ДОКЛАД относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред

25.3.2014 - (COM(2012)0363 – C7‑0192/2012 – 2012/0193(COD)) - ***I

Комисия по бюджетен контрол
Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Ингеборг Гресле, Хуан Фернандо Лопес Агилар
Докладчик по становище (*):
Тадеуш Звефка, Комисия по правни въпроси
(*) Асоциирана комисия — член 50 от Правилника за дейността
(Съвместни заседания на комисии — член 51 от Правилника за дейността)

Изменения

Процедура : 2012/0193(COD)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0251/2014

Внесени текстове :

A7-0251/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 16/04/2014 - 7.32
CRE 16/04/2014 - 7.32
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2014)0427

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси
ПРОЦЕДУРА

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред

(COM(2012)0363 – C7-0192/2012 – 2012/0193(COD))

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2012)0363),

– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 325, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7–0192/2012),

– като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

– като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Риксдага на Кралство Швеция в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

– като взе предвид становището на Сметната палата от 15 ноември 2012 г.[1],

– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 10 октомври 2012 г.[2],

– като взе предвид членове 55 и 37 от своя правилник,

– като взе предвид съвместните разисквания на комисията по бюджетен контрол и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи съгласно член 51 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правни въпроси (A7-0251/2014),

1. приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2. изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3. възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Изменение 1

Предложение за директива

Позоваване 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 325, параграф 4 от него,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 83, параграф 2 от него,

Изменение 2

Предложение за директива

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2) С цел осигуряването на ефективна, пропорционална и възпираща защита на финансовите интереси на Съюза, наказателното право в държавите членки следва да продължи да допълва защитата по административноправен и гражданскоправен ред в тази област по отношение на най-тежките деяния, свързани с измама, като същевременно се избягват несъответствията, както в рамките на тези области на правото, така и помежду им.

(2) С цел осигуряването на ефективна, пропорционална и възпираща защита срещу най-тежките деяния, свързани с измама, и гарантирането на най-добра защита на финансовите интереси на Съюза, мерките, приети в рамките на административното и гражданското право, следва да се допълват от разпоредби на наказателното право в държавите членки, като същевременно се избягват несъответствията, както в рамките на тези области на правото, така и помежду им.

Изменение 3

Предложение за директива

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(3) Защитата на финансовите интереси на Съюза налага изготвянето на общо определение за понятието „измама“, което да обхваща измамното поведение — както спрямо разходите, така и спрямо приходите — за сметка на бюджета на ЕС.

(3) Защитата на финансовите интереси на Съюза налага изготвянето на общо определение за понятието „измама“, което да обхваща измамното поведение спрямо разходите, приходите, активите и пасивите за сметка на бюджета на Съюза, включително дейностите по получаване и отпускане на заеми.

Изменение 4

Предложение за директива

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6) Финансовите интереси на Съюза могат да бъдат неблагоприятно засегнати когато отделните оференти предоставят на органите, отговарящи за възлагането на обществени поръчки или за предоставянето на безвъзмездни средства, сведения, които се основават на информация, получена неправомерно — пряко или косвено — от органа, провеждащ търга, с цел да се заобиколят или изопачат разпоредбите, приложими към процедурата за възлагане на обществени поръчки или за предоставяне на безвъзмездни средства. Такова поведение е много сходно с измамата, но не е задължително да представлява съставомерно деяние „измама“ от страна на оферента, тъй като е възможно подадената оферта да отговаря на всички изисквания. В отношенията между оферентите поведение, което е свързано с манипулирането на търгове, нарушава правната уредба на Съюза в областта на конкуренцията, както и съответните национални нормативни разпоредби. То е предмет на действия по правоприлагане и на санкции от страна на органите на публична власт в целия Съюз, поради което то трябва да остане извън приложното поле на настоящата директива.

(6) Финансовите интереси на Съюза могат да бъдат неблагоприятно засегнати когато отделните оференти предоставят на органите, отговарящи за възлагането на обществени поръчки или за предоставянето на безвъзмездни средства, сведения, които се основават на информация, получена незаконно — пряко или косвено — от органа, провеждащ търга, с цел да се заобиколят или нарушат разпоредбите, приложими към процедурата за възлагане на обществени поръчки или за предоставяне на безвъзмездни средства. Такова поведение е много сходно с измамата, но не е задължително да демонстрира всички характеристики на съставомерно деяние „измама“ от страна на оферента, тъй като е възможно подадената оферта да отговаря на всички необходими критерии. В отношенията между оферентите поведение, което е свързано с манипулирането на търгове, нарушава правната уредба на Съюза в областта на конкуренцията, както и съответните национални нормативни разпоредби. То е предмет на действия по правоприлагане и на санкции от страна на органите на публична власт в целия Съюз, поради което то трябва да остане извън приложното поле на настоящата директива.

Изменение 5

Предложение за директива

Съображение 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(8) Корупцията представлява особено сериозна заплаха за финансовите интереси на Съюза, която в много случаи може да бъде свързана и с измамно поведение. Затова по отношение на нея е необходим специален състав на престъпление. Трябва да се гарантира, че съответните престъпления са обхванати от определението, независимо от това дали поведението е в нарушение на служебни задължения или не. Що се отнася до престъпленията „пасивна корупция“ и „присвояване“, за понятието „публични служители“ трябва да се въведе определение, което да обхваща всички категории служители, независимо от това дали са назначени, избрани или наети въз основа на договор, заемат официална длъжност или са лица, които изпълняват функции по предоставяне на услуги от името на държавата и на други публични органи на гражданите или в обществен интерес като цяло, без да заемат официална длъжност, като например изпълнители, участващи в управлението на средства на ЕС.

(8) Корупцията представлява особено сериозна заплаха за финансовите интереси на Съюза, която в много случаи може да бъде свързана и с измамно поведение. Затова по отношение на нея е необходим специален състав на престъпление. Трябва да се гарантира, че съответните престъпления са обхванати от определението, независимо от това дали поведението е в нарушение на служебни задължения или не. Що се отнася до престъпленията „пасивна корупция“ и „присвояване“, за понятието „публични служители“ трябва да се въведе определение, което да обхваща всички категории служители, независимо от това дали са назначени, избрани или наети въз основа на договор или заемат официална длъжност в Съюза, в държавите членки или в трети държави. В управлението на средствата от Съюза все повече участват частни лица. С оглед на адекватната защита на средствата на Съюза от корупция и присвояване, определението „публичен служител“ трябва да включва и лица, които не заемат официална длъжност, но на които въпреки това е възложена и упражняват по подобен начин функция за предоставяне на обществени услуги във връзка със средства на Съюза, като например изпълнители, участващи в управлението на такива средства.

Изменение 6

Предложение за директива

Съображение 9

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9) Определени видове поведение на публичен служител, които имат за цел отклоняване на средства или активи противно на тяхното предназначение и с намерение да се навреди на финансовите интереси на Съюза, могат да се отразят неблагоприятно на финансовите интереси на Съюза. Затова е необходимо да се въведе точно определение на престъпленията, което да обхваща такова поведение.

(9) Определени видове поведение на публичен служител, които имат за цел отклоняване на средства или активи противно на тяхното предназначение и с намерение да се навреди на финансовите интереси на Съюза, могат да се отразят неблагоприятно на финансовите интереси на Съюза. Затова е необходимо да се въведе точно и еднозначно определение на престъпленията, което да обхваща такова поведение.

Изменение 7

Предложение за директива

Съображение 9 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(9а) По отношение на престъпленията, извършени от физически лица, както е определено в настоящата директива, е необходимо да се установи умисъл по отношение на всички елементи от състава на тези престъпления. Извършените от физически лица престъпления, които не изискват умисъл, не са обхванати от настоящата директива.

Изменение 8

Предложение за директива

Съображение 14 a (ново)


Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(14а) Въпреки че е целесъобразно да се въведат определени минимални равнища на санкциите във връзка с престъпленията, определени в настоящата директива, нищо от тук посоченото не следва да се тълкува като намеса в правомощията на съдилищата и съдиите на държавите членки да използват своята преценка по конкретни случаи.

Изменение 9

Предложение за директива

Съображение 14 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(14б) За да се осигури съответствие на правото на Съюза с разпоредбите за защитата на финансовите интереси на Съюза, целесъобразно е да се въведат определени минимални равнища на наказания във връзка с определените в настоящата директива престъпления. В настоящата директива се установяват минимални правила. Държавите членки следва да останат свободни да запазят или да въведат по-строги наказания за такива престъпления.

Изменение 10

Предложение за директива

Съображение 17

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17) Без да се засягат другите задължения по силата на законодателството на Съюза, е необходимо да се предвиди подходяща разпоредба за сътрудничеството между държавите членки и Комисията с цел гарантиране на ефективни действия срещу престъпленията, уредени в настоящата директива, които засягат финансовите интереси на Съюза, включително извършването на обмен на информация между държавите членки и Комисията.

Изменение 11

Предложение за директива

Член 1


Текст, предложен от Комисията	Изменение
Настоящата директива определя необходимите мерки в областта на предотвратяването и на борбата с измамите и с всяка друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, чрез определянето на престъпления и наказания.	Настоящата директива определя необходимите мерки в областта на предотвратяването и на борбата с измамите и с всяка друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, чрез определянето на престъпления и наказания, с цел да осигури ефективна и равностойна защита в държавите членки, както и в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, и да засили доверието в институциите и инициативите на Съюза.

Изменение 12

Предложение за директива

Член 2 – уводна част


Текст, предложен от Комисията	Изменение
За целите на настоящата директива „финансови интереси на Съюза“ означава всички приходи и разходи, включени в, придобити чрез или дължими на:	За целите на настоящата директива „финансови интереси на Съюза“ означава всички активи и пасиви, управлявани от или от името на Съюза и неговите институции, органи и агенции; и всички негови финансови операции, включително дейности по получаване и отпускане на заеми, както и по-специално всички приходи и разходи, включени в, придобити чрез или дължими на:

Обосновка

Това определение е по-широко и включва активи и пасиви, както и дейности по получаване и отпускане на заеми.

Изменение 13

Предложение за директива

Член 2 – буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б) бюджетите на институциите, органите, службите и агенциите, създадени по силата на Договорите, или бюджетите, управлявани и контролирани от тях.

б) бюджетите на институциите, органите, службите и агенциите, създадени съгласно Договорите, или бюджетите, пряко или косвено управлявани и контролирани от тях.

Изменение 14

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1


Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко предоставяне на информация или непредоставянето на такава на възлагащите или предоставящите органи или образувания по процедура за възлагане на обществени поръчки или за предоставяне на безвъзмездни средства, касаеща финансовите интереси на Съюза, от кандидатите или оферентите, или от лицата, отговарящи за или участващи в изготвянето на отговорите на покани за участие в търгове или на заявления за кандидатстване за безвъзмездни средства от страна на такива участници, когато е извършено умишлено и с цел заобикаляне или изопачаване на прилагането на критериите за допустимост, изключване, подбор или възлагане, се наказва като престъпление.	1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко предоставяне на информация или непредоставянето на такава на възлагащите или предоставящите органи или образувания по процедура за възлагане на обществени поръчки или за предоставяне на безвъзмездни средства, касаеща финансовите интереси на Съюза, от кандидатите или оферентите, или от лицата, отговарящи за или участващи в изготвянето на отговорите на покани за участие в търгове или на заявления за кандидатстване за безвъзмездни средства от страна на такива участници, когато е извършено умишлено и с цел заобикаляне или изопачаване на прилагането на критериите за допустимост, изключване, подбор или възлагане или с цел нарушаване или премахване на естествената конкуренция между участниците в търга, се наказва като престъпление.

Обосновка

Важно е да се посочат изрично нередните дейности, свързани с публичните тръжни процедури.

Изменение 15

Предложение за директива

Член 4 – параграф 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че изпирането на пари, както е определено в член 1, параграф 2 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета³³, което се отнася за имущество, придобито чрез престъпленията, попадащи в приложното поле на настоящата директива, се наказва като престъпление.

2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че изпирането на пари, както е определено в член 1, параграф 2 от Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета³³, което се отнася за имущество или доходи, придобити чрез престъпленията, попадащи в приложното поле на настоящата директива, се наказва като престъпление.

__________________

³³ OВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.

Изменение 16

Предложение за директива

Член 4 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следното деяние, когато е извършено умишлено, се наказва като престъпление:

3. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че пасивната и активната корупция, когато са извършени умишлено, се наказват като престъпления.

а) действията на публичен служител, който пряко или чрез посредник поиска или получи облаги, независимо от естеството им, за себе си или за трето лице, или приеме обещание за такава облага, за да извърши или да се въздържи от извършването на действия в съответствие със своите служебни задължения или при изпълнението на своите функции по начин, който вреди или има вероятност да навреди на финансовите интереси на Съюза (пасивна корупция);

а) За целите на настоящата директива пасивната корупция се състои от действията на публичен служител, който пряко или чрез посредник поиска или приеме предварително облаги, независимо от естеството им, или обещание за такава облага, за себе си или за трето лице, за да извърши, забави или да се въздържи от извършването на действия в съответствие със своите служебни задължения или при изпълнението на своите функции, независимо дали е в нарушение на служебните му задължения или не, по начин, който вреди или има вероятност да навреди на финансовите интереси на Съюза.

б) действията на всяко лице, което пряко или чрез посредник обещае или предостави облаги, независимо от естеството им, на публичен служител за него или за трето лице, с оглед извършване или въздържане от извършване на действия от служителя в съответствие със служебните му задължения или при изпълнението на неговите функции по начин, който вреди или има вероятност да навреди на финансовите интереси на Съюза (активна корупция).

б) За целите на настоящата директива активната корупция се състои от действията на всяко лице, което пряко или чрез посредник обещае, предложи или предостави облаги, независимо от естеството им, на публичен служител за него или за трето лице, с оглед извършване, забавяне или въздържане от извършване на действия от служителя в съответствие със служебните му задължения или при изпълнението на неговите функции по начин, който вреди или има вероятност да навреди на финансовите интереси на Съюза, или за извършването на тези деяния в миналото.

Изменение 17

Предложение за директива

Член 4 – параграф 4


Текст, предложен от Комисията	Изменение
4. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко умишлено действие на публичен служител с цел ангажиране или изразходване на средства, или присвояване или използване на активи в противоречие с целите, за които същите са били предназначени, и с намерение да навреди на финансовите интереси на Съюза, се наказва като престъпление (присвояване).	4. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че присвояването, когато е извършено умишлено, се наказва като престъпление.
	За целите на настоящата директива присвояването се състои от действие на публичен служител с цел ангажиране или изразходване на средства, или присвояване или използване на активи в противоречие с целите, за които същите са били предназначени, и което вреди на финансовите интереси на Съюза.

Изменение 18

Предложение за директива

Член 4 – параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

За целите на настоящия член „публичен служител“ означава:

а) всяко лице, което изпълнява функции по предоставяне на обществени услуги за сметка на Съюза или в държавите членки, или в трети страни, като заема законодателна, административна или съдебна длъжност;

а) всеки служител на Съюза или на националната администрация, включително всеки служител на националната администрация на друга държава членка и на националната администрация на трета държава.

Понятието „служител на Съюза“ означава:

i) всяко лице, което е длъжностно лице или друг договорно нает служител по смисъла на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Европейския съюз („Правилника за длъжностните лица“),

ii) всяко лице, което е командировано в институция, орган, служба или агенция на Съюза от държава членка или от публичен или частен орган, и което изпълнява функции, съответстващи на функциите, изпълнявани от длъжностните лица или другите служители на Съюза.

Членовете на органи, създадени в съответствие с Договорите, и персоналът на тези органи, служби или агенции се считат за служители на Съюза, доколкото Правилникът за длъжностните лица не се прилага за тях;

Понятието „служител на националната администрация“ се тълкува като позоваване на определението за „длъжностно лице“ или „публичен служител“ в националното право на държавата членка или на третата държава, в която въпросното лице изпълнява тази функция.

Въпреки това при производство, насочено срещу длъжностно лице на държава членка или служител на националната администрация на трета държава, което е образувано от друга държава членка, последната не е длъжна да прилага определението за „служител на националната администрация“, освен доколкото това определение е съвместимо с нейното национално право;

б) всяко друго лице, което изпълнява функции по предоставяне на обществени услуги за сметка на Съюза или в държавите членки, или в трети страни, което не заема такава длъжност, но което участва в управлението на финансовите интереси на Съюза или във вземането на решения, засягащи тези интереси.

б) всяко друго лице, на което са възложени и изпълнява функции по предоставяне на обществени услуги, които включват управлението на финансовите интереси на Съюза в държавите членки или в трети държави или във вземането на решения, засягащи тези интереси.

Обосновка

Изменението е въз основа на настоящото определение за „служител“, включено в Протокол № 1 към влязлата в сила Конвенция за ЗФИ, която е добре известна и приета от държавите членки.

Изменение 19

Предложение за директива

Член 5 – параграф 1


Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че подбуждането, подпомагането или съучастието в престъпните деяния, посочени в дял II, се наказва като престъпление.	1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че подбуждането, подпомагането или съучастието в извършването на някое от престъпните деяния, посочени в членове 3 и 4, се наказва като престъпление.

Обосновка

Техническа промяна.

Изменение 20

Предложение за директива

Член 5 – параграф 2


Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че опитът за извършване на престъпните деяния, посочени в член 3 или в член 4, параграф 4, се наказва като престъпление.	2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че опитът за извършване на някое от престъпните деяния, посочени в член 3 и в член 4, параграф 4, се наказва като престъпление.

Обосновка

Техническа промяна.

Изменение 21

Предложение за директива

Член 6 – параграф 1 – уводна част


Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за престъпленията, посочени в дял II, извършени в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като член на орган на юридическото лице и което заема ръководна длъжност в това юридическо лице, въз основа на:	1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност за престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5, извършени в тяхна полза от лице, което действа самостоятелно или като член на орган на юридическото лице и което заема ръководна длъжност в това юридическо лице, въз основа на:

Обосновка

Техническа промяна.

Изменение 22

Предложение за директива

Член 6 – параграф 2


Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Държавите членки предприемат и необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е направила възможно извършването от негово подчинено лице на някое от престъпленията, посочени в дял II, в полза на това юридическо лице.	2. Държавите членки предприемат и необходимите мерки, за да гарантират, че юридическите лица могат да бъдат подведени под отговорност, когато липсата на надзор или контрол от страна на лице, посочено в параграф 1, е направила възможно извършването от негово подчинено лице на някое от престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5, в полза на това юридическо лице.

Обосновка

Техническа промяна.

Изменение 23

Предложение за директива

Член 6 – параграф 3


Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Отговорността на юридическо лице по параграфи 1 и 2 не изключва образуването на наказателно производство срещу физическите лица, извършили престъпленията, посочени в дял II, или които носят наказателна отговорност съгласно член 5.	3. Отговорността на юридическо лице по параграфи 1 и 2 не изключва образуването на наказателно производство срещу физическите лица, извършили престъпленията, посочени в членове 3 и 4, или които носят наказателна отговорност съгласно член 5.

Обосновка

Техническа промяна.

Изменение 24

Предложение за директива

Член 7 – параграф 1


Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Що се отнася до физическите лица, държавите членки гарантират, че престъпните деяния, посочени в дял II, се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни санкции, включително глоби и лишаване от свобода, както е посочено в член 8.	1. Що се отнася до физическите лица, държавите членки гарантират, че престъпните деяния, посочени в членове 3, 4 и 5, се наказват с ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни санкции, включително глоби и лишаване от свобода, както е посочено в член 8.

Обосновка

Техническа промяна.

Изменение 25

Предложение за директива

Член 7 – параграф 2


Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. За леки престъпления, свързани с вреди на стойност под 10 000 EUR и облаги на стойност под 10 000 EUR, и при които няма особено утежняващи обстоятелства, държавите членки могат да предвидят вместо това други наказателноправни санкции.	2. За престъпления, свързани с вреди на стойност под 5 000 EUR и облаги на стойност под 5 000 EUR, и при които няма утежняващи обстоятелства, държавите членки могат да предвидят вместо това налагането на други санкции, различни от наказания.

Изменение 26

Предложение за директива

Член 7 – параграф 3


Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Параграф 1 не засяга упражняването на дисциплинарни правомощия от страна на компетентните органи срещу публични служители.	3. Параграф 1 от настоящия член не засяга упражняването на дисциплинарни правомощия от страна на компетентните органи срещу публични служители, както е посочено в член 4, параграф 5.

Изменение 27

Предложение за директива

Член 8 – параграф 1 – алинея 1 – буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

а) минимално наказание от най-малко 6 месеца лишаване от свобода;

заличава се

Обосновка

Минималните наказания не зачитат разнообразието на правните системи и необходимостта от преценка на съда. Въвеждането им тук не би съответствало и на позицията на Парламента по отношение на проекта за директива относно защитата по наказателноправен ред на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне.

Изменение 28

Предложение за директива

Член 8 – параграф 1 – алинея 2 – буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

а) минимално наказание от най-малко 6 месеца лишаване от свобода;

заличава се

Обосновка

Изменение 29

Предложение за директива

Член 8 – параграф 1 – алинея 2 а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Настоящият параграф не засяга правото на съдилищата и съдиите в държавите членки да преценят определянето на най-подходящото и пропорционално решение за всеки отделен случай.

Изменение 30

Предложение за директива

Член 8 – параграф 2


Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че за престъпленията, посочени в дял II, се предвижда максимално наказание от най-малко 10 години лишаване от свобода, когато деянието е извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР.	2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че за престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5, се предвижда максимално наказание от най-малко 10 години лишаване от свобода, когато деянието е извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР.

Изменение 31

Предложение за директива

Член 8 а (нов)


Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 8а
	Утежняващи вината обстоятелства
	Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато е установено извършването на някое от престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5, в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР, този факт се счита за утежняващо вината обстоятелства за целите на определяне на наказанието.

Обосновка

По-добре е този случай да се разглежда като утежняващо вината обстоятелство, отколкото като различно престъпление.

Изменение 32

Предложение за директива

Член 9 – буква a а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

aa) временно или постоянно изключване от тръжните процедури на Съюза;

Изменение 33

Предложение за директива

Член 9 а (нов)


Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Член 9a
	Принципът ne bis in idem
	Държавите членки прилагат в националното си наказателно право принципа за избягване на двойната отговорност ne bis in idem, съгласно който лице, срещу което съдебното производство е приключено в дадена държава членка, не може да бъде съдебно преследвано в друга държава членка във връзка със същите факти, при условие че му е било наложено наказание, последното е било изтърпяно или е в процес на изтърпяване, или вече не може да бъде изтърпяно съгласно законите на държавата, постановила присъдата.

Изменение 34

Предложение за директива

Член 11 – параграф 1


Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите членки предприемат необходимите мерки за регламентиране на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в дял II, когато:	1. Държавите членки предприемат необходимите мерки за регламентиране на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5, когато:
а) престъплението е извършено изцяло или отчасти на тяхна територия; или	а) престъплението е извършено изцяло или отчасти на тяхна територия;
б) извършителят е техен гражданин.	б) извършителят е техен собствен гражданин или пребивава на тяхна територия; или
	в) спрямо извършителя се прилага Правилникът за длъжностните лица или Правилникът се е прилагал спрямо него към монета на извършване на престъпното деяние.

Обосновка

Изменението на параграф 1, буква б) има за цел да разшири обхвата на директивата. Въвеждането на трета категория извършители в параграф 1, буква в) отразява оперативния опит на Европейската служба за борба с измамите (OLAF): длъжностни лица, които не са граждани на ЕС и не пребивават на територията на ЕС (но са в делегации), следва да бъдат включени в юрисдикцията за защита на финансовите интереси (ЗФИ).

Изменение 35

Предложение за директива

Член 13


Текст, предложен от Комисията	Изменение
Настоящата директива не засяга възстановяването на недължимо платените суми в контекста на извършването на престъпленията, посочени в дял II.	Настоящата директива не засяга възстановяването на недължимо платени суми в контекста на извършването на престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5.
	Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират бързото възстановяване на тези суми и тяхното прехвърляне в бюджета на Съюза, без да се засягат съответните специфични за отделните сектори правила на Съюза за финансовите корекции и възстановяването на неправомерно изразходвани средства. Държавите членки също водят и редовен регистър на възстановените суми и уведомяват съответните институции или органи на Съюза за тези суми или, в случаите когато сумите не са възстановени, за причините, довели до това.

Изменение 36

Предложение за директива

Член 15 – заглавие

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Сътрудничество между държавите членки и Европейската комисия (Европейска служба за борба с измамите)

Сътрудничество

Обосновка

Обосновка: За целите на настоящата директива сътрудничеството не следва да ес ограничава до сътрудничество между държавите членки и Комисията, а да включва също така и сътрудничеството между самите държави членки.

Изменение 37

Предложение за директива

Член 15 – параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Държавите членки и Комисията си сътрудничат в борбата срещу престъпленията, посочени в дял II. За тази цел Комисията предоставя необходимата техническа и оперативна помощ на компетентните национални органи, за да се улесни координирането на техните разследвания.

1. Без да се засягат правилата относно трансграничното сътрудничество и правната взаимопомощ по наказателноправни въпроси, държавите членки, Евроюст и Комисията си сътрудничат, в рамките на съответната им компетентност, в борбата срещу престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5. За тази цел Комисията и по целесъобразност Евроюст предоставят необходимата техническа и оперативна помощ на компетентните национални органи, за да се улесни координирането на техните разследвания.

Изменение 38

Предложение за директива

Член 15 – параграф 2


Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Компетентните органи в държавите членки могат да обменят информация с Комисията с цел улесняване на установяването на фактите и гарантиране на ефективността на действията срещу престъпленията, посочени в дял II. Във всеки конкретен случай Комисията и компетентните национални органи вземат предвид изискванията за следствена тайна и защита на данните. За тази цел при предаването на информация на Комисията дадена държава членка може да постави специални условия относно използването на тази информация, независимо дали от Комисията или от друга държава членка, на която може да бъде предадена тази информация.	2. Компетентните органи в държавите членки могат, в рамките на съответната им компетентност, да обменят информация с Комисията и с Евроюст с цел улесняване на установяването на фактите и гарантиране на ефективността на действията срещу престъпленията, посочени в членове 3, 4 и 5. Във всеки конкретен случай Комисията, Евроюст и компетентните национални органи вземат се съобразяват с член 6 от Договора за Европейския съюз, с Хартата на основните права на Европейския съюз и с приложимото законодателство на Съюза в областта на защитата на лични данни, и вземат предвид изискванията за следствена тайна. За тази цел при предаването на информация на Комисията и Евроюст дадена държава членка може да постави специални условия относно използването на тази информация, независимо дали от Комисията, Евроюст или от друга държава членка, на която може да бъде предадена тази информация.

Изменение 39

Предложение за директива

Член 15 – параграф 2 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2a. Сметната палата, националните одитни институции (например при извършване на одит съгласно договорености за споделено управление) и одиторите, които извършват одит на бюджетите на институциите, органите и агенциите, създадени по силата на Договорите, или на бюджетите, които институциите управляват и одитират, разкриват на Европейската служба за борба с измамите всички престъпления, за които са узнали по време на своята мисия.

Изменение 40

Предложение за директива

Член 15 – параграф 2 б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

2б. служителите на Съюза разкриват на Европейската служба за борба с измамите всички престъпления, за които са узнали по време на своята мисия;

Изменение 41

Предложение за директива

Член 17a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Член 17a

Докладване, статистика и оценка

1. До [24 месеца след крайния срок за изпълнение на настоящата директива] и след това ежегодно, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с оценка на степента, в която държавите членки са предприели необходимите мерки за спазване на настоящата директива и с оценка на ефективността, с която настоящата директива постига своите цели.

Посочените доклади се отнасят до информацията, предоставена от държавите членки в съответствие с параграф 2.

2. Държавите членки редовно събират и поддържат с посредничеството на компетентните органи всеобхватни статистически данни с цел да контролират ефективността на системите си, установени с цел защита от тяхна страна на финансовите интереси на Съюза. Събраните статистически данни се изпращат на Комисията ежегодно и съдържат:

а) броя на образуваните производства, разбит по брой на прекратените наказателни производства, на тези, приключени с оправдателна присъда и на тези, приключени с осъдителна присъда, както и броя на висящите производства,

б) възстановените и невъзстановените суми по реда на наказателното производство,

в) брой на исканията за оказване на помощ, получени от други държави членки, разбит по брой на одобрените и на отхвърлените искания.

3. До [60 месеца след крайния срок за изпълнение на настоящата директива], Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета цялостна оценка на настоящата директива въз основа на придобития опит, и по-конкретно въз основа на докладите и статическите данни, предоставени в съответствие с параграфи 1 и 2. По целесъобразност Комисията внася едновременно с това предложение за изменение на настоящата директива, като надлежно отчита резултата от оценката.

[1] ОВ С 383, 12.12.2012 г., стр. 1.
[2] ОВ С 391, 18.12.2012 г., стр. 134.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Докладчиците приветстват предложението на Комисията за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред. По-специално докладчиците споделят мнението, че измамите и свързаните с тях незаконни действия, засягащи финансовите интереси на Съюза, представляват сериозен проблем в ущърб на бюджета на Съюза и по този начин — и на данъкоплатците, които спешно призовават европейските институции да гарантират, че публичните средства се заделят за структурен растеж, фискална консолидация и работни места.

Когато става въпрос за измами, засягащи бюджета на Съюза, докладчиците също изразяват сериозна загриженост относно съществуването на различия между правните и наказателните системи на държавите членки. Във връзка с това докладчиците признават съществуването на добре структурирани достижения на правото на ЕС в областта на борбата с измамите. До този момент обаче те са приложени от държавите членки само чрез приемането на недостатъчно хармонизирани и сближени правила и разпоредби, включително и санкции. Тази разпокъсана правна рамка създава стимули за потенциалните извършители да се придвижат на европейска територия в търсене на най-благоприятната съдебна система. Европейският парламент счита, че Съюзът и държавите членки трябва да предоставят съгласуван отговор на измамите и всякакви други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, като приемат възпиращи мерки и така осигурят ефективна и равностойна защита във всички държави членки.

Във връзка с това законодателното предложение на Комисията е стъпка в правилната посока чрез въвеждането на разпоредби, насочени към сближаване на националните правни системи, включително и на наказателноправните мерки, с цел да се противодейства на измамите и другите незаконни дейности в ущърб на бюджета на Съюза. Докладчиците обаче биха искали допълнително да подобрят предложението, като гарантират приемането на:

- по-точно и всеобхватно определение на измамите в ущърб на бюджета на Съюза. По този въпрос Европейският парламент приветства предложението на Комисията, което естествено включва в директивата измамите с ДДС;

- разпоредба, която улеснява сближаването на мерките за противодействие на измамни дейности, свързани с достъпа до публични тръжни процедури на ЕС, включително и тези, с които се премахва или нарушава естествената конкуренция между участниците в търга;

- разпоредби, които разглеждат „всяко“ престъпление, свързано с вреди за бюджета на Съюза, като престъпление, без да правят разграничение между леки и тежки престъпления в зависимост от размера на съответните суми. По този въпрос, като вземат под внимание на равнището на ЕС съществуващите национални разпоредби, докладчиците също така намаляват прага на нарушенията от 10 000 на 5 000 евро, за да се даде възможност на държавите членки, ако желаят, да предвидят други санкции, различни от наказателноправните санкции, за измами под този размер. Докладчиците по този начин искат да изпратят силно послание до извършителите на измами, че над този праг техните дейности ще се считат за престъпни деяния навсякъде в Европа;

- предвиждане на по-кратки срокове за лишаване от свобода, когато става въпрос за измами, засягащи бюджета на Съюза, и други незаконни дейности, с цел да се насърчи сближаването на националните законодателства в посока към едно добре определено равнище. Докладчиците основаха своя подход на сравнителен анализ на съществуващите правни разпоредби в държавите членки. Европейският парламент счита, че е важно да се изпрати посланието, че извършването на измами, засягащи бюджета на Съюза, не може повече да се толерира;

- разпоредба, която взема под внимание ролята на Евроюст в сътрудничеството между държавите членки и Комисията за защита на финансовите интереси на Съюза.

Докладчиците считат, че предложението на Комисията за Директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, е важна стъпка в областта на наказателното право на ЕС. Тази област беше значително подобрена след влизането в сила на Договора от Лисабон, с премахването на тристълбовата структура и консолидирането на Европейския парламент като пълноправен съзаконодател за областта на европейското пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Общата цел на предложението е да осигури ефективни, пропорционални и възпиращи мерки за защита на финансовите интереси на Съюза. За тази цел то се стреми да установи минимални правила, включително определения за нарушения и минимални, както и максимални санкции в областта на борбата с измамите и други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза.

Докладчиците подчертават, че тази директива има за цел да предостави рамка, в която да функционира бъдещата Европейска прокуратура. Тя представлява значителен напредък в създаването на европейско пространство на наказателно правосъдие.

Докладчиците считат, че за целите на правната сигурност е по-добре да се избегне категоризацията на престъпленията като „леки“ и/или „тежки“. Във връзка с това докладчиците споделят мнението, че всички измами, засягащи финансовите интереси на ЕС, следва да се възприемат сериозно.

Докладчиците също така споделят мнението на Комисията, че следва да се направи разграничение между измамите, от една страна, и корупцията и изпирането на пари, от друга. За разлика от Комисията докладчиците обаче считат, че предложените минимални санкции следва да отразяват разликите между тези престъпни деяния (а не просто въпросните суми).

Докладчиците освен това считат, че когато финансовите интереси на Европейския съюз са изложени на опасност, е целесъобразно да се определи размерът на минималните наказателни санкции, за да се гарантира висока степен на съгласуваност в целия ЕС по отношение на санкциите, налагани на лица, които ощетяват чрез измами финансовите интереси на ЕС. Такава стъпка трябва също да се разглежда като средство за обезкуражаване на търсенето на най-благоприятната правна система (т. нар. forum shopping) от страна на извършителите на изпиране на пари и извършителите на измами и като част от по-нататъшно развитие на европейското пространство на наказателно правосъдие. Тези санкции обаче не следва да оказват влияние на правомощията на отделните съдилища и съдии на държавите членки.

Докладчиците искат да се гарантира тясното сътрудничество между държавите членки и съответните институции и агенции на Съюза в областта на разследването и съдебното преследване на измами. По-специално във връзка с това е важно да се признае по-голямата роля, която Евроюст би могъл да играе в бъдещото развитие на наказателното правосъдие в ЕС.

Същевременно с установяването на ефективни и възпиращи мерки за възпрепятстване на измамите, засягащи бюджета на ЕС, докладчиците също са наясно и с необходимостта от поддържането на високи стандарти по отношение на процесуалните гаранции в наказателните производства в целия ЕС, и по-специално по отношение на позоваването на принципа ne bis in idem.

С настоящия доклад докладчиците отговарят на опасенията на гражданите и данъкоплатците и предлагат по-силна основа за осигуряването на ефективна и равностойна защита на финансовите интереси на Съюза на цялата му територия.

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ

Mr Michael Theurer

Председател

Комисия по бюджетен контрол

БРЮКСЕЛ

Относно: Становище по правното основание за предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363 – C7-0192/2012 – 2012/0193(COD))

Уважаеми г-н председател,

На заседанието си от 27 ноември комисията по правни въпроси реши да повдигне по собствена инициатива, съгласно член 37, параграф 3 от Правилника за дейността, въпроса дали е целесъобразно да се измени правното основание на предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363), чрез заменяне на предложения за правно основание от Комисията член 325, параграф 4 от ДФЕС, с член 83, параграф 2 от ДФЕС.

Контекст

1. Предложението

Предложената директива установява хармонизирани наказателноправни разпоредби, включително определения за нарушения и минимални, както и максимални санкции, в на борбата срещу измамите и друг вид защита на финансовите интереси на Съюза.

Предложеният законодателен акт подробно установява поведението, което следва да се наказва като измама, засягаща финансовите интереси на Съюза (член 3) и като свързано с измама престъпление, засягащи финансовите интереси на Съюза (член 4), като възпрепятстване на процедура за възлагане на обществени поръчки или за предоставяне на безвъзмездни средства, изпиране на пари, активна и пасивна корупция, и присвояване на средства. В този контекст, предложението съдържа и определение за „публичен служител“ (член 4, параграф 5). Предложението също така установява, че подбудителството, помагачеството, съучастието и опита, свързани с посочените деяния, се наказват като престъпления (член 5), и предвижда наказателна отговорност за юридически лица (член 6). Предложението също така определя кои (особено тежки) нарушения се наказват с лишаване от свобода и определя минимални и максимални прагове за тях (член 8). По-конкретно предложението изисква държавите членки да наложат минимално наказание от най-малко шест месеца лишаване от свобода и максимално наказание от най-малко пет години лишаване от свобода за посочените тежки нарушения, и максимално наказание от най-малко десет години лишаване от свобода, когато деянието е извършено в рамките на престъпна организация. Предложението определя също видове минимални наказания за юридически лица (член 9). То съдържа също така разпоредби относно налагането на запор или възбрана, и конфискацията (член 10), и компетентността (член 11). То хармонизира също така разпоредби, свързани с погасителната давност (член 12), включително давностен срок от най-малко пет години, и правила за прекъсване и възобновяване теченето на давностните срокове.

Най-накрая предложението съдържа разпоредби относно взаимодействието с други приложими правни актове на Съюза (член 14), и относно сътрудничеството между държавите членки и Европейската служба за борба с измами (OLAF) (член 15).

2. Въпросните правни основания

a) Правно основание за предложението

Предложението на Комисията се основава на член 325, параграф 4 от ДФЕС, който гласи следното:

"(4) Европейският парламент и Съветът, като действа в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация със Сметната палата, приемат необходимите мерки в областта на предотвратяването и на борбата с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, с цел да осигури ефективна и равностойна защита в държавите-членки, както и в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза.“

б) Предложение за изменение на правното основание

Комисията по правни въпроси е приканена да анализира целесъобразността на заменянето на член 325, параграф 4 с член 83, параграф 2 като правно основание. Член 83, параграф 2 от ДФЕС гласи следното:

"2. Когато сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки в областта на наказателното право е належащо, за да се осигури ефективното прилагане на политика на Съюза в област, в която са приети мерки за хармонизиране, чрез директиви могат да се установят минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкции в съответната област. Тези директиви се приемат съгласно обикновена или специална законодателна процедура, идентична на тази, използвана за приемането на въпросните мерки за хармонизиране, без да се засягат разпоредбите на член 76“.

Анализ

1. Принципи, утвърдени в практиката на Съда на ЕС

В съдебната практика на Съда се очертават няколко принципа по отношение на избора на правно основание. На първо място, като се имат предвид последиците от правното основание в материалноправен и процесуален смисъл, изборът на правилното правно основание е от конституционно значение[1]. На второ място, съгласно член 13, параграф 2 от ДЕС всяка институция действа в кръга на правомощията, които са й предоставени с Договорите[2]. На трето място, според съдебната практика на Съда на ЕС „изборът на правното основание на общностен акт трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които са по-специално целта и съдържанието на акта“[3].

2. Изборът на правно основание на Комисията

Комисията обяснява своя избор на правно основание по следния начин: "В член 325 се посочва, че ЕС е компетентен да приема необходимите мерки, които „имат възпиращо действие“, в областта на предотвратяването и на борбата с измамата и с всяка друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза"[4]. В член 325, параграф 4 се предвижда законодателната процедура, по която се приемат необходимите мерки, с цел да се осигури ефективна и равностойна защита[5]. Комиисята пояснява по-нататък, че "борбата с незаконните дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, е много специфична област на политиката", както и че целта на член 325 е да защитава "единственият интерес, на който тази политика от първостепенно значение служи, а именно публичните средства на Съюза, независимо дали се касае за тяхното събиране или разходване".

3. Цел и съдържание на предложената директива

Предложената директива "определя необходимите мерки в областта на предотвратяването и на борбата с измамите и с всяка друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, чрез определянето на престъпления и наказания" (Член 1). Съображение 2 пояснява допълнително, че "с цел осигуряването на ефективна, пропорционална и възпираща защита на финансовите интереси на Съюза, наказателното право в държавите членки следва да продължи да допълва защитата по административноправен и гражданскоправен ред в тази област по отношение на най-тежките деяния, свързани с измама, като същевременно се избягват несъответствията, както в рамките на тези области на правото, така и помежду им".

Основните елементи на предложението, имащи за цел постигането на набелязаната цел са определянето на нарушенията, въвеждането на минимални наказания, и хармонизирането на разпоредби относно давностните срокове. Мерките са подробно определени по-горе („Контекст“, параграф 1).

Следователно изглежда, че както укрепването на наказателноправните разпоредби в държавите членки с оглед подобряване на борбата с измамите и защита на финансовите интереси на Съюза, така и хармонизирането на тези разпоредби, наред с внасянето на яснота и подреденост, са основните цели на предлаганата директива.

Въпросът дали член 325, параграф 4 или член 83, параграф 2 от ДФЕС е подходящото правно основание за разглежданото предложение се свежда основно до въпрос коя от тези разпоредби е lex specialis в случай като настоящия: дали член 325, параграф 4 от ДФЕС би представлявал lex specialis по отношение на мерките за борба с измамите/защита на финансовите интереси на ЕС или член 83, параграф 2 от ДФЕС − lex specialis за определени елементи от хармонизирането на националните наказателни законодателства, когато това хармонизиране е от основно значение за ефективното прилагане на политика на Съюза в определена област, която е била обект на мерки за хармонизиране?

Що се отнася до член 325 от ДФЕС, трябва да се отбележи, че той замени предишния член 280, параграф 4 от Договора за създаването на ЕО,[6] който ограничаваше възможните мерки, предприемани на основание на неговите разпоредби както следва: „Тези мерки не се отнасят до прилагането на националното наказателно право или до националното управление на правосъдието.“ Член 325, параграф 4 от ДФЕС вече не съдържа това изключение. Ето защо може да се твърди, че понастоящем този член включва компетентността за приемане на мерки за хармонизиране на наказателното право. Несъмнено това виждане е в основата на мотивите на Комисията, изложени в обяснителния меморандум към предложението, макар въпросът да не е изрично засегнат.

От друга страна, важно е да припомним, че Договорът от Лисабон въведе в член 83, параграф 2 от ДФЕС ново правно основание за хармонизиране на материалното наказателно право, за да се гарантира ефективното приложение на политиките на ЕС, които са били предмет на мерки за хармонизиране. Тази разпоредба потвърждава и предишната компетентност на Съда, в съответствие с която, въпреки факта, че по принцип наказателното право не попада в сферата на компетентност на Съюза, съществуваха изключения, като случаите, когато прилагането на ефективни, съразмерни и възпиращи наказания беше особено важно за борбата с тежки престъпления срещу околната среда, за да се гарантира ефективност.[7]. Заличаването на последното изречение от член 280, параграф 4 от Договора за създаването на ЕО може следователно да се дължи също на въвеждането на това ново правно основание. Интересно е да се отбележи, че подобно заличаване беше осъществено и в областта на митническото сътрудничество. Член 135 от Договора за създаването на ЕО[8] съдържа същото последно изречение като член 280 от Договора за създаването на ЕО, като в същото време то вече не присъства в еквивалентния му член 33 от ДФЕС.[9].

Що се отнася до произхода на член 83, параграф 2 от ДФЕС, заслужава да се отбележи фактът, че в материалите за Конвента има доказателство, че включването на правно основание в Договора, което да позволява приемането на минимална правна уредба относно материалното наказателно право, се счита за уместно в контекста на защитата на финансовите интереси на ЕС. [10] То подкрепя идеята, че член 83, параграф 2 – който предоставя настоящото ново правно основание– е lex specialis, що се отнася до предоставяне на компетентност по отношение на материалното наказателно право. В допълнение следва да бъде отбелязано, че член 83, параграф 2 от ДФЕС съдържа конкретни изисквания („належащо, за да се осигури ефективното прилагане на политика на Съюза [...]“) и ограничава съдържанието на правилата, които могат да се основават на тази разпоредба („минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкции в съответната област“). В допълнение, конкретният механизъм за „аварийна спирачка“ е предвиден в член 83, параграф 3. Би било изненадващо, ако тези ограничения могат да бъдат заобиколени чрез прибягване до друго материалноправно основание. Ако се позволи използването на различни потенциални правни основания за материалните политики, това би затруднило и последователното развитие на бъдещото законодателство в областта на хармонизирането на наказателното право. Това не може да е била целта на Договора от Лисабон.

На последно място, заслужава да се отбележи, че член 86 от ДФЕС съдържа разпоредба относно създаването на Европейска прокуратура с цел „борбата с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза“.[11]. Това показва, че не всички мерки, свързани с борбата с измамите и други дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза, са изчерпателно уредени в член 325 от ДФЕС, което предоставя възможност член 83, параграф 2 да урежда с тази цел организацията на материалното наказателно право.

На фона на гореказаното и за да може член 83, параграф 2 да обхване предлаганата директива, би било необходимо да се установи, че предлаганите мерки са „належащи“ за политиката за борба с измамите. В обяснителния меморандум към предложението, Комисията изтъква сериозни аргументи в тази посока.

Що се отнася до съдържанието на предлаганите мерки, е необходимо предложенията да бъдат оценени, за да се види дали не надхвърлят „минималните правила относно определянето на престъпленията и на санкции в съответната област“. На пръв поглед изглежда, че тъй като Комисията е предложила главно хармонизирани дефиниции и минимални санкции, както и някои съпътстващи мерки, член 83, параграф 2 обхваща основните елементи от предложението. Въпросът следва обаче да се има предвид при последващото обсъждане в хода на законодателната процедура.

Препоръка на комисията по правни въпроси

Комисията по правни въпроси разгледа този въпрос на своето заседание на 27 ноември 2012 г. На това заседание, тя реши съответно и с единодушие, със 17 гласа „за“ и нито един „въздържал се“,[12] да препоръча като подходящо правно основание за предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза по наказателно правен ред член 83, параграф 2 от ДФЕС.

С уважение,

Klaus-Heiner Lehne

[1] Становище 2/00 по Протокола от Картахена от 2001 г., Recueil, стр. I-9713, точка 5; Дело C-370/07 Кoмисия/ Съвет [2009] Сборник, I-8917, точки 46-49; Становище 1/08, ГАТС [2009 г.] (Сборник, стр. I-11129, точка 110).
[2] Дело C-403/05 Парламент/ Комисия [2007] (Сборник, I-9045, точка 49, и практиката на Съда, цитирана там).
[3] Вж. последно решението от 2009 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет, C-411/06, Сборник, стр. I-7585.
[4] Вж текста на член 325, параграф 1 от ДФЕС: "1. "Съюзът и държавите членки се борят с измамата и с всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, като приемат мерки в съответствие с разпоредбите на настоящия член, които имат възпиращо действие и предлагат ефикасна защита в държавите-членки, както и в институциите, органите, службите и агенциите на Съюза."
[5] COM(2012)0363, Обяснителен меморандум, стр. 6.
[6] Член 280, параграф 4 от Договора за ЕО: "4. Съветът, като действа в съответствие с процедурата по член 251, след консултации със Сметната палата, приема необходимите мерки в областта в областта на предотвратяването и на борбата с измамата, засягаща финансовите интереси на Съюза, с цел да осигури ефективна и равностойна защита в държавите членки. Тези мерки не се отнасят до прилагането на националното наказателно право или до националното управление на правосъдието.” (Подчертаването е добавено)
[7] Дело C-176/03 Комисия/ Съвет [2005] Сборник, I-07879, точки; 48-51; Дело C-440/05 Комисия/Съвет [2007 г.], Сборник, стр. I-09097. 66-69.
[8] Член 135 от Договора за ЕО: В рамките на приложното поле на настоящия договор, Съветът, действа съгласно предвидената в член 251 процедура, приема мерки за засилване на митническото сътрудничество между държавите членки, както и между тях и Комисията. Тези мерки не се отнасят до прилагането на националното наказателно право или до националното управление на правосъдието.” (Подчертаването е добавено)
[9] Член 33 от ДФЕС: В рамките на приложното поле на Договорите, Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат мерки за засилване на митническото сътрудничество между държавите членки и между тях и Комисията.
[10] Окончателен доклад на Работна група X „Свобода, сигурност и правосъдие“, CONV 426/02, стр. 10: „Работната група следователно счита за уместно да включи в новия Договор правно основание, което да позволява приемането на минимални правила [...], когато престъплението е насочено срещу споделен европейски интерес, който сам по себе си вече е предмет на обща политика на Съюза (например фалшифициране на евро, защита на финансовите интереси на Съюза), сближаването на материалното наказателно право следва да бъде част от инструментариума мерки за следване на тази политика, когато правилата извън областта на наказателното право не са достатъчни.“
[11] Член 86, параграф 1 от ДФЕС: "1. В борбата с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, Съветът, чрез регламенти, в съответствие със специална законодателна процедура, може да учреди Европейска прокуратура на основата на Евроюст. Съветът действа с единодушие след одобрение от Европейския парламент."
[12] На окончателното гласуване присъстваха: Raffaele Baldassarre (заместник-председател), Sebastian Valentin Bodu (заместник-председател), Françoise Castex (заместник-председател), Sergio Gaetano Cofferati, Christian Engström, Marielle Gallo, Giuseppe Gargani, Klaus-Heiner Lehne (председател), Eva Lichtenberger, Antonio Masip Hidalgo, Alajos Mészáros, Angelika Niebler, Evelyn Regner (заместник-председател), Rebecca Taylor, Alexandra Thein, Axel Voss, Cecilia Wikström.

СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (6.11.2013)

на вниманието на комисията по бюджетен контрол и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред
(COM(2012)0363 – C7‑0192/2012 – 2012/0193(COD))

Докладчик по становище (*): Тадеуш Звефка

(*) Асоциирана комисия — член 50 от Правилника за дейността

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещите комисии по бюджетен контрол и по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включат в доклада си следните изменения:

Изменение 1 Предложение за директива Позоваване 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 325, параграф 4 от него,	като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 83, параграф 2 от него,
Изменение 2 Предложение за директива Съображение 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(2) С цел осигуряването на ефективна, пропорционална и възпираща защита на финансовите интереси на Съюза, наказателното право в държавите членки следва да продължи да допълва защитата по административноправен и гражданскоправен ред в тази област по отношение на най-тежките деяния, свързани с измама, като същевременно се избягват несъответствията, както в рамките на тези области на правото, така и помежду им.	(2) С цел осигуряването на ефективна, пропорционална и възпираща защита срещу най-тежките деяния, свързани с измама, и с цел най-добра защита на финансовите интереси на Съюза, мерките, приети в рамките на гражданското и административното право, следва да се допълват от разпоредби на наказателното право в държавите членки, като същевременно се избягват несъответствията, както в рамките на тези области на правото, така и помежду им.
Изменение 3 Предложение за директива Съображение 6
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(6) Финансовите интереси на Съюза могат да бъдат неблагоприятно засегнати когато отделните оференти предоставят на органите, отговарящи за възлагането на обществени поръчки или за предоставянето на безвъзмездни средства, сведения, които се основават на информация, получена неправомерно — пряко или косвено — от органа, провеждащ търга, с цел да се заобиколят или изопачат разпоредбите, приложими към процедурата за възлагане на обществени поръчки или за предоставяне на безвъзмездни средства. Такова поведение е много сходно с измамата, но не е задължително да представлява съставомерно деяние „измама“ от страна на оферента, тъй като е възможно подадената оферта да отговаря на всички изисквания. В отношенията между оферентите поведение, което е свързано с манипулирането на търгове, нарушава правната уредба на Съюза в областта на конкуренцията, както и съответните национални нормативни разпоредби. То е предмет на действия по правоприлагане и на санкции от страна на органите на публична власт в целия Съюз, поради което то трябва да остане извън приложното поле на настоящата директива.	(6) Финансовите интереси на Съюза могат да бъдат неблагоприятно засегнати когато отделните оференти предоставят на органите, отговарящи за възлагането на обществени поръчки или за предоставянето на безвъзмездни средства, сведения, които се основават на информация, получена незаконно — пряко или косвено — от органа, провеждащ търга, с цел да се заобиколят или нарушат разпоредбите, приложими към процедурата за възлагане на обществени поръчки или за предоставяне на безвъзмездни средства. Такова поведение е много сходно с измамата, но не е задължително да притежава всички характеристики на съставомерно деяние „измама“ от страна на оферента, тъй като е възможно подадената оферта да отговаря на всички необходими критерии. В отношенията между оферентите поведение, което е свързано с манипулирането на търгове, нарушава правната уредба на Съюза в областта на конкуренцията, както и съответните национални нормативни разпоредби. То е предмет на действия по правоприлагане и на санкции от страна на органите на публична власт в целия Съюз, поради което то трябва да остане извън приложното поле на настоящата директива.
Изменение 4 Предложение за директива Съображение 8
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Корупцията представлява особено сериозна заплаха за финансовите интереси на Съюза, която в много случаи може да бъде свързана и с измамно поведение. Затова по отношение на нея е необходим специален състав на престъпление. Трябва да се гарантира, че съответните престъпления са обхванати от определението, независимо от това дали поведението е в нарушение на служебни задължения или не. Що се отнася до престъпленията „пасивна корупция“ и „присвояване“, за понятието „публични служители“ трябва да се въведе определение, което да обхваща всички категории служители, независимо от това дали са назначени, избрани или наети въз основа на договор, заемат официална длъжност или са лица, които изпълняват функции по предоставяне на услуги от името на държавата и на други публични органи на гражданите или в обществен интерес като цяло, без да заемат официална длъжност, като например изпълнители, участващи в управлението на средства на ЕС.	Корупцията представлява особено сериозна заплаха за финансовите интереси на Съюза, която в много случаи може да бъде свързана и с измамно поведение. Затова по отношение на нея е необходим специален състав на престъпление. Трябва да се гарантира, че съответните престъпления са обхванати от определението, независимо от това дали поведението е в нарушение на служебни задължения или не. Що се отнася до престъпленията „пасивна корупция“ и „присвояване“, за понятието „публични служители“ трябва да се въведе определение, което да обхваща всички категории служители, независимо от това дали са назначени, избрани или наети въз основа на договор или заемат официална длъжност в Съюза, в държавите членки или в трети държави. В управлението на средствата от ЕС все повече участват частни лица. Ето защо с оглед на адекватната защита на средствата на Съюза от корупция и присвояване, определението „публичен служител“ трябва да включва и лица, които не заемат официална длъжност, но въпреки това им е възложено и упражняват по подобен начин функция за предоставяне на обществени услуги във връзка със средства на Съюза, като например изпълнители, участващи в управлението на такива средства.
Изменение 5 Предложение за директива Съображение 9
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(9) Определени видове поведение на публичен служител, които имат за цел отклоняване на средства или активи противно на тяхното предназначение и с намерение да се навреди на финансовите интереси на Съюза, могат да се отразят неблагоприятно на финансовите интереси на Съюза. Затова е необходимо да се въведе точно определение на престъпленията, което да обхваща такова поведение.	(9) Определени видове поведение на публичен служител, които имат за цел отклоняване на средства или активи противно на тяхното предназначение и с намерение да се навреди на финансовите интереси на Съюза, могат да се отразят неблагоприятно на финансовите интереси на Съюза. Затова е необходимо да се въведе точно и еднозначно определение на престъпленията, което да обхваща такова поведение.
Изменение 6 Предложение за директива Съображение 12
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(12) С цел финансовите интереси на Съюза да бъдат защитени по равностоен начин чрез мерки, които да окажат възпиращо действие в целия Съюз, държавите членки трябва допълнително да предвидят определени минимални видове и размери на наказанията за извършените престъпления, уредени в настоящата директива. Размерът на наказанията не следва да бъде диспропорционален спрямо престъпленията и затова е необходимо въвеждането на определен паричен праг, под който не се налага инкриминиране.	(12) С цел финансовите интереси на Съюза да бъдат защитени по равностоен начин чрез мерки, които да окажат възпиращо действие в целия Съюз, държавите членки следва допълнително да предвидят определени видове и размери на наказанията за извършването на престъпленията, определени в настоящата директива.
Изменение 7 Предложение за директива Съображение 14
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(14) При по-тежки престъпления наказанията за физически лица следва да включват лишаване от свобода за определен срок. Престъпният състав на тежките престъпления следва да се определи чрез посочване на определена минимална обща вреда, в парично изражение, която е била причинена на Съюза и, евентуално, на друг бюджет чрез престъпното поведение. Въвеждането на минимални и максимални срокове на лишаване от свобода е необходимо, за да се гарантира, че на финансовите интереси на Съюза се предоставя равностойна защита в цяла Европа. Минималното наказание от шест месеца гарантира, че за престъпните деяния, изброени в член 2 от Рамковото решение относно европейската заповед за арест, може да бъде издадена и изпълнена европейска заповед за арест, като по този начин се осигурява максимална ефикасност на съдебното сътрудничество и сътрудничеството в областта на правоприлагането. Наказанията ще окажат също така силно възпиращо действие върху потенциалните извършители на престъпления, с отражение в цяла Европа. За случаите, когато престъплението е било извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета, следва да се предвидят по-тежки наказания.	(14) Наказанията за физически лица следва да включват лишаване от свобода за определен срок. Въвеждането на минимални и максимални срокове на лишаване от свобода е необходимо, за да се гарантира, че на финансовите интереси на Съюза се предоставя равностойна защита в цяла Европа. Минималното наказание от шест месеца гарантира, че за престъпните деяния, изброени в член 2 от Рамковото решение относно европейската заповед за арест, може да бъде издадена и изпълнена европейска заповед за арест, като по този начин се осигурява максимална ефикасност на съдебното сътрудничество и сътрудничеството в областта на правоприлагането. Наказанията ще окажат също така силно възпиращо действие в цяла Европа върху потенциалните извършители на престъпления. За случаите, когато престъплението е било извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета, следва да се предвидят по-тежки наказания.
Изменение 8 Предложение за директива Член 2 – параграф 1 – буква б)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
б) бюджетите на институциите, органите, службите и агенциите, създадени по силата на Договорите, или бюджетите, управлявани и контролирани от тях.	(Не се отнася до българския текст.)
Изменение 9 Предложение за директива Член 4 - параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
За целите на настоящия член „публичен служител“ означава:	За целите на настоящия член „публичен служител“ означава:
а) всяко лице, което изпълнява функции по предоставяне на обществени услуги за сметка на Съюза или в държавите членки, или в трети страни, като заема законодателна, административна или съдебна длъжност;	а) всеки служител на Съюза или на националната администрация, включително всеки служител на националната администрация на друга държава членка и на националната администрация на трета държава;
	i) „служител на Съюза“ означава:
	- всяко лице, което е длъжностно лице или друг договорно нает служител по смисъла на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз или Условията за работа на другите служители на Европейския съюз;
	- всяко лице, което е командировано в Европейския съюз от държава членка или от публичен или частен орган и което изпълнява функции, съответстващи на функциите, изпълнявани от длъжностните лица или другите служители на ЕС.
	Членовете на органи, създадени в съответствие с Договорите, и персоналът на тези органи се считат за служители на Съюза, доколкото Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз или Условията за работа на другите служители на Европейския съюз не се прилагат за тях;
	ii) „служител на националната администрация“ се тълкува като позоваване на определението за „длъжностно лице“ или „публичен служител“ в националното право на държавата, в която въпросното лице изпълнява тази функция.
	Въпреки това при производство, насочено срещу длъжностно лице на държава членка или служител на националната администрация на трета държава, което е образувано от друга държава членка, последната не е длъжна да прилага определението за „служител на националната администрация“, освен доколкото това определение е съвместимо с нейното национално право;
б) всяко друго лице, което изпълнява функции по предоставяне на обществени услуги за сметка на Съюза или в държавите членки, или в трети страни, което не заема такава длъжност, но което участва в управлението на финансовите интереси на Съюза или във вземането на решения, засягащи тези интереси.	б) всяко друго лице, на което са възложени и изпълнява функции по предоставяне на обществени услуги, които включват управлението на финансовите интереси на Съюза или вземането на решения, засягащи тези интереси в държавите членки или в трети държави.
Обосновка
Изменението е въз основа на настоящото определение за „служител“, включено в Протокол № 1 към влязлата в сила Конвенция за ЗФИ, която е добре известна и приета от държавите членки.
Изменение 10 Предложение за директива Член 15 – заглавие
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Сътрудничество между държавите членки и Европейската комисия (Европейска служба за борба с измамите)	Сътрудничество между държавите членки, Европейската сметна палата, националните одитни институции, европейските длъжностни лица, одиторите и Европейската комисия (Европейска служба за борба с измамите)
Изменение 11 Предложение за директива Член 15 – параграф 2 а (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	2a. Европейската сметна палата, националните одитни институции (например при извършване на одит съгласно договорености за споделено управление) и одиторите, които извършват одит на бюджетите на институциите, органите и агенциите, създадени по силата на Договорите, или на бюджетите, които институциите управляват и одитират, разкриват на Европейската служба за борба с измамите всички престъпления, за които са узнали по време на своята мисия, като носят наказателна отговорност при бездействие. Това разкриване не води до наказателна отговорност за тях самите;
Изменение 12 Предложение за директива Член 15 - параграф 2 б (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	2б. Европейските длъжностни лица разкриват на Европейската служба за борба с измамите всички престъпления, за които са узнали по време на своята мисия, като носят наказателна отговорност при бездействие. Това разкриване не води до наказателна отговорност за тях самите;

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред
Позовавания	COM(2012)0363 – C7-0192/2012 – 2012/0193(COD)
Водещи комисии Дата на обявяване в заседание	CONT 11.9.2012	LIBE 11.9.2012
Становище, изказано от Дата на обявяване в заседание	JURI 11.9.2012
Процедура с асоциирана(и) комисия(и) - Дата на обявяване в заседание	13.6.2013
Докладчик по становище: Дата на назначаване	Тадеуш Звефка 18.9.2012
Член 51 - Съвместни заседания на комисии Дата на обявяване в заседание	10.6.2013
Разглеждане в комисия	30.5.2013	9.7.2013
Дата на приемане	5.11.2013
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	19 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Raffaele Baldassarre, Luigi Berlinguer, Sebastian Valentin Bodu, Françoise Castex, Christian Engström, Marielle Gallo, Giuseppe Gargani, Sajjad Karim, Klaus-Heiner Lehne, Antonio Masip Hidalgo, Alajos Mészáros, Bernhard Rapkay, Evelyn Regner, Rebecca Taylor, Alexandra Thein, Cecilia Wikström, Zbigniew Ziobro, Tadeusz Zwiefka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Eva Lichtenberger, József Szájer

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред
Позовавания	COM(2012)0363 – C7-0192/2012 – 2012/0193(COD)
Дата на представяне на ЕП	11.7.2012
Водещи комисии Дата на обявяване в заседание	CONT 11.9.2012	LIBE 11.9.2012
Подпомагаща(и) комисия(и) Дата на обявяване в заседание	ECON 11.9.2012	JURI 11.9.2012
Неизказано становище Дата на решението	ECON 11.9.2012
Процедура с асоциирана(и) комисия(и) Дата на обявяване в заседание	JURI 13.6.2013
Докладчик(ци) Дата на назначаване	Ingeborg Gräßle 9.12.2013	Juan Fernando López Aguilar 9.12.2013
Член 51 - Съвместни заседания на комисии Дата на обявяване в заседание	10.6.2013
Оспорване на правното основание Дата на становището BUDG	JURI 27.11.2012
Разглеждане в комисия	22.1.2014	20.2.2014	20.3.2014
Дата на приемане	20.3.2014
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	44 2 5
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jan Philipp Albrecht, Marta Andreasen, Inés Ayala Sender, Arkadiusz Tomasz Bratkowski, Zuzana Brzobohatá, Philip Claeys, Carlos Coelho, Ioan Enciu, Frank Engel, Cornelia Ernst, Monika Flašíková Beňová, Kinga Gál, Kinga Göncz, Ingeborg Gräßle, Nathalie Griesbeck, Sylvie Guillaume, Anna Hedh, Lívia Járóka, Timothy Kirkhope, Juan Fernando López Aguilar, Monica Luisa Macovei, Svetoslav Hristov Malinov, Anthea McIntyre, Nuno Melo, Louis Michel, Claude Moraes, Jan Mulder, Monika Panayotova, Antigoni Papadopoulou, Carmen Romero López, Paul Rübig, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Renate Sommer, Rui Tavares, Kyriacos Triantaphyllides, Axel Voss, Renate Weber, Cecilia Wikström, Tatjana Ždanoka, Auke Zijlstra
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Cornelis de Jong, Mariya Gabriel, Iliana Malinova Iotova, Jean Lambert, Hubert Pirker, Olle Schmidt, Czesław Adam Siekierski, Joachim Zeller
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jo Leinen, Emilio Menéndez del Valle, Luis Yáñez-Barnuevo García
Дата на внасяне	25.3.2014

Правна информация - Политика за поверителност