Процедура : 2013/2172(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0068/2014

Внесени текстове :

A7-0068/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 26/02/2014 - 7.3

Приети текстове :

P7_TA(2014)0134

ДОКЛАД     
PDF 220kWORD 116k
30 януари 2014 г.
PE 521.465v02-00 A7-0068/2014

относно оценката на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати: нов инструмент за усъвършенстваната процедура за освобождаване на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

(2013/2172(INI))

Комисия по бюджетен контрол

Докладчик: Михаел Тойрер

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно оценката на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати: нов инструмент за усъвършенстваната процедура за освобождаване на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета

(2013/2172(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 318 и 319 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–   като взе предвид докладите за оценките, приети от Комисията през 2012 и 2013 г. (COM(2012)0040, COM(2012)0675 и COM(2013)0461),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7–0068/2014),

A. като има предвид, че оценката е средство, насочено към определяне и разбиране на резултатите и въздействието на даден процес и към намиране на алтернативи в помощ на вземането на решения, които биха довели до по-нататъшно усъвършенстване на този процес;

Б.  като има предвид, че одитът не следва да се бърка с оценката, тъй като оценката зависи от органите на управление, докато за одита носят отговорност органите за одит;

В.  като има предвид, че оценката на резултатите и одитът на изпълнението разчитат на целите, установени на най-ранен етап на програмното равнище;

Г.  като има предвид, че при своето представяне на проекта на Комисията за новата многогодишна финансова рамка през юни 2011 г. председателят Барозу призова бюджетните решения да се вземат „не посредством традиционните функции, задвижвани от бюрокрацията, а от гледна точка на фактите и целите [...], за да се постигне възможно най-много от всяко изразходвано евро“;

Д. като има предвид, че въпреки ангажимента на Комисията към резултатите бюджетирането, основано на дейности, е все още основният принцип при изготвянето на бюджета на Съюза;

Е.  като има предвид, че на 3 юли 2013 г. Парламентът отправи искане към Комисията да създаде работна група, включваща представители на Комисията, Парламента, Съвета и Сметната палата, която да разгледа мерки, насочени към прилагането на бюджетиране, основано на изпълнението, и към разработването на обвързан с график план за действие за тази цел;

1.  посочва, че благодарение на своето съсредоточаване върху финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати, докладът за оценката, въведен съгласно член 318 от ДФЕС, допълва подхода за оценка на съответствието, разработен от Сметната палата в глави 1 – 9 от нейния годишен доклад и предоставя възможност на Парламента да упражнява по-ефективно своето правомощие за политически контрол на действията на европейските публични органи;

2.  припомня, че освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета е политическа процедура, която е съсредоточена върху изпълнението на бюджета на Европейския съюз от страна на Комисията на нейна собствена отговорност и в сътрудничество с държавите членки;

3.  припомня, че на 17 април 2013 г. Парламентът настоятелно призова Комисията да промени структурата на доклада за оценката по член 318, „като разграничи вътрешните от външните политики и постави акцента в частта от доклада, посветена на вътрешните политики, върху стратегията „Европа 2020“, […] [като] се постави акцент върху постигнатия напредък в изпълнението на водещите инициативи“(1);

4.  също така припомня, че в междуинституционалното споразумение, придружаващо многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 – 2020 г., се посочва, че „Комисията ще разграничи вътрешните политики, които са насочени към стратегията „Европа 2020“, от външните и ще използва повече информация относно ефективността, в т.ч. резултатите от проверките на ефективността, за да направи оценка на финансите на ЕС въз основа на постигнатите резултати“;

5.  отбелязва, че все още основният принцип при изготвянето на бюджета на Съюза е бюджетирането по дейности; изразява безпокойство от факта, че Сметната палата в годишния си доклад за 2012 г. стига до заключението, че в много области на бюджета на ЕС законодателната рамка е сложна и че не се акцентира достатъчно върху резултатите от дейността, и изразява съжаление, че предложенията относно селското стопанство и сближаването за програмния период 2014 – 2020 г. продължават да се основават най-вече на вложените ресурси (ориентирани към разходите) и поради това все още са съсредоточени повече върху спазване на разпоредбите, отколкото върху постигане на резултати;

6.  приветства факта, че в последния си доклад относно оценката на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати (COM(2013)0461) Комисията е взела под внимание няколко препоръки, отправени от Парламента в неговите решения за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

7.  въпреки това изразява съжаление относно факта, че вместо да се съсредоточи върху постигането на основните цели на Съюза и ефективността на неговите политики, Комисията е представила редица обобщения на оценки, които обхващат програмите на ЕС във всички политически области на разходи по действащата МФР съгласно текущите бюджетни функции;

8.  отбелязва, че Сметната палата е оценила втория и третия доклад за оценката и е стигнала до заключението, че макар да са налице подобрения, докладите все пак не предоставят доказателства за постиженията на политиките на ЕС, които са задоволителни, уместни и надеждни в достатъчна степен, че да бъдат използвани в процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

9.  настоятелно призовава Комисията в своята оценка на финансовите постижения на Съюза да използва конкретна информация относно постиженията на държавите членки;

10. настоява, че докладът за оценката на финансовите резултати не следва да представя още един набор от частични оценки, независимо дали те се извършват в средносрочен план или в края на програмния период;

11. посочва, че бюджетният орган се нуждае ежегодно от ясна представа за реалната степен, в която основните цели на Съюза са били постигнати, която трябва да бъде осигурена, като първа стъпка, чрез оценка на основните финансови програми и, като втора стъпка – чрез широкообхватна оценка, чрез програмни отчети на оперативните разходи1(2), като се оценява в каква степен програмите са допринесли за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

12. счита, че оценката на Комисията следва да послужи като източник на информация и вдъхновение за Сметната палата; отправя искане към Палатата да прави ежегоден одит на процеса на оценяване на Комисията, да го докладва пред Парламента в своя годишен доклад и да го отчита при определянето на своята програма за одит на изпълнението;

13. призовава Палатата да представи на Парламента доклад относно постигнатия от Комисията напредък по отношение на създаването и провеждането на процесите на управлението на риска, управлението и вътрешния контрол, с оглед постигането на целите на Съюза по прозрачен и отговорен начин, както и да формулира препоръки, в случай че бъдат установени недостатъци;

14. приветства плана за действие за изготвяне на доклада за оценката по член 318, както е посочено в работния документ на службите на Комисията, придружаващ последния доклад за оценката на Комисията (SWD(2013)0229) и по-специално оценява факта, че докладът за оценката по член 318 включва информация за изпълнението от плановете за управление, годишните отчети за дейността и обобщаващия доклад съгласно искането на Парламента през 2013 г.;

15. приветства също така факта, че Комисията възнамерява да структурира и базира своя доклад за оценката на новата рамка за изпълнение за следващата МФР;

16. посочва, че подобна рамка на изпълнението следва да включва следните три основни елемента: постигане на целите на програмата (резултати), добро управление на програмата от Комисията и държавите членки и начините, по които резултатите от програмата и доброто управление допринасят за основните цели на Съюза;

17. подчертава, че тази оценка на изпълнението може единствено да се направи в области, в които ЕС носи реална политическа отговорност и може в действителност да упражни значително влияние;

18. настоява върху необходимостта от обобщаване на данните, събрани от процеса на оценка на глобално равнище и, що се отнася до вътрешните политики, във връзка с целите на стратегията „Европа 2020“;

19. призовава Комисията да представи на него и на Съвета доклада относно оценката на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати, предвиден във втората алинея на член 318 от ДФЕС, преди 30 юни на годината, която следва финансовата година, подлежаща на оценка;

*

*        *

20. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета и Сметната палата на Европейския съюз и да осигури публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз (серия L).

(1)

          Вж. Решение на Европейския парламент относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2011 година, раздел III – Комисия и изпълнителни агенции, приети текстове, P7_TA(2013)0122.

(2)

          Вж. „Проект на общ бюджет на Европейската комисия за 2014 финансова година: Работен документ Част I –Програмни отчети на оперативните разходи“, COM(2013)0450, юни 2013 г.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

В Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се добавя нов инструмент в инструментариума на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета: оценка на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати. Съгласно член 318 от Договора Комисията изготвя годишен доклад в тази връзка.

Тъй като оценката е съсредоточена върху финансовите резултати, този доклад на оценката допълва подхода за оценка на съответствието, разработен от Европейската сметна палата в глави 1 – 9 от нейния годишен доклад. Той дава възможност на Европейския парламент да оцени постиженията на политиката и законосъобразността на финансовите операции. Тази промяна също така ще улесни прехода от бюджетиране по дейности към бюджетиране, основано на изпълнението.

1.  Двата стълба на процедурата по освобождаване на Европейската комисия от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета: съответствие и изпълнение

Основната цел на процедурата по освобождаване от отговорност е да се провери дали средствата на Европейския съюз са управлявани правилно и да се установява ежегодно, че всички приходи и разходи на Съюза, крайният резултат, активите и пасивите на Съюза, са показани в счетоводния баланс(1).

Съгласно член 287 от Договора Сметната палата проверява дали всички приходи са били събрани и дали всички разходи са направени законосъобразно и правомерно, както и дали управлението на финансовите средства е било добро. Осъществявайки това, тя сигнализира, по-специално, за всяка неправомерност.

· Одитът върху приходите се осъществява на основата както на предвидените, така и на действително постъпилите приходи в Съюза.

· Одитът върху разходите се осъществява на основата както на поетите задължения, така и на извършените плащания.

Решението на Парламента да предостави, да отложи или да откаже освобождаване от отговорност преди всичко, но не само, се взема въз основа на одита на Европейската сметна палата, който разглежда надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции.

Когато обаче Парламентът предоставя освобождаването от отговорност, той трябва да оцени не само редовността, но и изпълнението на финансовото управление в Европейския съюз.

Парламентът разглежда и годишния доклад, изготвен от Комисията относно финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати (изпълнение на Съюза), както и специалните доклади, приети от Сметната палата, насочени към доброто управление в различните сектори или политики. Тъй като тези доклади се отнасят до прилагането на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност, те систематично предизвикват дебат относно това дали участниците в европейските политики разполагат с необходимите средства и инструменти, за да постигнат целите, определени от политическите органи на Съюза.

2.  Разликата между одит и оценка

Одит и оценка са две понятия, използвани за оценка на продуктите и резултатите, и са еднакво важни за организацията. Въпреки това те се различават в значителна степен едно от друго.

Оценката е средство за получаване на информация, тъй като винаги се извършва в средата или в края на процеса. При нея всичко се свежда до определяне и разбиране на резултатите и въздействието на даден процес и до намиране на алтернативи в помощ на вземането на решения, които да доведат до по-нататъшно усъвършенстване на процеса. Тъй като става въпрос за инструмент за управление, от Комисията зависи да го използва по най-добрия начин.

Одитът може да се определи като самостоятелна дейност за гарантиране на изпълнението, предназначена да добави стойност и да подобри функционирането и дейностите на дадена организация. Той се извършва с цел подобряване на процесите на контрол и управление в дадена организация, а също и за проверка на ефективността на управлението на риска.

Оценката на финансовите резултати на Съюза не следва да се бърка с одита на изпълнението; оценката зависи от Комисията, докато за външния одит отговаря Палатата. Оценката на резултатите и одитът на изпълнението разчитат на целите, както са установени на най-ранен етап на програмното равнище.

Отчетността е от съществено значение и за двете дейности – при оценката се задава въпросът дали резултатите са постигнати или не и какви са причините за успеха или неуспеха на разглеждания процес.

Одитът се фокусира върху успеха на дейностите, рамката на програмата и управлението и нейната целесъобразност, като дава гаранция за управленските практики в организациите, спазвайки принципа на ефективност, ефикасност и икономичност.

3.  Бюджетиране по дейности спрямо бюджетиране, основано на изпълнението

По определение бюджетирането по дейности е метод на бюджетиране, който се основава на извършваните дейности и използва данни, свързани с разходите, при процесите на определяне на бюджета и получаване на обратна връзка за отклоненията при неговото изпълнение. В този контекст дейностите са от основно значение, тъй като от тях зависят разходите. Ако можем да контролираме причините (движещите сили) за разходите, последните биха били по-добре разбирани и управлявани.

Реформите на Кинок в началото на 2000 г. въведоха бюджетирането по дейности и управлението по дейности, отчетите за дейността, подписвани от оправомощените разпоредители с бюджетни кредити, реформата на вътрешния одит, както и счетоводството на базата на текущо начисляване. Основната идея зад тези реформи е създаването на ясна йерархия от политическите цели, през ресурсите, заделени за дейностите за тяхното постигане, до показателите за изпълнение за контролиране на постигнатите резултати. Реалността в действителност обаче е много по-различна.

На първо място, въпреки че Комисията преструктурира бюджета по дейности за 2003 – 2004 г., тази класификация следваше основно организационната структура на администрацията и съдържаше голям брой бюджетни редове. Освен това целите на изпълняваните дейности все още не са действително част от бюджетния дебат, а са представени в отделни отчети за дейността (вж. също програмните отчети на оперативните разходи за 2014 г.). И на последно място, новата структура на бюджета не беше в пълно съответствие с многогодишната финансова рамка (МФР). Всяка функция на МФР съдържа различни дейности, а много отделни дейности са разпределени по няколко функции на МФР. Вследствие на това преговорите в рамките на ЕП и на Съвета са съсредоточени върху маржовете по функциите на МФР и не са „навлезли много дълбоко в света на целите на бюджетирането по дейности, показателите за изпълнение и измерените резултати (ЕП, 2007:3)“.

През декември 2010 г. няколко държавни ръководители от Европейския съюз изпратиха писмо до г-н Барозу, в което се посочва, че „предизвикателството пред Европейския съюз през следващите години няма да бъдат по-големите, а по-разумните разходи“.

При своето представяне на проекта на Комисията за новата МФР през юни 2011 г. г-н Барозу отговори на тази заявка, отправяйки искане бюджетните решения да се вземат „не посредством традиционните функции, задвижвани от бюрокрацията и поддържащата среда, а от гледна точка на фактите и целите [...], за да се постигне възможно най-много от всяко изразходвано евро“.

Оттогава Комисията поднови своя ангажимент към бюджетирането, основано на изпълнението и резултатите. Новите принципи на МФР са насочени към постигането на ключовите политически приоритети, добавена стойност, ефекти и резултати. Съгласно член 30, параграф 3 от новия Финансов регламент за всички сектори на дейност, обхванати от бюджета, се набелязват цели, които са конкретни, измерими, постижими, актуални и планирани със срокове. Новите правни основания на предложенията за нови политики бяха придружени от цели и показатели.

4.  Бюджетиране, основано на изпълнението

Въпреки тези постижения и ангажименти по отношение на изпълнението, все още основният принцип при изготвянето на бюджета на Съюза е бюджетирането по дейности.

Въпреки това напоследък имаше развитие в областта на бюджетния контрол, което ускорява новата тенденция, свързана с изпълнението.

За пръв път през 2013 г. Парламентът даде насоки на Комисията как да разработи доклада си относно оценката на финансовото състояние на Съюза съгласно член 318 от ДФЕС. Парламентът свърза финансовите резултати с политическите цели на Съюза.

На 3 юли 2013 г. Парламентът отправи искане към Комисията да създаде работна група, включваща представители на Комисията, Парламента, Съвета и Сметната палата, която да разгледа мерки, насочени към прилагането на бюджетиране, основано на изпълнението, и към разработването на обвързан с график план за действие за тази цел.

Едно сравнително точно определение е, че бюджетирането, основано на изпълнението, разпределя ресурсите въз основа на постигането на конкретни, измерими резултати (Филдинг Смит, 1999 г.). То показва, че при дадено равнище на разходите следва да бъде постигната определена цел или група от цели. То определя връзката между парите и резултатите и също така обяснява как се създават тези връзки. Това определение предлага рационална, механизирана връзка между показателите за изпълнение и предоставените средства, давайки възможност да се определи нивото на резултатите, които могат да бъдат постигнати при допълнително количество ресурси.

Оценката има ключова роля при бюджетирането, основано на изпълнението, особено когато последното е придружено от стимули или от алтернативни бюджетни принципи, които задължават бюджетният орган ежегодно да преразглежда точността на измерените резултати.

5.  Докладът за оценката по член 318 от ДФЕС: първи опити и насоки, дадени от ЕП, и в МИС относно МФР

Първият доклад относно оценката за финансовата 2010 година (COM(2012)0040) беше счетен от Сметната палата и Парламента като първи опит. Независимо от това те изразиха съжаление относно изключително ограничения му обхват. Вторият опит: в доклада за оценката за 2011 г. (COM(2012)0675) се използват 118 оценки, извършени през 2011 г., като основен източник на информация относно изпълнението и обобщени резултати от оценката на финансовите програми за всеки бюджетен ред.

Насоки, дадени от Европейския парламент

В своята резолюция, приета на 17 април 2013 г., относно освобождаването от отговорност на Европейската комисия във връзка с изпълнението на бюджета Парламентът призна постигането на определен напредък, но въпреки това изрази съжаление, че този доклад дава само обобщения на различни оценки, свързани с различните програми и различни времеви рамки, без да е направена задълбочена оценка на резултатите, постигнати през 2011 г. от Комисията при провеждането на нейните политики.

Парламентът поиска от Комисията да разработи нова култура на изпълнението, като определи в своя план за управлението редица цели и показатели, отговарящи на изискванията на Сметната палата за целесъобразност, съпоставимост и надеждност; в своите годишни отчети за дейността службите следва да измерват своето изпълнение, като обобщават постигнатите резултати, когато допринасят за основните политики, провеждани от Комисията; това изпълнение „по отдели“ следва да бъде допълнено от цялостна оценка на изпълнението на Комисията в доклада за оценката, предвиден в член 318 от ДФЕС.

В заключение Парламентът настоятелно призовава Комисията да промени структурата на гореспоменатия доклад за оценката, като разграничи вътрешните от външните политики и в раздела, посветен на вътрешните политики, да постави акцента върху стратегията „Европа 2020“ в качеството ѝ на основна политическа цел на Съюза; Комисията следва да постави акцента върху постигнатия напредък при изпълнението на водещите инициативи(2).

Междуинституционалното споразумение (МИС) към Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 – 2020 г.

В МИС към МФР се посочва, че „във връзка с доклада за оценка, предвиден в член 318 от ДФЕС, Комисията ще разграничи вътрешните политики, които са насочени към стратегията „Европа 2020“, от външните и ще използва повече информация относно ефективността, в т.ч. резултатите от проверките на ефективността, за да направи оценка на финансите на ЕС въз основа на постигнатите резултати“.

6.  Структурата на доклада по член 318: бюджетните позиции спрямо водещите инициативи за 2012 г.

6.1.     В последния си доклад относно оценката на финансите на Съюза въз основа на постигнатите резултати (COM(2013)0461) Комисията е взела под внимание някои препоръки, отправени от Парламента в неговите резолюции, придружаващи решението за освобождаване от отговорност.

По-специално, докладът вече е публикуван значително по-рано през годината в сравнение с докладите от 2010 г. и 2011 г., за да се постигне по-добро съответствие с приемането на обобщаващия доклад и да се гарантира, че ще бъде на разположение на органа по освобождаване от отговорност с оглед на процедурата по освобождаване от отговорност за отчетната година.

Също така в доклада се прави разграничение между външните програми и другите програми, както беше поискано от Парламента, и се прави връзка между програмите и целите на стратегията „Европа 2020“.

6.2.     Вместо обаче да се съсредоточи върху постигането на основните цели на Съюза, последният доклад на Комисията обхваща програмите на ЕС от всички области на политиката на ЕС за разходите на настоящата МФР, следвайки текущите бюджетни позиции. Освен това Комисията вече заявява, че ще опише рамката за отчитане на изпълнението до края на следващата МФР в резултат на съвместната законодателна работа по правните инструменти за следващото поколение програми.

Няма съмнение, че тези оценки по сектори биха били много полезни, но трябва да се отбележи, че една от причините за рядкото използване на факти и резултати в бюджетния дебат е именно липсата на аналитичен капацитет и политическа воля за вземане на поуки от миналото вместо за обсъждане на бъдещето. Всяка година Комисията изготвя десетки хиляди страници с отчети за дейността, планове за управление, доклади за дейността без последователни и убедителни обобщения.

Докладът за финансовото изпълнение не следва да представя още един набор от направени частични оценки, било то в средносрочен план или в края на програмния период.

Бюджетният орган се нуждае от ясна представа за реалното постигане на основните цели на Съюза, а те по своята същност са взаимосвързани с бюджетните позиции.

От тази гледна точка Комисията следва да приеме сериозно целите, които самата тя е определила за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Освен това трябва да се отбележи, че в своя документ (COM(2013)0450), свързан с програмните отчети на оценката за оперативните разходи за 2014 г., самата Комисия изчислява, че 80 018,4 милиона евро, което е 57,6% от общия проектобюджет, са свързани със стратегията „Европа 2020“. Тези ресурси са разделени по водещи инициативи, както следва(3)

Така че вместо да събира частични оценки на различните програми по бюджетни позиции, Комисията следва да избере друг подход и да се съсредоточи главно върху постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и по-специално върху водещите инициативи. Тъй като са насочени към постигане на глобалните цели, комбинирайки различни програми, обхванати от различни бюджетни редове в различни бюджетни позиции, те са по-съдържателни от политическа гледна точка.

6.3.     Освен това трябва да се отбележи, че отсега нататък Комисията има реално правно основание в Договора за извършване на тази оценка на изпълнението; тя също така разполага с достатъчно инструменти, за да изпълни своите правни задължения, по-специално тези, които са в резултат на нейната вътрешна структура за управление, т.е. планове за управление, годишни отчети за дейността, заключения, за да се направи оценката.

Евентуалната липса на последователна рамка за оценка при различните правни инструменти за следващото поколение програми не би могла да бъде извинение за отлагане постигането на цялостна оценка на финансовите резултати. Налице е необходимост от повече сътрудничество между оценката на Комисията и одита на изпълнението, извършван от Европейската сметна палата – двете институции следва да подготвят годишните си планове за оценка и одит по един много по-хармонизиран начин.

6.4.     Оценката, извършвана от Комисията, ще бъде източник на информация и вдъхновение за Сметната палата. Тя дава на Палатата обективна и независима оценка на дейностите на Комисията, за да се определи дали са постигнати резултати и да се обясни кои поуки могат да бъдат извлечени и приложени в други области.

Палатата ще бъде в състояние да извърши цялостен одит на процеса на оценка на Комисията, както и да приеме в този контекст програмата си за одит на изпълнението. Палатата ще предостави на Парламента обективна и независима оценка на това дали процесите на Комисията за управление на риска, ръководство и вътрешен контрол, изготвени и прилагани от Комисията, дават гаранция за постигането на целите на Съюза.

Заключение

Докладът за оценката по член 318 от ДФЕС допринася за аналитичния капацитет на бюджетния орган да извлича адекватни поуки от миналото. Съсредоточавайки се върху основните цели на Съюза, определени от самата Комисия, той следва да дава цялостна и политически съдържателна оценка на политиките на Съюза. Комисията следва да разясни по прост, кратък и глобален начин как разходите на ЕС допринасят за постигането на глобалните цели на стратегията „Европа 2020“ и целите на нейните водещи инициативи. При тези условия докладът за оценката ще бъде разглеждан като липсващото звено между оценката на изпълнението и одита на изпълнението. Той също така ще допринесе за укрепване на културата на изпълнението във финансовото управление на Съюза, както и за подготвяне на прехода към реално бюджетиране, основано на изпълнението.

(1)

          Освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета се урежда в членове 319, 318, 317 и 287, параграф 1 от ДФЕС, както и допълнително в Регламента относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (Регламент № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г.).

(2)

       Основните цели на Съюза: Стратегията „Европа 2020“:

Стратегията „Европа 2020“, чието начало беше поставено от председателя Барозу през 2010 г., е основният проект на Комисията, насочен към постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; тази стратегия е съсредоточена върху пет амбициозни цели, които подлежат на измерване с помощта на количествено определени задачи в областта на заетостта, иновациите, образованието, бедността и климата/енергетиката.

Стратегията на Съюза за растеж и работни места не се основава на дейностите, ръководени от всяка отделна генерална дирекция, а обхваща седем широкообхватни водещи инициативи, които се изпълняват всеки път от няколко генерални дирекции, от което следват предизвикателства, свързани с координацията и сътрудничеството в рамките на Комисията.

(3)

          Водеща инициатива 1 – Съюз за иновации: 11 839,3 милиона евро; Водеща инициатива 2 – Младежта в движение: 4 044,3 милиона евро; Водеща инициатива 3 – Програма в областта на цифровите технологии за Европа: 3 385 6 милиона евро; Водеща инициатива 4 – Европа за ефективно използване на ресурсите: 30 002,5 милиона евро; Водеща инициатива 5 – „Индустриална политика за ерата на глобализацията“: 14 956,0 милиона евро; Водеща инициатива 6 – Програма за нови умения и работни места: 10 110,3 милиона евро; Водеща инициатива 7– Европейска платформа срещу бедността: 5 680,5 милиона евро.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.1.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marta Andreasen, Jean-Pierre Audy, Inés Ayala Sender, Zigmantas Balčytis, Zuzana Brzobohatá, Tamás Deutsch, Martin Ehrenhauser, Jens Geier, Gerben-Jan Gerbrandy, Ingeborg Gräßle, Jan Mulder, Eva Ortiz Vilella, Monika Panayotova, Bart Staes, Georgios Stavrakakis, Søren Bo Søndergaard, Michael Theurer

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Chris Davies, Derk Jan Eppink, Vojtěch Mynář, Markus Pieper

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Janusz Władysław Zemke

Последно осъвременяване: 14 февруари 2014 г.Правна информация