ДОКЛАД съдържащ препоръки към Комисията относно преразглеждането на Eвропейската система за финансов надзор

26.2.2014 - (2013/2166(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Свен Гиголд
(Инициатива – член 42 от правилника)


Процедура : 2013/2166(INL)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0133/2014
Внесени текстове :
A7-0133/2014
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

съдържащо препоръки към Комисията относно преразглеждането на Европейската система за финансов надзор

(2013/2166(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск[1],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган)[2],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване)[3],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари)[4],

–   като взе предвид Регламент (ЕС) № 1096/2010 на Съвета от 17 ноември 2010 г. за възлагане на Европейската централна банка на специфични задачи, свързани с дейността на Европейския съвет за системен риск[5],

–   като взе предвид Директива 2010/78/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за изменение на директиви 98/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския надзорен орган (Европейски банков орган), Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари)[6],

–   като взе предвид своята позиция от 12 септември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) във връзка с неговото взаимодействие с Регламент (EС) №…/… на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции[7],

–   като взе предвид своята позиция от 12 септември 2013 г. с оглед приемането на Регламент (ЕС) № …/2013 на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции[8],

–   като взе предвид доклада на своята комисия по икономически и парични въпроси от 3 юни 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски банков орган[9], както и своята позиция от 22 септември 2010 г. относно това предложение[10],

–   като взе предвид доклада на своята комисия по икономически и парични въпроси от 3 юни 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване[11], както и своята позиция от 22 септември 2010 г. относно това предложение[12],

–   като взе предвид доклада на своята комисия по икономически и парични въпроси от 3 юни 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски орган за ценни книжа и пазари[13], както и своята позиция от 22 септември 2010 г. относно това предложение[14],

–   като взе предвид доклада на своята комисия по икономически и парични въпроси от 18 май 2010 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви 1998/26/ЕО, 2002/87/ЕО, 2003/6/ЕО, 2003/41/ЕО, 2003/71/ЕО, 2004/39/ЕО, 2004/109/ЕО, 2005/60/ЕО, 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2009/65/ЕО във връзка с правомощията на Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари[15] и своята позиция от 22 септември 2010 г. относно това предложение[16],

–   като взе предвид доклада на своята комисия по икономически и парични въпроси от 25 май 2010 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски комитет за системен риск[17], както и своята позиция от 22 септември 2010 г. относно това предложение[18],

–   като взе предвид доклада на своята комисия по икономически и парични въпроси от 25 май 2010 г. относно предложението за регламент на Съвета за възлагане на специфични задачи на Европейската централна банка във връзка с функционирането на Европейския съвет за системен риск[19], както и своята позиция от 22 септември 2010 г. относно това предложение[20],

–   като взе предвид становището на своята комисия по икономически и парични въпроси от 1 март 2013 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Европейския банков орган за финансовата 2011 година,

–   като взе предвид становището на своята комисия по икономически и парични въпроси от 1 март 2013 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване за финансовата 2011 година,

–   като взе предвид становището на своята комисия по икономически и парични въпроси от 1 март 2013 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Европейския орган за ценни книжа и пазари за финансовата 2011 година,

–   като взе предвид становището на своята комисия по икономически и парични въпроси от 5 септември 2013 г. относно общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2014 година – всички раздели,

–   като взе предвид основните принципи за ефективен банков надзор, одобрени от Базелския комитет по банков надзор на 13 – 14 септември 2012 г.[21],

–   като взе предвид Основните показатели за ефективни режими на преструктуриране за финансовите институции на Съвета за финансова стабилност, публикувани през октомври 2011 г.,

   като взе предвид принципите на добрата практика относно колегиите от надзорни органи, публикувани от Базелския комитет по банков надзор през октомври 2010 г.[22],

–   като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 22 януари 2014 г. по дело Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия/Съвет на Европейския съюз и Европейски парламент (C-270/12),

–   като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0133/2014),

A. като има предвид, че финансовата криза показа, че неадекватното управление на риска и неефикасният, неравномерен и разпокъсан надзор на финансовите пазари са допринесли за финансовата нестабилност и липсата на защита на потребителите в областта на финансовите услуги;

Б.  като има предвид, че Европейският парламент горещо подкрепяше създаването на Европейските надзорни органи (ЕНО), предвиждаше повече правомощия за ЕНО в областта на координацията и прекия надзор, както и че Парламентът счита, че ЕНО са ключови участници в създаването на по-стабилни и по-сигурни финансови пазари и че Съюзът се нуждае от по-засилен и по-добре координиран надзор на равнище ЕС,

В.  като има предвид, че създаването на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН) подобри качеството и съгласуваността на финансовия надзор в рамките на вътрешния пазар; като има предвид, че това е еволюционен процес, при който членовете на Съвета на надзорниците следва да се съсредоточат върху ценностите и интересите на Съюза;

Г.  като има предвид, че откакто беше създадена ЕСФН, микропруденциалният надзор в Съюза се разви по-бързо от макропруденциалния надзор;

Д. като има предвид, че правомощията за микро- и макроикономически надзор са съсредоточени в ръцете на Европейската централна банка (ЕЦБ), която трябва да взема подходящи мерки за избягване на конфликти на интереси поради задълженията на ЕЦБ в областта на паричната политика;

Е.  като има предвид, че ЕНО следва да предотвратят разпокъсване на финансовите пазари в Съюза;

Ж. като има предвид, че ЕНО имат задачата, наред с другото, да осигуряват конвергенция и съдействие за подобряването на качеството на ежедневния надзор, както и че е необходимо да се разработят показатели за изпълнението, които са съсредоточени върху регулаторните резултати, постигани при ежедневния надзор;

З.  като има предвид, че ЕНО в голяма степен изпълниха мандата си да допринесат за законодателните процедури и да предложат технически стандарти;

И. като има предвид, че въпреки че регламентите за създаване на ЕНО са почти идентични, приложното им поле се разви по много различен начин;

Й.  като има предвид, че що се отнася до регулаторните технически стандарти (РТС) или техническите стандарти за изпълнение (ТСИ), Комисията носи отговорност за приемането, със или без изменения, на предложените от ЕНО проекти и следва да се обоснове подробно за отклонение от тези проекти;

К. като има предвид, че прекият надзор на агенциите за кредитен рейтинг от страна на Европейския орган за ценни книжа и пазари може да подобри качеството на надзора в тази област;

Л. като има предвид, че РТС се приемат като делегирани актове и гарантират участието на ЕНО в области, в които ЕНО имат по-голям технически експертен опит за изготвяне на проекти на законодателство от по-ниска степен;

M. като има предвид, че параграф 2 от Общото споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията за делегираните актове гласи, че трите институции си сътрудничат по време на цялата процедура за приемане на делегирани актове с оглед на гладкото упражняване на делегираните правомощия и ефективния контрол на тези правомощия от страна на Европейския парламент и Съвета;

Н. като има предвид, че създаването на единния надзорен механизъм (ЕНМ) представляваше важна следваща стъпка към съгласуван надзор на банките в еврозоната и в другите участващи държави членки;

O. като има предвид, че създаването на ЕНМ има много важни последици за институционалното установяване на микро- и макропруденциален надзор в Съюза, като се вземат предвид предоставените на ЕЦБ правомощия в тези области;

П. като има предвид, че Европейският съвет за системен риск (ЕССР) предостави полезни макроикономически препоръки за законодателния процес, които бяха в областта на фондовете на паричния пазар, капиталовите изисквания, директивата за ипотечните кредити или симетричните дългосрочни гаранционни мерки в директивата „Платежоспособност ІІ“[23], които бяха взети предвид само отчасти от Комисията и съзаконодателите;

Р.  като има предвид, че ролята на ЕССР в законодателството не е задължителна, дори когато са засегнати макроикономически въпроси;

С. като има предвид, че Консултативният научен комитет играе важна и конструктивна роля, като ръководи графика на ЕССР, по-специално като насърчава ЕССР да се съсредоточава върху противоречиви и фундаментални въпроси;

Т.  като има предвид, че можеше някои от предложенията на ЕССР да бъдат взети предвид от съзаконодателите или от Комисията, ако бяха издадени на по-ранен етап от законодателния процес;

У. като има предвид, че ЕССР беше създаден в хода на финансовата криза, за да предотврати по-нататъшно развитие на кризата и да запази финансовата стабилност;

Ф. като има предвид, че системният риск, предизвикан от прекалено дългото запазване на твърде ниски лихвени проценти, не беше споменат в изготвеното от ЕССР становище;

Х. като има предвид, че паричната политика може да оказва значително въздействие върху „балоните“ на кредитите и на цените на активите, което може да доведе до създаването на конфликт на интереси между паричната политика на ЕЦБ и на дейността на ЕССР;

Ц. като има предвид, че след първите предложения на Комисията се очакваше броят на членовете на персонала на ЕССР да бъде двойно по-голям, отколкото е в действителност, както и че променливия състав на квалифицирания персонал е в ущърб на работата на ЕССР;

Ч.  като има предвид, че изявленията на ЕССР относно Регламента за европейската пазарна инфраструктура не бяха взети предвид от Европейския орган за ценни книжа и пазари;

Ш. като има предвид, че създаването на ЕССР извън ЕЦБ не би позволило, поради разпоредбите на член 130 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), ЕССР да отправя становища, препоръки или предупреждения към ЕЦБ;

Щ. като има предвид, че структурата на ЕССР и размерът на структурата на ЕССР за вземане на решения са пречка за бърз процес на вземане на решения;

Aa като има предвид, че в Препоръка 2011/3 на ЕССР се заявява, че централните банки следва да имат водеща роля в пруденциалния надзор на макроравнище, и съответно представителите на централните банки следва задължително да са членове на органите за вземане на решения на ЕССР;

Aб.     като има предвид, че членството в ЕССР е силно обвързано с централните банки, които имат важна роля, но също и сходни перспективи;

Aв.     като има предвид, че все още не са влезли в сила съществени части от секторното законодателство, с което се предоставят специфични правомощия на ЕНО, и поради това ЕНО нямат възможност да изпълняват задачите си по еднакъв начин;

Aг. като има предвид, че законодателството относно финансовите пазари, финансовите услуги и финансовите продукти е силно фрагментирано, а многообразието от правни текстове води до пропуски, дублиране на задължения за отчитане, институционално разминаване и припокриване на регулаторни функции, и може да доведе до непредвидими последици и отрицателно въздействие върху реалната икономика;

Aд.     като има предвид, че Съединените американски щати създадоха федерално бюро за финансова защита на потребителите, което разполага с големи правомощия;

Aе. като има предвид, че прозрачността и независимостта са съществен елемент на доброто управление и че е важно да се повишат прозрачността на работата на ЕНО и тяхната независимост,

Aж.като има предвид, че макар и ЕНО по принцип да функционират по прозрачен начин, като публикуват информация на своите уебсайтове, съществува потребност от засилване на прозрачността по отношение на работата на ЕНО и напредъка на консултациите и предложенията, както и от предоставяне на повече информация относно въпроси като въпроса за работните групи;

Aз. като има предвид, че Комисията участва формално и неформално в дейностите на ЕНО, но това участие още не е поставено на прозрачна основа, и че ролята на Комисията следва да бъде приведена в съответствие с тази на Парламента и на Съвета, така че независимостта на ЕНО да не бъде поставяна под въпрос;

Aи. като има предвид, че изглежда, че ползата от приноса на групите от заинтересовани страни към дейността на ЕНО е била ограничена;

Aй. като има предвид, че увеличената прозрачност е от огромно значение за групите от заинтересовани страни за създаването на добре обмислени и работещи правила за финансовите пазари, и че сътрудничеството с участниците на пазара би функционирало много по-добре, ако тези групи са по-прозрачни по отношение на състава на групата и подробностите, свързани с възложените им задължения;

Aк. като има предвид, че ЕНО следва да подпомагат Комисията, като предоставят своя опит във финансовите услуги по прозрачен начин,

Aл.като има предвид, че ЕНО следва да помагат на Комисията и на съзаконодателите, като оценяват до каква степен законодателството постига своите регулаторни цели, и в интерес на прозрачността следва да оповестяват публично тази оценка. ЕНО следва да предоставят официално становище относно предложенията за законодателство на Съюза и да правят оценка на силата на доказателствата и анализа, включени в оценките на въздействието на законодателните предложения;

Ам.като има предвид, че по дело C-270/12, решението на Съда на Европейския съюз посочи потенциално подобрен обхват за дейностите на Европейската система за финансов надзор съгласно член 114 от ДФЕС в сравнение с преобладаващото тълкуване на това решение в дело C-9/56 Meroni[24] в момента на създаването на ЕСФН, и следователно Комисията следва да направи оценка на потенциалните последици от това в предстоящия преглед на ЕСФН;

Aн. като има предвид, че надзорът от страна на ЕЦБ върху финансовите конгломерати, развиващи дейност в банковия и застрахователния сектор, е ограничен от правното основание за ЕНМ;

Ao.      като има предвид, че създаването на ЕНМ променя основната схема за надзор на ЕСФН и води до известна асиметрия между различните органи и обхватът им на надзор;

Aп. като има предвид, че след влизането в сила на ЕНМ е особено важно да се избегне регулаторният арбитраж, да се гарантират равни условия на конкуренция и да се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар, да се избегнат нарушения и да се запазят основните свободи;

Aр.като има предвид, че ЕЦБ и ЕНО прилагат различни стандарти и интервали за отчитане и създаването на ЕНМ може да доведе до сериозен риск от дублиране на изискванията за отчитане, ако националните органи не си сътрудничат в достатъчна степен с ЕНМ и ЕНО;

Aс. като има предвид, че правото на разследване за евентуални нарушения на правото на Съюза и възможността за посредничество със задължителен характер рядко е било използвано и че ЕНО разполагат с много ограничени възможности да започват разследвания за предполагаеми нарушения на правото от страна на националните компетентни органи;

Aт. като има предвид, по отношение на евентуални нарушения на правото на ЕС, че решенията, засягащи националните надзорни органи, се вземат от националните надзорници в рамките на Съветите на надзорниците на ЕНО;

Aу. като има предвид, че под влиянието на правомощията за посредничество със задължителен характер на ЕНО бяха намерени много полезни решения между националните надзорни органи;

Aф.като има предвид, че за националните представители беше трудно да направят разграничение между своята роля на ръководител на национален компетентен орган и тази в европейските процеси на взимане на решения, което затруднява способността им действително да се придържат към изискването да действат независимо и обективно, единствено в интерес на Съюза като цяло, в съответствие с член 42 от регламентите за ЕНО;

Aх. като има предвид, че партньорският натиск не е постигнал заложените при първоначалното създаване на ЕНО резултати, и че е необходимо да се предостави възможност на ЕНО да стимулират неговото развитие;

Aц. като има предвид, че някои ЕНО все още изпитват затруднения при събирането на потребната за работата им информация в необходимия формат, и като има предвид, че ЕБО трябваше да проведе стрес тестове, но че в някои случай той не притежаваше нито необходимите законови правомощия да събере данните, които се изискваха за провеждане на тестовете, нито законовите правомощия да извърши проверка на данните, които се оказаха неточни;

Aч.     като има предвид, че вероятно ЕНО се въздържат да отправят някои необходими искания за информация, тъй като очакват отказ от своите Съвети на надзорниците;

Aш.като има предвид, че наскоро договореното законодателство засили правомощията на ЕНО да разследват предполагаеми нарушения или неприлагане на правото на Съюза, като задължава компетентните органи да предоставят на съответния ЕНО цялата считана за необходима информация, включително и начина, по който конкретният законодателен акт се прилага в съответствие с правото на Съюза;

Aщ.като има предвид, че в хода на създаването на ЕНМ беше отбелязан известен напредък във връзка с предоставянето на ЕБО на необходимите правомощия за пряко събиране на информация, но подобни правомощия трябва да бъдат предоставени и на другите ЕНО;

Бa. като има предвид, че насоките се доказаха като полезен и необходим инструмент за запълване на пропуските в регулирането в тези области, в които секторното законодателство не предвиждаше правомощия на ЕНО;

Бб. като има предвид, че ЕНО притежават мандата да наблюдават прилагането на правото на Съюза в държавите членки, но не притежават ресурсите за оценка на действителното му изпълнение;

Бв. като има предвид, че директивата ДПФИ I[25] е приложена във всички държави членки, но някои държави членки отказват да въведат и приложат на практика правилата за защита на потребителите;

Бг. като има предвид, че участието на представители на ЕНО в колегиите от надзорни органи е подобрило тяхното функциониране, но колегиите са осъществили ограничен напредък в засилването на сближаването на надзорни практики;

Бд. като има предвид, че правото на глас в Съветите на надзорниците на ЕНО не е пропорционално на размера на съответните държави членки, каквото е понастоящем положението в ЕЦБ или в европейските агенции;

Бе. като има предвид, че промените в първоначалната система на гласуване на ЕБО, която доказано осигури справедливо третиране на държавите членки и безпроблемни условия на работа за ЕНО, бяха отстъпка пред някои държави членки и направиха процедурите за вземане на решения в Съвета на надзорниците по-обременяващи и тромави;

Бж.като има предвид, че следва да няма възрастова или полова дискриминация при назначаването на председатели на ЕНО — позиция, която следва да бъде широко популяризирана на територията на Съюза;

Бз. като има предвид, че председателят, изпълнителният директор и членовете на Съвета на надзорниците и управителните съвети следва да могат да действат независимо и единствено в интерес на Съюза;

Би. като има предвид, че някои национални надзорни органи на някои държави членки имаха затруднения при осигуряването на своите задължителни вноски в бюджетите на ЕНО;

Бй. като има предвид, че задължителните вноски на държавите членки противоречат на независимостта на ЕНО;

Бк. като има предвид, че ЕНО заявиха, че имат трудности при набирането на членове на персонала на определено равнище и са ограничени при изпълнение на мандата си поради липса на ресурси и персонал, и че наличните ресурси не отразяват задачите, чието осъществяване се изисква;

Бл. като има предвид, че настоящото финансиране на ЕНО – с механизъм за смесено финансиране, не е гъвкаво, създава административна тежест и представлява заплаха за независимостта на агенциите;

Бм.     като има предвид, че регулаторният мандат за изготвянето на актове за прилагане и делегирани актове беше приоритет за ЕНО на етапа на тяхното създаване и доведе до несъразмерна тежест в работното им натоварване в сравнение с другите отговорности;

Бн. като има предвид, че ЕНО не бяха в състояние да вложат достатъчно ресурси в ключовата функция за извършване на икономически анализи на финансови пазари (както предвижда член 8, параграф 1, буква ж) от следните регламенти – Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010), което е съществен фундамент за разработване на правила с високо качество;

Бo. като има предвид, че общият мандат за изготвяне на доклад относно наблюдаваните тенденции в потребителското търсене изисква всички държави членки да съберат информация за тези тенденции;

Бп. като има предвид, че ЕБО все още е лишен от правно основание в платежните услуги и в Директивата за потребителските кредити[26], наред с другото;

Бр. като има предвид, че някои изисквания, предвидени от ЕНО за всички участници на пазара, бяха счетени от някои участници на пазара за обременяващи, неподходящи и непропорционални по отношение на размера и стопанския модел на адресатите, и че секторното законодателство не винаги осигуряваше достатъчно гъвкавост за прилагането на законодателството на Съюза;

Бс. като има предвид, че ЕЦБ има правото да участва в работните групи на Съвета, докато ЕНО в голяма степен отсъстват от официалния процес по взимане на решения;

Бт. като има предвид, че в областта на защитата на потребителите усилията, положени от ЕНО, използваните от тях ресурси и постигнатите от тях резултати се различаваха, като стойностите за ЕБО бяха много ниски;

Бу. като има предвид, че слабото корпоративно управление и слабата система за оповестяване имаха значителен принос като фактори за настоящата криза;

Бф. като има предвид, че новите принципи на надзор от Базел включват два нови принципа относно корпоративното управление и прозрачност и оповестяването;

Бх. като има предвид, че заблуждаването относно характеристиките на продаваните продукти и услуги, нелоялната конкуренция и преследването на монополна рента могат да навредят на потребителите;

Бц. като има предвид, че Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) и ЕБО не представиха съществени доклади за наблюдаваните тенденции в потребителското търсене;

Бч. като има предвид, че обещаното от председателя на ЕЦБ Марио Драги публикуване на Доклада на ЕССР за финансовата стабилност все още предстои;

Бш.като има предвид, че необходимостта да се вземат решения по въпроси, свързани със защитата на потребителите, изисква равностойно равнище на експертен опит между членовете на ЕНО, въпреки че някои от тях нямат подобен мандат в своята държава членка по произход;

Бщ.като има предвид, че настоящите предпазни клаузи, съдържащи се в член 38, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, Регламент (ЕС) № 1094/2010 и Регламент (ЕС) № 1095/2010, ограничават възможностите за посредничество съгласно членове 18 и 19 от тях, по-специално в случаи на трансгранично преструктуриране на групи съгласно директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, тъй като правомощията за вземане на окончателното решение са предоставени на държавата членка, която носи фискалната отговорност за въпросната институция;

1.  изисква от Комисията да представи на Парламента до 1 юли 2014 г. законодателни предложения за преразглеждането на регламенти (ЕС) № 1092/2010, (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010, (ЕС) № 1095/2010 и (ЕС) № 1096/2010, в съответствие с подробните препоръки, отправени в приложението към настоящата резолюция, въз основа на опита, натрупан след създаването на ЕНО и на задълбочен анализ на правното основание и наличните алтернативи на член 114 от ДФЕС, включително новата съдебна практика;

2.  потвърждава, че в препоръките се зачитат основните права и принципът на субсидиарност;

3.  счита, че финансовите последици от исканите предложения следва да бъдат покрити със съответни бюджетни средства от бюджета на Съюза, като се отчита възможността ЕНО да удържат такси от субекти под техен надзор;

4.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и приложените към нея подробни препоръки на Комисията и на Съвета.

  • [1]  ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.
  • [2]  ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12.
  • [3]  ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 48.
  • [4]  ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84.
  • [5]  ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 162.
  • [6]  ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 120.
  • [7]  Приети текстове, P7_TA(2013)0371.
  • [8]  Приети текстове, P7_TA(2013)0372.
  • [9]  A7-0166/2010.
  • [10]  Приети текстове, P7_TA(2010)0337.
  • [11]  A7-0170/2010.
  • [12]  Приети текстове, P7_TA(2010)0334.
  • [13]  A7-0169/2010.
  • [14]  Приети текстове, P7_TA(2010)0339.
  • [15]  A7-0163/2010.
  • [16] Приети текстове, P7_TA(2010)0336.
  • [17] A7-0168/2010.
  • [18] Приети текстове, P7_TA(2010)0335.
  • [19] Приети текстове, P7_TA(2010)0338.
  • [20]             A7-0167/2010.
  • [21]             http://www.bis.org/publ/bcbs230.pdf.
  • [22]             http://www.bis.org/publ/bcbs177.pdf.
  • [23]  Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).
  • [24]  Решение от 1957/1958 г. по дело Meroni/Върховния орган (9/56, Recueil, стр. 133).
  • [25]  Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета (ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1).
  • [26]  Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (OВ L 133, 22.5.2008 г., стp. 66).

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ:ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ПО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

Европейският парламент счита, че законодателният акт или законодателните актове, които ще бъдат приети, следва да предвиждат следното:

Европейската система за финансов надзор следва да бъде допълнително адаптирана към ЕНМ, както следва:

–   да се разшири мандатът на всички ЕНО за посредничество със задължителен и незадължителен характер, особено що се отнася до ЕЦБ;

–   да се изясни мандатът на ЕНО за осъществяване на посредничество със задължителен характер в области, в които е необходимо извършването на преценка от страна на надзорните органи;

–   да се даде на ЕНО възможността да започват посредничество със задължителен и незадължителен характер, когато е предвидено в секторното законодателство, по инициатива на управителния съвет;

–   да се увеличат правомощията на всички ЕНО да провеждат стрес тестове, за да разполагат поне с възможности, сравними с тези, дадени на ЕБО в хода на създаването на ЕНМ;

–   да се гарантира, че ЕНО, ЕССР, националните надзорни органи и ЕЦБ, когато става въпрос за държави членки, участващи в ЕНМ, имат достъп до една и съща надзорна информация, която трябва да бъде предоставена, ако е възможно, със същата честота и в общ електронен формат, който трябва да бъде определен от ЕНО; все пак общият формат не води до ново изискване за предоставяне на данни в съответствие с международните стандарти, например МСФО, и освен това ще бъде даден подходящ преходен период за задължителното въвеждане на общия формат;

–   да се гарантира, че ЕССР може да се развива допълнително като силна мрежа, осигуряваща постоянен надзор и анализ на системните рискове сред вземащите решения, като развива култура на диалог между микропруденциалния и макропруденциалния надзор;

–   да се осигурят механизми за засилване на независимостта на ЕССР, като същевременно се гарантира взаимодействие с ЕЦБ;

–   да се гарантират необходимите оперативни промени в ЕССР в резултат на създаването на ЕНМ, включително възможността ЕССР да отправя предупреждения и препоръки към ЕЦБ и ЕНМ;

–   да се развие единно звено за въвеждане при всяко събиране на данни, което ще носи отговорност за подбора, потвърждаването и предаването на надзорните и статистическите данни;

–   да се разшири ролята на научния комитет на ЕССР;

–   да се назначи председател на ЕССР с изпълнителни правомощия;

–   да се направи оценка на мандата и задълженията на ЕССР и те да се изяснят, за да се избегне възникването на конфликти на интереси между микропруденциалния надзор и инструменти за надзор и макроикономическия надзор;

–   да се засили координиращата роля на Управителния комитет на ЕССР и да се регулира съставът му;

–   да се разшири списъкът на възможните получатели на предупреждения и препоръки, отправяни от ЕССР, като се включат ЕЦБ (в определените й в ЕНМ роли) и националните макропруденциални органи;

–   да се включат препоръките на ЕССР в европейския семестър посредством специфични за всяка държава препоръки и препоръките за Съюза като цяло.

Където опитът показва необходимост от преразглеждане, функционирането на ЕСФН ще бъде подобрено посредством нови законодателни актове чрез:

Председатели

–   засилване на правомощията на председателите на трите ЕНО да вземат технически и оперативни решения или да изискват информация от други надзорни органи в съответствие с мандата на съответния ЕНО, както и улесняване на делегирането на допълнителни правомощия от страна на Съвета на надзорниците на председателя;

–   оправомощаване на председателите да извършват партньорски проверки съгласно член 30 от регламентите за ЕНО;

–   предоставяне на право на глас на председателите и на изпълнителните директори в Съвета на надзорниците;

–   полагане на усилия с оглед да се гарантира, че председателите на ЕНО ще разполагат с правомощия да назначават председателите на вътрешните комитети и работни групи в съответствие с член 41 от регламентите за ЕНО;

–   полагане на усилия с оглед да се гарантира, че председателите на ЕНО и ЕССР са поканени официално на срещите на Съвета по икономически и финансови въпроси поне два пъти годишно, за да докладват за своята дейност и работна програма;

–   полагане на усилия с оглед да се гарантира активен стремеж за постигане на равнопоставеност между половете в рамките на процедурите за подбор на председателите и техните заместници, както и че процесът е прозрачен и е планиран по начин, позволяващ на Парламента да изпълнява ролята си в такива процедури;

–   осигуряване, без да се засяга принципът от предходния параграф, избирането на председателите на ЕНО единствено въз основа на качества, умения, познания за финансовите институции и пазари и опита, свързан с финансовия надзор и регулиране;

Управление: организация, вземане на решения, независимост и прозрачност

–   изменение на член 45 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010 и преобразуване на управителните съвети на трите ЕНО в независими органи, съставени от трима професионалисти с европейски мандат, назначени от Парламента, председателите на ЕНО и изпълнителните директори, и предоставяне на членовете на управителния съвет право на глас в Съвета на надзорниците, с цел да се гарантира по-голяма независимост от националните интереси; председателят на управителния съвет и председателят на Съвета на надзорниците са едно и също лице, което има решаващ глас както в управителния съвет, така и в Съвета на надзорниците;

–   изменение на член 40 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010 и промяна на състава на Съвета на надзорниците, който следва да бъде съставен от ръководителите на компетентните национални органи плюс членовете на управителния съвет;

–   преразпределяне на задачите между управителния съвет и Съвета на надзорниците по начин, който позволява Съветът на надзорниците да се фокусира върху даване на стратегическите насоки на работа на ЕНО, приемането на технически стандарти, общи насоки и препоръки, а решенията за временна намеса и други решения да се вземат от управителния съвет, като в някои случаи Съветът на надзорниците има право да възрази срещу предложението на управителния съвет;

–   предоставяне на ЕНО на независим бюджетен ред, аналогично на Европейския надзорен орган по защита на данните, финансиран от вноски от участниците на пазара и бюджета на Съюза;

–   повишаване на независимостта на ЕНО от Комисията, по-специално с оглед на ежедневните операции;

–   установяване на по-оптимални процеси за вземане на решения в рамките на Съветите на надзорниците на трите ЕНО;

–   опростяване на механизмите за гласуване и повторно въвеждане на еднакви правила за гласуване в трите ЕНО, основани на действащите механизми за гласуване в ESMA и EIOPA;

–   повишаване и запазване на независимостта на ЕНО от Европейската комисия чрез установяване на официални процедури и задължения за оповестяване относно комуникация, правни становища и официални или неофициални устни съвети, предоставени от Комисията;

–   полагане на усилия с оглед да се гарантира, че по въпроси, отнасящи се до защитата на потребителите, членовете на Съвета на надзорниците, които не разполагат с мандат за защита на потребителите в тяхната държава членка, се придружават на съответните срещи на съвета от представител на отговорния национален орган;

–   разработване на бързи и ефективни процедури за вземане на решения в рамките на Съвместния комитет с цел по-бързо вземане на решения и намаляване на възможностите за възражения;

–   повишаване на гъвкавостта на ЕНО по отношение на наемането на специализиран персонал за конкретни задачи, както и за ограничени периоди от време;

–   повишаване на прозрачността на участието на заинтересованите страни и потенциалните конфликти на интереси, както и разработване на по-строг режим за периодите за размисъл, по-специално чрез по-широко въвличане на групите на дребните участници, ефективни консултации и по-прозрачни процеси;

–   преразглеждане на системата на групите на заинтересованите страни, включително тяхната структура, състав и ресурси и уравновесяване на състава на групите на заинтересованите страни, за да се гарантира, че приносът на потребителите и заинтересованите страни извън сектора ще се вземе предвид;

–   създаване на Отдел за икономически анализи за осигуряване на подкрепен с доказателства анализ на разходите и ползите на предложените технически стандарти за изпълнение, регулаторни технически стандарти и насоки, както и за осигуряване на принос към становищата, предоставяни на Комисията, Парламента и Съвета при изготвянето на ново законодателство, както и при преразглеждането на съществуващото законодателство;

Единна нормативна уредба и единен пазар

–   преразглеждане на сферата на дейност и списъка на секторното законодателство в член 1, параграф 1 от регламентите за ЕНО;

–   налагане на изискване към Комисията и — когато това е целесъобразно — ЕНО да отговарят своевременно на коментарите на членовете на Европейския парламент относно проектите на регулаторни технически стандарти, по-специално когато изразените от членовете на Европейския парламент становища не са отразени в регулаторните технически стандарти, приети от Комисията;

–   налагане на изискване към Комисията, когато тя не одобри предложения от ЕНО проект на регулаторни технически стандарти или технически стандарти за изпълнение, да публикува причините за това и подкрепен с доказателства анализ на разходите и ползите, за да обоснове това решение;

–   установяване на официален метод за комуникация с ГД „Конкуренция“ на Комисията с оглед да се гарантира, че законодателството в областта на финансовите услуги подкрепя лоялна и устойчива конкуренция на единния пазар и не допуска антиконкурентни дисбаланси, възникващи в резултат на законодателството, както на равнище достъп на потребителите до услуги на дребно и разликите при тези услуги в рамките на Съюза, така и на равнище професионални контрагенти и пазари на едро;

–   предоставяне на мандат на ЕНО да докладват на Комисията за случаите, когато националното законодателство или разликите в националното законодателство възпрепятстват функционирането на единния пазар;

–   предоставяне на мандат и правомощия на ЕНО да установяват ценовите разлики между държавите членки и да анализират конкретни пазари с очевидни нагласи за преследване на монополна рента;

–   укрепване на мандата на ЕНО да допринасят за разпространението на финансова информация и пазарна дисциплина чрез изискване да публикуват на уебсайтовете си информация за отделни финансови институции, която се счита за необходима за гарантиране на прозрачността на финансовите пазари;

–   изясняване, че насоки за подобряване на общите стандарти за целия вътрешен пазар в съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) № 1093/2010, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010 могат да бъдат издадени само след съответното оправомощаване в секторното законодателство и изясняване на съответните съображения, което да гарантира демократичната легитимност;

–   изясняване, че насоките по член 9, параграф 1 от регламентите за ЕНО са идентични с насоките по член 16 от същите регламенти;

–   осигуряване на равнопоставеност между всички финансови институции в рамките на Съюза и налагане на изискване към ЕНО да спазват принципа на пропорционалност, особено по отношение на малките и средните участници на пазара, когато изпълняват своите задачи и разработват своите надзорни методи, практики и ръководства;

–   налагане на изискване към ЕНО да извършват оценка на въздействието на предложените мерки върху малките предприятия, както и на бариерите за влизане във финансовия сектор;

–   засилване на правомощията на ЕНО за провеждане на разследване във връзка с евентуални нарушения на разпоредбите на правото на Съюза и регулаторните технически стандарти, изготвени от тях;

–   предоставяне на ясен мандат на ЕНО в областта на корпоративното управление, прозрачността и разкриването на информация, с цел да се повиши съпоставимостта на информацията на територията на Съюза и да се засили пазарната дисциплина, да се даде възможност на всички заинтересовани страни да разбират и сравняват рисковия профил и практики и да се насърчи общественото доверие;

–   полагане на усилия с оглед да се гарантира, че Парламентът ще разполага с поне три месеца да обсъди отхвърлянето на делегирани актови или на актове за изпълнение;

–   предвиждане на задължително участие на ранен етап на ЕНО и на ЕССР в подготовката на законодателните процеси, свързани с техните области на компетентност;

–   полагане на усилия с оглед да се гарантира, че Парламентът има възможността да се възползва от експертния опит на ЕНО и ЕССР, включително при изготвянето на рамката и сроковете на предлаганите технически стандарти, и да задават въпроси;

Сътрудничество в областта на надзора и сближаване на надзорните практики

–   подобряване на баланса в надзора на трите сектора чрез насърчаване на ролята на ESMA и EIOPA в рамките на ЕСФН, за да се избегне нецелесъобразното адаптиране и прилагане на насочените към банките правила в други сектори, като в същото време се поддържат равнопоставени условия на конкуренция;

–   преразглеждане на модела за партньорска проверка на ЕНО и разработване на по-независим модел за оценка, подобно на този на Международния валутен фонд (МВФ) (Програма за оценка на финансовия сектор);

–   създаване на подходящи механизми за оценка на надзорните практики в държавите членки, когато това се счита за необходимо, в диалог с компетентните органи чрез посещения на място, последвани, при целесъобразност, от препоръки за подобрения;

–   укрепване на задължението на ЕБО да развива и актуализира ръководството с надзорни практики за надзор на финансовите институции и възлагане на ESMA и EIOPA на подобни задължения с цел подобряване на съгласуван надзор и обща надзорна култура в Европа;

–   полагане на усилия с оглед да се гарантира, че работата на ЕНО в областта на защитата на потребителите не е възпрепятствана от различия в правните основания на ЕНО, в съответните регламенти за тяхното създаване и във възложените им мандати по реда на секторното законодателство;

–   изясняване, че компетентността на ЕНО в областта на уреждането на спорове е различно правомощие от тяхната компетентност да разследват евентуални нарушения на разпоредбите на правото на Съюза, и че тя може да се използва за насърчаване на координацията при надзорната съгласуваност и сближаването на надзорните практики без нужда от предоставяне на допълнителни правомощия в секторното законодателство;

–   разширяване на мандата на надзорните колегии в областта на надзора и подобряване на ролята на ЕНО като водещ надзорник в рамките на колегиите;

–   полагане на усилия с оглед да се гарантира, че в случаите, когато ЕНМ е определен да координира допълнителния надзор на финансовите конгломерати, надзорът на застрахователно предприятие или група, включени в конгломерата, предвижда най-малко равно участие на надзорните органи, отговорни за застрахователното предприятие или група;

–   налагане на изискване към ЕНО да установят припокриване на техните мандати и да отправят препоръки за обединяване на ревизии и прегледи на законодателството с цел създаване на възможност за по-голяма съгласуваност и целенасочен подход с оглед постигане на последователност между различните сектори и закони, по-специално по отношение на правилата за защита на потребителите, с цел да се повиши съгласуваността на единната нормативна уредба;

–   засилване на ролята на ЕНО и ЕССР като представители на ЕС в рамките на международни организации и предоставяне на ЕНО и на ЕССР на същия членски статут като този на националните надзорни органи;

–   полагане на усилия с оглед да се гарантира, че в рамките на Съвместния комитет ЕНО разработват заедно структурирана политика и стратегия, която излага техните приоритети и определя съответните им роли и връзките им с НКО, и ежегодно изготвят съвместен хоризонтален доклад относно защитата на потребителите;

Увеличени правомощия

–   повишаване на правомощията на ЕНО за провеждане на разследване и увеличаване на техните ресурси, за да осъществяват пряк мониторинг върху правилното прилагане на правилата, произтичащи от правните актове, и съответствието с други решения, приети по реда на правната рамка на Съюза;

–   въвеждане на пряк надзор, включително провеждане на стрес тестове, от страна на ЕНО върху силно интегрирани паневропейски субекти или дейности, като на ESMA и EIOPA се предоставят правомощия, мандат и ресурси да извършват тези дейности и да осъществяват мониторинг върху последователността на съответните планове за възстановяване и преструктуриране;

–   предоставяне на правомощия, мандат и ресурси на ЕБО за разработване на мерки за разпознаване на нови рискове за потребителите в банковия сектор;

–   укрепване на правното основание за работата на ЕНО в областта на защитата на потребителите чрез включване на законодателство, съдържащо мерки за защита на потребителите, в сферата на дейност на ЕНО; разширяване на определението за „финансови институции“, за да се гарантира, че едни и същи дейности се регулират от едно и също законодателство и актуализиране на позоваването на „компетентните органи“ за целите на регламентите за ЕНО;

–   предоставяне на мандат и правомощия на ЕНО да определят стандарти за обработка на жалби на национално равнище, както и за събирането на данни във връзка с жалбите;

ЕССР

–   полагане на усилия с оглед да се гарантира, че ЕССР ще бъде представен на срещите на Икономическия и финансов комитет;

–   предоставяне на възможност на ЕССР да издаде приложими за целия ЕС насоки за държавите членки относно използването на инструменти за пруденциален надзор на макроравнище като коефициента на ливъридж, съотношението между размера на заема и стойността на обезпечението и съотношението дълг спрямо доход;

–   предоставяне на възможност на ЕССР да отправя предупреждения и препоръки към ЕЦБ с оглед на ролята му в областта на паричната политика, както и на функциите му на единен надзорен орган (ЕНМ);

–   преразглеждане и опростяване на член 15 от Регламента за ЕССР с цел улесняване на събирането на данни от страна на ЕССР, установяване на процедури за по-бързо и по-лесно вземане на решения в ЕССР относно исканията за предоставяне на данни, както и полагане на усилия с оглед да се гарантира, че ЕССР ще има достъп до данни в реално време;

–   преразглеждане на структурата на ЕССР с оглед да се даде възможност за по-бързо вземане на решения и по-голяма отчетност;

–   укрепване на приноса на ЕССР в рамките на международните форуми за пруденциално регулиране на макроравнище;

–   увеличаване на аналитичните ресурси, с които разполага Секретариатът на ЕССР и предоставяне на повече ресурси на Консултативния научен комитет към ЕССР;

–   полагане на усилия с оглед да се гарантира, че ще се извърши допитване до ЕССР, когато компетентните органи, в това число ЕЦБ или ЕНО, разработват режими на стрес тестове;

–   полагане на усилия с оглед да се гарантира, че представители на ЕССР ще бъдат канени като наблюдатели на съответните срещи и обсъждания в рамките на ЕЦБ, включително на срещите на Комитета за финансова стабилност;

–   преразглеждане на член 18 от Регламента за ЕССР относно публикуването на предупреждения и препоръки с цел укрепване на обществения профил на ЕССР и проследяването на неговите предупреждения и препоръки.

Следните въпроси следва да бъдат подложени на задълбочена оценка, преди законодателният акт/актове да бъдат приети, като се има предвид, че дори през най-тежкия момент от финансовата криза държавите членки не бяха склонни да предоставят на ЕНО значителни надзорни правомощия:

–   дали настоящият модел на три отделни надзорни органа е най-доброто решение за съгласуван надзор;

–   дали Европейската комисия е надвишила ролята си на наблюдател на Съвета на надзорниците на ЕНО;

–   дали с оглед на независимостта на ЕНО тяхната силна зависимост от Европейската комисия възпрепятства развитието на ЕНО и дали следва да се повиши прозрачността в това отношение;

–   какви са последствията, които създаването на ЕНМ ще предизвика в областта на финансовия надзор в Съюза като цяло;

–   дали, по отношение на банковия надзор, създаването на ЕНМ налага пълна ревизия на задачите и мандата на ЕБО;

–   дали многообразието и частичното припокриване в законодателството на Съюза в областта на финансовото регулиране създава пропуски и различаващи се дефиниции и дали това би могло да се преодолее чрез всеобхватен европейски финансов кодекс;

–   как докладването пред ЕНО и националните надзорни органи би могло да бъде стандартизирано, оптимизирано и опростено за участниците на пазара;

–   по какъв начин следва да бъдат запазени правомощията на ЕНО за действие в извънредни ситуации;

–   дали възможността ЕНО да прекратят временно прилагането на определено правило би могла да е полезна, за да се предотвратят нежелани последици, предизвикани от извънредни събития на пазара;

–   дали сливането на отговорности на ЕНО, например относно защитата на потребителите в постоянните комисии под ръководството на Съвместния комитет, би могло до повиши ефективността и да сведе до минимум дублирането на задачи;

–   дали е необходимо изграждане на застрахователен съюз по модела на банковия съюз и каква роля би могла да играе ЕСФН в рамките на един застрахователен съюз;

–   дали ЕБО и EIOPA следва да получат допълнителни ресурси за контрол и насърчаване на сближаването на надзорните практики във вътрешните модели за капиталови изисквания;

–   дали мандатът, правомощията и ресурсите на наскоро създаденото в САЩ бюро за защита на потребителите на финансови услуги биха могли да послужат като модел за ЕСФН;

–   дали нови такси за финансовата индустрия биха могли да бъдат допълнителен източник на приходи за ЕНО, например при приемането на такси от централни контрагенти (ЦК) от трети държави;

–   дали ЕНО биха могли да допринесат по-ефективно за засилването на финансовата грамотност чрез въвеждането на европейска финансова програма за международно оценяване („ПИЗА“) по аналогия с програмата ПИЗА на ОИСР;

–   дали трите ЕНО и ЕССР следва да издават общ бюлетин.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.2.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

33

4

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Marino Baldini, Burkhard Balz, Jean-Paul Besset, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Rachida Dati, Leonardo Domenici, Derk Jan Eppink, Diogo Feio, Markus Ferber, Ildikó Gáll-Pelcz, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Liem Hoang Ngoc, Othmar Karas, Wolf Klinz, Jürgen Klute, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Philippe Lamberts, Werner Langen, Astrid Lulling, Sławomir Nitras, Ivari Padar, Anni Podimata, Olle Schmidt, Peter Simon, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Marianne Thyssen, Ramon Tremosa i Balcells

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Zdravka Bušić, Saïd El Khadraoui, Ashley Fox, Emilie Turunen

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Ana Gomes, Emma McClarkin