Процедура : 2017/2131(INL)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0250/2018

Внесени текстове :

A8-0250/2018

Разисквания :

PV 11/09/2018 - 11
CRE 11/09/2018 - 11

Гласувания :

PV 12/09/2018 - 6.7

Приети текстове :

P8_TA(2018)0340

ДОКЛАД     
PDF 1074kWORD 134k
4 юли 2018 г.
PE 620.837v02-00 A8-0250/2018

относно предложение, с което Съветът се призовава да констатира, в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът

(2017/2131(INL))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

Докладчик: Юдит Саргентини

(Право на инициатива – членове 45 и 52 от Правилника за дейността)

PR_INL

ИЗМЕНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 ПРИЛОЖЕНИЕ: СПИСЪК НА ОБРАЗУВАНИЯТА ИЛИ ЛИЦАТА, ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА
 МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол
 СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
 СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
 ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ
 ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложение, с което Съветът се призовава да констатира, в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът

(2017/2131(INL))

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 2 и член 7, параграф 1 от него,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид международните договори за правата на човека на Организацията на обединените нации и на Съвета на Европа, като Европейската социална харта и Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 май 2017 г. относно положението в Унгария(1),

–  като взе предвид своите резолюции от 16 декември 2015 г.(2) и 10 юни 2015 г.(3) относно положението в Унгария,

–  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно положението с основните права: стандарти и практики в Унгария (съгласно резолюцията на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г.)(4),

–  като взе предвид своите резолюции от 16 февруари 2012 г. относно неотдавнашните политически събития в Унгария(5) и от 10 март 2011 г. относно закона за медиите в Унгария(6),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(7),

–  като взе предвид своята законодателна резолюция от 1 април 2004 г. относно съобщението на Комисията относно член 7 от Договора за Европейския съюз: Зачитане и подкрепа на ценностите, на които се основава Съюзът(8),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 октомври 2003 г. до Съвета и Европейския парламент относно член 7 от Договора за Европейския съюз – „Зачитане и подкрепа на ценностите, на които се основава Съюзът“(9),

–  като взе предвид годишните доклади на Агенцията на Европейския съюз за основните права и на Европейска служба за борба с измамите (OLAF),

–  като взе предвид членове 45, 52 и 83 от своя Правилник за дейността,

–  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по бюджетен контрол, комисията по култура и образование, комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0250/2018),

A.  като има предвид, че Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в международните договори за правата на човека, и като има предвид, че тези ценности, които са общи за държавите членки и за чието спазване всички държави членки свободно са се ангажирали, представляват основата на правата, с които се ползват всички живеещи в Съюза лица;

Б.  като има предвид, че очевидният риск от тежко нарушение от държава членка на ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, не се отнася само до отделните държави членки, където се проявява рискът, но оказва въздействие и върху другите държави членки, взаимното доверие между тях и върху самата същност на Съюза и основните права на неговите граждани, залегнали в правото на Съюза;

В.  като има предвид, че, както се посочва в Съобщението на Комисията относно член 7 от ДЕС, обхватът на член 7 от ДЕС не е ограничен до задълженията съгласно Договорите, както е предвидено в член 258 от ДФЕС, и като има предвид, че Съюзът може да преценява относно наличието на очевиден риск от тежко нарушение на общите ценности и в области, които са от компетентността на държавите членки;

Г.  като има предвид, че действията по член 7, параграф 1 от ДЕС представляват превантивна фаза, която дава възможност на Съюза да се намеси в случай на очевиден риск от тежко нарушение на общите ценности; като има предвид, че посочените превантивни действия предвиждат диалог със съответната държава членка и имат за цел избягване на евентуални санкции;

Д.  като има предвид, че макар унгарските органи винаги да са били готови да обсъдят законосъобразността на всяка конкретна мярка, мерки не са предприети и продължават да са налице редица опасения, които оказват отрицателно въздействие върху имиджа на Съюза и неговата ефективност и надеждност при защитата на основните права, правата на човека и демокрацията в световен мащаб, и разкриват необходимостта да бъдат предприети съгласувани действия от страна на Съюза;

1.  заявява, че загрижеността на Парламента се отнася до следните области:

(1) функционирането на конституционната и избирателната система;

(2) независимостта на съдебните и на други институции, както и правата на съдиите;

(3) корупцията и конфликтите на интереси;

(4) правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данни;

(5) свободата на изразяване;

(6) академичната свобода;

(7) свободата на религията;

(8) свободата на сдружаване;

(9) правото на равно третиране;

(10) правата на лицата, които принадлежат към малцинства, включително ромите и евреите, и защитата от изказвания, изразяващи омраза към тези малцинства;

(11) основните права на мигрантите, търсещите убежище лица и на бежанците;

(12) икономическите и социалните права;

2.  счита, че фактите и тенденциите, посочени в приложение 9 към настоящата резолюция, взети заедно, представляват системна заплаха за ценностите по член 2 от ДЕС и съставляват очевиден риск от тежко нарушение на същите;

3.  отбелязва резултатите от парламентарните избори в Унгария, които се състояха на 8 април 2018 г.; подчертава факта, че всяко правителство на Унгария е отговорно за премахването на риска от сериозно нарушение на ценностите по член 2 от ДЕС, дори ако този риск е трайно следствие от политически решения, предложени или одобрени от предишните правителства;

4  във връзка с това представя на Съвета съгласно член 7, параграф 1 от ДЕС настоящото мотивирано предложение, като го приканва да реши относно наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, и да отправи подходящи препоръки в тази връзка към Унгария;

5.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и мотивираното предложение за решение на Съвета, съдържащо се в приложението, на Комисията и на Съвета, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2017)0216.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2015)0461.

(3)

OВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 46.

(4)

OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 52.

(5)

ОВ C 249 E, 30.8.2013 г., стр. 27.

(6)

ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 154.

(7)

Приети текстове, P8_TA(2016)0409.

(8)

ОВ C 104 E, 30.4.2004 г., стр. 408.

(9)

COM(2003)0606.


ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Предложение за

решение на Съвета

за констатиране, в съответствие с член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, на наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 7, параграф 1 от него,

като взе предвид мотивираното предложение на Европейския парламент,

като взе предвид одобрението на Европейския парламент,

като има предвид, че:

(1)  Съюзът се основава на ценностите, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), които са общи за държавите членки и включват зачитането на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека. Съгласно член 49 от ДЕС присъединяването към ЕС изисква спазването и насърчаването на ценностите, посочени в член 2.

(2)  Присъединяването на Унгария беше доброволен акт, произтичащ от националния суверенитет и отразяващ широк консенсус, обхващащ целия политически спектър на Унгария;

(3)  В своето мотивирано предложение Европейският парламент представи своята загриженост във връзка с положението в Унгария. По-специално, основните опасения са свързани с функционирането на конституционната и избирателната система, независимостта на съдебните и на други институции, правата на съдиите, корупцията и конфликтите на интереси, правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данни, свободата на изразяване, академичната свобода, свободата на религията, свободата на сдружаване, правото на равно третиране, правата на лицата, принадлежащи към малцинства, в т.ч. ромите и евреите, и защитата от изказвания, изразяващи омраза към тях, основните права на мигрантите, търсещите убежище лица, и на бежанците, както и икономическите и социалните права.

(4)  Европейският парламент също така отбеляза, че унгарските органи винаги са били готови за обсъждане на законността на всяка конкретна мярка, но не са предприемали действията, препоръчани в предходните му резолюции.

(5)  В своята резолюция от 17 май 2017 г. относно положението в Унгария Европейският парламент заяви, че настоящото положение в Унгария представлява очевиден риск от тежко нарушение на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, и че то обосновава задействането на процедурата, предвидена в член 7, параграф 1 от ДЕС.

(6)  В своето съобщение от 2003 г. относно член 7 от Договора за Европейския съюз Комисията изброи много източници на информация, които следва да се имат предвид при мониторинга на спазването и насърчаването на общите ценности, като например докладите на международни организации, доклади на неправителствени организации и решенията на регионални и международни съдилища. Широк кръг от участници на национално, европейско и международно равнище нееднократно са изразявали своята дълбока загриженост от положението във връзка с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в Унгария, включително институциите и органите на Съюза, Съветът на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Организацията на обединените нации (ООН), както и многобройни организации на гражданското общество, но тези становища трябва да бъдат разглеждани като необвързващи в правно отношение, тъй като единствено компетентен да тълкува разпоредбите на Договорите е Съдът на Европейския съюз.

Функционирането на конституционната и избирателната система

(7)  Венецианската комисия няколко пъти изрази опасенията си относно процеса на изработване на конституция в Унгария, както по отношение на Основния закон, така и на неговите изменения. Венецианската комисия приветства факта, че Основният закон установява конституционен порядък, основаващ се на демокрацията, принципите на правовата държава и защитата на основните права като основополагащи принципи, и признава усилията за установяване на конституционен порядък ред в съответствие с общите европейски демократични ценности и стандарти и за уреждане на основните права и свободи в съответствие със задължителните международни инструменти. Критиките бяха насочени към липсата на прозрачност на процеса, неадекватното участие на гражданското общество, липсата на реална консултация, застрашаването на принципа на разделение на властите и отслабването на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване на национално равнище.

(8)  Правомощията на Конституционния съд на Унгария бяха ограничени в резултат на конституционната реформа, включително по отношение на въпросите, свързани с бюджета, премахването на actio popularis (индивидуална жалба в обществен интерес), на възможността Съдът да се позовава на практиката си отпреди 1 януари 2012 г., както и ограничаването на възможността Съдът да упражнява контрол за конституционосъобразност на измененията на Основния закон, различни от тези с единствено процесуален характер. Венецианската комисия изрази сериозни опасения относно тези ограничения и относно процедурата за назначаване на съдии, и в своето становище, прието на 19 юни 2012 г., относно Закон CLI от 2011 г. за Конституционния съд на Унгария, както и в становището си, прието на 17 юни 2013 г., относно четвъртата поправка на Основния закон на Унгария, отправи препоръки към унгарските органи да гарантират необходимите принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване на национално равнище. В становищата си Венецианската комисия също така оцени положително редица елементи на реформите, като например разпоредбите относно бюджетните гаранции, изключването на възможността за преизбиране на съдиите и предоставянето на Омбудсмана за основните права на правото да извършва последващ преглед.

(9)  В заключителните си бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост, че настоящото производство по конституционни жалби ограничава достъпа до Конституционния съд, не предвижда срок за упражняване на правомощието му за контрол за конституционосъобразност и не спира прилагането или изпълнението на оспорените законодателни актове. Той посочи също така, че разпоредбите на новия Закон за Конституционния съд отслабват сигурността на служебното положение на съдиите и увеличават влиянието на правителството върху състава и работата на Конституционния съд чрез промяна на процедурата за назначение на съдии, броя на съдиите в Съда и на възрастта за пенсионирането им. Комитетът изрази загриженост и поради ограничаването на компетентността и правомощията на Конституционния съд да осъществява контрол върху нормативните актове, имащи отражение върху бюджета.

(10)  В предварителните си констатации и заключения, приети на 9 април 2018 г., ограничената мисия за наблюдение на избори на Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека заяви, че техническото администриране на парламентарните избори е било професионално и прозрачно, че като цяло са били спазени основните права и свободи, но в условията на атмосфера на противопоставяне. Изборната администрация е изпълнила своя мандат по професионален и прозрачен начин и като цяло се е ползвала с доверие сред заинтересованите страни. Кампанията е протекла оживено, но враждебната и заплашителна реторика е ограничила пространство за дебати по същество и е намалила способността на гласоподавателите да направят информиран избор. Финансирането на изборната кампания с публични средства и ограничаването на разходите е имало за цел да се осигурят равни възможности за всички кандидати. При все това способността на участниците да се конкурират на равна основа обаче е била значително компрометирана от прекомерните разходи на правителството за публични информационни предавания, което е засилило посланията на управляващата коалиция в рамките на кампанията. Мисията за наблюдение на изборите също така е изразила опасения във връзка със създаването на едномандатни избирателни райони. Подобни опасения бяха изразени в съвместното становище от 18 юни 2012 г. относно Закона за изборите за членове на Парламента на Унгария, прието от Венецианската комисия и Съвета за демократични избори, в което се посочва, че избирателните райони трябва да бъдат определяни по прозрачен и професионален начин в рамките на безпристрастен и честен процес, т.е. като се избягва преследването на краткосрочни политически цели (произволно определяне на избирателните райони).

(11)  През последните години унгарското правителство проведе множество национални консултации, с което разшири пряката демокрация на национално равнище. На 27 април 2017 г. Комисията изтъкна, че националната консултация „Да спрем Брюксел“ съдържа обвинения и твърдения, които са фактически неверни или крайно подвеждащи. Унгарското правителство проведе също така консултации под наслов „Миграцията и тероризмът“ през май 2015 г., както и срещу предполагаем „план Сорос“ през октомври 2017 г. Тези консултации прокараха паралели между тероризма и миграцията, пораждащи омраза към мигрантите, и бяха насочени по-специално към личността на Джордж Сорос и към Съюза.

Независимостта на съдебните и на други институции, както и правата на съдиите

(12)  В резултат на значителните промени в правната уредба, влезли в сила през 2011 г., председателят на новосъздадената Национална съдебна служба получи широки правомощия. Венецианската комисия отправи критики към тези широки правомощия в своето становище, прието на 19 март 2012 г. относно Закон CLXII от 2011 г. за правния статут и възнаграждението на съдиите в Унгария и Закон CLXI от 2011 г. за организацията и управлението на съдилищата в Унгария, както и в своето становище, прието на 15 октомври 2012 г., относно основните закони за съдебната власт. Подобна загриженост беше изразена и от специалния докладчик на ООН относно независимостта на съдиите и адвокатите на 29 февруари 2012 г. и на 3 юли 2013 г., както и от групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO) в нейния доклад, приет на 27 март 2015 г. Всички тези участници подчертаха необходимостта от засилване на ролята на колективния орган, Националния съдебен съвет, като надзорен орган, тъй като председателят на Национална съдебна служба, който се избира от унгарския парламент, не може да се разглежда като орган на самоуправление на съдебната власт. В отговор на международните препоръки статутът на председателя на Националната съдебна служба беше променен, а правомощията му — ограничени, с цел да се осигури по-добър баланс между председателя и Националния съдебен съвет.

(13)  От 2012 г. насам Унгария предприе положителни стъпки за прехвърляне на определени функции от председателя на Националната съдебна служба към Националния съдебен съвет, с цел да се постигне по-добър баланс между тези два органа. Въпреки това е необходим допълнителен напредък. В своя доклад, приет на 27 март 2015 г., GRECO отправи призив за свеждане до минимум на потенциалните рискове от решения на председателя на Националната съдебна служба по собствено усмотрение. Председателят на Националната съдебна служба, наред с другото, може да премества съдии и да определя съдии за конкретни дела, и играе роля в дисциплинарните производства в съдебната система. Председателят на Националната съдебна служба също така отправя препоръки до президента на Унгария относно назначаването и отстраняването от длъжност на председателите на съдилищата, включително председателите и заместник-председателите на апелативните съдилища. GRECO приветства приетия наскоро Етичен кодекс за съдиите, но счита, че той би могъл да бъде формулиран по-ясно и да бъде придружаван от обучение на работното място. GRECO признава също така приетите между 2012 и 2014 г. изменения на правилата за назначаване на съдии и процедурите за подбор в Унгария, с които Националният съдебен съвет получи по-силна надзорна функция в процеса на подбор; На 2 май 2018 г. Националният съдебен съвет проведе сесия, на която единодушно прие решения относно практиката на председателя на Националната съдебна служба да обявява за неуспешни обявленията за представяне на кандидатури за съдийски и ръководни длъжности в съдебната система. В тези решения практиката на председателя се определя като незаконна.

(14)  На 29 май 2018 г. унгарското правителство представи проект на седмо изменение на Основния закон (T/332), който беше приет на 20 юни 2018 г. С него се въвежда нова система на административните съдилища.

(15)  Съдът на Европейския съюз в решението си от 6 ноември 2012 г. по дело C-286/12, Комисия с/у Унгария(1) установява, че като е приела национална схема, налагаща задължителното пенсиониране на съдиите, прокурорите и нотариусите при навършване на 62 години, Унгария не изпълнява задълженията си по правото на Съюза, като в отговор на това съдебно решение унгарският парламент е приел Закон XX от 2013 г., който предвижда, че възрастта за пенсиониране в съдебната система следва да се намалява постепенно в продължение на десет години до достигане на 65 години, и се определят критериите за възстановяване на длъжност или за обезщетение. Посоченият закон предвижда възможност за пенсионираните съдии да заемат отново предишните си длъжности в същия съд при същите условия, както преди приемането на въпросните разпоредби за пенсионирането, или ако не желаят това, имат право на обезщетение в размер на 12 месечни възнаграждения като компенсация за изгубеното си възнаграждение и могат да предявят иск пред съда за по-голямо обезщетение, но не беше гарантирано възстановяването на пенсионираните на ръководните административни длъжности. Въпреки това Комисията призна мерките на Унгария за привеждане на законодателството си за пенсионирането в съответствие с правото на Съюза. В своя доклад от октомври 2015 г. Институтът по правата на човека към Международното сдружение на адвокатските колегии заяви, че мнозинството от пенсионираните съдии не са се върнали на длъжностите, на които са работили. Институтът посочи също така, че независимостта и безпристрастността на унгарската съдебна власт не могат да бъдат гарантирани и че върховенството на закона продължава да бъде отслабено.

(16)  В своето решение от 16 юли 2015 г. по дело Gazsó с/у Унгария Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие, че е налице нарушение на правото на справедлив съдебен процес и на правото на ефективни правни средства за защита. ЕСПЧ стига до извода, че нарушенията се дължат на практиката на Унгария систематично да не предоставя гаранции за приключването в разумен срок на делата за установяването на правата и задълженията на гражданите, както и да не предприема мерки, позволяващи на жалбоподателите да претендират обезщетение за прекомерната продължителност на гражданското производство на национално равнище. Изпълнението на това решение все още не е завършило. Новият Граждански процесуален кодекс, приет през 2016 г., съдържа правила за ускоряване на гражданското производство чрез въвеждане на производство в две фази. Унгария надлежно информира Комитета на министрите на Съвета на Европа за това, че новият закон, с който се създават ефективни правни средства за защита при продължителни производства, ще бъде приет до октомври 2018 г.

(17)  В своето решение от 23 юни 2016 г. по дело Baka с/у Унгария ЕСПЧ постановява, че е налице нарушение на правото на достъп до съд и свободата на изразяване на мнение на Андраш Бака, който е бил избран за председател на Върховния съд с мандат за шест години през юни 2009 г., но е престанал да изпълнява тази длъжност в съответствие с преходните разпоредби на Основния закон, в които се предвижда, че Curia става правоприемник на Върховния съд. Изпълнението на това решение все още не е завършило. На 10 март 2017 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа е поискал предприемането на мерки за предотвратяването на случаи на преждевременно освобождаване на съдии от длъжност на подобни основания и да се предотвратят по-нататъшни злоупотреби в това отношение. Унгарското правителство отбеляза, че тези мерки не са свързани с изпълнението на съдебното решение.

(18)  На 29 септември 2008 г. г-н Андраш Йори е бил назначен за комисар по защита на данните с мандат за шест години. Считано от 1 януари 2012 г. обаче унгарският парламент реши да реформира системата за защита на данните и замени комисаря с национален орган за защита на данните и свободата на информация. Г-н Йори е трябвало да освободи длъжността си, преди да е изтекъл пълният му мандат. На 8 април 2014 г. Съдът на Европейския съюз прие, че независимостта на надзорните органи включва по необходимост и задължението да им бъде предоставена възможност да завършат пълния си мандат и че Унгария не е изпълнила задълженията си по Директива № 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(2). Унгария измени правилата за назначаване на комисар, представи извинения и изплати договорената сума за обезщетение.

(19)  В своето становище, прието на 19 юни 2012 г., относно Закон CLXIII от 2011 г. за прокуратурата и Закон CLXIV от 2011 г. за статута на главния прокурор, прокурорите, другите служители на прокуратурата и професионалното развитие в институциите на прокуратурата на Унгария, Венецианската комисия посочи множество недостатъци. В своя доклад, приет на 27 март 2015 г., GRECO настоятелно призова унгарските органи да предприемат допълнителни стъпки за предотвратяване на злоупотреби и за увеличаване на независимостта на прокуратурата чрез, наред с другото, премахване на възможността за преизбиране на главния прокурор. Освен това GRECO призова за повече прозрачност на дисциплинарните производства срещу обикновени прокурори, а решенията за прехвърляне на преписки от един прокурор на друг да се ръководят от строги правни критерии и обосновки. Според унгарското правителство в доклада на GRECO от 2017 г. относно спазването на изискванията се признава напредъкът, постигнат от Унгария по отношение на прокурорите (публикуването все още не е разрешено от унгарските органи, въпреки призивите на пленарните заседания на GRECO). Вторият доклад относно спазването на изискванията все още предстои.

Корупция и конфликт на интереси

(20)  В своя доклад, приет на 27 март 2015 г., GRECO призова за създаването на кодекс за поведение за членовете на унгарския парламент („членовете на Парламента“) относно насоките за случаи на конфликт на интереси. Освен това членовете на Парламента следва да бъдат задължени да съобщават незабавно за конфликт на интереси и това следва да бъде придружено от по-строго задължение да подават декларации за имущественото състояние. Това следва също така да бъде придружено от разпоредби, които да предвиждат санкции за подаване на неверни декларации за имущественото състояние. Освен това декларациите за имущественото състояние следва да се оповестяват публично онлайн, за да се даде възможност за общ надзор от страна на обществеността; следва да бъде въведена стандартна електронна база данни, за да се даде достъп по прозрачен начин до всички декларации и техните изменения.

(21)  В своите предварителни констатации и заключения, приети на 9 април 2018 г., ограничената мисия за наблюдение на избори на Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека заключи, че ограниченият мониторинг на разходите по кампанията и липсата на подробен отчет за източниците на средства за кампаниите намалява прозрачността на финансирането на кампаниите и способността на избирателите да направят информиран избор, което е в разрез с ангажиментите на ОССЕ и международните стандарти. Действащото законодателство предвижда механизъм за последващ мониторинг и контрол. Държавната одитна служба е органът, компетентен да наблюдава и следи за изпълнението на законоустановените изисквания. Предварителните констатации и заключения не включват официалния одитен доклад на Държавната одитна служба за парламентарните избори през 2018 г., тъй като докладът все още не беше завършен по това време.

(22)  На 7 декември 2016 г. Управителният комитет на инициативата „Партньорство за открито управление“ (ПОУ) получи писмо от правителството на Унгария, в което то съобщи за незабавното оттегляне на Унгария от партньорството, в което участват на доброволен принцип 75 държави и стотици организации на гражданското общество. ПОУ наблюдава действията на правителството на Унгария от юли 2015 г. насам поради опасенията, изразени от организации на гражданското общество във връзка с възможностите им да работят в страната. Не всички държави – членки на ЕС членуват в ПОУ.

(23)  Унгария се възползва от финансиране от Съюза в размер на 4,4% от своя БВП, или повече от половината от публичните инвестиции. Делът на възложените поръчки в резултат на проведени процедури за възлагане на обществени поръчки, в които е получена само една оферта, остава висок – 36% през 2016 г. Подчертава, че Унгария е с най-висок процент в Съюза на финансови препоръки, отправени от OLAF по отношение на структурните фондове и земеделието за периода 2013 – 2016 г. През 2016 г. OLAF приключи разследване на транспортен проект на стойност 1,7 милиарда евро в Унгария, където основните участници бяха няколко международни специализирани строителни фирми. От разследването бяха установени някои много сериозни нередности, както и възможна измама и корупция при изпълнението на проектите. През 2017 г. OLAF установи „сериозни нередности“ и „конфликт на интереси“ по време на разследването си на 35 договора за поръчки във връзка с уличното осветление, възложени на дружество, което по онова време е било контролирано от зетя на унгарския министър-председател. OLAF изпрати своя окончателен доклад с финансови препоръки до Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ на Комисията да се поиска възстановяване на 43,7 милиона евро и да бъдат отправени препоръки към главния прокурор на Унгария. Трансгранично разследване, приключено от OLAF през 2017 г., включва твърдения във връзка с потенциалната злоупотреба със средства на Съюза в 31 проекта за научноизследователска и развойна дейност. Разследването, което се проведе в Унгария, Латвия и Сърбия, разкри схема за подизпълнение, използвана за изкуствено завишаване на разходите по проекта и укриване на факта, че крайните доставчици са свързани дружества. Поради това OLAF приключи разследването с финансова препоръка до Комисията да поиска възстановяване на 28,3 милиона евро и със съдебна препоръка до унгарските съдебни органи. Унгария реши да не участва с създаването на Европейската прокуратура, която ще отговаря за разследването, повдигането и поддържането на обвинение и предаването на съд на извършителите на престъпления срещу финансовите интереси на Съюза и техните съучастници.

(24)  В седмия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване се посочва, че ефективността на управлението в Унгария е намаляла от 1996 г. насам и че Унгария е една от държавите членки с най-неефективни правителства в Съюза. Всички унгарски региони са доста под средната стойност за Съюза по отношение на качеството на управлението. Според доклада на ЕС за борбата с корупцията, публикуван от Европейската комисия през 2014 г., корупцията се възприема като широко разпространена (89%) в Унгария. Според Доклада за глобалната конкурентоспособност за 2017 – 2018 г., публикуван от Световния икономически форум, високото ниво на корупция е един от най-проблематичните фактори за извършването на стопанска дейност в Унгария.

Право на неприкосновеност на личния живот и защита на данните

(25)  В своето решение от 12 януари 2016 г. по дело Szabó и Vissy с/у Унгария ЕСПЧ приема, че правото на неприкосновеност на личния живот е нарушено поради недостатъчните правни гаранции срещу неправомерно тайно наблюдение за целите на националната сигурност, включително във връзка с използването на средства за далекосъобщения. Жалбоподателите не твърдят, че са били подложени на тайно наблюдение, поради което изглеждало, че не са необходими допълнителни индивидуални мерки. Изменението на съответното законодателство е необходимо като обща мярка. В момента експертите от компетентните министерства на Унгария обсъждат предложенията за изменение на Закона за националните служби за сигурност. Поради това изпълнението на това решение все още не е завършило.

(26)  В заключителните си бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост, че унгарската правна уредба относно тайното наблюдение за целите на националната сигурност дава възможност за масово прихващане на съобщения и не съдържа достатъчни гаранции срещу произволна намеса в упражняването на правото на неприкосновеност на личния живот. Комитетът също така изрази загриженост поради липсата на разпоредби за осигуряване на ефективни средства за правна защита в случай на злоупотреби, както и за уведомяване на засегнатото лице във възможно най-кратък срок след прекратяването на мярката за наблюдение, без да се излага на риск целта на ограничението.

Свобода на изразяване

(27)  На 22 юни 2015 г. Венецианската комисия прие своето становище относно медийното законодателство на Унгария (Закон CLXXXV за медийните услуги и средствата за масово осведомяване, Закон CIV за свободата на печата, както и законодателството относно данъчното облагане на приходите от реклама на средствата за масово осведомяване), в което призова за редица промени в Закона за печата и Закона за средствата за масово осведомяване, по-специално относно определението на термина „незаконно медийно съдържание“, оповестяването на журналистическите източници и относно санкциите срещу медийните предприятия. Подобни опасения бяха изразени в анализ, поръчан от Службата на представителя на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите през февруари 2011 г., от предишния комисар на Съвета на Европа по правата на човека в становището му относно медийното законодателство на Унгария в контекста на стандартите на Съвета на Европа за свободата на медиите от 25 февруари 2011 г., както и от експерти на Съвета на Европа в областта на унгарското медийно законодателство в експертното им становище от 11 май 2012 г. В своето изявление от 29 януари 2013 г. генералният секретар на Съвета на Европа приветства факта, че дискусиите в областта на медиите са довели до няколко важни промени. При все това останалите опасения бяха отново споделени от комисаря на Съвета на Европа по правата на човека в доклада след посещението му в Унгария, който беше публикуван на 16 декември 2014 г. Комисарят посочи също така проблемите с концентрацията на собствеността върху медиите и с автоцензурата и посочи, че правната уредба, инкриминираща клеветата, следва да бъде отменена.

(28)  В становището си от 22 юни 2015 г. относно законодателството в областта на медиите Венецианската комисия призна усилията на унгарското правителство през годините да подобрява първоначалния текст на медийните закони в съответствие с коментарите на различни наблюдатели, включително Съвета на Европа, и коментира положително готовността на унгарските органи да продължат диалога. Въпреки това Венецианската комисия подчерта изрично, че е необходима промяна на правилата за избиране на членовете на Медийния съвет, за да се гарантира справедливо представителство на социално значимите политически и други групи, и че редът за назначаване и правомощията на председателя на Медийния съвет или на председателя на Медийния орган следва да бъдат преразгледани с цел да се намали концентрацията на правомощия и да се гарантира политическа неутралност; управителният съвет също следва да бъде реформиран в съответствие с тези принципи. Венецианската комисия препоръча и децентрализация в управлението на доставчиците на обществени медийни услуги, а Националната телеграфна агенция да не бъде единственият доставчик на новини за доставчиците на обществени медийни услуги. Подобни опасения бяха изразени в анализ, поръчан от Службата на представителя на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите през февруари 2011 г., от предишния комисар на Съвета на Европа по правата на човека в становището му относно медийното законодателство на Унгария в контекста на стандартите на Съвета на Европа за свободата на медиите от 25 февруари 2011 г., както и от експерти на Съвета на Европа в областта на унгарското медийно законодателство в експертното им становище от 11 май 2012 г. В своето изявление от 29 януари 2013 г. генералният секретар на Съвета на Европа приветства факта, че дискусиите в областта на медиите са довели до няколко важни промени. При все това останалите опасения бяха отново споделени от комисаря на Съвета на Европа по правата на човека в доклада след посещението му в Унгария, който беше публикуван на 16 декември 2014 г.

(29)  На 18 октомври 2012 г. Венецианската комисия прие своето становище относно унгарския Закон CXII от 2011 г. за информационното самоопределяне и свободата на информацията. Независимо от дадената обща положителна оценка, Венецианската комисия посочи необходимостта от допълнителни подобрения. След последвалите изменения на този закон обаче правото на достъп до държавна информация претърпя по-нататъшно значително ограничаване. Тези изменения бяха подложени на критика в анализ, поръчан от Службата на представителя на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите през март 2016 г. В анализа се посочва, че сумите, които трябва да се начислят за преките разходи, изглеждат напълно обосновани, но заплащането на такса за времето, необходимо на публичните служители за отговор на исканията, е неприемливо. Както се признава в доклада на Комисията за 2018 г., комисарят по защита на данните и съдилищата, включително Конституционният съд, приеха прогресивна позиция по дела, свързани с прозрачността.

(30)  В своите предварителни констатации и заключения, приети на 9 април 2018 г., ограничената мисия, изпратена от Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека, за да наблюдава унгарските парламентарни избори през 2018 г. заключи, че достъпът до информация, както и свободата на медиите и свободата на сдружаване са били подложени на ограничение, включително в резултат на неотдавнашните законодателни промени, и че медийното отразяване на кампанията е било подробно, но силно поляризирано и лишено от критичен анализ. Общественият радио- и телевизионен оператор изпълни мандата си, като предостави безплатно време в ефир на участниците, но неговите новини и редакторска продукция явно подкрепиха управляващата коалиция, което противоречи на международните стандарти. При отразяването на кампанията повечето от частните радио- и телевизионни оператори взеха страната било на управляващата, било на опозиционните партии. Онлайн медиите предоставиха платформа за плуралистичен и ориентиран към проблемите политически дебат. Освен това мисията за наблюдение на изборите посочи, че политизирането на собствеността върху медиите, в съчетание с рестриктивната правна рамка, имат възпиращ ефект върху редакционната свобода, като това възпрепятства достъпа на гласоподавателите до плуралистична информация. Тя посочи също така, че с измененията са въведени неправомерни ограничения за достъпа до информация чрез разширяване на определението за информация, която не подлежи на оповестяване, и чрез увеличаване на таксата за обработване на исканията за информация.

(31)  В своето заключително становище от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост по отношение на унгарските медийни закони и практики, които ограничават свободата на мнение и на изразяване. Той изказа загриженост от факта, че след неколкократните промени в законодателството действащата понастоящем законодателна рамка не гарантира в пълна степен нецензурирана и безпрепятствена работа на пресата. Комитетът отбеляза със загриженост, че Медийният съвет и Медийният орган не притежават достатъчна независимост за изпълнението на своите функции и че разполагат с твърде широки регулаторни и санкционни правомощия.

(32)  На 13 април 2018 г представителят на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите силно осъди публикуването на списък с повече от 200 души от унгарска медия, според която над 2000 души, включително и посочените поименно лица, предполагаемо работят за „сваляне на правителството“. Списъкът е публикуван от унгарското списание Figyelő на 11 април и включва много журналисти, както и други граждани. На 7 май 2018 г. представителят на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите изрази сериозна загриженост относно отказа за предоставяне на акредитация на няколко независими журналисти, което ги възпрепятствало от това да отразят учредителното заседание на новия парламент на Унгария. Беше отбелязано също, че такова събитие не следва да се използва като инструмент за ограничаване на съдържанието на критичното отразяване и че такава практика е лош прецедент за новия мандат на парламента на Унгария.

Академичната свобода

(33)  На 6 октомври 2017 г. Венецианската комисия прие своето становище относно унгарския Закон XXV от 4 април 2017 г. за изменение на Закон CCIV от 2011 г. за националното висше образование. Тя стигна до заключението, че въвеждането на по-строги правила без действително сериозни причини, заедно със стриктните срокове и сериозните правни последици по отношение на чуждестранните университети, които са вече установени в Унгария и осъществяват законна дейност в страната в продължение на много години, изглеждат много проблематични от гледна точка на принципите на правовата държава и на принципите и гаранциите на основните права. Тези университети и техните студенти са защитени от националните и международните правила за академичната свобода, свободата на изразяване, свободата на сдружаване и правото на образование и свободата на образованието. Венецианската комисия препоръча на унгарските органи по-специално да гарантират, че новите правила относно изискването за притежаване на разрешение за работа няма да засегнат несъразмерно академичната свобода и ще се прилагат по недискриминационен и гъвкав начин, без да поставят в опасност качеството и международният характер на образованието, предоставяно от съществуващите университети. Загрижеността във връзка с изменението на Закон CCIV от 2011 г. за националното висше образование се споделя и от специалните докладчици на ООН в декларацията им от 11 април 2017 г., що се отнася до свободата на мнение и на изразяване, правото на свобода на мирни събрания и сдружения и културните права. В заключителните бележки от 5 април 2018 г. на Комитета на ООН по правата на човека беше отбелязана липсата на достатъчна обосновка за налагането на подобни ограничения на свободата на мисълта, свободата на изразяване и свободата на сдружаване, както и академичната свобода.

(34)  На 17 октомври 2017 г. унгарският парламент удължи по отношение на действащите в страната чуждестранни университети крайния срок за изпълнението на новите критерии до 1 януари 2019 г. по изричното искане на засегнатите институции и по препоръка на председателя на унгарската конференция на ректорите; Венецианската комисия приветства това удължаване. Преговорите между унгарското правителство и засегнатите чуждестранни висши учебни заведения, по-специално Централноевропейския университет, все още продължават, и правният вакуум за чуждестранните университети остава, макар Централноевропейският университет да изпълни в срок новите изисквания.

(35)  На 7 декември 2017 г. Комисията реши да започне процедура срещу Унгария пред Съда на Европейския съюз на основание, че изменението на Закон CCIV от 2011 г. за националното висше образование ограничава несъразмерно дейността на университетите от Съюза и от трети държави и че този закон трябва отново да бъде приведен в съответствие с правото на Съюза. Комисията установи, че новото законодателство противоречи на правото на академична свобода, правото на образование и свободата на стопанската инициатива, прогласени в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), както и на правните задължения на Съюза по международното търговско право.

Свобода на религията

(36)  На 30 декември 2011 г. унгарския парламент прие Закон CCVI от 2011 г. за правото на свобода на съвестта и на религията и правния статут на църквите, вероизповеданията и религиозните общности в Унгария, който влезе в сила на 1 януари 2012 г. Законът лиши много религиозни организации от правосубектност и намали броя на законно признатите църкви в Унгария до 14. На 16 декември 2011 г. в писмо до унгарските органи комисарят на Съвета на Европа по правата на човека сподели опасенията си във връзка с този закон. В отговор на международния натиск, през февруари 2012 г. унгарският парламент увеличи броя на признатите църкви до 31. На 19 март 2012 г. Венецианската комисия прие своето становище относно Закон CCVI от 2011 г. за правото на свобода на съвестта и на религията и правния статут на църквите, вероизповеданията и религиозните общности в Унгария, в което тя посочва, че законът въвежда набор от изисквания, които са прекомерни и са основани на произволни критерии за признаването на църква. Освен това тя посочи, че законът е довел до отписване на стотици законно признати църкви от регистъра и че законът до известна степен води до неравностойно и дори дискриминационно третиране на религиозните убеждения и общности в зависимост от това дали са признати, или не.

(37)  През февруари 2013 г. Конституционният съд на Унгария постанови, че отписването на признатите църкви е противоконституционно. В отговор на решението на Конституционния съд унгарският парламент прие изменение на Основния закон през март 2013 г. През юни и септември 2013 г. унгарският парламент прие изменения на Закон CCVI от 2011 г., с които се въведе разграничение между две понятия: „религиозни общности“ и „регистрирани църкви“. През септември 2013 г. унгарският парламент измени и Основния закон, като изрично предостави на себе си правомощието да избира религиозни общности за „сътрудничество“ с държавата за провеждането на „дейности от обществен интерес“, като на практика предостави на себе си правото да признава по свое усмотрение религиозна организация с две трети от гласовете.

(38)  В своето решение от 8 април 2014 г. по дело Magyar Keresztény Mennonita Egyház и др. с/у Унгария ЕСПЧ постанови, че Унгария е нарушила свободата на сдружаване, разглеждана в контекста на свободата на съвестта и на религията. Конституционният съд на Унгария установи, че някои правила, свързани с условията за признаване като църква, са неконституционни, и разпореди законодателството да приведе съответните правила в съответствие с изискванията на Европейската конвенция по правата на човека. Въпросният закон беше съответно внесен в унгарския парламент през декември 2015 г., но не получи необходимото мнозинство. Изпълнението на това решение все още не е завършило.

Свобода на сдружаване

(39)  На 9 юли 2014 г. комисарят на Съвета на Европа по правата на човека посочи в свое писмо до унгарските органи, че е обезпокоен от реториката на заклеймяване, използвана от политици, поставящи под съмнение легитимността на работата на неправителствени организации (НПО) в рамките на одити, извършени от Службата за контрол на НПО към унгарското правителство, и по-специално на организации, които са били изпълнители на проекти и бенефициери на безвъзмездни средства от ЕИП/Норвежкия граждански фонд. Унгарското правителство е подписало споразумение с Фонда и в резултат на това изплащането на безвъзмездните средства продължава. . В доклада си след своето посещение в Унгария в периода 8 – 16 февруари 2016 г. специалният докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека посочи, че са налице значителни предизвикателства, породени от съществуващата правна рамка, уреждаща упражняването на основни свободи, като правото на свобода на мнение и на изразяване, на мирни събрания и на сдружаване, и че законодателството, отнасящо се до националната сигурност и миграцията, също би могло да има рестриктивно въздействие върху средата на гражданското общество.

(40)  През април 2017 г. в унгарския парламент бе внесен проект на закон за прозрачността на организациите, получаващи подкрепа от чужбина, със заявената цел за въвеждане на изисквания, свързани с предотвратяването на изпирането на пари и тероризма. През 2013 г. Венецианската комисия потвърди, че може да има различни причини за държавата да ограничи чуждестранното финансиране, включително предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, но тези законни цели следва да не се използват като претекст за контрол върху НПО или за ограничаване на тяхната способност да извършват законна дейност, по-специално в защита на правата на човека. На 26 април 2017 г. комисарят на Съвета на Европа по правата на човека изпрати писмо до председателя на Държавното събрание на Унгария, в което отбелязва, че проектозаконът е бил внесен на фона на продължаващата антагонистична реторика от страна на някои членове на управляващата коалиция, които публично са нарекли някои НПО „чуждестранни агенти“ поради източника на тяхното финансиране и са поставили под въпрос тяхната легитимност; терминът „чуждестранни агенти“ обаче не фигурира в законопроекта. Подобни опасения бяха изразени в изявлението от 7 март 2017 г. на председателя на Конференцията на международните неправителствени организации на Съвета на Европа и председател на експертния съвет относно Закона за НПО, в становището от 24 април 2017 г., изготвено от експертния съвет относно Закона за НПО, и в изявлението от 15 май 2017 г. на специалните докладчици на ООН за положението на защитниците на правата на човека и за насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване.

(41)  На 13 юни 2017 г. унгарският парламент прие проектозакона заедно с редица изменения. В своето становище от 20 юни 2017 г. Венецианската комисия призна, че терминът „организация, получаваща финансиране от чужбина“ е неутрален и описателен, и някои от тези изменения представляват важно подобрение, но че в същото време не са били взети под внимание някои други опасения и измененията не са достатъчни, за да се отговори на опасенията, че законът би довел до несъразмерна и ненужна намеса в свободата на сдружаване и на изразяване, в правото на неприкосновеност на личния живот и в забраната за дискриминация. В своите заключителни бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека отбеляза липсата на достатъчна обосновка за налагането на тези изисквания, които изглежда са част от опит за дискредитиране на някои неправителствени организации, включително НПО, работещи за защитата на правата на човека в Унгария.

(42)  На 7 декември 2017 г. Комисията реши да инициира съдебно производство срещу Унгария поради неизпълнение на нейните задължения съгласно разпоредбите на Договора, уреждащи свободното движение на капитали, във връзка с разпоредби в Закона за НПО, които от гледна точка на Комисията водят до непряка дискриминация и несъразмерно ограничаване на даренията от чужбина за организациите на гражданското общество. Освен това Комисията твърди, че Унгария е нарушила правото на свобода на сдружаването и правото на защита на личния живот и личните данни, заложени в Хартата, разглеждани във връзка с разпоредбите на Договора, които уреждат свободното движение на капитали и се съдържат в член 26, параграф 2 и в членове 56 и 63 от ДФЕС.

(43)  През февруари 2018 г. унгарското правителство представи законодателен пакет, състоящ се от три законопроекта (T/19776, T/19775, T/19774). В изявлението си от 14 февруари 2018 г. председателят на Конференцията на международните неправителствени организации на Съвета на Европа и председател на експертния съвет относно Закона за НПО посочи, че предвижданията на пакета не са съобразени със свободата на сдружаване, особено що се отнася до неправителствените организации, които осъществяват дейност във връзка с мигрантите. На 15 февруари 2018 г. комисарят на Съвета на Европа по правата на човека изрази подобни опасения. На 8 март 2018 г. специалният докладчик на ООН за насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване, специалният докладчик на ООН за положението на защитниците на правата на човека, независимият експерт относно правата на човека и международната солидарност, специалният докладчик за правата на човека на мигрантите и специалният докладчик за съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната нетолерантност предупредиха, че законопроектът би довел до ненужни ограничения на свободата на сдружаване и на свободата на изразяване в Унгария. В своите заключителни бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост, че под претекст за „оцеляването на нацията“ и защитата на гражданите и културата, както и чрез твърдения за връзка между работата на НПО и предполагаем международен заговор, законодателният пакет ще стигматизира НПО и ще ограничи способността им да развиват важните си дейности в подкрепа на правата на човека, и по-специално на правата на бежанците, търсещите убежище лица и мигрантите. Освен това Комитетът изрази загриженост, че налагането на ограничения върху чуждестранното финансиране за НПО би могло да се използва за прилагане на нерегламентиран натиск върху тях и за създаване на неоправдани препятствия за дейността им. Един от проектозаконите имаше за цел да наложи данък в размер на 25% върху всички средства на НПО, получавани от държави извън Унгария, в това число финансиране от Съюза; законодателният пакет ще лиши НПО от правни средства за защита, за да обжалват произволни решения. На 22 март 2018 г. Комисията по правни въпроси и права на човека към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа изиска становище на Венецианската комисия относно проекта на законодателен пакет.

(44)  На 29 май 2018 г. унгарското правителство внесе проектозакон за изменение на някои законодателни мерки за борба с нелегалната имиграция (Т/333). Проектът представлява преработен вариант на предходния законодателен пакет и предлага наказателноправни санкции за „улесняване на нелегалната имиграция“. Същият ден Службата на върховния комисар на ООН за бежанците призова предложението да бъде оттеглено и изрази загриженост, че тези предложения, ако бъдат приети, биха лишили хората, които са били принудени спешно да напуснат домовете си и да се лишат от особено важни помощи и услуги, и биха разгорещили допълнително напрегнатото публично обсъждане и биха изострили ксенофобските настроения. На 1 юни 2018 г. комисарят на Съвета на Европа по правата на човека изрази подобни опасения. На 31 май 2018 г. председателят на Комисията по правни въпроси и права на човека към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа потвърди искането за становище на Венецианската комисия относно новото предложение. Проектът беше приет на 20 юни 2018 г. преди да бъде изготвено становището на Венецианската комисия. На 21 юни 2018 г. Върховният комисар на ООН по правата на човека осъди решението на унгарския парламент. На 22 юни 2018 г. Венецианската комисия и Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека посочиха, че разпоредбата относно наказателната отговорност може да осуети защитените организационни дейности и дейностите в областта на изразяването и съставлява нарушение на правото на свобода на сдружаване и изразяване, поради което следва да бъде отменена.

Право на равно третиране

(45)  През периода 17 – 27 май 2016 г. Унгария беше посетена от работната група на ООН относно дискриминацията на жените в законодателството и практиката. В своя доклад работната група посочи, че консервативната форма на семейството, чиято закрила е гарантирана с оглед неговото съществено значение за оцеляването на нацията, не следва да бъде поставяно в неравностоен баланс с политическите, икономическите и социалните права на жените и тяхното овластяване. Работната група също така посочи, че правото на жените на равенство не може да се разглежда само в контекста на закрилата на уязвимите групи, наред с децата, възрастните и хората с увреждания, тъй като жените са неразделна част от всички тези групи. В новите учебници все още се съдържат стереотипи по отношение на пола, описващи жените предимно като майки и съпруги, като в някои случаи представят майките като по-малко интелигентни от бащите. От друга страна, Работната група призна усилията на унгарското правителство да засили съвместяването на професионалния и семейния живот чрез въвеждането на щедри разпоредби в системата за подпомагане на семействата и във връзка с образованието и грижите в ранна детска възраст. В предварителните си констатации и заключения, приети на 9 април 2018 г., ограничената мисия за наблюдение на избори на Службата за демократични институции и права на човека на ОССЕ за парламентарните избори в Унгария през 2018 г. посочи, че жените продължават да бъдат недостатъчно представени в политическия живот, както и че не съществуват законови изисквания за насърчаване на равенството между половете в контекста на изборите. Въпреки че една от най-големите партии постави жена като водач на националната си листа, а някои партии поставиха на обсъждане в програмите си въпроси, свързани с равенството на половете, на овластяването на жените беше предоставено малко внимание сред темите на кампанията, включително в медиите.

(46)  В своите заключителни бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека приветства подписването на Конвенцията от Истанбул, но изрази съжаление, че в Унгария все още са широко разпространени патриархалните стереотипни нагласи по отношение на ролята на жените в обществото, и отбеляза със загриженост коментарите с дискриминационен характер, отправени от политически фигури срещу жените. Той също така отбеляза, че унгарският Наказателен кодекс не предоставя пълна защита на жените, жертви на домашно насилие. Комитетът изрази загриженост, че жените са по-слабо представени на длъжностите, на които се вземат решения в публичния сектор, по-специално в министерствата и в унгарския парламент. Конвенцията от Истанбул все още не е ратифицирана.

(47)  Основният закон на Унгария предвижда задължителни разпоредби за защита на работните места на родителите и за спазване на принципа на равно третиране; поради това съществуват специални разпоредби на трудовото право относно жените, майките и бащите, отглеждащи деца. На 27 април 2017 г. Комисията издаде мотивирано становище, с което призова Унгария да прилага правилно Директива № 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(3), като се има предвид, че унгарското право предвижда изключение от забраната за дискриминация, основана на пола, чийто обхват е много по-широк от обхвата на изключението по посочената директива. На същата дата Комисията издаде мотивирано становище за неспазване от страна на Унгария на Директива 92/85/ЕИО на Съвета(4), в което се изтъква, че работодателите са длъжни да адаптират условията на труд за бременните работнички и работничките кърмачки, за да се избегне риск за здравето и безопасността им. Унгарското правителство се ангажира да внесе необходимите изменения в относимите разпоредби на Закон CXXV от 2003 г. за равно третиране и насърчаване на равните възможности, както и на Закон І от 2012 г. за Кодекса на труда. Вследствие на това, на 7 юни 2018 г., производството беше прекратено.

(48)  В своите заключителни бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост, че конституционната забрана за дискриминация не посочва изрично сексуалната ориентация и половата идентичност като основа за дискриминация, и че ограничителното определение за семейство може да доведе до дискриминация, тъй като не обхваща определени видове семейни споразумения, включително на двойки от един и същи пол. Комитетът е загрижен и поради актовете на насилие и широкото разпространение на отрицателни стереотипи и предразсъдъци срещу лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица, особено в секторите на заетостта и образованието.

(49)  В своите заключителни бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека посочи също принудителното настаняване в медицински заведения, изолирането и принудителното лечение на голям брой лица с умствени, интелектуални и психологически увреждания, и освен това съобщава за насилие и жестоко, нечовешко и унизително отношение и за твърдения за голям брой неразследвани смъртни случаи в заведения от затворен тип.

Права на лицата, които принадлежат към малцинства, включително роми и евреи, и защита срещу изказвания на омраза срещу такива малцинства

(50)  В своя доклад след посещението си в Унгария, който беше публикуван на 16 декември 2014 г., комисарят на Съвета на Европа по правата на човека посочи, че е загрижен във връзка с влошаването на ситуацията във връзка с расизма и нетолерантността в Унгария, с антиромските настроения като най-драстичната форми на нетърпимост, както се вижда от действията на ожесточено настроени към ромското население лица, включително такива, проявяващи насилие, и на паравоенни шествия и патрули в населени места с роми. Той посочи също, че въпреки позицията на унгарските органи за осъждане на антисемитските изказвания, антисемитизмът е проблем, който продължава да съществува, като се изразява в изказвания, проповядващи омраза, и в насилие спрямо лица от еврейски произход или тяхно имущество. Освен това комисарят спомена за възобновяване на ксенофобията, насочена срещу мигрантите, включително търсещите убежище лица и бежанците, както и на нетолерантността, засягаща други социални групи като ЛГБТИ, бедните и бездомните лица. Европейската комисия срещу расизма и ксенофобията (ЕКРК) изрази подобни опасения в своя доклад относно Унгария, публикуван на 9 юни 2015 г.

(51)  В своето четвърто становище относно Унгария, прието на 25 февруари 2016 г., Консултативният комитет, създаден съгласно Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, отбеляза, че ромите продължават да са подложени на систематична дискриминация и неравенство във всички области на живота, включително във връзка с жилищното настаняване, заетостта, образованието, достъпа до здравеопазване и участието в социалния и политическия живот. В своята резолюция от 5 юли 2017 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръча на унгарските органи да положат трайни и ефективни усилия за предотвратяване и противодействие на неравенството и дискриминацията, на която са подложени ромите, да налагат санкции за това, да подобрят в тесни консултации с представители на ромите условията на живот, достъпа до здравни услуги и заетостта на ромите, да предприемат ефективни мерки за прекратяване на практики, които продължават сегрегацията на ромските деца в училище, и да удвоят усилията си за справяне с проблемите, пред които са изправени ромските деца в областта на образованието, да гарантират, че ромските деца имат равни възможности за достъп до всички равнища на качествено образование, и да продължат да предприемат мерки за предотвратяване на случаите, в които деца са неправилно насочени към специални училища и класове. Унгарското правителство предприе редица съществени мерки за насърчаване на приобщаването на ромите. На 4 юли 2012 г. правителството прие план за действие за защита на работните места с цел защита на назначаването на работници с увреждания и за насърчаване на заетостта при трайно безработните лица. Правителството прие също секторна стратегия в здравеопазването „Здрава Унгария 2014 – 2020 г.“ за намаляване на неравнопоставеността в здравеопазването. През 2014 г. правителството прие стратегия за периода 2014 – 2020 г. за третиране на жилищата от бедните квартали в изолираните населени места. Независимо от това, съгласно доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права за 2018 г., процентът на младите роми, чиято основна дейност не е в областта на заетостта, образованието или обучението, се е увеличил от 38% през 2011 г. на 51% през 2016 г.

(52)  В своето решение от 29 януари 2013 г. по дело Horváth и Kiss с/у Унгария ЕСПЧ постанови, че прилаганото на практика на относимото унгарско законодателство не предоставя достатъчни гаранции и води до твърде висок дял и сегрегация на ромските деца в специални училища, поради системното погрешно диагностициране на умствено увреждане, което е равнозначно на нарушение на правото на образование без дискриминация. Изпълнението на това решение все още не е приключило.

(53)  На 26 май 2016 г. Комисията изпрати официално писмо до унгарските органи във връзка с унгарското законодателство и административни практики, които водят до непропорционално голям брой на децата от ромски произход в специалните училища за деца с умствени увреждания, както и до значителна образователна сегрегация в училищата от общообразователната система, което затруднява социалната интеграция. Унгарското правителство участва активно в диалог с Комисията. Унгарската стратегия за приобщаване поставя акцент върху насърчаване на приобщаващото образование, намаляването на сегрегацията, прекъсването на пренасянето между поколенията на неравностойно положение и създаването на приобщаваща училищна среда. Освен това от януари 2017 г. в Закона за националното обществено образование бяха добавени допълнителни гаранции и унгарското правителство започна официални одити в периода 2011 – 2015 г., последвани от действия от правителствени служби.

(54)  В своето решение от 20 октомври 2015 г. по дело Balázs с/у Унгария ЕСПЧ прие, че липсата на разследване на твърдения за антиромски мотив на нападение представлява нарушение на забраната за дискриминация. В своето решение от 12 април 2016 г. по дело R.B. с/у Унгария и в решението си от 17 януари 2017 г. по дело Király и Dömötörс/у Унгария ЕСПЧ прие, че е налице нарушение на правото на зачитане на личния живот поради неадекватните разследвания на твърденията за расово мотивирана злоупотреба. В своето решение от 31 октомври 2017 г. по дело M.F. с/у Унгария ЕСПЧ прие, че е налице нарушение на забраната за дискриминация, както и на забраната за нечовешко или унизително отношение, тъй като органите не са разследвали евентуални расистки мотиви за въпросния инцидент. Изпълнението на посочените решения все още не е приключило. В следствие на решенията по делата Balázs с/у с/у Унгария и R.B. с/у с/у Унгария все пак на 28 октомври 2016 г. влезе в сила изменение на Наказателния кодекс относно състава на престъплението „подбуждане на насилие или омраза срещу общност“ с цел изпълнение на Рамково решение на Съвета 2008/913/ПВР(5). През 2011 г. Наказателният кодекс беше изменен с цел предотвратяване на кампании на крайно десни паравоенни групи чрез въвеждането на т. нар. „престъпление в униформа“, предвиждащо наказание три години лишаване от свобода за всяко провокативно асоциално поведение, предизвикващо страх в даден член на национална, етническа или религиозна общност.

(55)  През периода 29 юни – 1 юли 2015 г. в рамките на посещението си в Унгария Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека извърши оценка на място по повод на съобщения за действията, предприети от органите на местно управление на град Мишколц във връзка с принудително изваждане на роми от имоти. Местните органи са приели модел на антиромски мерки дори преди промяната на местния указ от 2014 г., а публичните фигури в града често правят антиромски изказвания. Беше съобщено, че през февруари 2013 г. кметът на град Мишколц е заявил, че иска да изчисти града от „антисоциалните извратени роми“, за които се твърди, че незаконно се възползват от програмата „Гнездо“ (програма Fészekrakó) за помощи за жилищно настаняване, и от хора, живеещи в социални жилища и получаващи помощи за наема и за издръжката си. Неговите думи отбелязаха началото на поредица изваждания от жилищни имоти и същия месец са премахнати петдесет от 273 апартамента от съответната категория, за да се освободи също така терен за обновяването на стадион. По жалба на компетентната правителствена служба Върховният съд отмени съответните разпоредби с решение от 28 април 2015 г. На 5 юни 2015 г. комисарят по правата на човека и заместник-комисарят по правата на националните малцинства приеха общо становище относно нарушенията на основните права на ромите в Мишколц, чиито препоръки не са приети от местното управление. Освен това унгарският Орган за равно третиране проведе проучване и през юли 2015 г. прие решение, с което призова местното управление да прекрати всички изваждания от имоти и да разработи план за действие за начина на предлагане на настаняване, който да е съобразен със зачитането на човешкото достойнство. На 26 януари 2016 г. комисарят на Съвета на Европа по правата на човека изпрати писма до правителствата на Албания, България, Франция, Унгария, Италия, Сърбия и Швеция относно принудителното изваждане на роми от жилищни имоти. Писмото, адресирано до унгарските органи, изрази загриженост относно третирането на ромите в Мишколц. Планът за действие беше приет на 21 април 2016 г., а междувременно беше създадена и агенция за социално жилищно настаняване. В своето решение от 14 октомври 2016 г. Органът за равно третиране установи, че общината е изпълнила своите задължения. Въпреки това ЕКРК посочи в заключенията си относно изпълнението на препоръките по отношение на Унгария, публикувани на 15 май 2018 г., че въпреки някои положителни промени за подобряване на жилищните условия на ромите нейната препоръка не е била изпълнена.

(56)  В своята резолюция от 5 юли 2017 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръча на унгарските органи да продължат да подобряват диалога с еврейската общност, да осигурят неговата устойчивост и да дадат най-висок приоритет на борбата срещу антисемитизма на публични места, да полагат постоянни усилия за ефективно предотвратяване, откриване, разследване, наказателно преследване и наказване на всички расово и етнически мотивирани или антисемитски действия, в т.ч. на актовете на вандализъм и на изказванията, проповядващи омраза, както и да разгледат възможността за изменение на закона, така че да се осигури възможно най-широка правна защита срещу престъпления на расизъм.

(57)  През 2012 г. унгарското правителство прие постановление за увеличение на пожизнения анюитет на оцелелите от Холокоста с 50%, през 2013 г. създаде унгарски комитет за възпоменание на жертвите от Холокоста – 2014, обяви 2014 г. за година в памет на жертвите на Холокоста, стартира програми за реновиране и възстановяване на няколко унгарски синагоги и еврейски гробища и понастоящем се подготвя за Европейската макабиада, която ще се проведе в Будапеща през 2019 г. Унгарските правни норми определят няколко престъпления, свързани с омраза или подбуждане към омраза, включително антисемитски или отричащи Холокоста действия, или обидни действия. Унгария получи председателството на Международния алианс за възпоменание на жертвите на Холокоста (IHRA) за периода 2015—2016 г. Въпреки това в реч, произнесена на 15 март 2018 г. в Будапеща, министър-председателят на Унгария предприе полемични атаки срещу Джордж Сорос, включително явни антисемитски стереотипи, които биха могли да се преценят като наказуеми.

(58)  В своите заключителни бележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост във връзка със сведенията, че ромската общност продължава да страда от широко разпространена дискриминация и изолация, безработица и жилищна и образователна сегрегация. Той изрази особена загриженост поради факта, че независимо от разпоредбите на Закона за общественото образование, сегрегацията в училищата, особено в църковните и частните училища, продължава да бъде широко разпространена, както и относно запазващия се непропорционално висок брой на ромските деца, изпратени в училища за деца с леки увреждания. Комитетът изрази също така загриженост относно разпространението на престъпленията от омраза и на изказванията, проповядващи омраза, в политическите дебати, медиите и в интернет, насочени към малцинства, и по-специално роми, мюсюлмани, мигранти и бежанци, включително в контекста на спонсорирани от правителството кампании. Комитетът изрази своята загриженост относно широкото разпространение на антисемитски предразсъдъци. Освен това Комитетът отбеляза със загриженост твърденията, че броят на регистрираните престъпления от омраза е изключително нисък, тъй като полицията често не успява да разследва и да осъществява наказателно преследване по достоверни сигнали за престъпления от омраза и за криминализирани изказвания, проповядващи омраза. Накрая, Комитетът изрази безпокойство поради продължаващата практика на профилиране на ромите въз основа на расова принадлежност от страна на полицията.

(59)  По дело относно село Гионгиспата, където местната полиция е налагала глоби за леки пътнотранспортни нарушения единствено на ромите, решението на първоинстанционният съд констатира, че практиката представлява тормоз и пряка дискриминация срещу ромите, въпреки че индивидуалните мерки са били правомерни. Съдът на втора инстанция и Върховният съд приеха, че Унгарският съюз за граждански свободи (HCLU), който е подал жалба в защита на обществения интерес (actio popularis), не може да докаже дискриминация. Случаят беше отнесен до ЕСПЧ.

(60) В съответствие с четвъртата поправка на Основния закон „свободата на изразяване не може да се упражнява с цел потъпкване на достойнството на унгарската нация или на която и да било национална, етническа, расова или религиозна общност“. Унгарският Наказателен кодекс наказва насилието или омразата срещу член на дадена общност. Правителството създаде работна група за борба с престъпленията на омразата, която осигурява обучение за полицейските служители и помага на жертвите да сътрудничат на полицията и да сигнализират за инциденти.

Основни права на мигрантите, на търсещите убежище лица и на бежанците

(61)  На 3 юли 2015 г., върховният комисар на ООН за бежанците изрази своята загриженост във връзка с ускорената процедура за изменение на законодателството в областта на убежището. На 17 септември 2015 г. върховният комисар на ООН по правата на човека изрази становището си, че Унгария е нарушила международното право чрез третирането от нейна страна на бежанците и мигрантите. На 27 ноември 2015 г. комисарят на Съвета на Европа по правата на човека посочи в декларация, че начинът, по който Унгария е посрещнала предизвикателствата, свързани с бежанците, не зачита в достатъчна степен правата на човека. На 21 декември 2015 г. върховният комисар на ООН за бежанците, Съветът на Европа и службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека настоятелно призоваха Унгария да се въздържа от прилагането на политики и практики, които насърчават нетолерантност и страх, и подхранват ксенофобия спрямо бежанците и мигрантите. На 6 юни 2016 г. върховният комисар на ООН за бежанците изрази загриженост относно нарастващия брой твърдения за случаи на малтретиране в Унгария на лица, търсещи убежище, и на мигранти от страна на граничните органи, както и за разрастването на ограничителни гранични и законодателни мерки, включително достъпа до процедури за предоставяне на убежище. На 10 април 2017 г. службата на Върховният комисар за бежанците на ООН призова за незабавно преустановяване на прехвърлянията по дъблинската процедура към Унгария. През 2017 г. от 3 397 молби за международна закрила, подадени в Унгария, 2 880 са били отхвърлени, което представлява 69,1 процент на отхвърлени молби. През 2015 г. по 480 съдебни искове, свързани с молби за предоставяне на международна закрила, е имало 40 положителни решения т.е. 9%. През 2016 г. 775 решения са били обжалвани, по 5 от тях беше постановено положително решение, тоест 1%, а през 2017 г. нито едно решение не е било обжалвано.

(62)  Служителят по въпросите на основните права на Европейската агенция за гранична и брегова охрана посети Унгария през октомври 2016 г. и през март 2017 г., поради опасенията, че агенцията е възможно да функционира в условия, при които не се зачитат, защитават и спазват правата на лицата, пресичащи унгарско-сръбската граница, което може да постави агенцията в ситуация, при която на практика тя нарушава Хартата на основните права на Европейския съюз. През март 2017 г. служителят по въпросите на основните права стигна до заключението, че рискът от споделена отговорност на агенцията за нарушаване на основните права в съответствие с член 34 от Регламента за европейската гранична и брегова охрана остава много висок.

(63)  На 3 юли 2014 г. работната група на ООН относно произволното задържане посочи, че е необходимо съществено подобрение на положението на лицата, търсещи убежище, и на мигрантите с нередовен статут, както и че е необходимо да се отдели внимание на предоставянето на гаранции срещу произволното лишаване от свобода. Подобни опасения относно задържането, по-конкретно на непридружени малолетни и непълнолетни лица, бяха споделени от комисаря на Съвета на Европа по правата на човека в доклада след посещението му в Унгария, който беше публикуван на 16 декември 2014 г. На 21 – 27 октомври 2015 г. Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) посети Унгария и посочи в доклада си, че значителен брой чужди граждани (включително непридружени малолетни и непълнолетни лица) твърдят, че са били подложени на физическо малтретиране от полицейски служители и въоръжена охрана, работещи в центрове за задържане на имигранти или лица, търсещи убежище. На 7 март 2017 г. върховният комисар на ООН за бежанците изрази своята загриженост във връзка с новия закон, гласуван в унгарския парламент, който предвижда задължително задържане на търсещите убежище лица, в това число и на децата, за целия период на процедурата по предоставяне на убежище. На 8 март 2017 г. комисарят на Съвета на Европа за правата на човека направи изявление, в което също изрази своята загриженост относно въпросния закон. На 31 март 2017 г. Подкомитетът на ООН за предотвратяване на изтезанията настойчиво призова Унгария да разгледа незабавно въпроса с прекомерната употреба на задържането и да проучи алтернативни варианти.

(64)  В решението си от 5 юли 2016 г. О.М. Срещу Унгария ЕСПЧ постанови, че е допуснато нарушение на правото на свобода и сигурност чрез използването на форма на задържане, граничеща с произвол. По-специално органите не са положили грижа, когато са наредили задържането на лицето, подало молба за закрила, без да вземат под внимание до каква степен уязвимите лица — например ЛГБТ лица като кандидата — са били в безопасност или са били изложени на опасност в местата за задържане заедно с другите задържани лица, много от които са дошли от държави с широко разпространени културни или религиозни предразсъдъци срещу тези лица. Изпълнението на това решение все още не е приключило.

(65)  В периода 12 –16 юни 2017 г. специалният представител на генералния секретар на Съвета на Европа по въпросите на миграцията и бежанците посети Сърбия и две транзитни зони в Унгария. В доклада си специалният представител посочва, че насилствено отблъскване на мигранти и бежанци от Унгария към Сърбия поражда безпокойство от гледна точка на членове 2 (правото на живот) и 3 (забраната за изтезания) от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Специалният представител също така отбеляза, че ограничителните практики за прием на лица, търсещи убежище в транзитните зони на Рьоске и Томпа, често карат лицата, търсещи убежище, да търсят незаконни начини за преминаване на границата, като прибягват до контрабандисти и трафиканти с всички свързани с това рискове. Той посочи, че процедурите за предоставяне на убежище, които се осъществяват в транзитните зони, не осигуряват подходящи гаранции за защита на лицата, търсещи убежище, срещу връщане в държави, в които те рискуват да бъдат третирани в нарушение на членове 2 и 3 от ЕКПЧ. Специалният представител стигна до заключението, че е необходимо унгарското законодателство и практики да се приведат в съответствие с изискванията на ЕКПЧ. Специалният представител отправи няколко препоръки, включително призив към унгарските органи да предприемат необходимите мерки, в това число преразглеждане на съответната нормативна уредба и промяна на съответните практики, за да гарантират, че всички чужденци, които пристигат на границата или се намират на унгарска територия не се разубеждават да подадат молба за предоставяне на международна закрила. В периода 5 – 7 юли 2017 г. делегация на Комитета от Лансароте към Съвета на Европа (комитет на страните по Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие) също посети две транзитни зони и отправи редица препоръки, включително призив всички лица под 18 годишна възраст да бъдат третирани като деца без дискриминация въз основа на възрастта им, така че да се гарантира, че всички деца под унгарска юрисдикция са защитени от сексуална експлоатация и насилие, и систематично да се настаняват в институции за закрила на децата, за да се предотврати евентуална сексуална експлоатация или сексуално насилие спрямо тях от страна на възрастните и подрастващите в транзитните зони. В периода 18 – 20 декември 2017 г. делегация на експертната група за борба с трафика на хора на Съвета на Европа посети Унгария, включително две транзитни зони, и стигна до заключението, че дадена транзитна зона не може да се счита за подходящ и безопасен център за настаняване на жертвите на трафик на хора. Тя призова унгарските органи да приемат правна уредба за идентифицирането на жертвите на трафика на хора сред гражданите на трети държави, които не са пребивавали законно и да ускорят процедурите си за идентифициране на жертвите на такъв трафик сред лицата, търсещи убежище, и незаконните мигранти. От 1 януари 2018 г. са въведени допълнителни разпоредби, които са благоприятни за навършилите пълнолетие лица като цяло, и по-специално непридружените ненавършили пълнолетие лица; наред с другото е разработена специална учебна програма за ненавършили пълнолетие лица, търсещи убежище. ЕКРН отбеляза в своите заключения относно изпълнението на препоръките по отношение на Унгария, публикувани на 15 май 2018 г., като призна, че Унгария е била изправена пред огромни предизвикателства вследствие масовото пристигане на мигранти и бежанци, изрази съжаление във връзка с мерките, предприети в отговор и сериозното влошаване на положението след петия доклад. Органите следва спешно да прекратят задържането в транзитните зони, особено за семействата с деца и всички непридружените ненавършили пълнолетие лица.

(66)  В своето решение от 14 март 2017 г. по дело Илиас и Ахмед срещу Унгария ЕСПЧ установи, че е било допуснато нарушение на правото на жалбоподателите на свобода и сигурност. ЕСПЧ установи също, че е било допуснато нарушение на забраната за нечовешко или унизително отношение що се отнася до експулсирането на жалбоподателите в Сърбия, както и нарушение на правото на ефективни правни средства за защита по отношение на условията на задържане в транзитната зона в Рьоске. Към момента делото е висящо пред големия състав на ЕСПЧ.

(67)  На 14 март 2018 г. Ахмед Х., сириец, пребиваващ в Кипър, който се опитвал да помогне на семейството си да избяга от Сирия и да пресече сръбско-унгарската граница през септември 2015 г., е бил осъден от унгарски съд на 7 години затвор и 10 години забрана за влизане в държавата въз основа на обвинения „за терористични актове“, повдигна въпроса за правилното прилагане на законите за борба с тероризма в Унгария, както и правото на справедлив съдебен процес.

(68)  В своето решение от 6 септември 2017 г. по дела C-643/15 и C-647/15 Съдът на Европейския съюз отхвърля изцяло исковете, подадени от Словакия и Унгария, срещу временния механизъм за задължително преместване на лицата, търсещи убежище, в съответствие с Решение на Съвета (ЕС) 2015/1601. При все това, след постановяването на посоченото съдебно решение Унгария продължава да не се съобразява с Решението на Съвета. На 7 декември 2017 г. Комисията реши да предяви иск срещу Чешката република, Унгария и Полша пред Съда на Европейския съюз за неспазване на правните им задължения по отношение на преместването.

(69)  На 7 декември 2017 г. Комисията реши да предприеме допълнителни стъпки в рамките на образуваната срещу Унгария процедура за установяване на неизпълнение на задължения във връзка със законодателството ѝ в областта на убежището, като изпрати мотивирано становище. Комисията счита, че унгарското законодателство не е в съответствие с правото на Съюза, по-специално с Директиви 2013/32/ЕС(6), 2008/115/ЕО(7) и 2013/33/ЕС(8) на Европейския парламент и на Съвета и с няколко разпоредби от Хартата.

(70)  В заключителните си забележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази загриженост, че унгарският закон, приет през март 2017 г., който дава възможност за автоматично преместване към транзитните зони на всички лица, търсещи убежище, за срока на процедурата по предоставяне на убежище, с изключение на непридружените деца, за които е установено, че са под 14 години, не отговаря на правните стандарти поради продължителността и неустановеността на допустимия период на задържане, липсата на каквото и да е законово изискване за бързо разглеждане на конкретните обстоятелства за всяко засегнато лице и липсата на процесуални гаранции за действително обжалване на преместването към транзитните зони. Комитетът беше особено загрижен относно съобщенията за масово използване на автоматичното настаняване в центрове за административно задържане на територията на Унгария и изрази загриженост, че ограниченията на личната свобода са били използвани като принципна мярка за разубеждаване на незаконното влизане, а не в отговор на индивидуално определен риск. Освен това Комитетът изрази загриженост относно твърденията за лоши условия в някои центрове за задържане. Той отбеляза със загриженост Законът за връщането, приет за първи път през юни 2016 г., който допуска експулсиране от полицията по бърза процедура на всяко лице, пресякло нелегално границата и задържано на унгарска територия в периметър от 8 км от граничната бразда – изискване, разширено впоследствие до цялата територия на Унгария и Указ 191/20151, по силата на който Сърбия се определя като „трета сигурна държава“ и се позволява връщане към границата на Унгария със Сърбия. Комитетът отбеляза със загриженост съобщенията, според които връщанията са били осъществявани безразборно, както и че лицата, на които е била наложена посочената мярка са разполагали с много ограничена възможност да подадат молба за получаване на убежище или да упражнят право на обжалване. Той също така отбеляза със загриженост съобщенията за колективни и насилствени експулсирания, включително твърденията за тежки побои, нападения с полицейски кучета и стрелба с гумени куршуми, в резултат на което са били нанесени тежки телесни повреди и, поне в един случай, се е стигнало до загуба на живота на лице, търсещо убежище. Комитетът изрази също така загриженост относно съобщенията, че оценката на възрастта на децата, търсещи убежище и непридружените малолетни и непълнолетни лица, извършвана в транзитните зони е неподходяща, основава се предимно на визуална преценка от експерт и е неточна, както и относно съобщенията за липса на подходящ достъп за търсещите убежище до образование, услуги за социално и психологическо подпомагане, и правна помощ. Съгласно новото предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС медицинският преглед за определяне на възрастта ще бъде крайна мярка.

Икономически и социални права

(71)  На 15 февруари 2012 г. и на 11 декември 2012 г. специалният докладчик на ООН относно крайната бедност и правата на човека и специалният докладчик на ООН относно правото на подходящо жилищно настаняване призоваха Унгария да преразгледа законодателството, предоставящо възможност на местните органи да наказват бездомността, и да подкрепи решението на Конституционния съд, с което се декриминализира бездомността. В своя доклад след посещението си в Унгария, публикуван на 16 декември 2014 г., комисарят на Съвета на Европа за правата на човека изрази загриженост относно предприетите мерки за забрана на бездомничеството, както и на изграждането на колиби и бараки, описани в по-широк контекст като мерки, които на практика криминализират бездомничеството. Комисарят призова унгарските органи да направят проверки по докладваните случаи на принудителни изселвания без алтернативни решения и на деца, изведени от семействата си на основание лоши социално-икономически условия. В заключителните си забележки от 5 април 2018 г. Комитетът на ООН по правата на човека изрази опасения във връзка с приети на държавно и местно равнище разпоредби въз основа на четвъртата поправка на конституцията, които определят много обществени места като неподходящи за „бездомничество“ и ефективно наказват бездомничеството. На 20 юни 2018 г. унгарският парламент прие седма поправка на Конституцията, чрез която се забранява установяване на обичайно местопребиваване в обществено пространство. В същия ден специалният докладчик на ООН относно правото на подходящо жилищно настаняване окачестви инициативата на Унгария за превръщане на бездомничеството в престъпление като жестока и несъвместима с международното право в областта на правата на човека.

(72)  В Заключенията на Европейския комитет за социални права от 2017 г. се посочва, че Унгария не спазва Европейската социална харта с мотив, че самостоятелно заетите лица и домашните работници, както и други категории работници не са защитени от разпоредбите относно здравословните и безопасни условия на труд, че мерките, предприети за намаляване на майчината смъртност са недостатъчни, че минималният размер на пенсиите за старост е неподходящ, че минималният размер на помощите за търсещите работа лица е неподходящ, че максималната продължителност на изплащане на обезщетенията за безработица е твърде кратка и че минималният размер на обезщетенията за рехабилитация и инвалидност, в някои случаи, е неподходящ. Комитетът стигна също така до извода, че Унгария не зачита Европейската социална харта с мотиви, че равнището на социална помощ, изплащана на несемейно лице без ресурси, включително на възрастни хора, е неподходящо, равният достъп до социални услуги не е гарантиран на законно пребиваващите граждани от всички държави, страни по Хартата и не е било установено, че е налице подходящо предоставяне на жилищно за настаняване за уязвими семейства. По отношение на синдикалните права Комитетът заяви, че правото на работниците да ползват платен отпуск не е гарантирано в достатъчна степен, че не е предприета никаква мярка за насърчаване на сключването на колективни трудови договори, докато защитата на работниците от тези договори в Унгария е очевидно слаба и че при държавните служители правото за обявяване на стачка е запазено за синдикатите, които са страна по споразумението, сключено с правителството; критериите, използвани за определяне на държавните служители, на които се отказва правото на стачка, са извън приложното поле на Хартата; синдикатите на държавните служители могат да призовават към стачка само след одобрение на мнозинството от съответния персонал.

(73)  От декември 2010 г. по принцип стачките в Унгария са обявени за незаконни, когато правителството на Виктор Орбан внесе изменение на така наречения „Закон за стачките“. Тези промени означават, че стачките по принцип са разрешени в дружества, свързани с правителствената администрация чрез поръчки за обществени услуги. Изменението не важи за професионални групи, които просто нямат такова право, като например машинисти на влакове, полицаи, медицински персонал и ръководители на въздушното движение. Проблемът се корени другаде, главно в процента служители, които трябва да участват в общото гласуване относно стачките, за да придобие той важност – до 70%. Тогава решението относно законосъобразността на стачките ще се взема от съд за трудови спорове, който е изцяло подчинен на държавата. През 2011 г. бяха подадени девет заявления за разрешение за провеждане на стачка. В седем случая те бяха отхвърлени, без да бъде посочена причина; две от тях бяха обработени, но вземането на решение се оказа невъзможно.

(74)  В доклада на Комитета на ООН по правата на детето относно „Заключителни бележки по обединените трети, четвърти и пети периодичен доклад на Унгария“, публикуван на 14 октомври 2014 г., се изразява безпокойство от нарастващия брой случаи на деца, изведени от семейството си поради лоши социално-икономически условия. Родителите могат да изгубят своето дете вследствие на безработица, липса на социално жилище и липса на капацитет в институциите за временно настаняване. Въз основа на проучване, проведено от Европейския център за правата на ромите, тази практика непропорционално засяга ромските семейства и деца.

(75)  В препоръката си от 23 май 2018 г. за Препоръка на Съвета относно националната програма за реформи на Унгария за 2018 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за конвергенция на Унгария за 2018 г., Комисията посочи, че делът на хората, изложени на риск от бедност и социална изолация, е спаднал до 26,3% през 2016 г., но остава над средното за Съюза; децата като цяло са изложени на по-голям риск от бедност в сравнение с другите възрастови групи. Равнището на минималния доход е под 50% от прага на бедността за едно домакинство, поради което е сред най-ниските в Съюза. Адекватността на обезщетенията за безработица е много ниска: максималната продължителност от 3 месеца е най-кратка в Съюза и представлява едва около една четвърт от средното време, необходимо на търсещите работа лица за намиране на работа. Освен това равнищата на заплащане са сред най-ниските в Съюза. Комисията препоръча подобряване на адекватността и обхвата на социалното подпомагане и обезщетенията за безработица.

(76)  На [….] 2018 г. Съветът изслуша Унгария в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕС.

(77)  Поради това следва да се констатира съгласно член 7, параграф 1 от ДЕС наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Съществува очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът.

Член 2

Съветът препоръчва в срок от три месеца след нотифицирането на настоящото решение Унгария да предприеме следните действия: [...]

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на [...] ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 4

Адресат на настоящото решение е Унгария.

Съставено в Брюксел,

За Съвета

Председател

(1)

Решение на Съда на Европейския съюз от 6 ноември 2012 г., Комисия с/у Унгария, C-286/12, ECLI:EU:C:2012:687.

(2)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. 31).

(3)

Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23).

(4)

Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (ОВ L 348, 28.11.1992 г., стр. 1).

(5)

  Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55).

(6)

Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 60).

(7)

Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98).

(8)

Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 96).


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

За първи път от учредяването си Парламентът реши да състави доклад, в който се проучва необходимостта от задействането на процедурата по член 7, параграф 1 от ДЕС. В този контекст, докладчикът използва тази възможност, за да посочи стъпките, предприети с оглед достигането до заключението, че действително е налице очевиден риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, По този начин докладчикът се надява да помогне на бъдещите колеги, които биха могли да се сблъскат с подобна задача.

Европейският съюз се основава на ценности като зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, принципи на правовата държава и зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.

Ако всички ние споделяме тези ценности, сме длъжни да ги защитаваме, когато те са изложени на опасност. ЕС разполага с механизъм за защита на нашите общи ценности чрез използване на процедурата по член 7 от ДЕС. Обхватът на посочения член се отнася до правото на Съюза, но обхваща и области, в които държавите членки действат самостоятелно.

Докладчикът се ръководи от съобщението на Европейската комисия „Зачитане и насърчаване на ценностите, на които се основава Съюзът“ (COM(2003) 606). Там се посочва, че:

„Приложното поле на член 7 не се ограничава до областите, обхванати от правото на Съюза. Това означава, че Съюзът би могъл да действа не само в случай на нарушение на общите ценности в тази ограничена област, но и в случай на нарушение в област, в която държавите членки действат самостоятелно.“ В текста се посочва още: „Следователно член 7 предоставя на Съюза правомощие за действие, който е много различно от правомощието да гарантира, че държавите членки спазват основните права при прилагането на правото на Съюза“.

Докладчикът изразява надежда, че посоченото изяснява приложното поле на настоящия доклад, който действително включва опасения относно унгарското законодателство и практика, които не са пряко или косвено свързани с вторичното право на ЕС.

Докладът се отнася и до случаи, които са разгледани от Комисията в производства за установяване на неизпълнение на задължения. Въпреки че е възможно въпросните производства да са приключени, те са включени в настоящия доклад, тъй като са оказали въздействие върху цялостната атмосфера в страната. Възможно е на думи отделни нормативни актове да са били изменени с цел да бъдат приведени в съответствие с европейските ценности, но по същество вредата е налице. Отрицателното въздействие върху свободите в дадено общество на мерки, които се изпълняват и след това се отменят или се предлагат, но (все още) не се прилагат, е неотменна част от анализа по член 7.

През 2011 г. Европейският парламент прие първата си резолюция относно основните права в Унгария (по това време във връзка с нов закон за медиите). През 2013 г. доклад относно положението с основните права: стандарти и практики в Унгария беше гласуван и Парламентът продължи да следи ситуацията. Продължихме да изискваме предприемането на действия от страна на Съвета и Комисията, но без успех. Едва през 2014 г., Комисията представи рамка за осигуряване на защита на принципите на правовата държава в ЕС. Би било логично да се започне диалог с Унгария относно принципите на правовата държава въз основа на посочения нов механизъм. Тъй като това не се случи, през май 2017 г. Парламентът възложи на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи съставянето на настоящия доклад.

Необходимо е време, за да се пристъпи към внимателна преценка на всички гореизложени аргументи, като същевременно се опитаме да приобщим и други участници. Прибързаното гласуване няма да е от полза за процеса.

Част от този процес е организирането на изслушвания с цел европейските граждани да разберат какво е положението, провеждане на задълбочени срещи с докладчиците в сянка, на които да бъдат канени външни експерти от международни и европейски организации, консултиране с различни заинтересовани лица, посещение на държавата членка, обект на проверка и покана към други комисии от Парламента да се включат и споделят своето становище въз основа на опита си.

След като тази задача й беше възложена на пленарно заседание на Парламента, докладчикът се ангажира да извърши задълбочен анализ и следва този сложен подход. Говорихме и изслушахме представители на Комисията, Агенцията на ЕС за основните права, комисаря на Съвета на Европа за правата на човека, Венецианската комисия, специалния представител на генералния секретар на Съвета на Европа по въпросите на миграцията и бежанците, Комитета от Лансароте, представители на унгарското правителство, редица неправителствени организации и представители на академичните среди в Брюксел, Страсбург и Будапеща. С оглед на прозрачността докладчикът приложи към настоящия доклад списък на организациите, с които тя се срещна в хода на своето проучване. Тъй като не беше организирано официално посещение на делегация на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, докладчикът предприе посещение по собствена инициатива. При бъдещи процедури е силно препоръчително да се изпрати парламентарна делегация до съответната държава членка. Трудно може да се обясни на органите и гражданите на държавата членка, предмет на проверка, че Парламентът преценява положението като очевиден риск от тежко нарушение на европейските ценности, залегнали в Договорите, без да е положил усилие да направи посещение.

Изготвянето на становища от други парламентарни комисии създава по-широка аудитория сред членовете на Парламента, демонстрира споделена отговорност и гарантира по-приобщаващ процес. Следователно докладчикът би искал да благодари сърдечно на комисиите, участвали в съставянето на окончателния доклад.

Всеки изразен коментар се основава на становищата, предоставени от трети лица, често органи на Съвета на Европа, ООН, ОССЕ и, на моменти – на решения на национални и международни съдилища. Въпреки че докладчикът за щастие разчита на посочените институции, това показва изоставането на ЕС в областта на изследването, анализа и публикуването на данни относно състоянието на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на основните права в държавите членки. Поради това докладчикът желае да се присъедини към призива на Парламента Комисията спешно да установи механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права и да прилага този механизъм.

Институционалните структури, обаче, никога няма да имат успех, ако липсва политическа воля. Европейският съюз е проект, основан на споделени ценности и солидарност. Европейската история е белязана от насилие и индивидуалните права често са били потъпквани в името на т.нар. по-висше благо. Навършиха се 73 години от края на Втората световна война и 29 години от падането на Берлинската стена. Преживяното и при двете събития е отпечатано в нашата колективна памет.

Именно тази концепция за миналото вдъхнови преамбюла на ДЕС: вдъхновени от „културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа, от което са се развили универсалните ценности на ненакърнимите и неотчуждими права на човешката личност, както и свободата, демокрацията, равенството и принципите на правовата държава, като напомнят историческото значение на края на разделението на европейския континент и необходимостта да се създаде стабилна основа за изграждането на бъдеща Европа, като потвърждават своята привързаност към принципите на свободата, демокрацията и зачитането правата на човека и основните свободи, както и принципа на правовата държава“.

Отговорните лидери вземат предвид това наследство и предприемат съответните действия. Близките приятели не се колебаят да си кажат един на друг неприятни истини.

Въз основа на очертания по-горе процес, докладчикът счита, че е необходимо да се поиска от Съвета да представи подходящи мерки за възстановяване на приобщаващата демокрация, принципите на правовата държава и зачитането на основните права в Унгария.


ПРИЛОЖЕНИЕ: СПИСЪК НА ОБРАЗУВАНИЯТА ИЛИ ЛИЦАТА, ПРЕДОСТАВИЛИ ИНФОРМАЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА

Списъкът по-долу е изготвен на абсолютно доброволна основа, като изключителна отговорност за него носи докладчикът. Докладчикът е получил информация от следните субекти или лица при подготовката на проектодоклада:

Субект и/или лице

Амнести Интернешънъл

ANKH

atlatszo.hu

А Varos Mindenkie

Център за основните права

Централноевропейски университет

Съюз за граждански свободи за Европа

Съвет на Европа, Службата на комисаря по правата на човека

Съвет на Европа, Генерален секретар

Съвет на Европа, специален представител на Генералния секретар по въпросите на миграцията и бежанците

Съвет на Европа, Венецианска комисия

Съвет на Европа, Комитет от Лансароте

Юридически факултет ELTE

Европейска комисия

Европейски университетски институт, Школа за транснационално управление

Международна федерация по правата на човека (FIDH)

Фрийдъм Хаус

Агенция за основните права

Общество Háttér

Унгарски извънреден и пълномощен посланик, Постоянно представителство към ЕС

Унгарско министерство на външните работи

Унгарско държавно министерство по парламентарните въпроси

Унгарски правителствени служители в транзитната зона в Рьоске

Унгарски съюз за граждански свободи

Унгарски хелзинкски комитет

Сдружение Idetartozunk

K-Monitor

Menedek

Mertek Media Monitor

Университет на Мидълесекс

Група за солидарност с мигрантите в Унгария (MigSzol)

Национално сдружение на унгарските журналисти (MUOSZ)

Nepszabadsag

Европейската служба за борба с измамите (OLAF)

Европейски институт „Отворено общество“

Институт за политически капитал

Университет Принстън

Репортери без граници

Служба на ромските инициативи служба към института „Отворено общество“

Ромска програма Lightbringers

Ромска медиаторска мрежа

Ромски пресцентър

Група RTL

Трансперънси интернешънъл

Сдружение на транссексуалните лица Transvanilla

ВКБООН

Университет в Печ

444.hu


МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

внесено съгласно член 52а, параграф 4 от Правилника за дейността

Марек Юрек, Беата Гошевска, Милене Трошчински, Ауке Зейлстра, Барбара Капел

Предложението за задействане на член 7 от Договора срещу Унгария е пряко насочено към разделянето на Европейския съюз и задълбочаването на кризата в него. Политическите различия следва да бъдат предмет на диалог, а не на санкции. Действия, насочени срещу този принцип, са насочени срещу сътрудничеството между нашите държави.

Преди всичко обаче това предложение няма фактическа обосновка. В много случаи то представлява пряка атака срещу демократични процедури, като изменението на Конституцията и обществените консултации. Чрез него се отправят обвинения срещу Унгария във връзка с опитите й за решаване на социални проблеми — като например интеграцията на ромското малцинство, които се срещат в много европейски страни и с които Унгария се справя по-добре от други държави.

Резолюцията изцяло пренебрегва основната причина за политиката на унгарските органи: необходимостта от реформа на обществото и премахване на последиците от почти половин век съветска доминация и тоталитарни колаборационистични правителства. В резолюцията не се посочва, че тази задача се изпълнява неправилно или прекомерно, а напълно се пренебрегва необходимостта от нейното изпълнение. В този смисъл тя не зачита унгарското общество и мотивите за неговите демократични решения.

В основата на доклада е презумпцията, че Унгария няма право да взема решенията, които други държави — членки на Европейския съюз са взели. Тази презумпция беше изрично посочена по време на работата по доклада („ние няма да сравняваме унгарските закони със законите на други европейски държави“). Поради всички тези причини ние считаме проекта за резолюция и особено основния му извод за изключително вредни.


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (26.4.2018)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно положението в Унгария (съгласно резолюцията на Европейския парламент от 17 май 2017 г.)

(2017/2131(INL))

Докладчик по становище: Ингеборг Гресле

(Право на инициатива – член 45 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид член 325, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–  като взе предвид проучването на Центъра за изследване на корупцията в Будапеща, озаглавено „Интензивност на конкуренцията, опасност от поява на корупция и изкривяване на цените във възлагането на обществени поръчки в Унгария през периода 2009 – 2016 г.“ (Intensity of Competition, Corruption Risks and Price Distortion in the Hungarian Public Procurement – 2009-2016),

–  като взе предвид анализа на използването и въздействието на фондовете на ЕС в Унгария през програмния период 2007 – 2013 г., поръчан от кабинета на унгарския министър-председател и изготвен от KPMG Tanácsadó Ltd. и неговия подизпълнител GKI Gazdaságkutató Corp.;

–  като взе предвид своите резолюции от 17 май 2017 г., от 10 юни и от 16 декември 2015 г. относно положението в Унгария(1), от 3 юли 2013 г. относно положението с основните права: стандарти и практики в Унгария(2), от 16 февруари 2012 г. относно неотдавнашните политически събития в Унгария(3),

–  като взе предвид индекса за възприемане на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“ за периода 2006 – 2016 г.,

–  като взе предвид индекса за глобална конкурентоспособност за периода 2017 – 2018 г. на Световния икономически форум,

А.  като има предвид, че фондовете на Съюза възлизат на 1,9 – 4,4% от БВП на Унгария и представляват повече от половината от публичните инвестиции;

Б.  като има предвид, че по линия на Кохезионния фонд и структурните фондове на Унгария бяха отпуснати 25,3 милиарда евро през периода 2007 – 2013 г. и 25 милиарда евро за периода 2014 – 2020 г.;

В.  като има предвид, че през периода 2004 – 2017 г. плащанията от Съюза за Унгария по линия на фондовете на политиката на сближаване, а именно Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд (КФ) и Европейския социален фонд (ЕСФ), възлизат на 30,15 милиарда евро; като има предвид, че сумата на финансовите корекции, произтичащи от одити на Съюза, възлиза към днешна дата на приблизителна сума от 940 милиона евро за ЕФРР, КФ и ЕСФ и се очаква да надхвърли 1 милиард евро;

Г.  като има предвид, че финансирането от Съюза за участниците в Унгария възлиза съответно на 288,1 милиона евро в рамките на Седма рамкова програма и 174,9 милиона евро в рамките на „Хоризонт 2020“;

Д.  като има предвид, че степента на усвояване на средствата на Съюза в Унгария беше една от най-високите сред държавите членки, които се присъединиха към Съюза след 2004 г.;

Е.  като има предвид, че унгарският БВП нарасна с 16,1% между 2004 и 2016 г., което е съвсем малко над средната стойност за Съюза и е значително по-ниско от темповете на растеж на другите държави от Вишеградската четворка (Полша, Чешката република и Словакия);

Ж.  като има предвид, че от 2008 г. насам Унгария е паднала с 19 точки надолу в индекса за възприемане на корупцията, което я прави една от държавите членки с най-лоши показатели;

З.  като има предвид, че отчетените през 2016 г. показатели за управлението в света (2016 Worldwide Governance Indicators) подчертават, че Унгария е отбелязала връщане назад в областта на ефективността на управлението, върховенството на закона и контрола на корупцията;

И.  като има предвид, че в препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г. относно националната програма за реформи на Унгария за 2017 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за конвергенция на Унгария за 2017 г.(4) беше изтъкната необходимостта от подобряване на прозрачността на публичните финанси, от повишаване на прозрачността и конкуренцията в областта на възлагането на обществените поръчки чрез прилагането на всеобхватна и ефикасна система за електронно възлагане на обществени поръчки и за укрепване на рамката за борба с корупцията; като има предвид, че съгласно специфичните за всяка държава препоръки, с приемането на Закона за обществените поръчки е отбелязан ограничен напредък по отношение на прозрачността на публичните финанси, но са забавени важни действия, по-специално в областта на електронното възлагане на обществени поръчки, и показателите сочат, че конкуренцията и прозрачността при възлагането на обществени поръчки все още са на незадоволително равнище; като има предвид, че съгласно специфичните за всяка държава препоръки, не е отбелязан напредък по отношение на подобряването на рамката за борба с корупцията и не се предвиждат промени в националната програма за борба с корупцията, така че тя да стане по-ефективна в предотвратяването на корупцията и прилагането на възпиращи санкции; като има предвид, че съгласно специфичните за всяка държава препоръки съдебното преследване на случаи на корупция на високо равнище продължава да бъде изключение;

Й.  като има предвид, че през периода 2013 – 2016 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е провела 57 разследвания по отношение на Унгария, което нарежда страната на второ място в Съюза по брой на разследванията; като има предвид, че при приключването на 80% от разследванията са отправени препоръки за последващи действия от съдебно естество, финансово естество или и двете;

К.  като има предвид, че по отношение на Унгария през 2016 г. са приложени финансови корекции в размер на общо 211 милиона евро, което е прави държавата членка, по отношение на която е приложена най-голямата сума финансови корекции;

Л.  като има предвид, че финансовите последици от разследванията на OLAF по отношение на Унгария в областта на структурните фондове и земеделието за периода 2013 – 2016 г. са достигнали 4,16%, което е най-високата стойност в Съюза;

М.  като има предвид, че по-малко от 10% от информацията, подадена на OLAF от Унгария през 2016 г., произхождат от публични източници;

Н.  като има предвид, че действията, предприети от унгарските национални съдебни органи вследствие на препоръките на OLAF за периода 2009 – 2016 г., се отнасят до едва 33% от всички препоръки на OLAF;

О.  като има предвид, че индексът за прозрачност (ИП) на възлагането на обществени поръчки в Унгария през периода 2015 – 2016 г. е останал далеч под равнището за периода 2009 – 2010 г.; като има предвид, че от 2011 г. насам всяка година финансираните от Съюза търгове се характеризират със значително по-ниски стойности на ИП в сравнение с търговете, които не са финансирани от Съюза; като има предвид, че задълбоченият анализ показва, че степента на прозрачност е била значително по-ниска през 2016 г., отколкото през 2015 г.;

П.  като има предвид, че Европейската прокуратура беше създадена в рамките на засилено сътрудничество между 21 държави членки, но Унгария реши да не участва в нейното създаване;

Р.  като има предвид, че според оценките равнището на преки социални загуби в Унгария е много високо и достига 15 – 24% от общата стойност на договорите през периода 2009 – 2016 г., което възлиза на поне 6,7 милиарда – 10,6 милиарда евро;

С.  като има предвид, че динамичното гражданско общество следва да играе съществена роля в насърчаването на прозрачността и отчетността на правителствата по отношение на техните финанси и борбата, която провеждат с корупцията;

1.  счита, че настоящото равнище на корупцията, липсата на прозрачност и отчетност на публичните финанси, както и недопустимите разходи или завишаването на цените по финансираните проекти засягат фондовете на Съюза в Унгария; счита, че това може да представлява нарушение на ценностите, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и дава основание за стартирането на процедурата по член 7, параграф 1 от ДЕС;

2.  припомня своята препоръка от 13 декември 2017 г. до Съвета и Комисията след разследването във връзка с изпирането на пари, избягването на данъци и данъчните измами, в която отбелязва, че мониторингът на борбата с корупцията от страна на Комисията ще се осъществява чрез процеса на европейския семестър, изрази мнение, че в този процес борбата с корупцията може да бъде изместена от други икономически и финансови въпроси и призова Комисията да даде пример, като възобнови публикуването на доклада относно борбата с корупцията и като се ангажира с много по-надеждна и всеобхватна стратегия за борба с корупцията; посочва, че борбата с корупцията е въпрос на полицейско и съдебно сътрудничество, област на политиката, в която Парламентът е съзаконодател и има пълни правомощия за контрол;

3.  припомня, че в своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на Съюза за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, изрично се призовава за изработване на годишен доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права) с препоръки за всяка отделна държава, включително специален акцент върху корупцията;

4.  критикува слабостите в практиките за възлагане на обществени поръчки в Унгария; отбелязва със загриженост, че делът на поръчките, възложени след процедури за възлагане на обществени поръчки, при които е получена само една оферта, продължава да бъде много висок – 36% през 2016 г. в Унгария, което го нарежда на второ място в Съюза, след Полша и Хърватия (45%)(5); счита, че това показва, че в унгарските търгове за възлагане на обществени поръчки съществува сериозен риск от корупция; счита, че е необходимо Европейската комисия да въведе ефикасен инструмент за наблюдение, за да се избегне прилагането на практики, които са в противоречие с духа на Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета(6), и да предвиди законодателни мерки за преодоляване на констатираните до момента недостатъци; изисква информация относно дружествата, които действат като единствени оференти в Унгария; изисква разследване на вероятността търговете да са организирани с цел насочване на поръчки към определени дружества; призовава унгарското правителство да публикува на своя уебсайт пълен годишен списък с всички изпълнители, които са сключили договори на стойност над 15 000 EUR, и този списък да включва наименованието и адреса на изпълнителя, вида и предмета на договора, неговата продължителност, стойност, използваната процедура и отговорния орган;

5.  изразява съжаление, че ефективността на управлението в Унгария е намаляла от 1996 г. насам(7) и че Унгария е една от държавите членки с най-неефективни правителства в Съюза; отбелязва със загриженост, че всички унгарски региони са доста под средната стойност за Съюза по отношение на качеството на управлението; отбелязва, че ниското качество на управление в Унгария(8) възпрепятства икономическото развитие и намалява въздействието на публичните инвестиции;

6.  отбелязва, че регионалните постижения в областта на иновациите(9) в унгарските региони остават скромни; отбелязва, че Унгария все още не е достигнала целта на „Европа 2020“ за инвестиране на 3% от БВП в научни изследвания и развитие(10); изисква от Унгария да насърчи растежа и заетостта и да инвестира средства от Съюза в областта на иновациите;

7.  насърчава Унгария да използва финансовите средства на Съюза, за да продължи да модернизира своята икономика и да засили своята подкрепа за МСП; подчертава факта, че в Унгария 30,24% от финансовото участие на Съюза по линия на „Хоризонт 2020“ са за участници - МСП, докато процентът на успеваемост на кандидатите - МСП е 7,26%, което е по-ниско от процента на успеваемост на кандидатите - МСП за ЕС-28; отбелязва освен това, че процентът на успеваемост за всички заявления е спаднал от 20,3% (7РП) на 10,8% („Хоризонт 2020“), което класира Унгария на 26-о място за „Хоризонт 2020“;

8.  призовава Комисията да стимулира държавите членки да се присъединят към Европейската прокуратура;

9.  подчертава, че Унгария е с най-висок процент в Съюза на финансови препоръки, отправени от OLAF по отношение на структурните фондове и земеделието за периода 2013 – 2016 г.; подчертава, че общият размер на финансовите последици от случаите на OLAF в Унгария е четири пъти по-висок от този на националните разследвания; призовава Комисията и Унгария да предприемат необходимите усилия за борба с измамите по отношение на средствата на Съюза.

10.  изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията е спряла публикуването на доклада за борба с корупцията; настоятелно призовава Комисията да промени решението си и редовно да публикува такъв доклад.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.4.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

12

0

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Zigmantas Balčytis, Martina Dlabajová, Luke Ming Flanagan, Ingeborg Gräßle, Cătălin Sorin Ivan, Georgi Pirinski, Petri Sarvamaa, Marco Valli, Tomáš Zdechovský

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Richard Ashworth, Péter Niedermüller, Julia Pitera

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

Andrea Bocskor, Tiemo Wölken

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

12

+

ALDE

Martina Dlabajová

GUE/NGL

Luke Ming Flanagan

PPE

Richard Ashworth, Ingeborg Gräßle, Julia Pitera, Petri Sarvamaa, Tomáš Zdechovský

S&D

Zigmantas Balčytis, Cătălin Sorin Ivan, Péter Niedermüller, Georgi Pirinski, Tiemo Wölken

0

-

 

 

2

0

EFDD

Marco Valli

PPE

Andrea Bocskor

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

Приети текстове, P8_TA(2017)0216, ОВ C 407, 4.11.2016 г., стр. 46, и ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 127.

(2)

OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 52.

(3)

ОВ CE 249, 30.8.2013 г., стр. 27.

(4)

ОВ C 261, 9.8.2017 г., стр. 71

(5)

„Обществени поръчки – проучване на административния капацитет в ЕС“ (Public procurement – a study on administrative capacity in the EU), стр. 101 и следващи

(6)

Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 65).

(7)

Вж. Седми доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, „Качеството на управлението се различава значително в Европа“, стр. 137

(8)

Вж. Седми доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, карта 6 „Европейски индекс за качество на управлението“, 2017 г.

(9)

Вж. Седми доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, карта 5 „Регионални постижения в областта на иновациите“, 2017 г.

(10)

Вж. Седми доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване, карта 6 „Европейски индекс за качество на управлението“, 2017 г.


СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (17.5.2018)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно положението в Унгария (съгласно резолюцията на Европейския парламент от 17 май 2017 г.)

(2017/2131(INL))

Докладчик по становище: Петра Камереверт

(Право на инициатива – член 45 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

Закон за изменение на закона за националното висше образование

1.  признава, че при липсата на единни норми или модели на Съюза в областта на образованието унгарското правителство притежава компетентността да създава и периодично да преразглежда най-подходящата регулаторна рамка, приложима за чуждестранните университети на своята територия, и да се стреми към подобряване на тази рамка, както е посочено и в заключенията на Венецианската комисия; подчертава обаче, че в член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се посочва, че Съюзът допринася за развиването на качествено образование чрез насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки и, ако е необходимо, чрез подпомагане и допълване на техните действия при пълно спазване на отговорността на държавите-членки за определяне на съдържанието на учебната програма и за организацията на образователните системи и на тяхното културно и езиково многообразие; освен това подчертава, че законодателството в областта на образованието, прилагано от унгарското правителство, трябва да бъде напълно съвместимо със свободите на вътрешния пазар и основните права;

2.  припомня, че през април 2017 г., в отговор на приемането на Закона за изменение на закона за националното висше образование в Унгария, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа поиска от Венецианската комисия становище, и че в своето заключение Венецианската комисия посочва, че въвеждането на по-строги правила, съчетани със стриктни срокове и сериозни правни последици за чуждестранните университети, които са установени и осъществяват законосъобразно дейност в Унгария в продължение на много години, изглежда изключително проблематично от гледна точка на принципа на правовата държава и на гаранциите за зачитането на основните права;

3.  признава, че унгарското правителство е изпълнило някои от исканията, отправени с резолюцията на Европейския парламент от 17 май 2017 г. относно положението в Унгария, и по-специално е спряло прилагането на крайните срокове, предвидени в Закона за изменение на закона за националното висше образование, и е започнало диалог с органите на САЩ, които са компетентни за Централноевропейския университет (ЦЕУ); при все това изразява съжаление, че споразумението за сътрудничество между Унгария и правителството на държавата по седалището на Централноевропейския университет, което беше подготвено миналата година, все още не е подписано от унгарския министър-председател; изразява също така съжаление, че унгарското правителство не е предприело действия за отмяна на Закона за изменение на закона за националното висше образование;

4.  освен това отбелязва, че в дългосрочен аспект спирането на прилагането на крайните срокове не допринася за сигурност на планирането по отношение на университетите, техните преподаватели и студентите; в тази връзка приветства факта, че унгарските органи са посетили американският щат Ню Йорк на 13 април 2018 г. с оглед преодоляване на оставащите резерви на унгарското правителство относно Централноевропейския университет; изразява съжаление обаче, че споразумението за сътрудничество между правителството на Унгария и правителството на държавата по седалището на Централноевропейския университет продължава да не е подписано и ратифицирано, въпреки че унгарските власти посочиха по време на посещението, че Централноевропейският университет понастоящем вече отговаря на изискванията по Закона за ЦЕУ; поради това призовава унгарското правителство да възобнови и приключи процеса на сключване на вече договореното споразумение за сътрудничество с щата Ню Йорк относно Централноевропейския университет, за да може университетът да осъществява дейността си в пълен обем;

5.  изразява съжаление, че правният спор между Комисията и унгарското правителство относно Закона за изменение на закона за националното висше образование не е решен до момента, поради което Комисията предяви иск за образуване на процедура за неизпълнение на задължение пред Съда на Европейския съюз; подчертава, че Унгария има правото да приема свои собствени закони за образованието, но те не трябва да противоречат на свободите на вътрешния пазар, и по-специално на свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване, както и на правото на академична свобода, правото на образование и правото на свободна стопанска инициатива, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз;

Сегрегация на децата на ромите

6.  изразява загриженост относно факта, че в общ план ежедневната дискриминация в различни форми и в частност сегрегацията на ромските деца в образователната система продължават да бъдат широко разпространен и дълбоко вкоренен феномен в Унгария и в други европейски страни, който допринася за социалното изключване на ромите и намалява шансовете им за интеграция в образователната система, на пазара на труда и в обществото като цяло; припомня, че въпросът за сегрегацията на ромите е предмет на редица препоръки на Комисията, поради което призовава унгарското правителство да следва тези препоръки и да прилага ефективни мерки;

Политика в областта на медиите

7.  счита, че при прегледа на законодателството за медиите през 2010 г. Комисията не е подходила достатъчно задълбочено и не е взела под внимание ценностите, провъзгласени в член 2 от ДФЕС; припомня, че през юни 2015 г. Венецианската комисия публикува своето становище относно законодателството за медиите в Унгария, в което тя посочва, че е необходимо да бъдат преразгледани приоритетно няколко въпроса, ако унгарските органи желаят не само да подобрят положението във връзка със свободата на медиите в страната, но и да променят общественото възприятие за свобода на медиите;

8.  счита, че законодателството за медиите от 2010 г. със своите неподходящи правила за кръстосана собственост доведе до изкривявания и дисбаланс на медийния пазар; подчертава, че концентрацията на унгарския пазар се увеличи, много независими местни станции изчезнаха, а процъфтяващият по-рано сегмент на общинските радиостанции също се загубва; счита, че е необходимо да се повиши прозрачността във връзка със собствеността върху медиите, особено ако медиите получават публични средства;

9.  счита, че Медийният съвет (чиито членове от 2010 г. насам могат да се посочват само от управляващата партия) е спомогнал активно за преструктурирането на радиопазара, за да удовлетвори господстващите политически нужди; изразява възмущение във връзка с факта, че Медийният съвет не успява да гарантира дори минимално ниво на баланс в медиите;

10.  подчертава, че държавните разходи за реклама облагодетелстват непропорционално определени медийни предприятия в сравнение с други; посочва, че през 2017 г. държавните разходи са били по-високи от всякога и че държавните реклами обикновено се възлагат на медии, които са лоялни към правителството и които са контролирани предимно от олигарси;

11.  припомня, че през май 2017 г. Парламентът на Унгария прие закон за повишаване на данъка върху рекламата от 5,3 на 7,5%, което поражда опасения за възможен натиск върху останалите независими медии в страната; изразява загриженост относно факта, че партийната политическа реклама в обществени и частни медии е позволена само ако е безплатна, което поражда опасения за ограничаване на достъпа до информация, тъй като частните медии може да не искат да излъчват безплатна реклама; счита, че е необходимо да се гарантира, че обществените поръчки за реклама се сключват с всички медии безпристрастно и прозрачно;

12.  изтъква, че т.нар. обществени медийни оператори (MTVA), които включват всички обществени радио и телевизионни станции, разпространяват безкритично посланията на правителството, по-специално като непрекъснато отразяват кампаниите срещу бежанците и срещу Сорос, водени от правителството; подчертава, че обществената телевизия М1 като 24-часов новинарски канал предлага повече възможности отпреди за пропаганда и за предаване на посланията на правителството;

13.  посочва, че общественият медиен оператор не спазва изискванията за прозрачност, не предоставя обществено достъпна информация за проследяване на изразходването на публични средства и за разлика от много европейски обществени оператори няма годишен доклад, нито е известно как определя и изпълнява отговорностите, свързани с обществената услуга;

14.  подчертава, че свободата и плурализмът на медиите са основни права, залегнали в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и представляват същностна основа на демократичните общества; ето защо настоятелно призовава унгарското правителство да гарантира свободата и плурализма на медиите като основна ценност на Съюза;

15.  подчертава въз основа на неотдавна публикувания от The Economist Intelligence Unit индекс за нивото на демокрация за 2017 г., както и на публикувания от „Репортери без граници“ световен индекс за свобода на печата за 2018 г., че през изминалите години свободата и плурализмът на медиите в Унгария е пораждала сериозна загриженост поради намесата та държавата и засилващия се държавен контрол; изразява своята загриженост поради продажбата и последващото закриване на Népszabadság, един от най-старите и най-престижни вестници в Унгария;

16.  подчертава, че журналистите в независимите медии често са сериозно възпрепятствани да вършат работата си, медиите редовно получават забрана за влизане в сградата на Парламента и се ограничават местата в Парламента, където журналистите могат да задават въпроси и да интервюират политици;

17.  изразява загриженост, че след като и последните независими регионални вестници в Унгария бяха закупени от близки до правителството олигарси, унгарското правителство разшири напоследък контрола си върху медиите, и според организацията „Репортери без граници“ концентрацията на медиите в Унгария е достигнала безпрецедентно гротескно ниво; счита, че е необходимо да се повиши прозрачността във връзка сък собствеността върху медиите, особено ако на собственика на предприятието са възлагани обществени поръчки;

18.  изразява съжаление относно факта, че близкият до правителството сайт за новини „888.hu“ наскоро публикува черен списък на журналисти, работещи за чуждестранни медии, които бяха наречени „чуждестранни пропагандисти на Сорос“, което е в явно противоречие с принципа на свобода на медиите;

Неправителствени организации

19.  изразява сериозна загриженост поради свиващото се пространство за гражданското общество в Унгария; изразява съжаление във връзка с това поради опитите на унгарското правителство да упражнява контрол върху неправителствените организации (НПО) и да ограничи способността им да изпълняват своята законна работа, а именно чрез Закона за НПО и Закона „Stop Soros“ (Закон за „спиране на Сорос“);

20.  изтъква, че Законът за НПО, който се отнася за НПО с чуждестранно финансиране, се намесва неправомерно в основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на свобода на сдружаване, въвежда неоправдани и непропорционални ограничения на свободното движение на капитали и предизвиква опасения във връзка със зачитането на правото на защита на личния живот и на личните данни; подчертава, че поради това Комисията се видя принудена да предяви иск за образуване на процедура за неизпълнение на задължение пред Съда на Европейския съюз относно Закона за НПО; изразява дълбокото си съжаление поради факта, че въпреки висящата процедура пред Съда на Европейския съюз относно Закона за НПО, унгарското правителство предложи през февруари 2018 г. друг закон, т.нар. Закон за спиране на Сорос, който има за цел допълнително ограничаване на правото на сдружаване и работата на НПО; изразява съжаление поради намерението на унгарското правителство да закрие принудително всички финансирани от Сорос НПО и да въведе изискване НПО, които възнамеряват да работят в областта на миграцията, да получат разрешение от държавата; изразява дълбока загриженост относно факта, че предложените закони биха могли да послужат като модел в рамките на ЕС, който ще подкопае работата на организациите на гражданското общество, борещи се за зачитане на правата на човека – опасност, която наскоро беше подчертана от Агенцията на ЕС за основните права; обръща също така внимание на факта, че управляващата партия е изградила мрежа от организирани от правителството НПО, подпомагани с публични средства, чиято основна дейност е да предават посланията на правителството и да организират демонстрации в негова подкрепа;

Общо

21.  счита, че положението в сферата на висшето образование, образованието на ромите, свободата и плурализма на медиите и положението на НПО в Унгария представлява очевиден риск от сериозно нарушаване на ценностите, посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС); поради това настоятелно призовава Комисията да продължи да използва всички средства, които са на разположение съгласно Договорите; 22.  е на мнение във връзка с това, че започването на процедурата по член 7 от ДЕС е оправдано с оглед на защитата на общите ценности на Съюза, както и за да се гарантира зачитането на принципите на правовата държава;

23.  призовава Комисията да продължи да наблюдава внимателно развитието на законодателния процес и степента, в която предложенията нарушават правото на Съюза, включително неговите основни права, и незабавно да направи всяка своя оценка публично достояние;

24.  призовава Службата за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ-СДИПЧ) да предприеме последващи действия в рамките на мисията за наблюдение на изборите, след като стане известен резултатът от парламентарните избори в Унгария и да следи отблизо злоупотребата със свободата на изразяване и злоупотребата с административните ресурси;

25.  призовава Комисията да увеличи финансирането за независими проекти в областта на свободата и плурализма на медиите, като например, наред с други, Монитора за медиен плурализъм, които да установяват нарушения на свободата на медиите и да подкрепят журналистите, станали обект на заплаха.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.5.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

13

4

8

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Isabella Adinolfi, Dominique Bilde, Andrea Bocskor, Nikolaos Chountis, Silvia Costa, Damian Drăghici, Jill Evans, María Teresa Giménez Barbat, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Svetoslav Hristov Malinov, Curzio Maltese, Luigi Morgano, John Procter, Michaela Šojdrová, Helga Trüpel, Sabine Verheyen, Julie Ward, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski, Milan Zver, Krystyna Łybacka

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Algirdas Saudargas

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

António Marinho e Pinto

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

13

+

ALDE

María Teresa Giménez Barbat, António Marinho e Pinto

GUE/NGL

Nikolaos Chountis, Curzio Maltese

S&D

Silvia Costa, Damian Drăghici, Giorgos Grammatikakis, Petra Kammerevert, Krystyna Łybacka, Luigi Morgano, Julie Ward

Verts/ALE

Jill Evans, Helga Trüpel

4

-

ENF

Dominique Bilde

PPE

Andrea Bocskor, Michaela Šojdrová, Milan Zver

8

0

ECR

John Procter

EFDD

Isabella Adinolfi

PPE

Svetoslav Hristov Malinov, Algirdas Saudargas, Sabine Verheyen, Bogdan Brunon Wenta, Theodoros Zagorakis, Bogdan Andrzej Zdrojewski

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“


СТАНОВИЩЕ на комисията по конституционни въпроси (26.3.2018)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно положението в Унгария (съгласно резолюцията на Европейския парламент от 17 май 2017 г.)

(2017/2131(INL))

Докладчик по становище: Майте Пагасауртундуа Руис

(Право на инициатива – член 45 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по конституционни въпроси приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че основополагащите ценности на Европейския съюз включват зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципа на правовата държава и зачитането на правата на човека, включително на правата на хората, които принадлежат към малцинства (член 2 от ДЕС), и като има предвид, че тези ценности са универсални и общи за държавите членки;

Б.  като има предвид, че свободното участие на напълно развито гражданско общество е ключов аспект на всеки демократичен процес на вземане на решения;

В.  като има предвид, че законодателството на Съюза е продукт на колективно вземане на решения, в който процес участват всички държави членки;

Г.  като има предвид, че в съответствие с член 9 от ДЕС и член 20 от ДФЕС гражданин на Съюза е всяко лице, което притежава гражданство на държава членка; като има предвид, че европейското гражданство се добавя към националното гражданство, но не го замества;

Д.  като има предвид, че комисията по конституционни въпроси (AFCO) посети Унгария през ноември 2016 г.;

1.  категорично подчертава, че всички държави членки споделят и трябва да отстояват ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, тъй като тези ценности са в основата на Европейския съюз;

2.  припомня, че член 2 от ДЕС отразява съдържанието на обвързващи и напълно утвърдени принципи на международното право, подкрепени от всички държави членки; ето защо подчертава, че пълното зачитане, защитата и насърчаването на принципа на правовата държава, демокрацията и правата на човека, представляват обща отговорност и задължение, произтичащи от самия факт на принадлежност към международната общност;

3.  припомня, че съгласно член 49 от ДЕС държавите кандидатки трябва да демонстрират, че отговарят на критериите от Копенхаген за членство в Съюза, а Комисията е длъжна да поиска пълно изпълнение на тези критерии; подчертава, че след като станат членове на Съюза, държавите членки съответно носят задължението да зачитат и гарантират защитата на принципа на правовата държава и съставните му елементи, както и че принципът на взаимно доверие, залегнал в правото на Съюза, не освобождава държавите членки от оценката на спазването от страна на другите държави членки на правото на Съюза, и по-специално на основните права, признати от правото на Съюза;

4.  припомня, че ценностите, залегнали в член 2 от ДЕС, са защитени от процедурата, установена в член 7, счита обаче, че Съюзът следва да разполага с допълнителна и по-структурирана рамка за мониторинг и оценка на зачитането и насърчаването на принципите, установени в член 2 от ДЕС;

5.  отново призовава Комисията да използва в пълна степен експертния опит на Агенцията на Европейския съюз за основните права с цел наблюдение на състоянието на основните права в Съюза, като Комисията предложи преразглеждане на учредителния регламент на Агенцията, за да ѝ бъдат предоставени по-широки и по-независими правомощия, както и повече човешки и финансови ресурси;

6.  припомня, че Венецианската комисия определя като съществени характеристики на правовата държава законността, правната сигурност и недопускането на произвол, достъпа до правосъдие, зачитането на правата на човека, недопускането на дискриминация , както и равенството пред закона; споделя опасенията, изразени от Венецианската комисия в нейните становища относно унгарското законодателство от 2011 г. насам, включително становищата относно конституцията и нейните изменения; отново заявява, че в своето становище относно четвъртото и последното изменение на конституцията на Унгария от 17 юни 2013 г. Венецианската комисия стига до заключението, че предприетите мерки представляват заплаха за конституционното правосъдие и за върховенството на основните принципи, заложени в конституцията на Унгария; припомня, че Унгария признава Венецианската комисия с присъединяването си към Съвета на Европа през 1990 г.;

7.  отбелязва, че Венецианската комисия заявява в своето становище относно Закон XXV от 4 април 2017 г., що се отнася до изменението на Закон CCIV от 2011 г. за националното висше образование, че подобен закон изглежда твърде проблематичен от гледна точка на принципите на правовата държава и на основните права, както и на гаранциите за чуждестранните университети, които вече са установени в Унгария и в продължение на много години законно осъществяват дейност в страната; припомня освен това, че Европейската комисия реши да започне процедура срещу Унгария пред Съда на Европейския съюз на основание, че унгарският закон за националното висше образование, изменен на 4 април 2017 г., непропорционално ограничава университетите на Съюза и университетите от трети държави в тяхната дейност и че този закон трябва отново да бъде приведен в съответствие с правото на Съюза;

8.  отново изразява дълбоката си загриженост във връзка с неотдавнашните събития в Унгария, които застрашават принципа на правовата държава и възпрепятстват прилагането на принципите, залегнали в член 2 от ДЕС, включително, наред с другото, на тези, свързани с функционирането на конституционната система, независимостта на съдебната власт и на други институции, както и във връзка със систематичното премахване на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, на свободата на изразяване, свободата на печата, академичната свобода, човешките права на мигрантите, търсещите убежище лица и бежанците, свободата на събиране и на сдружаване, правото на равно третиране, социалните права, защитата на организациите на гражданското общество и на правата на хората, принадлежащи към малцинства, включително на ромите, евреите и ЛГБТИ лицата;

9.  отбелязва, че понятието гражданство само по себе си съдържа ясна политическа воля за зачитане на равенството на гражданите; подчертава, че ценностите и принципите, върху които е основан Съюзът, определят рамката, в която всеки европейски гражданин може да идентифицира себе си, независимо от политическите и културните различия, свързани с националната идентичност; изразява загриженост относно това, че унгарски длъжностни лица открито изразяват националистически идеи, основани на изключителни идентичности;

10.  отбелязва изявлението на Венецианската комисия, че ограничаването на ролята на Конституционния съд на Унгария води до риска това ограничаване да се отрази негативно на разделението на властите, защитата на правата на човека и на принципите на правовата държава; изразява особена загриженост по повод повторното въвеждане на конституционно равнище на разпоредби, които следва да попадат в обхвата на обикновените закони, като тези разпоредби вече са били счетени за противоконституционни, с цел да се избегне преразглеждането им по конституционен ред; препоръчва да се извърши преглед на функционирането и правомощията на Националния съдебен съвет, за да се гарантира, че той може да изпълнява ролята си на независим орган за самоуправление на съдебната власт в Унгария, и призовава за пълно възстановяване на правораздавателната компетентност на Конституционния съд;

11.  изразява загриженост относно стесняването на пространството за организациите на гражданското общество и относно опитите за контрол върху НПО и за ограничаване на способността им да осъществяват своята законна дейност, като например приемането на т.нар. законодателен пакет „Спрете Сорос“; припомня, че Венецианската комисия заявява в своето „становище относно проекта на закон за прозрачността на организациите, получаващи подкрепа от чужбина“ (прието на 17 юни 2017 г.), че такъв закон би довел до несъразмерна и ненужна намеса в свободата на сдружаване и свободата на изразяване, правото на неприкосновеност на личния живот и в забраната на дискриминацията;

12.  изразява дълбоко съжаление за антагонистичната и подвеждаща реторика, използвана понякога от унгарските институции по адрес на Европейския съюз, както и за съзнателния избор на органите да приемат законодателство, което пряко нарушава ценностите на Съюза; припомня, че с присъединяването си към Съюза през 2004 г. Унгария се е ангажирала за постигането на целите, установени в член 3, параграфи 1 и 2 от ДЕС, припомня, че присъединяването към Европейския съюз е бил доброволен акт въз основа на националния суверенитет, с широк консенсус, обхващащ целия политически спектър на Унгария;

13.  подчертава, че процедурата за установяване на неизпълнение на задължения на държави членки показа своите граници при противодействието на системни нарушения на ценностите на Съюза поради основната насоченост на тази процедура към технически въпроси, което дава възможност на правителствата да предлагат формални коригиращи мерки, докато в същото време запазват в сила законодателството, нарушаващо действащото право на Съюза; счита, че в случай на нарушение на принципа на лоялно сътрудничество, залегнал в член 4 от ДЕС, пред Комисията няма правна пречка да се основе на процедурата за установяване на неизпълнение на задължения като модел за установяването на случаи на нарушение, което е равнозначно на нарушение на член 2 от ДЕС;

14.  счита, че когато Комисията установи тежко и продължаващо нарушение на принципите на правовата държава от страна на държава членка, тя следва да използва всички средства, с които разполага, за да защити основните ценности, на които се основава Съюзът, включително да задейства механизма по член 7 от ДЕС; припомня, че в резолюцията си от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права(1), е отправил искане към Комисията да представи до септември 2017 г. предложение за сключването на Пакт на Съюза за демокрацията, правовата държава и основните права (Пакт на ЕС за демокрацията); изразява съжаление, че такова предложение все още не е постъпило, и подчертава, че е налице неотложна необходимост от създаването на ефективен механизъм за защита на основните ценности на Съюза, тъй като съществува несъответствие между задълженията на страните кандидатки съгласно критериите от Копенхаген и прилагането на тези критерии от страна на държавите членки след присъединяването им към Съюза; изтъква, че подходящият отговор на нарушаването на основните ценности на Съюза изисква съчетание на адекватни правни инструменти и политическа воля;

15.  счита, че настоящото положение в Унгария представлява очевиден риск от тежко нарушение на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, и поради това трябва да бъде започната процедурата по член 7, параграф 1 от ДЕС;

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

21.3.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

15

4

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gerolf Annemans, Michał Boni, Mercedes Bresso, Elmar Brok, Fabio Massimo Castaldo, Pascal Durand, Esteban González Pons, Danuta Maria Hübner, Alain Lamassoure, Jo Leinen, Morten Messerschmidt, Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Markus Pieper, Paulo Rangel, Helmut Scholz, György Schöpflin, Pedro Silva Pereira, Barbara Spinelli, Claudia Țapardel, Kazimierz Michał Ujazdowski

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Max Andersson, Pervenche Berès, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Jérôme Lavrilleux, Cristian Dan Preda, Jasenko Selimovic, Rainer Wieland

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

15

+

ALDE

Maite Pagazaurtundúa Ruiz, Jasenko Selimovic

EFDD

Fabio Massimo Castaldo

GUE/NGL

Helmut Scholz, Barbara Spinelli

PPE

Michał Boni, Danuta Maria Hübner

S&D

Pervenche Berès, Mercedes Bresso, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Jo Leinen, Pedro Silva Pereira, Claudia Țapardel

VERTS/ALE

Max Andersson, Pascal Durand

4

-

ECR

Morten Messerschmidt, Kazimierz Michał Ujazdowski

ENF

Gerolf Annemans

PPE

György Schöpflin

5

0

PPE

Elmar Brok, Esteban González Pons, Alain Lamassoure, Markus Pieper, Paulo Rangel

(1)

Приети текстове, P8_TA(2016)0409.


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (17.5.2018)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно положението в Унгария (съгласно резолюцията на Европейския парламент от 17 май 2017 г.)

(2017/2131(INL))

Докладчик по становище: Мария Нойхл

(Право на инициатива – член 45 от Правилника за дейността)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–  като взе предвид доклада на работната група на ООН по въпроса за дискриминацията срещу жените в законодателството и на практика(1) от 27 май 2016 г.,

–  като взе предвид мотивираните становища на Европейската комисия от 27 април 2017 г. във връзка с правото на ЕС относно равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (Директива 2006/54/ЕО (директива за равното третиране)), както и директивата за отпуска по майчинство (Директива 92/85/ЕИО на Съвета),

А.  като има предвид, че член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) гласи, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на Съюза, който следователно трябва да е съществен приоритет за всички държави членки;

Б.  като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на зачитането на правовата държава и спазването на правата на човека, включително равенството между половете и правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и като има предвид, че тези ценности са универсални и общи за държавите членки (член 2 от ДЕС);

В.  като има предвид, че Унгария с 50,8 пункта, заема предпоследно място в сравнителния анализ за Европа в индекса за равенството между половете за 2017 г. на Европейския институт за равенство между половете, като освен това Унгария е загубила 1,6 пункта от 2010 г. насам;

Г.  като има предвид основателните очаквания неправителствените организации да имат прозрачна финансова история;

Д.  като има предвид, че Унгария е сериозно критикувана от различни международни организации за защита на правата на човека за враждебното ѝ отношение по отношение на правата на човека и ограниченията за функционирането на гражданското ѝ общество, включително срещу организациите за защита на правата на жените; като има предвид, че ограничителните разпоредби и прилаганите политики, описани по-долу, значително затрудниха организациите за защита на правата на жените, които предоставят уникални услуги на жертвите на насилие, основано на пола, и жертвите на домашно насилие, и ги излагат на риск да бъдат изключени от данъчни и други облекчения;

Е.  като има предвид, че Унгария е сред най-големите държави на произход на жертвите на трафик на хора в ЕС;

Ж.  като има предвид, че макар Унгария да има солидна национална система за здравеопазване и за обществено здравно осигуряване и въпреки препоръките на различни органи за наблюдение на конвенциите на ООН, разходите за модерна контрацепция са напълно изключени от унгарската здравноосигурителна схема, която не предлага възстановяване на разходите за нито един метод за контрацепция и по този начин създава пречка за съвременно семейно планиране, както и че Унгария е една от малкото държави членки, в която се изисква рецепта за спешна контрацепция или за така нареченото хапче „на следващия ден“, което е в противоречие с препоръката от 2015 г. от Комисията спешната контрацепция да бъде достъпна в условията на свободна продажба; като има предвид, че с изключение на спешната медицинска помощ, жените мигранти без документи нямат възможност да получат достъп до здравни грижи, което също така им пречи да получат предродилни грижи; като има предвид, че въпреки загрижеността на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените (CEDAW), който призова правителството да гарантира достъп до безопасен аборт, без жените да бъдат задължавани да посетят задължителни консултации и ненужен от медицинска гледна точка период на изчакване, тези изисквания все още се прилагат и медицинският аборт все още не е достъпен, като по този начин достъпът на жените до здравни услуги се усложнява и стигматизира;

З.  като има предвид, че определението за семейство в унгарската конституция като „брачни отношения и отношения между партньори и деца“ е остаряло и се основава на консервативни убеждения; като има предвид, че еднополовите бракове са забранени; като има предвид, че почти 70% от участвалите в проучването от 2014 г. относно ЛГБТ лицата на Агенцията за основните права са съобщили, че избягват определени местоположения или места от страх да не бъдат подложени на тормоз или нападнати поради факта, че са ЛГБТИ;

И.  като има предвид, че 30 от 47-те членки на Съвета на Европа към момента са ратифицирали Конвенцията от Истанбул, а други 15 членове, включително Унгария, са подписали конвенцията, но все още не са я ратифицирали; като има предвид, че напредъкът в процеса на ратифицирането от Унгария е в застой от февруари 2017 г.; като има предвид, че въпреки приемането през 2013 г. на законодателство, криминализиращо домашното насилие, прилагането му среща трудности и определението за домашно насилие не включва сексуално насилие; като има предвид, че Унгария няма всеобхватна стратегия или план за действие за превенция и борба с насилието над жени; като има предвид, че най-новите изследвания, проведени от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), показват, че са налице доказателства за широко разпространено насилие въз основа на пола: според данни от 2015 г. на Европейския институт за равенство между половете, 27,7 % от жените в Унгария са се сблъскали с физическо насилие, сексуално насилие, или и двете от 15-годишна възраст и най-малко 50 жени умират всяка година, убити от свои роднини или партньори, а стотици хиляди жени са редовно малтретирани в рамките на семействата си; като има предвид, че според организациите за защита на правата на жените, извършителят в 95% от случаите на насилие е мъж, а жертвата е жена или момиче; като има предвид, че много жени не са склонни да съобщават за случаи на малтретиране, тъй като те се сблъскват с враждебна среда в полицейските участъци и съдилищата; като има предвид, че служителите на правоприлагащите органи и съдебната система до голяма степен са неефективни в разследването и наказателното преследване на насилниците, което допълнително възпира жертвите на насилие да подават сигнали и засилва недоверието в органите; като има предвид, че съществува култура на обвиняване на жертвата както от страна на органите, така и на определени социални кръгове;

Й.  като има предвид, че в заключителните наблюдения от 2013 г. на Комитета за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), наред с другите препоръки, Унгария се призовава да преразгледа политиките си в областта на семейството и на равенството между половете, за да гарантира, че въпросните политики не ограничават пълноценното упражняване от страна на жените на правото им на недопускане на дискриминация и на равенство, да осигури подходящи средства за правна защита за жертвите на дискриминация, основана на припокриващи се фактори, системно да извършва оценка на въздействието на действащите и предложените закони и да гарантира, че новата законодателна рамка не води до забавяне в прилагането на тези политики; като има предвид, че тези препоръки към настоящия момент не са били надлежно изпълнени от нито едно правителство; като има предвид, че по посочените препоръки не е бил изготвен план за изпълнение;

К.  като има предвид, че вредните стереотипи, свързани с пола, и схващания за ролята на жените в обществото са широко разпространени в унгарското общество, включително дискриминацията въз основа на пола; като има предвид, че унгарското правителство приема регресивен подход по въпросите, свързани с пола, и използва насърчаването на „включването на семейството във всички аспекти на политиката“ – в замяна на интегрирането на принципа на равенство между половете – в контекста на търсения демографски прираст, както и неправилно тълкува и неправилно употребява понятията „пол“ и „равенство между половете“;

Л.  като има предвид, че равнището на заетост сред жените в Унгария се е повишило значително в сравнение с това през 2010 г.;

1.  отбелязва предприетите през последните години усилия за постигане на по-добро съвместяване на професионалния и личния живот; припомня предложението на Комисията за директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи(2), представено през април 2017 г., и насърчава правителството на Унгария да допринесе за бързото му приемане;

2.  приветства факта, че между 2010 г. и 2016 г. свободните места в детските ясли са се увеличили с около 23%, а през 2017 г. Унгария въведе нова и по-гъвкава система за детските ясли, която съответства по-добре на местните условия и помага на жените да се върнат на пазара на труда;

3.  изразява все пак съжаление, че Унгария все още не е постигнала целите на Съюза от Барселона, и призовава унгарското правителство да определи посочените цели за приоритет и да съобрази своята политика в областта на семейството с потребностите на най-уязвимите членове на обществото;

4.  изразява съжаление във връзка с новото тълкуване и стесняване на обхвата на политиките в областта на равенството между половете чрез свеждането им до политики в областта на семейството и припомня, че Унгария все още не е приложила целите на националната стратегия за насърчаване на социалното равенство между жените и мъжете за периода 2010 – 2021 г.; изтъква, че неправилно тълкуване на понятието пол преобладава в публичните обсъждания в Унгария и изказва съжаление по повод съзнателното погрешно тълкуване на термините „пол“ и „равенство между половете“; подчертава, че целта на политиката в областта на равенството във всички обществени области трябва да бъде да гарантира на всеки, че няма да бъде дискриминиран въз основа на неговия пол, че правата на всяко лица се зачитат и че се гарантира равноправното участие на жените и мъжете на всички нива; поради това призовава за връщане към идеята за интегриране на принципа на равенство между половете като инструмент за анализ и определяне на политиките и за прилагане на националните стратегии с тези цели във всички области; призовава унгарското правителство да изпълни препоръките от 2013 г. на CEDAW без по-нататъшно забавяне и да разработи и актуализира националната си стратегия, оставена в застой или да я замени с нова стратегия за равенство между половете, като гарантира конкретни срокове и отговорни участници и предостави механизми за финансиране и мониторинг на ефективното ѝ изпълнение, като същевременно се консултира по време на целия процес с организациите за защита на правата на жените;

5.  изразява съжаление относно тясното определение за семейство, което дискриминира двойките, които живеят в съжителство, и еднополовите двойки; припомня на Унгария, че дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация е забранена;

6.  подчертава значението на овластяването на жените, по-специално по отношение на техните политически, икономически и социални права, като предпоставка за среда, в която семействата могат да процъфтяват;

7.  изразява съжаление по повод твърде малкия брой жени, участващи в процеса на вземане на политически решения и във връзка с това, по повод факта, че до момента едва 10% от членовете на унгарския парламент са жени, което е най-ниският процент от всички държави членки, както и по повод факта, че няма жени министри в националното правителство; подчертава, че равното участие на жените, редом с мъжете, в процеса на вземане на политически решения е от основно значение за демокрацията; припомня препоръките, отправени от CEDAW и OССЕ, за прилагане на законово определени квоти за националните избори; подчертава, че политическите партии следва да служат за пример по отношение на равните възможности и равенството между половете и да въведат ефективни законодателни мерки за увеличаване на участието на жените в политическия живот и в процеса на вземане на решения; отбелязва, че постигането на по-добър баланс между професионалния и семейния живот, и споделянето на отговорността между родителите са важни стъпки към повишаване на представителството на жените в процеса на вземане на политически решения на всички равнища;

8.  отбелязва, че настоящото равнище на заетост на жените е 61,2%, като най-голямото подобрение се наблюдава в групата на жените, които отглеждат деца на възраст под 6 години, предвид предприетите от унгарското правителство положителни мерки от 2010 г. насам, с цел да се помогне на семействата и жените с деца, наред с другото, чрез добавките за плащане на таксите за грижите за децата и новата система на детските заведения;

9.  приветства факта, че от 2010 г. насам унгарското правителство прие няколко социални мерки, мерки за социално приобщаване, семейна политика, здравна политика и образователни мерки, насочени, наред с другото, към ромите, като например програма за майчино и детско здравеопазване за лица от ромски произход, обучение на здравни служители и представители на здравните органи от ромски произход, както и програми за развитие в ранна детска възраст; насърчава унгарското правителство да продължи да прилага допълнително тези политики и мерки, и да предоставя, във възможно най-кратък срок, данни за тяхното въздействие върху жените от ромски произход;

10.  изразява загриженост относно свиването на пространството за организациите на гражданското общество и опитите за контрол на неправителствените организации чрез ограничаване на възможността им да осъществяват законна дейност; изразява загриженост във връзка с отражението на Закона за прозрачност на организациите, получаващи финансиране от чужбина, върху организациите на гражданското общество, които получават средства от Съюза, ЕИП и трети държави, както и въвеждането на т.нар. „законодателен пакет за спиране на Сорос“; изтъква, че тези мерки оказват отрицателно въздействие върху функционирането на неправителствените организации, включително много организации, които работят в областта на защитата на правата на жените, ЛГБТИ лицата, хората с увреждания, етническите и религиозните общества, мигрантите, бежанците, лицата, търсещи убежище, и други групи в уязвимо положение и които са от съществено значение за защитата на основните права на човека и за функционирането и развитието на обществото, тъй като те предоставят услуги, повишават осведомеността на професионалистите и обществеността, и участват в изграждането на капацитет, както и се застъпват и допринасят за законодателни и политически промени, целящи подобряване на равенството; отбелязва със загриженост обществената атмосфера, подхранвана от политиката през последните години, и осъжда недоверието и враждебността, с които се сблъскват много защитнички на правата на жените и научни работнички в резултат от своята дейност; настоятелно призовава унгарското правителство да насърчава и подобрява демокрацията и аспектите, свързани с правата на човека, както и да отмени законите, заклеймяващи организациите, които използват чуждестранно финансиране; насърчава правителството да използва вместо това експертния опит на организации за защита на правата на жените, когато планира и прилага законодателни мерки и мерки по политиката в областта на равенството между половете и правата на жените, както и да използва по подходящ начин създадените консултативни форуми във връзка с това;

11.  предлага да се създаде Европейски фонд за демокрация с цел засилване на подкрепата на гражданското общество и НПО, работещи в областта на демокрацията и правата на човека, който да бъде управляван от Комисията, с цел укрепване на участниците в гражданското общество, като например организациите за защита на правата на момичетата и жените;

12.  изразява съжаление, че събитията в Унгария доведоха до сериозно влошаване на принципите на правовата държава през последните няколко години, без които нито едно право по отношение на жените и жените от малцинствата, като например ромите, мигрантите и ЛБТ жените, не може да се гарантира в достатъчна степен по недискриминационен начин;

13.  изразява загриженост относно враждебния климат в Унгария спрямо мигрантите и бежанците; осъжда езика на омразата, използван от държавни и правителствени длъжностни лица; призовава унгарското правителство да гарантира, че човешките права на мигрантите и бежанците ще бъдат укрепени;

14.  припомня, че насилието над жените в Унгария, както и във всички останали държави членки, продължава да представлява структурно нарушение на правата на човека; призовава унгарското правителство да ратифицира Конвенцията от Истанбул без резерви възможно най-скоро, както и да се ангажира да включи нейните разпоредби в националното си законодателство, което би представлявало важна стъпка в промяната на културната норма за домашно посегателство и за защита на жените и момичетата, жертви на насилие; осъжда факта, че е необходимо домашното насилие да бъде извършено два пъти, за да бъде зачетено за престъпление; призовава институциите, които предоставят информация, консултация и помощ, да продължат да получават финансиране, за да могат да предлагат ефективна защита и сигурност на жените; призовава Комисията да продължи диалога си с унгарското правителство в сътрудничество със Съвета на Европа и да се справи с опасенията си, по-специално да изясни подвеждащото тълкуване на Конвенцията от Истанбул относно определението за насилие над жените, основано на пола, и определението за пол в член 3, букви в) и г), което към момента възпрепятства всеобхватен подход към Конвенцията, в съответствие с общите забележки на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека;

15.  призовава правителството на Унгария да измени Наказателния кодекс, с цел да включи в определението за домашно насилие всички актове на физическо насилие, включително физическо нараняване, телесна повреда или нападение, сексуално насилие, преследване и тормоз, отправяне на заплаха за непосредствено физическо нараняване, телесна повреда или нападение, както и принудителен контрол, тоест психологическо и икономическо насилие, което съставлява част от квалификацията за доминиране чрез сплашване, изолация, унижаване и лишения, както и физическо нападение; призовава освен това унгарското правителство да измени Закона за издаване на ограничителни заповеди с цел разширяване на обхвата на жертвите на домашно насилие, така че да се включат и защитят всички жертви, включително онези, които не съжителстват или нямат деца от своя насилник, или които не се считат за роднини (напр. интимни партньори), и с цел периодът на забрана за доближаване до пострадалия да се удължи толкова, колкото е необходимо; накрая призовава унгарското правителство да измени наказателно-процесуалното законодателство, за да гарантира, че домашното насилие представлява престъпление и подлежи на наказателно преследване и наказание;

16.  категорично препоръчва служителите на правоприлагащите органи и съдебната система да получат обучение относно стандартите за най-добри практики за реагиране на домашно насилие, което да се осъществява съвместно с организациите, работещи в подкрепа на жертвите, и в съответствие с международните стандарти за правата на човека; настоятелно препоръчва освен предоставянето на подходящо обучение, да се обърне необходимото внимание на ролята на медицинския персонал при превенцията и реакцията на домашното насилие, както и да се увеличи капацитета на медицински персонал за тази цел;

17.  признава положените усилия в областта на законодателството за борба с трафика на хора и насърчава правителството да продължи да подобрява събирането на данни, както и предоставянето на услуги, предназначени за жертвите на трафик и да се справи с търсенето като криминализира заплащането на услуги, предоставяни от жертви на трафик, включително сексуални услуги;

18.  подчертава значението на правото на жените на самоопределение и, в този контекст, значението на зачитането на сексуалните и репродуктивните им права, включително на достъпа до бързо извършване на аборт, като се гарантира лесен достъп до спешна контрацепция и се зачита правото на пациентките на безопасно, непридружено с насилие и фокусирано върху жените раждане; настоятелно призовава унгарското правителство да гарантира достъп до финансово достъпни методи за контрацепция чрез (цялостно или частично) покриване на разходите за съвременни методи за контрацепция от средствата за обществено здравно осигуряване, както и да подобри достъпа до спешна контрацепция чрез премахване на изискването за отпускане с рецепта; призовава унгарското правителство да премахне препятствията пред достъпа до безопасни аборти, като например липсата на аборти по медицински показания, предубеденото консултиране и изискванията за задължителен период на изчакване;

19.  във връзка с това категорично осъжда малтретирането и дискриминацията на малцинствата, особено на ромските жени в области като достъп до здравеопазване; посочва станалите известни случаи на принудителна стерилизация и които представляват неприемливо нарушаване на правата на човека на засегнатите жени; осъжда особено неблагоприятните ограничения за жените мигранти без документи, които са изключени от всякакъв достъп до здравни грижи, различни от спешната медицинска помощ;

20.  признава, че програмите стартираните с цел укрепване на образованието и заетостта на жените от ромски произход, по които ще се обучават социални работници, медицински сестри и социални асистенти в социалните институции, институциите в областта на благосъстоянието на децата, закрилата на детето и образованието, и че църковни организации и фондации, както и държавата ще получат подкрепа за назначаването на жени от ромски произход; призовава унгарското правителство да предостави информация и данни относно конкретното въздействие на тези програми;

21.  приветства създаването на комисия към президентството по въпросите на жените на научноизследователски постове, съставена от представители на Унгарската академия на науките, чиято цел е да се увеличи делът на жените сред професорите и докторите на науките в Академията, както и да се повиши интересът на момичетата към образованието по природонаучни дисциплини;

22.  осъжда посегателствата срещу безплатното обучение и изследванията, по-специално в областта на изследванията на социалния пол, чиято цел е да се анализират властовите отношения, дискриминацията и отношенията между половете в обществото и да се намерят решения за различните форми на неравенство и които се превърнаха в мишена на кампании за оклеветяване. призовава за пълното възстановяване и гарантиране на основния демократичен принцип за свобода на образование;

23.  подчертава важното значение на отглеждането и образованието без предразсъдъци и без стереотипи; призовава това да бъде взето под внимание при изготвянето понастоящем на нов национален учебен план, за да се гарантира бъдещо образование без формиране на стереотипи и пренебрежение към момичетата, жените, но и момчетата и мъжете;

24.  изразява загриженост относно политиките от последните години и използването на реторика и символика, в които образът на жената в обществото , се свежда до ролята им на майки и им се отдава уважение само в тази роля; посочва, че това намалява възможностите за развитие и вземане на решения както на жените, така и на мъжете и ограничава правата на жените;

25.  подчертава, че правата на жените и равноправието са съществена част от общите основни европейски ценности; изразява съжаление относно продължаващото отдалечаване на Унгария от тези ценности и произтичащата от това изолация на страната;

26.  счита, че настоящото положение в Унгария създава очевиден риск от тежко нарушение на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, и поради това дава основание да бъде започната процедурата по член 7, параграф 1 от ДЕС.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

15.5.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

18

5

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Beatriz Becerra Basterrechea, Malin Björk, Vilija Blinkevičiūtė, Anna Maria Corazza Bildt, Iratxe García Pérez, Arne Gericke, Anna Hedh, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Florent Marcellesi, Angelika Mlinar, Krisztina Morvai, Maria Noichl, Marijana Petir, Pina Picierno, Elissavet Vozemberg-Vrionidi, Anna Záborská, Maria Gabriela Zoană

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Mylène Troszczynski, Julie Ward

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъствали на окончателното гласуване

José Blanco López, Benedek Jávor, Merja Kyllönen, Ulrike Müller, Julia Reda, Barbara Spinelli

ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В ПОДПОМАГАЩАТА КОМИСИЯ

18

+

ALDE

Beatriz Becerra Basterrechea, Angelika Mlinar, Ulrike Müller

GUE/NGL

Malin Björk, Merja Kyllönen, Barbara Spinelli

PPE

Anna Maria Corazza Bildt

S&D

José Blanco López, Vilija Blinkevičiūtė, Iratxe García Pérez, Anna Hedh, Maria Noichl, Pina Picierno, Julie Ward, Maria Gabriela Zoană

VERTS/ALE

Benedek Jávor, Florent Marcellesi, Julia Reda

5

-

ECR

Arne Gericke

ENF

Mylène Troszczynski

NI

Krisztina Morvai

PPE

Marijana Petir, Anna Záborská

3

0

PPE

Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Agnieszka Kozłowska-Rajewicz, Elissavet Vozemberg-Vrionidi

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

(1)

http://www.ohchr.org/EN/NewsEvents/Pages/DisplayNews.aspx?NewsID=20027&LangID=E

(2)

COM(2017)0253.


ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕТО ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.6.2018

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

19

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Asim Ademov, Jan Philipp Albrecht, Gerard Batten, Malin Björk, Michał Boni, Daniel Dalton, Frank Engel, Kinga Gál, Ana Gomes, Brice Hortefeux, Sophia in ‘t Veld, Dietmar Köster, Cécile Kashetu Kyenge, Roberta Metsola, Claude Moraes, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Sergei Stanishev, Marie-Christine Vergiat, Udo Voigt, Josef Weidenholzer, Kristina Winberg, Tomáš Zdechovský, Auke Zijlstra

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

Carlos Coelho, Gérard Deprez, Maria Grapini, Lívia Járóka, Marek Jurek, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Jean Lambert, Jeroen Lenaers, Andrejs Mamikins, Angelika Mlinar, Christine Revault d’Allonnes Bonnefoy, Barbara Spinelli, Jaromír Štětina, Axel Voss

Заместници (чл. 200, пар. 2), присъстващи на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Goffredo Maria Bettini, Andrea Bocskor, Norbert Erdős, Beata Gosiewska, György Hölvényi, Agnes Jongerius, Barbara Kappel, Arndt Kohn, Ádám Kósa, Julia Pitera, Evelyn Regner, Dominique Riquet, Bart Staes, Lola Sánchez Caldentey, Mylène Troszczynski, Lieve Wierinck, Marco Zullo


ПОИМЕННО ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ ВЪВ ВОДЕЩАТА КОМИСИЯ

37

+

ALDE

Gérard Deprez, Sophia in 't Veld, Angelika Mlinar, Dominique Riquet, Lieve Wierinck

EFDD

Marco Zullo

GUE/NGL

Malin Björk, Lola Sánchez Caldentey, Barbara Spinelli, Marie-Christine Vergiat

PPE

Michał Boni, Carlos Coelho, Frank Engel, Jeroen Lenaers, Roberta Metsola, Julia Pitera, Jaromír Štětina, Axel Voss

S&D

Goffredo Maria Bettini, Ana Gomes, Maria Grapini, Agnes Jongerius, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Arndt Kohn, Dietmar Köster, Cécile Kashetu Kyenge, Andrejs Mamikins, Claude Moraes, Evelyn Regner, Christine Revault d'Allonnes Bonnefoy, Birgit Sippel, Sergei Stanishev, Josef Weidenholzer

VERTS/ALE

Jan Philipp Albrecht, Jean Lambert, Judith Sargentini, Bart Staes

19

-

ECR

Daniel Dalton, Beata Gosiewska, Marek Jurek

EFDD

John Stuart Agnew, Gerard Batten, Kristina Winberg

ENF

Barbara Kappel, Mylène Troszczynski, Auke Zijlstra

NI

Udo Voigt

PPE

Asim Ademov, Andrea Bocskor, Norbert Erdős, Kinga Gál, György Hölvényi, Brice Hortefeux, Lívia Járóka, Ádám Kósa, Tomáš Zdechovský

0

0

 

 

Легенда на използваните знаци:

+  :  „за“

-  :  „против“

0  :  „въздържал се“

Последно осъвременяване: 31 август 2018 г.Правна информация