Европейският парламент ,

–   като взе предвид резултата от заседанието на Съвета по общи въпроси и външни отношения, проведено на 12 и 13 февруари 2007 г.,

–   като взе предвид предишните си резолюции за положението в Дарфур, и по-конкретно тези от 16 септември 2004  г.(1) , 23 юни 2005 г.(2) , 6 април 2006 г.(3) и 28 септември 2006 г.(4) ,

–   като взе предвид Резолюция 1706(2006) на Съвета за сигурност на ООН, която предлага 22-хиляден мироопазващ контингент за Дарфур,

–   като взе предвид мирното споразумение за Дарфур, подписано в Абуджа, Нигерия, на 5 май 2006 г.,

–   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, която е обвързваща и се прилага без изключение,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.   като изразява дълбока загриженост от факта, че конфликтът в района на Дарфур, в който участват редовни военни части, подкрепящи правителството милиции и бунтовници, доведе до смъртта на поне 400 000 души и до повече от два милиона и половина бежанци и разселени души през последните три години, въпреки подписаното на 5 май 2006 г. в Абуджа, Нигерия, мирно споразумение за Дарфур;

Б.   като има предвид, че правителството на Судан и бунтовническите групировки се споразумяха на 11 януари 2007 г. за 60-дневно прекратяване на огъня, но безогледните нападения над мирното население и над хуманитарните работници продължават с неотслабващо, по описания на агенции за хуманитарна помощ, "насилие от невиждан досега в Дарфур мащаб"(5) ;

В.   като има предвид, че конфликтът в Дарфур - при липсата на наказателна отговорност- оказва все по-голямо въздействие върху стабилността в региона на централна Африка и представлява заплаха за международния мир и сигурност;

Г.   като има предвид, че доктрината на ООН "отговорност за защита" предвижда, че когато "националните власти явно не успяват да защитят своето население от геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления срещу човечеството", другите са отговорни за предоставяне на необходимата закрила;

Д.   като има предвид, че в своята Резолюция 1706(2006) Съветът за сигурност на ООН упълномощава нови мироопазващи сили на ООН до 22 500 войници и полицейски служители да поемат операциите в Дарфур от Африканската мисия в Судан (AMIS), като потвърдят пълното зачитане на суданския суверенитет, единство, независимост и териториална цялост;

Е.   като има предвид, че сексуалното насилие срещу жени и деца е признато за престъпление срещу човечеството, но системните изнасилвания продължават да се използват като оръжие от страните в конфликта в Дарфур и, въпреки многобройните уверения на суданското правителство, сексуалното насилие продължава с неотслабваща сила;

Ж.   като има предвид, че Международният наказателен съд (МНС) започна разследване за престъпленията в Дарфур през юни 2005 г.;

З.   като има предвид, че изтезанията и принудителното набиране на възрастни и деца за военна служба станаха типични за нарушенията на правата на човека в Дарфур, като жертвите на изтезанията са твърде изплашени, за да съобщят за тези злоупотреби в Африканската мисия в Судан или на хуманитарни работници поради страх от отмъщение;

1.  Призовава ООН да действа в съответствие със своята доктрина "отговорност за защита", като обоснове своите действия с неуспеха на правителството на Судан да защити своето население в Дарфур от военни престъпления и престъпления срещу човечеството, както и с неуспеха да предостави хуманитарна помощ за населението;

2.  Поради това призовава ООН, дори и при липсата на съгласие или споразумение от страна на правителството на Судан, да определи ясно дата за развръщане на мироопазващ контингент с подкрепата на ООН в Дарфур, съгласно глава VІІ от хартата на ООН, в съответствие с Резолюция 1706(2006) на Съвета за сигурност и споразумението на ООН от 16 ноември 2006 г., така че незабавно да се обезопасят коридорите за хуманитарна помощ, които да подкрепят все по-изолираното и страдащо население в района;

3.  Призовава правителствата на държавите-членки на Европейския съюз, Съвета и Комисията да поемат своята отговорност и да положат всички усилия, за да предоставят ефективна защита на населението на Дарфур от хуманитарна катастрофа;

4.  Изразява възмущение от подкрепата, която оказва правителството на Судан на милицията Джанджауид и бомбардировките й района на Дарфур, които съставляват недвусмислено и грубо нарушение на мирното споразумение за Дарфур;

5.  Призовава международната общественост, включително държавите-членки на Европейския съюз, да предоставят необходимото оборудване за прилагане на забранената за полети зона над Дарфур, установена с Резолюция 1591(2005) на Съвета за сигурност на ООН;

6.  Призовава институциите на ЕС и другите международни фактори да прилагат санкции срещу всяка страна, включително и суданското правителство, която нарушава прекратяването на огъня или напада мирно население, мироопазващи сили или хуманитарни операции, и да предприеме всички необходими действия, за да се сложи край на безнаказаността, като се приложи и изпълни режимът за санкции на Съвета за сигурност на ООН, посредством целенасочени икономически санкции, в това число и забрани за пътуване и замразяване на имущество, както ЕС е постъпвал и в случаите на други страни в миналото, подчертава, че санкциите срещу Судан следва също така да включват заплаха от ембарго върху петрола(6) ;

7.  Призовава институциите на ЕС и международната общественост да свикат отново мирни преговори за подобряване на съдържанието на мирното споразумение за Дарфур, така че то да бъде приемливо за всички страни; призовава факторите от международно значение да държат всички страни отговорни за резултата от споразумението и приканва настоятелно всички страни в конфликта в Дарфур да демонстрират ангажираност за мирно разрешаване на кризата, като приложат незабавно споразумението;

8.  Призовава правителството на Судан и международната общественост да сътрудничат напълно на МНС, с цел да се сложи край на безнаказаността;

9.  Призовава Китай да използва значителната си отговорност в региона, за да подтикне правителството на Судан да спазва ангажиментите си по всестранното мирно споразумение от 9 януари 2005 г. и мирното споразумение за Дарфур; призовава също така Китай да прекрати износа на оръжие за Судан и да престане да блокира решения в Съвета за сигурност на ООН, целящи налагане на санкции по отношение на правителството на Судан;

10.  Отбелязва решението на Съвета за правата на човека към ООН да изпрати в Дарфур мисия на високо равнище, която да разследва нарушенията на правата на човека в района, което следва да послужи като основание за действие в насока търсене на отговорност от извършителите на такива престъпления, и подчертава необходимостта от независим и надежден екип на мисията; изразява критика относно закъсненията, дължащи се на това, че на членовете на тази мисия не са издадени визи;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, на държавните и правителствени ръководители на държавите-членки, на правителството и парламента на Судан, на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, на държавните и правителствени ръководители на страните от Арабската лига и на правителствата на страните от АКТБ, на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС и на институциите на Африканския съюз.

(1) ОВ С 140 Е, 9.6.2005 г., стр. 153. (2) ОВ С 133 Е, 8.6.2006 г., стр. 96. (3) ОВ С 293 Е, 2.12.2006 г., стр. 320. (4) Приети текстове, P6_TA(2006)0387. (5) "Хуманитарни агенции предупреждават, че операциите в Дарфур са близо до точката на пречупване", съобщение за пресата от "Действие срещу глада", "КЕЪР интернешънъл", "Оксфам интернешънъл", Норвежки съвет за бежанците, "Уърлд вижън" и "Спасете децата" по повод резултата от Срещата на върха на Африканския съюз, 29 януари 2007 г. (6) Беларус, Демократична република Конго, Кот д" Ивоар, Северна Корея, Молдова, Бурма, Зимбабве.