ДОКЛАД относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер
12.3.2014 - (COM(2010)0378 – C7‑0179/2010 – 2010/0209(COD)) - ***I
Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Салваторе Яколино
Докладчик по становище(*): Лиса Яконсари, Комисия по заетост и социални въпроси
(*) Асоциирана комисия – член 50 от Правилника за дейността
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер
(COM(2010)0378 – C7‑0179/2010 – 2010/0209(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2010)0378),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 79, параграф 2, букви а) и б) от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7-0180/2010),
– като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 4 май 2011 г.[1],
– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 31 март 2011 г.[2],
– като взе предвид ангажимента, поет от представителя на Съвета с писмо от 27 февруари 2014 г., позицията на Парламента да бъде одобрена, в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0170/2014),
1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. одобрява съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приложено към настоящата резолюция;
3. приема за сведение изявленията на Комисията, приложени към настоящата резолюция;
4. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Изменение 1
ИЗМЕНЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ[3]*
към предложението на Комисията
---------------------------------------------------------
ДИРЕКТИВА (ЕС) № .../20хх
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от
относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 79, параграф 2, букви а) и б) от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[4],
като взеха предвид становището на Комитета на регионите[5],
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1) За постепенното изграждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие Договорът предвижда приемането на мерки в областта на имиграцията, които са справедливи спрямо гражданите на трети държави.
(2) Договорът предвижда, че Съюзът трябва да развива обща имиграционна политика, целяща да гарантира на всеки етап ефективно управление на миграционните потоци и справедливо третиране на гражданите на трети държави, пребиваващи законно в държавите членки. За тази цел Европейският парламент и Съветът трябва да приемат мерки по отношение на условията за влизане и пребиваване, правилата за издаване от държавите членки на визи и разрешения за дългосрочно пребиваване, както и по отношение на определянето на правата на гражданите на трети държави, пребиваващи законно в дадена държава членка, включително условията за свобода на движение и пребиваване в другите държави членки.
(3) В съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“[6] се поставя целта Съюзът да се превърне в икономика, основаваща се на знания и иновации, да се намали административната тежест върху дружествата и да се постигне по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на труд. Мерките за улесняване на влизането в Съюза на ръководители, специалисти или служители стажанти от трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер следва да се разглеждат в този по-широк контекст.
(4) В Стокхолмската програма, приета от Европейския съвет на заседанието му от 10 и 11 декември 2009 г., се признава, че трудовата имиграция може да допринесе за повишаване на конкурентоспособността и икономическата жизненост и че в контекста на важните демографски предизвикателства, пред които ще бъде изправен Съюзът в бъдеще, свързани с повишеното търсене на работна ръка, провеждането на гъвкави имиграционни политики ще допринесе значително за икономическото развитие и успехи на ЕС в дългосрочен план. Ето защо в програмата Комисията и Съветът се приканват да продължат да прилагат Плана за политика в областта на законната миграция от 2005 г.[7]
(5) В резултат на глобализацията на бизнеса, нарастването на търговията и растежа и разширяването на мултинационалните корпорации, движението на ръководители, специалисти и служители стажанти от клонове и дъщерни дружества на мултинационални корпорации, които се преместват временно за краткосрочни задачи в други звена на компанията, придоби по-голямо значение през последните години.
(6) Тези вътрешнокорпоративни трансфери на ключови служители водят до нови умения и знания, до иновации и увеличаване на икономическите възможности за приемащите структури, като по този начин се подпомага напредъкът в Европа към изграждане на икономика, основаваща се на знанието, като същевременно се стимулират инвестиционните потоци в целия Съюз. Вътрешнокорпоративните трансфери от трети държави имат потенциал да улеснят и вътрешнокорпоративните трансфери от компании в Съюза към компании в трети държави и да поставят Съюза в по-силна позиция в отношенията му с международните партньори. Улесняването на вътрешнокорпоративните трансфери дава възможност на мултинационалните групи да използват най-добре своите човешки ресурси.
(7) Наборът от правила, установени от настоящата директива, може да бъде от полза и за държавите на произход на мигрантите, тъй като тази временна миграция може, при добре определени правила, да стимулира трансфера на знания, умения, технологии и ноу-хау.
(8) Настоящата директива следва да се прилага, без да се засяга принципът за отдаване на предпочитание на граждани на Съюза при достъпа до пазара на труда на държавите членки, както се посочва в съответните разпоредби на съответните Актове за присъединяване.
(9) Настоящата директива не следва да засяга правото на държавите членки да издават разрешения за пребиваване, различни от разрешения за лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, за цели, свързани със заетост, ако гражданин на трета държава не попада в нейния обхват.
(10) Настоящата директива установява прозрачна и опростена процедура за приемане на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, която се основава на общи определения и хармонизирани критерии.
(11) Държавите членки следва да осигурят извършването на подходящи проверки и ефективни инспекции, за да се гарантира правилното изпълнение на настоящата директива. Фактът, че е издадено разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, не следва да засяга или възпрепятства прилагането от страна на държавите членки по време на вътрешнокорпоративния трансфер на разпоредбите от областта на трудовото им право, предназначени — в съответствие с правото на Съюза — за осъществяване на контрол върху спазването на условията на труд, посочени в член 14, параграф 1.
(12) Незасегната следва да остане възможността държава членка да налага, въз основа на националното си право, санкции срещу работодател на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, който е установен в трета държава.
(13) За целите на настоящата директива лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, включват ръководители, специалисти и служители стажанти. Определението за тези лица се основава на конкретни ангажименти на Съюза по силата на Общото споразумение по търговията с услуги▌ (ГАТС) и двустранни търговски споразумения. Тези ангажименти, поети съгласно Общото споразумение по търговията с услуги, не обхващат условията за влизане, престой и работа. Следователно настоящата директива допълва и улеснява прилагането на тези ангажименти. Обхватът на вътрешнокорпоративните трансфери, които се уреждат с настоящата директива, обаче е по-широк от този съгласно поети търговски ангажименти, тъй като трансферите не са непременно в сектора на услугите и могат да имат за отправна точка трета държава, която не е страна по търговско споразумение.
(14) При оценяването на квалификациите на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, държавите членки следва да използват по съответстващ начин Европейската квалификационна рамка (ЕКР) за учене през целия живот с цел оценяване на квалификациите по съпоставим и прозрачен начин. Националните координатори за ЕКР могат да предоставят информация и насоки за съответствията между националните квалификационни нива и ЕКР.
(15) Лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, следва да се ползват от поне същите условия на работа като командированите работници, чийто работодател е установен на територията на Европейския съюз, както е определено в Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги[8]. Държавите членки следва да изискват лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, да се ползват от равно третиране с гражданите на държавата членка, заемащи сходни позиции, по отношение на възнаграждението, което ще бъде предоставяно през целия период на трансфера. Всяка държава членка следва да отговаря за извършването на проверки на възнаграждението, предоставяно на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, по време на престоя им на нейна територия. Това има за цел да защити работниците и да гарантира лоялна конкуренция между предприятия, установени в държава членка, и такива, установени в трета държава, тъй като гарантира, че предприятията от трети държави няма да могат да се възползват от съществуването на по-ниски трудови стандарти, за да получат конкурентно предимство.
(16) За да се гарантира, че уменията на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, са специфични за приемащата структура, ▌преместеното лице следва да е било на работа в същата група предприятия от поне 3 до 12 месеца без прекъсване преди трансфера, когато става въпрос за ръководители и специалисти, и от поне 3 до 6 месеца без прекъсване, когато става въпрос за служители стажанти.
(17) Тъй като вътрешнокорпоративните трансфери представляват временна миграция, максималната продължителност на един трансфер към Европейския съюз, включително мобилността между държавите членки, не следва да надвишава три години за ръководителите и специалистите и една година за служителите стажанти, след което те следва да се завърнат в трета държава, освен ако получат разрешение за пребиваване на друго основание в съответствие с националното законодателство или законодателството на Съюза. Максималната продължителност на трансфера обхваща общата продължителност на последователно издадените разрешения на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. Последващ трансфер към Европейския съюз може да се състои след завръщането в трета държава на гражданина на трета държава.
(18) С цел да се гарантира временният характер на вътрешнокорпоративните трансфери и да се предотвратят злоупотреби, държавите членки следва да могат да изискват да изтече определен период от време от края на максималния срок на един трансфер до подаването на друго заявление, отнасящо се до същия гражданин на трета държава, за целите на настоящата директива в същата държава членка.
(19) Тъй като вътрешнокорпоративните трансфери представляват временно командироване, заявителят следва да представи доказателства, като част от договора или писмото за възлагане на задача, че гражданинът на трета държава ще може да се върне в установена в трета държава структура от същата група предприятия след края на задачата. Следва да се представят и доказателства, че ръководителят или специалистът, който е гражданин на трета държава, притежава професионалната квалификация и подходящия професионален опит, необходими в приемащата структура, в която ще бъде прехвърлен, за да заеме съответната длъжност▌.
(20) Гражданите на трети държави, които кандидатстват за приемане като служители стажанти, следва да представят диплома за висше образование. Освен това при необходимост служителите стажанти следва да представят споразумение за обучение, включително описание на програмата за обучение, нейната продължителност и условията, при които ще бъдат наставлявани, което да доказва, че те наистина ще се обучават, а няма да бъдат използвани като нормални работници.
(21) Освен ако това условие не противоречи на принципа на ▌ отдаване на предпочитание на граждани на Съюза, както е посочено в съответните разпоредби на съответните Актове за присъединяване, не следва да се изисква проучване на пазара на труда▌.
(22) Държава членка следва да признава придобитите от гражданин на трета държава професионални квалификации в друга държава членка по същия начин като тези на граждани на Съюза и следва да взема предвид квалификациите, придобити в трета държава в съответствие с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации.
Това не следва да засяга евентуални ограничения върху достъпа до регулирани професии, произтичащи от резерви по отношение на съществуващи ангажименти във връзка с регулираните професии, поети от Съюза или от Съюза и неговите държави членки в рамките на търговски споразумения. Във всеки случай настоящата директива не следва да предвижда по-благоприятно третиране на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, отколкото на гражданите на Съюза или на ЕИП по отношение на достъпа до регулираните професии в дадена държава членка.
(23) С цел улесняване на проверките, ако трансферът включва няколко места в различни държави членки, заявителят трябва да изпрати необходимата информация на компетентните органи на държавите членки, в които се намират допълнителните приемащи структури.
(24) Настоящата директива не следва да засяга правото на държавите членки да определят броя на приеманите граждани, в съответствие с член 79, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
(25) С оглед на борбата с евентуални злоупотреби по директивата държавите членки следва да могат да откажат, да отнемат или да не подновят разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, когато приемащата структура е създадена с основна цел да улеснява влизането на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, и/или не извършва реална дейност.
(26) Настоящата директива има за цел да улесни в рамките на ЕС мобилността на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, и да намали административната тежест, свързана с работа, извършвана в няколко държави членки. За тази цел настоящата директива създава специална схема за мобилност в рамките на ЕС, при която притежател на валидно издадено от държава членка разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, има право на влизане, престой и работа в една или повече държави членки в съответствие с разпоредбите, уреждащи краткосрочната и дългосрочната мобилност по настоящата директива. Краткосрочната мобилност за целите на настоящата директива следва да обхваща престой в държави членки, различни от издалата разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, за период до 90 дни в отделна държава членка. Дългосрочната мобилност за целите на настоящата директива следва да обхваща престой в държави членки, различни от издалата разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, за период над 90 дни в отделна държава членка. За да не се допуска незачитане на разликата между краткосрочна и дългосрочна мобилност, краткосрочната мобилност в същата държава членка следва да се ограничи до максимум 90 дни в рамките на който и да е период от 180 дни и да не е възможно да се подава едновременно уведомление за краткосрочна мобилност и заявление за дългосрочна мобилност. Ако след започването на краткосрочната мобилност на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, възникне необходимост от дългосрочна мобилност, втората държава членка може да поиска заявлението да бъде подадено поне 20 дни преди края на периода на краткосрочна мобилност.
(27) Въпреки че създадената с настоящата директива специална схема за мобилност следва да установи автономни правила по отношение на влизането и престоя с цел работа като лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, в държави членки, различни от държавата членка, издала разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, всички останали правила за движението на лица през границите, установени в съответните разпоредби на достиженията на правото от Шенген, продължават да се прилагат.
(28) Когато лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, са упражнили правото си на мобилност, втората държава членка следва, при определени условия, да бъде в състояние да предприеме мерки срещу дейностите на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, които противоречат на съответните разпоредби на настоящата директива.
(29) Държавите членки следва да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, например финансови, които да бъдат налагани в случай на неспазване на разпоредбите на настоящата директива. Те могат да включват наред с другото санкции като предвидените в член 7 от Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава. Санкциите могат да бъдат наложени на приемащата структура, установена в съответната държава членка.
(30) Въвеждането на единна процедура, чрез която да се издава един комбиниран документ, представляващ едновременно разрешение за пребиваване и разрешение за работа, следва да допринесе за опростяване на приложимите понастоящем в държавите членки правила.
(31) Може да се създаде опростена процедура за структури или групи предприятия, които са били признати за тази цел. Признаването следва да подлежи на редовно преразглеждане.
(32) Когато държава членка реши да приеме гражданин на трета държава, който отговаря на критериите, определени в настоящата директива, гражданинът на трета държава следва да получи специално разрешение за пребиваване (разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер), което позволява на титуляра да изпълнява при определени условия задачата си в различни структури, принадлежащи към една и съща транснационална корпорация, включително структури, намиращи се в друга държава членка.
(33) Когато разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е издадено от държава членка, която не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, и лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пресича, в рамките на мобилност, външна граница по смисъла на Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета (Кодекс на шенгенските граници), дадена държава членка следва да има правото да изисква доказателство, което потвърждава, че лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се премества на нейната територия поради вътрешнокорпоративен трансфер. Освен това, в случай на пресичане на външна граница държавите членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, следва да правят проверка в Шенгенската информационна система и да отказват влизането или да възразяват срещу мобилността на лица, за които са постъпили сигнали в тази система с цел отказ от влизане или пребиваване, съгласно посоченото в Регламент (ЕО) № 1987/2006 (ШИС II).
(34) Държавите членки следва да могат да посочат допълнителна информация във вид на документ на хартия или да съхраняват тези данни в електронен формат, както е посочено в член 4 от Регламент (ЕО) № 1030/2002 и буква а), точка 15 от приложението към него, за да предоставят по-точна информация за трудовата дейност на лицето по време на вътрешнокорпоративния трансфер. Предоставянето на такава допълнителна информация следва да бъде незадължително за държавите членки и да не съставлява допълнително изискване, което да застраши единното разрешително и единната процедура за кандидатстване.
(35) Разпоредбите на настоящата директива не следва да възпрепятстват лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, да упражняват специфични трудови дейности в обектите на клиенти в рамките на същата държава членка, в която се намира приемащата структура, в съответствие с разпоредбите, прилагани в тази държава членка по отношение на такива дейности.
(36) Настоящата директива не следва да засяга условията за предоставяне на услуги в рамките на член 56 от Договора. По-специално, настоящата директива не следва да засяга реда и условията на работа, които по силата на Директива 96/71/ЕО се прилагат за работниците, командировани от установено в държава членка предприятие, за да предоставят услуги на територията на друга държава членка. Настоящата директива не се прилага за граждани на трети държави, които са командировани от установени в държава членка предприятия в рамките на предоставянето на услуги в съответствие с Директива 96/71/ЕО. Гражданите на трети държави, притежаващи разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, не могат да се възползват от разпоредбите на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. В съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 96/71/ЕО настоящата директива не следва да предоставя на предприятията, установени в трета държава, по-благоприятно третиране, отколкото на предприятията, установени в държава членка.
(37) Когато се изисква виза и гражданинът на трета държава отговаря на условията за издаване на разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, съответната държава членка следва да предостави на гражданина на трета държава всички улеснения за получаване на изискваната виза и да вземе необходимите мерки компетентните органи да сътрудничат ефективно за тази цел.
(38) Адекватното социално осигуряване на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, включително когато е приложимо — обезщетенията за членовете на техните семейства, е важно за гарантирането на достойни условия на труд и живот по време на престоя им в Съюза. По силата на националното право следва да се предостави равно третиране по отношение на клоновете на социалната сигурност, определени в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/04 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване[9]. С директивата не се хармонизира законодателството на държавите членки в областта на социалната сигурност. Директивата се ограничава до прилагане на принципа на равно третиране в областта на социалната сигурност спрямо лицата, попадащи в нейния конкретен обхват. Правото на равно третиране в областта на социалната сигурност се прилага за граждани на трети държави, които отговарят на обективните и недискриминационни условия, определени в законодателството на приемащата държава членка по отношение на участието в схема за социална сигурност и правото на социалноосигурителни обезщетения. В много държави членки правото на семейни обезщетения е обвързано с условие за наличие на връзка с тази държава членка, тъй като целта на обезщетенията е да подкрепят положителното демографско развитие с цел да се осигури бъдещата работна сила в тази държава членка.
Ето защо настоящата директива не засяга правото на държавите членки да ограничават, при определени условия, равното третиране по отношение на семейните обезщетения, след като лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, и придружаващото го семейство имат временен престой в първата държава членка. Социалноосигурителните права следва да бъдат предоставени, без да се засягат разпоредбите на националното законодателство и/или на двустранни споразумения, предвиждащи прилагането на законодателството в областта на социалната сигурност на държавата на произход. Двустранните споразумения или националното законодателство в областта на социалноосигурителните права на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, които са приети след влизането в сила на настоящата директива, обаче не следва да предвиждат по-неблагоприятно третиране от третирането, предоставяно на граждани на държавата членка, в която се извършва работата. Вследствие на такива споразумения или национално законодателство може например да бъде в интерес на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, да останат включени в системата за социална сигурност на тяхната държава на произход, ако прекъсването на това включване ще повлияе неблагоприятно върху правата им или ще доведе до поемане на разходите за двойно социалноосигурително покритие. Държавите членки следва винаги да разполагат с възможността да предоставят по-благоприятни социалноосигурителни права на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер. Никоя разпоредба на настоящата директива не засяга правото на преживелите лица, чиито права произтичат от лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да получават пенсия за преживели лица, когато пребивават в трета държава.
(39) В случай на мобилност между държавите членки следва да се прилага съответно Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство[10]. Настоящата директива не следва да предоставя повече права от вече предвидените в съществуващото законодателство на Съюза в областта на социалната сигурност по отношение на граждани на трети държави, които имат трансгранични интереси в държавите членки.
(40) За да бъдат специфичните правила, въведени с настоящата директива, по-привлекателни и за да се даде възможност директивата да доведе до осъществяване на всички очаквани ползи за конкурентоспособността на бизнеса в Съюза, на гражданите на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, следва да се предоставят благоприятни условия за събиране на семейството в държавата членка, която първоначално е предоставила разрешение за пребиваване въз основа на настоящата директива. С това право ще бъде отстранена важна пречка пред лицата, които потенциално могат да бъдат преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, да приемат дадена задача. С цел запазване на целостта на семейството членовете на семейството следва да могат да се присъединят към лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер в друга държава членка, съгласно условията, определени от националното право на тази държава членка, и следва да се улесни техният достъп до пазара на труда.
(41) С оглед да се улесни бързата обработка на заявленията, държавите членки следва да отдават приоритет на обмена на информация и на изпращането на съответните документи по електронен път, освен ако възникнат технически трудности или съществени интереси налагат друго.
(42) Събирането и изпращането на досиета и данни следва да се осъществява в съответствие с действащите правила за сигурност и за защита на данните.
(43) Настоящата директива не следва да се прилага за граждани на трети държави, които кандидатстват за пребиваване в държава членка като научни работници с цел осъществяване на изследователски проект, тъй като те попадат в обхвата на Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност[11].
(44) Тъй като целите за въвеждане на специална процедура за приемане и одобряване на условия за влизане и пребиваване на граждани на трети държави, преместени при вътрешнокорпоративни трансфери, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.
(45) Настоящата директива е съобразена с основните права и съблюдава принципите, признати ▌ в Хартата на основните права на Европейския съюз, която на свой ред доразвива правата, произтичащи от социалните харти, приети от Съюза и от Съвета на Европа.
(46) В съответствие със Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на такива документи е обосновано.
(47) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави членки не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане.▌
(48) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане,
▌ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ГЛАВА І
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1Предмет
Настоящата директива определя:
а) условията за влизане и пребиваване за повече от 90 дни на територията на държавите членки и правата на граждани на трети държави и на членове на техните семейства в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер;
б) условията за влизане и пребиваване и правата на посочените в буква а) граждани на трети държави в държави членки, различни от държавата членка, издала на гражданина на трета държава разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, въз основа на настоящата директива.
Член 2Обхват
1. Настоящата директива се прилага за граждани на трети държави, които по време на кандидатстването пребивават извън територията на държавите членки и кандидатстват да бъдат допуснати или са били допуснати на територията на държава членка, съгласно условията на настоящата директива, в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер в качеството на ръководители, специалисти и служители стажанти.
2. Настоящата директива не се прилага за граждани на трети държави:
а) които кандидатстват за пребиваване в държава членка в качеството си на научни работници по смисъла на Директива 2005/71/ЕО за целите на провеждане на научноизследователски проект;
б) които по силата на споразумения между Съюза и неговите държави членки с трети държави се ползват с право на свободно движение, равностойно на това на гражданите на Съюза, или са наети от предприятие със седалище в тези трети държави;
в) които са командировани в рамките на Директива 96/71/ЕО;
г) които извършват дейност като самостоятелно заети работници;
д) които са получили задача от агенции за заетост, агенции за временна заетост или от други предприятия, ангажирани с осигуряването на труд под надзора и насоките на друго предприятие;
е) които са приети за редовни студенти или които преминават краткосрочно практическо обучение под ръководството на наставник като част от образованието си.
3. Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да издават за цели, свързани със заетост, по отношение на граждани на трета държава, които не попадат в нейния обхват, разрешения за пребиваване, различни от разрешения за лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, които са регламентирани с настоящата директива.
Член 3Определения
За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
а) „гражданин на трета държава“ означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;
б) „вътрешнокорпоративен трансфер“ означава временно командироване с цел работа или обучение на гражданин на трета държава, пребиваващ по време на кандидатстването извън територията на държавите членки, от предприятие, установено извън територията на държава членка, с което гражданинът на трета държава е обвързан с договор за работа преди и по време на трансфера, в структура, принадлежаща към предприятието или към същата група предприятия, установено(а) в тази държава членка, и когато е приложимо — мобилност между приемащи структури, установени в една или няколко втори държави членки;
в) „лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“ означава всеки гражданин на трета държава, който по време на кандидатстването за разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пребивава извън територията на държавите членки и който е преместен при вътрешнокорпоративен трансфер;
г) „приемаща структура“ означава структурата, в която е преместен гражданинът на трета държава, без оглед на нейната правна форма, установена, в съответствие с националното право, на територията на съответната държава членка;
д) „ръководител“ означава лице, което заема висша длъжност и изпълнява основно ръководни функции в приемащата структура и чиято работа се контролира или направлява като цяло от съвет на директорите, от акционери на дружеството или от еквивалентен орган; тази длъжност включва: управление на приемащата структура или на подразделение или отдел на приемащата структура; упражняване на контрол и надзор върху работата на другите професионални или управленски кадри и служители, извършващи контрол; притежаване на правомощията да дава препоръки при назначаване, освобождаване от длъжност или други действия по отношение на персонала;
е) „специалист“ означава лице, което работи в групата предприятия и притежава специализирани знания, които са от съществено значение за областите на дейност, техниките или управлението на приемащата структура. При оценката на неговите знания се отчитат не само специфичните за приемащата структура знания, но и дали лицето има високо ниво на квалификация, включително подходящ професионален опит за даден вид работа или дейност, изискващи специфични технически познания, в това число евентуалната му принадлежност към акредитирана професия;
ж) „служител стажант“ означава лице с висше образование, което е преместено в приемаща структура с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи и което получава заплащане по време на трансфера;
▌
и) „членове на семейството“ означава гражданите на трети държави, посочени в член 4, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета[12];
й) „разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“ означава разрешение с обозначението „ICT“ (intra-corporate transferee = лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер), което дава право на титуляра на разрешението да пребивава и работи на територията на първата държава членка съгласно условията на настоящата директива;
к) „разрешение за дългосрочна мобилност“ означава разрешение с обозначението „мобилно ICT“, което дава право на титуляра на разрешението да пребивава и работи на територията на втората държава членка съгласно условията на настоящата директива;
л) „единна процедура за кандидатстване“ означава процедура, при която въз основа на заявление за издаване на разрешение на гражданин на трета държава да пребивава и работи на територията на държава членка се взема решение по това заявление;
м) „група от предприятия“ за целите на настоящата директива означава две или повече предприятия, признати за свързани съгласно националното право по следните начини: едно предприятие по отношение на друго предприятие пряко или непряко: притежава преимуществен дял от записания капитал на това предприятие; или контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от това предприятие акционерен капитал; или може да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на това предприятие; или двете предприятия се намират под единното управление на предприятието майка;
н) „първа държава членка“ означава приемащата държава членка, която първа издава на гражданина на трета държава разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, въз основа на настоящата директива;
о) „втора държава членка“ означава всяка държава членка, различна от първата държава членка, в която лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, възнамерява да упражни или упражнява правото на мобилност по смисъла на настоящата директива;
п) „регламентирана професия“ означава регламентирана професия съгласно определението в член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36/ЕО.
Член 4По-благоприятни разпоредби
1. Настоящата директива се прилага, без да се засягат по-благоприятните разпоредби на:
а) правото на Съюза, включително на двустранни и многостранни споразумения между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и една или повече трети държави, от друга страна;
б) двустранните или многостранните споразумения, сключени между една или повече държави членки и една или повече трети държави;
2. Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да приемат или запазят по-благоприятни разпоредби за лицата, за които директивата се прилага по силата на член 3, буква и), член 12, член 14 и член 15.
ГЛАВА ІІ
УСЛОВИЯ ЗА ПРИЕМ
Член 5Критерии за приемане
1. Без да се засяга член 10, гражданинът на трета държава, който кандидатства за приемане съгласно условията на настоящата директива, или приемащата структура:
а) представя доказателство, че приемащата структура и предприятието, установено в трета държава, принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия;
б) представя доказателство за работа в рамките на същата група предприятия за период от поне 3 до 12 месеца без прекъсване непосредствено преди датата на вътрешнокорпоративния трансфер — за ръководителите и специалистите, и от поне 3 до 6 месеца без прекъсване — за служителите стажанти;
в) представя договор за работа и, при необходимост, писмо за възлагане на задача от работодателя, съдържащи:
i) данни за продължителността на трансфера и местонахождението на приемащата структура или структури;
ii) доказателство, че гражданинът на третата държава поема длъжност като ръководител, специалист или служител стажант в приемащата структура или структури в съответната държава членка;
iii) възнаграждението, както и останалите условия и ред за трудова заетост по време на трансфера;
v) доказателство, че гражданинът на трета държава ще може да се върне в установена в трета държава структура от същата група предприятия след края на задачата;
г) представя доказателство, че гражданинът на трета държава притежава професионалната квалификация и опит, необходими в приемащата структура, в която предстои да бъде преместен като ръководител или специалист, или когато става въпрос за служители стажанти — изискваното висше образование;
д) когато е приложимо, представя документи, удостоверяващи, че гражданинът на трета държава отговаря на условията, предвидени в националното законодателство на съответната държава членка за упражняването от граждани на Съюза на регулираната професия, за която кандидатства лицето;
е) представя валиден документ за пътуване на гражданина на трета държава съгласно определеното в националното право, както и заявление за издаване на виза или виза, ако е необходимо; държавите членки могат да изискват периодът на валидност на документа за пътуване да обхваща поне първоначалния срок на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер;
ж) без да се засягат съществуващите двустранни споразумения, представя доказателство за притежаване или, ако е предвидено в националното право, за кандидатстване за здравно осигуряване, покриващо всички рискове, които обикновено се покриват за гражданите на съответната държава членка, за периода, през който това осигуряване и съответните права на обезщетения не се предоставят във връзка със или в резултат на извършването на работа в съответната държава членка.
2. Държавите членки могат да поискат от заявителя да представи посочените в параграф 1, букви а), в), г), д) и ж) документи на езика на съответната държава членка.
3. Държавите членки могат да изискат от заявителя да представи най-късно към момента на издаване на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, адреса на съответния гражданин на трета държава на територията на държавата членка.
4. Държавите членки изискват:
а) по време на трансфера на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, всички условия в законовите и подзаконовите актове и в административните разпоредби и/или в колективните трудови договори с общо приложение, които са приложими за командировани работници в подобна ситуация в съответните сектори на заетост, да бъдат изпълнени по отношение на условията и реда за полагане на труд, различни от възнаграждението.
При отсъствие на система за деклариране на колективните трудови договори за договори с общо приложение, държавите членки могат да се основат на колективните трудови договори, които обикновено са приложими за всички подобни предприятия в съответния географски район и съответната професия или отрасъл, и/или на колективни трудови договори, които са сключени от най-представителните организации на работодатели и на работници на национално равнище и които се прилагат на цялата територия на държавата;
б) възнаграждението, отпускано на гражданина на трета държава през целия период на трансфера, да не бъде по-неблагоприятно от възнаграждението, давано на граждани на съответната приемаща държава членка, които заемат подобни длъжности съгласно приложимите закони или колективни трудови договори или практики в държавата членка, където е установена приемащата структура.
5. Въз основа на документите, представени в съответствие с параграф 1, държавите членки могат да изискат лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да разполага с достатъчно средства за времето на престоя си, за да издържа себе си и членовете на семейството си, без да се налага да прибягва до системите им за социално подпомагане.
6. В допълнение към доказателствата, определени в параграфи 1 и 2, от всеки гражданин на трета държава, кандидатстващ да бъде приет като служител стажант, може да се изиска да представи споразумение за обучение, свързано с подготовката на неговата бъдеща позиция в рамките на групата предприятия, включително описание на програмата за обучение, в която се посочва, че целта на престоя е обучение на служителя с цел професионално развитие или обучение в областта на стопанските техники или методи, както и нейната продължителност и условията, при които кандидатстващият ще бъде ръководен по време на програмата.
▌
7. В хода на процедурата за кандидатстване заявителят уведомява компетентните органи на съответната държава членка за всяка промяна, която засяга условията за приемане, посочени в настоящия член.
8. За целите на настоящата директива не се приемат граждани на трети държави, за които се счита, че представляват заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.
Член 5А
Обем на приема
Настоящата директива не засяга правото на държавата членка да определя броя на приеманите граждани, в съответствие с член 79, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз. На това основание и за целите на настоящата директива заявлението за разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, може да бъде счетено за недопустимо или да бъде отхвърлено.
Член 6Основания за
отхвърляне
1. Държавите членки отхвърлят подадено заявление в следните случаи:
а) когато не са спазени условията на член 5;
или
б) когато представените документи са били придобити чрез измама, фалшифицирани или подправени;
или
в) когато приемащата структура е била създадена с основната цел да улеснява влизането на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер;
или
г) когато е достигната максималната продължителност на престоя съгласно член 10А, параграф 1.
2. Държавите членки отхвърлят, ако това е уместно, дадено заявление, когато работодателят или приемащата структура са били санкционирани по националното право за недеклариран труд и/или незаконно наемане на работа.
3. Държавите членки могат да отхвърлят подадено заявление, ако:
а) работодателят или приемащата структура не са изпълнили определените им от закона задължения, свързани със социалната сигурност, данъчното облагане, трудовите права или условията на работа;
или
б) дейността на работодателя или на приемащата структура подлежи на ликвидация или е прекратена поради ликвидация съгласно производство по несъстоятелност в съответствие с националното право или не се осъществява икономическа дейност;
или
в) целта или последствието от временното присъствие на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е да се намеси или по друг начин да повлияе върху резултатите от трудовоправен управленски спор или преговори.
4. Държавите членки могат да отхвърлят заявление за прием, отправено към държава членка за целите на настоящата директива, въз основа на съображенията, посочени в член 10А, параграф 2.
5. Без да се засяга параграф 1, преди да вземе решение за отхвърляне на заявление, държавата членка взема предвид конкретните обстоятелства по случая, като зачита принципа на пропорционалност.
Член 7Отнемане или неподновяване на разрешението
1. Държавите членки отнемат разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, в следните случаи:
а) когато разрешението е било придобито чрез измама, било е фалшифицирано или подправено;
или
б) когато лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пребивава с цел, различна от тази, за която е получило разрешение за пребиваване;
или
в) когато приемащата структура е създадена с основната цел да улеснява влизането на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер.
2. Държавите членки отнемат, ако това е уместно, разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, когато работодателят или приемащата структура са били санкционирани по националното право за недеклариран труд и/или незаконно наемане на работа.
3. Държавите членки отказват да подновят разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, в следните случаи:
а) когато разрешението е било придобито чрез измама, било е фалшифицирано или подправено;
или
б) когато лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пребивава с цел, различна от тази, за която е получило разрешение за пребиваване;
или
в) когато приемащата структура е създадена с основната цел да улеснява влизането на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер;
или
г) когато е достигната максималната продължителност на престоя съгласно член 10А, параграф 1.
4. Държавите членки отказват, когато е уместно, да подновят разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, когато работодателят или приемащата структура са били санкционирани по националното право за недеклариран труд и/или незаконно наемане на работа.
5. Държавите членки могат да отнемат или да откажат да подновят разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, в следните случаи:
а) когато посочените в член 5 критерии не са ▌спазени или вече не се спазват;
или
б) работодателят или приемащата структура не са изпълнили определените им от закона задължения, свързани със социалната сигурност, данъчното облагане, трудовите права или условията на работа;
или
в) когато дейността на работодателя или на приемащата структура подлежи на ликвидация или е прекратена поради ликвидация съгласно производство по несъстоятелност в съответствие с националното право, или при неосъществяване на икономическа дейност;
или
г) когато лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, не е спазило определените в членове 16А и 16Б правила относно мобилността.
6. Без да се засягат параграфи 1 и 2, преди да вземе решение за отнемане на разрешение или за отказ за подновяване на разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, държавата членка взема предвид конкретните обстоятелства по случая, като зачита принципа на пропорционалност.
Член 8
Санкции
1. Държавите членки могат да потърсят от приемащата структура отговорност ▌за неспазване на условията за приемане, престой и мобилност, установени в настоящата директива.
2. Когато от приемащата структура се търси отговорност съгласно параграф 1, съответната държава членка предвижда санкции. Тези санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.
3. Държавите членки установяват мерки за предотвратяване на евентуални злоупотреби и за санкциониране на нарушения. Тези мерки включват наблюдение, оценка и когато е подходящо — проверки, в съответствие с националното право или националните административни практики.
ГЛАВА III
ПРОЦЕДУРА И РАЗРЕШЕНИЕ
Член 9Достъп до информация
1. Държавите членки създават условия за лесен достъп на кандидатите до информацията относно всички документални доказателства, необходими за подаване на заявление, и до информацията относно влизането и пребиваването, включително правата и задълженията на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, и на членовете на неговото семейство, както и съответните процесуални гаранции. Държавите членки също така предоставят лесно достъпна информация за процедурите, приложими за краткосрочната мобилност съгласно член 16А, параграф 2 и за дългосрочната мобилност съгласно член 16Б, параграф 1.
2. Съответните държави членки предоставят на приемащата структура информация за правото на държавите членки да налагат санкции в съответствие с член 8 и член 16В.
Член 10Заявления за приемане
1. Държавите членки определят дали заявлението трябва да се подаде от гражданина на трета▌държава или от приемащата структура. Държавите членки могат също така да решат да дадат възможност за подаване на заявление от който и да е от двамата.
2. Заявлението се подава, докато съответният гражданин на трета държава пребивава извън територията на държавата членка, в която кандидатства да бъде приет.
3. Заявлението се подава до органите на държавата членка, в която се осъществява първият престой. В случай на мобилност заявлението се подава до органите на държавата членка, в която ще се осъществи най-дългият като цяло престой по време на трансфера.
4. Държавите членки определят кои органи са компетентни да приемат заявлението и да издават разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.
5. Заявителят има право да подаде заявлението си в рамките на единна процедура за кандидатстване.
▌
6. Опростени процедури във връзка с издаването на разрешения на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, на разрешения за дългосрочна мобилност, на разрешения за членове на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, както и на визи, могат да се предоставят на структури или групи предприятия, които са били признати за тази цел от държавите членки в съответствие с националното им законодателство или административна практика.
Признаването подлежи на редовна преоценка.
▌
7. Опростените процедури, предвидени в параграф 7, включват най-малкото:
а) освобождаване на заявителя от задължението да представи някои от доказателствата, посочени в член 5 или в член 16Б, параграф 2, буква а);
и/или
б) ускорена процедура за приемане, позволяваща разрешенията на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, както и разрешенията за дългосрочна мобилност, да се издават в по-кратък срок от посочения в член 12, параграф 1 или в член 16Б, параграф 2;
и/или
в) улеснени и/или ускорени процедури за издаване на изискваните визи.
8. Структури или групи предприятия, които са признати в съответствие с параграф 7, уведомяват своевременно и във всеки случай не по-късно от 30 дни съответния орган за всяка промяна, свързана с условията за признаване.
9. Държавите членки предвиждат подходящи санкции, включително отнемане на признаването, в случай че не бъде уведомен съответният орган.
Член 10А
Продължителност на вътрешнокорпоративния трансфер
1. Максималната продължителност на един трансфер към територията на държавите членки не надвишава три години за ръководители и специалисти и една година за служители стажанти, след което те напускат територията на държавите членки, освен ако не получат разрешение за пребиваване на друго основание в съответствие с националното законодателство или законодателството на Съюза.
2. Без да се засягат задълженията съгласно международни споразумения, държавите членки могат да изискват изтичането на период до 6 месеца между края на максималния срок за трансфер, посочен в параграф 1, и подаването на друго заявление, отнасящо се до същия гражданин на трета държава, за целите на настоящата директива в същата държава членка.
Член 11Разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер
1. На лицата, които отговарят на критериите за приемане, посочени в член 5, и за които компетентните органи са взели положително решение, се издава разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.
2. Срокът на валидност на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е поне една година или е равен на срока на трансфера на територията на съответната държава членка, който срок е по-кратък, и може да бъде удължен до максимум три години за ръководители и специалисти и една година за служители стажанти.
3. Разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се издава от компетентните органи на държавата членка, като се използва единният формат, посочен в Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета[13]. ▌
4. В рубриката „Категория“ в съответствие с буква а), точка 6.4 от приложението към Регламент (ЕО) № 1030/2002 държавите членки вписват „ICT“.
Държавите членки могат да добавят това название и на официалния си език или езици.
5. Държавите членки не издават допълнителни разрешения, по-специално разрешения за работа от какъвто и да е тип.
6. Държавите членки могат да посочат допълнителна информация, свързана с трудовата дейност на гражданина на трета държава по време на вътрешнокорпоративния трансфер, във вид на документ на хартия и/или да съхраняват тези данни в електронен формат, както е посочено в член 4 от Регламент (EО) № 1030/2002 и буква а), точка 16 от приложението към него.
7. Съответната държава членка осигурява на гражданите на трети държави, чиито заявления са били приети, всички улеснения за получаване на изискваната виза.
Член 11а
Промени по време на престоя
Заявителят уведомява компетентните органи на съответната държава членка за всяка промяна по време на престоя, която засяга условията за приемане, посочени в член 5.
Член 12Процесуални гаранции
1. Компетентните органи на съответната държава членка приемат решение по заявлението▌за разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, или за неговото подновяване и уведомяват заявителя в писмен вид, в съответствие с процедурите за уведомяване, предвидени в националното право на съответната държава членка, възможно най-скоро, но не по-късно от 90 дни от датата на подаване на пълното заявление.▌
2. Ако информацията или документите, предоставени в подкрепа на заявлението, са непълни, компетентните органи уведомяват заявителя в разумен срок за изискваната допълнителна информация и определят разумен срок за предоставянето ѝ. Срокът, посочен в параграф 1, се спира, докато органите получат изискваната допълнителна информация.
3. На заявителя се предоставят в писмен вид основанията за взето решение, с което дадено заявление се обявява за недопустимо, или за решение за отхвърляне на заявление за разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, или за отказ за подновяване на разрешението. Основанията за решение за отнемане на разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се предоставят в писмен вид на съответното лице и на приемащата структура.
4. Всяко решение, с което дадено заявление се обявява за недопустимо, или решение за отхвърляне на заявлението, за отказ за подновяване или за отнемане на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, може да бъде обжалвано в съответната държава членка съгласно националното право. В писменото уведомление се посочват съдът и/или административният орган, пред който може да се подаде жалба, както и срокът за подаване на жалбата.
5. В рамките на срока, посочен в член 11, параграф 2, на заявителя се разрешава да подаде заявление за подновяване преди изтичането на срока на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер. Държавите членки могат да определят максимален срок за подаване на заявление за подновяване, който е 90 дни преди изтичането на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.
6. Когато валидността на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, изтече по време на процедурата за подновяване, държавите членки разрешават на въпросното лице да остане на тяхна територия, докато компетентните органи вземат решение относно заявлението. В такъв случай те могат да издадат — когато това се изисква от националното право — национални разрешения за временно пребиваване или равностойни на тях документи за разрешение.
Член 12А
Такси
Държавите членки могат да изискат заплащане на такси за обработката на заявленията в съответствие с настоящата директива. Размерът на тези такси не може да бъде прекомерен или несъразмерен.
ГЛАВА IV
ПРАВА
Член 13Права на основание разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер
През периода на валидност на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, титулярът се ползва с права, които включват поне:
1. право на влизане и престой на територията на държавата членка, издала разрешението;
2. свободен достъп до цялата територия на държавата членка, издала разрешението, в рамките на ограниченията, предвидени в националното право;
3. право да извършва в съответствие с националното право определена трудова дейност, позволена съгласно разрешението, във всяка приемаща структура, принадлежаща към групата предприятия в първата държава членка и във втори държави членки, в съответствие с член 16.
▌
Член 14
Право на равно третиране
1. Независимо от приложимото към трудовото правоотношение право и без да се засяга член 5, параграф 2, буква б), лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, които са приети съгласно настоящата директива, се ползват най-малкото от равно третиране с лицата, обхванати от Директива 96/71/ЕО, по отношение на реда и условията на заетост в съответствие с член 3 от Директива 96/71/ЕО в държавата членка, в която се извършва работата.
▌
2. Лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се ползват от равно третиране с гражданите на ▌държавата членка, в която се извършва работата, що се отнася до:
а) свободата на сдружаване, принадлежност и членство в организация на работници или работодатели или във всяка друга организация, чиито членове упражняват определена професия, включително предимствата и правата, които тези организации предлагат, без да се засягат националните разпоредби в областта на обществения ред и обществената сигурност;
б) признаването на дипломи, удостоверения и други професионални квалификации в съответствие с приложимите национални процедури;
в) ▌разпоредбите на националното право във връзка с клоновете на социалната сигурност, определени в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, освен ако не се прилага законодателството на държавата на произход по силата на двустранни споразумения или на националното законодателство на приемащата държава членка, като се гарантира, че лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е обхванато от законодателството в областта на социалната сигурност в една от тези държави. В случай на мобилност между държавите членки и без да се засягат ▌двустранните споразумения, гарантиращи, че лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е обхванато от националното законодателство на държавата на произход, се прилага съответно Регламент (ЕС) № 1231/2010 ▌ на Съвета;
г) без да се засягат Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Съвета и ▌двустранните споразумения, изплащането на законоустановени пенсии за старост, инвалидност и смърт, основани на предишната заетост на работниците и придобити от лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, които се преместват в трета държава, или преживелите съпрузи на тези работници, които пребивават в трета държава и чиито права произтичат от тези на работника, в съответствие със законодателството, установено в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, при същите условия и в същия размер като гражданите на съответните държави членки, когато те се преместват в трета държава;
д) достъпа до стоки и услуги и доставянето на стоки и услуги за обществеността, с изключение на процедури за жилищно настаняване, предвидени в националното право, без да се засяга свободата на договаряне в съответствие с правото на Съюза и националното право, и услуги, предоставяни от публични служби по заетостта.
Двустранните споразумения или националното законодателство, посочени в настоящия параграф, представляват международни споразумения или разпоредби на държавите членки по смисъла на член 4.
3. Без да се засяга Регламент (ЕС) № 1231/2010, държавите членки могат да решат, що се отнася до семейните обезщетения, параграф 2, буква в) да не се прилага за лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, на които е дадено разрешение за престой и работа на територията на дадена държава членка за срок, ненадвишаващ 9 месеца.
4. Настоящият член не засяга правото на държавите членки да отнемат или да отказват да подновят разрешението в съответствие с член 7.
Член 15Членове на семейството
1. Директива 2003/86/ЕО на Съвета се прилага в държавите членки, които са издали разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, и в държавите членки, които предоставят на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, възможността за престой и работа на тяхна територия в съответствие с член 16Б, при спазване на посочените в настоящия член дерогации.
2. Чрез дерогация от член 3, параграф 1 и член 8 от Директива 2003/86/ЕО събирането на семейството в ▌държавата членка не е обвързано с изискването титулярът на издаденото от тези държави членки въз основа на настоящата директива разрешение да има реални перспективи да получи право на постоянно пребиваване и да е пребивавал в продължение на определен минимален период.
3. Чрез дерогация от член 4, параграф 1, последна алинея и член 7, параграф 2 от Директива 2003/86/ЕО ▌държавите членки могат да прилагат посочените в тях мерки за интегриране само след като съответните лица получат право на събиране на семейството.
4. Чрез дерогация от член 5, параграф 4, първа алинея от Директива 2003/86/ЕО съответната държава членка издава разрешения за пребиваване на членовете на семейството, ако условията за събиране на семейството са изпълнени▌в рамките на 90 дни от датата на подаване на пълно заявление. Когато заявлението за разрешение за пребиваване на членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се подава по едно и също време, компетентният орган на държавата членка разглежда заявлението за разрешение за пребиваване на членовете на семейството на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, едновременно със заявлението за разрешение на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, или разрешението за дългосрочна мобилност. Прилагат се съответно процедурните гаранции по член 12.
5. Чрез дерогация от член 13, параграф 2 ▌от Директива 2003/86/ЕО срокът на валидност на разрешенията за пребиваване на членовете на семейството в ▌държавата членка изтича, като общо правило, на същата дата като този на разрешението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, или на разрешението за дългосрочна мобилност, издадени от същата държава членка.
6. Чрез дерогация от член 14, параграф 2 от Директива 2003/86/ЕО и без да се засяга принципът за отдаване на предпочитание на граждани на Съюза, посочен в имащите отношение разпоредби на съответните Актове за присъединяване, членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, получили право на събиране на семейството, имат право да бъдат наемани и да осъществяват дейност като самостоятелно заети лица на територията на държавата членка, издала разрешението за пребиваване на съответния член на семейството ▌.
ГЛАВА V
МОБИЛНОСТ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
Член 16Мобилност
Граждани на трета държава, които притежават валидно разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първата държава членка, могат — на основата на това разрешение и на валиден документ за пътуване и при условията на членове 16А и 16Б и като се спазват изискванията на член 16В — да влизат, да осъществяват престой и да работят в една или няколко втори държави членки.
Член 16А
Краткосрочна мобилност
1. Граждани на трета държава, които притежават валидно разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първата държава членка, имат право на престой и работа във всяка друга структура, установена в държава членка и принадлежаща към същата група предприятия, за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни за всяка държава членка, при спазване на условията в настоящия член.
2. Втората държава членка може да изиска приемащата структура в първата държава членка да уведоми първата държава членка и втората държава членка за намерението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да работи в структура, установена във втората държава членка.
В тези случаи втората държава членка дава възможност уведомлението да се осъществи:
а) или по време на кандидатстването в първата държава членка, където на този етап вече е предвидена мобилността към втората държава членка; или
б) след като лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е било допуснато в първата държава членка — веднага след като се узнае за планираната мобилност към втората държава членка.
3. Втората държава членка може да изиска уведомлението да включва предоставяне на следните документи и информация:
а) доказателство, че приемащата структура във втората държава членка и предприятието, установено в трета държава, принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия;
б) договор за работа и, при необходимост, писмо за възлагане на задача, изпратени в първата държава членка, както е предвидено в член 5, параграф 1, буква в);
в) когато е приложимо, документи, удостоверяващи, че лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, отговаря на условията, предвидени в националното законодателство на съответната държава членка за упражняването от граждани на Съюза на регулираната професия, за която се отнася заявлението;
г) валиден документ за пътуване, съгласно предвиденото в член 5, параграф 1, буква е); и
д) когато това не е уточнено в никой от посочените по-горе документи — планираната продължителност и датите на мобилността.
Втората държава членка може да изиска тези документи и информация да бъдат представени на езика на съответната държава членка.
4. Когато уведомлението е направено в съответствие с параграф 2, буква а) и втората държава членка не е повдигнала възражения пред първата държава членка в съответствие с параграф 6, мобилността на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, към втората държава членка може да се осъществи във всеки момент в рамките на срока на валидност на разрешението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.
5. Когато уведомлението е направено в съответствие с параграф 2, буква б), мобилността може да се предприеме след уведомление до втората държава членка — незабавно или във всеки момент след това в рамките на срока на валидност на разрешението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.
6. Въз основа на посоченото в параграф 2 уведомление втората държава членка може да повдигне възражение срещу мобилността на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, на своя територия в срок от 20 дни след получаване на уведомлението, когато:
а) не са спазени условията по член 5, параграф 2, буква б) или по параграф 3, буква а) или ба), или в) от настоящия член;
б) представените документи са били придобити чрез измама, фалшифицирани или подправени;
в) е достигната максималната продължителност на престоя съгласно член 10А, параграф 1 или член 16А, параграф 1.
Компетентните органи на втората държава членка информират незабавно компетентните органи на първата държава членка и приемащата структура в първата държава членка относно възраженията си срещу мобилността.
7. Когато втората държава членка повдигне възражения срещу мобилността в съответствие с параграф 6 и мобилността още не е започнала, лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, няма право да работи във втората държава членка като част от вътрешнокорпоративен трансфер. В случай че мобилността вече е започнала, се прилага член 16В, параграфи 2 и 2а.
8. В случай че разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е подновено от първата държава членка с максималния срок, предвиден в член 10А, параграф 1, подновеното разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, продължава да дава право на своя титуляр да работи в уведомената за това втора държава членка, като се спазва условието за максималния срок, посочен в член 16А, параграф 1.
9. На лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, за които се счита, че представляват заплаха за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, не се разрешава влизане или престой на територията на втората държава членка.
Член 16Б
Дългосрочна мобилност
1. По отношение на граждани на трета държава, които притежават валидно разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първата държава членка, и които възнамеряват да осъществяват престой и да работят в друга(и) структура(и), установена(и) в една или повече държави членки и принадлежащи към същата група предприятия за период над 90 дни за всяка държава членка, втората държава членка може да реши:
а) да приложи посочените в член 16А разпоредби и да позволи на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да осъществи престой и да работи на нейната територия въз основа на разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първата държава членка, по време на срока на валидност на това разрешение;
или
б) да приложи процедурата, предвидена в параграфи 2—5.
2. Когато е подадено заявление за дългосрочна мобилност:
а) втората държава членка може да изиска от заявителя да представи някои или всички посочени по-долу документи, когато втората държава членка изисква тези документи при подаване на първоначално заявление:
i) доказателство, че приемащата структура във втората държава членка и предприятието, установено в трета държава, принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия;
ii) договор за работа и, при необходимост, писмо за възлагане на задача, съгласно предвиденото в член 5, параграф 1, буква в);
iii) когато е приложимо, документи, удостоверяващи, че гражданинът на трета държава отговаря на условията, предвидени в националното законодателство на съответната държава членка за упражняването от граждани на Съюза на регулираната професия, за която се отнася заявлението;
iv) валиден документ за пътуване, съгласно предвиденото в член 5, параграф 1, буква е);
v) доказателство, че лицето притежава или, ако е предвидено от националното право, че е кандидатствало за здравно осигуряване, съгласно предвиденото в член 5, параграф 1, буква ж).
Втората държава членка може да изиска от заявителя да представи най-късно към момента на издаване на разрешението на извършващото мобилност лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, адреса на съответното лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, на територията на тази държава членка.
Втората държава членка може да изиска тези документи и информация да бъдат представени на език на съответната държава членка;
б) втората държава членка взема решение относно заявлението за дългосрочна мобилност и уведомява писмено заявителя във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 90 дни, след като втората държава членка е получила заявлението и предвидените в буква а) документи;
в) за подаване на заявлението не е необходимо лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, да напуска територията на държавите членки и не се изисква да има виза;
г) лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, има право да работи във втората държава членка до момента, в който компетентните органи вземат решение относно заявлението за дългосрочна мобилност, при условие че:
— не е изтекъл срокът, посочен в член 16А, параграф 1, нито срокът на валидност на издаденото от първата държава членка разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, както и
— ако втората държава членка изиска това — пълното заявление е представено на втората държава членка поне 20 дни, преди да започне дългосрочната мобилност на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер;
д) заявление за дългосрочна мобилност не може да бъде подадено по същото време като уведомление за краткосрочна мобилност. Ако след започването на краткосрочната мобилност на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, възникне необходимост от дългосрочна мобилност, втората държава членка може да поиска заявлението да бъде подадено поне 20 дни преди края на периода на краткосрочна мобилност.
3. Държавите членки могат да отхвърлят заявление за дългосрочна мобилност, когато:
а) не са изпълнени условията по параграф 2, буква а) или не са спазени критериите по член 5, параграфи 2, 2б и 5;
или
б) е приложимо някое от основанията, посочени в член 6, параграф 1, букви б), г) или параграф 1а или в член 6, параграф 2 или параграф 3;
или
в) срокът на разрешението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, изтече по време на процедурата.
4. Когато втората държава членка вземе положително решение относно заявлението за дългосрочна мобилност, съгласно параграф 2, на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се издава разрешение за дългосрочна мобилност в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер, което дава на това лице възможност за престой и работа на нейната територия. Това разрешение се издава като се използва единният формат, установен в Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета. В рубриката „Категория“ в съответствие с буква а), точка 6.4 от приложението към Регламент (ЕО) № 1030/2002 държавите членки вписват: „мобилно ICT“. Държавите членки могат да добавят това название и на официалния си език или езици.
Държавите членки могат да посочат допълнителна информация, свързана с трудовата дейност на гражданина на трета държава по време на вътрешнокорпоративния трансфер, във вид на документ на хартия и/или да съхраняват тези данни в електронен формат, както е посочено в член 4 от Регламент (EО) № 1030/2002 и буква а), точка 16 от приложението към него.
5. Подновяването на разрешение за дългосрочна мобилност не засяга разпоредбите на член 10, параграф 3.
6. Втората държава членка информира компетентните органи на първата държава членка в случай на издаване на разрешение за дългосрочна мобилност.
7. Когато дадена държава членка взема решение относно заявление за дългосрочна мобилност, се прилагат съответно разпоредбите на член 7, член 12, параграфи 2—6 и член 12A.
Член 16В
Гаранции и санкции
1. Когато разрешението на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е издадено от държава членка, която не прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, и въпросното лице пресече външна граница, втората държава членка има право да поиска като доказателство, че лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се придвижва към втората държава членка за целите на вътрешнокорпоративния трансфер:
а) копие на уведомлението, изпратено от приемащата структура в първата държава членка в съответствие с член 16А, параграф 2;
или
б) писмо от приемащата структура във втората държава членка, съдържащо поне подробна информация за продължителността на трансфера и за местоположението на приемащата(ите) структура(и) във втората държава членка.
2. Когато първата държава членка отнеме разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, тя незабавно уведомява органите на втората държава членка.
3. Приемащата структура във втората държава членка информира компетентните органи на втората държава членка за евентуални промени, засягащи условията, на основата на които е била разрешена мобилността.
4. Втората държава членка може да поиска от лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, незабавно да прекрати всякаква трудова заетост и да напусне територията ѝ, когато:
а) втората държава членка не е била уведомена в съответствие с член 16А, параграфи 2 и 3, а изисква такова уведомление;
б) е повдигнала възражение срещу мобилността, в съответствие с член 16А, параграф 6;
г) е отхвърлила заявление за мобилност, в съответствие с член 16Б, параграф 3;
д) разрешението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се използва за цели, различни от тези, за които е издадено;
е) вече не са спазени условията, на основата на които е била разрешена мобилността.
5. В случаите по параграф 2, при поискване от втората държава членка първата държава членка позволява незабавно и без формалности повторно влизане на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, и когато е приложимо — на членовете на неговото семейство. Същото се прилага и ако разрешението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първата държава членка, е с изтекъл срок или е било отнето по време на мобилността във втората държава членка.
6. В случаите, когато притежателят на разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, пресече външната граница на държава членка, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, същата прави проверка в Шенгенската информационна система. Тази държава членка отказва влизане или повдига възражение срещу мобилността на лицата, за които в Шенгенската информационна система е подаден сигнал за целите на отказ на влизане и престой.
7. Държавите членки могат в съответствие с член 8 да налагат санкции срещу приемащата структура, установена на тяхна територия, когато:
а) приемащата структура не е уведомила за мобилността на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, в съответствие с член 16А, параграфи 2 и 3;
б) разрешението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се използва за цели, различни от тези, за които е издадено;
в) заявлението за приемане, посочено в член 10, е подадено до държава членка, различна от тази, в която се осъществява най-дълъг като цяло престой;
г) лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, вече не отговаря на критериите и условията, на основата на които е била разрешена мобилността, и приемащата структура не е уведомила за тази промяна компетентните органи на втората държава членка;
д) лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е започнало работа във втората държава членка, въпреки че условията за мобилност не са били изпълнени, когато са приложими член 16А, параграф 5 или член 16Б, параграф 2, буква г).
ГЛАВА VI
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 17Статистика
1. Държавите членки предоставят на Комисията статистически данни относно броя на издадените за първи път разрешения на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, и разрешения за дългосрочна мобилност и, когато е приложимо, за уведомленията, получени съгласно член 16А, параграф 2, както и, доколкото е възможно, относно броя на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, чиито разрешения са били подновени или отнети. Тези статистически данни се представят в разбивки по гражданство, продължителност на срока на валидност на разрешението и, доколкото е възможно — по икономически сектори и длъжност на преместеното лице.
2. Статистическите данни, посочени в ▌параграф 1, ▌се отнасят до референтни периоди от една календарна година и се предоставят на Комисията в срок от шест месеца след края на референтната година. Първата референтна година е [годината, следваща момента, посочен в член 20, параграф 1].
3. Статистическите данни, посочени в параграф 1, се съобщават в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета.
Член 18Доклади
До [три години след датата на транспониране на настоящата директива] най-късно и на всеки три години след това Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящата директива в държавите членки, включително всякакви необходими предложения. Докладът по-специално се спира подробно върху оценката на правилното функциониране на схемата за мобилност в рамките на ЕС и върху възможните злоупотреби с тази схема, както и върху взаимодействието ѝ с достиженията на правото от Шенген. По-конкретно, Комисията прави оценка на практическото прилагане на членове 16, 16А, 16Б, 16В и 19.
Член 19
Сътрудничество между звената за контакт
1. Държавите членки посочват звена за контакт, които осъществяват ефективно сътрудничество и отговарят за получаването и предаването на информацията, необходима за изпълнението на членове 16А, 16Б и 16В. Държавите членки отдават приоритет на обмена на информация чрез електронни средства.
2. Всяка държава членка информира останалите държави членки, посредством националните звена за контакт, посочени в параграф 1, за определените органи, посочени в член 10, параграф 3, и за приложимата при мобилност процедура, посочена в членове 16А и 16Б.
Член 20Транспониране
1. Държавите членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от [30 месеца от датата на нейното влизане в сила]. Те съобщават незабавно на Комисията текста на тези разпоредби ▌.
В тези разпоредби, приети от държавите членки, се съдържа позоваване на настоящата директива или такова позоваване се прави при официалното им публикуване. Държавите членки определят начина, по който да бъде направено това позоваване.
2. Държавите членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, приети в областта, уредена с настоящата директива.
Член 21Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на … ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 22Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на
За Европейския парламент За Съвета
Председател […] Председател […]
Междуинституционално изявление на Съвета, Парламента и Комисията:
„С настоящата директива се създава автономна схема за мобилност, предвиждаща специфични правила, приети на основание член 79, параграф 2, букви а) и б) от ДФЕС, във връзка с условията за влизане, престой и свобода на движение на граждани на трети държави с цел работа в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер в държави членки, различни от държавата членка, издала разрешението на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, които правила трябва да се разглеждат като lex specialis по отношение на достиженията на правото от Шенген.
Европейският парламент и Съветът вземат под внимание намерението на Комисията да проучи дали е необходимо да се предприемат действия за укрепване на правната сигурност по отношение на взаимодействието между двата правни режима, и по-специално да проучи необходимостта от актуализиране на Шенгенския наръчник.“
ИЗЯВЛЕНИЯ НА КОМИСИЯТА
1) Декларация относно определението за „специалист“
„Комисията счита, че определението за „специалист“ в член 3, буква е) от тази директива съответства на аналогичното определение („лице, притежаващо рядко срещани познания“), използвано в списъка със специфични задължения на ЕС от Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС) на СТО. Употребата на думата „специализирани“ вместо „рядко срещани“ не води до промяна или разширяване на определението на ГАТС, а просто представлява адаптиране към използвания понастоящем език.“
2) Декларация относно двустранните споразумения, посочени в член 14, параграф 2, букви в) и г):
„Комисията ще наблюдава прилагането на член 14, параграф 2, букви в) и г) от тази директива, за да оцени възможното въздействие на двустранните споразумения, посочени в този член, върху третирането на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, и върху прилагането на Регламент (ЕС) № 1231/2010, и при необходимост ще предприеме всички необходими мерки“.
- [1] OВ C 218, 23.7.2011 г., стр. 101.
- [2] OВ C 166, 7.6.2011 г., стр. 59.
- [3] * Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.
- [4] ОВ C ,, стр.
- [5] ОВ C ,, стр.
- [6] COM(2010) 2020
- [7] COM(2005) 669
- [8] ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1
- [9] ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1
- [10] OВ L 344, 29.12.2010 г., стр. 1
- [11] ОВ L 289, 3.11.2005 г., стр. 15
- [12] ОВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12
- [13] ОВ L 157, 15.6.2002 г., стр. 1
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
В Програмата от Стокхолм, многогодишен план, приет от Европейския съвет на 10 и 11 декември 2009 г., се признава значението на законната имиграция като фактор за икономически растеж и конкурентоспособност за ЕС в дългосрочен план.
С Програмата от Стокхолм Комисията утвърди по-специално значението на законната имиграция – тема, която вече беше набелязана като приоритетна в програмата от Хага от ноември 2004 г., последвана от Съобщение от декември 2005 г. (COM(2005)0669) относно „План за политика относно законната миграция“.
Планът за политика предвижда пакет от пет законодателни мерки в областта на законната миграция: директивата за висококвалифицираните работници (т.нар. Синя карта); рамковата директива относно единна процедура за подаване на заявление за разрешение за пребиваване и работа (т.нар. Единно разрешение); директивата за сезонните работници; директивата относно влизането на стажанти, които получават възнаграждение, все още невнесена; и накрая, директивата относно процедурите за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер (т.нар. ICT).
Предложенията за директиви „сезонни работници“ и „ICT“ бяха представени от Комисията на 13 юли 2010 г. и бяха подложени на подробен преглед в парламентарните комисии LIBE и EMPL.
Макар предложението ICT и директивата Синя карта да имат за цел изработване на инструменти в областта на законната миграция на квалифицирани работници, тяхното приложно поле е много различно: директивата Синя карта определя условията за влизане и пребиваване на граждани от трети държави за целите на висококвалифицирана работа при работодател в ЕС без ограничения във времето; за разлика от това предложението ICT предвижда задължение за кандидатите да имат вече сключен трудов договор с работодателя и да са преместени в рамките на същата организация за срок от една до три години в зависимост от вида на договорното правоотношение с отделния работник.
Явлението глобализация доведе до преструктуриране на организационния модел на многонационалните дружества, като все по-често в тези дружества се налага временен трансфер на човешки ресурси с цел наемането им във филиали или клонове на групата. Това развитие на труда от гледна точка на мобилността налага размисъл от страна на европейските институции с оглед поемане на очертаващите се нови предизвикателства.
Липсата на уеднаквеност в процедурите на държавите-членки и съответните ограничения в бюрократичен план водят до тромавост на процедурите за вътрешнокорпоративен трансфер по отношение на извънобщностните работници и служители (непребиваващи в държава-членка) на транснационални дружества със седалища извън ЕС и на европейска територия.
Целите и ползите в предложението на Комисията се изразяват в постепенно опростяване на процедурите, ясна хармонизация на нормативната уредба и нарастваща гъвкавост в деловите отношения: три елемента, които в дългосрочен план ще допринесат за икономическия растеж и конкурентоспособност на многонационалните предприятия, като способстват за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и по този начин позволят изпълнението на европейските ангажименти в областта на ГАТС (Общо споразумение за търговията с услуги).
При анализа на текста и при търсенето на допълнителни или алтернативни решения на предложените от Комисията, докладчикът настоява върху централното значение на възможно най-голямата степен на хармонизация, опростяване и прозрачност на процедурите с цел да се избегне всякакъв риск от злоупотреба, като се съотнесат възможностите за работа към динамиката на съответния пазар.
С предложението на Комисията се въвежда специална процедура за издаване на разрешения за пребиваване на граждани на трети държави, пребиваващи извън границите на Съюза, кандидатстващи за пребиваване в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер.
Въпреки отсъствието на изчерпателни данни Европейската комисия счита, че съвкупният годишен брой на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер (ЛВТ), е приблизително 16 500 лица в Европейския съюз, което представлява 4% от временните работници и служители мигранти.
Талантът на работниците и служителите е фактор за развитието и растежа в името на бъдещето на ЕС, и именно поради това предложението на Комисията е насочено към отстраняването на липсата на гъвкавост на настоящата система, която ограничава използването на висококвалифицирани служители от страна на дружества с клонове на територията на ЕС.
Докладчикът споделя целите и перспективите на предложението на Комисията, като въпреки това подкрепя необходимостта от внасяне на известни изменения с оглед по-добро определяне на обхвата и значението му.
Докладчикът счете за полезно да се намеси във връзка с определенията (в член 3) на понятията вътрешнокорпоративен трансфер, приемаща структура и категориите служители, попадащи в приложното поле на директивата, с цел даване на по-голяма яснота на текста на директивата, включително чрез измерими критерии – като например наличността на човешки и финансови ресурси – така че по този начин да може да бъде очертана еднозначно сферата на намеса.
По отношение на условията за приемане (член 5) докладчикът счете за уместно уеднаквяването на изискванията, поставяни от държавите-членки към лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, чрез намаляване на периода на работа преди трансфера – без прекъсване на трудовото правоотношение – в рамките на групата предприятия, която извършва преместването.
По отношение на заявленията за приемане (член 10), бяха внесени някои изменения, целящи да улеснят разбирането на текста и в същото време, да насърчат по-добрия обмен на информация между държавите-членки и групата предприятия, проявяващи интерес от вътрешнокорпоративен трансфер. Така нареченият fast track или предвиждането за опростена процедура за определена група предприятия, изглежда отговаря на целите за бързина и опростяване, които директивата иска да насърчи.
По темата за събирането на семейства, разгледана в член 15 беше посочено изискването за улесняване на достъпа до заетост на членовете на семействата и за синхронизиране на сроковете за разглеждане на заявлението за разрешение за престой на членовете на семействата и заявление за разрешението за преместване при вътрешнокорпоративен трансфер.
Новаторски елемент на предложението на Комисията представлява предвидената в член 16 „мобилност между държавите-членки“ на преместения служител, който може да се премества в друга държава-членка, за да работи в друга структура, принадлежаща към същата група от предприятия. Този начин на работа предполага нови и по-солидни механизми за сътрудничество и обмен между държавите-членки, които по този начин ще разработят по-високи равнища на взаимно доверие.
Определянето на нормативна рамка за законната миграция, чрез която ефикасно да се регулира влизането на висококвалифицирани граждани на трети държави, е предизвикателство и в същото време – възможност с неоспоримо социално-икономическо значение за Европейския съюз, изправен пред влошаване на ситуацията с незаконните миграционни потоци.
В заключение докладчикът счита, че хармонизирането на процедурите води до цялостно подобряване на управлението на имиграцията, и се надява, че и регулирането на висококвалифицираната законна миграция от гледна точка на сътрудничеството ще допринесе за задействането на механизми за конкретно и ефикасно общо действие.
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ
Г-н Хуан Фернандо Лопес Агилар
Председател
Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
БРЮКСЕЛ
Копие до г-жа Перванш Берес
Председател
Комисия по заетост и социални въпроси
БРЮКСЕЛ
Относно: Становище по правното основание на предложението за директива относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер
(COM (2010)0378)
Уважаеми г-н Председател,
С писмо от 4 юли 2011 г. председателят на комисията по заетост и социални въпроси, която е асоциирана комисия по смисъла на член 50, с водеща комисия – комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, се отнесе до комисията по правни въпроси съгласно член 37, параграф 2 от Правилника за дейността, във връзка с разглеждането на въпрос относно правното основание на посоченото по-горе предложение за директива.
Комисията по правни въпроси надлежно разгледа това искане, както следва.
Комисията предлага като правно основание за предложението за директива член 79, параграф 2, букви а) и б) от ДФЕС, който се съдържа в дял V „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие“ на част трета от ДФЕС, озаглавена „Вътрешни политики и дейности на Съюза“. Не трябва да се забравя, че посочената разпоредба е предмет на Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия и Протокол № 22 относно позицията на Дания. Съгласно посочените протоколи Дания никога не участва в приемането на мерките, а Обединеното кралство и Ирландия могат да избират дали да участват или не.
Комисията по заетост и социални въпроси счита, че предложеното правно основание не е целесъобразното за тази директива, и предлага да се добави член 153, параграф 1, букви а), б) и ж) от ДФЕС, който се съдържа в дял X „Социална политика“ на част трета от ДФЕС, озаглавена „Вътрешни политики и дейности на Съюза“. Като причина за допълнителното правно основание се посочва това, че предложението за директива урежда не само въпроси, свързани с миграцията, но и такива във връзка с трудовите права на съответните категории работници.
I. КОНТЕКСТ
Предложението за директива относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер (COM (2010) 378) беше представено от Комисията на 13 юли 2010 г. като последващо действие във връзка със съобщението на Комисията „План за политика относно законната миграция“ (COM (2005) 669), в което се предвиждаше приемането на законодателни предложения в областта на трудовата заетост, включително предложение за директива относно вътрешнокорпоративните трансфери.
В Стокхолмската програма, приета от Европейския съвет на 10 и 11 декември 2009 г., се признава, че трудовата имиграция може да допринесе за повишаване на конкурентоспособността и икономическата жизненост и че в контекста на важните демографски предизвикателства, пред които ще бъде изправен ЕС в бъдеще, свързани с повишеното търсене на работна ръка, провеждането на гъвкави имиграционни политики ще допринесе значително за икономическото развитие и успехи на ЕС в дългосрочен план. Поради това програмата приканва Комисията и Съвета да продължат да прилагат плана за политика в областта на законната миграция от 2005 г.
II. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, ПРЕДЛОЖЕНО ОТ КОМИСИЯТА
В обяснителния меморандум към предложението Комисията заявява, че целесъобразното правно основание е член 79, параграф 2, букви а) и б) от ДФЕС, който гласи следното:
„Член 79
1. Съюзът развива обща имиграционна политика, целяща да гарантира, на всички етапи, ефективно управление на миграционните потоци, справедливо третиране на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в държавите-членки, както и предотвратяване на незаконната имиграция и трафика на хора и засилена борба с тези явления.
2. За целите на параграф 1 Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, мерки в следните области:
а) условията за влизане и пребиваване, както и правилата за издаване от държавите-членки на визи и разрешения за дългосрочно пребиваване, включително с цел събиране на семейства;
б) определянето на правата на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в дадена държава-членка, включително условията за свобода на движение и пребиваване в другите държави-членки“.
III. ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Комисията по заетост и социални въпроси предлага като правно основание да се добави член 153, параграф 1, букви а), б) и ж), който гласи следното:
„Член 153
1. С оглед постигането на целите на член 151[1], Съюзът подкрепя и допълва дейностите на държавите-членки в следните области:
а) подобряване в частност на работната среда с цел закрилата на здравето и безопасността на работниците;
б) условия на труд;
(...)
ж) условия за заетост на граждани на трети страни, законно пребиваващи на територията на Съюза“.
Посочените разпоредби трябва да се разглеждат във връзка с член 153, параграф 2, който гласи следното:
„2. За целта Европейският парламент и Съветът:
а) могат да предприемат мерки, насочени към насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки чрез инициативи, имащи за цел да подобрят познанието, да развият обмена на информация и на най-добри практики, да поощряват новаторски подходи и да оценяват опита, без хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки;
б) могат да приемат в областите, изброени в параграф 1, букви а) – и), посредством директиви, минимални изисквания, които следва да бъдат приложени постепенно, като се имат предвид условията и техническите правила във всяка държава-членка. Тези директиви избягват налагането на административни, финансови и правни ограничения по начин, който би попречил на създаването и развитието на малки и средни предприятия.
Европейският парламент и Съветът действат в съответствие с обикновената законодателна процедура след консултация с Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите.
В областите, посочени в параграф 1, букви в), г), е) и ж), Съветът действа в съответствие със специална законодателна процедура, с единодушие, след консултация с Европейския парламент и посочените комитети.
Съветът с единодушие, по предложение на Комисията, след като се консултира с Европейския парламент, може да вземе решение, обикновената законодателна процедура да бъде приложена към параграф 1, букви г), е) и ж).[2]“
IV. ПОДХОДЪТ НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС изборът на правното основание на даден акт „трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които по-специално са целта и съдържанието на акта“.[3]
Ако разглеждането на акта „покаже, че той има две цели или се състои от два елемента, и ако един от елементите или една от целите се отличава като основен(а) или водещ(а), а другият(ата) е само второстепенен(на), актът трябва да има едно-единствено правно основание, а именно изискваното от основната или водещата цел или съставен елемент.“[4]
Ако по изключение „се установи, че с акта се преследват едновременно няколко цели, които са неразривно свързани, без една от тях да е второстепенна и косвена по отношение на друга, актът трябва да се основава на съответстващите правни основания.“[5]
Въпреки това „не е възможно да съществува двойно правно основание, когато установените процедури за всяко правно основание са несъвместими помежду си.“[6]
V. ЦЕЛ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
Съображение 2 от преамбюла на предложението за директива припомня, че „Договорът предвижда, че Съюзът следва да изработи обща имиграционна политика, имаща за цел да гарантира на всички етапи ефективно управление на миграционните потоци и справедливо третиране на гражданите на трети държави, пребиваващи законно в държавите-членки“. За да се изпълни тази цел, Европейският парламент и Съветът следва да приемат мерки по отношение на условията за влизане и пребиваване, както и стандарти за издаване от държавите-членки на дългосрочни визи и разрешения за пребиваване.
Членове 5–12 от предложението предвиждат правилата, уреждащи посочените по-горе условия и стандарти.
Съображение 2 предвижда също така, че приетите мерки определят правата на гражданите на трети държави, които пребивават законно в държава-членка, включително условията за свободно движение и пребиваване в други държави-членки.
Членове 13–15 определят упоменатите права, включително правата с цел събиране на семейства.
VI. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОТО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Като се има предвид, че целта и съдържанието на предложението са 1) да се въведе специална процедура за влизане и пребиваване, както и стандарти за издаване от държавите-членки на разрешения за пребиваване на граждани на трети държави, които кандидатстват за пребиваване в ЕС с цел вътрешнокорпоративен трансфер, и 2) да се определят правата на горепосочената категория граждани на трети държави, изглежда, че член 79, параграф 2, букви а) и б) от ДФЕС е целесъобразно правно основание за предложението.
VII. АНАЛИЗ НА ПРЕДЛОЖЕНОТО ДОПЪЛНИТЕЛНО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
Член 153, параграф 1, букви а) и б) от ДФЕС се отнася до работната среда и несвързаните със заплащането аспекти на условия на труд на работниците. Тези разпоредби обхващат въпроси като организация на работата и трудовите дейности, обучение, умения и пригодност за заетост, здраве, безопасност и благосъстояние.
В светлината на предходния анализ тези въпроси не представляват ключови аспекти от предложението, които биха обосновали използването на посочените разпоредби като допълнително правно основание в съответствие с предвидените от Съда на ЕС ограничения.
Що се отнася до член 153, параграф 1, буква ж) от ДФЕС, той касае условията за заетост на граждани на трети страни, законно пребиваващи на територията на Съюза. Член 153, параграф 2, трета алинея обаче предвижда специална законодателна процедура за член 153, параграф 1, буква ж) („Съветът действа в съответствие със специална законодателна процедура, с единодушие, след консултация с Европейския парламент и посочените комитети“). Поради това посоченото правно основание е несъвместимо с член 79, параграф 2, букви а) и б) от ДФЕС, който предвижда прилагането на обикновената законодателна процедура (вж. цитираното по-горе решение по дело Комисия/Съвет (C-338/01)).
Това обаче не е единственият аспект на несъвместимост. Счита се, че член 153 от ДФЕС, по силата на който се приема законодателство за целия Съюз, не може да се използва във връзка с член 79 от ДФЕС, тъй като Дания изобщо не участва в приемането на законодателство съгласно посочения член, а Обединеното кралство и Ирландия също могат да не участват.
VII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В светлината на предходния анализ член 79, параграф 2, букви а) и б) от ДФЕС е единственото целесъобразно правно основание за предложението за директива.
На свое заседание от 22 ноември 2011 г. комисията по правни въпроси реши с 18 гласа „за“ и 1 „въздържал се”[7], да препоръча член 79, параграф 2, букви а) и б) от ДФЕС да се запази като единственото целесъобразно правно основание за предложението за директива.
С уважение,
- [1] Съюзът и държавите-членки, като осъзнават основните социални права, като онези, залегнали в Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г. и в Хартата на Общността за основните социални права на работниците от 1989 г., си поставят за цел насърчаване на заетостта, подобряване на условията на живот и труд, така че да се постигне тяхното хармонизиране докато се осъществява подобряването, осигуряване на подходяща социална закрила, социален диалог, развитие на човешките ресурси с оглед високо и устойчиво равнище на заетост и борба с изключването от социалния живот.
За тази цел Съюзът и държавите-членки прилагат мерки, които отчитат разнообразието от национални практики, по-специално в областта на договорните отношения, както и необходимостта от поддържането на конкурентоспособността на икономиката на Съюза.
Те считат, че такова развитие ще последва както от функционирането на вътрешния пазар, който ще благоприятства хармонизирането на социалните системи, така и от процедурите, предвидени в Договорите и от сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби. - [2] Подчертаването е добавено.
- [3] Решение от 10 януари 2006 г. по дело Комисия/Европейски парламент и Съвет (C-178/03, Сборник, стр. I-107, точка 41).
- [4] Пак там, точка 42.
- [5] Решение от 29 април 2004 г. по дело Комисия/Съвет (C-338/01, Сборник, стр. I-4829, точка 55).
- [6] Пак там, точка 56.
- [7] На окончателното гласуване присъстваха: Klaus-Heiner Lehne (председател), Luigi Berlinguer (заместник-председател), Raffaele Baldassarre (заместник-председател), Evelyn Regner (заместник-председател), Sebastian Valentin Bodu (заместник-председател), Philippe Boulland, Christian Engström, Marielle Gallo, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Kurt Lechner, Toine Manders, Antonio Masip Hidalgo, Jiří Maštálka, Gabriel Mato Adrover, Alajos Mészáros, Bernhard Rapkay, Alexandra Thein, Diana Wallis, Rainer Wieland.
СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (12.12.2011)
на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер
(COM(2010)0378 – C7‑0179/2010 – 2010/0209(COD))Докладчик по становище: Лиса Яконсари (*) Процедура с асоциирана комисия – член 50 от Правилника за дейността
КРАТКА ОБОСНОВКА
Глобализацията променя света с бърза скорост. Необходимо е Европейският съюз също да се адаптира към новата реалност на един глобализиран свят и взаимосвързани икономики, както и да приспособи съответно своите закони и правила. Временната мобилност на висококвалифицирани работници и служители е основна характеристика на съвременния бизнес модел и по-специално на многонационалните дружества, които все повече разчитат на специалисти, способни да работят по различни проекти в целия свят, в чести случаи след кратко предизвестие. Ето защо докладчикът най-общо изразява съгласие с целта за създаване на единен набор от правила и за намаляване на бюрокрацията по отношение на правилата за лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, които влизат на територията на Европейския съюз.
Влизането и мобилността на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, досега беше въпрос във сферата на компетентност на отделните държави-членки, а настоящата директива ще промени положението. Да се надяваме, че новите условия ще създадат добавена стойност за всички заинтересовани страни. Новите правила следва да бъдат еднакви и прозрачни и да не позволяват съществуването на слабости или възможности за неучастие на дружества и държави-членки.
Разпоредбите на Комисията, целящи намаляване на бюрокрацията за дружествата, трябва да бъдат приветствани. „Обслужването на едно гише“ за дружествата е от изключително значение и ще доведе до по-малко бюрократични и по-ефективни процедури на подаване на заявления. По принцип не се изискват анализи на пазара на труда.
Необходимо е критериите и определенията в предложението на Комисията да бъдат подобрени и уточнени. Необходимо е да бъдат подобрени определенията за „ръководители“ и „специалисти“, така че да бъдат точни от правна гледна точка и да се избегнат неясноти. Докладчикът счита, че кодифицираните в Директивата за синя карта определения са полезни в това отношение. Притежателите на синя карта не са лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, но са високообразовани или специализирани лица, които кандидатстват за синя карта, те имат същия профил, що се отнася до равнището им на квалификация и професионален опит.
Докладчикът изразява принципно несъгласие с Комисията по въпроса какви правила следва да се прилагат по отношение на вътрешнокорпоративните трансфери. Позоваването на Директивата относно командироването на работници, предвидено от Комисията, не изглежда подходящо в тази директива по няколко причини. Трябва да се отбележи, че не е ясно дали и до каква степен Директивата относно командироването на работници се прилага спрямо граждани на трети държави. Освен това при положение че Директивата относно командироването се преразглежда в момента, може да се зададе въпросът какъв смисъл има в това да се прави позоваване на законодателен акт, който в момента вече не изпълнява първоначалното си предназначение. Директивата е обект на преразглеждане и не знаем как ще изглежда окончателният текст в края на този процес. На последно място целта на Директивата относно командироването е различна от тази на Директивата относно вътрешнокорпоративните трансфери. Докато идеята на Директивата относно командироването на работници е да гарантира свободното движение на услуги, целта на Директивата относно вътрешнокорпоративните трансфери е да гарантира свободното движение на работната сила.
Както в Договорите на Европейския съюз, така и в Хартата на основните права се постановява, че гражданите на трети държави следва да бъдат третирани по същия начин както гражданите на Съюза. В директивата следва да се постановява ясно, че равното третиране спрямо местните работници и служители е принцип. Да се следва този принцип би бил най-лесният изход за държавите-членки и за дружествата, които са наясно точно какви правила трябва да се прилагат.
Комисията заявява в предложението си, че колективните трудови договори с общо приложение следва да се прилагат по отношение на вътрешнокорпоративните трансфери. Това е добра отправна точка, но не е достатъчно, тъй като тези договори не включват всички сектори в Европейския съюз. За да се запълни тази празнина, всички равнища на колективни трудови договори, включително дружествените договори, следва да се прилагат по отношение на вътрешнокорпоративните трансфери, а не само договорите с общо приложение. Това би създало общи равни условия и би гарантирало прилагането на един и същи набор правила спрямо всички работници, независимо дали става дума за местна работна сила или работници от трети държави.
Една от най-важните части на този законодателен акт засяга мобилността вътре в ЕС, по-специално член 16 от директивата. Докладчикът изразява съжаление, че комисията не може да законодателства по този член, който засяга самото естество на директивата и може да бъде считан за област на компетентност на комисията, тъй като става дума за мобилността на работниците в рамките на ЕС.
ИЗМЕНЕНИЯ
Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в доклада си следните изменения:
Изменение 1 Предложение за директива Позоваване 1 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 79, параграф 2, букви а) и б) от него, |
- като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 79, параграф 2, букви а) и б) и член 79, параграф 5 от него, |
Изменение 2 Предложение за директива Позоваване 5 a (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
- като взеха предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 15, параграф 3 и членове 27, 28, 31 и 33 от нея, |
Изменение 3 Предложение за директива Позоваване 5 б (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
- като взеха предвид Конвенция № 102 на Международната организация на труда за социална сигурност (минимални стандарти), |
Изменение 4 Предложение за директива Позоваване 5 в (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
- като взеха предвид Конвенция № 118 на Международната организация на труда за равното третиране (социална сигурност), |
Изменение 5 Предложение за директива Позоваване 5 г (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
- като взеха предвид Конвенция № 143 на Международната организация на труда за работниците мигранти (допълнителни разпоредби), |
Изменение 6 Предложение за директива Позоваване 5 д (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
- като взеха предвид Конвенция № 97 на Международната организация на труда за миграцията за заетост (преразгледана), |
Изменение 7 Предложение за директива Съображение 5 a (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(5a) Граждани на трети държави, които имат разрешение да работят на територията на държавите-членки, имат право на условия на работа, равностойни на тези на гражданите на Съюза. |
Обосновка | |
Тази разпоредба е в съответствие с Хартата на основните права. | |
Изменение 8 Предложение за директива Съображение 8 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(8) Настоящата директива се прилага, без да се засяга принципът за отдаване на предпочитание на граждани на Съюза при достъпа до пазарите на труда на държавите-членки, изразен в съответните разпоредби на Актовете за присъединяване. Съгласно този принцип за периода на прилагане на национални мерки или на мерки, произтичащи от двустранни споразумения, държавите-членки следва да отдават предпочитание на работници, които са граждани на държавите-членки, пред работници, които са граждани на трети държави, когато става въпрос за достъпа до техните пазари на труда. |
(8) Настоящата директива се прилага, без да се засяга принципът за отдаване на предпочитание на граждани на Съюза при достъпа до пазарите на труда на държавите-членки, изразен в съответните разпоредби на Актовете за присъединяване. Съгласно този принцип за периода на прилагане на национални мерки или на мерки, произтичащи от двустранни споразумения, държавите-членки следва да отдават предпочитание на работници, които са граждани на държавите-членки, пред работници, които са граждани на трети държави, когато става въпрос за достъпа до техните пазари на труда. При това е наложително да се спазват равнищата на националните минимални заплати и минималните стандарти на държавата, в която се упражнява професионалната дейност (принцип на мястото на работа), което е в полза както на гражданите на Европейския съюз, така и на гражданите на трети държави. Въпреки запазването на принципа за отдаване на предпочитание на граждани на Съюза, това не може да бъде използвано за отклонение от принципа на равно заплащане за равен труд, по отношение както на работниците от държави-членки, така и на гражданите на трети държави. Настоящата директива следва да бъде прилагана при пълно спазване на принципа на свободно движение на работници в рамките на Съюза, премахвайки всякаква дискриминация, основана на гражданство, по отношение на заетост, възнаграждение и други условия на труд и заетост. |
Изменение 9 Предложение за директива Съображение 8 a (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(8a) Настоящата директива следва да установи условия и права за работници и служители – граждани на трети държави, в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер при пълно спазване на съответните конвенции на МОТ. |
Изменение 10 Предложение за директива Съображение 10 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(10) За целите на настоящата директива лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, включват ръководители, специалисти и дипломирани стажанти с висше образование. Определението за тези лица се основава на конкретни ангажименти на Съюза по силата на Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС) и двустранни търговски споразумения. Тези ангажименти, поети съгласно Общото споразумение по търговията с услуги, не обхващат условията за влизане, престой и работа. Съответно настоящата директива допълва и улеснява прилагането на тези ангажименти. Обхватът на вътрешнокорпоративните трансфери, които се уреждат с настоящата директива, обаче е по-широк от този съгласно търговски ангажименти, тъй като трансферите не са непременно в сектора на услугите и могат да имат за отправна точка трета държава, която не е страна по търговско споразумение. |
(10) За целите на настоящата директива лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, включват ръководители, специалисти и дипломирани стажанти с висше образование и професионални квалификации. Лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, трябва да заемат висококвалифицирани работни места. Определението за тези лица се свързва с европейската рамка за квалификациите, която залага европейска референтна рамка за оценяване на квалификациите по един сравним и прозрачен начин, като същевременно е съвместима с Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС) и двустранни търговски споразумения. |
Изменение 11 Предложение за директива Съображение 10 a (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(10a) За да оценят квалификациите на лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, държавите-членки следва да използват своите национални координационни звена, създадени съгласно европейската рамка за квалификациите, която установява европейска референтна рамка за оценяване на квалификациите по един сравним и прозрачен начин. |
Изменение 12 Предложение за директива Съображение 11 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(11) За лицата, преместени при вътрешнокорпоративни трансфери, следва да се прилагат същите условия за работа като за командированите работници, чийто работодател е установен на територията на Европейския съюз, както е посочено в Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. Това изискване има за цел да защити работниците и да гарантира лоялна конкуренция между предприятия, установени в държава-членка, и такива, установени в трета държава, чрез гарантиране на това, че предприятията от трети държави няма да могат да се възползват от съществуването на по-ниски трудови стандарти, за да получат конкурентно предимство. |
(11) За лицата, преместени при вътрешнокорпоративни трансфери, следва да се прилагат същите условия за работа като за местните работници. Лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, следва да се ползват с равно третиране с гражданите на приемащата държава-членка или с постоянните служители на същото работно място, по отношение на реда и всички условия на работа. Това изискване има за цел да защити работниците и да гарантира лоялна конкуренция между предприятия, установени в държава-членка, и такива, установени в трета държава, и по-специално да избегне социален дъмпинг. Особено внимание следва да се обърне на съответствието със съответното законодателство на Съюза. |
Обосновка | |
Лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, трябва да се третират еднакво с местната работна ръка. Прилагането на Директивата относно командироването на работници не е подходящо, тъй като тя не гарантира този принцип и следователно не следва да се смесва с настоящата директива. | |
Изменение 13 Предложение за директива Съображение 11 a (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(11a) Държавите-членки следва да гарантират, че се извършват подходящи и ефективни проверки, за да се осигури правилното прилагане на настоящата директива. За тази цел е необходимо държавите-членки да предоставят на компетентните органи достатъчно правомощия и ресурси. Резултатите от тези проверки ще бъдат събрани в съответен доклад и следва да се използват за подобряване на прилагането на настоящата директива. |
Изменение 14 Предложение за директива Съображение 11 б (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(11б) Условията на труд по смисъла на настоящата директива следва да обхващат поне заплащането и уволнението, здравословните и безопасни условия на труд, работното време и отпуските, личния и професионалния живот, като се вземат предвид действащите колективни трудови договори. |
Изменение 15 Предложение за директива Съображение 13 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(13) Тъй като вътрешнокорпоративните трансфери водят до временна миграция, заявителят следва да представи доказателства, че гражданинът на трета държава ще може да се върне в установена в трета държава структура от същата група предприятия след края на задачата. Тези доказателства могат да бъдат съответните разпоредби от договора за работа. Необходимо е ръководителят или специалистът, който е гражданин на трета държава, да представи писмо за възлагане на задача, съдържащо доказателства, че той притежава професионалната квалификация, необходима, за да заеме съответната длъжност или за да изпълнява съответната регулирана професия в държавата-членка, в която е бил приет. |
(13) Тъй като вътрешнокорпоративните трансфери водят до временна миграция, заявителят следва да представи доказателства, че гражданинът на трета държава ще може да се върне в установена в трета държава структура от същата група предприятия след края на задачата. Тези доказателства могат да бъдат съответните разпоредби от договора за работа. Необходимо е ръководителят или специалистът, който е гражданин на трета държава, да представи писмо за възлагане на задача, съдържащо доказателства, че той притежава висшето образование, по-високата професионална квалификация и професионалния опит, необходими, за да заеме съответната длъжност или за да изпълнява съответната регулирана професия в държавата-членка, в която е бил приет. |
Изменение 16 Предложение за директива Съображение 22 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(22) Настоящата директива не следва да засяга условията за предоставяне на услуги в рамките на член 56 от Договора. По-специално настоящата директива не следва да засяга реда и условията на работа, които се прилагат по силата на Директива 96/71/ЕО за работниците, командировани от предприятие със седалище в държава-членка, за да предоставят услуги на територията на друга държава-членка. Настоящата директива не се отнася за граждани на трети държави, които са командировани от предприятия със седалище в държава-членка в рамките на предоставянето на услуги в съответствие с Директива 96/71/ЕО. В резултат на това гражданите на трети държави, притежаващи разрешение за ЛВТ не могат да се възползват от разпоредбите на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги. В съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 96/71/ЕО настоящата директива не следва да предоставя на предприятията, установени в трета държава, по-благоприятно третиране, отколкото на предприятията, установени в държава-членка. |
заличава се |
Обосновка | |
Лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, трябва да се третират еднакво с местната работна ръка. Позоваването на Директивата относно командироването на работници не е подходящо, тъй като тя не гарантира този принцип и не следва да се смесва с настоящата директива. | |
Изменение 17 Предложение за директива Съображение 23 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
(23) По силата на националното законодателство следва да се предостави равно третиране по отношение на клоновете на социалната сигурност, определени в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно координирането на системите за на социалната сигурност. Тъй като настоящата директива не засяга разпоредбите, включени в двустранни споразумения, социалноосигурителните права, с които се ползва дадено лице, гражданин на трета държава, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, въз основа на двустранно споразумение, сключено между държавата-членка, в която лицето е било прието, и неговата държава на произход, може да са по-големи от социалноосигурителните права, които ЛВТ би получило по силата на националното законодателство. Настоящата директива не следва да предоставя повече права от вече предвидените в законодателството на Съюза в областта на социалната сигурност по отношение на гражданите на трети държави, чийто трансграничен статут засяга повече от една държава-членка. |
(23) Адекватното социалноосигурително покритие за лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, и членовете на техните семейства е ключов елемент на настоящата директива и е важно с оглед на гарантирането на достойни условия на труд и живот по време на престоя в Съюза. Следва да се предостави равно третиране на граждани на трети държави, преместени в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер. По силата на националното законодателство следва да бъде обърнато специално внимание на разпоредби, гарантиращи равно третиране по отношение на социалната сигурност по отношение на клоновете на социалната сигурност, определени в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно координирането на системите за на социална сигурност. Без да засяга двустранни споразумения, осигуряващи по-добро социалноосигурително покритие, настоящата директива следва да установи механизми, които гарантират ефективното социалноосигурително покритие по време на престоя и механизмите за износ на придобитите права, където това е приложимо. |
|
|
Всякакви ограничения в равното третиране в областта на социалната сигурност съгласно настоящата директива не следва да засягат правата, предоставени при прилагането на Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство¹. |
|
|
____________ |
|
|
¹ OВ L 344, 29.12.2010 г., стр. 1. |
Изменение 18 Предложение за директива Съображение 23 a (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(23a) В рамките на принципа на равното третиране, що се отнася до разпоредбите във връзка със социалната сигурност, следва да се избягват случаи на двойно социалноосигурително покритие на лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, а държавите-членки следва да гарантират спазването на съответните обвързващи правни актове на Съюза. |
Изменение 19 Предложение за директива Съображение 29 a (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(29a) Независимо какво е приложимото право към трудовото правоотношение, следва да се прилагат поне действащите закони, подзаконови нормативни актове и правила на мястото на работа. |
Изменение 20 Предложение за директива Съображение 29 б (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(29б) Държавите-членки следва незабавно да ратифицират Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 1990 г. |
Изменение 21 Предложение за директива Съображение 29 в (ново) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
(29в) Настоящата директива следва да се прилага, без да се засягат правата и принципите, съдържащи се в Европейската социална харта от 18 октомври 1961 г. и Европейската конвенция за правния статус на работниците мигранти от 24 ноември 1977 г. |
Изменение 22 Предложение за директива Член 2 – параграф 2 – буква в) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
в) граждани на трети държави, които осъществяват дейности от името на предприятия, установени в друга държава-членка в рамките на предоставянето на услуги по смисъла на член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително тези граждани, които са командировани от предприятия, установени в държава-членка в рамките на предоставянето на услуги в съответствие с Директива 96/71/EО. |
заличава се |
Обосновка | |
Директивата за командироване на работници не е подходяща за прилагане в случаите на лица от трети страни, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер. Те не трябва да се смесват със случаи, отнасящи се до вътрешната мобилност в ЕС. | |
Изменение 23 Предложение за директива Член 2 – параграф 2 – буква в а) (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
вa) граждани на трети държави, които осъществяват дейност като срочно наети работници и служители за независима агенция за временна заетост или за агенция за временна заетост в рамките на предприятие или група от предприятия, или за други предприятия, чиято задача се състои в осигуряването на работна сила, която да упражнява заетост под контрола и ръководството на друго предприятие. |
Изменение 24 Предложение за директива Член 2 – параграф 2 а (нов) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
2a. Със съгласието на социалните партньори на национално равнище или на равнището на Съюза, държавите-членки могат да изключат от обхвата на настоящата директива определени сектори на дейност. |
Изменение 25 Предложение за директива Член 3 – буква б) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
б) „вътрешнокорпоративен трансфер“ означава временно командироване на гражданин на трета държава от предприятие, установено извън територията на държава-членка, с което гражданинът на третата държава е обвързан с договор за работа, в структура, принадлежаща към предприятието или към същата група от предприятия, установена в рамките на тази територия; |
б) „вътрешнокорпоративен трансфер“ означава временно командироване за целите на заетостта на гражданин на трета държава, който не пребивава постоянно на територията на държавите-членки, от предприятие, установено извън територията на държава-членка, с което гражданинът на третата държава е обвързан с договор за работа, в структура, принадлежаща към предприятието или към същата група от предприятия, установена в рамките на тази територия; |
Изменение 26 Предложение за директива Член 3 – буква в) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
в) „лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“ означава всеки гражданин на трета държава, който е преместен при вътрешнокорпоративен трансфер; |
в) „лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер“ означава всеки работник или служител от трета държава, който не пребивава на територията на държавите-членки и е преместен при вътрешнокорпоративен трансфер; |
Изменение 27 Предложение за директива Член 3 – буква д) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
д) „ръководител“ означава всяко лице, работещо на висша длъжност, което основно ръководи управлението на приемащата структура и чиято работа се контролира или направлява като цяло от съвет на директорите, от акционери на дружеството или от еквивалентен орган; тази длъжност включва: управление на приемащата структура или на подразделение или отдел на приемащата структура, упражняване на контрол и надзор над други професионални или управленски кадри и служители, извършващи контрол, и притежаване на правомощия лично да назначават и освобождават служители или да дават препоръки при назначаване, освобождаване от длъжност или други въпроси, свързани с персонала; |
д) „ръководител“ означава всяко лице, работещо на висша длъжност, което в структурата на групата основно ръководи управлението на приемащата структура и което осъществява основно ръководни задачи и чиято работа се контролира или направлява като цяло от съвет на директорите, от акционери на дружеството или от еквивалентен орган; |
Обосновка | |
Определението за ръководители се нуждае от разясняване и ограничаване до лицата, които са висококвалифицирани и имат особени умения и чиито лични възможности са незаменими за надлежното осъществяване на конкретните дейности на дружеството в приемащата държава. Това означава, че критерият за допускане трябва да бъде квалификацията и мястото на работа в рамките на дружеството, а не заплатата. Изчерпателен списък, който може да бъде тълкуван както по пътя на включването, така и на изключването, не прави положението по-ясно. | |
Изменение 28 Предложение за директива Член 3 – буква e) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
е) „специалист“ означава всяко лице, притежаващо рядко срещани познания, които са от основно значение и са специфични за приемащата структура с оглед не само на знанията, характерни за приемащата структура, но и на това дали лицето е с високо ниво на квалификация предвид даден вид работа или професия, изискваща особени технически познания; |
е) „специалист“ означава всяко лице, което е преместено във връзка с висококвалифицирана заетост, разполагащо с висока професионална квалификация, познания и постоянни експертни умения, както и със специфични знания, които са от съществено значение за конкретната дейност на приемащата структура или имат отношение към нея; |
Обосновка | |
Определението за „специалист“ трябва да бъде изяснено и ограничено до лицата, които разполагат с висока степен на квалификация и разполагат със специални умения и чиито лични способности са крайно необходими за правилното извършване на конкретните дейности на дружеството в приемащата страна. Това означава, че критерият за допускане трябва да бъде квалификацията и мястото на работа в рамките на дружеството, а не заплатата. | |
Изменение 29 Предложение за директива Член 3 – буква ж) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
ж) „дипломиран стажант“ означава всяко лице с висше образование, което е преместено в компания с цел да разшири познанията и опита като подготовка за заемане на ръководна длъжност в рамките на компанията; |
ж) „стажант специалист“ означава всяко лице с висше образование, което е преместено в предприятие с цел да разшири познанията и опита си в рамките на възмездно трудово правоотношение за минимален срок от една година като подготовка за заемане на ръководна или специализирана длъжност в рамките на предприятието с оглед сключване на постоянен договор и чиито задачи в предприятието съответстват на висшето образование, което това лице е завършило; |
Изменение 30 Предложение за директива Член 3 – буква ж а) (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
жа) „висококвалифицирана трудова заетост“ означава заетост, която: |
|
|
– изисква рядко срещани познания, които са от основно значение и са специфични за приемащата структура |
|
|
– има възмезден характер; както и |
|
|
– гарантира подходящи условия на труд. |
Обосновка | |
Необходимо е преразглеждане на набора от определения, за да се изяснят целите на директивата. За тази цел в директивата трябва да се съдържа вече кодифицирано и функциониращо европейско определение за висококвалифицирана заетост, така че да гарантира, че лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, се наемат на работа при условията, предвидени от настоящата директива. Това определение е взето от Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (Директива за синята карта). | |
Изменение 31 Предложение за директива Член 3 – буква ж б) (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
жб) „висока професионална квалификация“ означава квалификация, която е удостоверена посредством доказателство за придобито висше образование или чрез дерогация, когато такава се предвижда от националното право, посредством поне пет години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование, и която има отношение към професията или сектора, уточнени в трудовия договор или обвързващото предложение за работа; |
Обосновка | |
Необходимо е преработено определение, за да се изяснят целите на директивата. За тази цел вече кодифицирано и функциониращо европейско определение за „висока професионална квалификация“ следва да бъде включено в директивата, за да се гарантира, че лицата, обект на вътрешнокорпоративни трансфери, са наемани при условията, предвидени в директивата. Тези квалификации, посочени също и в член 5 г) от предложението на Комисията, трябва да бъдат изяснени във възможно най-голяма степен. Това определение е взето от Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (Директива за синята карта). | |
Изменение 32 Предложение за директива Член 3 – буква ж в) (нова) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
|
жв) „професионален опит“ означава действително и законно упражняване на съответната професия; |
Обосновка | |
Необходимо е преразглеждане на набора от определения, за да се изяснят целите на директивата. За тази цел вече кодифицирано и функциониращо европейска дефиниция за „професионален опит“ следва да бъде включена в директивата, за да се гарантира, че лицата, обект на вътрешнокорпоративни трансфери, са наемани при условията, предвидени в директивата. Това определение е взето от Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост (Директива за синята карта). | |
Изменение 33 Предложение за директива Член 3 – буква н) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
н) „колективен трудов договор с общо приложение“ означава колективен трудов договор, който трябва да се спазва от всички предприятия в съответния географски район или в съответната професия или отрасъл. При отсъствието на система за деклариране на колективните трудови договори за такива с общо приложение, държавите-членки могат, ако решат, да се основат на колективните трудови договори, които обикновено са приложими за всички подобни предприятия в съответния географски район и съответната професия или отрасъл, и/или на колективни трудови договори, сключени от най-представителните организации на работодатели и работници на национално равнище, които се прилагат на цялата територия на държавата. |
заличава се |
Изменение 34 Предложение за директива Член 4 - параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да приемат или запазят по-благоприятни разпоредби за лицата, за които директивата се прилага по силата на член 3, буква и), член 12, член 14 и член 15. |
2. Настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да приемат или запазят по-благоприятни разпоредби за лицата, за които директивата се прилага по силата на член 3, буква и) и член 11, параграф 2, както и членове 12, 14 и 15. |
Изменение 35 Предложение за директива Член 5 – параграф 1 – буква г) | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
г) предоставя доказателство, че той притежава професионалната квалификация, необходима в приемащата държава-членка за заемане на длъжността ръководител или специалист или, когато става въпрос за дипломирани стажанти, изискваното висше образование; |
г) предоставя доказателство, че той притежава висока професионална квалификация или висше образование, необходими в приемащата държава-членка за заемане на длъжността ръководител или специалист или, когато става въпрос за дипломирани стажанти, изискваното висше образование; |
Обосновка | |
Този член трябва да стане съвместим с преработения набор от определения в член 3. | |
Изменение 36 Предложение за директива Член 5 - параграф 2 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
2. Държавите-членки изискват всички условия в законовите и подзаконовите актове и в административните разпоредби и/или в колективните трудови договори с общо приложение, които са приложими за командировани работници в подобна ситуация в съответните сектори на заетост, да бъдат изпълнени по отношение на възнаграждението, предоставяно по време на трансфера. При отсъствието на система за деклариране на колективните трудови договори за такива с общо приложение, държавите-членки могат, ако решат да се основат на колективните трудови договори, които обикновено са приложими за всички подобни предприятия в съответния географски район и съответната професия или отрасъл, и/или на колективни трудови договори, сключени от най-представителните организации на работодатели и работници на национално равнище, които се прилагат на цялата територия на държавата. |
2. Държавите-членки изискват всички условия в законовите и подзаконовите актове и в административните разпоредби и/или в колективните трудови договори в сравнима ситуация в съответните сектори на заетост на мястото на работа да бъдат изпълнени по отношение на условията на труд, включително обезщетения и заплащане, предоставяни по време на трансфера. Особено внимание се обръща на съответствието със съответните обвързващи актове на Съюза. |
Обосновка | |
Формулировката на Директивата относно командироването на работници трябва да бъде заличена, за да се гарантира, че всички равнища а колективни трудови договори може да се прилагат по отношение на вътрешнокорпоративните трансфери. | |
Изменение 37 Предложение за директива Член 14 | |
|
Текст, предложен от Комисията |
Изменение |
|
Без значение какво е приложимото право по отношение на трудовото правоотношение, лицата, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, имат право да се ползват с: |
Без значение какво е приложимото право по отношение на трудовото правоотношение, лицата, преместени във вътрешнокорпоративен трансфер, имат право да се ползват с равно третиране с гражданите на приемащата държава-членка по отношение на: |
|
1. реда и условията на работа, приложими за командировани работници в подобна ситуация, както са предвидени в законовите и подзаконовите актове и в административните разпоредби и/или в колективните трудови договори с общо приложение в държавата-членка, в която ЛВТ са били приети по силата на настоящата директива. |
1. реда и условията на работа, както са предвидени в законовите и подзаконовите актове и в административните разпоредби и/или в арбитражните решения и колективните трудови договори в държавата-членка, в която работят към дадения момент. |
|
При отсъствието на система за деклариране на колективните трудови договори за такива с общо приложение, държавите-членки могат, ако решат да се основат на колективните трудови договори, които обикновено са приложими за всички подобни предприятия в съответния географски район и съответната професия или отрасъл, и/или на колективни трудови договори, сключени от най-представителните организации на работодатели и работници на национално равнище, които се прилагат на цялата територия на държавата. |
|
|
2. равно третиране с гражданите на приемащата държава-членка, що се отнася до: |
|
|
а) свободата на сдружаване, принадлежност и членство в организация на работници или работодатели или във всяка друга организация, чиито членове упражняват определена професия, включително предимствата, които тези организации предлагат, без да се засягат националните разпоредби в областта на обществения ред и обществената сигурност; |
2. свободата на съюзяване, сдружаване и членство в организация на трудещите се или на работодателите или всяка друга професионална организация, включително предимствата и правата, които те предлагат, без да се засягат националните разпоредби в областта на обществения ред и обществената сигурност; |
|
б) признаването на дипломи, удостоверения и други професионални квалификации в съответствие с приложимите национални процедури. |
3. признаването на дипломи, удостоверения и други професионални квалификации в съответствие с приложимите национални процедури. |
|
в) разпоредбите в националното законодателство по отношение на клоновете на социалната сигурност, определени в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, без да се засягат съществуващите двустранни споразумения. В случай на мобилност между държавите-членки се прилага Регламент (ЕО) № 859/2003 на Съвета, без да се засягат съществуващите двустранни споразумения; |
4. клоновете на социалната сигурност, определени в член 3 на Регламент (ЕО) № 883/2004, без да се засягат съществуващите двустранни споразумения, предвиждащи по-добри условия. При отсъствие на хармонизация на равнището на Съюза, всяка държава-членка запазва компетентността си да определи в своето законодателство, в съответствие с правото на Съюза, недискриминационни правила, които да уреждат предоставянето на обезщетения в рамките на социалната сигурност, както и размера и срока на посочените обезщетения. В случай на мобилност между държавите-членки се прилага Регламент (EO) № 1231/10 или, когато все още е приложим, Регламент (ЕО) № 859/2003 на Съвета, без да се засягат съществуващите двустранни споразумения, предвиждащи по-добри условия; |
|
г) изплащането на задължителна пенсия въз основа на предишна заетост на работника при преместване в трета държава, без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 859/2003 и съществуващите двустранни споразумения; |
|
|
д) достъпа до стоки и услуги и доставянето на стоки и услуги, които са на разположение на обществеността, включително процедури за жилищно настаняване и консултации, предоставяни от службите по заетостта. |
5. достъпа до стоки и услуги и доставянето на стоки и услуги, които са на разположение на обществеността, без процедури за жилищно настаняване и публични служби по заетостта. |
|
|
Работници и служители от трети държави, които се придвижват в трета държава, или преживелите съпрузи на тези работници и служители, които пребивават в трета държава, и чиито права произтичат от тези на работника или служителя, получават, във връзка със старост, инвалидност и смърт, пенсионни права, които се основават на предишната заетост на работника или служителя, и се придобиват в съответствие със законодателството, установено в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 при същите условия и в същия размер като гражданите на съответните държави-членки, когато те се преместват в трета държава; |
|
Правото на равно третиране, посочено в параграф 2, не засяга правото на държавите-членки да отнемат или да откажат да подновят разрешението в съответствие с член 7. |
Правото на равно третиране, предвидено в настоящия член, не засяга правото на държавите-членки да оттеглят или да откажат да подновят разрешението в съответствие с член 7. |
ПРОЦЕДУРА
|
Заглавие |
Условия за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер |
||||
|
Позовавания |
COM(2010)0378 – C7-0179/2010 – 2010/0209(COD) |
||||
|
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
LIBE 7.9.2010 г. |
|
|
|
|
|
Подпомагаща(и) комисия(и) Дата на обявяване в заседание |
EMPL 7.9.2010 г. |
|
|
|
|
|
Процедура с асоциирана(и) комисия(и) - Дата на обявяване в заседание |
12.5.2011 г. |
|
|
|
|
|
Докладчик(ци) Дата на назначаване |
Liisa Jaakonsaari 9.9.2010 г. |
|
|
|
|
|
Разглеждане в комисия |
16.6.2011 г. |
13.7.2011 г. |
5.10.2011 г. |
22.11.2011 г. |
|
|
Дата на приемане |
5.12.2011 г. |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
37 5 1 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Regina Bastos, Edit Bauer, Jean-Luc Bennahmias, Philippe Boulland, Milan Cabrnoch, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Sergio Gaetano Cofferati, Frédéric Daerden, Karima Delli, Sari Essayah, Richard Falbr, Ilda Figueiredo, Roger Helmer, Nadja Hirsch, Liisa Jaakonsaari, Danuta Jazłowiecka, Jean Lambert, Veronica Lope Fontagné, Olle Ludvigsson, Elizabeth Lynne, Elisabeth Morin-Chartier, Csaba Őry, Siiri Oviir, Rovana Plumb, Konstantinos Poupakis, Sylvana Rapti, Elisabeth Schroedter, Traian Ungureanu, Andrea Zanoni |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Georges Bach, Raffaele Baldassarre, Julie Girling, Sergio Gutiérrez Prieto, Gesine Meissner, Ria Oomen-Ruijten, Evelyn Regner, Csaba Sógor, Emilie Turunen, Gabriele Zimmer |
||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Cornelia Ernst, Sylvie Guillaume, Phil Prendergast |
||||
ПРОЦЕДУРА
|
Заглавие |
Условия за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер |
||||
|
Позовавания |
COM(2010)0378 – C7-0179/2010 – 2010/0209(COD) |
||||
|
Дата на представяне на ЕП |
13.7.2010 |
|
|
|
|
|
Водеща комисия Дата на обявяване в заседание |
LIBE 7.9.2010 |
|
|
|
|
|
Подпомагаща(и) комисия(и) Дата на обявяване в заседание |
EMPL 7.9.2010 |
FEMM 7.9.2010 |
|
|
|
|
Неизказано становище Дата на решението |
FEMM 2.9.2010 |
|
|
|
|
|
Процедура с асоциирана(и) комисия(и) Дата на обявяване в заседание |
EMPL 12.5.2011 |
|
|
|
|
|
Докладчик(ци) Дата на назначаване |
Салваторе Яколино 27.9.2010 |
|
|
|
|
|
Оспорване на правното основание Дата на становището BUDG |
JURI 22.11.2011 |
|
|
|
|
|
Разглеждане в комисия |
26.10.2010 |
1.2.2011 |
16.6.2011 |
31.8.2011 |
|
|
|
23.11.2011 |
20.2.2014 |
10.3.2014 |
|
|
|
Дата на приемане |
10.3.2014 |
|
|
|
|
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
44 8 0 |
|||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Jan Philipp Albrecht, Roberta Angelilli, Edit Bauer, Emine Bozkurt, Arkadiusz Tomasz Bratkowski, Salvatore Caronna, Philip Claeys, Carlos Coelho, Ioan Enciu, Frank Engel, Cornelia Ernst, Tanja Fajon, Kinga Gál, Kinga Göncz, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Ágnes Hankiss, Salvatore Iacolino, Sophia in ‘t Veld, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Timothy Kirkhope, Juan Fernando López Aguilar, Baroness Sarah Ludford, Monica Luisa Macovei, Svetoslav Hristov Malinov, Clemente Mastella, Véronique Mathieu Houillon, Anthea McIntyre, Claude Moraes, Judith Sargentini, Nils Torvalds, Wim van de Camp, Axel Voss, Renate Weber, Josef Weidenholzer, Cecilia Wikström, Auke Zijlstra |
||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Vilija Blinkevičiūtė, Michael Cashman, Jean Lambert, Jan Mulder, Marie-Christine Vergiat |
||||
|
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Josefa Andrés Barea, Zoltán Bagó, Jürgen Creutzmann, Christian Engström, Béla Glattfelder, Ádám Kósa, Jens Nilsson, József Szájer, Csaba Őry |
||||
|
Дата на внасяне |
12.3.2014 |
||||