Процедура : 2011/2066(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0138/2012

Внесени текстове :

A7-0138/2012

Разисквания :

PV 21/05/2012 - 19
CRE 21/05/2012 - 19

Гласувания :

PV 22/05/2012 - 6.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2012)0212

ДОКЛАД     
PDF 264kDOC 169k
12 април 2012 г.
PE 472.319v02-00 A7-0138/2012

относно 2020 г.: Перспективи за жените в Турция

(2011/2066(INI))

Комисия по правата на жените и равенството между половете

Докладчик: Emine Bozkurt

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно 2020 г.: Перспективи за жените в Турция

(2011/2066(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Конвенцията за премахване на дискриминацията по отношение на жените (CEDAW) и Факултативния протокол към нея, които съставляват част от международното право и по които Турция е страна съответно от 1985 г. и 2002 г., и като взе предвид член 90 от Конституцията на Турция, който гласи, че международното право има предимство пред турското национално право,

   като взе предвид конвенциите на Съвета на Европа, като Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие,

   като взе предвид Документ 11372 и Препоръка 1817(2007) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, озаглавени „Парламенти, обединени в борбата с домашното насилие срещу жените – средносрочна оценка на кампанията“,

–   като взе предвид достиженията на общностното право в областта на правата на жените и равенството между половете,

–   като взе предвид решението на Европейския съвет от 17 декември 2004 г. за откриване на преговори с Турция за присъединяване към Европейския съюз,

–   като взе предвид доклада на Комисията за напредъка на Турция през 2010 г. (SEC(2010)1327),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2010-2011 г.“ (COM(2010)0660),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010) 2020),

–   като взе предвид своите резолюции от 6 юли 2005(1) г. и от 13 февруари 2007 г.(2) относно ролята на жените в обществения, икономическия и политическия живот в Турция,

–   като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно Доклада за напредъка на Турция за 2010 г.(3),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (А7-0138/2012),

А. като има предвид, че Турция, страна кандидатка, е задължена да спазва достиженията на правото на ЕС и да зачита правата на човека, включително правата на жените и равенството между половете, като има предвид, че Турция е приканена да продължи да изпълнява и контролира изпълнението на законодателната реформа, както и да организира дейности за повишаване на осведомеността с цел борба с насилието срещу жените, включително домашното насилие;

Б.  като има предвид, че политиката на равенство между половете има голям потенциал за постигане на целите на „Европа 2020“ чрез принос за растежа и пълната трудова заетост;

В.  като има предвид, че Турция отбелязва ограничен напредък в подобряването и прилагането на законодателната рамка с цел гарантиране на равно участие на жените в социалния, икономическия и политическия живот;

Г.  като има предвид, че Комисията подчерта в своите доклади относно напредъка на Турция за 2010 и 2011 г., че е необходимо усилията за превръщане на съществуващата законодателна рамка в политическа, социална и икономическа действителност да продължат и занапред; като има предвид, че освен това Комисията заяви, че равенството между половете, борбата с насилието срещу жени, включително убийствата на честта, ранните и принудителните бракове, продължават да бъдат основни предизвикателства за Турция; като има предвид, че равенството между половете, правата на жените и интегрирането на принципа на равенство между половете следва да бъдат закрепени в новата конституция на Турция, която предстои да бъде изготвена;

Д. като има предвид, че има особена необходимост от съгласувани и координирани действия в областите на насилието срещу жените, образованието, заетостта и представителството на национално и местно равнище;

Законодателство, координация и гражданско общество

1.  призовава турското правителство към спазване и засилване на принципите на равенство и правата на жените при приемането и изменението на законодателната рамка, включително планирания процес за приемане на нова конституция;

2.  като има предвид, че икономическата и социалната изостаналост на регионите в неравностойно положение в Турция, както и проблемите, произтичащи от имиграцията, бедността и преобладаващите патриархални социални структури, задълбочават проблемите на жените и подкопават тяхната позиция; призовава да се наблегне повече на необходимостта от отчитане на регионалните различия, когато се предприемат мерки по отношение на правата на жените, и от съответно формиране на политиките, като същевременно се признават, че проблемите и неравенствата, пред които са изправени жените от кюрдски произход, като цяло са още по-големи; призовава турското правителство да се ангажира във всички необходими реформи и да сътрудничи с местните съвети, за да гарантира, че всички жени, включително тези от кюрдски произход, се ползват с равни права;

3.  приветства назначаването на новия министър на семейната и социалната политика и създаването на комисия за равни възможности на жените и мъжете в турския парламент, която полага успешни усилия да провежда разследвания, да изготвя доклади и да провежда консултации с кръг от организации, включително с неправителствени организации (НПО), във връзка с важни въпроси, като например насилието срещу жени и браковете между деца;

4.  подчертава значението на ефективната координация за осигуряването на интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете; във връзка с това приветства усилията, които полага турското правителство за засилване на сътрудничеството между държавните институции по отношение на интегрирането на принципа на равенство между половете; насърчава турското правителство да приеме по-нататъшни стратегии – с активното и недискриминационно участие на гражданското общество, имащи за цел да се гарантира и ефективно да се наблюдава прилагането на пълно равенство, включително заличаването на разликата в заплащането на жените и мъжете, и да приложи на практика резултатите от това сътрудничество;

5.  подчертава необходимостта от прилагане на практика в цялата страна на съществуващото законодателството, имащо отношение към равенството между половете, като се отделят достатъчни финансови и човешки ресурси и се осигури последователност и като се разработят механизми за наблюдение, основаващи се на ясни и измерими цели;

6.  призовава турското правителство да признае важността на участието на гражданското общество в разработването и прилагането на политики за равенство между половете и да гарантира участието на НПО на централно и местно равнище с оглед постигането на най-благоприятни политики за жените;

7.  приветства напредъка на Турция в регистрирането на всяко дете при раждането му, като процентът на тази регистрация понастоящем е 93%; подчертава необходимостта от последователно и систематично събиране на статистически данни, свързани с пола, с цел наблюдение на напредъка в сферата на прилагането на законодателството или на празнотите в националното законодателство;

8.  желае да узнае какъв напредък е постигнало турското правителство в признаването на правата на лесбийките, хомосексуалистите, бисексуалните и транссексуалните лица в обществения живот;

Насилие срещу жени

9.  подчертава, че съгласно официалните данни на Турския статистически институт 39% от турските жени са били подложени на физическо насилие в някакъв момент от живота си; изразява дълбоката си загриженост относно редовността и жестокостта на насилието срещу жени, включително убийствата на честта, ранните и принудителните бракове, и неефективността на съществуващите средства за правна защита, както и относно снизходителността на турските органи по отношение на наказанията за извършителите на престъпления, основаващи се на пола;

10. призовава турското правителство да предприеме по-ефективни действия за борба с убийствата на честта под формата на законодателни, правни и финансови мерки с цел да се предотвратят такива убийства и да се накажат извършителите, както и всички членове на семейството, които мълчаливо одобряват насилието срещу жените, по-специално в случаите на убийства на честта, и да се окаже помощ на жертвите; отправя въпрос към турското правителство дали броят на жертвите е намалял през годините след изменението в Наказателния кодекс на Турция, с което „убийството на честта“ се класифицира като отегчаващо вината обстоятелство в случай на убийство; отправя също така въпрос колко често съдии са се произнасяли по дела, свързани с „убийства на честта“, и какви са били съответните наказания;

11. призовава правителството да извърши проучване относно рязкото нарастване на случаите на самоубийства сред жени в източна Турция и да предприеме задълбочено разследване на явлението „самоубийство на честта“, както и да предостави помощ и подкрепа на жени, върху които се оказва натиск от семействата и близките им, с оглед предотвратяване на ситуации, в които вместо извършване на убийства на честта семействата подтикват жените към извършване на самоубийство;

12. счита, че всяко насилие срещу жени е неприемливо; призовава турското правителство да приеме и прилага политика на нулева толерантност към насилието срещу жени чрез приемане, контрол и прилагане на подходящо законодателство за защита на жертвите, за наказване на извършителите и за предотвратяване на насилието;

13. подчертава, че е необходимо изменение на закон № 4320 относно защитата на семейството и че това изменение следва да гарантира широко приложно поле, ефективни средства за правна защита и защитни механизми, както и строго и незабавно прилагане на правната рамка, без отстъпки, с цел да се изкорени насилието срещу жени и да се въведат възпиращи и строги наказания срещу извършителите на насилие срещу жени; подчертава необходимостта от инкриминиране на домашното насилие срещу жените, включително на изнасилването в брака, от приемане на необходимите разпоредби за отстраняване на склонни към насилие съпрузи или партньори и от гарантиране на жертвите на ефективен достъп до съдилищата и мерките за защита;

14. изисква от турското правителство да разработи система за наблюдение със сравнителни критерии и срокове за изпълнението на Националния план за действие за борба с насилието срещу жени, както и да поеме сериозен ангажимент, благодарение на който планът да бъде финансиран в достатъчна степен;

15. застъпва се за напреднало обучение на полицейски служители, здравен персонал, съдии, прокурори, религиозни служители и други лица на официални постове по предотвратяване на домашно насилие; с цел да бъдат допълнени тези усилия още веднъж отбелязва необходимостта от механизъм за идентифициране и разследване на лицата, които не защитават и не подпомагат жертвите, както и за отпускане на достатъчно бюджетни средства за мерките за защита;

16. приветства създаването на специализирано бюро по домашното насилие в рамките на Главната прокуратура в Анкара; подчертава, че чрез гарантирането на това, че целият правен процес в случаите на насилие срещу жени се води от прокурори, които са експерти по домашно насилие, и чрез предоставянето на това бюро на правомощието да издава на полицията преки заповеди с незабавно действие за задържане на извършителите и защита на жертвата, включително незабавно изпълнение на заповедите за осигуряване на защита и прехвърляне в домове за жени, това бюро постигна значителна стъпка напред в борбата с насилието срещу жени, защитата на жертвите и наказването на извършителите; с цел да се разшири прилагането на това равнище на защита, така че да обхване цялата страна, призовава турското правителство да създаде във всички провинции в страната специализирани бюра в прокуратурите, които да се занимават с домашното насилие;

17. призовава турското правителство да гарантира ефективен достъп на жертвите до подходяща правна информация, правна помощ и подходящи съдебни производства, чрез които те да могат да получат справедливост по такъв начин, че да организират защитата на правата си без заплаха от по-нататъшно насилие;

18. подкрепя становището, че механизмите за защита следва да бъдат еднакво достъпни за жените от имигрантски произход, които са изправени пред допълнителни проблеми (като езикови бариери, изолация в рамките на семейството и др.);

19. приветства инициативите на турското правителство за реорганизиране на системата от домове за жени в консултация с всички заинтересовани страни; отбелязва, че съществуващите 65 домове за жени, жертва на насилие, не отговарят на нуждите на население от около 70 милиона; призовава турското правителство да създаде достатъчен брой домове за жени, разпределени равномерно в цялата страна, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие от 11 май 2011 г., като по този начин изпълни целите, които то самото си е поставило със Закона за общините, и да създаде дом за жени във всяка община с най-малко 50 000 жители; отбелязва, че домовете трябва да бъдат разпределени в цялата страна, с подходящ баланс между селските и градските региони; подчертава значението на въвеждането на механизми за повишаване на сигурността, капацитета и наблюдението в съществуващите домове, на налагането на наказание в случай на неспазване, на наемането на добре обучени и добре платени социални работници и на гарантирането, чрез курсове за професионално обучение и други услуги, че жените в домовете придобиват подходящи умения, за да изградят нов живот за себе си и своите деца; подчертава важността на неразкриването на местоположението на тези домове за безопасността на жертвите;

20. подчертава значението на лечението на мъже, склонни към насилие; във връзка с това предлага мъжете, срещу които е издадена ограничителна заповед, да бъдат ресоциализирани от бюра за пробация;

21. приветства откриването на телефонни линии за помощ и създаването на центрове за мониторинг на жени, в които жертвите на насилие, основаващо се на пола, получават медицинска помощ и психологически консултации по време на съдебните процеси с цел да се предотврати повторното преследване на жертвите;

22. призовава турското правителство да криминализира принудителните бракове и да привлече чрез информационни кампании вниманието на жените и мъжете към правото на свободен избор на партньор; подчертава значението на повишаването на информираността в училищата и сред родителите относно незаконния характер на принудителните бракове;

23. изразява дълбока загриженост относно по-ниския правен статус на неомъжените жени, разведените жени, жените, сключили незаконни ислямски бракове, и жените от малцинствени групи;

24. изтъква значението на поощряването на уважението към жените, участващи в религиозни малцинства, и на насърчаването на диалога между различните вероизповедания;

Образование

25. подчертава значението на образованието за засилване на правата и ролята на жените и за гарантиране на интегрирането на принципа на равенство между половете на всички равнища на образованието;

26. отбелязва, че правото на образование е право на човека съгласно член 26 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от 10 декември 1948 г.;

27. приветства факта, че участието на момичетата в началното образование (1-8 клас) се е увеличило и че различията между половете в началното образование вече са почти заличени; изразява съжаление обаче, че различията между половете в средното образование леко са се увеличили и настоятелно призовава турското правителство да предприеме всички необходими действия за намаляване на тези различия и да въведе допълнителни мерки, за да се гарантира посещението на училище от всички деца;

28. призовава в рамките на образователната система да се насърчават училищата за професионално обучение, които дават на жените възможността да изучат занаят или да се обучат за упражняване на професии в сектора на услугите;

29. призовава турското правителство да се бори срещу сексуалната експлоатация, сексуалната злоупотреба, домашното насилие, бедността, неграмотността и експлоатацията на момичета и да предостави равни възможности за достъп до образование, без да се правят разграничения въз основа единствено на възрастта, езика, етническата принадлежност или пола;

30. изразява своята загриженост за това, че делът на децата във възрастовата група от 0 до 5 години, посещаващи предучилищни занимания, е все още много нисък, както и поради липсата на напредък по отношение на осигуряването на грижи за децата и на институции за предучилищно образование; настоятелно призовава турското правителство да разпредели достатъчно средства за разширяване на услуги на достъпни цени, свързани с грижи за децата, за тази възрастова група; освен това го призовава да измени своята уредба относно центровете за грижи за деца, която задължава работните места, на които работят над 150 жени, да предоставят безплатни грижи за деца, тъй като тази разпоредба отразява дискриминационното отношение, което предполага, че отглеждането на децата е отговорност единствено на жените и оказва отрицателно влияние върху решенията на предприятията по отношение на наемането на повече жени;

31. призовава турското правителство да увеличи усилията си и кампаниите за повишаване на информираността с оглед изкореняване на неграмотността и бедността сред милионите жени, по-специално сред жените от кюрдски произход, жените от имигрантски и ромски общности, и да обърне специално внимание на жените, живеещи в селските райони;

32. приветства инициативите на турското правителство, например Проекта за намаляване на социалния риск (обвързан с условия трансфер на средства в брой), който включва изплащане на нуждаещи се семейства на определена сума за всяко дете, което посещава начално и основно училище; отбелязва, че сумата, която се предоставя на семействата, е по-висока за момичетата, отколкото за момчетата, и че тази сума се дава на майките; приветства факта, че тази мярка е насочена едновременно към преодоляването на проблемите, свързани с училищното образование на момичетата, и към овластяването на жените в рамките на семейната структура; отбелязва въпреки това, че преждевременното напускане на училище продължава да бъде повод за загриженост, особено при семействата на сезонните работници мигранти и децата от ромски произход, и призовава турското правителство да подкрепя и използва пълноценно системата за ранно предупреждение по отношение на децата, изложени на риск от преждевременно напускане на училище, и да премахне регионалните различия в рамките както на началното и основното, така и на средното образование;

33. подчертава, че проблемът, свързан със стереотипните представи за половете, може да се преодолее най-успешно в рамките на образователната система; поради това приветства създаването на комисия по равенството между половете в рамките на Министерството на образованието; признава неговите усилия за премахване на сексисткия език, изображения и изрази от учебните материали; отбелязва обаче, че премахването на неравното третиране на половете в учебниците във всички нива на образованието и обучението изисква допълнителни усилия и поради това отправя искане към турското правителство да извърши преглед на постигнатия напредък по отношение на премахването на неравното третиране на половете в учебните материали;

34. призовава всички институции за висше образование да направят задължителни курсовете за равенство между половете в учебната програма за бъдещи учители и турското правителство да включи тази тема в програмите за обучение на работното място на учители;

35. подчертава, че с цел да се гарантира участието на момичетата в задължителната степен на основно образование и за да се предотврати лишаването им от шанс да следват или принуждаването им да сключват ранни бракове, от съществено значение е, както е понастоящем, цялостната официална система на задължително основно образование да се състои от блок, който не може да бъде заместен с открито обучение или дистанционно образование; във връзка с това изразява загриженост относно настоящото законодателно предложение, което увеличава задължителното образование от 8 на 12 години, но същевременно има за цел въвеждането на възможност за избор на алтернативи за открито обучение след първите четири години от основното образование;

Участие в пазара на труда

36. подчертава твърде слабото участие на жените в работната сила в Турция, което е много под целевите стойности, предвидени в стратегията „Европа 2020“, и призовава турското правителство да изготви национален план за действие за осигуряване на по-голямото участие на жените на пазара на труда;

37. призовава за предприемане на допълнителни действия в рамките на схемата „Активни мерки за пазара на труда“, която има за цел да ограничи безработицата сред жените и младите хора; призовава турското правителство да отпусне допълнително финансиране от своя бюджет за подпомагане на безработните жени да намерят работа;

38. призовава турското правителство да изразходва финансирането от ЕС за проектите, осъществявани в Турция, по възможно най-ефективен начин; призовава Комисията да извърши финансов и правен анализ на ефективността на изразходването на средствата;

39. настоятелно призовава за прилагане на циркулярно писмо 2010/14 на министър-председателя относно увеличаването на заетостта сред жените и постигането на равни възможности; във връзка с това привлича вниманието към стратегиите и мерките на ЕС, насочени към постигане на балансирано и справедливо представителство на жените на ръководни длъжности;

40. призовава турското правителство да поощри активното участие на жените на пазара на труда чрез насърчаване, наред с другото, на мерки за гарантиране на по-добри условия на труд, равно заплащане за равен труд, учене през целия живот, гъвкаво работно време и справедливи съвместяване на семейния и професионалния живот;

41. отбелязва, че Турция наскоро подобри законодателството си относно отпуска по майчинство (като го увеличи от 12 на 16 седмици), като отпуск по бащинство съществува само за държавните служители, но не и за останалите работници и служители, и че широко приложима система за отпуск за гледане на дете е от съществено значение, за да се гарантира, че родителите споделят правата и отговорностите по отношение на отглеждането на децата и за да се намали неравенството между половете на пазара на труда; призовава турското правителство да създаде система за отпуск за гледане на дете за всички работници и служители, който да позволи на бащите да изпълняват своите равни отговорности за отглеждането на децата;

42. насърчава жените да създадат свои собствени предприятия, като използват финансирането, предоставено в рамките на схеми за отпускане на заеми като Програмата за отпускане на заеми за малките предприятия, и да се възползват от програмите за обучение в рамките на KOSGEB (организация на развитие на МСП);

43. подчертава значението на борбата срещу всички форми на дискриминация на работното място, включително срещу дискриминацията, основана на пола, в сферата на наемането на работа, професионалното развитие и паричните стимули; отново отправя своето искане към турското правителство да събира актуални и точни статистически данни;

44. подчертава значението на предоставянето на специални курсове за обучение, финансиране и техническа помощ на безработните жени служители и жени предприемачи, за да се гарантира наличието на равни възможности за достъп до пазара на труда;

45. подчертава, че неотдавнашното разширяване на обхвата на законодателството за отпуска по майчинство (който се удължава от дванадесет на шестнадесет седмици) следва да бъде последвано от повишаване на заплащането, с цел да се предоставят по-добри гаранции, че семействата и жените не са ощетявани финансово поради това, че имат деца;

46. настоятелно призовава турското правителство да разпредели средства за създаване на широко достъпни заведения за грижи за децата, възрастните и лицата с увреждания на достъпни цени, за да се увеличи заетостта сред жените;

47. отбелязва ниския процент на участие на жените в синдикалните организации и особено в техните управителни съвети; подчертава значението на увеличаването на достъпността на синдикалните дейности, за да се постигне по-голямо участие сред жените;

48. подчертава факта, че жените в много случаи работят при лоши условия, в семейни предприятия без регистрация и без заплащане и че поради това те се превръщат в жертви и са експлоатирани; призовава турското правителство да предприеме всички необходими действия за борба срещу сивата икономика;

Участие в политиката

49. приветства увеличаването на броя на жените членове на турския парламент от 9,1 % след изборите през 2007 г. на 14,3 % след изборите през 2011 г.; при все това отбелязва, че този процент все още е нисък и призовава за нов закон за политическите партии и изборите, който да въведе задължителна система на квоти, гарантираща справедливо представителство на жените в избирателните списъци; изразява загриженост във връзка с като цяло ограниченото представителство на турските жени в политиката, на ръководните позиции в държавната администрация и в политическите партии;

50. подчертава необходимостта от преразглеждане от турското правителство и политически партии на действащия закон за изборите с оглед на равното и демократично участие на мъжете и жените в политиката, включително за по-балансирано представителство на жените на избираеми позиции в изборните бюлетини;

51. насърчава всички турски политически партии да приемат всеобхватни стратегии за равенство между половете и вътрешни правила, гарантиращи присъствието на жените на всички равнища;

52. изразява загриженост относно много ниския процент на политическо участие на жените на местно равнище и приканва всички политически партии да гарантират, че това положение ще се промени на местните избори през 2014 г.; с оглед на факта, че в едва 1 % от турските общини кметовете са жени, и с оглед на произтичащата от това необходимост да се насърчи участието на жените в политиката, не на последно място на местно равнище, призовава да се въведе система с квоти за жените по отношение на избирателните списъци;

Перспективи 2020 г.

53. приканва Турция, като страна кандидатка за членство в ЕС, да подкрепи целите на стратегията „ЕС 2020“ и да създаде условията за по-активното участие на жените на пазара на труда;

54. призовава Комисията да постави на централно място въпроса за правата на жените при преговорите с Турция; подчертава значението на изпълнението от Турция на нейните правни и политически задължения, произтичащи от достиженията на правото на ЕС и съответните решения на ЕС и ЕСПЧ, с цел да се улесни отварянето на глава 23 от преговорите за присъединяване относно съдебната система и основните права, в подкрепа на реформите в Турция относно правата на жените съгласно въпросната глава;

55. призовава Турция да изпълни задълженията си, произтичащи от Споразумението за асоцииране ЕО-Турция и от допълнителния протокол, който Турция за шеста поредна година все още не е приложила, за да докаже действителния си ангажимент да се превърне в пълноценна плуралистична демокрация, в основата на която са заложени зачитането и защитата на правата на човека и основните свободи както на мъжете, така и на жените;

56. подчертава, че един от критериите за отварянето на глава 19 от преговорите за членство относно социалната политика и заетостта, която е от голямо значение за подобряването на социалното и икономическото положение на жените и за увеличаването на присъствието им на пазара на труда, е Турция да представи на Комисията план за действие за изпълнение на достиженията на правото в областта, попадаща в обхвата на глава 19, включително приемането на подход за интегриране на принципа на равенство между половете; предлага генералната дирекция отговаряща за положението на жените, да участва активно в този процес;

57. подчертава, че положителната програма, въведена от Комисията с цел допълване на преговорите за присъединяване с Турция, следва да бъде използвана като водещ форум за насърчаване на правата на жените и равенството между половете в Турция; призовава Комисията да гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички работни групи в рамките на положителната програма;

58. подчертава значението на извършването на нова оценка на съществуващите строги ценности по отношение на ролята на жените в социалната структура и подчертава, че в крайна сметка е необходима промяна в манталитета, за да се приложи на практика законодателната рамка;

59. призовава за организирането на кампании за повишаване на информираността, насочени към цялото общество и фокусиращи се върху правата на жените и равенството между половете, предотвратяването на насилието, основано на пола, осъждането на убийствата на честта и неравното третиране на половете в медиите;

60. призовава социалните партньори да участват активно в насърчаването на правата и ролята на жените в рамките на стопанския, обществения и политическия живот, както и във включването на жените в диалога между социалните партньори;

61. призовава турското правителство да въведе на всички равнища на образование задължителни програми за равенство и толерантност между половете;

62. предлага стартирането на национален проект, който да обединява жени и мъже като модели за подражание и млади жени и мъже в дебат относно бъдещето на Турция, така че жените и мъжете от всички възрастови групи и политически убеждения да могат да работят съвместно относно стратегия за успешното трансформиране на обществото, което е с патриархална структура, в общество, в което участието на жените в политическия, икономическия и обществения живот е справедливо и се приема от обществото;

63. признава, че промяна в манталитета никога не може да бъде извършена без участието и ангажираността на мъжете, и поради това призовава турското правителство да организира публични дебати за размяна на мнения между жените и мъжете от всички прослойки на турското общество като средство за справяне с причините за насилието, основано на пола, и в крайна сметка за постигане на истинско равенство между половете;

64. изразява убеждението си, че следва да се обърне специално внимание на овластяването на жените в по-слабо развитите региони на Турция; във връзка с това приветства проектите на турското правителство като например тези, които предлагат курсове за професионално обучение в рамките на CATOM (многоцелеви обществени центрове) в югоизточната част на Турция, но подчертава също така необходимостта от повече инициативи за зачитане и насърчаване на правата на всички жени, като акцентът се поставя по-специално върху социалното приобщаване и овластяване на жените в селските райони, безработните жени и жените, живеещи в бедност;

65. изразява убеждението си, че ако Турция желае да изпълнява ролята на еталон за държавите, участвали в „Арабската пролет“, тя следва да продължи с решителност да осъществява своите реформи и да гарантира прилагането на гласуваното законодателство; припомня, че Турция трябва да постигне осезаеми и конкретни резултати при прилагането на принципа на равенство и зачитане на правата на жените;

66. подчертава изключително важната роля на медиите за утвърждаване на правата на жените и насърчава включването на равенството между половете в обучението на работното място на медийните организации; подчертава значението на представянето на образ на жените в медиите, който избягва стереотипите, свързани с пола;

67. подчертава значението на бюджетирането, съобразено с фактора пол, тъй като без подходящи средства не могат да се приложат никакви реформи;

68. призовава Турция да увеличи своите усилия, насочени към провеждане на всеобхватни реформи, да изпълни критериите от Копенхаген в името на собственото си модернизиране и да създаде атмосфера на взаимно разбирателство и уважение с всички 27 държави-членки на ЕС, като по този начин създаде възможност за обмен на най-добри практики в областта на равенството между половете с всички, който да принесе ползи на жените в Турция;

69. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, генералния секретар на Съвета на Европа, ООН Жени, генералния директор на Международната организация на труда и на правителството и парламента на Турция.

(1)

              ОВ C 157E, 6.7.2006 г., стр. 385.

(2)

              ОВ C 287E, 29.11.2007 г., стр. 174.

(3)

              Приети текстове, P7_TA(2011)0090.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Докладчикът изготви своя доклад въз основа на преглед на документи и интервюта.

Извършеното проучване на документи включваше анализ на широк набор от данни и становища, събрани от различни източници от правителството и гражданското общество, както и на законодателството в областта на правата на жените.

Освен редовните контакти, които докладчикът вече има с различни заинтересовани страни благодарение на дългогодишната си ангажираност с женското движение в Турция, тя също така проведе интервюта, специално насочени към получаване на данни за целите на настоящия доклад. Тези интервюта включват:

–    размяна на мнения със Štefan Füle, член на Комисията на ЕС, отговарящ за разширяването,

–    две посещения на Турция за проучване на ситуацията с правата на жените:

По време на първото си посещение в Турция през април 2011 г. докладчикът изнесе основно изказване на международния конгрес по равенство между половете, организиран от Програмата на ООН за развитие (UNDP) и турското правителство, и интервюира изявени представителки на турското общество, включително Güldal Akșit, която по това време беше председател на парламентарната комисия по равните възможности, Nazik Ișık, основателка на Сдружението за солидарност на жените, Aynur Bektaș, председател на Съвета на жените предприемачи към Съюза на камарите и стоковите борси на Турция, Yazgülü Aldoğan, колумнист, Sertab Erener, певица, Gülay Aslantepe, по това време директор на МОТ Турция, Yakın Ertürk, специален докладчик на ООН относно насилието срещу жени. Докладчикът също така посети домове за жени заедно с İlke Gökdemir, изследовател и доброволец в дома за жени „Mor Çatı“ и интервюира жени, станали жертви на домашно насилие. Тя също така беше модератор на университетски дебат с млади момичета (и момчета) относно тяхното бъдеще.

По време на второто си посещение в Турция през септември 2011 г. докладчикът се срещна с министъра по въпросите на ЕС, Egemen Bağıs, министъра на семейните и социалните политика, Fatma Șahin, министъра на вътрешните работи, İdris Naim Șahin, министъра на правосъдието, Sadullah Ergin, министъра на труда, Faruk Çelik, министъра на финансите, Mehmet Șimsek, министъра на образованието, Ömer Dinçer, председателя на парламентарната комисия за равни възможности за мъжете и жените, Azize Sibel Gönül, председателя на парламентарната комисия по интеграцията с ЕС, Mehmet Sayım Tekelioğlu, председателя на парламентарната комисия по външни отношения, Volkan Bozkır, съпредседателя на съвместния парламентарен комитет ЕС-Турция, Afif Demirkıran, заместник-председателя на парламентарната комисия по правата на човека, Mehmet Naci Bostancı, лидера на най-голямата опозиционна партия Републиканска народна партия (РНП), Kemal Kılıçdaroğlu, представители на Конфедерацията на турските профсъюзи, ръководителя на делегацията на ЕС в Турция, посланик Marc Pierini, председателя на Турската промишлена и бизнес асоциация, Ümit Boyner, и представители на широк диапазон от женски организации, които участваха в кръгла маса, организирана в Истанбул с цел предоставяне на информация за настоящия доклад,

–         публично изслушване в Европейския парламент с участието на Leyla Coșkun, която по това време беше генерален директор на Комисията за положението на жените, Nur Ger, председател на работната група по равенството между половете към Турската промишлена и бизнес асоциация, Handan Çağlayan, лектор по права на човека.

Законодателство

Докладът отчита факта, че до голяма степен вече съществува законодателна рамка относно правата на човека. Правителството е въвело закони, подзаконови актове, стратегически документи, национални планове за действие и протоколи по важни въпроси, като предотвратяването на насилието срещу жени, посещението на училище от момичета и изкореняването на неграмотността сред жените, увеличаването на участието на жените в пазара на труда. Въпреки това до скоро трансформирането на законодателството в практика не бе на удовлетворително ниво. Освен това се наблюдаваше липса на сътрудничество между турското правителство и гражданското общество в областта на правата на жените, за което трябва да се изрази особено съжаление, тъй като равенството между половете може да бъде осъществено единствено с координираните усилия на цялото общество.

Докладчикът се убеди лично в положителната промяна в тези по-ранни тенденции, а именно липсата на прилагане на законодателството и липсата на сътрудничество. Всяко от съответните министерства е ангажирано с осъществяването на проекти, които придават реално действие на законодателството, свързано с подобряването на жизнения стандарт на жените. Още по-важно е това, че тези министерства си сътрудничат в областта на равенството между половете. В центъра на тази структура на сътрудничество е новосъздаденото министерство на семейните и социалните политики. Като пълноценно министерство със собствен бюджет министерството на семейните и социалните политики незабавно започна установяването на структурно сътрудничество с останалите министерства. Министерството също така организира срещи с организации на гражданското общество с цел да се вземат съвместни решения по важни въпроси като начина на преструктуриране на домовете за жени.

Тази промяна е на един все още предварителен етап, поради което докладът, макар да признава тази положителна стъпка, не избързва с отмяната на критиките по отношение на предходните недостатъци на Турция.

Що се отнася до събирането на статистически данни, през последните години е постигнат напредък, но въпреки това все още няма непрекъснати статистическите данни, свързани с пола, във всички области.

Последното изменение на конституцията гарантира, че утвърдителните действия няма да бъдат считани за нарушаване на принципа на равенство. Въпреки това тази възможност трябва да бъде приложена на практика чрез изпълнение на по-нататъшно законодателство.

Насилие срещу жени

Насилието срещу жени е един от проблемите на Турция, изискващи най-спешно решаване. Две или три жени намират смъртта си всеки ден от ръцете на своите съпрузи, приятели, семейства и бивши съпрузи. Съществуващото законодателство, закон № 4320, има недостатъци, като например липсата на механизъм, чрез който незабавно да се отстранява лицето, прибягващо към домашно насилие, от близост до жената, която е била обект на насилие. Освен това полицията, прокурорите и съдиите не винаги са единодушни, когато става дума за приложното поле на закона, както и за наказанието, което следва да се наложи на лице, прибягнало към насилие. От изключително значение е освен изменението на законодателството, което да създаде по-бързи и ефективни средства за правна защита в случаите на домашно насилие, да се гарантира единно тълкуване на прилагането на това законодателство от всички органи, участващи в неговото прилагане.

Докладчикът отбелязва като по-положителен факта, че е налице непрекъснато повишаване на осведомеността на турското общество относно насилието срещу жените. Въпросът се разисква ежедневно в турските вестници, телевизионни програми и различни НПО, което дава допълнителен тласък за правителствените реформи в тази област. Правителството вече призна наличието на сериозен проблем и вече не твърди, че случаите на основано на пола насилие са отделни инциденти. В усилие за изкореняване на насилието срещу жените съответните министерства обучават полицейски служители, съдии и прокурори, здравен персонал и религиозни служители относно техните роли в борбата срещу насилието срещу жените. Както Министерството на вътрешните работи, така и Министерството на семейната и социалната политика са ангажирани с преструктуриране на системата на домовете за жени. При все това съществува съществена необходимост от по-голям брой домове. Турското правителство все още не е близо до постигане на целта, която си е поставило, за изграждане на дом във всяка област, чието население надвишава 50 000 души. Осъществяването на тази цел следва да бъде приоритет за правителството. Съществуващите домове следва да бъдат направени по-сигурни, с добре обучен и добре платен персонал, като на жените в домовете следва системно да се предлагат курсове за професионално обучение, за да им се окаже подкрепа при изграждането на нов живот за тях самите и техните деца, когато напуснат домовете.

Бяха открити телефонни линии за помощ с цел оказване на помощ на жертвите на насилие. Следва да се отделят достатъчно средства и да се извърши необходимото преструктуриране, така че обажданията на тези линии за помощ да могат да бъдат незабавно обработвани и в извънработно време.

Докладчикът призовава турското правителство да приеме политика на нулева толерантност към насилието срещу жените. Това би означавало, че насилието срещу жените няма да остане безнаказано и че ще бъдат налагани по-строги наказания на лицата, които повече от веднъж прибягват до насилие срещу жените. След като стане общоизвестно, че лицата, които извършват основани на пола престъпления, биват наказани без изключение, насилието срещу жените неизменно ще намалее.

Образование

В резултат от последователни и продължителни кампании, инициирани от турското правителство и НПО, различията между половете в началното училищно образование са почти изцяло заличени. При все това различията между половете все още съществуват в средното образование и докладчикът подчертава значението на съсредоточаването на усилията върху заличаване на различията в тази образователна степен.

По отношение на съдържанието на преподаването, комисията по равенството между половете, която е създадена в рамките на Министерството на образованието, извършва важни дейности за идентифициране на сексистки език и изображения в учебниците и тяхната замяна с еманципиращо съдържание, което е лишено от стереотипи, свързани с пола, като учи децата на равенство между половете и споделяне на семейните отговорности.

Участие в пазара на труда

Понастоящем в течение на няколко години процентът на заетост сред жените е около 24 %. Въпреки че съгласно данните на турския статистически институт този процент наскоро възлиза на почти 30 %, тази стойност все още е твърде ниска. Макар че циркулярно писмо 2010/14 на министър-председателя разглежда този въпрос, документът не е приложен по начин, който да прилага съдържащите се в него принципи.

Докладчикът предложи редица реформи с цел увеличаване на участието на жените на пазара на труда. Създаването на добре функционираща система за работа при непълно работно време би допринесло в значителна степен за увеличаването на заетостта сред жените. Понастоящем именно работодателят решава относно това кой да работи при непълно работно време, а правата на социална сигурност на работниците при непълно работно време са почти изцяло пренебрегнати.

Докладчикът изразява съжаление относно това, че услуги, за които по принцип се счита, че са от компетентността на социалната държава, като грижи за децата, възрастните и лицата с увреждания, в Турция се считат за предизвикателства, които трябва да бъдат преодолявани предимно от жените. Това допринася за ниските равнища на заетост сред жените. По тази причина докладът призовава турското правителство да разпредели достатъчно средства за предоставяне на достъпни услуги за дневни грижи на достъпни цени.

Участие в политиката

След общите избори през 2011 г. процентът на жените членове на турския парламент се увеличи от 9,1 % на 14,3 %. Въпреки че това е стъпка в правилната посока, този процент все още е нисък. Докладчикът призовава за изготвянето на нов закон за политическите партии и изборите, който да въведе задължителна система на квоти.

Докладчикът отбелязва, че макар организациите на жени в рамките на политическите партии да са много важни за успеха на тези партии, това не способства за изграждането на политически кариери за тези жени. Следователно тя счита за необходимо присъствието на жените на всички равнища в партийното управление да бъде гарантирано чрез вътрешни правила на политическите партии.

Жените в Турция – перспективи 2020 г.

Европа преминава през процес на трансформация, за да се завърне на пътя, водещ към растеж, от преди кризата, и да увеличи потенциала си, за да продължи отвъд този път („Европа 2020“), и един от приоритетите, който е залегнал в сърцевината на стратегията „Европа 2020“ е приобщаващият растеж, включващ по-голямо участие на жените, тъй като Европа ще се нуждае от всички жени до 2020 г. за изграждане на конкурентоспособна европейска икономика. В това отношение докладчикът приканва Турция, като страна кандидатка, да се присъедини към аспекта, свързан с пола, на стратегията „Европа 2020“, като поеме ангажимент да постигне истинско равенство между половете, тъй като Турция също ще бъде изправена пред подобни предизвикателства в непрекъснатите си усилия за постигане на допълнителен растеж.

След като проведе задълбочено проучване относно положението на жените в Турция и след като проведе интервюта с различни лица от обществената сфера и с представители на НПО докладчикът установи, че един общ довод, присъстващ в отговорите на всички участници, е необходимостта от промяна на манталитета, за да се трансформира патриархалната структура на обществото в структура, основана на равенството между половете. Това би било много важно за слагането на край на основаното на пола насилие, за увеличаването на участието на жените и оправомощаването на жените по принцип. По тази причина докладчикът отправя редица предложения, които биха направили възможна такава промяна на манталитета.

Докладчикът посочва съществената роля на медиите за възникването на подобна промяна на манталитета и предлага предприемането на инициативи от страна на медиите. Освен това докладчикът счита, че подобна промяна може да се осъществи най-добре на първо място чрез създаване на механизъм за активно взаимодействие на жените като модели за подражание с млади момичета относно бъдещето на Турция и мястото, което жените следва да заемат в бъдещето; на второ място − чрез включване на мъжете в процеса на трансформиране на манталитета. Според докладчика този втори аспект следва да бъде осъществен посредством кампания за създаване на „алианс между половете“ по подобие на „алианса на цивилизациите“, който беше инициатива, подкрепена от министър-председателя на Турция, Реджеп Тайип Ердоган.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.3.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

28

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Edit Bauer, Emine Bozkurt, Andrea Češková, Iratxe García Pérez, Mary Honeyball, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Nicole Kiil-Nielsen, Silvana Koch-Mehrin, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Astrid Lulling, Elisabeth Morin-Chartier, Siiri Oviir, Антония Първанова, Joanna Senyszyn, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Angelika Werthmann, Marina Yannakoudakis, Inês Cristina Zuber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Franziska Katharina Brantner, Anne Delvaux, Sylvie Guillaume, Mojca Kleva, Ana Miranda, Antigoni Papadopoulou, Eleni Theocharous

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Elisabeth Jeggle

Последно осъвременяване: 10 май 2012 г.Правна информация