ДОКЛАД съдържащ предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета относно хуманитарния ангажимент на въоръжени неправителствени формирования за закрила на децата
5.3.2014 - (2014/2012(INI))
Комисия по развитие
Докладчик: Юдит Саргентини
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ДО СЪВЕТА
относно хуманитарния ангажимент на въоръжени неправителствени формирования за закрила на децата
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението за препоръка до Съвета от Катрин Грез, Ева Жоли, Исабела Льовин, Юдит Саргентини, Барт Стас и Кийт Тейлър от името на групата Verts/ALE относно хуманитарния ангажимент на въоръжени неправителствени формирования за закрила на децата (B7-0585/2013),
– като взе предвид доклада от 2013 г. на генералния секретар на ООН относно децата и въоръжените конфликти, както и други доклади на съответните участници,
– като взе предвид приетите през 2008 г. насоки на ЕС за децата и въоръжените конфликти, стратегията от 2010 г. за прилагане на насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти и контролния списък от 2008 г. за интегрирането на закрилата на децата, засегнати от въоръжени конфликти, в операциите на Европейската политика на сигурност и отбрана (ЕПСО),
– като взе предвид заключенията на Съвета от 2008 г. относно „утвърждаването и защитата на правата на детето във външните действия на Европейския съюз – измерение на развитието и хуманитарно измерение“,
– като взе предвид резолюциите си от 19 февруари 2009 г. относно специално място за децата във външните действия на ЕС[1], от 16 януари 2008 г. относно стратегия на ЕС за правата на детето[2], от 3 юли 2003 г. относно трафик на деца и деца войници[3], от 6 юли 2000 г. относно отвличането на деца от Божията армия на съпротивата[4] и от 17 декември 1998 г. относно деца войници[5],
– като взе предвид резолюциите на Организацията на обединените нации относно правата на детето, по-специално Резолюция на Съвета за сигурност на ООН 1612 (2005),
– като взе предвид Факултативния протокол от 2002 г. към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт,
– като взе предвид ангажиментите от Париж за закрила на децата срещу незаконно набиране или използването им от въоръжени сили или въоръжени групировки и Парижките принципи и насоки относно децата, свързани с въоръжени сили или въоръжени групировки, приети на 6 февруари 2007 г.,
– като взе предвид член 121, параграф 3 и член 97 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по развитие (A7-0160/2014),
A. като има предвид, че в повечето съвременни въоръжени конфликти участват едно или повече въоръжени неправителствени формирования, които се борят срещу правителства или други въоръжени групировки, като основните потърпевши от тези войни са цивилното население и преди всичко децата.
Б. като има предвид, че спектърът от тези неправителствени формирования е много широк и обхваща различни идентичности и мотивации, както и различни степени на готовност и способност за съблюдаване на международното хуманитарно право и на други норми на международното право, но всички те трябва да бъдат подложени на контрол в това отношение;
В. като има предвид, че за да се подобри защитата на цивилното население и по-специално на децата, следва да се обърне внимание на всички страни, участващи в конфликта;
Г. като има предвид, че международните хуманитарни норми се прилагат и са обвързващи за всички страни, участващи във въоръжен конфликт;
Д. като има предвид, че въоръжените конфликти имат особено унищожително въздействие върху физическото и психическото развитие на децата и оставят трайни последици за сигурността на хората и устойчивото развитие;
Е. като има предвид, че уставът на Международния наказателен съд инкриминира мобилизирането или зачисляването на деца на възраст под 15 години във въоръжени сили или групировки или използването им за активно участие във военни действия;
Ж. като има предвид, че международното право забранява всякакви форми на сексуално насилие, включително срещу деца, и като има предвид, че проявите на сексуално насилие може да се превърнат във военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид;
З. като има предвид, че използването на противопехотни мини е намаляло след приемането на Конвенцията за забрана на противопехотните мини през 1997 г., но все още представлява заплаха за деца, особено при въоръжени конфликти, които не са с международен характер;
И. като има предвид, че международната общност има моралното задължение да се стреми към поемането на ангажименти от страна на всички страни, участващи в конфликти, включително държави и въоръжени неправителствени формирования, с цел закрила на децата;
Й. като има предвид, че демобилизацията, реабилитацията и реинтеграцията на децата войници трябва да бъдат включвани във всички преговори и последващи споразумения за мир, както и да бъдат разглеждани по време на самия конфликт;
К. като има предвид, че успешната демобилизация и реинтеграция на децата войници може да спомогнат за предотвратяване на повтарящи се цикли на насилие;
1. отправя следните препоръки към комисаря по въпросите на развитието и към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:
а) да се насърчава подписването от страна на съответните държави и въоръжени неправителствени формирования на планове за действие за закрила на децата във въоръжен конфликт със службата на ООН на специалния представител на генералния секретар по въпросите на децата и въоръжените конфликти, като същевременно се подчертава, че подобен ангажимент не означава, че се подкрепя или признава легитимността на тези групи или на техните дейности;
б) да се признават усилията, които полагат ООН и международните и неправителствените организации за убеждаване на въоръжени неправителствени формирования да закрилят децата, като същевременно подчертава отново, че това не означава, че се подкрепя или признава легитимността на дейностите на тези участници;
в) да се включи в политическия диалог с трети държави – например в рамките на Споразумението от Котону – целта за предотвратяване и прекратяване на принудителното набиране на деца на възраст под 18 години за участие във въоръжени конфликти, както и за гарантиране на тяхното освобождаване и реинтегриране в обществото,
г) да се подчертава нееднократно, че държавите и въоръжените неправителствени формирования са задължени да спазват международното хуманитарно право и международното хуманитарно обичайно право, както и да се оказва подкрепа на усилията им за предприемане на специални мерки за защита на цивилното население, особено на децата, като се припомня, че предприемането на подобни действия съвместно с неправителствените формирования не означава, че се подкрепя или признава легитимността на тези групи или на техните дейности;
д) да се припомня, че международното хуманитарно право е законова рамка, която е обвързваща за въоръжените неправителствени групи и че за тази цел служат общият член 3 от Женевската конвенция и Вторият допълнителен протокол от 1977 г., както и много обичайни правила на международното хуманитарно право; да се проучи като важен въпрос дали съществуващите правила на международното хуманитарно право са подходящи по отношение на неправителствените формирования или е необходимо допълнително регулиране;
е) да се установи пряко – или непряко, а именно чрез посредничеството на специализирани неправителствени и хуманитарни организации – контакт с въоръжени неправителствени формирования по въпроса за закрилата на момичетата и момчетата, за да се облекчат страданията на децата при въоръжени конфликти, и да се настоява въоръжените неправителствени формирования да подпишат Акта за обвързаност към Женевския призив за закрила на децата от въздействието на въоръжен конфликт;
ж) да се подкрепят хуманитарните неправителствени организации, които поддържат диалог с въоръжени неправителствени формирования, с цел да се насърчи зачитането на международните хуманитарни норми във въоръжени конфликти, по-специално защитата на децата, с политически, дипломатически и финансови средства;
з) призовава държавите членки да се присъединят към международните усилия за предотвратяване на нападенията срещу училища и на използването им за военни цели от страна на въоръжени формирования, като за целта одобрят приетия в Люсон проект на насоки за защита на училищата и университетите от използването им за военни цели по време на въоръжен конфликт;
2. възлага на своя председател да предаде настоящите препоръки на комисаря по въпросите на развитието, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, Съвета и Европейската служба за външна дейност.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
При конфликти децата, наред с другото, биват отделяни от своите семейства, набирани като войници, принуждавани да убиват, подлагани на сексуална експлоатация, като всичко това има доживотно разрушително въздействие върху тяхното физическо и психическо развитие.
Според оценките броят на децата, въвлечени понастоящем във въоръжени конфликти, варира в широки граници между 250 000 и 800 000. Счита се, че от 1996 г. насам 6 милиона деца са били ранени при въоръжени конфликти, а около 2 милиона са били убити. Приблизително 20 милиона деца са били разселени поради въоръжени конфликти или постоянни нарушения на правата на човека. Противопехотни мини убиват или осакатяват годишно между 8 000 и 10 000 деца. Децата често са основните потърпевши от военните конфликти и са изложени на повишен риск от многократни и повтарящи се нарушения на техните най-основни права.
През 2010 г. в своя доклад до Съвета за сигурност на ООН относно защитата на цивилното население при въоръжени конфликти генералният секретар на ООН подчерта „необходимостта от цялостен подход към подобряване на спазването на закона“ от страна на въоръжените неправителствени формирования. Генералният секретар заяви още, че:
„Подобряването на спазването на международното хуманитарно право и на международното право в областта на правата на човека ще остане винаги далечна перспектива при липсата или неприемането на необходимостта от систематична и последователна ангажираност по отношение на въоръжените неправителствени формирования. Независимо дали се търси ангажираност по отношение на въоръжените групировки в Афганистан, Колумбия, Демократична република Конго, окупираните палестински територии, Пакистан, Сомалия, Судан, Уганда, Йемен или другаде, опитът показва, че може да бъдат спасени човешки животи чрез ангажиране на въоръжените групировки с цел да се стремят към спазване на международното хуманитарно право при техните военни операции и при общото им поведение, получаването на безопасен достъп за хуманитарни цели и убеждаването им да не използват определени видове оръжия.“
Миналата година, по повод на Международния ден срещу използването на деца войници, г-жа Катрин Аштън, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията, в съвместна декларация с г-жа Лейла Зеруги, специален представител на генералния секретар на ООН по въпросите на защитата на децата в условията на въоръжен конфликт, заявиха, че „много държави и въоръжени групировки са подписали планове за действие с ООН за прекратяване на набирането на непълнолетни, което доведе до освобождаването и реинтегрирането на деца, както и до преследването на извършителите“. Те призоваха настоятелно други страни да последват незабавно това.
Въпреки че основната отговорност за защитата на населението се носи от държавите, е важно също така да се подчертаят отговорността и задължението на въоръжените неправителствени формирования да защитават хората съгласно международното хуманитарно право (МХП).
Именно във връзка с това през март 2000 г. беше създадена организацията „Женевски призив“ като неутрална и безпристрастна хуманитарна организация, посветена на ангажирането на въоръжените неправителствени формирования със спазването на международното хуманитарно право в съответствие с общия член 3 от Женевската конвенция. Призната като успешен модел от генералния секретар на ООН, работата на Женевския призив се състои в ангажирането на въоръжените неправителствени формирования в конструктивен диалог, целящ да ги убеди да променят своето поведение към зачитане на определени хуманитарни норми, и в наблюдаването и подкрепата на изпълнението на тези задължения.
ООН обяви 12 февруари за Международен ден срещу използването на деца войници, за да повиши осведомеността относно проблема с децата войници, да събере подкрепа за кампанията „Нито един под 18“ и за да се постигне всеобщо ратифициране на Факултативния протокол относно участието на деца във въоръжени конфликти.
Именно в подкрепа на тази международна кампания докладчикът предлага настоящата препоръка за насърчаване на подписването на планове за действие за защита на децата при въоръжени конфликти.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕПОРЪКА B7-0585/2013
внесено съгласно член 121, параграф 1 от Правилника на дейността
относно хуманитарния ангажимент на въоръжени неправителствени формирования за закрила на децата
Ева Жоли, Катрин Грез, Кийт Тейлър, Юдит Саргентини, Барт Стас, Исабела Льовин
от името на групата Verts/ALE
Европейският парламент,
– като взе предвид доклада от 2013 г. на генералния секретар на ООН относно децата и въоръжените конфликти, както и други доклади на съответните участници,
– като взе предвид приетите през 2008 г. насоки на ЕС за децата и въоръжените конфликти, стратегията от 2010 г. за прилагане на насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти и контролния списък от 2008 г. за интегрирането на закрилата на децата, засегнати от въоръжени конфликти, в операциите на Европейската политика на сигурност и отбрана (ЕПСО),
– като взе предвид заключенията на Съвета от 2008 г. относно „утвърждаването и защитата на правата на детето във външните действия на Европейския съюз – измерение на развитието и хуманитарно измерение“,
– като взе предвид резолюциите си от 19 февруари 2009 г. относно специално място за децата във външните действия на ЕС[1], от 16 януари 2008 г. относно стратегия на ЕС за правата на детето[2], от 3 юли 2003 г. относно трафик на деца и деца войници[3], от 6 юли 2000 г. относно отвличането на деца от Божията армия на съпротивата[4] и от 17 декември 1998 г. относно деца войници[5],
– като взе предвид резолюциите на Организацията на обединените нации относно правата на детето, по-специално Резолюция на Съвета за сигурност на ООН 1612 (2005),
– като взе предвид Факултативния протокол от 2002 г. към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт,
– като взе предвид ангажиментите от Париж за закрила на децата срещу незаконно набиране или използването им от въоръжени сили или въоръжени групировки и Парижките принципи и насоки относно децата, свързани с въоръжени сили или въоръжени групировки, приети на 6 февруари 2007 г.,
– като взе предвид член 121, параграф 1 от своя правилник,
А. като има предвид, че в повечето съвременни въоръжени конфликти участват едно или повече въоръжени неправителствени формирования, които се борят срещу правителства или други въоръжени групировки, като основните потърпевши от тези войни са цивилното население и преди всичко децата;
Б. като има предвид, че за да се подобри защитата на цивилното население и по-специално на децата, следва да се обърне внимание на всички страни, участващи в конфликта;
В. като има предвид, че международните хуманитарни норми се прилагат и са обвързващи за всички страни, участващи във въоръжен конфликт;
Г. като има предвид, че въоръжените конфликти имат особено унищожително въздействие върху физическото и психическото развитие на децата и оставят трайни последици за сигурността на хората и устойчивото развитие;
Д. като има предвид, че уставът на Международния наказателен съд инкриминира мобилизирането или зачисляването на деца на възраст под 15 години във въоръжени сили или групировки или използването им за активно участие във военни действия;
Е. като има предвид, че международното право забранява всякакви форми на сексуално насилие, включително срещу деца, и като има предвид, че проявите на сексуално насилие може да се превърнат във военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид;
Ж. като има предвид, че използването на противопехотни мини е намаляло след приемането на Конвенцията за забрана на противопехотните мини през 1997 г., но все още представлява заплаха за деца, особено при въоръжени конфликти, които не са с международен характер;
З. като има предвид, че международната общност има моралното задължение да се стреми към поемането на ангажименти от страна на всички страни, участващи в конфликти, включително държави и въоръжени неправителствени формирования, с цел закрила на децата;
1. отправя следните препоръки към комисаря по въпросите на развитието и към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност:
а) да се насърчава подписването от страна на съответните държави и въоръжени неправителствени формирования на планове за действие за закрила на децата във въоръжен конфликт със службата на ООН на специалния представител на генералния секретар по въпросите на децата и въоръжените конфликти;
б) да се признават усилията, които полагат ООН и неправителствените организации за убеждаване на въоръжени неправителствени формирования да закрилят децата, като същевременно подчертава отново, че това не означава, че се подкрепя или признава легитимността на дейностите на тези участници;
в) да се включи в политическия диалог с трети държави – например в рамките на Споразумението от Котону – целта за предотвратяване и прекратяване на набирането и принудителното включване на деца на възраст под 18 години и за гарантиране на тяхното освобождаване и реинтегриране в обществото,
г) да се подчертава нееднократно, че държави и въоръжени неправителствени формирования трябва да спазват международното хуманитарно право и международното хуманитарно обичайно право и да се оказва подкрепа на усилията им за предприемане на специални мерки за защита на цивилното население, особено на децата;
д) да се установи пряко – или непряко, а именно чрез посредничеството на специализирани неправителствени организации – контакт с въоръжени неправителствени формирования по въпроса за закрилата на момичета и момчета, за да се облекчат страданията на децата при въоръжени конфликти, и да се настоява въоръжените неправителствени формирования да подпишат Акта за обвързаност към Женевския призив за закрила на децата от въздействието на въоръжен конфликт;
е) да се подкрепят хуманитарните неправителствени организации, които поддържат диалог с въоръжени неправителствени формирования, с цел да се насърчи зачитането на международните хуманитарни норми във въоръжени конфликти, по-специално защитата на децата с политически, дипломатически и финансови средства;
2. възлага на своя председател да предаде настоящите препоръки на комисаря по въпросите на развитието, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, Съвета и Европейската служба за външна дейност.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
3.3.2014 |
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
14 0 0 |
|||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Ricardo Cortés Lastra, Véronique De Keyser, Eva Joly, Miguel Angel Martínez Martínez, Gay Mitchell, Bill Newton Dunn, Maurice Ponga, Michèle Striffler, Ivo Vajgl |
||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Kriton Arsenis, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Isabella Lövin, Csaba Őry, Judith Sargentini |
||||