1996/25 на подкомисията на ООН по предотвратяване на дискриминацията и защита на малцинствата за осъществяване на икономическите, социалните и културни права,

–   като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно крайната бедност и правата на човека (A/66/265), който анализира законите, уредбите и практиките, които ограничават поведението на хората, живеещи в условия на бедност,

–   като взе предвид резолюция 17(13) на Съвета за правата на човека към ООН от 17 юни 2011 г. относно крайната бедност и правата на човека, както и всички други свързани с този проблем резолюции на Съвета за правата на човека,

–   като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите от 13 октомври 2011 г., озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

–   като взе предвид Резолюции 1325, 1820, 1888, 1889 и 1960 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

–   като взе предвид Резолюция 65/276 от 3 май 2011 г. на Общото събрание на ООН относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации,

–   като взе предвид предложението на Комисията за Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 7 декември 2011 г. за определяне на общи правила и процедури за изпълнението на инструментите на Съюза за външна дейност (COM(2011) 0842),

–   като взе предвид предложението на Комисията за Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 7 декември 2011 г. за създаване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света (COM(2011)0844),

–   като взе предвид резолюцията си от 14 декември 2011 г. относно преразглеждането на Европейската политика за съседство(17),

–   като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския съвет, Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 8 март 2011 г. „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“ (COM(2011)0200),

–   като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията от 25 май 2011 г. „Нов отговор на промените в съседните държави“ (COM(2011)0303),

–   като взе предвид съобщението на Европейската комисия „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681) и „Проучване на правната рамка в областта на правата на човека и околната среда, приложима спрямо европейските предприятия, които осъществяват дейност извън Европейския съюз“, извършено от Университета в Единбург през октомври 2010 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения(18),

–    като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 февруари 2012 г. относно последователна политика по отношение на авторитарните режими, спрямо които ЕС прилага ограничителни мерки, когато техните ръководители упражняват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС(19),

–   като взе предвид Доклада на специалния докладчик на ООН (A/HRC/17/27) от 16 май 2011 г. относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и изразяване, който подчертава приложимостта на международните норми в областта на правата на човека и стандартите относно правото на свобода на мнението и изразяването в интернет като средство за комуникация,

–   като взе предвид годишния доклад на специалния представител на Генералния секретар на ООН от 13 януари 2012 г. относно насилието срещу деца, в който отново се потвърждава, че нормативната основа на премахването на насилието върху деца се опира на правата на човека, и се призовава за всеобщо ратифициране на факултативните протоколи към Конвенцията за правата на детето и за прилагането на национално законодателство за забрана на всички форми на насилие срещу деца,

–   като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно развитието на общата политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон(20),

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и всички свързани международни инструменти в областта на правата на човека,

–   като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

–   като взе предвид всички конвенции на ООН относно правата на човека и факултативните протоколи към тях(21),

–   като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население,

–   като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и текущите преговори относно присъединяването на ЕС към нея,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз(22),

–   като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0086/2012),

А. като има предвид, че с учредителните договори Съюзът се ангажира външните му дейности да бъдат ръководени от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство и правата на малцинствата, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право;

Б.  като има предвид, че правосъдието и принципите на правовата държава са стълбове на устойчивия мир, гарантиращи правата на човека и основните свободи; като има предвид, че Римският статут на МНС има решаващ принос за спазването на правата на човека, за международното право и в борбата срещу безнаказаността;

В.  като има предвид, че демокрацията, принципите на правовата държава, правосъдието и отчетността са най-добрата защита за правата на човека, основните свободи, толерантността и равенството;

Г.  като има предвид, че свободата на мисълта, съвестта и религията е в основата на Европейския съюз и това следва да бъде безкомпромисно отразено в неговата външна дейност;

Д. като има предвид, че съществува връзка между правата на човека и развитието; като има предвид, че правата на човека са от съществено значение за постигането и поддържането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР);

Е.  като има предвид, че свободата на съвестта и религията, както и на мнение и изразяване без риск от държавно наказание са основни всеобщи права;

Ж. като има предвид, че защитниците на правата на човека са основни участници, когато става въпрос за защита и насърчаване на правата на човека и укрепване на демокрацията;

З.  като има предвид, че неправителствените организации са от съществено значение за развитието и успеха на демократичните общества и за насърчаването на взаимното разбирателство и толерантността;

И. като има предвид, че свободата на религията или убежденията продължава да бъде под нарастваща заплаха в много части на света както от правителствени, така и от обществени ограничения, водещи до дискриминация, нетърпимост и насилие срещу отделни хора и религиозни общности, включително срещу представители на религиозните малцинства;

Й. като има предвид, че трябва да се вземат поуки от предишните неуспехи на Европейския съюз да промени своята външна дейност, като същевременно поставя правата на човека и демокрацията в основата на своите политики и насърчава прехода в страни с авторитарни режими, довели на практика до подкрепа на тези режими, особено в случаите, когато съображения, свързани със стабилността и сигурността, са довели до компромиси с принципната политика за насърчаване на демокрацията и правата на човека; като има предвид, че тези неуспехи показаха необходимостта от преразглеждане на настоящите инструменти на ЕС по този проблем и създаване на нови инструменти като Европейския фонд за демокрация – експертен, активен, с опростена структура и следователно ефективен по отношение на разходите, решенията и реакциите инструмент на разположение на ЕС, който е в състояние да използва задълбочени знания и опит относно конкретното положение в държавите, които са в обсега на неговото въздействие, посредством пряко сътрудничество с местни партньори и побратимяване на европейски и местни партньори и като използва – пряко или чрез повторно предоставяне на безвъзмездни средства – ресурси на ЕС, държавите членки и други източници, за да подкрепя капацитета на гражданското общество за демократична опозиция и политическите участници, стремящи се към демократична промяна в недемократични държави и държави в преход, по начин, който е взаимно безопасен и при необходимост опровержим;

К. като има предвид, че свободните и честни избори представляват само първата стъпка към демокрацията, която е дългосрочен процес, основаващ се на зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава и доброто управление;

Л. като има предвид, че изпълнението на клаузите и условията, свързани с правата на човека в споразуменията за партньорство между ЕС и трети държави, които включват предоставяне от ЕС на помощ за развитие, остава незадоволително;

М. като има предвид, че 2010 г. бележи десетата годишнина на Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, като има предвид обаче, че са необходими допълнителни усилия за нейното прилагане в ЕС и по света;

Н. като има предвид, че различните държави членки имат единствен по рода си опит, който да споделят по отношение на преодоляването на авторитарните режими от собственото си минало, и като има предвид, че този опит от прехода следва да бъде използван по-добре в отношенията на Съюза със страните партньори при укрепването на демокрацията и правата на човека;

О. като има предвид, че годишният доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2010 г. предоставя общ преглед на политиката на ЕС в тази област,

П. като има предвид, че настоящата резолюция има за цел да разгледа, оцени и където е уместно, да предложи конструктивна критика на дейностите по отношение на правата на човека на Комисията, Съвета, върховния представител и Европейската служба за външна дейност и на цялостната дейност на Парламента с оглед задълбочен преглед на действията на ЕС и да допринесе за прегледа на политиката на Съюза в тази област;

Общи точки

1.  подчертава, че за да бъде Европейският съюз (ЕС) надежден участник във външните отношения, той трябва да действа последователно, в съответствие със задълженията, предвидени в Договора и в достиженията на правото на ЕС, и да избягва двойните стандарти между политиката му по отношение на правата на човека и други външни политики, между вътрешните и външни политики, както и в поддържането на отношенията му с трети държави, като съчетава този подход с предизвикателството да се разработят национални стратегически документи относно правата на човека и да се приложат планове за действие, които трябва да включват и демократизацията и да отразяват спецификата на всяка държава по отношение на въздействието, като се използват пълноценно съответните инструменти на ЕС;

2.  подчертава, че трябва да се вземат подходящи мерки за гарантиране на това, да не се допускат компромиси или омаловажаване на гражданските права и основните свободи по време на икономическа криза;

3.  подчертава също, че политиките на Съюза следва също така да бъдат последователни и да служат за пример в рамките на ЕС, както и да са в съзвучие и да съответстват на основните ценности и принципи, така че да увеличат максимално доверието в ЕС в световен мащаб и ефективността на политиките в областта на правата на човека;

4.  припомня, че икономическите и социалните права представляват неразделна част от правата на човека от приемането на Всеобщата декларация за правата на човека през 1948 г. насам; следователно счита, че ЕС трябва да способства за осъществяването на тези права в по-слабо развитите и развиващите се държави, с които подписва международни споразумения, включително търговски споразумения;

5.  счита, че преработването на директивите относно убежището следва да сложи край на продължаващите опасения за нарушаване на правата на човека, както и на твърденията за двойни стандарти в тази област от страна на държавите членки; поддържа мнението, че държавите членки следва да предоставят таблици на съответствието за относимите разпоредби на директивите, за да може да се извършва подходящ контрол върху тяхното изпълнение; подчертава, че трудността при разработването на обща политика представлява възможност да се гради на основата на най-добрите практики; подчертава ролята, която трябва да изиграе Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EСПОУ); настоява, че държавите членки трябва да играят определена роля при презаселването на бежанци и подновява исканията си за създаване на истинска Съвместна програма на ЕС за презаселване на бежанци;

6.  призовава Съединените щати да спазят обещанието си за закриване на затвора в базата Гуантанамо; настоятелно призовава държавите членки да увеличат усилията си за презаселване на задържани лица, освободени от затвора в базата Гуантанамо, които не са европейци и не могат да бъдат репатрирани в техните държави на произход, тъй като са под заплаха от смърт, изтезания или жестоко и нечовешко отношение;

7.  призовава ЕС, държавите членки и Комисията незабавно да предприемат необходимите мерки, за да гарантират морски спасителни операции за мигрантите, които се опитват да достигнат до ЕС, и за да гарантират координацията и сътрудничеството между държавите членки и компетентните органи с цел избягване на потъването и смъртта в морето на стотици жени, деца и мъже;

8.  насърчава преговорите за присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека и изразява съжаление относно подхода на някои държави членки, особено на Франция и Обединеното кралство, който възпрепятства това присъединяване;

9.  приветства разработването на национални стратегически документи относно правата на човека и подчертава, че те следва да включват и демократизацията; призовава за тяхното навременно прилагане чрез планове за действие в допълнение към тези стратегии, основани на процес на широко допитване до местни и международни организации на гражданското общество, анализ на ситуацията и нуждите във всяка държава, като се използват пълноценно съответните инструменти на ЕС; настоява за необходимостта да се използват тези национални стратегически документи като справочни документи, които да бъдат интегрирани във всички политики и в съответните външни финансови инструменти; отново отправя призив, тези национални стратегически документи да бъдат предоставяни на Парламента; подчертава необходимостта от последователност и избягване на двойните стандарти;

10. подчертава изключително важната роля на гражданското общество за защитата и насърчаването на демокрацията и правата на човека; призовава за приключване на определянето на лицата за контакт с организациите на гражданското общество и със защитниците на правата на човека в делегациите на ЕС; подчертава, че контактите на ЕС с гражданското общество следва да бъдат изградени на основата на истинско партньорство, включително системен, навременен и редовен диалог при условия на равнопоставеност, което трябва да гарантира активното участие на представители на гражданското общество в процеса на добро управление; подчертава, че събраната в този контекст информация трябва да бъде използвана добре, но също така да бъде защитена чрез политиките на ЕС, по-специално чрез клаузи за демокрацията и правата на човека; подчертава необходимостта от подобряване на споделянето на информация между различните участници в областта на защитата на правата на човека по света с цел те да могат да разберат по-добре предприетите дейности и действия, по-специално по отношение на конкретни случаи, а също и срещаните трудности; във връзка с това подчертава, че следва да бъде създаден механизъм на гражданското общество за мониторинг, който да гарантира систематичното участие на гражданското общество в изпълнението на споразуменията и програмите; същевременно приветства инициативи като Форума на гражданското общество към Източното партньорство и насърчава институциите на ЕС да приемат повече от препоръките и декларациите, разработени по време на форумите на гражданското общество към Източното партньорство, проведени в Брюксел през 2009 г., в Берлин през 2010 г. и в Познан през 2011 г.;

11. изразява съжаление относно факта, че някои страни партньори на ЕС завеждат политически мотивирани и изфабрикувани съдебни дела срещу лица, като по този начин нарушават правата на човека и основните принципи на правовата държава; изразява дълбока загриженост, че въпреки международните призиви в тези трети страни не се вземат никакви мерки за гарантиране и спазване на правата на лицата, осъдени в политически мотивирани дела;

12. подчертава, че улесняването на прякото участие на гражданите в обществения живот чрез тяхното пряко участие в политически партии на национално равнище и на равнище ЕС е същностно право на изразяване на лично мнение и демократично право;

13. настоятелно призовава ЕС да положи допълнителни усилия, да интегрира по-ефективно правата на човека и демокрацията в сътрудничеството за развитие и да гарантира приноса на програмите на ЕС за развитие за изпълнението от страните партньори на техните международни задължения в областта на правата на човека; призовава също така правата на човека и демокрацията да бъдат включени в програмите, осъществяващи връзка между помощ, възстановяване и развитие (LRRD) поради жизненоважното им значение в процеса на преход от извънредна хуманитарна ситуация към развитие;

14. приветства специалното значение, което се придава на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава в съобщението „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“(23), и подчертава, че демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи, доброто управление, мирът и сигурността са необходими условия за развитието, намаляването на бедността и постигането на целите на хилядолетието за развитие и са в отношение на взаимодействие и взаимно подсилване с тях; потвърждава значението на ориентираната към правата на човека политика за развитие и призовава ЕС да постави конкретни, измерими, постижими и обвързани с крайни срокове цели в областта на правата на човека и демокрацията в своите програми за развитие; призовава ЕС да насочи своята помощ за развитие към укрепване на институционалното изграждане и развитието на гражданското общество в страните получатели, тъй като тези елементи са от решаващо значение за доброто управление, както и за гарантиране на отчетността и собствения принос към процеса на развитие; призовава за засилване на клаузите за правата на човека и клаузите за обвързване с условия в програмите, подкрепяни от ЕС; призовава Европейската служба за външна дейност и Комисията да потърсят нови начини за гарантиране на по-тясното обвързване между диалога по въпросите за правата на човека със страните партньори и сътрудничеството за развитие;

15. подчертава, че ЕС следва да гарантира, че действията му в областта на политиката за развитие, укрепването на мира, предотвратяването на конфликти и международната сигурност са взаимно подкрепящи се; подчертава в този контекст необходимостта от разработването на подходящи стратегии за страни в ситуации на нестабилност;

16. подчертава взаимозависимостта между крайната бедност и незачитането на правата на човека и изтъква необходимостта от разработване на набор от принципи за прилагането на стандарти и критерии, свързани с правата на човека, в борбата с крайната бедност;

17. припомня, че 70 % от бедното население на планетата живее в селски райони и оцеляването и благосъстоянието му зависи пряко от природните ресурси и че бедните жители на градските райони също са зависими от тези ресурси; призовава ЕС да защитава като основно право достъпа на населението до природните и жизненоважните ресурси на съответната държава, достъпа до земя и продоволствената сигурност; изразява своето съжаление относно факта, че значителен брой хора не притежават основни блага, като например вода; привлича внимание върху правата, посочени в Пакта за социална отговорност на ООН, като правото на подходяща храна, на минимални социални стандарти, на образование, на здравеопазване, на справедливи и благоприятни условия на труд и на участие в културния живот, като всички те следва да се разглеждат равностойно;

Годишен доклад на ЕС за 2010 г.

18. подчертава важността на годишния доклад на ЕС за правата на човека и демокрацията в анализа и оценката на политиката на ЕС в тази област; отбелязва със съжаление, че за първи път, откакто се представят годишни доклади относно правата на човека по света, върховният представител/заместник-председател на Комисията (ВП/ЗП) и/или Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) тази година изобщо не представи доклада на пленарно заседание, и настоятелно препоръчва на ВП/ЗП да представя своевременно бъдещите такива доклади на Парламента;

19. изразява съжаление за прекалено описателния характер на годишния доклад и за прекомерния акцент, поставен върху еднократни действия; отново отправя искането си за прилагане на един по-систематичен подход, който да включва използването на показатели и бази за сравнение за отделните страни, така че в годишния доклад изпълнението да бъде анализирано спрямо така поставените цели, за да се улесни извършването на обоснована оценка на постигнатите резултати;

20. приветства подробния раздел за насилието срещу жените и за правата на детето в годишния доклад за тази година; в този контекст обръща внимание на наболели проблеми като принудителните аборти и селективните аборти въз основа на пола, насилствената стерилизация и гениталното осакатяване на жени; оценява приоритетното значение, което се придава на подкрепата на усилията в посока премахване на смъртното наказание в световен мащаб и на въпросите относно съдебната реформа; подкрепя практическата насоченост на ВП/ЗП към действията на ЕС на международни форуми;

21. отбелязва, че годишният доклад не съдържа специален раздел, посветен на развитието; подчертава, че особено след влизането в сила на Договора от Лисабон и предвид настоящата интегрирана стратегия за правата на човека в годишния доклад следва да има тематичен раздел, посветен на „правата на човека и развитието“;

22. настоятелно призовава ВП/ЗП при изготвянето на бъдещите си годишни доклади да провежда активни, систематични и прозрачни консултации с Парламента, своевременни и широкообхватни консултации с неправителствени организации по правата на човека, като приканва публично всички заинтересовани организации да дадат своя принос и като увеличи използването на социалните мрежи и медии, за да се консултира с колкото се може повече организации; призовава ВП/ЗП систематично да се консултира с Парламента и да докладва относно начина, по който резолюциите на Парламента са били взети под внимание; изисква от ВП/ЗП по-редовно да предоставя информация на етапа на изготвяне на бъдещите годишни доклади, когато това се изисква от Парламента;

Интегриране

23. отбелязва изявлението на ВП/ЗП към Парламента на 13 декември 2011 г. в отговор на дългогодишния призив на Европейския парламент за създаването на длъжността специален представител на ЕС за правата на човека; изисква, ако бъде създадена такава длъжност, специалният представител на ЕС да разполага с междусекторна компетентност, която да позволява осъществяването на политика на сближаване с цел интегрирането на правата на човека във всички политики на ЕС; предупреждава обаче срещу всеки опит да се изолира политиката в областта на правата на човека от стратегиите на общата външна политика чрез създаването на такъв специален представител;

24. счита, че е от жизненоважно значение международните споразумения, по-конкретно споразуменията за търговия, енергетика, рeадмисия, сигурност и техническо сътрудничество, да не противоречат на основните принципи на ЕС, заложени в член 21 от ДЕС; предлага преди започването на преговорите за тези споразумения, както и на етапа на преговори да се извършват оценки на въздействието върху правата на човека с използване на референтни стойности, които да бъдат последвани от редовни доклади за напредъка, включващи оценките, направени от институциите на ЕС и службите, които отговарят за изпълнението, както и оценката, направена от местни и международни организации на гражданското общество като част от институционализирани механизми на гражданското общество за мониторинг; настоява във връзка с това за пълното прилагане на член 218 от ДЕС, според който Комисията има задължение да информира Парламента и Съвета на всички етапи на преговорите за международни споразумения с трети държави; във връзка с това счита, че е много важно да се осигури на институциите на ЕС висококвалифицирано и независимо експертно мнение относно положението по отношение на правата на човека и демокрацията в отделните държави;

25. препоръчва, за да се излезе отвъд общите идеи за интегриране на правата на човека, да бъде изготвен набор от практически мерки, които да бъдат задължителни за всички длъжностни лица на ЕС, работещи в областта на външната дейност, а също за целия персонал на държавите членки, който участва в оперативните действия на агенциите на ЕС, включително „Фронтекс“, както и за експертите, работещи от името на ЕС и финансирани със средства на ЕС, които следва да отговарят на международните норми и стандарти; подчертава, че обучението в областта на правата на човека трябва да бъде задължително за ЕСВД и съответните части на Комисията; препоръчва задачите, свързани с интегрирането, да бъдат включени в длъжностните характеристики на служителите като част от годишната оценка на персонала;

26. препоръчва също така всеки път, когато е извършено грубо нарушение на правата на човека от страна партньорка, с която е сключено международно споразумение, като например споразумение за партньорство и сътрудничество, ЕС да предприема решителни действия за налагане на подходящите санкции, както е предвидено в клаузите за правата на човека в споразумението, включително и евентуално временно прекратяване на споразумението;

27. подчертава значението на изготвянето на подходящи последващи програми, свързани с докладите от мисиите на ЕС за наблюдение на избори, в тясно сътрудничество с Европейския парламент, като се гарантира, че тези последващи програми също са свързани с всички програми за развитие;

28. подчертава, че интегрирането на международното правосъдие трябва систематично да взема предвид борбата срещу безнаказаността и принципа на взаимното допълване в по-широкия контекст на подпомагането на търговията, развитието и принципите на правовата държава; подчертава, че реабилитирането и реинтеграцията жертвите в обществото и засегнатите общности трябва да бъдат основна грижа, като се обърне специално внимание на уязвимите групи, включително на жените, децата, младите хора и хората с увреждания; подчертава значението на създаването на конституционни структури, включително на ефективна правна система, на разделението на властите и на една призната и независима съдебна система с цел да се засили насърчаването на правата на човека във всяка държава; препоръчва Римският статут на МНС да бъде добавен към пакета от международни договори относно доброто управление и принципите на правовата държава, които да бъдат ратифицирани от трети държави, допуснати до Общата система за преференции плюс (ОСП+); препоръчва последователното включване на клаузи на МНС в клаузите за правата на човека и демокрацията на споразуменията на ЕС с трети държави, като се вземе предвид, че тези клаузи трябва да се считат за съществени елементи на споразуменията, и като се наблегне на стратегическите партньорства и страните, обхванати от Европейската политика за съседство;

Действия на ЕС в контекста на Организацията на обединените нации

29. приветства приемането на резолюция 65/276 от Общото събрание на ООН относно участието на ЕС в работата на ООН като скромно начало на едно по-голямо начинание за увеличаване на ролята на ЕС в организацията; подчертава, че единната позиция не трябва да бъде за сметка на загрижеността за правата на човека, а напротив – счита, че ЕС трябва енергично да настоява за упражняване на правата си и да използва подобрения си статут, за да работи за прокарване на амбициозна стратегия за правата на човека и за насърчаване на демокрацията;

30. отново заявява призива си към Съвета да упълномощи ВП/ЗП да изготви насоки за редовни консултации между посланиците на държавите членки и посланиците на ЕС, по-специално между онези, които работят на многостранно равнище в градове като Женева и Ню Йорк, така че ЕС да може успешно да осъществява програмата на ООН и да работи за насърчаването и защитата на правата на човека;

31. приветства конструктивната роля, изпълнявана от ЕС в реформата на Съвета по правата на човека (СПЧ), и по-специално неговата пълна подкрепа за независимостта на Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека, защитата на ролята на специалните процедури, държавните мандати и неделимостта на всички права на човека; препоръчва ЕС и неговите държави членки ясно да се противопоставят на практиката на някои регионални групи да предлагат „кандидати, започващи на чисто“ на изборите за СПЧ; приветства първия завършен цикъл на Всеобщия периодичен преглед (ВПР) и препоръчва на държавите – членки на ЕС, да бъдат водещи с примера си, като надграждат върху принос от първия кръг след консултации на национално равнище; подкрепя включването на последващо действие след ВПР в дневния ред на диалога на ЕС с трети държави по въпросите на правата на човека, както и в националните стратегически документи;

32. подчертава факта, че за да осигури подкрепа за по-голяма част от предложенията си в СПЧ, ЕС трябва спешно да подобри своя капацитет за постигане на напредък, включително чрез спечелване на подкрепата на ВП/ЗП, който да лобира в столиците на трети държави в подкрепа на позициите на ЕС; приветства възприемането на по-стратегически, средносрочен подход към подготовката на сесии на СЧП в рамките на работната група по правата на човека към Съвета (COHOM);

Политика на ЕС относно Международния наказателен съд (МНС) и борбата срещу безнаказаността

33. приветства актуализирането на политиката на ЕС относно МНС от 12 юли 2011 г.; отбелязва, че Римският статут на МНС създава механизъм за „крайна мярка“, чрез която се предават на правосъдието лица, отговорни за престъпления срещу човечеството, за геноцид, военни престъпления и престъпна агресия, както се посочва в принципа за взаимно допълване, залегнал в Римския статут; признава усилията на Комисията да създаде „Набор от инструменти на ЕС за взаимно допълване“, насочен към подкрепа за развитието на капацитета на държавите членки и генериране на политическа воля за разследване и съдебно преследване на предполагаеми международни престъпления, и подчертава значението на задълбочените консултации с държавите членки, Парламента и организациите на гражданското общество с цел да се финализира създаването на набора от инструменти; приветства усилията на гражданското общество в държавите членки да подкрепя усилията за взаимно допълване в държавите, в които са извършени престъпления съгласно международното право и сериозни нарушения на правата на човека, и насърчава продължаването на тези усилия; насърчава ЕС и неговите държави членки да приемат набор от вътрешни указания, определящи кодекс за поведение при контактите с лица, издирвани от Международния наказателен съд; призовава всички държави членки (най-вече Република Кипър, Чешката република, Унгария, Италия, Люксембург и Португалия) да приемат национално законодателство относно сътрудничеството със Съда и да сключат рамкови споразумения с МНС, за да улеснят сътрудничеството и преди всичко да гарантират изпълнението на заповедите за арест и други искания на Съда;

34. приветства приемането на измененията на Римския статут на Конференцията за преглед в Кампала, свързани с престъпната агресия и някои военни престъпления, и призовава всички държави членки да ратифицират незабавно тези съществени изменения и да ги прилагат като част от своите национални наказателни системи; в този контекст призовава Съвета и Комисията да използват международния си авторитет в интерес на осигуряването и засилването на универсалността на Римския статут за едно международно признато определение на фактическия състав на агресията в нарушение на международното право; приветства ангажиментите на ЕС, по-специално тези относно борбата срещу безнаказаността като основна ценност, която трябва да бъде споделяна с нашите партньорите при сключването на споразумения, и призовава за последователното им прилагане;

35. препоръчва ЕС систематично да включва клаузите за МНС в споразуменията с трети държави и да насърчава зачитането, сътрудничеството и оказването на помощ на МНС в рамките на Споразумението от Котону и на диалога между ЕС и регионалните организации като Африканския съюз, Арабската лига, Организацията на американските държави и ОССЕ и трети държави;

36. приветства финансовата и логистична подкрепа за МНС от страна на ЕС и държавите членки и препоръчва тя да се запази; изразява дълбоката си загриженост относно резултата от обсъжданията на бюджета по време на сесията на Асамблеята на държавите – страни по Римския статут през декември 2011 г., който създава опасност Съдът да остане с недостатъчно финансиране и по този начин подкопава способността му да изпълнява правораздавателните си функции и възможностите му да реагира на нови ситуации; призовава ЕС и държавите членки да окажат подходяща подкрепа за функционирането на Съда, включително да играят активна роля в предаването на обвиняемите лица;

Политики на ЕС в подкрепа на демократизацията

37. настоява за взаимообвързаността на целите за развитие, демокрация, права на човека, добро управление и сигурност; отново изразява убеждението си, че всички външни действия на ЕС трябва да съчетават политическо измерение, което подкрепя плурализма, демокрацията и зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава, и измерение на развитието, което е съсредоточено върху социално-икономическия напредък, включително изкореняване на бедността, борбата срещу неравенството и основната потребност от храна въз основа на устойчиво развитие; във връзка с това добавя, че програмите на ЕС за помощ за развитие следва да включват конкретни и значителни реформи, за да се гарантира зачитането на правата на човека, прозрачността, равенството между половете и борбата срещу корупцията в страните получателки; освен това отбелязва, че следва да се прилагат по-строги условия и спирания на помощта в страни получателки, които явно не зачитат основните права на човека и свободи и които не приемат законодателство в изпълнение на международните им задължения;

38. счита, че отношенията на ЕС с всички трети държави следва да се определят от подхода „повече за повече“, насочен към постигане на резултати, и че ЕС следва да дава на страните партньори статут на „напреднали“ само при условие, че са изпълнени ясно определени изисквания относно правата на човека и демокрацията, а също че той следва да не се колебае да замрази този статут, ако посочените условия вече не се изпълняват; счита, че в това следва да бъде сериозно обмислено при бъдещите преговори с Русия относно новото осъвременено споразумение за партньорство;

39. призовава за системна подкрепа за новоизбраните в свободни и честни избори парламенти, по-специално в страните в преход или в страните, в които ЕС е изпращал мисии за наблюдение на избори; счита, че тази подкрепа следва да се финансира от Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и от географските инструменти;

40. приветства плановете за учредяване на Европейски фонд за демокрация (ЕФД), представени в съвместното съобщение на ВП/ЗП и Комисията, заключенията на Съвета от 3101-то и 3130-то му заседания, които доведоха до декларацията за създаването на Европейски фонд за демокрация, одобрена в Корепер на 15 декември 2011 г., заедно с положените усилия от Работната група за Европейски фонд за демокрация, създадена под егидата на ЕСВД в сътрудничество с държавите членки и институциите на ЕС; подчертава потенциалната функция на Фонда под надзора на Парламента като гъвкав и експертен инструмент за подкрепа на участниците, стремящи се към демократична промяна в недемократични държави и в държави в преход; настоятелно призовава Съвета да гарантира, че наред с другите си външни действия всеки подобен инструмент ще допълва дейностите на съществуващите инструменти и по-специално на ЕИДПЧ, без да се създават ненужни бюрократични структури; подчертава, че приносът на ЕС към бюджета на ЕФД трябва да бъде действително допълващ и да се предоставя в пълно съответствие с финансовите правила, като се зачита правото на бюджетния орган да извършва проверка и контрол;

Подкрепа за провеждане на избори

41. подчертава значението на процеса на политическа подкрепа, който не е съсредоточен само върху периода непосредствено преди и след изборите, а се основава на последователност; приветства вниманието, което ВП/ЗП отделя на „демокрацията в дълбочина“, която свързва демократичните процеси с правата на човека, свободата на изразяване и сдружаване, свободата на религията и убежденията, принципите на правовата държава и доброто управление; подчертава, че в този контекст следва да бъде отдадена дължимата водеща роля също и на правото на религиозна свобода; посочва, че в действителност това право обикновено се признава за едно от най-основните права на човека;

42. подчертава отново значението на избора на приоритетни държави за мисии за наблюдение на избори въз основа на въздействието, което дадена мисия може да окаже за насърчаване на процес на реална дългосрочна демократизация;

43. призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да разработят политическа стратегия по отношение на всяка мисия на ЕС за наблюдение на избори, последвана от оценка на демократичния напредък две години след мисията, която да бъде представяна по време на годишните разисквания на Парламента с ВП/ЗП по въпросите на правата на човека; приветства ангажимента на ВП/ЗП да обърне по-голямо внимание при наблюдението на избори на участието на жените и националните малцинства, а също и на хората с увреждания както в ролята на кандидати, така и на гласоподаватели(24);

44. подчертава важността в края на всяка мисия за наблюдение на избори да се отправят реалистични и постижими препоръки в сътрудничество с други международни участници, където е приложимо, като разпространението и мониторингът на тези препоръки се осъществява от делегации на ЕС; счита, че постоянните делегации на Парламента и съвместните парламентарни асамблеи следва да играят по-голяма роля при проследяването на изпълнението на тези препоръки и в анализа на постигнатия напредък по отношение на правата на човека и демокрацията; поради това подкрепя насърчаването на постоянен и редовен диалог с парламентите на тези трети държави; подчертава необходимостта от подобряване на работната методология на делегациите на Европейския парламент за наблюдение на избори и от грижи за повишаване на уменията на участващите членове на ЕП и персонал;

Диалог и консултации с трети държави по въпросите на правата на човека

45. подчертава, че участието в структуриран диалог относно правата на човека, макар и приветствано, често се използва като претекст, за да се избегне обсъждането на тези въпроси на по-високо политическо равнище, включително на партньорски срещи на високо равнище; призовава всички институции на ЕС, държавите членки и техните посолства да положат по-големи усилия за интегрирането на този диалог във всички вътрешнодържавни външни дейности на ЕС; подчертава необходимостта от прозрачност и истински предварителни консултации с организации на гражданското общество, както и от отчитане след проведения диалог с цел информиране за резултатите;

46. изразява във връзка с това разочарованието си от липсата на напредък по редица диалози относно правата на човека (които в момента наброяват над четиридесет) и отбелязва мнението, изразено в някои кръгове, че в определени случаи, консултациите на ЕС във връзка с правата на човека се инструментализират и са се превърнали по-скоро в процес, отколкото в средство за постигане на измерими, осезаеми резултати;

47. изразява съжаление, че оценките след проведените диалози/консултации не са довели до разработването на ясни показатели или референтни стойности за изпълнението; настоятелно призовава целите да бъдат определяни предварително и оценявани непосредствено след всеки диалог или консултация по прозрачен начин и с участието на възможно най-широк кръг заинтересовани страни; подчертава, че заключенията от тези оценки трябва да бъдат представяни на срещи на високо равнище и при други контакти между ЕС и неговите партньори, а информацията от тях трябва да се използва за действията на ЕС и неговите държави членки в други двустранни и многостранни рамки; счита, че на тези показатели трябва да бъде отделено особено внимание, за да се гарантира ефективността на клаузите за демокрация и за правата на човека във всички споразумения на Европейския съюз, независимо от тяхното естество;

48. подчертава, че е важно и наложително да се подобрят вариантите и естеството на тези диалози след консултации с гражданското общество; отново заявява, че тези диалози могат да бъдат конструктивни и да има реално въздействие на място само ако са последвани от конкретни стъпки, които отчитат целите на ЕС и насоките на ЕС за диалог по въпросите на правата на човека с трети държави, както и ако са приложени коригиращи мерки;

49. припомня, че ЕС следва да използва този диалог като инструмент за поставяне на въпроса относно отделни случаи на нарушаване правата на човека в трети държави, като например случаи на политически затворници, например във Виетнам и Китай, осъдени заради мирно упражняване на основни права като свобода на изразяването, на събранията, сдруженията и религията; освен това призовава ЕС редовно да се възползва от тази възможност и да проследява последващите действия по отделните случаи, повдигнати от него, да наблюдава тези случаи и да координира внимателно действията си с ангажираните организации за защита правата на човека, както и с други държави, които водят диалог по темата за правата на човека с въпросната държава;

50. изразява разочарование да отбележи, че са извършени ограничен брой оценки, провеждани нередовно, въпреки изискването на Насоките, диалозите да бъдат „оценявани за предпочитане на всеки две години“; изразява дълбоко съжаление, че до момента Европейският парламент не е вземал систематично участие при изготвянето на оценки, включително за Русия и Китай; призовава за формализиране на достъпа на Европейския парламент до тези оценки и за гарантиране, че това ще се извършва по възможно най-открития и прозрачен начин; припомня, че съгласно Насоките „гражданското общество ще участва в този процес на оценяване“ и счита, че изпълнението на този ангажимент изисква създаването на конкретен механизъм за тази цел;

51. отново заявява, че правата на жените следва да представляват важна част от диалозите за правата на човека, провеждани от ЕС, и от политическия диалог на ЕС с трети държави, с които са сключени споразумения за сътрудничество или асоцииране, в съответствие с клаузите за правата на човека в тези споразумения, и че участието на жените в мирните преходи – както на масата на преговорите, така и в активни роли – следва да бъде разширено; призовава Комисията и Съвета да предприемат всички подходящи мерки в случай на нарушаване на тези разпоредби;

52. изразява съжаление поради факта, че въпреки всички призиви на Парламента и други международни институции, Михаил Ходорковски е осъден в неговия втори политизиран и административно мотивиран процес в Русия, който не съответства на принципите за честна и независима съдебна система и поради това представлява грубо нарушение на правата на човека;

Клаузи за правата на човека и демокрацията

53. призовава всички договорни отношения с трети държави, както с индустриализирани, така и с развиващи се, включително секторни споразумения, търговски споразумения и споразумения за техническа или финансова помощ, да включват без изключение ясно формулирани обвързващи клаузи относно правата на човека и демокрацията; призовава Комисията да гарантира по-стриктно прилагане на тези клаузи; отново подчертава необходимостта от разработване на единен списък от референтни стойности за правата на човека и демокрацията, който да се използва както за описателни цели, така и за извършване на оценка, и да бъде признат от всички институции на ЕС; счита, че прилагането на Европейската конвенция за правата на човека и на други основни международни конвенции относно правата на човека би могло да представлява важен елемент в такава отправна база на ЕС за правата на човека и демокрацията;

54. изисква от Комисията да не се въздържа от използване на механизма за прекратяване на действащи споразумения, когато стандартните клаузи относно правата на човека се нарушават нееднократно;

55. подчертава, че прилагането на тази клауза в сегашния й вид в споразуменията за свободна търговия (ССТ), които предстои да бъдат разгледани скоро в Парламента, предоставя възможност за самия Парламент да проучи потенциала за определяне на референтни стойности за оценка на спазването на правата на човека преди ратификацията, с цел постигане на конкретен и проверим напредък по отношение на правата на човека; отново призовава Комисията да изготви нова „клауза образец“ относно международните задължения на страните, която да включва процедура за консултации и да определя политическите и правните механизми, които да се използват при искане за временно прекратяване на сътрудничеството поради повторни или системни нарушения на правата на човека в нарушение на международното право; счита, че механизмът за прилагане на клаузата относно правата на човека и демокрацията, във вида, изискан от Парламента, е единственият начин да се гарантира истинско прилагане на такива клаузи и следва да се разглежда като превантивен и сигнализиращ механизъм за започване на диалог между ЕС и партньорската държава, който да бъде последван от механизъм за наблюдение; препоръчва разработването на ясна и степенувана система от санкции, без да се засяга възможното временно прекратяване като краен резултат; настоява твърдо за необходимостта, Парламентът да участва във вземането на решения съвместно с Комисията и Съвета в това отношение;

56. подчертава необходимостта да се осигури ефективен мониторинг на изпълнението на поетите ангажименти по отношение на зачитането и насърчаването на правата на човека и демократичните принципи; призовава за използване на проучвания на въздействието върху правата на човека и демокрацията в допълнение към съществуващите такива по отношение на устойчивото развитие, и съдържащите се в тях оценки и заключения да бъдат вземани предвид при преговори и да намират отражение в окончателните споразумения;

57. предлага използването на обективни показатели и критерии в проучванията на въздействието върху правата на човека, както и в тяхната оценка;

Търговия и права на човека

58. очаква във всички бъдещи споразумения за свободна търговия в допълнение към разделите за социални и екологични въпроси да бъде включван подробен раздел за правата на човека и в контекста на текущите преговори изказва съжаление относно възраженията срещу този принцип, изразени от някои партньори като Индия и Канада; призовава разделът относно устойчивото развитие в споразуменията да бъде подсилен чрез включване на процедура за подаване на жалби, отворена за социалните партньори и гражданското общество, както и чрез създаване на независим орган за разрешаване на съответните спорове и възможност за прибягване до механизъм за уреждане на спорове с предвидени разпоредби за налагане на глоби и временно прекратяване на търговските привилегии в случай на сериозно нарушение на съответните екологични и трудови стандарти, еквивалентен на механизмите, валидни при разпоредбите за достъп до пазара; подчертава, че механизмите за наблюдение и изпълнение на системата ОСП+ следва да бъдат засилени още повече; призовава целите на корпоративната социална отговорност (КСО) да придобият задължителен характер за европейските предприятия, осъществяващи стопанска дейност в държави със слаби институции;

Европейска политика за съседство (ЕПС)

59. счита, че „Арабската пролет“ послужи, за да покаже неспособността на досегашните политики на ЕС да подкрепят ефективно силното желание на хората за демокрация, зачитане на основните свободи, справедливост, отговорно и представително управление в държави, в които те са лишени от такова; поради това приветства Съвместните съобщения на Комисията и ВП/ЗП „Нов отговор на промените в съседните държави“, което наред с другите точки изразява необходимостта от създаване на Европейски фонд за демокрация, и „Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие“, както и възприетия подход за споделени ангажименти и взаимна отчетност по отношение на универсалните ценности на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, по-строго, основано на стимули обвързване с условия, диференциране на политиките, развитие на многостранното и субрегионалното сътрудничество и принципа на по-широко участие на гражданското общество; подчертава, че „Арабската пролет“ би се превърнала в парадокс, ако се развие в посока непризнаване на основните права на човека за жените, защитниците на правата на човека, религиозните малцинства и други обществени групи в страните от „Арабската пролет“;

60. счита, че от началото на „Арабската пролет“ националните НПО и организираните граждани играят ключова роля за мобилизиране на хората и насърчаване на тяхното участие в обществения живот, с цел информиране на лицата относно техните права и създаване на възможности за тях да разберат и възприемат демокрацията; подчертава, че политическите приоритети за бъдещите реформи ще трябва да произтичат от консултациите с участието на НПО и защитници на правата на човека от съответната страна; също така подчертава необходимостта от подкрепа за демократичните движения в източните съседи на ЕС; и приветства новия подход към ЕПС, който има за цел по-голяма подкрепа за партньори, ангажирани с изграждането на „демокрация в дълбочина“ и устойчива демокрация, подкрепа за приобщаващо икономическо развитие и засилване на двете регионални измерения на Европейската политика за съседство;

61. подкрепя основаващия се на постигнати резултати подход „повече за повече“ в съответствие с новата концепция за ЕПС; настоява разграничаването да се основава на ясно определени критерии и редовно наблюдавани референтни стойности и предлага референтните стойности, определени в съобщенията, да се използват като цели и да бъдат допълвани от по-конкретни, измерими, постижими и обвързани със срокове референтни стойности; призовава ЕСВД и Комисията да предоставят ясна и подходяща методология за оценка на постиженията на страните от ЕПС по отношение на зачитането и насърчаването на демокрацията и правата на човека, да предават редовни доклади, които да служат за основа при разпределянето на средства съгласно подхода „повече за повече“ и да включат тези оценки в годишните доклади за напредъка; подчертава, че средствата, които не могат да бъдат отпуснати или преведени поради отрицателна оценка, следва да бъдат преразпределени към други проекти в партньорски държави по Европейската политика за съседство в рамките на южното и източното измерение;

62. подчертава решаващото значение на активното участие на гражданското общество и на приноса му към процесите на управление и преобразяване на обществото, като признава необходимостта от включване на представители на жените и на малцинствените групи в тези процеси; категорично подкрепя по-голяма ангажираност по отношение на гражданското общество в тези процеси във връзка с все по-голямото приобщаване и по-силното акцентиране върху включването на идеите на гражданското общество в процеса на изготвяне на политики; в тази връзка приветства всички програми на ЕС, които имат за цел обучението на млади специалисти, и програмите за опростен обмен на студенти, насочени към граждани на трети държави, тъй като те допринасят ефективно за развитието на гражданското общество; подчертава необходимостта от независима структурна и финансова подкрепа за гражданското общество; счита, че що се отнася до процеса на ВПР в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, местните и международните представители на гражданското общество следва да бъдат включени при изготвянето на докладите на Комисията за напредъка по ЕПС, като представят отделно своя собствена оценка, която да се приложи към тези доклади; приветства създаването на механизма за гражданско общество и Европейския фонд за демокрация и призовава за отделяне на значително финансиране за тях в предстоящата многогодишна финансова рамка; също така настоява в бъдеще гражданското общество да бъде ангажирано, така че да допринася пряко чрез институционализиран „механизъм на гражданското общество за мониторинг“;

63. изразява дълбока загриженост, че четири държави – партньори по Европейската политика за съседство, не са подписали Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията, единадесет държави не са го ратифицирали, а още четиринадесет не са определили необходимите национални мерки за превенция; призовава за спешни действия от страна на ЕС, за да се компенсира това забавяне;

64. счита, че насърчаването и подкрепата на ненасилието са отражение на международна ценност, която представлява подходящ начин за защита и насърчаване на правата на човека отвътре, по-специално като се има предвид, че ненасилственият метод предлага ефективни решения за предотвратяване на конфликти и за подкрепа на демокрацията, правовата държава и гражданското общество в световен мащаб; предлага на ненасилието да се даде централна по значимост роля и политическа тежест във вътрешните и външните политики на Европейския съюз, като се подкрепят инициативи, които поддържат и развиват ненасилствения и мирен активизъм по света, с разпространението на практическа помощ за подкрепа на ненасилствени активисти и защитници на правата на човека;

Външни финансови инструменти, и по-специално ЕИДПЧ

65. отбелязва, че въпреки силните политически изявления на ЕС в подкрепа на правата на човека, надолу по веригата на програмния цикъл се наблюдава „разводняване“, като обещанията за зачитане на правата на човека изчезват при конкретните инструменти, както и при отпускането на секторна помощ за държавите; отбелязва, че за съжаление правата на човека и демокрацията понякога се „гетоизират“ в рамките на ЕИДПЧ, в ущърб на включването им във всички инструменти;

66. приветства съобщението на Комисията относно Програмата за промяна и нейния акцент върху взаимообвързаността на целите за развитие, демокрация, права на човека, добро управление и сигурност; приветства засиленото внимание към ангажиментите на страните партньори при определяне на комбинацията от инструменти и условия на национално ниво; едновременно с това подчертава необходимостта да се елиминират настоящите двойни стандарти и да се избягват такива в бъдеще; приветства отражението на тази политика в съобщението на Комисията относно „Бъдещия подход към бюджетната подкрепа за трети страни“, което гласи, че обща бюджетна подкрепа ще се предоставя само ако страните партньори се ангажират да спазват международните стандарти за правата на човека и демокрацията; призовава Комисията и ЕСВД да реализират тази политическа рамка в конкретни, оперативни, обвързани със срокове и измерими дейности, интегрирани в различните области на сътрудничество и придружени от необходимото укрепване на институционалните рамки и административния капацитет;

67. силно препоръчва в рамките на бъдещите инструменти за развитие да се поставя специален акцент върху тематичните програми, тъй като те се занимават специално с въпроси, свързани с правата на човека, с цел да се насърчи взаимното укрепване на връзките между развитието и правата на човека;

68. отбелязва, че за да се оптимизира последователността и ефективността, е необходим стратегически подход за комбиниране на различни географски и тематични инструменти за защита и насърчаване на правата на човека въз основа на солиден анализ на местните особености, като се елиминират настоящите двойни стандарти и се избягват такива в бъдеще; във връзка с това приветства ангажимента, поет на 12 декември 2011 г. в съвместното съобщение „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС – към по-ефективен подход“, за вземане предвид на националните стратегии за правата на човека на етапите на програмиране и прилагане на помощта на ЕС и приканва ВП/ЗП да изготви по-подробна методология за изпълнение на този ангажимент;

69. приветства предложенията на Комисията относно инструментите за външна дейност след 2014 г., и по-специално акцента върху необходимостта от въвеждане на опростени и гъвкави процедури за вземане на решения, които ще позволят по-бързо приемане на изпълнението на годишните програми за действие и съответно – на предоставянето на помощи; оценява широките консултации, провеждани сред гражданското общество, и вярва, че в окончателните документи ще бъдат взети под внимание опасенията на всички заинтересовани страни;

70. приветства по-ясното определение на целите на ЕИДПЧ и актуализирания му обхват, който отразява по-силния акцент върху икономическите, социалните и културните права, свободата на мисълта, съвестта, религията и вярата, както и подкрепата за демокрацията; оценява новата възможност за директно отпускане на безвъзмездни помощи за финансиране на дейности при най-трудни условия или ситуации или за увеличаване на подкрепата за защитници на правата на човека и нерегистрирани организации;

71. подчертава факта, че при планирането на ЕИДПЧ и на другите инструменти със специално отражение върху правата на човека и демокрацията трябва да бъдат зачитани прерогативите на Парламента; следователно твърдо поддържа становището, че стратегическите документи за тези инструменти не могат да бъдат считани като актове за изпълнение и трябва да се приемат в съответствие с процедурата по член 290 от ДФЕС за делегираните актове;

Смъртно наказание

72. приветства успешния резултат от Резолюция 65/206 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2010 г. относно мораториум върху използването на смъртното наказание, като посочва увеличаването на международната подкрепа за премахването му и все по-голямата информираност на активистите, съдиите, политиците и обществото като цяло; освен това приветства важната роля на ЕС за постигане на тази победа; с интерес очаква едно силно партньорство с държавите членки и ЕСВД по повод резолюцията на Общото събрание през 2012 г.;

73. потвърждава, че ЕС се противопоставя на смъртното наказание при всички обстоятелства и призовава ЕС да продължи да използва сътрудничеството и дипломацията за премахване на смъртното наказание на всички възможни форуми по света, в съответствие с насоките на ЕС относно смъртното наказание, и също така да гарантира пълното зачитане на правото на справедлив съдебен процес за всяко лице, изправено пред екзекуция, без използването на изтезания и други видове малтретиране с цел изтръгване на признания; припомня, че ЕС е най-големият донор за организациите на гражданското общество, които се борят срещу смъртното наказание; призовава Комисията да запази борбата срещу това жестоко и нечовешко наказание като тематичен приоритет в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

74. подчертава, че е важно ЕС да продължи да следи условията, при които се изпълняват екзекуции в онези страни, където все още се прилага смъртно наказание, и да подкрепя законодателната и конституционна реформа за пълното му и окончателно премахване;

75. призовава ВП/ЗП, ЕСВД и Комисията да предоставят насоки за цялостна политика по отношение на гражданите на ЕС, изправени пред екзекуции в трети държави, която да включва солидни механизми за идентифициране, предоставяне на правна помощ и правна намеса от страна на ЕС;

76. приветства решението на Комисията от 20 декември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1236/2005 и следователно затягането на контрола върху износа на някои лекарствени продукти, които могат да се използват при екзекуции, както и оборудване, което може да се използва при изтезания; призовава Комисията да се справи с оставащите „вратички“ в регламента, като въведе всеобхватна клауза за крайното потребление, която да забрани износа на всички лекарствени продукти, които биха могли да се използват за изтезания или екзекуции;

Контрол над въоръжението

77. отбелязва, че 60 % от всички отделни случаи на нарушения на човешките права и злоупотреби, във и извън рамките на въоръжен конфликт, документирани от „Амнести интернешънъл“, са пряко свързани с употребата на малокалибрено и леко стрелково оръжие; признава особено сериозното въздействие на малокалибреното и лекото стрелково оръжие върху зачитането на правата на децата и защитата им от насилие; приветства глобалното лидерство на ЕС при приемането на правно обвързваща обща позиция относно износа на оръжие през 2008 г., но отбелязва необходимостта от допълнителен мониторинг на нейното изпълнение на равнището на Европейския съюз; настоятелно призовава ЕС да поеме водеща роля в процеса с цел постигане подписването на международен договор за търговия с оръжие на конференцията на ООН през тази година и да гарантира приемането на стабилен, правно обвързващ договор;

78. изразява дълбока загриженост относно използването на деца за войници; призовава ЕС да предприеме незабавни мерки за тяхното разоръжаване, реабилитиране и реинтеграция като ключов елемент от политиките на ЕС, насочени към засилване на правата на човека, защита на децата и замяна на насилието с политически механизми за разрешаване на конфликтите;

Изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание

79. призовава всички държави членки, които все още не са ратифицирали Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията, да го направят, за да се постигне по-голяма съгласуваност на вътрешните и външните политики;

80. призовава всички държави членки, ВП/ЗП и ЕСВД да се намесят активно по въпроса за човешките права на задържаните лица и да намерят решение на пренаселеността на затворите във и извън границите на Европейския съюз;

81. подчертава, че е важно да се признаят специфичните за пола форми на изтезания и унизително отношение (включително генитално осакатяване на жени и изнасилване) и настоява измерението на пола да се разглежда по подходящ начин при координираните усилия на ЕС за борба с изтезанията;

82. отново призовава Комисията да включи в Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание, клауза относно „крайната употреба за изтезание“, която да дава възможност на държавите членки, въз основа на предварителна информация, да въведат лицензионен режим и по този начин да отказват износа на стоки, за които съществува значителен риск да бъдат използвани за такива цели от техните крайни потребители;

83. припомня трагичния случай със Сергей Магнитски, който се бореше срещу корупцията по високите етажи на властта и беше изтезаван до смърт от държавни служители; изразява съжаление за това, че случаят не е разрешен и че лицата, отговорни за смъртта на Сергей Магнитски, не са наказани; настоятелно призовава руските съдебни органи да подновят разследването, като назоват и накажат виновните;

Защитници на правата на човека

84. приветства политическия ангажимент на ЕС да подкрепя защитниците на правата на човека като отдавна установен елемент от външната политика на ЕС в областта на правата на човека, както и множеството положителни примери за дипломатически ходове, наблюдение на процеси, посещения в затвори и други конкретни действия, предприети от мисии и делегации на ЕС, като например провеждането на редовни институционализирани срещи със защитници на правата на човека, но остава загрижен от факта, че насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека не се прилагат в някои трети държави; счита, че ВП/ЗП следва да даде препоръки за подобряване на дейността в тези мисии, където очевидно е налице слабо изпълнение;

85. настоятелно призовава ЕС и държавите членки да насърчават мисиите и делегациите на ЕС да показват своята подкрепа и солидарност за работата, извършвана от защитниците на правата на човека и техните организации, чрез редовни срещи и проактивни контакти с тях, както и чрез включването на техния принос при разработването на специални национални стратегии за правата на човека и демокрацията, като Европейският парламент бъде редовно включван в тези дейности;

86. призовава отново ЕС да повдига систематично въпроса за отделни случаи със защитници на правата на човека при продължаващия диалог за правата на човека в онези трети държави, където защитниците на правата на човека продължават да търпят тормоз и атаки;

87. подчертава значението на системното поддържане на контакти с независимото гражданско общество, както и на осигуряването на по-директен и по-лесен достъп за защитниците на правата на човека до делегациите на ЕС в трети държави; приветства назначаването в делегациите и/или посолствата на държавите членки на служители за връзка със защитниците на правата на човека и подчертава, че това трябва да бъдат служители с опит, които са преминали подходящо обучение и чиито функции трябва да са добре известни както във вътрешен, така и във външен план; изключително силно приветства факта, че ВП/ЗП заяви намерението си винаги да се среща със защитници на човешките права по време на своите посещения в трети държави и призовава всички членове на Комисията с отговорности в областта на външните отношения да следват тази практика и да предоставят на Парламента доклади относно тези контакти;

88. отново призовава за по-засилено междуинституционално сътрудничество по въпросите, свързани със защитниците на правата на човека; счита, че капацитетът на ЕС за реагиране и съгласуваността на действията на различните институции при неотложни кризи във връзка със защитниците на човешките права ще се подобрят много чрез въвеждането на обща система за предупреждение на базата на контактни центрове и насърчава ЕСВД и Комисията да проучат допълнително тази възможност, заедно с Европейския парламент;

89. приветства поетия от Европейския парламент ангажимент за повишаване на ролята на наградата „Сахаров“ и за укрепване на мрежата „Сахаров“ и подчертава важната роля на тази мрежа, наред с другото, за стимулиране на междуинституционалното сътрудничество в подкрепа на защитниците на правата на човека по света; призовава всички институции на ЕС към по-активно участие и сътрудничество и в тази връзка приветства посочването на наградата „Сахаров“ в Годишния доклад за правата на човека; все пак повтаря призива си към Съвета и Комисията да поддържат връзка с кандидатите и носителите на наградата „Сахаров“, за да гарантират постоянен диалог и наблюдение на положението с правата на човека в съответните страни и да предлагат защита на лицата, които са жестоко преследвани, както и да докладват за това пред Европейския парламент;

90. ангажира се да включва въпросите за правата на жените по-системно в своите дебати и резолюции относно правата на човека, както и да използва мрежата на наградата „Сахаров“, и по-специално жените – носителки на тази награда, за да се застъпва за правата на жените по света;

Жените и правата на човека

91. акцентира върху различните роли, опита и приноса на жените в условията на мир и сигурност; осъжда сексуалното насилие в страни като Демократична република Конго и призовава за нулева толерантност към извършителите, и по-специално лица от военни и полицейски сили към мисии и операции с мандат на ЕС; също така подчертава колко важно е да се гарантира достъп на жертвите до пълно възстановяване във всяко отношение, което да включва необходимата комбинация от медицински и психологически грижи, както и правни, социални, обществени, професионални и образователни услуги, наред с отпускането на временна финансова помощ;

92. приветства факта, че ЕС играе водеща роля при изпълнението на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и придружаващите резолюции; призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да увеличат усилията си за преодоляване на разминаването между политика и практика и призовава държавите членки, които все още не са приели национални планове за действие, незабавно да го направят;

93. приветства създаването на „ООН Жени“ и призовава ЕС да работи в тясно сътрудничество с тази институция на международно, регионално и национално равнище с цел прилагане на правата на жените; призовава Комисията и Съвета да гарантират по време на конфликти справедлив достъп за жените до обществените здравни системи и до подходящи гинекологични и акушерски грижи съгласно определението на Световната здравна организация; подчертава по-специално необходимостта от насърчаване на здравното образование, както и на подходящи програми за сексуално и репродуктивно здраве, които са важна част от политиката на ЕС в областта на развитието и правата на човека спрямо трети държави;

94. приветства Хартата на жените на Комисията, която поощрява равенството между половете на равнище ЕС и на международно равнище и Плана за действие на ЕС относно равенство между половете и овластяването на жените в областта на развитието за периода 2010–2015 г. и призовава да се положат усилия за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) по въпросите на равенството между половете и майчиното здраве;

95. изразява загриженост за това, че в Египет Върховният съвет на въоръжените сили (ВСВС) не успя да проведе разследване относно сведенията за сексуално посегателство спрямо протестиращи жени, включително т. нар. „тестове за девственост“ и смъртни заплахи срещу протестиращи жени;

96. приветства акцента, поставен от страна на ВП/ЗП Катрин Аштън върху засилването на ролята на жените и я призовава да институционализира Междуинституционалната неформална работна група относно жените, мира и сигурността (ЖМС), като осигури председател на пълно работно време, който да действа и като координатор по въпросите на равенството между половете в рамките на ЕСВД, като част от предоставянето на необходимите човешки и финансови ресурси за изпълнението на тази задача;

97. призовава ВП/ЗП да насърчава равните възможности на служителите от различни държави, както и възможностите, свързани с балансираното представителство на двата пола в ЕСВД, както е посочено в Правилника за длъжностните лица; призовава ВП/ЗП и държавите членки да предложат високопоставени жени като кандидати за ръководни длъжности в мисии на ЕСВД и Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО); приветства напредъка, постигнат в контекста на мисиите на ОПСО, по отношение на назначаването на съветници по въпросите на равенството между половете в почти всички мисии и при предоставянето на обучение в рамките на самата мисия; призовава Съвета да включи препратка към Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН в решенията на Съвета за даване на мандати за мисии; препоръчва преди мисии държавите членки да осигуряват на целия военен и командирован цивилен персонал стандартно обучение по въпросите на равенството между половете;

98. приветства приемането от Съвета на Европа на изключителната по своето значение Конвенция относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, която създава цялостна рамка за предотвратяване на насилието, защита на жертвите и прекратяване на безнаказаността, и призовава всички държави членки и ЕС бързо да подпишат и ратифицират тази конвенция;

99. решително осъжда гениталното осакатяване на жените като отживяла практика и варварско нарушение на физическата неприкосновеност на жените и момичетата, срещу което трябва да се води борба чрез приемането на законодателство за забрана на тази практика; твърдо отхвърля всяко позоваване на културни, традиционни или религиозни практики като смекчаващо вината обстоятелство; настоятелно призовава Комисията да обърне специално внимание на подобни традиционни вредни практики в своята стратегия за борба с насилието срещу жените; и призовава ЕСВД да изработи конкретен набор от инструменти по този въпрос, като част от стратегията за прилагане на Насоките на ЕС за правата на децата и насилието срещу жените; приветства африканските държавни ръководители за приемането на срещата на високо равнище на Африканския съюз през юли 2011 г. на решение за подкрепа на резолюция на Общото събрание на ООН, забраняваща гениталното осакатяване на жените по света; също така осъжда и призовава за конкретни мерки срещу жестокото, нечовешко и унизително отношение като принудителния аборт и насилствената стерилизация;

100.    решително осъжда насилствения брак, който представлява нарушение на правата на човека съгласно член 16 от Всеобщата декларация за правата на човека; призовава Съвета да включи въпросите за „насилствените бракове“ и „аборта с цел избор на пола“ в насоките на ЕС относно насилието срещу жени и момичета; насърчава Комисията и Съвета да разработят методи за събиране на данни и показатели за тези явления и поощрява ЕСВД да включи тези въпроси при разработването и прилагането на стратегиите за правата на човека на отделните държави; във връзка с „насилствените бракове“ изисква от държавите членки да приемат и приложат законодателство, забраняващо насилствените бракове, и да изготвят общо определение, да разработят национални планове за действие и да обменят добри практики по този въпрос;

101.    припомня, че резолюцията на Съвета за правата на човека към ООН за предотвратимата майчина смъртност и заболеваемост, правата на човека и Целите на хилядолетието за развитие потвърждава, че достъпът до информация, образование и здравеопазване са основни права на човека; подчертава, че за тази цел ЕС следва да играе важна роля за предотвратяване на смъртността при бременните жени; призовава програмата за действие от Кайро да се прилага по отношение на аспектите за правата на човека и политиката за развитие, за да се насърчават равенството между двата пола и правата на жените и децата, включително сексуалното и репродуктивно здраве и права;

Правата на човека, свободата на религията и преследването на християни по света

102.    остро осъжда всеки акт на преследване на религиозна или верска основа, остава ангажиран за прилагането на свободата на религията навсякъде по света като част от увеличените усилия на ЕС в неговите двустранни и многостранни действия; заявява отново загрижеността си относно пълното и ефективно зачитане на правото на свобода на религията за всички религиозни малцинства в редица трети държави; отново призовава Съвета и Комисията да разработят незабавно набор от инструменти за извеждане на преден план на правото на свобода на религията и вярата във външната политика на ЕС, включително и механизми за установяване на нарушения и за действията, които ЕС следва да предприеме в такива случаи, както и да включат Парламента, организации на гражданското общество и учени в процеса на подготовка; приветства действията на ЕС на различни форуми на ООН срещу нетолерантността и дискриминацията на религиозна или верска основа и неговата непоклатима и принципна позиция по отношение на резолюциите за борба против охулването на религиите; счита, че свободата на събранията е жизнено важен аспект от правото на свобода на религията и убежденията и подчертава, че регистрацията на религиозни групи не следва да бъде предпоставка за практикуване на вярата; призовава Агенцията на ЕС за основните права да предоставя на Парламента точна и надеждна информация относно нарушенията на свободата на религията и вярата в Европейския съюз и да дава съвети относно начините за справяне с тях;

103.    по-специално подчертава значението на провеждането на конструктивен диалог с Организацията на ислямската конференция (ОИК) по този въпрос; призовава Съвета и Комисията да обърнат специално внимание на прилагането на правото на свобода на религията и убежденията в страните кандидатки и страните от ЕПС, особено в контекста на събитията от Арабската пролет; изразява дълбоката си загриженост за растящия брой случаи на религиозна нетолерантност и дискриминация в различни страни; категорично осъжда всички актове на насилие спрямо християни, евреи, мюсюлмани и други религиозни общности, както и всички видове дискриминация и нетърпимост на основата на религия и вяра спрямо вярващи, апостати и невярващи; подчертава отново, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека(25); признава растящата необходимост в редица страни да се положат усилия, насочени към преобразуването на конфликти и помирение, в това число провеждането на диалог между религиите на различни равнища, и настоятелно призовава ЕС и ВП/ЗП Катрин Аштън да обърнат внимание на дискриминационното и подстрекателското съдържание, например в медиите, както и на въпроса за пречките пред свободното вероизповедание в диалога с трети държави в контекста на инициативите на ЕС за правата на човека; счита, че в трети държави, в които правата на религиозните малцинства се нарушават, такива проблеми не могат да бъдат разрешени чрез закрилата и изолирането на тези малцинства от заобикалящите ги общества, създавайки „паралелни общества“; настоятелно призовава ЕСВД и държавите – членки на ЕС, с оглед на скорошните събития в Нигерия, Египет и Индонезия, да предприемат конкретни действия за предотвратяване появата на цикъл от насилие;

104.    настоятелно призовава ЕСВД да създаде постоянен капацитет в рамките на Глобалната и многостранна генерална дирекция с цел включване на въпроса за свободата на религията и убежденията в работата на всички географски дирекции и звена, както и да свърже този въпрос с общото насърчаване на правата на човека в рамките на съответната генерална дирекция и да придаде по-голямо значение на този въпрос в рамките на международни и многостранни организации; насърчава ЕСВД да докладва ежегодно за напредъка в областта на свободата на религията и вярата по света;

105.    приканва ЕСВД и други институции на ЕС да се борят срещу неприемливите практики като насилствената смяна на вярата, както и да инкриминират/санкционират случаи на т. нар. „вероотстъпничество“, като се оказва натиск с цел премахване на тези практики върху трети държави като Пакистан, Иран и Саудитска Арабия, които все още ги прилагат; призовава за приемането на също така твърда позиция срещу инструментализирането на законите за богохулството, с цел преследването на представители на религиозни малцинства;

106.    призовава за тясно сътрудничество между компетентните институции и Комисията по международни религиозни свободи на САЩ в рамките на двустранните и многостранни международни форуми, като например Съвета на ООН по правата на човека;

Дискриминация

107.    осъжда всички форми на нарушения на правата на човека, извършвани срещу лица, дискриминирани на основание работа и произход, както и ограничения достъп до правосъдие за пострадалите; призовава ЕС и неговите държави членки да одобрят проекта на ООН за принципи и насоки за ефективно премахване на дискриминацията на основание работа и произход;

108.    приветства сключването от ЕС на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD) и приемането на „Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г.“, и по-специално област на действие 8; осъжда всички форми на дискриминация въз основа на увреждане и призовава всички държави да ратифицират и въведат UNCRPD; отбелязва, че ЕС трябва също да наблюдава прилагането на UNCRPD на своя територия; изразява съжаление относно бездействието на ЕС по въпросите на човешките права на лицата с увреждания в контекста на стратегията ЕС-Африка;

109.    подчертава, че традиционните национални малцинствени общности имат специфични нужди, отличаващи се от тези на други малцинствени групи, и затова съществува необходимост от гарантиране на равно третиране за тези малцинства по отношение на образованието, здравеопазването, социалните услуги и други обществени услуги; също така посочва необходимостта от насърчаване във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот на всеобхватно и ефективно равенство между лицата, принадлежащи към национално малцинство, и представителите на мнозинството;

110.    призовава ЕС да насърчи правителствата на развиващите се страни да се ангажират с поземлена реформа, с цел гарантиране на правото на собственост върху земята на коренното население, жителите от номадски тип, както и на малките и средните земеделски производители, и по-специално на жените, и предотвратяване на практиките за присвояване на земя от корпорациите; настоятелно призовава ЕС при договарянето на търговски споразумения да отстоява правото на достъп до природни ресурси, най-вече за местното и коренното население; насърчава всички държави членки да последват примера на Дания, Нидерландия и Испания и да ратифицират Конвенция № 169 на Международната организация на труда (МОТ) относно коренното население и населението, водещо племенен начин на живот, за да покажат своята решителност да им осигурят осезаема закрила; подкрепя текущите и постоянни кампании за ратифициране и въвеждане на Конвенция № 169 на МОТ от страна на държавите, които не са страни по нея, като начин за демонстриране, наред с другото, на ангажимента на ЕС към многостранното сътрудничество и Организацията на обединените нации;

111.    препоръчва при инициативите за законодателство на ЕС да се гарантира, че се обръща внимание на политиката на ЕС за правата на човека и на инструментите за сътрудничество с цел премахване на дискриминацията, основана на кастов признак, както и на предприемането на действия в държавите с кастово разделение, в това число Непал, Индия, Бангладеш, Пакистан, Шри Ланка и Йемен;

112.    счита, че следва да се увеличи бюджетът за новите и съществуващите бюджетни редове за подкрепа на гражданското общество и защитниците на правата на човека, и по-специално от общностите на коренното население; счита, че те следва също така да покажат способността си да реагират гъвкаво и бързо при кризисни събития и текущи ситуации, без значение от това къде се случват, и също така да оптимизират съотношението между постигнатото качество и изразходваните средства, както и тяхното въздействие;

Права на децата

113.    припомня Конвенцията на ООН за правата на детето и необходимостта да се гарантира възможно най-пълна закрила на правата, предвидени в нея, както и да се предотврати тяхното подкопаване; приветства приемането на 19 декември 2011 г. от Общото събрание на ООН на Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно процедура за информиране и призовава Съвета и Комисията да ускорят усилията за постигане на всеобщо ратифициране на Конвенцията за правата на детето и факултативните протоколи към нея и да насърчават ефективното им прилагане; също така призовава към решителни усилия за напредък в прилагането на Насоките на ЕС за насърчаване и защита на правата на детето и стратегията на ЕС за борба с всички форми на насилие срещу децата; призовава ВП/ЗП и Европейската служба за външна дейност да включат в годишните доклади на ЕС за правата на човека раздел относно правата на децата;

114.    обръща внимание на сериозния проблем, който съществува в няколко страни в Африка на юг от Сахара, свързан с обвиняването на деца в магьосничество, което води до тежки последици, вариращи от социално изключване до детеубийство и до жертвоприношение на деца в рамките на религиозен ритуал; отбелязва, че държавата носи отговорност за защитата на децата от всички форми на насилие и малтретиране и следователно призовава ЕСВД да обърне особено внимание на закрилата на децата от всички форми на насилие и на съдбата на тези деца при провеждането на диалог относно правата на човека с правителствата на съответните държави, както и при планирането на външните финансови инструменти;

Свобода на изразяване и (социални) медии

115.    подчертава, че свободата на изразяване, независимостта и плурализмът на медиите са съществени елементи от устойчивата демокрация, чрез които се постига възможно най-активно участие на гражданското общество и овластяване на гражданите; затова призовава към увеличена подкрепа за насърчаване на свободата на медиите, защита на независимите журналисти, намаляване на цифровото разделение и улесняване на достъпа до интернет;

116.    настоятелно призовава Съвета и Комисията да включат в преговорите за присъединяване, в диалога за правата на човека, както и във всички контакти, свързани с правата на човека, призива за спиране на изказванията, внушаващи омраза в медиите;

117.    отбелязва, че интернет, заедно със социалните медии (онлайн и офлайн), се превърнаха в едно от най-важните комуникационни средства, чрез които лицата упражняват правото си на свобода на мнение и изразяване и играят важна роля за насърчаване на правата на човека, демократичното участие, отговорността, прозрачността, икономическото развитие и възникването на нови форми на публичен достъп; същевременно подчертава, че не трябва да се забравя, че не всички представители на обществото, и по-специално възрастните хора и селското население, имат достъп до интернет, че човешкото достойнство не трябва да бъде предмет на атаки, и осъжда всички други форми на дискриминация, които се срещат в социалните медии; подкрепя приемането на конкретни регламенти на ЕС и сключването на споразумения с някои трети държави, които ограничават достъпа до комуникация и информация посредством цензура, блокиране на мрежи или подчиняване на свободата на информацията на корпоративни интереси; приветства потенциала на интернет и социалните мрежи, проявен при събитията от Арабската пролет; призовава за засилено наблюдение на използването на интернет и новите технологии при авторитарните режими, които се опитват да ги ограничат; призовава към увеличена подкрепа за насърчаване на свободата на медиите, защита на независимите журналисти и авторите на блогове, намаляване на цифровото разделение и улесняване на неограничения достъп до информация и комуникация, както и достъпа без цензура в интернет (цифрова свобода);

118.    отбелязва потенциала на интернет за насърчаване и подкрепа на революциите от „Арабската пролет“; все пак отбелязва, че с ИКТ също може да се злоупотребява с цел нарушаване на правата на човека и основните свободи и следователно призовава за засилено наблюдение на използването на интернет и новите технологии при авторитарните режими, които се опитват да ги ограничат; приветства инициативата на Комисията относно стратегията за сигурна връзка (No Disconnection Strategy); приканва Комисията да представи най-късно през 2013 г. интелигентни регулаторни предложения, включително за по-голяма прозрачност и отчетност на дружествата със седалище в ЕС, с цел подобряване мониторинга на износа на продукти и услуги, предназначени за блокиране на уебсайтове, масов надзор, наблюдение на целия интернет трафик и всички (мобилни) комуникации, намеса в лични разговори и записването им, филтриране на резултати от търсенето и заплашване на интернет потребители, включително защитници на човешките права; счита, че доставчиците на телекомуникационни и интернет услуги трябва да се поучат от грешките в миналото, като например решението на Vodafone да се поддаде на исканията на египетските власти през последните седмици от режима на Мубарак да преустанови доставката на услугите си, да разпространява проправителствена пропаганда и да следи опозицията и населението като цяло, а също така и на компании от други държави членки, които са продали телекомуникационни и информационни технологии на трети държави, като например Либия, Тунис и др.; счита, че доставчиците на телекомуникационни и интернет услуги и разработчиците на софтуер трябва да се поучат от грешките в миналото и следва да започнат открит диалог с лицата, участващи в разработването на политики, НПО и активисти с цел определяне на общи минимални стандарти за оценките на въздействие на политиката в областта на правата на човека и за по-голяма прозрачност;

119.    приветства включването на забрана върху износа на технологии и услуги в рамките на ограничителните мерки на ЕС срещу управляващата власт в Сирия; отбелязва, че тази забрана следва да стане прецедент за бъдещи ограничителни мерки срещу други репресивни режими, и по-специално спрямо Иран; отбелязва обаче, че политиките на ЕС следва да са точни, за да са ефективни и да не вредят на защитниците на правата на човека;

120.    отбелязва, че новите технологии също така позволяват на свидетели и защитници на правата на човека да събират информация и да споделят документи за нарушения на правата на човека, които по-късно могат да се използват за осигуряване на правосъдие за пострадалите; приветства многостранните инициативи и кодексите за поведение, като например Глобалната мрежова инициатива; отбелязва обаче, че демократичният контрол и защитата и насърчаването на основните права са най-важните задачи на управлението; призовава Комисията да подкрепи развитието и разпространението на цифровите технологии за сигурност, което ще даде възможност на защитниците на човешките права чрез механизми за сигурно събиране, криптиране и съхранение на такива чувствителни данни, както и чрез използване на „облачна“ технология, да гарантират, че тези материали не могат да бъде открити и изтрити;

Стопанска дейност и права на човека

121.    припомня, че ЕС си е поставил за цел насърчаването на корпоративната социална отговорност (КСО) в своите външни политики и приветства призива за по-голяма съгласуваност на европейските и международните подходи към КСО;

122.    призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че предприятията, обхванати от националното или европейско право, зачитат правата на човека и наложените им социални, здравни и екологични норми при установяването си или осъществяването на дейност в трета държава;

123.    припомня освен това, че подкрепата за правата на човека и демокрацията е тясно свързана с насърчаването на прозрачността и доброто управление; в тази връзка счита, че данъчните убежища и офшорните юрисдикции играят отрицателна роля в борбата с корупцията и политическата отговорност в развиващите се страни; изисква от ЕС да насърчи ратификацията и прилагането в ЕС и по света на Конвенцията на ООН срещу корупцията в контекста на подкрепата на ЕС за програмите за добро управление в трети държави;

124.    приветства ЕС за подкрепата му при изготвянето на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и единодушното им приемане в Съвета по правата на човека; приветства встъпителната среща на работната група по въпросите на бизнеса и правата на човека, проведена в периода 16–20 януари 2012 г., и призовава ЕС да продължи да подкрепя и да дава своя принос към мандата на този орган; подчертава изключително важната роля на националните институции по правата на човека и сътрудничеството на тези органи в ЕС и в съседните страни за по-нататъшното прилагане на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, признати, наред с други документи, и в Резолюция 17/4 на Съвета на ООН по правата на човека; приветства инициативите, насочени към трансфер на добри практики, към координиране и съживяване на сътрудничеството между ЕС и националните институции по правата на човека в съседни страни като програмата за сътрудничество между омбудсманите от страните от Източното партньорство за периода 2009—2013 г., създадена съвместно от полския и френския омбудсман с оглед повишаване на капацитета на службите на омбудсманите, държавните органи и неправителствените организациите в страните от Източното партньорство за защита на индивидуалните права и за изграждане на демократични държави въз основа на принципа за върховенство на закона; подчертава необходимостта тези действия да се координират в рамките на ЕС, а институциите на ЕС да използват натрупания в тази връзка опит;

125.    приветства ангажимента на ЕС през 2012 г. да работи с предприятията и заинтересованите страни за изработване на насоки относно човешките права за промишлените отрасли и МСП въз основа на Ръководните принципи на ООН; призовава Комисията да представи своя ангажимент за публикуване до края на 2012 г. на доклад относно приоритетите на ЕС по прилагане на принципите, а след това да публикува периодични доклади за постигнатия напредък; настоява, че всички европейски предприятия следва да се съобразяват с корпоративната отговорност за зачитане на правата на човека, както е посочено в Ръководните принципи на ООН; призовава държавите – членки на ЕС до края на 2012 г. да изготвят национални планове за тяхното прилагане;

126.    счита, че разкриването от страна на големите компании на социална и екологична информация, включително такава относно последиците за правата на човека, е от изключително значение за прозрачността и ефективността на тези компании; приветства целта на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC) да разработи интегрирана рамка за отчитане, приета в световен мащаб;

127.    приветства проучването „Единбург“, поръчано от ГД „Предприятия и промишленост“, относно пропуските в управлението в рамките на ЕС по отношение на бизнеса и правата на човека и призовава Комисията да представи законодателни предложения в отговор на това; призовава по-специално ЕС да гарантира достъпа на пострадалите от корпоративни злоупотреби на компании от ЕС, установени в трети държави, до механизми за подаване на оплаквания и правосъдие в държавите – членки на ЕС, както при скорошния случай с компанията „Трафигура“;

128.    отбелязва факта, че транснационалните корпорации все повече разчитат на частни военни и охранителни компании (ЧВОК), което неведнъж е водило до нарушаване на човешките права от служители на ЧВОК; счита, че е необходимо приемането на регулаторни мерки на ЕС, включително всеобхватна нормативна уредба за установяването, регистрацията, лицензирането, наблюдението и отчитането на подобни компании; призовава Комисията да предложи препоръка, която да проправи пътя за приемането на директива, насочена към хармонизиране на националните мерки за регулиране на услугите на ЧВОК, включително доставчиците на услуги и обществените поръчки за услуги, и да изготви Кодекс за поведение, който да подготви основата за вземането на решение, регламентиращо износа на услуги на ЧВОК за трети държави; призовава за предоставяне на подробна информация на Парламента от страна на ВП/ЗП относно наемането на ЧВОК при мисии на ОПСО и ОВППС, като се посочат професионалните изисквания и корпоративните стандарти, които изпълнителите трябва да спазват, приложимите разпоредби, правните отговорности и задължения, наложени върху тях, както и механизмите за контрол;

129.    подкрепя избора на повече жени като членове на изпълнителни съвети на национално, европейско и международно ниво;

Засилване на действията на Европейския парламент в областта на правата на човека

130.    отново призовава Съвета и Комисията да се позовават системно на резолюциите на Парламента и другите съобщения, като отговарят по същество; предлага Парламентът да разгледа създаването на системен механизъм за гарантиране на по-ефективно и осезаемо проследяване на неговите решения;

131.    признава необходимостта въпросите за правата на човека да бъдат интегрирани чрез работата на всички парламентарни комисии и делегации, които се занимават с външните отношения, включително прилагането на препоръките от докладите, изготвени от специалните работни групи на Европейския парламент; препоръчва членовете на Европейския парламент системно да се срещат със защитници на правата на човека при официалните си мисии в трети държави, включително със задържани в затвора активисти, където това е възможно, за да осигуряват по-голяма видимост за тях; приветства решението за увеличаване на средствата, предоставяни на подкомисията по правата на човека, с оглед на промените, произтичащи от Договора от Лисабон;

132.    приветства решението, взето от Бюрото на 12 декември 2011 г., за създаване на Дирекция за подкрепа на демокрацията в рамките на Генералната дирекция по външни политики с цел рационализиране и съгласуване на работата на Парламента за насърчаване на демокрацията;

Стратегическа политика на Европейския съюз в областта на правата на човека

Общи положения

133.    горещо приветства прегледа на политиката на ЕС за правата на човека и демократизацията, очертана в съвместното съобщение от 12 декември 2011 г., като положителен обзор на потенциала на ЕС; призовава държавите – членки на ЕС да се ангажират изцяло с този процес и да приложат резултатите от него в действията си на национално и европейско равнище;

134.    подкрепя факта, че съобщението се базира на принципите за универсалност и неделимост на правата на човека и че насочва действията на ЕС към насърчаване на придържането от трети държави към поетите от тях ангажименти и задължения съгласно международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право, и се стреми да укрепи системата на международното правосъдие;

135.    признава, след събитията от Арабската пролет, необходимостта от съсредоточаване върху индивидуализирани подходи „отдолу-нагоре“ и от поставяне на зачитането на правата на човека в центъра на външната политика на ЕС; поради това подчертава, че ЕС трябва да подкрепи и да включи правителствата, парламентите и гражданското общество в процеса на спазване и наблюдение на правата на човека; счита, че ЕС трябва да се поучи от грешките в миналото, олицетворени от факта, че до самото избухване на гражданската война в Либия все още се водеха преговори за рамково споразумение и споразумение за реадмисия с Либия, за които Европейският парламент не беше достатъчно информиран, въпреки доказателствата за убийството на 1 200 затворници преди повече от десетилетие и непрекъснатите сведения за изтезания, насилствени изчезвания и извънсъдебни екзекуции; същевременно подчертава отново факта, че партньорството на ЕС в процесите на демократизация и икономически просперитет на Юга трябва да се осъществява успоредно с неговите ангажименти в източните съседи на ЕС; подчертава, че средствата, които поради получена негативна оценка не са могли да бъдат насочени или прехвърлени към държавите, включени в Европейската политика за съседство, следва да се преразпределят към други проекти, осъществявани в държави партньори по Европейската политика за съседство от Юга и Изтока;

Процес

136.    сега призовава за постигане на бърз, прозрачен и цялостен напредък към амбициозна окончателна обща стратегия на ЕС с ясни действия, срокове и отговорности, разработена с активното участие на заинтересованите страни, за да се пусне в действие т.нар. „сребърна нишка“; ангажира се да даде положителен принос, заедно със Съвета, към този междуинституционален процес, първоначално чрез тази резолюция и чрез допълнителна парламентарна резолюция на по-късен етап; счита, че този процес следва да завърши с приемането на обща стратегия от институциите, която да очертава ясно ролята и отговорностите на всяка институция и която непрекъснато да оценява изпълнението, включително във връзка с насоките;

137.    счита, че определени действия, засегнати в съобщението, следва да излязат на преден план, успоредно с напредъка към всеобхватна стратегия, а именно назначаване на специален представител на ЕС за правата на човека с широка обществена известност и международен опит в насърчаването на международните права на човека; създаване на работна група по правата на човека към Съвета (COHOM), с постоянно седалище в Брюксел, която редовно да излиза със заключения относно положението във връзка с правата на човека в конкретни държави, след провеждане на диалог относно правата на човека; и изготвяне на график за създаване на контактни центрове на делегациите на ЕС за правата на човека и за определяне на служители за връзка със защитниците на човешките права във всички трети държави;

Съдържание

138.    приветства значението, което се отдава в съобщението за стратегиите на държавите относно правата на човека; счита, че трябва да има общ първоначален модел, който да гарантира определена последователност, както и че във всички случаи са необходими консултации; подчертава, че потенциалната стойност на стратегиите ще бъде постигната, само ако тяхното значение се признае в целия спектър на двустранните отношения с отделните държави и ако те са достатъчно гъвкави, за да реагират последователно за подобряване на ситуацията, свързана с правата на човека;

139.    подкрепя личното предложение на ВП/ЗП относно три теми за конкретни колективни действия на институциите през следващите три години; стреми се към намиране на ясни критерии за настоящия и бъдещия процес за избор на темите; стреми се към изясняване на това как тези кампании да подобрят напредъка в конкретни области, без да засегнат цялостния ангажимент на ЕС към всички задължения по отношение на правата на човека;

140.    подчертава значението, което се отдава в прегледа на гражданското общество като истински партньор при прилагането на стратегията на ЕС за правата на човека, а не само при изпълнението на проекти; признава особено важната роля на защитниците на човешките права в този процес; призовава ЕС да признае пълния потенциал на различните местни участници за подпомагане на промените, свързани с правата на човека в дадена държава, както и за осигуряване на широка основа за подкрепа на тяхната работа;

141.    изразява по-специално безпокойство от влошаването на обстановката в Турция и от нарастващите репресии срещу защитници на правата на човека и опоненти на правителството, включително срещу народни избраници, профсъюзни дейци, журналисти, артисти, и особено срещу кюрдската общност;

142.    подкрепя концепцията на ЕС за „дълбока демокрация“, развита от върховния представител; изразява съжаление за това, че критериите за недискриминация и равенство между половете не са включени в тази концепция; настоятелно призовава ЕСВД да интегрира напълно антидискриминационните мерки и показатели, за да гарантира ясното акцентиране върху въпроса за правата на жените и на малцинствата, равнопоставеното гражданство и равното им участие в политическия живот;

143.    посочва, че продължават да са налице сериозни предизвикателства във връзка с нецелесъобразността на провеждания диалог за правата на човека и във връзка с мониторинга и изпълнението на клаузите за правата на човека; отново потвърждава, че тези клаузи трябва да бъдат включени и във всички търговски и секторни споразумения;

144.    споделя мнението, че „цифровата дипломация“ представлява нов и жизнеспособен инструмент; призовава ЕСВД да разработи ясни насоки за своите делегации относно това как най-добре да използват социалните медии, както и за разработването на редовно актуализирана директория за европейските институции в социалните медии;

145.    отбелязва, че към днешна дата почти половината от 100-те най-големи икономически субекта в света са частни компании; поздравява Комисията за нейното амбициозно и напредничаво съобщение от 2011 г. относно КСО и за ясната й подкрепа за изготвяне на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, като те трябва да залегнат в основата на новата стратегия;

146. признава, че съобщението приема необходимостта всички дейности за борба с тероризма да се извършват при пълно спазване на международните права на човека, на хуманитарното и бежанското право; подчертава, че този принцип трябва да се превърне в част от дискусиите относно всички нови мерки за борба с тероризма в рамките на ЕС и с партньорите от трети държави; потвърждава, че политиката на ЕС за борба с тероризма следва да забранява изрично изтезанията в контекста на борбата с тероризма, както е отбелязано в заключенията на Съвета от 29 април 2008 г.;

147.    приветства признаването на необходимостта от справяне с нарушенията на правата на човека в държавите членки и гарантиране на спазването на международните задължения на ЕС, за да се затвърди доверието в него; призовава да бъде даден пълен мандат на работната група по основните права, правата на гражданите и свободното движение на хора, за да проучи къде има нарушения и да търси средства за тяхното отстраняване;

148.    счита, че борбата срещу безнаказаността следва да бъде област на приоритетно действие за ЕС; счита, че актуализирането на инструментите на ЕС по отношение на МНС през 2011 г. представлява значителен напредък, който трябва да бъде отразен в една ориентирана към бъдещето стратегия на ЕС за правата на човека;

149.    счита, че като част от изграждането на истинска култура за правата на човека и демокрацията, по-специално чрез обучението за демократично гражданство и правата на човека, трябва да се извърши и ясен преглед на ролята на служителите в различните държави и работните групи на Съвета, както и на значението на стратегията за ежедневната им работа;

150.    призовава за драстично засилване на ролята на Европейския парламент за насърчаване на прозрачността и отчетността при прилагането на стратегията на ЕС за правата на човека; отново заявява, че годишният доклад, изготвен от Съвета, сам по себе си не представлява механизъм за отчетност; отново посочва препоръките за интегриране, отправени от Парламента в неговите предходни годишни доклади, както и в доклада на Комитета по политика и сигурност (КПС) от 1 юни 2006 г. относно интегрирането на човешките права в ОВППС и в другите политики на ЕС, което все още не е напълно осъществено;

* * *

151.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите членки и на държавите кандидатки, на Организацията на обединените нации, на Съвета на Европа и на правителствата на държавите и териториите, посочени в настоящата резолюция.

(1)

ОВ C 290E, 29.11.2006 г., стр. 107.

(2)

ОВ C 348E, 21.12.2010 г., стр. 6.

(3)

ОВ C 161E, 31.5.2011 г., стр. 78.

(4)

ОВ C 59E, 28.2.2012 г., стр. 150.

(5)

ОВ L 76, 22.3.2011 г., стр. 56.

(6)

ОВ С 236Е, 12.8.2011 г., стр. 69.

(7)

ОВ С 176Е, 16.6.2011 г., стр. 25.

(8)

ОВ C 348E, 03.2.2011 г., стр. 186.

(9)

ОВ C 240E, 18.8.2011 г., стр. 52.

(10)

ОВ C 291E, 4.10.2011 г., стр. 238.

(11)

ОВ С 48Е, 18.2.2012 г., стр. 239.

(12)

ОВ С 81Е, 15.3.2011 г., стр. 6.

(13)

Приети текстове, P7_TA(2011)0533.

(14)

ОВ С 236Е, 12.8.2011 г., стр. 107.

(15)

ОВ C 371E, 20.12.2011 г., стр. 5.

(16)

ОВ С 93Е, 25.3.2011 г., стр. 200.

(17)

Приети текстове, P7_TA(2011)0576.

(18)

ОВ C 34E, 3.2.2011 г., стр. 195.

(19)

Приети текстове, P7_TA(2012)0018.

(20)

Приети текстове, P7_TA(2011)0228.

(21)

Конвенцията на ООН против изтезанията; Конвенцията на ООН за правата на детето; Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените; Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; Международната конвенция на ООН за защита на всички лица от насилствено изчезване.

(22)

ОВ C 303, 14.12.2007 г., стр. 1.

(23)

COM(2011)0637.

(24)

Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС – към по-ефективен подход, Съвместно съобщение, 12 декември 2011 г.

(25)

Приети текстове, P7_TA(2010)0489.


СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (1.3.2012)

на вниманието на комисията по външни работи

относно Годишния доклад относно правата на човека по света през 2010 г. и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека

(2011/2185(INI))

Докладчик по становище: Cristian Dan Preda

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства специалното значение, което се придава на правата на човека, демокрацията и правовата държава в Съобщението относно Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна(1) и подчертава, че демокрацията, зачитането на правата на човека и основните свободи, доброто управление, мирът и сигурността са необходими условия за —и синергично свързани и подсилващи се взаимно с —развитието, намаляването на бедността и постигането на целите на хилядолетието за развитие;

2.  настоятелно призовава ЕС да положи допълнителни усилия, да интегрира по-ефективно правата на човека и демокрацията в сътрудничеството за развитие и да гарантира приноса на програмите на ЕС за развитие за изпълнението от страните партньори на техните международни задължение в областта на правата на човека; призовава също така правата на човека и демокрацията да бъдат включени в програмите по LRRD (Установяване на връзка между помощ, възстановяване и развитие) поради жизненоважното им значение в процеса на преход от извънредна хуманитарна ситуация към развитие;

3.  счита, че следва да се извлекат поуки от народните въстания за демократични промени в северна Африка, с цел да се потърси разрешение на проблемите, които са в основата им, като високата безработица, растящите цени на храните, продължаващата корупция, незачитането на основни права на човека, включително социални и икономически, както и ограниченото участие на гражданите във вземането на решения чрез диалог;

4.  подчертава универсалността, неделимостта и взаимозависимостта на всички човешки права, включително правата, посочени в Пакта за социална отговорност на ООН, като правото на подходяща храна, на минимални социални стандарти, на образование, на медицинско обслужване, на справедливи и благоприятни условия на труд и на участие в културния живот, които трябва да се разглеждат равностойно; подчертава в тази връзка значението на Международния пакт за икономически, социални и културни права, който следва да се взема предвид в съответствие с член 21 от Договора от Лисабон, Общи разпоредби относно външната дейност на Съюза;

5.  потвърждава значението на ориентираната към правата на човека политика за развитие и призовава ЕС да постави конкретни, измерими, осъществими и обвързани с крайни срокове цели в областта на правата на човека и демокрацията в своите програми за развитие;

6.  настоятелно призовава ЕС да прилага принципите на Конвенцията от Орхус от 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, при вземането на решения относно околната среда на международно равнище, за да гарантира прозрачност и обществен достъп до информация и по този начин да улесни парламентите, гражданското общество и други заинтересовани страни при изпълнението на тяхното задължение за контрол в името на доброто управление;

7.  приветства новата стратегия, предложена в съвместното съобщение, озаглавено „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС – към по-ефективен подход“(2), според която сътрудничеството за развитие е част от един интегриран подход към правата на човека, включващ целия спектър на политики на ЕС;

8.  отбелязва, че в Годишния доклад относно правата на човека по света през 2010 г. няма специален раздел, посветен на развитието; подчертава, че особено след влизането в сила на Договора от Лисабон и предвид настоящата интегрирана стратегия за правата на човека, в Годишния доклад следва да има тематичен раздел, посветен на „правата на човека и развитието“;

9.  силно препоръчва в рамките на бъдещите инструменти за развитие да се поставя специален акцент върху тематичните програми, тъй като те се занимават специално с въпроси, свързани с правата на човека, с цел да се насърчи взаимното укрепване на връзките между развитието и правата на човека;

10. оправя искане за по-добра допълняемост и съгласуваност при планирането на проекти и действия по Европейския инструмент за демокрация и човешки права (ЕИДЧП) и останалите финансови инструменти;

11. призовава ЕС да насочи своята помощ за развитие към укрепване на институционалното изграждане и развитие на гражданското общество в страните получатели, тъй като те са от решаващо значение за доброто управление, както и за гарантиране на отчетността и собствения принос към процесите на развитие; призовава за засилване на клаузите за правата на човека и поставящите условия клаузи в програмите, подкрепяни от ЕС;

12. счита, че бюджетната подкрепа следва да бъде по-тясно обвързана със състоянието на правата на човека и управлението в страните получатели; призовава отново за установяване на по-подробни критерии в тази връзка за предоставянето на бюджетна подкрепа;

13. призовава за увеличаване на финансирането за изпълнение на европейски инструменти за демокрация и права на човека, тъй като те осигуряват конкретни начини на ЕС за насърчаване на демокрацията и правата на човека в контекста на сътрудничеството му с трети страни;

14. подчертава, че ЕС следва да гарантира, че действията му в областта на политиката за развитие, укрепването на мира, предотвратяването на конфликти и международната сигурност са взаимно подкрепящи се; подчертава в тази връзка необходимостта от разработването на подходящи стратегии за страни в ситуации на нестабилност;

15. подчертава, че правото на развитие е основен елемент при разглеждане на съгласуваността на политиките за развитие;

16. призовава Европейската служба за външна дейност и Комисията да потърсят нови начини за гарантиране на по-тясното обвързване между диалога по въпросите за правата на човека със страните партньори и сътрудничеството за развитие.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

29.2.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Ricardo Cortés Lastra, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Filip Kaczmarek, Franziska Keller, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Eleni Theocharous, Patrice Tirolien, Ivo Vajgl, Daniël van der Stoep, Anna Záborská, Iva Zanicchi, Gabriele Zimmer

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Enrique Guerrero Salom, Isabella Lövin, Gesine Meissner, Cristian Dan Preda, Bart Staes, Patrizia Toia

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Zita Gurmai

(1)

COM(2011)0637.

(2)

COM(2011)0886.


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (1.3.2012)

на вниманието на комисията по външни работи

относно Годишния доклад относно правата на човека по света през 2010 г. и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на Европейския съюз и за правата на човека

(2011/2185(INI))

Докладчик: Teresa Jiménez-Becerril Barrio

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–   като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ) и незадължителния протокол към нея,

–   като взе предвид Декларацията на ООН за защита на жените и децата при бедствия и въоръжени конфликти и Резолюция № 1325 (2000) и Резолюция № 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН,

–   като взе предвид Насоките на ЕС относно насилието срещу жени и момичета и борбата с всички форми на дискриминация срещу тях,

–   като взе предвид „Документ за действие за укрепване на външното измерение на ЕС за борба с трафика на хора: към глобално действие на ЕС за борба с трафика на хора“,

–   като взе предвид Хартата на жените на Комисията,

–   като взе предвид препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно мерки за борба с дискриминацията, основана на сексуална ориентация и полова идентичност (CM/Rec(2010)5) и препоръката и резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по същата тема (съответно Препоръка 1915 и Резолюция 1728),

A. като има предвид, че правата на жените, признати от международните конвенции и правни стандарти, следва системно да се превръщат в крайъгълен камък във всички двустранни отношения, по-специално в тези с трети държави, с които ЕС е сключил споразумения за асоцииране и сътрудничество;

Б.  като има предвид, че насилието и/или дискриминацията срещу жените не могат да бъдат оправдани с никакви политически, религиозни или културни причини;

В.  като има предвид, че терминът „насилие над жени“ следва да се разбира като всяка проява на насилие, основаващо се на полов признак, което води или има вероятност да доведе до физическо, сексуално или психическо увреждане или страдание на жените, включително заплахи за извършване на такива действия, принуда или произволно лишаване от свобода, както в обществения, така и в личния живот;

Г.  като има предвид, че сексуалното насилие под формата на масови и етнически изнасилвания, трафик на хора и други форми на сексуална злоупотреба с жени и деца все още се използва като военна тактика от въоръжените сили в районите на конфликти по света, включително като „военна плячка“, a извършителите на сексуално насилие се възползват от ситуациите на конфликт, което е неприемливо; като има предвид, че изнасилванията по време на война са признати от ООН за престъпление срещу човечеството и че от 2008 г. Съветът за сигурност на ООН се ангажира да се бори срещу използването на сексуалното насилие като военна тактика;

Д. като има предвид, че значението на включването на жените и на подхода от гледна точка на пола се подчертава от факта, че когато повече жени участват в процесите на разрешаване на конфликти и изграждане на мира, те играят ключова роля в мирните преговори, като разширяват областите на възстановяване и укрепване на мира;

Е.  като има предвид, че продължават да се срещат различни форми на злоупотреба с жените, но те често не се докладват, тъй като се извършват от близки членове на семейството на жертвата;

1.  приветства Хартата на жените на Европейската комисия, която поощрява равенството между половете както на равнище на ЕС, така и на международно равнище, и Плана за действие на ЕС относно равенство между половете и овластяването на жените в областта на развитието за периода 2010–2015 г. и призовава за усилия за постигане на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) по въпросите на равенството между половете и здравословното състояние на майките;

2.  подчертава по-специално необходимостта от насърчаване на здравното образование и подходящи програми за сексуално и репродуктивно здраве, които са важна част от политиката на ЕС по отношение на трети държави в областта на развитието и правата на човека;

3.  призовава Комисията и Съвета да гарантират справедливия достъп на жените по време на конфликти до публичните системи за здравеопазване и до подходящи гинекологични и акушерски грижи съгласно определението на Световната здравна организация;

4.  изразява своята дълбока загриженост относно вкоренената дискриминация въз основа на пола и домашното насилие както в градските, така и в селските райони в някои трети държави, високото ниво на сексуално насилие и изнасилвания на жени и момичета в Южна Африка, неадекватните разследвания (които често се възпрепятстват от предубеждения, свързани с пола), пречките пред достъпа до здравеопазване и забавянията при предоставянето на лечение на жертвите;

5.  изисква правата на жените да бъдат по-добре застъпени във всички области на външната политика и финансови инструменти с оглед засилване на интегрирането на принципа за равенство между половете чрез географски и тематични програми, както и по-добра координация между инструментите; счита, че равенството между мъжете и жените и защитата на правата на жените следва да бъдат изцяло заложени във всички съответни области на външната политика на ЕС и във всички действия и програми, попадащи в рамките на тази политика;

6.  призовава Комисията и държавите членки да насърчават активно недопускането на дискриминация въз основа на пол, раса и етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация в своята външна политика, включително чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ);

7.  приветства инструментариума, приет от работната група по правата на човека към Съвета през 2010 г., имащ за цел да помага на институциите на ЕС, държавите членки, делегациите и други органи да действат бързо в отговор на нарушенията на правата на човека на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица; призовава Комисията да разгледа структурните причини за такива нарушения;

8.  отново заявява, че правата на жените следва да представляват важна част от диалозите за правата на човека, провеждани от ЕС, и от политическия диалог на ЕС с трети държави, с които са сключени споразумения за сътрудничество или асоцииране, в съответствие с клаузите за правата на човека в тези споразумения, и че участието на жените в мирните преходи – както на масата на преговорите, така и в активни роли – следва да бъде разширено; призовава Комисията и Съвета да предприемат всички подходящи мерки в случай на нарушаване на тези разпоредби;

9.  изразява дълбока загриженост относно нарастването на насилието въз основа на пола в много части на света като един от признаците на световната криза, и по-специално относно нарастващия брой убийства на жени и момичета в някои държави от Латинска Америка, които се извършват в контекста на общо насилие и структурна дискриминация; решително осъжда всички видове насилие въз основа на пола и изключителното престъпление – убийство на жени и момичета, както и преобладаващата безнаказаност на тези престъпления, която още повече насърчава убийците;

10. призовава Комисията и ЕСВД да разграничат ясно отговорностите помежду си и да координират свързаните действия на делегациите на ЕС с тези на посолствата на държавите членки в съответните страни, за да бъде превърната декларацията на заместник-председателя/върховен представител Катрин Аштън относно убийствата на жени и момичета в конкретни политики, подсигурени с достатъчно ресурси; също така призовава Комисията да предостави политическа и финансова подкрепа за работата на Интерамериканската система за права на човека по въпроса за убийствата на жени и момичета и да даде приноса си за изпълнението на нейните присъди;

11. изразява подкрепата си за държавите от Латинска Америка във връзка с изпълнението на техните задължения относно дължимата грижа в областта на предотвратяването, наблюдението, разследването и съдебното преследване на убийствата на жени и момичета, налагането на санкции и предоставянето на обезщетения в случаи на такива убийства; призовава Комисията да поставя редовно тази тема в рамките на политическия диалог, по-специално на съществуващия диалог по правата на човека, и да предложи сътрудничество в търсенето на средства за премахване на насилието срещу жени и убийствата на жени и момичета в контекста на партньорството между двата региона;

12. във връзка с това настоятелно призовава Комисията и Съвета да продължават да насърчават трети държави да включат в законодателството си изрични разпоредби относно правата на жените, да гарантират спазването на тези права и да внедрят политики и механизми, които да отчитат разликите между половете и да спомагат за по-широкото включване на жените в процеса на вземане на решения в обществения живот, независимо от това, дали в политическата, икономическата или социалната сфера;

13. призовава Комисията да постави въпроса за правата на жените на централно място в преговорите с всички страни кандидатки без изключение, да припомни на турските органи, че продължаващите тежки случаи на насилие срещу жени, включително убийствата на честта и ранните и насилствените бракове, продължават да бъдат сериозен проблем за Турция, да престане да пренебрегва неефективността на средствата за правна защита и снизходителността и неуспеха на турските органи по отношение на ефективното наказание на извършителите, да призове настоятелно турското правителство да ускори реформите, да въведе програми за равенство между половете и против насилието на всички равнища на образователната система и да обучи служители на публичната администрация, полицията, съдебната власт и гражданското общество, както и да изиска от Турция да изпълни ефективни политики за предотвратяване, защита и наказателно преследване и да постигне осезаем напредък по отношение на зачитането и спазването на правата на жените; освен това настоява, че Турция следва да изпълнява своите международни задължения, като например Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Програмата за действие от Кайро, Платформата за действие от Пекин и Декларацията на ООН за целите на хилядолетието за развитие;

14. призовава Комисията и държавите членки да разгледат на международно равнище въпросите за насилието срещу жени и свързаното с пола измерение на нарушенията на правата на човека, по-конкретно в контекста на двустранните споразумения за асоцииране и международните търговски споразумения, които са в сила и в процес на договаряне;

15. подчертава факта, че целите на политическия диалог следва също така да включват отказ от всички резерви във връзка с Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминацията по отношение на жените (КПДЖ) и ратифицирането на нейния незадължителен протокол от всички партньорски държави;

16. признава положителната роля на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) при защитата на правата на жените и на защитниците на правата на жените и приветства организираните регионални и тематични кампании за повишаване на осведомеността като част от борбата срещу стереотипите, дискриминацията и домашното насилие в съответствие с Насоките на ЕС относно насилието срещу жени и момичета, сексуалното насилие срещу жените по време на конфликти, насилствени и ранни бракове, генитално осакатяване на жени и участие на жените в процеса на демократизация;

17. въпреки това призовава Комисията да прилага и по-нататък ЕИДПЧ, така че да бъдат обхванати всички форми на физическо, социално и психологическо насилие срещу жените, както и да разработи мерки за укрепване на правата на жените и тяхното място в обществото;

18. подчертава необходимостта от по-големи усилия за премахване, както в основата, така и на равнище политики, на всички форми на генитално осакатяване на жени и всички традиции и практики, които нараняват жените или малките момичета, като изтъква факта, че подобни практики представляват тежко нарушение на правата на човека и физическата неприкосновеност на жените и момичетата, и призовава държавите членки да приемат инициативата на ООН за установяване на световен ден срещу гениталното осакатяване на жени;

19. подкрепя дейността на всички жени по света, които се борят за правата на жените, като по-специално отбелязва неотдавнашните събития в Саудитска Арабия, където все по-голям брой жени управляват автомобили и се стремят към равенство;

20. призовава Комисията и държавите членки да преразгледат и значително да подобрят разпоредбите, посочени в предложението за нова многогодишна финансова рамка за периода 2014–2020 г., с оглед на равенството между половете в контекста на външните отношения;

21. призовава Комисията да създаде Европейска обсерватория за насилието срещу жени;

22. припомня, че Директива 2004/81/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. за издаване на разрешение за пребиваване на граждани на трети страни, които са жертви на масови изнасилвания, трафик на хора и други форми на сексуална злоупотреба с жени и деца или са били обект на помощ за незаконна имиграция и които сътрудничат с компетентните органи, и Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава са полезни инструменти за защита на жертвите на трафика и следва да се прилагат в пълна степен;

23. подчертава, че неизпълнението на задължението да се регистрират деца, по-специално момичета, е първият отказ да бъдат признати техните права; поради това призовава Комисията да подкрепи регистрирането на ражданията в трети държави, където това е необходимо; подчертава необходимостта от популяризиране на признаването на правата на майките да получават защита и подкрепа и да се грижат за децата си и да ги отглеждат, наред с необходимостта от подобряване на здравето и икономическата сигурност на жените;

24. призовава за по-сериозно внимание и по-добро финансиране за програмите, които целят гарантиране на достъп до образование за всички момичета (като се има предвид, че задържането на момичетата в системата на образованието представлява крайъгълен камък за изграждането на общества с по-голямо равенство между половете), насърчаване на икономическата независимост на жените и намаляване на сексуалната експлоатация на момичетата и жените по целия свят;

25. подчертава, че работата за постигане на по-добър достъп до сексуални и репродуктивни права и здравеопазване представлява важна част от защитата на правата на жените; във връзка с това призовава ЕС да засили работата си за постигане на Целите на хилядолетието за развитие по отношение на подобряване на майчиното здраве, включително чрез достъп до информация, съвременни противозачатъчни средства и широк диапазон от репродуктивни здравни услуги; настоятелно призовава Комисията да се стреми към тази цел във всички свои действия в областта на международната политика за развитие;

26. признава ролята на ЕИДПЧ и други инструменти за изграждане на демокрацията в трети държави и припомня, че демокрацията предполага пълноценното участие на жените в обществения живот, както стана видно от ситуацията, последвала Арабската пролет, и както е постановено в международни и регионални инструменти, като Протокола за правата на жените в Африка към Африканската харта за правата на човека и народите;

27. подкрепя Комисията в областта на здравеопазването, по-специално с оглед на превенцията на ХИВ и СПИН и изисква Комисията да подчертава необходимостта от здравно образование, по-специално за бременните и кърмачките;

28. приветства присъствието на експерт по въпросите на равенството между половете в повечето мисии на ЕС за наблюдение на избори и вниманието, което се отделя на участието на жените в изборния процес, и призовава да се предприемат необходимите мерки за гарантиране на включването им във всички мисии на ЕС за наблюдение на избори;

29. призовава заключенията на докладите на мисиите на ЕС за наблюдение на избори относно политическото участие на жените в изборния процес да бъдат включени в географски и тематични програми в засегнатите страни;

30. приветства създаването на „ООН Жени“ и призовава ЕС да работи в тясно сътрудничество с тази институция на международно, регионално и национално равнище с цел прилагане на правата на жените;

31. Подчертава факта, че жените трябва да разполагат с контрол върху сексуалните и репродуктивните си права, по-специално благодарение на улеснен достъп до противозачатъчни средства и аборт; подчертава, че правото на репродуктивно здраве е неделима част от правата на човека; подчертава, че правото на репродуктивно здраве се основава на признаването на основното право на всички двойки и индивиди да решават свободно и отговорно относно броя, разликата във възрастта и времето на раждане на техните деца и да разполагат с информацията и средствата за това, както и правото на най-висок стандарт на сексуално и репродуктивно здраве, включително правото на всички да вземат решения относно репродукция без дискриминация, принуда и насилие (определение на СЗО);

32. категорично подкрепя включването на съветници или контактни звена по въпросите на равенството между половете в делегациите на ЕС и в мисиите по Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и призовава ВП/ЗП да им предостави адекватни ресурси и правомощия;

33. призовава за конкретна помощ от страна на Европейския институт за равенство между половете (ЕИРП) по отношение на събирането, обработването и разпространението на ефективни практики за интегриране на въпросите на равенството между половете в изпълнение на показателите от Пекин в областта на правата на жените;

34. ангажира се да включва въпросите за правата на жените по-системно в своите дебати и резолюции относно правата на човека, както и да използва мрежата на наградата „Сахаров“ и по-специално жените, носителки на тази награда, за да се застъпва за правата на жените по света;

35. призовава Европейската комисия да се бори с така наречения „полово селективен аборт“, убийствата на бебета от женски пол и други вредни традиции – все още съществуващи в много общества – които популяризират представата, че дъщерите са бреме за семейството, а синовете спомагат за финансовото му оцеляване; призовава Комисията да използва своя бюджет за развитие и помощи за тази цел;

36. призовава Комисията да работи за предотвратяване на избора на пол въз основа на полови предубеждения, не чрез ограничаване на достъпа до репродуктивни здравни услуги и технологии, а чрез по-големи усилия за прекратяване на структурната дискриминация на жените и момичетата, включително чрез отмяна на законодателството, водещо до полова дискриминация, чрез овластяване на жените и момичетата чрез образование, и като разгледа политиките по отношение на наследяването, зестрите, финансирането на живота в напреднала възраст, други въпроси, свързани с личната сигурност, и политиките за определяне на фамилното име;

37. призовава Комисията да насърчава активното участие на НПО, занимаващи се с насърчаването на правата на жените и условията за тях, във всички програми за сътрудничество и развитие;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.2.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

2

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Edit Bauer, Andrea Češková, Edite Estrela, Iratxe García Pérez, Sophia in ‘t Veld, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Nicole Kiil-Nielsen, Silvana Koch-Mehrin, Constance Le Grip, Astrid Lulling, Elisabeth Morin-Chartier, Siiri Oviir, Raül Romeva i Rueda, Joanna Senyszyn, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Britta Thomsen, Angelika Werthmann, Marina Yannakoudakis, Anna Záborská, Inês Cristina Zuber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Vilija Blinkevičiūtė, Kent Johansson, Christa Klaß, Kartika Tamara Liotard, Ana Miranda, Мария Неделчева, Katarína Neveďalová, Antigoni Papadopoulou, Sirpa Pietikäinen


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.3.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

45

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Frieda Brepoels, Mário David, Michael Gahler, Ana Gomes, Andrzej Grzyb, Richard Howitt, Anna Ibrisagic, Liisa Jaakonsaari, Nicole Kiil-Nielsen, Евгени Кирилов, Андрей Ковачев, Eduard Kukan, Vytautas Landsbergis, Krzysztof Lisek, Francisco José Millán Mon, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Norica Nicolai, Ria Oomen-Ruijten, Ioan Mircea Paşcu, Alojz Peterle, Bernd Posselt, Fiorello Provera, Libor Rouček, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Nikolaos Salavrakos, Jacek Saryusz-Wolski, György Schöpflin, Werner Schulz, Marek Siwiec, Charles Tannock, Inese Vaidere, Geoffrey Van Orden, Boris Zala

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Laima Liucija Andrikienė, Corina Creţu, Andrew Duff, Kinga Gál, Elisabeth Jeggle, Barbara Lochbihler, Emilio Menéndez del Valle, Надежда Нейнски, Marietje Schaake, Alf Svensson, Traian Ungureanu, Janusz Władysław Zemke

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

María Auxiliadora Correa Zamora, Leonidas Donskis

Последно осъвременяване: 11 април 2012 г.Правна информация