ДОКЛАД относно аспекти, свързани със заетостта, и социални аспекти на ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) в държавите по програмата за еврозоната

20.2.2014 - (2014/2007(INI))

Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчик: Алехандро Серкас


Процедура : 2014/2007(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0135/2014
Внесени текстове :
A7-0135/2014
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно аспекти, свързани със заетостта, и социални аспекти на ролята и действията на Тройката (ЕЦБ, Комисия и МВФ) в държавите по програмата за еврозоната

(2014/2007(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално членове 9, 151, 152 и 153 от него,

–   като взе предвид Хартата за основните права на ЕС, и по-специално Дял ІV (Солидарност) от нея,

–   като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта, и по-специално член 30 относно правото на закрила срещу бедност и социално изключване,

–   като взе предвид публичното изслушване, проведено от комисията по заетост и социални въпроси на 9 януари 2014 г. относно „аспекти, свързани със заетостта, и социални аспекти на ролята и действията на Тройката в държавите по програмата за еврозоната“,

–   като взе предвид четирите проекта за записки относно политиката с оценки на социалните аспекти и аспектите, свързани със заетостта, и предизвикателствата съответно в Гърция, Португалия, Ирландия и Кипър, изготвени през януари 2014 г. от Отдела за подпомагане на икономическото управление по отношение на политиките в областта на икономиката и науката в рамките на Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС,

–   като взе предвид икономическия диалог и размяната на мнения с гръцкия министър на финансите и гръцкия министър на труда, социалната сигурност и социалното подпомагане, организиран съвместно от комисията по заетост и социални въпроси и комисията по икономически и парични въпроси на 13 ноември 2012 г.,

–   като взе предвид петте решения на Европейския комитет по социалните права на Съвета на Европа от 22 април 2013 г. относно пенсионните схеми в Гърция[1],

–   като взе предвид 365-ия доклад на Комитета за свобода на сдружаване към Международната организация по труда (МОТ),

–   като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно последиците от бюджетните ограничения за регионалните и местните органи по отношение на разходите в рамките на структурните фондове на ЕС в държавите членки[2],

–   като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи[3],

–   като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 31 януари 2012 г. относно аспектите, свързани със заетостта и социалните въпроси, в Годишния обзор на растежа за 2012 г.[5],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2013 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2014 г.“ (COM(2013)0800), както и приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта,

–   като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно европейския семестър за координация на икономическата политика: изпълнение на приоритетите за 2013 г.[6],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз“ (COM(2013)0690),

–   като взе предвид въпрос с искане за устен отговор O-000120/2013 до Комисията и свързаната с него резолюция на Парламента от 21 ноември 2013 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС)“[7],

–   като взе предвид становището на комисията по заетост и социални въпроси към резолюцията от 20 ноември 2012 г. относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“[8],

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM (2010)0758) и своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно него[9],

–   като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно Пакта за социални инвестиции като отговор на кризата[10],

–   като взе предвид доклада на Eurofound от 12 декември 2013 г., озаглавен „Колективни трудови правоотношения и условия на труд в Европа през 2012 г.“,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014 – 2020 г.“ (COM(2013)0083),

–   като взе предвид въпроса с искане за устен отговор O-000057/2013 до Комисията и свързаната с него резолюция на Парламента от 12 юни 2013 г. относно съобщението на Комисията „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014 – 2020 г.“,

–   като взе предвид четвъртия мониторингов доклад на Комитета на регионите относно „Европа 2020“ от октомври 2013 г.,

–   като взе предвид Работен документ № 49 на МОТ от 30 април 2013 г., озаглавен „Въздействието на кризата в еврозоната върху ирландското социално партньорство: политико-икономически анализ“,

–   като взе предвид Работен документ № 38 на МОТ от 8 март 2012 г., озаглавен „Социален диалог и колективно договаряне във времена на криза: случаят на Гърция“,

–   като взе предвид доклада на МОТ от 30 октомври 2013 г., озаглавен „Мерки срещу кризата с работните места в Португалия“,

–   като взе предвид доклада на мозъчния тръст „Брюгел“ от 17 юни 2013 г., озаглавен „Подпомагане от ЕС-МВФ за държавите от еврозоната: оценка на ранен етап“ (Bruegel Blueprint 19),

–   като взе предвид съобщенията за медиите на Евростат относно евроиндикаторите от 12 февруари 2010 г. (22/2010) и от 29 ноември 2013 г. (179/2013),

–   като взе предвид Документ на ОИСР за икономическата политика № 1 от 12 април 2012 г., озаглавен „Фискална консолидация: колко, колко бързо и с какви средства? – доклад за икономическата перспектива“,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

–   като взе предвид Работния документ на Европейския синдикален институт (ETUI) от май 2013 г., озаглавен „Кризата с еврото и нейното въздействие върху националните и европейските социални политики“,

–   като взе предвид доклада на Комисията от юни 2013 г., озаглавен „Развитие на пазара на труда в Европа, 2013 г.“ (European Economy series 6/2013),

–   като взе предвид документа на „Каритас Европа“ от февруари 2013 г., озаглавен „Въздействието на европейската криза: проучване на въздействието на кризата и бюджетните ограничения върху хората, със специално внимание към Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания“,

–   като взе предвид информационния документ на „Оксфам“ относно политиката от септември 2013 г., озаглавен „Поучителна приказка: истинската цена на бюджетните ограничения и неравенството в Европа“,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0135/2014),

A. като има предвид, че безпрецедентната икономическа и финансова криза, която подчерта нестабилността на публичните финанси в някои държави членки, и мерките по програмата за икономически корекции, приети в отговор на положението в Гърция (май 2010 и март 2012 г.), Ирландия (декември 2010 г.), Португалия (май 2011 г.) и Кипър (юни 2013 г.), въздействат пряко и непряко върху равнищата на заетост и върху условията на живот на много хора; като има предвид, че независимо от това, че всички програми са официално подписани от Комисията, те са изготвени, а условията в тях са определени съвместно от МВФ, Еврогрупата, Европейската централна банка (ЕЦБ), Комисията и нуждаещите се от подпомагане държави членки;

Б.  като има предвид, че след като се гарантира икономическата и бюджетната устойчивост на тези четири държави, усилията следва да се насочат към социалните аспекти, като се обърне специално внимание на създаването на работни места;

В.  като има предвид, че в член 9 от ДФЕС се посочва, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“;

Г.  като има предвид, че член 151 от ДФЕС предвижда, че действията, предприети от ЕС и неговите държави членки, трябва да бъдат съгласувани с основните социални права, залегнали в Европейската социална харта от 1961 г. и в Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г., за да се подобри, наред с другото, социалният диалог; като има предвид, че член 152 от ДФЕС гласи: „Европейският съюз признава и насърчава ролята на социалните партньори на равнището на Съюза, като отчита многообразието на националните системи. Той улеснява диалога между тях при зачитане на тяхната автономност“;

Д. като има предвид, че член 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз обвързва Съюза да признава и зачита „достъпа до услугите от общ икономически интерес, предвиден от националните законодателства и практики в съответствие с Договорите“ с цел да насърчава социалното и териториално единство на Съюза; като има предвид, че член 14 от ДФЕС постановява, че „предвид мястото на услугите от общ икономически интерес в общите ценности на Съюза, както и тяхната роля за социалното и териториалното единство на Съюза, Съюзът и държавите членки, всеки в рамките на своята компетентност и в рамките на приложното поле на Договорите, следят тези услуги да се осъществяват съобразно принципи и при условия, по-специално икономически и финансови, които да им позволят да изпълняват своите задачи“; като има предвид, че в член 345 от ДФЕС се посочва, че Договорите „по никакъв начин не засягат разпоредбите в държавите членки, отнасящи се до системата на собственост върху имущество“; и като има предвид, че Протокол № 26 относно услугите от общ интерес посочва общите ценности на Съюза по отношение на услугите от общ икономически интерес;

Е.  като има предвид, че член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) гласи: „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г. (...), която има същата юридическа сила като Договорите“, и като има предвид, че в параграфи 2 и 3 от същия член се предвижда присъединяването към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и се постановява, че тези права са общи принципи на правото на Съюза;

Ж. като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда, наред с другото, правото на колективни преговори и действия (член 28), защита при неоснователно уволнение (член 30), справедливи и равни условия на труд (член 31), признаване и зачитане на правото на обезщетения за социална сигурност и до социалните служби и — с цел борба „срещу социалното изключване и бедността“ — правото на „достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства“ (член 34), правото на достъп до здравна профилактика и ползване на медицински грижи (член 35) и признаване и зачитане на правото на достъп до услуги от общ икономически интерес (член 36);

З.  като има предвид, че сред петте водещи цели на стратегията „Европа 2020“, предложена на 3 март 2010 г. от Комисията и одобрена на 17 юни 2010 г. от Европейския съвет – цели, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г., се включват: заетост за 75 % от мъжете и жените на възраст 20—64 години; намаляване на дела на преждевременно напусналите училище до стойност под 10 % и най-малко 40 % от 30 – 34-годишните да имат завършено висше или равностойно по степен образование; както и намаляване на бедността, като най-малко за 20 милиона души бъде премахнат рискът от бедност или социално изключване;

И. като има предвид, че съгласно тримесечния преглед на Комисията от октомври 2013 г., озаглавен „Трудова заетост и социално положение в ЕС“, острият спад на БВП в Гърция, Португалия и Ирландия се е изразил предимно в намаляване на заетостта;

Й. като има предвид, че в своята резолюция от 21 ноември 2013 г. Парламентът приветства съобщението на Комисията от 2 октомври 2013 г., озаглавено „Укрепване на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС)“, и нейното предложение за създаване на таблица на основните социални показатели и показатели за заетост в допълнение към процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) и съвместния доклад за заетостта (СДЗ) като стъпка към социално измерение на ИПС; подчертава, че тези показатели следва да са достатъчни, за да се обхванат изцяло и прозрачно ситуациите в областта на заетостта и социалните въпроси в държавите членки; като има предвид, че в резолюцията се подчертава необходимостта да се гарантира, че наблюдението цели да се намалят социалните различия между държавите членки и да се стимулира нарастващото социално сближаване във възходяща посока и социалният напредък;

К. като има предвид, че наличните данни показват, че има отстъпление от постигането на социалните цели на стратегията „Европа 2020“ в четирите държави (вж. приложение 1), с изключение на целите, свързани с лица, преждевременно напускащи системата на образование, както и тези, свързани с обучение и завършване на висше образование;

Л. като има предвид, че дългосрочните икономически перспективи в тези държави се подобряват; като има предвид, че това следва да започне да подпомага създаването на работни места в тези икономики и да обърне тенденцията за намаляваща заетост;

1.  отбелязва, че институциите на ЕС (ЕЦБ, Комисията и Еврогрупата) също носят отговорност за условията на програмите за икономически корекции; отбелязва освен това, че е необходимо да се гарантира устойчивост на публичните финанси и да се гарантира, че гражданите имат подходяща социална закрила;

2.  изразява съжаление поради факта, че Парламентът беше оставен изцяло встрани по време на всички етапи на програмите: подготвителния етап, формулирането на мандатите и наблюдението на въздействието на резултатите, постигнати от програмите и свързаните с тях мерки; отбелязва, че макар включването на Европейския парламент да не е било задължително поради липсата на правно основание, отсъствието на европейските институции и на европейски финансови механизми имаше като последствие това, че програмите трябваше да бъдат импровизирани, което доведе до финансови и институционални споразумения извън общностния метод; отбелязва, че в същия дух ЕЦБ взе решения, попадащи извън нейния мандат; припомня ролята на Комисията като пазител на Договорите и това, че тази роля следваше винаги да се зачита; счита, че само действително подлежащите на демократична отчетност институции следва да направляват политическия процес по изготвяне и прилагане на програми за корекции в държави, изпаднали в сериозно финансово затруднение;

3.  изразява съжаление поради факта, че въпросните програми бяха изготвени без достатъчни средства за оценка на техните последици чрез проучвания на въздействието или чрез координация с Комитета по заетостта, Комитета за социална закрила, Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) или члена на Европейската комисия, отговорен за заетостта и социалните въпроси; изразява съжаление също така поради факта, че МОТ не беше консултирана и че въпреки важните социални последици с консултативните органи, създадени с Договора, по-специално Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) и Комитетът на регионите (КР), не бяха проведени консултации;

4.  изразява съжаление, че наложените условия в замяна на финансовата помощ застрашават социалните цели на ЕС поради няколко причини:

– ЕС беше зле подготвен и с недостатъчни възможности да се справи с възникналите проблеми, не на последно място с огромната криза на държавния дълг – ситуация, изискваща незабавен отговор за избягване на несъстоятелност;

– въпреки че програмите имат специфична продължителност, редица мерки по тези програми не следваше да бъдат с дългосрочен характер;

– мерките са особено тежко бреме, най-вече защото влошаването на икономическото и социалното положение не беше забелязано навреме, защото беше определено кратко време за прилагането им и защото не бяха проведени подходящи проучвания на въздействието им по отношение на разпределението върху различните групи в обществото;

– въпреки призивите на Комисията остатъците от фондовете на ЕС от периода 2007 – 2013 г. не бяха използвани незабавно;

– мерките можеха да бъдат придружени от по-големи усилия за защита на уязвимите групи, например мерки за предотвратяване на високи равнища на бедност, лишения и здравни неравенства, свързани с това, че групите с ниски доходи зависят в особено висока степен от системите за публично здравеопазване;

Трудова заетост

5.  отбелязва, че изключително тежката икономическа и финансова криза и политиките за корекции в четирите държави доведоха до повишени равнища на безработица и загуба на работни места и до повече дългосрочно безработни, а в някои случаи до влошаване на условията на труд; посочва, че равнищата на заетост играят изключителна роля в устойчивостта на системите за социална закрила и пенсионно осигуряване, както и за постигане на социалните цели и целите за заетост на „Европа 2020“;

6.  отбелязва, че очакванията за завръщане към растеж и създаване на работни места чрез вътрешна девалвация, за да се възстанови конкурентоспособността, не се оправдаха; подчертава, че тези несбъднати очаквания отразяват тенденцията да се подценява структурният характер на кризата, както и важността на поддържането на вътрешното търсене, инвестициите и подкрепата с кредити на реалната икономика; подчертава процикличния характер на мерките за бюджетни ограничения и факта, че те не бяха съпътствани от структурни промени и реформи, адаптирани към всеки отделен случай, при което да се отдаде специално внимание на уязвимите части на обществото с оглед на постигане на растеж, придружен от социално сближаване и заетост;

7.  отбелязва, че високите равнища на безработицата и непълната заетост, съчетани със съкращения на възнагражденията в публичния и частния сектор и в някои случаи с липса на ефективни действия за борба с укриването на данъци при същевременно намаляване на процентите на данъчно облагане подронват устойчивостта и адекватността на публичните системи за социална сигурност в резултат от недостиг на финансови средства за социална сигурност;

8.  отбелязва, че влошаващите се условия и закриването на МСП са едни от основните причини за загубата на работни места и най-голямата заплаха пред едно бъдещо възстановяване; отбелязва, че политиките за корекции не отчетоха стратегически сектори, които трябваше да бъдат взети под внимание, за да се запази бъдещият растеж и социалното сближаване; отбелязва, че това доведе до значителна загуба на работни места в стратегически сектори, като например промишлеността или научните изследвания, развитието и иновациите (НИРИ); посочва, че четирите държави трябва да положат усилия да създадат необходимите благоприятни условия, за да могат дружествата, и по-специално МСП, да развиват своята стопанска дейност по устойчив начин в дългосрочен план; посочва, че са загубени много работни места в основни публични сектори, като например здравеопазването, образованието и публичните социални услуги;

9.  изразява съжаление поради факта, че тъкмо младите хора са засегнати от най-високите равнища на безработица, като положението е особено сериозно в държави като Гърция (където делът им е над 50%), Португалия и Ирландия (където той надвиши 30% през 2012 г.), както и Кипър (където той е около 26,4%); отбелязва, че тези цифри продължават да са подобни и след пет години на криза; изразява съжаление поради факта, че дори когато младежите намират работа, много от тях – средно 43% в сравнение с 13% от възрастните работници – често се оказват в ситуацията да работят при несигурни условия или по договори на непълно работно време, поради което им е трудно да живеят независимо от семействата си, като това води да загуба на иновационни и експертни ресурси и засяга производството и растежа;

10. отбелязва, че най-уязвимите групи на пазара на труда – трайно безработни, жени, работници мигранти и лица с увреждания – страдат най-много и при тях равнищата на безработица са по-високи от средните в национален план; отбелязва рязкото увеличение на равнищата на трайната безработица при жените и по-възрастните работници и допълнителните трудности, пред които ще бъдат изправени тези работници, когато се опитват да се върнат на пазара на труда, след като икономиката в крайна сметка се възстанови; подчертава, че за тези работници са необходими целеви мерки;

11. отправя предупреждение, че ако не се преодолеят тези огромни различия, особено по отношение на по-младото поколение, в дългосрочен план те могат да доведат до структурни вреди за пазара на труда в четирите държави, да ограничат тяхната способност за възстановяване, да предизвикат недоброволна миграция, която допълнително да изостри въздействието на непрестанното изтичане на мозъци, и да увеличат трайните различия между държавите членки, които предоставят заетост, и тези, които предоставят работна ръка на по-ниска цена; изразява съжаление, че отрицателните социални и икономически промени са сред основните мотиви за младите хора да мигрират и да упражняват правото си на свобода на движение;

12. изразява загриженост относно факта, че в някои случаи и в някои сектори, наред със загубата на работни места се наблюдава влошаване на качеството на работните места, увеличаване на несигурните форми на труд и влошаване на основните трудови стандарти; подчертава, че държавите членки трябва да положат специални усилия, за да се борят срещу увеличението на заетостта на недоброволно непълно работно време, на срочните трудови договори, неплатените стажове, неплатеното чиракуване и фалшивата самостоятелна заетост, както и срещу дейностите в сивата икономика; отбелязва освен това, че макар определянето на заплатите да не попада в рамките на компетентността на ЕС, програмите са повлияли на минималните възнаграждения: в Ирландия възникна необходимост да се намали минималната заплата с почти 12% (решение, което обаче по-късно беше променено), а в Гърция беше наложено радикално съкращение от 22%;

13. припомня, че в стратегията „Европа 2020“ правилно е посочено, че показателят, който трябва да бъде следен, е равнището на трудовата заетост, което показва наличието на човешки и финансови ресурси за гарантиране на устойчивостта на нашия икономически и социален модел; отправя искане намаляването на процента на безработица да не се схваща погрешно като възстановяване на загубените работни места, тъй като не се отчита увеличаването на емиграцията; отбелязва, че спадът на заетостта в промишлеността беше проблем още много преди началото на програмите; подчертава, че са необходими повече и по-добри работни места; припомня, че през последните четири години броят на загубените работни места в четирите държави достигна два милиона, което представлява 15 % от съществувалите през 2009 г. работни места; приветства факта, че последните данни сочат малко увеличение на заетостта за Ирландия, Кипър и Португалия;

Бедност и социално изключване

14. изразява загриженост, че сред условията за предоставяне на финансова помощ в програмите се съдържат препоръки за конкретни съкращения в реалните социални разходи във фундаментални сфери, като пенсиите, основните услуги, здравеопазването и в някои случаи фармацевтичните продукти за основна закрила на най-уязвимите, както и защитата на околната среда, вместо препоръки, които да дават на националните правителства повече гъвкавост да решават къде биха могли да се реализират спестявания; изразява опасението, че тези мерки имат най-голямо въздействие върху борбата срещу бедността, особено бедността сред децата; отново заявява, че борбата с бедността, особено с детската бедност, следва да продължи да бъде една от целите за постигане от държавите членки и че политиките за фискална и бюджетна консолидация не следва да пречат на това;

15. изразява своята загриженост, че при подготовката и изпълнението на програмите за икономически корекции не е посветено достатъчно внимание на въздействието на икономическата политика върху заетостта, нито на социалните ѝ последици и че – както стана ясно в случая с Гърция – се оказа, че работната хипотеза се основава на грешно допускане относно икономическия мултипликационен ефект, което доведе до непредприемане на навременни действия за закрила на най-уязвимите срещу бедност, бедност при работа и социално изключване; призовава Комисията да взема предвид социалните показатели и за целите на предоговаряне на програмите за икономически корекции и на подмяна на препоръчаните мерки за всяка държава членка с цел да се гарантират необходимите условия за растеж и пълно спазване на основните социални принципи и ценности на ЕС;

16. отбелязва, че независимо от факта, че в своя тримесечен преглед от октомври 2013 г. („Трудова заетост и социално положение в ЕС“) Комисията подчертава значимостта на разходите за социална закрила като защитна мярка срещу социални рискове, от 2010 г. насам в Гърция, Ирландия и Португалия се наблюдава най-голямото съкращаване на социалните разходи в ЕС;

17. подчертава, че възникват нови форми на бедност в средната и работническата класа в някои случаи, когато затрудненията с изплащането на ипотеки и високите цени на енергията създават енергийна бедност и увеличават броя на съдебните отстранения и случаите на възбрана върху имот; изразява загриженост относно равнищата на бездомничество и липса на достъп до жилище; припомня, че това е нарушение на основните права; препоръчва държавите членки и техните местни органи да въведат неутрални жилищни политики, които благоприятстват предлагането на социални и финансово достъпни жилища, да вземат мерки относно празните жилища и да приложат ефективни превантивни политики за намаляване на броя на съдебните отстранения;

18. изразява загриженост, че социалната и икономическата ситуация (на макро- и микроравнище) в тези държави засилва регионалните и териториалните неравенства, като по този начин възпрепятства изпълнението на обявените цели на ЕС за засилване на регионалното сближаване във вътрешен план;

19. отбелязва, че международните и социалните организации предупреждават за въздействието, което новата система за заплащане, оценяване и уволняване в публичния сектор ще окаже върху неравнопоставеността между половете; отбелязва, че МОТ изразява безпокойство по повод на несъразмерното въздействие на новите гъвкави форми на заетост върху заплащането на жените; освен това отбелязва, че МОТ отправи искане към правителствата да наблюдават въздействието на бюджетните ограничения върху възнагражденията на мъжете и жените в частния сектор; отбелязва със загриженост, че разликата в заплащането между половете спря да намалява в държавите, в които се прилагат икономически корекции, където различията са по-големи в сравнение със средните стойности за ЕС; счита, че в държавите членки, в които се прилагат икономически корекции, трябва да се обърне по-сериозно внимание на неравенството в заплащането и спада в дела на заетост при жените;

20. отбелязва, че данните на Евростат и на Комисията, както и различни други проучвания показват, че в някои случаи между 2008 г. и 2012 г. неравенството в разпределението на доходите е нараснало и че съкращенията на социалните обезщетения и обезщетенията за безработица, както и намаленията на заплатите в резултат на структурни реформи повишават равнищата на бедност; освен това отбелязва, че в доклада на Комисията бяха установени относително високи равнища на бедност сред работещите поради намаляване или замразяване на минималните работни заплати;

21. изразява съжаление относно факта, че в много случаи броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, се е увеличил; освен това отбелязва, че зад тази статистика се крие много по-жестока действителност, а именно, че когато БВП на глава от населението спада, спада и прагът на бедност, което означава, че сега се считат за изведени от бедност хора, които доскоро са били считани за намиращи се в ситуация на бедност; посочва, че в държавите, в които се прилагат икономически корекции и съществува бюджетна криза, спадът на БВП, свиването на публичните и частните инвестиции и намаляването на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност водят до намаляване на потенциалния БВП и създават дългосрочна бедност;

22. приветства факта, че в гореспоменатите проучвания Комисията признава, че само категоричен обрат в настоящите тенденции ще позволи постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ в целия ЕС;

23. изразява съжаление във връзка с това, че най-малкото що се отнася до Гърция, Ирландия и Португалия, програмите включваха редица подробни предписания за реформа на здравната система и съкращения на разходите, които оказват въздействие върху качеството и всеобщата достъпност на социалните услуги, особено в областта на здравеопазването и социалните грижи, въпреки факта, че член 168, параграф 7 от ДФЕС посочва, че ЕС ще зачита компетентността на държавите членки; изразява загриженост, че това в някои случаи е довело до отказване на здравноосигурително покритие или достъп до социална закрила за определени хора, засилвайки по този начин риска от крайна бедност и социално изключване, както е видно от нарастващия брой крайно бедни и бездомни и липсата за тях на достъп до основни стоки и услуги;

24. изказва съжаление, че не се полагат целенасочени усилия за откриване на неефективните елементи в здравните системи и по отношение на решенията да се осъществяват повсеместни съкращения на здравните бюджети; предупреждава, че прилагането на съвместни плащания би могло да доведе до забавяне при търсенето на грижи, като по този начин прехвърли финансовата тежест върху домакинствата; предупреждава, че намаляването на работните заплати на здравните специалисти може да повлияе отрицателно на безопасността на пациентите и да предизвика миграция сред здравните специалисти;

25. повтаря, че член 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП) гарантира правото на всеки да постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве; отбелязва, че и четирите държави са подписали Пакта и следователно са признали правото на здраве на всички хора;

26. припомня, че Съветът на Европа вече осъди съкращенията в обществената пенсионна система на Гърция, като ги счете за нарушение на член 12 от Европейската социална харта от 1961 г. и член 4 от протокола към нея, заявявайки, че „фактът, че оспорваните разпоредби на националното право целят изпълнението на изискванията на други правни задължения, не ги изключва от сферата на действие на Хартата“[11]; отбелязва, че доктрината за поддържането на пенсионната система на задоволително равнище, позволяващо достоен живот на пенсионерите, е общоприложима във всичките четири държави и е трябвало да бъде взета под внимание;

27. изразява съжаление по повод съкращаването на средствата, необходими на хората с увреждания, за да водят независим начин на живот;

28. посочва, че когато експертният комитет на МОТ оцени прилагането на Конвенция № 102 в случая на реформите в Гърция, той подложи на остра критика радикалните реформи на пенсионната система, и че същата критична бележка беше включена в 29-тия годишен доклад на МОТ за 2011 г.; припомня, че Конвенция № 102 е общоприложима във всичките четири държави и е трябвало да бъде взета под внимание;

29. подчертава, че нарастващата социална бедност в четирите държави води също и до все по-голяма солидарност сред най-уязвимите групи, благодарение на индивидуалните усилия, семейните мрежи и организациите за оказване на помощ; подчертава, че този вид намеса не следва да се превръща в структурно решение на проблема, дори и да облекчава положението на страдащите от най-тежки лишения, и показва качествата на европейското гражданство;

30. отбелязва със загриженост постоянното нарастване на коефициента на Джини в противовес на общата низходяща тенденция в еврозоната, което означава, че е налице значително увеличаване на неравенството при разпределението на благата в държавите, в които се прилагат икономически корекции;

Преждевременно напускане на училище

31. приветства факта, че равнищата на преждевременно напускане на училище спадат в четирите държави; отбелязва, че това отчасти може да се обясни с трудностите, пред които се изправят младите хора при намирането на работа; припомня неотложната необходимост от възстановяване на качествените системи за професионално обучение, тъй като това е един от най-добрите начини да се увеличат шансовете за заетост на младите хора;

32. приветства факта, че делът на завършващите висше образование нараства в четирите държави; отбелязва, че това може да се обясни отчасти с необходимостта младите хора да подобрят своите бъдещи възможности на пазара на труда;

33. изразява съжаление, че – главно поради съкращенията в публичното финансиране – по отношение на качеството на образователните системи не се наблюдава същата положителна тенденция, което изостря проблемите на неработещите, неучещите и необучаващите се млади хора (NEET) и на децата със специални нужди; отбелязва, че тези мерки биха могли да имат практически последици за качеството на образованието и за наличните материални и човешки ресурси, размера на класовете, учебните програми и концентрацията на училищата;

Социален диалог

34. подчертава, че трябвало със социалните партньори на национално равнище да бъдат проведени консултации или те да бъдат включени в първоначалното разработване на програмите; изразява съжаление във връзка с факта, че програмите, изготвени за четирите държави, в някои случаи позволяват на предприятията да не прилагат колективните трудови договори и да преразгледат споразуменията за секторни заплати, което пряко засяга структурата и ценностите на колективното трудово договаряне, установено в съответните национални конституции; отбелязва, че експертният комитет на МОТ е поискал да бъде възстановен социалният диалог; осъжда подкопаването на принципа за колективно представителство, което поставя под въпрос автоматичното подновяване на постигнатите след преговори споразумения, което е важно в някои държави, като поради това броят на действащите колективни трудови договори е спаднал значително; осъжда намаляването на размера на минималните заплата и замразяването на номиналните минимални заплати; подчертава, че това положение е последица от свеждането на ограничените структурни реформи само до премахване на регулациите на трудовите отношения и намаляване на заплатите, което противоречи на общите цели на ЕС и на политиките на стратегията „Европа 2020“;

35. посочва, че няма едно-единствено решение, което може да бъде приложено във всички държави членки;

Препоръки

36. призовава Комисията да извърши подробно проучване на социално-икономическите последици от икономическата и финансова криза и предприетите за справяне с нея програми за корекции в четирите държави, за да се постигне точно разбиране за краткосрочните и дългосрочните въздействия върху заетостта, върху системите за социална закрила и върху достиженията на европейското право в социалната сфера с особено внимание върху борбата срещу бедността, поддържането на добър социален диалог и баланса между гъвкавостта и сигурността в трудовите отношения; призовава Комисията, когато подготвя проучването, да използва своите консултативни органи, както и Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила; предлага да бъде поискано от ЕИСК да изготви специален доклад;

37. приканва Комисията да се обърне към МОТ и Съвета на Европа с искане да изготвят доклади относно възможните коригиращи мерки и стимули, необходими за подобряване на социалното положение в тези държави, и да гарантират пълното спазване на Европейската социална харта, на протокола към нея, както и на основните конвенции на МОТ и Конвенция 94 на МОТ, тъй като задълженията, произтичащи от тези инструменти, бяха засегнати от икономическата и финансова криза, от мерките за фискална корекция и от структурните реформи, изискани от Тройката;

38. призовава ЕС, като се вземат предвид лишенията, на които са се подложили тези държави, да предостави подкрепа след извършването на оценката, включително по целесъобразност чрез достатъчни финансови ресурси, за възстановяването на стандартите за социална закрила, за борбата с бедността и за подкрепа на услугите в образованието, по-специално услугите, насочени към децата със специални нужди и лицата с увреждания, както и за възобновяването на социалния диалог чрез план за социално възстановяване; призовава Комисията, ЕЦБ и Еврогрупата да преразгледат и преработят, когато е необходимо и възможно най-скоро, въведените извънредни мерки;

39. призовава да бъдат спазвани гореспоменатите правни задължения, залегнали в Договорите и в Хартата на основните права, тъй като неспазването е нарушение на първичното право на ЕС; призовава Агенцията на Европейския съюз за основните права щателно да оцени въздействието на мерките върху правата на човека и да издаде препоръки в случай на нарушения на Хартата;

40. призовава Тройката и засегнатите държави членки да приключат програмите възможно най-скоро и да въведат механизми за управление на кризи, позволяващи на всички институции на ЕС, включително на Парламента, да постигат социалните цели и да реализират социалните политики (включително свързаните с индивидуалните и колективните права на хората, изложени на най-голям риск от социално изключване), определени в Договорите, в европейските споразумения за социално партньорство и в други задължения на международно равнище (конвенции на МОТ, Европейската социална харта и Европейската конвенция за правата на човека); призовава за повишена прозрачност и политическа ангажираност в изготвянето и прилагането на програмите за корекции;

41. призовава Комисията и Съвета да отдадат същото внимание на социалните дисбаланси и на коригирането им, каквото отдават на макроикономическите дисбаланси, и да се погрижат мерките за корекции да се стремят да гарантират социална справедливост и да позволяват постигането на баланс между икономическия растеж и заетостта, осъществяването на структурни реформи и бюджетната консолидация; призовава освен това и двете институции да отдадат приоритет на създаването на заетост и подкрепата за предприемачеството и за тази цел да обръщат също толкова внимание на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) и на неговите приоритети, колкото на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) и на Еврогрупата, и също така, когато е необходимо, да провеждат заседание на министрите по заетостта и социалните въпроси на Еврогрупата преди срещите на високо равнище за еврото;

42. препоръчва на Комисията и на държавите членки да не считат разходите за обществено здравеопазване и образование като разход, подлежащ на съкращаване, а като публична инвестиция в бъдещето на съответната страна – инвестиция, която да бъде зачитана и увеличавана с цел да се подобри икономическото и социалното възстановяване на тази страна;

43. препоръчва, щом отмине най-тежкият период от финансовата криза, програмните държави заедно с европейските институции да приложат планове за възстановяване на работните места с цел да възстановят икономиките си достатъчно за завръщане към социалното положение от периода преди програмите, тъй като това е необходимо за затвърждаване на макроикономическите корекции и за уравновесяване на дисбалансите, например на дълга и дефицита, в публичните сектори на тези държави; подчертава, че трябва да се приложат планове за възстановяване на работните места, които вземат предвид:

– необходимостта от бързо възстановяване на кредитната система, по-специално по отношение на МСП,

– необходимостта от създаване на благоприятни условия, за да могат дружествата да развиват своята дейност в дългосрочен план и по устойчив начин, и от насърчаване по-специално на МСП, тъй като те играят централна роля в създаването на работни места,

– оптималното използване на възможностите, предлагани от структурните фондове на ЕС, особено от ЕСФ,

– реална политика за заетост с активни политики за пазара на труда,

– качествени и европейски обществени услуги по заетостта, политика за повишаване на работните заплати,

– европейска гаранция за заетост за младежта,

– необходимостта да се гарантира справедливост по отношение на въздействието върху разпределението, както и

– програма за безработните домакинства и накрая – по-внимателно фискално управление;

44. призовава Комисията да представи доклад за напредъка към постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ с конкретен акцент върху липсата на напредък в държавите, където се прилагат програми, и да излезе с предложения за извеждане на тези държави на надежден път към постигане на целите на стратегия „Европа 2020“;

45. препоръчва бъдещите трудови реформи на държавите членки да вземат предвид критериите за гъвкавост и сигурност за увеличаване на конкурентоспособността на дружествата, изрично посочени в стратегията „Европа 2020“, като вземат под внимание други елементи като енергийните разходи, нелоялната конкуренция, социалния дъмпинг, справедливата и ефективна финансова система, фискалните политики, благоприятстващи растежа и заетостта, и като цяло — всичко, което подпомага развитието на реалната икономика и предприемачеството; призовава Комисията да извършва оценки на социалното въздействие, преди да налага мащабни реформи в държавите, в които се прилагат програми, и да отчита страничните ефекти от тези мерки, като например ефекта върху бедността, социалното изключване, нивото на престъпността и ксенофобията;

46. призовава за неотложни мерки, които да предотвратят увеличаването на броя на бездомните в държавите, където се прилагат програми, и призовава Комисията да подкрепи това чрез анализ на политиките и насърчаване на добри практики;

47. отбелязва, че съгласно член 19 от Регламент (ЕО) № 472/2013 Комисията представя доклад на Парламента до 1 януари 2014 г. относно прилагането на този регламент; призовава Комисията да представи този доклад незабавно и да включи в него последствията от този регламент върху приложените програми за икономически корекции;

48. приканва Комисията и държавите членки да се консултират с гражданското общество, организациите на пациентите и професионалните органи относно бъдещи мерки в сферата на здравеопазването, които ще бъдат включени в програмите за корекции, и да се възползват от Комитета за социална закрила, за да се гарантира, че реформите повишават ефективността на системите и ресурсите, без да излагат на опасност най-уязвимите групи и най-важната социална закрила, включително набавянето и приемането на лекарства, най-основните нужди и възнаграждението на здравния персонал;

49. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

I. Въведение

На 21 ноември 2013 г. комисията по икономически и парични въпроси (ECON) беше упълномощена да изготви проучвателен доклад относно ролята и операциите на Тройката (Европейската централна банка, Европейската комисия и МВФ) в четирите държави, които бяха подложени на програми за икономически корекции: Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър. Комисията по заетост и социални въпроси (EMPL) веднага откликна с искане за становище от комисията ECON с изключителната компетентност (член 50 от Правилника за дейността на ЕП) относно социалните последици от използването на тези програми.

Предвид трудностите при постигането на съгласие по този въпрос с водещата комисия комисията EMPL поиска от Председателския съвет разработването на свой собствен проучвателен доклад. На 24 януари 2014 г. Председателският съвет разреши на комисията EMPL „да изготви доклад по собствена инициатива по член 48 за същата цел, който следва да бъде разглеждан успоредно с доклада на комисията ECON“. За тази цел нашият доклад трябва да се придържа към изследването на държавите, които са били подложени на цялостна намеса (Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър), към анализирането изключително на социалните въпроси и заетостта, като оставя изследването на макроикономическите и институционалните въпроси на комисията ECON, както и да следва графика на комисията ECON с цел съвместно представяне в пленарна зала.

Първоначално докладчикът направи две предложения: стриктно придържане към икономическата и социалната действителност в тези държави, преди и след програмите за корекции, и включване на проблемите и решенията, за да се избегне навлизането в дебати на национално равнище.

Данните, използвани в доклада, идват основно от следните източници:

· Два доклада, изготвени от Библиотеката на Парламента, относно:

o „Социалното измерение на мерките за строги икономии: примерът на четири държави ― членки на ЕС, след получаване на финансова помощ“

o „Мерки за строги икономии, пазар на труда и международни договори: примерът на четири държави ― членки на ЕС, след получаване на финансова помощ“

· Четири национални проучвания:

o „Оценка на социалните и свързаните със заетостта аспекти и предизвикателствата в Гърция“ от Димитрис Карандинос от Националния център за социални проучвания (EKKE)

o „Оценка на социалните и свързаните със заетостта аспекти и предизвикателствата в Ирландия“ от Мартен Херард и Жан-Франсоа Романвил от IDEA Consult

o „Оценка на социалните и свързаните със заетостта аспекти и предизвикателствата в Португалия“ от Ана Клаудиа Валенте и Паулу Маркиш от Лисабонския университет

o „Оценка на социалните и свързаните със заетостта аспекти и предизвикателствата в Кипър“ от проф. Панос Пасиардис

· Едно публично изслушване в комисията по заетост и социални въпроси на 9 януари 2014 г. относно социалните и трудови аспекти на ролята и дейностите на Тройката в държавите, в които се прилага програма, в рамките на еврозоната, на което присъстваха:

o Жузе Силва Пенеда, председател на Икономическия и социален съвет на Португалия

o Реймон Торес, директор на Института за изследвания на труда към МОТ

o Петрос Стангос, заместник-председател на Европейския комитет по социалните права към Съвета на Европа

o Торстен Шултен, началник на отдела за политики в областта на труда и заплатите към германския институт за икономически и социални изследвания

· Едно публично изслушване съвместно с комисията ECON от 27 януари 2014 г. със социалните участници относно ролята и дейностите на Тройката в държавите, в които се прилага програмата в рамките на еврозоната, на което присъстваха:

o Джеймс Уотсън, икономически директор на Business Europe

o Вероника Нилсон, генерален секретар на Европейската конфедерация на синдикатите

· Информация, предоставена по пощенски път, по електронна поща или от група за дискусии в Linkedin, в която са участвали в открит дебат синдикати, НПО и гражданите в общ план.

II. Цели

Докладът съдържа три обособени части: анализ или диагноза на ситуацията, разглеждане на нарушените правни задължения и раздел, съдържащ препоръки за бъдещето.

Анализът се основава на напредъка или изоставането по отношение на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, предложена от Европейската комисия на 3 март 2010 г. и официално приета от Съвета на 17 юни 2010 г. Тези цели, в социалната сфера и заетостта, са три:

· Постигане на 75% заетост за лицата на възраст между 20 и 64 години;

· Да се намали с 20 милиона броят на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване;

· Що се отнася до образователната сфера, да бъде намален до по-малко от 10% делът на лицата, напускащи училище преждевременно, и най-малко 40% от хората на възраст между 30 и 34 години да са завършили висше образование.

Втората глава на анализа разглежда начина, по който програмите са се отразили върху ангажиментите и задълженията, поети от ЕС и държавите членки пред международните организации, и особено с оглед на Европейската социална харта на Съвета на Европа от 1961 г. и международните конвенции на Международната организация на труда (МОТ).

И накрая, в трета глава се извличат поуки за бъдещето, като се прави опит за учене от допуснатите грешки и се изисква създаването на механизми, които да позволяват на ЕС да се справя по-бързо, ефикасно и по европейски начин с тези проблеми.

III. Диагноза

Икономическата и финансова криза засегна дълбоко фискалния баланс и състоянието на публичния и частния дълг в някои държави — членки на ЕС, и доведе до искането за финансова помощ от страна на Гърция (през май 2010 г. и март 2012 г.), Ирландия (от декември 2010 г. до декември 2013 г.), Португалия (май 2011 г.) и Кипър (юни 2013 г.)

Програмите за икономически корекции са придружени от условия, които са оказали пряко и косвено въздействие върху нивото на заетост и върху социалната сфера. Прилаганата рецептата се състоеше от драстични планове за намаляване на социалните разходи и вътрешна девалвация чрез орязване и замразяване на заплати, децентрализация на колективното договаряне и повишаване на гъвкавостта на пазарите на труда.

Обявените очаквания бяха, че намаляването на дефицита ще насърчава инвестициите на предприятията, ще доведе до подобряване на конкурентоспособността и производителността и ще сложи край на двойствения характер на пазара на труда. Вярваше се, че заетостта ще пострада в краткосрочен план, но че това ще бъде компенсирано в средносрочен и дългосрочен план.

Въпреки това наличните данни показват, че на макроикономическо ниво дефицитът е ограничен в по-голяма степен, но дългът се е увеличил експоненциално и очакваните фискални корекции не са били постигнати поради резкия спад на данъчните приходи в резултат на икономическия спад, активността и търсенето.

Що се отнася до заетостта, съществуват по-малко на брой и по-лоши в качествено отношение работни места: несигурни, на непълно работно време и с намален размер на заплатите. През последните месеци се забелязва леко подобрение по отношение на темпа на безработицата, което може да се обясни с принудителната миграция, с принудителното пенсиониране и с броя на хората, които са престанали да търсят работа активно. Във всеки случай това е една нищожна част в сравнение със загубените работни места.

Що се отнася до социалната сфера, се наблюдава увеличение на бедността и на риска от социално изключване. Следва да се спомене и бедността на работното място, конфликтният характер в правно и политическо отношение между мерките и международните задължения на държавите членки спрямо МОТ и Съвета на Европа и че всичко това излага на сериозна опасност социалния пакт и модела на социалната държава.

По-подробният анализ на данните (вж. приложение I) показва следните факти:

a) Трудова заетост

Програмите за корекции и икономическата криза са довели до нарастване на равнището на безработицата и до унищожаване на работни места. Тази ситуация, заедно със съкращенията в публичния и частния сектор и липсата на ефективни действия срещу укриването на данъци, накърнява устойчивостта и адекватността на обществените системи за социална закрила в резултат на резкия спад на финансирането за социална сигурност.

Също така в четирите държави може да се направи наблюдението, че най-уязвимите групи на пазара на труда са тези, които страдат най-много: младите хора, трайно безработните, жените, имигрантите и хората с увреждания. Тези социални различия ще водят в дългосрочен план, особено при младите хора, до структурни увреждания в националните пазари на труда, които причиняват принудителна миграция, влошаване на социалните и трудовите права, увеличаване на „изтичането на мозъци” и създаване на двойственост в европейските трудови пазари, като едни държави генерират заетост, а други държави доставят работна ръка на ниска цена.

И накрая, има допълнителни опасения, свързани със загубата на качеството на работните места, които се дължат на повишаването на несигурността на работните места и влошаването на основните социални стандарти, което е довело до увеличаване на договорите на непълно работно време и недоброволни временни договори, до увеличаване на броя на фалшивите самостоятелно заети лица и до дейностите на сивата икономика.

В допълнение към това докладът подчертава, че влошаващите се условия за малките и средните предприятия и тяхното унищожаване е една от основните причини за загубата на работни места и една от най-големите заплахи за икономическото възстановяване. В доклада също така се подчертава увеличаването на разликата в заплащането между мъжете и жените.

б) Бедност и социално изключване

Сред условията, необходими за искане на финансова помощ, програмите съдържаха препоръки за съкращения в реалните социални разходи в ключови области, като например пенсии, основни обществени услуги, здравеопазване и в някои случаи лекарствени изделия и продукти за основна защита на най-уязвимите и особено детската бедност, като в замяна на това предоставяха по-голяма гъвкавост на националните правителства да избират от коя част от публичните разходи да правят икономии.

Този набор от ограничения доведе до възникването на нови форми на бедност, които засягат пряко средните и ниските слоеве на населението, като например бедността при работещите и енергийната бедност. Драстичният спад на публичните и частните инвестиции и липсата на ангажимент за научноизследователска и развойна дейност пораждат също така структурни проблеми, които увеличават бедността в дългосрочен план.

В допълнение към това, в доклада се разглеждат и следните въпроси:

· Ограниченията на достъпа до здравеопазване и лекарства, които представляват нарушение на член 168, параграф 7 от ДФЕС, наред с нарастването на допълнителните плащания, нарастващите цени на лекарствените средства, намаляването на заплатите и на персонала в здравните центрове.

· Нарастващите трудности при достъпа до жилище или по отношение на изпълнението на задълженията по ипотечните кредити и нарастването на броя на бездомните лица.

· Съкращенията в пенсионните системи, включително минималните пенсии, които в някои случаи бяха обект на критики от страна на МОТ и на Съвета на Европа.

в) Образование и слаба успеваемост в училище

По този въпрос в доклада се приветства намаляването на равнището на напускане на училище и нарастването на дела на висшето образование, въпреки че и двата въпроса могат да бъдат обяснени с трудностите на младите хора при намирането на работа.

Също така се отбелязва, че това подобрение в статистически план не е било придружено от подобрение на качеството на образователните услуги, но че и те са били засегнати от съкращенията.

г) Социален диалог

Социалният диалог е може би първата жертва на програмите. Поради това в доклада се подчертава, че със социалните партньори на национално равнище не са били провеждани консултации и те не са били включени в процеса на изготвянето на програмите и че също така е била накърнена тяхната автономност, като е било поставено под въпрос автоматичното подновяване на колективните трудови договори, прегледът на секторните споразумения и замразяването или намаляването със закон на минималните заплати в колективните трудови договори.

Също така се отбелязва, че тази ситуация е следствие от убеждението, че конкурентоспособността може да бъде повишена само чрез дерегулация и гъвкавост, като се забравя аспектът на сигурността в концепцията за съчетаване на гъвкавост и сигурност.

д) Правни задължения на ЕС на вътрешно и международно равнище

В доклада се припомня, че не са изпълнени както задълженията на ЕС в областта на заетостта и социалните въпроси на общностно равнище, така и международните задължения, поети от държавите членки. Подчертава се специално, че член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз гласи, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“. Също така Хартата на основните права на ЕС включва по-специално в дял IV относно „Солидарност“ социалните права, които представляват достижение на правото на Общността, като например правото на колективно договаряне, на справедливи и равни условия на труд и на защита при неоснователно уволнение.

Освен това Тройката забрави напълно член 151 от ДФЕС, който гласи, че действията, предприети от Съюза и държавите членки, следва да бъдат в съответствие с основните социални права, залегнали в Европейската социална харта от 1961 г. (подписана от всички четири държави, в които се прилага програма за икономически корекции) и Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г., както и някои от основните конвенции на МОТ, подписани от всички държави членки.

В доклада се изразява съжаление, че условията, наложени в замяна на финансова помощ, са заплаха за социалните цели на ЕС, тъй като:

· Програмите са с конкретна продължителност, но съдържат мерки и съкращения с дългосрочни последици.

· Мерките са били особено сурови поради краткия срок, даден на държавите за тяхното прилагане. Освен това мерките са били прилагани без извършването на съответна оценка на въздействието, свързано с разпределението сред различните групи на обществото.

·  Въпреки призивите от страна на Комисията, фондовете на ЕС, които бяха на разположение, не са били използвани своевременно.

· Мерките не са били придружени от мерки за защита на най-уязвимите групи, които биха смекчили нарастването на равнището на бедност и социално изключване.

В доклада се твърди, че програмите за икономически корекции са изготвени, без да бъде направена правилна оценка на необходимостта от адекватна социална защита и без да бъдат проведени консултации със съществуващите органи в рамките на ЕС, отговарящи за въпросите на заетостта и социалните въпроси, като например Комитета по заетостта, Комитета за социална закрила, Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) или члена на Европейската комисия, отговарящ за заетостта и социалните въпроси.

В доклада също така се подчертава, че Европейският парламент е бил оставен встрани във всички фази на програмите, че ЕЦБ е вземала решения, надхвърлящи нейния мандат, и че Европейската комисия трябва винаги да действа, включително в моменти на икономически затруднения, като пазител на Договорите, всички тези въпроси са били забравени и поради това в момента се заплаща една доста тежка сметка под формата на социална криза и загуба на доверието в европейските институции.

IV. Препоръки

Крайната цел на доклада е да се изготви набор от препоръки за подобряване на извънредното положение в социално отношение, в които живеят понастоящем тези държави, за да се избегнат повтарянето на допуснатите грешки в бъдещ план и за да се предотвратяват по-нататъшни социални бедствия в бъдещи кризи и програми за финансова помощ.

Сред четиринадесетте препоръки е целесъобразно да бъдат подчертани:

Към Тройката и държавите членки се отправя призив да приключат програмите в най-кратък срок и да създадат механизми за управление на кризи, които да водят до подобряване на прозрачността при вземането на решения и които да позволяват на институциите на ЕС, включително на парламента, да се борят за постигането на социалните цели, съдържащи се в Договорите, в Европейската социална харта и в основните конвенции на МОТ, и припомня, че тяхното неспазване представлява нарушение на първичното законодателство на ЕС, като тези нарушения трябва да бъдат коригирани с цел пълно възстановяване на индивидуалните и колективните права.

От Комисията се изисква, с подкрепата на Международната организация на труда и на Съвета на Европа, да разработи подробно проучване на социалните и трудови последствия на програмите в краткосрочен и дългосрочен план и по отношение на достиженията на правото на Съюза в социалната сфера, с евентуални мерки за коригиране и стимули за подобряване на социалното положение и заетостта в тези държави.

На Комисията и на държавите членки се препоръчва да разглеждат разходите за здравеопазване и образование като инвестиция за бъдещето, а не като разход, подлежащ на съкращения, както и да разглеждат по равностоен начин социалните въпроси и икономическите въпроси. Изисква се да бъдат свиквани, когато е необходимо, заседания на Еврогрупата за разглеждане на социални въпроси и на въпроси, свързани със заетостта.

4. На държавите членки се препоръчва при бъдещите трудови реформи да отчитат принципа на съчетаване на гъвкавост и сигурност и насърчаването на конкурентоспособността на дружествата и да не забравят други толкова необходими реформи, като например реформите, свързани с разходите за енергия, социалния дъмпинг, нелоялната конкуренция, справедливите и ефективни финансови системи и фискални политики за растеж и работни места.

5. И накрая, като се има предвид фактът, че без създаването на качествени работни места е невъзможно да бъдат решени породените икономически, социални и политически проблеми, се изисква изготвянето на план за социално възстановяване и заетост, който да разглежда по съответен начин:

a) Необходимостта от възстановяване в най-кратък срок на кредитирането, особено за МСП;

б)  Необходимостта от създаване на благоприятни условия за предприятията, така че те да могат да осъществяват своите дейности по устойчив начин в дългосрочен план и да създават работни места;

в)  Възможно най-ефективното използване на европейските фондове, особено на ЕСФ;

г)  Разработването на активни политики за заетост;

д)  Укрепване на обществените служби по заетостта и подобряване на качеството;

е)  Разработването на действителна и съответстваща на нуждите Европейска гаранция за младежта;

ж) Необходимостта от гарантиране на справедливо въздействие на всички мерки и сред всички групи в обществото;

з)  Изготвянето на конкретни програми за домакинства без работа;

и)  Конкретни мерки за трайно безработните лица, по-специално жените и възрастните лица, тъй като те се сблъскват с най-големите трудности по отношение на повторното включване в пазара на труда.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Социални показатели на стратегията „Европа 2020“

Гърция

Португалия

Ирландия

Кипър

ЕС 27

2007

2009

2012

2013[1]

2007

2009

2012

2013

2007

2009

2012

2013

2007

2009

2012

2013

2007

2009

2012

2013[2]

Коефициент на заетост (20—64 години) в % от населението

65.7

65.8

55.3

53.5

72.6

71.2

66.5

65.3

73.8

66.9

63.7

65.3

76.8

75.3

70.2

67.3

70.0

69.2

68.7

68.5

Жени

Мъже

Младежи[3]

 

58

52.7

45.2

43.6

66.3

66.1

63.1

62.2

64.4

61.8

59.4

60.3

67.7

68.3

64.8

62.1

62.1

62.5

62.6

62.7

80.4

78.8

65.3

63.3

79.1

76.5

69.9

68.5

83.0

72.1

68.1

70.4

86.4

82.8

76.1

72.9

77.9

76.0

74.8

74.4

24

22.9

13.1

11.6

34.9

31.3

23.6

21.7

50.4

36.9

28.2

28.8

37.4

34.8

28.1

21.2

36.9

34.9

32.8

32.3

Хора, застрашени от бедност или социално изключване (в хиляди)

3064

3007

3795

-

2653

2648

2665

-

1005

1150

1319

-

195

188

234

-

119397

114353

123118 (прогноза)

-

Преждевременно напуснали образователната система в % от населението

14.6

14.5

11.4

-

36.9

31.2

20.8

-

11.6

11.7

9.7

-

12.5

11.7

11.4

-

15.0

14.3

12.8

-

Завършващи висше образование (% от 30—34 годишните)

26.2

26.5

30.9

-

19.8

21.1

27.2

-

43.3

48.9

51.1

-

46.2

45.0

49.9

-

30.0

32.2

35.8

-

Други показатели

Гърция

Португалия

Ирландия

Кипър

ЕС 27

2007

2009

2012

2013

2007

2009

2012

2013

2007

2009

2012

2013

2007

2009

2012

2013

2007

2009

2012

2013

Равнище на безработицата в % от населението

8.3

9.5

24.3

27.3

8.9

10.6

15.9

15.7

4.7

12.0

14.7

12.6

3.9

5.4

11.9

17.0

7.1

8.9

10.4

10.9

  • [1]  Данни от Q2 2013
  • [2]  Данни от Q2 2013
  • [3]  Възрастова група:15—24 години

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

13.2.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

7

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Regina Bastos, Heinz K. Becker, Phil Bennion, Pervenche Berès, Philippe Boulland, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Minodora Cliveti, Karima Delli, Sari Essayah, Richard Falbr, Marian Harkin, Nadja Hirsch, Stephen Hughes, Danuta Jazłowiecka, Jean Lambert, Patrick Le Hyaric, Verónica Lope Fontagné, Thomas Mann, Csaba Őry, Sylvana Rapti, Elisabeth Schroedter, Nicole Sinclaire, Gabriele Stauner, Jutta Steinruck

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Claudette Abela Baldacchino, Georges Bach, Philippe De Backer, Edite Estrela, Sergio Gutiérrez Prieto, Anthea McIntyre, Gabriele Zimmer

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Enrique Guerrero Salom, Timothy Kirkhope, Corien Wortmann-Kool