ДОКЛАД относно 7-ия и 8-ия доклад на Европейската комисия за напредъка в политиката на сближаване на ЕС и стратегическия доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007 – 2013 г.

3.2.2014 - (2013/2008(INI))

Комисия по регионално развитие
Докладчик: Виля Сависар-Томаст

Процедура : 2013/2008(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0081/2014
Внесени текстове :
A7-0081/2014
Разисквания :
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно 7-ия и 8-ия доклад на Европейската комисия за напредъка в политиката на сближаване на ЕС и стратегическия доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007 – 2013 г.

(2013/2008(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид доклада на Комисията от 24 ноември 2011 г., озаглавен „Седми доклад за напредъка в икономическото, социалното и териториалното сближаване“ (COM(2011)0776), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2011)1372),

–   като взе предвид доклада на Комисията от 26 юни 2013 г., озаглавен „Осми доклад за напредъка в икономическото, социалното и териториалното сближаване – Регионалното и градското измерение на кризата“ (COM(2013)0463), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2013)0232),

–   като взе предвид доклада на Комисията от 18 април 2013 г., озаглавен „Политика на сближаване: стратегически доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007 – 2013  г.“ (COM(2013)0210), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2013)0129),

–   като взе предвид предложението на Комисията от 6 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 (COM(2011)0615),

–   като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г. относно политиката на сближаване: инвестиране в реалната икономика[1],

–   като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г.[2],

–   като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на целите на стратегията „ЕС 2020“[3],

–   като взе предвид предложението на Комисията от 6 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. относно специални разпоредби по отношение на Европейския фонд за регионално развитие и целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (EО) № 1080/2006 (COM(2011)0614),

–   като взе предвид Четвъртия мониторингов доклад на Комитета на регионите по стратегията „Европа 2020“ от октомври 2013 г.,

–   като взе предвид съвместния документ на Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ и Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, озаглавен „Политиката на ЕС за сближаване, допринасяща за заетостта и растежа в Европа“, от юли 2013 г.,

–   като взе предвид проучването, публикувано от Парламента, озаглавено „Политиката на сближаване след 2013 г.: Критична оценка на законодателните предложения“, от юни 2012 г.,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0081/2014),

А.  като има предвид, че емпиричните доказателства показват, че икономическата, финансова и социална криза доведе до спиране на процеса на сближаване или дори до обръщане на развитието му, като по този начин се задълбочиха различията между регионите и се прекрати дългият период, по време на който регионалните различия по отношение на БВП на глава от населението и безработицата в рамките на ЕС последователно намаляваха, като в същото време бяха засегнати по-тежко по-слабите региони в Съюза;

Б.  като има предвид, че публичните ресурси както на равнището на държавите членки, така и на това на ЕС, се свиват все повече и са подложени на нарастващ натиск, докато кризата и последващата рецесия, както и кризата на държавния дълг в няколко държави членки, принудиха държавите членки най-накрая да приложат необходимите важни структурни реформи, за да допринесат за възстановяването на икономическия растеж и създаването на работни места, което понякога води до намаляване на съфинансирането от Структурните фондове и Кохезионния фонд;

В.  като има предвид, че политиките за фискална консолидация засилиха ролята и значението на политиката на сближаване като източник на публични инвестиции, особено на поднационално равнище, тъй като в значителен брой държави членки и региони това финансиране на политиката представлява повече от половината от всички публични инвестиции;

Г.  като има предвид, че кризата засяга отрицателно всички европейски региони и градове, като по този начин се увеличава значението на финансирането по политиката на сближаване също и за регионите в преход и по-развитите региони;

Д. като има предвид, че приносът към целите на стратегията „Европа 2020“ има много силно регионално измерение, което следва да бъде взето предвид при подготовката и прилагането на следващото поколение програми по политиката на сближаване и другите инвестиционни политики на ЕС;

Е.  като има предвид, че досегашният акцент на политиката на сближаване беше по-скоро върху усвояването, отколкото върху определянето и наблюдението – и оценяването на постигането на – цели, докато системите за наблюдение и оценка не успяват да постигнат изцяло целта си за подобряване на определянето на диференцирани цели според местните, регионалните и междурегионалните характеристики, особености и потребности;

Ж. като има предвид, че политиката на сближаване продължава да бъде основният източник на публично финансиране от ЕС в контекста на многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г., и като има предвид, че новата рамка на политиката на сближаване поставя целия акцент върху необходимостта от съсредоточаване на инвестициите на регионално и на местно равнище във важни области, като например създаването на работни места, МСП, заетостта (по-специално младежката заетост), трудовата мобилност, обучението и образованието, научноизследователската дейност и иновациите, ИКТ, устойчивия транспорт и отстраняването на пречките, устойчивата енергетика, околната среда, насърчаването на институционалния капацитет на публичните органи и ефективната публична администрация, градското развитие и градовете;

З.  като има предвид, че необходимостта да се постигне повече с по-малко ресурси мотивира включването на интелигентна специализация в новата рамка на политиката на сближаване (Регламент за общите разпоредби[4]), за да могат регионите да приемат стратегически и по-малко фрагментиран подход за икономическо развитие чрез целенасочена подкрепа за научни изследвания и иновации;

И. като има предвид, че партньорството и многостепенното управление представляват хоризонтални общи принципи с оглед на предоставянето на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в контекста на следващата законодателна рамка на политиката на сближаване;

Й.  като има предвид, че извършените оценки за периода 2007—2013 г. не разглеждаха целия цикъл за оценка, включително ефикасността, ефективността и въздействието;

К.  като има предвид, че процентът на усвояване на средства е около 50 % в държавите членки и около 30 % през последната година от периода;

Л.  като има предвид, че МСП изпитват затруднения при достъпа до финансиране от банковия сектор;

Общи предизвикателства пред прилагането за текущия програмен период

1.  приветства седмия и осмия доклад за напредъка, както и стратегическия доклад за 2013 г., и призовава Комисията, която сега започва последващата оценка на периода 2007 – 2013 г., и държавите членки да гарантират, че наблюдението и оценката се основават на надеждни данни, и да се направи оценка на ефикасността, ефективността и въздействието на операциите, както и за да се гарантира, че последващата оценка ще бъде завършена до края на 2015 г., както беше посочено в предишния общ регламент, за да може ясно да се извлекат поуки с оглед на прилагането на новия програмен период;

2.  счита, че политиките на бюджетна консолидация сами по себе си са недостатъчни за повишаване на растежа и за насърчаване на инвестиции, които да създават висококачествени и устойчиви работни места, което изисква също така мерки в подкрепа на икономиката и насърчаване на напредъка – който е все още нестабилен и колеблив – по пътя към възстановяване;

3.  призовава Комисията и държавите членки да увеличат инвестирането в области като предприемачеството, започването на бизнес и самостоятелно заетите лица като средства за създаване на повече работни места, по-специално като се има предвид, че МСП и микропредприятията предоставят над две трети от работните места в частния сектор в ЕС; счита, че следва да се постави особен акцент върху регионалното и местното равнище; освен това счита, че инвестирането в социалния бизнес и социалното предприемачество предоставя добра допълнителна възможност за отговор на социалните потребности, които не са посрещнати от обществените блага и услуги;

4.  изразява безпокойството си относно липсата, поради въздействието на икономическата криза, на достатъчно публични финансови ресурси, особено на поднационално равнище, за да се осъществи стратегията „Европа 2020“ по подходящ начин, както и относно факта, че значителен брой по-слабо развити държави членки и региони зависят до голяма степен от финансирането на политиката на сближаване; счита, че преди вземането на каквото и да било решение, свързано с потенциални макроикономически санкции, следва внимателно да се разгледа огромната зависимост на развитието на някои държави членки от финансирането за сближаване;

5.  счита, че въпреки че ресурсите, предоставени за политиката на сближаване в текущата многогодишна финансова рамка, са относително малки в сравнение с нуждите по места, осигуряването на по-висока ефикасност, както и взаимодействието между бюджета на ЕС и националните бюджети, могат при все това да представляват важни лостове за политиките за повишаване на растежа;

6.  счита, че за да се допринесе за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в съответствие с целите за икономическо, социално и териториално сближаване, без да се засяга необходимостта от съсредоточаване върху сектори с дългосрочен потенциал за създаване на работни места и иновации, е от значение да се вземат предвид значителните потребности на многото по-слабо развити региони по отношение на инвестициите в инфраструктурни проекти в основни сектори като транспорта, телекомуникациите и устойчивата енергия;

7.  счита, че – независимо от доказателствата, че местните и регионалните органи са включени в подготовката на споразуменията за партньорство – трябва да бъдат предприети допълнителни действия за укрепване на териториалното измерение на системата на управление на политиката на сближаване, на стратегията „Европа 2020“ и на европейския семестър чрез гарантиране на действителен диалог и взаимно допълване между различните равнища на управление, от една страна, и съгласуваност на приоритетите, установени на тези равнища, с нуждите и особеностите, установени на национално, регионално и местно равнище, от друга страна; във връзка с това подчертава значението на това, да се гарантира, че общините и регионите участват по подходящ начин в установяването на национални стратегии и определянето на техните специфични проблеми и предизвикателства, като същевременно се избягва каквото и да било увеличение на административната тежест;

8.  счита, че политиката на сближаване е в най-добра позиция да предостави на стратегията „Европа 2020“ онова териториално измерение, което е необходимо за справяне както с много важните разлики в растежа в рамките на Съюза и в отделните държави членки, да гарантира, че потенциалният растеж се използва също така в най-отдалечените и най-слабо населените райони на Съюза, и да се преодолее фактът, че разликите в институционалния капацитет означават, че различните региони не могат да използват по един и същи начин определените цели като референтни;

Акцент върху заетостта и социалното приобщаване

9.  изразява особено безпокойство, че поради кризата делът на населението, изложено на риск от бедност или социално изключване, страдащо от материални лишения, влошаване на околната среда и лоши жилищни условия, или с недостатъчна трудова заетост и заплашено от изключване и енергийната бедност, се е увеличил значително, с по-голямо присъствие в регионите и градовете за сближаване, и в частност в регионите около столиците, които според показателите се класифицират като развити; това се е отразило по-специално на жените, семействата с един родител, многодетните семейства с четири или повече деца, на лицата, полагащи грижи (особено на полагащите грижи за членове на семейството с увреждания), членовете на маргинализирани общности или по-възрастните хора в предпенсионна възраст, за които достъпът до равни възможности е труден;

10. счита, че е неотложно да се преодолеят тези проблеми, които пречат сериозно на сближаването между регионите и могат да изложат на риск конкурентоспособността на Съюза в средносрочен и дългосрочен план, чрез съсредоточаване върху политики, които гарантират достъп до устойчива и качествена заетост и социално приобщаване, и по-специално на младите хора, насочени са към стимулиране на жизненоважната роля на МСП в това отношение, към намаляване на разпокъсаността и улесняване на прехода между отделните работни места, като се акцентира върху програмите за професионална преквалификация за дългосрочно безработните, като се черпи от опита на намиращите се в края на кариерата си и се насърчава еднаква икономическа независимост за жените и мъжете; счита, че е от съществено значение да се насърчава физическата достъпност и достъпът до информация и средства за комуникация, постигането на което трябва да се оцени въз основа на надеждни, обективни и сравними показатели, и като се отчитат демографските предизвикателства;

11. настоява върху ролята на Европейския социален фонд (ЕСФ) за намаляване на разликите в човешкия капитал между регионите и за повишаване на равнището на заетост, успоредно и в съчетание с Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), тъй като този фонд допринася за изпълнението на някои от настоящите основни приоритети на Съюза, а именно повишаване на младежката заетост и укрепване на пазара на труда, насърчаване на устойчива икономика и растеж, намаляване на броя на преждевременно напускащите училище и борба срещу бедността, дискриминацията и социалното изключване; настоява във връзка с това, че има необходимост от подсилване на принципа на добро финансово управление, по-специално по отношение на ефикасността и ефективността на операциите на ЕСФ, и призовава Комисията да анализира изцяло общото отражение и реалното въздействие на ЕСФ върху процента на безработицата и върху създаването на работни места;

12. признава, че голяма част от разходите на ЕСФ се извършват за насърчаване на създаването на повече и по-добри работни места, като се подкрепя интеграцията и участието на групите в неравностойно положение, включително хората с увреждания, и като се развива приобщаващо общество, достъпно за всички; подчертава обаче, че във време на криза следва да се обърне повече внимание на ефективното насочване на ЕСФ към борба срещу местните и регионалните неравенства и социалното изключване, за да се предостави достъп до заетост на най-уязвимите групи и особено на младите и да се подпомогне повторната интеграция на жените на пазара на труда чрез намаляване на сегрегацията, основана на пола;

13. изтъква, че големият брой на младежите, напускащи училище без завършена образователна степен, в отделни региони надвишава далеч целта от 10 % и че на напускащите училище без завършена образователна степен трябва да се предлага образование, обучение или работа, отговарящи на техните нужди; в този контекст се позовава на значението на гаранцията за младежите, напускащи училище без завършена образователна степен; подчертава, че за да се намали броят на младежите, напускащи училище без завършена образователна степен, е от значение образователната система да е приобщаваща и да предлага равни възможности на всички млади хора; изтъква, че поради това трябва да бъдат намерени решения за интегрирането на нискоквалифицираните млади хора на пазара на труда, чрез предоставяне на свободно от бариери, достъпно и качествено професионално обучение и на обучение, свързано с работата, за да им се помогне да придобият умения, тъй като липсата на умения води до повишаване на риска от безработица, което от своя страна води до бедност и предизвиква множество социални предизвикателства, свързани с изключване, отчуждение и неуспешни усилия за изграждане на независим живот; изтъква, че за тази цел приносът на ЕСФ е от особено значение за подпомагането на младите хора да не напускат училище и да придобият съответните квалификации, необходими за намиране на работа и за създаване на кариера и за гарантирането на широк достъп до висококачествено образование със специални проекти за деца, произхождащи от групи в неравностойно положение и от малцинства, включително хора с увреждания; призовава държавите членки да насърчават професионално обучение и обучение, свързано с работата, за тези, които ще извличат ползи от него;

14. подчертава, че заетостта при младежите е силно зависима от цялостното икономическо положение и следователно тя има отношение към значението на подкрепата, насочването и наблюдението на младите хора в техния път от образованието до професионалния живот; счита, че поради това Комисията може да приведе всички бъдещи предложения за политики в тази област в съответствие с инициативите „Младежта в движение“ и „Възможности за младежта“;

15. подчертава, че равнището на заетост в отделни региони е все още под 60 % и че редица региони са пропуснали своите национални цели с 20—25 %, което се отразява особено неблагоприятно върху младежите, жените, възрастните хора, лица, които полагат грижи и хората с увреждания, подчертава, че някои мерки, свързани с кризата, са оказали отрицателно въздействие върху сближаването и са увеличили значително неравенствата в ЕС; подчертава, че наличието на високорискови групи в заетостта или създаването на възможности за работа за тях изисква конкретни мерки, насочени към създаването на работни места, възможности за обучение и запазване на работните места; подчертава, че в някои отдалечени общини вече няколко последователни поколения живеят в условията на безработица, и това е особена заплаха за маргинализираните общности;

16. изтъква, че равнището на заетост е значително под целта на стратегията „Европа 2020“, за заетост на поне 75 % от населението между 20- и 64-годишна възраст в срок до 2020 г.; отбелязва, че въпреки че няма конкретни цели за равнището на заетостта на регионално равнище, държавите — членки на ЕС, са определили поотделно свои национални цели, които в повечето случаи не са били постигнати, тъй като финансовата и икономическата криза е оказала силно асиметрично въздействие върху регионалните пазари на труда, предимно в Южна Европа, където има значително увеличаване на младежката безработица;

17. счита, че всички региони са изправени пред предизвикателството на създаването на устойчив растеж и насърчаване на ефективното използване на ресурсите. в това отношение подчертава необходимостта от политики, които определят за приоритетни разходите в областта на образованието, ученето през целия живот, научните изследвания, иновациите и развитието, енергийната ефективност и местното предприемачество, както и в подкрепа на създаването на нови финансови инструменти за всички видове предприятия, и най-вече за МСП;

18.  припомня потенциала на МСП за създаването на работни места и настоятелно призовава държавите членки да разработят политики за подобряване на достъпа до финансиране и условията за финансиране на МСП; призовава Комисията да работи с държавите членки с цел увеличаване на прозрачността и предвидимостта на системата на покани за участие в търг и намаляване на времето, което изтича между издаването на покана за участие в търг и възлагането на договора, по-специално за малките и средните предприятия, които се конкурират в бързо променяща се среда;

19. призовава да се обърне специално внимание на сектора на културните и творческите индустрии, които допринасят за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, и по-специално за създаване на работни места; подчертава съществения принос на тези индустрии за развитието на регионите и градовете; призовава за мерки за устойчиво насърчаване на продължаващото обучение, насочено специално към жените в такива сектори, в стремеж за гарантиране на ефективни начини за използване на техните квалификации, както и за създаване на нови възможности за заетост;

Резултатите от оценката

20. припомня, че макар и да има сериозни доказателства за това, че прилагането на политиката на сближаване се е ускорило и че създадените вследствие на това програми са отдали важен принос в много области, в които е необходимо инвестиране за модернизиране на икономиката и конкурентоспособността (като научни изследвания и развитие, подкрепа на МСП, реиндустриализация, социално приобщаване, образование и обучение), редица държави членки рискуват да не изпълнят своите програми до края на текущия програмен период; настоятелно призовава Комисията в тази връзка да анализира задълбочено причините за ниския процент на усвояване на средствата, а държавите членки да предоставят съфинансиране, с цел да се ускори изпълнението на фондовете;

21. насърчава държавите членки да проучат възможностите за взаимодействие между финансирането на политиката на сближаване и другите източници на финансиране от ЕС (като например за TEN-T, TEN-E, МСЕ, „Хоризонт 2020“, COSME и други програми), както и с финансирането, предоставяно от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие; настоятелно призовава държавите членки да ускорят изпълнението и да опростят и подобрят достъпа до наличните финансови средства, за да се стимулират МСП, организациите на гражданското общество, местните общини и други заинтересовани бенефициенти да се възползват от тях;

Предизвикателства пред наблюдението и оценката

22. счита, че оценката трябва да изиграе съществена роля в политическия дебат и обучение, но изразява загриженост, че въпреки че предоставянето на данни от наблюдението, както и информация по отношение на изпълнението води до подобряване на качеството на определените цели, независимо от това непостоянното качество на процеса на докладване в много случаи затруднява разработването на цялостна и точна картина на напредъка в постигането на целите на регионално и местно равнище; подчертава, че оценката следва да включи също така и мерки, които да се предложат за облекчаване на излишната тежест за бенефициентите, включително МСП, местните и регионалните органи и НПО; счита, че не трябва да се налагат никакви допълнителни тежести, свързани с наблюдението;

23. счита, че докладите за напредъка не предоставят в пълна степен ясна картина на постигнатия напредък по отношение на прилагането на политиката на сближаване и в посока към установените цели, което се дължи или на липсата на данни на съответното равнище, или на недостатъчно ясна връзка между предоставените статистически данни и степента, до която подлежащите на наблюдение цели на политиката на сближаване са изпълнени;

24. изисква от Комисията и държавите членки, с цел да се повиши прозрачността на отчитането и качеството на планирането и прилагането, да се възползват в пълна степен от наличните инструменти за наблюдение и оценка в контекста на текущата законодателна рамка (по-силна ориентираност към резултатите, използване на общи показатели за изпълнение, избор на специфични за програмата показатели за резултат и ясна рамка за изпълнение);

25. счита, че докато оценките на програмите на политиката за сближаване за периода 2007 – 2013 г., съфинансирани от ЕФРР и Кохезионния фонд, показват добра обща осведоменост в държавите членки за изискването за равенство между половете при изготвянето на програмите (70 %[5]), те също така сочат, че равенството между половете съвсем не се интегрира ефективно в тези програми чрез ясно определяне на проблемите или количествено изразени цели (по-малко от 8 %); призовава Комисията да подобри още повече системите за докладване на държавите членки, като въведе и приложи показатели, така че да стане възможно да се оцени подкрепата, оказвана по линия на политиката на сближаване за реален напредък по отношение на равенството между половете, и степента, в която такъв напредък е било постигнат;

26. настоятелно призовава Комисията да провери дали управляващите органи прилагат Директивата относно забавените плащания по отношение на бенефициентите на проектите и дали предприемат адекватни мерки за намаляване на забавените плащания;

27. призовава службата за вътрешен одит на Комисията и Европейската сметна палата да увеличат одитите на изпълнението относно Структурните фондове и Кохезионния фонд, и по-специално относно ЕСФ;

28. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки.

  • [1]  ОВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 113.
  • [2]  ОВ C 371 E, 20.12.2011 г., стр. 39.
  • [3]  ОВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 120.
  • [4]  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).
  • [5]  http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/evaluation/pdf/2009-03-16-inception-report.pdf

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

През юни 2010 г. Европейският съвет одобри стратегията „Европа 2020“ — стратегията на ЕС за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Регионалните и местните органи могат да дадат съществен принос за реализацията на тази стратегия чрез действия в областите, за които отговарят.

Политиката на сближаване е ключов механизъм за изпълнение на стратегията „Европа 2020“, който има дългогодишни традиции в разработването и изпълнението на интегрирани регионални и градски програми в партньорство с регионални и местни органи, икономически участници, социални партньори и гражданското общество. Тя може да осигури на стратегията „Европа 2020“ необходимата за успеха ѝ активна подкрепа от регионалните и местните власти.

7-и доклад за напредъка

През ноември 2011 г. Комисията одобри седмия доклад за напредъка в областта на икономическото, социалното и териториалното сближаване, в който се подчертава градското и регионалното измерение на стратегията „Европа 2020“.

В 7-ия доклад за напредъка се определя начинът, по който регионите и градовете могат да допринесат в контекста на политиката на сближаване за трите вида растеж от стратегията „Европа 2020“. В него се определя къде се намират градовете и регионите спрямо националните цели за 2020 г., предложени в националните програми за реформи.

Програмите на политиката на сближаване трябва да изберат инвестиционните си приоритети, като се вземе предвид началното състояние на даден регион или град по отношение на националните цели за 2020 г. и се определят концентрациите за насърчаване и концентрациите, срещу които трябва да се води борба.

8-и доклад за напредъка

През юни 2013 г. Комисията прие 8-ия доклад за напредъка в областта на икономическото, социалното и териториалното сближаване.

През 2014 г. започва програмният период на политиката на сближаване, следващ най-тежката рецесия в последните петдесет години. Кризата обърна процеса на сближаване на регионалните показатели БВП на глава от населението и безработица в ЕС. Сега предизвикателството е да се гарантира бързо връщане към пътя на усилния растеж, особено в по-малко развитите региони и градове.

През второто тримесечие на 2008 г. ЕС навлезе в рецесия, която продължи пет тримесечия. От настъпването на рецесията насам цялостният растеж по отношение на БВП е муден. БВП на ЕС се сви отново през последното тримесечие на 2011 г. и първите две и последното тримесечие на 2012 г.

Кризата направи целите на „Европа 2020“ по-трудни за постигане, което се дължеше на понижение на нивата на заетостта и увеличаване на бедността и социалното изключване. Освен това задълбочаването на регионалните различия подкопава една от основните цели на Европейския съюз и на неговата политика на сближаване.

Докладът показва, че интензивността на проблемите варира значително в цяла Европа. Това предполага, че концепцията на бъдещите програми за сближаване следва да отразява тези разлики, така че да се постигне максимално въздействие и да се набележат по-наболелите проблеми.

В този контекст бъдещите програми за сближаване ще трябва да поставят особен акцент върху инвестициите, насърчаващи растежа и създаващи работни места. Само силно и стабилно възстановяване може да намали безработицата.

Комисията предложи ресурсите да се съсредоточат върху няколко важни области като заетостта (особено за младите хора), обучението и образованието, социалното приобщаване, иновациите и МСП, енергийната ефективност и икономиката с ниска въглеродна интензивност, което да се разшири и за ИКТ инфраструктури и мерки за цифров растеж.

Фискалната консолидация ще увеличи допълнително ролята на политиката на сближаване като важен източник на публични инвестиции в периода 2014 – 2020 г. В действителност в много от по-слабо развитите държави членки и региони финансирането за сближаване вече представлява повече от половината от техните публични инвестиции.

Стратегически доклад

През април 2013 г. Комисията прие стратегически доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмите на политиката на сближаване за периода 2007 – 2013 г.

В докладите от държавите членки се представя общ преглед на социално-икономическите предизвикателства, пред които са изправени държавите членки и изпълнението на програмите, финансирани от ЕС, в период на невиждани в историята затруднения. По този начин докладите допринасят за засилване на прозрачността и отчетността по отношение на изпълнението на целите на политиката на сближаване.

Общите данни по основните показатели, отчетени за програмите на ЕФРР и на Кохезионния фонд, демонстрират съществения принос на тези програми в много области, в които ще е необходима инвестиция за икономическа модернизация и конкурентоспособност. Имаше много драстично увеличение на резултатите, докладвани през 2011 г., в сравнение с предишни години. Що се отнася до ЕСФ, много голям брой хора се възползват от програмите, които инвестират в достъп до трудова заетост, образование и обучение, социално приобщаване и изграждане на административен капацитет.

Държавите членки и регионите трябва да удвоят усилията си и да изпълнят избраните проекти до края на 2015 г. Такива усилия биха допринесли значително за целите на Пакта за растеж и работни места, приет от Европейския съвет през юни 2012 г. Освен това натискът върху националните финанси може да затрудни някои региони в намирането на съфинансиране за изпълнение на програмите.

В някои държави членки има значителни забавяния в областите на иновациите и научноизследователската и развойна дейност, железопътните, информационните услуги и широколентовия достъп, енергетиката и изграждането на капацитет. Някои държави членки може да целят да препрограмират през 2014-15 г., за да се насочат към области, в които е по-лесно да се изразходват средства (като например местни пътища).

Програмите за периода 2007 – 2013 г. имат силни механизми за проследяване на паричните потоци и усвояването, но по-слаби за определяне, наблюдение и оценка на целите.

Затова и докладите наблягат на усвояването, но се борят да дадат убедителни описания, подкрепени от количествени данни за напредъка към постигането на целите.

Доклад по собствена инициатива на комисията по регионално развитие

Докладчикът представи проектодоклада на 13 ноември 2013 г. и той беше разгледан на заседание на комисията на 27 ноември. Бяха внесени общо 42 изменения. Бяха изготвени 12 компромисни изменения, всички подкрепени от сериозно мнозинство в комисията. Окончателното гласуване на 22 януари 2014 г. беше подкрепено от 39 гласа „за“, 1 „против“ и 1 „въздържал се“.

Докладчикът споделя становището, че икономическата, финансова и социална криза доведе до спиране на процеса на сближаване или дори до обръщане на развитието му, като по този начин се задълбочиха различията между регионите и се прекрати дългият период, по време на който регионалните различия по отношение на БВП на глава от населението и безработицата в рамките на ЕС последователно намаляваха, като в същото време се засегнаха по-сериозно по-слабите региони в Съюза.

Докладчикът изтъква, че досегашният акцент на политиката на сближаване беше по-скоро върху усвояването, отколкото върху определянето и наблюдението – и оценяването на постигането – на целите, като системите за наблюдение и оценка не успяват да постигнат изцяло целта си за подобряване на определянето на диференцирани цели според местните, регионалните и междурегионалните характеристики, особености и потребности.

Политиката на сближаване продължава да бъде основният източник на публично финансиране от ЕС в контекста на многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г., и като се има предвид, че новата рамка на политиката на сближаване поставя целия акцент върху необходимостта от съсредоточаване на инвестициите на регионално и на местно равнище във важни области, като например създаването на работни места, МСП, заетостта (по-специално младежката заетост), трудовата мобилност, обучението и образованието, научноизследователската дейност и иновациите, ИКТ, устойчивия транспорт и отстраняването на пречките, устойчивата енергетика, околната среда, насърчаването на институционалния капацитет на публичните органи и ефективната публична администрация, градското развитие и градовете.

Политиките на бюджетна консолидация са сами по себе си недостатъчни за повишаване на растежа и насърчаване на инвестиции, които да създават качествени и устойчиви работни места. Комисията и държавите членки трябва да увеличат инвестирането в области като предприемачеството, започването на бизнес и самостоятелно заетите лица като средства за създаване на повече работни места, по-специално като се има предвид, че МСП и микропредприятията предоставят над две трети от работните места в частния сектор в ЕС. Важно е да се вземат предвид значителните нужди на многото по-слабо развити региони по отношение на инвестициите в инфраструктурни проекти в основни сектори като транспорт, телекомуникации и устойчива енергетика.

Вследствие на кризата делът на населението, изложено на риск от бедност или социално изключване, страдащо от материални лишения, влошаване на околната среда и лоши жилищни условия, или с недостатъчна трудова заетост и заплашено от изключване и енергийната бедност, се е увеличил значително. Ролята на Европейския социален фонд (ЕСФ) за намаляване на разликите в човешкия капитал между регионите и за повишаване на равнището на заетост, успоредно и в съчетание с Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), допринася за изпълнението на някои от настоящите основни приоритети на Съюза, а именно повишаване на младежката заетост и укрепване на пазара на труда, насърчаване на устойчива икономика и растеж, намаляване на броя на преждевременно напускащите училище и борба срещу бедността, дискриминацията и социалното изключване.

Оценката трябва да изиграе съществена роля в политическия дебат и обучение, но въпреки че предоставянето на данни от наблюдението, както и информация по отношение на изпълнението води до подобряване на качеството на определените цели, независимо от това непостоянното качество на процеса на докладване в много случаи затруднява разработването на цялостна и точна картина на напредъка в постигането на целите на регионално и местно ниво;

Комисията и държавите членки трябва повишат прозрачността на отчитането и качеството на планирането и прилагането, да се възползват в пълна степен от наличните инструменти за наблюдение и оценка в контекста на действащата законодателна рамка (силно ориентиране към резултатите, използване на общи показатели за изпълнение, избор на специфични за програмата показатели за резултат и ясна рамка за изпълнение).

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (27.11.2013)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно 7-ия и 8-ия доклад на Европейската комисия за напредъка в политиката на сближаване на ЕС и стратегическия доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007 – 2013 г.
(2013/2008(INI))

Докладчик по становище: Адам Коша

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства Седмия и Осмия доклад за напредъка и призовава Комисията през 2014 г. да провери в Шестия доклад относно икономическото и социалното сближаване какви са дългосрочните последствия, предизвикани от все по-отслабващото сближаване между европейските държави и региони поради икономическата криза, и какви мерки трябва да бъдат предприети за намаляване на тези различия, по-специално за сближаване на държавите във и извън програмата;

2.  подчертава, че БВП следва да остане един от основните критерии за определяне на допустимостта за регионално политическо подпомагане, но трябва да се допълва от други показатели за определяне на най-уязвимите региони; подчертава факта , че сам по себе си БВП няма капацитета да предостави пълна картина на регионалното развитие и социалното сближаване, тъй като той не успява да вземе предвид относителните социални фактори, като например разликата в доходите и безработицата;

3.  насърчава Комисията да подкрепя конкретни мерки за създаване на повече и устойчиви работни места, за инвестиране в регионално и местно развитие на образованието, за насърчаване на местното предприемачество и създаване на нови финансови инструменти за всички видове предприятия и по-специално за малките и средните предприятия (МСП) с цел борба срещу нарастващите равнища на безработицата, бедността и социалното изключване;

4.  признава, че голяма част от разходите по Европейския социален фонд (ЕСФ) ) се отпуска за насърчаване на създаването на повече и по-добри работни места, като се подкрепя интеграцията и участието на групи в неравностойно положение, включително хора с увреждания, и като се развива приобщаващо общество, достъпно за всички;   подчертава обаче, че във време на криза следва да се обърне повече внимание на ефективното насочване на ЕСФ към борба срещу местните и регионалните неравенства и социалното изключване, за да се предостави достъп до заетост на най-уязвимите групи и особено на младите и да се подпомогне повторната интеграция на жените на пазара на труда чрез намаляване на сегрегацията, основана на пола;

5.  изтъква, че големият брой на младежите, напускащи училище без завършена образователна степен, в отделни региони надвишава далеч целта от 10 % и че на напускащите училище без завършена образователна степен трябва да се предлага образование, обучение или работа, отговарящи на техните нужди; в този контекст се позовава на значението на гаранцията за младежите, напускащи училище без завършена образователна степен; подчертава, че за да се намали броят на младежите, напускащи училище без завършена образователна степен, е от значение образователната система да е приобщаваща и да предлага равни възможности на всички млади хора; изтъква, че поради това трябва да бъдат намерени решения за интегрирането на нискоквалифицираните млади хора на пазара на труда, чрез предоставяне на свободно от бариери, достъпно и качествено професионално обучение и на обучение, свързано с работата, за да им се помогне да придобият умения, тъй като липсата на умения води до повишаване на риска от безработица, което от своя страна води до бедност и предизвиква множество социални предизвикателства, свързани с изключване, отчуждение и неуспешни усилия за изграждане на независим живот; изтъква, че за тази цел приносът на ЕСФ е от особено значение за подпомагането на младите хора да не напускат училище и да придобият съответните квалификации, необходими за намиране на работа и за създаване на кариера и за гарантирането на широк достъп до висококачествено образование със специални проекти за деца, произхождащи от групи в неравностойно положение и от малцинства, включително хора с увреждания; призовава държавите членки да насърчават професионално обучение и обучение, свързано с работата, за тези, които ще извличат ползи от него;

6.  призовава Комисията и държавите членки да приемат политики, насочени към растежа, включително приоритетно финансиране на области като образованието, ученето през целия живот, научните изследвания и иновациите, тъй като само мерките на строги икономии не са достатъчни за борба срещу настоящата икономическа криза;

7.  подчертава, че заетостта при младежите е силно зависима от цялостното икономическо положение и следователно тя има отношение към значението на подкрепата, насочването и наблюдението на младите хора в техния път от образованието до професионалния живот; счита, че поради това Комисията може да приведе всички бъдещи предложения за политики в тази област в съответствие с инициативите „Младежта в движение“ и „Възможности за младежта“;

8.  подчертава, че равнището на заетост в отделни региони е все още под 60 % и че редица региони са пропуснали своите национални цели с 20—25 %, което се отразява особено неблагоприятно върху младежите, жените, възрастните хора, лица, които полагат грижи и хората с увреждания, подчертава, че някои мерки, свързани с кризата, са оказали отрицателно въздействие върху сближаването и са увеличили значително неравенствата в ЕС; подчертава, че наличието на високорискови групи в заетостта или създаването на възможности за работа за тях изисква конкретни мерки, насочени към създаването на работни места, възможности за обучение и запазване на работните места; подчертава, че в някои отдалечени общини вече някои последователни поколения живеят в условията на безработица, от която са застрашени основно маргинализираните групи от населението;

9.  изтъква, че равнището на заетост е значително под целта на стратегията „Европа 2020“, за заетост на поне 75 % от населението между 20 и 64 години в срок до 2020 г.; отбелязва, че въпреки че няма конкретни цели за равнището на заетостта на регионално равнище, държавите — членки на ЕС, са определили поотделно свои национални цели, които в повечето случаи не са били постигнати, тъй като финансовата и икономическата криза е оказала силно асиметрично въздействие върху регионалните пазари на труда, предимно в Южна Европа, където има значително увеличаване на младежката безработица;

10. подчертава констатираните неравенства между най-високите регионални равнища на заетост в северната и централната част на ЕС и най-ниските високите регионални равнища на заетост в южните региони;

11. заявява, че под формата на т. нар. парадокс на градовете броят на заплашените от бедност и материално необезпечени семейства, с влошено състоянието на околната среда и лоши жилищни условия, с изключително нисък интензитет на упражнявана трудова дейност, които са заплашени от изключване и енергийна бедност, в много случаи е по-висок в столичните региони, считани за развити съгласно приложимите показатели; тук става въпрос преди всичко за семейства с един самотен родител, за големи семейства с четири или повече деца, за лица, полагащи грижи (особено лица, полагащи грижи за членове на семейството с увреждания), за членове на маргинализирани общности, за възрастни хора непосредствено пред пенсиониране, за които е затруднен достъпът до равни възможности, счита, че е важно да се отчита въпросът, свързан с физическия достъп и достъпността в области, свързани с информацията и комуникацията, чието осъществяване, включително при отчитане на демографските промени, трябва да бъде измервано чрез обективни и сравними показатели;

12. подчертава, че обменът на знания и практики за сътрудничество за развитие и растеж между регионални и местни органи на държавите членки може да помогне за преодоляване на различията по отношение на експертния опит и за повишаване на осведомеността с оглед на трудовата мобилност; освен това застъпва становището, че децентрализацията и териториалното развитие следва да бъдат допълнително подкрепяни като ефективен начин за преодоляване на настоящата криза, свързана с безработицата;

13. счита, че е важно да се обръща внимание на въпроса относно насърчаването на развитието на демокрацията на местно и регионално равнище и че това изисква един по-сериозен политически ангажимент от страна на ЕС, когато става въпрос за утвърждаването на благоприятна среда, която може да засили капацитета на местните и регионални органи за влияние и контрол над създаването на работни места и социалното изключване на тяхното население; изтъква, че за тази цел разнообразието на гражданското общество може да играе ключова роля за участието на социалните партньори в процеса на постигане на целите на ЕС за приобщаващ растеж;

14. призовава Комисията и държавите членки да увеличат инвестирането в области като предприемачеството, започването на бизнес и самостоятелно заетите лица като средства за създаване на повече работни места, по-специално като се има предвид, че МСП и микропредприятията предоставят над две трети от работните места в частния сектор в ЕС; счита, че особен акцент следва да се поставя върху регионалното и местното равнище; освен това счита, че инвестирането в социалния бизнес и социалното предприемачество предоставя добра допълнителна възможност за отговор на социалните нужди, които не са задоволени от обществените блага и услуги.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

26.11.2013

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Phil Bennion, Pervenche Berès, Vilija Blinkevičiūtė, Alejandro Cercas, Derek Roland Clark, Minodora Cliveti, Emer Costello, Frédéric Daerden, Sari Essayah, Richard Falbr, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Ádám Kósa, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Verónica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Csaba Őry, Konstantinos Poupakis, Elisabeth Schroedter, Jutta Steinruck, Traian Ungureanu

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Georges Bach, Jürgen Creutzmann, Jelko Kacin, Antigoni Papadopoulou, Evelyn Regner, Birgit Sippel, Csaba Sógor

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jolanta Emilia Hibner, Sławomir Nitras

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (17.12.2013)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно 7-ия и 8-ия доклад на Европейската комисия за напредъка в политиката на сближаване на ЕС и стратегическия доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007 – 2013 г.
(2013/2008(INI))

Докладчик по становище: Вилия Блинкевичуте

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че равните възможности между мъжете и жените и принципът на интегрирането на равенството между половете са изрично заложени в регламентите за структурните фондове като общовалидни за програмирането и прилагането на политиките;

Б.  като има предвид, че в сравнение с мъжете, жените два пъти по-често остават неактивни, въпреки че съставляват мнозинството от населението с висше образование (21,0 % от жените в ЕС-28 през 2012 г. в сравнение с 8,4 % от мъжете[1]), както и че жените по-често съобщават лични или семейни причини за тази неактивност (в 21 % от случаите, докато мъжете, които посочват семейството като причина, са едва 0.5 %);

В.  като има предвид, че жените са изложени на по-голям риск от крайна бедност, отколкото мъжете, и че несигурните работни места по-често се заемат от жени, особено в селските райони; в същото време отбелязва задълбочаването на несигурността сред жените в градските зони, по-специално вследствие на икономическата и финансовата криза;

Г.  като има предвид, че докато оценките на програмите на политиката за сближаване за периода 2007 – 2013 г., съфинансирани от Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд, показват добра обща осведоменост в държавите членки за изискването за равенство между половете при изготвянето на програмите (70 %[2]), те също така сочат, че равенството между половете съвсем не се интегрира ефективно в тези програми чрез ясно определяне на проблемите или количествено изразени цели (по-малко от 8 %); като има предвид, че намалява финансовата подкрепа за насърчаване на равенството между жените и мъжете[3];

1.  призовава държавите членки в контекста на политиката на сближаване да разработят програми и действия, целящи насърчаване на равната икономическа независимост на жените и мъжете, като гарантират равно участие на жените на трудовия пазар и в професионалното обучение и същевременно преодолеят възможно най-скоро наболелия въпрос с разликата в заплатите и оттам – и в пенсиите на двата пола; следователно призовава държавите членки, регионалните и местните органи да предприемат конкретни действия с цел изтъкване на потенциала на жените, което е от съществено значение за възстановяването на икономическия растеж;

2.  призовава държавите членки да въведат бюджетиране, съобразено с фактора пол, в рамките на планирането на политиката на сближаване, с намерение да се анализират не само програми, насочени конкретно към жените, но и всички правителствени програми и политики, тяхното въздействие върху разпределението на ресурсите и приносът им за равенството между жените и мъжете;

3.  призовава държавите членки да обърнат внимание на забавените последици, които фискалната консолидация може да има за жените, и на начините, по които ефективното прилагане на политиката на сближаване би могло да се използва за минимизиране на тези последици;

4.  призовава държавите членки и регионалните и местните органи да разработят новаторски мерки и програми с цел борба с феминизацията на бедността и насърчаване на социалното приобщаване, насочени по-конкретно към групите жени в най-неравностойно положение, като например жените с увреждания, самотните майки, жени с големи семейства, жени мигранти, жени – жертви на насилие, жени с ниска степен на обучение и жени, подложени на многостранна и междусекторна дискриминация; обявява се за събирането на специфични за жените данни преди въвеждането на програми и действия, с цел да се отговори на техните специфични нужди по целенасочен и ефективен начин;

5.  призовава Комисията в сътрудничество с Европейския институт за равенство между половете да подобри още повече системите за докладване на държавите членки, като въведе и приложи показатели, така че да стане възможно да се оцени подкрепата, оказвана по линия на политиката на сближаване за реален напредък по отношение на равенството между половете, и степента, в която такъв напредък е било постигнат; подчертава, че данните за това, как програмите в рамките на политиката за сближаване постигат целите в областта на равенството между половете, следва да бъдат разбити по полов признак;

6.  приканва Комисията и държавите членки да оценят въздействието на политиката на сближаване като цяло и в частност на структурните фондове върху състоянието на жените, за да се гарантира правилното реагиране и ефективното изпълнение на програмите за периода 2014 — 2020 г.;

7.  призовава държавите членки да използват по-активно наличните средства на ЕС за насърчаване на равното третиране на жените и разработване на благоприятни за семейството, висококачествени и достъпни услуги за полагане на грижи, както и на други социални структури; изтъква значението на съвместяването на професионалния и семейния живот в контекста на равните възможности и мерките за борба с безработицата и социалното изключване;

8.  призовава да се обърне специално внимание на сектора на културните и творческите индустрии, които допринасят за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, и по-специално за създаване на работни места; подчертава съществения принос на тези индустрии за развитието на регионите и градовете; призовава за мерки за устойчиво насърчаване на продължаващото обучение, насочено специално към жените в такива сектори, в стремеж за гарантиране на ефективни начини за използване на техните квалификации, както и за създаване на нови възможности за заетост;

9.  призовава държавите членки да намерят начини за намаляване на безработицата сред жените, така че да не им се налага да бъдат подлагани на прекалена мобилност с кариерна цел, тъй като това е в пряк ущърб на децата;

10. призовава Комисията да насърчава обмена на най-добри практики между държавите членки в областта на интегрирането на равенството между половете в програмите на политиката на сближаване.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.12.2013

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

16

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Edit Bauer, Iratxe García Pérez, Mikael Gustafsson, Lívia Járóka, Constance Le Grip, Astrid Lulling, Elisabeth Morin-Chartier, Norica Nicolai, Britta Thomsen, Anna Záborská

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, Doris Pack, Rui Tavares, Angelika Werthmann

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Biljana Borzan, Hans-Peter Mayer

  • [1]  http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Unemployment_statistics
  • [2]  http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/evaluation/pdf/2009-03-16-inception-report.pdf
  • [3]  http://ec.europa.eu/justice/gender-equality/files/opinions_advisory_committee/opinion_on_gender_equality_in_the_cohesion_policy_2014-2020_en.pdf

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.1.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

39

1

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Francesca Barracciu, Catherine Bearder, Victor Boştinaru, Nikos Chrysogelos, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Danuta Maria Hübner, Filiz Hakaeva Hyusmenova, Iñaki Irazabalbeitia Fernández, María Irigoyen Pérez, Seán Kelly, Constanze Angela Krehl, Vladimír Maňka, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Miroslav Mikolášik, Jens Nilsson, Jan Olbrycht, Younous Omarjee, Markus Pieper, Ovidiu Ioan Silaghi, Monika Smolková, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Lambert van Nistelrooij, Justina Vitkauskaite Bernard, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Hermann Winkler, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Maurice Ponga, Vilja Savisaar-Toomast, Elisabeth Schroedter, Richard Seeber, Peter Simon, Evžen Tošenovský, Derek Vaughan