ДОКЛАД относно противоракетния щит за Европа: политически и стратегически последици

14.2.2014 - (2013/2170(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Сампо Терхо

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно противоракетния щит за Европа: политически и стратегически последици

(2013/2170(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–   като взе предвид член 24 и член 42, параграф 2 от ДЕС, членове 122 и 196 от ДФЕС и Декларация 37 относно член 222 от ДФЕС,

–   като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., както и доклада относно нейното прилагане, одобрена от Европейския съвет на 11 – 12 декември 2008 г.,

–   като взе предвид стратегията за вътрешна сигурност за Европейския съюз, подкрепена от Европейския съвет на 25 – 26 март 2010 г.,

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19 декември 2013 г. относно общата политика за сигурност и отбрана,

–   като взе предвид Стратегическата концепция за отбрана и сигурност на членовете на Организацията на Северноатлантическия договор, приета на срещата на високо равнище на НАТО, проведена в Лисабон на 19 – 20 ноември 2010 г.,

–   като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище в Чикаго, издадена от държавните глави и правителствените ръководители, участващи в заседанието на Северноатлантическия съвет, проведено в Чикаго на 20 май 2012 г.,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по външни работи (А7-0109/2014),

A. като има предвид, че въпросът за противоракетна отбрана срещу балистични ракети беше повдиган и в миналото, но стана още по-актуален през последните години с оглед на увеличаването на броя на заплахите, произтичащи от разпространението на ядрено оръжие и на други оръжия за масово унищожение, както и на разпространението на балистични ракети, на които Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и неговите европейски съюзници трябва да могат да реагират ефективно;

Б.  като има предвид, че отбраната срещу нападения с балистични ракети или други видове ракети може да представлява положително развитие в европейската сигурност в контекста на бързата международна динамика на сигурността, като няколко държавни и недържавни субекти разработват ракетни технологии и различен капацитет за отбрана срещу химични, биологични, радиологични и ядрени оръжия с потенциал да достигнат до европейска територия;

В.  като има предвид, че НАТО разработва капацитет за противоракетна отбрана срещу балистични ракети с цел изпълнение на своята основна задача, свързана с колективната отбрана, като се стреми да осигури пълно покритие и защита за всички европейски народи, територии и сили в рамките на НАТО срещу увеличаващите се заплахи, породени от разпространението на балистични ракети;

Г.  като има предвид, че основният принос на Съединените щати към противоракетната отбрана срещу балистични ракети е потвърждаването на ангажимента им към НАТО и сигурността на Европа и европейските съюзници, и подчертава значението на трансатлантическите връзки, като в Румъния вече е въведено оборудване, а още повече се очаква да бъде поставено в Полша в близко бъдеще;

Д. като има предвид, че общата политика за сигурност и отбрана ще се развива в условия на пълно взаимно допълване с НАТО съгласно договорената рамка за стратегическото партньорство между ЕС и НАТО, както беше потвърдено от Европейския съвет на 19 декември 2013 г.;

1.  твърди, че с разработването и прилагането на технологии за противоракетната отбрана срещу балистични ракети нова динамика се внася в европейската сигурност, което води до необходимост от това държавите членки да вземат предвид последиците от противоракетната отбрана срещу балистични ракети за своята сигурност;

2.  припомня, че мерките на НАТО за противоракетната отбрана срещу балистични ракети са разработени и изработени с цел да защитават нейните държави членки от евентуални нападения с балистични ракети; призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията да се стреми към стратегическо партньорство с НАТО, като вземе предвид въпросът за противоракетната отбрана срещу балистични ракети, което следва да доведе до осигуряване на пълно покритие и защита за всички държави – членки на ЕС, като по този начин се избягва ситуацията, в която би имало известни различия в предоставената им сигурност;

3.  приветства постигането на междинен капацитет на НАТО за противоракетна отбрана срещу балистични ракети, който ще осигури максимално покритие в рамките на наличните средства за защита на населението, териториите и силите в южноевропейските държави – членки на НАТО, срещу нападения с балистични ракети; приветства също така целта да се предостави пълно покритие и защита на европейските държави – членки на НАТО, до края на десетилетието;

4.  подчертава, че инициативите на ЕС, като например обединяване и споделяне, могат да бъдат полезни за укрепване на сътрудничеството между държавите членки в областта на противоракетната отбрана срещу балистични ракети, както и в провеждането на съвместни научно-технически изследвания; в дългосрочен план това сътрудничество може да допринесе и за по-нататъшното укрепване на европейската отбранителна промишленост;

5.  призовава Европейската служба за външна дейност, Комисията, Европейската агенция по отбрана и Съвета да включат въпросите за противоракетната отбрана срещу балистични ракети в бъдещите стратегии за сигурност, проучвания и бели книги;

6.  подчертава, че поради финансовата криза и бюджетните съкращения не се използват достатъчно ресурси, за да се поддържа достатъчно отбранителен капацитет, което води до намаляване на военните способности и индустриалния капацитет на ЕС;

7.  подчертава, че планът на НАТО за противоракетната отбрана срещу балистични ракети по никакъв начин не е насочен към Русия и че НАТО е готова да си сътрудничи с Русия въз основа на приемането на сътрудничество между две независими системи за противоракетна отбрана – противоракетната отбрана срещу балистични ракети на НАТО и тази на Русия; подчертава, че въпреки че ефективното сътрудничество с Русия може да донесе осезаеми ползи, то трябва да се развива въз основа на принципа на пълната реципрочност и прозрачност, тъй като от ключово значение за успешното развитие на това сътрудничество е укрепването на взаимното доверие; отбелязва във връзка с това, че преместването на руските ракети към границата с НАТО и ЕС е неразбираемо и контрапродуктивно;

8.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на парламентите на държавите членки, на Парламентарната асамблея на НАТО и на генералния секретар на НАТО.

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

относно противоракетния щит за Европа: политически и стратегически последици (2013/2170(INI))

Комисия по външни работи, докладчик: Сампо Терхо

Доклад на малцинството, внесен от члена на ЕП Таря Кронберг от групата Verts/ALE

Докладът приветства проекта на НАТО за противоракетна отбрана срещу балистични ракети и призовава ЕС да даде своя принос. Той също така възнамерява да насърчава идеята за свързване на противоракетната отбрана срещу балистични ракети на НАТО с общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС.

Групата Verts/ALE отхвърля доклад, тъй като с него се цели:

–   да се подкрепи идеята за поставяне на край на неделимостта на европейската сигурност чрез създаването на различни зони на защита срещу входящи ракети;

–   да се пренебрегне фактът, че създаването на противоракетната отбрана на НАТО срещу балистични ракети дава началото на нова надпревара във въоръжаването на регионално, международно равнище и също така в космическото пространство и вследствие на това създава регионална и глобална нестабилност и несигурност;

–   да се легитимират големи финансови и политически инвестиции ­– в условията на финансова и икономическа криза – за система, чиято техническа надеждност не е доказана;

–   да подкрепи проекта на НАТО за противоракетна отбрана срещу балистични ракети, за който могат да се разходват повече от 20 млрд. евро и по този начин да се разходват финансовите средства, които биха могли да бъдат по-добре инвестирани в разоръжаването, неразпространението на ОМУ и средствата за тяхната доставка, дипломацията и други невоенни подходи, насочени към подобряване на сигурността на Европа, като например създаването на зона на Близкия изток, свободна от оръжия за масово унищожение;

–   да наруши текущия процес за обединяване и споделяне и да отклони критични ресурси на ОПСО от задачите, определени в член 42 от Договора за Европейския съюз към противоракетната отбрана срещу балистични ракети;

–   насърчаване на противоречива политика по отношение на Русия, като се предлага общо сътрудничество, но се отрича руската интеграция в противоракетната отбрана срещу балистични ракети, а след това се посочва заплахата от (руски) ракети с малък обсег. Този подход би могъл да доведе до проблеми по отношение на бъдещи преговори относно ядреното разоръжаване между САЩ и Русия.

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

относно проектодоклада относно противоракетния щит за Европа: политически и стратегически последици (2013/2170(INI))

Комисия по външни работи, докладчик: Сампо Терхо

Доклад на малцинството, внесен от члена на ЕП Сабине Льозинг от групата GUE/NGL

В изключително противоречивия доклад от една страна се казва, че противоракетният щит е „изключително скъп проект“, а от друга страна се застъпва в полза на противоракетния щит, като се твърди, че са налице „легитимни основания за противоракетен щит“, макар че той „би могъл да даде погрешно чувство на сигурност“. В доклада се подчертава опасността от ядрено нападение („но наред с много други“).

Възразяваме срещу този доклад, тъй като той обрисува заблуждаваща и противоречива картина на текущото състояние и конфликт между противоракетния щит/щита на отбрана/подобна програма, като предупреждава, че намаляването на отбраната води до липса на промишлен и военен капацитет и избира скъпата, неефективна и офанзивна военна система на НАТО.

Настояваме всички планове за създаването на противоракетен щит да бъдат изоставени, тъй като подобна система:

–   подклажда потенциално нова надпревара във въоръжаването и милитаризира отношенията с Русия и други страни и по-скоро застрашава държавите в ЕС;

–   неправилно разпределя огромни суми пари, които са спешно необходими за социалните разходи, помощ за развитие и др.

Настояваме за:

–   радикално (включително химическо, биологично, радиологично и ядрено) разоръжаване на равнището на ЕС и на световно равнище;

–   зона на Близкия изток и Средиземноморието, свободна от оръжия за масово унищожение;

–   това да няма никакво военно финансиране от бюджета на ЕС;

–   всички дейности да бъдат стриктно в рамките на Устава на ООН и международното право;

–   строго разделение на ЕС от НАТО (прекратяване на връзките с НАТО).

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.2.2014
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	39 7 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Sir Robert Atkins, Bastiaan Belder, Hiltrud Breyer, Elmar Brok, Michael Gahler, Marietta Giannakou, Andrzej Grzyb, Takis Hadjigeorgiou, Richard Howitt, Jelko Kacin, Tunne Kelam, Nicole Kiil-Nielsen, Andrey Kovatchev, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Eduard Kukan, Vytautas Landsbergis, Krzysztof Lisek, Sabine Lösing, Marusya Lyubcheva, Willy Meyer, Francisco José Millán Mon, María Muñiz De Urquiza, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Norica Nicolai, Raimon Obiols, Kristiina Ojuland, Ria Oomen-Ruijten, Justas Vincas Paleckis, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Tonino Picula, Bernd Posselt, Hans-Gert Pöttering, Cristian Dan Preda, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Werner Schulz, Sophocles Sophocleous, Davor Ivo Stier, Charles Tannock, Eleni Theocharous, Geoffrey Van Orden, Sir Graham Watson, Boris Zala
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jörg Leichtfried, Doris Pack, Sampo Terho, Janusz Władysław Zemke
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Ivari Padar, Dubravka Šuica