Процедура : 2013/2175(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0065/2014

Внесени текстове :

A7-0065/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 26/02/2014 - 9.14

Приети текстове :

P7_TA(2014)0161

ДОКЛАД     
PDF 289kWORD 182k
29 януари 2014 г.
PE 519.604v02-00 A7-0065/2014

относно дългосрочното финансиране на европейската икономика

(2013/2175(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Волф Клинц

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно дългосрочното финансиране на европейската икономика

(2013/2175(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид зелената книга на Комисията, озаглавена „Дългосрочно финансиране на европейската икономика“ (COM(2013)0150),

–   като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейски фондове за дългосрочни инвестиции (COM(2013)0462),

–   като взе предвид принципите на високо равнище на ОИСР за дългосрочно инвестиционно финансиране от институционалните инвеститори,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Мисли първо за малките!“ „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2008)0394), който признава основната роля на МСП в икономиката на ЕС и цели укрепването на ролята на МСП и насърчаване на техния растеж и потенциал за създаване на работни места, смекчавайки редица проблеми, за които се смята, че възпрепятстват развитието им,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране“ (COM(2011)0870),

–   като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (2014—-2020 г.) (COM(2011)0834),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г. „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078), и резолюцията на Парламента по този въпрос от 12 май 2011 г.(1),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 345/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно европейските фондове за рисков капитал(2),

–   като взе предвид Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 година относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010(3),

–   като взе предвид преговорите за споразумение за трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по регионално развитие (А7-0065/2014),

A. като има предвид, че според Комисията търговските банки са основен източник на финансиране в ЕС, като осигуряват над 75 % от финансовото посредничество;

Б.  като има предвид, че световната финансова криза и кризата с държавния дълг в ЕС значително възпрепятстваха процеса на финансово посредничество и способността на финансовия сектор в Европа да насочи спестявания за нуждите на дългосрочното инвестиране, с оглед на влошената макроикономическа среда;

В.  като има предвид, че публичните инвестиции имат ключова роля за стимулирането на дългосрочните инвестиции; като има предвид, че според неотдавнашните проучвания на Комисията(4) политиките за фискална консолидация, по-специално при координирането им на равнище ЕС, имаха много тежко въздействие върху дългосрочните инвестиции, поради странични ефекти и съществуването на положителен фискален мултипликатор;

Г.  като има предвид, че международните конкуренти на ЕС, като САЩ или Япония, поддържаха високи нива на публични инвестиции, докато политиките на ЕС доведоха до много ниски нива на тези инвестиции;

Д. като има предвид, че са налице постоянна липса на доверие и висока степен на избягване на рискове от страна и на частните, и на институционалните инвеститори;

Е.  като има предвид, че нисколихвената среда и прогнозите за нисък растеж — поне в предвидимото бъдеще — и икономическата несигурност значително намалиха предлагането на дългосрочно финансиране, както и желанието за поемане на риск за дългосрочни проекти;

Ж. като има предвид, че ограниченото публично финансиране в държавите членки възпрепятстват способността на публичния сектор да инвестира в инфраструктура;

З.  като има предвид, че Парламентът нееднократно поиска законодателен акт за преструктуриране на дружествата (както беше поискано през януари 2013 г.), с цел да се даде възможност за дългосрочно планиране на предприятията;

И. като има предвид, че нарастващата обща безработица, и по-специално безработицата сред младите хора, продължава да бъде основната заплаха за икономическото и социалното сближаване на равнището на ЕС;

Аргументи

1.  приветства инициативата на Комисията за започване на широк дебат относно начините за насърчаване на предлагането на дългосрочно финансиране и за подобряване и разнообразяване на системата на финансовото посредничество за дългосрочни инвестиции в ЕС; подчертава обаче, че спешно трябва да бъдат предприети стъпки за нов тласък на дългосрочните инвестиции и на създаването на работни места в ЕС; подчертава, че определението за дългосрочно финансиране следва да бъде балансирано и да включва наличието на стабилни пасиви, за да покрива дългосрочните активи без никакъв риск от прекомерна ликвидност;

2.  подчертава, че дългосрочните инвестиции трябва да съответстват на нуждите на реалната икономика и да осигуряват необходимата основа за непрекъснат и устойчив икономически растеж и социално благоденствие, необходими за постигане на конкурентоспособен, устойчив, социално приобщаващ и иновативен ЕС;

3.  отбелязва специфичните обстоятелства на местно и регионално равнище и призовава за ефективно сътрудничество между институциите на ЕС, държавите членки и местните и регионалните органи с цел улесняване на транснационални проекти и създаването на култура за дългосрочни инвестиции в ЕС;

4.  подчертава, че дългосрочните инвестиции трябва да са в съответствие с целите, очертани в стратегията за растеж „Европа 2020“, в актуализацията на индустриалната политика от 2012 г., в инициативата „Съюз за иновации“, както и в Механизма за свързване на Европа;

5.  подчертава, че разходите за обучение и образование следва да се третират като дългосрочни инвестиции;

6.  отбелязва, че капацитетът на икономиката да осигурява финансиране за дългосрочни инвестиции зависи от публичното и частното търсене, което и в двата случая е много ниско в ЕС, от нейната инвестиционна култура, както и от нейната способност да генерира финансиране и да привлича и задържа местен и пряк чуждестранен инвестиционен капитал;

7.  подчертава, че дългосрочните инвестиции играят изключително важна роля за стабилизирането на финансовите пазари чрез антициклично инвестиране, като така насърчават устойчив икономически растеж;

8.  отбелязва, че банките в ЕС осигуряват над 75 % от дългосрочното финансиране, което създава съществена зависимост от този източник на финансиране, докато в САЩ по-малко от 20 % от цялото дългосрочно финансиране се предоставя от банките, а по-голямата част – чрез добре развитите капиталови пазари;

9.  отбелязва, че финансовата система на ЕС ще стане по-устойчива с по-широк спектър от небанкови финансови източници и инструменти, които обслужват вложителите и нуждите на дружествата от дългосрочно финансиране;

10. отбелязва, че за постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката разпределянето на активите трябва да се насочи към дългосрочни зелени инвестиции;

11. подчертава, че фискалната консолидация е приоритет за публичния бюджет, с цел да се гарантира и да се възстанови съответствието с Пакта за стабилност и растеж и двойния пакет; поради това подкрепя инициативата за засилване на частните инвестиции в дългосрочно финансиране;

Пречки пред интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж

12. отбелязва, че публичното финансиране е ограничено поради слабия икономически растеж, лошото управление на публичния бюджет и предоставянето на държавна помощ за спасяване на финансови институции;

13. отбелязва, че някои държави са изправени пред сериозни пречки пред достъпа до капиталови пазари, или дори им се отказва такъв достъп, тъй като са договорили прекомерни равнища на дълг през последните години, а капиталовите пазари бяха основната причина за настоящата криза; посочва също така, че достъпът до капитал за МСП в много държави членки е прекалено труден, тъй като търговските банки са готови да предоставят кредити само при необосновано строги условия;

14. отбелязва, че някои инвеститори от банковия и застрахователния сектор трябва да приспособят своите стопански модели към променящите се и затегнати регулаторни изисквания; посочва, че се очаква тези изисквания да засилят финансирането на реалната икономика и и че те следва да допринесат за постигането на целите на ЕС за устойчива, приобщаваща и интелигентна икономика;

15. отбелязва, че инвеститорите могат да се въздържат да инвестират в определени сектори, предвид риска от регулаторни промени, които могат съществено да повлияят на финансовите аспекти на даден проект;

16. призовава Комисията, в сътрудничество с Европейския съвет за системен риск, да оцени системните рискове пред капиталовите пазари и обществото като цяло, дължащи се на прекомерно натрупване на неизгорими въглеродни активи; отправя искане към Комисията да докладва за тази оценка като последващо действие към своята Зелена книга;

17. отбелязва, че настоящите кодекси относно неплатежоспособността в ЕС са фрагментарни и в някои случаи могат да възпрат трансграничните инвестиции и да ограничат възможността на инвеститорите да възстановят капитала си, в случай че даден проект не успее; предупреждава, че трябва да се избягва съревнованието към дъното по отношение на защитата на инвеститорите; признава, че разпоредбите относно неплатежоспособността са в сферата на компетентност на държавите членки;

Алтернативни механизми за финансиране

18. отбелязва, че търговските банки вероятно ще продължат да бъдат основен източник на финансиране и че е от ключово значение държавите членки да установят нови източници за допълване на установените механизми и за запълване на недостига във финансирането, като същевременно се предвижда подходяща регулаторна и надзорна рамка, адаптирана спрямо нуждите на реалната икономика; изразява съжаление, че през последните двадесет години публичното предлагане в ЕС намалява, което възпрепятства растежа, създаването на работни места, иновациите и стабилността; отбелязва, че допуснатите до борсова търговия МСП представляват значителен дял от общия брой създадени работни места в ЕС и изразява съжаление за отрицателните последици от ограничаването на тези дружества по отношение на капитала, докато те се разрастват;

19. предлага да се проучи възможността за създаване на раздел за инвестиции в рамките на бюджета на ЕС;

20. приветства законодателното предложение на Комисията относно фондовете за дългосрочни инвестиции; отбелязва, че планираните им характеристики ще означават, че те ще служат главно на институционалните инвеститори; посочва, че режимът на ЕС относно фондовете за алтернативни инвестиции, рисков капитал и фондове за социални инвестиции също така осигурява подходящи модели на инвестиционни механизми;

21. подчертава засилената роля на новите иновативни финансови инструменти във всички области на дейност и всички фондове, обхванати от европейските структурни и инвестиционни фондове; подчертава, че се увеличава ролята на финансовите инструменти в рамките на политиката на сближаване, предвид слабото предоставяне на заеми за инвестиции в реалната икономика; призовава Комисията да гарантира правната яснота и прозрачността на новите стандартни финансови инструменти и да установи по-солидни връзки с възможностите за отпускане на заеми на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ);

22. призовава Комисията да предложи засилена европейска рамка за инвестиционните фондове с по-ниска ликвидност, за да насочи краткосрочната ликвидност на частните домакинства в дългосрочни инвестиции и с цел предоставяне на допълнително пенсионно решение;

23. насърчава заинтересованите страни да развият по-нататък инициативата на ЕС – ЕИБ за облигации за проекти, за да бъде увеличено финансирането на големи европейски инфраструктурни проекти в секторите на транспорта, енергетиката и информационните технологии; призовава държавите членки да разработят национални инициативи за облигации за проекти, подкрепени от гаранционни схеми; припомня, че държавните гаранции следва да се предоставят само при стриктни условия, насочени към гарантиране на адекватното осигуряване на обществени блага;

24. счита, че публично-частните партньорства (ПЧП) могат да бъдат ефективен и финансово изгоден метод за улесняване на сътрудничеството между публичния и частния сектор за някои инвестиции, особено за инфраструктурни проекти; отбелязва, че налице е силна нужда от високо ниво на експертните знания и умения, за да се даде възможност за подходящ подбор, оценка, проектиране и дългосрочно планиране, както и за установяването на договорености за финансиране на такива проекти;

25. счита, че дългосрочните публични инвеститори (националните, регионалните или международните банки за развитие и публичните финансови институции) са силни инструменти за стимулиране на частните инвестиции с цел предоставяне на достъп на МСП до финансиране, както и да играят ролята на катализатор за дългосрочно финансиране за предприятия от по-широк обществен интерес, а именно такива, които ще добавят стойност към обществено-политическите цели, свързани с икономическия растеж, социалното сближаване и опазването на околната среда; подчертава значението на отчетността, прозрачността и демократичната ангажираност по отношение на желаните дългосрочни инвестиционни цели и механизмите за улесняване на инвестициите;

26. призовава Комисията в документ с последващи мерки да разгледа и разработи хармонизиран подход за дългосрочна оценка на проекти от общ интерес, подкрепени с публични ресурси на равнище ЕС и държави членки;

27. призовава държавите членки да създадат подходящи мрежи за сътрудничество и обмен на информация, както и за създаване на национални или регионални дългосрочни публични инвеститори, които могат да се учат от най-добрите практики на вече установени институции; във връзка с това подчертава, че националните или регионалните банки за развитие, които често са структурирани кооперативно, по време на настоящата криза продължават да предлагат надеждно финансиране на регионалните и местните икономики; призовава Комисията и държавите членки да засилят подкрепата си за финансовите институции от този вид;

28. призовава Комисията да проучи начини за подпомагане на държавите членки, които изискват финансова и техническа помощ, за да създадат свои дългосрочни национални и регионални публични инвеститори, и да проучи възможността за гаранционен механизъм на ЕС за дългосрочните национални публични инвеститори;

29. призовава Комисията и държавите членки да проучат потенциала на методи за събиране и обединяване на средства като начин за подобряване на перспективите за привличане на необходимите инвестиции на по-малки социални и други инфраструктурни проекти;

30. отбелязва бързия растеж на колективното финансиране и счита, че то може да предостави нови възможности; подчертава обаче, че трябва да се запазят защитата на инвеститорите и прозрачността;

31. счита, че институционалните инвеститори — застрахователни дружества, пенсионни фондове, семейни предприятия, взаимни фондове и фондове за дарения, са подходящи и надеждни доставчици на дългосрочно финансиране, предвид по-дългите срокове на действие на техните стопански модели; подчертава, че е необходимо да се прецизират и адаптират подходящи надзорни и пруденциални изисквания, свързани с тези институционални инвеститори, така че да се насърчат дългосрочните инвестиции за интелигентна, устойчива и приобщаваща реална икономика;

32. подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до капиталовите пазари чрез нови източници на финансиране като публично предлагане, колективно финансиране, взаимно кредитиране и (обезпечени) облигации или чрез нови пазарни сегменти; призовава ЕС да отчете и да използва успешни национални инициативи с цел определяне и премахване на пречките пред публични емисии на нови акции; подкрепя въвеждането в Директивата за пазарите на финансови инструменти на класификацията за пазар за растеж за МСП; призовава Комисията да подкрепи тяхното развитие чрез прегледа на Директивата за проспектите; призовава също така Комисията да обмисли подход на работа между дирекциите за проучване на начини за укрепване на публичните пазари за МСП и как директивите относно плана за действие в областта на финансовите услуги могат да диверсифицират групата от инвеститори;

33. насърчава регулаторните усилия, гарантиращи висококачествена секюритизация на активи, като същевременно се избягват структури с високо равнище на сложност, прекомерна пресекюритизация и повече от три транша; отбелязва, че има възможност за повече стандартизация и прозрачност във връзка с базисните рискове; призовава Комисията и Европейската централна банка отблизо да следят и да участват активно в работата на работната група по секюритизация на Международната организация на комисиите по ценни книжа – Съвета за финансова стабилност; отбелязва, че липсва съгласуван подход; ето защо призовава за изготвянето на цялостна регулаторна рамка и определение на „висококачествена секюритизация“; счита, че висококачествената секюритизация може да играе полезна роля във финансовото посредничество както на дългосрочни, така и на краткосрочни активи и може да е особено полезна за малките и средните кредитополучатели;

34. отбелязва, че секюритизацията беше един от факторите, допринасящи за кризата, тъй като дългосрочната отговорност за риска беше разпръсната по веригата на секюритизация; ето защо призовава Комисията да продължи да укрепва банковата система, включително кооперативните и спестовните банки, както и способността на банките за достъп до дългосрочно рефинансиране за покриване на техните дългосрочни инвестиции;

35. приветства операциите за кредитно подобрение на Европейския инвестиционен фонд и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, които имат за цел да осигурят допълнително финансиране за МСП;

36. призовава Комисията да намали ненужната административна и регулаторна тежест, и по-специално да вземе предвид спецификата на МСП и предприемачите; приветства приемането на Законодателен акт за малкия бизнес за Европа“ („Small Business Act“ за Европа“), на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME) и на програмата „Хоризонт 2020“; отбелязва, че разпокъсаността на финансовите пазари направи финансирането на сектора на МСП по-трудно и утежняващо;

37. препоръчва ЕИБ да създаде специален клон за финансиране на МСП със специални условия за заеми;

38. отбелязва призива на Комисията за използването на частното дялово финансиране или рисковият капитал, както се уреждат от Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и Регламента относно европейските фондове за рисков капитал, като алтернативен източник на финансиране, по-специално по отношение на предприятия в стадии на установяване и растеж; отбелязва, че понастоящем е налице тенденция в данъчното облагане, облагодетелстваща дълговото финансиране; счита, че дружествата за рисков капитал и дялово участие могат да осигурят ценна нефинансова подкрепа, включително консултантски услуги, финансови консултации, маркетингова стратегия и обучение; призовава Комисията допълнително да оцени ролята на подобни дружества за финансирането на икономиката на ЕС; призовава Комисията да работи за премахването на всички предубеждения срещу капитала в различните национални икономики, европейската и световната икономика;

Регулаторна среда

39. подчертава, че стопанският климат, благоприятен за инвеститорите и характеризиращ се със силен стремеж за технически напредък, е предпоставка за превръщането на ЕС в привлекателна дестинация за преки чуждестранни инвестиции; подчертава необходимостта от насърчаване на свободното движение на капитал както в ЕС, така и между ЕС и трети държави, така че ЕС да има достъп до световните обединения на капитали; във връзка с това отбелязва по-специално, че е важно да се гарантира, че Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, се прилага по начин, по който се насърчават чуждестранните инвестиции в ЕС;

40. счита, че е важно инвеститорите да имат избор между много привлекателни инвеститорски продукти, за да диверсифицират своите инвестиции;

41. подчертава необходимостта да се премахнат излишните действия, ориентирани към краткосрочни печалби, на инвеститорите, и да се премине към култура на отговорните инвестиции, проводник на дългосрочните инвестиции в ЕС;

42. подчертава необходимостта да се насърчи общо разбиране, че финансовата стабилност и растеж не се изключват взаимно, а по-скоро са взаимозависими и формират важна основа за гарантиране и насърчаване на инвеститорското доверие в дългосрочен план;

43. подчертава значението на финансовото образование и на разбирането от страна на инвеститорите за установяване на култура на дългосрочни инвестиции в Европа и подчертава ролята, която регулирането от страна на ЕС може да има в тази връзка;

44. подчертава, че последователната регулаторна рамка и правната сигурност са незаменими в създаването на функциониращ единен пазар на финансови услуги; счита, че настоящата и бъдещата реформа на регулаторната система следва да се оцени внимателно и последиците от нея да се следят отблизо; призовава Комисията и държавите членки да ускорят популяризирането на Банковия съюз с цел да намалят разпокъсаността на финансовите пазари; призовава Комисията да завърши изграждането на единния пазар на услуги, с цел да разгърне пълния му потенциал;

45. призовава за въвеждането на стимули за поощряване на дългосрочното акционерно участие, като например допълнително право на глас в управителни съвети, допълнителни акции или по-високи дивиденти;

46. призовава Комисията да извърши задълбочена оценка на кумулативното въздействие на вече приключилото и текущото финансово регулиране в областта на дългосрочните инвестиции;

47. приветства развитието на продължаващите преговори относно споразумението за трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите; отбелязва значението на тези преговори за засилването на политиките и мерките за увеличаване на инвестициите между САЩ и ЕС в подкрепа на създаването на работни места, устойчив икономически растеж и международна конкурентоспособност;

48. счита, че всички законодателни предложения относно регулирането на съответните финансови услуги следва да включват специфична оценка на въздействието по отношение на дългосрочното финансиране;

49. подкрепя призива на Комисията към Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване да проучи възможното калибриране на някои разпоредби за капиталовите изисквания в рамките на режима „Платежоспособност II“, за да се избегнат възможни пречки пред дългосрочното финансиране; призовава Комисията да проведе цялостни консултации за предложените параметри и допълнително да измени настоящото законодателство;

50. отново призовава в предложението за регламент относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници да бъде определено подходящото рисково тегло за експозициите, които са напълно и изцяло обезпечени с ипотеки върху важни инфраструктурни проекти в областта на транспорта, енергетиката и комуникациите; счита, че допълнителното законодателство следва да вземе под внимание изискванията на дългосрочните инвеститори, да оцени риска на финансовите активи чрез включване на естеството и продължителността на пасивите и да признае положителния ефект от стабилните пасиви;

51. насърчава Комисията да се стреми към подобряване на международното сътрудничество и сближаване в областта на дългосрочните инвестиции чрез усилия за глобален диалог на равнището на Г-20 и на Съвета за финансова стабилност;

52. счита, че инвестициите в дългосрочни активи изискват задълбочени знания и оценка на дългосрочните рискове, свързани с тях; поради това подчертава, че инвеститорите трябва да установят силно и ефективно експертно управление на риска, за да гарантират дългосрочни ангажименти;

53. счита, че разумните счетоводни принципи, съответстващи на дългосрочните цели, приложими по отношение на институционалните инвеститори, като например прехода към благоприятстваща климата икономика, могат да увеличат прозрачността и съгласуваността на финансовата информация и следва системно да отразяват икономическия подход на дългосрочните инвеститори; подчертава обаче, че прилагането на тези счетоводни принципи не трябва да води до създаването на стимули за проциклични стратегии; настоятелно призовава Международния съвет за счетоводни стандарти да вземе предвид риска от процикличност при прегледа на практиките, свързани с пазарната стойност или на базата на модел, и да признае централното значение на пруденцията при преразглеждането на концептуалната си рамка; счита, че оповестяването на ясна и стандартизирана нефинансова информация на големи дружества може да увеличи прозрачността и да насърчи по-благоприятен климат за инвеститори;

54. насърчава Комисията да следи отблизо работата на Г-20 по предложенията за създаване на многостранна инвестиционна рамка, която задава минимални стандарти и изменя определени разпоредби относно дългосрочните инвестиции и правила на отчитане по справедлива стойност, с цел справяне с краткосрочни колебания и нестабилност, а впоследствие и засилване на трансграничните инвестиции;

55. счита, че съществува силна нужда от стабилна данъчна среда, които избягва пречките пред дългосрочните инвестиции; отбелязва, че някои данъчни стимули и предимства могат да бъдат от ключово значение за поощряване на инвестициите; насърчава споделянето на най-добри практики и подчертава, че вътрешният пазар изисква прозрачност и по-добра координация и хармонизация на националните данъчни политики с цел улесняване на трансграничните инвестиции и избягване на двойното данъчно облагане и на двойното данъчно необлагане; насърчава държавите членки и Комисията да оценят възможността за предоставяне на необлагаема доходност на устойчиви инфраструктурни проекти или други данъчни стимули и данъчни облекчения и предимства за насърчаване на дългосрочните инвестиции;

56. призовава държавите членки в сътрудничество с местните и регионалните органи да преразгледат инструментите си за бюджетно планиране и да разработят и публикуват своите национални инфраструктурни планове, за да предоставят на инвеститорите и на други заинтересовани страни подробна информация и да дадат възможност за по-голяма сигурност и по-нататъшно планиране за бъдещите проекти; призовава Комисията да даде възможност на държавите членки да развият инструмент за стандартизиране на данни за инфраструктурни проекти и да го направи достъпен чрез централна банка за данни;

57. счита, че стабилната, специфична за сектора регулаторна рамка е от съществено значение за концесионерите, управляващи големи транспортни инфраструктури, финансирани без публични средства, за да се създаде възможност, чрез прилагането на подходящи правила за ценообразуване, за достъп до необходимите финансови средства, възстановяване на разходите в дългосрочен план и достатъчна възвръщаемост на инвестициите;

58. призовава Комисията да направи оценка на въздействието на данъчните стимули, използвани от държавите членки, върху дългосрочното финансиране и енергийния преход и да определи най-добри практики за диференциране между по-ниски капиталови разходи за зелени инвестиции и по-високи капиталови разходи за инвестиции в проекти, несъвместими с прехода към устойчиво осигуряване на енергия;

59. призовава за отдаване на приоритетен достъп на МСП до европейските фондове за дългосрочни инвестиции, тъй като те са в основата на растежа и създаването на работни места в ЕС; счита, че заедно с този достъп следва да се опростят процедурите за кандидатстване; изтъква колко е важно да се осигури по-лесен достъп до финансиране през целия жизнен цикъл на едно дружество, за да се създадат и поддържат устойчиви качествени работни места;

60. призовава Комисията и държавите членки да насърчат пенсионните фондове да взимат социално отговорни решения по отношение на инвестициите в съответствие с правата на човека в ЕС и в международен мащаб, социалните и екологичните стандарти, включително съответните насоки и принципи на ОИСР и на ООН; припомня, че намеренията на Комисията да преразгледа Директивата за дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (Директива ИППО) не трябва да обезсърчат устойчивото дългосрочно финансиране;

61. подчертава необходимостта от по-добро финансово регулиране и надзор с цел защита на работниците, данъкоплатците и реалната икономика срещу случаи на неизпълнения на задължения на пазара за в бъдеще;

62. призовава Комисията да засили комуникацията и отношенията си с ЕИБ по отношение на планирането на специализирани заеми и гаранционни схеми; насърчава ЕИБ да работи в тясно сътрудничество с държавите членки и регионите по използването на нови иновативни финансови инструменти чрез европейските структурни и инвестиционни фондове и да продължи да подкрепя инвестиционната им стратегия, насочена към сектора на социалната икономика; освен това приканва ЕИБ да разгледа също и възможността за по-голяма гъвкавост при определянето на размера и правилата при тези специализирани заеми и други свързани с тях схеми, така че да станат възможно най-съвместими с финансовите инструменти, предлагани от европейските структурни и инвестиционни фондове, по-специално когато става въпрос за подходящо финансиране на млади предприемачи и социални предприятия;

63. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 102.

(2)

ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 1.

(3)

ОВ L 174, 1.7.2011 г., стр. 1.

(4)

http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/economic_paper/2013/pdf/ecp506_en.pdf


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Дългосрочните инвестиции са от ключово значение за икономическия растеж и създаването на работни места. Без тях не могат да започнат или да бъдат изпълнени успешно важни проекти в областта на инфраструктурата, научноизследователската и развойната дейност и иновациите. В момента почти всички европейски държави водят политика на фискална консолидация с цел овладяване на положението с техния дълг. И докато разумната фискална политика служи като основа, за Европа е от решаващо значение да поеме по пътя на устойчивия растеж, който повишава нейната конкурентоспособност спрямо останалите региони в света и гарантира създаването на работни места. Финансирането на реалната икономика играе ключова роля в процеса, но същевременно в момента е изправено пред значителни препятствия в Европа.

В периоди на напрежение на финансовите пазари, главно поради продължаващата световна финансова криза и кризата с нерешения проблем с държавния дълг в Европа, традиционно високата зависимост от финансиране чрез банки се оказа сериозна пречка за процеса на посредничество за разпределяне на финансови средства. Тенденцията към избягване на големи рискове не само отслаби предлагането на финансиране, но пречи и на осъществяването на необходимите инвестиции, и в резултат на това води до застой на процеса на икономическо възстановяване.

Липсата на алтернативни инструменти за финансиране чрез дълг или собствен капитал възпрепятства потенциала за растеж на много дружества, а ограничените публични финанси спряха крайно необходими инвестиции в образование, технологии, научноизследователска и развойна дейност, транспортни съоръжения, както и комуникационна инфраструктура. Въпреки това не съществува едно-единствено решение за справяне с този проблем.

Търговските банки, независимо от това дали са частни банки, спестовни банки или кооперативни банки, ще останат основен източник на финансиране в повечето държави, но ние се нуждаем от алтернативи за запълване на недостига във финансирането и за допълване на традиционния процес на посредничество от банките.

Следва да бъде установена регулаторна рамка за създаването на инвестиционни механизми, които обединяват финансиране от множество източници и го насочват към дългосрочни инвестиции по надежден и устойчив начин. При все това, налице са две различни целеви групи: от една страна, съществуват институционални инвеститори, които се обслужват или чрез фондове за алтернативни инвестиции, или чрез предложението на Комисията за Европейски фондове за дългосрочни инвестиции. От друга страна, втората група са частни домакинства, които също така се нуждаят от механизми, за да насочват краткосрочната си ликвидност в дългосрочни инвестиции. Подобни инвестиционни фондове ще бъдат по-малко ликвидни от ПКИПЦК и се характеризират със специфични права на обратно изкупуване, но предлагат на частните домакинства допълнително решение за спестяване за пенсия.

Национални или международни банки за развитие като Kreditanstalt für Wiederaufbau (KfW), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) могат да бъдат полезни за насърчаването на частното финансиране с цел катализиране на дългосрочно финансиране за предприятия, които служат на по-широки интереси; а именно конкретни цели на обществената политика, свързани с по-голяма икономическа, социална и екологична добавена стойност.

Институционалните инвеститори, като например (живото-) застрахователни дружества, пенсионни фондове, взаимни фондове и фондове за дарения, са подходящи доставчици на дългосрочно финансиране, предвид по-дългите срокове на действие на техните стопански модели;

Предвид зависимостта на Европа от банковото кредитиране, налице е спешна нужда от по-нататъшно развитие на достъпа до капиталовите пазари, особено за дружества с по-малък мащаб. Публичното предлагане, емитирането на дългови ценни книжа, създаването на нови места на търговия, пригодени към специфичните потребности, както и подобреният достъп до частно дялово финансиране и рисков капитал биха могли да са нови източници на финансиране за дружествата.

Вече са предприети някои мерки за осигуряване на допълнително финансиране за МСП, най-вече операциите за кредитно подобрение на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), както и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ). Въпреки това, ние насърчаваме Европейската комисия за допълнително намаляване на ненужната административна и регулаторна тежест, както беше споменато в „Small Business Act“ и в регламента за Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия.

Секюритизацията може да играе важна роля във финансовото посредничество, тъй като тя може да бъде ефикасен метод за намаляване на ефекта на ливъриджа и освобождаване на счетоводния баланс на банките, като по този начин се създават възможности за допълнително кредитиране. Въпреки това процесът на секюритизация е заклеймяван в голяма степен поради кризата с ипотечните кредити в САЩ и това доведе до погрешни възприятия. Секюритизацията на висококачествените активи обаче следва да се насърчава, като същевременно следва да бъдат избягвани структури с висока степен на сложност. В това отношение Европейската комисия би следвало да следи отблизо работата, която се върши в междусекторната работна група на Международната организация на комисиите по ценни книжа и Съвета за финансова стабилност относно секюритизацията.

Световната финансова криза след фалита на Lehman разкри по драстичен начин необходимостта от допълнителни мерки с цел даване на по-голяма устойчивост на финансовия сектор. Докато САЩ работи по един всеобхватен законодателен документ, Закона Дод-Франк, ЕС засилва финансовото регулиране чрез няколко законодателни акта. Като се избира този подход обаче, става изключително трудно да се направи оценка на кумулативното въздействие на всички финансови законодателни актове върху икономиката като цяло, както и върху дългосрочното финансиране в частност. Все пак стана очевидно, че в някои области може да бъде необходимо внимателно калибриране на някои разпоредби, особено в „Платежоспособност II“, за да се избегне създаването на пречки пред дългосрочните инвестиции. Това препоръчително калибриране обаче в никакъв случай не е призив за дерегулиране, което отново би могло да застраши стабилността на финансовия сектор.

Публично-частните партньорства (ПЧП) могат да бъдат ефективен и финансово изгоден метод за улесняване на сътрудничеството между публичния и частния сектор за някои инвестиции, особено за инфраструктурни проекти. Независимо от това, налице е силна нужда от високо ниво на експертните знания и умения, за да се даде възможност за подходящ подбор, оценка, проектиране, дългосрочно планиране и договорености за финансиране на такива проекти.

Въпреки това, за да се позволи навлизането на такива нови участници, лицата, отговорни за вземането на решения за политиките, следва да се съсредоточат върху създаването на благоприятна и осигуряваща подкрепа стопанска среда за привличане на международни капитали и за превръщане на Европа в привлекателна дестинация за инвестиции, както и за да се избегне създаването на „крепост Европа“. Подобна среда ще се впише сред други инициативи, насочени към обединяване на финансови ресурси, стабилна данъчна система, целесъобразни счетоводни принципи, ефективно корпоративно управление и ефикасно пруденциално регулиране – всички те представляващи част от функциониращ единен пазар.

Освен това, тъй като това е въпрос от глобално значение, Европейската комисия следва да се стреми към подобряване на международното сътрудничество и сближаване в областта на дългосрочното финансиране чрез усилия за глобален диалог на равнището на Г-20 и на Съвета за финансова стабилност.

Преодоляването на недостига на финансиране е ключово за да се гарантира, че осъществяващите растеж иновативни предприятия, по-специално малките и средните по големина, оползотворяват пълния си потенциал и играят ключова роля за стимулирането на икономическия растеж и създаването на работни места.


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (11.12.2013)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно дългосрочното финансиране на европейската икономика

(2013/2175(INI)

Докладчик по становище: Серхио Гутиерес Прието

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид общата тенденция на финансовите пазари към постигане на резултати в най-кратък срок, както и засилване на нежеланието за поемане на рискове поради финансовата криза; като има предвид, че дългосрочното финансиране е по-подходящо средство за намиране на отговор на социалните, екологичните и демографските предизвикателства, пред които е изправена Европа;

Б.  като има предвид, че възприемането на дългосрочна перспектива, например чрез инвестиране в класове активи, които изискват по-дългосрочни ангажименти от страна на инвеститорите, може да бъде от полза за инвеститорите и за икономиката като цяло, да повиши стабилността на финансовите пазари, да намали разходите на отделни предприятия, по-специално разходите за достъп до финансови средства, да създаде възможности за трудова заетост и да съчетае постоянен темп на завръщане на инвеститори с положително социално въздействие;

В.  като има предвид, че поради финансовата криза и възникналата вследствие на това кредитна криза МСП са изправени пред високите разходи по кредитите и намаленото отпускане на кредити, което застрашава техния потенциал за работни места. като има предвид, че според Института за международни финанси малките предприятия в периферните страни плащат между 4 и 6 процентни пункта повече за банково кредитиране, отколкото съответните предприятия в Централна Европа;

Г.  като има предвид, че нарастващата безработица, и по-специално безработицата сред младите хора, продължава да бъде основната заплаха за икономическото и социалното сближаване на равнището на ЕС;

Д. като има предвид, че пазарите за облигации, акции и секюритизирани инструменти в ЕС остават сравнително недоразвити в сравнение с тези на други икономики, и че небанковото финансиране остава до голяма степен недостъпно за МСП, като по този начин се подкопава техният потенциал за растеж и създаване на работни места;

Е.  като има предвид, че икономическото и социалното сближаване на държавите членки може да бъде постигнато чрез дългосрочна стратегия за финансиране; като има предвид, че подобна стратегия следва да съсредоточи своето внимание върху нефинансовите и финансовите възможности за МСП, тъй като те са основният източник на заетост и увеличаване на работните места;

1.  подчертава, че дългосрочното финансиране на европейската икономика следва също така да обслужва обществения интерес и да се води, наред с другото, от цели, които да насърчават социалното сближаване, социалната справедливост и равното третиране, чрез съсредоточаване и оптимално използване на икономически и финансови ресурси; подчертава, че тези цели представляват потенциалната добавена стойност на дългосрочното финансиране в полза на обществения интерес; призовава за прибягването към обективни показатели в тази връзка, тъй като общественият интерес не може да бъде измерван единствено от икономическа гледна точка;

2.  приветства Зелената книга на Комисията относно дългосрочното финансиране като средство за насърчаване на трансграничните дългосрочни инвестиции, които обхващат както материални активи (енергетика, транспортни и комуникационни инфраструктури), така и нематериални активи (образование и научноизследователска и развойна дейност), които са от голяма обществена полза, подобряват стандарта на живот и създават качествена заетост;

3.  отбелязва, че Съюзът е изправен пред значителни предизвикателства, по-специално в областта на повторната индустриализация, прехода в енергетиката и цифровото оборудване, които изискват значителни инвестиции; счита, че насърчаването на тези инвестиции, които имат значителен потенциал за създаване на заетост, е задължение на органите на публичната власт; счита, че политиката на конкуренцията на ЕС не може да представлява спирачка за тези инвестиции;

4.  набляга на необходимостта да се гарантира ефикасна и ефективна рамка за дългосрочно финансиране, чрез създаване на подходящи инструменти и механизми, които да бъдат от полза за инвеститорите, акционерите, работниците и обществения интерес като цяло; в тази връзка отбелязва възможните ползи от възможността за участие на работниците и служителите за приходите на предприятията и други форми на иновативно дългосрочно финансиране; насърчава Европейския съюз да засили допълнително своето внимание върху банките за развитие като част от стратегията за икономическо възстановяване;

5.  счита, че трябва да се постигне ефикасна и ефективна рамка за дългосрочно финансиране чрез съгласуване на подходите на европейските и националните политики и че за тази цел ЕИБ следва да подпомага банките за развитие, за да се осигури ликвидност за МСП и да се създадат подходящи условия за увеличаване на производството и следователно повишаване на заетостта;

6.  подчертава, че дългосрочните инвестиции, които могат да увеличат дългосрочната заетост, могат да съществуват само при наличието на адекватно финансиране, което на свой ред зависи в голяма степен от способността на икономиката да генерира спестявания;

7.  горещо приветства акцента върху производствения капитал, който се инвестира в реалната икономика, противопоставен на финансовия капитал, използван за спекулации; приканва Комисията да насърчи извършването на дългосрочни инвестиции в тези области, които са в състояние да предизвикат възможно най-силно външно въздействие и да помогнат за постигането на целите на стратегията „Европа 2020 г.“, но не получават подходяща степен на финансиране, като МСП, инфраструктурни проекти и проекти за жилищно настаняване, и да изключи непроизводствените области, за да предотврати възникването на нови спекулативни балони;

8.  посочва значението на прякото положително въздействие, което европейските фондове за дългосрочни инвестиции могат да окажат върху финансирането на проектите за жилищно настаняване и отговорните сдружения за управление на недвижими имоти за социално жилищно настаняване, предвид тяхната стабилна и дългосрочна перспектива за инвестиции;

9.  призовава за отдаване на приоритетен достъп на МСП до европейските фондове за дългосрочни инвестиции, тъй като те са гръбнакът на растежа и създаването на работни места в ЕС; счита, че заедно с този достъп следва да се опростят процедурите за кандидатстване; изтъква колко е важно да се осигури по-лесен достъп до финансиране през целия жизнен цикъл на едно дружество, за да се създадат и поддържат устойчиви качествени работни места;

10. призовава Комисията и държавите членки да насърчат пенсионните фондове да взимат социално отговорни решения по отношение на инвестициите в съответствие с правата на човека в ЕС и в международен мащаб, социалните и екологичните стандарти, включително съответните насоки и принципи на ОИСР и на ООН; припомня, че намеренията на Комисията да преразгледа „Директивата за дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване“ (Директива ИППО) не трябва да обезсърчат устойчивото дългосрочно финансиране;

11. подкрепя дългосрочното финансово планиране, улеснено от политики, основани на предвиждане и социално отговорни и полезни инвестиции; изисква от държавите членки, с оглед постигането на устойчив растеж в областта на заетостта, да подкрепят канализирането на спестявания в дългосрочни инвестиции чрез стабилни фискални политики, ефективни данъчни системи и политики, чрез които се укрепва възможността на икономиката за привличане на дългосрочни инвестиции, включително от чужбина;

12. призовава държавите членки да разработят подходящо законодателство, насочено към дългосрочното финансиране, което да бъде на разположение на предприятия от всякакъв мащаб, като по този начин се увеличи създаването на работни места; припомня, че продължителната липса на ликвидност за МСП може да намали икономическата активност и да доведе до загуби на работни места;

13. призовава държавите членки да подкрепят икономическия растеж и заетостта чрез насърчаване на дългосрочни спестявания чрез политики за мобилизиране на спестявания;

14. призовава държавите членки да създадат подходящи финансови и макроикономически рамки с цел постигане на устойчиво икономическо и социално развитие, като поставят акцент върху дълготрайните капиталови активи, чрез създаване на стабилни и устойчиви инструменти, съвместими с целите за намаляване на безработицата и съживяване на икономическата бизнес среда;

15. отправя искане към Комисията да разгледа неудовлетвореното търсене на индивидуални инвеститори на възможности за инвестиране в дългосрочни активи, което ще мобилизира значителен допълнителен капитал за дългосрочни инвестиции и ще отключи допълнителен потенциал за заетост. подчертава, че следва да се осигури допълнителна защита за индивидуалните инвеститори, следва да се въведат подходящо финансово образование и стратегии за информираност, за да се осведомят потенциалните и настоящите потребители на дългосрочни инвестиционни средства за ползите от дългосрочните спестявания и инвестиции, както и за всякакви потенциални рискове и разходи;

16. подчертава необходимостта от по-добро финансово регулиране и надзор с цел защита на работниците, данъкоплатците и реалната икономика срещу случаи на неефективност на пазара за в бъдеще;

17. подчертава, че дългосрочното финансиране на европейската икономика и на нейния потенциал за създаване на работни места ще бъде успешно само ако рамката на европейските фондове за дългосрочни инвестиции вземе надлежно предвид различните потребности на професионалните, полупрофесионалните и индивидуалните инвеститори.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

9.12.2013

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

41

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Heinz K. Becker, Jean-Luc Bennahmias, Phil Bennion, Pervenche Berès, Vilija Blinkevičiūtė, Philippe Boulland, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Emer Costello, Frédéric Daerden, Sari Essayah, Marian Harkin, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Danuta Jazłowiecka, Ádám Kósa, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Verónica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Thomas Mann, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Siiri Oviir, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Elisabeth Schroedter, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Jutta Steinruck, Ruža Tomašić, Traian Ungureanu, Inês Cristina Zuber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Georges Bach, Philippe De Backer, Sergio Gutiérrez Prieto, Richard Howitt, Anthea McIntyre, Evelyn Regner, Tatjana Ždanoka, Gabriele Zimmer


СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (20.12.2013)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно дългосрочното финансиране на европейската икономика

(2013/2175(INI))

Докладчик по становище: Йоахим Целер

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава значението на дългосрочното капиталово финансиране като предпоставка за ефективността на регионалната политика на ЕС; същевременно подчертава – предвид големите регионални различия в отпускането на кредити на икономиката – ролята на структурните и инвестиционните фондове за насърчаването на растежа и заетостта в дългосрочен план; във връзка с това посочва необходимостта от ефективно използване на средствата;

2.  приветства предложението на Комисията предоставянето на инвестиционен капитал да бъде по-малко зависимо от класическото кредитно финансиране от търговските банки, което се оказа податливо на кризи; призовава освен това Европейската комисия и държавите членки да ускорят учредяването на Банковия съюз, така че банките да се върнат към финансиране на реалната икономика и да съдействат при частни и публични нужди от инвестиции, като се отчита фалитът на множество банки, рекапитализирани с публични средства, за да се създаде възможност за финансова помощ за малки и средни предприятия и за инвестиции на регионално и местно равнище;

3.  обръща внимание на положението в много държави членки, в които търговските банки продължават да налагат неоправдано тежки условия за финансиране на инвестиции, особено за микропредприятията и МСП, по-конкретно за такива, създадени от млади хора, като по този начин не позволяват по-специално на микропредприятията и малките предприятия да получат подкрепа; поради това счита, че са необходими други източници на финансиране, по-специално с оглед удовлетворяване на нуждата от кредитиране на малките и средните предприятия; подчертава значението на предварителната и последващата оценка на съответното законодателство, насочено към подпомагане на МСП в получаването на достъп до финансиране;

4.  подчертава ролята на кооперативните банки във финансирането на МСП, социалната икономика и регионални или местни инвестиции от малък мащаб;

5.  призовава държавите членки да намалят пречките и ограниченията, които могат да възпрепятстват достъпа на кооперации и социални предприятия до европейските структурни и инвестиционни фондове, и да създадат среда, благоприятна за устойчиви инвестиции в екологични и социални иновации и за създаване на работни места на местно и регионално равнище;

6.  подчертава ролята на децентрализираните регионални финансови институции, които дори по време на кризата на финансовите пазари продължиха да предоставят на регионалните и местните икономики стабилни източници на финансиране, и подчертава, че тези регионални и местни структури, някои от които с кооперативен характер, следва да бъдат укрепени; освен това посочва значението на възможностите за микрокредитиране и на наличието на алтернативно финансиране за микро, малки и средни предприятия, които следва да бъдат поставени на челно място в стратегиите за възстановяване от кризата и в дългосрочните цели на ЕС;

7.  приветства засиленото използване на револвиращите фондове през следващия програмен период на европейската политика на сближаване, като се имат предвид ограниченията на публичното финансиране и повишаването на ефективността, свързано с тези възстановими форми на помощ; приветства също така факта, че те бяха отворени за всички области на действие на структурните фондове;

8.  посочва, че използването на финансови инструменти в рамките на политиката на сближаване, особено по отношение на МСП, в бъдеще следва да бъде засилено, тъй като то може да гарантира револвиране на средствата, да насърчава публично-частните партньорства и да постигне мултиплициращ ефект заедно с бюджета на ЕС;

9.  приветства предложението на Комисията за улеснен достъп на МСП до банково и извънбанково финансиране, като се има предвид централното място, което заема развитието и насърчаването на МСП в регионалната политика по време на криза;

10. същевременно подчертава необходимостта, доколкото е възможно, да се запази и предоставянето на безвъзмездни преки субсидии, като по този начин на местните органи и на регионите се даде възможност за избор на най-подходящия инструмент или комбинация от инструменти за удовлетворяване на техните специфични потребности; счита, че критериите, които трябва да бъдат изпълнени при индивидуалните решения, не следва да бъдат по-строги в сравнение със стандартните източници на финансиране на ЕС;

11. призовава за задълбочен процес на отчетност, мониторинг и одит при финансовите инструменти, без обаче чрез налагане на нови и допълнителни изисквания да се премахва основното предимство на финансирането с револвиращите фондове; във връзка с това подчертава специфичния характер на финансовите инструменти в рамките на политиката на сближаване, които по принцип финансират проекти в по-слабо развитите региони и регионите с икономически затруднения с цел подобряване на ситуации на пазарна неефективност и неоптимални инвестиции, като по този начин се фокусират не само върху краткосрочните печалби, но и върху големи социално-икономически ползи;

12. призовава Комисията да засили комуникацията и отношенията си с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) по отношение на планирането на специализирани заеми и гаранционни схеми; насърчава ЕИБ да работи в тясно сътрудничество с държавите членки и регионите по използването на нови иновативни финансови инструменти чрез европейските структурни и инвестиционни фондове и да продължи да подкрепя инвестиционната стратегия, насочена към сектора на социалната икономика; освен това приканва ЕИБ да разгледа също и възможността за по-голяма гъвкавост при определянето на размера и правилата при тези специализирани заеми и други свързани с тях схеми, така че да станат възможно най-съвместими с финансовите инструменти, предлагани от европейските структурни и инвестиционни фондове, по-специално когато става въпрос за подходящо финансиране на млади предприемачи и социални предприятия;

13. призовава в законодателството и регулирането на финансовите пазари да се отчитат в по-голяма степен особеностите на местните и регионалните органи; във връзка с това отбелязва, че общините и регионите могат да бъдат едновременно както дългосрочни инвеститори на финансовите пазари, така и цели на инвестициите.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

18.12.2013

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

35

1

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Catherine Bearder, Victor Boştinaru, Francesco De Angelis, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Danuta Maria Hübner, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Mojca Kleva Kekuš, Constanze Angela Krehl, Iosif Matula, Jens Nilsson, Jan Olbrycht, Younous Omarjee, Markus Pieper, Ovidiu Ioan Silaghi, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Hermann Winkler, Joachim Zeller

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jan Březina, Catherine Grèze, Juozas Imbrasas, Karin Kadenbach, James Nicholson, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Vilja Savisaar-Toomast, Elisabeth Schroedter, Richard Seeber, Czesław Adam Siekierski, Michael Theurer, Derek Vaughan

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Carl Schlyter


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.1.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

2

17

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marino Baldini, Jean-Paul Besset, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Leonardo Domenici, Derk Jan Eppink, Diogo Feio, Elisa Ferreira, Ildikó Gáll-Pelcz, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Othmar Karas, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Philippe Lamberts, Werner Langen, Astrid Lulling, Hans-Peter Martin, Marlene Mizzi, Ivari Padar, Anni Podimata, Antolín Sánchez Presedo, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Ivo Strejček, Kay Swinburne, Sampo Terho, Marianne Thyssen, Pablo Zalba Bidegain

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Herbert Dorfmann, Sari Essayah, Vicky Ford, Roberto Gualtieri, Sophia in ‘t Veld, Oleg Valjalo

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jürgen Creutzmann, Marian Harkin

Последно осъвременяване: 13 февруари 2014 г.Правна информация