ДОКЛАД относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи

21.2.2014 - (2013/2188(INI))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Клод Морайс


Процедура : 2013/2188(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0139/2014
Внесени текстове :
A7-0139/2014
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи

(2013/2188(INI))

Европейският парламент

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 11 и 21 от него,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 15, 16 и 218 и дял V от него,

–  като взе предвид Протокол № 36 относно преходните разпоредби и член 10 от него, както и Декларация № 50 във връзка с този протокол,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 1, 3, 6, 7, 8, 10, 11, 20, 21, 42, 47, 48 и 52 от нея,

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), и по-специално членове 6, 8, 9, 10 и 13 от нея, както и протоколите към нея,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, и по-специално членове 7, 8, 10,11,12 и 14 от нея,[1]

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, и по-специално членове 14, 17, 18 и 19 от него,

–  като взе предвид Конвенция № 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни и Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни, по отношение на надзорните органи и трансграничните информационни потоци,

–  като взе предвид Виенската конвенция за дипломатическите отношения, и по-специално членове 24, 27 и 40 от нея,

–  като взе предвид Конвенция № 185 на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство,

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма, представен на 17 май 2010 г.,[2]

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за насърчаването и защитата на правото на свобода на убежденията и изразяването, представен на 17 април 2013 г.,[3]

–  като взе предвид насоките относно правата на човека и борбата срещу тероризма, приети от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 11 юли 2002 г.,

–  като взе предвид Декларацията от Брюксел от 1 октомври 2010 г., приета на 6-ата конференция на парламентарните комисии за надзор на службите за разузнаване и сигурност на държавите – членки на Европейския съюз,

–  като взе предвид резолюция № 1954 (2013 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за националната сигурност и достъпа до информация,

–  като взе предвид доклада относно демократичния контрол над службите за сигурност, приет от Венецианската комисия на 11 юни 2007 г.[4], и като очаква с голям интерес актуализацията на този текст, която предстои през пролетта на 2014 г.,

–  като взе предвид сведенията, предоставени от представителите на комисиите за контрол върху разузнавателните служби на Белгия, Нидерландия, Дания и Норвегия,

–  като взе предвид делата, заведени пред френски[5], полски и британски[6] съдилища, както и пред Европейския съд по правата на човека[7], във връзка със системите за масово наблюдение,

–  като взе предвид Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите – членки на Европейския съюз, съставена от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, и по-специално дял III от нея[8],

–  като взе предвид Решение 2000/520/ЕО на Комисията от 26 юли 2000 г. относно адекватността на защитата, гарантирана от принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“, и свързаните с това често задавани въпроси, публикувани от Департамента по търговия на САЩ,

–  като взе предвид изготвените от Комисията доклади за оценка на прилагането на принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ от 13 февруари 2002 г. (SEC(2002)0196) и от 20 октомври 2004 г. (SEC(2004)1323),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 ноември 2013 г. (COM(2013)0847) относно функционирането на принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ от гледна точка на гражданите на ЕС и на дружествата, установени в ЕС, както и съобщението на Комисията от 27 ноември 2013 г. относно възстановяването на доверието в потоците от данни между ЕС и САЩ (COM(2013)0846),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2000 г. относно проекта на решение на Комисията относно адекватността на защитата, гарантирана от принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“, и свързаните с това често задавани въпроси, публикувани от Департамента по търговия на САЩ, в която Парламентът изрази становището, че не е било възможно да се потвърди адекватността на системата[9], и като взе предвид становища на Работната група по член 29, и по-специално становище № 4/2000 от 16 май 2000 г.,[10]

–  като взе предвид споразуменията между Съединените американски щати и Европейския съюз относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците (Споразумение относно резервационните данни на пътниците) от 2004 г., 2007 г.[11] и 2012 г.[12],

  като взе предвид съвместния преглед на Споразумението между ЕС и САЩ относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ[13], придружаващ доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно съвместния преглед (COM(2013)0844),

–  като взе предвид заключенията на генералния адвокат Крус Вилялон, че Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи като цяло е несъвместима с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и че член 6 от директивата е несъвместим с разпоредбите на член 7 и член 52, параграф 1 от Хартата[14],

–  като взе предвид Решение 2010/412/EC на Съвета от 13 юли 2010 г. относно сключването на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати относно обработката и изпращането на данни за финансови съобщения от Европейския съюз до Съединените щати за целите на Програмата за проследяване на финансирането на тероризма[15] и придружаващите го декларации на Комисията и Съвета,

–  като взе предвид Споразумението за правна взаимопомощ между Европейския съюз и Съединените американски щати,[16]

–  като взе предвид текущите преговори за рамково споразумение между ЕС и САЩ относно защитата на личните данни при техния трансфер и обработка за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления, включително тероризъм, в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси („Рамковото споразумение“),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета от 22 ноември 1996 г. относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него[17],

–  като взе предвид изявлението на президента на Федеративна република Бразилия по време на откриването на 68-ата сесия на Общото събрание на ООН на 24 септември 2013 г. и работата, извършена от създадената от Федералния сенат на Бразилия парламентарна комисия за разследване на шпионажа,

–  като взе предвид „Патриотичния акт“ на САЩ, подписан от президента Джордж У. Буш на 26 октомври 2001 г.,

–  като взе предвид Закона на САЩ за наблюдение на чуждите разузнавателни служби (FISA) от 1978 г. и Закона за неговото изменение от 2008 г.,

–  като взе предвид Изпълнителна заповед № 12333, издадена от президента на САЩ през 1981 г. и изменена през 2008 г.,

–  като взе предвид президентския изпълнителен указ (PPD-28) относно сигналите за разузнавателни дейности, издаден от президента на САЩ, г-н Барак Обама, на 17 януари 2014 г.,

–  като взе предвид законодателните предложения, които понастоящем се разглеждат от Конгреса на САЩ, включително проекта на закон за свободата на САЩ, проекта на закон за реформа на надзора върху разузнаването и наблюдението и други,

–  като взе предвид прегледите, извършени от Съвета за надзор на спазването на неприкосновеността на личния живот и на гражданските свободи, Съвета за национална сигурност на САЩ и Групата за преглед на разузнавателните и комуникационните технологии под егидата на президента, и по-специално доклада на последната от 12 декември 2013 г., озаглавен „Свободата и сигурността в променящия се свят“,

–  като взе предвид решението на Окръжен съд на Съединените американски щати — окръг Колумбия, по гражданско дело № 13-0851 Клейман и др. срещу Обама и др. от 16 декември 2013 г., и решението на Окръжен съд на Съединените американски щати — южен окръг Ню Йорк, ACLU и др. срещу Джеймс РV Клапър и др., гражданско дело № 13-3994 от 11 юни 2013 г.,‑{}‑

–  като взе предвид доклада относно констатациите на съпредседателите от ЕС на Работната група ad hoc ЕС—САЩ по защита на данните от 27 ноември 2013 г.[18],

–  като взе предвид своите резолюции от 5 септември 2001 г. и 7 ноември 2002 г. относно наличието на световна система за прихващане на частни и търговски разговори и съобщения (системата за прихващане „Ешелон“),

–  като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно хартата на ЕС: норми за свободата на медиите в Eвропа[19],

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите на ЕС, с която Парламентът възложи на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да проведе задълбочено разследване по въпроса[20],

–  като взе предвид Работен документ 1 относно програмите за наблюдение на САЩ и ЕС и тяхното въздействие върху основните права на гражданите на ЕС,

–  като взе предвид Работен документ 3 относно връзката между практиките на наблюдение в ЕС и САЩ и разпоредбите на ЕС за защита на данните,

–  като взе предвид Работен документ 4 относно дейностите по наблюдение, извършвани от САЩ, по отношение на данни от ЕС, и възможните правни последици от това за трансатлантическите споразумения и трансатлантическото сътрудничество,

–  като взе предвид Работен документ 5 относно Демократичния надзор на разузнавателните служби на държавите членки и на разузнавателните органи на ЕС,

–  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети[21],

–  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно преустановяване на действието на Споразумението във връзка с Програмата за проследяване на финансирането на тероризма вследствие на наблюдението от страна на Агенцията за национална сигурност на САЩ[22],

–  като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа[23],

–  като взе предвид междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и Съвета относно изпращането на Европейския парламент и обработването от него на класифицирана информация, с която Съветът разполага по въпроси, които не са от областта на общата външна политика и политика на сигурност[24],

–  като взе предвид приложение VIII към Правилника за дейността,

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (А7-0139/2014),

Въздействие от масовото наблюдение

А.  като има предвид, че защитата на данните и неприкосновеността на личния живот са основни права; като има предвид, че мерките за сигурност, включително мерките срещу тероризма, следователно трябва да се осъществяват посредством принципа на правовата държава и да подлежат на задължения в областта на основните права, включително свързаните с неприкосновеността на личния живот и защитата на данните;

Б.  като има предвид, че отношенията между Европа и Съединените американски щати се основават на духа и принципите на демокрацията и принципите на правовата държава, свободата, справедливостта и солидарността;

В.  като има предвид, че сътрудничеството между САЩ и Европейския съюз и неговите държави членки в областта на борбата с тероризма остава от жизненоважно значение за сигурността и безопасността на двамата партньори;

Г.  като има предвид, че взаимното доверие и разбирателство са ключови фактори в трансатлантическия диалог и партньорство;

Д.  като има предвид, че след 11 септември 2001 г. борбата срещу тероризма се превърна в един от най-важните приоритети на повечето правителства; като има предвид, че разкритията, направени въз основа на документите, направени обществено достояние от Едуард Сноудън, бивш служител на Агенцията за национална сигурност (АНС), задължиха политическите лидери да се изправят пред предизвикателствата, свързани с надзора и контрола върху разузнавателните агенции в рамките на дейностите по наблюдение и оценяването на отражението на дейностите им върху основните права и принципите на правовата държава в демократичното общество;

Е.  като има предвид, че разкритията, направени след юни 2013 г., породиха многобройни опасения в рамките на ЕС по отношение на:

•  мащаба на системите за наблюдение, разкрити както в САЩ, така и в държави – членки на ЕС;

•  нарушаването на правните стандарти, основните права и стандартите за защита на данните на ЕС;

•  степента на доверие между трансатлантическите партньори – ЕС и САЩ;

•  степента на сътрудничество и на участие на някои държави – членки на ЕС, в програмите на САЩ за наблюдение или в еквивалентни програми на национално равнище, както беше разкрито от медиите;

·липсата на контрол и ефективен надзор от страна на политическите органи на САЩ и на някои държави-членки на ЕС, върху техните разузнавателни служби;

•  възможността тези операции по масово наблюдение да се използват по причини, различни от националната сигурност и борбата с тероризма в строг смисъл, например за икономически и промишлен шпионаж или профилиране на политически основания;

•  накърняването на свободата на пресата и на съобщенията на упражняващи професии с право на поверителност, включително адвокати и лекари;

•  съответните роли и степен на участие на разузнавателните агенции и на частни информационни и телекомуникационни дружества;

•  все по-неясните граници между дейностите по правоприлагане и разузнаване, което води до третирането на всеки гражданин като заподозряно лице и подлагането му на наблюдение;

•  заплахите за неприкосновеността на личния живот в цифровата ера;

Ж.  като има предвид, че безпрецедентните мащаби на разкрия шпионаж налагат пълно разследване от страна на органите на САЩ, на европейските институции и на правителствата, националните парламенти и съдебните органи на държавите членки;

З.  като има предвид, че органите на САЩ отричат някои от разкритите сведения, но не оспорват огромна част от тях; като има предвид, че в САЩ и в някои държави-членки на ЕС, започна широкомащабен обществен дебат; като има предвид, че правителствата и парламентите на държавите от ЕС твърде често запазват мълчание и не започват адекватни разследвания;

И.  като има предвид че президентът г-н Обама наскоро съобщи за реформа на АНС и нейните програми за наблюдение;

Й.  като има предвид, че в сравнение с предприетите действия както от институциите на ЕС, така и от някои държави-членки на ЕС, Европейският парламент прие много сериозно задължението си да хвърли светлина върху разкритията относно безразборните практики за масово наблюдение на граждани на ЕС и със своя резолюция от 4 юли 2013 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите на ЕС, даде указания на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно провеждането на задълбочено разследване на въпроса;

К.  като има предвид, че задължение на европейските институции е да гарантират, че правото на ЕС се прилага изцяло в полза на европейските граждани и че правната сила на Договорите на ЕС не е накърнена от пренебрежително приемане на извънтериториалното действие на нормите или действията на трети държави;

Развитие на реформата на разузнаването в САЩ

Л.  като има предвид, че в своето решение от 16 декември 2013 г. Окръжният съд за окръг Колумбия постанови, че събирането на масиви от метаданни от АНС е в нарушение на Четвъртата поправка към Конституцията на САЩ[25]; като има предвид обаче, че Окръжният съд на южен окръг Ню Йорк се е произнесъл в своето решение от 27 декември 2013 г., че това събиране е законосъобразно;

М.  като има предвид, че решение на Окръжния съд – Източен окръг Мичиган, постановява, че Четвъртата поправка изисква основателност на всички търсения, предварителни съдебни заповеди за всяко основателно търсене, съдебни заповеди въз основата на предварително съществуваща вероятна причина, както и конкретност по отношение на лицата, мястото и предметите и посредничество на неутрален магистрат между правоприлагащите органи на изпълнителната власт и гражданите[26];

Н.  като има предвид, че в доклада си от 12 декември 2013 г. Групата за преглед на разузнавателните и комуникационните технологии под егидата на президента предлага 46 препоръки до президента на САЩ; като има предвид, че препоръките подчертават необходимостта от едновременна защита на националната сигурност и на неприкосновеността на личния живот и на гражданските свободи; като има предвид, че в това отношение тя приканва правителството на САЩ: да прекрати събирането на масиви от записи от телефонни разговори на граждани на САЩ съгласно раздел 215 от „Патриотичния акт“ веднага след като това стане възможно; да предприеме щателен преглед на правната рамка, уреждаща дейността на АНС и на разузнаването на САЩ, за да се гарантира зачитането на правото на неприкосновеност на личния живот; да прекрати усилията за унищожаване на търговски софтуер или за създаване на уязвими места в него (бекдор програми и зловреден софтуер); да увеличи използването на криптиране, особено при транзитни данни, и да не подкопава усилията за създаване на стандарти за криптиране; да създаде фигурата на обществен защитник, който да защитава неприкосновеността на личния живот и гражданските свободи пред Съда за наблюдение на чуждите разузнавателни служби; да предостави на Съвета за надзор на спазването на неприкосновеността на личния живот и на гражданските свободи правомощия за упражняване на надзор върху дейността на разузнавателните служби за целите на чуждестранното разузнаване, а не само за антитерористични цели; и да получава жалби от лица, които сигнализират за нередности, да използва договорите за правна взаимопомощ с цел получаване на електронни съобщения, както и да не използва наблюдението с цел кражба на промишлени или търговски тайни;

О.  като има предвид, че съгласно отворен меморандум, представен на президента, г-н Обама, от бившия изпълнителен персонал на АНС/„Ветерани професионални разузнавачи за здрав разум“ (VIPS) на 7 януари 2014 г.[27], повсеместното събиране на данни не засилва способността за предотвратяване на бъдещи терористични нападения; като има предвид, че авторите подчертават, че проведеното масово наблюдение от АНС не е довело до предотвратяването на никакви нападения и че са похарчени милиарди долари за програми, които са по-малко ефективни и с много по-голяма намеса в правото на личен живот на гражданите, отколкото вътрешна технология, наречена THINTHREAD, създадена през 2001 г.;

П.  като има предвид, че по отношение на разузнавателните дейности във връзка с лица, които не са граждани на САЩ, съгласно раздел 702 от Закона на САЩ за наблюдение на чуждите разузнавателни служби препоръките до президента на САЩ признават основния принцип във връзка със зачитането на неприкосновеността на личния живот и на човешкото достойнство, утвърдени в член 12 от Всеобщата декларация за правата на човека и в член 17 от Международния пакт за граждански и политически права; като има предвид, че препоръките не предлагат на лицата, които не са граждани на САЩ, да се предоставят същите права и гаранции като на гражданите на САЩ;

Р.  като има предвид, че в своя президентски изпълнителен указ относно сигналите за разузнавателни дейности от 17 януари 2014 г. и свързаната с това реч, президентът на САЩ, г-н Обама, заяви, че масовото електронно наблюдение е необходимо за САЩ, за да се защити тяхната национална сигурност, граждани и гражданите на съюзниците и партньорите на САЩ, както и да се постигне напредък във връзка с техните външнополитически интереси; като има предвид, че този изпълнителен указ съдържа определени принципи относно събирането, използването и споделянето на сигнали за разузнавателни дейности и предоставя определени гаранции за лица, които не са граждани на САЩ, като отчасти предвижда третиране, еднакво с това по отношение на гражданите на САЩ, включително гаранции за личната информация за всички лица независимо от националността им или местоживеенето им; като има предвид, обаче, че президентът г-н Обама не призова за конкретни предложения, в частност относно забраната на дейности на масово наблюдение и въвеждането на административна и съдебна защита за лица, които не са граждани на САЩ;

Правна рамка

Основни права

С.  като има предвид, че докладът относно констатациите на съпредседателите от ЕС на Работната група ad hoc ЕС—САЩ по защита на данните съдържа преглед на правното положение в САЩ, но не успя да установи фактите във връзка с програмите на САЩ за наблюдение; като има предвид, че не е предоставена информацията относно т.нар. работна група за „втора линия на преговори“, в рамките на която държавите членки обсъждат на двустранна основа с органите на САЩ въпроси, свързани с националната сигурност;

Т.  като има предвид, че основните права, по-специално свободата на изразяване, на печата, на мисълта, на съвестта, на вероизповедание и на сдружаване, личният живот, защитата на личните данни, както и правото на ефективни правни средства за защита, презумпцията за невиновност и правото на справедлив съдебен процес и недискриминация, утвърдени в Хартата за основните права на Европейския съюз и в Европейската конвенция за правата на човека, са основите на демокрацията; като има предвид, че масовото наблюдение на хора е несъвместимо с тези крайъгълни камъни;

У.  като има предвид, че във всички държави членки законът защитава от разкриването на информация, съобщена на поверителна основа между адвокат и клиент — принцип, който е признат от Съда на Европейските общности[28];

Ф.  като има предвид, че в резолюцията си от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и прането на пари Парламентът призова Комисията да представи законодателно предложение за установяване на ефективна и всеобхватна европейска програма за защита на лицата, подаващи сигнали, за да бъдат защитени финансовите интереси на ЕС и наред с това да се осъществи преглед на това дали бъдещо такова законодателство следва да обхваща и други области на компетентност на Съюза;

Правомощия на Съюза в областта на сигурността

Х.  като има предвид, че съгласно член 67, параграф 3 от ДФЕС ЕС „допринася за осигуряването на високо равнище на сигурност“; като има предвид, че разпоредбите на Договора (по-специално член 4, параграф 2 от ДЕС и членове 72 и 73 от ДФЕС) предвиждат, че ЕС разполага с определени правомощия по въпроси, свързани с колективната външна сигурност на Съюза; като има предвид, че ЕС има правомощия по въпроси, свързани с вътрешната сигурност (член 4, буква й) от ДФЕС) и упражни тези правомощия, чрез вземането на решение по редица законодателни инструменти и сключването на международни споразумения (Споразумението относно резервационните данни на пътниците, Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ)) за целите на борбата с тежката престъпност и тероризма, както и чрез създаването на стратегия за вътрешна сигурност и агенции, извършващи дейност в тази област;

Ц.  като има предвид, че в Договора за функционирането на Европейския съюз се посочва, че „Държавите членки могат да организират, помежду си и под своя отговорност, форми на сътрудничество и координация, които считат за подходящи, между компетентните служби на техните администрации, натоварени с опазването на националната сигурност.“ (член 73 от ДФЕС);

Ч.  като има предвид, че съобразно член 276 от ДФЕС при упражняване на предоставените му правомощия, свързани с разпоредбите на глави 4 и 5 на дял V, трета част, относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие, Съдът на Европейския съюз не е компетентен да проверява валидността или пропорционалността на операции, проведени от полицията или други правоприлагащи служби в държава-членка, нито да се произнася относно изпълнението на задълженията на държавите-членки за поддържането на обществения ред и опазването на вътрешната сигурност.

Ш.  като има предвид, че понятията „националната сигурност“, „вътрешна сигурност“, „вътрешна сигурност на ЕС“ и „международна сигурност“ се припокриват; като има предвид, че Виенската конвенция за правото на договорите, принципът на лоялно сътрудничество между държавите – членки на ЕС, и принципът на правото в областта на правата на човека за ограничително тълкуване на всички изключения са индикация за ограничително тълкуване на понятието „национална сигурност“ и за изискване към държавите членки да се въздържат от нарушаване на правомощията на ЕС;

Щ.  като има предвид, че европейските Договори предоставят на Европейската комисия ролята на „пазител на Договорите“ и следователно правна отговорност на Европейската комисия е да разследва всички евентуални нарушения на правото на ЕС;

AA.  като има предвид, че съгласно член 6 от Договора за ЕС, който посочва Хартата на ЕС за основните права и ЕКПЧ, агенциите на държавите членки и дори частни страни, които действат в областта на националната сигурност, също трябва да спазват утвърдените в конвенцията права, независимо дали на своите собствени граждани или на гражданите на други държави;

Екстратериториалност

AБ.  като има предвид, че извънтериториалното прилагане от трета държава на нейните закони, подзаконови актове и други законодателни или изпълнителни актове в случаи, които попадат под юрисдикцията на ЕС или на неговите държави членки, може да окаже въздействие върху установения правен ред и върху принципите на правовата държава или дори да наруши международното право или правото на ЕС, включително правата на физическите и юридическите лица, като се има предвид мащабът и обявената или действителната цел на това прилагане; като има предвид, че при тези обстоятелства е необходимо да се предприемат действия на равнище ЕС, за да се гарантира, че ценностите на ЕС, заложени в член 2 от ДЕС, в Хартата на основните права, в ЕКПЧ по отношение на основните права, демокрацията и принципите на правовата държава, както и правата на физическите и юридическите лица, както е залегнало във вторичното законодателство, прилагащо тези основни принципи, се спазват в рамките на ЕС, например чрез премахване, неутрализиране, блокиране или преодоляване по друг начин на действието на съответното чуждестранно законодателство;

Международно предаване на данни

AВ.  като има предвид, че предаването на лични данни от институции, органи, служби или агенции на ЕС или от държавите членки на САЩ за целите на правоприлагането, при липса на адекватни гаранции и защита по отношение на спазването на основните права на гражданите на ЕС, по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни, би породило, съгласно член 340 от ДФЕС или установената съдебна практика на Съда на ЕС[29], отговорността на тази институция, орган, служба или агенция на ЕС или на тази държава членка за нарушение на законодателството на ЕС — което включва всяко нарушение на основните права, утвърдени в Хартата на ЕС;

AГ.  като има предвид, че прехвърлянето на данни не е географски ограничено и особено предвид нарастващата глобализация и глобалната комуникация, законодателят на равнище ЕС е изправен пред нови предизвикателства по отношение на защитата на личните данни и комуникацията; като има предвид, че следователно е от изключителна важност да се насърчат правни рамки по отношение на общите стандарти;

AД.  като има предвид, че масовото събиране на лични данни за търговски цели, както и в борбата срещу тероризма и тежката международна престъпност, излагат на риск личните данни и правата на неприкосновеност на личния живот на гражданите на ЕС;

Предаване на данни на САЩ въз основа на американските принципи за „сфера на неприкосновеност на личния живот“

AЕ.  като има предвид, че правната рамка на САЩ за защита на данните не осигурява подходящо равнище на защита за гражданите на ЕС;

AЖ.  като има предвид, че за да се позволи на администраторите на лични данни в ЕС да предават на лични данни към субекти в САЩ, Комисията, в своето Решение 2000/520/ЕО, обяви адекватността на защитата, гарантирана от принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“, и свързаните с това често задавани въпроси, публикувани от Департамента по търговия на САЩ, по отношение на личните данни, предавани от Съюза до организации, установени в Съединените щати, които са се присъединили към тези принципи;

AЗ.  като има предвид, че в своята резолюция от 5 юли 2000 г. Европейският парламент изрази съмнения и загриженост във връзка с адекватността на принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ и призова Комисията да преразгледа решението своевременно с оглед на придобития опит и на развитието в законодателната област;

AИ.  като има предвид, че в Работен документ 4 на Парламента от 12 декември 2013 г. относно дейностите по наблюдение, извършвани от САЩ по отношение на данните на ЕС, и възможните техни правни последици върху трансатлантическите споразумения и сътрудничество, докладчиците изразиха съмнения и опасения по отношение на адекватността на принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ и призоваха Комисията да отмени решението относно адекватността на тези принципи и да намери нови правни решения;

AЙ.  като има предвид, че Решение 2000/520/ЕО на Комисията предвижда, че компетентните органи на държавите членки могат да упражняват правомощията, с които разполагат, за да спрат потока от данни към дадена организация, заявила себе си като придържаща се към принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“, за да закрилят лицата, що се отнася до обработването на техните лични данни, в случаите, когато е много вероятно принципите да са нарушени или когато продължаването на предаване на данни представлява неминуем риск от сериозни вреди за субектите на данните;

AK.  като има предвид, че Решение 2000/520/ЕО на Комисията посочва също, че когато е предоставено доказателство за това, че някоя институция, натоварена със задачата да контролира спазването на принципите, не изпълнява ефикасно задачата си, Комисията трябва да информира Департамента по търговия на САЩ и ако е необходимо, да предложи мерки с цел заличаването или преустановяването на действието на решението или с цел ограничаване на обхвата му;

AЛ.  като има предвид, че в своите първи два доклада за прилагането на принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“, публикувани през 2002 и 2004 г., Комисията установи редица недостатъци по отношение на правилното прилагане на принципите и направи редица препоръки към органите на САЩ с цел тези недостатъци да бъдат отстранени;

AM.  като има предвид, че в своя трети доклад за прилагането, от 27 ноември 2013 г., девет години след втория доклад и без нито един от недостатъците, признати в последния доклад, да е бил отстранен, Комисията установи допълнителни широкообхватни слабости и недостатъци в принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ и заключи, че текущото изпълнението не може да бъде продължено; като има предвид, че Комисията подчерта, че широкообхватният достъп на американски разузнавателни агенции до данни, предавани на САЩ от организации, сертифицирани по принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“, поражда допълнителни сериозни въпроси във връзка с непрекъснатостта на защитата на данните на субектите на данни от ЕС; като има предвид, че Комисията отправи 13 препоръки до органите на САЩ и се ангажира да идентифицира, до лятото на 2014 г., заедно с органите на САЩ, коригиращи мерки, които да бъдат приложени възможно най-скоро и които да поставят основата за пълен преглед на функционирането на принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“;

AН.  като има предвид, че на 28–31 октомври 2013 г. делегация на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент (комисия LIBE) до Вашингтон се срещна с представители на Департамента по търговия на САЩ и на Федералната комисия по търговия на САЩ; като има предвид, че Департаментът по търговия призна за съществуването на организации, заявили себе си като придържащи се към принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“, но които ясно демонстрират „неактуално състояние“, което означава, че организацията не изпълнява свързаните с принципите изисквания, но въпреки това продължава да получава лични данни от ЕС; като има предвид, че Федералната комисия по търговия призна, че принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ следва да бъдат преразгледани с цел усъвършенстването им, особено по отношение на жалбите и на системите за алтернативно разрешаване на спорове;

AO.  като има предвид, че принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ могат да бъдат ограничени „до необходимата степен, с оглед спазване изискванията за националната сигурност, обществения интерес или изискванията на правоприлагането“; като има предвид, че изключението от основно право като такова трябва винаги да се тълкува рестриктивно и да се ограничава до това, което е необходимо и съразмерно в едно демократично общество, а законът трябва ясно да определя условията и гаранциите за легитимността на това ограничение; като има предвид, че обхватът на приложение на подобно изключение трябва да е изяснен от страна на САЩ и ЕС, по-специално от страна на Комисията, за да се избегне всяко тълкуване или прилагане, което, наред с другото, обезсмисля по същество основното право на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни; като има предвид, че вследствие на това подобно изключение не следва да се използва по начин, който накърнява или обезсилва защитата, предоставяна от Хартата на основните права, ЕСПЧ, законодателството на ЕС за защита на данните и принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“; настоява, че в случай, че изключението се позовава на националната сигурност, следва да се посочи по кое национално законодателство се прави това;

AП.  като има предвид, че широкомащабният достъп на разузнавателни агенции на САЩ сериозно е накърнил трансатлантическото доверие и е оказал отрицателно въздействие върху доверието към американски организации, действащи в ЕС; като има предвид, че това се изостря допълнително от липсата в законодателството на САЩ на съдебни и административни средства за защита на гражданите на ЕС, особено в случаи на дейности по наблюдение с разузнавателна цел;

Предаване на данни на трети държави въз основа на Решението за адекватността

AР.  като има предвид, че според разкритата информация, както и според констатациите на разследването, проведено от комисията LIBE, националните агенции за сигурност на Нова Зеландия, Канада и Австралия са участвали в широкомащабно масово наблюдение на електронни комуникации и са съдействали активно на САЩ в рамките на т.нар. програма „Пет очи“, и е възможно да са обменили помежду си лични данни на граждани на ЕС, предавани от ЕС;

AС.  като има предвид, че Решения 2013/65[30] и 2002/2 на Комисията от 20 декември 2001 г.[31] са обявили за адекватно равнището на защита на данните, осигурявано съответно от новозеландския Закон за правото на неприкосновеност на личния живот и от канадския Закон за защита на личните данни и електронните документи; като има предвид, че горепосочените разкрития също сериозно засягат доверието в правните системи на тези държави, що се отнася до непрекъснатостта на защитата, предоставяна на гражданите на ЕС; като има предвид, че Комисията не е разглеждала този аспект;

Предаване на данни въз основа на договорни клаузи и други инструменти

AТ.  като има предвид, че Директива 95/46/ЕО предвижда, че международно предаване към трета държава може да се извършва и посредством специални инструменти, ако администраторът предостави достатъчни гаранции по отношение на защитата на личния живот и основните права и свободи на лицата и по отношение на упражняването на съответните права;

AУ.  като има предвид, че тези гаранции могат по-конкретно да произтичат от подходящи договорни клаузи;

AФ.  като има предвид, че Директива 95/46/ЕО предоставя правомощия на Комисията да реши, че някои стандартни договорни клаузи предлагат достатъчни гаранции, както се изисква от директивата, и като има предвид, че на тази основа Комисията прие три модела на стандартни договорни клаузи за предаване на данни на администратори и обработващи лица (и подизпълнители) в трети държави;

AХ.  като има предвид, че решенията на Комисията за създаване на стандартни договорни клаузи предвиждат компетентните органи в държавите членки да могат да упражняват правомощията, с които разполагат, за да спират потоците от данни, в случай че е установено, че правото, което се прилага спрямо вносителя на данни или подизпълнителя, му налага задължения за дерогиране от приложимото право за защитата на данните, които се простират извън ограниченията, необходими в едно демократично общество, предвидени в член 13 от Директива 95/46/ЕО, когато тези задължения могат да имат съществени неблагоприятни последици за гаранциите, предоставени от приложимото право за защита на данните и стандартните договорни клаузи, или в случай че е много вероятно стандартните договорни клаузи от приложението да не се спазват в момента или да не бъдат спазвани в бъдещето и продължаването на предаването да създаде непосредствен риск от тежка вреда за субектите на данни;

AЦ.  като има предвид, че националните органи за защита на данните са разработили задължителни фирмени правила с цел да се улесни международното предаване в рамките на дадена мултинационална корпорация с адекватни гаранции по отношение на защитата на неприкосновеността на личния живот и основните права и свободи на физическите лица, както и по отношение на упражняването на съответните права; като има предвид, че преди да бъдат използвани, задължителните фирмени правила трябва да бъдат разрешени от компетентните органи на държавите членки, след като последните са оценили съответствието със законодателството на Съюза в областта на защита на данните; като има предвид, че задължителните фирмени правила за лицата, обработващи данни, са били отхвърлени в доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно общия регламент за защита на личните данни, тъй като те ще лишат напълно администратора на лични данни и субекта на данни от всякакъв контрол върху юрисдикцията, в която се обработват техните данни;

AЧ.  като има предвид, че Европейският парламент, предвид неговата компетентност, определена с член 218 от ДФЕС, е натоварен с отговорността непрекъснато да следи стойността на международните споразумения, за които е дал съгласието си;

Предаване на данни въз основа на Споразумението относно ППФТ и на Споразумението относно резервационните данни на пътниците

AШ.  като има предвид, че в своята резолюция от 23 октомври 2013 г. Парламентът изрази сериозното си безпокойство по повод на разкритията за дейността на АНС, що се отнася до прекия достъп до съобщения за финансови плащания и свързани с тях данни, което би съставлявало явно нарушение на споразумението относно ППФТ, и по-специално на член 1 от него;

AЩ.  като има предвид, че проследяването на финансирането на тероризма е съществен инструмент в борбата срещу финансирането на тероризма и тежките престъпления, който позволява на разследващите от службите за борба с тероризма да разкриват връзки между обектите на разследването и други потенциални заподозрени, свързани с по-широки терористични мрежи, за които има съмнения, че финансират тероризъм;

БA.  като има предвид, че Парламентът поиска от Комисията да преустанови прилагането на споразумението и изиска цялата свързана информация и документи да му се предоставят незабавно с оглед на неговите разисквания; като има предвид, че Комисията не направи нито едно от двете;

ББ.  като има предвид, че вследствие на твърдения, публикувани от медиите, Комисията реши да започне консултации със САЩ съгласно член 19 от Споразумението относно ППФТ; като има предвид, че на 27 ноември 2013 г. членът на Комисията Малмстрьом информира комисия LIBE, че след среща с представители на органите на САЩ и с оглед на отговорите, дадени от тях в писма и по време на срещи, Комисията е решила да не пристъпва към консултации на основанието, че няма елементи, които да показват, че правителството на САЩ е действало по начин, който да противоречи на разпоредбите на споразумението, и че САЩ са предоставили писмено уверение, че не е било извършвано пряко събиране на данни в нарушение на разпоредбите на споразумението относно ППФТ; като има предвид, че не е ясно дали американските власти са заобикаляли споразумението чрез достъп до тези данни с помощта на други средства, както е посочено в писмото от 18 септември 2013 г. от властите на САЩ[32];

БВ.  като има предвид, че по време на посещението си във Вашингтон на 28 – 31 октомври 2013 г. делегацията на комисия LIBE се срещна с представители на Министерство на финансите на САЩ; като има предвид, че Министерството на финансите на САЩ заяви, че след влизането в сила на споразумението относно ППФТ не е имало достъп до данни на SWIFT в ЕС, с изключение на достъпа в рамките на ППФТ; като има предвид, че Министерството на финансите на САЩ отказа да коментира дали достъп до данни на SWIFT евентуално са имали други американски правителствени органи или министерства, или дали администрацията на САЩ е знаела за дейностите по масово наблюдение на АНС; като има предвид, че на 18 декември 2013 г. г-н Глен Грийнуолд заяви в рамките на разследването на комисия LIBE, че цел на дейностите на АНС и на Правителственото управление по комуникациите на Обединеното кралство (GCHQ) са били мрежите на SWIFT;

БГ.  като има предвид, че на 13 ноември 2013 г. белгийските и нидерландските органи за защита на данните взеха решение да проведат съвместно разследване на сигурността на мрежите за разплащане на SWIFT, за да се установи дали трети страни биха могли да получат непозволен или незаконен достъп до банкови данни на европейски граждани[33];

БД.  като има предвид, че според съвместния преглед на Споразумението между ЕС и САЩ относно резервационните данни на пътниците Министерството на вътрешната сигурност на САЩ е оповестило 23 пъти резервационни данни на пътници на АНС, въз основа на оценка на всеки конкретен случай, в подкрепа на антитерористични случаи и по начин, съответстващ на специалните условия на споразумението;

БЕ.  като има предвид, че съвместният преглед не споменава факта, че съгласно законодателството на САЩ в случаите на обработване на лични данни с разузнавателна цел лицата, които не са граждани на САЩ, не разполагат с никакви правни или административни средства за защита на своите права, а конституционна закрила се предоставя само на граждани на САЩ; като има предвид, че тази липса на съдебни или административни права обезсилва защитата на гражданите на ЕС, предвидена в действащото Споразумение относно резервационните данни на пътниците;

Предаване на данни въз основа на Споразумението между ЕС и САЩ за правна взаимопомощ по наказателни дела

БЖ.  като има предвид, че Споразумението между ЕС и САЩ от 6 юни 2003 г. за правна взаимопомощ по наказателни дела[34] влезе в сила на 1 февруари 2010 г. и има за цел да улесни сътрудничеството между ЕС и САЩ, за да се противодейства по-ефективно на престъпността, при надлежно отчитане на правата на човека и на принципите на правовата държава;

Рамково споразумение относно защитата на данните в областта на полицейското и съдебното сътрудничество („Рамково споразумение“)

БЗ.  като има предвид, че целта на това общо споразумение е да се създаде нормативна уредба за всички случаи на предаване на лични данни между ЕС и САЩ единствено за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления, включително тероризъм, в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси; като има предвид, че преговорите бяха одобрени от Съвета на 2 декември 2010 г.; като има предвид, че това споразумение е от изключителна важност и ще послужи като основа за улесняване на предаването на данни в контекста на полицейското и съдебното сътрудничество и по наказателноправни въпроси;

БИ.  като има предвид, че настоящото споразумение следва да предвижда ясни и точни и правно обвързващи принципи за обработка на данните, и следва по-конкретно да признава правото на гражданите на ЕС на съдебен достъп, коригиране и заличаване на техните лични данни в САЩ, както и правото на ефективна административна и съдебна защита на гражданите на ЕС в САЩ и независим контрол над дейностите по обработка на данни;

БЙ.  като има предвид, че в съобщението си от 27 ноември 2013 г. Комисията посочва, че рамковото споразумение следва да доведе до по-високо равнище на защита на гражданите от двете страни на Атлантическия океан и следва да засили доверието на европейците в обмена на данни между ЕС и САЩ, като предостави основа, върху която сътрудничеството и партньорството между ЕС и САЩ в областта на сигурността да бъдат задълбочени още повече;

БК.  като има предвид, че преговорите по споразумението не са постигнали напредък, тъй като правителството на САЩ настоява на отказа да признае ефективни права на административна и съдебна защита за гражданите на ЕС, както и поради намерението да се предвидят широки дерогации от принципите за защита на данните, които се съдържат в споразумението, като например принципите за ограничаване до предвидената цел, за запазване на данни и за последващо предаване, било то вътре в страната или в чужбина;

Реформа на защитата на данните

БЛ.  като има предвид, че правната рамка на ЕС за защита на данните е в процес на преразглеждане с цел да се създаде цялостна, последователна, модерна и надеждна система за всички дейности по обработка на данни в Съюза; като има предвид, че през януари 2012 г. Комисията представи пакет от законодателни предложения: общ регламент относно защитата на данните[35], който ще замени Директива 95/46/ЕО и ще установи единно законодателство в целия ЕС, и директива[36], която ще предвиди хармонизирана рамка за всички дейности по обработването на данни от правоприлагащите органи за целите на правоприлагането и ще доведе до намаляване на съществуващите различия между националните закони;

БМ.  като има предвид, че на 21 октомври 2013 г. комисията LIBE прие законодателни доклади по двете предложения, както и решение за започване на преговори със Съвета с оглед на приемането на правните инструменти през настоящия парламентарен мандат;

БН.  като има предвид, че въпреки че Европейският съвет от 24 – 25 октомври 2013 г. призова за своевременното приемане на амбициозна обща рамка на ЕС за защита на данните, за да се насърчи доверието на гражданите и предприятията в цифровата икономика, след две години разисквания Съветът все още не успява да постигне общ подход по общия регламент относно защитата на данните и по директивата[37];

Информационна сигурност и компютърни услуги „в облак“

БО.  като има предвид, че резолюцията на Парламента от 10 декември 2013 г.[38] подчертава икономическия потенциал на изчисленията „в облак“ за растежа и заетостта; като има предвид, че общата икономическа стойност на пазара „в облак“ се предвижда да достигне 207 млрд. щатски долара годишно до 2016 г., т.е. да се увеличи двойно спрямо равнището от 2012 г.;

БП.  като има предвид, че равнището на защита на данните в среда на изчисления „в облак“ не трябва да бъде по-ниско от това, което се изисква в контекста на всяко друго обработване на данни; като има предвид, че законодателството на Съюза за защита на данните, тъй като е неутрално от гледна точка на технологиите, се прилага в пълна степен и за компютърните услуги „в облак“, предоставяни в ЕС;

БР.  като има предвид, че дейностите по масово наблюдение предоставят на разузнавателните агенции достъп до лични данни, съхранявани или обработвани по друг начин от граждани на ЕС по силата на споразумения за компютърни услуги „в облак“ с големи доставчици на такива услуги от САЩ; като има предвид, че разузнавателни служби на САЩ са получили достъп до лични данни, съхранявани или обработвани по друг начин на сървъри, разположени на територията на ЕС, чрез проникване във вътрешните мрежи на „Яху“ и „Гугъл“; като има предвид, че подобни действия представляват нарушение на международните задължения и на европейските стандарти за основни права, включително правото на личен и семеен живот, поверителността на комуникациите, презумпцията за невиновност, свободата на изразяване, свободата на информация, свободата на събранията и на сдружаване и свободата на стопанска инициатива; като имат предвид, че не е изключено до информацията, съхранявана посредством компютърни услуги „в облак“ от публичните органи на държавите членки или предприятия и институции, също да е имало достъп от страна на разузнавателни служби;

БС.  като има предвид, че американските разузнавателни агенции следват политика на системни подривни действия спрямо криптографски протоколи и продукти, с цел да бъдат в състояние да прихващат дори криптирана комуникация; като има предвид, че Агенцията за национална сигурност на САЩ е събрала огромен брой т. нар. „експлойти тип „нулев ден“ (zero-day exploits) — ИТ уязвимости в сигурността, които все още не са известни на обществеността или на продавача на продукта; като има предвид, че тези дейности значително подкопават глобалните усилия за подобряване на ИТ сигурността;

БТ.  като има предвид, че фактът, че разузнавателните агенции са получавали достъп до личните данни на потребителите на онлайн услуги, силно понижи доверието на гражданите в тези услуги и следователно има неблагоприятен ефект върху предприятията, които инвестират в развитието на нови услуги с помощта на големи бази данни и нови приложения, като например „интернет на нещата“;

БУ.  като има предвид, че доставчиците на ИТ стоки и услуги често доставят продукти, които не са били надлежно тествани за ИТ сигурност, а понякога дори целенасочено инсталират задни врати за достъп; като има предвид, че липсата на правила за поемане на отговорност от доставчиците на софтуер е довела до положение, което на свой ред се използва от разузнавателните служби, но и същевременно оставя реален риск от атаки от страна и на други лица;

БФ.  като има предвид, че е от съществено значение дружествата, предоставящи такива нови услуги и приложения, да спазват правилата за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот на лицата, чиито данни се събират, обработват и анализират, за да се поддържа високо ниво на доверие от страна на гражданите;

Демократичен надзор над разузнавателните служби

БХ.  като има предвид, че разузнавателните служби в демократичните общества имат специални правомощия и възможности за защита на основните права, демокрацията и принципите на правовата държава, гражданските права и държавата от вътрешни и външни заплахи, и подлежат на демократична отчетност и съдебен контрол; като има предвид, че са им предоставени специални правомощия и възможности единствено за тази цел; като има предвид, че тези правомощия следва да бъдат използвани в рамките на правните ограничения, налагани от основните права, демокрацията и принципите на правовата държава, и че тяхното прилагане следва да бъде строго контролирано, тъй като в противен случай те губят своята легитимност и рискуват да уронят демокрацията;

БЦ.  като има предвид, че на разузнавателните служби се предоставя определено ниво на секретност, което цели да се избегне застрашаването на текущите операции, разкриването на начина на действие или излагането на риск на живота на агентите, тази секретност не може да замени или да изключи крайъгълните камъни в демократичното общество, а именно: правилата за демократичен и съдебен контрол и разследване на тяхната дейност, правилата за прозрачност, и по-специално по отношение на зачитането на основните права, демокрацията и принципите на правовата държава;

БЧ.  като има предвид, че повечето от действащите национални механизми и органи за контрол бяха създадени или реформирани през 90те години на миналия век и не са непременно адаптирани към резките политически и технологични промени през последното десетилетие, които доведоха до засилено международно разузнавателно сътрудничество, също чрез широкомащабен обмен на лични данни, и често се размива разграничителната линия между разузнавателни и правоприлагащи дейности;

БШ.  като има предвид, че демократичният контрол над разузнавателните дейности все още се осъществява само на национално равнище въпреки увеличаването на обмена на информация между държавите – членки на ЕС, и между държави членки и трети държави; като има предвид, че е налице увеличаване на различията между нивата на международно сътрудничество, от една страна, и ограничения капацитет за надзор на национално равнище, от друга, което води до недостатъчен и неефективен демократичен контрол;

БЩ.  като има предвид, че националните надзорни органи често не разполагат с пълен достъп до разузнавателна информация, получена от чужда разузнавателна агенция, което може да доведе до празноти, в които международният обмен на информация може да се осъществява без адекватен преглед; като има предвид, че този проблем се усложнява още повече от така нареченото „правило на третата страна” или от принципа за „контрол от първоизточника”, който е предназначен да даде възможност на първоизточника да запази контрола върху по-нататъшното разпространение на чувствителната информация, но понякога се тълкува като прилагане на контрол върху службите — получатели;

ВА.  като има предвид, че инициативите за реформи за прозрачност в частния и публичния сектор са от ключово значение, за да се гарантира общественото доверие в дейността на разузнавателните агенции, при което правните системи не следва да пречат на дружествата да разкриват на обществеността информация за това как те се справят с всички видове правителствени искания и съдебни заповеди за достъп до потребителски данни, включително и възможността за разкриване на обобщена информация за броя на исканията и заповедите, които са били одобрени и отхвърлени;

Основни констатации

1.  счита, че в резултат на последните разкрития в пресата от лица, подаващи сигнали за нередности, и журналисти, заедно с експертизите, представени по време на това разследване, признанията от страна на властите, както и неудовлетворителните отговори на тези твърдения, бяха представени убедителни доказателства за съществуването на широкообхватни, сложни и изключително напреднали в технологично отношение системи, проектирани от разузнавателните служби на САЩ и на някои държави членки, за да събират, съхраняват и анализират комуникационни данни, включително данни за съдържание, данни за местонахождение и метаданни на всички граждани по света в безпрецедентен мащаб и по безразборен начин, който не е свързан с конкретни подозрения;

2.  подчертава изрично, че разузнавателните програми на американската АНС, които позволяват масово наблюдение на граждани на ЕС чрез пряк достъп до централни сървъри от водещи интернет компании от САЩ (програма „Призма“), анализ на съдържание и метаданни (програма „Екскискор“), заобикаляне на онлайн криптиране („Булрън“), достъп до компютърни и телефонни мрежи и достъп до данни за местонахождение, както и до системи на разузнавателната агенция GCHQ на Обединеното кралство, като например неговата дейност по наблюдение на потоци от данни (програма „Темпора“) и неговата програма за декриптиране („Еджхил“), целенасочените нападения „човек в средата“ над информационни системи (програми „Куонтъмтиъри“ и „Фоксасид“) и събирането и съхраняването на 200 милиона текстови съобщения дневно (програма „Дишфайър“);

3.  отбелязва твърденията за незаконно проникване или подслушване на системите на „Белгаком“ от разузнавателната агенция GCHQ на Обединеното кралство; отбелязва изявленията на „Белгаком“, че дружеството не е в състояние да потвърди или да отрече дали институциите на ЕС са били сред целите или дали са били засегнати, както и че използваният зловреден софтуер е бил изключително сложен и за неговото разработване и използване е било необходимо използването на големи финансови ресурси и персонал, с каквито частни субекти или хакери не разполагат;

4.  посочва, че доверието е било дълбоко разклатено: доверието между двамата трансатлантически партньори, доверието между гражданите и техните правителства, доверието във функционирането на демократичните институции от двете страни на Атлантическия океан, доверието в спазването на принципите на правовата държава и доверието в сигурността на ИТ услугите и комуникациите; счита, че за да се възстанови доверието във всички тези измерения, е необходим непосредствен и всеобхватен план за реагиране, който да включва поредица от действия, подлежащи на публичен контрол;

5.  отбелязва, че няколко правителства твърдят, че тези програми за масово наблюдение са необходими за целите на борбата с тероризма; остро осъжда тероризма, но изразява твърдо убеждение, че борбата с тероризма не може никога да бъде оправдание за тайни и дори незаконни програми за масово наблюдение без определена целенасоченост; застъпва становището, че такива програми са несъвместими с принципите на необходимост и пропорционалност в демократичното общество;

6.  припомня твърдото убеждение на ЕС относно необходимостта от постигане на правилен баланс между мерките за сигурност и защитата на гражданските свободи и основните права, като същевременно се гарантира пълна защита на личния живот и на данните;

7.  счита, че събирането на данни в такъв мащаб оставя значителни съмнения дали тези действия се ръководят от съображения за борба с тероризма, тъй като включват събирането на всички възможни данни на всички граждани; следователно посочва възможното съществуване на други цели, включително политически и икономически шпионаж, съмненията за които трябва да бъдат изцяло разсеяни;

8.  поставя под въпрос съвместимостта на някои мащабни дейности за икономически шпионаж на държавите членки с вътрешния пазар на ЕС и законодателството в областта на конкуренцията съгласно дялове I и VII от Договора за функционирането на Европейския съюз; отново потвърждава принципа на лоялното сътрудничество съгласно разпоредбите на член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, както и принципа, съгласно който държавите членки „се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза“;

9.  отбелязва, че международните договори и законодателство на ЕС и САЩ, както и националните механизми за надзор не успяха да осигурят необходимите принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване, нито демократична отчетност;

10.  осъжда обширното, системно, масово събиране на лични данни на невинни хора, което често включва строго лична информация; подчертава, че използването на системите за безразборен, масов надзор от страна на разузнавателните служби е тежко нарушение на основните права на гражданите; подчертава, че правото на личен живот не е лукс, а е в основата на свободното и демократично общество; посочва освен това, че масовото наблюдение може да има тежки последици за свободата на печата, мисълта и словото и за свободата на събранията и сдруженията, както и че има сериозен потенциал за злоупотреба с информацията, събрана срещу политическите противници; подчертава, че тези масови дейности по надзора също така водят до незаконни действия от страна на разузнавателните служби и повдигат въпроси по отношение на извънтериториалността на националните закони;

11.  счита, че е от съществено значение да се гарантира защитеността на професионалната тайна на адвокати, журналисти, лекари и други регулирани професии от дейностите по масово наблюдение; подчертава по-конкретно, че всяка несигурност относно поверителността на комуникациите между адвокати и техните клиенти би могла да се отрази отрицателно на достъпа на гражданите на ЕС до правна консултация и до правосъдие, както и върху правото на справедлив съдебен процес;

12.  счита, че програмите за надзор са още една стъпка към установяването на държава на пълната превенция чрез промяна на установената парадигма на наказателното право в демократичните общества, съгласно която всяка намеса в основните права на заподозрените лица трябва да бъде разрешена от съдия или прокурор въз основа на основателно подозрение и да бъде регламентирана от закона, насърчаване на негово място на комбинация от дейности в областта на правоприлагането и разузнавателни дейности с неясни и отслабени правни гаранции, често в несъответствие с демократичните принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване, както и с основните права, и по-специално презумпцията за невиновност; припомня във връзка с това решението на Германския федерален конституционен съд[39] за забрана на използването на превантивни разследвания („präventive Rasterfahndung“) освен при наличието на доказателство за конкретна опасност за други защитени от закона висши права, при което наличието на обща заплаха или международно напрежение не са достатъчни, за да обосноват тези мерки;

13.  изразява твърдо убеждение, че тайните закони и съдилища са в нарушение на принципите на правовата държава; настоява решение на съд или на трибунал и решение на административен орган на трета държава, с което се разрешава, пряко или косвено, предаването на лични данни, да не може да бъде признато или изпълнено по никакъв начин, освен ако е в сила договор за взаимна правна помощ или международно споразумение между третата държава, отправила искането, и Съюза или държава членка, и предварително разрешение от компетентния контролен орган; припомня, че решение на таен съд или на трибунал и решение на административен орган на трета държава, с което се разрешават тайно, пряко или косвено, дейности по надзора, не се признава или изпълнява;

14.  изтъква, че гореизложените тревоги се засилват от бързото технологично развитие и промените в обществото, тъй като интернет и мобилните устройства са навсякъде в съвременното ежедневие („повсеместно компютризиране“) и бизнес моделът на повечето интернет дружества се основава на обработката на лични данни; счита, че мащабът на този проблем е безпрецедентен; отбелязва, че това може да доведе до ситуация, в която инфраструктурата за масово събиране и обработване на данни би могла да се използва в случаи на смяна на политическия режим;

15.  отбелязва, че няма гаранция — нито за публичните институции на ЕС, нито за гражданите, че тяхната информационно-технологична сигурност или личен живот могат да бъдат защитени от намеса на добре оборудвани нарушители („няма 100 % ИТ сигурност“); отбелязва, че за да се постигне максимална ИТ сигурност е нужно европейците да бъдат склонни да отделят достатъчно ресурси, както човешки, така и финансови, за да запазят независимостта и самостоятелността на Европа в сферата на ИТ;

16.  категорично отхвърля становището, че всички въпроси, свързани с програмите за масово наблюдение, се отнасят само за националната сигурност и следователно са единствено от компетентността на държавите членки; отново подчертава, че в действията си за гарантиране на своята национална сигурност държавите членки трябва да спазват напълно правото на ЕС и ЕКПЧ; припомня едно наскоро постановено решение на Съда, съгласно което „макар държавите членки да са тези, които трябва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират вътрешната и външната си сигурност, единствено фактът, че решението се отнася до сигурността на държавата, не може да доведе до изключване на приложимостта на правото на Съюза“[40]; припомня освен това, че защитата на неприкосновеността на личния живот на всички граждани на ЕС е изложена на опасност, също както и сигурността и надеждността на всички комуникационни мрежи на ЕС; счита по тази причина, че обсъждането и предприемането на действия на равнището на ЕС са не само легитимни, но и израз на независимостта на ЕС;

17.  приветства провежданите понастоящем в различни части на света, включително с подкрепата на гражданското общество, дискусии, разследвания и прегледи относно предмета на настоящото разследване; посочва глобалната реформа на държавното наблюдение („Global Government Surveillance Reform“), подписана от водещите технологични дружества в света, с изискване за мащабни промени на националните закони относно наблюдението, включително международна забрана на събирането на масиви от данни, с цел да се запази доверието на обществеността в интернет и в стопанската дейност на тези дружества; подчертава значението на призивите на стотици изтъкнати представители на академичната общност[41], организации на гражданското общество[42] и 562 автори със световна известност, в това число петима лауреати на Нобелови награди, за преустановяване на масовото наблюдение; отбелязва с голям интерес препоръките, публикувани наскоро от Групата за преглед на разузнавателните и комуникационните технологии под егидата на президента на САЩ, и доклада на Съвета за надзор на спазването на неприкосновеността на личния живот и на гражданските свободи относно програмата за записи на телефонни разговори, провеждана съгласно член 215 от „Патриотичния акт“ и относно Съда за наблюдение на чуждите разузнавателни служби[43]; настоятелно призовава правителствата да вземат под внимание тези призиви и препоръки в тяхната цялост и да преразгледат своите национални рамки относно разузнавателните служби, така че да включат адекватни гаранции и надзор;

18.  приветства институциите и експертите, допринесли за настоящото разследване; изразява съжаление предвид факта, че органите на някои държави членки отказаха да съдействат на разследването, което осъществява Европейският парламент от името на гражданите; приветства откритостта на някои членове на Конгреса на САЩ и на националните парламенти;

19.  съзнава, че в рамките на толкова ограничен срок от време беше възможно да се извърши само предварително разследване на всички възникнали от юли 2013 г. до момента въпроси; признава мащаба на разкритията и факта, че те не са пълни; възприема следователно подход на прогнозно планиране, който се състои от набор от конкретни предложения и механизъм за последващи действия в рамките на следващия парламентарен мандат, благодарение на което разкритията ще продължат да бъдат един от основните политически приоритети на ЕС;

20.  възнамерява да поиска силни политически гаранции от Европейската комисия, чиито членове ще бъдат определени след изборите през май 2014 г., относно изпълнението на предложенията и препоръките от разследването; очаква адекватен ангажимент от страна на кандидатите в предстоящите парламентарни изслушвания за нови членове на Комисията;

Препоръки

21.  призовава органите на САЩ и държавите – членки на ЕС, които все още не са забранили дейностите по общо масово наблюдение, да направят това;

22.  призовава държавите – членки на ЕС, и особено участващите в т.нар. програми „9 очи“ и „14 очи“[44], да направят подробна оценка и по целесъобразност, да преразгледат своите национални законодателства и практики, регулиращи дейността на разузнавателните служби, така че да се гарантира, че те подлежат на парламентарен, съдебен и обществен контрол, че спазват принципите на законността, необходимостта, пропорционалността, справедливия процес, уведомяването на потребителя и прозрачността, включително чрез позоваване на компилацията на добрите практики на ООН и препоръките на Венецианската комисия, и че са в съответствие със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и с техните задължения във връзка с основните права, и по-конкретно по отношение на защитата на данните, неприкосновеността на личния живот и презумпцията за невиновност;

23.  призовава всички държави – членки на ЕС, и по-конкретно – във връзка с неговата резолюция от 4 юли 2013 г. и изслушванията в рамките на разследването – Обединеното кралство, Франция, Германия, Швеция, Нидерландия и Полша, да гарантират, че действащата и бъдещата им нормативна уредба и механизми за контрол на действията на разузнавателните служби са в съответствие със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и законодателството на Европейския съюз в областта на защитата на данните; призовава тези държави членки да дадат обяснения във връзка с твърденията за масови дейности по наблюдение, включително масово наблюдение на презгранични телекомуникации, нецелево наблюдение на съобщения, предавани по кабел, евентуални споразумения между разузнавателни служби и телекомуникационни компании относно достъпа и обмена на лични данни и достъпа до трансатлантически кабели, присъствие на разузнавателен персонал и оборудване на САЩ на територията на ЕС без контрол над дейностите по наблюдение, и съответствието на такива дейности със законодателството на ЕС; приканва националните парламенти на тези страни да засилят сътрудничеството на техните органи, упражняващи контрол над разузнаването, на европейско равнище;

24.  призовава по-конкретно Обединеното кралство, като се има предвид широко отразеното в медиите масово наблюдение от страна на разузнавателната служба GCHQ, да преразгледа действащата си нормативна уредба, която е съставена от „сложно взаимодействие“ между три отделни законодателни акта – Закона за правата на човека от 1998 г., Закона за разузнавателните служби от 1994 г. и Закона за уреждане на правомощията за разследване от 2000 г.;

25.  отбелязва преразглеждането на нидерландския Закон за разузнаването и сигурността от 2002 г. (доклад на „Комисията Десенс“ от 2 декември 2013 г.); подкрепя онези препоръки от комисията по преразглеждането, които имат за цел засилването на прозрачността на нидерландските разузнавателни служби и контрола и надзора върху тях; призовава Нидерландия да се въздържа от разширяване на правомощията на разузнавателните служби, така че да бъде възможно да се осъществява и нецелево и широкомащабно наблюдение върху съобщенията на невинни граждани, предавани по кабел, особено като се има предвид фактът, че една от най-големите точки за обмен на интернет трафик в света се намира в Амстердам (AMS-IX); призовава за предпазливост при определянето на мандата и способностите на новото звено Joint Sigint Cyber Unit, както и по отношение на присъствието и дейността на разузнавателен персонал на САЩ на нидерландска територия;

26.  призовава държавите членки, включително когато са представени от своите разузнавателни агенции, да се въздържат от приемане на данни от трети държави, които са били събрани неправомерно, и от допускане на тяхна територия на дейности по наблюдение от страна на правителства или агенции на трети държави, които са незаконни съгласно националното законодателство или не осигуряват правните гаранции съобразно международните инструменти или инструментите на ЕС, в т.ч. защитата на правата на човека съгласно Договора за ЕС, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС;

27.  призовава държавите членки незабавно да изпълнят своето позитивно задължение съгласно Европейската конвенция за правата на човека да защитават своите граждани от предприето от трети държави или от техните собствени разузнавателни служби противоречащо на разпоредбите на конвенцията наблюдение, включително когато целта му е да се защити националната сигурност, и да гарантират, че принципите на правовата държава не са отслабени вследствие на извънтериториално прилагане на законодателството на трета държава;

28.  приканва генералния секретар на Съвета на Европа да започне процедурата по член 52, съгласно която при получаване на искане от генералния секретар на Съвета на Европа всяка високодоговаряща се страна предоставя обяснение за начина, по който националното ѝ право гарантира ефективното прилагане на всяка от разпоредбите на Конвенцията;

29.  призовава държавите членки да вземат незабавно подходящи мерки, включително по съдебен ред, срещу нарушения на техния суверенитет, а следователно и нарушения на общото международно публично право, извършени чрез програмите за масово наблюдение; призовава освен това държавите членки да използват всички налични средства на международно равнище, за да защитават основните права на гражданите на ЕС, по-конкретно чрез прилагане на междудържавната процедура за подаване на жалба съгласно член 41 от Международния пакт за граждански и политически права;

30.  призовава САЩ да преразгледат своето законодателство незабавно, за да го приведат в съответствие с международното право, да признаят неприкосновеността на личния живот и другите права на гражданите на ЕС, да предвидят средства за съдебна защита за гражданите на ЕС, да поставят правата на гражданите на ЕС на равна основа с правата на гражданите на САЩ и да подпишат факултативния протокол, който дава възможност за подаване на жалби от физически лица съгласно Международния пакт за граждански и политически права;

31.  приветства в тази връзка забележките и президентския указ за изпълнение, издаден от президента на САЩ, г-н Обама, на 17 януари 2014 г., като стъпка към ограничаване на разрешенията за използване на наблюдение и обработка на данни за целите на националната сигурност и към равно третиране на личната информация на всички лица, независимо от тяхното гражданство или място на пребиваване, от страна на разузнавателните структури на САЩ; очаква обаче допълнителни конкретни мерки в контекста на отношенията между ЕС и САЩ, които преди всичко да засилят доверието в трансатлантическото предаване на данни и да осигурят обвързващи гаранции за приложимо право на личен живот на гражданите на ЕС, както е подробно описано в доклада;

32.  подчертава сериозната си загриженост за работата в рамките на Комитета по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство към Съвета на Европа относно тълкуването на член 32 от Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г. (Конвенцията от Будапеща) относно трансграничния достъп до съхранявани компютърни данни при наличие на съгласие или когато те са публично достъпни и отхвърля сключването на допълнителен протокол или насоки за разширяване на обхвата на посочената разпоредба отвъд действащия режим, установен с Конвенцията, която сама по себе си представлява сериозно изключение от принципа за териториалност, тъй като това би могло да доведе до безпрепятствен достъп от разстояние от страна на правоприлагащите органи до сървъри и компютри, намиращи се в други юрисдикции, без да се прибягва до споразумения за правна взаимопомощ и други инструменти за съдебно сътрудничество, създадени с цел гарантиране на основните права на физическите лица, включително защита на данните и справедлив съдебен процес, и по-специално Конвенция № 108 на Съвета на Европа;

33.  призовава Комисията да направи до юли 2014 г. оценка на приложимостта на Регламент (ЕО) № 2271/96 по отношение на случаи на стълкновение на закони за предаването на лични данни;

34.  призовава Агенцията за основните права да започне задълбочено изследване по въпроса за защитата на основните права в контекста на наблюдението, и по-специално относно настоящото правно положение на гражданите на ЕС по отношение на съдебните средства за правна защита, които са на тяхно разположение във връзка с посочените практики;

Международно предаване на данни

Правна рамка за защита на данните и принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ на САЩ

35.  отбелязва, че дружествата, посочени от разкритията в медиите като участници в широкомащабното масово наблюдение на субекти на данни от ЕС от страна на Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ, са дружества, които са самоудостоверили спазването от тяхна страна на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“; отбелязва също така, че принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ са правният инструмент, използван за предаването на лични данни от ЕС към САЩ (примери за това са „Гугъл“, „Майкрософт“, „Яху!“, „Фейсбук“, „Апъл“ и „ЛинкдИн“); изразява загриженост относно факта, че тези организации не са криптирали информацията и съобщенията, обменяни между техните центрове за данни, като по този начин се предоставя възможност на службите за разузнаване да прихващат информация; приветства последвалите изявления на някои дружества от САЩ, че ще ускорят плановете си за използване на криптиране при потоците от данни между техните световни центрове за данни;

36.  счита, че широкомащабният достъп от страна на разузнавателните служби на САЩ до лични данни от ЕС, които се обработват съобразно принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, не отговаря на критериите за дерогация с оглед на „националната сигурност“;

37.  счита, че тъй като при настоящите обстоятелства принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ не осигуряват адекватна защита за гражданите на ЕС, предаването на данни следва да се осъществява съобразно други инструменти, като например договорни клаузи или задължителни фирмени правила, при условие че с тези инструменти се установяват специфични гаранции и защити и те не се заобикалят от други нормативни уредби;

38.  счита, че Комисията не е предприела действия за преодоляване на добре известните слабости при настоящото прилагане на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“;

39.  призовава Комисията да представи мерки за незабавно прекратяване на действието на Решение 520/2000 на Комисията, с което бяха обявени за адекватни принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ и свързаните с тях „Често задавани въпроси“, публикувани от Департамента по търговия на САЩ; поради това призовава органите на САЩ да представят предложение за нова рамка за пренос на лични данни от ЕС към САЩ, която отговаря на изискванията на законодателството на ЕС за защита на данните и осигурява необходимото подходящо равнище на защита;

40.  призовава компетентните органи на държавите членки, и по-специално органите за защита на данните, да използват съществуващите си правомощия и незабавно да преустановят потоците от данни към организации, които са самоудостоверили спазването на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ на САЩ, както и да изискат преносът на тези потоци от данни да се извършва единствено съобразно други инструменти и при условие че те съдържат необходимите гаранции и защити по отношение на защитата на неприкосновеността на личния живот и основните права и свободи на физическите лица;

41.  призовава Комисията да представи до декември 2014 г. цялостна оценка на рамката на САЩ за защита на неприкосновеността на личния живот, обхващаща дейности в областта на търговията, правоприлагането и разузнаването, както и конкретни препоръки, основаващи се на липсата на общ закон за защита на данните в САЩ; насърчава Комисията да осъществи контакт с държавната администрация на САЩ с цел да се установи нормативна уредба, гарантираща високо равнище на защита на физическите лица по отношение на защитата на техните лични данни при преноса им до САЩ и да се осигури равностойността на нормативните уредби на ЕС и САЩ за неприкосновеност на личния живот;

Предаване на данни към други трети държави с решение за адекватност

42.  припомня, че в Директива 95/46/ЕО се постановява, че предаването на лични данни на трета държава може да се извършва само ако, без да се засяга спазването на националните разпоредби, приети в съответствие с другите разпоредби на директивата, въпросната трета държава гарантира достатъчна степен на защита, като целта на тази разпоредба е да се гарантира непрекъснатостта на защитата, осигурена от законодателството на ЕС за защита на данните, когато лични данни се предават извън ЕС;

43.  припомня, че също така съгласно Директива 95/46/ЕО достатъчният характер на степента на защита, осигурявана от трета държава, се преценява с оглед на всички обстоятелства, свързани с операцията по предаването на данни или набора от такива операции; припомня освен това, че посочената директива предоставя също така на Комисията изпълнителните правомощия да обяви, че дадена трета държава осигурява достатъчна степен на защита в съответствие с критериите, определени в Директива 95/46/ЕО; припомня, че Директива 95/46/ЕО също така оправомощава Комисията да заяви, че дадена трета държава не осигурява достатъчна степен на защита;

44.  припомня, че във втория случай държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки, за да се предотврати предаване на данни от същия вид на въпросната трета държава, и че Комисията следва да започне преговори с цел решаване на възникналия проблем;

45.  призовава Комисията и държавите членки да преценят незабавно дали достатъчната степен на защита, осигурявана от Закона за неприкосновеност на личния живот на Нова Зеландия и от канадския Закон за защита на личните данни и електронните документи, която бе заявена с решения на Комисията 2013/65 и 2/2002 от 20 декември 2001 г., е засегната от участието на националните разузнавателни служби на посочените държави в масовото наблюдение на граждани на ЕС и при необходимост да предприемат подходящи мерки за спиране на действието или отмяна на решенията за адекватност; също така призовава Комисията да прецени положението за други държави, получили оценка за адекватност; очаква от Комисията да докладва на Европейския парламент относно своите констатации във връзка с горепосочените държави не по-късно от декември 2014 г.;

Предаване на данни въз основа на договорни клаузи и други инструменти

46.  припомня, че националните органи за защита на данните посочиха, че нито стандартните договорни клаузи, нито задължителните фирмени правила са изготвени с оглед на ситуации на достъп до лични данни за целите на масово наблюдение и че такъв достъп не би бил в съответствие с клаузите за дерогация от договорните клаузи или задължителните фирмени правила, които се отнасят за изключителни дерогации вследствие на законен интерес в едно демократично общество, когато това е необходимо и пропорционално;

47.  призовава държавите членки да забранят или спрат потоците от данни към трети държави въз основа на стандартни договорни клаузи, договорни клаузи или задължителни фирмени правила, одобрени от националните компетентни органи, в случай че е налице вероятност правото, което се прилага спрямо получателя на данните, да му налага изисквания, които се простират извън ограниченията, които са строго необходими, подходящи и пропорционални в едно демократично общество и за които е вероятно да имат неблагоприятни последици за гаранциите, предоставени от приложимото право за защита на данните и стандартните договорни клаузи, или с оглед на факта, че продължаването на предаването би създало непосредствен риск от тежка вреда за субектите на данни;

48.  призовава работната група по член 29 да издаде насоки и препоръки относно гаранциите и защитата, които договорните инструменти за международно предаване на лични данни от ЕС следва да съдържат, за да се гарантира защитата на неприкосновеността на личния живот и основните права и свободи на физическите лица, като се отдели специално внимание на законите относно разузнаването и националната сигурност на трети държави и участието на дружествата, които получават данните в трета държава, в дейностите по масово наблюдение от страна на разузнавателните служби на трета държава;

49.  призовава Комисията да разгледа незабавно стандартните договорни клаузи, които е установила, за да прецени дали те осигуряват необходимата защита по отношение на достъпа до лични данни, предавани съгласно клаузите за целите на разузнаването, и ако е необходимо да ги преразгледа;

Предаване на данни въз основа на споразумението за правна взаимопомощ

50.  призовава Комисията до края на 2014 г. да извърши задълбочена оценка на действащото споразумение за правна взаимопомощ, в съответствие с член 17 от него, за да провери неговото практическо изпълнение и по-специално дали САЩ действително са го използвали за получаване на информация или данни в ЕС, както и дали споразумението е било заобикаляно, за да бъде получена информацията пряко в ЕС, като също така направи оценка на въздействието върху основните права на физическите лица; оценката следва да се позовава не само на официалните декларации на САЩ като достатъчно основание за анализа, но да се основава и на конкретни оценки на ЕС; в рамките на този задълбочен преглед следва да се проучат също така последиците от прилагането на конституционната структура на Съюза спрямо този инструмент, за да бъде той приведен в съответствие със законодателството на Съюза, като се вземат под внимание по-специално Протокол № 36 и член 10 от него, както и Декларация № 50 относно посочения протокол; призовава също така Съвета и Комисията да направят оценка на двустранните споразумения между държавите членки и САЩ с цел да се постигне съгласуваност между въпросните двустранни споразумения и споразуменията със Съединените американски щати, които ЕС спазва или ще реши да спазва;

Взаимопомощ в ЕС по наказателноправни въпроси

51.  изисква Съвета и Комисията да информират Парламента относно действителното използване от страна на държавите членки на Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите членки, и по-специално на дял III от нея относно прихващането на далекосъобщения; призовава Комисията да внесе предложение, в съответствие с Декларация № 50, относно Протокол № 36, както беше изискано, до края на 2014 г., с цел той да бъде приведен в съответствие с рамката съгласно Договора от Лисабон;

Предаване на данни въз основа на споразуменията във връзка с Програмата за проследяване на финансирането на тероризма и предаването на резервационни данни на пътниците

52.  счита, че информацията, предоставена от Европейската комисия и Министерството на финансите на САЩ не изяснява въпроса дали разузнавателните агенции на САЩ имат достъп до финансовите съобщения, обезпечавани от Дружеството за световни междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT), в рамките на ЕС чрез прихващане на мрежите на SWIFT или банковите операционни системи или комуникационни мрежи, самостоятелно или в сътрудничество с национални разузнавателни служби от ЕС и без да се прибягва до съществуващите двустранни канали за правна взаимопомощ и съдебно сътрудничество;

53.  отново заявява посоченото в своята резолюция от 23 октомври 2013 г. и изисква от Комисията да прекрати изпълнението на споразумението във връзка с Програмата за проследяване на финансирането на тероризма;

54.  призовава Европейската комисия да реагира на загрижеността, породена от факта, че три от основните компютризирани системи за резервация, използвани от въздушните превозвачи в света, са установени в САЩ и че резервационните данни на пътниците се съхраняват в системи от типа „облак“, функциониращи на територията на САЩ съобразно законодателството на САЩ, което не отговаря на изискването за адекватност на защитата на данните;

Рамково споразумение относно защитата на данните в областта на полицейското и съдебното сътрудничество („Рамково споразумение“)

55.  счита, че постигането на задоволително решение в рамките на Рамковото споразумение е предварително условие за пълното възстановяване на доверието между трансатлантическите партньори;

56.  изисква незабавно подновяване на преговорите със САЩ относно „Рамковото споразумение“, с което би следвало правата на гражданите на ЕС да се приравнят към правата на гражданите на САЩ; подчертава, че освен това споразумението следва да осигури ефективни и приложими средства за административна и съдебна защита за всички граждани на ЕС в САЩ без никаква форма на дискриминация;

57.  изисква от Комисията и Съвета да не предприемат преговори със САЩ по нови секторни споразумения или договорености за предаването на лични данни за целите на правоприлагането преди влизането в сила на Рамковото споразумение;

58.  настоятелно призовава Комисията да докладва подробно в срок до април 2014 г. относно различните точки на мандата за преговори и актуалното положение;

Реформа на защитата на данните

59.  призовава председателството на Съвета и държавите членки да ускорят работата си по целия пакет относно защитата на данните, за да се осигурят условия за приемането му през 2014 г., така че гражданите на ЕС да могат да се ползват от високо равнище на защита на данните в най-близко бъдеще; подчертава, че наличието на категоричен ангажимент и пълна подкрепа от страна на Съвета е необходимо условие, за да се демонстрира надеждност и решителност по отношение на трети държави;

60.  подчертава, че както Регламентът относно защитата на данните, така и Директивата за защитата на личните данни са необходими за защита на основните права на физическите лица и че поради това двата акта трябва да се разглеждат като пакет, който да бъде приет едновременно, за да се гарантира, че при всички дейности по обработката на данни в ЕС се осигурява висока степен на защита при всички обстоятелства; подчертава, че ще приеме допълнителни мерки за сътрудничество в областта на правоприлагането само след като Съветът започне преговори с Парламента и Комисията във връзка с пакета относно защитата на данните;

61.  припомня, че с концепциите за „неприкосновеност на личния живот още при проектирането“ и „неприкосновеност по подразбиране“ се укрепва защитата на данните и те следва да имат статут на ръководни принципи за всички продукти, услуги и системи, предлагани в интернет;

62.  счита по-високите стандарти за прозрачност и сигурност за онлайн данните и далекосъобщенията са необходим принцип с цел създаване на по-добър режим за защита на данните; поради това призовава Комисията да представи законодателно предложение относно стандартизирани общи условия за услугите за онлайн данни и далекосъобщения и да предостави мандат на надзорен орган за наблюдение на спазването на общите условия;

Изчисления в облак

63.  отбелязва, че доверието в изчисленията в облак и доставчиците на този вид услуги от САЩ бяха засегнати неблагоприятно от горепосочените практики; поради това подчертава , че разработването на европейски системи за изчисления в облак и ИТ решения е съществено условие за осигуряването на растеж и заетост и за доверие в услугите и доставчиците в тази област, както и за гарантиране на висока степен на защита на личните данни;

64.  призовава всички публични органи в Европейския съюз да не използват услуги за изчисления в облак, когато може да се прилага законодателство, различно от това на ЕС;

65.  отново заявява своята сериозна загриженост относно задължителното пряко разкриване на лични данни и информация от ЕС, обработвани в съответствие със споразуменията за изчисления в облак, на органи на трети държави от страна на доставчици на услуги за изчисления в облак, спрямо които се прилагат законите на трети държави или които използват сървъри за съхранение, разположени в трети държави, както и относно прекия достъп от разстояние до лични данни и информация, обработвани от правоприлагащи органи и разузнавателни служби на трети държави;

66.  изразява съжаление относно факта, че такъв достъп обикновено се осъществява посредством пряко прилагане от страна на органи на трети държави на собствената им правна уредба, без да се прибягва до международните инструменти, създадени с оглед на правно сътрудничество, като например споразуменията за правна взаимопомощ или други форми на съдебно сътрудничество;

67.  призовава Комисията и държавите членки да ускорят дейността по създаването на Европейското партньорство в областта на изчисленията в облак, като същевременно осигурят в пълна степен участието на гражданското общество и техническата общност, като например Работната група за интернет инженеринг (IETF), и включат аспектите, свързани със защитата на данните;

68.  настоятелно призовава Комисията при договарянето на международни споразумения, които включват обработката на лични данни, да обръща особено внимание на рисковете и предизвикателствата, които изчисленията в облак пораждат по отношение на основните права, и по-специално – но не изключително – на правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни, както е посочено в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз; настоятелно призовава Комисията освен това да вземе под внимание вътрешните правила на преговарящия партньор относно достъпа на правоприлагащите органи и на агенциите за разузнаване до лични данни, обработвани чрез услугите за изчисления в облак, по-специално като изисква такъв достъп да бъде предоставян само при пълно зачитане на справедливия съдебен процес и при недвусмислено правно основание, както и изискването да се определят точните условия за достъп, целта на получаването на такъв достъп, мерките за сигурност, прилагани при предаването на данни, и правата на физическите лица, както и правилата за надзор и за ефективен механизъм за защита;

69.  припомня, че всички дружества, които предоставят услуги в ЕС, трябва без изключение да спазват правото на ЕС и носят отговорност за всички нарушения и подчертава значението на прилагането на ефективни, пропорционални и възпиращи административни санкции, които могат да се налагат на доставчици на услуги за изчисления в облак, които не спазват стандартите на ЕС за защита на личните данни;

70.  призовава Комисията и компетентните органи на държавите членки да оценят степента, до която правилата на ЕС относно неприкосновеността на личния живот и защитата на данните са били нарушени в резултат от сътрудничеството на юридически лица от ЕС с тайни служби или чрез приемането на съдебни заповеди на органи на трета държава, изискващи предоставянето на лични данни на граждани на ЕС в противоречие със законодателството на ЕС за защита на данните;

71.  призовава предприятията, които предоставят нови услуги, използващи „големи информационни масиви“ и нови приложения, например „интернет на нещата“, да внедряват мерки за защита на данните още на етапа на разработване с цел поддържане на високо равнище на доверие сред гражданите;

Трансатлантическо споразумение за партньорство в областта на търговията и инвестициите

72.  признава, че ЕС и САЩ се стремят към преговори за трансатлантическо споразумение в областта на търговията и инвестициите, което е от основно стратегическо значение за създаването на по-нататъшен икономически растеж;

73.  категорично подчертава, с оглед на значението на цифровата икономика във връзка с и с цел възраждане на доверието между ЕС и САЩ, че одобрението на Европейския парламент за окончателното трансатлантическо споразумение в областта на търговията и инвестициите може да бъде поставено под въпрос, докато не бъдат изцяло прекратени общото масово наблюдение и прихващането на съобщения в институциите и дипломатическите представителства на ЕС и не се намери подходящо решение за правата на защита на личните данни на гражданите на ЕС, включително средства за административна и съдебна защита; подчертава, че Европейският парламент може да одобри окончателното Трансатлантическо споразумение за партньорство в областта на търговията и инвестициите само при условие че в споразумението се зачитат изцяло, inter alia, основните права, признати от Хартата на ЕС, и че защитата на неприкосновеността на личния живот на физическите лица във връзка с обработката и разпространението на лични данни трябва да продължи да се урежда от член XIV от Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС); подчертава, че законодателството на ЕС за защита на данните не може да се счита за „произволна или неоправдана дискриминация“ по отношение на прилагането на член XIV от Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС);

Демократичен надзор над разузнавателните служби

74.  подчертава, че независимо от факта, че надзорът над дейността на разузнавателните служби би следвало да се основава на демократичната легитимност (стабилна законодателна уредба, предварително предоставяне на разрешение и последваща проверка) и на адекватна техническа способност и експертен опит, по-голямата част от съществуващите органи за надзор в ЕС и САЩ страдат от тежък недостиг и в двете области, и по-специално в областта на техническите способности;

75.  призовава, както вече постъпи в случая с „Ешелон“, всички национални парламенти, които все още не са го направили, да въведат съдържателен надзор над разузнавателните дейности от страна на парламентаристи или експертни органи със законови правомощия за провеждане на разследвания; призовава националните парламенти да осигурят на тези надзорни комисии/органи достатъчно ресурси, технически опит и правни средства, в това число правото на провеждане на посещения на място, за да могат ефективно да контролират разузнавателните служби;

76.  призовава за създаването на група на високо равнище, която да предложи по прозрачен начин и в сътрудничество с парламентите, препоръки и по-нататъшни мерки, които да бъдат предприети с цел засилване на демократичния контрол, в това число на парламентарния надзор, върху сферата на разузнаването и засилено сътрудничество при надзора в ЕС, по-специално по отношение на неговото трансгранично измерение;

77.  счита, че тази група на високо равнище следва да:

·определи минимални европейски стандарти или насоки за надзора (ex ante и ex post) над разузнавателните служби на основата на съществуващите най-добри практики и препоръките от международни организации (ООН, Съвета на Европа), включително по въпроса за третирането на органите по надзора като трета страна съгласно „правилото за трета страна“, или принципа на „контрол от първоизточника“, относно надзора над и отчетността на разузнаването от чужди държави;

·определи строги ограничения относно продължителността и обхвата на нареденото наблюдение освен ако неговото продължаване е надлежно обосновано от издалия разрешението или надзорния орган; припомня, че продължителността на нареденото наблюдение следва да бъде пропорционална и ограничена с оглед на неговата цел;

·разработи критерии за по-висока степен на прозрачност, основаващи се на общия принцип на достъп до информация и на така наречените „принципи от Тшване“[45];

78.  изразява намерение да организира конференция с националните органи за надзор – както парламентарни, така и независими, до края на 2014 г.;

79.  призовава държавите членки да ползват най-добрите практики, за да се подобри достъпът на техните органи за надзор до информация относно разузнавателните дейности (включително класифицирана информация и информация от други служби) и да установяват правомощията за извършване на проверки на място, стабилен набор от правомощия за разпит, адекватни ресурси и технически опит, пълна независимост от съответните правителства и задължение за докладване пред съответните им парламенти;

80.  призовава държавите членки да развиват сътрудничеството между органите за надзор, по-специално в рамките на Европейската мрежа на националните контролни органи в областта на разузнаването (ENNIR);

81.  настоятелно призовава върховния представител и заместник-председател на Европейската комисия да представи до декември 2014 г. предложение за правно основание за дейностите на Центъра на ЕС за анализ на информация (IntCen), заедно с подходящ механизъм за надзор; настоятелно призовава върховния представител и заместник-председател на Европейската комисия редовно да представя отчет за дейностите на IntCen пред компетентните органи на Парламента, включително за пълното им съответствие с основните права и приложимите разпоредби на ЕС за защита на правото на защита на личните данни, и конкретно да разясни на Парламента неговите действащи механизми за надзор;

82.  призовава Комисията да представи до декември 2014 г. предложение за процедура на ЕС за проучване за надеждност за всички длъжностни лица на ЕС, тъй като сегашната система, която се основава на проучването, предприето от държавата членка на гражданството, предвижда различни изисквания и продължителност на процедурите в рамките на националните системи, като по този начин води до различно третиране на членовете на Парламента и техните екипи в зависимост от тяхната националност;

83.  припомня разпоредбите на Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент и Съвета относно изпращането на Европейския парламент и обработването от него на класифицирана информация, с която Съветът разполага, по въпроси, които не са от областта на общата външна политика и политика на сигурност, които разпоредби следва да се използват за подобряване на надзора на равнището на ЕС;

Агенции на ЕС

84.  призовава съвместния надзорен орган на Европол заедно с националните органи за защита на данните да проведат съвместна инспекция до края на 2014 г., за да се установи дали информацията и личните данни, предавани на Европол, са законно придобити от националните органи, по-специално ако информацията или данните са били първоначално придобити от разузнавателни служби в ЕС или в трета държава, както и дали съществуват подходящи мерки за предотвратяване на употребата и по-нататъшното разпространение на такава информация или данни; счита, че Европол не следва да обработва информация или данни, получени в нарушение на основните права, които следва да бъдат защитени по силата на Хартата на основните права;

85.  призовава Европол да използва в пълна степен своя мандат, за да изиска от компетентните органи на държавите членки да започнат наказателни разследвания по отношение на широкомащабните кибернетични атаки и нарушения в областта на ИТ с възможни трансгранични последици; счита, че мандатът на Европол следва да бъде засилен с цел да му се позволи да започва собствени разследвания по подозрение за злонамерена атака срещу мрежата и информационните системи на две или повече държави членки или органи на ЕС[46]; призовава Европейската комисия да извърши преглед на дейностите на Европейския център за борба с киберпрестъпността към Европол и, ако е необходимо, да представи предложение за цялостна рамка за засилване на неговите правомощия;

Свобода на изразяване на мнение

86.  изразява дълбока загриженост предвид увеличаващите се заплахи срещу свободата на печата и възпиращото въздействие на сплашването от страна на държавните органи върху журналистите, по-специално по отношение на защитата на поверителността на журналистическите източници; отново отправя призивите, изразени в неговата резолюция от 21 май 2013 г. относно „Харта на ЕС: норми за свободата на медиите в EС“;

87.  отбелязва задържането на г-н Давид Миранда и конфискуването на материалите, с които той разполага, от страна на органите на Обединеното кралство съгласно приложение 7 към Закона за тероризма от 2000 г. (както и искането в. „Гардиън“ да унищожи или предаде материалите) и изразява загриженост, че това представлява евентуално сериозно нарушение на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и на свободата на медиите, признати от член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), както и от член 11 от Хартата на ЕС, и че в такива случаи може да се злоупотреби със законодателството, насочено към борба срещу тероризма;

88.  обръща внимание на тежкото състояние на лицата, подаващи сигнали за нередности, и на техните поддръжници, включително на журналисти след направените от тях разкрития; призовава Европейската комисия да проучи дали едно бъдещо законодателно предложение за установяване на ефективна и всеобхватна европейска програма за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, което вече беше изискано в резолюцията на Европейския парламент от 23 октомври 2013 г., следва да обхваща и други области на компетентност на Съюза, като се обърне внимание по-специално на сложността на въпроса за подаване на сигнали за нередности в областта на разузнаването; призовава държавите членки да проучат задълбочено възможността за предоставяне на международна закрила от преследване на лицата, подаващи сигнали за нередности;

89.  призовава държавите членки да гарантират, че тяхното законодателство, по-специално в областта на националната сигурност, осигурява безопасна алтернатива на премълчаването за разкриване или докладване на нарушения, в това число корупция, престъпления, нарушения на правни задължения, съдебни грешки и злоупотреби с власт, което е също така в съответствие с разпоредбите на различни международни инструменти за борба против корупцията (на ООН и на Съвета на Европа), с принципите, заложени в Резолюция № 1729 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (2010 г.), с принципите от Тшване и др.;

Информационно-технологична сигурност на ЕС

90.  посочва, че инцидентите в последно време ясно показват дълбоката уязвимост на ЕС, и по-специално на институциите на ЕС, националните правителства и парламенти, големите европейски дружества, европейските информационни инфраструктури и мрежи, по отношение на високотехнологични атаки с помощта на сложен и зловреден софтуер; отбелязва, че тези нападения изискват толкова големи финансови и човешки ресурси, че е вероятно техен източник да са държавни структури, действащи от името на чуждестранни правителства; при тези обстоятелства счита случая с проникването в или шпионирането на телекомуникационното дружество „Белгаком“ за обезпокоителен пример за атака срещу информационно-технологичния капацитет на ЕС; подчертава, че чрез засилването на капацитета и сигурността на ЕС в областта на информационните технологии също така се намалява уязвимостта на ЕС спрямо сериозни кибернетични атаки от големи престъпни организации или терористични групи;

91.  счита, че разкритията за масовото наблюдение, които предизвикаха тази криза, могат да се използват като възможност Европа да поеме инициативата и да изгради мощен и независим капацитет от основни информационно-технологични ресурси като стратегическа мярка с първостепенен приоритет; счита, че за да се възстанови доверието, подобен ИТ капацитет на ЕС следва да се основава във възможно най-голяма степен на отворени стандарти и на софтуер, а по възможност и на хардуер, с отворен код, което ще направи цялата верига на доставките от проектирането на процесори до нивото на приложение прозрачна и подлежаща на проверки; посочва, че за да се възстанови конкурентоспособността в стратегическия сектор на информационно-технологичните услуги е необходимо създаването на „цифрова нова сделка“ с общите и широкомащабни усилия на институциите на ЕС, на държавите членки, на научноизследователските институции, на промишлеността и на гражданското общество; призовава Комисията и държавите членки да използват процедурите по възлагане на обществени поръчки като средство за подпомагане на такъв капацитет от ресурси в ЕС, като стандартите на ЕС за сигурност и неприкосновеност на личния живот се определят за основно изискване в рамките на обществените поръчки за доставка на стоки и услуги в областта на информационните технологии; поради това настоятелно призовава Европейската комисия да извърши преглед на действащите практики за възлагане на обществени поръчки с оглед на обработката на данни с цел да проучи възможността за ограничаване на тръжните процедури до сертифицирани дружества, и по възможност до дружества от ЕС, когато става въпрос за сигурността или други първостепенни интереси;

92.  категорично осъжда факта, че разузнавателните служби са се опитвали да занижават стандартите за информационно-технологична сигурност и да инсталират скрити възможности за достъп (backdoors) в широк кръг информационни системи; изисква Комисията да представи законодателни проекти, с които да се забрани използването на скрити възможности за достъп от страна на правоприлагащите органи; поради това препоръчва използването на софтуер с отворен код във всяка среда, в която информационно-технологичната сигурност е проблем;

93.  призовава всички държави членки, Комисията, Съвета и Европейския съвет да предоставят максимална подкрепа, включително посредством финансиране в областта на научноизследователската и развойната дейност, за развитието на европейска способност за иновации и технологичен капацитет на инструменти, дружества и доставчици в областта на информационните технологии (хардуер, софтуер, услуги и мрежи), включително за целите на киберсигурността, както и на криптиране и криптографски способности;

94.  призовава Комисията, органите по стандартизация и Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) да разработят до декември 2014 г. минимални стандарти и насоки за сигурност и неприкосновеност на личния живот за информационните системи, мрежи и услуги, включително услугите в областта на изчисленията в облак, с цел подобряване на защитата на личните данни на гражданите на ЕС и целостта на всички информационни системи; счита, че такива стандарти биха могли да станат отправна точка за нови световни стандарти и следва да бъдат установени чрез открит и демократичен процес, а не такъв, който да е управляван от една-единствена държава, образувание или многонационално дружество; счита, че въпреки че законните съображения в областта на правоприлагането и разузнаването трябва да бъдат взети под внимание с цел да се подкрепи борбата срещу тероризма, те не следва да водят до общо намаляване на надеждността на информационните системи като цяло; изразява подкрепата си за неотдавнашните решения на Работната група за интернет инженеринг (IETF) да включи правителствата в моделирането на опасностите за сигурността на интернет пространството;

95.  посочва, че телекомуникационните регулатори, а в някои случаи също и телекомуникационни дружества, на равнището на ЕС и на национално равнище безспорно пренебрегнаха информационно-технологичната сигурност на своите потребители и клиенти; призовава Комисията да използва пълноценно правомощията, с които разполага съобразно Рамкова директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации, за да увеличи защитата на поверителността на комуникациите, като приеме мерки, чрез които гарантира, че крайното оборудване е съвместимо с правото на потребителите да контролират и защитават своите лични данни, както и да осигури висока степен на сигурност на телекомуникационните мрежи и услуги, включително като изисква високотехнологично криптиране от край до край на съобщенията;

96.  подкрепя кибернетичната стратегия на ЕС, но счита, че тя не обхваща всички възможни заплахи и че обхватът ѝ следва да бъде разширен, така че да покрива и случаи на злонамерено поведение на държавите; подчертава необходимостта от по-стабилна информационно-технологична сигурност и устойчивост на информационните системи;

97.  призовава Комисията да представи най-късно до януари 2015 г. план за действие за постигане на по-голяма независимост на ЕС в сектора на информационните технологии, включително чрез по-последователен подход за увеличаване на европейските способности в областта на информационните технологии (включително информационни системи, оборудване, услуги, изчисления в облак, криптиране и осигуряване на анонимност) и за защита на критичната информационна инфраструктура (включително по отношение на собствеността и уязвимостта);

98.  призовава Комисията, в рамките на следващата работна програма на програмата „Хоризонт 2020“, да насочи повече ресурси за насърчаване на европейските научни изследвания, развойна дейност, иновации и обучение в областта на информационните технологии, и по-специално технологии и инфраструктури за укрепване на неприкосновеността на личния живот, криптология, сигурни изчисления, възможно най-добрите решения в областта на сигурността, включително сигурност с отворен код и други услуги за информационното общество, както и да насърчава вътрешния пазар на европейски софтуер, хардуер и криптирани средства на комуникация и комуникационни инфраструктури, включително посредством разработването на всеобхватна промишлена стратегия на ЕС за сектора на информационните технологии; счита, че малките и средни предприятия изпълняват особено важна роля в научноизследователската дейност; подчертава, че средствата на ЕС не следва да бъдат предоставяни за проекти, чиято единствена цел е разработването на инструменти за придобиване на незаконен достъп до информационно-технологични системи;

99.  отправя искане към Комисията да набележи текущите отговорности и да преразгледа, най-късно до декември 2014 г., необходимостта от по-широкообхватен мандат, по-добра координация и/или допълнителни ресурси и техническите способности за Центъра за борба с киберпрестъпността към Европол и другите центрове на Съюза за специализиран експертен опит, ENISA, екипа за незабавно реагиране при компютърни инциденти на ЕС (CERT-EU) и Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), за да могат те да играят ключова роля в обезпечаването на европейските комуникационни системи, да бъдат по-ефективни в предотвратяването и разследването на тежки нарушения в областта на информационните технологии в ЕС и при провеждането (или подпомагането на държавите членки и органите на ЕС при провеждането) на технически разследвания на място във връзка с тежки нарушения; по-специално призовава Комисията да разгледа възможностите за засилване ролята на ENISA по отношение на защитата на вътрешните системи, в рамките на институциите на ЕС, и да създаде в структурата на ENISA екип за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT) за ЕС и неговите държави членки;

100.  призовава Комисията да оцени необходимостта от академия по информационни технологии на ЕС, която да обединява най-добрите независими европейски и международни експерти във всички свързани области, със задачата да предоставя на всички съответни институции и органи на ЕС научни консултации относно информационните технологии, включително стратегии, свързани със сигурността;

101.  призовава компетентните служби на секретариата на Европейския парламент, под наблюдението на председателя на ЕП, да осъществят най-късно до декември 2014 г. цялостен преглед и оценка на надеждността на информационно-технологичната сигурност на Парламента с акцент върху: бюджетните средства, човешките ресурси, техническите способности, вътрешната организация и всички относими елементи, с цел да се постигне висока степен на сигурност за информационните системи на Парламента; счита, че тази оценка следва да осигури най-малкото информационен анализ и препоръки относно:

•  необходимостта от редовни, стриктни и независими одити на сигурността и изпитвания за проникване, като подборът на външните експерти по сигурността гарантира прозрачност и гаранции за техните ангажименти по отношение на трети държави или други интереси;

•  включването в процедурите за обществени поръчки на специфични изисквания за най-добри практики във връзка с информационно-технологичната сигурност/неприкосновеността на личния живот за новите информационни системи, включително възможността да се постави изискване за софтуер с отворен код като условие за закупуване или изискване за участие на надеждни европейски дружества в процедурите за обществени поръчки, когато са засегнати поверителни области, свързани със сигурността;

•  списъка на дружествата със сключен договор с Европейския парламент в областта на информационните технологии и телекомуникациите, като се вземат предвид излезлите наяве данни за сътрудничеството им с разузнавателни агенции (например разкритията относно договорите на АНС с дружества като RSA, чиито продукти Европейският парламент използва за предотвратяване на достъпа от разстояние до данни от страна на членовете на ЕП и служителите), включително и възможността за предоставяне на същите услуги от други – за предпочитане европейски – дружества;

•  надеждността и устойчивостта на целия софтуер, и по-специално на по-малко стандартизиран търговски софтуер, използван от институциите на ЕС в техните информационни системи, предвид възможностите за проникване и намеса от страна на правоприлагащи и разузнавателни органи от ЕС или трети държави, като се вземат предвид също така приложими международни стандарти, принципи за управление на риска за сигурността, основани на най-добрите практики, и спазване на стандартите на ЕС за мрежова и информационна сигурност във връзка с нарушения на безопасността;

•  използването на повече системи с отворен код;

•  стъпките и мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се отговори на увеличеното използване на мобилни инструменти (смартфони, таблети, били те служебни или лични) и последиците за информационно-технологичната сигурност на системата;

•  сигурността на комуникациите между различните места на работа на Парламента и на информационните системи, използвани в Парламента;

•  използването и местоположението на сървъри и информационни центрове за информационните системи на Парламента, както и последиците за сигурността и интегритета на системите;

•  прилагането на практика на действащите правила относно нарушенията на сигурността и своевременното уведомяване на компетентните органи от страна на доставчиците на обществено достъпни телекомуникационни мрежи;

•  използването на услугите за изчисление и съхранение в облак от ЕП, включително естеството на съхраняваните в облака данни, как са защитени съдържанието и достъпът до него и къде е местоположението на сървърите на облака, като се посочи приложимата правна рамка за защита на данните и разузнаването, както и оценка на възможностите за използване единствено на сървъри, разположени на територията на ЕС;

•  план, осигуряващ възможност да се използват повече криптографски технологии, по-специално за криптиране от край до край за всички информационни и комуникационни услуги, като например системите за изчисление в облак, електронната поща, комуникацията в реално време чрез съобщения и телефонията;

•  използването на електронни подписи в съобщенията, изпращани по електронна поща;

•  план за използването на стандарт за криптиране по подразбиране за съобщения, като например инструмента за защита на неприкосновеността на личния живот („GNU Privacy Guard“) изпращани, за електронна поща, който същевременно да допуска използването на електронни подписи;

•  възможността за създаване на сигурен инструмент за изпращане и получаване на съобщения в реално време в рамките на Парламента, който създава условия за защитена комуникация, като сървърът има достъп само до криптирано съдържание;

102.  призовава всички институции и агенции на ЕС да направят същата оценка, в сътрудничество с ENISA, Европол и екипите за незабавно реагиране при компютърни инциденти, най-късно до декември 2014 г., и по-специално Европейския съвет, Съвета, Европейската служба за външна дейност (включително делегациите на ЕС), Комисията, Съда и Европейската централна банка; приканва държавите членки да осъществят сходни оценки;

103.  подчертава, че по отношение на външната дейност на ЕС оценката на съответните бюджетни потребности следва да се осъществи и първите мерки да бъдат предприети незабавно в случая на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), като бъдат разпределени достатъчно средства в проектобюджета за 2015 г.;

104.  счита, че широкомащабните информационни системи, използвани в областта на свободата, сигурността и правосъдието, като Шенгенската информационна система II, Визовата информационна система и „Евродак“ и евентуалните нови системи, като Електронната система на ЕС за разрешения за пътуване (EU-ESTA), следва да бъдат развивани и експлоатирани по начин, който гарантира, че данните не са застрашени в резултат на искания от органи на трети държави; призовава Агенцията за информационни системи (eu-LISA) да докладва на Парламента относно надеждността на използваните системи до края на 2014 г.;

105.  призовава Комисията и ЕСВД да предприемат действия на международно равнище, по-специално с ООН и в сътрудничество със заинтересованите партньори да изпълняват стратегията на ЕС за демократичното управление на интернет с цел да се предотврати неправомерно влияние върху дейността на Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN) и Службата за присвояване на имена и адреси в интернет (IANA) от страна на отделни организации, дружества или държави чрез осигуряване на адекватно представителство на всички заинтересовани страни в рамките на тези органи, като същевременно се избягва осъществяването на държавен контрол, цензурирането или „балканизацията“ и разпокъсването на интернет;

106.  призовава ЕС са поеме лидерска роля в преразглеждането на цялостната структура и управлението на интернет, така че да третира рисковете, свързани с информационните потоци и съхранението на данни, със стремеж да се минимизират още повече данните, да се постигне по-голяма прозрачност и по-слабо централизирано масово съхранение на необработени данни, както и за пренасочване на интернет трафика или цялостно криптиране на целия интернет трафик, така че да се избегнат съществуващите в момента рискове, свързани с ненужното насочване на трафика през територията на държави, които не спазват основните стандарти във връзка с основните права, защитата на данните и неприкосновеността на личния живот;

107.  призовава за насърчаване на:

- търсачки на ЕС и социални мрежи на ЕС като важна стъпка в посока към информационно-технологична независимост на ЕС;

- европейски доставчици на информационно-технологични услуги;

- криптирана комуникация, която като цяло да включва съобщения по електронна поща и SMS съобщения;

- ключови европейски елементи в областта на информационните технологии, например решения за операционни системи клиент—сървър, използване на стандарти с отворен код, разработване на европейски елементи за мрежово свързване, например рутери;

108.  призовава държавите членки, в сътрудничество с ENISA, Центъра за борба с киберпрестъпността към Европол, екипите за незабавно реагиране при компютърни инциденти и националните органи за защита на данните и служби за борба с киберпрестъпността, да изградят култура на сигурност и да започнат образователна кампания за повишаване на осведомеността с цел да се даде възможност на гражданите да правят по-информиран избор по отношение на това кои лични данни да предоставят онлайн, както и как по-добре да ги защитават, включително посредством криптиране и сигурни изчисления в облак, като използват пълноценно платформата за информация от обществен интерес съгласно Директивата за универсалната услуга;

109.  призовава Комисията да представи до септември 2014 г. законодателни предложения за насърчаване на производителите на софтуер и хардуер да повишат сигурността и неприкосновеността на личния живот чрез дизайн и функции по подразбиране в своите продукти, включително чрез както и чрез възпиращи неоправданото и непропорционално събиране на масови лични данни мерки и на правна отговорност на производителите за неотстранени известни им слаби места, дефектни или несигурни продукти, или включването на скрити възможности за достъп, даващи възможност за непозволен достъп до данни и за тяхната обработка; в това отношение призовава Комисията да оцени възможността за изграждане на система за сертифициране или валидиране на ИТ хардуер, включително процедури по изпитване на равнището на ЕС, за да се гарантира целостта и сигурността на продуктите;

Възстановяване на доверието

110.  счита, че освен необходимостта от законодателни промени проучването доказа необходимостта САЩ да възстановят доверието на своите партньори от ЕС, тъй като става дума основно за дейности на разузнавателните агенции на САЩ;

111.  изтъква, че възникналата криза на доверието се отнася също за:

  духа на сътрудничество в рамките на ЕС, тъй като е възможно някои дейности на националните разузнавателни служби да застрашат постигането на целите на Съюза;

  гражданите, които осъзнават, че могат да ги шпионират не само трети държави или мултинационални дружества, но и тяхното собствено правителство;

  зачитането на основните права, демокрацията и принципите на правовата държава, както и доверието в демократичните, съдебни и парламентарни гаранции и контрол в цифровизираното общество;

Между ЕС и САЩ

112.  припомня важното историческо и стратегическо партньорство между държавите – членки на ЕС, и САЩ въз основа на общата вяра в демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

113.  счита, че масовото наблюдение на гражданите и шпионирането на политическите лидери от страна на САЩ навредиха сериозно на отношенията между ЕС и САЩ и повлияха отрицателно на доверието в организациите от САЩ, действащи на територията на ЕС; това се изостря допълнително от липсата на съдебни и административни средства за защита в законодателството на САЩ за гражданите на ЕС, особено в случаи на дейности по наблюдение с разузнавателна цел;

114.  признава, с оглед на глобалните предизвикателства, пред които са изправени ЕС и САЩ, че трансатлантическото партньорство трябва да бъде допълнително укрепено и че е жизненоважно да продължи трансатлантическото сътрудничество в борбата срещу тероризма на нова платформа на доверие, основана на реално всеобщо доверие в принципите на правовата държава и на отхвърлянето на всички безразборни практики за масово наблюдение; поради това настоява, че САЩ трябва да предприеме ясни мерки за възстановяване на доверието и за да се изтъкнат отново общите основни ценности, които са в основата на партньорството;

115.  има готовност да се ангажира с диалог с партньори от САЩ, така че в протичащия обществен дебат и дебата в Конгреса на САЩ за реформа в областта на наблюдението и преразглеждане на надзора върху разузнаването да бъде взето под внимание правото на личен живот на гражданите на ЕС, да бъдат гарантирани равни права на информация и защита на неприкосновеността на личния живот в съдилищата на САЩ, включително достъп до правосъдие, например посредством преразглеждане на Закона за неприкосновеност на личния живот и Закона за неприкосновеността на електронните съобщения и ратифициране на първия факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), така че да бъде преустановена текущата дискриминация;

116.  настоява да се предприемат необходимите реформи и на европейците да бъдат предоставени ефективни гаранции, за да се гарантира, че използването на наблюдение и обработка на данни за цели на чуждестранно разузнаване е пропорционално, ограничено от ясно определени условия и е свързано с разумни подозрения и вероятна причина за терористични дейности; подчертава, че тази цел трябва да подлежи на прозрачен съдебен надзор;

117.  счита, че са необходими ясни политически сигнали от нашите американски партньори, за да се докаже, че САЩ прави разграничение между съюзници и противници;

118.  настоятелно призовава Европейската комисия и администрацията на САЩ да обърнат внимание, в контекста на продължаващите преговори за рамково споразумение между ЕС и САЩ относно предаването на данни за целите на правоприлагането, на правата на гражданите на ЕС на информиране и на съдебна защита и да приключат тези преговори, в съответствие с ангажимента, поет на срещата на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС и САЩ, проведена на 18 ноември 2013 г., преди лятото на 2014 г.;

119.  насърчава САЩ да се присъедини към Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (Конвенция № 108), както се присъединиха към Конвенцията от 2001 г. за престъпленията в кибернетичното пространство, като по този начин засилят споделената правна основа между трансатлантическите съюзници;

120.  призовава институциите на ЕС да проучат възможностите за установяване със САЩ на кодекс за поведение, който да гарантира, че не се осъществява шпионаж от страна на САЩ срещу институции и съоръжения на ЕС;

В рамките на Европейския съюз

121.  счита също така, че участието и дейностите на държави — членки на ЕС, е довело до загуба на доверие, включително между държави членки и между гражданите и органите на техните държави членки; счита, че само пълна яснота по отношение на целите и средствата за надзор, обществения дебат и, в крайна сметка, преразглеждането на съществуващото законодателство, включително преустановяване на дейностите, свързани с масовото наблюдение и укрепването на системата на съдебния и парламентарния контрол, ще бъдат в състояние да възстановят загубеното доверие; счита, че само пълна яснота по отношение на целите и средствата за надзор, обществения дебат и, в крайна сметка, преразглеждането на съществуващото законодателство, включително преустановяване на дейностите, свързани с масовото наблюдение и укрепването на системата на съдебния и парламентарния контрол, ще бъдат в състояние да възстановят загубеното доверие;

122.  отбелязва, че някои държави членки провеждат двустранна комуникация с органите на САЩ относно обвинения в шпионаж, както и че някои от тях са сключили (Обединеното кралство) или предвиждат сключването (Германия, Франция) т.нар. „споразумения срещу шпионажа“; подчертава, че тези държави членки трябва да спазват напълно интересите и правната рамка на ЕС като цяло; счита, че подобни двустранни споразумения са непродуктивни и неадекватни, тъй като за този проблем е необходим подход на европейско равнище; изисква от Съвета да го информира относно развитията в държавите членки относно съвместно споразумение на равнището на ЕС;

123.  счита, че такива споразумения не следва да нарушават договорите на Съюза, по-специално принципа на лоялно сътрудничество (по силата на член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз), нито да подкопават политиките на ЕС като цяло и по-конкретно тези на вътрешния пазар, лоялната конкуренция и икономическото, промишленото и социалното развитие; взема решение да разглежда всякакви договорености относно тяхната съвместимост с правото на ЕС и запазва правото си да задейства процедури на Договора в случай на доказване, че такива мерки противоречат на сближаването в Съюза или на основните принципи, на които той се основава;

124.  призовава държавите членки да положат всички усилия, за да гарантират по-добро сътрудничество с цел предоставяне на гаранции срещу шпионажа, в сътрудничество с компетентните агенции и органи на ЕС, за защита на гражданите и институциите на ЕС, на европейските дружества, европейската промишленост и инфраструктурите и мрежите на информационните технологии, както и на европейската научноизследователска дейност; счита, че активното участие на заинтересованите страни от ЕС представлява предварително условие за ефективния обмен на информация; изтъква, че заплахите срещу сигурността стават от по-международен, неясен и сложен характер, което изисква по-добро сътрудничество на европейско равнище; счита, че това развитие следва да бъде по-добре отразено в договорите и следователно призовава за преразглеждане на договорите с цел укрепване на понятието за искрено сътрудничество между държавите членки и Съюза що се отнася до целта за изграждане на пространство на сигурност и предотвратяване на взаимния шпионаж между държави членки в рамките на Съюза;

125.  счита, че е абсолютно необходимо съобщителните структури (електронна поща и телекомуникации, включително стационарни и мобилни телефони) и заседателните зали в съответните институции на ЕС и делегациите на ЕС да са защитени от подслушване; следователно призовава за създаването на криптирана вътрешна система на ЕС за електронни съобщения;

126.  призовава Съвета и Комисията незабавно да одобрят приетото на 23 май 2012 г. от Европейския парламент предложение за регламент на Европейския парламент относно реда и условията за упражняване на правото на Европейския парламент да предприема разследване и за отмяна на Решение 95/167/ЕО, Евратом, ЕОВС на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, представено въз основа на член 226 от ДФЕС; призовава за преразглеждане на договора с цел разширяването на правомощията за разследване, така че да обхващат, без ограничение, нито изключения, всички области на компетенция или дейност на Съюза и да включват възможността за подлагане на разпит под клетва;

В международен план

127.  призовава Комисията да представи, в срок до януари 2015 г., стратегия на ЕС за демократичното управление на интернет;

128.  призовава държавите членки да следват призива на 35-ата Международна конференция на комисарите по неприкосновеността на личния живот и защитата на данните за застъпване за приемането на допълнителен протокол към член 17 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), който следва да се основава на стандарти, които са разработени и одобрени от Международната конференция и разпоредбите на Общ коментар № 16 на комисията по правата на човека към пакта, с цел да се създадат в световен мащаб приложими стандарти за защита на личните данни и защита на неприкосновеността на личния живот в съответствие с принципа на правовата държава; призовава държавите членки да включат в тази инициатива призив за създаване на международна агенция под егидата на ООН, която да отговаря по-специално за мониторинга на появата на инструменти за наблюдение и регулиране и за разследването на тяхната употреба; призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията и Европейската служба за външна дейност към проактивна позиция;

129.  призовава държавите членки да разработят последователна и силна стратегия в рамките на Обединените нации, особено в подкрепа на резолюцията относно правото на неприкосновеност на личния живот в цифровата ера, инициирана от Бразилия и Германия и приета от трета комисия на Общото събрание на ООН (комисия по правата на човека) на 27 ноември 2013 г., както и да предприемат всякакви други двустранни, многостранни и международни инициативи в защита на основното право на неприкосновеност на личния живот и личните данни на международно равнище, без да се улесняват по какъвто и да било начин държавният контрол или цензурата или фрагментацията на интернет, включително инициатива за международен договор, забраняващ практиките на безразборно масово наблюдение и за агенция за проследяване на неговото прилагане;

План с приоритети: Европейска цифрова процедура habeas corpus - защита на основните права в епохата на цифровизацията

130.  решава да представи на гражданите на ЕС, институциите и държавите членки гореспоменатите препоръки в рамките на план с приоритети за следващия законодателен период;

131.  решава да даде ход на Европейска цифрова процедура habeas corpus – защита на основните права в епохата на цифровизацията, посредством следните 8 дейности, чието прилагане той ще наблюдава:

Действие 1: Приемане на пакета за защита на личните данни през 2014 г.;

Действие 2: Сключване на рамково споразумение между ЕС и САЩ, което гарантира основното право на гражданите на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, и осигурява подходящи механизми за правна защита на гражданите на ЕС, включително в случай на трансфер на данни от ЕС към САЩ за целите на правоприлагането;

Действие 3: Временно преустановяване на принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ до цялостното преразглеждане и отстраняване на съществуващите пропуски, за да се гарантира, че предаването на лични данни с търговски цели от Съюза към САЩ може да се извърши само в съответствие с най-високите стандарти на ЕС;

Действие 4: Преустановяване на споразумението относно ППФТ до i) приключване на преговорите по рамковото споразумение; ii) осъществяване на обстойно проучване въз основа на анализ на ЕС и надлежно отчитане на всички тревоги на Парламента, отразени в резолюцията му от 23 октомври 2013 г.;

Действие 5: Оценка на всяко споразумение, механизъм или обмен с трети страни, включително лични данни, с цел да се гарантира, че правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни не са нарушени поради дейности, свързани с наблюдение и предприемане на последващи действия;

Действие 6: Защитата на принципа на правовата държава и основните права на гражданите на ЕС (включително от заплахи за свободата на пресата), правото на обществеността да получава обективна информация и професионалната тайна (включително отношенията между адвокат и клиент), както и на засилената защита на лицата, подаващи сигнали за корупция;

Действие 7: Разработване на европейска стратегия за информационна независимост („цифрова нова сделка“, включително отпускането на адекватни средства на национално равнище и на равнището на ЕС) с цел стимулиране на сектора на информационните технологии и даване на възможност на европейските дружества да се възползват от конкурентното предимство на ЕС по отношение на неприкосновеността на личните данни;

Действие 8: Развитие на ЕС като ключов участник в стремежа към едно демократично и неутрално управление на интернет;

132.  призовава институциите и държавите — членки на ЕС да насърчат Европейската цифрова процедура habeas corpus за защита на основните права в епохата на цифровизацията; ангажира се да действа като застъпник за правата на гражданите на ЕС със следния график за мониторинг на изпълнението:

•  април—юли 2014 г.: група за наблюдение, основана на проучвателен екип от комисия LIBE, отговорна за мониторинга на всички нови разкрития относно мандата на проучването и упражняваща контрол върху изпълнението на настоящата резолюция;

•  след юли 2014 г.: механизъм на постоянен надзор върху трансфера на данни и средства за правна защита в рамките на компетентната комисия;

•  пролет 2014 г.: официален призив към Европейския съвет да включи "Европейската цифрова процедура habeas corpus – защита на основните права в епохата на цифровизацията" в насоките, които трябва да бъдат приети по силата на член 68 от ДФЕС;

•  есен 2014 г.: ангажимент, че "Европейската цифрова процедура habeas corpus – защита на основните права в епохата на цифровизацията" и свързаните с нея препоръки ще послужат за ключови критерии за одобрението на следващата Комисия;

·2014 г.: конференция, която ще събере водещи европейски специалисти в различни области, които допринасят за сигурността на информационните системи (включително математиката, криптография и технологиите за повишаване на сигурността личните данни), с цел засилване на стратегията на ЕС в областта на информационните технологии за следващия законодателен период;

•  2014-2015 г.: редовно свикване на работен екип в областта на доверието, данните и правата на гражданите с представители на Европейския парламент и Конгреса на САЩ, както и на други ангажирани парламенти на трети държави, в това число Бразилия;

•  2014-2015 г.: конференция с органите на европейските национални парламенти в областта на надзора върху разузнаването;

133.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, на Съвета, на Комисията, на парламентите и правителствата на държавите членки, националните органи за защита на данните, Европейския надзорен орган по защита на данните, Агенцията за информационни системи, Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност, Агенцията за основните права, Работната група по член 29, Съвета на Европа, Конгреса на Съединените американски щати, администрацията на САЩ, президента на САЩ, правителството и парламента на Федеративна република Бразилия, и генералния секретар на ООН.

  • [1]  http://www.un.org/en/documents/udhr/
  • [2]  http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G10/134/10/PDF/G1013410.pdf?OpenElement
  • [3]  http://www.ohchr.org/Documents/HRBodies/HRCouncil/RegularSession/Session23/A.HRC.23.40_EN.pdf
  • [4]  http://www.venice.coe.int/webforms/documents/CDL-AD(2007)016.aspx
  • [5]  Международната федерация на асоциациите за правата на човека и Френската асоциация за защита на правата на човека и на гражданина срещу X; Окръжен съд – Париж.
  • [6]  Дела, заведени от „Прайвъси интернешънъл“ и „ Либърти“ пред Трибунала с правомощия за разследване.
  • [7]  Съвместен иск по член 34 от „Биг брадър уотч“, Групата за отворени права, „Инглиш пен“ и д-р Констанц Курц (ищци) срещу Обединено кралство (ответник).
  • [8]  OВ C 197, 12.7.2000 г., стр. 1.
  • [9]  OВ C 121, 24.4.2001 г., стр. 152.
  • [10]  http://ec.europa.eu/justice/policies/privacy/docs/wpdocs/2000/wp32en.pdf
  • [11]  ОВ L 204, 4.8.2007 г., стр. 18.
  • [12]  ОВ L 215, 11.8.2012 г., стр. 5.
  • [13]  SEC(2013) 0630, 27.11.2013 г.
  • [14]  Становище на генералния адвокат на Съда на ЕС Крус Вилялон от 12 декември 2013 г., дело C-293/12.
  • [15]  ОВ L 195, 27.7.2010 г., стр. 3.
  • [16]  ОВ L 181, 19.7.2003 г., стр. 34.
  • [17]  OВ L 309, 29.11.1996 г., стр. 1.
  • [18]  Документ 16987/13 на Съвета.
  • [19]  Приети текстове, P7_TA(2013)0203.
  • [20]  Приети текстове, P7_TA(2013)0322.
  • [21]  Приети текстове, P7_TA(2013)0444.
  • [22]  Приети текстове, P7_TA(2013)0449.
  • [23]  Приети текстове, P7_TA(2013)0535.
  • [24]  ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 156.
  • [25]  Гражданско дело № 13-0851 Клейман и др. срещу Обама и др. от 16 декември 2013 г.
  • [26]  Дело № 06-CV-10204 Американски съюз за граждански свободи срещу от 17 август 2006 г.
  • [27]  http://consortiumnews.com/2014/01/07/nsa-insiders-reveal-what-went-wrong.
  • [28]  Решение от 18 май 1982 г. по дело C-155/79, AM & S Europe Limited срещу Комисията на Европейските общности
  • [29]  Вж. по-специално решение от 28 май 1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-9/90 Франкович и други срещу Италия.
  • [30]  ОВ L 28, 30.1.2013 г., стр. 12.
  • [31]  ОВ L 2, 4.1.2002 г., стр. 13.
  • [32]  В това писмо се казва, че „правителството на САЩ изисква и получава финансова информация... [която] се събира по нормативни, правоприлагащи, дипломатически и разузнавателни канали, както и чрез обмен с чуждестранни партньори“, както и че „правителството на САЩ използва споразумението относно ППФТ с цел получаване на данни на SWIFT, които не получаваме от други източници“.
  • [33]  http://www.privacycommission.be/fr/news/les-instances-europ%C3%A9ennes-charg%C3%A9es-de-contr%C3%B4ler-le-respect-de-la-vie-priv%C3%A9e-examinent-la
  • [34]  ОВ L 181, 19.7.2003 г., стр. 25.
  • [35]  COM(2012) 0011, 25.1.2012 г.
  • [36]  COM(2012) 0010, 25.1.2012 г.
  • [37]  http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/139197.pdf
  • [38]  A7-0353/2013 - PE506.114v2.00.
  • [39]  № 1 BvR 518/02 от 4 април 2006 г.
  • [40]  Решение на Съда на Европейския съюз от 4 юни 2013 г. по дело ZZ/Secretary of State for the Home Department (С-300/11).
  • [41]  www.academicsagainstsurveillance.net.
  • [42]  www.stopspyingonus.com и www.en.necessaryandproportionate.org.
  • [43]  http://www.pclob.gov/SiteAssets/Pages/default/PCLOB-Report-on-the-Telephone-Records-Program.pdf.
  • [44]  „9 очи“ включва САЩ, Обединеното кралство, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Дания, Франция, Норвегия и Нидерландия; „14 очи“ включва същите страни плюс Германия, Белгия, Италия, Испания и Швеция.
  • [45]  The Global Principles on National Security and the Right to Information (Общи принципи на националната сигурност и правото на информация), юни 2013 г.
  • [46]  Законодателна резолюция на Европейския парламент от ... февруари 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество и обучение в областта на правоприлагането (Европол) (A7-0096/2014).

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

„Задачата на суверена −монарх или събрание − се състои в това,

за което е получил властта на суверен,

а именно гарантиране на безопасността на народа“

Хобс, „Левиатан“ (глава XXX)

„Не можем да хвалим своето общество пред други като се отдалечаваме

от основните стандарти, които

го правят достойно за похвали“

Лорд Бингам ъв Корнхил,

Бивш главен съдия на Англия и Уелс

Методология

От юли 2013 г. анкетната комисия на комисия LIBE носи отговорност за изключително трудната задача по изпълнението на мандата[1], възложен на пленарно заседание, за разследването на електронното масово наблюдение на гражданите на ЕС в много кратък срок, по-малко от 6 месеца.

През този период тя проведе над 15 изслушвания по всяка от групите специфични въпроси, предвидени в резолюцията от 4 юли, като се възползва от предоставените както от ЕС, така и от САЩ експерти, притежаващи широк спектър от знания и професионален опит: институциите на ЕС, националните парламенти, американския Конгрес, представители на академичните среди, гражданското общество, журналисти, специалисти в областта на сигурността и технологиите и частния бизнес. Освен това делегация на комисия LIBE посети Вашингтон на 28–30 октомври 2013 г., за да се срещне с представители на изпълнителната и законодателната власт (научни дейци, адвокати, експерти по сигурността, представители на бизнеса)[2]. Делегация на комисията по външни работи (AFET) също беше в града по това време. Бяха проведени няколко съвместни заседания.

Поредица от работни документи[3] са изготвени с участието на докладчика, докладчиците в сянка[4] от различните политически групи и 3 членове от комисията по външни работи[5], което прави възможно представянето на основните констатации от разследването. Докладчикът би желал да благодари на всички докладчици в сянка и на членовете на комисията по външни работи за тяхното тясно сътрудничество и ангажираност на високо равнище в хода на този твърде трудоемък процес.

Мащаб на проблема

Акцентирането върху сигурността в съчетание с развитието на технологиите позволи на държавите да научават за гражданите повече от всякога. Възможността да събират данни относно съдържанието на съобщенията, както и метаданни, и следенето на електронните дейности на гражданите, по-специално тяхното използване на смартфони и таблетни компютри, позволява на разузнавателните служби де факто да знаят почти всичко за даден човек. Това допринесе за съществена промяна в работата и практиките на разузнавателните агенции — от традиционното понятие за целевото наблюдение като необходима и пропорционална мярка за борба срещу тероризма към системи за масово наблюдение.

Този процес на нарастващо масово наблюдение не е бил предмет на какъвто и да е предварителен публичен дебат или демократичен процес на вземане на решение. Необходимо е да се обсъдят целите и мащабът на наблюдението и неговото място в едно демократично общество. Ситуацията, създадена от разкритията на Едуард Сноудън, индикация ли е за по-обща обществена ориентация към приемане на смъртта на правото на неприкосновеност на личния живот в замяна на сигурността? Изправени ли сме пред нарушаване на правото на личен живот, което е толкова голямо, че е възможно не само престъпници, но и информационни дружества и агенции по разузнаване да научават всеки детайл от живота на гражданите? Това факт ли е, който трябва да се приеме без по-нататъшно обсъждане? Или е задължение на законодателя да адаптира политиката и наличните правни инструменти с цел намаляване на рисковете и предотвратяване на по-нататъшни щети в случай на поемане на власт от по-малко демократични сили?

Реакции по отношение на масовото наблюдение и обществен дебат

Дебатът за масовото наблюдение не се осъществява по еднакъв начин в рамките на ЕС. В действителност в много държави членки почти няма публичен дебат и медийното внимание варира. Германия е страната, където реакциите по отношение на разкритията са най-силни и обществените дискусии по отношение на последствията им бяха широко застъпени. В Обединеното кралство и Франция, въпреки разследванията, провеждани от „Гардиън“ и „Льо Монд“, реакциите изглеждат по-ограничени, факт, който е свързан с предполагаемото участие на националните разузнавателни служби в дейности с АНС. Анкетната комисия на LIBE успя да изслуша ценна информация от страна на органите по парламентарен контрол на Белгия, Нидерландия, Дания и дори Норвегия; въпреки това британският и френският парламент отказаха да участват. Тези разлики сочат отново неравномерната степен на проверки и баланси в рамките на ЕС по отношение на тези въпроси и че е необходимо по-активно сътрудничество между парламентарните органи, отговарящи за надзора.

След разкритията на Едуард Сноудън в средствата за масово осведомяване, общественият дебат се базира на два основни вида реакции. От една страна, тези, които отричат легитимността на публикуваната информация на основание, че повечето от съобщенията в медиите се основават на погрешно тълкуване; Нещо повече, мнозина оспорват, въпреки че не опровергават разкритията, валидността на тези от тях, които са направени поради твърдения за рискове за сигурността, които причиняват за националната сигурност и борбата с тероризма.

От друга страна, има и такива, които считат, че предоставената информация изисква провеждането на информиран обществен дебат поради величината на проблемите, които са свързани с нея, които са от ключово значение за демокрацията, включително: принципа на правовата държава, основните права, правото на личен живот на гражданите, публичната отчетност на правоприлагащите и разузнавателните служби и т.н. Определено това е случаят с журналистите и редакторите на най-големите издания в света, които са запознати с разкритията, включително „Гардиън“, „Льо Монд“, „Дер Шпигел“, „Уошингтън Пост“ и „Глен Грийнвалд“.

Двата вида реакции, очертани по-горе, се основават на редица основания, които, ако бъдат проследени, може да доведат до крайно различни решения за това, как ЕС следва или не следва да реагира.

5 причини да не се действа

–  Аргумент, свързан с разузнаването/националната сигурност : липса на правомощия на ЕС

Разкритията на Едуард Сноудън се отнасят до разузнавателни дейности на САЩ и някои държави членки, но националната сигурност е въпрос от национална компетентност, ЕС не разполага с компетентност по тези въпроси (с изключение на вътрешната сигурност на ЕС) и поради това не са възможни действия на равнище ЕС.

–  Аргумент, свързан с тероризма: Опасност от лица, подаващи сигнали за нарушения

Всяка реакция по отношение на тези разкрития или дори само тяхното вземане под внимание отслабват още повече сигурността на САЩ, както и на ЕС, тъй като тя не осъжда публикуването на документи, чието съдържание - дори и редактирано, както разясняват заинтересовани медии, може да даде ценна информация на терористични групи.

–  Аргумент, свързан с измяната: няма легитимност на лицата, подаващи сигнали за нарушения

Както изтъкват основно в САЩ и в Обединеното кралство, всяка предприета дискусия или планирани дейности във връзка с разкритията на Едуард Сноудън е сама по себе си предубедена и неуместна, тъй като ще се основава на извършен акт на измяна.

–  Аргумент, почиващ на реализъм: Общи стратегически интереси

Дори ако някои грешки и незаконни дейности трябва да бъдат потвърдени, те следва да бъдат балансирани с оглед необходимостта от запазване на специалните отношения между САЩ и Европа за запазване на общите икономически, бизнес и външнополитически интереси.

–  Аргумент, свързан с доброто управление: имайте доверие на своето правителство

Правителствата на САЩ и ЕС са демократично избрани. В областта на сигурността, дори когато разузнавателни дейности се провеждат с оглед на борбата с тероризма, те спазват демократичните стандарти по принцип. Тази презумпция за добро и законосъобразно управление почива не само на добрата воля от страна на притежателите на изпълнителни правомощия в тези държави, но и на механизма за проверки и баланс, заложен в техните конституционни системи.

Както е видно, причините за непредприемане на действия са многобройни и солидни. Това може да обясни защо повечето правителства на ЕС, след някои първоначални силни реакции, предпочетоха да не предприемат действия. Основното действие на Съвета на министрите беше създаването на Трансатлантическа група от експерти по защита на данните, която се срещна 3 пъти и представи окончателен доклад. Предполага се, че втора група се е срещнала за обсъждане на свързани с разузнаването въпроси между органите на САЩ и на държавите членки, но няма налична информация. Европейският съвет посочи проблема с наблюдението в просто изявление на държавните и правителствените ръководители[6], като досега само няколко национални парламенти са започнали разследвания.

5 причини да се действа

–  Аргумент, свързан с масовото наблюдение: В кое общество желаем да живеем?

От момента на първото оповестяване през юни 2013 г. се правят последователни позовавания на романа на Джордж Оруел „1984“. От атаките от 11 септември, акцентът върху сигурността и преминаването към целенасочено и конкретно наблюдение засегнаха сериозно и подкопаха концепцията за неприкосновеността на личния живот. Историята на Европа и САЩ показва опасностите от масовото наблюдение и прехода към общества без неприкосновеност на личния живот.

–  Аргумент, свързан с основните права:

Масовото и безразборно наблюдение застрашава основните права на гражданите, включително правото на личен живот, защитата на личните данни, свободата на печата, справедливия съдебен процес, всички които са установени в Договорите на ЕС, Хартата на основните права и Европейската конвенция за правата на човека. Тези права не може да бъдат заобиколени, нито по тях могат да се водят преговори срещу очаквана полза в замяна, освен ако това не е надлежно предвидено в правни инструменти и е в пълно съответствие с Договорите.

–  Аргумент, свързан с вътрешната сигурност на ЕС:

Националната компетентност в областта на разузнаването и въпросите на националната сигурност не изключват паралелна компетентност на ЕС. ЕС упражни правомощията, които са му предоставени от Договорите за ЕС в областта на вътрешната сигурност, като взе решение по отношение на редица законодателни инструменти и международни споразумения, насочени към борба с тежките престъпления и тероризма, по отношение на създаване на стратегия за вътрешна сигурност и агенции, работещи в тази област. Освен това бяха развити други служби, което отразява необходимостта от засилено сътрудничество на равнището на ЕС по свързани с разузнаването въпроси: Център на ЕС за анализ на информация (INTCEN) (в рамките на ЕСВД) и координатор на борбата с тероризма (в Генералния секретариат на Съвета), като нито една от тях няма правно основание.

–  Аргумент, свързан с недостатъчния надзор

Въпреки че разузнавателните служби изпълняват изключително важна функция при защитата от вътрешните и външните заплахи, те трябва да действат в рамките на принципите на правовата държава и съответно да подлежат на строг и задълбочен надзорен механизъм. Демократичният контрол над разузнавателните дейности се осъществява на национално равнище, но поради международния характер на заплахите за сигурността понастоящем се осъществява огромен обмен на информация между държавите членки и с трети държави като САЩ; необходими са подобрения в механизмите за надзор както на национално, така и на равнището на ЕС, така че традиционните механизми за надзор да бъдат ефективни и актуални.

–  „Възпиращото въздействие върху медиите“ и защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения

Разкритията на Едуард Сноудън и последващите медийни доклади подчертаха ключовата роля на медиите в условията на демокрация, за да се гарантира отчетност на правителствата. Когато надзорните механизми не успяват да предотвратят или коригират масовото наблюдение, ролята на медиите и лицата, подаващи сигнали за нарушения, при разкриването на евентуални нередности или злоупотреби с власт е изключително важно. Реакции на САЩ и Обединеното кралство спрямо медиите показаха уязвимостта на пресата и лицата, подаващи сигнали за нарушения, и спешната необходимост от повече мерки за защитата им.

Европейският съюз е призован да избере между политика на „запазване на обичайната практика“ (налице са достатъчно причини да не се предприемат действия и да се изчаква) и политиката на „проверка на реалността“ (наблюдението не е нов феномен, но има достатъчно доказателства за безпрецедентни измерения на обхвата и капацитета на разузнавателните служби, което прави необходими действия от страна на ЕС).

Habeas corpus в общество на наблюдение

През 1679 г. британският парламент приема акта за процедурата habeas corpus като важна стъпка напред в гарантирането на правото на достъп до съдия в случаи на конкуриращи се юрисдикции и конфликт на правни норми. В днешно време демокрациите гарантират реални права на осъдено или задържано лице, което физически е обект на наказателна процедура или е изправено пред съд. Но неговите данни във вида, в който са публикувани, обработени, съхранени и проследяване в рамките на цифрови мрежи, представляват „корпус от лични данни“, един вид цифров корпус, който е конкретен за всяко лице и позволява да бъде разкрита голяма част от неговата самоличност, навици и предпочитания от всякакво естество.

Habeas corpus се отчита като основен правен инструмент за защита на индивидуалната свобода срещу произволни действия на държавата. Това, от което се нуждаем днес, е прилагане на habeas corpus и в цифровата ера. Правото на личен живот, зачитането на интегритета и достойнството на всеки човек са изложени на риск. Масовото събиране на данни без спазване на правилата на ЕС за защита на данните и специфичните нарушения на принципа на пропорционалност при управлението на данните са в противоречие с конституционните традиции на държавите членки и основите на европейския конституционен ред.

Основната новост днес е това, че тези рискове се пораждат не само от престъпни дейности (срещу които законодателят на ЕС е приел редица инструменти) или от евентуални кибернетични атаки от правителства на държави с по-слаба демокрация. Осъзнава се, че тези рискове могат да бъдат породени и от правоприлагащи и разузнавателни служби на демократични държави, които поставят граждани или дружества на ЕС в условия на стълкновения на закони, което води до по-малка правна сигурност, с евентуални нарушения на права без съответни механизми за правна защита.

Необходимо е управление на мрежите, за да се гарантира безопасността на личните данни. Преди развитието на съвременните държави не е било възможно гарантиране на безопасността по пътищата или градските улици и физическа неприкосновеност е била изложена на риск. В днешно време въпреки че доминират всекидневния живот, информационните магистрали не са сигурни. Трябва да се гарантира интегритетът на цифровите данни с оглед на престъпниците, разбира се, но и евентуални злоупотреби с власт от страна на държавни органи или изпълнители и частни дружества с тайни съдебни заповеди.

Препоръки на анкетната комисия на LIBE

Много от поставените проблеми днес са изключително сходни с разкритите при проучването на Европейския парламент по програма „Ешелон“ през 2001 г. Невъзможността през предишния законодателен период да се предприемат последващи действия във връзка с констатациите и препоръките на горепосоченото проучване следва да служи като основна поука за настоящата проверка. Поради тази причина настоящата резолюция, като признава както величината на съответните разкрития, така и текущия им характер, съдържа предварителен план и гарантира наличието на конкретни предложения в таблица за последващи действия през следващия парламентарен мандат, като гарантира това, че констатациите остават сред политическите приоритети на ЕС.

Въз основа на тази оценка докладчикът би желал да представи за гласуване на Парламента следните мерки:

Европейска цифрова процедура habeas corpus - защита на основните права в цифровата ера, основана на осем действия

Действие 1: Приемане на пакета за защита на личните данни през 2014 г.;

Действие 2: Сключване на рамково споразумение между ЕС и САЩ, което гарантира основното право на гражданите на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, и осигурява подходящи механизми за правна защита на гражданите на ЕС, включително в случай на трансфер на данни от ЕС към САЩ за целите на правоприлагането;

Действие 3: Временно преустановяване на принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ до цялостното преразглеждане и отстраняване на съществуващите пропуски, за да се гарантира, че предаването на лични данни с търговски цели от Съюза към САЩ може да се извърши само в съответствие с най-високите стандарти на ЕС;

Действие 4: преустановяване на споразумението относно ППФТ до i) приключване на преговорите по рамковото споразумение; (ii) осъществяване на обстойно проучване въз основа на анализ на ЕС и надлежно отчитане на всички тревоги на Парламента, отразени в резолюцията му от 23 октомври 2013 г.;

Действие 5: Оценка на всяко споразумение, механизъм или обмен с трети страни, включително лични данни, с цел да се гарантира, че правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни не са нарушени поради дейности, свързани с наблюдение и предприемане на последващи действия;

Действие 6: Защитата на принципа на правовата държава и основните права на гражданите на ЕС (включително от заплахи за свободата на пресата), правото на обществеността да получава обективна информация и професионалната тайна (включително отношенията между адвокат и клиент), както и на засилената защита на лицата, подаващи сигнали за корупция;

Действие 7: Разработване на европейска стратегия за информационна независимост („цифрова нова сделка“, включително отпускането на адекватни средства на национално равнище и на равнището на ЕС) с цел стимулиране на сектора на информационните технологии и даване на възможност на европейските дружества да се възползват от конкурентното предимство на ЕС по отношение на неприкосновеността на личните данни;

Действие 8: Развитие на ЕС като ключов участник в стремежа към едно демократично и неутрално управление на интернет;

След приключване на разследването Европейският парламент следва да продължи да действа като пазител на правата на гражданите на ЕС със следния график за наблюдение на изпълнението:

•  април—юли 2014 г.: група за наблюдение, основана на проучвателен екип от комисия LIBE, отговорна за мониторинга на всички нови разкрития относно мандата на проучването и упражняваща контрол върху изпълнението на настоящата резолюция;

•  след юли 2014 г.: механизъм на постоянен надзор върху трансфера на данни и средства за правна защита в рамките на компетентната комисия;

•  пролет 2014 г.: официален призив към Европейския съвет да включи "Европейската цифрова процедура habeas corpus – защита на основните права в епохата на цифровизацията" в насоките, които трябва да бъдат приети по силата на член 68 от ДФЕС;

•  есен 2014 г.: ангажимент, че "Европейската цифрова процедура habeas corpus – защита на основните права в епохата на цифровизацията" и свързаните с нея препоръки ще послужат за ключови критерии за одобрението на следващата Комисия;

·2014: конференция, която ще събере водещи европейски специалисти в различни области, които допринасят за сигурността на информационните системи (включително математиката, криптография и технологиите за повишаване на сигурността личните данни), с цел засилване на стратегията на ЕС в областта на информационните технологии за следващия законодателен период;

•  2014-2015 г.: редовно свикване на работен екип в областта на доверието, данните и правата на гражданите с представители на Европейския парламент и Конгреса на САЩ, както и на други ангажирани парламенти на трети държави, в това число Бразилия;

•  2014-2015 г.: конференция с органите на европейските национални парламенти в областта на надзора върху разузнаването;

  • [1]  http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/ta/04/07/2013%20-%200322/p7_ta-prov(2013)0322_en.pdf
  • [2]  Виж доклада на делегацията във Вашингтон.
  • [3]  Приложение I.
  • [4]  Списък на докладчиците в сянка: Аксел Фос (РРЕ), София ин 'т Велд(ALDE), Ян Филип Албрехт (VERTS/ALE), Тимъти Къркхоуп (EFD), Корнелия Ернст (GUE).
  • [5]  Списък на членовете на комисията по външни работи : Хосе Игнасио Салафранка Санчес-Нейра (PPE), Ана Гомеш (S&D), Анеми Нейтс-Ойтебрук(ALDE).
  • [6]  Заключения на Европейския съвет от 24-25 октомври 2013 г., в частност: „Държавните и правителствените ръководители взеха под внимание намерението на Франция и Германия да потърсят двустранни разговори със САЩ с цел до края на годината да се постигне разбирателство по взаимоотношенията в тази област. Те отбелязаха, че другите държави от ЕС са поканени да се присъединят към тази инициатива. Те изтъкнаха също, че съществува работна група между ЕС и САЩ по свързания с тази тема въпрос за защита на данните, и настояха за бърз и конструктивен напредък в това отношение“.

ПРИЛОЖЕНИЕ I: СПИСЪК НА РАБОТНИ ДОКУМЕНТИ

ПРОУЧВАНЕ НА КОМИСИЯТА ПО ГРАЖДАНСКИ СВОБОДИ, ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ (LIBE)

 

Докладчик по становище:

и докладчици в сянка

като съавтори

 

Теми

 

Резолюция на ЕП

от 4 юли 2013 г.

(Вж. параграфи 15-16)

 

Морайс

(S&D)

Програмите за наблюдение на САЩ и ЕС и тяхното въздействие върху основните права на гражданите на ЕС

 

16, букви а), б), в), г):

Фос

(РРЕ)

Дейностите по наблюдение, извършвани от САЩ на данни от ЕС, и възможните правни последици от това за трансатлантическите споразумения и трансатлантическото сътрудничество

16, букви а), б), в):

г-жа ин 'т Велд

(ALDE)

и г-жа Ернст

(GUE)

Демократичният надзор на разузнавателните служби на държавите членки и на разузнавателните органи на ЕС

 

15, 16, букви а), в) и д)

Албрехт

(Verts/ALE)

Връзката между практиките на наблюдение в ЕС и САЩ и разпоредбите на ЕС за защита на данните

16, букви в), д), е)

Къркхоуп

(ECR)

Обхват на международната, европейската и националната сигурност в перспективата на ЕС[1]

 

16, букви a), б)

3 членове на комисията по външни работи

Външнополитическите аспекти на разследването във връзка с масовото електронно наблюдение на гражданите на ЕС

 

16, букви а), б), е):

  • [1]  Не е предоставен.

ПРИЛОЖЕНИЕ II: СПИСЪК НА ИЗСЛУШВАНИЯТА И ЕКСПЕРТИТЕ

ПРОУЧВАНЕ НА КОМИСИЯТА ПО ГРАЖДАНСКИ СВОБОДИ, ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ (LIBE)

ОТНОСНО ПРОГРАМАТА НА АНС НА САЩ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ,

ОРГАНИТЕ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ В РАЗЛИЧНИ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ

И ТЯХНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕС И ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО И ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Вследствие на резолюцията на Европейския парламент от 4 юли 2013 г. (параграф 16) комисия LIBE проведе редица изслушвания с цел събиране на информация във връзка с различни въпроси от интерес, оценка на въздействието на обхванатите дейности по наблюдение, особено по отношение на основните права и правилата за защита на данните, проучване на механизмите за правна защита и представяне на препоръки за защита на правата на гражданите на ЕС, както и за засилване на информационната сигурност на институциите на ЕС.

Дата

Тема

Експерти

5 септември 2013 г., 15.00-18.30 ч, Брюксел

 

- Размяна на мнения с журналистите, разкрили случая и публикували фактите

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- Проследяване от временната комисия относно системата за прехващане „ЕШЕЛОН“

 

Жак ФОЛОРУ, „Льо Монд“

•  Якоб АПЕЛБАУМ, разследващ журналист, разработващ софтуер и проучващ компютърната сигурност в рамките на „Проект Тор“

•  Алън РАСБРИДЖЪР, главен редактор на „Гардиън нюз енд медия“ (чрез видеоконферентна връзка)

 

•  Карлос КУЕЛЮ (член на ЕП), бивш председател на Временната комисия относно системата за прихващане „ЕШЕЛОН“

•  Герхард ШМИД (бивш член на ЕП и докладчик по доклада „ЕШЕЛОН“ от 2001 г.

•  Дънкан КЕМБЪЛ, разследващ журналист и автор на доклада на STOA „Способности за прихващане“

12 септември 2013 г.

10.00-12.00 ч. (Страсбург)

- Резултати от заседанието на трансатлантическата група от експерти на ЕС и САЩ по защитата на данни, проведено на 19-20 септември 2013 г. — метод на работа и сътрудничество с анкетната комисия на комисия LIBE (при закрити врата)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- Размяна на възгледи с Работната група по член 29 за защита на данните

•  Дариус ЗИЛИС, президентство на Съвета, директор на департамент по международно право, Министерство на правосъдието на Литва (съпредседател на специалната работна група на ЕС–САЩ относно защитата на данните)

•  Паул НЕМИЦ, директор на ГД „Правосъдие“, Европейска комисия (съпредседател на специалната работна група на ЕС–САЩ относно защитата на данните)

•  Райнхард ПРИБЕ, директор на ГД „Вътрешни работи“, Европейска комисия (съпредседател на специалната работна група на ЕС–САЩ относно защитата на данните)

 

•  Якоб КОНЩАМ, председател

24 септември 2013 г., 9.00 – 11.30 ч. и 15.00 - 18.30 ч. (Брюксел)

 

с комисията по външни работи

- Обвинения на АНС в използване на SWIFT данни, използвани в програмата относно ППФТ

 

 

 

 

 

- Резултати от заседанието на трансатлантическата група от експерти на ЕС и САЩ по защита на данните, проведено на 19–20 септември 2013 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- Размяна на възгледи с гражданското общество в САЩ (част I)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- Ефективност на наблюдението в борбата с престъпността и тероризма в Европа

 

 

 

- Представяне на проучването върху американските програми за наблюдение и тяхното въздействие върху неприкосновеността на личния живот на гражданите на ЕС

•  Сесилия МАЛМСТРЬОМ, член на Европейската комисия

•  Роб УЕЙНРАЙТ, директор на Европол

•  Бланш ПЕТР, генерален съветник на SWIFT

 

•  Дариус ЗИЛИС, президентство на Съвета, директор на департамент по международно право, Министерство на правосъдието на Литва (съпредседател на специалната работна група на ЕС–САЩ относно защитата на данните)

•  Паул НЕМИЦ, директор на ГД „Правосъдие“, Европейска комисия (съпредседател на специалната работна група на ЕС–САЩ относно защитата на данните)

•  Райнхард ПРИБЕ, директор на ГД „Вътрешни работи“, Европейска комисия (съпредседател на специалната работна група на ЕС–САЩ относно защитата на данните)

•  Йенс-ХЕНРИК ЙЕПЕСЕН, директор, европейски въпроси, Център за демокрация и технология (CDT)

•  Грег НОЙЕЙМ, старши съветник и директор на проекта за свобода, сигурност и технология, Център за демокрация и технология (CDT) (чрез видеоконферентна връзка)

 

•  Райнхард КРАЙСЛ, координатор, Повече устойчивост в общества на наблюдение (IRISS) (чрез видеоконферетна връзка)

 

•  Каспар БОУДЪН, независим изследовател, бивш главен консултант на „Майкрософт“ по въпросите на защитата на личните данни, автор на докладната записка на тематичен отдел, възложена от комисия LIBE в областта на програмите на САЩ за наблюдение и тяхното влияние върху неприкосновеността на личния живот на гражданите на ЕС

30 септември 2013 г., 15.00-18.30 ч, Брюксел

с комисията по външни работи

- Размяна на възгледи с гражданското общество в САЩ (част II)

 

 

 

 

- Дейности на лицата, подали сигнал за нарушение, в областта на наблюдението и тяхната правна защита

•  Марк РОТЕНБЕРГ, Информационен център по електронна сигурност (EPIC)

•  Катрин КРЪМП, Американски съюз на гражданските свободи (ACLU)

 

Изявления на лицата, подаващи сигнали за нарушения:

•  Томас ДРЕЙК, бивш старши изпълнителен директор от АНС

•  J. Кърк УИЙБ, бивш старши анализатор от АНС

•  Ани МАШОН, бивш офицер разузнавач от MI5

 

Изявления на НПО за правната защита на лицата, които сигнализират за нарушения:

•  Джеслин РАДАК, адвокат и представител на 6 лица, сигнализиращи за нарушения, Проект за отчетност на правителството

•  Джон ДЕВИТ, „Трансперънси интернешънъл – Ирландия“

3 октомври 2013 г.,

16.00 ч. до 18.30 ч. (Брюксел)

- Твърдения за незаконно проникване/ подслушване на системите на „Belgacom“ от разузнавателни служби (UK GCHQ)

 

•  Герт СТАНДЕРТ, заместник-председател на БЕЛГАКОМ А.Д. за доставка на услуги

•  Дирк ЛИБЕРТ, генерален секретар, БЕЛГАКОМ А.Д.

•  Франк РОБЕН, комисия по защита на неприкосновеността на личния живот, Белгия, съдокладчик по досие „Белгаком“

7 октомври 2013 г., 19.00-21.30 ч. (Страсбург)

- Въздействие на програми на САЩ за наблюдение върху принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ на САЩ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- Въздействие на програми на САЩ за наблюдение върху други инструменти за международни трансфери (договорни клаузи, задължителни корпоративни правила)

•  Д-р Имке ЗОМЕР, депутат с компетентност в областта на защитата на данните и информационната свобода на свободния ханзейски град Бремен (ГЕРМАНИЯ)

•  Кристофър КОНЪЛИ – „Галексия“

•  Петер ХУСТИНКС, Европейски надзорен орган по защита на данните (EDPS)

 

•  г-жа Изабел ФАЛК-ПИЕРОТЕН, председател на Национална комисия за информатика и свободи (CNIL) (ФРАНЦИЯ)

14 октомври 2013 г., 15.00-18.30 ч, (Брюксел)

- Масово електронно наблюдение на граждани на ЕС и в международен план,

 

 

 

 

 

 

Съвет на Европа и

 

 

 

 

правото на ЕС

 

 

- Съдебни дела във връзка с програмите за наблюдение

•  Мартин ШЕЙНИН, бивш специален докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма, преподавател в Европейския университетски институт и лидер на РП 7 проект SURVEILLE

 

•  Съдия Бостян ЗУПАНЧИЧ, Съдия в ЕСПЧ (видеоконферентна връзка)

 

•  Дауи КОРФ, преподавател по право, Университет Лондон Метрополитан

 

•  Доминик ГИБЕР, заместник-председател на Асоциация за правата на човека

•  Ник ПИКЪЛС, директор на „Биг брадър уоч“

•  Констанц КУРЦ, компютърен изследовател, лидер на проекти в Forschungszentrum für Kultur und Informatik

7 ноември 2013 г.

9.00 – 11.30 ч. и 15.00 - 18.30 ч. (Брюксел)

- Ролята на Центъра на ЕС за анализ на информация (IntCen) за разузнавателната дейност на ЕС (при закрити врата)

 

 

- Национални програми за масово наблюдение на лични данни в държавите – членки на ЕС, и тяхната съвместимост с правото на ЕС

 

 

 

 

 

 

Ролята на парламентарния контрол над разузнавателните служби на национално равнище в епоха на масово наблюдение (част I)[1]

(Венецианска комисия)

(Обединено кралство)

 

 

 

 

 

 

 

- Трансатлантическа експертна група ЕС - САЩ

•  Илка САЛМИ, директор на Центъра на ЕС за анализ на информация (IntCen)

 

•  Д-р Серджо КАРЕРА, старши изследовател и ръководител на отдел по правосъдие и вътрешни работи, Център за европейски политически изследвания (CEPS), Брюксел

•  Д-р Франческо РАГАЦИ, асистент по международни отношения, Лайденски университет

 

•  Иейн КАМЕРЪН, член на Европейската комисия за демокрация чрез право – „Венецианска комисия“

•  Иън Лей, преподавател по право, Университет Дърхам

•  Дейвид БИКФОРД, бивш юридически директор на службите за сигурност и разузнавателни служби MI5 и MI6

•  Гюз ХОСЕЙН, изпълнителен директор, „Прайвъси интернешънъл“

 

•  Пол НЕМИЦ, директор на „Основни права и гражданство”, Европейска комисия

•  Райнхард ПРИБЕ, директор на „Управление на кризи и вътрешна сигурност“, ГД „Вътрешни работи“, Европейска комисия

11 ноември 2013 г.

15.00 - 18.30 ч. (Брюксел)

- Програмите за наблюдение на САЩ и тяхното въздействие върху личния живот на гражданите на ЕС (изказване на Джим СЕНСЪНБРЕНЪР, член на Конгреса на САЩ)

 

 

 

- Ролята на парламентарния контрол над разузнавателните служби на национално равнище в епоха на масово наблюдение (Нидерландия, Швеция) (част IІ)

 

 

 

 

 

 

- Програми за масово електронно наблюдение на АНС на САЩ и ролята на информационните дружествата (Майкрософт, Гугъл, Фейсбук)

•  Джим СЕНСЪНБРЕНЪР, член на Камарата на представителите на САЩ (член на комисията за съдебната система и председател на подкомисия по престъпността, тероризма, националната сигурност и разследванията)

 

•  Питър ЕРИКСОН, председател на комисията по конституционни въпроси, Парламент на Швеция (Риксдаг)

•  ВАН ДЕЛДЕН, председател на нидерландския независим комитет за реформа на разузнавателните служби и службите за сигурност

 

•  Дороте БЕЛЦ, заместник-председател, отдел по правни и корпоративни въпроси Майкрософт EMEA (Европа, Близък Изток и Африка)

•  Никълъс ЛУНДБЛАД, директор, публични политики и отношения с правителствата, Гугъл

•  Ричард АЛЪН, директор отдел за публични политики EMEA, Фейсбук

 

14 ноември 2013 г., 15.00-18.30 ч. (Брюксел)

с комисията по външни работи

- Сигурност на информационните технологии на институциите на ЕС (част I) (EП, Комисия (CERT-EU), (eu-LISA)

 

 

 

 

 

 

 

 

- Ролята на парламентарния контрол над разузнавателните служби на национално равнище в епоха на масово наблюдение (част IІІ) (Белгия, Дания)

•  Джанкарло ВИЛЕЛА, генерален директор, ГД ITEC, Европейски парламент

•  Роналд ПРИНС, директор и съосновател на „Фокс-ИТ“

•  Фреди ДЕЗЮР, ръководител на работна група CERT-EU, ГД „Информатика”, Европейска комисия

•  Лука ДЗАМПАЛЬОНЕ, служител по сигурността, eu-LISA

 

•  Арман ДЕ ДЕКЕР, заместник-председател на Сената на Белгия, член на комисията за наблюдение на комисията за контрол на разузнавателните служби

•  Ги РАПАЙ, председател на комисията за контрол на разузнавателните служби (Comité R)

•  Карстен ЛАУРИЦЕН, член на комисията по правни въпроси, говорител по правните въпроси на датския парламент (Folketing)

18 ноември 2013 г., 19.00-21.30 ч. (Страсбург)

- Съдебни дела и други жалби във връзка с националните програми за наблюдение (част II) (полски НПО)

•  Адам БОДНАР, заместник-председател на управителния съвет на Хелзинкския комитет за права на човека (Полша)

2 декември 2013 г., 15.00-18.30 ч, Брюксел

- Ролята на парламентарния контрол над разузнавателните служби на национално равнище в епоха на масово наблюдение (част IV) (Норвегия)

•  Михаел ТЕТШНЕР, член на постоянната комисия по контрол и конституционни въпроси на норвежкия парламент (Stortinget)

5 декември 2013 г., 15.00-18.30 ч, (Брюксел)

- Сигурност на информационните технологии на институции на ЕС (част II)

 

 

 

 

 

 

- Въздействие на масовото наблюдение върху отношенията на поверителност между адвокат и доверител

•  Оливър БУРГЕРСДИЙК, началник на отдел стратегии, Европейски център за борба с киберпрестъпността, Европол

•  Проф. Удо ХЕЛМБРЕХТ, изпълнителен директор на ENISA

•  Флориан ВАЛТЕР, независим консултант по сигурност на информационните технологии

•  Джонатан ГОЛДШМИТ, генерален секретар, Съвет на адвокатските колегии от Европейския съюз (CCBE)

9 декември 2013 г.

(Страсбург)

- Възстановяване на доверието към потоците от данни между ЕС и САЩ

 

 

- Резолюция 1954 (2013) на Съвет на Европа относно националната сигурност и достъпа до информация

•  Вивиан Рединг, заместник-председател на Европейската комисия

 

•  Аркадио ДИАС ТЕХЕРА, член на испанския Сенат, член на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и докладчик по неговата Резолюция 1954 (2013 г.) относно „Националната сигурност и достъпа до информация“

17 – 18 декември (Брюксел)

Парламентарна комисия за разследване на шпионажа на Сената на Бразилия(Видеоконференция)

 

 

 

 

 

 

информационни средства за защита на личния живот

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обмен на гледни точки с журналист, направил публично достояние определени факти (част II) (видеоконференция)

 

 

•  Ванеса ГРАЦИОТИН, председател на парламентарната комисия за разследване на шпионажа

•  Рикардо ДИ РЕЗЕНДИ ФЕРАСО, докладчик на парламентарната комисия за разследване на шпионажа

 

•  Барт ПРЕНЕЕЛ, преподавател по компютърна сигурност и промишлена криптография в Университета KU в Льовен, Белгия

•  Щефан Лехнер, директор, Институт за защита и сигурност на гражданите (IPSC) към Съвместния изследователски център (JRC), Европейска комисия

•  Д-р Кристофър СОГОЙАН, главен технолог, Изразяване, личен живот и технологични проекти, Американски съюз за граждански свободи

•  Кристиан ХОРХЕРТ, консултант в областта на сигурността на информационните технологии, Германия

 

•  Глен ГРИЙНВАЛД, бивш автор и анализатор със специалност в областта на националната сигурност и гражданските свободи на „Гардиън“

22 януари 2014 г. (Брюксел)

Размяна на мнения относно руските практики на прехващане на комуникации (SORM) (чрез видеоконферентна връзка)

•  Г-н Андрей Солдатов, разследващ журналист, редактор в Agentura.ru

  • [1]  За даване на свидетелски показания по време на разследването бяха поканени органи на различни национални парламенти на държави ― членки на ЕС, отговарящи за надзора над разузнавателните органи.

ПРИЛОЖЕНИЕ III : СПИСЪК НА ЕКСПЕРТИТЕ, ОТКАЗАЛИ УЧАСТИЕ В ПУБЛИЧНИТЕ ИЗСЛУШВАНИЯ НА КОМИСИЯ LIBE

1.  Експерти, отказали поканата на председателя на комисия LIBE

САЩ

•  Г-н Кейт Алекзандър, генерал от армията на САЩ, директор на Агенцията за национална сигурност[1]

•  Робърт С. Лит, главен съветник, Служба на директора на Националната разузнавателна служба[2]

•  Г-н Робърт А. Ууд, шарже д’афер на представителството на Съединените щати в Европейския съюз

Обединено кралство

•  Сър Иън Лобън, директор на Правителственото управление по комуникациите на Обединеното кралство

Франция

•  Г-н Бажоле, генерален директор на службата за външна сигурност, Франция

•  Г-н Калвар, генерален директор на службата за вътрешна сигурност, Франция

Германия

•  Герхард Шиндлер, председател на Bundesnachrichtendienst

Нидерландия

•  Роналд Пластерк, министър на вътрешните работи и кралските отношения, Нидерландия

•  Иво Опстелтен, министър на сигурността и правосъдието, Нидерландия

Полша

•  Дариуш Лучак, ръководител на Агенцията за вътрешна сигурност на Полша

•  Мачей Хуня, директор на Агенцията за външно разузнаване на Полша

Частни дружества в областта на информационните технологии

•  Текедра Н. Мавакана, генерален директор по публични политики и заместник главен съветник, Яху

•  Д-р Саскиа Хорш, старши ръководител, отговарящ за връзки с обществеността, Амазон

Телекомуникационни дружества от ЕС

•  Дутрио, „Ориндж“

•  Лори Стоун, председател на отдел по правителствени и публични въпроси на „Бритиш телеком“, Обединено кралство

•  Телеком, Германия

•  „Водафон“

2.  Експерти, неотговорили на поканата на председателя на LIBE

Нидерландия

•  Роб Бертоле, директор на Algemene Inlichtingen en Veiligheidsdienst (AIVD)

Швеция

•  Ингвар Акесон, Институт за национална радиоелектронна отбрана

(Försvarets radioanstalt, FRA)

  • [1]  Докладчикът се срещна с г-н Алекзандър съвместно с председателя Брок и сенатора Фейнщайн във Вашингтон на 29 октомври 2013 г.
  • [2]  Делегацията на комисия LIBE се срещна с г-н Лит във Вашингтон на 29 октомври 2013 г.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.2.2014

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

33

7

17

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Roberta Angelilli, Mario Borghezio, Rita Borsellino, Arkadiusz Tomasz Bratkowski, Philip Claeys, Carlos Coelho, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Ioan Enciu, Frank Engel, Monika Flašíková Beňová, Kinga Gál, Kinga Göncz, Sylvie Guillaume, Salvatore Iacolino, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Timothy Kirkhope, Juan Fernando López Aguilar, Monica Luisa Macovei, Svetoslav Hristov Malinov, Véronique Mathieu Houillon, Anthea McIntyre, Nuno Melo, Louis Michel, Claude Moraes, Antigoni Papadopoulou, Georgios Papanikolaou, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Rui Tavares, Axel Voss, Tatjana Ždanoka, Auke Zijlstra

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Alexander Alvaro, Anna Maria Corazza Bildt, Monika Hohlmeier, Stanimir Ilchev, Iliana Malinova Iotova, Jean Lambert, Marian-Jean Marinescu, Jan Mulder, Siiri Oviir, Salvador Sedó i Alabart

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Richard Ashworth, Phil Bennion, Françoise Castex, Jürgen Creutzmann, Christian Ehler, Knut Fleckenstein, Carmen Fraga Estévez, Nadja Hirsch, Maria Eleni Koppa, Evelyn Regner, Luis Yáñez-Barnuevo García, Gabriele Zimmer