ДОКЛАД относно премахването на изтезанията в световен мащаб

12.2.2014 - (2013/2169(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Вероник Дьо Кайзьор

Процедура : 2013/2169(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0100/2014
Внесени текстове :
A7-0100/2014
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно премахването на изтезанията в световен мащаб

(2013/2169(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други договори и инструменти на ООН в областта на правата на човека,

–   като взе предвид Декларацията на ООН за защита на всички лица от подлагане на изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 9 декември 1975 г.[1],

–   като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и факултативния протокол към нея,

–   като взе предвид Правилата на ООН относно минималните стандарти за отношение към лишени от свобода лица и други имащи отношение всеобщо приложими стандарти на ООН,

   като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание[2],

   като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН относно изтезанията,

–   като взе предвид изявлението, прието на 22 ноември 2001 г. от Комитета на ООН срещу изтезанията във връзка със събитията от 11 септември 2001 г., в което се посочва, че забраната на изтезанията е абсолютно и неотменимо задължение по силата на международното право, и се изразява увереност, че „каквито и мерки срещу заплахите на международния тероризъм да бъдат възприети от държавите – страни по конвенцията, те трябва да бъдат в съответствие със задълженията, поети от тях при ратифицирането на Конвенцията на ООН против изтезанията“,

–   като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 20 декември 2012 г. относно мораториума върху използването на смъртното наказание[3],

–   като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН относно правата на детето, последната от които датира от 20 декември 2012 г.[4],

–   като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, и по-специално член 3 от нея, който гласи, че „никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание“,

   като взе предвид Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание,

–   като взе предвид Конвенцията за статута на бежанците, приета на 28 юли 1951 г. от Организацията на обединените нации[5],

–   като взе предвид 23-тия общ доклад на Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа, публикуван на 6 ноември 2013 г.[6],

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и двата факултативни протокола към нея – съответно относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография[7] и относно участието на деца във въоръжени конфликти[8],

–   като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителния протокол към тях[9],

–   като взе предвид Междуамериканската конвенция за предотвратяване и наказване на изтезанията, влязла в сила през 1997 г.[10],

–   като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

–   като взе предвид Наръчника за ефективно разследване и документиране на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (Протокол от Истанбул)[11],

–   като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–   като взе предвид стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията[12], приети от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г.,

–   като взе предвид насоките за политиката на ЕС към трети държави по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, актуализирани през 2012 г.[13],

   като взе предвид насоките на ЕС по отношение на смъртното наказание от 16 юни 2008 г.[14],

–   като взе предвид насоките на Европейския съюз относно правата на човека и международното хуманитарно право[15],

–   като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията по света през 2012 г., приет от Съвета на 6 юни 2013 г.[16],

–   като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка[17],

–   като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно прегледа на стратегията на ЕС за правата на човека[18],

–   като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно предполагаемо транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ[19],

   като взе предвид своето проучване от март 2007 г., озаглавено „Прилагане на насоките на ЕС относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание“[20],

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание[21],

–   като взе предвид резолюцията си от 17 юни 2010 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание[22],

–   като взе предвид своята препоръка от 13 юни 2013 т. до върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия, до Съвета и до Комисията относно прегледа за 2013 г. на организацията и функционирането на ЕСВД[23],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7–0100/2014),

A. като има предвид, че макар пълната забрана на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание да е основна международна норма, предвидена в конвенции на ООН и на регионалните организации по правата на човека, по света все още се прилагат изтезания;

Б.  като има предвид, че терминът „изтезание“ в настоящата резолюция следва да се тълкува в съответствие с определението на ООН и да включва също така формите на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание;

В.  като има предвид, че с Конвенцията на ООН против изтезанията и с факултативния протокол към нея е създадена международна рамка, която има действителен потенциал да допринесе за премахването на изтезанията, по-конкретно посредством създаването на независими и ефективни национални механизми за превенция;

Г.  като има предвид, че ЕС потвърди поетия в стратегическата рамка относно правата на човека ангажимент да продължи да води решителни кампании против изтезанията и жестокото, нечовешко и унизително отнасяне;

Д. като има предвид, че премахването на изтезанията, малтретирането, нечовешкото и унизителното отнасяне или наказание е неразделна част от политиката на ЕС в областта на правата на човека, като е тясно взаимосвързано с други области и инструменти за действие на ЕС;

Е.  като има предвид, че насоките на ЕС относно изтезанията бяха актуализирани през 2012 г., докато последната цялостна публична равносметка и преглед на мерките за прилагане бяха извършени през 2008 г.;

Ж. като има предвид, че съгласно актуализираните насоки държавите членки са решени да спазват в рамките на борбата срещу тероризма изцяло международните задължения, които забраняват изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

З.  като има предвид, че изтезанията могат да бъдат както физически, така и психически; като има предвид нарастващия брой случаи, в които психиатрията се използва като инструмент за оказване на принуда върху защитници на правата на човека и дисиденти, които се настаняват в психиатрични институции, за да им се попречи да извършват своите политически и обществени дейности;

И. като има предвид, че съдебните системи в държавите членки следва да разполагат с необходимите инструменти за преследване на извършителите на изтезания, които досега не са били съдени, като следва да се обърне специално внимание на случаите на изтезания по време на диктаторските режими в Европа, тъй като много от тези престъпления са останали ненаказани;

Й. като има предвид, че подкопаването на абсолютната забрана на изтезанията продължава да бъде траен проблем в контекста на мерките за борба срещу тероризма в много държави;

К. като има предвид, че съществуват значителни политически предизвикателства, свързани със специфичните потребности от защита на групите в уязвимо положение, и по-специално на децата;

Л. като има предвид, че в някои държави полицията използва изтезанията като предпочитан метод на разпит; като има предвид, че изтезанията не могат да представляват приемлив начин за справяне с престъпленията;

1.  подчертава, че забраната на изтезанията е категорична според международното и хуманитарното право, както и според Конвенцията на ООН против изтезанията; подчертава, че изтезанията представляват едно от най-крайните нарушения на правата на човека и на основните свободи, причиняват огромни вреди на милиони хора и техните семейства и в никакъв случай не могат да бъдат оправдани;

2. приветства включването на три действия, свързани с премахването на изтезанията, в Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, но подчертава необходимостта от конкретни и измерими критерии за оценка на тяхното своевременно прилагане в партньорство с гражданското общество;

3.  отдава дължимото на всички организации на гражданското общество, национални институции в областта на правата на човека, национални механизми за превенция и физически лица, които се стремят да осигурят правна защита и обезщетение за жертвите, борят се срещу безнаказаността и работят активно за предотвратяване на изтезанията и малтретирането по целия свят;

4.  отбелязва, че съгласно Конвенцията на ООН против изтезанията понятието „изтезание“ означава всяко действие, с което „умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице [...] от или по инициатива на длъжностно лице или на друго лице, действащо в изпълнение на служебните си функции, или с неговото явно или мълчаливото съгласие“; счита обаче, че случаите, в които изтезания и други форми на жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание се извършват с участието на лица, които не са държавни или обществени служители, също трябва да се решават чрез прилагане на политики и мерки за превенция, отчетност и рехабилитация;

5.  осъжда продължаващото разпространение на изтезанията и други форми на малтретиране по света и отново категорично осъжда подобни актове, които са и трябва да продължат да бъдат забранени завинаги и навсякъде и поради това в никакъв случай не могат да бъдат оправдани; отбелязва, че степента на прилагане на насоките на ЕС относно изтезанията остава недостатъчна, което е в противоречие с изявленията и ангажиментите на ЕС за приоритетно решаване на проблема с изтезанията; настоятелно призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да дадат нов тласък на изпълнението на тези насоки, по-специално чрез определянето на приоритети, най-добри практики и възможности за официална дипломация, чрез консултации със съответните заинтересовани страни, включително организациите на гражданското общество, както и чрез преглед на изпълнението по свързаните с изтезанията въпроси, включени в плана за действие; в тази връзка призовава за пълното и навременно изпълнение на трите действия в плана за действие, свързани с премахването на изтезанията;

6.  препоръчва при предстоящия преглед на плана за действие да се определят по-амбициозни и конкретни действия за премахване на изтезанията, например по-ефективен обмен на информация и споделяне на тежестта, обучение и съвместни инициативи с участието на териториалните служби на ООН и на съответните специални докладчици на ООН, както и на други международни структури, например Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Съвета на Европа, успоредно с подкрепа за изграждането и укрепването на механизми на регионално равнище за превенция на изтезанията;

7.  приветства актуализирането през 2012 г. на насоките на ЕС относно изтезанията; подчертава значението на ефективното и насочено към постигането на резултати прилагане на насоките съвместно с други насоки и политически инициативи;

8.  приветства факта, че насоките на ЕС отразяват наличието на цялостен политически подход, включващ насърчаването на подходяща законодателна и съдебна рамка за ефективното предотвратяване и забрана на изтезанията, мониторинг на местата за задържане, борба срещу безнаказаността и пълна и ефективна рехабилитация на жертвите на изтезания, подкрепени с надеждни, последователни и съгласувани действия;

9.  призовава Съвета, ЕСВД и Комисията да предприемат по-ефективни мерки за осигуряване на участието на Парламента и на гражданското общество, най-малкото в процеса на оценяване на насоките на ЕС относно изтезанията.

10. отново подчертава жизненото значение на центровете за възстановяване на жертви на изтезания, както в рамките на ЕС, така и извън него, при решаването не само на физическите, но и на дългосрочните психични проблеми, от които страдат жертвите на изтезания; приветства финансовата подкрепа, която Европейският съюз предоставя на центровете за възстановяване на жертви на изтезания в целия свят, и предлага тези центрове да възприемат мултидисциплинарен подход при осъществяването на своята дейност, включващ консултации, достъп до медицински грижи и социална и правна помощ; отново изразява убеденост, че финансирането, предвидено по линия на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за такива центрове в трети държави, не следва да бъде намалявано дори в условията на финансова и икономическа криза, тъй като националните системи за здравеопазване в тези държави често не са в състояние да се справят по подходящ начин със специфичните проблеми на жертвите на изтезания;

11. изразява съжаление, че от 2008 г. насам не е извършвана цялостна и публична равносметка и преглед на прилагането на насоките и подчертава необходимостта от редовна и цялостна оценка на тяхното изпълнение;

12. препоръчва насоките на ЕС да бъдат придружени от подробни мерки за прилагане, които да бъдат разпространени сред ръководителите на мисиите на ЕС и представителствата на държавите членки в трети държави; призовава ръководителите на мисии да включват конкретните случаи на изтезания и малтретиране в своите доклади за прилагането и последващите мерки;

13. подчертава, че политиката на ЕС следва да се основава на ефективната координация на инициативите и действията на равнището на ЕС и на държавите членки с цел да се използва пълният потенциал на съществуващите политически инструменти и тяхното взаимодействие с финансираните от ЕС проекти;

14. призовава Комисията, ЕСВД и държавите членки да извършват периодични прегледи на прилагането на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета, който забранява търговията с оборудване, използвано с цел прилагане на изтезания и смъртно наказание, както и да популяризират този регламент по целия свят като надежден модел за налагането на ефективна забрана на средствата за изтезания;

15. отбелязва наскоро представеното от Комисията предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (COM(2014)0001); подчертава колко е важно да се предприемат мерки по отношение на брокерските услуги, техническата помощ и транзитното преминаване на съответните стоки; отново отправя своя призив за въвеждането в регламента на всеобхватна клауза относно изтезанията във връзка с крайната употреба на оборудването, за да се даде възможност на държавите членки, въз основа на предварителна информация, да разрешават или да отказват износа на стоки, за които съществува съществен риск да бъдат използвани за изтезания, малтретиране или изпълнение на смъртни наказания;

16. счита, че смъртното наказание в качеството си на нарушение на правото на лична неприкосновеност и човешко достойнство е несъвместимо със забраната на формите на жестоко, нечовешко или унизително наказание по силата на международното право и призовава ЕСВД и държавите членки да признаят официално тази несъвместимост и да адаптират политиката на ЕС относно смъртното наказание по съответния начин; подчертава необходимостта от това съответните насоки на ЕС относно смъртното наказание и изтезанията да бъдат тълкувани като взаимосвързани; счита, че физическата и психическата изолация на осъдените на смърт затворници и натискът, на който те са подложени, са повод за съжаление; отново подчертава необходимостта от всеобхватно правно проучване и обсъждания на равнището на ООН относно връзките между прилагането на смъртното наказание, включително тежките психически травми и физическата деградация, наблюдавани при осъдените на смърт, и забраната на изтезанията и формите на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

17. подкрепя незабавното въвеждане на забрана върху убиването с камъни; подчертава, че то представлява брутална форма на екзекуция;

18. насърчава възобновяването на дейността на работната група на Съвета относно изтезанията, която следва да даде нов тласък на прилагането на насоките на ЕС, като определи приоритетите, най-добрите практики и възможностите, които предоставя официалната дипломация, започне консултации със съответните заинтересовани страни и организации на гражданското общество и допринася за редовния преглед на прилагането по въпросите, свързани с изтезанията, посочени в плана за действие;

19. изразява особена загриженост във връзка с изтезанията на защитници на правата на човека в затворите, включително обществени активисти, журналисти, адвокати в областта на правата на човека и блогъри; признава, че в много случаи лицата, които са най-силно ангажирани с борбата за правата на човека и демокрацията, са подлагани в най-голяма степен на незаконно задържане, заплахи, изтезания и излагане на опасност на техните семейства; настоява както мисиите на ЕС по места, така и висшите служители на ЕС системно и последователно да повдигат този въпрос по време на срещи с партньорите си от трети държави, включително като посочват имената на конкретни защитници на правата на човека, които са в затвора;

20. отбелязва с дълбока загриженост съществуването на тайни центрове за задържане на лица и практиката на задържане на лица в изолация и на продължителен престой при строг режим в някои държави, които са сред най-обезпокоителните примери за изтезания и малтретиране; счита, че тези случаи следва да бъдат посочвани систематично в изявления и при предприемане на определени постъпки, както и да бъдат включвани в списъка на конкретните случаи, които се обсъждат при провеждането на диалог и консултации между ЕС и трети държави в областта на правата на човека;

21. отново изразява своята загриженост във връзки с широко разпространените и системни нарушения на правата на човека в Корейската народнодемократична република (КНДР), по-специално използването на изтезания и трудови лагери срещу политически затворници и репатрирани граждани на КНДР; призовава властите в КНДР да позволят като първа стъпка извършването на проверки от независими международни експерти във всички видове съоръжения за задържане;

22. подчертава, че не могат да бъдат оправдани каквито и да било изключения от абсолютната забрана на изтезанията и на формите на жестоко, нехуманно или унизително отнасяне или наказание, както и че държавите са длъжни да въведат мерки за предотвратяване на извършването на изтезания и малтретирането и да гарантират отчетност и достъп до ефективни средства за правна защита и обезщетения във всеки един момент, включително в контекста на съображенията, свързани с националната сигурност, и на мерките за борба срещу тероризма; изразява загриженост, че някои държави възлагат паралелни полицейски функции на полувоенни групи в опит да избегнат международните си задължения; подчертава, че забраната се отнася също и до предоставянето и използването на информация, когато тя е получена чрез изтезания или може да доведе до изтезания; напомня, че забраната на изтезанията е обвързваща норма, произтичаща от международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право, което означава, че тя е валидна както в мирно време, така и по време на война;

23. изразява загриженост във връзка с полицейското насилие в редица държави и счита, че този въпрос е от основно значение за предотвратяването на изтезанията и унизителното отношение, по-специално в случаите на репресии срещу мирни демонстрации, като има предвид, че според утвърдените на международно равнище определения тези актове на насилие съставляват най-малкото малтретиране, ако не и изтезания;

24. приветства съвместния проект на Съвета на Европа и Асоциацията за предотвратяване на изтезанията за изготвяне на практически наръчник за парламентаристите относно посещенията на центровете за задържане на имигранти;

25. призовава за приемането на практически наръчник за парламентаристите относно посещенията в центрове за задържане в рамките на редовните посещения в трети държави от делегации на Европейския парламент; счита, че наръчникът следва да съдържа конкретни съвети относно посещенията в центрове за задържане и други места, в които могат да бъдат задържани деца и жени, и следва да гарантира прилагането на принципа за ненанасяне на вреди в съответствие с наръчника на ООН за обучение в областта на мониторинга на правата на човека, и по-специално с цел да се избегнат репресии срещу задържаните лица и техните семейства след такива посещения; призовава при предприемането на такива посещения да се провеждат консултации с делегацията на ЕС в съответната държава, неправителствени организации (НПО) и организации, които развиват дейност в затвори;

26. призовава ЕСВД, работната група по правата на човека и други заинтересовани участници да извършат съвместно проучване относно подкрепата на ЕС за създаването и функционирането на национални механизми за превенция и да идентифицират най-добрите практики, както се посочва в плана за действие;

27. призовава ЕСВД, държавите членки и Комисията да улеснят създаването и функционирането на независими и ефективни национални механизми за превенция, и по-специално професионалното обучение на техния персонал;

28. призовава работната група по правата на човека, работната група по въпросите на изтезанията и ГД „Вътрешни работи“ на Комисията да разработят мерки, с които предотвратяването на изтезанията се интегрира във всички дейности в областта на свободата, сигурността и правосъдието;

Предприемане на мерки по отношение на пропуски в защитата, по-специално по отношение на изтезанията на деца

29. изразява особена загриженост във връзка с актове на изтезания и малтретиране, извършени срещу представители на уязвимите групи, и по-специално срещу деца; призовава ЕС да предприеме политически, дипломатически и финансови мерки за предотвратяване на изтезанията на деца;

30. призовава ЕС да предприеме мерки по отношение на различните форми на нарушаване на правата на човека, засягащи деца, по-специално свързаните с трафик на деца, детска порнография, използване на деца като войници, задържане на деца във военни центрове, детски труд, обвинения на деца в магьосничество, както и кибертормоз, когато те представляват изтезания, включително в сиропиталища, центрове за задържане и лагери за бежанци, и да прилага ефективни мерки за защита на децата в случаите, когато държавните органи участват по какъвто и да било начин в изтезания, засягащи деца;

31. посочва, че непридружените деца мигранти никога не трябва да бъдат връщани в държава, където рискуват да бъдат подложени на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне;

32. отбелязва, че злоупотребата с лишаване от свобода на деца, особено при превантивно задържане и задържане на деца мигранти, доведе до пренаселване на центровете за задържане и нарастване на случаите на изтезаване и малтретиране на деца; призовава държавите да гарантират, че съгласно всеобщите стандарти в областта на правата на човека лишаването от свобода на деца се използва наистина само като крайна мярка, за минималния необходим период и винаги се отчита висшият интерес на детето;

33. призовава държавите да изградят правосъдна система, която да обслужва по-добре интересите на децата, като обхваща безплатни и поверителни механизми за докладване, поставени в интерес на децата, включително и в центровете за задържане, които да дават възможност на децата не само да отстояват правата си, но и да докладват за нарушения;

34. подчертава необходимостта ЕС да предприеме действия във връзка с използването на интернет от възрастни и деца за целите на извършване на психологически изтезания на деца и тормоз чрез социалните медии; отбелязва, че въпреки съществуването на програмата на ЕС за по-безопасен интернет ЕС не предлага задоволително решение на явлението „интернет тормоз“; подчертава зачестилите в последно време случаи с деца, които посегнаха на живота си заради онлайн тормоз, както и това, че все още съществуват хоствани в държави членки уебсайтове, които са пряко или косвено замесени в подобни дейности; поради това подчертава спешната необходимост ЕС да предприеме ясни и решителни действия срещу психическото насилие и тормоз онлайн и срещу уебсайтовете, които улесняват това;

35. препоръчва усилията на политика на ЕС да се насочат към центровете за възстановяване и предоставяне на психологическа подкрепа на деца, които са били жертви на изтезания, като се прилага подход, който е съобразен с децата и отчита техните културни ценности;

36. препоръчва включването на въпроса за изтезанията на деца в планираната целенасочена кампания относно правата на детето, предвидена в плана за действие;

37. препоръчва ЕСВД и Комисията да посветят специално внимание на изтезанията и жестокото, нечовешко или унизително отнасяне към журналисти, защитници на правата на човека, студентски лидери, здравни специалисти и лица, принадлежащи към други уязвими групи, като етнически, езикови, религиозни и други малцинства, особено когато са задържани в центрове или в затвора;

38. призовава заместник-председателя/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и ръководителите на делегациите на ЕС в техния диалог с органи от трети държави да повдигат въпроса относно формите на изтезания, основани на пола, които превръщат момичетата в особено уязвима група, по-специално гениталното осакатяване на жени и ранните или принудителните бракове, както е предвидено в стратегическата рамка и Плана за действие;

39. призовава ЕСВД и работната група по правата на човека в рамките на предстоящата актуализация на насоките на ЕС относно изтезанията и на Плана за действие да обърнат специално внимание на изтезанията на деца;

40. изразява загриженост във връзка с факта, че вероятността жените да бъдат подложени на специфични изтезания и форми на нечовешко или унизително отношение (изнасилване, сексуално осакатяване, стерилизация, аборт, принудителен контрол на раждаемостта и умишлено оплождане) е особено голяма, особено по време на въоръжени конфликти, когато тези актове са използват като метод за водене на война, дори срещу малолетни и непълнолетни лица;

41. по същия начин осъжда изтезанията, насилието и тормоза, на които са подложени отделни лица заради тяхната сексуална ориентация или полова идентичност;

42. подчертава необходимостта да се подкрепи работата на неправителствените организации, които полагат усилия за предотвратяване на насилието в ситуации на конфликти и съответно на изтезанията и малтретирането на цивилното население в тези ситуации, и за целта да се повиши информираността сред въоръжените групи относно необходимостта от спазване на международните хуманитарни стандарти, особено по отношение на насилието, основано на пола;

Борба срещу изтезанията в рамките на отношенията на ЕС с трети държави

43. призовава ЕСВД, специалния представител на ЕС за правата на човека и работната група по правата на човека да осигурят, че стратегиите по отношение на правата на човека за отделните страни съдържат специфични за всяка страна цели и показатели, свързани с борбата срещу изтезанията, включително определяне на групите, които се нуждаят от специална защита, например децата, жените, разселените лица, бежанците и мигрантите, както и лицата, които са подложени на дискриминация, основана на етническа, кастова или културна принадлежност, религия или други убеждения, сексуална ориентация или полова идентичност;

44. призовава Европейския съюз и широката международна общност да спазват принципа на забрана за връщане, съгласно който търсещите убежище лица не следва да се изпращат обратно в държава, където те могат да бъдат изложени на опасност да бъдат подложени на изтезания или на нечовешко или унизително отнасяне съгласно определението в Конвенцията от 28 юли 1951 г. относно статута на бежанците;

45. подчертава, че в рамките на стратегиите по отношение на правата на човека за отделните страни следва да се определят пропуските в защитата, подходящите събеседници и основата, върху която да се работи, например рамката на ООН, сектора на сигурността или съдебната реформа, с цел да се предприемат мерки по отношение на проблемите, свързани с изтезанията, във всяка страна;

46. препоръчва стратегиите по отношение на правата на човека за отделните страни да предвиждат действия по отношение на дълбоките причини за насилието и малтретирането от страна на правителствените агенции и в личната сфера и в тях да се определят потребностите от помощ с оглед на предлагането от ЕС на техническа помощ за изграждането на капацитет, правна реформа и обучение, с цел да се помогне на третите държави да спазват международните задължения и норми, по-специално в контекста на подписването и ратифицирането на Конвенцията против изтезанията и факултативния протокол към нея и спазването на съдържащите се в тях разпоредби относно превенцията (по-специално създаването на национални механизми за превенция), борбата срещу безнаказаността и рехабилитацията на жертвите;

47. освен това препоръчва стратегиите по отношение на правата на човека за отделните страни да включват мерки за насърчаване на създаването и функционирането и по целесъобразност на укрепването на националните институции, които могат да се справят ефективно с предотвратяването на изтезанията и малтретирането, включително възможността за финансова и техническа помощ, когато това е необходимо;

48. подчертава необходимостта ЕСВД и делегациите на ЕС да предоставят конкретна информация относно наличието в третите държави на подкрепа и евентуалните правни средства за защита на жертвите на изтезания и малтретиране;

49. призовава ЕСВД и делегациите на ЕС да използват пълноценно, но по внимателно насочен и съобразен с конкретната държава начин наличните политически инструменти, описани в насоките на ЕС относно изтезанията, включително публичните изявления, постъпките на местно равнище, диалозите и консултациите в областта на правата на човека, имащи за цел да насочат вниманието към конкретни случаи, законодателната рамка, свързана с предотвратяването на изтезанията, и ратификацията и прилагането на съответните международни конвенции; призовава ЕСВД и държавите членки да възобновят практиката си от миналото, като провеждат целенасочени кампании в световен мащаб по въпроси, свързани с изтезанията;

50. призовава делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки на място да прилагат разпоредбите на насоките на ЕС относно изтезанията, а ЕСВД и работната група по правата на човека – да следят редовно тяхното изпълнение;

51. настоятелно призовава делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки по целия свят да честват Международния ден в подкрепа на жертвите на изтезания на 26 юни всяка година чрез организиране на семинари, изложби и други събития;

52. призовава ЕСВД и специалния представител на ЕС системно да повдигат въпроса за изтезанията и малтретирането в рамките на диалозите и консултациите с трети държави;

53. препоръчва въпросите, свързани с изтезанията, да бъдат водеща тема на местните и регионалните форуми и семинари на гражданското общество с възможност за тяхното последващо разглеждане като част от редовните консултации и диалози относно правата на човека;

54. призовава ЕС в рамките на диалозите относно правата на човека да насърчава прилагането на правилата на ООН относно минималните стандарти за отношението към лишените от свобода лица, с цел да осигури, че присъщото достойнство на лишените от свобода лица се зачита и че се съблюдават основните права и гаранции, както и да се погрижи обхватът за прилагането на тези правила да бъде разширен, като в него се включат всички места за лишаване от свобода, включително психиатричните болници и полицейските участъци;

55. призовава делегациите на ЕС и делегациите на Парламента да извършват посещения на затвори и други места за задържане, включително центрове за задържане на непълнолетни и малолетни лица и места, където могат да бъдат държани деца, и да следят съдебните процеси, по отношение на които има основания да се счита, че е възможно обвиняемите лица да са били подложени на изтезания или малтретиране, както и да изискват за отделните случаи да им се предоставя информация и да се провеждат независими разследвания по тях;

56. призовава делегациите на ЕС да предоставят подкрепа за членовете на гражданското общество, на които се пречи да посещават затворите и да наблюдават съдебните процеси;

57. призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да изпълнят ангажиментите си, поети в Плана за действие, за улесняване на създаването и функционирането на независими и ефективни национални механизми за превенция; призовава държавите членки да извършат бърз и прозрачен преглед и анализ на съществуващите национални механизми за превенция и националните институции за защита на правата на човека в ЕС и в третите държави и да определят най-добрите практики сред тях, като се погрижат да включат проблематиката, свързана с правата на децата, с цел укрепване на съществуващите механизми, извършване на подобрения и популяризиране на тези примери сред държавите партньори;

58. приканва делегациите на ЕС да призовават задържането да се използва само в краен случай и да се търсят алтернативни възможности, особено за лицата в уязвимо положение като жените, децата, лицата, търсещи убежище, и мигрантите;

59. изразява дълбока загриженост във връзка с получените неотдавна сведения за базирани в ЕС дружества, които доставят химикали, използвани в смъртоносни инжекции в САЩ; във връзка с това приветства разработването от редица европейски фармацевтични предприятия на договорна система за износ и контрол, чиято цел е да гарантира, че продуктът Пропофол не се използва за смъртоносни инжекции в държави, в които все още се прилага смъртното наказание, в т.ч. САЩ;

Действия на ЕС в рамките на многостранни форуми и международни организации

60. приветства непрекъснатите усилия от страна на ЕС да инициира и подкрепя редовното приемане на резолюции на Общото събрание на ООН и Съвета по правата на човека и да отдава приоритетно значение на този въпрос в рамките на ООН; предлага заместник-председателят/върховен представител и специалният представител на ЕС за правата на човека да поддържат редовен контакт със специалния докладчик на ООН относно изтезанията, с цел да обменят информация, свързана с външнополитическите отношения на ЕС с трети държави; предлага също така комисията по външни работи и подкомисията по правата на човека да канят редовно специалния докладчик на ООН относно изтезанията да информира Парламент по въпроси, свързани с изтезанията в конкретни държави;

61. изтъква, че съгласно членове 7 и 8 от Римския статут на Международния наказателен съд изтезанията, извършвани систематично или в голям мащаб, могат да представляват военно престъпление или престъпление срещу човечеството; застъпва становището, че принципът на отговорност за защита вменява на международната общност задължението да защитава населението, което е станало жертва на такива престъпления, и съответно призовава да се преразгледа процедурата за вземане на решения в Съвета за сигурност, за да се избегне блокиране, когато става въпрос за отговорността за защита;

62. призовава третите държави да оказват пълноценно сътрудничество на специалния докладчик на ООН относно изтезанията, на Комитета срещу изтезанията и на регионалните органи за борба с изтезанията, като Комитета за предотвратяване на изтезанията в Африка, Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и докладчика на Организацията на американските държави за правата на лишените от свобода лица; насърчава държавите членки и ЕСВД систематично да вземат под внимание препоръките на специалния докладчик и други органи по отношение на действията, които следва да се предприемат при контактите с трети държави, включително в рамките на процеса на всеобщ периодичен преглед;

63. настоятелно призовава ЕСВД, специалния представител на ЕС за правата на човека и държавите членки активно да насърчават ратификацията и прилагането на Конвенцията против изтезанията и факултативния протокол към нея като приоритетна цел и да активизират своите усилия за улесняване на създаването и функционирането на ефективни и независими национални механизми за превенция в трети държави;

64. призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да подкрепят създаването и функционирането на регионални механизми за превенция на изтезанията, включително Комитета за предотвратяване на изтезанията в Африка и докладчика на Организацията на американските държави за правата на лишените от свобода лица;

65. призовава ЕСВД, специалния представител на ЕС за правата на човека и Комисията да увеличат подкрепата си за третите държави, като им осигурят възможност да прилагат ефективно препоръките на съответните органи по договорите на ООН, включително Комитета срещу изтезанията и неговия подкомитет за предотвратяване на изтезанията, Комитета по правата на детето и Комитета за премахване на дискриминацията по отношение на жените;

66. призовава ЕСВД в рамките на своя капацитет да предостави техническа помощ за рехабилитация на жертвите на изтезания и техните семейства, за цел те да бъдат в състояние да изградят наново живото си;

67. подчертава колко е важно държавите членки да участват активно в прилагането на разпоредбите на Плана за действие на ЕС в областта на правата на човека и редовно да предоставят актуална информация на ЕСВД относно предприетите от тях действия в тази насока;

68. призовава ЕС да си сътрудничи по-ефективно с Комитета за предотвратяване на изтезанията и с комисаря по правата на човека към Съвета на Европа;

Европейски инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)

69. приветства съществуващите инициативи и проекти в рамките на ЕИДПЧ, от чиито средства 7% са били разпределени за проекти, свързани с борбата срещу изтезанията, и подчертава необходимостта да продължат да се разпределят средства конкретно за борбата срещу изтезанията и срещу формите на жестоко и унизително отнасяне или наказание, с акцент върху повишаването на осведомеността, превенцията, справянето с безнаказаността, както и върху социалната и психологическата рехабилитация на жертвите на изтезания, като се дава предимство на проектите с всеобхватен характер;

70. подчертава, че средствата, отпуснати за проекти в рамките на предстоящия програмен период, следва да вземат предвид приоритетите на ЕС, както е посочено в Плана за действие;

71. призовава държавите членки да предоставят преглед на програмите за двустранна помощ в областта на предотвратяването на изтезанията и в областта на рехабилитацията, с цел да се обменят най-добри практики, да се постигне ефективно споделяне на тежестта и да се създаде полезно взаимодействие и взаимно допълване с проектите на ЕИДПЧ;

Надеждност, съгласуваност и последователност на политиката на ЕС

72. припомня необходимостта Съюзът и държавите членки да дадат пример, за да докажат, че заслужават доверие; ето защо призовава Белгия, Гърция, Ирландия, Латвия, Словакия и Финландия да ратифицират факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията като приоритетна цел и да изготвят независими, разполагащи с достатъчни ресурси и ефективни национални механизми за превенция; отбелязва значението на индивидуалните съобщения като инструмент за предотвратяване на изтезанията и малтретирането и настоятелно призовава държавите членки да приемат отделните юрисдикции в съответствие с член 21 от Конвенцията против изтезанията; призовава страните по Конвенцията на ООН за правата на детето да подпишат и ратифицират третия протокол към нея; също така призовава държавите членки, общо 21, на които все още предстои да ратифицират Международната конвенция за защита на всички лица срещу насилствено изчезване, своевременно да пристъпят към ратификацията;

73. призовава държавите членки, които не са направили декларация, в която признават компетентността на Комитета срещу изтезанията съгласно член 22, приоритетно да направят това;

74. призовава всички държави членки, които разполагат с национални механизми за превенция, да поддържат конструктивен диалог с оглед на прилагането на препоръките на националните механизми за превенция, заедно с препоръките на Комитета против изтезанията, Конвенцията против изтезанията и нейния подкомитет за предотвратяване на изтезанията по последователен и допълващ се начин;

75. настоятелно призовава Европейския съюз да укрепи своя ангажимент по отношение на универсалните ценности в областта на правата на човека и съответно го призовава да използва своята политиката за съседство и принципа „повече за повече“, с цел да насърчи съседните държави да предприемат реформи за активизиране на действията срещу изтезанията;

76. изразява съжаление във връзка с твърде ограничената подкрепа, предоставена от държавите членки, за доброволния фонд на ООН за жертвите на изтезания и специалния фонд по факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията; призовава държавите членки и Комисията да подкрепят работата на тези фондове чрез съществени и редовни доброволни вноски в съответствие с поетите от тях ангажименти в рамките на Плана за действие;

77. заявява, че ЕС трябва да заеме по-решителна позиция, и призовава институциите на ЕС и държавите членки да засилят своя ангажимент и политическа воля с оглед на постигането на мораториум върху смъртното наказание в целия свят;

78. призовава Комисията да изготви план за действие, с цел да се създаде механизъм за изготвяне на списък и налагане на целеви санкции (забрани за пътувания, замразяване на имущество) срещу длъжностни лица от трети държави (включително полицаи, прокурори и съдии), участващи в тежки нарушения на правата на човека, като изтезания и жестоко, нехуманно или унизително отнасяне; подчертава, че критериите за включване в списъка следва да се основават на добре документирани, взаимно допълващи се и независими източници и убедителни доказателства, които предоставят възможност за въвеждане на механизми за правна защита на съответните лица;

79. припомня задължението на всички държави, включително на държавите — членки на ЕС, да се придържат стриктно към принципа на забрана за връщане, по силата на който държавите не трябва да депортират или екстрадират лица в юрисдикция, където те са изложени на риск от преследване; счита, че практиката, свързана с търсенето на дипломатически уверения от приемащата държава, не освобождава изпращащата държава от нейните задължения и осъжда практиките, които имат за цел да заобикалят абсолютната забрана на изтезанията и забраната за връщане;

80. отбелязва ключовата роля на ЕС на световната сцена, що се отнася до борбата срещу изтезанията, в тясно сътрудничество с ООН; подчертава, че укрепването на принципа на нулева толерантност към изтезанията продължава да бъде в основата на политиката и стратегиите на ЕС за насърчаване на правата на човека и основните свободи както извън ЕС, така и на неговата територия; изразява съжаление във връзка с факта, че не всички държави членки спазват изцяло Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета и че някои дружества със седалище в развити държави е възможно да са продавали нелегално на трети държави полицейски устройства и устройства за сигурност, които могат да бъдат използвани за изтезания;

81. призовава Съвета и Комисията да завършат текущия преглед на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета, включително на приложенията към него, с оглед на по-ефективното му прилагане в съответствие с препоръките на Парламента, отправени в неговата резолюция от 17 юни 2010 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета; призовава държавите членки да спазват изцяло разпоредбите на този регламент, по-специално задължението на всички държави членки съгласно член 13 от него да изготвят и оповестяват годишни доклади за дейността, и да обменят информация с Комисията относно решенията, свързани с издаването на разрешения;

Съображения, свързани с борбата срещу изтезанията и политиката в областта на развитието

82. припомня необходимостта да се създаде интегрирана и цялостна стратегия за борба срещу изтезанията чрез разглеждане на първопричините за тях; счита, че тя следва да включва обща прозрачност на институциите и по-силна политическа воля на държавно равнище за борба с малтретирането; подчертава спешната необходимост от преодоляване на бедността, неравенството, дискриминацията и насилието чрез използване на национални механизми за предотвратяване и укрепване на местните органи и НПО; подчертава необходимостта от допълнително развитие на механизмите на ЕС за сътрудничество за развитие и прилагане на правата на човека, с цел да се предприемат действия по отношение на първопричините за насилието;

83. подчертава, че достъпът до правосъдие, борбата с безнаказаността, безпристрастните разследвания, овластяването на гражданското общество и насърчаването на образователните дейности против малтретирането са решаващи фактори в рамките на борбата с изтезанията;

84. подчертава, че употребата на понятието „изтезание“ и съответно абсолютната забрана, преследването по съдебен път и наказването на тази практика не следва да се изключват като възможност, когато такива действия са причинени от незаконни въоръжени сили или племенни, религиозни или бунтовнически групи;

85. припомня значението и спецификата на диалога относно правата на човека като съставна част от политическия диалог съгласно член 8 от Споразумението за партньорство от Котону; също така припомня, че всеки диалог с трети държави относно правата на човека следва да включва надежден компонент против изтезанията;

86. настоятелно призовава Съвета и Комисията да насърчават държавите партньори да приемат ориентиран към жертвите подход в рамките на борбата срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, като обръщат специално внимание на потребностите на жертвите в рамките на политиката за сътрудничество за развитие; подчертава, че въвеждането на условия за помощта е ефективен начин за преодоляване на проблема, но че по-добри резултати могат да се постигнат чрез диалози и преговори на високо равнище, ангажиране на гражданското общество, укрепване на националния капацитет и акцентиране върху стимулите;

Съображения, свързани с борбата срещу изтезанията и правата на жените

87. настоятелно призовава ЕС да осигури чрез обвързване на помощта с условия, че третите държави защитават всички хора от изтезания, особено жените и момичетата; призовава Комисията да преразгледа своята политика за предоставяне на помощ по отношение на държавите, в които се извършват изтезания, и да пренасочи помощта с цел оказване на помощ на жертвите;

88. посреща със задоволство мерките, предвидени от Комисията в нейното съобщение, озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“ (COM(2013)0833), и отново изтъква необходимостта от съгласуване на вътрешните и външните политики на Съюза по отношение на този проблем; освен това отново подчертава, че все още е необходимо ЕС да полага усилия съвместно с трети държави с оглед на премахване на практиката, свързана с гениталното осакатяване на жени; насърчава държавите членки, които все още не са инкриминирали в своето национално законодателство гениталното осакатяване на жени, да направят това и да гарантират, че съответното законодателство се прилага;

89. изразява своята загриженост във връзка със случаите на екзекуция на жени с психически проблеми или със затруднения в ученето;

90. осъжда всички форми на насилие срещу жени, по-специално убийствата за защита на честта, насилието, продиктувано от културни или религиозни убеждения, принудителните бракове, браковете с деца, убийствата, основани на пола, и убийствата, свързани със зестри; заявява, че ЕС трябва да ги разглежда като форми на изтезание; призовава всички заинтересовани страни да полагат активни усилия за предотвратяване на практиките, свързани с изтезания, чрез образователни мерки и мерки за повишаване на информираността;

91. осъжда всички форми на изтезания на жени, свързани с обвинения в магьосничество, които се срещат в различни страни по света;

92. посреща със задоволство прогресивния и иновативен подход на Римския статут, който разглежда сексуалното насилие и основаното на пола насилие, включително изнасилванията, сексуалното робство, насилствената проституция, принудителната бременност, принудителната стерилизация и други форми на сексуално насилие със съпоставима тежест, като форми на изтезания и съответно като военни престъпления и престъпления срещу човечеството; също така приветства въвеждането на програми за рехабилитация на жени, жертви на изтезания, по-специално в постконфликтни ситуации, от страна на Фонда на Международния наказателен съд за подкрепа на жертвите;

93. призовава ЕС да насърчава държавите, които все още не са ратифицирали и приложили Конвенцията на ООН против изтезанията и Римския статут, да направят това и да включат съответните разпоредби относно основаното на пола насилие в националното си законодателство;

94. настоятелно призовава държавите да осъдят категорично изтезанията и насилието срещу жени и деца, извършени в рамките на въоръжени конфликти и постконфликтни ситуации; отчита, че сексуалното и основаното на пола насилие засяга жертвите и оцелелите лица, роднините, общностите и обществата, и призовава за ефективни мерки за търсене на отговорност и обезщетяване, както и за ефективни правни средства за защита;

95. счита, че е от решаващо значение националните прокурори и съдии да имат капацитета и експертния опит за надлежно преследване по съдебен ред на физически лица за престъпления, основани на пола;

96. счита, че неразделянето в затворите на транссексуалните жени от мъжете представлява жестока, нечовешка, унизителна и неприемлива практика;

97. призовава ЕС в рамките на диалозите относно правата на човека да насърчава прилагането на правилата на ООН за отношението към лишените от свобода жени и мерките, които не са свързани с лишаване от свобода, по отношение на жените нарушители (Правилата от Банкок), с цел да се укрепят международните стандарти за отношението към лишените от свобода жени, обхващащи аспекти като тяхното здраве, съобразяването със спецификата на техния пол и грижите за децата;

98. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата на държавите членки, върховния комисар на ООН за правата на човека и специалния докладчик на ООН относно изтезанията.

  • [1]  http://www.ohchr.org/EN/ProfessionalInterest/Pages/DeclarationTorture.aspx
  • [2]  http://www.ohchr.org/EN/Issues/Torture/SRTorture/Pages/SRTortureIndex.aspx
  • [3]  (A/RES/67/176).
  • [4]  (A/RES/67/167).
  • [5]  http://www.ohchr.org/EN/ProfessionalInterest/Pages/StatusOfRefugees.aspx
  • [6]  http://www.cpt.coe.int/en/annual/rep-23.pdf
  • [7]  http://www.ohchr.org/EN/ProfessionalInterest/Pages/OPSCCRC.aspx
  • [8]  http://www.ohchr.org/EN/ProfessionalInterest/Pages/OPACCRC.aspx
  • [9]  http://www.icrc.org/eng/war-and-law/treaties-customary-law/geneva-conventions/
  • [10]  http://www.cidh.oas.org/Basicos/English/Basic9.Torture.htm
  • [11]  Публикуван от Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека, Женева, http://www.ohchr.org/Documents/Publications/training8Rev1en.pdf.
  • [12]  Документ 11855/2012 на Съвета.
  • [13]  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/8590.bg08.pdf.
  • [14]  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/10015.bg08.pdf.
  • [15]  http://eeas.europa.eu/human_rights/docs/guidelines_en.pdf
  • [16]  http://register.consilium.europa.eu/pdf/bg/13/st09/st09431.bg13.pdf
  • [17]  Приети текстове, P7_TA(2012)0503.
  • [18]  Приети текстове, P7_TA(2012)0504.
  • [19]  Приети текстове, P7_TA(2013)0418.
  • [20]  http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/etudes/join/2007/348584/EXPO-DROI_ET(2007)348584_EN.pdf
  • [21]  ОВ L 200, 30.7.2005 г., стр. 1.
  • [22]  ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 107.
  • [23]  Приети текстове, P7_TA(2013)0278.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (22.1.2014)

на вниманието на комисията по външни работи

относно премахването на изтезанията в световен мащаб
(2013/2169(INI))

Докладчик по становище: Рикардо Кортес Ластра

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава факта, че забраната на изтезанията е категорична според международното и хуманитарното право, както и според Конвенцията на ООН против изтезанията (CAT); подчертава, че изтезанията представляват едно от най-крайните нарушения на правата на човека и основните свободи, причиняват жестоки щети на милиони хора и техните семейства и в никакъв случай не могат да бъдат оправдани;

2.  припомня необходимостта да бъде създадена интегрирана и цялостна стратегия за борба с изтезанията чрез разглеждане на първопричините за тях; счита, че тя следва да включва обща институционална прозрачност и по-силна политическа воля на държавно равнище за борба с малтретирането; подчертава спешната необходимост от справяне с бедността, неравнопоставеността, дискриминацията и насилието чрез използване на национални механизми за предотвратяване и укрепване на местните органи и НПО; подчертава необходимостта от по-нататъшно развитие на механизмите на ЕС за сътрудничество за развитие и прилагане на правата на човека, за да бъдат разглеждани първопричините за насилието;

3.  със загриженост отбелязва,че исканията за основни икономически, социални и културни права често се сблъскват с жестоки репресии, в резултат на които се стига до многобройни жертви на изтезания сред най-бедните представители на обществото; също отбелязва, че насилията върху жени и деца са повлияни значително от тяхната социална и икономическа маргинализация, включително и в държави в процес на развитие; поради това призовава за нови превантивни стратегии за разглеждане на връзката между икономическите, социалните и културните права и насилието;

4.  подчертава факта, че достъпът до правосъдие, борбата с безнаказаността, безпристрастните разследвания, овластяването на гражданското общество и насърчаването на образованието против малтретирането са решаващи в борбата с изтезанията;

5.  подчертава колко е важно делегациите на Парламента да извършват посещения на затвори и други места за задържане, за които има основания да се счита, че е възможно обвиняемите лица да са били подложени на изтезания или малтретиране, и призовава за предоставяне на информация по отделните случаи и за извършване на независими разследвания по тях;

6.  отбелязва ключовата позиция на ЕС в световен мащаб в борбата с изтезанията, в тясно сътрудничество с ООН; подчертава факта, че засилването на принципа на нулева толерантност към изтезанията остава централен елемент на политиката на ЕС и на стратегиите за насърчаване на правата на човека и основните свободи както извън, така и в ЕС; изразява съжаление, че не всички държави членки спазват изцяло Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета и че някои дружества със седалище в развити държави може да са продавали нелегално на трети държави полицейски устройства и устройства за сигурност, които могат да бъдат използвани за изтезания;

7.  призовава Комисията и ЕСВД да отдават нужното внимание на докладите на правителствени агенции в трети държави относно изтезанията, да поставят систематично въпроса за изтезанията и малтретирането във всички диалози с тези държави и да се стремят към прозрачни разследвания на подобни случаи; подчертава факта, че спазването на правата на човека е основен акцент в усилията на ЕС за сътрудничество за развитие;

8.  отбелязва, че според Конвенцията на ООН против изтезанията (CAT) понятието „изтезание“ означава „всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице“, за целите, изложени в Конвенцията на ООН против изтезанията, „когато такава болка или страдание се причинява от длъжностно лице или друго официално действащо лице или по негово подстрекателство, или с негово явно или мълчаливо съгласие“; подчертава обаче, че употребата на понятието „изтезание“ и оттук абсолютната забрана, преследване и наказание на тази практика следва да не бъдат изключени, когато такива действия са причинени от незаконни въоръжени сили, племенни, религиозни или бунтовнически групи;

9.  отбелязва, че жените и децата, най-вече момичета, са най-уязвимите хора, подлагани на изтезания и малтретиране; поради това подчертава, че е важно изтезанията да се възприемат според пола и че е нужно да се обърне специално внимание на проблеми като изнасилване по време на арест, насилие върху бременни жени и отказване на репродуктивни права;

10. припомня значението и спецификата на диалога относно правата на човека като съставна част от политическия диалог съгласно член 8 на Споразумение от Котону; също припомня, че всеки диалог с трети държави относно правата на човека следва да съдържа стабилен компонент против изтезанията;

11. призовава Комисията и ЕСВД да подкрепят всички регионални механизми за предотвратяване на изтезанията, включително Комитета по предотвратяване на изтезанията в Африка, а също така подкрепя ролята на специалния докладчик на Африканския съюз по въпросите на затворите и условията на задържане и на докладчика по въпросите на лицата, лишени от свобода в Северна, Централна и Южна Америка;

12. призовава Комисията и ЕСВД, в политическия диалог с трети държави, в т.ч. държави от АКТБ, да ги насърчават да ратифицират Факултативния протокол против изтезанията и да установят национални механизми за предотвратяване;

13. призовава Съвета, ЕСВД и Комисията да предприемат по-ефективни мерки за осигуряване на участието на Европейския парламент и гражданското общество, най-малкото в процеса на оценяване на насоките на ЕС относно изтезанията;

14. настоятелно призовава Съвета и Комисията да насърчават държавите партньори да приемат ориентиран към жертвите подход в борбата срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, като в политиката за сътрудничество за развитие обръщат особено внимание на потребностите на жертвите; подчертава, че въвеждането на условия за помощта не е ефективен начин за разглеждане на проблема, и че по-добри резултати могат да се постигнат с диалози и преговори на високо равнище, ангажиране на гражданското общество, укрепване на националните способности и акцентиране върху стимулите.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.1.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Thijs Berman, Michael Cashman, Ricardo Cortés Lastra, Véronique De Keyser, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Mikael Gustafsson, Filip Kaczmarek, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Norbert Neuser, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Jean Roatta, Birgit Schnieber-Jastram, Michèle Striffler, Alf Svensson, Keith Taylor, Ivo Vajgl, Iva Zanicchi

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Philippe Boulland, Emer Costello, Enrique Guerrero Salom, Cristian Dan Preda

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (24.1.2014)

на вниманието на комисията по външни работи

относно премахването на изтезанията в световен мащаб
(2013/2169(INI))

Докладчик по становище: Марина Янакудакис

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–   като взе предвид Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, както и Програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието и Програмата за действие от Пекин и заключителните документи от конференциите за техния преглед;

A. като има предвид, че групите, които са особено уязвими по отношение на изтезанията, са жените, децата, задържаните лица, затворниците, бежанците, лицата, търсещи убежище, вътрешно разселените лица, мигрантите, както и лицата, които са подложени на дискриминация, основана на етническа принадлежност, религиозни или други убеждения, сексуална ориентация или полова идентичност;

Б.  като има предвид, че при жените има по-голяма вероятност да бъдат подложени на сексуални и основани на пола изтезания както по време на война, така и в мирно време;

В.  като има предвид, че се наблюдава непропорционално висок дял на жените и момичетата, които са подложени на насилие, по-специално от сексуално естество, както в мирно време, така и по време на въоръжени конфликти;

Г.  като има предвид, че изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание са сред най-ужасяващите нарушения на правата на човека, неприкосновеността на личността и човешкото достойнство в света в днешно време;

Д. като има предвид, че държавите често пренебрегват или отричат насилието, основано на пола, като по този начин отказват да предоставят необходимата помощ и защита на жертвите или да осъдят извършителите, поради което за много прояви на насилие от този вид не се подава сигнал;

Е.  като има предвид, че гениталното осакатяване на жени представлява нарушение на Конвенцията на ООН против изтезанията;

Ж. като има предвид, че Комисията на ООН за положението на жените призова за забрана на убиването с камъни, като го определи като вид изтезание;

З.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН за извънсъдебните и произволните екзекуции и екзекуциите по бърза процедура заяви, че лесбийките и хомосексуалните, бисексуалните и транссексуалните лица са в по-уязвимо положение по отношение на насилието и нарушенията на правата на човека;

И. като има предвид, че в актуализираните през 2012 г. насоки на ЕС относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание жените се определят като една от групите, които се нуждаят от специална защита; припомня значението на признаването на свързаните с пола форми на изтезания и унизително отношение;

Й. като има предвид, че изтезанията имат трайни физически и психически последствия за здравето на жертвите;

1.  настоятелно призовава ЕС да осигури, чрез обвързване на помощта с условия, че третите държави защитават всички хора от изтезания, особено жените и момичетата; призовава Комисията да преразгледа своята политика за предоставяне на помощи по отношение на държави, в които се извършват изтезания, и да пренасочи помощта с цел оказване на помощ на жертвите;

2.  посреща със задоволство мерките, предвидени от Комисията в нейното съобщение, озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“ (COM(2013)0833), и отново изтъква необходимостта от съгласуване на вътрешните и външните политики на Съюза по отношение на това явление; при все това отново подчертава, че все още е необходимо ЕС да сътрудничи с трети държави, с цел да се премахне практиката, свързана с гениталното осакатяване на жени; насърчава държавите членки, които все още не са криминализирали в своето национално законодателство гениталното осакатяване на жени, да направят това и да гарантират, че съответното законодателство се прилага;

3.  подкрепя незабавното въвеждане на забрана върху убиването с камъни; подчертава, че то представлява брутална форма на екзекуция;

4.  изразява своята загриженост във връзка със случаите на екзекуция на жени с психически проблеми или със затруднения в ученето;

5.  изразява своята загриженост във връзка с условията, в които са държани жени и деца в очакване на изпълнението на смъртната им присъда;

6.  осъжда всички форми на насилие срещу жени, по-специално убийствата за защита на честта, насилието, продиктувано от културни или религиозни убеждения, принудителните бракове, браковете с деца, убийствата, основани на пола, и убийствата, свързани със зестри; заявява, че ЕС трябва да ги разглежда като форми на изтезание; призовава всички заинтересовани страни да полагат активни усилия за предотвратяване на практиките, свързани с изтезания, чрез образователни мерки и мерки за повишаване на информираността;

7.  осъжда всички форми на изтезания на жени, свързани с обвинения в магьосничество, които се срещат в различни страни по света;

8.  призовава органите на властта в съответните страни по света да обявят извън закона принудителните бракове, особено когато става дума за деца;

9.  отчита, че изтезанията са явление, което търпи промени, и че настоящите определения на ООН и ЕС губят своята актуалност; счита, че поради това е от първостепенно значение да се води борба срещу нововъзникващите форми на изтезания, които се извършват срещу уязвими групи, по-специално деца;

10. признава необходимостта от борба с новите и нововъзникващите форми на изтезания, които се извършват чрез използване на информационни технологии, например използване на интернет и на социалните медии с цел психологически изтезания и тормоз на жени и деца;

11. посреща със задоволство прогресивния и иновативен подход на Римския статут, който разглежда сексуалното насилие и основаното на пола насилие, включително изнасилванията, сексуалното робство, насилствената проституция, принудителната бременност, принудителната стерилизация или други форми на сексуално насилие с подобна тежест, като форми на изтезания и съответно като военни престъпления и престъпления срещу човечеството; също така приветства въвеждането на програми за рехабилитация на жени, жертви на изтезания, по-специално в постконфликтни ситуации, от страна на Фонда на Международния наказателен съд за подкрепа на жертвите;

12. призовава ЕС да продължи да подкрепя, по-специално чрез Европейския инструмент за демокрация и човешки права, програмите за подкрепа и рехабилитация на жените, жертви на изтезания, особено на жените, които са били жертва на сексуално насилие в постконфликтни ситуации;

13. настоятелно призовава държавите да осъдят категорично изтезанията и насилието срещу жени и деца, извършени в рамките на въоръжени конфликти и постконфликтни ситуации; отчита, че сексуалното и основаното на пола насилие засяга жертвите и оцелелите лица, роднините, общностите и обществата, и призовава за ефективни мерки за търсене на отговорност и обезщетяване, както и за ефективни правни средства за защита;

14. подчертава, че правото на образование е едно от правата на човека и че премахването на неграмотността, осигуряването на равен достъп до качествено образование, включително сексуално образование, както и преодоляването на разликата между половете на всички равнища на образование овластява жените и момичетата и по този начин допринася за премахването на всички форми на дискриминация и насилие срещу жените и момичетата;

15. призовава ЕС в рамките на диалога с трети държави относно правата на човека:

а) да разглежда случаите на системно изнасилване по време на въоръжени конфликти като военни престъпления и да прилага съответни наказания;

б) да разглежда случаите на системни или широко разпространени изтезания, основани на пола, като престъпления срещу човечеството и да прилага съответни наказания;

в) да разглежда основаните на пола изтезания като престъпления и да предотвратява ситуациите, в които жертвите наново се оказват в ролята на жертва;

г) да обръща внимание на специфичните потребности на най-уязвимите жертви, по-специално на жените и момичетата;

д) да гарантира, че жертвите имат достъп до правосъдие; както и

е) да насърчава предотвратяването, разследването и съдебното преследване на насилието, основано на пола,

както и да насърчава ратифицирането и прилагането на Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и да гарантира, че въпросът за премахване на безнаказаността на извършителите на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне представлява ключова част от мирните преговори и че ролята на жените в тези мирни процеси се поощрява;

16. призовава ЕС да насърчава държавите, които все още не са ратифицирали и приложили Конвенцията на ООН против изтезанията и Римския статут, да направят това и да включат съответните разпоредби относно основаното на пола насилие в националното си законодателство;

17. счита, че е от решаващо значение националните прокурори и съдии да разполагат с необходимия капацитет и експертен опит, за да преследват надлежно по съдебен ред физически лица във връзка с престъпления, основани на пола;

18. изразява загриженост във връзка с нарушенията на правата на човека срещу предполагаеми или действителни лесбийки и хомосексуални, бисексуални и транссексуални лица;

19. счита, че неразделянето в затворите на транссексуалните жени от мъжете представлява жестока, нечовешка, унизителна и неприемлива практика;

20. подчертава необходимостта да се вземат предвид свързаните с пола потребности на лишените от свобода жени във всички центрове за задържане или лишаване от свобода при прилагането на съответните национални и международни стандарти;

21. призовава ЕС в рамките на диалозите относно правата на човека да насърчава прилагането на правилата на ООН относно минималните стандарти за отношението към лишените от свобода лица, с цел да осигури, че присъщото достойнство на лишените от свобода лица се зачита и че се съблюдават основните права и гаранции, както и да се погрижи обхватът за прилагането на тези правила да бъде разширен, като в него се включат всички места за лишаване от свобода, включително психиатричните болници и полицейските участъци;

22. призовава ЕС в рамките на диалозите относно правата на човека да насърчава прилагането на правилата на ООН за отношението към лишените от свобода жени и мерките, които не са свързани с лишаване от свобода, по отношение на жените нарушители (Правилата от Банкок), с цел да се укрепят международните стандарти за отношението към лишените от свобода жени, обхващащи тяхното здраве, съобразяването със спецификата на пола и грижите за деца.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.1.2014 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Edit Bauer, Marije Cornelissen, Zita Gurmai, Mikael Gustafsson, Mary Honeyball, Constance Le Grip, Krisztina Morvai, Siiri Oviir, Antonyia Parvanova, Joanna Katarzyna Skrzydlewska, Marc Tarabella, Marina Yannakoudakis, Inês Cristina Zuber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Izaskun Bilbao Barandica, Anne Delvaux, Nicole Kiil-Nielsen, Christa Klaß, Angelika Werthmann

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

6.2.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

57

1

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Sir Robert Atkins, Bastiaan Belder, Hiltrud Breyer, Elmar Brok, Jerzy Buzek, Tarja Cronberg, Arnaud Danjean, Mário David, Mark Demesmaeker, Michael Gahler, Marietta Giannakou, Ana Gomes, Andrzej Grzyb, Richard Howitt, Anna Ibrisagic, Liisa Jaakonsaari, Anneli Jäätteenmäki, Jelko Kacin, Tunne Kelam, Nicole Kiil-Nielsen, Maria Eleni Koppa, Андрей Ковачев, Paweł Robert Kowal, Eduard Kukan, Vytautas Landsbergis, Ryszard Antoni Legutko, Krzysztof Lisek, Ulrike Lunacek, Маруся Любчева, Willy Meyer, María Muñiz De Urquiza, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Norica Nicolai, Raimon Obiols, Ria Oomen-Ruijten, Justas Vincas Paleckis, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Tonino Picula, Bernd Posselt, Hans-Gert Pöttering, Cristian Dan Preda, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Nikolaos Salavrakos, György Schöpflin, Werner Schulz, Sophocles Sophocleous, Geoffrey Van Orden, Nikola Vuljanić, Boris Zala

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Charalampos Angourakis, Reinhard Bütikofer, Véronique De Keyser, Kinga Gál, Elisabeth Jeggle, Antonio López-Istúriz White, Alejo Vidal-Quadras

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

María Auxiliadora Correa Zamora, Leonidas Donskis, Verónica Lope Fontagné, Eva Ortiz Vilella, Marie-Christine Vergiat, Pablo Zalba Bidegain