Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2007/2676(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

B6-0518/2007

Разисквания :

PV 13/12/2007 - 3

Гласувания :

PV 13/12/2007 - 6.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2007)0621

Приети текстове
DOC 71k
четвъртък, 13 декември 2007 г. - Страсбург Окончателна версия
Десета годишнина от Отавската конвенция
P6_TA(2007)0621B6-0518,0520,0521, 0522, 0523 и 0524/2007

Резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2007 г. относно десетата годишнина от Отавската конвенция за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване от 1997 г.

Европейският парламент ,

–   като взе предвид предишните си резолюции относно мините, и по-специално резолюцията си от 7 юли 2005 г. за свят без мини(1) ,

–   като взе предвид Отавската конвенция за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване от 1997 г.,

–   като взе предвид Плана за действие от Найроби, приет през декември 2004 г.,

–   като взе предвид Осмата среща на държавите-страни по Отавската конвенция, проведена в Йордания през ноември 2007 г., Деветата среща на държавите-страни по конвенцията, която ще бъде проведена през 2008 г. и Втората конференция за преразглеждане, която ще бъде проведена през 2009 г.,

–   като взе предвид международна кампания за забрана на мините (МКЗМ), която се провежда в повече от 70 страни по света,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1724/2001 на Европейския парламент и на Съвета(2) и Регламент (ЕО) № 1725/2001 на Съвета(3) ,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

A.   като има предвид, че към ноември 2007 г., 156 държави бяха страни по Отавската конвенция;

Б.   като има предвид, че редица национални парламенти и Европейският парламент предприеха инициативи за насърчаване на по-нататъшното развитие на дейности за контрол и забрана на мините;

В.   като има предвид, че малко държави все още произвеждат противопехотни мини (ППМ), а търговията с тях е на практика спряла; като има предвид, че около 41,8 милиона ППМ са унищожени от държавите-страни по Отавската конвенция от 1999 г. насам;

Г.   като има предвид, че между 1999 и 2004 г. са били обезвредени 4 милиона ППМ и 1 милион противотанкови мини (ПТМ) и над 2 000 км² (равни на територията на Люксембург) минирана площ е била прочистена от мини;

Д.   като има предвид, че въпреки това, според оценки над 200 000 км² в света (равни на територията на Сенегал) са засегнати от поставени мини и неексплоадирали артилерийски снаряди;

Е.   като има предвид, че повече от 90 държави са все още обременени с мини и неексплоадирали артилерийски снаряди;

Ж.   като има предвид, че броят на декларираните жертви е намалял от 11 700 (2002 г.) на 5 751 (2006 г.);

З.   като има предвид, че въпреки това оценките за броя на недекларираните жертви на мини и неексплоадирали артилерийски снаряди възлизат на 15 000 до 20 000 годишно;

И.   като има предвид, че за първи път броят на унищожените и прочистени мини е по-голям от този на заложените;

Й.   като има предвид, че използването на противопехотни мини от страна на правителства продължава да намалява, като единствено Мианмар/Бирма и Русия продължават да залагат нови мини, както и че въоръжени неправителствени формирования са намалили използването на ППМ или импровизирани взривни устройства, въпреки че те все още са в употреба най-малко в осем страни;

К.   като има предвид, че към декември 2007 г. 35 въоръжени неправителствени формирования се ангажираха с пълна забрана на противопехотните мини чрез Акта за обвързаност към Женевския призив за пълна забрана на противопехотните мини и за сътрудничество при действия в областта на мините;

Л.   като има предвид, че според оценките 78 страни все още разполагат на склад с 250 милиона мини и че 13 държави, които не са страни по Отавската конвенция, все още произвеждат или са си запазили правото да произвеждат противопехотни мини;

М.   като има предвид, че складовите запаси от ППМ трябва да бъдат унищожени възможно най-скоро и не по-късно от изтичането на четиригодишния срок, предвиден от Отавската конвенция;

Н.   като има предвид, че девет държави-страни по Отавската конвенция все още трябва да унищожат своите складови запаси, в рамките на четиригодишния срок от присъединяването си към Конвенцията;

О.   като има предвид, че трябва да се окаже допълнителна подкрепа на държавите-страни по Отавската конвенция с цел максимален брой държави-страни по конвенцията да бъдат насърчени да изпълнят задълженията си за обезвреждане на всички мини в рамките на 10 години от присъединяването към конвенцията;

П.   като има предвид, че от началото на 90-те години до сега международната общност е заделила над 3,4 милиарда долара на САЩ за програми за обезвреждане на мини (прочистване на мини и помощ за жертвите), а Европейският съюз е изразходвал близо 335 милиона евро;

Р.   като има предвид, че независимо от това разходите за такива програми в световен мащаб са спаднали до 250 милиона евро през 2005 г., и въпреки тяхното нарастване на 316 милиона евро през 2006 г., процесът е прекалено бавен;

С.   като има предвид, че Европейският съюз пое ангажимент да играе дългосрочно водеща роля и да финансира обезвреждането на мини с цел Конвенцията да бъде всестранно приета и прилагана;

Т.   като има предвид, че през 2007 г. Комисията задели общата сума от 33 милиона евро за обезвреждане на мини в десет страни (Беларус, Босна и Херцеговина, Камбоджа, Кипър, Етиопия, Гвинея-Бисау, Йордания, Ливан, Сенегал и Судан);

У.   като има предвид, че Стратегическият документ 2005 - 2007 г. подчертава ползата от наличието на специален бюджетен ред за противопехотните мини (ППМ) с цел да се осигури капацитет за "реакция при остри и непредвидени нужди", "за укрепване и засилване на ефикасността и ефективността на обезвреждането на мини, предприето в рамките на дългосрочни хуманитарни и социално-икономически програми за развитие", в случаите когато "НСП (националните стратегически програми), НИП (националните индикативни програми) или съответните инструменти юридически не могат на подкрепят дейности във връзка с ППМ или в случаи с политическа чувствителност или интерес за ЕС", както и за подкрепа на неправителствени организации;

Ф.   като има предвид, че въпреки това бюджетният ред на Комисията за ППМ бе отменен от инструмента за стабилност в края на 2006 г. и стратегията и програмата на ЕС за действие в областта на мините изтича в края на 2007 г., като програмирането ще се извършва почти изцяло от делегациите на ЕО въз основа на изготвени от Комисията насоки и чрез интегрирането на действията в областта на мините в стратегическите документи за отделни държави и региони; като има предвид освен това, че партньорите на ЕО, засегнати от мини, ще бъдат тези, които решават какво значение да се отдаде на обезвреждането на мини в общата подредба на техните приоритети за помощ, когато отправят искания за финансова помощ към Комисията;

Х.   като има предвид, че независимо от заявленията на Комисията, че твърдо поддържа ангажимента си в подкрепа на Отавската конвенция, може и вече бе изразена загриженост относно размера на финансиране на действията на ЕО в областта на мините в бъдеще;

Ц.   като има предвид, че помощите за жертвите на мини и тяхното социално-икономическо включване, трябва да бъдат подобрени в съответствие с призива, формулиран в член 6 от Отавската конвенция; като има предвид, че броят на оцелелите в света се оценява на 450 000 - 500 000 и че броят на хората, които са оцелели след инцидент с мина или неексплоадирали артилерийски снаряди и се нуждаят от грижи и рехабилитация, нараства; като има предвид, че три четвърти от установените жертви са били цивилни, а 34 % от цивилните жертви - деца;

Ч.   като има предвид, че е необходимо укрепване на международното хуманитарно право, в неговото прилагане по отношение на мини, различни от противопехотните мини чрез Конвенцията за някои конвенционални оръжия (ККО) и като отчита, че противотанковите мини, оборудвани с чувствителни детонатори и устройства за обезвреждане, които могат да бъдат задействани от неволно човешко действие, вече са забранени от Отавската конвенция, тъй като представляват смъртоносна заплаха за уязвими общности и екипите за предоставяне на хуманитарна помощ, както и за персонала по обезвреждането на мини;

Ш.   като има предвид, че за 29 държави остава малко време да спазят зададените от договора срокове за прочистване от мини през 2009 или 2010 г., и като има предвид, по-специално, че една държава-членка на ЕС все още дори не е започнала операции по прочистване, въпреки договорното задължение да приключи всички такива операции до 2009 г., а една друга държава-членка започна операциите по прочистване от мини едва през октомври 2007 г.;

Z.  Щ. като има предвид, че финансирането на помощта за оцелелите съставлява само 1 % от общото финансиране на действията във връзка с мините и че напредъкът по отношение на отговаряне на потребностите на оцелелите и зачитане на техните права следва да се счита за недостатъчен; като има предвид, че поне 13 държави имат спешна нужда от нови или допълнителни образователни програми за риска от мините;

1.  Настоятелно призовава всички държави да подпишат и ратифицират Отавската конвенция с цел универсализиране на конвенцията и постигане на общата цел за свят без мини;

2.  Подчертава, по-специално, значението на присъединяването към Отавската конвенция на САЩ, Русия, Китай, Пакистан и Индия;

3.  Насърчава двете държави-членки на ЕС, които все още не са се присъединили към конвенцията или не са завършили ратификационната процедура, да го сторят преди провеждането на следващата конференция за преразглеждане на Отавската конвенция през 2009 г.;

4.  Настоятелно призовава всички въоръжени неправителствени формирования да демонстрират уважение по отношение на хуманитарните норми, установени с Отавската конвенция, като спрат производството и употребата на противопехотни мини и да подпишат Женевския призив "Акт на обвързаност";

5.  Призовава Съвета, държавите-членки на ЕС и страните-кандидатки да започнат незабавно подготовката на конференцията за преразглеждане на Отавската конвенция през 2009 г. и в този контекст да предложат планирани съвместни действия;

6.  Призовава държавите-страни по конвенцията цялостно и бързо да изпълнят всички свои задължения по Отавската конвенция;

7.  Насърчава всички държави-членки, страни-кандидатки и държавите-страни по Отавската конвенция да обърнат особено внимание на възможното въздействие на широко приетото становище на Международния комитет на Червения кръст, че всяка мина, която се детонира от присъствието, близостта или контакта с човек, е противопехотна мина, забранена от конвенцията; по-специално отбелязва, че това би означавало, че детониращи шнурове, чувствителни предпазители, устройства за обезвреждане и подобни детонатори ще са забранени за държави-страни по конвенцията;

8.  Изисква от държавите-членки и страните-кандидатки да предприемат незабавни мерки за гарантиране, че противотанкови мини, които се детонират от присъствието, близостта или контакта с човек, са унищожени в съответствие с разпоредбите на Отавската конвенция;

9.  Призовава Комисията да запази изцяло своята решителност и постоянство в усилията да подпомага финансово, чрез всички налични инструменти, общностите и лицата, засегнати от противопехотни мини, включително тези, които се намират на територии под контрола или влиянието на въоръжени неправителствени формирования и призовава Комисията да изясни пред Парламента в началото на 2008 г. своите действия в този контекст;

10.  Призовава Комисията да възстанови специалния бюджет за противопехотни мини за финансирането на действия, свързани с мините, оказване на съдействие на жертвите и унищожаване на складираните количества, изисквани от държавите-страни по конвенцията, които не могат да се финансират чрез новите инструменти за финансиране; настоятелно призовава Комисията да гарантира наличието на достатъчно средства след 2007 г.;

11.  Призовава Комисията да запази достатъчно щатни длъжности, за да гарантира ефективно прилагане на нейната политика относно забраната на противопехотни мини, включително да гарантира, че действия във връзка с мините са изрично включени в стратегически документи по държави-страни по конвенцията, засегнати от мини, и в националните индикативни програми и да следи действията във връзка с мините посредством различни инструменти за финансиране;

12.  Призовава държавите-страни по конвенцията, по-специално държавите-членки на ЕС и страните-кандидатки, да гарантират, че тяхното финансиране за изчистване от мини допринася за развитието на национален капацитет за изчистване от мини, за да се гарантира, че действията по изчистване от мини продължават до изчистването на всички зони, за което е известно, че съдържат или се подозира, че съдържат противопехотни мини;

13.  Настоятелно призовава Съвета и Комисията да продължат да подкрепят усилията за ангажиране на въоръжени неправителствени формирования със забраната за противопехотни мини, което не включва подкрепа или признаване на легитимността на въоръжени неправителствени формирования или на техните действия;

14.  Призовава държавите, засегнати от мини, и международните донори да дадат по-голям приоритет на физическото и икономическо възстановяване на оцелелите, тъй като техните нужди не са посрещнати в достатъчна степен;

15.  Призовава своите компетентни комисии да наблюдават отблизо и да участват в срещи на ККО, да докладват за инициативи на държавите-членки относно противопехотните мини и да докладват относно други международни мерки, засягащи такива оръжия;

16.  Припомня, че всяка държава-страна по Отавската конвенция се задължава никога, при никакви обстоятелства и по никакъв начин да не подпомага, насърчава или скланя някого да участва в дейност, забранена на държава-страна по конвенцията;

17.  Призовава държавите-страни по конвенцията да гарантират, че не позволяват на финансови институции, които извършват дейност на тяхна територия и/или са подчинени на тяхното законодателство, да инвестират в дружества, участващи в производството, складирането или трансфера на противопехотни мини;

18.  Призовава ЕС, държавите-членки и страните-кандидатки да наложат забрана за оказване на всякакъв вид пряка или непряка финансова подкрепа от страна на частни или публични финансови институции, които извършват дейност на тяхна територия и/или са подчинени на тяхното законодателство, на дружества, участващи в производството, складирането или трансфера на противопехотни мини; счита, че тази забрана следва да бъде включена в законодателството на ЕС и в националното законодателство;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, Съвета, правителствата и парламентите на държавите-членки и страните-кандидатки, на Генералния секретар на ООН, на Генералния секретар на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Международния комитет на Червения кръст, на Международната кампания за забрана на мините, на Женевския призив, на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС, на правителствата на Съединените американски щати, Руската федерация, Китайската народна република, Пакистан и Индия, както и на номинирания председател на Деветата среща на държавите-страни по Отавската конвенция и на Втората конференция за преразглеждане.

(1) ОВ С 157 Е, 6.7.2006 г., стр. 473.
(2) ОВ L 234, 1.9.2001 г., стр. 1.
(3) ОВ L 234, 1.9.2001 г., стр. 6.

Последно осъвременяване: 12 септември 2008 г.Правна информация