Европейският парламент ,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

A.   сериозно загрижен от обявеното на 13 февруари 2007 г.от президента Lansana Conté извънредно положение вследствие общата стачка, подета на 10 януари от гвинейските профсъюзи и гражданското общество във връзка с икономически и социални искания, и от насилственото разпръскване от силите на реда на мирна демонстрация, състояла се в Конакри на 17 януари 2007 г.;

Б.   загрижен от скорошните изблици на насилие, при които сили на реда влезнаха в стълкновение с протестиращи, искащи от президента Conté, взел властта след преврат през 1984 г., да назначи независим министър-председател и да се откаже от всички свои президентски правомощия;

В.   като има предвид, че президентът Conté е обявил обсадно положение, което предвижда полицейски час от 20 часа на денонощие, и е забранил шествия, дефилета и манифестации, както и публични или частни събирания, разрешавайки същевременно извършването на претърсвания по всяко време и предоставяйки широки правомощия на армията, която е упълномощена да предприеме "всички необходими мерки";

Г.   като има предвид, че насилствените действия на специалните части на армията, и в частност на "Подвижна рота за намеса и сигурност" и на "Автономен батальон за сигурността на президента" доведоха до множество жертви, където има твърдения за присъствие на наемници и горили;

Д.   като има предвид, че назначението от президента Conté от 9 февруари 2007 г. на г-н Eugene CAMARA за министър-председател на страната, не е в съответствие с подписаното от правителство и профсъюзи споразумение от 27 януари 2007 г., призоваващо за "консенсусен министър-председател" с широки изпълнителни правомощия за преходен период от три години, по време на който да се организират парламентарни и президентски избори, и доведе до нестихващо насилие и беззаконие в цяла Гвинея;

Е.   като има предвид, че от 2005 г. насам са възникнали множество инциденти, при които гвинейските сили за сигурност са откривали огън по невъоръжени демонстранти, особено през м. юни 2006 г., когато правителството отговори с брутална сила на демонстрация срещу поскъпването на основни стоки, по време на която демонстрация полицейски и военни части застреляха най-малко 13 невъоръжени демонстранти;

Ж.   като има предвид, че Гвинея разполага със злато, желязо и боксит, както и с плодородни земи и водни ресурси, включително рибни запаси, което, ако в страната съществуваше демократична отчетност, можеше да подпомогне за повишаването на жизнения стандарт на населението;

1.  Твърдо осъжда несъразмерната и излишна употреба на сила от страна на гвинейските сили за сигурност по време на скорошните демонстрации в различни части на страната, което доведе до смъртта на множество граждани, раняването на мнозина демонстранти и задържането на профсъюзни водачи и други лица;

2.   Подчертава колко е важно да бъде назначен "консенсусен министър-председател" съгласно ангажиментите, поети от президента Conté;

3.  Призовава за създаването на независима международна анкетна комисия под егидата на Организацията на Обединените нации за разследване на скорошните убийства, както и на предишни злоупотреби в областта на правата на човека, така че виновните да бъдат идентифицирани и предадени на съда с оглед спиране на тази безнаказаност;

4.  Призовава гвинейските власти да наредят незабавното освобождаване на всички задържани по време на демонстрацията, за които няма повдигнати обвинения съгласно закона, а ако такива съществуват – да се гарантира бързо и честно производство, при което във всеки етап са били спазени процедурните права;

5.   Призовава за спазването и възстановяването на свободите на индивида и профсъюзните свободи, и за слагане край на авторитарните злоупотреби, които бележат от 23 години режима на президента Conté; призовава за започване на преговори между организациите на гражданското общество и профсъюзите с оглед задоволяване на исканията по пътя на преговорите;

6.  Призовава гвинейските власти незабавно да преустановят убийствата и призовава за демократичен преход към система, която отговаря на стремежите на гвинейския народ;

7.  Призовава Комисията да разгледа възможността за политически диалог съгласно член 96 от Споразумението от Котону; като междувременно засили хуманитарната помощ за жертвите;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки, Африканския съюз, ECOWAS, правителството на Гвинея и на генералния секретар на Организацията на Обединените нации.