ДОКЛАД относно ЕС и Китай: Липса на баланс в търговията?

20.4.2012 - (2010/2301(INI))

Комисия по международна търговия
Докладчик: Marielle De Sarnez


Процедура : 2010/2301(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0141/2012
Внесени текстове :
A7-0141/2012
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно ЕС и Китай: Липса на баланс в търговията?

(2010/2301(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 2, 3, 6 и 21 от Договора за Европейския съюз,

–   като взе предвид членове 153, 191, 207 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид членове 12, 21, 28, 29, 31 и 32 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид протокола за присъединяване на Народна република Китай към Световната търговска организация от 23 ноември 2001 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2009 г. и доклада на своята Генерална дирекция по външни политики на ЕС от юли 2011 г. относно търговските и икономическите отношения с Китай[1],

–   като взе предвид съвместната декларация от Тринадесетата среща на високо равнище между ЕС и Китай, проведена в Брюксел на 6 октомври 2010 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела – Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612) и своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“[2],

–   като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2008 г. относно стратегията на ЕС за осигуряване на по-добър достъп до външни пазари за европейските предприятия[3],

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност и съобщението на Комисията от 6 декември 2006 г., озаглавено „Глобална Европа: инструменти за търговска защита в Европа в една променяща се глобална икономика“,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Единен пазар за правата върху интелектуална собственост“ от 24 май 2011 г., предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правоприлагането, осъществявано от митническите органи по отношение на правата върху интелектуалната собственост (COM(2011)0285), доклада на Комисията от 14 юли 2011 г. относно прилагането от европейските митнически органи на правата върху интелектуална собственост и своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно въздействието на подправянето на продукти върху международната търговия,

–   като взе предвид доклада на СТО от 5 юли 2011 г. относно експортните мерки на Китай по отношение на различни суровини и своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно ефективна стратегия за суровините в Европа[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2011 г. относно бариерите пред търговията и инвестициите[5],

–   като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции[6],

–   като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения[7], относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения[8] и относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата[9],

–   като взе предвид своята резолюция от 24 април 2008 г. относно „ Към реформа на Световната търговска организация“[10] и своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно състоянието на преговорите по Програмата за развитие от Доха[11],

   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент, озаглавено „ЕС — Китай: по-близки партньори, нарастващи отговорности“ (COM(2006)0631) и придружаващия го стратегически документ, озаглавен „Конкуренция и партньорство: Политика относно търговията и инвестициите между ЕС и Китай“ (COM(2006)0632),

–   като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2009 г. относно засилването на ролята на европейските малки и средни предприятия в международната търговия[12],

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 октомври 2011 г. и окончателната декларация от срещата на високо равнище на Г-20: „С цел изграждане на нашето общо бъдеще да укрепим нашите колективни действия в полза на всички“, съставена в Кан на 4 ноември 2011 г.,

   като взе предвид бялата книга на китайското правителство от 23 декември 2010 г. относно китайско-африканското икономическо и търговско сътрудничество,

–   като взе предвид член 48 своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по развитие, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7–0141/2012),

A. като има предвид, че Китай стана член на СТО през 2001 г. и впоследствие се превърна в най-големия износител на стоки в света, с 10,36 % от износа през 2010 г., и във втората световна икономическа сила;

Б.  като има предвид, че ЕС е водещата дестинация на китайския износ, който се е увеличил с 39,5 % през периода 2009—2010 г. и че Китай е вторият търговски партньор на ЕС;

В.  като има предвид, че ЕС е заменил Япония като най-големия източник на внос за Китай; като има предвид, че нарастващият китайски внос е от решаващо значение за неотдавнашните икономически резултати на ориентираните към износ държави членки на ЕС като Германия;

Г.  като има предвид, че ускореното развитие на икономиката на Китай и присъединяването към СТО носят на страната не само съществени ползи, но и една по-голяма отговорност — да играе пълноценна положителна роля в световния икономически ред, и по-специално в рамките на Международния валутен фонд (МВФ) и Групата на Световната банка;

Д. като има предвид, че след подписването на споразумението за сътрудничество между ЕС и Китай през 1985 г. двустранните търговски отношения значително се развиха и по тази причина е от съществено значение въпросното споразумение да се адаптира към настоящата икономическа ситуация; като има предвид, че Европейската комисия прие своята основна стратегия за политика относно Китай през 2006 г. и че съгласно тази рамка започна преговори за сключване на всеобхватно споразумение за партньорство и сътрудничество през януари 2007 г. с цел по-нататъшно подобряване на отношенията между ЕС и Китай в областта на търговията и инвестициите;

Е.  като има предвид, че търговията между ЕС и Китай нараства бързо и непрестанно през последните три десетилетия, като общата търговия достигна върхова стойност в размер на 395 милиарда евро през 2010 г., и че двустранната търговия разкрива дисбаланс в полза на Китай от 1997 г. насам и търговският дефицит се е увеличил до 168,8 милиарда евро през 2010 г. в сравнение с 49 милиарда евро през 2000 г.; като има предвид, че добавената стойност на китайския износ е много ограничена след като се приспадне стойността на компонентите, внесени от ЕС и от други страни; като има предвид, че почти 85 % от цялата износна търговия, произтичаща от дейности по сглобяване, се извършва от установени в Китай чуждестранни дружества;

Ж. като има предвид, че размерът на чуждестранните инвестиции на ЕС в Китай е 4,9 милиарда евро през 2010 г., а размерът на чуждестранните инвестиции на Китай в ЕС е 0,9 милиарда евро за същата година;

З.  като има предвид, че различаващите се социални, икономически и демократични модели в Китай и ЕС, както и съответните им демографски фактори и природни ресурси, имат голяма роля за търговските дисбаланси между двата региона;

И. като има предвид, че предизвикателствата, които поставя Китай, са повече в промишлената, отколкото в търговската област и че те изискват от Европа да приведе в действие амбициозна промишлена политика с общоевропейски обхват, предвид факта, че чисто националните подходи не позволяват въвеждането на съгласуван общностен подход по отношение на Китай;

Й. като има предвид, че преместването на производството на много потребителски стоки в Китай доведе до закриването на много работни места в Европейския съюз; като има предвид, че това преместване беше съпроводено и от драстични намаления на цените, в резултат на което много от тези потребителски стоки станаха достъпни за домакинствата с ниски доходи в Европейския съюз, и допринесе за една среда с относително ниска инфлация;

K. като има предвид, че участниците в последната Конференция на ООН за изменението на климата, проведена в Дърбан, не постигнаха обвързващо споразумение и като има предвид, че поетите от някои страни ангажименти за намаляване на техните емисии на парникови газове не са достатъчни, предвид неотложността да се ограничи повишаването на температурата до два градуса през 21-ви век, ако трябва да бъде изпълнена програмата в областта на изменението на климата;

Л. като има предвид, че икономическият растеж в Европа се прогнозира да бъде много по-слаб от растежа на Китай, който се очаква да достигне около 9 % през 2012 г.;

M. като има предвид, че видът на вътрешните икономически дисбаланси, които засягат европейските икономики, се развива също така в китайската икономика, особено в сектора на недвижимите имоти, както е илюстрирано от „балона“ в жилищния сектор неотдавна;

Н. като има предвид, че въздействието на общата търговска политика на ЕС понякога се подкопава от различаващите се национални интереси, преследвани от държавите членки по отношение на Китай;

O. като има предвид, че социалните разходи, свързани с настоящата икономическа криза, са високи; като има предвид, че равнището на заетост в ЕС е спаднало с 1,8 % и че съответно 9,6 % от икономически активното население (23 милиона души) са безработни, че равнището на безработица сред младите хора достига 21 %, че перспективите по отношение на възстановяването на равнищата на заетост са несигурни и че 17 % от гражданите на ЕС са застрашени от бедност;

П. като има предвид, че след присъединяването си към СТО през 2001 г. Китай следва да спазва правилата на СТО като либерализира своята търговия и отвори своя пазар; като има предвид, че досега усилията на Китай в това отношение са до голяма степен незадоволителни;

Р.  като има предвид, че присъединяването на Китай към Споразумението относно обществените поръчки (СОП) следва да бъде улеснено от разширяването на обхвата на правилата на СОП чрез преразглеждане, както беше договорено по време на последната Министерска конференция на СТО от 15 декември 2011 г.;

С. като има предвид, че усилията на европейските предприятия да получат достъп до китайския пазар се възпрепятстват от намесата на китайското правителство в промишлените политики, недостатъчната защита на интелектуалната собственост, система от правила, която е неясна както по отношение на съдържанието, така и на прилагането й, както и от други нетарифни и технически бариери пред търговията;

Т.  като има предвид, че подценяването на юана продължава да създава изкуствени търговски предимства за Китай и че всички държави на Г-20 се ангажираха да улеснят една по-голяма гъвкавост на обменните курсове;

У. като има предвид, че през 2010 г. над 103 милиона стоки, оценени на обща стойност 1,11 милиарда евро са били конфискувани на външните граници на ЕС поради подозрения, че нарушават правата върху интелектуалната собственост (ПИС); като има предвид, че Китай е страната на произход на 85 % от тези стоки; като има предвид, че важна характеристика на защитата на интелектуалната собственост е правилното прилагане на съществуващите закони и международни ангажименти, включително разпоредби относно санкции; като има предвид, че тези стоки често се произвеждат в предприятия, които произвеждат и стоки със законосъобразно етикетиране, и често се произвеждат в нарушение на трудовото право и на нормите за безопасни и здравословни условия на труд, и че по този начин те представляват опасност за потребителите, а в случая с химическите продукти — за околната среда като цяло;

Ф. като има предвид, че Китай, съгласно своя 12-ти петгодишен план, някои цели от който са подобни на целите, представени в стратегията „ЕС 2020“, трябва да разработи стратегическите сектори на енергетиката, строителството и транспорта и ще бъде изправен пред важни потребности в областта на сектора на услугите; като има предвид, че това би предоставило нови възможности за инвестиции за европейските предприятия, както и за засилено сътрудничество;

Подобряване на достъпа до пазарите

1.  призовава Комисията да прилага принципа на реципрочност в общата търговска политика на ЕС с развитите страни и страните с бързоразвиващи се икономики като Китай, за да се възстанови справедливата конкуренция и да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция в по-голяма степен;

2.  приветства засилването на икономическите отношения между Европейския съюз и Китай; призовава ЕС и Китай да се стремят към отношения на партньорство и взаимни ползи, вместо да встъпват в ожесточена конкуренция и конфронтация;

3.  посочва, че китайската икономика не отговаря на критериите за пазарна икономика съгласно определението на СТО; призовава Комисията да сътрудничи с китайското правителство с оглед елиминиране на всички оставащи пречки до 2016 г., когато на Китай се очаква да бъде предоставен статут на пазарна икономика от СТО; подчертава, че този статут следва да бъде предоставен на Китай преди тази дата, само ако Китай изпълни всички критерии; изисква ЕС да извършва редовни оценки под формата на годишни доклади относно спазването от страна на Китай на задълженията, включени в неговия протокол за присъединяване към СТО;

4.  като същевременно признава, че обективните условия за това Китай да изпълни критериите за получаване на статут на пазарна икономика вероятно няма да бъдат изпълнени в близко бъдеще, призовава Комисията да представи на Европейския парламент до края на 2012 г. предложение относно мерките, които Комисията трябва да предприеме преди такъв статут да бъде признат от ЕС;

5.  изразява съжаление относно наличието на многобройни тарифни и нетарифни бариери на китайския пазар като някои прояви на дискриминация по отношение на чуждестранните стопански субекти, особено в банковия сектор, застрахователния сектор и сектора на телекомуникациите, сложността на структурата на тарифите и техническите пречки пред търговията като липсата на прозрачност на техническите правила и на процедурите за оценка на съответствието, както и в китайската система на задължително сертифициране (CCC); изразява съжаление, че Китай, противно на разпоредбите на Споразумението на СТО за субсидиите и изравнителните мерки (ASMC), не уведомява по систематичен начин относно специфичните субсидии;

6.  посочва, че Китай ползва много съществени търговски предимства по отношение на ЕС чрез целеви държавни субсидии, като използва голямо многообразие от правни договорености; настоятелно призовава Китай да приведе в съответствие със съответните правила на СТО своите програми за държавни субсидии; освен това призовава Комисията да промени регламента срещу субсидирането, с цел ЕС да е в състояние да реагира ефективно на значимите предизвикателства, представени от Китай;

7.  отбелязва, че Китай изразява съжаление относно наличието на пречки пред търговията на европейския пазар, например значителните селскостопански субсидии на ЕС за европейските селскостопански производители, сложната система от митнически тарифи за селскостопански продукти, техническите пречки пред търговията, както и пречките, целящи да блокират инвестициите на трети страни в някои държави членки;

8.  изразява загриженост относно липсата на надеждност на съдебната система, която не успява да гарантира спазването на договорните задължения, както и относно липсата на прозрачност и уеднаквяване при прилагането на регулаторния режим в областта на инвестициите;

9.  изразява загриженост относно липсата на предвидимост и публичност по отношение на техническите правила и норми, които се прилагат за продуктите, по-специално в областта на сертифицирането, и които създават значителни бариери пред търговията за предприятията, осъществяващи износ за Китай;

10. призовава Китай да приеме международни стандарти за продукти и услуги с цел да се насърчи увеличаване на търговията между Китай и други държави; приветства факта, че Китай разширява участието си в органите, които изработват международните норми, и счита, че той трябва да бъде насърчен в това отношение чрез реципрочно участие на ЕС в органите, които изработват китайските норми; подчертава, че е важно да се осигури съответствие на китайския внос с европейските норми, приложими за хранителните и нехранителните продукти;

11. изразява загриженост от факта, че чуждестранните предприятия се сблъскват с трудности по отношение на достъпа до китайските обществени поръчки, което контрастира на факта, че достъпът до европейските обществени поръчки е гарантиран; изразява загриженост от вероятността за нелоялни условия на конкуренция, които се прилагат, при което по-специално скритите държавни помощи позволяват на китайските предприятия да представят значително по-изгодни оферти от тези на европейските им конкуренти; приветства преразглеждането — както и разширения обхват — на Споразумението относно държавните поръчки, което беше договорено по време на Министерската конференция на СТО от 15 декември 2011 г. и ангажиментите, поети от Китай по този повод, въпреки че те са все още недостатъчни; следователно насърчава Китай да предложи присъединяване към споразумението при условия, които са съпоставими с тези на другите страни по споразумението, в съответствие с неговите ангажименти в протокола на Китай за присъединяване към СТО; призовава Комисията бързо да разработи, ако е възможно през 2012 г., европейски инструмент за гарантиране на реципрочност по отношение на откритостта на пазарите на обществени поръчки; счита, че е също така от решаващо значение да се укрепят инструментите, целящи да насърчат, координират и подкрепят достъпа до пазара за европейските МСП на приоритетни пазари като китайския;

12. отбелязва, че отпуснатите от китайските органи и банки експортни кредити благоприятстват нарушенията на търговията; следователно призовава Китай да спазва насоките на споразумението на ОИСР относно официално подкрепяните експортни кредити; призовава Комисията да подкрепи усилията на ОИСР за присъединяване на Китай към договореност; освен това насърчава Китай да стане страна по конвенцията на ОИСР за борба с корупцията;

13. посочва, че основната форма, разрешена за установяване на чуждестранни предприятия в Китай, е механизмът на съвместното предприятие – механизъм, който е много ограничителен и прекалено често се свързва с трансферите на стратегически технологии, които могат да благоприятстват конкурентното развитие на Китай в ущърб на европейската промишленост в областите, в които ЕС заема водеща позиция; убеден е, че по-голяма откритост от страна на Китай във връзка с механизма на съвместното предприятие заедно с по-добрата защита на правата върху интелектуална собственост (ПИС) ще бъдат от полза и за двете страни и ще благоприятстват по-голям достъп за европейските предприятия до китайския пазар;

14. призовава ЕС, в случай на незаконна търговска практика от страна на Китай, да прибегне според необходимостта до инструменти за търговска защита в съответствие с правилата на СТО, а именно мерки срещу дъмпинга, срещу субсидиите и предпазни мерки, както и да използва в по-голяма степен правилата за уреждане на спорове на СТО, с цел да се гарантират равнопоставени условия за търговията между ЕС и Китай; изразява загриженост предвид засиленото прилагане на мерки срещу дъмпинга от страна на Китай по отношение на износа от ЕС, както и на мерки за дъмпинг на цените и държавни субсидии; следователно приканва Китай да гарантира, че неговите мерки срещу дъмпинга са в съответствие с правилата на СТО;

Защита на европейските интереси в областта на промишлеността

15. изразява съжаление относно недостатъчната защита на ПИС в Китай, както и относно липсата на конкретни средства на разположение на европейските предприятия, особено МСП, за ефикасна борба срещу нарушенията на ПИС; приветства решението на Комисията да представи предложение за преразглеждане на Директивата относно прилагането на правата върху интелектуалната собственост; призовава Комисията и държавите членки по-добре да защитават ПИС във всички многостранни организации, на които Китай е член (СТО, Световната здравна организация (СЗО) и Световната организация за интелектуална собственост (СОИС)); изразява желание Китай да продължи да транспонира в своето национално законодателство действащото международно право в областта на закрилата на ПИС, и по-конкретно да води борба срещу фалшифицирането и пиратството, и настоятелно призовава китайските органи да гарантират прилагането на правните норми, особено на регионално равнище; изразява съжаление, че Китай не взе участие в преговорите за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA); настоятелно призовава Комисията и държавите членки да засилят митническото сътрудничество в ЕС и с трети държави, в частност с Китай, при конфискуването на фалшифицирани продукти, и да опростят митническите процедури; приканва Комисията и държавите членки да си сътрудничат по-тясно с трети държави по въпросите на авторското право и лицензирането;

16. изразява убеждение, че по-добрата закрила на правата върху интелектуалната собственост и ефективното прилагане на съответните правила в Китай ще насърчат значително инвеститорите от ЕС и от други държави да инвестират, да споделят нови технологични постижения и да модернизират съществуващите технологии в тази страна;

17. отбелязва, че Китай произвежда 97 % от редкоземните елементи, използвани в световен мащаб, и го призовава да осигури на своите търговски партньори устойчиви методи на производство и равноправен достъп до пазара; призовава Комисията да обърне особено внимание на всички евентуални ограничения, налагани от Китай, по отношение на износа на суровини; във връзка с това припомня решението на СТО от 5 юли 2011 г. срещу Китай, потвърдено при обжалването, относно прилагането на експортни ограничения за някои суровини; призовава Комисията да разработи европейска стратегия за добро управление на суровините, включваща повишаване на енергийната ефективност, рециклиране, по-ефективно използване на ресурсите и развитието на промишлено сътрудничество в обещаващите и иновационни сектори на зелената икономика; призовава за преговори, насочени към приемането на общи правила и принципи за търговията със суровини, като по този начин се създаде рамка за прилагането на експортни ограничения както в рамките на СТО, така и на Г-20, тъй като този въпрос засяга предимно индустриализираните страни и Китай;

18. настоятелно призовава Комисията да договори амбициозно и балансирано споразумение за инвестиции между ЕС и Китай, което има за цел да създаде по-добра среда за европейските инвеститори в Китай, както и да гарантира прозрачност по отношение на управлението на китайските предприятия, които инвестират в ЕС, като същевременно се увеличава равнището на взаимните капиталови потоци; призовава Съвета да изготви мандата си за бъдещо инвестиционно споразумение с Китай, като вземе изцяло предвид гледната точка и позицията на Парламента, посочени в резолюцията от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции;

19. приветства тържественото откриване на Центъра на ЕС за малки и средни предприятия на Европейския съюз (Център на ЕС за МСП) в Пекин през ноември 2010 г., който отвори врати за МСП през март 2011 г. и който разполага с компетентност да подпомага европейските малки и средни предприятия да преодоляват предизвикателствата, пред които са изправени при осъществяването на дейност на китайския пазар, по-специално в ранните етапи на развитие на тяхната дейност; приветства също така факта, че Центърът търси области, в които има възможности за развиване на дейност в Китай от страна МСП от ЕС и им съдейства по въпроси, свързани с китайската регулаторна среда;

20. подчертава значението на сътрудничеството между предприятията и изграждането на партньорства между китайски университети и предприятия от ЕС с цел засилване на иновациите в Китай; посочва предимствата, които предлага базата данни на ЕС за достъп до пазари, съдържаща информация на вниманието на предприятията от ЕС относно условията за достъп до съответния пазар, като например вносни мита, продуктови изисквания, пречки пред търговията, формалности, документи и статистически данни; приветства дейността на Европейската търговска камара в Китай;

21. счита, че създаването от Комисията на механизъм за обмен на информация относно междуправителствените споразумения между държавите членки и трети държави в областта на търговията с Китай ще улесни възприемането на съгласуван подход по отношение на Китай;

Намаляване на паричната конкуренция

22. посочва, че Китай притежава държавен дълг на държави членки от еврозоната; подчертава, че този факт придоби ново политическо измерение вследствие на сериозните проблеми с дълга в еврозоната; призовава Комисията да започне разисквания с Европейската централна банка (ЕЦБ) и държавите членки относно създаването на координирана система за идентифициране на притежателите на държавен дълг; изразява загриженост, че капацитетът за водене на преговори на ЕС за провеждането на търговски преговори с Китай е отслабен поради приноса на последния за финансовата стабилизация на еврозоната;

23. подчертава, че предполагаемото подценяване и неконвертируемостта на юана биха могли да осигурят нелоялно конкурентно предимство на китайския износ, тъй като Китай притежава една трета от световните валутни резерви; призовава за укрепване на международното финансово регулиране, приложимо по отношение на държавите от Г-20, както и на макроикономическата координация между тях, тъй като в противен случай икономическата стабилност и стабилността на световната търговия биха били застрашени; призовава Китай да позволи юанът да повиши стойността си, за да достигне подходящ обменен курс; изтъква, че съгласно Европейските договори в случай на неустойчиви парични дисбаланси в световен мащаб ЕС може да провежда политика по отношение на валутния курс;

24. призовава Комисията да насърчи Китай да либерализира текущата си сметка; призовава Комисията да представи доказателства за това как режимът на фиксиран валутен курс вреди на конкурентоспособността на ЕС, след което да обмисли подходящи приоритети за действие;

Към нова институционална рамка за търговските отношения между ЕС и Китай

25. призовава държавите членки да гарантират, чрез подходящи механизми за мониторинг, че чуждестранните предприятия, осъществяващи дейност в ЕС, спазват всички правни норми в сила на територията на единния пазар, включително социалните стандарти и стандартите в областта на околната среда, така че да гарантират защитата на патентите и да допринасят за усилията за насърчаване на устойчивата заетост, когато закупуват европейски предприятия или установяват клонове в ЕС; изисква от Комисията и държавите членки да създадат орган, който да извършва предварителна оценка на чуждестранните стратегически инвестиции, съгласно модела на Комисията за чуждестранни инвестиции в Съединените щати (CFIUS), с цел да се придобие ясна представа относно предприятията, които извършват дейност и инвестират на територията на ЕС, и редовно да докладват на Парламента;

26. призовава ЕС да действа в рамките на всички съответни международни организации, като СЗО, Международната организация на труда (МОТ) и Организацията на обединените нации (ООН), за да започне процес на реформи, насочени към включването на задължителни социални и здравни стандарти и стандарти в областта на околната среда в правилата относно организацията на търговията, регламентирана от СТО;

27. изразява съжаление относно разпокъсаната и некоординирана институционална рамка на търговските отношения между ЕС и Китай; призовава Комисията незабавно да преразгледа организационната схема на двустранните отношения, да се стреми към по-добра координация и да премахне дублирането на равнището на извънредно големия брой работни групи, диалози и други формални – и неформални – организации, работещи в тази област; призовава държавите членки, отделните региони и общините да координират по-добре своите политики относно Китай и да предприемат незабавни действия за постигане на оперативен консенсус с цел напредък по отношение на общите цели на ЕС;

28. изисква ЕС да разработи стратегия за избягване на принудителните трансфери на технологии; във връзка с това се стреми към бързо приключване на процедурата за засилено сътрудничество за патент на Общността;

29. изисква всички стоки в обращение на вътрешния пазар да спазват стриктно европейските правила и норми и призовава Комисията да предложи в кратки срокове модел в съответствие с правилата на СТО за постепенно обвързване на търговията с условия и/или въвеждане на корективни мерки, приложими на границите, за стоки от трети държави, които не спазват тези норми;

Оценка на ролята на Китай в световен мащаб

30. подчертава нарастващото влияние на Китай на международната търговска сцена; следователно призовава ЕС да запази своята бдителност по отношение на политическото, икономическото и социалното въздействие и въздействието в областта на околната среда на нарастващия обем инвестиции на Китай в развиващите се страни, и по-специално в Африка и Латинска Америка;

31. отново потвърждава необходимостта китайските инвестиции в Латинска Америка и Африка, по-конкретно в специалните икономически зони (СИЗ), да допринасят за икономическото развитие на съответните държави и за развитието на местните производствени вериги чрез използването на местна работна сила;

32. изразява загриженост, че някои европейски предприятия инвестират в Китай главно поради ниските производствени разходи, дължащи се на по-ниските социални стандарти и по-ниските стандарти в областта на околната среда и правата на човека; настоятелно препоръчва на Комисията и държавите членки да насърчават ефективните практики на корпоративна социална отговорност на европейските предприятия в Китай и да насърчават разпространението и осигуряването на публичност на най-добрите практики от инициативите за корпоративна социална отговорност; освен това изисква от Комисията да оцени как разпоредбите за корпоративна социална отговорност биха могли да бъдат включени в бъдещото споразумение за инвестиции между ЕС и Китай;

33. счита, че разглеждането на дейността на Китай в развиващите страни като нелоялна конкуренция и предприемането на конфронтационни ответни действия ще бъде непродуктивно, преди всичко за самите развиващи се страни; подчертава, че в името на висшия интерес на развиващите се страни и на по-широката световна конкуренция и растеж предприятията и участниците от ЕС, които се стремят да се конкурират с Китай в търговските и икономическите отношения с развиващите се страни, следва да полагат усилия да представят оферти, които са най-привлекателни от гледна точка на дългосрочната устойчивост и ползи, включително по отношение на социалните и управленските аспекти, както и аспектите в областта на околната среда и правата на човека;

34. обръща внимание, че Китай е най-големият източник на емисии на парникови газове в света; призовава ЕС да предложи в рамките на международните организации да се включат аспекти, свързани с околната среда и климата, в обсъжданията във връзка с международната търговия; счита, че икономическата мощ на Китай и капацитетът му за насърчаване на технологичните иновации следва да се използват в подкрепа на световната борба срещу изменението на климата;

35. счита, че усилията, положени от китайските органи по отношение на някои основни права в Китай, по-специално социалните и трудовите права, не са достатъчни; следователно насърчава ЕС и Китай да провеждат по-активен и отговорен стратегически диалог, основан на взаимно разбирателство;

Укрепаване на ЕС в условията на глобална конкуренция

36. отправя искане ЕС да разработи амбициозна обща индустриална политика, основана на изследователската дейност и иновациите, която да се ползва от новаторски методи на финансиране като облигациите за финансиране на проекти и да подкрепя развитието на МСП, по-специално чрез достъпа до обществени поръчки, с цел да се запази нейната конкурентоспособност спрямо нови влиятелни участници в областта на промишлеността и изследователската дейност; призовава ЕС да изтъква стойността на европейската продукция, като предоставя на потребителите по-добра информация за качеството, по-специално чрез приемането на регламент относно обозначаването на произхода („произведено в“) на продуктите, които се внасят в ЕС;

37. настоятелно призовава ЕС да укрепи своето икономическо, бюджетно, фискално и политическо управление с цел да бъде надежден и авторитетен партньор на международната сцена; призовава Съвета и Комисията да действат съгласувано, за да не се допусне партньорства и двустранни споразумения да отслабят позицията на ЕС; настоятелно призовава Комисията да си сътрудничи тясно с държавите членки при определянето на техните търговски политики и политиките им относно Китай; изисква ЕС да прилага дългосрочна стратегия по отношение на Китай, като осигурява оперативната координация между институциите на ЕС, както и между ЕС и държавите членки;

38. подчертава необходимостта от възприемане на балансиран подход към Китай; призовава Комисията и държавите членки да изградят широкообхватно сътрудничество с Китай в областите, в които се провеждат съвместни изследвания, като например безопасността на продуктите и здравето на човека, както и да установят допълнителен научен, технологичен и културен обмен;

39. много въпроси, свързани с търговията с Китай, се отнасят за качеството и прилагането на регулирането в различни области на политиката, включително индустриалната политика, политиката в областта на околната среда, кризисните мерки, финансовата стабилност и защитата на потребителите; призовава такива случаи да бъдат решавани чрез засилване на двустранното сътрудничество или чрез уреждане на спорове в СТО;

40. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

В навечерието на откриването на срещата на високо равнище на Г-20 Hu Jintao, президент на Народна република Китай, заяви, че „Китай възнамерява, съвместно с Европа да изгради равнопоставено партньорство, основано на взаимното уважение, приятелството и взаимното доверие; партньорство на сътрудничество, за което са характерни взаимните ползи, печалба и за двете страни и общото развитие“. Това изявление, в условията на кризата на европейския дълг, подчерта, че спад в растежа на Европа не бил за дълго от полза за икономиката на Китай.

По същество Китай твърди, че се нуждае от растеж на своите търговски партньори, за да подхранва собственото си икономическо развитие и вътрешните промени, до които води то, по-конкретно в областта на вътрешното потребление и повишаването на жизнения стандарт на китайското население. Тези структурни промени са определени в дванадесетия китайски петгодишен план (за периода 2011—2015 г.), в който се поставя ударение върху възстановяването на равновесието на китайския растеж чрез увеличаване на вътрешното потребление и устойчивото развитие.

Промяна в модела, източник на нови възможности за европейската икономика, при условие че тези цели са придружени от силни решения на китайските органи по отношение на достъпа до пазара, контрола върху чуждестранните инвестиции, защитата на правата върху интелектуалната собственост и премахването на техническите пречки пред търговията Това са все препятствия, премахването на които би осигурило възстановяване на равновесието на търговския обмен и следователно нов растеж за европейската икономика. Защото Европа се нуждае от Китай, а Китай се нуждае от Европа.

В този дух следва да се постави началото на нов етап на търговските отношения между ЕС и Китай, основан на равнопоставено партньорство, за което са характерни взаимните ползи и общото развитие. Взаимност, за която европейците отдавна претендират.

С ръст от почти 10 % годишно в продължение на вече 30 години, китайската икономика, която е ориентирана основно към износа, извлече ползи от разкритите възможности за търговски обмен. В средата на века Китай ще стане най-могъщата икономика в света.

От друга страна, в ЕС – първа търговска сила и основна дестинация на китайския износ – търговският дефицит се увеличи, нараствайки от 49 милиарда евро през 2000 г. на 168,9 милиарда евро през 2010 г., като в същото време отбеляза слаб растеж, благоприятстващ повишаване на бюджетния дефицит в повечето държави членки.

Следователно съществува безспорен дисбаланс, причините за който следва да бъдат анализирани, като се предложат пътища и начини за преодоляването му в рамките на подновено партньорство, основано на принципите на взаимност и лоялна конкуренция.

I. Фактори за появата на дисбаланс

Днес европейските предприятия не могат да инвестират в Китай при условия, сходни на условията, които регулират китайските инвестиции в Европа.

Търговски бариери за достъпа до китайските пазари

Въпреки напредъка, постигнат от Пекин за намаляване на търговските бариери, които възпрепятстват достъпа до неговите пазари, все още съществуват много пречки, както е видно от последния доклад на Търговската палата на ЕС в Китай: 43 % от ръководителите на европейски предприятия, които извършват дейност в Китай, считат през 2011 г., че предприетите от Пекин мерки са дискриминационни спрямо тях, докато през 2010 г. техният дял беше 33 %. В същия доклад се уточнява дори, че „въведени неотдавна мерки, които ограничават още повече отварянето на пазара, пораждат въпроси относно волята да се създадат устойчиви възможности за всички участници на пазара.“

Остават и други търговски бариери, като например предоставянето на субсидии и кредити за износ в някои сектори, изискването за национално сертифициране или липсата на прозрачност на нормативната уредба.

Ограничен достъп до китайските процедури за обществени поръчки

Участието на европейските предприятия в китайски процедури за обществени поръчки е невъзможно. Освен проблемите, свързани с действието на сложни разпоредби, обемите и областта, за която се отнасят, обществените поръчки са все така ограничени, като същевременно липсата на прозрачност и конкуренция, както и неотговарящите на международните правила стандарти също са фактори, които изключват европейските предприятия.

Трансфер на технологии и защита на правата върху интелектуалната собственост

Повечето предприятия, които желаят да инвестират в Китай, са високотехнологични предприятия. Китайският механизмът на joint venture обаче не допуска чуждестранните инвеститори да станат мажоритарен акционер в областта на автомобилостроенето или телекомуникациите.

Освен това слабата защита на интелектуалната собственост в Китай – който не участва в преговорите за ACTA – възпира все повече европейските инвеститори. Във връзка с това следва да се припомни, че увеличаването на китайския износ е пропорционално на увеличеното количество фалшифицирани стоки, които се конфискуват по външните граници на ЕС: през 2010 г., 85 % от стоките в нарушение на правата върху интелектуалната собственост, конфискувани от европейските митници, произхождаха от Китай.

Суровини

Политиката на Китай в областта на суровините, и по-специално в областта на редкоземните елементи, които са важни за високотехнологичните европейски сектори, поражда все повече напрежение. Китай, в който са съсредоточени 97 % от световното производство, въведе ограничения върху техния износ, за да може, официално, да даде предимство на вътрешното си търсене. Впрочем някои китайски практики във връзка с други суровини бяха оспорени пред Органа за уреждане на спорове на СТО, който се произнесе срещу Китай през юли 2011 г.

Въпросът за валутата

При условие че Съединените щати и Европа, двата най-големи партньора на Китай, са с „плаваща“ валута, ниската стойност и неконвертируемостта на юана, което е равностойно на ненадминат валутен дъмпинг, поставя налагащ се на съзнанието въпрос. Това подценяване на валутата позволи на Китай да натрупа почти 3 200 милиарда щатски долара валутни резерви и да увеличи инвестициите си в Европа за придобиване на модерни технологии, а също така да изкупи част от държавния дълг на някои европейски страни, без наше знание – като това се отнася и за инвестициите – поради липсата на инструменти, чрез които да се измери колко точно притежава.

От друга страна, Китай също има някои поводи за недоволство спрямо нас: сложна система от митнически такси за селскостопански продукти и субсидии съгласно общата селскостопанска политика, технически бариери пред търговията, както и ограничения за чуждестранните инвестиции от страна на държавите – членки на ЕС и т.н. Настоящият доклад дава насоки за действията, които ЕС следва да предприеме по отношение на китайските инвестиции на своя територия, в съответствие с разпоредбите на СТО. Преди всичко в доклада се потвърждава необходимостта да се разработи европейска икономическа и индустриална политика, за да може ЕС да осъществява лоялна търговия с Китай, като бъдат изключени всякакви форми на протекционизъм.

II. Реципрочност: Реципрочност в основата на ново партньорство

Този първи необходим етап на отваряне на границите на ЕС и Китай, след десетилетия студена война, следва да бъде последван от партньорство, при което и двете страни печелят, още повече че Китай извлече голяма полза от свободната търговия. Търсенето на баланс е необходимост, тъй като в условията на кризата в Европа днес общественото мнение е чувствително към изявления, обвиняващи Китай, който се възприема като виновник за всички наши беди.

Подходът на Европа не е нито да се налагат безразборно ограничения, нито да се предоставя безразборно свободен достъп. Тези два подхода са в противоречие с общностния дух, в противоречие с интересите на Европа и европейците, които се застъпват за една регулирана, балансирана и многостранна визия за международните отношения. Подходът на Европа е изграждането на партньорства, които се основават на почтеността и взаимността – фактори, облекчаващи напрежението и спомагащи за споделен растеж.

Лоялен пазарен достъп и лоялна международна конкуренция

Достъпът на европейски предприятия на китайския пазар трябва да се осъществява при същите условия като достъпа на китайските предприятия до европейския пазар. Присъединяването на Китай към Многостранното споразумение за обществените поръчки е наложително, също като и привеждането на китайските норми и стандарти в съответствие с международните стандарти, разработването на общи стандарти в секторите на бъдещето и премахването на защитните мерки, възпрепятстващи достъпа до китайския пазар като например лицензионния режим, преките плащания и бариерите пред възлагането на обществени поръчки. Необходимо е също така ЕС да разработи стратегия за избягване на принудителния трансфер на технологии. Също така трябва бързо да се намери решение на въпроса за процедурата на засилено сътрудничество във връзка с патента на Общността.

Важно е и да се разгледа възможността за реформа на СТО, за да се включат спазването на общи социални норми и на норми, свързани със здравето и околната среда, разработени съвместно с МОТ, СЗО и ООН. В тази бъдеща взискателна рамка, следва да се предвиди постепенното въвеждане на условия, обуславящи търговията. И накрая, един чувствителен въпрос – статутът на пазарна икономика на Китай: Комисията следва да си постави за цел да подкрепя усилията на китайското правителство за премахване на съществуващите бариери.

Нови инструменти за по-голяма прозрачност

За разлика от САЩ на ЕС не му е известна точната степен на проникване на Китай в икономиките на държавите членки било то в инвестиции или придобити държавни облигации. Това неведение, разбира се, е в ущърб на европейските интереси и би могло да подхранва въображението. ЕС се нуждае от инструменти за измерване по примера на Комисията за чуждестранните инвестиции в САЩ (Committee on Foreign Investment in the United States, CFIUS), за да осигури информация за чуждестранните притежатели на държавен дълг. ЕС следва също така да публикува годишен доклад за спазването от страна на Китай на задълженията по протокола за присъединяване към СТО, както и да прилага по-добре инструментите за търговска защита, с които разполага.

Подценяването на юана и неговата неконвертируемост намаляват прозрачността и лоялността на търговския обмен. Следователно ЕС трябва да настоява пред китайските органи и да ги насърчава да продължат да полагат усилия. Не следва да се забравя, че съгласно европейските договори ЕС може, в случай на непосилни световни парични дисбаланси, да приеме и прилага определена политика на обменния курс.

Нова рамка за отношенията между ЕС и Китай

Търговските отношения между ЕС и Китай се промениха съществено през последните 30 години, също както и нарастващото влияние на Китай на международната сцена. Поради това е необходимо ЕС и Китай да актуализират условията на споразумението за сътрудничество от 1985 г. Въпреки че Китай все още не може да се счита за пазарна икономика, е все пак целесъобразно в това споразумение да бъдат включени по-строги разпоредби във връзка с вноса и износа на продукти.

Новото споразумение за инвестициите следва да вземе предвид необходимостта от неограничен достъп до китайските процедури за обществени поръчки при същите условия, както в Европа. ЕС следва да запази своята бдителност по отношение на икономическото и социалното въздействие и въздействието в областта на околната среда на нарастващия обем инвестиции на Китай в развиващите се страни, и по-специално в Африка.

----

За ЕС е наложително да започне да прилага съгласувана политика на реиндустриализация, както и политика на научни изследвания и иновации, които да съответстват на новите световни предизвикателства. От тази гледна точка би било от полза например ЕС да насърчава купуването на европейски стоки.

Излишно е да се подчертава категоричното изискване за по-добра координация между държавите членки, така че техните двустранни отношения с Китай да не отслабват позицията на ЕС по отношение на този партньор.

Необходимост от по-добра координация, която излиза извън рамките на чисто търговските въпроси. За нас това означава не само да се защити моделът на една социална пазарна икономика, която е отворена, но и взискателна по отношение на реципрочността и която защитава интересите на европейците, но и да се насърчават и защитават нашите схващания за развитието, демокрацията и правата на човека. Защото ние считаме, че социалният и икономическият прогрес е тясно свързан с установяването на демократични институции.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (8.12.2011)

на вниманието на комисията по международна търговия

относно ЕС и Китай: Липса на баланс в търговията?
(2010/2301(INI))

Докладчик по становище: Jan Zahradil

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че Китай се превърна в бързоразвиваща се икономика, която отбелязва двуцифрен растеж от 1999 г. насам, а понастоящем, от февруари 2011 г., е втората по големина икономика в света; като има предвид, че същевременно Китай все още се бори с предизвикателствата, пред които традиционно е изправена всяка развиваща се страна, особено що се отнася до централните китайски провинции;

Б.  като има предвид, че за периода 2007—2013 г. за Китай индикативно бяха разпределени 224 милиона евро от помощта за развитие на ЕС; като има предвид, че през март 2011 г. Комисията обяви втория петгодишен проект за търговия между ЕС и Китай, като разпредели за Китай 20 милиона евро от свързаното с търговията подпомагане от ЕС;

В.  като има предвид, че от 1990 г. икономическият растеж в Китай помогна на половин милиард души да преодолеят бедността; като има предвид обаче, че голяма част от работниците мигранти в градовете и населението в селските райони все още живеят в бедност и че според Световната банка все още 207 милиона китайци живеят под прага на бедността;

Г.  като има предвид, че възходът на Китай като фактор на развитието в Африка е едно от най-забележителните явления през последните десет години;

Д. като има предвид, че отношенията на Китай с африканските държави са формирани например от необходимостта на Китай да си осигури енергийни ресурси, за да подпомогне своето икономическо развитие;

Е.  като има предвид, че съществуват важни различия между Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР (КПР/ОИСР) и сътрудничеството на Китай за развитие; като има предвид, че програмата на Китай за заеми с изгодни условия, отпускани чрез China Eximbank, е основeн елемент във външните отношения на Китай и че заемите с изгодни условия се разглеждат като обвързана помощ;

Ж. като има предвид, че специалните икономически зони (СИЗ) на Китай в Африка имат за цел да създадат благоприятна среда за дейността на китайските малки и средни предприятия в чужбина; като има предвид, че според групата на Африканската банка за развитие ръководените от Китай СИЗ в африканските държави на юг от Сахара досега са постигнали ограничени резултати по отношение на инвестициите, като същевременно въздействието им във връзка с разкриването на нови работни места и интеграция в местната икономика е ограничено;

З.  като има предвид, че протоколът за присъединяване на Китай е уникален с това, че включва редица специални ангажименти, приложими само за Китай, които приемат формата на „ангажименти СТО-плюс“ (както в случая с експортните такси), както и „права СТО-минус“, които позволяват на членовете на СТО да предприемат защитни мерки срещу износ от Китай в отклонение от общите правила на СТО;

И. като има предвид, че Китай има нужда от достъп до високи технологии и мрежи за дистрибуция за следващия етап от икономическото си развитие, което ще се основава на иновации, вътрешна търговия и вътрешно потребление;

Й. като има предвид, че бързият икономически растеж на Китай се осъществи отчасти за сметка на правата на човека и отчасти се гради върху принудителен и детски труд;

К. като има предвид, че тъй като Китай не е член на ОИСР, той не е задължен да спазва правилата на организацията, които ограничават обвързаната помощ, регулират кредитните практики и налагат максимални срокове за погасяване, класификация на държавния риск и минимални лихви, изискват обмен на информация и налагат социални, екологични и управленски стандарти по отношение на финансовата дейност;

Л. като има предвид, че Китай е вторият по големина търговски партньор на Европейския съюз;

М. като има предвид, че през последните десетилетия Китай постигна важен социален напредък; като има предвид, че подобно подобряване на качеството на живота на такова огромно население за такъв кратък период от време е уникално в историята и намали бедността за над 350 милиона души;

Н. като има предвид, че китайското експортно финансиране позволи на Китай да увеличи присъствието си в много развиващи се страни, по-специално в Африка;

О. като има предвид, че от 1997 г. насам ЕС поддържа структурен дефицит с Китай в търговията със стоки, което изисква от ЕС да създаде нова стратегическа рамка за сътрудничество с Китай;

П. като има предвид, че съществуват значителни потенциални ползи за развиващите се страни от по-задълбочени икономически отношения с Китай, по-специално във връзка с развитието на инфраструктурата;

Р.  като има предвид обаче, че експортното кредитиране на Китай в развиващите се страни създава потенциални заплахи за развиващите се страни от гледна точка на управление на природните ресурси, устойчивост на дълга, подобряване на управлението и местна заетост и производителност;

С. като има предвид, че участието на Китай в една международна система за търговия, основана на отвореност и прозрачност, е жизненоважно за осигуряване на международен просперитет и устойчивост;

1.  изразява убеждение, че големият ръст на търговията между всички държави-членки на ЕС и Китай представлява ключов инструмент за развитието както за ЕС, така и за Китай, тъй като отворената търговия е един от най-ефективните двигатели на икономическия растеж, борбата срещу бедността и създаването на блага; счита, че уникалното естество на ангажимента на Китай към СТО, който не дава възможност на Китай да иска „специално и диференцирано третиране“ като други развиващи се страни членки, повдига въпроси за съгласуваността и последователността; съответно призовава Комисията да направи оценка на съгласуваността и последователността на своята търговска политика по отношение на Китай спрямо своята политика за развитие по отношение на Африка;

2.  подчертава, че съществува голям потенциал във взаимния достъп до пазарите, либерализацията и задълбочаването на сътрудничеството в сферата на търговията и инвестициите между Европа и Китай; подчертава обаче, че като предварително условие следва да се гарантират лоялна конкуренция, взаимен достъп и ясна пазарна регулация, особено във връзка с преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и защитата на правата върху интелектуалната собственост (ПИС);

3.  отбелязва, че фондът за развитие Китай — Африка подкрепя създаването на специални китайски икономически зони за преработка в Африка; споделя становището на групата на Африканската банка за развитие, според което има нужда от интегриране на китайските инвестиции в националната верига на производство, за да се гарантира, че тези зони ефективно насърчават индустриализацията, което предполага например укрепване на правния и регулаторен режим, включително социални и екологични гаранции, както и подобряване на достъпа на местните компании и работници до зоните, за да се осигури връзка с местната икономика;

4.  счита, че търговията следва да насърчава правата на човека в световен мащаб и че всички търговски партньори на ЕС следва да спазват конвенциите на МОТ, по-специално Конвенцията относно принудителния труд, което означава, че продукти, изработени в затвори и затворнически лагери (Lao Gai), не следва да бъдат допускани на пазара на ЕС;

5.  призовава ЕС да подобри своята ефективност по отношение на търговията с Китай посредством по-добра институционална организация и постигане на съгласувана позиция между държавите-членки спрямо Китай;

6.  отбелязва, че растежът на Китай и неговата способност за тридесет години да се превърне от изостанала икономика в бързоразвиваща се световна сила допринесоха за това, страната да стане алтернативен на традиционните партньори на Африка източник на търговия и финансиране;

7.  съзнава, че въздействието на Китай върху Африка е различно в зависимост от размера, икономическите структури и качеството на управлението и институциите в африканските икономики; счита, че въздействието на търговията с Китай върху африканските страни — т.е. степента, до която търговията с Китай ще насърчи допълнителната специализация в основни стоки или може да помогне на африканските икономики да разнообразят своето производство и да финансира устойчиви проекти — трябва допълнително да бъде оценено;

8.  подчертава, че новата роля на Китай като основен източник на финансиране в Африка събуди някои безпокойства в ЕС; по-специално подчертава, че докато международните организации и агенциите за двустранно подпомагане на традиционните донори обвързват помощта си с изисквания за добро управление, случаят с Китай не е такъв; съответно изразява опасения, че влиянието на Китай би могло допълнително да забави усилията за подобряване на управлението и намаляване на корупцията в Африка, особено в страните партньори на Китай, които се характеризират със слаби институции, като Ангола, Конго, Нигерия и Судан;

9.  подчертава, че въздействието на инвестициите в добивния сектор върху развитието следва да се повиши чрез повече прозрачност в процеса на организирането и възлагането на поръчки и по-активно участие на африканските организации на гражданското общество в надзора; в тази връзка призовава ЕС да насърчи Китай да приеме принципите на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост;

10. счита, че за да се извлекат ползи от сътрудничеството между Китай и Африка, ще е необходимо, наред с другото, африканските правителства да укрепят своите управленски институции; също така настоява, че е необходимо да се подобри политическият диалог между Китай и държавите-членки на ЕС, за да се ангажира Китай да обръща внимание на последиците от помощта си за управлението и за околната среда и за да се гарантира, че помощта от Китай допълва, а не се конкурира с помощта от традиционни донори;

11. отбелязва, че китайските инвестиции в Африка, извършвани основно чрез Export-Import Bank, предизвикват загриженост, например относно устойчивостта на проектите, както е в случая с големи спорни проекти за язовири за производство на електроенергия; като първа стъпка споделя становището на групата на Африканската банка за развитие, според което би било желателно да се разшири обхватът на прилагане на Екваториалните принципи — набор от доброволни стандарти за определяне, оценка и управление на социалния и екологичния риск при финансирането на проекти — за да се включат китайските инвестиции;

12. отбелязва със загриженост, че в Африка по-голямата част от китайските широкомащабни проекти са осъществени преди всичко с китайска работна сила; счита, че това е една от причините местната работна сила да остава необучена и ползите за населението от гледна точка на заетостта да са минимални;

13. счита, че африканските страни трябва да увеличат добавената стойност на своето производство независимо от своите страни партньори;това предполага разработване на инструменти, чрез които да се увеличи например търсенето на неквалифицирана африканска работна ръка за инвестиционни проекти;

14. съзнава факта, че макар бързият икономически растеж на Китай да е създал огромно количество блага, особено за градското население, той е увеличил различията между градските и селските райони, където живеят 50,3 % от населението на континентален Китай, допринасяйки за процес на урбанизация и бягство от земята и създавайки ситуация, при която през 2011 г. за първи в историята на Китай повече от половината от населението на страната живее в градовете;

15. изтъква, че китайската помощ се различава по няколко начина от тази, отпускана от страните членки на ОИСР; по-специално припомня, че докато членките на ОИСР посредством Споразумението относно официално подкрепяните експортни кредити се ангажират при експортното финансиране да спазват определени екологични, социални и управленски стандарти, Китай не е ангажиран с тези правила;

16. припомня също така, че докато страните членки на ОИСР са приели препоръките на ОИСР относно подкупите и официално подкрепяните експортни кредити, които имат за цел възпирането и санкционирането на подкупването на чужди публични служители в международните търговски сделки, подпомагани чрез официални експортни кредити, тези мерки не са приети от Китай; във връзка с това счита за изключително важно ЕС да продължи разговорите с Китай за разработване и въвеждане на общи стандарти с ОИСР относно помощта за развитие, включително относно намаляването на дълга;

17. призовава Комисията да продължи да подкрепя Китай в процеса на постигане на стратегическите цели на развитието, но същевременно да премине от традиционното сътрудничество за развитие и помощ, чрез постепенно намаляване на ОПР (официалната помощ за развитие) от 2013 г., към по-балансирани, търговски ориентирани отношения с Китай в интерес и на двете страни; в тази връзка подчертава, че новият подход трябва да отчита факта, че самият Китай стана важен донор, особено в Африка, и че следователно програмата за развитие на Китай, що се отнася до ЕС, следва по-скоро да се насочи към конкретни области от общ интерес; подчертава, че търговските отношения на ЕС с Китай следва непрекъснато да бъдат придружавани от усилия и искания за демократично развитие;

18. призовава Комисията по-специално да подпомогне Китай да увеличи производителността на своето земеделие;

19. призовава Комисията да извърши това в диалог с китайските органи на властта, за да се гарантира, че бедните и хората в неравностойно положение, които понастоящем се ползват от проектите за развитие на ЕС, няма да бъдат изоставени;

20. призовава Комисията поетапно да прекрати помощта за развитие за Китай, която представлява 128 млн. евро за периода 2007—2010 г., тъй като Китай е бързоразвиваща се пазарна икономика и основен икономически и политически фактор в световен мащаб;

21. призовава Комисията в диалога с Китай незабавно да повдигне въпроса за купуването от Китай на земя в развиващите се страни;

22. посочва, че Китай става основен донор на помощ сам по себе си, независимо че около 16 % от 1,3-милиардното му население все още живее под прага на бедността;

23. поради това призовава Комисията да третира Китай като партньор, като зачита неговите културни традиции, и да установи същите легитимни искания спрямо Китай, както спрямо останалите търговски партньори на ЕС по отношение спазването на правата на човека, като същевременно подкрепя прехода на Китай към отворено общество, основано на принципите на правовата държава и спазването на правата на човека, и настоява страната да спазва основните трудови стандарти на МОТ; счита, че подобен подход ще помогне да се преодолеят настоящите напрежения, да се задълбочи по-нататъшният обмен и да се увеличат взаимните инвестиции, което да води до печеливша ситуация и за двамата партньори;

24. поради това призовава Комисията да работи с Китай като партньор в международното развитие, за да се извършва обмен на добри практики и да се използват сравнителните предимства и диференцираните силни страни на всички международни партньори за развитие и така да се осигури най-добър и най-широк обхват на подкрепата за развиващите се страни;

25. подчертава, че като се има предвид, че понастоящем Китай е втората по големина икономика в света, въпросът с достъпа до пазара между Европа и Китай във всички случаи трябва да се основава на принципа на реципрочност; призовава за бързо приключване на преговорите от Доха; подчертава, че Китай спешно трябва да достигне международните екологични стандарти и да изпълни своите задължения в рамките на СТО, по-специално зачитането на правата върху интелектуалната собственост; предупреждава да не се използват протекционистки мерки, особено като се има предвид настоящият икономически климат, тъй като това би било вредно не само за двустранните политически отношения, но и за икономиките на ЕС и Китай в дългосрочен план и би противоречало на целите на ЕС за развитие, формулирани в стратегията „ЕС 2020“;

26. призовава Комисията да обсъди с китайските партньори на ЕС възможните условия на споразумения и концесии за внос на основни стоки от развиващите се страни, които биха били справедливи, прозрачни и насърчаващи развитието; изразява безпокойство от все по-голямата конкуренция за основни стоки между ЕС и Китай и нейното пагубно въздействие върху развиващите се страни;

27. настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да използват всички налични дипломатически канали и други средства, за да насърчат Китай да се ангажира с международните стандарти за прозрачност по отношение на експортното си кредитиране в развиващите се страни и други свързани с търговията мерки както в Китай, така и извън него; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да продължават да работят за включването на Китай в международни организации за определяне на норми и стандарти, свързани с международната система на търговия;

28. призовава ЕС и САЩ да поддържат връзки на всички равнища с този бързоразвиващ се икономически гигант в името на взаимната изгода за всички страни;

29. счита, че е необходимо политиката за развитие на ЕС и факторите от ЕС да работят за изграждане на капацитета на развиващите се страни за договаряне на изгодни сделки с Китай — особено когато те се отнасят за природни ресурси — за управление на дълга и справяне с потенциалните заплахи за местната производителност и пазари на труда, които възникват от притока на китайски работници и продукти;

30. призовава Китай да се ангажира повече в световните институции, като признава, че Китай вече играе пълноценна и активна роля в ООН и в мисии за опазване на мира;

31. счита, че разглеждането на дейността на Китай в развиващите страни като нелоялна конкуренция и предприемането на конфронтационни ответни действия ще бъде непродуктивно, преди всичко за самите развиващи се страни; подчертава, че в името на висшия интерес на развиващите се страни и на по-широката световна конкуренция и растеж предприятията и участниците от ЕС, които се стремят да се конкурират с Китай в търговските и икономически отношения с развиващите се страни, трябва да полагат усилия да представят оферти, които са най-привлекателни от гледна точка на дългосрочната устойчивост и ползи, включително по отношение на екологичните, социалните и управленските аспекти, както и тези, свързани с правата на човека.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

5.12.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

16

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Véronique De Keyser, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Catherine Grèze, Eva Joly, Filip Kaczmarek, Miguel Angel Martínez Martínez, Norbert Neuser, Maurice Ponga, Michèle Striffler, Alf Svensson, Anna Záborská, Iva Zanicchi, Gabriele Zimmer

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Fiona Hall, Eduard Kukan, Krzysztof Lisek, Judith Sargentini

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Vittorio Prodi

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (17.6.2011)

на вниманието на комисията по международна търговия

ЕС и Китай: дисбаланси в търговията?
(2010/2301(INI))

Докладчик по становище: Dirk Sterckx

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че един за друг ЕС и Китай са сред най-големите търговски партньори на всяка от двете страни;

Б.  като има предвид, че независимо от високите темпове на растеж, регистриран в Китай през последните 20 години, процентът на безработицата в страната се е повишил значително;

1.  призовава Комисията да засили съществуващия диалог относно заетостта и социалната политика и да започне структуриран социален диалог с Китай в рамките на групата на високо равнище за диалог в областта на икономиката и търговията (HLD);

2.  отбелязва конкуренцията между различните социални системи, възникваща в резултат на отварянето на световния пазар; отбелязва нарастване на равнището на неформална работа в градските райони, както и нарушаване на принципите на достоен труд въпреки съществуването на законодателна рамка, регулираща условията на заетост; отбелязва, че независимо от факта, че отварянето на китайската икономика донесе големи ползи, като например по-добър достъп до пазара на труда и спад на безработицата в селските райони, не всички слоеве от китайското население имат еднаква полза от икономическия растеж и съществуват големи различия, които възникват между селските и градски райони на страната; посочва, че неравенството по отношение на доходите, достъпа до заетост, социалните услуги, здравеопазването и образованието между жителите на градските и селските райони представлява огромно предизвикателство за политиката на сближаване на Китай;

3.  призовава конкуренцията в търговията между ЕС и Китай да се основава на ясни правила, които да позволяват взаимно съревнование, стабилност на стопанската дейност и оптимизация, с цел да не се вреди на интересите на служителите;

4.  изтъква въздействието на Китай, в ролята му на водещата държава-износител, върху световната икономика и свързаната с това отговорност да изпълнява минимални социални стандарти; приветства усилията, които полага китайското управление на централно и местно равнище в тази област; изтъква, че са крайно необходими цялостен закон в съответствие с всички международни стандарти относно социалната сигурност и здравеопазването, както и стриктен и ефективен мониторинг на спазването на законодателството относно условията на заетост; посочва, че едно от най-големите предизвикателства за китайското правителство е устойчивото финансиране на една стабилна система за социална сигурност и здравеопазване, която генерира еднакви ползи за всички провинции в страната; подчертава в тази връзка проекта за сътрудничество между ЕС и Китай относно реформата в областта на социалното осигуряване, който има за цел да предостави на китайските граждани достъп до адекватно и достъпно социално осигуряване;

5.  изтъква въздействието на Китай върху световната икономика, отговорността на страната да изпълнява минимални социални стандарти и значението на търговските отношения между ЕС и Китай; подчертава, че спазването на правата на човека и на социалните права е от основно значение в сътрудничеството между ЕС и Китай; подчертава важността на спазването и бързото прилагане на всички правила на Международната организация на труда и на Световната търговска организация, включително правото на свободно създаване на независими професионални съюзи; подкрепя стремежа към достойни заплащане и условия на труд; призовава за взаимното спазване на трудовото законодателство, по-специално предотвратяване на незаконни форми на труд, като например труда на деца и на лишени от свобода лица: отбелязва направените от китайското правителство подобрения относно по-добрите условия за служителите и въпреки това отчита, че правата на работниците не винаги се зачитат поради лошо прилагане на трудовото законодателство и работодателите често не спазват екологичните и здравните стандарти и стандартите за сигурност, което води до създаването на опасна трудова среда; призовава за цялостно подобряване на съответното законодателство; подчертава важността на по-добрия контрол върху веригата на доставки по отношение на условията на труд; очаква от китайското правителство и китайските дружества да възприемат ОСП+ като стандарт за всекидневната си работа;

6.  счита, че засилването на диалога между ЕС и Китай, който започна през 2009 г. с цел подобряване на условията на труд и намаляване на броя на трудовите злополуки и случаите на професионални заболявания, е мярка от основно значение; подчертава необходимостта от обмен на добри практики в областта на търговията и социалната сфера; призовава за обмен на най-добри практики между ЕС и китайските професионални съюзи с цел да се допринесе за подобряване на условията на труд за работната сила и изпълнение на конвенциите на МОТ;

7.  счита, че на МОТ следва да бъде възложена отговорността за извършването на мониторинг на зачитането на тези права;

8.  призовава за допълнително подобряване на помощта на ЕС за развитие, особено в области като заетост, защита на безопасността и здравето на работното място, изкореняване на бедността, обществено здраве и хигиена, образование и подобряване на условията на живот на децата;

9.  подчертава значението на по-нататъшното подобряване на китайската работна сила за търговията в световен мащаб;

10. подчертава значението на обмена на опит и най-добри практики в областта на възможностите за заетост по отношение на разработването на „зелени“ работни места, при овладяване на икономическото, социалното и екологично въздействие върху изменението на климата;

11. призовава за по-нататъшно развитие на по-добро сътрудничество в областта на заетостта на законните имигранти и защита на правата и интересите на работниците мигранти и по-добро сътрудничество по международните въпроси в областта на труда;

12. отбелязва, че китайското население застарява и че на пръв поглед безкрайното нарастване на наличната работна сила, по-специално нискоквалифицирани работници, изглежда е на път да се изчерпи; отбелязва, че се извършва процес на изместване на търговията от Китай към други държави от Югоизточна Азия в резултат от потенциални предимства по отношение на разходите; поради това призовава Комисията да представи цялостна европейска политика за региона на Югоизточна Азия, която да предотврати участието на европейските мултинационални предприятия в безотговорни в социално отношение практики в тези държави; отбелязва, че следва да се повиши осведомеността на все по-разрастващата се средна класа на Китай относно стандартите за заетост – осведоменост, която понастоящем е все още относително слабо развита сред населението като цяло;

13. отбелязва, че резултатите от научните анализи се различават по отношение на въздействието на европейските преки чуждестранни инвестиции в Китай върху заетостта в Европа; отбелязва, че в някои проучвания се посочва, че може да няма измеримо отрицателно въздействие върху заетостта в Европа и че преките чуждестранни инвестиции могат до известна степен да въздействат положително върху заетостта в европейските филиали на съответните дружества; също така отбелязва проучванията, в които се посочва определено отрицателно въздействие върху заетостта в Европа;

14. счита, че вносът на фалшифицирани стоки от Китай не само представлява заплаха за здравето и безопасността на европейските потребители, но и въздейства отрицателно върху заетостта в ЕС;

15. призовава европейските предприятия, които извършват дейност в Китай, да прилагат по отношение на работниците най-високите международни стандарти и най-добрите практики в областта на корпоративната социална отговорност;

16. отбелязва засиленото ограничаване на демократичните права от страна на китайския режим през последните месеци, включително изпращането в затвора и преследването на членове на професионалните съюзи.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.6.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

6

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Edit Bauer, Heinz K. Becker, Mara Bizzotto, Philippe Boulland, Milan Cabrnoch, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Tadeusz Cymański, Frédéric Daerden, Karima Delli, Proinsias De Rossa, Frank Engel, Sari Essayah, Ilda Figueiredo, Marian Harkin, Nadja Hirsch, Liisa Jaakonsaari, Danuta Jazłowiecka, Martin Kastler, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Veronica Lope Fontagné, Elizabeth Lynne, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Licia Ronzulli, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Vilija Blinkevičiūtė, Julie Girling, Kinga Göncz, Sergio Gutiérrez Prieto, Richard Howitt, Филиз Хакъева Хюсменова, Jan Kozłowski, Evelyn Regner, Dirk Sterckx

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (24.11.2011)

на вниманието на комисията по международна търговия

относно ЕС и Китай: Липса на баланси в търговията?
(2010/2301(INI))

Докладчик по становище: Yannick Jadot

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че търговските дисбаланси между ЕС и Китай отразяват в широка степен техните различия в социалния, икономическия, демократичния модел, демографските специфики и природните ресурси и че слабото спазване или неспазването на някои права в Китай, по-специално демократичните и социалните права и правата на работещите, е фактор, допринасящ за това положение; отчита факта, че са направени известни усилия за коригиране на дисбалансите, но счита, че те все още са недостатъчни; в тази връзка насърчава конструктивния ангажимент и стратегия за по-тесен и отговорен диалог помежду двамата партньори, основан на взаимно разбирателство;

2.  посочва, че през 2016 г. Китай ще има статут на пазарна икономика, и призовава Комисията да предложи мерки за запазване, по целесъобразност, на търговските защитни механизми след 2016 г., включително за европейските иновационни МСП; призовава Китай да спази ангажиментите си в рамките на СТО, като позволи пълен достъп до пазара на стоки и услуги и свобода на инвестирането; призовава за търговска политика ЕС– Китай, която да улеснява сътрудничеството и социално-икономическото развитие на двете страни; счита, че и двете страни са изправени както пред предизвикателства, така и пред големи възможности; подчертава, че нарастването на търсенето в нововъзникващите пазарни икономики предлага възможност за ЕС да се възползва от глобализацията чрез допълнително увеличаване на износа на стоки и услуги за нови пазари; подчертава необходимостта от положителна реципрочност, по-специално по отношение на обществените поръчки; изразява съжаление относно факта, че Китай продължава да използва различни нетарифни бариери, които силно ограничават присъствието на европейски предприятия на китайския пазар, създават разходи за тези предприятия и ги лишават от пазарни възможности; подчертава, че достъпът до редица ключови сектори продължава да е стеснен поради ограниченията за инвестициите под формата на наложени горни граници за участие в стратегически области;

3.  обръща внимание на факта, че европейските предприятия са привлечени от възможността да делокализират дейността си в Китай, за да намалят разходите и да увеличат печалбите си, в ущърб на работната сила в ЕС и без да спазват целите в областта на намаляването на емисиите и социалните стандарти и стандартите за заетост на ЕС;

4.  счита, че Китай поставя ЕС пред предизвикателството да прилага амбициозна и проактивна европейска промишлена политика, която следва да се основава на:

     –   изготвяне, изпълнение и прилагане на строги стандарти,

     –   засилване на законните антидъмпингови мерки,

     –   приемане на по-амбициозен, последователен и балансиран подход в областта на европейските политики относно обществените поръчки с цел, по-специално, да се подобри достъпът на европейските дружества до китайския пазар,

     –   продължаване на научните изследвания и иновациите,

     –   спазване на правата върху интелектуална собственост

     –   и насърчаване на екологична и устойчива икономика;

5.  припомня, че такава промишлена политика може да бъде ефикасна само ако се координира, развива и изпълнява на равнище ЕС и че не може да се създаде последователен и ефективен подход на ЕС по отношение на Китай въз основа на отделни, чисто национални подходи;

6.  подчертава, че слабата защита срещу фалшифицирането и показаната от страна на китайските органи липса на воля за разрешаването на проблемите с фалшифицирането на продукти създават бариера пред по-нататъшното разрастване и инвестиции на европейските предприятия в Китай; призовава Комисията, в контекста на отношенията между ЕС и Китай и новия кръг макроикономически преговори, да изготви подходящи мерки за борба с фалшифицирането;

7.  отбелязва, че ограниченията от страна на Китай на достъпа до пазарите и липсата на подходяща защита на интелектуалната собственост представляват сериозна бариера пред разширяването на присъствието на европейските предприятия в Китай; поради това призовава за по-голяма отвореност на икономиката на Китай, като въпрос, който не търпи отлагане;

8.  отбелязва също така запазването на технически бариери за чуждестранните дружества и растяща тенденция към неравно третиране от страна на някои китайски регулаторни органи, както и липсата на прозрачност в регулаторната област;

9.  отбелязва със загриженост факта, че Китай продължава да налага пречки пред свободната търговия с редки земни елементи и производни продукти в световен мащаб, засилени посредством намалени квоти за износ, които понастоящем включват сплави на редките земни елементи; призовава Комисията да се ангажира решително с Китай за постигане на споразумения, които да бъдат взаимно ползотворни и да зачитат законодателството в областта на околната среда и международното търговско право;

10. счита, че създаването от Комисията на механизъм за обмен на информация относно междуправителствените споразумения между държавите-членки и трети държави в областта на търговията с Китай ще улесни възприемането на съгласуван подход по отношение на Китай;

11. подчертава, че е важно да се създаде инвестиционна рамка между двете страни и отбелязва, че е от значение да се намерят допирни точки между стратегията „Европа 2020“ и петгодишния план на Китай;

12. изразява загриженост относно липсата на воля от страна на китайските органи за повишаване на киберсигурността и преследването на киберпрестъпността, която застрашава сигурността на мрежата и информацията в световен мащаб и оказва значително отрицателно въздействие върху икономиката и обществото на ЕС;

13. припомня напредъка, който Китай постигна при разработване и въвеждане на собствени норми, и насърчава всяка форма на сътрудничество между Китай и ЕС в международните преговори относно нормите; счита, че в качеството си на най-голям световен пазар ЕС трябва също така да продължи да заема лидерското място в световен план в създаването на норми, и по-специално в стратегическите области; следователно изисква всички стоки в обращение на вътрешния пазар да спазват стриктно нормите за социална закрила, опазване на околната среда и здравна защита; призовава държавите-членки да засилят механизмите за надзор на пазара, за да гарантират, че на вътрешния пазар присъстват само стоки, които отговарят на нормите на ЕС; отправя искане към Комисията да направи оценка на това дали общ подход на ЕС по отношение на надзора на пазара ще бъде целесъобразно средство за укрепване на действащите разпоредби за мониторинг;

14. отбелязва, че мащабът на китайските инвестиции и правителствената финансова помощ в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергии е предизвикателство за секторите на ЕС, произвеждащи възобновяема енергия; припомня, че според световния доклад за 2010 г. относно енергията от възобновяеми източници, публикуван от Световната мрежа за насърчаване на енергията от възобновяеми източници за 21-ви век („REN 21“), изготвен с подкрепата на Международната агенция по енергетика и Обединените нации, през 2009 г. Китай е увеличил най-много своя капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници (37 GW от 80 GW увеличение в световен мащаб); призовава в тази връзка за неотложни действия и по-голям ангажимент с цел да се гарантира, че ЕС ще остане начело в тези области и няма да се превърне в нетен вносител на технологии в областта на енергията от възобновяеми източници, като усилията на ЕС в областта на научните изследвания се насочат към въпроса за ефикасно управление на ресурсите и екологичната икономика и като се инвестира в устойчива, балансирана и единна икономика; предупреждава за опасността от неправилното използване на бариери пред търговията и инвестициите в сектора на екологичните стоки;

15. подчертава, че Китай е на първото място в света по отношение на инсталациите за вятърна енергия, че китайските и индийските производители на вятърни турбини са в челната десетка и че понастоящем Китай произвежда по-голямата част от фотоволтаичните панели на планетата; призовава Комисията и държавите-членки да предприемат необходимите мерки за насърчаване в ЕС на разработването и ефективното в екологично отношение производство на тези технологии, както и на нови иновационни технологии, необходими за постигане на амбициозните цели за намаляване на емисиите на парникови газове;

16. счита, че нарастването на вътрешното търсене и продължаването на икономическите реформи в Китай ще бъдат решаващи за насърчаването на по-балансирана пазарна среда и за намаляване на търговския дефицит; подкрепя изпълнението на необходимите реформи на банковите услуги и развитието на реален пазар на потребителски кредити;

17. призовава ЕС и Китай да развият стратегически партньорства в областта на научноизследователската и развойната дейност и промишлено, технологично и иновационно сътрудничество в различните развиващи се сектори на екологичната икономика като намаляване на потреблението, рециклиране и добив на полезни материали от битови отпадъци, ефикасно и устойчиво управление на суровините, редките земни елементи и други стратегически ресурси в рамките на икономически цикъл, възобновяеми енергии и енергийна ефективност посредством:

     –   споделяне и съвместно производство на технологии в областта на възобновяемите енергийни източници и съвместни научноизследователски и развойни програми,

     –   подобряване на прозрачността и надеждността на данните, свързани с енергетиката и обмен на информация,

     –   засилване на партньорството в рамките на проекта ITER;

18. призовава ЕС да повиши усилията си за увеличаване на сигурността на ресурсите си чрез провеждане на проучвания относно устойчиви алтернативи;

19. подчертава факта, че Китай продължава да прилага ограничения за износа на суровини под формата на забранени от СТО мита и квоти, които водят до изкуствено покачване на цените на суровините в света и съответно понижаване на вътрешните цени, като по този начин се предоставят значителни конкурентни предимства на китайските производители;

20. посочва, че Китай осигурява около 97 % от снабдяването с редки земни елементи, върху които китайското правителство е наложило квоти за износ, водещи до повишаване на покупните цени за европейските предприятия, които се оказват в неблагоприятно положение спрямо китайските предприятия;

21. призовава ЕС и Китай да развият стратегически партньорства в областта на научноизследователската и развойната дейност и иновациите посредством засилено сътрудничество между европейските и китайските университети и научноизследователски центрове, съвместни програми за обучение и академични програми, както и по-голяма мобилност на изследователите; приветства факта, че европейските програми са отворени за китайските научноизследователски екипи, и призовава за това китайските програми също да бъдат отворени за европейските изследователи; призовава за създаване на технологични партньорства, за да се посрещне общото предизвикателство за разработване на икономични по отношение на ресурсите методи на производство и програми за съвместна научна дейност, от взаимна полза за населението на ЕС и Китай;

22. призовава за изготвяне на оценка на въздействието на китайските специални икономически зони в държавите в Северна и Субсахарска Африка, по-специално тези, с които ЕС е сключил търговски споразумения; подчертава със загриженост факта, че китайската политика в Африка може да има драматични последици за природните ресурси и представлява предизвикателство за провежданите от ЕС политики за развитие; призовава Комисията да направи оценка на съгласуваността между провежданата по отношение на Китай търговска политика на ЕС и политиките на ЕС на сътрудничество за развитие за Африка;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.11.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

0

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Ivo Belet, Bendt Bendtsen, Jan Březina, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Vicky Ford, Adam Gierek, Norbert Glante, Robert Goebbels, Fiona Hall, Jacky Hénin, Edit Herczog, Kent Johansson, Romana Jordan Cizelj, Lena Kolarska-Bobińska, Béla Kovács, Philippe Lamberts, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Aldo Patriciello, Anni Podimata, Herbert Reul, Paul Rübig, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Владимир Уручев, Alejo Vidal-Quadras, Henri Weber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Yannick Jadot, Ивайло Калфин, Seán Kelly, Holger Krahmer, Werner Langen, Alajos Mészáros, Mario Pirillo, Vladimír Remek

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Cristian Silviu Buşoi, Anna Hedh

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (23.11.2011)

на вниманието на комисията по международна търговия

относно ЕС и Китай: Липса на баланс в търговията?
(2010/2301(INI))

Докладчик: Morten Løkkegaard

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава взаимната зависимост на китайския пазар и пазарите на ЕС и необходимостта от равнопоставени условия при избягване на протекционизма; отбелязва постигнатия от Китай напредък за отваряне на неговите пазари; въпреки това подчертава необходимостта да се обърне внимание на вътрешните мерки в Китай, които създават враждебен климат за европейския бизнес; счита, следвайки политиката на СТО, че сключването на споразумение за свободна търговия с Китай би могло да подобри търговските отношения и би имало положително въздействие и за двете страни; подчертава факта, че едно споразумение на равнище СТО следва да бъде приоритет за ЕС;

2.  подчертава значението на икономически и търговски диалог на високо равнище между ЕС и Китай; призовава ЕС и Китай да се срещат два пъти годишно, за да засилят своите двустранни отношения чрез диалог и да постигнат конкретни резултати, наред с другите, в сферите на инвестициите, предоставянето на услуги, правата върху интелектуална собственост, обществените поръчки, безопасността на продуктите, спазването на правилата за търговските марки, достъпа до суровини и тарифните, а също така и нетарифните ограничения; призовава Комисията да подчертае също така трудностите, които срещат европейските предприятия в Китай във връзка с бюрократичните процедури, проблемите в областта на човешките ресурси и достъпа до пазара;

3.  подчертава необходимостта от възприемане на балансиран подход към Китай; призовава Комисията и държавите-членки да изградят широко сътрудничество с Китай в областите, в които се провеждат съвместни изследвания, например безопасността на продуктите и здравето на човека, както и да установят допълнителен научен, технологичен и културен обмен;

4.  изразява съжаление, че инвестиционният климат в Китай не е прозрачен и че все още съществуват дискриминационни изисквания; призовава за двустранно инвестиционно споразумение с Китай, насочено към увеличаване на достъпа на инвестициите до пазара, като се започне от секторите, в които има най-много ограничения; подчертава необходимостта от улесняване на търговията и инвестициите, по-специално за МСП; изтъква значението на координацията между централните и местните органи в Китай; изтъква факта, че Китай е най-големият източник на внос за ЕС и вторият по големина пазар за износ на ЕС, като и вносът, и износът са се увеличили с над 30 % между 2009 и 2010 г.;

5.  изразява тревога, че поради липсата на свободно достъпен търговски регистър има недостиг на достоверна информация за търговските партньори в Китай; подчертава значението на надеждната информация като съществено условие за добрия бизнес климат,

6.  изразява тревога по отношение на високото равнище на фалшифициране и пиратство и на слабото прилагане на правата върху интелектуална собственост в Китай, което спъва иновациите в ЕС и засяга в значителна степен безопасността на потребителите; призовава както Комисията, така и държавите-членки да ускорят разискванията с Китай относно ефективното прилагане на правата върху интелектуална собственост, включително на регионално и местно равнище; подчертава дискриминационните формални изисквания, налагани на чуждестранните предприятия, които им пречат да защитават ефективно своите права и патенти в Китай; счита, че защитата на правата върху интелектуална собственост на международните дружества от страна на китайските органи е от съществено значение за растежа на търговията между ЕС и Китай, и приветства положените усилия; счита, че износът на високотехнологични продукти от ЕС би могъл да представлява сфера на експоненциален растеж, улеснен от нуждата на Китай от тези продукти и способността на ЕС да ги произвежда;

7.  подчертава необходимостта от по-добър достъп до пазарите за обществени поръчки; изразява тревога относно сравнително по-протекционистичната китайска политика и законодателство в областта на обществените поръчки; подчертава, че ЕС следва да поддържа натиска си върху Китай с неговите нововъзникващи пазари, по-специално за бързото му присъединяване към Споразумението за обществените поръчки на СТО, за да се гарантира, че процедурите за възлагане на обществени поръчки спазват международните стандарти, и да се създадат предвидими условия за подизпълнителите; подкрепя прегледа от страна на Комисията на необходимите мерки за гарантиране на равнопоставени условия на достъп за предприятията от ЕС до процедурите за обществени поръчки в трети страни и обратното; въпреки това подчертава, че тези мерки трябва да бъдат под такава форма, че да не водят до неподходящо ново разделение на пазара, което би могло да окаже отрицателно въздействие върху европейската промишленост и световните търговски отношения на ЕС;

8.  изразява тревога, че продължават да се въвеждат все по-специфични национални стандарти и процедури за сертифициране, които създават нови технически бариери пред търговията; подчертава необходимостта за ЕС от провеждане на разисквания с Китай и от участието на Китай в процеса на вземане на решения при разработването на бъдещи международни стандарти, с цел да се избегне използването на различни стандарти като фактически бариери пред търговията; подчертава, че процесът на кандидатстване за лиценз за търговска дейност в Китай е бавен, и гледа на него като на инструмент, използван от Китай за забавяне на установяването и експанзията на чуждестранните дружества в редица сектори; подчертава необходимостта от опростяване на тази процедура; приветства усилията на Китай за привеждане на националните стандарти в съответствие с международните;

9.  изразява тревога по отношение на рестриктивната политика на Китай и неговото доминиращо положение на пазара на различни суровини, които са от изключително значение за функционирането на европейската икономика; призовава Комисията да упражнява постоянно наблюдение и да отстранява на регионално, многостранно и двустранно равнище разликата между търсенето и предлагането на суровините от изключително значение и редкоземните метали, както и да продължи диалога с Китай относно използването на правилата на СТО от Китай за прилагане на квота за редкоземни метали, които фактически не са застрашени природни ресурси; подчертава по-специално необходимостта Китай да спазва правилата на СТО относно достъпа до суровини, както беше потвърдено с решението на СТО от 5 юли 2011 г., и правилата относно достъпа до редкоземни метали; подчертава необходимостта от обща европейска стратегия в областта на суровините с цел засилване на политическия натиск и осигуряване на равен достъп на дружествата от ЕС до ресурси, които са от съществено значение за техните производствени дейности;

10. призовава Комисията да извърши задълбочен анализ на въздействието на валутните курсове върху търговския баланс между ЕС и Китай; подкрепя Китай в предприемането на допълнителни стъпки за пълна конвертируемост на китайския юан,

11. отбелязва, че в редица доклади, изготвени по поръчка на институциите на ЕС, националната и международната икономическа дейност на Китай често се описва с изрази, издаващи пристрастност и пренебрежителност[1]; подчертава необходимостта от възприемане на конструктивно критичен диалог, като същевременно се зачитат културните особености и различията в политическата организация.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.11.2011 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

28

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Pablo Arias Echeverría, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, António Fernando Correia De Campos, Jürgen Creutzmann, Cornelis de Jong, Evelyne Gebhardt, Małgorzata Handzlik, Илиана Иванова, Eija-Riitta Korhola, Edvard Kožušník, Hans-Peter Mayer, Phil Prendergast, Mitro Repo, Robert Rochefort, Heide Rühle, Matteo Salvini, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Róża Gräfin von Thun und Hohenstein, Bernadette Vergnaud, Barbara Weiler

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Regina Bastos, María Irigoyen Pérez, George Lyon, Ramona Nicole Mănescu, Emma McClarkin, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Marc Tarabella, Kyriacos Triantaphyllides, Wim van de Camp

  • [1]  Генерална дирекция по външни политики, „Китай в Африка: критичен обзор“, Съобщение, (Октомври 2010 г.), PE 449.518, стр. 10 – „Китайското икономическо присъствие в Африка покри континента като петролен разлив“ („The Chinese economic presence has spread through Africa like an oil slick“).

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.3.2012 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

2

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

William (The Earl of) Dartmouth, Damien Abad, Laima Liucija Andrikienė, Maria Badia i Cutchet, David Campbell Bannerman, Daniel Caspary, Marielle de Sarnez, Yannick Jadot, Metin Kazak, Bernd Lange, David Martin, Vital Moreira, Paul Murphy, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Niccolò Rinaldi, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Gianluca Susta, Keith Taylor, Iuliu Winkler, Jan Zahradil, Paweł Zalewski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Josefa Andrés Barea, George Sabin Cutaş, Mário David, Elisabeth Köstinger, Jörg Leichtfried, Jarosław Leszek Wałęsa

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Gabriel Mato Adrover