Процедура : 2013/2178(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0121/2014

Внесени текстове :

A7-0121/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 26/02/2014 - 7.2

Приети текстове :

P7_TA(2014)0133

ДОКЛАД     
PDF 275kWORD 162k
17 февруари 2014 г.
PE 524.718v02-00 A7-0121/2014

относно оптимизираното развитие на потенциала на най-отдалечените региони чрез създаване на полезни взаимодействия между структурните фондове и други програми на ЕС

(2013/2178(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Юнус Омаржи

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно оптимизираното развитие на потенциала на най-отдалечените региони чрез създаване на полезни взаимодействия между структурните фондове и други програми на ЕС

(2013/2178(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 349 и член 355, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който дава особен статут на най-отдалечените региони (НОР) и който предвижда приемането на „специфични мерки“ с оглед пълното прилагане на договорите и общите политики,

–   като взе предвид член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС относно уредбата по отношение на държавните помощи за тези региони,

–   като взе предвид член 174 и следващите от ДФЕС, които поставят за цел икономическото, социалното и териториалното сближаване и определят структурните финансови инструменти за постигането на тази цел,

–   като взе предвид съобщенията на Европейската комисия относно НОР, и по-специално съобщението от 17 октомври 2008 г., озаглавено „Най-отдалечените региони: преимущество за Европа“ (COM(2008)0642),

–   като взе предвид своите резолюции относно НОР, и по-специално своята резолюция от 20 май 2008 г. относно стратегията за най-отдалечените региони: постижения и перспективи(1),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Региони 2020 – оценка на бъдещите предизвикателства за регионите в Съюза“ (SEC(2008)2868),

–   като взе предвид съобщението от състоялата се на 7 юли 2008 г. на о-в Реюнион конференция, озаглавена „Европейският съюз и неговите отвъдморски територии – стратегии за борба с изменението на климата и загубата на биоразнообразие“ и като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз от 25 юни 2009 г. относно „Средносрочна оценка на прилагането на плана за действие на ЕС относно биоразнообразието“ и „Към стратегия на ЕС за борбата с инвазивните чужди видове“,

–   като взе предвид съвместния меморандум за най-отдалечените региони от 14 октомври 2009 г. относно „Най-отдалечените региони до 2020 г.“,

–   като взе предвид общата платформа от 6 юли 2010 г., адресирана до председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу от Конференцията на членовете на Европейския парламент от най-отдалечените региони,

–   като взе предвид съвместния меморандум на Испания, Франция, Португалия и най-отдалечените региони от 7 май 2010 г. относно „Обновена визия за европейската стратегия по отношение на най-отдалечените региони“,

–   като взе предвид съвместния принос на най-отдалечените региони от 28 януари 2011 г. във връзка с Петия доклад за икономическото, социално и териториално сближаване,

–   като взе предвид доклада, озаглавен „Най-отдалечените европейски региони и единният пазар: влиянието на ЕС в света“, от 12 октомври 2011 г. до Мишел Барние, член на Европейската комисия, представен от г-н Педро Солбес Мира,

–   като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно ролята на политиката на сближаване в най-отдалечените региони на Европейския съюз в контекста на стратегията „Европа 2020“(2),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юни 2012 г., озаглавено: „Най-отдалечените региони на Европейския съюз: към партньорство за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2012)0287),

–   като взе предвид доклада, изготвен от депутата Серж Лечими за министър-председателя на Френската република, озаглавен „Член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз: принос към прилагането на дерогационна рамка в полза на глобален проект за развитие най-отдалечените региони“,

–   като взе предвид съвместния принос и техническите и политическите документи от конференцията на председателите на най-отдалечените региони на Европейския съюз, и по-конкретно окончателната декларация от XIX-ата конференция на председателите на най-отдалечените региони на Европейския съюз от 17 и 18 октомври 2013 г.,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A7-0000/2014),

А. като има предвид, че преимуществата, ресурсите и потенциалът на НОР, признати от Европейската комисия в нейната стратегия от 2008 г. и в нейното съобщение от 2012 г., обхващат области от първостепенно значение за Европейския съюз по отношение на научните изследвания, иновациите и растежа, и като има предвид, че те не получават достатъчна подкрепа и финансиране от европейските фондове и програми;

Б.  като има предвид, че най-отдалечените региони са съставени от архипелази, острови и от един анклав в горите в басейна на р. Амазонка, за които са характерни специфични общи трудности, които ги различават от други зони с особени географски условия в Съюза (островни и планински райони и слабо населени райони);

В.  като има предвид, че НОР са региони с потенциал за високи постижения, които могат да допринесат значително за постигането на целите, които Съюзът си е поставил с оглед на осъществяването на стратегията за растеж „Европа 2020“, стратегията „Хоризонт 2020“, стратегията „Енергетика 2020“, програмите „ЛАЙФ+“ и „Натура 2000“, както и трансевропейските телекомуникационни, транспортни и енергийни мрежи;

Г.  като има предвид, че в това отношение е важно да се насърчават дългосрочните инвестиции и да се стимулира потенциалът за иновации на НОР с цел устойчиво засилване на техния икономически и социален растеж и повишаване на възможностите за успех на различните стратегии на Съюза;

Д. като има предвид, че с оглед на изпълнението на тези стратегии структурните фондове и Европейският инвестиционен фонд за НОР трябва да бъдат приспособени или допълнени, за да се даде възможност на НОР да участват в съответствие със своя потенциал и съгласно своите планове в посрещането на големите предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз;

Е.  като има предвид, че настоящият контекст на икономическа и социална криза оказва особено тежко въздействие в най-отдалечените региони на Европейския съюз, и по-специално по отношение на конкурентоспособността и заетостта, и че в отговор на необходимостта от икономически растеж и справяне с проблема с безработицата по време на следващия финансов и програмен период трябва да бъдат предприети спешни и адекватни мерки;

Ж. като има предвид, че като правно основание трябва да се използва също така член 349, за да се даде възможност на НОР, с помощта на специфични мерки, да намерят своето място в програмите на ЕС, които биха могли да развият на практика техния признат потенциал;

З.  като има предвид, че НОР могат да се превърнат в пилотни територии с високи постижения в полза на целия Съюз в области като: биологичното разнообразие, околната среда, адаптирането към изменението на климата и смекчаването му, управлението и наблюдението на екстремни климатични явления, научните изследвания, иновациите, космическите изследвания, авиокосмическата промишленост, океаните, синия растеж, устройството на морското пространство и морското управление, сеизмологията, вулканологията, нововъзникващите заболявания, енергията от възобновяеми източници, транспорта, телекомуникациите, капацитета за спешни хуманитарни действия в трети държави и културата;

И. като има предвид, че НОР са разположени в морските басейни на Карибите, Индийския океан и Атлантическия океан, че те дават на Европейския съюз статута на водеща морска сила в света, че​ тяхното геостратегическо местоположение допринася за глобалното измерение на Съюза и че те се характеризират с изключителни природни, морски и рибни ресурси, съставляващи над 50% от световното биологично разнообразие;

Й. като има предвид, че НОР са единствена по рода си реалност и формират обща цялост, едновременно в рамките на Европейския съюз и извън него, която следва да се насърчава и подкрепя от Европейската комисия, по-специално чрез прилагането на общи политики;

К. като има предвид, че оптимизирането на потенциала на НОР изисква създаването на максимални взаимодействия между всички инструменти, фондове и програми на Съюза;

Нови перспективи за НОР

1.  изразява убеждение, че потенциалът, преимуществата, ресурсите и опитът на НОР са допълнителна възможност за Съюза и държавите членки за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени по отношение на глобализацията, капацитета за иновации, растежа, социалното сближаване, демографския натиск, изменението на климата, предотвратяването на голям риск от природни бедствия, енергетиката, устойчивото управление на природните ресурси и опазването на биологичното разнообразие;

2.  изразява убеждението, че подобряването на достъпа на НОР до различните програми и фондове на Съюза допринася за благото на целия Съюз както в краткосрочен, така и в дългосрочен план; изразява съжаление във връзка с подкрепяния на европейско равнище подход почти всички проекти за развитие на НОР да се финансират единствено по линия на политиката на сближаване;

3.  подкрепя желанието на Европейската комисия да прилага политики, които укрепват автономността, икономическата консолидация и създаването на устойчиви работни места в НОР чрез ефективно използване на техните силни страни и на практически и новаторски мерки, като се основава на член 349 от ДФЕС и на специалните инструменти, в частност в областта на енергетиката, транспорта и информационните и комуникационните технологии (ИКТ), за различните фондове и програми, чиито цели създават условия за пълноценно използване на преимуществата на НОР с оглед постигането на устойчиво развитие;

4.  подчертава също необходимостта и значението за НОР на приноса на европейските политики, наред с другото чрез специфични данъчни и митнически инструменти, за насърчаването и диверсификацията на икономическата основа на икономиките на най-отдалечените региони и за създаването на работни места;

5.  счита, че член 349 от ДФЕС съставлява адекватно правно основание за приемането на специфични мерки за най-отдалечените региони, но въпреки това изразява съжаление относно ограниченото прибягване до тази разпоредба от Договора, която предвижда възможността за осигуряване на специален режим във връзка със статута на най-отдалечен регион;

6.  приканва Комисията да създаде група за контакт между съответните членове на Европейската комисия, междуведомствената работна група, която координира политиките относно НОР, и членовете на ЕС, избрани от най-отдалечените региони, която да направи равносметка във връзка с планираните и/или започнати програми в полза на НОР;

7.  подчертава, че поради своята отдалеченост от европейския континент НОР са фактори за разпространение на влиянието на един Европейски съюз, който осъзнава своето глобално измерение и своята роля в свят, който е в процес на дълбоки промени;

8.  настоява да се обръща специално внимание на НОР в случай на природно бедствие, като се вземат предвид техните специфични характеристики и си спазват разпоредбите на член 349, съгласно който е възможно да се приемат специфични мерки, като в същото време припомня значението на координирането на структурните фондове с Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз;

9.  призовава инвестициите, осъществявани посредством услугите от общ икономически интерес в сектора на ИКТ, транспорта, водоснабдяването и енергетиката, да станат приоритет за тези региони и подкрепя една по-голяма съгласуваност на рамката за държавна помощ в НОР, в отговор на целите на стратегия „Европа 2020“;

10. изразява убеждението, че съществува тясна взаимовръзка между осъзнаването на глобалното измерение, което Съюзът може да има, и вниманието, което се отделя на неговите НОР; изразява убеждението, че Съюзът и държавите членки не отдават нужното внимание на обхвата и значението за бъдещето на неговите стратегически решения за инвестиции в НОР и че това положение е показател, че Съюзът не инвестира достатъчно в собственото си глобално и международно измерение; счита, че е важно за НОР да се подобри полезното взаимодействие по отношение на инструментите и програмите, за да се насърчи международното сътрудничество на тези региони в света;

11. припомня, че с оглед насърчаването на пораждането на полезни взаимодействия между структурните фондове и други програми на Съюза е от първостепенно значение да се приеме макрорегионална перспектива и да се изготвят стратегии за макрорегионите, които да включват НОР, чрез ефективно използване на характеристиките и ресурсите на тези региони;

12. приканва националните и регионалните органи да използват пълноценно подход въз основа на няколко фонда, както и да въведат, доколкото е възможно и по най-ефикасния възможен начин, разграничение между структурните фондове и финансовите инструменти на другите програми на Европейския съюз;

13. приканва Комисията да задълбочи европейската стратегия по отношение на НОР, така че да направи възможно развитието на предимствата на тези региони, както и да се вземат предвид техните структурни и постоянни затруднения; приканва във връзка с това Комисията да предприеме действия в отговор на предложенията на НОР, включени по-специално в техните планове за действие;

Взаимодействия с програмата „Хоризонт 2020“

14. счита, че НОР притежават потенциала да бъдат в челните редици на научните изследвания и технологиите в области, включени в целите на програмата „Хоризонт 2020“, като например космическите изследвания, авиокосмическата промишленост, биотехнологиите, наблюдението на природни рискове, морските изследвания, биологичното разнообразие, енергията от възобновяеми източници, здравеопазването, адаптирането към изменението на климата и интелигентния транспорт;

15. припомня, че целта на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. е, наред с другото, укрепването на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите;

16. изразява съжаление, че НОР, предвид факта, че поради специфичните им характеристики техните проекти много трудно покриват изискванията за получаване на финансиране от Общността, не получиха достатъчно подкрепа от Рамковата програма за научни изследвания и технологично развитие за периода 2007 – 2013 г., което доведе съответно до слабо участие и ниска степен на изпълнение, както и до по-слабо присъствие на НОР в европейските изследователски мрежи; приканва следователно Комисията да предприеме действия в подкрепа на изследователската дейност в НОР и за способстване на достигането на критична маса;

17. счита, че самостоятелно Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) няма да успее да осигури възможност на НОР да изпълнят целите на политиката на сближаване, стратегията „ЕС 2020“ и стратегията „Хоризонт 2020“; счита, че при тези обстоятелства Комисията следва да съобрази и гарантира достъпа на НОР до програма „Хоризонт 2020“ чрез създаването на специални програми, които насърчават приобщаването на НОР към европейските и международните мрежи за научни изследвания и иновации; припомня в това отношение стратегията „Хоризонт 2020“, която в частта относно програмата „Разширяване на участието и разпространяване на високите научни постижения“ подчертава съществуването на значителни отклонения, посочени в сравнителния доклад за иновациите на Съюза, между изпълнението в областта на научните изследвания и иновациите и специфичните мерки за разпространяване на високите научни постижения и за разширяване на участието на държавите членки и на регионите, които изостават по отношение на научните изследвания и иновациите;

18. призовава за използването на потенциала и за структурното развитие на университетите в НОР с цел да се допринесе, във взаимодействие с „Хоризонт 2020“, за разпространението както на европейско, така и на международно равнище, на влиянието на университетите от НОР, на техните научноизследователски центрове, изследователи и студенти; припомня, че програмите, които насърчават междууниверситетската мобилност на студенти, преподаватели и служители, са силно компрометирани в НОР поради високите разходи, произтичащи от изолацията и разстоянието;

19. припомня, че програмите за научни изследвания и иновации трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да се адаптират към новите граници и новите предизвикателства на познанието, като например големите фондове, които имат висок потенциал;

20. обръща внимание на нарастващия икономически интерес, предизвикан от огромното богатство, което крие морското дъно, и внушителния биогенетичен, минерален и биотехнологичен потенциал на най-отдалечените региони в тези области, както и че е важно те да се вземат под внимание в „новата европейска стратегия за НОР“ с цел да се гарантира развитието на икономика, основана на познанията за морето и създаването на икономически дейности с висока добавена стойност в области като например медицината, фармацията и енергетиката;

Взаимодействия с вътрешния пазар

21. приканва Комисията да се ръководи от различните заключения на доклада Солбес, за да повиши степента на интеграция и на развитие на НОР в рамките на вътрешния пазар;

22. подчертава, че конкуренцията в НОР не се проявява по същия начин, както в останалото европейско пространство, тъй като в тези региони свободното функциониране на пазара в повечето от секторите на услугите от общ икономически интерес, чиято дейност не привлича частните инвеститори, не е възможно; подчертава, че предлагането на качествени продукти на конкурентни цени в НОР е възможно само чрез адекватна държавна компенсация и че предоставянето на тези услуги в НОР налага извършването на спешна оценка от страна на Комисията, за да се предвиди по-голяма гъвкавост и по-добро адаптиране на действащата законодателна рамка на Съюза към действителността там;

23. приканва Комисията да наложи по-добро спазване на разпоредбите в областта на конкуренцията, с цел да се избегнат ситуации на монополизъм и незаконни споразумения в НОР;

24. приканва Комисията да публикува наръчник за малките и средните предприятия в НОР и за техния принос за вътрешния пазар, като се вземат предвид различните програми и европейски фондове, които са в сила в НОР;

25. приканва Комисията да разгледа въпроса за по-големите разходи и проблема с високата издръжка на живота в НОР, както и да ги взема под внимание при изготвянето на европейските политики;

Взаимодействия с програмата „ЛАЙФ+“ и стратегията „Енергетика 2020“

26. счита, че потенциалът на НОР в областта на управлението, опазването и възстановяването на биологичното разнообразие, адаптирането към изменението на климата и развитието на енергията от възобновяеми източници може да се оптимизира, като същевременно се създадат условия Съюзът да постигне определените от самия него цели, чрез създаване на допълващи се взаимодействия и финансиране в рамките на политиката на сближаване, програма „ЛАЙФ+“ и стратегията „Енергетика 2020“;

27. отбелязва, че програма „ЛАЙФ+“ за периода 2014 – 2020 г. цели съфинансирането на иновативни проекти в подкрепа на опазването на околната среда и борбата с изменението на климата; обръща внимание, че е от първостепенно значение да се постигнат полезни взаимодействия с цели 5 и 6 на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г., тъй като в това отношение е особено важно да се увеличи участието на най-отдалечените региони в програма „ЛАЙФ+“;

28. изразява съжаление, че в противоречие със становището на Европейския парламент и заключенията на Съвета от 25 юни 2009 г. подготвителното действие „Доброволна схема за биологично разнообразие и екосистемни услуги на територията на най-отдалечените райони и отвъдморските страни и територии на Съюза“ (BEST) не беше трансформирано в истинска програма, предназначена за НОР и отвъдморските страни и територии (ОСТ);

29. изразява съжаление, че местообитанията и растителните и животинските видове, които се нуждаят от защита във френските НОР, не са включени в приложение I към Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, което на практика прави невъзможно прилагането на директивата във френските НОР и изключва участието им в мрежите и програмите по линия на „Натура 2000“;

30. приканва Комисията да изготви специална програма „Натура 2000“ за НОР на основание на член 349 от ДФЕС;

31. приканва Комисията, като се основава на добри примери и постигнатите резултати от някои най-отдалечени региони в сферата на енергията от възобновяеми източници, да насърчава мерки, насочени към постигането на енергийна независимост и към осъществяването на целите на стратегията „Енергетика 2020“; припомня на Комисията нейното предложение за създаване на конкретна програма в областта на енергетиката, насочена към намаляване на цената на доставките, инфраструктурите и услугите, предоставяни в НОР, за да се насърчават политиките в сферата на енергията от възобновяеми източници, въз основа на програмите за опции, специфични за отдалечените и островните региони (POSEI) и постигайки най-доброто възможно равнище на взаимодействие с другите оси на действие на Съюза;

32. обръща внимание на необходимостта от насърчаване на пълноценното използване на съществуващия потенциал на енергията от възобновяеми източници на островите, чиято зависимост по отношение на изкопаемите горива е засилена поради тяхната отдалеченост и географска изолация; счита следователно, че следва да се вземе под внимание необходимостта в рамките на европейската енергийна политика да се включат инструменти, благодарение на които да се осигуряват адекватни решения на въпросите, поставяни от изолираните енергийни системи;

Взаимодействия с европейските програми за младежта

33. подчертава, че цели 8, 9, и 10 на новата политика на сближаване са заетостта, социалното приобщаване, борбата с бедността, образованието, обучението и професионалното обучение;

34. подчертава, че НОР са сред европейските региони с най-високи нива на безработица, по-специално сред младите хора; при все това обръща внимание на затрудненията при прилагането на средствата, разпределени за програмата „Гаранция за младежта“ под формата на съфинансиране; изразява също така съжаление по отношение на отсъствието на конкретни разпоредби за НОР в програмите за създаване на заетост и социална иновация и припомня, че НОР са се сблъсквали с трудности при достъпа до предлаганите от програмата „Прогрес“ възможности; призовава за развитието на социалната ос посредством прилагането на спешен пилотен план за борба с безработицата в НОР; изисква създаването на специални екипи в рамките на Комисията за действие в областта на младежката заетост с цел прилагане на програмата „Гаранция за младежта“ и мобилизиране на ЕСФ и на инициативата за младежка заетост;

35. приканва ЕИБ да включи НОР в инициативата си, озаглавена „Заетост за младежите“, и в програмата си, озаглавена „Инвестиции в уменията“;

36. изразява загриженост във връзка със значителната загуба на хора с експертен опит, с която се сблъскват НОР, поради високите нива на безработица и недостатъчните възможности за обучение, които се предлагат, с оглед на това, че обучената и квалифицирана работна ръка е от съществено значение за устойчивия растеж, най-вече в традиционните или характерните за тези региони сектори, а също за стимулиране на развитието на нови дейности и справяне със световната конкуренция;

37. отбелязва, че новата програма „Еразъм“ има за цел развитието на общество на знанието; подчертава, че постигането на тази цел е от съществено значение за осъществяването на стратегията „Европа 2020“, която издига знанието в основна движеща сила на европейската икономика; следователно изтъква необходимостта от постигане на по-добро взаимодействие между програмата „Еразъм“ и Европейския социален фонд (ЕСФ) в НОР, за да се стимулират човешките ресурси и местния експертен опит, които са мощни двигатели на растежа;

38. подкрепя развитието на академичния капацитет на най-отдалечените региони и на нови мрежи за високи постижения с цел повишаване на привлекателността и влиянието на университетите на НОР в Европа; подкрепя развитието на партньорствата между университетите, чрез включване в техния обхват и на университети от трети държави, с които най-отдалечените региони поддържат привилегировани отношения; изисква също така програмите „Еразъм“ и „Европейски портал за професионална мобилност“ („EURES“) да поемат допълнителните разходи за транспорт, свързани с отдалечеността, за да се даде възможност на студентите от НОР да се възползват от европейските програми за обмен и обучение, а на университетите в НОР да се опитат да се възползват в по-голяма степен от програма „Еразмус Мундус“ между държавите членки и останалата част от света;

Взаимодействия с трансевропейските мрежи (транспорт, телекомуникации и енергетика)

39. припомня доклада Тейшейра относно ролята на политиката на сближаване в най-отдалечените региони на Европейския съюз в контекста на стратегията „Европа 2020“ (2011/2195(INI)), в който Комисията се приканва да създаде специфична програма в областта на енергетиката, транспорта и ИКТ, въз основа на програмите „POSEI“, а именно конкретна рамка за подпомагане на транспортния сектор в НОР, наред с другото в полза на обществения транспорт и за развитие на морския транспорт между островите;

40. подчертава необходимостта в НОР да се развиват взаимодействия между трансевропейските мрежи, Механизма за свързване на Европа (МСЕ), програмите „СИВИТАС“, „Хоризонт 2020“ и инвестициите по линия на ЕФРР и Кохезионния фонд, свързани с транспорта, телекомуникациите и енергетиката;

41. припомня, че достъпността има основна роля в контекста на развитие на най-отдалечените региони и там често се налага съществуването на сложна вътрешна и външна мрежа на услуги за морския и въздушния сектор, което създава трудни условия за мобилност и достъпност в НОР, които не разполагат с алтернатива на въздушния или морския транспорт и които трябва, наред с другото, да се справят с повишението на цените на транспорта, което се отразява отрицателно на икономическата и социалната сфера;

42. приветства волята на Комисията да интегрира НОР в трансевропейските мрежи, но изразява съжаление относно изключването на повечето от тези региони от приоритетните коридори и следователно изключването от финансирането от МСЕ; приканва Комисията да преразгледа това изключване в рамките на стратегията си за най-отдалечените региони и да гарантира инвестициите в транспортния сектор в НОР за справяне с изолацията и особеностите на островния им характер; приканва Комисията да въведе специфична за НОР секторна рамка, така че да благоприятства достъпността и свързаността на НОР с европейския континент;

43. изразява съжаление, че въпреки това проектите за морски магистрали не са напреднали в по-голяма степен поради приоритета, даден на връзките на къси разстояния, изключвайки по дискриминационен начин НОР; приканва Комисията да преразгледа това изключване в рамките на стратегията си за най-отдалечените региони;

44. подчертава необходимостта от преразглеждане на насоките за държавна помощ за морския транспорт, за да бъде възможно получаването на публични помощи за връзките между НОР и трети държави;

45. подчертава необходимостта от адаптиране на класификацията на регионалните летища, тъй като, в случая на НОР, тя не може да се ограничи до въпросите относно пътникопотока и рентабилността;

46. изразява убеждение, че предвид значението на цифровата икономика, проблемът с цифровото разделение между НОР и Европа представлява пречка за развитието и конкурентоспособността на НОР; отбелязва, че забавянето в използването и осъвременяването на ИКТ в НОР се добавя към географската отдалеченост и цифровото изоставане; предлага да се активизира развитието на ИКТ чрез разширяване и модернизация на мрежите, чрез разгръщане на взаимодействието с ЕФРР и чрез улесняване на достъпа на тези проекти до финансиране от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и подчертава, наред с другото, необходимостта от предоставяне на тези региони на приоритетен достъп до програмите „ГМООС“ и „Галилео“;

Взаимодействия с морската политика на Съюза (обща политика в областта на рибарството (ОПОР) и Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР))

47. припомня, че НОР допринасят за това Европейският съюз да има статут на водеща световна морска сила;

48. приканва Комисията да отчита в по-висока степен глобалното морско измерение на ЕС, предизвикателството, което представляват морето, океаните и синият растеж за целия Съюз, стратегическото положение, което заемат неговите НОР, ролята, която те могат да играят за устойчивото използване на моретата, океаните и крайбрежните зони, за глобалното морско управление и за развитието на икономика на знанието, основана на морето;

49. отбелязва липсата на взаимодействия между политиката на сближаване и ОПОР, която все още не отчита достатъчно действителността в тези региони; подчертава значението на поддържане на програма „POSEI“ за риболова и предлага развитие на научните изследвания и иновациите в морската икономика, като потенциални фактори за растеж;

50. подчертава, че НОР са зависими от рибните ресурси в рамките на своите изключителни икономически зони (ИИЗ), които се характеризират със силна уязвимост в биологично и екологично отношение и че следователно е уместно да защитават по адекватен и ефикасен начин своите чувствителни от биогеографска гледна точка зони, и по-специално посредством предоставянето на изключителен достъп на местните флоти, които използват екологосъобразни риболовни съоръжения; подчертава необходимостта да се гарантира балансирано и устойчиво използване на ресурсите, като се поддържа риболовната дейност; изисква споразуменията в областта на рибарството на Съюза в бъдеще също да бъдат договаряни с участието на НОР и да бъдат съобразявани с интересите на местното население в дългосрочен план, както и систематичното включване на глава относно НОР в анализите за оценка на въздействието;

51. изразява съжаление, че програмата „POSEI“ относно риболова, която създава система за компенсиране на разходи за предлагането на пазара на някои рибни продукти от НОР, наскоро е била включена в Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) и че поради това тя вече няма да представлява отделен регламент, насочен специално и изключително към тези региони, което намалява положителната дискриминация, призната като право на НОР съгласно член 349 от ДФЕС;

52. изразява съжаление, че в новата ОПОР не са разрешени помощи за обновяване на флота в някои НОР поради тяхното положение;

Взаимодействия с общата селскостопанска политика

53. отбелязва, че селското стопанство е динамичен сектор, осигуряващ заетост и участващ в развитието на дейности с висока добавена стойност; припомня обаче особеностите на селското стопанство в НОР, които оказват силно въздействие върху тази дейност, като например малкият размер на земеделските стопанства или границите на пазара; припомня, че третата цел на новата политика на сближаване е укрепването на МСП в селскостопанския сектор;

54. отбелязва, че селското стопанство в НОР е изправено пред предизвикателствата на диверсификацията и конкурентоспособността, както и пред нови предизвикателства, свързани по-специално с глобализацията, либерализацията на пазарите, продоволствената сигурност и устойчивото развитие;

55. подчертава необходимостта от запазване на програмата „POSEI“, която е доказала своите качества и е адаптирана към действителността в НОР, но страда от хроничен недостиг на финансиране, за което спешно трябва да се намери решение; подчертава в това отношение необходимостта от предоставяне на „POSEI“ на необходимите средства за подпомагане на производителите от НОР да се справят с последиците от планираната в редица сектори либерализация, свързана с европейските политики и със сключването на международни споразумения, наред с другото в секторите на млякото, захарта, рома, месото и бананите; подчертава също така икономическото и социалното значение и значението от гледна точка на околната среда на всички видове селскостопанска продукция на НОР; подкрепя запазването на режима на „POSEI“ в подходяща и независима рамка;

56. насърчава създаването на взаимодействия между политиката на сближаване и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), за да се гарантира устойчивото управление на водните ресурси чрез модернизиране, разширяване на напоителните мрежи, устройство на територията, обучение, повишаване на стойността на устойчивото селско стопанство и на селските райони от туристическа гледна точка;

57. приканва Комисията да стимулира местното селскостопанско производство и късите вериги за търговско разпространение, т.е. качественото местно производство, което да замести вноса;

58. подкрепя създаването на защитени наименования за произход, контролирани наименования за произход и местни маркировки в НОР и призовава за политика на насърчаване, която да отговаря на нуждите на НОР и за защита на географските означения;

Взаимодействия с външната политика на Съюза

59. изразява съжаление във връзка с продължаващата липса на взаимовръзка между европейските фондове, ЕФР, ЕФРР и Eвропейското териториално сътрудничество (ЕТС), по-специално в т.ч. по проектите за трансгранично сътрудничество, макар че тази взаимовръзка е от съществено значение за постигане на целите, набелязани от тези фондове; в този смисъл припомня необходимостта от гарантиране, че способите за планиране на програмите на ЕФР и ЕФРР са съвместими;

60. приканва Комисията да инициира консултация между държавите – членки на ЕС, НОР, ОСТ и държавите от АКТБ, за да се засили диалогът и да се благоприятства интеграцията на НОР в рамките на техните географски райони; за тази цел подчертава още по-голямата основна роля, която следва да имат делегациите на ЕС, за да се улесни диалогът между различните участници в програмата в НОР, ОСТ и държавите от АКТБ;

61. приканва Европейската комисия да отчита в по-висока степен геостратегическото положение, което заемат НОР, поради близостта си до няколко континента;

62. приканва Комисията да финализира Плана за действие за разширено съседство, по който работи от 1999 г. насам и да идентифицира пречките и решенията, улесняващи регионалната интеграция на НОР в съответните им географски райони; припомня в този контекст привилегированите историческо-културни отношения на всеки НОР с някои трети държави, както и възможното развитие на икономически и търговски отношения и отношения на сътрудничество с редица региони в света;

63. призовава Комисията да отделя по-голямо внимание на въздействието на споразуменията, сключени с трети държави, върху икономиките на НОР, като при необходимост изисква системното осъществяване на проучване на предварителните отражения върху защитата на т. нар. чувствителни продукти, както и върху справедливата компенсация на причинените вреди на конкретните вериги; изисква също така създаването на механизъм за консултация на регионалните органи в тези региони; препоръчва на Комисията да предвиди по отношение на приложимите в момента международни споразумения периодични проучвания, позволяващи оценката и отчитането на уязвимостта на пазарите в НОР;

64. изразява съжаление, че в споразуменията с държавите от Латинска Америка и държавите от АКТБ не са взети под внимание интересите на НОР и че преди преговорите по тези споразумения не е извършена оценка на въздействието;

65. призовава Европейската комисия системно да договаря в търговските споразумения със съседните на НОР държави от АКТБ специална част за създаването на пазар между НОР и АКТБ с цел по-добро интегриране на НОР в тяхната географска среда;

66. припомня интереса на НОР да се даде възможност на Европейския съюз да развива и използва своя капацитет за хуманитарни действия при природни бедствия; поради това препоръчва създаването на европейски сили за гражданска защита;

Взаимодействие с програмите за борба с бедността и социалната изолация

67. подчертава фундаменталните проблеми, а именно социалната, пред които са изправени най-отдалечените региони; припомня, че цел 9 от новата политика на сближаване е насърчаването на социалното приобщаване, борбата срещу бедността и всички форми на дискриминация и че ЕФРР предвижда предоставянето на подкрепа за най-нуждаещите се лица като инвестиционен приоритет;

68. приветства приемането на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и изисква той да се прилага особено ефективно в НОР;

69. отбелязва, че някои от НОР са изправени пред голяма нужда от жилища по-специално поради високия прираст на населението в някои от тези територии; насърчава установяването на рамка за инвестиции в социални жилища и създаването на специфични разпоредби, даващи възможност помощите, които подкрепят инвестициите в социални жилища, да не се считат за държавни помощи; отбелязва, че някои от НОР са изправени пред процес на увеличаващо се опустиняване, което води до влошаване на местообитанията, характерни за тези местности — явление, на което е важно да се противодейства чрез помощи за възстановяване на градската среда и за насърчаване на икономическите дейности, адаптирани към различните региони, така че да допринесат за установяване на населението;

Взаимодействия с Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME) и Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“

70. отбелязва, че някои от НОР се намират в среда със силна промишлена конкуренция, по-специално поради ниската цена на труда и изобилието от суровини в съседните държави; припомня, че цели 3 и 8 на политиката на сближаване за периода 2014 – 2020 г. са насочени към повишаване на конкурентоспособността на МСП и насърчаване на устойчивостта и високото качество на заетостта;

71. отбелязва, че микропредприятията и малките и средните предприятия в НОР, при които се наблюдава голям брой на новосъздадени предприятия въпреки кризата, се сблъскват с особени трудности при достъпа до финансиране, което застрашава тяхното развитие и тяхната устойчивост;

72. във връзка с това приветства целите на бъдещата програма COSME за подкрепа на европейските МСП, по-специално по въпросите на финансирането и навлизането на нови пазари; приветства развитието на механизма за микрофинансиране „Прогрес“; приканва Комисията да гарантира ефективното прилагане на тези програми в НОР и приветства възможността за провеждане на диалог с ЕИБ и европейските инвестиционни фондове, за да се обмисли възможността за принос към подобряване на достъпа до финансиране на МСП в НОР, с цел създаване на преки инвестиционни фондове във всички НОР и развитие на регионални пазари за рисков капитал;

73. подчертава необходимостта от адаптиране на икономическото развитие на всеки НОР в зависимост от неговия потенциал; отбелязва например, че недостатъчният капацитет за третиране на отпадъците предоставя значителни възможности за развитие както по отношение на създаването на работни места, така и по отношение на околната среда;

74. приветства започнатата неотдавна обществена консултация, озаглавена „Зелен план за действие за МСП“; във връзка с това призовава Комисията да включи в бъдещите си заключения проблемите и уменията на МСП от НОР в тази област;

75. подчертава, че туризмът е една от основните движещи сили на икономиката на НОР; в тази връзка счита, че развитието и модернизацията на хотелските комплекси в НОР чрез съвместната подкрепа на ЕФРР и програмата COSME са от съществено значение за благоприятстване на диверсификацията и развитието на предлагането в областта на устойчивия туризъм в НОР;

76. предлага да се опростят политиките в областта на предоставянето на визи не само за държавите – членки на ЕС, но също и за някои трети държави, с цел улесняване на туризма и благоприятстване развитието на туристически услуги, включващи голям брой дестинации в НОР и съседните държави;

Взаимодействия с програмата „Творческа Европа“

77. отбелязва, че някои НОР се характеризират с голямо културното многообразие и че културното богатство на НОР трябва да може както да подхранва, така и да черпи от европейското културно богатство; призовава Европейската комисия да осигури достъп до програмата „Творческа Европа“ за проекти от НОР;

78. призовава Европейската комисия да разработи стратегия за развитие и разпространение на влиянието на културното наследство на НОР по примера на програмата Евро-средиземноморско културно наследство IV;

79. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 12.

(2)

ОВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 1.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Историята на политиките, обединяващи Европейския съюз и най-отдалечените региони (НОР), до този момент се развива чрез прилагането на централна и основна политика на солидарност посредством инструментите на политиката на сближаване и подкрепата за секторите на селското стопанство и рибарството.

В настоящия доклад, чрез преодоляването на съществуващите – понякога изчерпани – виждания, се предлага промяна в подхода, така че в обхвата на инвестиционните политики в НОР да бъдат прибавяни нови области и да се даде възможност за тяхното устойчиво развитие. Това следва да ни накара да преодолеем ограничаването на НОР единствено до регионалните и селскостопанските политики, с цел те да се включат по-добре във всички политики на ЕС и да се възползват по най-добър начин от тях.

Подкрепата на Европейския съюз за най-отдалечените региони не е просто израз на прилагането на европейската солидарност – това е подкрепа в полза на самия Европейски съюз като цяло за постигане на неговите собствени цели по отношение на растежа, разпространението на неговото влияние в света и участието в преодоляването на глобалните предизвикателства. Независимо дали става дума за диалога с държавите от АКТБ, борбата срещу изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, защитата на кораловите рифове, здравеопазването, опазването на регионалните езици или културното многообразие, най-отдалечените региони само още повече укрепват силата на Европейския съюз с оглед постигането на целите във връзка с тези въпроси. Испанските, португалските и френските най-отдалечени отвъдморски региони в действителност носят заложени в себе си предизвикателствата и амбициите на един отворен и насочен към света, океаните, научните изследвания, околната среда и високите постижения Съюз.

Инвестициите в НОР и осъзнаването както на техния принос, така и на тяхното значение, означават да се инвестира в заемането от страна на Европейския съюз на водеща позиция по отношение на справянето с глобалните предизвикателства. В момент, в който Европейският съюз преживява криза, която поражда загриженост от появата на тенденции към самоизолация и затваряне за света, е наложително да се преодолее пречупването на всичко през призмата на въпроса за цената, за да се даде превес на съществения принос на най-отдалечените региони по отношение на амбициите в световен мащаб на европейския континент. Именно този път, освободен от всякакъв песимизъм, трябва да прокарват Комисията и Европейският съюз в настоящия момент.

Необходимо е обаче да се отбележи, че твърде често НОР биват забравяни от тези, които работят за Европейския съюз и които са упълномощени да го представляват в неговата цялост. Не е необичайно на интернет сайта на Европейската комисия и на свързаните с нея агенции да бъдат открити географски карти, на които НОР не фигурират, технически документи относно регионите, включващи трети държави като Карибите, Латинска Америка, Индийския океан, Северозападна Африка, в които дори не се споменава, че Европейският съюз присъства в тези райони чрез своите НОР. Също така твърде често НОР са изключвани почти съзнателно от големите проекти, които следва да осигурят структурното и физическото единство на Съюза, както вътрешно, така и с всички негови елементи. Твърде често към географската отдалеченост се добавя и периферното внимание, което Европейският съюз отделя на НОР.

Ако Европейският съюз е проект, който желае да бъде интегриращ, НОР не могат да продължават да бъдат поставяни в периферна позиция и да бъдат разглеждани като спънка от тези, които вземат решения за бъдещето на Европейския съюз.

Ако за НОР отдалечеността е недостатък, то за Съюза тя е точно обратното – преимущество.

Член 349 от ДФЕС признава трудностите и особеностите на НОР, които са им присъщи, тъй като тези трудности и особености съществуват, материални и реални. Специфичното и адаптирано отношение към НОР не означава преференциално отношение, тъй като то има интегриращ характер и е единственият начин да се даде възможност за балансирана и пълна интеграция на НОР в рамките на Съюза. Да се иска интегриране на НОР, без да се взема предвид всичко, което е необходимо да се адаптира по различен начин по отношение на тези региони, означава да се допринася за трайното засилване във времето на неблагоприятните условия, произтичащи от тяхната отдалеченост от европейския континент. Това в крайна сметка означава те да бъдат изключени трайно от Европейския съюз. Ако европейските отвъдморски региони са отдалечени от континента, европейският континент също е отдалечен от европейските отвъдморски региони.

Следователно още през 2014 г. е необходимо да се въведе реална промяна. Не само за да се признаят или потвърдят преимуществата и възможностите, които представляват европейските най-отдалечени региони и отвъдморски страни и територии за Съюза, но и за да се използват на практика тези преимущества и възможности, които също са част от общото бъдеще на един Съюз, който интегрира своите най-отдалечени региони и отвъдморски страни и територии във вижданията си и в присъщите си перспективи за развитие. Също така следва да се осъществи концепцията за най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии на ЕС, разглеждаща НОР и ОСТ като част от една и съща реалност.

„Хоризонт 2020“, „Енергетика 2020“, „ЛАЙФ+“, „Еразъм“, трансевропейските енергийни, транспортни и телекомуникационни мрежи не могат повече да поставят отвъдморските страни и територии в най-далечната периферия на своите приоритети и цели. Всички тези стратегии и инструменти следва да спомогнат за по-доброто интегриране на НОР в европейското пространство, точно както следва да спомогнат да се осъзнае, че потенциалът на НОР може значително да помогне на ЕС да постигне целите, които си е поставил. Това не беше сред целите, преследвани от Европейската комисия и Европейския съюз през последните години, и в тази област съществува реална празнина, която следва да се запълни, като е необходимо да се прояви въображение, за да се промени това положение.

Общата селскостопанска политика (ОСП), общата политика в областта на рибарството (ОПОР), вътрешният пазар и правилата, които ги определят, в бъдеще трябва в някои аспекти успешно да започнат, а в други да продължат да отчитат по все по-добър начин географските, геоикономическите и климатичните особености на НОР. В противен случай нито ОСП, нито ОПОР, нито вътрешният пазар ще могат да дадат възможност за устойчиво и хармонично интегриране на НОР в европейското единно пространство.

Търговската политика, външната политика и политиката за развитие на Съюза също не могат да продължават да разглеждат отвъдморските територии като по-малко важни за Съюза региони. Най-отдалечените региони и отвъдморските страни и територии са продължение на Съюза в света и техните икономически интереси не могат непрестанно да бъдат жертвани в полза на континентални съображения, които са не само егоистични, но още по-лошо – лишени от всякаква геостратегическа и геоикономическа визия, и в които матрицата на НОР нито е взета предвид, нито е интегрирана. Въпреки това съществува тясна взаимовръзка между осъзнаването на глобалното измерение, което Съюзът може да има, и вниманието, което Съюзът отделя на своите НОР и отвъдморски страни и територии (ОСТ). Очевидното пренебрежение, което Съюзът проявява към своите НОР и ОСТ в по-голямата част от своите външни политики (търговски, морски, дипломатически и политики за развитие), е ясен показател, че Съюзът не инвестира достатъчно в собственото си глобално и международно измерение.

Следователно именно чрез пораждането на и създаването на условия за взаимодействия между структурните фондове за НОР и всички останали фондове, стратегии и политики на Съюза могат да бъдат постигнати тези перспективи за Съюза и за НОР. Също така, именно чрез създаването на програми и на специални инструменти, които ще позволят на НОР да заемат своето заслужено място и измерение в един Европейски съюз, който е решително отворен към света и който осъзнава своята география, история, факторите за своя растеж и влияние, могат да бъдат преодолени новите общи предизвикателства.

Възможно е да се постигне общо съгласие относно стратегическата визия за НОР, но днес е важно да се даде предимство на един прагматичен подход, така че във всички политики на ЕС да бъдат премахнати трудностите, пречките и препятствията, за да се даде възможност за пълноценното участие на НОР в тях.

Ние не трябва да продължаваме само да защитаваме НОР в Европа, а преди всичко да ги насърчаваме и да съдействаме за техния успех.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.2.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

31

2

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Francesca Barracciu, Catherine Bearder, Victor Boştinaru, Nikos Chrysogelos, Ryszard Czarnecki, Francesco De Angelis, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Danuta Maria Hübner, Iñaki Irazabalbeitia Fernández, Seán Kelly, Constanze Angela Krehl, Jacek Olgierd Kurski, Petru Constantin Luhan, Iosif Matula, Erminia Mazzoni, Miroslav Mikolášik, Jens Nilsson, Jan Olbrycht, Younous Omarjee, Markus Pieper, Ovidiu Ioan Silaghi, Monika Smolková, Georgios Stavrakakis, Nuno Teixeira, Lambert van Nistelrooij, Justina Vitkauskaite Bernard, Kerstin Westphal, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Martina Anderson, Karin Kadenbach, Evgeni Kirilov, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Ivana Maletić

Последно осъвременяване: 20 февруари 2014 г.Правна информация