ДОКЛАД относно състоянието и бъдещите перспективи на европейския риболовен сектор в контекста на споразумението за свободна търговия между ЕС и Тайланд

19.2.2014 - (2013/2179(INI))

Комисия по рибно стопанство
Докладчик: Габриел Мато Адровер

Процедура : 2013/2179(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0130/2014
Внесени текстове :
A7-0130/2014
Разисквания :
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно състоянието и бъдещите перспективи на европейския риболовен сектор в контекста на споразумението за свободна търговия между ЕС и Тайланд

(2013/2179(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз относно взаимоотношенията на Европейския съюз с останалата част от света,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов[1] (Регламент за ННН риболова),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2010 г., озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

–   като взе предвид въпросите с искане за писмен отговор E-000618/2013 от 22 януари 2013 г. относно злоупотреби във веригите на доставки в търговията на дребно и E-002894/2013 от 13 март 2013 г. относно споразумението за свободна търговия с Тайланд и детския труд в консервната промишленост, както и отговорите, дадени от Комисията,

–   като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството[2],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по международна търговия (A7-0130/2014),

A. като има предвид, че европейският рибарски сектор излиза от период на криза, която засегна секторите на риболова, преработването на продукти от риболов и аквакултурите, и че това положение отслаби изключително много конкурентоспособността му, особено когато световният пазар се либерализира и в същото време някои развиващи се страни с изобилие на морски ресурси започват да се превръщат в новите сили в областта на рибарството;

Б.  като има предвид, че европейската риболовна и преработвателна промишленост е жизнено важна за гарантиране на снабдяването с храна на европейските граждани и като основа за препитанието по крайбрежните зони, които в голяма степен зависят от тези дейности; като има предвид, че оцеляването на сектора ще бъде изложено на риск, ако ЕС либерализира търговията с рибни продукти с развиващите се страни, желаещи да изнасят своите продукти на ключовия пазар на Общността, особено ако се им се предлага нулева ставка на мито;

В.  като има предвид, че ЕС е най-големият световен вносител на рибни продукти и че поради зависимостта от вноса общностният пазар е много привлекателен за износителите, особено като се вземе под внимание, че търсенето на рибни продукти в ЕС се увеличава всяка година с около 1,5 %;

Г.  като има предвид, че Тайланд е главният производител на консерви с риба тон в света с около 46 % от световното производство и че износът му на консерви с риба тон за ЕС от над 90 000 тона годишно представлява почти 20 % от общия внос на ЕС от трети държави, като САЩ, ЕС и Япония са основните пазари, към които е насочен износът на тайландски рибни продукти;

Д. като има предвид, че Тайланд е главният световен вносител на прясна, охладена и замразена риба тон за своята консервна промишленост;

Е.  като има предвид, че 80 % от уловената риба тон се консумира консервирана и че според последната налична информация от FISHSTAT – базата данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), 21 % от световното производство на консерви и готови храни от риба тон се осъществява в ЕС, докато останалите 79 % се произвеждат в трети държави, голяма част от които са развиващи се;

Ж. като има предвид търговското, икономическо и стратегическо значение на Тайланд за ЕС и значителните ползи от споразумението за свободна търговия между ЕС и Тайланд за икономиката на ЕС като цяло;

З.  като има предвид, че ЕС подкрепя регионалната интеграция между държавите членки на АСЕАН (Асоциацията на народите от Югоизточна Азия), и като има предвид, че споразумението за свободна търговия с Тайланд представлява важен стълб в този процес на интеграция, чиято крайна цел е сключването на споразумение за свободна търговия между двата региона в бъдеще;

И. като има предвид, че подписването на споразумение за свободна търговия между ЕС и АСЕАН е приоритет за ЕС от 2007 г. насам, като надеждата е, че към него ще се присъединят Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Бруней и Виетнам; като има предвид, че липсата на напредък в преговорите по това регионално споразумение доведе до започването на двустранни преговори с някои държави членки на АСЕАН, в т. ч. Тайланд, с политически ангажимент в рамките на две години да бъде сключено споразумение за свободна търговия;

Й. като има предвид, че ако се включат Тайланд, Индонезия и Филипините в региона на Западния и Централния Тихи океан, производството на консерви с риба тон в него представлява почти половината от световното производство;

К. като има предвид, че промените при производителите на консерви и на филе от риба тон следват тенденцията на глобални доставки за държави, преработващи продукти от риболов с ниски производствени разходи, разположени в близост до суровината (например Тайланд, Филипините, Индонезия, Папуа Нова Гвинея и Еквадор), и че броят на държавите, свързани с производството и износа на консерви от риба тон, нараства;

Л. като има предвид, че Тайланд и Филипините са главните държави износителки на готови продукти и консерви от риба тон за ЕС и че вносът от Тайланд се е увеличил с около 20 %, докато този на Филипините е намалял с около 5 %;

М. като има предвид, че всяко намаляване на митата за консервите и готовите продукти от риба тон би могло да окаже въздействие върху преференциите на държавите от АКТБ и бенефициентите по Общата система за преференции (ОСП+), според която третите държави се задължават срещу получаването на тарифни преференции да изпълняват някои политики, каквито са зачитането на правата на човека, заетостта, околната среда и доброто управление;

Н. като има предвид, че намаляването на митата също така би деформирало европейския пазар, тъй като по-голямата част от промишленото производство на консерви риба тон на ЕС се намира в силно зависещи от риболова региони, като Галисия, Бретан, Азорските острови (най-отдалечен регион), Страната на баските и Сардиния; като има предвид, че по промишлено производство на риба тон ЕС заема второ място в света и че тази отдавнашна дейност е от жизнено важно значение за създаването на добавена стойност и на заетост на територията на ЕС, като гарантира най-високи социални, екологични и хигиенно-санитарни стандарти;

О. като има предвид, че преференциалните правила за произход имат за основна цел да се установи съществуването на достатъчна икономическа връзка между внесените в ЕС продукти и държавите, ползващи се от предоставените от него преференции, за да се гарантира, че съответните преференции не се отклоняват неправомерно в полза на други държави, за които не са били предназначени;

П. като има предвид, че когато се говори за търговия с рибни продукти, става въпрос за търговия с природен ресурс, чиято устойчивост се влияе от много различни фактори, включително доброто управление и устойчивата експлоатация на рибните ресурси и контрола върху незаконния риболов, замърсяването, изменението на климата и търсенето на пазара; като има предвид, че всички тези външни фактори засягат международната търговия с рибни продукти и че следователно рибните продукти следва да се считат за чувствителни продукти, които е възможно да станат обект на специална защита;

Р.  като има предвид, че постоянното и достатъчно снабдяване със суровина е изключително важно за запазването и икономическото развитие на предприятията, обработващи риба тон в ЕС;

С. като има предвид, че според Световната търговска организация (СТО) свободната търговия е инструмент за растеж, чиято цел е устойчивото развитие в неговото социално, икономическо и екологично измерение;

Т.  като има предвид, че поради това търговските правила са от ключово и основополагащо значение, за да се гарантира изгодна търговия, както и за постигането на целите за опазване на здравето и на околната среда, осигурявайки подходящо управление на природните ресурси;

У. като има предвид, че глобализацията е увеличила значително количеството търгувана риба на международно равнище и че съществува обща загриженост, че много държави производителки няма да разполагат с достатъчно средства, за да управляват и/или стопанисват рибните запаси по устойчив начин, да осигуряват подходящо ниво на хигиенно-санитарна защита, да смекчават въздействието върху околната среда от риболова и аквакултурите и да осигуряват зачитането на правата на човека като цяло, както и да насърчават трудовите права и по-конкретно социалните условия;

Ф. като има предвид, че при някои от търговските партньори на ЕС са налице слабости във връзка с устойчивото развитие на риболова на трите равнища: социално, икономическо и екологично;

Х. като има предвид, че устойчивото управление на запасите от риба тон се гарантира от петте регионални риболовни организации (РРО) за риба тон; като има предвид, че международното сътрудничество между държавите и РРО е от ключово значение за осигуряването на устойчивостта на ресурса;

Ц. като има предвид, че неотдавна МОТ и различни НПО предоставиха информация за големи слабости в социалните и трудовите условия и тези по отношение на правата на човека в тайландската риболовна промишленост; като има предвид, че медиите отбелязаха, а правителството на Тайланд призна, че определен сектор от тайландската риболовна промишленост се възползва от принудителния труд на имигранти, които са обект на трафик на хора, и че две международни предприятия за производство на консерви от риба тон в Тайланд използват детски труд;

Ч.  като има предвид, че според ФАО редовно се случва тайландски рибарски лодки да бъдат конфискувани от съседните крайбрежни държави и капитаните им да бъдат обвинени в незаконен риболов или незаконно навлизане в техните изключителни икономически зони;

Ш. като има предвид, че през 2013 г. испанските органи отказаха разтоварването и търговската реализация на риба тон на основанието, че произхожда от кораби за улов на риба тон с флага на Гана, които са били замесени в незаконен, недеклариран или нерегламентиран риболов (ННН) поради неизпълнение на мерките за управление, установени от Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан, и като има предвид, че в по-голямата част от корабите за улов на тон участие имат частни тайландски дружества;

Щ. като има предвид, че през последните месеци в ЕС са отказани многобройни партиди консерви с риба тон, внесени от Тайланд, поради неподходящата им термична обработка, която е от основно значение за неутрализирането на микроорганизми, които в противен случай биха представлявали риск за здравето на човека;

1.  отправя искане рибните продукти като консервирана риба тон, внасяна от Тайланд, които могат потенциално да нарушат производството и пазара на ЕС за съответните продукти, да се разглеждат като чувствителни продукти; освен това счита, че всякакво решение относно по-голям достъп на тайландска консервирана и преработена риба тон следва да бъде взето само след извършването на стриктни оценки на въздействието и в тясна консултация с представители на сектора, за да се анализира и оцени въздействието, което по-големият достъп може да има върху преработващата промишленост и предлагането на пазара на морски продукти в ЕС;

2.  призовава достъпът на тайландски консерви и готови продукти от риба и ракообразни на пазара на ЕС да продължи да се облага с настоящите мита и по този начин тези стоки да бъдат изключени от намаляването на митата; препоръчва по отношение на консервите и готовите продукти от риба и ракообразни да бъдат установени дълги преходни периоди и ангажименти за частична либерализация, включително налагането на квоти, така че да се гарантира конкурентоспособността на общностната промишленост, преработваща риба тон, и да се запазят значителната дейност и социалното измерение, свързани с нея на територията на ЕС (25 000 преки и 54 000 непреки работни места);

3.  изисква, когато е подходящо и преди да се направят каквито и да е митнически отстъпки или да се приложат всякакви други нормативни уредби, да се извършват строги оценки на въздействието, които да анализират и оценят възможното въздействие на тези отстъпки и нормативни уредби върху преработвателната промишленост и търговската реализация на морските продукти в ЕС;

4.  призовава в случая с чувствителните рибни продукти за обезпечаване без изключения на пълното спазване на строги и последователни правила за произход, като кумулацията бъде строго ограничена до продукти, по отношение на които Тайланд е главно държава на преработка, а не държава на риболов;

5.  изисква вносът на консервирана риба тон и други рибни продукти от Тайланд да подлежи, доколкото е възможно, на същите условия на конкуренция като за рибните продукти с произход от ЕС; счита, че това искане означава по-специално, че споразумението за свободна търговия трябва да съдържа амбициозна глава, свързана с търговията и устойчивото развитие, съгласно която Тайланд да поеме ангажимента да зачита, насърчава и прилага международно признатите трудови стандарти във вида, в който са залегнали в основните конвенции на МОТ, включително по отношение на принудителния труд и детския труд; счита също така, че следва да се обезпечава стриктно зачитането на правата на човека, опазването на околната среда и съхранението и устойчивата експлоатация на рибните ресурси, борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегламентиран риболов и съответствието със санитарните и фитосанитарните норми на ЕС; във връзка с това счита, че Комисията следва да докладва редовно пред Парламента относно спазването от Тайланд на гореспоменатите задължения;

6.  призовава Комисията да гарантира ефективното прилагане на Регламента за незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, както и че преговорите по споразумение за свободна търговия ще доведат до изричното позоваване на Регламента за ННН риболова в текста на споразумението;

7.  счита, че най-добрият начин да се гарантира пълното сътрудничество на Тайланд в борбата с ННН риболова е да се добави в текста на споразумението за свободна търговия изрично позоваване на Регламента за ННН риболова;

8.  призовава в споразумението за свободна търговия да се включи изискване за изпълнение на конвенциите на Международната организация на труда, както и за по-голяма прозрачност, наблюдение, надзор и проследимост на тайландския риболовен сектор, за да бъде възможен мониторинг на риболовните дейности;

9.  настоятелно призовава да се осигури проследимост на продуктите като ключов елемент за защитата на човешкото здраве и за опазването на околната среда, което освен това представлява основен фактор и инструмент за контрол върху незаконния риболов;

10. изисква споразумението за свободна търговия да остане съгласувано с останалите политики на Съюза, както и с насърчаването на стратегии за корпоративна социална отговорност; призовава за въвеждането на предпазни клаузи;

11. подчертава, че решението на Парламента да даде одобрението си за споразумението за свободна търговия ще вземе под внимание цялостния резултат от преговорите, включително тези за рибарския сектор;

12. изисква реципрочност при достъпа до пазарите и премахването на всякакъв вид дискриминация в сектора на услугите;

13. изразява надежда, че Тайланд, като най-голям световен износител на консерви с риба тон, ще взема участие във и ще съдейства на трите РРО за риба тон в региона, а именно: Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, Комисията за опазването и управлението на далекомигриращите рибни запаси в Западния и Централния Тихи океан и Регионалната организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан, както и с РРО за риба тон на Индийския океан, в която членува;

14. призовава за създаването на политика за устойчиво опазване и управление на рибните ресурси;

15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ  

1. РИБАРСКИЯТ СЕКТОР НА ЕС

Рибарският сектор на ЕС е изправен пред различни предизвикателства: риболовният сектор трябва да се справя с увеличаването на цените на горивата, липсата на работна ръка и ограниченията на квотите. Секторът за преработване на продукти от риболов страда от ограничените доставки на суровина и конкуренцията от вноса от трети държави. Секторът на аквакултурите също е изправен пред конкуренцията на вноса, ниските цени на някои видове, стриктното законодателство за околната среда и конфликтите за използването на определени зони.

Ситуацията, в която се намира понастоящем европейският рибарски сектор, изключително много отслабва конкурентоспособността му, особено когато световният пазар се либерализира и в същото време някои развиващи се страни с изобилие от морски ресурси започват да се превръщат в новите сили в областта на рибарството.

Оцеляването на сектора ще бъде изложено на риск, ако ЕС либерализира търговията с рибни продукти с развиващите се страни, желаещи да изнасят своите продукти на привлекателния пазар на Общността, особено ако се прилагат нулеви тарифи.

ЕС е главният световен вносител на рибни продукти. Този пазар в ЕС се снабдява от около 25 % от риболовния сектор, 10 % от европейската аквакултура и 65 % от внос. При такава голяма зависимост от вноса пазарът на ЕС е много привлекателен за износителите, особено като се има предвид, че търсенето на рибни продукти в ЕС се увеличава с 1,5 % годишно.

Европейската риболовна и преработвателна промишленост е от съществено значение за снабдяването с храна на европейските граждани и като подкрепа за оцеляването на крайбрежните зони. Осигуряването на нейното бъдеще е и следва да бъде важна политическа цел за ЕС.

2. РИБАРСТВОТО В ТАЙЛАНД

Тайланд е една от главните държави производителки на риба в света. Неговото благоприятно географско положение в Западния Тихи океан допринася за значително годишно производство на риба, което отбеляза изключителен растеж през последните 30 години.

Аквакултурата е от голямо значение за Тайланд и има корени в историята на страната. Най-отглежданите видове са нилската тилапия и морската скарида. Други видове от търговски интерес за износа са зеленоустата мида, гигантския морски костур и груперът.

Главните пазари на Тайланд са САЩ, ЕС и Япония. От общата стойност на износа най-значителна част представляват продуктите от скариди и консервите от риба тон. Всъщност Тайланд е най-големият производител на консерви с риба тон в света с близо 31 % (от 46 % общо за азиатските държави) от световното производство. Неговият износ на консерви риба тон за ЕС представлява почти 20 % от общия внос на ЕС от трети държави. Освен това Тайланд е главният вносител на прясна, охладена и замразена риба тон за своята консервна промишленост.

3. РИБОЛОВЪТ НА РИБА ТОН

Рибата тон е силно мигриращ вид, който се придвижва на дълги разстояния през жизнения си цикъл и се среща предимно в открито море, както и във водите с национална юрисдикция на крайбрежните държави.

В световен мащаб се наблюдава най-голям улов по обем на ивичест тон (Katsuwonus pelamis) (50 %), жълтопер тунец (Thunnus albacares) (32 %) и големоок тон (Thunnus obesus) (11 %). Бял (Thunnus alalunga) и червен тон (Thunnus thynnus) се ловят в по-малки количества. Тихият океан е най-голямата риболовна зона за риба тон с 64 % от общото световно производство, следван от Индийския океан с 25 % и Атлантическия океан с 11 %. Уловът, осъществяван от сейнери, бързо се увеличи, като постига най-голямата част от улова. Риболовът с парагади губи от своята значимост като цяло, въпреки че продължава да бъде от значение за дребномащабния риболов.

Уловът на големоок тон и на жълтопер тунец се е повишил в Индийския океан и в Тихия океан, въпреки че е намалял в Атлантическия океан, след като достигна пика си през 90-те години. Стопанската експлоатация на тропическата риба тон (големоок тон, ивичест тон и жълтопер тунец) е в добро състояние, с подходящи програми за управление за всеки океан, определени от отделните РРО.

Световният улов на риба тон се запазва на постоянно равнище от около 4,2 милиона тона и не се предвиждат съществени увеличения. 80 % от уловената риба тон се консумира в консервирано състояние.

4. ТЪРГОВИЯТА С РИБНИ ПРОДУКТИ

Според СТО свободната търговия е инструмент за растеж, съвместим с устойчивото развитие, което се счита за цел.

Рибата е чувствителен продукт

Когато се говори за търговия с рибни продукти, става въпрос за търговия с природен ресурс и като такъв той има някои специфични характеристики, които според СТО могат да бъдат класифицирани по следния начин: неравномерно географско разположение, изчерпване, влияние на околната среда, свързано с експлоатацията/консумацията, нестабилност на пазара.

Устойчивостта на ресурса се влияе от различни фактори: наличие на подходяща система за управление на риболова, контрол върху незаконния риболов, регламентирани методи за риболов, предотвратяване на прекомерния риболов, сътрудничество между регионалните риболовни организации (РРО) и с трети страни за управлението на мигриращите ресурси и други фактори, като замърсяването и изменението на климата. Всички тези аспекти, които засягат риболовната устойчивост, оказват влияние върху предлагането на международния пазар. От друга страна търсенето на пазара, предпочитанията на потребителите и цените влияят на собствениците на риболовните стопанства и на производството.

Поради всички тези външни фактори, които влияят на международната търговия с рибни продукти, последните следва да се считат за чувствителни продукти, които е възможно да станат обект на специална защита.

Глобален пазар за рибни продукти

Последица от технологичното развитие на риболова е нарастването на световното производство, което от своя страна дава тласък на търговията. Търсенето на риба невинаги може да бъде задоволено на регионално равнище и това е предпоставка снабдяването да се осъществява във все по-глобален мащаб.

Поради факта, че глобализацията увеличи изключително много количеството риба, продавано на международния пазар, и особено като се има предвид, че световното население надминава седем милиарда, съществува всеобща загриженост, че много държави производителки няма да имат достатъчно средства, за да управляват и/или стопанисват по устойчив начин рибните запаси, да осигуряват подходящо ниво на хигиенно-санитарна защита, да смекчават влиянието на риболова и аквакултурата върху околната среда и да осигурят зачитането на правата на човека като цяло.

Като последствие от това държавите вносителки са склонни да въвеждат нетарифни мерки във връзка със загрижеността, която предизвикват хигиената и общественото здраве, безопасността и качеството на околната среда, измежду други фактори.

Поради това правилата за търговия са ключови и фундаментални не само за да се гарантира изгодна търговия, но също така и за постигането на целите за опазване на околната среда и подходящо управление на природните ресурси.

Като признава значението на износа на рибни продукти за някои развиващи се/слабо развити държави, ЕС предлага тарифни преференции посредством системата ОСП, докато страните от АКТБ са освободени от всякакъв вид мита. ЕС също така сключва споразумения за асоцииране и за свободна търговия.

Въпреки това при някои от търговските партньори на ЕС са налице слабости във връзка с устойчивото развитие на риболова на трите равнища – социално, икономическо и екологично.

Промишлено производство на консерви с риба тон

Производството на консерви с риба тон в Западния и Централния Тихи океан представлява почти половината от световното производство, ако в региона се включат Тайланд, Индонезия и Филипините. Тихият океан, включително източната му част, произвежда три четвърти от общото количество в света.

От 90-те години насам Тайланд се превърна в най-големия производител на консерви с риба тон в света с 31 % от световното производство, следван от Испания с 14 %. В последните години се появиха нови производители в Югоизточна Азия (Индонезия и Филипините), Централна Америка (Мексико) и Индийския океан (Мадагаскар, Сейшелските острови, Мавриций и Иран). Еквадор също започна да се откроява като един от най-големите производители на консерви с риба тон.

Износът на консерви тон за ЕС се е увеличил главно поради тарифните преференции, дадени от ЕС на трети държави.

Промените при производителите на консерви и на филе от риба тон следват тенденцията на глобални доставки от държави, преработващи продукти от риболов с ниски производствени разходи, разположени в близост до суровината (например Тайланд, Филипините, Индонезия, Папуа Нова Гвинея и Еквадор). В някои случаи изграждането на консервна промишленост се поставя в зависимост от достъпа до ресурсите от изключителната икономическа зона на страната. В резултат на това броят на държавите, свързани с производството и износа на консерви с риба тон, се е увеличил.

В Европа 80 % от производствените разходи на една консерва с риба тон са в процеса на преработването. Разходите за трансбордиране са по-ниски, ако се превозва филе (60 % от теглото на риба тон), отколкото ако се превозва цяла риба, и освен това филето може да се пренася в контейнери. В това се корени предпочитанието за внос на филе пред вноса на цяла прясна или замразена риба тон.

Намаляването на разходите в различните етапи на производство е посоката за развитие на промишленото производство на консерви от риба тон, характеризираща се с икономия от мащаба и с концентрация.

5. СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ ЕС И ТАЙЛАНД

Общи положения

Сключването на споразумение за свободна търговия между ЕС и АСЕАН представлява важна цел за ЕС от 2007 г. насам, когато започнаха преговорите с държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН), целящи да се сключи общо споразумение със седем от общо десет нейни държави членки (Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд, Бруней и Виетнам).

Въпреки това предвид липсата на напредък в търговските преговори на регионално ниво между ЕС и АСЕАН през 2009 г. Европейската комисия оповести започването на двустранни преговори. Така ЕС сключи споразумения с Корея и Сингапур, сега е в процес на преговори с Малайзия, Виетнам и Тайланд и се подготвя почвата за преговори с Филипините и Бруней.

Първият кръг на преговори с Тайланд започна през май и двете страни поеха политически ангажимент да сключат споразумение за свободна търговия в срок от две години.

Тайланд и Филипините са главните държави износителки на готови продукти и консерви от тон за ЕС. Вносът от Тайланд се е увеличил с около 20 %, а този от Филипините е спаднал с около 5 %.

Доставка на суровина

Постоянното и достатъчно снабдяване със суровина е изключително важно за запазването и икономическото развитие на предприятията, преработващи риба тон в ЕС. Използваната суровина е цяла риба тон ―прясна и замразена ― и предимно филе.

Доставката на суровина е повлияна от различни проблеми:

- Доставката на суровина за европейската консервна промишленост е както от улов на европейския риболовен флот (ивичест тон, жълтопер тунец и големоок тон), така и от внос от трети държави производителки. При все това не е сигурно, че уловът на европейската риболовна флота в Тихия океан се разтоварва на европейски пристанища, тъй като поради основните правила на пазара голяма част от този улов бива продаван директно в Югоизточна Азия.

- Що се отнася до вноса от трети държави, най-големият световен доставчик на филе е Еквадор, понастоящем държава по ОСП+, който значително намали доставките си за Европа, тъй като развива консервната си промишленост. Други страни, като Индонезия, са забранили износа на цяла риба тон.

- Страните по споразумението от Науру в Тихия океан, в чиито води се осъществява 50 % от общия световен улов, свързват достъпа до лицензи за улов на риба тон в зоната с неговото преработване, което означава, че регистрираният обем улов не може да бъде преработван за консерви в Европа.

- Европейската консервна индустрия няма достъп и до други квоти, като тази на Мексико, тъй като става въпрос за риболов, който не може да бъде квалифициран като непредставляващ риск за делфините („dolphin free“), освен това местната промишленост вече не произвежда филе.

- Не следва да се забравя също и че според регламента за незаконния риболов промишлеността на ЕС не може да има достъп до 35 % от рибата тон, която се лови на световно равнище.

- Тарифната квота за филе от риба тон за периода 2013—2015 г. от 22 000 тона при 0 % мито не е достатъчна, тъй като се изчерпва в първите месеци на годината.

Ако няма достатъчно доставки на филе от риба тон, това би насърчило вноса на консерви риба тон и би довело до тежко и необратимо съкращаване на работни места в европейската консервна промишленост.

Тарифи и ерозия на преференциите

Тарифите имат защитна роля за секторите на националната промишленост като метод за стимулиране на тяхната конкурентоспособност и развитие. Въпреки това в рамките на международната търговия и правилата на СТО съществува тенденция за либерализиране на пазарите посредством намаляване и възможно премахване на митата.

В рамките на преговорите на СТО в Доха тарифните намаления се решават чрез прилагането на така наречената „швейцарска формула“. Тази формула се прилага като общо правило за всички неселскостопански продукти, предоставяйки нова приложима тарифа. Тъй като рибата тон се счита за промишлен продукт, който е част от така наречения „достъп до пазара на неселскостопански продукти“, швейцарската формула следва да се приложи за консервите с риба тон и митото на ЕС от 24 % следва да се намали. Тази система не позволява да се вземат предвид особеностите на един специфичен и чувствителен сектор, като този на производството на консерви от риба тон, както и чувствителните икономически аспекти на държавите производителки.

Продуктите, получавани от изчерпаеми природни ресурси като риболова, би следвало да се различават от неселскостопанските продукти.

Намаляването на европейските мита за консервите и готовите продукти от риба тон би довело до тежка ерозия в трети държави и в производствения сектор на ЕС. Биха ерозирали преференциите на държавите от АКТБ и на бенефициентите от системата ОСП+, според която срещу получаването на тарифни преференции третите държави бенефициенти се задължават да спазват някои политики, заслужаващи компенсация, каквито са зачитането на правата на човека, заетостта, околната среда и доброто управление. При това тарифните намаления биха могли да насърчат прекомерния улов, незаконния риболов и да навредят на справедливата търговия.

Тарифното намаление също така би деформирало европейския пазар, тъй като по-голямата част от промишленото производство на консерви риба тон на ЕС се намира в силно зависещи от риболова региони, като Галисия, Бретан, Азорските острови, Страната на баските и Сардиния.

Затварянето на промишлени предприятия би направило много трудно завръщането на работниците на пазара на труда, особено на жените на средна възраст с ниска квалификация, което в случая на Испания означава 15 375 преки работни места.

В действителност в осъществено от Европейската комисия проучване[1] се установява, че премахването на всякакъв вид мита ще нанесе социални и икономически вреди върху европейския сектор за промишлено преработване на риба тон – въздействия, които трудно ще бъдат превъзмогнати от който и да е отрасъл на хранително-вкусовата промишленост: загуба между 20 и 25 % от неговото икономическо богатство и между 30 и 40 % от работните места в него. Тези съотношения следва да се съотнесат към закръглените финансовите стойности за базовото състояние на сектора за промишлено преработване на риба тон от европейски интерес (базиран в Европа и в третите свързани държави от АКТБ и ОСП Централна и Южна Америка): оборот от около 2 милиарда евро, първична добавена стойност от приблизително 800 милиона евро и между 80 000 и 100 000 преки и непреки работни места.

Всички тези обстоятелства следва да обосноват настоящото запазване на митата за консервите от рибни и морски продукти, които следва да се считат за чувствителни продукти. Следователно тарифните позиции 1604 и 1605 следва да се изключат от либерализацията.

Правила за произход

През последните години се наблюдава тенденцията търговските преговарящи от ЕС по-лесно да предоставят дерогации от правилата относно преференциалния произход, които традиционно се прилагат по отношение на рибните продукти и продуктите от аквакултури, в това число за необработените продукти (критерии за определяне на принадлежността на корабите) и преработените продукти (възможност за запазване на преференциалния произход въпреки използването на суровини с чужд произход).

Тайланд е член на АСЕАН, която е най-голямата група в света на конкуренти от сектора за производство на консерви от риба тон за ЕС. За европейския сектор за промишлено преработване на риба тон е жизнено важно ЕС да не предлага на Тайланд регионално натрупване на правила за произход. ЕС следва да запази контрола върху търговските преференции, които дава на определени партньори, като изисква прилагането на стриктни правила за произход, основаващи се на понятието за „изцяло получени“ продукти. Правилото за невъзстановяване на мито по вноса („non drawback“) следва да се прилага системно, както и да се ограничат възможностите за натрупване по произход.

В регионалния обхват на рамката на преговорите за споразумение за икономическо партньорство с АКТБ не следва да се предоставя дерогация от правилата за произход, тъй като това ще означава нарушаване на равновесието на пазара и неравностойно конкурентно положение за промишлеността на ЕС.

За да се предотвратят присъщите рискове от разширяване на дерогацията от правилата за произход, следва да се получат гаранции, че продуктите от ННН риболов няма да могат за се възползват от нея.

Устойчиво развитие и търговия

Член 3, параграф 5 от ДЕС постановява, че в своите взаимоотношения с останалата част от света ЕС утвърждава и насърчава своите ценности и интереси, допринася за устойчивото развитие на планетата, за свободната и справедлива търговия, премахването на бедността и за защитата на правата на човека и в частност тези на детето, както и за стриктното спазване и развитието на международното право.

1. Опазване на природните ресурси и устойчива експлоатация

В Тихия океан съществуват три РРО за риба тон: Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, Комисията за опазването и управлението на далекомигриращите рибни запаси в Западния и Централния Тихи океан и Регионалната организация за управление на риболова в южната част на Тихия океан. Тайланд като главна страна износителка на риба тон следва да се включи като член и да сътрудничи с тях.

Риболовът на риба тон взаимодейства с други видове риба, морски бозайници и общо с местообитанието като цяло, като ЕС е вторият по големина световен вносител на продукти от риба тон.

Споразумението за свободна търговия между ЕС и Тайланд следва да включи клауза, чрез която Тайланд да гарантира устойчивото управление на рибните ресурси в сътрудничество с всички РРО и да прилага стриктни мерки за пристанищна проверка.

2. Корпоративна социална отговорност

Европейският парламент прие резолюция A7-0290/2012, основаваща се на съобщението относно външното измерение на ОПОР, в което се призовава за насърчаване на стратегиите за корпоративна социална отговорност, посредством която предприятията по собствено желание осъществяват действия за постигането на социални и екологични цели при изпълнението на икономическите си дейности.

3. Спазване на правата на човека

Както вече беше посочено в настоящия доклад, неотдавна различни международни организации и НПО констатираха, че някои сектори от тайландската рибна промишленост се възползват от принудителния труд на имигранти, обект на трафик на хора, като това е било признато от самото правителство на Тайланд.

От друга страна Парламентът също осъди факта, че две международни консервни предприятия за тайландска риба тон – Unicord и Thai Union Manufacturing, използват детски труд (E-002894-13).

Споразумението за свободна търговия следва да изисква спазването на конвенциите на Международната организация на труда и да поиска по-голяма прозрачност и проследимост в тайландския риболовен сектор по начин, който позволява мониторинг на риболовните дейности, включително на условията на труд на риболовната флота.

4. Незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН риболов)

ННН риболовът е световен проблем с катастрофални последици на екологично, както и на социално–икономическо равнище, тъй като е заплаха за устойчивата експлоатация на ресурсите и допринася за нелоялна конкуренция на пазара на рибни продукти.

ЕС прие Регламент (ЕО) № 1005/2008 за възпиране на ННН риболова Според този регламент органите на държавите членки могат да откажат вноса на рибни продукти, произхождащи от държави, определени от ЕС като държави, които не сътрудничат в борбата срещу незаконния риболов.

Според ФАО редовно се случва тайландски рибарски лодки да бъдат конфискувани от съседните крайбрежни държави и капитаните им бъдат обвинени в незаконен риболов или незаконно навлизане в техните изключителни икономически зони.

През 2013 г. испанските органи отказаха разтоварването и търговската реализация на риба тон, произхождаща от кораби за улов на риба тон с флаг на Гана, които са били замесени в ННН риболов, поради неизпълнение на мерките за управление, установени от ICCAT. В по-голямата част от корабите за улов на тон участие имат частни тайландски дружества.

5. Хигиенно-санитарни правила и проследимост

През последните месеци в ЕС са отказани многобройни партиди консерви с риба тон, внесени от Тайланд, поради неподходящата им термична обработка. Тази обработка е от основно значение за неутрализирането на микроорганизми, които в противен случай биха представлявали риск за здравето на човека. Този факт е доказателство за слабостите при контрола върху производствения процес на анализа на риска и контрола на критичните точки.

В условия на пълна глобализация на пазара, където стоките имат различен произход и минават през различни звена, съставящи веригата, докато стигнат до крайния потребител, проследимостта на продуктите е основен елемент за безопасност, чието спазване следва да се изисква от споразумението за свободна търговия.

МИНИМАЛНИ АСПЕКТИ, КОИТО СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ СЛЕДВА ДА ГАРАНТИРА

- Консервите и готовите продукти от риба и ракообразни са чувствителни продукти за производството в Общността.

- Достъпът на тайландски консерви и готови продукти от риба тон на пазара на ЕС следва да продължи да се облага с настоящите общи мита и следователно те да бъдат изключени от тарифната либерализация в рамките на споразумението за свободна търговия.

- Изискване за спазване на правилата за преференциален произход – убедителни и последователни, без да се допускат изключения от тях и без възможност за кумулация с трети държави.

- Гарантиране на проследимостта на продуктите като основен елемент за защитата на човешкото здраве и опазването на околната среда, тъй като тя е основен инструмент за контрол върху незаконния риболов.

- Гаранция за изпълнение на същите правила за конкуренция за всички оператори в сектора както от ЕС, така и трети държави, с цел осигуряване на равнопоставени условия за конкуренция. По-конкретно това следва да включва изпълнението на международните трудови конвенции, зачитането на правата на човека, опазването на околната среда, борбата срещу незаконния риболов и спазването на хигиенно-санитарните стандарти на ЕС. Споразумението за свободна търговия следва да включи механизъм за мониторинг и надзор на изпълнението.

- Преди да се направят тарифни отстъпки или да се приемат за каквито и да е правила, следва да се извършат точни проучвания за въздействието, които да анализират и оценят възможното им въздействие върху преработвателната промишленост и търговската реализация на морските продукти в ЕС.

- Реципрочност на достъпа до пазари.

- Съгласуваност с другите политики на ЕС.

- Въвеждане на предпазни клаузи.

В сферата на услугите е необходимо да се разгледа дискриминационното изискване капиталът на чуждите инвеститори, които искат да инвестират в технологичния сектор, да бъде 100 % чуждестранен.

  • [1]  Европейският отрасъл за промишлено преработване на риба тон. Икономически баланс; перспективи и анализ на последиците от либерализирането на търговията. Европейска комисия (2005).. http://ec.europa.eu/fisheries/documentation/studies/study_tuna/tuna_2005_en.pdf

СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (17.12.2013)

на вниманието на комисията по рибно стопанство

относно състоянието и бъдещите перспективи на европейския риболовен сектор в контекста на споразумението за свободна търговия между ЕС и Тайланд
(2013/2179(INI))

Докладчик по становище: Ярослав Лешек Валенса

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по рибно стопанство да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава търговското, икономическото и стратегическото значение на Тайланд за ЕС и припомня съществените ползи от настоящото споразумение за свободна търговия (ССТ) за икономиката на ЕС като цяло;

2.  подкрепя регионалната интеграция между държавите от АСЕАН; отбелязва, че ССТ с Тайланд представлява основен стълб в този процес, като крайната цел е сключването в бъдеще на ССТ между двата региона;

3.  отправя искане рибните продукти като консервирана риба тон, внасяна от Тайланд, които могат потенциално да нарушат производството и пазара на ЕС за съответните продукти, да се разглеждат като чувствителни продукти; освен това споделя становището, че всякакво решение относно достъпа на тайландската консервирана и преработена риба тон следва да бъде взето само след извършването на стриктни оценки на въздействието и в тясно сътрудничество с представители на бранша, с цел да се анализира и оцени въздействието, което биха могли да имат върху преработващата промишленост и предлагането на пазара на морски продукти в ЕС;

4.  изисква вносът на консервирана риба тон и други рибни продукти от Тайланд да подлежи доколкото е възможно на същите условия на конкуренция както тези за рибните продукти от ЕС; счита, че това означава по-специално, че споразумението трябва да съдържа амбициозна глава, свързана с търговията и устойчивото развитие, съгласно която Тайланд да поеме ангажимента да зачита, насърчава и прилага международно признатите трудови стандарти, във вида, в който са залегнали в основните конвенции на МОТ, включително по отношение на принудителния труд и най-тежките форми на детски труд; счита също тала, че следва да се обезпечава стриктно зачитането на правата на човека, опазването на околната среда, борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегламентиран риболов и съответствието със санитарните и фитосанитарните норми на ЕС; следователно споделя становището, че Комисията следва да докладва редовно на Европейския парламент относно спазването от страна на Тайланд на горепосочените задължения;

5.  призовава, по отношение на чувствителните рибни продукти, за обезпечаването без изключения на пълното спазване на строги и последователни правила за произход, като кумулацията бъде строго ограничена по отношение на продуктите като консервираната риба тон, за които Тайланд е главно държава на преработка, а не държава на риболов;

6.  призовава Комисията да гарантира ефективното прилагане на Регламента за незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (НННР)[1] , както и че преговорите по ССТ ще доведат до изричното позоваване на Регламента за НННР в текста на споразумението;

7.  подчертава, че решението на Европейския парламент да даде одобрението си за споразумението ще вземе под внимание цялостния резултат от преговорите, включително рибарския сектор.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.12.2013

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

22

2

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

William (The Earl of) Dartmouth, Laima Liucija Andrikienė, Maria Badia i Cutchet, Nora Berra, Daniel Caspary, María Auxiliadora Correa Zamora, Andrea Cozzolino, George Sabin Cutaş, Marielle de Sarnez, Christofer Fjellner, Yannick Jadot, Bernd Lange, David Martin, Vital Moreira, Paul Murphy, Cristiana Muscardini, Niccolò Rinaldi, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Iuliu Winkler

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Catherine Bearder, Derk Jan Eppink, Béla Glattfelder, Syed Kamall, Peter Skinner, Jarosław Leszek Wałęsa

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Reimer Böge

  • [1]  Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.2.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

13

0

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Chris Davies, Carmen Fraga Estévez, Pat the Cope Gallagher, Dolores García-Hierro Caraballo, Werner Kuhn, Isabella Lövin, Gabriel Mato Adrover, Maria do Céu Patrão Neves, Ulrike Rodust, Raül Romeva i Rueda, Struan Stevenson, Nils Torvalds

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jean-Paul Besset, Ole Christensen, Rareş-Lucian Niculescu, Jens Nilsson, Anna Rosbach