Европейският парламент,

–   като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕСПЧ), и по-специално член 3 от нея, който забранява принудителното отвеждане, експулсиране или екстрадиране на лица в страни, в които съществува сериозна опасност да бъдат осъдени на смърт, подложени на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 18 и 19 от нея, съответно относно правото на убежище и относно защитата в случай на принудително отвеждане, експулсиране или екстрадиране,

–   като взе предвид Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола от 31 януари 1967 г. относно статута на бежанците,

–   като взе предвид Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива за признаването)(1) и Регламент (EO) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище (Регламент "Дъблин")(2), както и други актове на ЕС относно правото на убежище,

–   като взе предвид писмото на своя председател до премиера на Обединеното кралство от 10 септември 2007 г. относно случая с Pegah Emambakhsh, иранка с хомосексуална ориентация, която беше застрашена да бъде върната в Иран, след като молбата й за убежище беше отхвърлена,

–   като взе предвид член 115, параграф 5 от своя правилник,

А.   като има предвид, че Seyed Mehdi Kazemi - 19-годишен ирански гражданин с хомосексуална ориентация, подаде молба за убежище в Обединеното кралство, но молбата му беше отхвърлена; като има предвид, че от страх да не бъде депортиран, той избяга в Нидерландия, където подаде молба за предоставяне на убежище; като има предвид, че нидерландските власти, след като разгледаха молбата му, решиха да го върнат в Обединеното кралство;

Б.   като има предвид, че властите на Обединеното кралство в момента предстои да вземат окончателното решение по неговата молба за предоставяне на убежище, и възможното депортиране в Иран;

В.   като има предвид, че иранските власти редовно задържат, изтезават и екзекутират лица, и по-специално такива с хомосексуална ориентация; като има предвид, че бившият партньор на г-н Mehdi вече беше екзекутиран, а същевременно неговият баща го е заплашил със смърт;

Г.   като има предвид, че в сходния случай на Pegah Emambakhsh, властите на Обединеното кралство след международен натиск решиха да не я депортират обратно в Иран, въпреки че все още не е ясно каква ще бъде съдбата й;

Д.   като има предвид, че говорителят на министър-председателя на Обединеното кралство, макар да не коментира случая на Seyed Mehdi Kazemi, даде общи уверения за това, че процедурите на Обединеното кралство за предоставяне на убежище отговарят на поетите международни задължения, и за възможността за обжалване на решенията по молби за убежище пред независим съдия, както и за обстоятелството, че властите не биха депортирали принудително някого, който е изложен на опасност при завръщането си;

Е.   като има предвид, че следва да се обърне повече внимание на правилното прилагане в държавите-членки на законодателството на ЕС в областта на правото на убежище в случаите, свързани със сексуалната ориентация;

1.  Изразява сериозната си загриженост във връзка със съдбата на Seyed Mehdi Kazemi;

2.  Призовава за правилното и пълно прилагане на Директивата за признаването, която признава преследването заради сексуална ориентация като основание за предоставяне на убежище и изисква държавите-членки да разглеждат отделните случаи и положението в страната на произход, включително законовите и подзаконови актове и начина, по който се прилагат;

3.  Счита, че ЕС и неговите държави-членки не могат да прилагат европейски и национални законови актове и процедури по начин, който би довел до експулсиране на лица в трета страна, в която биха били изложени на опасност от преследване, изтезаване и смърт, тъй като това би било равносилно на нарушение на европейските и международните задължения в областта на правата на човека;

4.  Призовава засегнатите държави-членки да намерят общо решение, за да се гарантира, че на Seyed Mehdi Kazemi ще бъде предоставено убежище или закрила на територията на ЕС и че той няма да бъде върнат в Иран, където твърде вероятно би бил екзекутиран, като по този начин се гарантира пълното зачитане на член 3 ЕСПЧ от страна на всички европейски власти, и по-специално, в този случай, от страна на Обединеното кралство; изисква Комисията и Съветът да сътрудничат изцяло на държавите-членки по този случай;

5.  Призовава институциите на ЕС и държавите-членки да вземат мерки за предотвратяване на подобни случаи в бъдеще чрез сътрудничество и прилагане на насоки на ЕС за намиране на решения в подобни случаи; изисква от Комисията да наблюдава и оценява прилагането в държавите-членки на законодателството на ЕС в областта на убежището, и по-специално в случаите, свързани със сексуалната ориентация, и да докладва на Европейския парламент; подчертава обстоятелството, че Комисията обяви за 2008 г. изменения на Регламента "Дъблин" и на Директивата за признаването, които ще бъдат насочени към разрешаване на въпросите, поставени в настоящата резолюция;

6.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, Съвета, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на Върховния комисариат на ООН за бежанците и на Seyed Mehdi Kazemi.

(1) ОВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 12. (2) ОВ L 50, 25.2.2003 г., стр. 1.