ДОКЛАД относно изпълнението на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (Директива за медиацията)

27.6.2017 - (2016/2066(INI))

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Костас Хрисогонос

Процедура : 2016/2066(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A8-0238/2017
Внесени текстове :
A8-0238/2017
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ – ОБОБЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ И КОНСТАТАЦИИТЕ

I.  Цел

Директивата за медиацията има за цел улесняването на достъпа до алтернативно разрешаване на спорове и насърчаване на уреждането на спорове по взаимно съгласие посредством насърчаване на използването на медиация и на балансирана връзка между медиация и съдебно производство.

Съгласно член 11 от Директива 2008/52/ЕО от Комисията се изисква да представи доклад до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на директивата, като се има предвид развитието на медиацията в рамките на Европейския съюз и въздействието на директивата в държавите членки.

Комисията по правни въпроси счита, че доклад за изпълнението въз основа на доклада на Комисията би представлявал навременна възможност да се направи оценка на въздействието на Директивата за медиацията, както е изпълнявана и прилагана от държавите членки от влизането ѝ в сила, върху гражданите и предприятията, както и за да се направят конкретни препоръки.

II.  Източници на информация

Настоящият доклад по собствена инициатива относно изпълнението на Директива 2008/52/ЕО за медиацията се основава на информация, събрана от различни източници, включително:

  Сборник от задълбочени анализи от 2016 г. на Тематичен отдел „В“ в контекста на семинар на комисията по правни въпроси относно прилагането на Директивата за медиацията на 29 ноември 2016 г.;

  Оценка от 2016 г. на Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания за прилагането на европейско равнище на Директивата за медиацията и прилагането ѝ в държавите членки от 2008 г. насам;

  Доклад от 2016 г. на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на Директива 2008/52/EО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси;

  Проучване от 2013 г. относно прилагането на Директивата за медиацията, извършено от името на Комисията и актуализирано през 2016 г.;[1]

III.  Основни констатации

Въз основа на посочените по-горе сравнителни източници на информация става ясно, че:

•  почти всички държави членки са избрали да приложат изискванията на Директивата за национални дела;[2]

•  редица държави членки позволяват използването на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, включително семейни и трудовоправни въпроси, въпреки че не изключват изрично посредничество за данъчни, митнически или административни въпроси или за отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавната власт;[3]

•  всички държави членки предвиждат възможността съдилищата да приканят страните да използват медиация, като петнадесет държави членки въвеждат възможността съдилищата да призоват страните на информационни сесии по медиация[4];

•  по-малко от половината от държавите членки са въвели в националното си законодателство задължение за разпространение на информация относно медиацията;[5]

•  осемнадесет държави членки са въвели обвързващи механизми за контрол на качеството;[6]

•  деветнадесет държави членки изискват разработването и спазването на кодекси за поведение;[7]

•  седемнадесет държави членки насърчават обучението или го уреждат в националното си законодателство;[8]

IV.  Балансирана връзка между медиация и съдебно производство

Принципът на достъп до правосъдие е основен и е една от основните цели на политиката на ЕС в областта на сътрудничеството в гражданското правосъдие. Европейският съвет на своята среща в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. призова за създаването от държавите членки на алтернативни извънсъдебни процедури с оглед улесняването на по-добрия достъп до правосъдие. Ефективните и ефикасни съдебни системи са от основно значение за правилното функциониране на вътрешния пазар, икономическата стабилност, инвестициите и конкурентоспособността. Те спомагат за укрепване на доверието в търговските трансакции, улесняват решаването на спорове и допринасят за гарантиране на наличието на необходимото доверие за насърчаване на икономическата дейност.

В съответствие с програмата „Правосъдие за растеж“ и стратегията „Европа 2020“ медиацията може да се разглежда като средство за подобряване на ефективността на съдебната система и за намаляване на препятствията, създавани от продължителните и скъпи съдебни процедури за гражданите и предприятията; поради това тя може да допринесе за икономическия растеж. Медиацията може да допринесе също така за поддържането на добри отношения между страните, тъй като за разлика от съдебното производство не е налице „победител“ или „загубил“, което е особено важно, например при дела по семейноправни въпроси.

Докладчикът е на мнение, че въпреки че задължителната медиация ще насърчи използването на медиацията като алтернатива на съдебното разрешаване на спорове, такова развитие ще бъде в разрез с доброволния характер на медиацията и би засегнало упражняването на правото на ефективни правни средства за защита пред съд или трибунал, както е установено в член 47 от Хартата. както е посочено в решението на Съда по дело Alassini[9], въпреки че предварителното прилагане на процедура за извънсъдебно разрешаване на конкретни спорове не би било проблематично само по себе си, ще трябва да се въведат редица предпазни мерки с цел да се гарантира, че не се възпрепятства ефективната съдебна защита, включително необвързващият характер на решението, постигнато в тези извънсъдебни процедури, бързото и при много ниски разходи приключване на тези процедури, както и наличността на временни мерки в извънредни случаи, когато това се налага поради спешността на случая. Съответно, член 5, параграф 2 от Директивата за медиацията позволява на държавите членки да определят задължителен характер на медиацията или да я обвържат със стимули или санкции преди или след започване на съдебното производство, при условие че това не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система;

Докладчикът счита, че за процесите на медиация трябва да се въведат подходящи предпазни мерки, за да се ограничи рискът по-слабите страни, като потребителите и непредставени страни по съдебен спор, да бъдат лишени от правото им на независимо съдебно определение или да имат усещане, че са лишени от него. В този ред на мисли е от изключително значение препоръчващите, изискващите или провеждащите медиация да гарантират, че по-слабата страна не пристъпва към уреждане на спора без да разбира своите законни права и че по-силните страни не използват бързи процедури за разрешаване на спорове, включително медиацията, като средство за избягване на правните им задължения или за неправилно подобряване на правното им положение спрямо други страни.

  • [1]  http://bookshop.europa.eu/is-bin/INTERSHOP.enfinity/WFS/EU-Bookshop-Site/en_GB/-
    /EUR/ViewPublication-Start?PublicationKey=DS0216335.
  • [2]  Само три държави членки, по-специално Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство, са избрали да транспонират директивата само по отношение на трансгранични дела.
  • [3]  AT, CZ, EE, EL, ES IE, PT, SI, SK, UK.
  • [4]  CY, CZ, ES, DE, FR, HU, IT, LT, PL, PT, RO, SK.
  • [5]  AT, BG, CY, EL, ES, HU, IT, LT, LV, PL, PT, RO, SI, SK.
  • [6]  AT, BE, BG, CY, CZ, DE, EE, EL, ES, HU, IT, LT, LV, PL, PT, RO, SI, SK.
  • [7]  AT, BE, BG, CY, EL, ES, FI, FR, IE, IT, LT, LV, MT, PL, PT, RO, SE, SI, SK.
  • [8]  AT, BE, BG, CY, EL, ES FI, HR, HU, IT, LT, LV, RO, SE, SI, SK, UK.
  • [9]  Съд на ЕС, C-‑317/08, C‑318/08, C‑319/08 и C‑320/08 (пар.2), ECLI:EU:C:2010:146.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно изпълнението на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (“Директива за медиацията”) (2016/2066(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси („Директива за медиацията”)[1],

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на Директива 2008/52/EО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (COM(2016)0542),

–  като взе предвид изготвянето на задълбочени анализи от Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, озаглавени „Изпълнение на Директивата за медиацията – 29 ноември 2016 г.“[2],

–  като взе предвид проучването на Комисията, озаглавено „Проучване за оценка и изпълнение на Директива 2008/52/ЕО (Директива за медиацията)”, от 2014 г.[3],

–  като взе предвид проучването на Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Нов старт на Директивата за медиацията: оценка на ограниченото въздействие на прилагането ѝ и предлагане на мерки за увеличаване на броя на медиациите в ЕС“[4],

–  като взе предвид оценката за прилагането на европейско равнище на Директивата за медиацията, извършена от Отдела за последваща оценка на въздействието към Генерална дирекция за парламентарни изследвания (EPRS)[5],

–  като взе предвид проучването на Генерална дирекция за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Количествено определяне на разходите във връзка с неизползването на медиация – анализ на данните“[6],

–  като взе предвид член 67 и член 81, параграф 2, буква ж) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива, както и приложение 3 към него,

–  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0238/2017),

А.  като има предвид, че Директива 2008/52/ЕО беше важен крайъгълен камък по отношение на прилагането и употребата на процедурите за медиация в Европейския съюз; като има предвид обаче, че нейното изпълнение силно се различаваше в отделните държави членки, в зависимост от това дали преди това са разполагали или не с национални системи за медиация, като някои държави членки решиха да приложат сравнително буквално нейните разпоредби, други предпочетоха задълбочено преразглеждане на алтернативните начини за решаване на спорове (като например Италия, която използва медиацията в шест пъти по-голяма степен от останалата част на Европа), а трети прецениха, че съществуващото им законодателство вече съответства на разпоредбите на Директивата за медиацията;

Б.  като има предвид, че повечето държави членки разшириха приложното поле на своите национални мерки за транспониране, така че да могат да бъдат включени и национални дела, като само три държави членки избраха да транспонират директивата само по отношение на трансгранични дела[7], което имаше подчертано положително въздействие върху законодателството на държавите членки и съответните категории спорове;

В.  като има предвид, че трудностите, възникнали по време на етапа на транспониране на директивата, в голяма степен отразяват различията в правната култура на националните правни системи; като има предвид, че поради тази причина следва да се даде приоритет на промяна в правното съзнание чрез развитието на култура на медиация, основана на приятелското уреждане на спорове, което е често повдиган въпрос от Европейските мрежи на юристите още при приемането на Директивата на ЕС, а впоследствие по време на нейното транспониране в държавите членки;

Г.  като има предвид, че прилагането на Директивата за медиацията осигури добавена стойност за ЕС чрез повишаване на осведомеността сред националните законодатели относно предимствата на медиацията, като постига известна степен на привеждане в съответствие по отношение на процесуалното право и различните практики в държавите членки;

Д.  като има предвид, че медиацията, като алтернативна, доброволна и поверителна извънсъдебна процедура, в някои случаи и при спазване на необходимите предпазни мерки, може да бъде полезен инструмент за облекчаване на претоварените съдебни системи, тъй като може да даде възможност на физическите и юридическите лица да решават по бърз и ефективен начин споровете си извънсъдебно, предвид това, че прекалено дългите съдебни производства са в нарушение на Хартата на основните права, като същевременно се гарантира по-добър достъп до правосъдие и се допринася за икономическия растеж;

Е.  като има предвид, че целите по член 1 от Директивата за медиацията, насочени към насърчаване на използването на медиацията, и по-специално към осигуряване на „балансирано съотношение между медиацията и съдебното производство“, очевидно не са постигнати, като медиацията е била използвана средно по-малко от 1% при воденето на дела в съдилищата в повечето държави членки[8];

Ж.  като има предвид, че Директивата за медиацията не създаде система на Съюза за извънсъдебно разрешаване на спорове в тесния смисъл на думата, с изключение на въвеждането на конкретни разпоредби във връзка с изтичането на давностните или преклузивните срокове при съдебни производства, когато се прави опит за медиация, както и във връзка със задълженията за поверителност за медиаторите и техния административен персонал;

Основни заключения

1.  приветства факта, че напоследък много държави членки преразгледаха и промениха своите системи за медиация, а други държави членки възнамеряват да променят приложимото законодателство[9];

2.  изразява съжаление във връзка с факта, че само три държави членки са избрали да транспонират директивата единствено по отношение на трансграничните дела и отбелязва, че съществуват определени трудности във връзка с функционирането на националните системи за медиация на практика, които трудности са свързани основно със състезателната традиция и липсата на култура на медиация в държавите членки, ниското равнище на информираност относно медиацията в по-голямата част от държавите членки, недостатъчните познания как да се действа при трансгранични дела, както и функционирането на механизмите за контрол на качеството за медиаторите[10];

3.  подчертава, че всички държави членки предвиждат възможността съдилищата да приканят страните да използват медиация или поне да посещават информационни сесии относно медиацията; отбелязва, че в някои държави членки участието в подобни информационни сесии е задължително, по инициатива на съдия[11], или във връзка с конкретни спорове, определени в закона, като например семейни въпроси[12]; посочва също така, че някои държави членки изискват адвокатите да информират клиентите си за възможността да използват медиация или исковете до съда да потвърждават дали е направен опит за медиация, или дали има някакви причини, които биха възпрепятствали подобен опит; отбелязва обаче, че член 8 от Директивата за медиацията гарантира, че страните, които избират медиацията в опит да разрешат спор, няма да бъдат възпрепятствани впоследствие да образуват съдебно производство поради изтичането на давностни срокове в хода на процедурата по медиация; подчертава, че не е повдиган конкретен въпрос от държавите членки във връзка с тази разпоредба;

4.  отбелязва също, че много държави членки предоставят финансови стимули за страните, за да ги накарат да използват медиацията, като намаляват разходите им, предоставят им правна помощ или ги санкционират при необоснован отказ да прибегнат до медиация; отбелязва, че постигнатите в тези държави резултати доказват, че медиацията може да осигури икономично и бързо извънсъдебно уреждане на споровете чрез прилагането на процедури, адаптирани към потребностите на страните;

5.  счита, че приемането на кодекси на поведение представлява важен инструмент за осигуряване на качеството на медиацията; във връзка с това отбелязва, че Европейският кодекс за поведение на медиатори или се използва пряко от заинтересованите страни, или насърчава национални или секторни кодекси; отбелязва също, че повечето държави членки имат задължителни акредитационни процедури за медиатори и/или водят регистри на медиаторите;

6.  изразява съжаление относно трудностите във връзка с получаването на пълни статистически данни относно медиацията, включително броя на случаите на прибягване до медиация, средната продължителност и успеваемостта на процедурите по медиация; отбелязва, че без надеждна база данни е много трудно да се гарантира по-нататъшно насърчаване на медиацията и повишаване на общественото доверие в нейната ефективност; подчертава, от друга страна, нарастващата роля на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела за подобряване на събирането на национални данни във връзка с прилагането на Директивата за медиацията;

7.  приветства особената важност на медиацията в областта на семейното право (особено в съдебни производства за родителски права, права на достъп и случаи на отвличане на деца), в която тя може да създаде конструктивна атмосфера за обсъждания и да осигури справедливи договорености между родителите; отбелязва освен това, че е вероятно приятелските решения да бъдат дълготрайни и в съответствие с висшия интерес на детето, като могат също така да разглеждат, освен въпроса за основното местожителство на детето, договорености за посещения или споразумения във връзка с издръжката на детето; подчертава в този контекст важната роля, изиграна от Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела при изготвянето на препоръки, насочени към увеличаване на използването на семейна медиация в трансграничен контекст, по-специално по дела за отвличане на деца;

8.  подчертава, че е важно да се разработи и поддържа отделен раздел на европейския портал за електронно правосъдие, посветен на трансграничната медиация по семейни въпроси, който да предоставя информация относно националните системи за медиация;

9.  следователно приветства ангажираността на Комисията за съфинансирането на различни проекти, целящи насърчаване на медиацията и обучение на съдии и практикуващи юристи в държавите членки;

10.  подчертава, че въпреки доброволния характер на медиацията, трябва да бъдат предприети допълнителни мерки, за да се гарантира изпълнението на споразуменията за медиация по бърз и достъпен начин, при пълно зачитане на основните права, както и на правото на Съюза и националното законодателство; припомня в това отношение, че националната приложимост на споразумение, постигнато от страните в държава членка, по правило подлежи на официално признаване от публичните органи, което води до допълнителни разходи, отнема време за страните по споразумението и следователно може да повлияе отрицателно върху навлизането на постигнати в чужбина споразумения по пътя на медиацията, особено в случаи на спорове с малък материален интерес;

Препоръки

11.  призовава държавите членки да засилят усилията си за насърчаване използването на медиацията при гражданскоправни и търговскоправни спорове, включително чрез подходящи информационни кампании, предоставящи подходяща и изчерпателна информация на гражданите и на юридическите лица относно същността на процедурата и нейните предимства за спестяване на време и пари, както и да гарантират по-добро сътрудничество между юристите за целта; подчертава в този контекст нуждата от обмен на най-добри практики в различните национални юрисдикции, подкрепен от подходящи мерки на равнище на ЕС, така че да се повиши осъзнаването на ползите от медиацията;

12.  призовава Комисията да направи оценка на необходимостта от разработване на общоевропейски стандарти за качество на услугите по медиация, по-специално под формата на минимални стандарти, гарантиращи съгласуваност, като същевременно се вземат предвид основното право на достъп до правосъдие и местните различия по отношение на културата на медиация като средство за по-нататъшно насърчаване на използването на медиация;

13.  призовава Комисията също така да направи оценка на необходимостта държавите членки да създадат и поддържат национални регистри за процедурите по медиация, които биха могли да бъдат източник на информация за Комисията, но също биха могли да се използват от национални медиатори с цел възползване от най-добрите практики в Европа; подчертава, че всеки регистър от този вид трябва да бъде създаден при пълно спазване на Общия регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679)[13];

14.  изисква от Комисията да извърши задълбочено проучване относно пречките пред свободното движение на чуждестранните споразумения за медиация в рамките на Съюза и относно различните варианти за насърчаване използването на медиацията като надежден, достъпен и ефективен начин за разрешаване на конфликти при национални и трансгранични спорове в Европейския съюз, като се вземат предвид принципите на правовата държава и настоящото международно развитие в тази област;

15.  призовава Комисията, в прегледа си на правилата да намери решения, така че ефективно да разшири приложното поле на медиацията също и за други граждански или административни въпроси, доколкото е възможно; подчертава обаче, че трябва да се обърне специално внимание на въздействието, което медиацията оказва върху определени социални въпроси, като семейното право, препоръчва в този контекст Комисията и държавите членки да приложат и изпълнят подходящи предпазни мерки в процедурите по медиация с цел ограничаване на рисковете за по-слабите страни и защитаването им от всякакви евентуални злоупотреби с процесуални възможности или злоупотреби с положение от по-силните страни, както и да осигурят съответните изчерпателни статистически данни; Подчертава също, че е важно да се гарантира, че се спазват справедливи критерии по отношение на разходите, особено за да се защитят интересите на групи в неравностойно положение; отбелязва обаче, че медиацията може да загуби своята привлекателност и добавена стойност, ако бъдат въведени прекомерно строги стандарти за страните;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

  • [1]  OВ L 136, 24.5.2008 г., стр. 3.
  • [2]  PE 571.395.
  • [3]  http://bookshop.europa.eu/en/study-for-an-evaluation-and-implementation-of-directive-2008-52-ec-the-mediation-directive--pbDS0114825/
  • [4]  PE 493.042.
  • [5]  PE 593.789.
  • [6]  PE 453.180.
  • [7]  Вж. доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на Директива 2008/52/EО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (COM(2016)0542), стр. 5
  • [8]  PE 571.395, стр. 25.
  • [9]  Хърватия, Естония, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Нидерландия, Полша, Португалия, Словакия и Испания.
  • [10]  Вж. доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на Директива 2008/52/EО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси (COM(2016)0542), стр. 4
  • [11]  Например, в Чешката република
  • [12]  Например, в Литва, Люксембург, Англия и Уелс
  • [13]  ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.6.2017

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

21

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Joëlle Bergeron, Mady Delvaux, Rosa Estaràs Ferragut, Laura Ferrara, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Mary Honeyball, Sylvia-Yvonne Kaufmann, António Marinho e Pinto, Emil Radev, Julia Reda, Evelyn Regner, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Daniel Buda, Angel Dzhambazki, Angelika Niebler, Jens Rohde, Virginie Rozière, Tiemo Wölken, Kosma Złotowski

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Mylène Troszczynski

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

21

+

PPE

S&D

ECR

ALDE

VERTS/ALE

EFDD

Daniel Buda, Rosa Estaràs Ferragut, Angelika Niebler, Emil Radev, Pavel Svoboda, József Szájer, Axel Voss

Mady Delvaux, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Mary Honeyball, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Evelyn Regner, Tiemo Wölken

Angel Dzhambazki, Kosma Zlotowski

António Marinho e Pinto, Jens Rohde

Max Andersson, Julia Reda

Joëlle Bergeron, Laura Ferrara

0

-

 

 

2

0

ENF

Gerolf Annemans; Mylène Troszczynski

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“