ДОКЛАД относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка (преработен текст)

28.1.2014 - (COM(2013)0311 – C7‑0147/2013 – 2013/0162(COD)) - ***I

Комисия по култура и образование
Докладчик: Мари-Кристин Вержиа
(Преработка – член 87 от Правилника за дейността)

Изменения

Процедура : 2013/0162(COD)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0058/2014

Внесени текстове :

A7-0058/2014

Разисквания :

PV 15/04/2014 - 20
CRE 15/04/2014 - 20

Гласувания :

PV 16/04/2014 - 7.20
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2014)0416

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
ПРИЛОЖЕНИЕ: ПИСМО ОТ КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
ПРИЛОЖЕНИЕ: СТАНОВИЩЕ НА КОНСУЛТАТИВНАТА РАБОТНА ГРУПА НА ПРАВНИТЕ СЛУЖБИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И КОМИСИЯТА
ПРОЦЕДУРА

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка (преработен текст)

(COM(2013)0311 – C7‑0147/2013 – 2013/0162(COD))

(Обикновена законодателна процедура – преработка)

Европейският парламент,

– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2013)0311),

– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0147/2013),

– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2013 г.[1],

– като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на правните актове[2],

– като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 5 ноември 2013 г. до комисията по комисията по култура и образование съгласно член 87, параграф 3 от своя правилник,

– като взе предвид членове 87 и 55 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A7-0058/2014),

A. като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество;

1. приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2. изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение 1

Предложение за директива

Съображение 1 a (ново)


Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(1а) Член 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз позволява, в рамките на отварянето на вътрешните граници на Съюза, да се приемат разпоредби за защита на паметниците на културата, определени или класифицирани като национално богатство . Следователно се признава необходимостта паметниците на културата да се ползват с особена защита по отношение на правилата на вътрешния пазар. Посоченият член препраща към спецификата на паметниците на културата и на изключението за културата. Освен това, член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз понастоящем подчертава, че Съюзът допринася за разцвета на културите на държавите членки, като зачита тяхното многообразие, а параграф 2 на същия член се отнася до опазване и закрила на културното наследство от европейско значение, към което спада националното богатство. Член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз насърчава също така сътрудничеството между държавите членки в културната дейност на Съюза.

Обосновка

С цел да се припомни, че въпросите на културата понастоящем са изрично посочени в Договорите.

Изменение 2

Предложение за директива

Съображение 2


Текст, предложен от Комисията	Изменение
(2) Вътрешният пазар обхваща територия без вътрешни граници, в която съгласно разпоредбите на Договора се гарантира свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали. Тези разпоредби не изключват забрани или ограничения, основаващи се на съображения за закрила на националното богатство с художествена, историческа или археологическа стойност.	(2) Въпреки че вътрешният пазар обхваща територия без граници, в която съгласно разпоредбите на Договора се гарантира свободното движение на стоки, лица, услуги и капитали, националното богатство с художествена, историческа или археологическа стойност, не могат да бъдат разглеждани като стока, подобна на останалите, включително по отношение на ангажиментите на Съюза и неговите държави членки в рамките на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване.

Обосновка

С цел да се припомни, че паметниците на културата са обект на особена защита.

Изменение 3

Предложение за директива

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4) Директива 93/7/ЕИО въведе разпоредби, които позволяват на държавите членки да гарантират връщането на тяхна територия на паметници на културата, класифицирани като национално богатство по смисъла на член 36 от Договора, спадащи към общите категории паметници на културата, посочени в приложението към него, които са изнесени от територията им в нарушение на гореспоменатите национални разпоредби или на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата²³; и паметниците на културата, които са класифицирани като „национално богатство“ и съставляват неразделна част от обществени колекции или инвентари на църковни институции, но не попадат в тези общи категории.

(4) Директива 93/7/ЕИО въведе разпоредби, които позволяват на държавите членки да гарантират връщането на тяхна територия на паметници на културата, класифицирани като национално богатство по смисъла на член 36 от Договора, спадащи към общите категории паметници на културата, посочени в приложението към него, които са изнесени от територията им в нарушение на гореспоменатите национални разпоредби или на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. ²³, паметниците на културата, които са класифицирани като „национално богатство“ и съставляват неразделна част от обществени колекции или инвентари на църковни институции, но не попадат в тези общи категории, както и паметници на културата, които произхождат от нелегални разкопки.

__________________

²³ ОВ L 39, 10.2.2009 г., стр. 1.

²³Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно износа на паметници на културата (ОВ L 39 от 10.2.2009 г., стp. 1).

Изменение 4

Предложение за директива

Съображение 8


Текст, предложен от Комисията	Изменение
(8) Прилагането на Директива 93/7/ЕИО разкри ограниченията на разпоредбите за гарантиране връщането на паметниците на културата, класифицирани като „национално богатство“, които, след като са незаконно изнесени от територията на една държава членка, са открити на територията на друга държава членка.	(8) Целта на Директива 93/7/ЕИО е да гарантира фактическото връщане на паметниците на културата, които са класифицирани или определени като „национално богатство“ за държавата членка, от които територии са били незаконно изнесени. Прилагането на тази директива разкри ограниченията на разпоредбите за гарантиране връщането на паметниците на културата, класифицирани като „национално богатство“, които, след като са незаконно изнесени от територията на една държава членка, са открити на територията на друга държава членка. Националните доклади относно прилагането на настоящата директива показаха, че тя рядко се прилага, което се дължи по-специално на ограничения ѝ обхват, произтичащ от наложените от приложението на настоящата директива ограничения по отношение на категориите на визираните паметници но културата, определените от директивата прагове по отношение на старинност и парична стойност, както и твърде кратките процесуални и давностни срокове.

Изменение 5

Предложение за директива

Съображение 9


Текст, предложен от Комисията	Изменение
(9) Желателно е държавите членки да разполагат с разпоредби, които гарантират, че незаконният износ на паметник на културата, класифициран като „национално богатство“, в друга държава членка, не крие същия риск като незаконния ѝ износ извън Съюза.	заличава се

Изменение 6

Предложение за директива

Съображение 10


Текст, предложен от Комисията	Изменение
(10) Настоящата директива трябва да включи в обхвата си всички паметници на културата, класифицирани като „национално богатство с художествена, историческа или археологическа стойност“ съгласно законодателството или националните административни процедури по смисъла на член 36 от Договора. Поради това е целесъобразно критерият за принадлежност към някоя от категориите, посочени в приложението към Директива 93/7/ЕИО, да бъде заличен, както и самото приложение и условието да съставляват неразделна част от обществени колекции, включени в инвентара на музеи, архиви, библиотеки, или от инвентарите на църковни институции. Член 36 от Договора признава зачитането на многообразието на националните системи за закрила на паметници на културата. В този контекст взаимното доверие, готовността за сътрудничество и взаимното разбирателство между държавите членки е следователно от изключително голямо значение.	(10) Настоящата директива трябва да включи в обхвата си всички паметници на културата, определени или класифицирани от всяка държава членка за „национално богатство с художествена, историческа или археологическа стойност“ съгласно законодателството или националните административни процедури по смисъла на член 36 от Договора. Следователно настоящата директива ще обхване паметници на културата, които имат историческа, палеонтологическа, етнографска или нумизматична или научна стойност, независимо дали са част от обществена или друга колекция или са отделни предмети, при условие че същите са класифицирани или определени като национално богатство. Освен това няма да е необходимо паметниците на културата, класифицирани или определени като национално богатство, да отговарят на критерии за старинност и/или на финансовите прагове, за да бъдат квалифицирани по смисъла на настоящата директивата като паметници, подлежащи на връщане. Взаимното доверие, духът на сътрудничество и взаимното разбиране между държавите членки следва да бъдат укрепени, с цел да се предотврати незаконния износ на паметници на културата във и извън Европейския съюз. Държавите членки следва все пак да бъдат призовани да определят обхвата на понятието „национално богатство“ в рамките на член 36 от Договора, който признава зачитането на многообразието на националните системи за закрила на паметници на културата.
	В същия дух на взаимно сътрудничество и разбиране, и с цел да насърчи връщането на паметници на културата между държавите членки, включително отвъд обхвата на настоящата директива, би било полезно държавите членки да бъдат насърчени да подпишат и да ратифицират Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г., както и Конвенцията UNIDROIT за откраднати или незаконно изнесени предмети на културата, подписана през 1995 г.

Изменение 7

Предложение за директива

Съображение 11

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11) Целесъобразно е административното сътрудничество между държавите членки да се задълбочи, за да се спомогне за по-ефективното и уеднаквено прилагане на настоящата директива. В тази връзка следва да се предвиди централните органи да използват информационната система за вътрешния пазар (наричана по-долу „ИСВП“), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар и за отмяна на Решение 2008/49/ЕО на Комисията²⁴. Би било добре останалите компетентни органи на държавите членки също да използват тази система, доколкото това е възможно.

(11) Целесъобразно е административното сътрудничество между държавите членки да се задълбочи, за да се спомогне за по-ефективното и уеднаквено прилагане на настоящата директива. В тази връзка следва да се предвиди централните органи да използват информационната система за вътрешния пазар (наричана по-долу „ИСВП“), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета²⁴. Би било добре останалите компетентни органи на държавите членки също да използват тази система, доколкото това е възможно, както и централните органи на държавите членки да споделят информация относно паметниците на културата, които са определили или класифицирали като "национално богатство" и относно паметниците, класифицирани като "национално богатство", които са били откраднати или незаконно изнесени от тяхна територия, включително находки от незаконни разкопки.

С цел подобряване на прилагането на настоящата директива в системата на ИСВП е необходимо да се създаде специална рамка, чрез която тя да се адаптира към спецификата на паметника на културата като предмет, който е напълно разграничен от другите стоки, обхванати от член 36 от Договора.

_______________

²⁴ ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 1.

²⁴Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно осъществяването на административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар и за отмяна на Решение 2008/49/ЕО на Комисията („Регламент за ИСВП“) (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 1).

Изменение 8

Предложение за директива

Съображение 11 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(11a) Държавите членки са приканени да представят определение за „национално богатство“.

Изменение 9

Предложение за директива

Съображение 12


Текст, предложен от Комисията	Изменение
(12) С оглед защитата на личните данни, административното сътрудничество и обменът на информация между компетентните органи следва да са съобразени с правилата, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни²⁵, и с тези, предвидени в Регламент (ЕС) № 1024/2012, в случай на използване на информационната система за вътрешния пазар.	(12) С оглед защитата на личните данни, административното сътрудничество и обменът на информация между компетентните органи следва да са съобразени с правилата, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета²⁵ , с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета^25a, и с тези, предвидени в Регламент (ЕС) № 1024/2012, в случай на използване на информационната система за вътрешния пазар. Използваните в Директива 95/46/ЕО и в Регламент (ЕО) №45/2001 определения се прилагат и за целите на настоящата директива и на административното сътрудничество, и за обмена на информация между компетентните органи.
_______________	______________
²⁵ OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.	²⁵Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281 от 23.11.1995 г., стр. 31).
	^25aРегламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

Изменение 10

Предложение за директива

Съображение 14


Текст, предложен от Комисията	Изменение
(14) Необходимо е също така срокът за предявяване на иск за връщане да бъде удължен на три години от датата, на която отправилата искане държава членка узнае местонахождението на паметника на културата и самоличността на неговия владелец или държател. С оглед внасяне на яснота следва да се уточни, че срокът на давност започва да тече от датата, на която централният орган на отправилата искане държава членка е информиран за това.	(14) Необходимо е също така срокът за предявяване на иск за връщане да бъде удължен на три години от датата, на която отправилата искане държава членка узнае местонахождението на паметника на културата и самоличността на неговия владелец или държател. С оглед внасяне на яснота следва да се уточни, че срокът на давност започва да тече от датата, на която централният орган на отправилата искане държава членка е информиран за това. Директива 93/7/ЕИО предвижда, че във всички случаи искът за връщане не може да се предяви, ако са изминали повече от тридесет години от незаконния износ на паметника от територията на отправилата искане държава членка. Въпреки това, в случай на паметници, съставляващи част от обществена колекция, и църковни предмети в държавите членки, в които те са обект на специална защита съгласно националното право, за предявяването на иска за връщане при определени обстоятелства се предвижда по-дълъг давностен срок.
	Държавите членки могат да установят по националното си право специални разпоредби за защита, други давностни срокове за предявяване на искове във връзка с обществени колекции и инвентари на църковни институции, които следва да продължат да се прилагат.

Изменение 11

Предложение за директива

Съображение 16


Текст, предложен от Комисията	Изменение
(16) Следователно е желателно да се гарантира, че всички участници на пазара на паметници на културата полагат надлежна грижа и внимание при сделки с паметници на културата. Последствията от придобиването на паметник на културата с незаконен произход няма да имат истински възпиращ ефект, освен ако задължението за връщане не е придружено от задължението владелецът на паметника да докаже, че е положил надлежна грижа и внимание, за да може да получи обезщетение. В тази връзка с цел постигане на целите на Съюза в областта на предотвратяването и борбата с незаконния трафик на паметници на културата следва да се предвиди, че за да получи обезщетение, владелецът трябва да докаже, че е положил надлежна грижа и внимание при придобиване на паметника и че не може да се позове на своята добросъвестност, ако не е положил съответната степен на надлежна грижа и внимание, която са налагали съответните обстоятелства.	(16) Следователно е желателно да се направи така, че всички участници на пазара на паметници на културата полагат цялата необходима надлежна грижа, за да възпрепятстват или попречат на нелегални от гледна точка на законодателството на дадена държава членка сделки. Последствията от придобиването на паметник на културата с незаконен произход няма да имат истински възпиращ ефект, освен ако заплащането на владелеца на върнатия паметник на съответното обезщетение не е обвързано със задължението владелецът на паметника да докаже, че е положил надлежна грижа в момента на придобиване на паметника. Посочената надлежна грижа следва да се изисква и в случай, че е възможно да се допусне, че паметниците на културата произхождат от нелегални или неразрешени разкопки.

Изменение 12

Предложение за директива

Съображение 16 a (ново)


Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(16a) За да се постигне това, желателно е също така всяко лице, и по-специално всеки участник на пазара на паметници на културата, до разполага с лесен достъп до публичната информация относно паметниците на културата, определени или класифицирани като национално богатство от държавите членки. Държавите членки следва да приемат подходящи мерки за улесняване на достъпа до такава публична информация, която следва да бъде разпространявана онлайн. Базата данни на ЮНЕСКО относно националните законодателства в областта на културното наследство, създадена през 2005 г., може да представлява полезен инструмент за информация в тази област.

Изменение 13

Предложение за директива

Съображение 19 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(19а) С цел гладкото прилагане на настоящата директива е необходимо създаването на консултативен комитет, съставен от национални експерти, като орган, който ще участва в адаптирането на системата на ИСВП към особеностите на паметника на културата, ще допринася за обмена на добри практики между държавите членки и ще идентифицира евентуални проблеми, произтичащи от прилагането на настоящата директива.

Изменение 14

Предложение за директива

Член -1 (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член -1

Настоящата директива се отнася до възстановяването на паметници на културата, определени или класифицирани от дадена държава членка като „национално богатство с художествена, историческа или архитектурна стойност“ според националното законодателство или административните процедури по силата на член 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които са били изнесени нелегално от територията на дадена държава членка, дори да са били придобити чрез нелегални разкопки. Настоящата директива се прилага независимо от това дали въпросният паметник е бил класифициран или определен от дадена държава членка като „национално богатство“ преди или след незаконното ум изнасяне от територията на тази държава членка.

Изменение 15

Предложение за директива

Член 1 – точка 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1) „Паметник на културата“ e предмет, който преди или след незаконното му изнасяне от територията на държава членка е класифициран като „национално богатство с художествена, историческа или археологическа стойност“ съгласно националното законодателство или националните административни процедури по смисъла на член 36 от Договора.

1) „Паметник на културата“ e предмет, който преди или след незаконното му изнасяне от територията на държава членка е класифициран или определен като „национално богатство с художествена, историческа или археологическа стойност“ съгласно националното законодателство или националните административни процедури по смисъла на член 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Изменение 16

Предложение за директива

Член 1 – точка 8


Текст, предложен от Комисията	Изменение
8) „Обществени колекции“ са колекции, които са собственост на държава членка, на орган на местна или регионална власт в държава членка или на институция, намираща се на територията на държава членка, и които са определени като обществени в съответствие със законодателството на тази държава членка, при условие че институцията е собственост на тази държава членка или на орган на местната или регионалната власт или в значителна степен се финансира от тази държава членка или от органа на местната или регионалната власт.	8) „Обществени колекции“ означава колекции, които са собственост на държава членка, на орган на местна или регионална власт в държавите членки или на институция, намираща се на територията на държавата членка, която е определена като обществена съгласно законодателството на тази държава членка и е собственост на или в значителна степен се финансира от тази държава членка или от орган на местната или регионалната власт, или е призната и одобрена от тази държава членка; за „обществени колекции“ с считат също и частните колекции, при условие че те са признати, одобрени или контролирани от централните органи на съответната държава членка.

Изменение 17

Предложение за директива

Член 1 – точка 8 б (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

8б) „ИСВП“: е специално пригодена към изискванията на паметника на културата част от информационната система на вътрешния пазар.

Изменение 18

Предложение за директива

Член 4 – алинея 1 – точка -1 (нова)


Текст, предложен от Комисията	Изменение
	-1) да разпространяват цялата информация относно паметниците на културата, които са били откраднати или незаконно изнесени от тяхна територия, включени в техните регистри или разпоредби от този вид;

Изменение 19

Предложение за директива

Член 4 – алинея 1 – точка 3


Текст, предложен от Комисията	Изменение
3) да предоставят възможност на компетентните органи на отправилата искане държава членка да проверят дали въпросният паметник е паметник на културата, при условие че проверката се извършва в срок от пет месеца от предвиденото в точка 2 уведомление. Ако не се извърши проверка в предвидения срок, разпоредбите на точки 4 и 5 не се прилагат;	3) да предоставят възможност на компетентните органи на отправилата искане държава членка да проверят дали въпросният паметник е паметник на културата, при условие че проверката се извършва в срок от шест месеца от предвиденото в точка 2 уведомление. За тази цел, държавата членка, до която е отправено искане, трябва да отговори възможно най-бързо на отправилата искане държава членка, така че последната да може да пристъпи към проверка в рамките на посочения по-горе срок. Ако не се извърши проверка в предвидения срок, разпоредбите на точки 4 и 5 не се прилагат;

Изменение 20

Предложение за директива

Член 6 – параграф 3


Текст, предложен от Комисията	Изменение
Обменът на информация се осъществява с помощта на ИСВП.	Обменът на информация, в това число предвидената от член 4, отнасяща се до нелегално изнесени паметници на културата, се осъществява с помощта на ИСВП, в съответствие с приложимите законови разпоредби в областта на защитата на лични данни и неприкосновеността на личния живот. Все пак, настоящата алинея не засяга възможността компетентните централи органи да използват други средства за информация, в допълнение към ИСВП, по специално когато специфичните действия в рамките на процедурата по връщане налагат това.

Изменение 21

Предложение за директива

Член 7 – параграф 1 – алинея 3


Текст, предложен от Комисията	Изменение
Въпреки това, в случай на посочените в член 1, точка 8 паметници, съставляващи част от обществена колекция, и църковни предмети в държавите членки, в които те са обект на специална защита съгласно националното законодателство, искът за връщане не може да се предяви след изтичане на 75 години, освен в държавите членки, където не е предвидена погасителна давност за иска за връщане или при наличие на двустранни споразумения между държави членки, в които се предвижда срок от повече от 75 години.	Въпреки това, в случай на посочените в член 1, точка 8 паметници, съставляващи част от обществена колекция, и от инвентари на църковни или други религиозни или светски институции в държавите членки, в които те са обект на специална защита съгласно националното законодателство, искът за връщане не може да се предяви след изтичане на 75 години, освен в държавите членки, където не е предвидена погасителна давност за иска за връщане или при наличие на двустранни споразумения между държави членки, в които се предвижда срок от повече от 75 години.

Изменение 22

Предложение за директива

Член 9 – алинея 3


Текст, предложен от Комисията	Изменение
Владелецът не може да се позове на своята добросъвестност, ако не е положил съответната степен на надлежна грижа и внимание, която са налагали съответните обстоятелства.	Владелецът не може да претендира за обезщетение, ако не е положил съответната степен на надлежна грижа, която са налагали съответните обстоятелства.

Изменение 23

Предложение за директива

Член 14


Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Всяка държава членка може да разширява задълженията си за връщане на паметници на културата, като включва и паметници на културата, различни от , определените в член 1, точка 1.	1. Всяка държава членка може да приеме да разшири задължението си за връщане на паметници на културата, като включва и паметници на културата, различни от определените в член 1, включително паметници на културата, изнесени нелегално от територията на други държави членки преди 1 януари 1993 година.
2. Всяка държава членка може да прилага предвидените в настоящата директива разпоредби и по отношение на искания за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на други държави членки преди 1 януари 1993 г.

Изменение 24

Предложение за директива

Член 16 – параграф 1


Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. На всеки пет години (за първи път през […] ) държавите членки изпращат на Комисията доклад за прилагането на настоящата директива.	1. На всеки пет години (за първи път най-късно на 1 декември 2017 г.) държавите членки изпращат на Комисията доклад за прилагането на настоящата директива.

Изменение 25

Предложение за директива

Член 16 – параграф 2


Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. На всеки пет години Комисията изпраща на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за оценка на прилагането на настоящата директива. Докладът се придружава евентуално от подходящи предложения.	2. На всеки пет години и за първи път най-късно на 1 юли 2018 г. Комисията изпраща на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за оценка на прилагането на настоящата директива. Докладът се придружава евентуално от подходящи предложения за преразглеждане на настоящата директива.

Изменение 26

Предложение за директива

Член 16 а (нов)


Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 16 а
	Съставя се консултативен съвет на национални експерти, които разглеждат всички въпроси, които се отнасят до прилагането на настоящата директива, по-конкретно до приспособяването на системата ИСВП към спецификата на паметниците на културата, както и до обмена на информация между държавите членки и до добрите практики, приложени от държавите членки.

Обосновка

Настоящето изменение има за цел да възстанови член, заличен от Комисията. Предвид слабата ефикасност на Директива 1993/7/ЕО, необходимо е комитетът да продължи да заседава, за да може да следи редовно прилагането на настоящата директива от държавите членки, като концентрира действията им най-вече върху проблемите, посочени в настоящия член.

Изменение 27

Предложение за директива

Член 18 – параграф 1 – алинея 1


Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове [следните: член 1, точка 1, член 4, първа алинея, точка 3, член 4, четвърта алинея, член 6, трета алинея, член 7, член 9 и член 16] от настоящата директива най-късно дванадесет месеца считано от датата на приемането ѝ.	Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно дванадесет месеца считано от датата на приемането ѝ.

[1] Все още непубликувано в Официалния вестник.
[2] ОВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Директива 93/7/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 г. относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка беше приета, за да гарантира защита на паметниците на културата и по-конкретно на националното богатство в момент на премахване на проверките по вътрешните граници на ЕС, считано от 1 януари 1993 г.

Държавите членки, които се опасяваха, че ще бъдат залети от жалби във връзка с искания за връщане, приеха законодателство със значителни ограничения и поставящо строги рамки.

На първо място, на връщане подлежат само паметниците на културата, определени като „национално богатство“ по смисъла на член 36 от Договорите и член 1 съдържа определение, което препраща към твърде стриктно приложение на категориите на паметници на културата, класифицирани като национално богатство, които могат да бъдат обект на връщане, и изисква освен това да се зачитат праговете за старинност и паричната стойност, поне за повечето от тях.

През май 2013 г. Европейската комисия предложи преработка на директивата от 1993 г., като се обоснова с докладите за оценка на директивата и по-конкретно своя четвърти доклад.

Проучването на въздействието, придружаващо предложението за преработка сочи, че от 1993 г. са осъществени едва 15 действия по връщане: 3 – между 1999 и 2003 г., 6 – между 2004 и 2007 г. и 6 – между 2008 и 2011 г.[1]; само 7 от тях наистина се увенчаха с връщане. Можем следователно да заключим, че директивата от 1993 г. оказа ограничено въздействие, дори ако едно връщане може да се отнася до няколко паметника на културата, като например в случая с връщането на 30 000 архивни документи.

Посочените цифри следва да се обвържат с броя на връщанията (46)[2], извършени в рамките на процедура по взаимно съгласие, но също и с броя на откраднатите или станали обект на трансграничен трафик паметници на културата. Между 2008 и 2011 г. над 11 000 предмети на културата, изнесени нелегално от територията на държава членка, бяха открити в Италия и Румъния, а 365 – в Гърция[3]. Също така, за периода между 2007 и 2010 г. годишно средно са регистрирани 8000 престъпления[4] срещу културното наследство, концентрирани в няколко държави членки: Франция[5], Германия, Полша, Италия (само изброените четири държави представляват 79 % от престъпленията, регистрирани през 2007 г.), Чешката република напротив се явява държавата, която е пострадала най-много от този вид престъпления.

Според Комисията през последните години трафикът с паметници на културата и най-вече национално богатство значително се увеличи. Този трафик представлява третият източник на приходи за организираната престъпност.

Причини за ограничената ефикасност

За да обоснове неефикасността на директивата, Комисията изтъква три причини: необходимите изисквания за паметници, класифицирани като „национално богатство“, за да могат да бъдат обект на връщане (категории, финансови прагове и прагове на старинност), кратките срокове за изпълнението на действието по връщане и на давностните срокове, както и цената на обезщетенията.

Цели на преработката

Целта на преработката е да се увеличи броя на връщанията на паметници на културата, квалифицирани като „национално богатство“. За тази цел Комисията предлага да заличи приложението към директивата от 1993 г. и да удължи сроковете за прилагане на действията по връщане и изтичането на давността за посоченото действие.

Другата цел на преработката е да сближи законодателствата на държавите членки по отношение на условията за обезщетяване на владелеца на паметника, обект на връщане, като възложи доказателствената тежест върху него, а не както досега чрез препращане на въпроса към законодателството на държавите членки. По този начин владелецът на паметника ще трябва да докаже, че е положил дължимата грижа при момента на придобиването, тоест предприел е достатъчно стъпки, за да се увери в легалния произход на паметника. Тъй като най-често владелецът е участник в пазара на предмети на изкуството, изглежда напълно естествено, от него да се изисква да направи всичко, за да се увери в законния произход на паметника на културата, преди да се възползва от евентуално обезщетение.

Комисията си поставя също за цел да подобри сътрудничеството между компетентните национални администрации в областта на връщането на паметници на културата, за да избегне, доколкото това е възможно, съдебни производства. За тази цел, тя предлага посочените органи да прибегнат до нов инструмент за административно сътрудничество в ЕС: информационната система за вътрешния пазар (ИСВП). Това е електронен инструмент, създаден с цел подобряване на комуникацията и сътрудничеството между администрациите на държавите членки в рамките на прилагането на законодателството в областта на вътрешния пазар. Докладчикът си задава въпрос относно уместността на използването на този инструмент по отношение на паметниците на културата. Изглежда, че сред действащите инструменти в рамките на ЕС, ИСВП е най-добре адаптиран спрямо нуждите на прилагането на директивата, благодарение, наред с другото, на информацията относно паметниците на културата, определени или класифицирани като национално богатство и откраднатите паметници на културата, на сигурен достъп до интернет и на използването на всички езици на ЕС. Освен това той е достъпен за всички администрации от тридесетте държави от Европейското икономическо пространство (ЕИП).

Паметници на културата – национално богатство

Припомня се, че по принцип, липсва общо определение на държавите членки на концепцията за национално богатство с художествена, историческа и археологическа стойност. Тази концепция препраща към член 36 от ДФЕС, който позволява на държавите членки да защитават някои от паметниците на културата си.

Някои държави членки не счетоха за нужно да дадат и най-малкото определение на тази концепция, а при други – определението придобива най-различни форми, като отчита по-конкретно твърде разнообразното културно наследство на държавите от ЕС.

Предназначението на приложението на директивата от 1993 г. не беше да определи обхвата на „национално богатство“, а да определи категориите национални богатства, които могат да бъдат обект на искане за връщане, като се има предвид, че обществените колекции, включени в инвентарите на музеи, архиви и библиотеки или паметниците на културата, включени в инвентари на църковни институции[6] поради своя характер попадат в обхвата на приложение на директивата, без да е необходимо тези паметници да бъдат включени в приложението.

Объркването стана пълно поради наличието на приложение почти идентично с това на директивата в Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата, който обаче се отнася до всички паметници на културата, а не само до националното богатство.

Използването на понятието за паметници на културата изглежда се дължи най-вече на позоваване на конвенциите на ЮНЕСКО от 1970 г. относно мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности и UNIDROIT от 1995 г. за откраднати или незаконно изнесени предмети на културата. По тази причина докладчикът счита, че изменение на заглавието на директивата, което да съдържа ясна препратка към понятието за национално богатство би изяснило допълнително ситуацията.

Подходът „вътрешен пазар“

Правното основание за предложеното от Комисията преразглеждане остава правното основание за сближаване на националните законодателства (член 114 от ДФЕС), то се вписва в рамките на мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, съгласно разпоредбите на член 26 от ДФЕС, на който се позовава член 114.

Докладчикът разбира този подход, за който има исторически причини, както това беше посочено по-горе, все пак тук не става въпрос само за свободно движение на стоки, но и за защита на културното наследство. Също така, позоваване на член 167 от ДФЕС относно дейността на ЕС в областта на културата, по-конкретно параграф 2 от него, който се отнася до опазване и закрила на културното наследство от европейско значение, към което спада националното богатство, и сътрудничеството между държавите членки, би позволил възприемането на подход, който в по-голяма степен съответства на амбициите на ЕС в областта на културата.

Процедурата по преработка

Предвид гореизложеното, докладчикът категорично подкрепя необходимостта от преразглеждане на директивата, но изразява съжаление, че Комисията е избрала процедурата на преработка, която ограничава правомощията на Европейския парламент за внасяне на изменения, като допуска възможност Парламентът да изменя само частите от директивата, които Комисията му позволи да изменя.

Въпреки посочените констатации и трудности, докладчикът предлага изменения, които е счел за необходими с оглед укрепване на целите, преследвани от предложението за преработка.

Докладчикът предлага да се измени член 1 на предложението за директива и от приложението да се заличат единствено позоваванията на праговете за старинност и на финансовите прагове и да се придаде на приложението чисто индикативен характер.

Докладчикът предлага също да се измени израза „паметник на културата, класифициран преди или след незаконното му изнасяне от територията на държава членка“, като счита, че посочената формулировка създава правна несигурност. Докладчикът счита също, че е необходимо да се въведе препратка към паметниците на културата, пуснати на пазара след незаконни разкопки.

Докладчикът предлага също да се измени съдържащата се в член 9 алинея относно добросъвестността, за да се елиминират някои правни неясноти и да се определи ясно връзката между правото на обезщетение и положената надлежна грижа от владелеца на паметника на културата, който е обект на действие по връщане.

Предвид слабата ефикасност на директивата от 1993 г. докладчикът предлага да се запази комитета, отговарящ за проследяването на прилагането на текста.

Докладчикът предлага също държавите членки да представят доклад относно прилагането на новата директива в срок от приблизително три години след приемането на преразглеждането: а докладчика се струва, че посоченото изменение е необходимо, за да могат държавите членки и Комисията да могат, съвместно с Европейския парламент, да обсъдят начина за допълнително подобряване на целта на преразглеждането.

Докладчикът предлага също изменения на ИСВП, като се въведе ясно позоваване на зачитането на законовите разпоредби в областта на защитата на личните данни.

Останалите предложени изменения имат за цел единствено да възстановят известна последователност на разпоредбите на директивата и да улеснят прилагането й: такъв е случаят на измененията на член 4, алинеи 2 и 3. Те възстановяват по-конкретно задължение за информиране на държавите членки помежду им относно връщането.

Докладчикът предлага също изменения на съображенията, които отразяват измененията, предложени за различните членове.

Предлага се също държавите членки на ЕС да бъдат приканени да подпишат и ратифицират конвенциите на ЮНЕСКО и UNIDROIT относно паметниците на културата.

[1] Вж стр. 11 от проучването на въздействието; за съжаление Комисията не уточнява кои са засегнатите държави членки, за разлика от случаите на доброволно връщане.
[2] Вж стр. 11 от проучването на въздействието
[3] Вж стр. 9 и 12 от проучването на въздействието
[4] Вж стр. 9 от проучването на въздействието
[5] Между 2007 и 2009 г. престъпленията във Франция намаляват с близо 50 %, този процент е по-малък за Германия.
[6] Член 1 от Директивата от 1993 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ: ПИСМО ОТ КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ


	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ	2009 - 2014

Комисия по правни въпроси

Дорис Пак

Председател на комисията по култура и образование

ASP 10E102

Относно: Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка (преработен текст) 2013/0162(COD) COM(2013)139

Уважаема г-жо Председател,

Комисията по правни въпроси разгледа предложението относно горепосочения текст, по смисъла на член 87 относно преработването, предвиден в Правилника за дейността на Европейския парламент.

Параграф 3 от този член гласи следното:

„Ако комисията по правни въпроси счита, че предложението не води до други промени по същество освен посочените като такива в предложението, тя уведомява за това водещата комисия.

В този случай, в допълнение към условията, определени в членове 156 и 157, в компетентната по същество комисия се допускат само изменения, които се отнасят за частите от предложението, които съдържат промени.

Въпреки това, ако в съответствие с точка 8 от Междуинституционалното споразумение компетентната по същество комисия възнамерява също така да внесе изменения в кодифицираните части от предложението, тя незабавно съобщава това на Съвета и на Комисията, като последната, преди гласуването по член 54, следва да уведоми компетентната по същество парламентарна комисия относно своята позиция по измененията и дали възнамерява да оттегли преработеното предложение или не.“

Съгласно становището на Правната служба, чиито представители присъстваха на заседанията на Консултативната работна група при разглеждането на предложението за преработване, и в съответствие с препоръките на докладчика, комисията по правни въпроси счита, че въпросното предложение не включва никакви изменения по същество, освен тези, посочени като такива в предложението или в становището на Консултативната работна група и, че по отношение кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество.

В заключение, след като обсъди въпроса на своето заседание от 5 ноември 2013 г., комисията по правни въпроси единодушно с 21 гласа[1] препоръча комисията по култура и образование, в качеството си на водеща комисия, да пристъпи към разглеждане на горепосоченото предложение в съответствие с член 87.

С уважение,

Приложение

ПРИЛОЖЕНИЕ: СТАНОВИЩЕ НА КОНСУЛТАТИВНАТА РАБОТНА ГРУПА НА ПРАВНИТЕ СЛУЖБИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И КОМИСИЯТА

КОНСУЛТАТИВНА РАБОТНА ГРУПА

НА ПРАВНИТЕ СЛУЖБИ

Брюксел, 1 октомври 2013 г.

СТАНОВИЩЕ

НА ВНИМАНИЕТО НА: ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

СЪВЕТА

КОМИСИЯТА

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета xxx (преработен текст)

COM(2013)0311 от 31.5.2013 г. – 2013/0162(COD)

Съгласно Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове, и по-специално точка 9 от него, консултативната работна група, съставена от правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, проведе заседание на 4 юли 2013 г. за разглеждането, наред с друго, на горепосоченото предложение, внесено от Комисията.

При разглеждането[1] на предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно преработката на Директива 93/7/ЕИО на Съвета от 15 март 1993 година относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, консултативната работна група по общо съгласие констатира следното:

1) Относно обяснителния меморандум – с оглед съставянето му изцяло в съответствие с относимите разпоредби от Междуинституционалното споразумение, би било необходимо разпоредбите на предходния акт, които остават непроменени, да бъдат точно посочени, както това е предвидено в точка 6 a)iii) от споразумението.

2) В предложението за преработка, следните части от текста трябваше да бъдат маркирани в сиво, което обикновено се използва за посочване на измененията по същество:

в съображение 4, заличаването на второто, третото и четвъртото изречение от третото съображение на Директива 93/7/ЕИО (които гласят: с оглед улесняване на сътрудничеството във връзка с връщането, обхватът на разпоредбите следва да се ограничава до предмети, които спадат към общите категории паметници на културата; вследствие на това приложението към настоящата директива няма за цел да определя предметите, които се категоризират като „национално богатство“ по смисъла на споменатия член 36, а само да категоризира предметите, които могат да се класифицират като такива, и които съответно могат да бъдат предмет на въведената с настоящата директива процедура за връщане“;

- в член 7, параграф 1, добавяне на думите „централният орган на“;

- от член 9 се заличават думите „са удовлетворени от доказателствата“ и се добавят думите „докаже, че“.

Разглеждането на предложението позволи на консултативната работна група да заключи единодушно, че предложението не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението или в настоящото становище. Консултативната работна група констатира също така, че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишния акт с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество.

C. PENNERA H. LEGAL L. ROMERO REQUENA

Юрисконсулт Юрисконсулт Генерален директор

[1] Консултативната работна група разполагаше с езикови версии на предложението на английски, френски и немски език, като за основа беше ползван текстът на френски език, който е език на оригинала за разглеждания текст.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка (Преработен текст)
Позовавания	COM(2013)0311 – C7-0147/2013 – 2013/0162(COD)
Дата на представяне на ЕП	28.5.2013
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание	CULT 10.6.2013
Подпомагаща(и) комисия(и) Дата на обявяване в заседание	JURI 10.6.2013	JURI 10.6.2013
Докладчик(ци) Дата на назначаване	Marie-Christine Vergiat 25.6.2013
Разглеждане в комисия	17.9.2013	27.11.2013
Дата на приемане	21.1.2014
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	24 1 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Zoltán Bagó, Malika Benarab-Attou, Piotr Borys, Jean-Marie Cavada, Silvia Costa, Mary Honeyball, Petra Kammerevert, Morten Løkkegaard, Emma McClarkin, Emilio Menéndez del Valle, Martina Michels, Marek Henryk Migalski, Katarína Neveďalová, Chrysoula Paliadeli, Monika Panayotova, Marietje Schaake, Marco Scurria, Hannu Takkula, László Tőkés, Helga Trüpel, Marie-Christine Vergiat, Sabine Verheyen, Milan Zver
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Ivo Belet, Nadja Hirsch, Seán Kelly, Georgios Papanikolaou, Joanna Katarzyna Skrzydlewska
Дата на внасяне	28.1.2014

Правна информация - Политика за поверителност