ДОКЛАД относно подготовка за един напълно интегриран аудио-визуален свят
28.1.2014 - (2013/2180(INI))
Комисия по култура и образование
Докладчик: Сабине Ферхайен
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно подготовка за един напълно интегриран аудио-визуален свят
Европейският парламент,
– като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги)[1],
– като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия)[2],
– като взе предвид Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива)[3], изменена с Директива 2009/140/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.[4],
– като взе предвид Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа)[5],
– като взе предвид Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“)[6], изменена с Директива 2009/140/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.[7],
– като взе предвид Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие[8],
– като взе предвид предложението на Комисията от 11 юли 2012 г. за директива относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториално лицензиране на правата за използване онлайн на музикални произведения,
– като взе предвид Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и на сродните му права в информационното общество (Директива за авторските права)[9],
– като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно свързаната телевизия[10],
– като взе предвид член 48 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по правни въпроси (A7-0057/2014),
A. като има предвид, че „аудио-визуално интегриране“ означава сливането на аудиовизуални медийни услуги, които преди са били предоставяни предимно отделно една от друга, както и обвързването по веригата за създаване на стойност или обединяването на различни аудиовизуални услуги;
Б. като има предвид, че интегриране означава иновации и като има предвид, че това изисква нови форми на сътрудничество между дружествата и секторите, така че потребителите да могат да имат достъп до аудио-визуално съдържание и електронни услуги навсякъде, по всяко време и с всяко устройство;
В. като има предвид, че интегрирането на всички равнища – хоризонтално (секторно интегриране), вертикално (интегриране по веригата за създаване на стойност) и функционално (интегриране на приложения/услуги) оказва въздействие върху аудио-визуалния сектор;
Г. като има предвид, че техническото интегриране означава, че все повече се припокриват въпросите, свързани с медийното право и мрежовата политика;
Д. като има предвид, че достъпът до и възможността за лесно намиране на аудио-визуално съдържание стават ключови фактори в свят, който е в процес на интегриране; като има предвид, че политиката не следва да пречи на една саморегулаторна система за идентификация на съдържание, отговаряща на минимални стандарти за качество, и като има предвид, че въпросът за мрежовата неутралност по отношение на кабелните връзки и мобилните връзки става все по-неотложен;
Е. като има предвид, че техническото интегриране на медиите вече е действителност, особено по отношение на радио- и телевизионното разпръскване, печата и интернет, и като има предвид, че европейските политики в областта на медиите, културата и мрежите е необходимо да адаптират регулаторната рамка към новите условия и да гарантират, че може да бъде създадено и прилагано еднакво равнище на регулиране, включително с оглед на навлизането на пазара на нови участници от ЕС и трети държави;
Ж. като има предвид, че въпреки напредващата техническо интегриране, опитът във връзка с използването на свързани устройства и с очакванията и профила на потребителите, продължава да е ограничен;
З. като има предвид, че сами по себе си цифровизацията и техническото интегриране имат ограничена стойност за гражданите, и като има предвид, че подпомагането за високи равнища на устойчиво инвестиране в оригинално европейско съдържание остава ключов приоритет в условията на интегрираща се медийна среда;
И. като има предвид, че поради нарастващото интегриране е необходимо да се развие ново разбиране за начина, по който взаимодействат аудио-визуалните медии, електронните услуги и приложенията;
Й като има предвид, че терминът „портал за съдържание“ описва всеки субект, който действа като посредник между доставчиците на аудио-визуално съдържание и крайните потребители, и който обикновено събира заедно, подбира и организира набор от доставчици на съдържание и предлага интерфейс, чрез който потребителите могат да намерят и да имат достъп до това съдържание; като има предвид, че тези портали могат да включват платформи за гледане на телевизия (като сателити, кабелна телевизия и телевизия през интернет протокол — IPTV), устройства (като свързани телевизори и конзоли за игри) или услугите, предоставяни от участници, опериращи изцяло в интернет без участието и извън контрола на предоставящите конкретната мрежа предприятия (over-the-top (ОТТ));
Пазари в процес на интегриране
1. отбелязва, че засилващата се тенденция към хоризонтална концентрация в сектора и вертикално интегриране по веригата за създаване на стойност могат да създадат нови бизнес възможности, но могат и да доведат до господстващо положение на пазара;
2. подчертава, че е необходима регулация, когато портали за съдържание контролират достъпа до медии и оказват пряко или непряко влияние върху формирането на мнение; следователно призовава Комисията и държавите членки да следят развитието с оглед на това и да използват изцяло възможностите, които дава европейското законодателство в областта на конкуренцията и антитръстовото законодателство, и ако е необходимо да въведат мерки за запазване на разнообразието, както и да изготвят регулаторна рамка за интегриране, която да е адаптирана към това развитие;
3. отбелязва, че развитието на пазара показва, че в бъдеще дружествата ще свързват все повече мрежови услуги с предоставянето на аудио-визуално съдържание, и че интернет в настоящата си форма, базирана на максимален достъп, като резултат може прогресивно да отстъпи място на спектър от съдържание, съответстващо на едностранните интереси на отделни дружества;
4. счита, че всички пакети от данни в областта на електронната комуникация, независимо от съдържанието, приложението, произхода и целта (принцип за полагане на максимални усилия), трябва като правило да бъдат третирани равнопоставено, и съответно призовава, по-конкретно с оглед на разработването на специални услуги, за запазването и гарантирането на свободен и отворен интернет;
5. подчертава необходимостта правата и задълженията на радио- и телевизионните оператори да бъдат приведени в съответствие с тези на другите участници на пазара чрез хоризонтална и обхващаща всички медии правна рамка;
Достъп и възможност за лесно намиране
6. подчертава, че мрежовата неутралност, успоредно с интернет на принципа за полагане на максимални усилия и с недискриминационен достъп и пренос на всички аудио-визуални съдържания, е гарант за плуралистично осигуряване на информация и за многообразие от мнения и културно многообразие, и следователно представлява ключов елемент, аналогичен на принципа за задължителния пренос в условията на сближена медийна среда; съответно призовава Комисията да гарантира по правно обвързващ начин спазването на принципите на неутралност на интернет, тъй като това е от жизненоважно значение по отношение на интегрирането на медиите;
7. призовава за недискриминационен, прозрачен и отворен достъп до интернет за всички потребители и доставчици на аудио-визуални услуги и се обявява против ограничаването на принципа за полагане на максимални усилия чрез платформи или услуги, специфични за доставчиците;
8. припомня, че правилата за неутралност на мрежата не премахват необходимостта да се прилагат правила за задължителния пренос за управлявани мрежи или за специализирани услуги като кабелна телевизия и телевизия през интернет протокол (IPTV);
9. призовава сектора да разработи единни стандарти за осигуряване на оперативната съвместимост на свързаните телевизии, с цел да не се възпира иновацията;
10. призовава многообразието от културно и аудио-визуално творчество в един сближен свят да бъде достъпно и възможно за лесно намиране за всички европейски граждани, особено когато съдържанието, което се предлага на потребителите е определено от производителите на устройства, операторите на мрежи, доставчиците на съдържание или други лица, концентриращи съдържание;
11. счита, че за да се запази многообразието на продуктите и мненията, търсенето и намирането на аудио-визуално съдържание не следва да зависи от икономически интереси, и че регулаторните мерки следва да се вземат само ако доставчик на платформа се възползва от господстващо положение на пазара или от функция „контрол на достъпа“ (gatekeeper), за да даде предимство или да дискриминира определено съдържание;
12. призовава Комисията да проучи доколко операторите на портали за съдържание имат склонност да злоупотребяват с положението си, за да дават предимство на собствено съдържание, и да разработи мерки, които да не допускат бъдеща злоупотреба;
13. призовава Комисията да даде определение за платформа и да установи, ако е необходимо, разпоредба, която да обхваща преноса на аудио-визуално съдържание чрез техническите мрежи;
14. счита, че от регулацията на платформите следва да бъдат изключени платформите в отворените мрежи, които нямат господстващо положение на пазара и не пречат на конкуренция;
15. счита, че създаването на приложения (‘apps’) следва да се насърчава предвид факта, че това е разрастващ се пазар; подчертава, обаче, че нарастващото използване на приложения може да доведе до проблеми с достъпа до пазара за създателите на аудио-визуално съдържание; призовава Комисията да проучи къде са необходими и как могат да бъдат прилагани мерки за обезпечаване на достъпа и на възможността за лесно намиране на аудио-визуалните медии, като същевременно припомня, че регулаторните мерки следва да се вземат само ако доставчик на платформа, посредством приложения, се възползва от господстващо положение на пазара или от функция „контрол на достъпа“ (gatekeeper), за да дава предимство или да дискриминира определено съдържание;
16. счита че, държавите членки следва да са в състояние да вземат конкретни мерки, за да осигурят разумно равнище на възможност за лесно намиране и на видимост за аудио-визуално съдържание от общ интерес, за да гарантират многообразие на мненията, като същевременно потребителите следва да могат сами по един неусложнен начин да сортират предлаганото;
Гарантиране на многообразието и модели за финансиране
17. призовава Комисията да проучи как може да се гарантира по балансиран и подготвен за бъдещето начин рефинансирането, финансирането и производството на качествено европейско аудио-визуално съдържание в контекста на интегриране на медиите;
18. призовава Комисията да проучи доколко нееднаквото третиране на линейните и нелинейните услуги съгласно Директива 2010/13/ЕС е довело до изкривявания на пазара при количествените и качествените забрани за реклама;
19. подчертава, че новите рекламни стратегии, използващи нови технологии за повишаване на ефективността (снимки на екрани, профилиране на потребителите, многоекранни стратегии) повдигат въпроса за защитата на потребителите, техния личен живот и личните им данни; предвид това подчертава, че е необходимо да се обмисли набор от съгласувани правила, които да бъдат прилагани по отношение на тези стратегии;
20. призовава Комисията чрез премахване на регулацията по отношение на количествените разпоредби за реклама за линейно аудио-визуално съдържание, да гарантира, че целите на Директива 2010/13/ЕС се изпълняват по-успешно чрез повишаване на гъвкавостта и засилване на съвместното регулиране и саморегулирането;
21. счита, че новите бизнес модели, при които на пазара се предлага неразрешено аудио-визуално съдържание, застрашават финансираната с реклама висококачествена журналистика, обществените медии и радио- и телевизионно разпръскване;
22. счита, че линейното или нелинейното предлагане от страна на радио- и телевизионните оператори или други доставчици на съдържание, не трябва да се променя в съдържателно или техническо отношение, и че отделни съдържания или части от тях не трябва да се включват в програмни пакети или да се използват по друг начин срещу заплащане или безплатно без съгласието на оператора или доставчика;
23. счита, че с оглед на интегрирането, процедурата за издаване на разрешение за електронни информационни и комуникационни услуги, финансирани чрез лицензионна такса – доколкото става въпрос за обществени аудио-визуални предложения, трябва да се приспособи към цифровата реалност на медийната конкуренция;
24. подчертава, че за да запази своята независимост, публичният сектор трябва да продължи да бъде защитаван от ограниченията, до които води финансирането чрез реклами, и призовава държавите членки да подкрепят усилията на сектора във връзка с финансирането;
Инфраструктура и честоти
25. отбелязва, че широко разпространеното покритие с широколентов интернет достъп с най-висока скорост е основно изискване за интегрирането и иновациите в медийния сектор; подчертава, че подобни широколентови мрежи, все още се нуждаят от значително допълнително развитие, преди всичко в селските райони, и призовава държавите членки да решат този проблем чрез краткосрочни инвестиционни кампании;
26. изразява съжаление, че все още има обширни области в Европа с ограничена интернет инфраструктура, и припомня на Комисията, че за да бъде освободен потенциалът на сближения аудио-визуален свят, от жизненоважно значение за потребителите е да имат достъп до високоскоростен интернет;
27. настоятелно призовава операторите от сектора, с оглед на сближено в по-голяма степен бъдеще, да работят заедно на доброволна основа, за да се гарантира, че съществува обща рамка за медийните стандарти, с цел прилагането на по-последователен подход сред различните видове медии, и също за да се гарантира, че потребителите продължават да разбират кое съдържание е регулирано и до каква степен;
28. подчертава, че отворените и оперативно съвместими стандарти създават гаранция за свободен и безпрепятствен достъп до аудио-визуално съдържание;
29. отбелязва, че възникващите инициативи за саморегулация, имат важна роля при утвърждаването на единни стандарти за потребителски технологии, както и за програмистите и производителите;
30. подчертава, че DVB-T/T2 предлага отлични дългосрочни възможности за съвместно използване на 700 MHz-овата честотна лента от страна на радио- и телевизионното разпръскване и на мобилните комуникации, особено при използването на обещаващи хибридни преносими устройства и чрез интегриране на телевизионен чип в преносими устройства;
31. подкрепя разработването на технологичен микс, който си служи ефикасно едновременно с радио- и телевизионни технологии и с широколентови технологии и който съчетава интелигентно радио- и телевизионно разпръскване с мобилни комуникации („интелигентно радио- и телевизионно разпръскване“);
32. счита, че е важно да има пътна карта за цифровото ефирно радио, за да се гарантира на инвеститорите както в областта на радио- и телевизионното разпръскване, така и в сектора на мобилните телефони, необходимата за дългосрочно планиране сигурност;
Ценности
33. изразява съжаление, че в Зелената книга не е изрично посочен двойствения характер на аудио-визуалните медии като културен и икономически актив;
34. напомня на Комисията, че ЕС е поел задължения по Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване;
35. подчертава, че защитата на свободата на медиите, насърчаването на плурализма на медиите и културното многообразие, както и защитата на малолетните/непълнолетните, продължават да са релевантни ценности в ерата на интеграцията;
36. призовава Комисията, в контекста на евентуално преразглеждане на Директива 2010/13/ЕС, да продължи с усилията си в посока защита на свободата на печата;
37. призовава Комисията и държавите членки да ускорят прилагането на член 13 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) относно насърчаването на създаването на европейски произведения и на достъпа до тези произведения посредством аудио-визуални медийни услуги по заявка;
38. обръща внимание на Комисията, че включването на сферата на аудио-визуалната култура и медии в международни споразумения за свободна търговия е в противоречие с ангажимента на Европейския съюз за насърчаване на културното многообразие и идентичност и за зачитане на суверенитета на държавите членки по отношение на тяхното културно наследство;
39. насърчава аудио-визуалния сектор в Европа да продължава да разработва съгласувани, привлекателни услуги, по-специално онлайн, така че да се обогати диапазонът от предлагано европейско аудио-визуално съдържание; подчертава факта, че съдържанието следва да остане от първостепенно значение; подчертава, че най-голямата опасност идва от нови платформи, които употребяват повторно големи обеми съдържание, и че следователно е необходимо ново мислене по отношение на това, което се предлага, тъй като наличието на множество платформи, не е гаранция за многообразие на съдържанието;
40. изтъква, че защитата на младежите, на потребителите и на личните данни са безусловни регулаторни цели и трябва да се прилагат еднакво за доставчиците в областта на медиите и комуникациите на територията на ЕС;
41. призовава Комисията да увеличи усилията си за прилагането на разпоредбите за защитата на младежите и потребителите; призовава едни и същи изисквания по отношение на защитата на личните данни да се прилагат за всички доставчици на услуги в областта на медиите и комуникациите на територията на ЕС; подчертава, че потребителите трябва да могат по всяко време и по лесен начин да променят настройките за защитата на личните данни;
42. подчертава, че с оглед на глобалната конкуренция на сближените пазари е от съществено значение да се изготвят подходящи стандарти за съвместно регулиране и саморегулиране по отношение на международната защита на младежта и на потребителите;
43. призовава Комисията и държавите членки да засилят и разширят съществуващия набор от дейности, насочени към предаването на цифрови медийни умения, и за разработването на методика за оценяване на преподаването на медийни умения;
Регулаторна рамка
44. счита, че европейската медийна и интернет политика следва да цели премахването на пречките за иновации в медиите, като същевременно не се пропускат нормативните аспекти на една демократична и многообразна в културно отношение медийна политика;
45. подчертава, че подобно съдържание на едно и също устройство изисква еднообразна, гъвкава, лесна за ползване и достъпа правна рамка, която е технологично неутрална, прозрачна и приложима;
46. призовава Комисията да гарантира, че платформите функционират при зачитане на пазарните условия, изискващи лоялна конкуренция;
47. призовава Комисията да предприеме оценка на въздействието, за да провери дали обхватът на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги е все още релевантен в светлината на развитието на всички аудио-визуални медийни услуги, достъпни за европейските граждани;
48. призовава Комисията да проучи доколко критерият за линейност пречи на постигането на регулаторните цели на Директива 2010/13/ЕС в много области на сближения свят;
49. препоръчва дерегулиране в областите на Директива 2010/13/ЕС, в които целите на законодателството не са постигнати; счита, че вместо това следва да бъдат въведени минимални изисквания на европейско равнище за всички аудио-визуални медийни услуги;
50. подчертава значението на неутрални в технологично отношение системи за уреждане на ползването на права с цел да се улесни възможността услугите на доставчици на медийни услуги да бъдат достъпни от платформи на трети страни;
51. подчертава, че принципът за държава на произход (или държава на разпръскване), заложен в Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, продължава да бъде значима предпоставка за трансграничното предлагане на аудио-визуално съдържание и основен етап по пътя към общ пазар на услугите; подчертава, обаче, необходимостта правото на ЕС да се адаптира към реалностите на интернет и цифровата среда, и да се обърне специално внимание на дружествата, предлагащи аудио-визуално съдържание онлайн, които се опитват да избегнат данъчно облагане в определени държави членки като се установяват в държави с много ниски данъчни ставки;
52. призовава Комисията да проучи доколко е наложително адаптирането на авторското право, за да се създаде възможност за адекватна оценка на линейно и нелинейно съдържание на различните платформи, както и за тяхната трансгранична достъпност;
53. призовава Комисията да прилага последователно принципа на технологична неутралност и, ако е целесъобразно, съответно да извърши преглед на европейското законодателство в областта на авторското право;
54. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.
- [1] ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1.
- [2] ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.
- [3] ОВ L 108, 24.4.2002 г, стр. 33.
- [4] ОВ L 337, 18.12.2009 г. стр. 37.
- [5] ОВ L 108, 24.4.2002 г. стр. 7.
- [6] ОВ L 108, 24.4.2002 г. стр. 21.
- [7] ОВ L 337, 18.12.2009 г. стр. 37.
- [8] ОВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 10.
- [9] ОВ L 167, 22.6.2001 г., стр. 10.
- [10] Приети текстове, P7_TA(2013)0329.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
На 24 април 2013 г. Европейската комисия представи документ за обсъждане, който трябва да даде начало на широк обществен дебат относно въздействията на извършващите се понастоящем промени в аудио-визуалната медийна среда. Зелената книга „Подготовка за един напълно интегриран аудио-визуален свят: растеж, творчество и ценности“ се съсредоточава върху въпроса колко подготвена за бъдещето е Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ), но съдържа и съображения във връзка с инфраструктурата, радиочестотите и моделите за финансиране на аудио-визуално съдържание, както и пазарни съображения по отношение на вертикалната и хоризонталната интеграция на медиите и ИКТ сектора.
Понастоящем медийната политика в Европа е предимно от сферата на компетентност на държавите членки. Не всички аспекти на медийната политика обаче могат да се разглеждат на национално или федерално равнище. Поради променящите се пазарни структури е необходимо, по-конкретно, аспектите, свързани с протичащото сливане на конвенционалните услуги за радио- и телевизионно разпръскване с интернет, да се разглеждат в по-голяма степен от преди на европейско равнище.
Проблемите
Интеграция означава сливане на линейни и нелинейни аудио-визуални медийни услуги, които в миналото са разглеждани в значителна степен отделно едни от други. Наред с традиционните медийни институции на пазара навлизат нови доставчици от телекомуникационния сектор и ОТТ (Over-The-Top) доставчици на услуги. Досега степенната регулаторна система, предвидена съгласно ДАВМУ, осигуряваше определен минимален стандарт за класическо (линейно) телевизионно съдържание и за нелинейни информационни и комуникационни услуги и онлайн съдържание. С цифровизацията на радио- и телевизионните и медийните технологии, интеграцията на техническите канали за пренос и продължаващото разработване на мобилни и хибридни устройства, класически регулираните услуги за радио- и телевизионно разпръскване и услуги по заявка изведнъж започнаха да се конкурират на един и същи екран с досега нерегулирано съдържание от отворения интернет.
От това възникват въпроси с оглед на защитата на потребителите, младежите и личните данни, но и относно гарантирането на многообразието и двойствения характер на медиите като културен и икономически актив.
Съответно докладчикът поставя акцента, от една страна, върху пазарните съображения и, от друга страна, върху моделите за финансиране и за достъп до сближени пазари. Докладчикът приветства основната насока на Зелената книга на Европейската комисия, тъй като тя измества вниманието от едноизмерната дискусия относно свързаната телевизия в посока към по-широко разглеждане на всички индустрии и взаимосвързани сектори по веригата за създаване на стойност на сближените аудио-визуални пазари. Именно тези промени на пазара осигуряват не само нови предизвикателства, но и нови възможности за участниците в медийния сектор.
Въпреки че голяма част от потребителите в Европа продължават да получават по-голямата част от аудио-визуалното съдържание посредством традиционната телевизия, има силна тенденция в посока използване на мобилни устройства в допълнение към конвенционалните телевизии. В частност много по-млади потребители биха искали да имат достъп до аудио-визуално съдържание и електронни услуги навсякъде, по всяко време и с всяко устройство.
Сближени пазари
Следователно интеграция означава също така иновация и това налага нови форми на сътрудничество между дружествата и секторите. Съответно за еднакво съдържание на едно и също потребителско устройство в бъдеще ще е необходима съвременна, достъпна, лесна за използване от потребителите и хоризонтална регулаторна рамка. Трябва да се направи преглед на действащата правна рамка за аудио-визуални медии и на нейната регулаторна цел, и ако се налага, те трябва да се приспособят към днешната реалност на сближени пазари. Докладчикът счита, че ще бъде необходимо този преглед да се извърши едновременно с прегледа на действащото право в областта на електронната комуникация, електронната търговия, лицензирането на права за аудио-визуални и музикални произведения за онлайн използване, авторското право, разпоредбите относно устройствата за радио- и телевизионно разпръскване и телекомуникационните устройства и антитръстовото и конкурентното право. Ако е необходимо преразглеждане на европейското медийно право, важните обществени и културни функции на медиите в условията на сближена среда ще трябва да бъдат защитени чрез подходящи условия на правната рамка.
Зелената книга на Европейската комисия се опира в много голяма степен на пазарни съображения и, по-специално, на цели, свързани с икономическия растеж и с технически въпроси; тя не взема под внимание значението на медиите за културното многообразие и идентичността в Европа. Следователно настоящият доклад по собствена инициатива относно Зелената книга изрично посочва двойствения характер на аудио-визуалните медии като културен и икономически актив, както и ролята на двойното радио- и телевизионно разпръскване за многообразно в културно отношение съдържание и услуги в условията на сближен медиен свят.
Достъп и възможност за лесно намиране
Възможността за намиране на аудио-визуалните стоки и услуги, насочени към широката общественост, и достъпът до тях, се оформят като основни фактори в един сближен свят. Мрежовата неутралност е гарант за преноса на всички съдържания без дискриминация и съответно е принципът за задължителния пренос в условията на сближен медиен свят през 21-ви век. Крайните потребители следва да могат да имат достъп до всяко съдържание или услуга по свой избор, и на доставчиците на достъп не следва да бъде позволено да ограничават свободата на избор на потребителите. За тази цел обаче не е достатъчен пренос без дискриминация. Особено за бъдещето на радио- и телевизионното разпръскване е от решаващо значение да се гарантира, че програмите по отделни канали за пренос не само получават достъп до, но и че могат да бъдат намерени в порталите за съдържание.
При изготвянето на новите медийни регулаторни разпоредби Европейската комисия, но и държавите членки, следва да поставят акцент върху гарантирането на достъп до услуги и съдържания и на възможността те да бъдат лесно намирани. Това означава, че в условията на сближен свят многообразието от културно и аудио-визуално творчество също следва да е достъпно и лесно за намиране за всички европейски граждани. Това важи преди всичко тогава, когато производителите на устройства, операторите на мрежи, доставчиците на съдържание или други агрегиращи оператори сортират предварително или дават предимство по някакъв начин на потребителското съдържание. Търсенето и намирането на аудио-визуално съдържание в различните портали за съдържание не трябва да зависи само от икономически интереси. Поради това докладчикът счита за абсолютно необходимо включването в бъдеще на принципа за мрежова неутралност.
По-трудно обаче може да се даде оценка на принципа за задължително намиране (Must-be-Found). С оглед на факта, че в условията на сближен свят сме свидетели на развитие, отдалечаващо се от принципа за отворен интернет достъп до съдържание (чрез портали и търсачки), и насочващо се към нарастващо използване на приложения (Apps) за достъп до съдържание и софтуер на мобилни устройства, персонални компютри и интелигентни телевизори, докладчикът счита, че проблемът не са порталите за съдържание, до които се стига чрез отворен достъп до интернет, а по-скоро в услугите, свързани с приложения, които предлагат много непрозрачен подбор на съдържание.
Принципно докладчикът счита, че е оправдано да се предостави възможност на държавите членки да приемат специални разпоредби, за да гарантират подходящо равнище на публичност на аудио-визуално съдържание, което е от общ интерес. Въпреки това до момента докладчикът не е убеден в ефективността и/или приложимостта на принципа за задължително намиране (Must-be-Found) посредством законодателство на ЕС, което да предвижда привилегировано или предварително сортирано предлагане на цялото (радио- и телевизионно) съдържание на всички платформи и портали за съдържание. Освен това не е ясно под каква форма на практика ще бъде подобно даване на предимство, като регулаторната цел на действащата Директива за аудио-визуалните медийни услуги не може просто да се приложи в настоящия си вид към интернет и сближените пазари. На първо място е важно всички съдържания и програми да могат да бъдат намерени. Под въпрос е до каква степен би могло да е полезно законово предвидено даване на предимство по отношение на последователността, особено когато става въпрос за съдържание на частни, а не на държавни медии.
Гарантиране на многообразието и модели за финансиране
Докладчикът счита, че може да е необходима регулация, ако достъпът до медиите се контролира от нови платформи и те имат пряко или непряко влияние върху формирането на мнение. Съответно понастоящем е необходима всеобхватна концепция за порталите за съдържание и платформите, която трябва да включва не само техническите мрежи за пренос на аудио-визуално съдържание, но и порталите за съдържание, хардуера и навигационните системи, като например ЕПУ. Поради това държавите членки съвместно с Комисията следва да проучат процесите в сближените пазари и при необходимост да въведат правни ограничения пред медийната концентрация с цел гарантиране на многообразието. Целта трябва да бъде постигането на баланс между интересите на всички участници от всички медии и от целия сектор, и гарантиране на по-голяма гъвкавост. На първо място става дума за разработване на устойчиви модели за финансиране, които могат да устоят на интегрирането в хоризонтално (секторно интегриране) и вертикално (интегриране по веригата за създаване на стойност) интегриран свят.
Със сигурност в тази връзка трябва да се създадат и равнопоставени условия. Това би могло да бъде съпътствано с дерегулация и по-голяма гъвкавост в областта на правилата за реклама за радио- и телевизионното разпръскване. Същевременно обаче трябва да бъдат изготвени подходящи стандарти за защита на младежите и на личните данни по отношение на сближени устройства и портали за съдържание. Поради това докладчикът се позовава на инструменти за съвместна регулация и саморегулация.
С оглед на тези съображения, обаче, не следва да се пренебрегва факта, че цифровизацията и интернет промениха рамковите условия за специална уредба на медиите. Поради нарастващото интегриране е необходимо да се развие ново разбиране за взаимодействието между аудио-визуалните медии, електронните услуги и приложенията. Това разбиране следва да отразява връзката между създаването, обработването, разпространението и представянето на съдържание под формата на хоризонтална регулаторна рамка на европейско равнище. Освен това интегрирането следва да се възприема като възможност за развитие на нови бизнес модели. Европейските медийни участници, които дълго време са отговаряли на типичните поведенчески модели на традиционните структури на сектора не следва да бъдат застрашени от необходимостта да ограничат своите възможности на собствените си пазари, за да защитят своите класически пазарни структури.
СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (18.12.2013)
на вниманието на комисията по култура и образование
Подготовка за един напълно интегриран аудио-визуален свят
(2013/2180(INI))
Докладчик по становище: Франсоаз Кастекс
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. призовава Комисията да предприеме оценка на въздействието, за да оцени дали обхватът на ДАВМУ е все още актуален в светлината на развитието на аудио-визуалните медийни услуги, достъпни за европейските граждани;
2. изисква от Комисията да оцени дали по-лекото регламентиране, приложимо за нелинейните услуги в ДАВМУ, е все още необходимо и уместно предвид целите на директивата; изразява загриженост във връзка с ниското ниво на регламентираност що се отнася до търговските съобщения за нелинейните услуги, като има предвид, че тези услуги занапред имат значително влияние върху европейските граждани;
3. призовава Комисията и държавите членки да прилагат по-стриктно член 13 от ДАВМУ относно насърчаването на създаването на европейски произведения и на достъпа до тези произведения посредством аудио-визуални медийни услуги по заявка;
4. във връзка с това припомня, че всички линейни и нелинейни медии, които се възползват от разпространението на аудио-визуални произведения, следва да допринасят за финансирането на европейските продукции;
5. призовава Комисията и държавите членки да разгледат възможността за разширяване на задълженията за разпространение („must carry“) отвъд мрежовите оператори, а именно сред производителите на свързано оборудване;
6. призовава Комисията да хармонизира ставките по ДДС, приложими за всички културни продукти, независимо от начините на достъп до тях, за да се избегнат изкривяванията на пазара, които забавят подема в развитието на нови европейски онлайн услуги;
7. изисква от Европейската комисия да осигури засилено спазване на защитата на непълнолетните лица и на потребителите; изисква защитата на данните да важи в еднаква степен за всички доставчици в областта на медиите и комуникациите на територията на Европейския съюз;
8. счита, че евентуално извършваният на заден план обмен на данни трябва да бъде осъществяван по ясен за потребителите начин; изисква потребителите да разполагат по всяко време с възможността да предприемат по лесен начин промени на настройките на защитата на данните.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
17.12.2013 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
22 0 0 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Raffaele Baldassarre, Sebastian Valentin Bodu, Françoise Castex, Christian Engström, Marielle Gallo, Giuseppe Gargani, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Klaus-Heiner Lehne, Antonio López-Istúriz White, Antonio Masip Hidalgo, Alajos Mészáros, Bernhard Rapkay, Evelyn Regner, Dimitar Stoyanov, Rebecca Taylor, Alexandra Thein, Cecilia Wikström, Tadeusz Zwiefka |
||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Eva Lichtenberger, József Szájer, Axel Voss |
||||
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Silvia Costa, Jürgen Klute, Kay Swinburne |
||||
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
21.1.2014 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
26 0 3 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Zoltán Bagó, Malika Benarab-Attou, Piotr Borys, Jean-Marie Cavada, Silvia Costa, Lorenzo Fontana, Mary Honeyball, Cătălin Sorin Ivan, Petra Kammerevert, Morten Løkkegaard, Emma McClarkin, Emilio Menéndez del Valle, Martina Michels, Marek Henryk Migalski, Katarína Neveďalová, Doris Pack, Chrysoula Paliadeli, Monika Panayotova, Marietje Schaake, Marco Scurria, Hannu Takkula, László Tőkés, Helga Trüpel, Gianni Vattimo, Marie-Christine Vergiat, Sabine Verheyen, Milan Zver |
||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Ivo Belet, Nadja Hirsch, Seán Kelly, Georgios Papanikolaou, Joanna Katarzyna Skrzydlewska |
||||