Европейският парламент ,

–   като взе предвид Зелената книга на Европейската комисия: "Бъдещата морска политика на ЕС: Европейска визия за океаните и моретата" (COM(2006)0275),

–   като взе предвид член 299, параграф 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид резолюцията си от 15 март 2007 г. относно островите и природните и икономически ограничения, в контекста на регионалната политика(1) ,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по транспорт и туризъм и становищата на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, на Комисията по рибно стопанство и на Комисията по регионално развитие (A6-0235/2007),

A.   като има предвид, че моретата и океаните имат решаващ принос за географската значимост и богатство на ЕС, включително чрез най-отдалечените региони, като предоставят на ЕС 320 000 км брегова линия и са дом за една трета от населението на Европа, включително за 14 милиона души, живеещи на острови;

Б.   като има предвид, че морската промишленост и услуги, без да се включват суровините, осигуряват от 3 до 6 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС, а крайбрежните региони осигуряват общо 40 % от БВП; като има предвид, че 90 % от външната търговия и 40 % от вътрешната търговия на ЕС се осъществява по морски път, а делът на европейската флота от световната флота възлиза на 40 %;

В.   като има предвид, че прилагането на Лисабонската стратегия към морските политики не само засяга целите, свързани с подобряване на конкурентоспособността, но също трябва да има въздействие върху други стълбове на стратегията, като създаването на по-устойчива и качествена заетост в областта на морското дело в ЕС;

Г.   като има предвид, че през океаните и моретата в Европа минават важни транспортни коридори, които поемат значителна част от транспортния обем; като има предвид, че океаните и моретата все още имат значителен неизползван потенциал по отношение на техния капацитет в световен мащаб; като има предвид, че поради това океаните и моретата съдържат не само свързани с околната среда ценности, но и социални и икономически ценности;

Д.   като има предвид, че корабоплаването причинява приблизително 4 % от емисиите на въглероден двуокис в световен мащаб, което съответства на приблизително 1 милиард тона, и като има предвид, че емисиите от корабоплаването не са включени в Протокола от Киото; като има предвид, че според изследване на Международната морска организация (ИМО), газовите емисии от корабоплаването, които се отразяват върху изменението на климата, ще се увеличат с над 70 % до 2020 г. и като има предвид, че освен CO2 охлаждащите системи на корабите отделят ежегодно и големи количества други парникови газове;

Е.   като има предвид, че в много морски области на дейност подобрените показатели се ръководят от новаторски идеи по отношение на корабоплаването; като има предвид, че европейското корабостроене и корабостроителната индустрия, съвместно с неговата широка мрежа от доставчици на оборудване и услуги е движещата сила в световен мащаб в областта на новаторските морски съоръжения;

Ж.   като има предвид, че при корабоплаването се изпускат по-малко парникови газове на тон и миля, отколкото при който и да е друг вид транспорт, и технологичният напредък подобрява постоянно ефективността на този отрасъл; като има предвид, че има силна политическа воля за насърчаване на корабоплаването като начин за намаляване на емисиите на парникови газове, отделящи се при товарния транспорт;

З.   като има предвид, че според оценки на Програмата за околната среда на Организацията на обединените нации около 80 % от замърсяването на моретата се причинява от отпадъчните води от населени места;

И.   като има предвид също така, че корабоплаването е причина за изпускане на значителни количества различни отпадъчни води в моретата, в това число отпадъчни води от почистването на резервоари, отпадъчни води от корабните кухни, перални и санитарни съоръжения, баластна вода, случайно изпускане на мазут по време на пътуването; като има предвид, че при експлоатацията на корабите се получават различни видове твърди отпадъци, а само една незначителна част от тях се предава в пристанищни приемни съоръжения, докато по-голямата част се изгаря при пътуването по море или просто се изхвърля през борда;

Й.   като има предвид, че в днешно време големите кораби пренасят на борда си големи количества мазут за оперативни нужди и при злополука или произшествие този мазут може да предизвика и е предизвикал в миналото значителни щети на околната среда, с ограничени възможности за възстановяване от тяхното въздействие;

К.   като има предвид, че според официални данни около 80 % от злополуките по море се дължат пряко на човешки грешки;

Л.   като има предвид, че понастоящем повечето по-големи кораби в края на експлоатационния им живот се разглобяват за скрап в работилници за разглобяване на кораби в развиващи се страни при неприемливи социални и свързани с околната среда условия, и като има предвид, че в повечето случаи продажбата на тези кораби на купувачи извън ЕС служи за заобикаляне на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, съгласно която тези кораби биха подлежали на забрана за износ, тъй като представляват опасни отпадъци;

М.   като има предвид, че морското равнище се е покачило, като по този начин то се превръща в опасност за крайбрежните райони, населението и отрасли като крайбрежния туризъм;

Н.   като има предвид, че разнообразието на морските и крайбрежни дейности изискват гъвкаво пространствено планиране от страна на държавите-членки и техните органи;

О.   като има предвид, че ЕС е световен лидер по отношение на ограничаване на замърсяващите емисии, изпускани от други транспортни средства, в резултат на което европейската промишленост се е превърнала в световен лидер в областта на новаторството, и като има предвид, че устойчивото бъдеще на европейската промишленост в дългосрочен план може да се осигури единствено чрез новаторство;

П.   като има предвид, че ЕС разполага с редица агенции, включително Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ), Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX), Агенцията за контрол на риболова и Агенцията за околна среда, които извършват различни дейности, свързани с моретата, и като има предвид, че между тях очевидно не е налице никакъв официален обмен;

Р.   като има предвид, че от 2004 г. морските магистрали се числят към 30-те приоритетни проекта в рамките на трансевропейската транспортна мрежа (TEN), но е налице незначителен напредък в тази насока;

С.   като има предвид, че океаните и моретата са основа на целия живот на земята и играят значима роля за изменението на климата; като има предвид, че основната цел на интегрираната морска политика следва да бъде опазването и устойчивото съхранение на техните ресурси; като има предвид, че една четвърт от запасите на морска риба са застрашени, а от тази четвърт 17 % са били предмет на прекомерен улов и 7 % са силно намалели; като има предвид, че само 1 % от рибните запаси се възстановява постепенно и че 52 % от рибните запаси са вече дотолкова засегнати от прекомерния улов, че техният обем не може да се възстанови, като учените предупреждават, че търговският риболов би могъл да претърпи срив до средата на века (2048 г.);

Т.   като има предвид, че рибното стопанство е силно регулиран икономически сектор и следователно трябва да се въведат мерки, които да гарантират, че тези нормативни уредби се превръщат в добри практики и добри резултати; като има предвид, че за осъществяване на устойчиво развитие е необходимо да се отчитат многобройни и разнообразни фактори, оказващи влияние върху състоянието на рибните запаси, като изменението на климата, хищниците, замърсяването, търсенето и сондирането на нефт и природен газ, крайбрежните вятърни генератори, извличането на пясък и чакъл;

У.   като има предвид, че след двадесет години рибарският сектор на ЕС ще е претърпял изменения поради външни фактори като изменението на климата, както и поради действията на човека, и като има предвид, с оглед на вече налични доказателства за подобна трансформация при треската в Северно море, че ефикасните действия срещу причините за изменението на климата са от решаващо значение;

Ф.   като има предвид, че моретата и океаните изпълняват важна роля при производството на енергия от алтернативни източници и повишават сигурността на доставките на енергия;

Х.   като има предвид, че трябва да се признаят особеностите на най-отдалечените региони и островите на ЕС, по-конкретно по отношение на незаконната имиграция, природните бедствия, транспорта, както и техния принос към биологичното разнообразие;

Ц.   като има предвид, че голяма част от външните граници на ЕС са морски и тяхното наблюдение и защита предполагат повишени разходи за крайбрежните държави-членки;

Ч.   като има предвид, че Средиземно и Черно море са разположени между държави-членки на ЕС и трети страни, като последните разполагат с по-малко средства за прилагане на правилата в областта на околната среда и мерките за сигурност и безопасност;

1.  Приветства посочената по-горе Зелена книга на Комисията и подкрепя интегрирания подход към морската политика, в която за първи път се разглеждат области на морската политика като корабостроителниците, корабоплаването, сигурността на корабите, туризма, рибното стопанство, пристанищата, морска средата, научноизследователската дейност, промишлеността, пространственото планиране и др. и се подчертава тяхната взаимна зависимост; счита, че за Европейския съюз и неговите държави-членки това представлява възможност за развитие на една напредничава морска политика, при която находчиво се съчетават опазването на морската околна среда и новаторското, интелигентно използване на моретата, като същевременно се гарантира, че устойчивото развитие продължава да бъде в центъра на морската политика; смята, че ЕС има възможността да положи началото на една новаторска и устойчива морска политика и че това предполага съвместни действия от страна на държавите-членки; отбелязва, че в бъдеще Парламентът ще измерва успеха на всяко председателство на Съвета чрез постигнатия напредък в областта на европейската морска политика;

2.  Приветства морска политика, която призовава за обединяване на политиките, действията и решенията, свързани с морското дело, и която насърчава по-добрата координация, по-голяма откритост и повишено сътрудничество между всички заинтересовани страни, чиито действия оказват въздействие върху океаните и моретата на Европа;

3.  Отбелязва, че с оглед на поделянето на отговорността за политиките и действията, свързани с моретата, между органите на ЕС, националните правителства и органите на регионално и местно равнище всички нива на управление следва да се насочат към по-координиран подход, като гарантират, че техните действия в сферата на морското дело изцяло отчитат многобройните взаимодействия между тях;

4.  Призовава Комисията да включи различните препоръки от горепосочената резолюция от 15 март 2007 г. и по-специално да създаде с приоритет административна единица за островите в рамките на Европейската комисия, за да се разработи дългоочакваният междуотраслов подход за проблемите на тези територии, както и да бъдат признати подобаващо островите в статистическата програма на ЕС във връзка с бъдещата морска политика;

5.  Подкрепя принципа за включване на европейската морска политика в Лисабонската стратегия с цел да се улесни икономическия растеж и разкриването на работни места по устойчив начин, основаващ се на научните познания; подчертава значението на морския транспорт по отношение на транспортния обем и икономическото въздействие; насърчава Комисията да преразгледа приетото законодателство в духа и контекста на инициативата на Комисията за по-добро регулиране и Лисабонската стратегия; подчертава, че следва да се придаде приоритетно значение на по-доброто прилагане и подобряване, от страна на Комисията и държавите-членки, на приетото законодателство; подчертава добавената стойност на Европа по отношение на практическите инициативи, например подобрената координация и сътрудничество между държавите-членки с оглед на избягване на възможното дублиране и противоречие на действията;

Изменението на климата като най-голямото предизвикателство пред морската политика

6.  Изтъква, с оглед на настоящото обсъждане на изменението на климата и първите публикации на Четвъртия оценъчен доклад на Международната експертна група по въпросите на изменението на климата, че всички заинтересовани страни трябва да осъзнаят, че времето за действие изтича и че Общността разполага само с 13 години, за да предотврати една климатична катастрофа чрез използването на нови технологии; отбелязва, че съгласно доклада конкретни разработки разглеждат покачването на морското равнище, което би нанесло особено големи щети на крайбрежните страни, топлинните вълни, наводненията, бурите, горските пожари и сушата в световен мащаб; подчертава, че също така може да възникне проблем във връзка с "климатичните бежанци" и други проблеми, свързани с международната сигурност, възникнали при възможни спорове относно общи ресурси;

7.  Подчертава, че Европейският съюз трябва да играе ролята на лидер и инициатор в борбата срещу изменението на климата; подчертава, че Общността следва да използва своите предимства в областта на научните изследвания и новаторството, да заеме водеща позиция и действа решително на международно равнище;

8.  Подчертава, че вятърната енергия по крайбрежието и в морето има съществен потенциал за развитие и би могла да допринесе значително за опазване на климата, поради което призовава Комисията да предприеме действия чрез създаване на отдел или координационно звено, отговарящо за вятърната енергия, и чрез въвеждане на план за действие във връзка с вятърната енергия;

9.  Подчертава, че европейската морска политика трябва да играе важна роля в борбата с изменението на климата чрез провеждане най-малко на три политики: на първо място трябва да се намалят драстично емисии на вещества като CO2, SO2 и азотните окиси от корабите; второ, въвеждането на търговията с емисии в сферата на корабоплаването трябва да се реализира на практика; и трето, в корабоплаването трябва да се въведе и насърчава използването на възобновяеми източници на енергии като вятъра и слънцето; настоятелно приканва Комисията да предложи законодателни проекти за ефективно намаляване на морските емисии на парникови газове, а Европейския съюз - да предприеме решителни действия за включване на морския сектор в международните конвенции за климата;

10.  Изразява загриженост във връзка с докладите, според които морските емисии на въглероден двуокис са по-високи от по-ранните оценки и представляват до 5 % от световните емисии, като се очаква те да нараснат със 75 % през следващите 15-20 години, ако не се предприемат мерки за противодействие на тази тенденция; отбелязва, че емисиите на парникови газове от риболовни кораби са значителни; отбелязва липсата на напредък по този въпрос в рамките на ИМО, независимо от предоставения преди десет години мандат в Протокола от Киото;

11.  Признава, че за да може морската стратегия да бъде "екологичният стълб" на морската политика, е необходимо политиките да бъдат напълно допълващи се, за да се осигури последователност в подхода на ЕС; признава, че съхраняването на въглероден двуокис в геоложки структури под морското дъно би могло да съставлява част от пакет от мерки за намаляване на емисиите на парникови газове и призовава за създаването на ясна законодателна и нормативна уредба за разгръщане на тази технология;

12.  Настоява, че при планирането на развитието по протежение на дългия морския бряг на Общността, а именно с цел градско строителство, изграждане на промишлени обекти, пристанища и пристани, почивни комплекси и други трябва изрично да се вземат под внимание последиците от изменението на климата и свързаното с това повишаване на морското равнище, включително повишената честота и сила на бурите и по-голямата височина на вълните;

13.  Подчертава значението на интегриран подход, като например интегрирано управление на крайбрежните зони, за да бъдат ефективни мерките.

По-добро европейско корабоплаване с по-добри европейски кораби

14.  Подчертава, че морският транспорт е основна част от световната икономическа система и че превозът на товари с кораби понастоящем е начинът на транспорт, който в най-малка степен вреди на околната среда; счита въпреки това, че корабоплаването причинява значително замърсяване на околната среда и следователно е необходимо да се постигне устойчиво равновесие между опазването на околната среда и ползването на европейските океани за икономически цели, като гарантирането на устойчивото развитие трябва да бъде безусловен приоритет; призовава Комисията да осигури това равновесие при изготвяне на бъдещите си предложения в областта на морската и пристанищна политика;

15.  Подчертава, че насърчаването на морския транспорт като устойчив вид транспорт изисква развитието и разрастването на пристанищата и пристанищните райони; отбелязва, че пристанищата често се намират на териториите или в близост до местностите от Натура 2000, защитени от директивите за местообитанията(2) и дивите птици(3) , и подчертава необходимостта от конструктивни подходи и инициативи между пристанищните оператори и природозащитните органи с цел осъществяване на приемливи решения за пристанищните власти, регулаторните органи и по-широката общественост, които зачитат духа и целите на директивите и същевременно позволяват на пристанищата да запазят най-важната си роля като световни портали.

16.  Смята, че европейската морска политика следва да се стреми да запази и засили позицията на европейските морски отрасли и специализирани дейности и да избягва политики, които насърчават прехода към флагове на трети страни, който застрашава сигурността и защитата на моретата и причиняват обедняването на европейската икономика; подчертава, че защитата на морската среда се постига по-добре чрез международни актове, които си прилагат към всички кораби, независимо от техния флаг и пристанище, в което се намират;

17.  Счита, че новаторският, конкурентоспособен европейски отрасъл за производство на морско оборудване е от решаващо значение за устойчивото развитие съгласно Лисабонската стратегия; подчертава, че с оглед на нарастващия производствен капацитет в други области, положителните явления по отношение на европейските корабостроителници през последните години не следва да водят до самодоволство и поради това призовава за допълнителни усилия за повишаване на конкурентоспособността и за осигуряване на равни условия;

18.  Настоятелно приканва Комисията да предостави подкрепа на равнището на СТО за европейските корабостроителници, които са постоянно изложени на нелоялна конкуренция от страна на корабостроителници в Азия;

19.  Приветства работния документ на Комисията, озаглавен "LeaderSHIP 2015 г. - доклад за постигнатия напредък" (COM(2007)0220) и подчертава по-специално успеха на новия широкообхватен подход към политиката в областта на промишлеността, който LeaderSHIP 2015 г. въведе като една от първите отраслови инициативи;

20.  Подчертава, че подобрените (трансгранични) координация и сътрудничество между морските пристанища, както и по-уравновесено споделяне на отговорността между пристанищата в цяла Европа може да допринесе значително за избягване на използването на неустойчивия сухоземен транспорт;

21.  Счита, че ЕС следва да играе водеща роля при налагането на по-строги пределни стойности не като ограничение, а като възможност за европейската промишленост; в тази връзка призовава държавите-членки и Общността да повишат своите усилия за насърчаване на научноизследователската и развойна дейност за по-ефективни и чисти технологии за корабите и пристанищата;

22.  Признава, че в обозримо бъдеще замърсяващите въздуха емисии, изпускани от кораби, ще превишат произтичащите от наземни източници, припомня искането си към Комисията и държавите-членки, в контекста на тематичната стратегия за качеството на въздуха, да предприемат спешни мерки за намаляване на вредните емисии при корабоплаването, а Комисията да представи предложения за:

23.  Счита, че има големи възможности за намаляване на емисиите на въглероден двуокис и използването на изкопаеми горива в морския транспорт, по-специално чрез данъчни стимули за използването на този вид гориво и по-големи стимули за научноизследователска и развойна дейност и, наред с другото, чрез насърчаване на използването на биогоривата и на допълнителни изследвания в тази област и чрез по-високо използване на вятърната енергия за придвижване на корабите; подчертава при все това, че е необходимо биогоривата да подлежат на издаването на задължителни свидетелства за тяхното социално въздействие и въздействие върху околната среда, както и че тяхната ефективност с оглед на въздействието им върху климата и тяхното равновесие от гледна точка на емисиите на CO2 следва да бъдат извън всякакво съмнение през целия им жизнен цикъл;

24.  Смята, че усилията за предотвратяване и предприемане на мерки в случаи на замърсяване, причинено от кораби, не следва да се свежда единствено до замърсяването с нефт, но следва да се отнася за всички видове замърсяване, по-специално замърсяването с опасни и вредни вещества; отбелязва в това отношение, че ролята, изпълнявана от Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ), е от съществено значение, и че тази агенция следва постепенно да поеме повече задължения, въпреки че те трябва винаги да имат допълващ характер спрямо задълженията, изпълнявани от държавите-членки в областта на предотвратяването и предприемането на мерки в случаи на замърсяване; поради това счита, че е необходимо да се обезпечи подходяща финансова сигурност за финансиране на задълженията, поверени на ЕАМБ;

25.  Приветства оперативната система CleanSeaNet за набюдение и откриване на замърсявания, причинени от кораби, която ще помогне на крайбрежните държави да установят кои са замърсителите, както и тяхното местонахождение в географските райони под тяхна юрисдикция, призовава държавите-членки да транспонират Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения(4) ;

26.  Одобрява предприетите от Комисията дейности в областта на корабната и морската безопасност след бедствията, свързани с корабите "Ерика" и "Престиж", като основният резултат от това бе изготвянето на пакета от мерки за морска безопасност;

27.  Настоятелно призовава Съвета в състав министри на транспорта да обсъди в кратки срокове третия пакет от мерки за морска безопасност и заедно с Европейския Парламент да вземе решение, за да се изключи възможността за поява на липса на доверие;

28.  Настоятелно приканва Комисията да засили всички мерки, свързани с гражданската и наказателна отговорност при злополука или произшествие, в съответствие с принципите на субсидиарност и разделение на пълномощията и с международната правна рамка;

29.  Припомня резолюцията си от 21 април 2004 г. за подобряване на морската безопасност(5) и призовава Комисията при предприемане на следващи мерки да отчита в по-голяма степен "човешкия фактор";

30.  Отбелязва със загриженост, че понастоящем Балтийско море е едно от най-замърсените морета в света и припомня на Комисията предишния си призив за изготвяне на препоръка за стратегия на ЕС за Балтийско море, в която да се предложат мерки за подобряване състоянието на околната среда в Балтийско море, по-специално за намаляване на неговата еутрофикация и предотвратяване на изпускането на мазут и други токсични и нанасящи вреда вещества в морето; припомня, че съществуващите инструменти за сътрудничество, като програмите "INTERREG", следва да бъдат пълноценно използвани при изпълнението на междурегионални проекти за подобряване на състоянието на околната среда в Балтийско море;

31.  Призовава за създаване на специални зони в екологично чувствителни и трудни за плаване морски райони в Балтийско море, особено канала Kadet, Skagerrak/Kattegat, Great Belt и Sund, които да не могат повече да бъдат преминати от презокеански кораби и по-специално петролни танкери без помощта на морски лоцмани, и призовава Комисията и държавите-членки да бъдат инициатори на изготвянето на необходимите мерки в рамките на компетентните международни органи, и по-специално ИМО;

32.  Отново призовава Комисията да представи на Парламента и на Съвета възможно най-скоро предложение, за да гарантира, че мазутът, който се използва като горивото за двигателите на нови кораби, също се съхранява в безопасни резервоари с двойни стени, тъй като товарните кораби или контейнерните кораби често носят в резервоарите си тежко гориво за двигателите, чието количество често може да надхвърля значително товара на по-малките петролни танкери; счита, че преди да представи това предложение, Комисията следва да установи дали същестуващите правила на ИМО, определени в Резолюция 141(54) на Комитета за защита на морската среда, са достатъчни за гарантиране на безопасния превоз на мазут, използван като гориво;

33.  Настоятелно приканва Комисията да следи по-строго прилагането на правилата относно задължителното използване на двойни стени за резервоарите;

34.  Призовава за въвеждане на най-високи стандарти за безопасност за всички кораби, които акостират в европейски пристанища; в тази връзка призовава Европа да играе водеща роля; осъзнава факта, че тези изисквания не могат да бъдат приложени за всички кораби в зоната от 200 мили;

35.  Изразява загриженост за това, че все по-малък брой добре обучени млади европейци работят като офицери и екипаж на европейски кораби, което поражда опасения от масово изтичане на мозъци; заема становището, че осигуряването на по-добри условия на труд в съответствие с разпоредбите, установени от Международната организация на труда (МОТ) и ИМО, може да допринесе за насърчаване на повече европейци за професионална реализация по море;

36.  Настоятелно приканва държавите-членки и заинтересованите страни в рамките на морския сектор да преразгледат плановете за професионално развитие и възможностите за обучение през целия живот в морския сектор, на първо място, за да се предостави възможност придобитите умения и опит да се приложат на практика и, на второ място, с оглед на въвеждането на системи за прехвърляне между работни места по море и на суша с цел да се запазят познанията и да се увеличи притегателна сила на професионалните перспективи;

37.  Подкрепя текущите преговори относно споразумение между социалните партньори в Европейския съюз за приложението на Морската трудова конвенция на Международната организация на труда от 2006 г. при спазване на залегналата в нея клауза за запазване равнището на защита; подкрепя задължението на държавите-членки в рамките на бъдещата морска политика на ЕС да ратифицират и приложат тази конвенция; призовава Комисията да използва всички възможни контакти, за да доведе до успешен край приемането през 2007 г. на Конвенцията на МОТ за условията на труд на борда на риболовни съдове, която не беше приета през 2005 г.;

38.  Смята, че, както бе предложено в гореспоменатата Зелена книга, социалните партньори следва за преразгледат изключването на моряците от социалните директиви;

39.  Отбелязва, че рибарите и моряците са изключени от европейското социално законодателство в много области (напр. Директива 98/59/ЕО относно колективните уволнения(6) , Директива 2001/23/ЕО относно гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности(7) , Директива 2002/14/ЕО относно информиране и консултации с работниците и служителите(8) , както и Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги(9) ); и призовава Комисията да преразгледа тези изключения в тясно сътрудничество със социалните партньори;

40.  Призовава държавите-членки и собствениците на кораби да установят партньорство за обучението на високопрофесионални моряци и офицери, както това вече се прави успешно в Дания, и чрез своите политики по отношение на образованието и обучението да увеличат техните познания и ентусиазъм относно морското наследство и да предоставят допълнителни стимули за свързани с морето дейности и професии; призовава Комисията да създаде необходимите условия за подпомагане на тези партньорства с финансови средства и предоставяне на консултации;

41.  Призовава за въвеждането, в съответствие със схемата за включването на кораби в бял списък на ИМО, на европейски етикет за качество за кораби, които отговарят на най-новите стандарти за безопасност и в социалната сфера, като този етикет ще гарантира благоприятното третиране на тези кораби от страна на държавния пристанищен контрол;

42.  Отбелязва недостига на експерти и добре обучени професионалисти в сектора; предлага разработването на специални курсове за обучение на шкипери и екипажи на риболовни кораби, които да им предоставят основни познания относно научните области, която засягат техния сектор, включително разбиране относно значението на управлението и устойчивостта на околната среда в помощ на постепенното развитие на основаващ се на екосистемите подход за едно успешно управление на рибното стопанство;

43.  Настоятелно приканва Комисията да изготви планове за професионална преквалификация за рибари, като ги насърчава да обърнат внимание на нови практики, които насърчават използването на знания, свързани с работата в морето; посочва сред възможните целеви сектори крайбрежните аквакултури и екотуризма;

44.  Подчертава значението на подобряването на репутацията на рибарския сектор, който понастоящем не се ползва с добро име; на мнение е, че подобряването на здравето и условията за безопасност на корабите, както и на заплащането и условията за екипажите може да се постигне само в един устойчив и доходоносен сектор и че трябва да се предназначат повече средства за изследвания и образование с цел подобряване на знанията и уменията;

45.  Отбелязва, че създаването на условия на хигиена, безопасност и удобство за работниците в риболовния сектор, както за самите рибари, така и за работниците в отраслите за производство и преработка на рибни продукти, е основна цел на политиката за моретата и океаните;

46.  Счита, че в сравнение със законодателството понятието за корпоративна социална отговорност има ограничена стойност в контекста на опазването на морската среда и поради това програмата на Общността за опазване на околната среда трябва да продължи да бъде подкрепяна от надеждна законодателна основа, която да бъде подсилвана от доброволни действия, предприети от компании, които желаят да покажат своето отговорно отношение;

47.  Осъжда условията, при които понастоящем корабите се разглобяват за скрап в развиващи се страни, и призовава Комисията да изготви предложения за подобряване на условията на труд на доковете, където въпросните кораби се разглобяват за скрап, и да разгледа всички възможности в областта на наказателното право, предоставени от Съда на Европейските общности, чрез прилагане на принципа "замърсителят плаща" в морския сектор, както вече се прави в други сектори; приветства публикуването на Зелената книга за подобряване на разглобяване на кораби за скрап(COM(2007)0269); в тази връзка призовава Комисията да разработи предложение за "зелен паспорт", който да придружава документите на кораба и в който да се описват всички токсични вещества, използвани при строителството на кораба; счита, че Общността следва да се заеме с въпроса за рециклиране на корабите чрез сключване на задължителна международна конвенция, предвидена за 2008 или 2009 г., и междувременно да следва насоките на ИМО;

48.  Счита, че корабостроителниците и производителите на морско оборудване в Съюза са успели да запазят конкурентоспособността си, като са инвестирали в новаторски продукти и процеси и са създали пазарни ниши, основаващи се на познанията; счита, че една европейска морска стратегия следва да създаде условия, които благоприятстват запазването на водещата позиция на Общността на тези пазари, например чрез насърчаване на развитието на механизми за трансфер на морска технология;

49.  Приканва държавите-членки да се възползват изцяло от насоките на Общността относно държавните помощи във връзка с разходите по работната ръка и данъчното облагане, като се обръща специално внимание на данъчната система за облагане на тонажа; счита, че Доклада за напредъка по LeaderSHIP 2015 г. е оказал положително въздействие, както и че морският сектор трябва да продължи да има достъп до държавни помощи с цел да се насърчава новаторството;

50.  Призовава в бъдеще прехвърлянето на нефт и други токсични товари в морето да бъде ограничено до внимателно определени зони с оказване на контрол, с цел да се улесни определянето на отговорните страни при изпускане на замърсяващи вещества в морето; отбелязва, че корабоплаването допринася за замърсяването на моретата, както и потенциално за смущенията на екосистемите чрез въвеждането в моретата и океаните на несвойствени видове в изхвърления воден баласт и използването на противообрастващи бои, които се отразяват по хормонален път на рибите; подчертава, че нефтените петна също представляват значителна опасност за моретата;

51.  Призовава за предоставяне на обучение и информация чрез събиране, анализ и разпространение на най-добри практики, методи, инструменти за наблюдение на изпразването на резервоари и новаторство за борба със замърсяването с нефт и вредни и опасни вещества, както и за разработване на технически решения при използването на проверки и сателитно наблюдение с цел наблюдение на случайните или преднамерени разливи;

По-добра европейска политика за крайбрежните райони, включително и за по-добри европейски пристанища

52.  Подчертава значението на приноса на териториалното сътрудничество и установяването на контакти между крайбрежните региони за създаването на една цялостна морска политика чрез насърчаване на съвместни стратегии за конкурентоспособност на крайбрежните зони; поради това счита, че участието на заинтересованите страни на регионално и местно равнище е важна предпоставка за успеха на една европейска морска политика и приветства факта, че европейските крайбрежни региони развиват все по-тясно взаимно сътрудничество и мрежи;

53.  Заема становището, че Комисията, държавите-членки и регионите следва да положат специално усилие за повишаване на информираността относно въпросите, свързани с морския сектор; смята, че то би могло да включва например отчитане на добрите примери за туристически проекти, на незастрашаващото околната среда корабоплаване или на специален принос към повишаване на осведомеността относно моретата; в тази връзка предлага връчването на награди на образцови морски региони като начин за насърчаване на най-добрите практики; подчертава значението на своята инициатива, която следва да се насърчи от Комисията, във връзка с учредяването на Европейски ден на моретата в чест на морския сектор; подчертава, че следва да се въведат пилотни курсове по "морско образование" с подкрепата на Комисията;

54.  Подчертава, че е от изключително голямо значение за развитието на островите и крайбрежните райони да се наложат количествени ограничения върху отделянето на фосфор и азот в Балтийско море с оглед на факта, че състоянието на морето е от съществено значение за туризма и свързаната с него стопанска дейност; необходим е ясен, лесноразбираем набор от правила, както и наръчник, който обяснява ясно стимулите и техните последици;

55.  Насърчава регионите и държавите-членки да използват инструментите на политиката за сближаване с цел постигане на допълнителна интеграция в областта на морската политика и политиката за крайбрежните райони, насърчаване на предприемаческата дейност и учредяване на малки и средни предприятия, като по този начин се спомага за преодоляване на проблема, свързан със сезонната заетост; призовава по-специално за създаване на мрежа от образцови морски региони в рамките на Целта за европейско териториално сътрудничество;

56.  Счита че от голямо значение да се разработят системи за ранно предупреждение по крайбрежието на Атлантическия океан, което е изложено на възможен риск от цунами;

57.  Подчертава същественото значение на пристанищата и ролята им на канали за международната търговия, икономическа движеща сила и източници на работни места в крайбрежните региони, както и транзитни центрове в рамките на рибното стопанство и пунктове от първостепенно значение за контрол на сигурността;

58.  Призовава държавите-членки и Комисията с оглед замърсяването на въздуха в множество пристанищни градове и региони да подобрят значително стимулите за захранване с електричество от сушата на кораби, намиращи се в пристанища, в случаите, в които това е икономически съобразно и води до ползи за околната среда; поради това призовава за преразглеждане на Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 г.относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия(10) с цел държавите-членки, които се възползват от освобождаване от данъци на корабното гориво по член 14 от същата директива, да се задължат да освободят от данъци в същата степен и електроенергията, получавана от сушата;

59.  Призовава за преразглеждане на Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари(11) , с цел всички кораби, акостиращи в пристанища на държавите-членки, да се освободят от 100 % от своите твърди и течни отпадъци;

60.  Счита, че в бъдеще ще има още по-голяма вероятност от възникване на задръствания по-скоро при транспорта на товари между пристанищата и европейските сухопътни транспортни мрежи, отколкото в пристанищните приемни съоръжения; счита, че при най-добро използване на възможностите на морския транспорт, европейските пристанища трябва да разполагат с възможно най-добрите връзки със сушата, които са налице, и следователно призовава за тяхното развитие, където това е необходимо, като се отдава приоритет на по-съобразени с околната среда начини на транспорт, например железопътния транспорт и вътрешните водни пътища;

61.  Смята, с оглед на голямото значение на водния транспорт, както в рамките на вътрешния пазар, така и между Съюза и неговите търговските партньори, че новата морска стратегия на ЕС следва да включва и стратегия за пристанищата, която да позволява на пристанищата да се развиват в отговор на пазарните промени и търсене, като същевременно се спазва съответното законодателство с оглед на установяването на благоприятен климат за инвестициите с цел да се улесни достатъчен пристанищен капацитет за поемане на нарастващите потоци на превоз на товари по море;

62.  Отбелязва, че Европа е регион, който се ползва с популярност по отношение на яхтения туризъм, туризма с круизи и подводния туризъм; насърчава крайбрежните региони да инвестират в своята пристанищна инфраструктура и други свързани с нея инфраструктури, с цел да се възползват от този разрастващ се пазар, като същевременно се гарантира опазването на местообитанията, морските видове и екосистеми като цяло; призовава Комисията да съдейства за установяване на хармонизирани стандарти за съоръженията и техническото оборудване с цел да се осигури високо равнище на качеството на обслужване в рамките на Съюза;

63.  Насърчава създаването на повече морски клъстери, възползващи се от натрупания положителен опит и добрите практики, които вече се осъществяват в тази област, и смята, че тези примери трябва да се следват и популяризират; призовава държавите-членки да предприемат мерки за подобряване на икономическата конкурентоспособност на крайбрежните региони чрез насърчаване на изследователската дейност, създаването на водещи центрове за морски изследвания и технологическото развитие и новаторството, както и сътрудничеството между предприятията (мрежи, клъстери, партньорство с държавния сектор) и предоставянето на подобрени помощни услуги, предназначени да намалят зависимостта на тези региони от силно ограничения брой (традиционни) икономически дейности;

64.  Отново потвърждава своята позиция от 14 ноември 2006 г. относно директивата за морската стратегия(12) , и в частност по отношение на забраните и/или критериите за системно/съзнателно изхвърляне на твърди материали, течности или газове във водата, на морското дъно/под почвата; освен това счита, че всякакво складиране на въглероден двуокис на морското дъно и в почвата следва да подлежи на разрешение в съответствие с международното право, предварителна оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда(13) и съответните международни конвенции, както и да бъде предмет на редовно наблюдение и контрол;

65.  Изразява убедеността си, че възобновяемите ресурси от морската среда могат и следва да се използват устойчиво, така че тяхната експлоатация, както и получените в резултат от нея икономически ползи, да бъдат дългосрочни; поради това подчертава необходимостта различните политики, които имат отношение към въпроса, да се приспособят към изискванията за доброто състояние на морската среда; в тази връзка призовава и за по-широко използване на вятърната енергия както по крайбрежието, така и в морето, с цел да се използва устойчиво нейният потенциал от гледна точка на политиката за заетост и икономическата политика;

66.  Въпреки това настоява една от основните цели на управлението на крайбрежните зони да бъде по-скоро опазването на морската среда, отколкото определянето на няколко района като символичен жест към усилията за опазване на природата, особено с оглед на Препоръка 2002/413/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2002 г. относно прилагането на интегрирано управление на крайбрежните зони в Европа(14) ;

67.  В тази връзка изразява съгласието си с Европейската комисия във връзка с това, че съществуват естествени граници на размера на човешките дейности по отношение на гъстотата на населението и промишлената дейност, които крайбрежните зони могат да поддържат без сериозни и вероятно необратими изменения на околната среда; поради това подкрепя становището на Комисията, че е необходимо цялостно проучване, за да може по-добре да се определят тези граници и да се направят съответните прогнози и планове;

68.  Посочва, че триизмерното картографиране на морското дъно ще има огромна стойност не само за риболовната промишленост, но и за енергийния сектор, природозащитниците и дори за интересите на отбраната; счита, че значителната търговска стойност на подобни карти е очевидна и те биха могли да спомогнат за разрешаване на въпроса за финансирането на тази дейност; смята ,че усъвършенстването на данните в морския сектор би могло да включва по-добро прогнозиране на времето, информация за очакваната височина на вълните и ред фактори, които биха подобрили безопасността и развитието;

69.  Призовава за разработване на всички необходими мерки за предотвратяване и управление на рисковете от нанасяне на щети на крайбрежните райони от природни бедствия като наводненията, ерозията, бурите и цунами; освен това подчертава необходимостта да се приемат мерки на Общността срещу опасностите за европейските крайбрежни екосистеми, породени от различни видове човешка дейност;

70.  Счита, че изграждането на брегови укрепления за защита от повишаващото се равнище на моретата може да доведе до загуба на местообитания, като повишаването само по себе си причинява "свиване" на крайбрежните солени блата и заливната брегова ивица, както и ерозията на пясъчните дюни, като всички те са богати на местообитания на растения и животни; призовава за дългосрочна стратегия за поддържане на брегови укрепления, защита срещу повишаващото се равнище на моретата и свеждане до минимум на загубата на местообитания;

71.  Насърчава развитието на нови мрежи за осъществяване на проекти и дейности под формата на партньорства между частния сектор, неправителствени организации, местни власти и региони, с цел постигане на по-голям динамизъм, новаторство и ефективност и подобряване на качеството на живот в крайбрежните райони;

72.  Подчертава необходимостта от превръщане на крайбрежните райони в по-привлекателни места не само за отдих, но и за живеене, работа и инвестиции чрез подобряване на достъпа до тях и на вътрешната транспортна инфраструктура; освен това призовава за приемането на мерки за подобряване на обществените услуги (здравеопазване, образование, водоснабдяване и енергетика, информация, комуникационни технологии, пощенски услуги, обработка на отпадъчни води и отпадъци), като се отчитат сезонните демографски промени;

73.  Настоятелно приканва държавите-членки, с оглед на факта, че голяма част от общото замърсяване на европейските морета се дължи на източници, намиращи се на сушата, в кратки срокове да приложат цялото съществуващо и бъдещо европейско законодателство в тази област; освен това призовава Комисията да представи план за действие за намаляване на това замърсяване; заема становището, че финансовото подпомагане на проекти за намаляване на замърсяването в трети страни също е важен елемент, тъй като в тези страни качеството на филтриращите и пречистващи системи често е далеч под европейските стандарти и следователно финансовите инвестиции могат да окажат по-голямо въздействие;

74.  Отбелязва, че повечето замърсявания на морската среда се причиняват от източници, намиращи се на сушата, включително, но не само отпадъчни води от селскостопански дейности и промишлени емисии, които имат особено вредно въздействие върху затворените и полузатворените морета; подчертава, че ЕС трябва да обърне особено внимание на тези области и да вземе мерки за ограничаване и предотвратяване на допълнителното замърсяване; също така счита, че новата технология за наблюдение в световен мащаб на околната среда и сигурността (GMES) би могла да се използва успешно за тази цел;

75.  Има предвид, че морският сектор е една от малкото области, в които принципът "замърсителят плаща" не се съблюдава; смята, че производствата, изхвърлящи отпадъчни води, отраслите, занимаващи се с извличане на пясък и чакъл, предприятията за производство на морска енергия и всякакви други предприятия, които, въпреки че се намират на суша, могат да се възприемат като източници на замърсяване на морската среда, следва да правят вноски към фонд на ЕС, предназначен за възстановяване и опазване на морската флора и фауна, включително на рибните запаси, както и че Комисията следва да направи усилие за гарантиране на по-уеднаквено и ефективно прилагане на принципа "замърсителят плаща";

76.  Призовава Комисията да предприеме действия за контрол на замърсителите (замърсяване на морската среда), произтичащи от отпадъчни води от селското стопанство, канализации или отпадъчни промишлени води, или отпадъци, в много случаи пластмаса, които могат да причинят задушаване на морските бозайници, костенурки и птици; такива замърсители са нарастваща заплаха, оказваща сериозно въздействие върху риболовния сектор и туризма, както и спомагащи за намаляване на качеството и здравословността на рибните продукти предназначени за човешка консумация; по отношение на океанските кораби призовава Комисията да прикани настоятелно държавите-членки да прилагат приложение V на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL) на ИМО, в което се забранява изхвърлянето в морето на пластмасови отпадъци и пепел от изгаряне на пластмаси; призовава Комисията да измени Директива 2000/59/ЕО относно пристанищните приемни съоръжения с цел подобряване на адекватността и наличността на такива съоръжения в ЕС и в крайна сметка за намаляване на изхвърлянето на отпадъци в морето;

77.  Настоятелно приканва ЕС в контекста на международната морска политика, на Конвенцията по морско право на ООН от 10 декември 1982 г. и на Споразумението от 28 юли 1994 г. относно прилагането на въпросите, включени в Част XI на Конвенцията за морското право(15) , да подобри международните правила относно безопасността на морския транспорт, предотвратяване на замърсяването на моретата и защитата и опазването на морската среда; освен това призовава органите на ЕС да положат специални усилия, за да се гарантира, че държавите-членки на ЕС използват по ефективен начин процедурата за разрешаване на спорни въпроси, която има задължителна правна сила и се осъществява в рамките на Международния трибунал по морско право, който бе създаден през 1996 г. със седалище в Хамбург въз основа на Конвенцията на ООН за морско право, тъй като за съжаление тенденцията досега е държавите-членки да не разрешават спорни въпроси чрез този трибунал;

78.  Насърчава Комисията да предприеме конкретни, научнообосновани статистически проучвания на околната среда и социално-икономическите аспекти, както и други проучвания на морските региони, с цел да се наблюдава и контролира въздействието, което развитието на икономически и спортни дейности, както и на дейностите, свързани с отдиха, оказват върху тях;

79.  Изразява загриженост във връзка с липсата на добре обучен персонал във важни за морската промишленост, намиращи се на сушата отрасли; също така счита, че съвместното провеждане на кампании за заетост в този сектор от страна на държавите-членки и заинтересованите предприятия може да допринесе за смекчаване на проблема;

80.  Призовава Комисията и държавите-членки да включат всички съответни заинтересовани страни във всички етапи на процеса за подобряване на морската политика на ЕС, както в рамките на прилагането и налагането на спазването на съществуващото законодателство, така и по отношение на изготвянето на нови инициативи;

Устойчив крайбрежен туризъм

81.  Подчертава факта, че, ако се развива разумно, туризмът може да бъде устойчив източник на доходи за местните икономики, като гарантира опазването и подобряването на околната среда, както и популяризирането и опазването на културните, исторически и природни характеристики, занаятите и устойчивия морски туризъм; поради това настоятелно призовава по-специално за инвестиции в туристическата инфраструктура във връзка с ветроходството, подводния туризъм и круизите, както и за защита и насърчаване на археологическите морски богатства;

82.  Подчертава, че принципът на субсидиарност е приложим към туризма, изтъква необходимостта от зачитане на националните планове, основаващи се на натрупания опит и най-добри практики;

83.  Подчертава факта, че липсата на подходящи и сравними данни е един от ключовите проблеми за получаване на надеждни данни за заетостта в рамките на крайбрежния туризъм;

84.  Също така счита, че чистата околна среда и доброто качество на въздуха и водата са жизненоважни за оцеляването на сектора и че поради това всички бъдещи европейски проекти в областта на туризма следва да се разглеждат с оглед на тяхната допустимост и устойчивост във връзка с околната среда;

85.  Отбелязва, че Европа е популярна дестинация за круизи; подчертава, че предоставянето на услуги следва да се организира по начин, гарантиращ откритата конкуренция, и че следва да се предприемат мерки по отношение на необходимостта от по-добра инфраструктура във връзка с тази дейност;

86.  Заема становището, че традиционната сезонна стопанска дейност следва да се превърне в целогодишна дейност; подчертава, че този сектор следва да се възползва от възможността за инвестиции в устойчиви, целогодишни туристически дейности; счита, че удължаването на сезона може да доведе да разкриването на нови работни места и икономически успех; подчертава, че по отношение на устойчивостта и повишаване на осведомеността във връзка с околната среда примерите за най-добра практика могат да имат значително влияние върху концепцията за туризма; изтъква, че целта за сектора и околната среда по крайбрежието е те да се възползват от удължаването на сезонния период за стопанска дейност;

87.  Смята, че Европейска програма 21 за устойчивостта на европейския туризъм трябва да вземе предвид спецификата на крайбрежния туризъм и на туризма на островите, както и да представя полезни инициативи и споделя добри практики, които ефективно се борят срещу сезонния характер на туризма, като развиването на туризъм за лица в напреднала възраст;

88.  Призовава Комисията да предложи устойчива европейска морска стратегия за туризма, която възприема интегриран политически подход;

Устойчива морска среда

89.  Припомня резолюцията си от 14 ноември 2006 г. относно тематична стратегия за защита и опазване на морската среда(16) , и по-конкретно отново заявява необходимостта:

90.  Признава, че наличието на добро състояние на морската среда представлява основата за устойчиво развитие на корабоплаването в ЕС и припомня решимостта на ЕС да включи измерението, свързано с околната среда, във всички аспекти на общностната политика;

91.  Настоява, че наличието на чиста морска среда, отличаваща се с достатъчно биоразнообразие, способно да гарантира правилното функциониране на съставляващите я екосистеми, е от съществено значение за Европа; освен това настоява, че истинската стойност на морските райони се състои в това, че ползите от доброто състояние на морската среда в ЕС далеч надхвърлят потенциалните икономически печалби от експлоатирането на различните елементи на моретата, крайбрежните води и речните басейни, както и в това, че следователно опазването, а в много случаи и възстановяването на морската среда на ЕС, е наложително;

92.  Припомня принципа, залегнал в основата на насочения към опазване на екосистемите подход към управлението на човешките дейности, който представлява един от ключовите елементи на тематичната стратегия за морската среда; настоява този принцип да се прилага и по отношение на морската политика;

93.  Най-настоятелно подчертава, че критериите, използвани за определяне на добро състояние на околната среда, трябва да имат достатъчно широк обхват, тъй като съответните цели, свързани с качеството, вероятно ще представляват еталон за програмите за действие в продължение на дълъг период от време;

94.  Също така счита, че незабавно трябва да се предприемат мерки за подобряване качеството на водата и поради това изразява загриженост по повод на удължените срокове, предвидени в предложението за директива относно морската стратегия;

95.  Настоява да се ускори реализирането на мрежа от защитени морски зони;

96.  Изразява своята убеденост, че наличието на чиста морска среда е от решаващо значение за морските видове, както за рибата от търговско значение, така и за другите видове, които не се експлоатират с търговска цел, и че всяко възстановяване на изчерпани рибни запаси зависи от намаляването на замърсяването на морето, както и от намаляването на интензивността на риболовната дейност; счита, че за да се гарантира, че рибите, използвани за храна в ЕС, не са замърсени, е наложително да се намалят морските замърсители;

97.  Обръща внимание на понякога катастрофалното въздействие на несвойствени организми в морската екосистема и отчита, че агресивните несвойствени видове са сериозна опасност за морското биоразнообразие; призовава Комисията да предприеме спешни мерки за предотвратяване на преноса на организми с баластни води, както и за въвеждане на ефективен контрол върху заустването на баластни води във водите в ЕС;

98.  Счита, че понятието "групиране" (clustering) би могло да има положително въздействие върху морската среда, ако запазването на местообитанията, контролът на замърсяването и други екологични технологии се включат в проектирането и използването на клъстери още от етапа на планиране;

99.  Приветства признаването от страна на Европейската комисия на факта, че е необходима "цялостна система за пространствено планиране", за да се осигури стабилна регулаторна среда и правно обвързваща основа за вземане на решения; счита, че съществен критерий за ефективното пространствено планиране, съобразено с околната среда, трябва да бъде организирането на дейностите по начин, намаляващ въздействието на дейностите, които вредят на околната среда, върху чувствителни по отношение на околната среда райони, като същевременно се използват ресурси във всички останали райони по устойчив по отношение на околната среда начин; в тази връзка настоява да се използва инструментът за стратегическа екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда(17) ; подчертава, че всяка система за пространствено планиране на равнището на ЕС трябва да има добавена стойност по отношение на националните системи и планове, в случай, че те съществуват, да се основава на морските региони и субрегиони, както се предлага в директивата за морска стратегия и да насърчава използването на подход, основан на морското управление и на целите за добро състояние на околната среда в рамките на директивата за морска стратегия;

100.  Отбелязва, че за постигането на добро състояние на околната среда се изисква и човешката дейност, извършвана извън чувствителните по отношение на околната среда райони, да бъде строго регулирана, така че да се сведе до минимум възможността за отрицателно въздействие върху морската среда;

Интегрирана политика за рибното стопанство

101.  Заема становището, че риболовната дейност трябва да допринася за поддържането на жизнеспособни крайбрежни общности; подчертава, че за да се постигне това, крайбрежните и малки риболовни съдове, както и рибарите любители трябва да получат достъп до рибното стопанство, и че подобни риболовни дейности насърчават туризма, защитават богатото ни крайбрежно наследство и спомагат за запазване на крайбрежните общности;

102.  Изразява загриженост във връзка с това, че въпреки че секторът е готов да приеме разработването на нов подход на управление на рибните стопанства, основаващ се на опазване на екосистемите, в резултат на евентуални допълнителни ограничения в съответствие с мрежата Натура 2000 и други възможни защитени морски райони неограниченият достъп и риболовната дейност в тези райони могат да бъдат застрашени; споделя мнението, че развитието на риболовни дейности, които не представляват опасност за природозащитните цели, следва да бъдат разрешени в защитените морски райони; освен това счита, че в случай на вредни или потенциално вредни рибарски дейности по отношение на природозащитните цели в защитените морски райони следва да се положат повече усилия, включително чрез изследователска и развойна дейност, за да се съобразят риболовните методи с околната среда, с цел спомагане за по-голям достъп до такива райони, когато това е оправдано;

103.  Въпреки това отбелязва, че в бъдеще риболовът следва да бъде ограничен чрез предпазлив подход, като се гарантира запазването на доброто състояние на екосистемите и защитата на редки, уязвими или ценни видове и местообитания, както и че неизбежно това ще означава повишено равнище на защита на околната среда в сравнение с миналото, включително чрез мрежата от защитени морски райони, създадени съгласно разпоредбите в рамките на общата политика в областта на рибарството, и система за интегрирано управление на крайбрежните зони, с цел да се гарантира, че ще се сложи край на ненужното влошаване на състоянието на местообитанията и рязкото намаляване на биоразнообразието;

104.  Призовава Комисията да вземе надлежно предвид успешните опити в управлението на рибното стопанство от местните и регионални органи, така че те да могат да се приложат като модел в други региони, по-специално опита, който включват интегрирано и устойчиво управление на моретата посредством забрана на риболовни принадлежности, които не са подбрани в съответствие с видовете, предмет на риболовна дейност, съгласуване размера на риболовните флоти с наличните ресурси, крайбрежно планиране, регулиране на туристически дейности като наблюдаване на китове, разработване на планове за управление на местности в рамките на мрежата Натура 2000 и създаване на защитени области;

105.  Подчертава, че следва да се признае важната консултативна роля на Регионалните консултативни съвети и че с тях следва да провеждат консултации относно управлението на моретата;

106.  Приветства поетия от ЕС ангажимент на Световната среща за Земята в Йоханесбург през 2002 г. и потвърден в неотдавнашното съобщение на Комисията, озаглавено "Прилагане на устойчивостта в рибарството на ЕС посредством максимално висок устойчив улов" (COM(2006)0360) за възстановяване на рибните популации до равнища, способни да осигурят, по възможност, максимално висок устойчив улов до 2015 г.; счита, че това се постига най-добре чрез избягване на използването на произволни отправни точки, които се основават на прост математически модел; счита, че едно алтернативно тълкуване на максимално високия устойчив улов, като се използва понятие като максимално използване на кумулативния улов за определен период от време (вероятно десетилетие), би могло да осигури реалистичен и възможен начин за подобряване състоянието на рибното стопанство в ЕС;

107.  Счита, че важен способ за намаляване изхвърлянето на риба е подобряването на избирателния подход в риболова посредством изменение на риболовните принадлежности и методи; признава, че сътрудничеството и познанията на рибарите по този въпрос са от основно значение и че рибарите, възпримащи новаторски в това отношение подход, следва да бъдат възнаградени;

108.  Призовава за увеличаване на усилията за прекратяване на заслужаващия порицание проблем с страничния улов и изхвърлянето на риба, който е основна последица от режима на квоти и допустими количества улов на общата политика в областта на рибарството; заема становището, че опустошителният страничен улов на морски бозайници, птици и костенурки е възмутителна практика, която следва да бъде спряна, и освен това, че щетите, причинени на чувствителните зони на морското дъно и на уязвимите местообитания в дълбоки води, като например студеноводните коралови рифове, подводните хълмове и местата с морски гъби от риболовните принадлежности, налага съответните зони да получат специална защита от тях; подчертава, че загубените мрежи също водят до така наречения "риболов от призраци", който може да причини значително изтощаване на рибните запаси и вреди на местообитанията;

109.  Изразява силна увереност, че има неотложна необходимост да се насърчава и прилага програма за картографиране и пространствено планиране на водите на Общността, за да се отговори на необходимостта от поддържане на устойчив и географски представителен рибарски сектор; смята, че обозначаването на зони е подходящо действие по отношение на крайбрежните вятърни генератори или производство на енергия, премахването на въглерод, извличането на пясък и чакъл или по отношение на аквакултурите, както и че обозначаването на местонахождението на защитените морски райони, включително местностите от Натура 2000 и други чувствителни местообитания и видове би довело до по-ефикасно и устойчиво използване на морската среда; подчертава, че с цел да се улесни ефективното пространствено планиране е необходимо да се картографират районите, където се осъществява риболовна дейност, и това следва да се улесни посредством подобряване и стандартизиране на достъпа до системи за наблюдение на кораби и до данните от корабните дневници в държавите-членки; счита, че решенията за планирането, отнасящи се до общностните води, следва да се вземат при провеждане на цялостни консултации с рибарския сектор и пряко засегнатите общности;

110.  Подчертава засилващото се социално-икономическо значение на рибовъдните стопанства поради намаляването на рибните запаси в световен мащаб; смята, че в скоро време годишната продажба на продукти на аквакултурите в световен мащаб ще превиши улова; подчертава, че ЕС играе водеща роля в това вълнуващо развитие в сектора и трябва да се стреми да запази водещата си позиция и да насърчава допълнителното развитие по начин, съвместим с други морски и крайбрежни дейности; подчертава значението на рибовъдните стопанства за селски, често откъснати общности, в които съществуват малко други възможности за заетост; изтъква, че в контекста на един интегриран подход за управление на крайбрежните зони следва да се насърчава ясното определяне на райони, в които може да се образуват клъстери от рибовъдни стопанства, и че това следва да е свързано с опростен регулаторен режим, насърчаващ предприемаческата дейност и устойчивостта; смята, че следва да се разработят нови методи в аквакултурния сектор, даващи възможност за подобрено управление на качеството, гаранция за проследимост по веригата на производство и добавена стойност, както и за цялостно признаване на рибовъдните стопанства като ключов участник в морския сектор;

111.  Обръща внимание на факта, че някои аквакултурни практики допринасят за изтощаването на някои запаси; изтъква, че морският улов на млади екземпляри от някои видове с цел угояване възпрепятства тяхното възпроизвеждане и гарантирането на биологичния баланс между видовете; заема становището, че високите цени, които някои от тези видове достигат на някои световни пазари, е в основата на това пълно пренебрегване на необходимостта от опазване на дадени морски екосистеми;

112.  Подчертава, че военните операции също оказват влияние върху рибарския сектор; обстрелните зони в морето представляват области, недостъпни за риболова и другите видове корабоплаване, като по този начин те могат да се превърнат в убежище за биоразнообразието; въпреки това, използването на много ниски честоти от сонари, особено в подводници, оказва сериозно въздействие върху морските бозайници и други рибни запаси и следва да бъде строго регулирано и ограничено до определени зони;

113.  Подчертава необходимостта от наблюдение на рибарството в международни води, тъй като то също оказва влияние върху рибните ресурси в изключителните икономически зони в рамките на Европейския съюз.

Морски изследвания, енергетика, технология и новаторство

114.  Счита, че по-голямата част от предизвикателствата пред околната среда и устойчивото развитие изискват мерки, които се възползват по подходящ начин от научните и технологични познания, които за тази цел трябва да бъдат подкрепени с достатъчно финансиране от страна на ЕС и държавите-членки; призовава Комисията да представи стратегия за европейски морски изследвания и за по-добра координация и поддържане на контакти между европейските институти за морски изследвания; в тази връзка настоятелно призовава за създаването на "Европейска мрежа за морски науки", с участието на всички съответни европейски институти за морски изследвания и с подкрепата на ЕС; призовава натрупаните познания да се въведат и съхраняват в европейска морска база-данни, до които всички институти за морски изследвания биха имали достъп; подкрепя в този контекст насърчаването на редовното провеждане на европейска морска конференция, която да представлява форум за изследователите и морския сектор;

115.  Признава, че доброто управление на ресурсите на морската среда изисква солидна информационна основа; поради това подчертава значението на надеждните научни познания за морската среда, с цел да се съдейства за вземането на икономически целесъобразни решения и да се избягват мерки, които не създават добавена стойност; поради това настоява да се обърне специално внимание на морските изследвания по отношение на разпределянето на ресурси за постигане на устойчиви и ефективни подобрения на околната среда;

116.  Призовава Комисията и държавите-членки да изготвят и приложат програма за проучване на европейските морски дъна и европейските крайбрежни води, с оглед на развитието на европейски морски атлас на тази основа;

117.  Подкрепя становището, изразено в Зелената книга, че съществуват значителни и сериозни проблеми, що се отнася до наличните данни за състоянието на морската среда и дейностите, които се провеждат в морската среда или оказват въздействие върху нея; поради това подкрепя призива за много по-добри програми за събиране на данни, картографиране и геодезически проучвания, проследяване на кораби и др. в сферите, които засягат държавите-членки, морските спогодби, Европейската комисия, както и други органи на Общността като Европейската агенция за околна среда; подчертава значението на обмена на най-добри практики на национално, регионално и европейско равнище;

118.  Призовава морските изследвания да се включат сред т. нар. напречни теми на Седмата рамкова програма за научни изследвания и като основна тема за бъдещите рамкови програми за изследвания; настоятелно призовава за включването на потенциалния принос на океаните към разрешаване на европейските енергийни проблеми като основен фокус на изследванията, който трябва да се насърчи;

119.  Подчертава, че в енергията от морските ветрове се крият огромни възможности за развитие и че тя може да допринесе значително за независимостта на Европа от вноса на енергия и за защита на климата, но че същевременно все още са необходими огромни усилия за пълното реализиране на тези възможности; следователно призовава Комисията да изготви план за действие за енергията от морски ветрове, който да включва ефективен европейски подход към морската технология, като насърчава разширяването на мрежата и излага перспективите за постигане до 2020 г. на капацитет за производство на електроенергия, достигащ най-малко 50 GW; поради това очаква преди всичко, че ще се възприеме подходът на "обслужване на едно гише" и ще се насърчи една добре планирана инфраструктура на морската мрежа; приветства препоръката на Комисията за изготвяне на европейски стратегически План за енергийна технология и настоятелно приканва усилията да се насочат към мащабното развитие на енергията от морски ветрове;

120.  Признава значението на крайбрежните зони за разработването на възобновяеми енергийни източници, което представлява решаваща и неразделна част от усилията на ЕС за борба с изменението на климата в световен мащаб; подчертава, че затова ще бъде необходимо правилно определяне на зони за целите на морското пространствено планиране, за разработване на обекти за използване на вятърната, приливната и други видове енергия, за да се сведе до минимум конфликтът с други ползватели на морската среда и да се избегне влошаване на средата, като се вземат под внимание оценките на въздействието върху околната среда; приветства значителните възможности, които предлага разрастващият се отрасъл за производство на енергия от възобновяеми източници за създаването на работни места и експертни технически познания в ЕС;

121.  Подчертава освен необходимостта от отхвърляне на лошите практики и значението на нериболовни дейности, които могат да бъдат съвместими с риболовния сектор, например чрез насърчаване на проектирането на платформи за производство на енергия или платформи за вятърни турбини, които способстват за насърчаване и поддържане на богата екосистема, като по този начин се насърчава създаването на развъдници и рибарници за морски видове в зони, забранени за риболов;

122.  Подкрепя преминаването към производство на енергия без отделяне на въглерод, при условие че се осигури, че проектирането и местонахождението на генераторите на възобновяема енергия предоставят надеждни гаранции за защита на дивата флора и фауна; поради това призовава за внимателното планиране на морските съоръжения за възобновяема енергия; отбелязва, че има много възможни опасности, свързани с производството на електроенергия, коита следва да се избегнат; изтъква, че структурите, предназначени за използване на вятърната енергия или енергията от морските вълни, могат да окажат въздействие върху природните цикли на по-ниските морски слоеве ; подчертава, че вследствие на въвеждането на баражи, намаляващи амплитудата между прилива и отлива, речните устия могат да загубят зоните, очертани от колебанието прилив-отлив, които осигуряват храна на птиците; подчертава, по същия начин, че промените в силата на прилива и отлива могат да се отразят на рифовете от modiolus modiolus и lima hians, маерлови легла, анемона и меки корали;

123.  Счита, че има значителна възможност за подобрения във връзка с технологията за обезсоляване на морската вода, за да се избегне замърсяването на крайбрежните води, особено ако съответните райони са част от мрежата Натура 2000; приканва компетентните органи да извършат оценка на въздействието върху околната среда на тези съоръжения, по-специално в районите, в които може да се достави вода чрез по-устойчиви способи;

124.  Счита, че с оглед на особено бързото развитие на съоръженията за обезсоляване на морската вода, които изхвърлят тонове солен разтвор и други продукти в морето, Комисията следва да проучи въздействието на тези съоръжения върху планктона и морското дъно, както и върху промените и мутациите в рамките на екосистемите;

125.  Смята, че сателитната навигационна система "Галилео" и системата GMES предлагат огромни възможности на морския сектор; насърчава Комисията да подкрепя по-успешно използването на тези системи в рамките на морската стратегия;

126.  Изтъква значението на ИКТ в пристанищната логистика; убеден е, че новите законодателни предложения, напр. предложението в областта на радиочестотната идентификация (RFID), следва да бъдат насочени към насърчаване на използването на тези технологии; призовава Комисията да определи стандарти за ИКТ в рамките на ЕС за всички пристанища в Съюза и да поеме водеща роля в преговорите за определяне на международни технологични стандарти

127.  Посочва, че тъй като най-отдалечените региони се намират в Атлантическия и Индийски океани и са добре разположени по отношение на наблюдението на явления като явленията, свързани с метеорологичните цикли и вулканологията, и тъй като освен това океанографията, биоразнообразието, качеството на околната среда, управлението на природните ресурси, енергията и водите, генетиката, общественото здраве, медицинските науки, новите далекосъобщителни системи и услуги в тези територии са идеални области за европейски изследвания, тези региони следва да се обсъдят при планирането на бъдещите програми за изследователска и развойна дейност;

128.  Счита, че морските приложения на биотехнологията са едни от най-обещаващите технологии през идните десетилетия, с много възможни приложения във фармацевтичната, козметична и хранително-вкусова промишленост, както и във връзка с ремедиацията на околната среда; смята, че научноизследователските усилия в тази област следва да се повишат и че държавите-членки могат да се възползват от създаването на фондове за морски инвестиции, както бе предложено в Зелената книга, както и че следва да се постигне по-добро съгласуване на научноизследователските усилия на държавите-членки в тази област; подчертава, че всяко развитие на морските технологични приложения трябва да бъде строго регулирано и правилно оценено, за да се избегне прекомерната експлоатация и допълнителните вреди на и без друго крехките и застрашени морски екосистеми;

129.  Отбелязва, че утайките на океанското дъно представляват огромни количества газови хидрати, които могат да допълнят или заменят традиционния въглеводород; изтъква, че осигуряването на достъп до тези ресурси, тяхната оценка и разработването на начини за тяхната експлоатация са голямо предизвикателство, което Европа следва да разгледа внимателно; смята, че удължаването на континенталния шелф на държавите-членки на ЕС отвъд 200 морски мили, съгласно член 76 на Конвенцията от Монтего Бей, е възможност за запазване на достъпа до потенциални допълнителни ресурси;

Обща морска политика

130.  Подчертава значителните постижения на ЕС през последните години по отношение на морската безопасност и опазването на околната среда (пакетите ERIKA І и ІІ и други законодателни мерки); призовава Съвета да приеме възможно най-скоро общи позиции относно законодателните предложения на "Третия пакет за морска безопасност", за който едва сега бе постигнато политическо споразумение;

131.  Заявява, че транснационалната морска зона е важна област за потенциално партньорство и консултации между участниците, заинтересовани от секторните политики (транспорт, околна среда, морска безопасност, управление на рибните ресурси и др.) и приканва Комисията да насърчава работата в мрежа с подкрепата на програмата за териториално сътрудничество 2007-2013 г. и програмата за "морските региони" от новата политика на добросъседство; счита, че специфичното естество на географските им местоположения по никакъв начин не изключва най-отдалечените райони от споменатите морски региони и следователно те имат основателна роля в рамките на морските басейни.

132.  Изразява съгласие с Комисията във връзка с това, че създаването на общо европейско морско пространство би могло значително да увеличи ефективността на управлението на териториалните води и смята, че това морско пространство ще допринесе за обединяване на вътрешния пазар за морски транспорт и услуги в рамките на ЕС, по-специално по отношение на опростяването на митническите и административни процедури и при съблюдаване на Конвенцията на ООН по морско право и конвенциите на ИМО, включително на "свободата на корабоплаване" и "правото на безвредно преминаване" в рамките на изключителната икономическа зона в международни води; отбелязва, че правото на Общността вече е постигнало значителен напредък в тази посока, но че в някои случаи прилагането му в държавите-членки все още изостава; призовава държавите-членки своевременно да пиложат европейските закони;

133.  Подчертава предимствата и възможностите за морски транспорт на къси разстояния като устойчив и ефективен вид транспорт, който е лесна алтернатива на задръстванията по суша и има достатъчен капацитет за растеж; поради това призовава Комисията да подкрепя и насърчава морския транспорт на къси разстояния чрез пълно прилагане на свързаните с него актове; счита, че фактът, че морският транспорт на къси разстояния все още се разглежда от правото като международен транспорт, е пречка за неговия растеж; поради това призовава Комисията да представи предложение за включване на морския транспорт на къси разстояния в европейския вътрешен пазар; подчертава, че това не трябва да накърнява конвенцията на ООН по морско право и конвенциите на ИМО, включително "свободата на корабоплаване" и "правото на безвредно преминаване" в рамките на изключителната икономическа зона в международни води;

134.  Изразява разочарованието си във връзка с постигнатия към момента напредък във връзка с изпълнението на проект № 21 в рамките на Трансевропейската транспортна мрежа ("морски магистрали") и призовава Комисията да назначи координатор, който да ускори изпълнението на този проект;

135.  Счита, че новата морска политика, водена от ЕС, следва да се съсредоточи също върху опазването и популяризирането на подводното археологическо наследство; включването в "Европейския атлас на моретата" на картографски инвентар на подводни ценности и археологически обекти би улеснило тяхното познаване и изучаване и би послужило на компетентните органи във всяка държава-членка да опазват по-добре своето историческо и културно наследство;

136.  Счита, че пълното и своевременно прилагане на цялото законодателство на ЕС в областта на околната среда (наред с другото, Рамковата директива за водите(18) , Директивите за местообитанията и дивите птици, Директивата за нитратите(19) , директивата за съдържанието на сяра в корабните горива(20) , директивата за наказателните санкции за причиняване на морско замърсяване) е наложително, за да се съхрани качеството на морската среда, и че Европейската комисия следва да упражни необходимия натиск, за да насърчи държавите-членки да изпълняват горепосоченото, включително, при необходимост, предприемане на действия по съдебен ред;

137.  Изразява убедеността си, че принципът на предпазните мерки, определен в член 174, параграф 2 от Договора, трябва да се превърне в основа за всички видове експлоатация на морските зони в ЕС; подчертава, че липсата на научна сигурност следователно не трябва да се използва като извинение за отлагане на превантивните действия; от друга страна вярва, че прибързаността по отношение на превантивните действия не трябва да възпрепятства използването на научна информация;

138.  Отбелязва, че в Зелената книга се споменават няколко вида полезен принос, който военните могат да окажат, в т.ч. издирване и спасяване, помощ при бедствия и морско наблюдение; въпреки това изразява съжаление, че не се споменава влошаването на околната среда, което въоръжените сили могат да причинят, например чрез изпитания на оръжия, строеж на военноморски бази и използването на подводни сонарни системи с висока интензивност, които могат да окажат вредно въздействие върху китообразните животни, водейки до глухота, увреждания на вътрешните органи и масово излизане в плитчините с фатални последици; във връзка с това настоява военните дейности да бъдат изцяло включени в морската политика и да подлежат на пълна оценка на въздействието върху околната среда и на търсене на отговорност.

139.  Призовава Комисията и държавите-членки да включат в своята морска политика подробни изследвания във връзка със старите бойни припаси от предишни войни, които са били изхвърлени в европейските морета, и опасностите, пред които те изправят хората и околната среда; както и да разгледат възможностите за тяхното обезопасяване и/или изваждане от морето, и да предприемат подходящи действия;

140.  Призовава Общността да изпълнява по-видима роля в международните организации; подчертава при все това, че Общността не може и не следва да представлява, или още по-малко - да замества, държавите-членки на ЕС; при все това отново отправя своя призив ЕО да получи статут като наблюдател в рамките на ИМО.;

141.  Подчертава, че ЕС трябва да се ангажира активно в управлението на морските дейности на международно равнище, за да насърчава създаването на условия на равнопоставеност за морската икономика, без да се накърнява стремежът към устойчивост на околната среда в рамките на морските дейности;

142.  Подчертава, че изпълнението и налагането на спазването на съществуващото законодателство в рамките на ИМО, МОТ и ЕС са довели до по-безопасен, чист и икономически жизнеспособен морски сектор; приветства факта, че Приложения I и II на Международната конвенция за предотвратяване замърсяването от кораби (MARPOL), които влязоха в сила на 1 януари 2007 г., са преразгледани; призовава държавите-членки на ЕС незабавно да ратифицират всички съответни конвенции на ИМО и МОТ, по-специално Приложение VI към MARPOL, Международната конвенция за гражданска отговорност за вреди от замърсяване с мазут, Международната конвенция за контрола на вредните противообрастващи корабни системи и Конвенцията за отговорност и обезщетяване за щетите, причинени при пренасянето на опасни и вредни вещества по море (HNS); призовава ратификацията или нейната липса да служат за критерий при издирването на кораби в рамките на операции на държавния пристанищен контрол;

143.  Насърчава държавите-членки и Комисията да участват активно в разискванията под егидата на Международните фондове за обезщетяване на щети, причинени от замърсяване с нефт, с цел да се окаже противодействие на неотговарящото на изискванията корабоплаване и по този начин да се насърчи качественото корабоплаване; подчертава, че в средносрочен план следва да се обсъди преразглеждането на Конвенцията за гражданската отговорност и на Международните фондове за обезщетяване на щети, причинени от замърсяване с нефт;

144.  Счита, че ЕАМБ, FRONTEX, Агенцията за контрол на риболова и Агенцията за околна среда разполагат с различни инструменти, които могат да се съчетаят по подходящ начин с цел да се предостави ефективна подкрепа на европейската морска политика; поради това настоятелно приканва Комисията не само да премахне пречките пред сътрудничеството между тези агенции, но и да осигури официална рамка за това сътрудничество, за да се постигне следното:

145.  Очаква, че политиката на европейско добросъседство надлежно ще отчете морската политика на Съюза и необходимостта от сътрудничество със съседните на ЕС държави по отношение на околната среда, безопасността и сигурността на моретата и по море;

146.  Счита, че незаконният, нерегламентиран и недеклариран риболов е сериозен и разрастващ се проблем, причиняващ както унищожаването на ценни рибни запаси, така и нелоялна конкуренция между рибарите, които спазват правилата, и тези, които не правят това; отбелязва, че в определени рибни стопанства в ЕС незаконният, нерегламентиран и недеклариран улов съставлява значителна част от общия улов; очаква следващото съобщение на Комисията и законодателни предложения за борба с незаконния, нерегламентиран и недеклариранриболов, както и актуализиране на плана за действие на ЕС от 2002 г.;

147.  Призовава за продължаващ интегриран подход към европейската морска политика в бъдеще; подчертава, че това следва да включва най-малко редовни координационни заседания на съответните членове на Комисията и редовен достъпен за обществеността обмен на гледни точки с другите заинтересовани страни, например в рамките на конференции, които се провеждат на всеки две години; призовава бъдещите председателства на Съвета да включат морската политика в своите работни програми; също призовава Комисията да указва ежегодно кои са финансираните от ЕС проекти, които са от значение за моретата;

148.  Отбелязва, че идеята за интеграцията на морската политика трябва да се приложи на практика и изисква Комисията да укрепи рамките на политиката си с цел да се извърши холистичен анализ по морските въпроси и политиките, които влияят върху тях, гарантирайки, че взаимодействията са напълно взети под внимание във всяка секторна политика и са съгласувани, когато това е целесъобразно; приветства стъпките, предприети от институциите на Общността и правителствата на държавите-членки по отношение на отговора им в междуотраслово отношение на Зелената книга за морска политика и ги приканва да продължат усилията си в тази насока.

149.  Изисква създаването на бюджетен ред "Пилотни проекти в морската политика" за насърчаване на пилотни проекти за интегриране на различните системи на морски надзор, за обобщаване на научните данни за моретата и за разпространение на мрежите и "най-добрите практики" в областта на морската политика и управлението на бреговата ивица; препоръчва при съставяне на бюджета на политиките и инструментите на ЕС след 2013 г. да се отдели подходящо внимание на морската политика;

o
o   o

150.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.

(1) Приети текстове, P6_TA(2007)0082. (2) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7). (3) Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (OВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1). (4) ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 11. (5) ОВ C 104 E 30.4.2004 г., стр. 730. (6) ОВ L 225, 12.8.1998 г., стр. 16. (7) ОВ L 82, 22.3.2001 г., стр. 16. (8) ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29. (9) ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1. (10) ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51. (11) ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 81. (12) Приети текстове , P6_TA(2006)0482 (13) OВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40. (14) ОВ L 148, 6.6.2002 г., стр. 24. (15) ОВ L 179, 23.6.1998 г., стр.3. (16) Приети текстове, P6_TA(2006)0486. (17) OВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30. (18) Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (OВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. ). (19) Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (OВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1). (20) Директива 1999/32/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно намаляването на съдържанието на сяра в определени течни горива и за изменение на Директива 93/12/EИО (OВ L 121, 11.5.1999 г., стр. 13).