Процедура : 2013/2126(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0132/2014

Внесени текстове :

A7-0132/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 26/02/2014 - 9.16
CRE 26/02/2014 - 9.16

Приети текстове :

P7_TA(2014)0163

ДОКЛАД     
PDF 267kWORD 171k
19 февруари 2014 г.
PE 524.598v02-00 A7-0132/2014

относно насърчаването на развитието чрез отговорни стопански практики, в това число ролята на добивната промишленост в развиващите се страни

(2013/2126(INI))

Комисия по развитие

Докладчик: Юдит Саргентини

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно насърчаването на развитието чрез отговорни стопански практики, в това число ролята на добивната промишленост в развиващите се страни

(2013/2126(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Декларацията от Адис Абеба относно развитието и управлението на полезните изкопаеми в Африка, приета на Първата конференция на министрите от Африканския съюз, отговарящи за експлоатацията на полезните изкопаеми, през октомври 2008 г.,

–   като взе предвид Африканската визия за минно дело, приета от държавните и правителствените ръководители на срещата на върха на Африканския съюз през февруари 2009 г.,

–   като взе предвид Декларацията от Лусака, приета на извънредната среща на върха на Международната конференция за региона на Големите езера относно борбата срещу незаконната експлоатация на природни ресурси в региона на Големите езера от 15 декември 2010 г.(1),

–   като взе предвид плана за действие за прилагане на Африканската визия за минно дело, приет на Втората конференцията на министрите от Африканския съюз, отговарящи за експлоатацията на полезните изкопаеми, проведена в Адис Абеба през декември 2011 г.,

–   като взе предвид 10-те принципа за интегриране на управлението на рисковете за правата на човека в преговорите за сключване на договори между държави и инвеститори, предложени от специалния представител на Генералния секретар на Седемнадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека през май 2011 г.,

–   като взе предвид Насоките на ОИСР за комплексна проверка на отговорните вериги за доставка на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони, които предоставят подробни препоръки, чиято цел е да помогнат на дружествата да зачитат правата на човека и да избягват финансирането на конфликти чрез своите практики за доставка(2),

–   като взе предвид международния стандарт за прозрачност ИПДП, който изисква от правителствата да публикуват информация за своите приходи от природни ресурси;

–   като взе предвид Декларацията на Г-8 от Лох Ерн от юни 2013 г., в която държавните и правителствените ръководители за пореден път изтъкнаха важността на прозрачното и отговорното управление на природните ресурси и на тяхната верига за доставка(3),

–   като взе предвид окончателната декларация на Г-20, публикувана на 6 септември 2013 г., в която световните лидери подкрепят Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП);

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по развитие (A7-0132/2014),

А. като има предвид, че за много развиващи се страни добивът на природни ресурси представлява значителна част от техния БВП и често по-голямата част от валутните приходи и чуждестранните инвестиции;

Б.  като има предвид, че Африка притежава някои от най-големите запаси от полезни изкопаеми, и като има предвид, че печалбите, реализирани от добива на полезните изкопаеми на Африка, следва да бъдат използвани за постигане на ЦХР, за изкореняване на бедността и за постигане на бързо и широкообхватно социално-икономическо развитие; като има предвид, обаче, че африканските държави все още трябва да разработят и да въведат последователни стратегии, за да превърнат експлоатацията на природните ресурси в двигател на икономическо развитие и диверсификация на техните икономики;

В.  като има предвид, природните ресурси могат да бъдат важен стимул за икономически растеж и социално развитие, ако приходите се управляват правилно и прозрачно;

Г.  като има предвид, че споровете за нефт, газ, полезни изкопаеми, дървесина и други природни ресурси са втората най-често срещана причина за конфликти в световен мащаб; като има предвид, че конкуренцията за ресурсите, като например земя и вода, се увеличава и изостря съществуващите конфликти или предизвиква нови; като има предвид, че лошото управление на земята и на природните ресурси се допълва от влошаването на състоянието на околната среда, увеличаването на населението и изменението на климата;

Д. като има предвид, че колкото и да е парадоксално, държави, които са богати на природни ресурси, често се намират в по-лошо положение отколкото други държави (явлението „проклятие на ресурсите“) и че контролът, експлоатацията, търговията и данъчното облагане на полезните изкопаеми в някои случаи водят до въоръжени конфликти (проблемът „полезни изкопаеми от зони на конфликт“);

Е.  като има предвид, че ползите от минното дело за местното население често не се реализират или са сведени почти до нула поради отрицателното социално и екологично въздействие; като има предвид, че ползите от минното дело за местното население могат да се развият от местните или националните органи чрез по-добро управление и по-голяма прозрачност, което да позволи да се неутрализира евентуалното отрицателно социално и екологично въздействие;

Ж. като има предвид, че проучванията на въздействието върху околната и социалната среда играят важна роля за защитата на правата на коренното население в зоните на миннодобивна дейност;

З.  като има предвид, че през 2008 г. Световната банка изчисли, че 90% от производството на полезни изкопаеми на Демократична република Конго идва от малки по мащаб миннодобивни предприятия, които не са регистрирани и работят в отдалечени и несигурни зони, контролирани от въоръжени групировки;

И. като има предвид, че добивът в малък мащаб допринася значително за заетостта, особено в селските райони; като има предвид, че формализирането на занаятчийския добив и добива в малък мащаб е необходимо за стимулирането на предприемачеството на местно/национално равнище, за подобряването на условията на живот и за отбелязването на напредък в интегрираното социално и икономическо развитие на селските райони; като има предвид обаче, че неформалният характер на занаятчийския добив и добива в малък мащаб в Африка ги превръща в лесна жертва на организираната престъпност и на паравоенни организации и ги изправя пред редица предизвикателства, като детския труд, които им пречат да разгърнат своя пълен потенциал на развитие;

Й. като има предвид, че добивната промишленост следва да насърчава развитието на технологичния и инвестиционния сектор, както и да предлага решения в областта на ефективното използване на ресурсите, енергийната ефективност, екодизайна, подобряването на икономическите показатели, рециклирането и кръговата икономика, които следва да се използват както в развиващите се, така и в развитите държави;

К. като има предвид, че Африканската визия за минно дело предлага рамка за по-съгласувано и по-стабилно интегриране на сектора в икономиката на континента и в обществото;

Л. като има предвид, че нарушаването на правата на човека е често срещано в добивната промишленост и включва детски труд, сексуално насилие, изчезване на хора, нарушаване на правото на чиста околна среда, загуба на земя и поминък без преговори и без адекватна компенсация, насилствено преселване и разрушаване на ритуално и културно значими обекти;

М. като има предвид, че принудителният труд и отричането на профсъюзните права и на правата за колективно договаряне остават основни причини за притеснение; като има предвид, също така че често изключително лошите или липсващи стандарти за здравословни и безопасни условия на труд са огромен повод за безпокойство, особено в мините от малък мащаб, които често работят в много опасни условия;

Н. като има предвид, че отговорността за зачитане на правата на човека е общ световен стандарт за препоръчително поведение от страна на всички стопански предприятия, независимо от мястото на извършване на тяхната дейност, както е установено в Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, изготвени от Джон Руджи, специален представител на генералния секретар на ООН по въпросите на правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия; като има предвид, че няма широко съгласие относно конкретните последици от тази отговорност, а напредъкът към всеобщото ѝ изпълнение е сериозно възпрепятстван от липсата на ефективни механизми за наблюдение, докладване, проверка и отчетност;

О. като има предвид, че разпространението на кодекси за поведение, стандарти и схеми за сертифициране с различен тематичен обхват в сферата на корпоративната социална отговорност (КСО) прави извършването на оценки, сравнения и проверки трудно или невъзможно; като има предвид, че това разпространение има много корени, включително недостатъчна ангажираност към стремежа за ефективно функциониране на КСО и симулирането на отговорност от страна на дружества, които целят да бъдат приемани като социално и екологично отговорни;

П. като има предвид, че за да се повиши ефективността и да се постигне равнопоставеност в областта на КСО, е от първостепенно значение да се премине от действащата понастоящем система à la carte, при която дружествата избират кодекси и стандарти в съответствие със собствените си предпочитания, към общи, специфични за отрасъла стандарти за изпълнение;

Р.  като има предвид, че заблуждаващата информация за безвредност за околната среда (greenwashing) — изграждайки имиджа на предполагаема дейност по опазване на околната среда, с цел да се заблуди обществеността, а вниманието да се отвлече далече от практики, вредни за околната среда — подвежда потребителите, обществеността и регулаторните органи относно екологичните показатели и подкопава стремежа към постигане на отговорно бизнес поведение, и поради тези причини трябва да се води борба срещу нея; като има предвид, че най-общо дружествата, използващи КСО като маркетингов инструмент, трябва да гарантират, че всички предявени претенции са верни;

С. като има предвид, че прилагането на ИПДП има за цел да се увеличи прозрачността при управлението на приходите с цел да се намали възможността за корупция и да се позволи справедливо поделяне на ползите;

Т.  като има предвид, че въпреки че през последните две десетилетия много африкански държави извършиха икономическа, търговска и инвестиционна либерализация, те не постигнаха значителна икономическа диверсификация и имат икономики, които като цяло са по-слабо диверсифицирани, но са по-концентрирани, например в износа на полезни изкопаеми и на селскостопански продукти с ниска добавена стойност, които обаче са изключително чувствителни към външните ценови шокове; като има предвид, че днес всички усилия следва да насочени към постигането на по-голяма икономическа диверсификация, т.е. да се намали зависимостта от добивната промишленост или износа на селскостопански продукти;

У. като има предвид, че Декларацията от Адис Абеба относно развитието и управлението на полезните изкопаеми в Африка призова африканските държави да гарантират, че СИП и цялостните преговори в рамките на СТО не ограничават националната политика за развитие и че либерализацията на търговията, която може да засили суровинната зависимост на африканските държави с ниски доходи, не води до „ефект на блокиране“;

Ф. като има предвид, че след ръководените от Световната банка минни реформи през 80-те години на XX век, Латинска Америка прави нова стъпка към засилване на ролята на държавните институции, като се фокусира върху националните приоритети и цели за икономическо развитие;

Х. като има предвид, че експортните данъци се използват широко, въпреки че много регионални търговски споразумения и споразуменията за икономическо партньорство (СИП) на ЕС забраняват тяхното използване;

Ц. като има предвид, че някои държави от АКТБ са обезпокоени, че ограниченията, наложени от СИП върху експортните данъци, могат да направят движението нагоре по веригата за създаване на стойност по-трудно;

Ч.  като има предвид, че корупционните и непрозрачни договори са широко разпространени в минната промишленост;

Ш. като има предвид, че глобалният характер на веригите на доставка означава, че природните ресурси, които са допринесли за предизвикването на някои от най-жестоките конфликти в света, се купуват и търгуват в международен мащаб, включително от дружества, действащи на територията на ЕС;

Щ. като има предвид, че макар и приветствани, доброволните усилия на дружествата да избегнат добиването на полезни изкопаеми от зони на конфликт, невинаги са ефективни;

Ю. като има предвид, че раздел 1502 от закона „Дод–Франк“ в САЩ от 2010 г. изисква от дружествата, вписани от Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC), включително европейските дружества, да извършват комплексна проверка, за да се определи дали продуктите им съдържат полезни изкопаеми, които финансират въоръжените групировки в ДРК; като има предвид, че в придружаващо решение Комисията по ценните книжа и фондовите борси посочва Насоките на ОИСР като надежден стандарт за комплексна проверка за прилагане на закона от дружествата;

Я. като има предвид, че усилията за прекратяване на конфликти чрез предотвратяване на изтичането на приходи от занаятчийски добив към въоръжени групи се оказаха сравнително успешни по отношение на диамантите, но са необходими по-мащабни усилия за изграждане на стабилна правна и институционална рамка за занаятчийския добив, в допълнение на Международната конференция за региона на Големите езера (ICGLR);

Минно дело и устойчиво развитие

1.  с тревога отбелязва, че неустойчивото минно дело може да има значително отрицателно екологично и социално въздействие, особено в Африка;

2.  подчертава, че глобалният бурен растеж в цените на суровините, подхранван от търсенето от страна на нововъзникващите икономики, предлага чудесна възможност за богатите на ресурси развиващи се страни, особено в Африка, да увеличат своите приходи и да ги насочат към развитието, в интерес на своето население; подкрепя национални политики, които целят това; отбелязва, че законодателните и регулаторните реформи често са от ключово значение, и подчертава, че необходимото политическо пространство следва да не бъде ограничено от търговски и инвестиционни споразумения;

3.  подчертава, че освен генерирането на правителствени приходи, които могат да бъдат използвани за развитие, добивната промишленост следва да допринася за развитието посредством връзки с местната икономика, например чрез разкриване на работни места и обучение на местното население, закупуване на местни стоки и услуги, местно преработване на добитите суровини и участие в усилията за развиване на местна промишленост, която използва преработени или непреработени материали като суровини или може по друг начин да извлече полза от присъствието на дружества, извършващи добивна дейност; настоятелно призовава държавите — членки на Африканския съюз систематично да прилагат Африканската визия за минно дело; изразява убеденост, че по този начин напредъкът при реализирането на Целите на хилядолетието за развитие може да бъде значително ускорен; за тази цел подчертава необходимостта да насърчава принципи на устойчиво развитие, основаващи се върху минното дело, което е екологично и социално отговорно;

4.  призовава развиващите се страни да модернизират регионалното си сътрудничество, като разработят и приемат общи екологични и социални стандарти, стандарти за здравословни и безопасни условия на труд и норми по отношение на минното дело, включително и по отношение на добива в малък мащаб;

5.  подчертава необходимостта от регионален и международен подход за намаляване на незаконната експлоатация на природни ресурси; насърчава развиващите се страни да предприемат стъпки за формализиране на занаятчийския добив и добива в малък мащаб, за да подобрят условията на живот на населението, за да осигурят справедливи приходи и за да включат добива в малък мащаб в селската и националната икономика, като за тази цел предоставят достъпна финансова и техническа подкрепа и гарантират правен режим, който да предоставя на носителите на права в добива в малък мащаб достатъчно земя и сигурност на собствеността; призовава ЕС да помогне на развиващите се страни да изградят капацитет на местно равнище за въвеждане на схеми за проследяване и сертифициране, преди да налагат забрани върху транспортирането на несъответстващи на изискванията полезни изкопаеми;

6.  подчертава усилията на ЕС за подкрепа на по-нататъшното институционално развитие и изграждане на капацитет в приемащите правителства, за да могат да създадат необходимата институционална и правна рамка, с която да управляват и разпределят приходите от добивната промишленост по прозрачен и ефективен начин; подчертава също така развитите партньорства между ЕС и Африканската банка за развитие; по-конкретно настоятелно призовава ЕС да отдаде приоритет на съдействието за разработването на законодателна и данъчна политика, целяща увеличаване на ползите, на местно и национално равнище, от развитието на добивната промишленост, което ще доведе до създаването на работни места за местното население, заплати за служителите и техните семейства и подобряване на връзките между малките и средните предприятия и веригата на доставка, свързани с развитието на добивната промишленост;

7.  подчертава, че съобразно принципа на ангажираност, според който местните общности следва да участват в планирането и разработването на проекти за природни ресурси, които следва да бъдат оценени спрямо местните вериги на доставка и заетостта на местното население;

8.  счита за важно да се признаят и да се осигурят традиционните права и култури на коренното население в развитието на добивната промишленост и да се гарантира неговото предварително и информирано участие;

9.  подчертава необходимостта да се гарантира, че потърпевшите от нарушаването на социалното законодателство и законодателството в областта на околната среда от страна на международни дружества имат реален достъп до правосъдие;

10. подчертава, че в контекст, в който вътрешното регулиране в развиващите се държави често е недостатъчно, за да се защитят правата на човека от корпоративните нарушения, рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ предлага пълен и полезен набор от принципи за зачитане и защита на правата на човека от дружествата;

11. призовава за ефективно прилагане на Африканската харта за правата на човека, която включва разпоредби относно разпореждането с богатството и природните ресурси и принципи за подходяща компенсация;

12. призовава развиващите се държави да ратифицират свързани с минералния сектор конвенции и инструменти за правата на човека и да ги прилагат впоследствие, наред с другото, чрез овластяване на публичните институции за правата на човека да извършват мониторинг на изпълнението на стандартите за правата на човека по отношение на добива и чрез разработването на инструменти и методологии за широко внедряване на проблемите, свързани със здравето и правата на човека, в процедурите за оценка на въздействието;

13. със загриженост отбелязва, че според Джон Руджи, специален докладчик на ООН относно човешките права, около две трети от случаите на корпоративно нарушаване на правата на човека са причинени от дружества в нефтодобивния, газодобивния и минния сектор; подчертава, че държавите — членки на ЕС и международната общност са задължени от международното и европейското законодателство за защита на правата на човека да гарантират, че дружествата, действащи в рамките на тяхната юрисдикция, не причиняват или не допринасят, пряко или непряко, посредством своята стопанска дейност, за нарушаването на правата на човека;

14. изразява загриженост относно условията на труд в сферата на добива в малък мащаб, където голям брой от работните позиции са рискови, в разрез с международните и националните трудови стандарти, и където, според оценките, броят на трудовите инциденти е шест или седем пъти по-голям в сравнение с този при добива в по-голям мащаб; призовава правителствата на развиващите се страни и минните дружества да въведат основни трудови стандарти, както се изисква в конвенциите на МОТ, за да гарантират достойни и безопасни условия на труд за всички миньори, в това число и Конвенцията за здравословни и безопасни условия на труд в мините;

15. призовава държавите — членки на ЕС да повишат своето съдействие в борбата срещу детския труд в добива и да подкрепят инициативи на МОТ за предоставяне на образователни възможности и алтернативни перспективи за генериране на доходи с цел извеждане на децата от минните дейности;

16. приветства факта, че международни финансови институции са разработили методи, с които да гарантират, че инвеститорите в областта на минното дело извършват оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и оценка на социалното въздействие; въпреки това отбелязва, че изграждането на капацитет в развиващите се страни за привеждането в действие на тези изисквания все още е предизвикателство предвид ограниченията, свързани с финансовите и човешките ресурси; следователно призовава ЕС да модернизира своето техническо съдействие, за да позволи на развиващите се страни да въведат практиката за извършване на систематична оценка на здравния, социалния и екологичния риск, като установят разпоредби за ефективно публично участие;

17. подчертава ролята на групата на Световната банка за развитието на отговорни стопански практика; подчертава необходимостта да се подобри начинът, по който се споделят и прилагат знанията за изграждане на загрижени институции с по-голям интегритет, и да се предоставят на гражданите на достъп до информация и средства за действие, така че техните правителства да бъдат по-ефективни и да отчитат техните потребности в по-голяма степен;

18. призовава органите да забранят проучването и добива на полезни изкопаеми в национални паркове и обекти на световното културно и природно наследство и дружествата да поемат ангажимент да не участват в подобни дейности;

19. счита, че минната промишленост би могла и следва да има ценен принос за смекчаването на последиците от изменението на климата посредством трансфер на технологии и отговорно инвестиране; по-специално подчертава, че дружествата, извършващи добив в голям мащаб, могат евентуално да предоставят ноу-хау за намаляване на емисиите в областта на добива в малък и в среден мащаб; отново отправя своя призив към ЕС да се стреми към споразумения за финансиране на борбата с изменението на климата, за трансфер на технологии и за изграждане на капацитет и да развие своята подкрепа към развиващите се страни за намаляване на емисиите на CO2;

20. подчертава необходимостта от силно европейско законодателство относно оповестяването на нефинансова информация от някои големи дружества, включително задължението дружествата да провеждат комплексна проверка, основана на риска, като вземат предвид цялата верига на доставка;

Ролята на частния сектор

21. призовава за ефективно прилагане на Декларацията на МОТ относно основните принципи и права в областта на труда, на Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, на Глобалния договор на ООН и на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, чрез общи, специфични за съответния отрасъл механизми;

22. призовава ЕСВД и Комисията да гарантират, че търговските служители на ЕС, които са базирани в делегациите на ЕС, преминават редовно обучение по въпросите на КСО;

23. призовава Комисията да насърчава активно сред дружествата от ЕС, извършващи дейност извън Европа, отговорното стопанско поведение, с особено силен акцент върху гарантирането на стриктно спазване на всички техни правни задължения, по-специално на международните стандарти и правила в областите на правата на човека, труда и околната среда;

24. подчертава, че тематичният обхват на различните схеми за прилагане на КСО често е избирателен – коментар, който се отнася и до социалните и екологичните въпроси; счита, че подобен фрагментарен подход е в ущърб на оценяването на това дали дадено дружество като цяло извършва дейността си по устойчив начин или не; счита, че освен че тези общи рамки са създали общо разбиране и „общ език“ за принципите на КСО, те следва също да изградят основата за общи, специфични за отрасъла международни стандарти, които да определят характеристиките на отговорните стопански практики;

25. подчертава също, че инициативите за КСО не следва да бъдат считани за заместител на отговорността на правителството към своите граждани да им предоставя основна инфраструктура и други обществени блага, а по-скоро трябва да я допълват;

Международни търговски и инвестиционни режими

26. призовава ЕС да използва своите търговски и инвестиционни отношения с ключови партньорски държави (например САЩ, Китай, Япония, Бразилия и Индия), за да насърчи провеждането на диалог относно КСО; настойчиво призовава ЕС да извърши оценки на въздействието върху устойчивостта на предложените търговски споразумения преди да встъпи във фаза на преговори; призовава за инвестиционни договори, които да насърчават положителните практики и докладване за КСО;

27. отбелязва, че настоящият международен търговски и инвестиционен режим ограничава способността на развиващите се страни да използват пълната гама от инструменти, които в миналото са били използвани от вече развитите държави като част от техните стратегии за индустриализация; подчертава, че търговските споразумения следва да зачитат необходимостта на развиващите се страни от диверсификация на икономиките им и от модернизация на технологиите им;

28. признава значението на преките чуждестранни инвестиции за индустриалния растеж, като същевременно отбелязва, че прекалено щедрите условия за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в минното дело, предлагани от развиващите се страни през 80-те и 90-те години на XX век, в съчетание с лошото управление на национално равнище, корупцията, липсата на отчетност и слабото регулиране, не им позволиха да натрупат значителни приходи от експлоатацията на своите природни ресурси, които са жизнено необходими за тяхното социално и икономическо развитие;

29. споделя притеснението на специалния представител на ООН за бизнеса и правата на човека, че действащите понастоящем методи за защита на правата на инвеститорите в договори и международни споразумения ограничават способността на държавите да защитават правата на човека; подчертава необходимостта от баланс между правата на инвеститорите и задълженията по отношение на устойчивото човешко развитие;

30. настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да приложат 10-те принципа на специалния представител на ООН за бизнеса и правата на човека, които имат за цел да включат управлението на рисковете за правата на човека в преговорите за сключване на договори между държави и инвеститори, за да се гарантира, че клаузите за стабилизация не излагат на риск защитата и зачитането на правата на човека; призовава ЕС да подкрепи изграждането на капацитет за преговори в развиващите се страни и включването в инвестиционните споразумения на клаузи, свързани с правата на човека и устойчивото развитие;

31. подчертава, че изискванията към работните характеристики, които имат за цел, например, да повишат връзките между чуждестранните инвеститори и местните производители, са отличителна характеристика за индустриалната политика; подчертава, че инвестиционните споразумения следва да позволяват използването на местно съдържание и изисквания относно трансфера на технологии, за да насърчат чуждестранните предприятия да установят връзки нагоре и надолу по веригата и да допринесат за икономическото развитие на приемащата държава;

32. насърчава африканските държави да постигнат напредък в усилията си за регионална интеграция, така че да се премахнат някои от вътрешноафриканските бариери пред базираната на полезни изкопаеми индустриализация;

33. подчертава, че експортните данъци са разрешени от режима на СТО и могат да бъдат част от политически стратегии, които имат за цел да развият националното производство или преработвателна промишленост;

Полза от приходите

34. настоятелно призовава ЕС да съдейства на развиващите се страни при договарянето на инвестиционни споразумения, които ще допринесат за постигането на устойчиви социални ползи и по-добри социално-икономически условия; отбелязва, че като оказват натиск върху правителствата на развиващите се страни за намаляване на данъците и авторските и лицензионни възнаграждения, миннодобивните дружества ефективно отслабват фискалния капацитет на държавата, докато от друга страна, увеличаването на митническите тарифи, прилагано от ЕС за готовите стоки, прави производството и преработването на продукти с добавена стойност за износ от страна на развиващите се страни, производители на суровини, по-трудно;

35. подчертава необходимостта да се договорят и да се сключат договори с развиващите се страни в областта на данъчното облагане, за да гарантира, че многонационалните предприятия заплащат своя справедлив дял от данъци; в по-широк план призовава ЕС да предостави по-голяма подкрепа за подпомагането на развиващите се страни при данъчните реформи и укрепването на данъчните администрации с цел адекватното събиране, управление и разпределение на приходите от полезни изкопаеми, както и да работи за въвеждане на търговски споразумения, които да премахнат увеличението на митническите тарифи върху избрани готови стоки, което би могло да затрудни преработването и производството на продукти от полезни изкопаеми с добавена стойност и следователно да възпрепятства изпълнението на стратегията за икономическа диверсификация на развиващите се страни;

36. подчертава, че незаконните капиталови потоци от Африка са свързани с тайната около договорите за добив и данъчните режими; следователно счита, че борбата срещу данъчните измами и данъчния рай следва да остане ключов приоритет;

37. изразява загриженост относно начините на предоставяне на концесии на миннодобивни дружества и проблемите, които това може да породи, включително отчуждаване, лишаване на населението от прехрана и проблеми, свързани с правата на ползвателите и правата върху земята; настоятелно призовава органите да обособят определени райони, в които да въведат забрана за предоставяне на концесии — райони, които са екологично защитени със закон или в които има висока концентрация на миньори, работещи в занаятчийския добив, и да направят това преди да предоставят концесии, за да може да избегнат излишни размирици и проблеми с местното население и миннодобивните дружества; призовава също така, преди да предоставят концесии, органите да създадат капацитет за организиране на консултации с местните общности, да оценят надлежно искането за предоставяне на концесия, да извършат мониторинг на обекта и оценка на въздействието на добива; призовава органите да гарантират, че концесиите за занаятчийски добив са формализирани и надлежно признати от държавата, включително и в държави, които са в процес на преминаване към индустриално минно дело;

38. приветства неотдавнашното преразглеждане на счетоводната директива и директивата за прозрачност, с което се въвеждат задължения за отчитане по отношение на плащанията към правителствата за секторите за добив на полезни изкопаеми и дърводобив; настоятелно призовава държавите членки да приложат бързо тези директиви; призовава събраните данни за приходите да бъдат налични във възможно най-отворения и достъпен формат;

39. призовава органите да гарантират, че лицензите за добив и другите активи се продават или предоставят чрез отворени и прозрачни търгове; призовава органите да публикуват договорите, включително приложенията, картите и пълната финансова информация, като средство за предотвратяване на корупцията; призовава органите и съответните дружества да изготвят пълен списък на акционерите във всички миннодобивни дружества, по-конкретно за всички нови сделки, както и пълен списък на субектите, които систематично извличат полза от тези сделки, като средство за предотвратяване на корупцията; призовава органите и дружествата да гарантират, че всички плащания към правителството се публикуват по широко достъпен начин; призовава ЕС да изиска миннодобивните дружества, регистрирани в Европа, да публикуват всички сключени договори;

40. призовава органите да разследват сериозните обвинения за корупция в миннодобивната промишленост и при необходимост да извършват наказателно преследване, да замразяват финансовите ресурси или да не позволяват извършването на сделки; призовава оценките за риска от корупция да включват разглеждане на процеса на конфискация на активи и препродажбата на конфискуваните активи, участието на физически лица или търговски дружества като посредници при прехвърлянето на концесиите (особено когато тези посредници имат известни взаимоотношения с ръководните органи), продажбата на активи на занижена стойност, както и продажбата на активи без търг (особено когато активите са от ключово икономическо значение или когато тръжните оферти иначе са нормативно изискване); призовава органите да гарантират, че крайните купувачи на тези активи ще носят отговорност за посредниците, с които са си партнирали;

Прекъсване на връзката между въоръжените конфликти и експлоатацията на полезни изкопаеми

41. отбелязва със загриженост, че експлоатацията на природни ресурси с висока стойност, включително нефт, газ, полезни изкопаеми и дървесина, е основна причина за конфликтите по света; счита, че за да бъдат успешни, стратегиите за предотвратяване на конфликти трябва да разгледат: слабата ангажираност на общностите в процеса на развитие на добивната промишленост; неадекватното разпределение на ползите; отрицателното икономическо, социално и екологично въздействие; лошото управление на средствата; корупцията; ролята на армията и бунтовническите движения; неадекватните институционални и правни рамки за управлението на развитието на добивната промишленост и липсата на внимание към въпросите, свързани с природните ресурси, в мирните споразумения;

42. подкрепя Африканската визия за минно дело, според която за да се преодолеят неблагоприятните последици от минния сектор и да се избегнат конфликти, предизвикани от експлоатацията на полезните изкопаеми, е от съществено значение добивният сектор да е по-екологично и социално отговорен, прозрачен и приобщаващ; в този контекст призовава за прозрачност и процеси на партисипативно управление на всички нива, за да се направи оценка на екологичните и социалните въздействия на минното дело;

43. подчертава, че полезните изкопаеми от зони на конфликт представляват сериозно предизвикателство от гледна точка на правата на човека; подчертава, че доброто управление, включително добрите практики за управление и контрол на околната среда и спазването на социалните стандарти, са ключови елементи в борбата срещу проблема, свързан с полезните изкопаеми от зони на конфликт;

44. отбелязва, че повечето от стартираните на международно равнище инициативи срещу полезните изкопаеми от зони на конфликт имат за цел да насърчат отговорно поведение от страна на отраслите в промишлеността, които купуват полезни изкопаеми, чрез системи за сертифициране за леярните; призовава за включването на съответните аспекти на правата на човека във всички програми за сертифициране в съответствие с международните стандарти, като например тези, установени в рамките на Насоките на ОИСР за комплексна проверка на отговорните вериги за доставка на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони;

45. подчертава, че за да могат действащите стопански инициативи за полезни изкопаеми от зони на конфликт да прекъснат връзката между въоръжените конфликти и експлоатацията на полезни изкопаеми и да гарантират, че са в съответствие с международните стандарти, зададени от ОИСР, трябва да бъде въведено европейско законодателство, което да регулира тези инициативи и действащите в ЕС дружества, които използват и търгуват с природни ресурси; следователно призовава Комисията да представи законодателни актове с обвързващ характер относно полезните изкопаеми от зони на конфликт;

46. подчертава, че е необходим регламент на ЕС, който задължава дружествата, които използват и търгуват с полезни изкопаеми и други природни ресурси, добити от засегнати от конфликти и високорискови зони, да извършват комплексни проверки съгласно Насоките на ОИСР за комплексна проверка на отговорните вериги за доставка на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони, който да допълни преразглеждането на Директивата за прозрачността и отчетността по отношение на оповестяването на финансова и нефинансова информация на големи дружества, както и разпоредбите на закона „Дод-Франк“; по-конкретно счита, че подобни законодателни актове следва да:

а.  създадат правно обвързващо задължение за всички дружества нагоре по веригата, действащи на територията на ЕС, които използват и търгуват с природни ресурси, добити от засегнати от конфликти и високорискови зони, както и за всички дружества надолу по веригата, които действат на европейския пазар, да извършват комплексни проверки на веригата на доставка, за да определят и смекчат риска от финансиране на конфликти и нарушаване на правата на човека;

б.  се основават на съответните международни инструменти, в това число на Международната харта за правата на човека, доразвита от международни договори и стандарти за правата на човека (например Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, както и рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“), основните договори на Международна организация на труда (МОТ), международното хуманитарно и наказателно право и Насоките на ОИСР за комплексна проверка на отговорните вериги за доставка на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони;

в.  да се прилагат без изключение за всички елементи от веригата на доставка и за всички природни ресурси, добити в засегнати от конфликти и високорискови зони;

г.  да произлизат от основан на риска подход, като изискват дружествата да оценяват реалните и потенциалните неблагоприятни ефекти, породени от своята дейност, и да смекчават идентифицираните рискове;

д.  да включват задължение за редовни независими одити и публично оповестяване на усилията на дружествата за извършване на комплексни проверки;

е.  да определят изискванията за извършване на оценки на риска на дружествата и за рамката за управление;

ж.  да включват механизъм за санкции за случаи на неспазване на задълженията за извършване на комплексна проверка на веригата на доставка, основана на риска;

з.  да бъдат сравними със задълженията, в рамките на закона „Дод-Франк“, така че когато изпълняват задълженията, въведени от ЕС относно отговорния добив на полезни изкопаеми, дружествата автоматично да изпълняват и задълженията, поставени от законодателството на САЩ;

47. подчертава, че законодателството на ЕС относно комплексната проверка следва да бъде част от по-широк и допълващ подход, който да разреши основните причини за възникването на конфликти и нестабилност, и да бъде допълнено от програми за помощ за развитие, които следва да се насочат към разрешаването на проблеми, свързани с реформата в секторите за управление и сигурност, и да изгради капацитет в местните органи и местните общности за устойчиво управление на своите природни ресурси в интерес на местното население;

48. призовава ЕС да подкрепи изграждането на капацитет в развиващите се страни, богати на полезни изкопаеми, и да въведе програми за добив, без да се създават конфликти;

49. настоятелно призовава развиващите се страни да въведат и приведат в действие законодателство относно комплексната проверка и да включат комплексната проверка на ОСИР като изискване в националните си кодекси за миннодобивна дейност;

50. настоятелно призовава ЕСВД да насърчава диалога с ключови държави партньори (например Китай, Япония, Бразилия, Индия и Южна Африка) относно значението на търговските политики, които зачитат принципа на „задължение за защита“ като цяло, както и ръководните принципи на ООН, и по-специално в рамките на ОИСР;

51. призовава държавите членки да предоставят на европейските дружества насоки относно стратегии за намаляване на рисковете при извършване на дейност във високорискови и конфликтни зони, с цел да се помогне на тези дружества да продължат да извършват дейността си в такива зони, когато това е в интерес на местното население;

52. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

http://www.oecd.org/corporate/mne/47143500.pdf

(2)

http://www.oecd.org/daf/inv/mne/GuidanceEdition2.pdf

(3)

https://www.gov.uk/government/publications/g8-lough-erne-declaration/g8-lough-erne-declaration-html-version


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Държави, които имат дълга история във вноса на полезни изкопаеми, например Съединени американски щати, Япония и държавите в Европа, срещат все по-голяма конкуренция при достъпа и подсигуряването на доставки на стратегически полезни изкопаеми. За развиващите се страни тази ситуация предлага възможността да се възползват от залежите на полезни изкопаеми, които притежават.

Въпреки че безпрецедентното търсене — в световен мащаб — на полезни изкопаеми и други природни ресурси предоставя уникална възможност на минното дело да допринесе за устойчивото развитие, то също така поставя сериозни предизвикателства пред развиващите се страни. Експлоатацията на природни ресурси с висока стойност, включително нефт, газ, полезни изкопаеми и дървесина, е основна причина за конфликтите по света, особено в контекст, в който изострената конкуренция за намаляващите възобновяеми ресурси, като например земя и вода, се увеличава. Ситуацията допълнително се усложнява от влошаването на състоянието на околната среда, увеличаването на населението и изменението на климата. Лошото управление на земята и природните ресурси води до зараждането на нови конфликти и възпрепятства намирането на мирно разрешение на вече съществуващите конфликти.

Като цяло, за да се гарантира, че минното дело се превръща в успешен фактор в процеса на развитие на развиващите се страни, докладчикът счита, че е необходима всеобхватна стратегия, която освен всичко останало ще се справи и със следните предизвикателства: как да се преодолеят основните причини за полезните изкопаеми от зони на конфликт; как по най-добър начин да се управлява въздействието на минното дело върху околната среда, социалните права и правата на човека, как по-добре да се подпомогнат и интегрират занаятчийският добив и добивът в малък мащаб. Други ключови проблеми за разрешаване са: характерът и статусът на инициативите за корпоративна социална отговорност; въпросът за събирането, управлението и разпределението на приходите от полезни изкопаеми; оптимизацията на връзките, основаващи се на полезните изкопаеми, и последиците от правилата за международна търговия и инвестиции върху индустриализацията, основана на полезните изкопаеми.

Минно дело и устойчиво развитие

Въпреки че производителността на ресурсите в държавите от ЕС се увеличава, развиващите се страни не успяват да се справят с въздействието върху околната среда, породено от увеличаването на добивните дейности, като следователно преместват екологичната тежест от използването на ресурсите върху себе си. В този смисъл минното дело може да не позволи постигането на Целите на хилядолетието за развитие. На практика много от екологичните проблеми, свързани с минното дело, произтичат от замърсяването и конкуренцията за повърхностни и подземни води, което може да засегне поминъка на селскостопанските и/или рибарските общности. Минното дело може също така да доведе до обезлесяване, ерозия на почвата, увреждане на земята, замърсяване на въздуха и разрушаване на екосистеми, като в същото време е значим фактор за глобалното затопляне.

Също така миннодобивните дейности предизвикват неблагоприятно социално въздействие, което може да доведе до напрежение и конфликти в минните райони. Например разселването, принудителното извеждане и преселване са често срещани характеристики на миннодобивните дейности. Миннодобивните дейности се конкурират за пространство с другите видове земеползване, например земеделието, и следователно могат да застрашат поминъка на местното население и т.н.

Предвид факта, че транснационалните корпорации са фактор с основно значение в развиващите се страни, докладчикът счита, че техните държави по произход и акционери следва да поемат своята социална отговорност, особено когато извършват дейност в държави с по-слаби системи на управление и в случаите, когато те не притежават капацитет за провеждане на преговори. Въпреки това е също толкова важно развиващите се страни да приложат реформи за гарантиране на устойчиво минно дело, като се има предвид, че екологичните, икономическите, социалните и трудовите права, по своята същност, налагат съществуването на процеси на демократично управление, институции и системи.

Ролята на частния сектор

Понастоящем има голямо разнообразие от международни инициативи за КСО, било то от правителства посредством междуправителствени организации, или от организации в частния сектор, или на гражданското общество. Въпреки това концепцията никога не беше ясно дефинирана и следователно даде възможност за различни тълкувания и цели. Освен това, въпреки че понастоящем има стотици инициативи за КСО, само няколко от тях са широко използвани международни рамки, които обхващат и трите измерения (социално, екологично и икономическо) на устойчивото развитие в КСО. Следователно те не могат да бъдат съпоставими. Подобен фрагментарен подход, който разглежда избрани аспекти на етичното корпоративно поведение, води до цялостна липса на прозрачност относно това дали дадено дружество като цяло извършва дейността си по устойчив начин или не.

Освен това, въпреки че някои инициативи представляват голяма стъпка напред към справянето с корупцията в добивната промишленост, например Инициативата за прозрачност на добивната промишленост, или включването на етични бизнес практики, например Международния съвет по минно дело и метали, те все още не водят до значителни подобрения, тъй като не съществуват механизми за правоприлагане и установен процес за реакция в случай на нарушаване на стандарти.

Следователно докладчикът счита, че настоящото разпространение на доброволни подходи и стандарти на различни равнища (национално, международно, общо или специфично за сектора) неизбежно води до дефицит в ефективните механизми за отчетност, наблюдение и прозрачност за потребителите, инвеститорите и лицата, отговорни за изготвянето на политиките. На този фон инициативите за корпоративна социална отговорност трябва да бъдат укрепени по два основни начина.

На първо място, докладчикът счита, че е крайно необходимо да се излезе отвъд доброволния подход, и призовава за ефективно прилагане на четирите всеобхватни междуправителствени инициативи за КСО, които на международно равнище получават недвусмислена политическа подкрепа от страна на правителствата. Тези инструменти са: Декларацията на МОТ относно основните принципи и права в областта на труда, Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, Глобалният договор на ООН и Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека. До този момент те представляват доброволни подходи, които имаха важна роля за постигането на консенсус и развиването на „общ език“ за КСО. В крайна сметка обаче до момента те се оказаха неефективни, тъй като нямаха значителен принос за постигането на световните социални и екологични цели, предвид невъзможността за тяхното прилагане.

Международни търговски и инвестиционни режими

В исторически план пространството и гъвкавостта на международните правила относно прилагането на митнически тарифи, субсидии, ограничения на износа, изисквания към работните характеристики за чуждестранни фирми и интелектуалната собственост са били използвани от държави, които са прилагали национални политики за индустриално развитие. И все пак настоящият търговски и инвестиционен режим е откроил трудностите на развиващите се страни при напредъка в осъществяването на целите на националните им интереси и на устойчивото развитие.

Всъщност от края на 80-те години на XX век въвеждането на значителна икономическа, търговска и инвестиционна либерализация, първоначално наложено от условията на Световната банка и на Международния валутен фонд, имаше за цел да насърчи съживяването на чуждестранните инвестиции в минното дело. Въпреки това тази либерализация засили структурната уязвимост на развиващите се страни, производители на полезни изкопаеми. По-конкретно, въпреки че чуждестранните инвестиции възстановиха и разшириха добива и износа на полезни изкопаеми, техният принос в социалното и икономическото развитие беше оспорен в много африкански държави, богати на полезни изкопаеми. Днес, вместо икономическа диверсификация, те имат икономики, които като цяло са по-слабо диверсифицирани, но са по-концентрирани, например в износа на полезни изкопаеми и на селскостопански продукти с по-ниска добавена стойност, които обаче са изключително чувствителни към външните ценови шокове.

Друго предизвикателство за преодоляване засяга проучване, проведено от Международната финансова корпорация и специалния докладчик на ООН за бизнеса и правата на човека, озаглавено „Клаузи за стабилизация и правата на човека“ (май, 2009 г.), в което се твърди, че някои видове от тези частни договори между инвеститорите и приемащите държави биха могли да ограничат способността на държавата да защитава правата на човека. По-конкретно, проучването установи, че споразуменията в добивната промишленост съдържат най-ограничаващите клаузи, които могат или да освободят чуждестранните инвестиции от прилагането на нови социални и екологични закони, или да изискват от приемащата държава да компенсира инвеститора за разходите по привеждането в съответствие.

В контекст, в който световният опит показва, че действителният преход — от износител на суровини към лидер в сферата на високите технологии — изисква развитието на динамични връзки във всеки един етап от веригата, докладчикът счита, че определянето на изисквания към работните характеристики, минимално местно съдържание или изисквания относно трансфера на технологии в договори, лицензи и инвестиционни споразумения, може да помогне за интегрирането на първичния сектор в по-широката национална и регионална икономика. Съответно инвестиционните договори на ЕС следва да бъдат създадени така, че да отразяват равновесието между правата и задълженията на инвеститорите, като същевременно оставят политическо пространство на развиващите се страни да преследват своите собствени цели за развитие.

Митническите тарифи са най-често използваният търговски инструмент за подкрепа на индустриализацията и за защита на зараждащата се промишленост. Намаляването на митническите тарифи обаче заема централно място в търговската либерализация от 1980 г. насам. Освен това временните СИП съдържат конкретни списъци от чувствителни продукти, които са изключени от премахването на митата, но същевременно имат тесни разпоредби за защита на зараждащата се промишленост. Подобни притеснения често биват изразявани от страните от АКТБ и следва надлежно да бъдат взети под внимание. Въпреки че признава, че митата не са единственият, нито са магическият инструмент за насърчаването на диверсификацията и технологичната модернизация, докладчикът счита, че развиващите се страни се нуждаят от тях, за да отразят пътя на технологичната модернизация и оттам да подкрепят диверсификацията и технологичния напредък.

По подобен начин, в контекст, в който страните от АКТБ са изразили своите опасения относно ограниченията, наложени от СИП върху експортните данъци, докладчикът счита, че въпреки че експортните данъци не водят автоматично до развитието на национално производство или преработвателна промишленост, те са законен инструмент за развитие и икономическа диверсификация. Освен това една добре организирана, напредничава система за експортни данъци би могла да послужи като инструмент за стабилизиране на приходите, който събира извънредните приходи и смекчава неблагоприятното въздействие на понижаващите се цени върху приходите на производителя.

В по-широк план са необходими стратегии, които да въведат данъчни и приходни структури с цел увеличаване на приходните потоци, за да може да се реализира по-широко икономическо развитие. Следователно докладчикът счита, че съдействието на ЕС за управление в областта на данъчното облагане на развиващите се страни представлява важен аспект от всеобхватната стратегия за превръщане на „проклятието на ресурсите“ в „благословия на ресурсите“ за изкореняването на бедността.

Освен това докладчикът счита, че за да може ползите да се разпределят по честен и справедлив начин, лицензите за добив и другите активи следва да се продават или предоставят чрез отворени и конкурентни търгове.

Полезни изкопаеми от зони на конфликт

„Полезните изкопаеми от зони на конфликт“ или полезните изкопаеми, добити в условията на въоръжени конфликти и нарушения на човешките права, представляват важен аспект от „проклятието на ресурсите“, който трябва да бъде регламентиран. Въпреки че международната общност прие различни инициативи за подобряване на международния миннодобивен отрасъл, например Схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес, Насоките на ОИСР за комплексна проверка на отговорните вериги за доставка на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони, законът „Дод–Франк“, има много още какво да се постигне за разрешаването на конфликти и сериозни нарушения на правата на човека в миннодобивния сектор.

Въпреки че последните усилия за прекъсване на връзките между международните вериги на доставка и ожесточените конфликти бяха насочени главно към източната Демократична република Конго, необходимо е да се предприемат действия за преодоляване на риска европейски дружества да добиват природни ресурси от други засегнати от конфликт и високорискови зони.

Действащите системи за сертифициране на полезните изкопаеми представляват стъпка напред към създаването на по-прозрачни вериги на доставка от добива към металургията и са част от по-широко решение за ефективно справяне с аспектите, свързани с правата на човека. Въпреки това, за да развият подобни инициативи, международната общност и добивната промишленост трябва да си сътрудничат допълнително, за да разработят общ и всеобхватен подход спрямо полезните изкопаеми от зони на конфликт, който да надхвърля предотвратяването на финансирането на конфликти, а да включва също така и правата на човека, условията на труд и екологичните стандарти.

За тази цел докладчикът счита, че ЕС трябва да приеме законодателни актове, които да изискват от европейските стопански субекти да провеждат комплексна проверка на веригата на доставка, за да гарантират, че не допринасят за финансирането на конфликти или за нарушаването на правата на човека при производството и търговията с природни ресурси. По-конкретно, един регламент на ЕС, който е глобален в своя обхват и се основава на действащите международни рамки, би представлявал важна стъпка за гарантирането на устойчив и отговорен достъп от страна на тези дружества до ключови природни ресурси. Той също ще гарантира, че европейските дружества подлежат на същите изисквания като тези, определени в раздел 1502 от закона „Дод–Франк“ в САЩ, като в същото време преодолява неговите недостатъци.

Въвеждането на задължение към бизнеса да извършва комплексна проверка на веригата на доставка няма да бъде достатъчно за успешното прекъсване на връзката между въоръжените конфликти и експлоатацията на полезни изкопаеми. Следователно докладчикът призовава за разработването на по-широк подход, включително на програми за развитие, подкрепящи например институционалното развитие, формализирането на минното дело, предотвратяването на нарушенията на правата на човека и въвеждането на основни трудови стандарти. Само по този начин местното население няма да бъде принудено да използва контрабандни дейности или бунтовнически групи, за да си подсигури основните потребности, а вместо това ще участва в международни инициативи за устойчив добив.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.2.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

20

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Thijs Berman, Ricardo Cortés Lastra, Véronique De Keyser, Nirj Deva, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Catherine Grèze, Mikael Gustafsson, Bill Newton Dunn, Jean Roatta, Birgit Schnieber-Jastram, Keith Taylor, Anna Záborská, Iva Zanicchi

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Philippe Boulland, Emer Costello, Edvard Kožušník, Csaba Őry, Cristian Dan Preda, Judith Sargentini

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Josefa Andrés Barea, Małgorzata Handzlik, Tadeusz Ross

Последно осъвременяване: 24 февруари 2014 г.Правна информация