Европейският парламент ,

-   като взе предвид Деветия доклад на Европейския съюз за правата на човека (2007 г.)(1) ,

-   като взе предвид членове 3, 6, 11, 13 и 19 от Договора за Европейския съюз и членове 117 и 300 от Договора за създаване наЕО,

-   като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и всички международни правни инструменти, посветени на защитата на правата на човека(2) ,

-   като взе предвид Хартата на Организацията на обединените нации (ООН),

-   като взе предвид конвенциите на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях,

-   като взе предвид регионалните инструменти в областта на правата на човека, включващи по-конкретно Африканската харта за правата на човека и народите, факултативния протокол относно правата на жените в Африка, Американската конвенция за правата на човека и Арабската харта на правата на човека,

-   като взе предвид влизането в сила на 1 юли 2002 г. на Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) и своите резолюции, отнасящи се до МНС(3) ,

-   като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за действия срещу трафика на хора и Плана на Европейския съюз от 2005 г. за най-добри практики, стандарти и процедури за борба и превенция на трафика на хора(4) ,

-   като взе предвид Протокол № 13 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) относно премахването на смъртното наказание при всички обстоятелства,

-   като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (Конвенция против изтезанията),

-   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

-   като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея,

-   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз(5) ,

-   като взе предвид Споразумението за партньорство между АКТБ - ЕО и измененията към него(6) ,

-   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1889/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г.за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света(7) (Европейски инструмент за демокрация и права на човека, ЕИДПЧ)

-   като взе предвид своите предишни резолюции относно правата на човека по света,

-   като взе предвид своите резолюции относно петата и седмата сесии на Съвета по правата на човека на ООН (UNHRC), приети съответно на 7 юни 2007 г.(8) и 21 февруари 2008 г.(9) , и резултатите от преговорите относно UNHRC,

-   като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз(10) ,

-   като взе предвид своите резолюции от 1 февруари 2007 г.(11) и от 26 април 2007 г.(12) относно инициативата в подкрепа на всеобщ мораториум върху смъртното наказание и Резолюция 62/149 от 18 декември 2007 г. на Общото събрание на ООН относно мораториума върху смъртното наказание,

-   като взе предвид своята резолюция от 20 септември 2001 г. относно гениталното осакатяване на жените(13) , която посочва, че всякаква форма на подобно осакатяване, независимо в каква степен, е акт на насилие срещу жените и представлява нарушение на основните им права,

-   като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2007 г. относно провеждането на диалог и консултации с трети страни в областта на правата на човека(14) , включително правата на жените, които следва да се обсъждат изрично във всеки диалог по правата на човека,

-   като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2006 г. относно свободата на изразяване в Интернет(15) ,

-   като взе предвид всички приети от него резолюции при неотложни случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и правовата държава

-   като взе предвид Форума на неправителствените организации за защита на правата на човека в Европейския съюз, състоял се в Лисабон през декември 2007 г.,

-   като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която беше подписана от Европейската общност и от повечето държави-членки на 30 март 2007 г., която установява задължението интересите и проблемите на лицата с увреждания да бъдат включени в провеждани в трети държави дейности за защита на правата на човека,

-   като взе предвид предназначената за делегациите и службите на Европейския съюз ръководна бележка относно уврежданията и развитието, публикувана през юли 2004 г.,

-   като взе предвид Декларацията на ООН за защитниците на правата на човека и действията на специалния представител на Генералния секретар на ООН за положението на защитниците на правата на човека,

-   като взе предвид Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване, приета през декември 2006 г.,

-   като взе предвид Насоките на Европейския съюз за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право (МХП)(16) , относно децата и въоръжените конфликти и относно защитниците на правата на човека, както и относно смъртното наказание, изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение, диалозите с трети държави по въпросите на правата на човека и относно насърчаването и защитата на правата на детето,

-   като взе предвид член 45 и член 112, параграф 2 от своя правилник,

-   като взе предвид доклада на Комисията по външни работи и становищата на Комисията по развитие и Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0153/2008),

А.   като има предвид, че Годишният доклад на Европейския съюз за правата на човека за 2007 г., изготвен от Съвета и Комисията, предоставя общ преглед на дейностите на институциите на Европейския съюз в областта на правата на човека във и извън Европейския съюз;

Б.   като има предвид, че настоящата разолюция има за цел да анализира, оценява и в конкретни случаи да предлага конструктивна критика на действията, предприети в областта на правата на човека от страна на Комисията, Съвета и Парламента;

В.   като има предвид, че постигнатото във вътрешен план от Европейския съюз в областта на правата на човека безспорно оказва пряко влияние на неговата надеждност и на способността му да прилага ефективна външна политика;

Г.   като има предвид, че правата на човека и тяхната защита се обуславят, и следва да се развиват паралелно с правовата държава, демократичното управление, принципа на разделение на властите и политическата отчетност, както и с политическите права, които могат да позволят на лицата, които се ползват с тях, да бъдат защитници на самите себе си по въпроси, засягащи правата на човека;

Д.   като има предвид, че следва да се положат усилия и да се отдели повече внимание на спазването на основните права на човека, най-вече политическите права, при преговорите и прилагането на двустранни или регионални търговски споразумения, включително и когато става въпрос за споразумения, сключени с важни търговски партньори;

Е.   като има предвид, че правосъдието, свободата, демокрацията и правовата държава, които гарантират основните свободи и права на човека, са стълбовете на трайния мир и като има предвид, че траен мир не може да бъде постигнат чрез споразумения, имащи за цел да защитят лицата, отговорни за системно нарушаване на правата на човека или за нарушаване на МХП;

Ж.   като има предвид, че в различни региони по света все още съществува заплаха за защитата на правата на човека, тъй като нарушаването на правата на човека неизбежно се съпътства от усилие от страна на нарушителите да намалят резултата от защитата на правата на човека, особено в държави, където нарушаването на правата на човека е ключов фактор при поддържането на недемократични режими на власт;

З.   като има предвид, че в развиващите се държави 82 % от хората с увреждания все още живеят под прага на бедността и продължават да бъдат подлагани на изключително сериозни нарушения на правата на човека, включително отказ на право на живот и налагане на нечовешко или унизително отношение и като има предвид, че в това отношение положението на децата с увреждания е особен повод за тревога;

И.   като има предвид, че в съответствие с Конституцията на Световната здравна организация (СЗО) "ползването на най-високи здравни стандарти е едно от основните права на всяко човешко същество без разлика на раса, религия, политически убеждения, икономически или социални условия" и, като има предвид, че здравето на народите е основа за постигане на мир и сигурност;

1.  Изразява съжаление, че Европейският съюз все още е далеч от осъществяването на последователна и твърда политика в областта на утвърждаването и насърчаването на правата на човека по света и подчертава необходимостта от по-ефективно провеждане на такава политика; счита, че е необходим значителен напредък по отношение на стриктното спазване на вече съществуващите правила на ЕС в областта на правата на човека;

2.  Счита, че за да се осъществи съществен напредък в утвърждаването на правата на човека, следва да се вземат мерки за засилване на общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС (ОВППС), което често се затруднява от превеса на националните интереси на държавите-членки, за да се гарантира, че насърчаването на правата на човека се счита за приоритет, както и за да се гарантира насърчаването на правата на човека като цел на ОВППС, посочена в член 11 от Договора за Европейски съюз, се изпълнява точно;

3.  Призовава Съвета и Комисията да положат по-големи усилия за подобряване на способността на Европейския съюз за бърза реакция на нарушения на правата на човека от трети държави, не на последно място чрез включване на политиката в областта на правата на човека във всички външни политики на Европейския съюз по отношение на тези държави и чрез систематично разглеждане на проблеми, свързани с правата на човека, в рамките на политическия диалог на всички равнища;

Общи принципи и предложения в областта на правата на човека, демокрацията, мира и ненасилието

4.  Потвърждава, че правата на човека, така както са определени в основните международни инструменти и конвенции, включително Хартата на основните права на Европейския съюз, представляват универсални и неделими права, чието конкретно и ефективно спазване представлява необходимата гаранция за прилагането и спазването на международното право и международния ред, както и за насърчаването на мира, свободата, справедливостта и демокрацията;

5.  Счита, че ефективното спазване на правата на човека по света от страна на местни или национални съдебни институции или, когато това не е възможно, от страна на наднационални съдебни институции, следва да се утвърди като ясно очертана и централна цел в политиките наЕС, като се започне от ОВППС;

6.  Счита, че подкрепата за съдебните институции на всички равнища и в частност, подкрепата за международните съдилища, следва да бъде една от основните политически цели на Европейския съюз във връзка с усилията да се осигури ефективно спазване на правата на човека;

7.  Следователно призовава Съвета и Комисията, като използват за пример извършеното за създаването на МНС, да предприемат приоритетни действия в подкрепа на дейностите на всички съдебни институции, ангажирани със защита на правата на човека; по-специално счита, че проблемът с претовареността на Европейския съд по правата на човека трябва да се реши чрез отпускането на допълнителни финансови ресурси и че следва да се осигури максимална подкрепа за работата на Интерамериканския съд по правата на човека и на Африканския съд по правата на човека и народите, както и да се допринесе за улесняване на създаването на Съд по правата на човека между държавите в Азия и Тихоокеанския басейн;

8.  Счита, че самото право на демокрация, разбирано като право на всеки гражданин да участва, в упражняването на суверенната власт на народа в рамките на институциите, съставляващи правовата държава, е универсално човешко право, исторически придобито и изрично признато от ЕКЗПЧ, от Международния пакт за граждански и политически права, от Виенската декларация от 1993 г. На Световнта конференция по правата на човека и от Декларацията на Хилядолетието на ООН; счита, че на това право на демокрация съответства задължението на институциите на международната общност, на Европейския съюз и на всички държави-членки, да работят за премахване на пречките пред пълното зачитане на правата на човека по целия свят; счита, че за постигането на това следва да се предприеме нова допълнителна стъпка, а именно - създаването на истинска мрежа на демокрациите по света, чрез преобразуването и укрепването на съществуващите организации;

9.  Счита, че ненасилието е най-подходящият инструмент за гарантиране на упражняването, утвърждаването, насърчаването, зачитането на основните права на човека в пълна степен; счита, че насърчаването на този принцип трябва да се превърне в приоритетна цел на политиката за насърчаване на правата на човека и демокрацията от страна на ЕС и възнамерява да допринесе за осъвременяването и изучаването на модерните теории и практики за действия на ненасилие, включително чрез сравнителен анализ на използваните в миналото най-добри практики; за да се придаде централно политическо значение на тази идея, предлага през 2009 г. да бъде свикана Европейска конференция по въпросите на ненасилието и 2010 г. да бъде обявена за "година на ненасилието"; призовава, освен това, държавите-членки да предприемат действия под егидата на ОНН за обявяването на "десетилетие на ненасилието 2010 - 2020 г.";

Годишен доклад на Европейския съюз за правата на човека за 2007 г.

10.  Подчертава значението на Годишния доклад на Европейския съюз за 2007 г. за правата на човека за анализирането и оценката на политиката на Европейския съюз в областта на правата на човека, и признава, че Докладът предостави общ поглед върху нарастващия обем на свързаните с правата на човека дейности на Европейския съюз;

11.  Счита, че следва да бъде осигурена повече и по-качествена информация относно оценката на предходните политики, както и че следва да бъдат предложени елементи и насоки, които да променят общия подход, както и да уточнят приоритетите на политиките, като се съобразяват с реалностите във всяка отделна държава, с оглед на приемане на стратегия относно правата на човека в отделните държави или поне на глава относно правата на човека в стратегическите документи за държавите; отново призовава за подготвяне на редовна, периодична оценка на прилагането и резултатите от политиките, инструментите и инициативите на Европейския съюз в областта на правата на човека в трети държави; призовава Съвета и Комисията да разработят специфични количествени индекси и критерии, с цел да бъде измервана ефективността на тези политики;

12.  Приветства публичното представяне на Доклада за 2007 г. от Съвета и Комисията на пленарната сесия на Парламента през декември 2007 г. едновременно с оповестяването на годишната награда "Сахаров" за свобода на мисълта, която Парламентът присъди на Salih Mahmoud Mohamed Osman от Судан; вече е установена редовна практика, по силата на която декемврийската сесия се посвещава на отчет на дейностите на ЕС в областта на правата на човека;

13.  Отново призовава Съвета и Комисията да идентифицират "държавите, предизвикващи особена тревога", в които е особено трудно да се насърчават правата на човека и, за тази цел, да разработят критерии, чрез които да се оценяват държавите по отношение на степента на спазване на правата на човека, което ще позволи да се установят специфични политически приоритети;

Дейности на Съвета и Комисията в областта на правата на човека в международен план

14.  Счита, че укрепването на секретариата по правата на човека на Съвета в количествено и качествено отношение ще позволи повишаване на значимостта и консолидиране на ролята на Европейския съюз в областта на насърчаването и спазването на правата на човека в неговата външна политика; очаква назначаването на върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който ще бъде същевременно заместник-председател на Комисията, да засили значително последователността и ефикасността на Съюза в тази област;

15.  Счита, че напредъкът в създаването на Агенцията на Европейския съюз за основните права представлява първата стъпка в отговор на призива на Парламента за изграждане на интегрирана рамка от правила и институции, чиято цел е да придаде задължителен характер на Хартата на основните права и да гарантира придържане към системата, предвидена в ЕКЗПЧ, както и за разработването на цялостна политика на ЕС за правата на малцинствата; подчертава значението на факта, че мандатът на Агенцията обхваща също така и онези държави, които са сключили споразумения за стабилизиране и асоцииране с ЕС;

16.  Счита за необходимо в бъдеще пълномощията на специалните представители на Европейския съюз да включват изрично насърчаването и спазването на правата на човека;

17.  Счита, че капацитетът на Европейския съюз за предотвратяване, отговор, управление и разрешаване на кризи се е оказал недостатъчен и призовава Съвета, след вече направените от него препоръки относно създаването на Европейски граждански корпус за мир, постепенно да промени гражданските аспекти на Европейската политика за сигурност и отбрана в "Гражданска служба за мир" за управление на краткотрайни граждански кризи и трайно изграждане на мира; изразява мнение, че въз основа на посочената рамка, Европейският съюз следва да засили мрежите на гражданското общество, на поднационално, национално и регионално равнище, така че да насърчи изграждането на доверие, изграждането на капацитет, да увеличи контрола и осведомеността, по тази причина подкрепя институционализирането на участието на гражданското общество в регионални и подрегионални структури за мир и сигурност;

18.  Отново призовава Комисията да насърчи държавите-членки на Европейския съюз и трети държави, с които в момента се водят преговори за бъдещо членство, да подпишат и да ратифицират всички ключови конвенции на ООН и Съвета на Европа в областта на правата на човека и факултативните протоколи към тях; привлича вниманието на държавите-членки на Европейския съюз върху необходимостта да ратифицират Международната конвенция за защита правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства от 1990, която досега не е ратифицирана от нито една държава-членка(17) ,

19.  Призовава за бързо ратифициране от страна на Европейската общност и нейните държави-членки на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; подчертава, че факултативният протокол към Конвенцията следва да се разглежда като неразделна част от нея и призовава за едновременното присъединяване към Конвенцията и към Протокола;

20.  Подчертава необходимостта от по-нататъшно засилване на действителния ангажимент на Европейския съюз и неговите държави-членки в областта на правата на човека и въпросите на демокрацията във връзка с тяхното участие в различни международни форуми през 2008 г., включително в работата на Съвета по правата на човека на ООН (UNHRC), Общото събрание на ООН, Съвета на министрите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Съвета на Европа;

21.  Призовава за подобряване на сътрудничеството и координацията между Съвета на Европа и Европейския съюз; приветства подписването на 11 май 2007 г. на Меморандум за разбирателство между Съвета на Европа и Европейския съюз и призовава двете страни да приложат документа на практика; изтъква по-конкретно следните препоръки, съдържащи се в доклада Juncker от 11 април 2006 г., озаглавен "Съвет на Европа – Европейски Съюз: единствена амбиция за европейския континент":

22.  Призовава към засилено сътрудничество между Съвета на Европа и Европейския съюз в областта на насърчаването на правата на малцинствата и защитата на регионалните и малцинствени езици; призовава към използването на правнообвързващите конвенции на Съвета на Европа, като например Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, и на техния ефикасен механизъм за мониторинг; настоятелно призовава да бъде взето под внимание становището на консултативния комитет на Конвенцията относно мерките, предприети от докладващите държави, както и докладите на комитета от експерти на Хартата относно изпълнението на ангажиментите на държавите-участнички във връзка с работата на институциите на ЕС, и по-специално по време на процеса на присъединяване на страните кандидатки за членство;

23.  Посочва, че Съветът на ООН по правата на човека има потенциал да се развие като ценна рамка за многостранните усилия на ЕС в областта на правата на човека; със загриженост отбелязва факта, че през последната година на дейност тази нова структура не оправда очакванията, но още веднъж подчертава ключовата роля на Съвета по правата на човека в рамките на цялостната структура на ООН в качеството му на единствен орган, който контролира и разглежда нарушения на правата на човека; изразява увереност в практическата полза от механизма на общ периодичен преглед за постигането на конкретни резултати и подобрения; призовава Съвета и Комисията да следят отблизо този процес, така че да бъде приложена на практика Резолюция 60/251 на Общото събрание на ООН от 15 март 2006 г. относно UNHRC, по силата на която е учреден общ периодичен преглед, основаващ се на обективна и достоверна информация относно спазването на задълженията и ангажиментите в областта на правата на човека от всяка държава по начин, гарантиращ всеобхватност на правата и еднакво третиране на всички държави; призовава Съвета да се консултира с Парламента по този въпрос;

24.  Приветства факта, че процедурата по разглеждане на жалби, основаваща се на предишната "процедура 1503" ще продължи да дава възможност на частни лица и организации да представят на вниманието на UNHRC жалби при груби и надеждно доказани нарушения на правата на човека, и призовава Съвета и Комисията да гарантират, че гласът на неправителствените организации (НПО) ще продължи да се чува в UNHRC, така че те могат да се ползват от прерогативите, гарантирани от техния консултативен статут, даващ им право да представят писмени съобщения и устни декларации;

25.  Потвърждава значението на специалните процедури и на мандатите на държавите в рамките на UNHRC; в рамките на процеса по подновяване на титулярите на мандат, настоява за прозрачност на процеса и за необходимостта да се работи по назначаваното на независими и опитни кандидати, които се ползват с необходимата представителност, както в географски план, така и по отношение на пола; отбелязва, че се наложи мандатът на експертната група за Дарфур да се слее с този на специалния докладчик за Судан; наред с това отбелязва решението на Европейския съюз да подкрепи резолюция, която предвижда да не се подновява мандатът за Дарфур на експертите по права на човека, както и решението на UNHRC да не подновява мандатите по отношение на Беларус и Куба;

26.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да продължат да настояват за установяването на критерии за членство в UNHRC, включително предоставянето на постоянни покани за специалните процедури; наред с това призовава за наблюдение върху действителното изпълнение на изборните обещания на правителствата на държавите-членки на ООН; призовава това правило да бъде спазвано при определянето дали ЕС следва да подкрепя страните кандидатки;

27.  В тази връзка призовава Европейския съюз да се ангажира официално с демократични правителства от други регионални групи, така че да започне официално сътрудничество и консултация в рамките на UNHRC, за да се гарантира успехът на инициативи, насочени към спазването на принципите, съдържащи се във Всеобщата декларация за правата на човека; счита, че единствено чрез координирани действия, включващи регионален съюз на демократичните държави, многостранните усилия на Европейския съюз в областта на правата на човека могат да бъдат ефикасно защитени във форумите на ООН, както бе показано чрез неотдавнашното успешно приемане на 18 декември 2007 г. на горепосочената Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН относно мораториума върху смъртното наказание;

28.  Приветства факта, че Комисията използва позицията си като председател на Процеса Кимбърли през 2007 г. за укрепване на механизмите, предназначени за спиране на потока от конфликтни диаманти; потвърждава значението на Процеса Кимбърли, като се има предвид връзката между спирането на търговията с конфликтни диаманти и постигането на траен мир и сигурност; приветства също Турция и Либерия като участници новоприети през 2007 г., както и повторното приемане на Република Конго в Процеса Кимбърли (с което общият брой на участниците достигна 48, включително Европейската общност, представляваща 27 държави-членки);

29.  Приветства факта, че третата международна конференция, имаща за цел сключването на международен договор за забрана на производството, употребата, трансфера или складирането на касетъчни бомби в съответствие с принципите на МХП, се състоя през декември 2007 г. във Виена с пълната подкрепа на Европейския съюз(18) ; призовава Румъния и Кипър, които са единствените две държави-членки на ЕС, които не са подкрепили приетата на 23 февруари 2007 г. Декларация от Осло относно касетъчните боеприпаси, да я подкрепят; изцяло поддържа конференциите в рамките на процеса от Осло, първата от които се проведе в Уелингтън от 18 до 22 февруари 2008 г., и следващата, която се предвижда да се състои в Дъблин от 19 до 30 май 2008 г.; изразява очакване всички държави-членки на Европейския съюз да имат готовност да подпишат договора на церемония, която се предвижда да се състои в Осло в края на 2008 г.;

30.  Призовава Съвета и Комисията да продължат активните си усилия за постигане на всеобщо ратифициране на Римския статут и приемане на необходимото национално законодателство за прилагането му в съответствие с Общата позиция на Съвета 2003/444/ОВППС от 16 юни 2003 г. относно Международния наказателен съд (МНС)(19) и Плана за действие; подчертава, че не всички председателства на Съюза следват с еднаква енергия посочената обща цел; призовава всички председателства да споменават положението относно сътрудничеството с МНС на всички срещи на високо равнище с трети държави; изисква тези усилия да бъдат разширени, така че да включат ратификацията и прилагането на Споразумението за привилегиите и имунитетите на МНС, което представлява важен оперативен инструмент на МНС; отбелязва влизането в сила на 8 декември 2007 г. на Споразумението с Обединеното кралство относно изпълнението на присъди (и влизането в сила на подобно споразумение, сключено с Австрия през 2005 г.) и настоятелно призовава всички държави-членки да обмислят сключването на подобни споразумения с МНС; признава сключването на Споразумение за сътрудничество и взаимопомощ между Европейския съюз и МНС за важен инструмент, допълващ задълженията на отделните държави-членки;

31.  Приветства ратифицирането от Япония на Римския статут през юли 2007 г., с което общият брой на държавите-страни по договора към декември 2007 г. достигна 105; призовава Чешката република, като единствената държава-членка на ЕС, която все още не е ратифицирала Римския статут, да направи това в най-кратък срок; отново призовава всички държави, които все още не са ратифицирали Римския статут, да направят това в най-кратък срок(20) ; приканва Румъния да отмени двустранното споразумение за имунитет, сключено със Съединените американски щати;

32.  Настоятелно призовава всички държави-членки за пълно сътрудничество по международните наказателни съдебни механизми, и особено по отношение образуването на съдебно производство срещу бегълците; в това отношение, със задоволство отбелязва сътрудничеството на Демократична република Конго за предаването на Germain Katanga на МНС, сътрудничеството на Сърбия за задържането и предаването на Zdravko Tolimir на Международния съд за военните престъпления в бивша Югославия (МСВПБЮ) и сътрудничеството на Сърбия и Черна гора за задържането и предаването на Vlastimir Đjorđjević на МСВПБЮ; все пак, със загриженост отбелязва упорития отказ на Судан да сътрудничи на МНС във връзка със задържането и предаването на Ahmad Muhammad Harun и Ali Muhammad Ali Abd-Al-Rahman; отбелязва със загриженост, че издадените от МНС заповеди за задържане на четирима членове на Божията армия на съпротивата на Уганда все още не са изпълнени; отбелязва също със загриженост, че Радован Караджич и Ратко Младич все още са на свобода и не са изправени пред МСВПБЮ; в тази връзка приканва сръбските власти да гарантират пълно сътрудничество с МСВПБЮ, което следва да доведе до задържането и предаването на всички останали обвиняеми, с цел да се даде възможност за ратифицирането на Споразумение за стабилизиране и асоцииране; счита освен това, че воденото в момента от Специалния съд за Сиера Леоне в Хага съдебно производство срещу бившия президент на Либерия Чарлз Тейлър представлява значителен напредък към прекратяване на безнаказаността;

33.  Подчертава необходимостта от засилване на системата на международното наказателно правосъдие и в тази връзка признава установяването през ноември 2007 г. на механизъм за бърз юридически отговор като нов международен механизъм за сътрудничество за предоставяне на опит и помощ в случаи, при които установяването, събирането и съхраняването на информация би подкрепило широка гама от международни и преходни съдебни опции; призовава МНС да положи допълнителни усилия по посока на ангажирането на общности в процес на разследване в процеса на конструктивно взаимодействие с МНС, насочено към насърчаване на разбирателството и подкрепата за неговия мандат, да отговори на очакванията и да позволи на тези общности да следват и разбират международния наказателен съдебен процес; подчертава ролята, която биха могли да играят несъдебните механизми по отношение на случаи на нарушаване на правата на човека и международното наказателно право, стига тези усилия да спазват нормалното протичане на процеса и да не представляват пародия;

34.  Приветства приемането от Общото събрание на ООН на декларация относно правата на местното население и поздравява Съвета и държавите-членки за подкрепата им за приемането на посочения текст, който ще създаде рамката, според която държавите ще могат да защитават и насърчават правата на местното население без изключване или дискриминация; същевременно отбелязва със загриженост, че без нови инструменти, които да гарантират прилагането на посочената декларация, не може да се очаква действително подобрение в живота на местното население, най-вече на населението, живеещо в условия на авторитарни и диктаторски режими; следователно настоятелно призовава Комисията да даде ход на изпълнението на декларацията, най-вече посредством Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), като изрично подчертава желанието си всички държави-членки спешно да ратифицират Конвенция 169 на Международната организация на труда (МОТ) относно правата на коренното и племенно население, която поддържа принципите, описани в посочената декларация чрез инструмент със задължителна правна сила;

35.  Отново призовава Комисията да разработи европейска рамкова стратегия относно ромите, като се има предвид специалното социално положение на ромските общности в Европейския съюз, в страните кандидатки и в държавите, участващи в процеса на стабилизиране и асоцииране по отношение на Западните Балкани;

36.  Настоятелно призовава ЕС да изиграе ключова роля на конференцията за преглед в Дърбан за насърчаване на изготвянето на балансиран текст, който ще се бори с расизма, а няма да се опитва да делегитимира демократичните държави и да насърчава омразата, какъвто беше случаят в Дърбан през 2001 г.;

37.  Със съжаление отбелязва, че въпреки многократните препоръки на Комисията за ратифициране на горепосочената Конвенция 169 на МОТ, днес, близо 20 години след влизането й в сила, държавите-членки, които са я ратифицирали, са само три: Дания, Нидерландия и Испания; следователно насърчава инициативи, насочени към повишаване на информираността относно този важен законодателен инструмент и към укрепване на ефикасността му по света чрез ратифицирането му от всички държави-членки;

Изпълнение на насоките на Европейския съюз в областта на правата на човека

38.  Призовава още веднъж Комисията и посолствата и консулствата на държавите-членки да гарантират, че целият им персонал е изцяло запознат с насоките в областта на правата на човека; счита, че създаването на новата Европейска служба за външни действия ще бъде активно използвано за хармонизирането на подхода на мисиите в чужбина на държавите-членки и на Комисията в областта на правата на човека, чрез споделяне на структура и персонал, така че да бъдат създадени автентични "посолства на Европейския съюз";

39.  Отбелязва усилията на германското и португалското председателства за завършване на насоките на Европейския съюз в областта на правата на човека в частта, отнасяща се до правата на детето; очаква да получи през следващите години проекти за специфичните мерки за приложение, насочени главно към прилагането на холистичен и всестранен подход, съдържащ се в основната част на насоките;

40.  Призовава председателството да намери начин за подобряване на координацията и сътрудничеството между работните групи на Съвета, отнасящо се до действия в области от общ интерес, например между работната група по правата на човека (COHOM) и работната група помеждународно публично право (COJUR), занимаваща се с МНС, по отношение на международното наказателно правосъдие и проблема с децата и въоръжените конфликти;

41.  Призовава Съвета да актуализира насоките, така че да бъде изцяло признато като основно право правото на ползване на най-високи стандарти в областта на здравеопазването, най-вече по отношение на облекчаването на болката;

Смъртно наказание

42.  Приветства споменатата по-горе Резолюция 62/149, приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 2007 г., която призовава за всеобщ мораториум върху смъртното наказание и признава положителния междурегионален характер на инициативата;

43.  Призовава Съвета да актуализира насоките в областта на смъртното наказание, така че да подкрепи всички дейности, насочени към цялостното прилагане на резолюцията на Общото събрание на ООН, която, наред с другото, призовава всички държави, в които смъртното наказание все още съществува, да спазват международните стандарти, осигуряващи гаранции за защита на правата на лицата, осъдени на смърт, най-вече на минималните стандарти, посочени в приложението към Резолюция 1984/50 на Икономическия и социален съвет от 25 май 1984 г.; подчертава, че резолюцията предоставя информация на Генералния секретар относно прилагането на смъртното наказание и спазването на гаранции за защита на правата на лицата, на които е наложено смъртно наказание, както и че цели постепенното ограничаване на прилагането на смъртното наказание и намаляване на броя на престъпленията, за които може да бъде налагано смъртно наказание; подчертава също, че резолюцията завършва с призив към всички държави-членки на ООН да въведат мораториум върху екзекуциите с оглед на премахването на смъртното наказание;

44.  Призовава председателството да насърчи Италия, Латвия, Полша и Испания, които все още не са ратифицирали протокол № 13 към ЕКЗПЧ относно отмяната на смъртното наказание при всички обстоятелства, да направят това(21) ; в тази връзка признава, че насоките относно смъртното наказание могат да се прилагат по-съгласувано, ако държавите-членки подпишат и ратифицират подобни протоколи и конвенции;

45.  Приветства решението на Съвета по въпросите на правосъдието и вътрешните работи от 7 декември 2007 г. да се присъедини към съвместната декларация на Съвета на Европа и Европейския съюз, установяваща Европейски ден срещу смъртното наказание, който ще се отбелязва на 10 октомври всяка година; приветства работата на Европейската конференция, състояла се в Лисабон на 9 октомври 2007 г., на която отново беше отправен призив за изкореняване на смъртното наказание в Европа и за насърчаване на премахването на смъртното наказание по целия свят;

46.  Приветства премахването на смъртното наказание в Албания на 25 март 2007 г. (за всички престъпления), в Киргизстан на 27 юни 2007 г.; в Руанда на 26 юли 2007 г., в щата Ню Джърси (Съединени американски щати) на 13 декември 2007 г. и в Узбекистан на 1 януари 2008 г.; изразява загриженост относно възможността в Гватемала да се възобнови прилагането на смъртното наказание; настоятелно призовава правителството на Гватемала вместо това да се ангажира действитерно по всеобщия мораториум върху смъртното наказание; приветства решението на Китай всички дела, свързани със смъртно наказание, да бъдат преразгледани от Върховния съд, но продължава да бъде загрижен относно факта, че Китай все още извършва най-големия брой екзекуции по света; осъжда изпълняването на смъртни присъди в Беларус, което противоречи на европейските ценности; порицава нарастващото използване на смъртното наказание от страна на режима в Иран; изразява дълбока загриженост, че режимът в Иран все още осъжда на смърт обвиняеми под 18-годишна възраст;

Изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне

47.  Отбелязва, че Гърция, Унгария, Латвия, Литва и Словакия до този момент не са подписали, нито са ратифицирали Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията (OPCAT); отбелязва, че към настоящия момент Австрия, Белгия, Кипър, Финландия, Франция, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Румъния са подписали, но не са ратифицирали протокола; настоятелно призовава всички държави-членки на Европейския съюз, които към настоящия момент не са подписали и/или ратифицирали Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията, да направят това незабавно;

48.  Изразява загриженост относно действителния ангажимент за спазване на правата на човека от страна на държави-членки на Европейския съюз, които отказват да подпишат споменатата по-горе Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване; призовава всички държави-членки, които все още не са подписали и ратифицирали конвенцията, да направят това в най-кратки срокове(22) ;

49.  Насочва Съвета и Комисията към неотдавнашното проучване, озаглавено "Прилагане на насоките на Европейския съюз относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание", представено на парламентарната подкомисия по права на човека на 28 юни 2007 г. и на COHOM през декември 2007 г.; призовава и двете институции да следват препоръките на Парламента, а именно препоръката да се изработи ясна цялостна визия, която да отчита специфичните национални особености, свързани с местния политически, социален, културен и правен контекст; призовава Съвета и Комисията, след извършването на анализ, да изпратят инструкции до техните делегации и до мисиите на държавите-членки, чрез които да им помогнат да прилагат насоките;

50.  Призовава Съвета и Комисията да засилят сътрудничеството със Съвета на Европа с цел създаване на европейска зона без изтезания и други форми на малтретиране, като ясен сигнал, че европейските държави са поели твърд ангажимент за изкореняването на тези практики на своите територии;

51.  Очаква оценката на прилагането на насоките на Европейския съюз относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, която се изготвя, за да бъде представена на COHOM; в контекста на преразглеждането на тези насоки, изразява очакване COHOM да обсъди специфични критерии за действие относно отделни случаи, така че да се подобри прилагането на насоките; препоръчва приемането на мерки, които да гарантират спазването на абсолютната забрана на изтезанията и други форми на нечовешко или унизително наказание, и да отклонят всеки опит за приемането на позиция от страна на Европейския съюз, която би легитимирала използването на дипломатически уверения с цел улесняване на трансфера на лица към държави, където има опасност те да бъдат подложени на изтезания или на други форми на нечовешко или унизително наказание;

52.  Призовава за актуализиране на насоките на Европейския съюз относно изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в съответствие с член 15 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, който се отнася до правото на лицата да не бъдат подлагани на изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

53.  Изисква редовно присъствие на представители на председателството или на секретариата на Съвета в съответните комисии на ООН, както и по-нататъшно сътрудничество със Съвета на Европа и с неговия комитет за предотвратяване на изтезанията, с цел реализирането на сериозен и ползотворен конкретен принос в процеса на вземане на решения относно демарши за определени държави;

54.  Настоятелно призовава Съвета и Комисията да продължат практиката на постъпки по отношение на всички международни партньори на ЕС относно ратифицирането на международните конвенции за забрана на използването на изтезания и малтретиране, на тяхното приложение, както и осигуряването на помощ за рехабилитация на оцелелите от изтезания; призовава ЕС да определи борбата срещу изтезанията и малтретирането като основен приоритет на политиката си в областта на правата на човека, по-специално чрез засилено прилагане на насоките на ЕС и всички други инструменти на ЕС, като например Европейския инструмент за демокрация и права на човека и като гарантира, че държавите-членки на ЕС се въздържат от приемането на дипломатически уверения от трети държави, където е налице реален риск от изтезания и малтретиране;

Децата и въоръжените конфликти

55.  Приветства доклада на специалния представител на Генералния секретар на ООН за децата и въоръжените конфликти, оповестен на 13 август 2007 г., в който се съдържа заключението, че държавите-членки на ООН следва да прилагат конкретни и целенасочени мерки срещу упоритите нарушители;

56.  Приветства доклада и препоръките на Генералния секретар на ООН относно децата и въоръжения конфликт в Мианмар; осъжда сериозните нарушения на правата на децата в тази държава и призовава COHOM да отдаде приоритетно значение на Мианмар при прилагането на своите насоки относно децата и въоръжените конфликти;

57.  Приветства напредъка, постигнат в прилагането на международните стандарти за защита на детето при случаи, в които предполагаеми нарушители са изправени пред правосъдието, като например обвиненията, повдигнати от МНС срещу висши ръководители на различни въоръжени групировки в Демократична република Конго или срещу четири водещи фигури от Божията армия на съпротивата в Уганда; оценява като значимо постижение решението на Специалния съд за Сиера Леоне, според което набирането или използването на деца под 15 години във въоръжени действия представлява военно престъпление съгласно обичайното международно право, както и осъдителната присъда, наложена наскоро на военни командири за набиране на деца;

58.  Приветства факта, че се обръща все по-голямо внимание на правата на децата в широк спектър от преговори, споразумения, усилия за изграждане и съхраняване на мира, дневен ред и договори; все пак, подчертава, че в мирните споразумения клаузите, посветени на децата, следва да са конкретни, както и че техните цели следва да са изпълними;

59.  Приветства факта, че на правата на децата се отделя нарастващо внимание в механизмите за носене на отговорност за престъпления съгласно международното право (като признава в това отношение усилията, положени от Комисията за истина и помирение в Либерия през 2007 г.) като важно средство за прилагането на правото на децата да участват във вземане на решения, които засягат техния живот; същевременно подчертава, че тези усилия трябва да са ръководени от грижа за осигуряване на максимална защита на интересите на децата, включително чрез прилагането на съобразени с възрастта политики и процедури, както и чрез насърчаване на рехабилитацията и реинтеграцията на децата–жертви;

60.  Приветства напредъка, постигнат при формулиране на политиката по отношение на интегрираните стандарти за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция (2006 г.), Парижките принципи и Насоките относно децата, свързани с въоръжени сили или въоръжени групи (2007 г.); въпреки това подчертава, че сега се изисква ефективно прилагане;

61.  Приветства факта, че още седем държави (Аржентина, Хърватия, Гватемала, Лаос, Мавритания, Мароко и Украйна) се присъединиха към международния ангажимент за прекратяване на набирането на деца във въоръжени конфликти, известен като "Ангажиментите от Париж"; изразява съжаление, че САЩ не са подписали документа заради противопоставянето си на клаузата, отнасяща се до МНС;

62.  Приветства факта, че 11 държави-членки на Европейския съюз са подписали Женевската декларация относно въоръженото насилие и развитието, като по този начин общият брой на държавите – страни по декларацията достигна 42; настоятелно призовава останалите 16 държави-членки на Европейския съюз, които все още не са подписали Женевската декларация, да направят това незабавно;

63.  Призовава тези държави-членки, които не са подписали и ратифицирали факултативните протоколи към Конвенцията за правата на детето(23) , да направят това незабавно;

64.  Припомня липсата на окончателно уреждане на нерешени конфликти в държави в рамките на ЕПС; подчертава, че такива ситуации създават контекст, в който се пренебрегват нарушенията на върховенството на закона и правата на човека в съответните региони, а също така представляват основна пречка пред гарантирането и спазването на всички права на детето; призовава специфичното положение, в което се намират децата и техните семейства в региони с нерешени конфликти в държави в рамките на ЕПС, да бъде разгледано като приоритетен въпрос в контекста на действията, предприемани от ЕС в тази област;

65.  Отбелязва, че португалското председателство последва инициативите на Германия по отношение на насоките и поиска от всички дипломатически мисии на ЕС в държави, определени като приоритетни, да се съобразяват с националните стратегии, приети от COHOM на 15 юни 2007 г., като с постоянни инструкции, които следва да бъдат включени в работата на ръководителите на мисии в областта на проблемите на децата във въоръжени конфликти; приветства факта, че текущото председателството също предаде на местните председателства докладите, отнасящи се до отделните държави, получени от съответнитеНПО; приветства инициативата на словенското председателство да поръча изследване, което да анализира влиянието на мерките, предприети от ЕС по отношение на деца, засегнати от въоръжени конфликти; във връзка с това подчертава ограниченото влияние, което насоките оказват по отношение на децата и въоръжените конфликти, най-вече поради факта, че по-голямата част от делегациите на Комисията и посолствата на държавите-членки не бяха информирани, че съответната държава–домакин е считана за приоритетна държава по отношение на прилагането на посочените насоки;

66.  Призовава Съвета и Комисията да включат в своята хуманитарна и търговска политика мерки за борба срещу принудителния детски труд;

Защитници на правата на човека

67.  Призовава Съвета и Комисията да поемат ангажимент за по-прозрачно и системно прилагане на насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека, като се има предвид, че това е важен и новаторски инструмент, имащ за цел да подкрепя защитниците на правата на човека и да закриля лицата, изложени на риск;

68.  Очаква насоките относно защитниците на правата на човека да бъдат признати за приоритетен елемент на външната политика на Европейския съюз в областта на правата на човека, в съчетание с ефективното прилагане на тези насоки в местните стратегии, отнасящи се до 120 държави; изтъква, че липсата на действия на Европейския съюз от името на защитниците на правата на човека в някои държави като Китай, Тунис, Етиопия, Иран и Русия явно отразява липсата на консенсус сред държавите-членки на Европейския съюз, като отделни държави-членки отдават предимство на различни външнополитически интереси, което прави невъзможно предприемането на колективни действия;

69.  Счита, че следва да се приложи последователен подход, целящ също укрепване на изграждането на капацитет сред активистите в областта на правата на човека, включително онези, които са се посветили на защита на икономическите, социалните и културните права, и да се засилят механизмите за консултация и взаимодействие между тях и техните правителства по въпросите на демократичната реформа и утвърждаването на правата на човека, най-вече, когато процесът на демократизация е изложен на риск;

70.  Призовава Съвета и Комисията активно да насърчават защитниците на правата на човека да разпространяват информация относно теорията и практиката на ненасилие с оглед повишаване на осведомеността, както и на взаимния обмен на най-добри практики, основани на пряк опит в тази област;

71.  Призовава Съвета и държавите-членки спешно да разгледат въпроса с издаването на визи при извънредни обстоятелства на защитници на правата на човека чрез ясно позоваване на специфичното положение на защитниците на правата на човека в новия Общ кодекс относно визите и създаването по този начин на специална ускорена процедура за издаване на визи, за което може да се почерпи от опита на ирландското и испанското правителство в тази област; счита, че поверителният характер на постъпкитена Европейския съюз в подкрепа на защитниците на правата на човека понякога е полезен, но изисква, въпреки тази поверителност, местните служители на Европейския съюз винаги да информират поверително НПО на местно равнище относно подобни действия;

72.  Отбелязва, че въпреки значителните икономически реформи, в Китай все още са налице системни нарушения на политическите права и правата на човека, под формата на задържане по политически причини, нападения и сплашвания на адвокати, защитници на правата на човека и журналисти, включително движението за защита на правата weiquan, липса на независима съдебна система, принудителен труд, потискане на свободата на изразяване и религия и правата на религиозните и етнически малцинства, произволни задържания, системата от концентрационни лагери Лаогай и предполагаемо незаконно набиране на органи; също така изразява загриженост относно черните списъци с журналисти и активисти в областта на правата на човека, които включват Далай Лама, неговите последователи и практикуващите Фалун Гонг;

73.  Изразява съжаление относно факта, че в Беларус продължават да бъдат регистрирани само пет организации за правата на човека и че продължават опитите от страна на властите да сплашат и контролират тези групи, като същевременно постоянно отхвърлят заявления за законна регистрация от други групи за правата на човека; приветства решението на Общото събрание на ООН, взето през май 2007 г., да отхвърли искането на Беларус за място в UNHRC, като изтъква нейните неуспехи в областта на правата на човека; отново настоятелно призовава властите в Беларус да прекратят използването на сплашване, тормоз, целеви арести и политически мотивирани преследвания срещу защитниците на правата на човека и активистите на гражданското общество в Беларус;

74.  Изразява дълбока загриженост, че през 2007 г. иранските власти увеличиха тормоза на независими защитници на правата на човека и адвокати, опитвайки се да им попречат да оповестяват и да преследват нарушения на правата на човека; изразява съжаление относно закриването от страна на иранското правителство на НПО, които насърчават участието на гражданското общество и повишават осведомеността относно нарушенията на правата на човека, включително на организации, предоставящи правна и социална помощ на жени – жертви на насилие;

75.  Отново подчертава, че е важно да се изготви ръководство за прилагане на насоките, което да се предостави на защитниците на права на човека на местно равнище; насърчава COHOM да разпространява насоките на ЕС за защитниците на права на човека, преведени на тези езици на ЕС, които широко се използват в трети държави, както и на други основни езици, освен езиците на ЕС, сред регионални служби и посолства/делегации; приветства факта, че до момента преводи са достъпни на езици като руски, арабски, китайски и фарси, но подчертава, че е необходимо да се изготвят повече преводи на местно равнище; призовава държавите-членки на Европейския съюз да опростят въпроса с издаването на визи за защитниците на правата на човека, които са поканени за участие в събития, организирани в рамките на Европейския съюз или които търсят убежище вследствие на условия на влошена сигурност;

Насоки за диалози и признати консултации с трети държави по въпросите на правата на човека

76.  Призовава Съвета и Комисията да пристъпят към цялостна оценка на насоките относно диалога за правата на човека и да разработят ясни показатели за влиянието на диалога, както и критерии за започване, прекъсване и възстановяване на диалог;

77.  Подновява призива си диалогът за правата на човека да се разшири, така че да се обхваща положението както в трети държави, така и в самия Европейски съюз, за да се увеличи доверието в съответния диалог;

78.  Подновява призива си въпросите, свързани с правата на човека, да се поставят на най-високо политическо равнище, за да се придаде по-голяма политическа тежест на проблематиката за правата на човека и да се попречи на държави-членки или трети държави да изключват от политическия диалог въпроси, свързани с правата на човека; поради тази причина счита, че този диалог никога не трябва да бъде използван с цел ограничаване на проблематиката единствено до срещи на експертно равнище, което би му придало маргинален характер в сравнение с други политически теми; призовава, следователно, Съвета и Комисията да предприемат следните мерки:

79.  В този контекст отново изтъква предложенията, съдържащи се в цитираната по-горе резолюция на Парламента от 6 септември 2007 г. относно провеждането на диалог и консултации с трети страни в областта на правата на човека; във връзка с това, подчертава, че през януари 2008 г. бе поставено началото на диалог между Съвета, Комисията и подкомисията на Парламента по права на човека с цел да се приложат препоръките на посочената резолюция по отношение на участието на Парламента в общия диалог; по този повод припомня задължението на Съвета да се консултира с Парламента и надлежно да взема под внимание неговата позиция в съответствие с член 21 от Договора за Европейския съюз;

80.  Подчертава необходимостта от драстично засилване на диалога по правата на човека между Европейския съюз и Китай и изразява загриженост, че Китай е предоставил отговор само на две трети от въпросите, повдигнати от ЕС по отделни случаи, които пораждат загриженост, в рамките на този диалог; изразява загриженост относно сериозните нарушения на правата на човека в Китай и подчертава, че въпреки обещанията, дадени от режима с оглед на наближаващите Олимпийски игри и на принципите на Олимпийската харта, положението на място не се е подобрило в това отношение; по отношение на Олимпийската харта, приветства факта, че Китай работи за изпълнение на препоръките на специалния докладчик по проблема с изтезанията и че неотдавна даде насоки на съдилищата да не се основават на самопризнания; отбелязва, че въпреки неколкократните уверения, предоставени от китайското правителство относно намеренията му да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права, ратификацията все още не е факт; изразява съжаление, че на срещата на върха Европейски съюз – Китай, състояла се на 28 ноември 2007 г. в Пекин, не беше приета съвместна декларация на Европейския съюз и Китай относно правата на човека, въпреки че първоначално беше обявено намерение за приемане на такава декларация; призовава Съвета да предостави на Парламента по-подробни сведения относно обсъжданията, включително подробен списък на постъпките, предприети в отделните случаи от Съвета и държавите-членки; отбелязва, че тези въпроси следва да бъдат акцентирани при подготовката на Олимпийските игри в Пекин, които представляват важна историческа възможност за подобряване на правата на човека в Китай; в това отношение, остава загрижен относно китайското законодателство, включително системата на държавни тайни, която възпрепятства прозрачността, необходима за развитието на добро управление и на система, в която възтържествува принципът на правовата държава; изразява загриженост относно ограниченията върху свободата на китайските и международни медии, включително Интернет, блогове и достъп до информация за китайската и международна преса; изразява също така загриженост относно черните списъци с журналисти и активисти за правата на човека, които включват Далай Лама, неговите последователи и практикуващите Фалун Гонг; във връзка с това призовава за незабавното освобождаване на известния активист в борбата срещу СПИН Hu Jia; подчертава необходимостта стриктното наблюдение на положението на правата на човека и отнасящите се до този въпрос промени в законодателството да продължи, дори след Олимпийските игри; настоятелно призовава Европейския съюз да гарантира, че търговските му отношения с Китай зависят от реформите в областта на правата на човека, и в тази връзка призовава Съвета да изготви подробна оценка на положението на правата на човека, преди да се финализира ново рамково споразумение за партньорство и сътрудничество; призовава Съвета и Комисията да повдигнат въпроса за автономния район Вътрешна Монголия, Източен Туркестан и Тибетския автономен район, да подкрепят активно прозрачен диалог между китайското правителство и пратениците на тибетското правителство в изгнание, и да включат въпроса за отражението на китайската политика в Африка върху правата на човека; остава силно разтревожен относно системното нарушаване на правата на човека на етническите уйгури в Синдзян-уйгурският автономен район;

81.  Изразява тревога от прекъсването през 2004 г. на диалога с Иран по въпросите на правата на човека поради липса на всякакъв напредък относно подобряването на положението на правата на човека, както и липса на сътрудничество от страна на Иран; призовава иранските органи да подновят диалога с цел да подкрепят всички участници от гражданското общество – поддръжници на демокрацията – и да укрепят, чрез мирни и ненасилствени средства, съществуващите процеси, които могат да засилят демократичните, институционални и конституционни реформи, да осигурят устойчивост на реформите и да осигурят по-голямо участие на всички ирански защитници на правата на човека и представителите на гражданското общество в процеса на определяне на политиката, като засилят ролята им в общите политически обсъждания; изразява дълбока загриженост, че положението, свързано със зачитането на основните права на човека в Иран, по-специално свободата на изразяване и събрания, продължи да се влошава през 2007 г.; осъжда новата кампания за защита на морала, предприета от иранските органи от началото на април 2007 г., в рамките на която бяха задържани хиляди мъже и жени под претекст "да се противодейства на неморалното поведение"; осъжда нарастващото прилагане от страна на режима в Иран на смъртното наказание;

82.  Изразява съжаление по повод липсата на резултати от консултациите Европейски съюз – Русия по въпросите на правата на човека и призовава Парламентът да бъде включен в този процес; насърчава усилията, положени от Съвета и Комисията за постигане на положение, при което консултациите се провеждат последователно в Русия и в Европейския съюз, като други руски министерства, освен министерството на външните работи, също участват в консултациите и руската делегация участва в срещи на руски и европейски парламентарни органи или НПО, организирани във връзка с тези консултации; изразява съжаление, че Европейският съюз не е успял да осигури промяна на политиката в Русия, особено по отношение на такива чувствителни теми, като ситуацията в Чечения и други кавказки републики, безнаказаността и независимостта на съдебната система, отношението към защитниците на правата на човека и политическите затворници, включително Михаил Ходорковски, независимостта на медиите и свободата на изразяване, отношението към етническите и религиозните малцинства, спазването на принципите на правовата държава и защитата на правата на човека във въоръжените сили, дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация, както и други въпроси; изразява убеждение, че дългогодишният дебат относно Чечения следва да бъде разширен, така че да включи обезпокоителната ситуация в Ингушетия и Дагестан; призовава руските органи да защитават националните малцинства в Република Марий Ел и да гарантират зачитането на правата на човека и на малцинствата в съответствие с конституцията на Марий Ел и с европейските стандарти; изразява съжаление по повод продължаващото преследване на журналисти, защитници на правата на човека, политически затворници и НПО, например неотдавнашния тормоз над "Новая газета" и Фондацията за насърчаване на толерантността в Нижни Новгород; изразява загриженост, че през 2007 г. новото руско законодателство относно НПО, което влезе в сила през 2006 г., се оказа податливо на произволно и избирателно прилагане и се използва за възпрепятстване, ограничаване и санкциониране на законни дейности на НПО, допринасяйки по този начин за тяхната нарастваща несигурност и уязвимост; изразява също така загриженост, в съзвучие с доклада на Amnesty International от декември 2007 г., по повод на това, че прокуратурата продължава да не зачита правото на Михаил Ходорковски и на неговия съдружник Платон Лебедев на справедлив съдебен процес в съответствие с международните стандарти, както и тревогата си относно отказа да бъде предоставено животоспасяващо медицинско лечение на Василий Алексанян, бивш заместник президент на "Юкос", въпреки неколкократните призиви от страна на Европейския съд по правата на човека и на председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за такова лечение; призовава Русия да предприеме допълнителни мерки за защита на свободата на изразяване и сигурността на журналистите и защитниците на правата на човека; в тази връзка счита, че сътрудничеството на Русия със структурите на ОССЕ, Съвета на Европа и ООН за правата на човека, както и ратификацията на всички конвенции, свързани с правата на човека, следва да се разглежда като приоритет от Европейския съюз, най-вече ратификацията на Протокол №14 към ЕКЗПЧ за изменение на контролната система по Конвенцията; изразява съжаление по повод нежеланието на Русия да покани достатъчен брой международни наблюдатели в приемлив срок и те да имат възможност да проследят изборите в съответствие със стандартите на ОССЕ: по този начин Русия възпрепятства Бюрото за демократични институции и права на човека на ОССЕ (БДИПЧ) да предприеме планираната от него мисия за наблюдение на изборите в съответствие със своя мандат; поради тази причина е принуден да постави под въпрос демократичния характер на парламентарните избори през 2007 г. и президентските избори през 2008 г.; призовава Съвета и Комисията да повдигнат въпросите, свързани с правата на човека, включително отделни случаи, пред руските власти на най-високо равнище, както и в новото споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия; призовава Комисията да предвиди по-ясни задължения и да установи по-ефективни механизми за наблюдение, в допълнение към клаузата за правата на човека, за да се постигне действително подобрение на положението на правата на човека;

83.  Призовава Съвета и Комисията, съвместно с всички съседни страни, да създадат подкомисии по правата на човека; отново призовава Парламентът да бъде включен в подготовката на тези срещи и да бъде информиран за резултатите от тях; изразява становище, че докато първите кръгове срещи, както в случая с Тунис, можеха да се концентрират върху постигане на устойчивост на подкомисиите и укрепване на доверието сред партньорите, тези комисии, какъвто е в момента случаят с Мароко, следва да преминат към фаза, ориентирана към постигането на резултати, която да включва установяване на конкретни критерии и показатели за напредък, както и възможност за разглеждане на отделни случаи; припомня, че разискванията относно правата на човека не трябва в никакъв случай да се ограничават само до посочените подкомисии и подчертава необходимостта тези въпроси да бъдат включени в рамките на политическия диалог на най-високо равнище, така че да се подобри съгласуваността на политиката на ЕС в тази област и да се намалят несъответствията в изявленията, които двете страни правят пред пресата, относно положението на правата на човека; приветства изявлението на Съвета от 16 октомври 2007 г., че разискванията относно бъдещо рамково споразумение между ЕС и Либия конкретно ще се отнасят, наред с другото, до сътрудничеството и напредъка в областта на правата на човека;

84.  Припомня влошаването на положението в Сирия, където органите на режима отказват да признаят официален статут на групи, занимаващи се с правата на човека и където последните са обект на тормоз от страна на службите за сигурност, а техните членове лишавани от свобода поради липсата на правен статус; осъжда арестуването на дисиденти и членове на опозиционни партии и настойчиво приканва Съвета и Комисията да призоват правителството на Сирия да освободи задържаните журналисти, активисти по правата на човека и независими адвокати, както и да отмени извънредното положение;

85.  Осъжда мерките, предприети от страна на властите в Беларус срещу опозицията; отбелязва, че тези мерки все повече приемат формата на систематични опити за унижаване и лошо отношение към членове на опозицията; посочва като пример неотдавнашния арест на носителя на наградата "Сахаров" Александър Милинкевич; отбелязва, че Европейският съюз не е успял да осигури подобрение на положението по отношение на реформите в Беларус в областта на правата на човека;

86.  Изразява дълбоката си загриженост относно острата хуманитарна криза в Ивицата Газа; призовава всички заинтересовани страни да се придържат към Всеобщата декларация за правата на човека; препотвърждава същината на своята резолюция от 21 февруари 2008 г. относно положението в Ивицата Газа(24) ;

87.  Признава усилията на Съвета и Комисията да организират през май 2008 г. втори кръг на диалога по правата на човека между Европейския съюз и Узбекистан и изказва похвала на Комисията за нейните усилия да организира, в рамките на диалога и евентуално в Ташкент, семинар на гражданското общество относно изразяването в медиите; отново отбелязва, че провеждането на диалог по правата на човека и срещи на експерти във връзка с клането в Андиджан през 2005 г. не представляват сами по себе си напредък и не може да се използват като основание за отмяна на санкциите; отбелязва, че липсата на независимо международно разследване на клането в Андиджан и липсата на всякакво подобрение на положението на правата на човека в Узбекистан – каквито бяха условията, поставени от Европейския съюз за отмяна на санкциите – логично доведоха до разширяване на санкциите, наложени на Узбекистан; приветства факта, че заключенията на заседанието на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 15 и 16 октомври 2007 г. въведоха конкретни условия, които следва да бъдат изпълнени в срок от шест месеца, за да остане в сила временното спиране на визовите ограничения; приканва Съвета и Комисията да извършат сериозна оценка на въздействието на решението за прекратяване за срок от шест месеца на някои от визовите ограничения, представляващи част от санкциите, наложени на Узбекистан от страна на Европейския съюз и да преразгледат цялостното положение с правата на човека в тази държава; изразява съжаление по повод на факта, че досега Узбекистан не е успял да демонстрира напредък в нито една от посочените области; отдава заслуга на дейността на подкомисията си по правата на човека във връзка със стриктния мониторинг на положението на правата на човека на всеки шест месеца, така че на Съвета да се представят редовни оценки и препоръки по отношение на политиката, която ЕС би следвало да приеме в тази област; изразява крайно възмущение във връзка с президентските избори в Узбекистан, състояли се на 23 декември 2007 г., които според БДИПЧ са "протекли в строго контролирана политическа атмосфера, която не е оставила място за истинска опозиция ... и като цяло не са изпълнили много от предписанията на ОССЕ за произвеждането на демократични избори"; осъжда убийствата на Mark Weil, основател и артистичен директор на независимия театър Ilkhom в Ташкент, извършено на 9 септември 2007 г. и на журналиста и критик на узбекския режим Alisher Saipov, извършено на 24 октомври 2007 г. в киргизкия град Osh; отново отправя призив за незабавно освобождаване на политическите затворници(25) ;

88.  Подкрепя желанието на Съвета да установи диалог по правата на човека с всяка от четирите останали държави от Централна Азия; призовава диалогът да бъде ориентиран към постигане на резултати и изцяло съобразен с насоките на Европейския съюз за диалога по правата на човека с трети държави, като гарантира участието на гражданското общество и на Европейския парламент; призовава установяването на диалога бъде съчетано с предоставяне на подходящи ресурси в рамките на секретариатите на Съвета и Комисията;

89.  Отбелязва значението на ангажиментите, поети както от Турция, така и от ЕС в рамките на присъединителния процес на Турция по отношение на текущите реформи в областта на правата на човека в Турция;

90.  Изразява надежда отговорните за убийството на Беназир Бхуто да бъдат разкрити и подведени под отговорност възможно най-скоро; отбелязва влошаването на положението с правата на човека в Пакистан през 2007 г., най-вече във връзка със заплахите срещу независимостта на съдебната система и свободата на медиите; осъжда по този повод кампанията за оклеветяване на Iftikhar Mohammad Choudhry, бивш председател на Върховния съд на Пакистан, както и отстраняването му от длъжност и поставянето му под домашен арест; призовава Съвета и Комисията да подкрепят започнатото от съдебните и адвокатските колегии движение за демокрация, най-вече като отправят покани до някои от представителите му, сред които г-н Choudhry; призовава да бъдат възстановени всички отстранени от длъжност съдии; отбелязва приемането на нов Документ за национална стратегия за Пакистан и приветства интегрирането на превенцията на конфликти и защитата на правата на човека в рамките на целия документ; отбелязва, че първото заседание на Съвместната комисия Европейска общност – Пакистан се състоя в Исламабад на 24 май 2007 г. и подчертава необходимостта правата на човека да бъдат изведени на преден план в дневния ред на всички следващи заседания;

Генитално осакатяване на жените и други вредни традиционни практики

91.  Подчертава, че усилията за премахването на всички форми на генитално осакатяване на жените следва да бъдат засилени, както на местно равнище, така и в рамките на процеса на определяне на политиките, така че да се подчертае фактът, че подобни осакатявания са както въпрос, свързан с равнопоставеността на половете, така и нарушение на правата на човека, свързани с физическата неприкосновеност;

92.  Настоява в диалога по правата на човека да се обърне изрично внимание на правата на жените и по-специално на борбата и отстраняването на всички форми на дискриминация и насилие срещу жени и момичета, като главно се включат селективните аборти въз основа на пола, всички форми на вредни традиционни практики и обичаи, като например гениталното осакатяване на жените и ранните или принудителни бракове, всички форми на трафик на хора, домашно насилие и убийство на жени, експлоатация на работното място и икономическа експлоатация, както и да бъде отхвърлено всяко позоваване на каквито и да било обичаи, традиции или религиозни съображения от страна на държавите с цел избягване на изпълнението на задължението им за премахване на подобна жестокост и на всякакви практики, които могат да застрашават живота на жените;

93.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да използват клаузата за правата на човека, за да се постави борбата срещу всички форми на генитално осакатяване на жените като приоритетен въпрос в отношенията с държавите, които не са членки, по-специално тези държави, които поддържат преференциални отношения с Европейския съюз в рамките на Споразумението от Котону (понастоящем в рамките на европейските споразумения за партньорство) и да им се окаже натиск за приемане на необходимите законови, административни, съдебни и превантивни мерки за прекратяване на тези практики;

94.  Припомня Целите на хилядолетието за развитие и подчертава, че достъпът до образование и здравеопазване са основни права на човека; счита, че програмите в областта на здравеопазването, включително тези отнасящи се до сексуалното здраве, насърчаването на равенството между половете, увеличаването на правата на жените и правата на детето следва да имат водеща роля в политиката на ЕС за развитие и права на човека, по-специално в местата, където са широко разпространени насилието въз основа на пола, както и излагането на риск от ХИВ/СПИН на жени и деца или лишаването им от достъп до информация, профилактика и/или лечение; призовава Комисията да включи основни трудови права, както и програмата за достоен труд в своята политика за развитие, по-специално в програмите за подкрепа на търговията;

95.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да насърчават по-специално ратификацията и прилагането от страна на държавите-членки на Африканския съюз на Протокола на Африканския съюз за правата на жените в Африка;

96.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да усъвършенстват Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и да осигурят предоставянето на средства за дейности, насочени към премахване на всички форми на генитално осакатяване на жените;

Общ преглед на действията на Съвета и Комисията, включително резултатите от двете председателства

97.  Изразява съжаление по повод продължаващите нарушения на правата на човека и демокрацията от страна на военната хунта в Мианмар и подкрепя ангажимента на Европейския съюз за постигане на декларираните цели, а именно всеобхватен и истински тристранен диалог между военния режим, демократичната опозиция (по-специално Националната лига за демокрация, която спечели изборите през 1990 г.) и етническите народности, с оглед осигуряване на националното помирение, необходимо за прехода на Мианмар към демокрация, както и установяване на легитимно, демократично гражданско правителство, което да спазва човешките права на своя си народ и да възстанови нормални отношения с международната общност; приветства приемането на обща позиция на Съвета през ноември 2007 г., която подновява съществуващите ограничителни мерки и въвежда допълнителни ограничителни мерки, но изразява съжаление по повод изключването от посочените мерки на ключови сектори като енергетика и финансови и банкови санкции срещу военния режим; счита в тази връзка, че приемането на ограничителни мерки следва по подразбиране да бъде съпроводено от оказване на значителна подкрепа за гражданското общество, което в случая с Мианмар не беше направено; осъжда грубия отпор, оказан от властите на Мианмар на демонстрациите на будистките монаси и всички други мирни демонстрации; изразява съжаление относно продължаващите арести и задържане на демократични активисти и журналисти и призовава Съвета да продължи да изтъква положението на правата на човека в Мианмар като основен приоритет по време на Съвета по правата на човека на ООН, както и да оказва натиск за осъществяване на второ посещение в държавата на г-н Tomas Ojea Quintana, специален докладчик на ООН относно правата на човека в Мианмар, с цел допълнителна оценка на нарушенията на правата на човека; приветства назначаването на Piero Fassino като специален пратеник на Европейския съюз за Мианмар и призовава Комисията активно да подкрепи движението в защита на демокрацията на Мианмар в рамките на ЕИДПЧ; осъжда убийството на Padoh Mahn Sha, генерален секретар на Karen National Union (KNU) на 14 февруари 2008 г., който бе убит в дома си в Тайланд; изисква да се проведе разследване относно обстоятелствата на това убийство, като призовава ЕС да изрази възмущение пред военния режим и приканва настойчиво да се осигури по-добра защита на демократични лидери от Мианмар, които живеят в изгнание в Тайланд; изразява загриженост, че бежанците от Мианмар в Малайзия се намират в изключително уязвимо положение и са изложени на риск от арест, задържане, бой с пръчки и депортиране от страна на органите на Малайзия; настойчиво призовава Съвета да призове органите на Малайзия да прекратят жестокото отношение към бежанците, да насърчи Върховния комисар за бежанците на ООН да регистрира всички бежанци, с цел да им осигури по-добра защита, както и да призове настоятелно повече държави да се съгласят да приемат мианмарски бежанци от Малайзия за повторно заселване;

98.  Призовава председателството на Съвета да обърне специално внимание на държавите, предизвикващи особена тревога по отношение спазването на правата на човека; насърчава по-специално Съвета да приложи изцяло насоките на Европейския съюз за защитниците на правата на човека и да разпредели допълнителни ресурси за проекти по линия на ЕИДПЧ, най-вече за насърчаване на демокрацията в Беларус, Мианмар, Куба, Еритрея, Лаос, Северна Корея, Узбекистан, Виетнам и Зимбабве; счита, че създаването и изпълнението на тези проекти следва да не бъде обвързвано със съгласието или сътрудничеството на съответните режими;

99.  Приветства провеждането на 18 октомври 2007 г. на първия европейски ден за борба с трафика на хора, целящ да увеличи информираността във връзка с трафика на хора и подчертава дълготрайния ангажимент на Европейския съюз за изкореняването на това явление;

100.  Приветства организирането от страна на португалското председателство и Комисията на Форума на НПО в Европейския съюз по правата на човека, проведен в Лисабон през декември 2007 г. по въпросите на икономическите, социални и културни права; подкрепя препоръките на Форума, който отново потвърди неделимостта и универсалността на правата на човека и успешно свърза външните и вътрешните аспекти на политиката на Европейския съюз; следователно насърчава Съвета и Комисията да задълбочат текущата оценка на въздействието върху устойчивото развитие, извършвана от ГД "Търговия" на Комисията, чрез подходяща оценка на въздействието върху правата на човека;

101.  Приветства четвъртото заседание на европейската мрежа на точки за контакт по отношение на лицата, отговорни за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, която се състоя в Хага на 7 и 8 май 2007 г.; отбелязва работата на това заседание, която бе изцяло посветена на Руанда и разследването на заподозрени лица от Руанда от страна на европейски държави; изразява съжаление, че не беше проведено пето заседание на мрежата по време на португалското председателство; припомня на Съвета ангажимента да се провежда подобно заседание при всяко председателство;

102.  Призовава председателството на Съюза да предприеме мерки по отношение на липсата на действия от страна на Европейския съюз в Дарфур; приветства съвместната операция на Африканския съюз и ООН в Дарфур (UNAMID), която бе единодушно одобрена на 31 юли 2007 г. с Резолюция 1769 (2007) на Съвета за сигурност на ООН като малка крачка в правилната посока; отбелязва, че UNAMID наследи Мисията на Африканския съюз в Судан (AMIS) на 31 декември 2007 г. и разполага с първоначален мандат, който изтича на 31 юли 2008 г.; очаква, че наброяващата 7 000 души AMIS, която досега отговаряше за поддържането на мира да бъде интегрирана в новите въоръжени сили и да бъдат предприети всички необходими мерки за гарантиране на способността на UNAMID да изпълни мандата си, включително периодични проверки на броя на разположените миротворци; настоява най-вече заповедите за задържане, издадени от МНС да бъдат приведени в изпълнение възможно най-бързо; отбелязва, че недостатъчните мерки за справяне с хуманитарната катастрофа в Дарфур бяха сред причините за влошаването на политическата и социалната обстановка в Чад; призовава да се предприемат незабавни мерки за предоставяне на по-голяма помощ на тази държава;

103.  Изразява загриженост във връзка с нападенията на бунтовниците в Н'Джамена, столицата на Чад в началото на февруари 2008 г.; подчертава, че участието на ЕС е от значение за увеличаване на дипломатическия натиск с цел прекратяване на огъня в Чад за защита на пострадалото население и подкрепа на преговорите за мир и национално помирение в страната; осъжда мерките срещу политическите опоненти в Н'Джамена, предприети от чадското правителство след февруарския опит за преврат; настоятелно призовава Съвета да направи всичко възможно, за да се гарантира свобода за политическата опозиция в Чад; подчертава сериозният характер на кризата с бежанците и вътрешно разселените лица в източен Чад, където повече от 400 000 бежанци и вътрешно разселени лица са настанени в 12 лагера по източната граница на Чад; приветства установяването на мироопазващата мисия Сили на Европейския съюз в Република Чад и Централноафриканската република (EUFOR TCHAD/RCA), както и нейната основна цел да закриля бежанците, вътрешно разселените лица и хуманитарния персонал в засегнатия от кризата регион;

104.  Приветства факта, че в ООН започна работа по подготовка на единни стандарти за поведение на всички категории персонал, участващи в мироопазващи мисии; отбелязва, че Планът за действие на работната група съдържа изискване за включване на корпус от шест основни принципа в кодексите за поведение на Междуведомствения постоянен комитет, включително принцип, забраняващ сексуални отношения с лица под 18 години, независимо от възрастта на пълнолетие или възрастта, на която лицето е способно да изкаже правновалидно съгласие, която се прилага в съответната държава; приветства факта, че понастоящем посоченият кодекс за поведение се прилага спрямо целия мироопазващ и хуманитарен персонал на ООН; приветства създаването в рамките на мисиите на ООН в Бурунди, Кот д'Ивоар, Демократична република Конго и Хаити на служби по въпроси, свързани с личното поведение, които да разследват обвинения и да помагат на жертви; очаква кодексът на поведение да бъде изцяло прилаган във всички мисии на ООН, включително, в случай на необходимост, да бъдат налагани наказателни санкции срещу персонал, уличен в изнасилване или сексуална експлоатация на деца;

105.  Приветства факта, че Съветът съставя и редовно актуализира списъци с целеви държави, по отношение на които се полагат допълнителни съвместни усилия с оглед прилагането на европейските насоки относно децата и въоръжените конфликти, смъртното наказание (така наречените "държави на кръстопът"), както и относно защитниците на правата на човека; отбелязва, че подобна практика е предвидена съгласно Стратегията за прилагане на насоките на Европейския съюз за утвърждаване и защита на правата на детето; насърчава Съвета и Комисията да разширят посочената добра практика, която наред с другото позволява на Европейския съюз да реагира по по-ефикасен начин чрез дипломатически ходове, декларации и други начини за действие в съответствие с насоките на Европейския съюз относно изтезанията; насърчава Съвета и Комисията при определянето на целеви държави да включват специалните механизми на ООН и да вземат предвид препоръките и резолюциите на Европейския парламент по неотложни въпроси;

106.  Отново призовава всички свързани с правата на човека и демокрацията дискусии с трети държави, инструменти, документи и доклади, включително годишните доклади за правата на човека, изрично да разглеждат въпросите на дискриминацията, включително въпросите на етническите, национални и езикови малцинства, религиозните свободи, включително нетърпимост към която и да е религия и дискриминационни практики спрямо религиите на малцинствата, дискриминацията въз основа на кастов признак, защитата и зачитането на правата на местното население, човешките права на жените, правата на децата, лицата с увреждания, включително лица с умствени увреждания, както и лица с всякакви сексуални ориентации, като изцяло ангажира техните организации както в ЕС, така и в трети страни по целесъобразност;

Програми на Комисията за предоставяне на външна помощ и ЕИДПЧ

107.  Изразява загриженост относно явното фалшифициране на резултатите от президентските избори в Кения през декември 2007 г., последвано от насилия в държавата, и призовава за гарантиране на правата на човека, включително правото на свободно изразяване, правото на събрания и на сдружаване, както и на свободни и справедливи избори; изразява загриженост относно изплащането на средства от ЕС за Кения в деня след изборите през декември 2007 г.; настоятелно призовава в бъдеще плащанията в полза на правителства да не се извършват в толкова кратък срок след общи избори и най-вече такива плащания да се извършват едва след получаване на доклада на мисията за наблюдение на избори на ЕС; отбелязва, в контекста на мирните преговори, че е важно ЕС да продължи да се ангажира с подкрепата на полаганите усилия за постигане на работещи и устойчиви демократични правителство и президентство в Кения;

108.  Приветства приемането на ЕИДПЧ като финансов инструмент за външна помощ, конкретно насочен към насърчаване на правата на човека и демокрацията, както и факта, че приоритетите на Европейския парламент са взети под внимание в програмните документи за 2007 и 2008 г.;

109.  Призовава за пълна прозрачност по отношение на начините за изразходване на средствата и подбора и оценката на проекти по линия на ЕИДПЧ; призовава за публикуване в интернет на всички одобрени проекти, когато това е съвместимо със защитата на получателя;

110.  Приветства започналия в рамките на ЕИДПЧ нов проект, който позволява предприемането на спешни действия за закрила на защитниците на правата на човека; призовава Комисията бързо и ефективно да приложи този нов проект;

111.  Предлага от 2009 г. бюджетът за ЕИДПЧ да бъде увеличен с оглед по-специално да се осигури наличност на допълнителни средства както за проекти в така наречените "трудни" държави, така и за проекти, управлявани пряко от делегациите на Комисията в сътрудничество с местни организации на гражданското общество, така че всички държави, в които се прилагат тези проекти, да могат да получат достъп до средствата на Общността;

112.  Призовава Комисията да адаптира равнището на човешки ресурси, отделени за прилагането на ЕИДПЧ както в централата, така и в делегациите, да вземе предвид спецификата и трудностите на новия инструмент, така че да разполага с необходимите ресурси и експертен опит, като отчита твърде чувствителния характер на проектите по този инструмент, необходимостта от защита на лицата от гражданското общество, изпълняващи тези проекти, а също и значението на политическата цел, която инструментът въплъщава;

113.  Призовава да бъде осигурено специфично обучение по въпросите на правата на човека и демокрацията за персонала на делегациите на ЕС в трети държави до най-високо равнище, по-специално с оглед на проектите, изпълнявани в съответствие с насоките, както и с оглед на спешната необходимост от подкрепа за защитниците на правата на човека; призовава също така провежданото на всеки две години обучение на ръководителите на делегациите да включва раздел, посветен на правата на човека, като се имат предвид новите функции на делегациите в тази област;

114.  Призовава Комисията да следи за съгласуваност между политическите приоритети на Съюза и подкрепяните от него проекти и програми, по-специално във връзка с програмирането на двустранни договорености с трети държави; призовава освен това съгласуваността между програмите и тематичните инструменти да бъде гарантирана и инструментите да бъдат укрепени, като се има предвид, че представляват единствените механизми, позволяващи на Съюза да осъществява проекти в трети държави без подкрепата на органите на властта на упоменатите държави;

115.  Отбелязва, че средствата по ЕИДПЧ, отделени за мисиите на Европейския съюз за наблюдение на избори през 2007 г. възлизат на 23 % от общата сума на използваните средства по ЕИДПЧ (30,1 милиона евро) и че 11 такива мисии са били проведени;

116.  Отбелязва, че значителен дял (около 50 %) от общите средства по ЕИДПЧ, предвидени за проекти по договори, сключени през 2007 г., са били насочени към големи тематични проекти и само малка част (24 %) към схеми за подкрепа в отделни държави (еквивалентни на микропроекти); отбелязва също, че само малка част от средствата са били предназначени за Азия и предлага преразглеждане на географското разпределение;

117.  Отбелязва, че следва да се обърне внимание при финансирането на международни организации, чийто бюджет се осигурява чрез оценени вноски от страна на държави-членки, като например МНС, тъй като всяко финансиране, предоставено на подобни организации е равностойно на субсидии за държавите-участнички, които са обвързани със задължение да предоставят финансиране на съответната организация и излага на риск други проекти и институции, които разчитат на финансиране по ЕИДПЧ, като например проекти на НПО и програмата в областта на съдебната реформа, и работата на Специалния съд за Сиера Леоне;

Помощ и наблюдение на избори

118.  Отбелязва със задоволство, че ЕС все по-често използва предоставянето на помощ и наблюдението на избори за утвърждаване на демокрацията в трети държави, както и че качеството и независимостта на тези мисии са общопризнати;

119.  Настоятелно призовава за повишено внимание по отношение на критериите за подбор на държави, за които се осигурява подкрепа/наблюдение на избори, на спазването на методологията и на установените на международно равнище правила, особено по отношение на независимия характер на мисията;

120.  Предвид придобития опит счита, че на този етап помощта и наблюдението на избори следва да бъдат част от непрекъснат процес, който включва предизборна фаза за подпомагане установяването на демокрацията и правата на човека и преди всичко следизборна фаза за подкрепа и оценка на демократичния процес с оглед укрепване на правовата държава, консолидиране на демократичните институции, политическия плурализъм, независимостта на съдебната власт и ролята на гражданското общество;

121.  Припомня, че необходимостта от въвеждане на следизборна политика присъства в правното основание на ЕИДПЧ;

122.  Призовава изборният процес, в това число предизборната и следизборната фаза, да бъде включен в различните нива на водения със заинтересуваните трети държави политически диалог, така че да се осигури последователност на политиките на ЕС и да се потвърди основната роля на правата на човека и демокрацията;

123.  Припомня освен това на Съвета и на Комисията, че е необходимо да се изработят стратегии в областта на демокрацията и правата на човека за отделните държави, по примера на започнатото от някои държави-членки, тъй като те са съществен елемент за осигуряване на последователност на провежданите политики, включително по време на изборни процеси;

124.  Призовава Комисията по външни работи преди съставянето на междинен преглед да анализира прилагането на различните елементи от ЕИДПЧ;

Прилагане на клаузите за правата на човека и демокрацията във външни споразумения

125.  Изразява съжаление, че клаузата за правата на човека и демокрацията, представляваща съществен елемент от всички споразумения за сътрудничество и партньорство с трети държави, все още не е приложена по конкретен начин заради липса на механизъм, който би позволил въвеждането ѝ в действие;

126.  В тази връзка отново подчертава предложенията, съдържащи се в горепосочената резолюция на Парламента от 14 февруари 2006 г. относно клаузите за правата на човека и демокрацията, съдържащи се в споразуменията на Европейския съюз; подчертава по-специално необходимостта от включване на такива клаузи във всички споразумения на ЕС, включително в отрасловите споразумения;

127.  Призовава Съвета и Комисията да се възползват от изтичането на срока на действие на споразуменията за партньорство и сътрудничество с редица съседни държави и Русия и от преговорите за нови споразумения, за да се включат правата на човека и ефективният диалог по този въпрос в бъдещите споразумения, включително с помощта на механизъм за последващи действия;

128.  127а. Настоятелно призовава Комисията да гарантира, в рамките на външнотърговската, инвестиционната и политиката за развитие на ЕС, че при упражняване на стопанска дейност от частни търговски дружества от ЕС в трети държави се спазват международните стандарти за правата на човека, по-конкретно по отношение на експлоатацията на природни ресурси и международното задължение за получаване на предварително и информирано съгласие от заинтересованите местни общности и местно население; счита, че Парламентът следва да осъществява контрол и да докладва относно напредъка по този въпрос;

129.  Отново призовава клаузите за правата на човека да бъдат прилагани чрез по-прозрачна процедура на консултации между страните, като се уточнят подробно политическите и правни механизми, които следва да се използват в случай на искане за прекратяване на двустранното сътрудничество въз основа на повтарящи се и/или системни нарушения на правата на човека по силата на международното право; счита, че клаузите следва да включват също подробности относно механизъм, който да позволява временно прекратяване на споразумението за сътрудничество като "механизъм за предупреждение";

130.  Отбелязва, че през 2007 г. Европейският съюз не е сключил нито едно ново споразумение, съдържащо клаузи за правата на човека;

131.  Приветства факта, че през юни 2007 г. Съветът и Комисията временно спряха прилагането на търговските преференции за Беларус, предвидени в Общата система за преференции (GSP) вследствие на неизпълнение от страна на правителството на Беларус на препоръките, отправени от МОТ през 2004 г.;

132.  Счита, че обезпечаването на ефективна демокрация и защита на правата на човека по външните граници на ЕС следва да бъде основен приоритет на усилията на ЕС за интегриране на правата на човека; призовава Съвета и Комисията да укрепват все повече своите усилия в рамките на Европейската политика на съседство, стратегическото партньорство с Русия и отношенията с Турция и държавите от Западните Балкани, както и за целта да прилагат изцяло съществуващите регионални рамки за сътрудничество в посочените региони; отново изтъква особената необходимост да се обърне внимание на нарушенията на правата на човека в зоните с неразрешени конфликти в упоменатите държави, което съществено затруднява укрепването на правовата държава и демокрацията по настоящите външни граници на ЕС;

Интегриране на правата на човека

133.  Призовава Комисията да продължи отблизо да наблюдава предоставянето на помощи по GSP+ на държави, при които са забелязани сериозни пропуски при изпълнението на осемте конвенции на МОТ, свързани с основните стандарти на труд, нарушения на граждански и политически права или използване на затворнически труд; изисква Комисията да разработи критерии за оттегляне на помощи по GSP поради проблеми във връзка с правата на човека;

134.  Припомня Декларацията за правото на развитие, приета с Резолюция 41/128 на Общото събрание на ООН от 4 декември 1986 г., която признава, че правото на развитие е неотменимо човешко право, както и че държавите носят основна отговорност за създаването на условия, които благоприятстват упражняването на правото на развитие и трябва да предприемат стъпки за формулиране на политики за международно развитие, за да се улесни упражняването му в пълна степен; призовава за предприемане на мерки, които да гарантират, че международните програми за развитие, обхващащи тези отговорности на държавите, позволяват включването и достъпа на лица с увреждания, в съответствие с член 32 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, подписана от Европейските общности на 30 март 2007 г.;

135.  Припомня на Съвета неговия ангажимент за интегриране на правата на човека в рамките на ОВППС, както и на други политики на ЕС, както се подчертава в документа, одобрен от Комитета по политика и сигурност на 7 юни 2006 г.; призовава за постигане на допълнителен напредък при изпълнението на препоръките от този документ; припомня по-специално на Съвета задълженията на работните групи по географски региони за определяне на ключови въпроси, приоритети и стратегии в областта на правата на човека като част от общото им планиране, както и за установяване на по-систематичен обмен с международните НПО и защитници на правата на човека;

136.  Припомня, че общият бюджет на Европейския съюз за 2008 г. предвижда бюджетните кредити, предназначени за подпомагане на лица с увреждания, да бъдат проверени, така че в качеството им на помощи от Общността да бъдат в съответствие с член 32 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и призовава тези бюджетни разпоредби да бъдат стриктно прилагани и проследявани;

137.  Призовава Съвета да положи максимални усилия за прилагането на основното право на здравеопазване по отношение на облекчаването на болката и достъпа до опиоидни аналгетици, като отчита, че Международният съвет за контрол на наркотиците призова международната общност да насърчи предписването на болкоуспокояващи, при условие за строг контрол от признати международни и национални контролни органи като националните правителства и специализираните агенции на ООН, особено в бедните държави, като се има предвид, че в повече от 150 държави се регистрират сериозни пропуски в лечението; призовава Съвета и Комисията да работят за постигане на това, членството в СЗО да бъде достъпно за всички държави, както е предвидено в член 3 от Конституцията на СЗО, като по този начин се увеличава ефикасността и универсалността на програмите на СЗО;

138.  Безусловно осъжда всички форми на експлоатация на деца, било под формата на сексуална експлоатация, включително детска порнография и детски секс туризъм, или под формата на принудителен труд, наред с всички форми на трафик на хора; отправя искане към Комисията и държавите-членки да признаят проблема с хилядите бездомни деца и деца, принудени да просят, като сериозен социален въпрос, свързан с правата на човека, както и да предприемат мерки за неговото разрешаване и призовава държавите-членки да въведат санкции срещу виновните за унижаването на децата, принудени да просят;

139.  Призовава Комисията да продължи да насърчава корпоративната социална отговорност на европейските и местни предприятия; изисква Съветът да докладва пред Парламента получената информация от страна на специалния представител на ООН за търговска дейност и права на човека, в която се изясняват стандартите за корпоративна отговорност и отчетност за многонационални корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека;

140.  Признава, че имиграционната политика се е превърнала в приоритет във вътрешния и външния политически дневен ред на ЕС, и че в своите документи ЕС се опитва да обвърже имиграцията с развитието и да гарантира, че основните права на имигрантите се спазват; все пак потвърждава, че реалността на място опровергава тези документи; подчертава, че трябва да се сключат споразумения за реадмисия на нелегални имигранти с трети държави, които притежават необходимите правни и институционални механизми да приемат обратно своите граждани и да зачитат правата им; подчертава необходимостта да се гарантира, че при прилагането на такива споразумения за реадмисия изцяло се зачита принципът на неотблъскване (non-refoulement) за връщане и се гарантира достъп до справедлива процедура за предоставяне на убежище; призовава за ефективен контрол на третирането на върнати лица по силата на споразумения за реадмисия, по-конкретно по отношение на възможно "верижно връщане (chain refoulement)";

141.  Призовава Съвета да гарантира, че при задълбочаване на сътрудничеството с трети държави в областта на имиграцията и предоставянето на убежище на практика изцяло се спазват правата на бежанците, лицата, търсещи убежище и мигрантите; подчертава по-специално, че механизмът на Европейската политика на съседство следва да се използва за наблюдение на резултатите, постигнати в тази област по отношение на правата на човека; призовава Съвета и Комисията да се уверят, че в рамките на политиките за сътрудничество в борбата срещу нелегалната имиграция се полагат максимални усилия, за да се гарантира, че полицията и съдебните органи в трети държави зачитат правата на човека и призовава Съвета и Комисията да гарантират, че не се предоставя никаква помощ на полицейски и съдебни органи на държави, които грубо и системно нарушават правата на човека и/или които не отчитат по какъв начин са използвали съответните средства;

142.  Призовава Съвета и Комисията да предприемат на международно равнище инициативи на Европейския съюз за борба срещу преследването и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност, като например подкрепят приемането на резолюция по този въпрос на равнище ООН и подпомагат НПО и участници, които насърчават равенството и борбата срещу дискриминацията; осъжда факта, че много държави са криминализирали хомосексуалното поведение, че в Иран, Саудитска Арабия, Йемен, Судан, Мавритания, Обединените арабски емирства и части от Нигерия се налага смъртно наказание заради хомосексуални прояви, че в 77 държави законите позволяват на държавните органи да преследват и евентуално да налагат присъди лишаване от свобода за сексуални отношения на лица от един и същ пол, както и че в редица държави като Пакистан, Бангладеш, Уганда, Кения, Танзания, Замбия, Малави, Нигер, Буркина Фасо, Сиера Леона, Малайзия и Индия (където понастоящем съответните разпоредби на Наказателния кодекс са обект на съдебен преглед) законите предвиждат присъди от 10 години лишаване от свобода до доживотен затвор; изцяло подкрепя принципите на Yogyakarta относно приложението на международното право в областта на правата на човека във връзка със сексуалната ориентация и половата идентичност; призовава държавите-членки да предоставят убежище на лица, изложени на риск от преследване в своите държави на произход заради сексуалната си ориентация и половата си идентичност;

143.  Призовава Съвета и Комисията да осигурят, с оглед предвидената за 2009 г. министерска среща на Службата по наркотици и престъпност към ООН, че средствата, предоставяни за борба срещу нелегалните наркотици на международни агенции като агенциите на ООН никога не са използват, пряко или косвено, за подкрепа на службите за сигурност на държави, които грубо и системно нарушават правата на човека или прилагат смъртно наказание за дела, свързани с наркотици; призовава също така да се подготви документ, който да представя по изчерпателен и подробен начин най-добрите практики, прилагани от всички държави-членки на Европейския съюз в областта на политиката за правата на човека и борбата с наркотиците във връзка с предстоящото заседание на Комисията на ООН за наркотичните вещества;

144.  Подчертава значението на вътрешната политика на ЕС, която насърчава спазването на международното право в областта на правата на човека и необходимостта държавите-членки да приемат законодателство, което да съответства, наред с другото, на задълженията, произтичащи от Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях, Конвенцията против изтезанията, Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид и Римския статут на МНС; приветства постигнатия напредък в прилагането на универсална юрисдикция от някои държави-членки; с оглед постигане на по-голяма съгласуваност между вътрешните и външните политики, насърчава Съвета, Комисията и държавите-членки да включат борбата срещу безнаказаността за тежки международни престъпления в развитието на общото пространство на свобода, сигурност и правосъдие на Европейския съюз;

145.  Отново изразява загриженост относно ограничения по отношение на съдържанието в интернет, прилагани при разпространението или получаването на информация, които са наложени от правителствата и не съответстват напълно на изискването за гарантиране на свободата на словото; в това отношение изисква Съветът и Комисията да изработят общностни правила относно търговията със стоки с трети държави, включително търговията със софтуер и хардуер и други подобни системи, чиято единствена цел е да извършват общи контролни дейности и да ограничават достъпа до интернет по начин, несъвместим със свободата на словото, както и вноса и износа на такива стоки, с изключение на стоки, чиято единствена цел е защитата на децата; счита, че същите мерки следва да се приложат по отношение на технологиите за наблюдение и/или военните технологии, предназначени за държави, които системно нарушават правата на човека; призовава също така за намирането на конкретни решения, за да се попречи на европейските предприятия да предоставят на тези държави лични данни, които могат да бъдат използвани за нарушаването на тези права, най-вече правото на свобода на словото;

Ефективност на действията на Европейския парламент в областта на правата на човека

146.  Призовава Съвета да участва в дискусии относно резолюции при при неотложни случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и правовата държава и призовава на подкомисията по правата на човека да бъде предоставена по-конструктивна роля в разработването на съгласувани и прозрачни критерии за подбор на тематиката на неотложните въпроси;

147.  Препоръчва резолюциите и другите ключови документи, отнасящи се до въпроси, свързани с правата на човека, да бъдат превеждани на езика, който се говори в целевите райони, по-специално на езиците, чиято употреба не е призната от държавните органи, отговорни за нарушения на правата на човека;

148.  Изразява дълбоко съжаление във връзка с отказа на органите на властта на Мианмар и Куба на искането на Парламента да дадат съгласие за изпращането на делегация на посещение при предишни лауреати на наградата "Сахаров"; счита, че Парламентът следва да улесни създаването на мрежа между лауреати на наградата "Сахаров", като се предвиди провеждането на редовни срещи в Парламента;

149.  Категорично отхвърля системното насилие и повтарящите се актове на тормоз, жертва на които са лауреатите на наградата "Сахаров" - "Damas de Blanco" ("Дами в бяло") по време на техните мирни демонстрации и искане за освобождаване на близките им, които вече повече от пет години са в затвор в Куба; призовава своя председател да изрази отново пред кубинските власти искането на Парламента за това Oswaldo Payá, спечелил наградата "Сахаров" през 2002 г., да получи разрешение, в съответствие с отправената към него от европейските институции покана, да се яви пред тях лично и да разясни текущото политическо положение в Куба; наред с това призовава своя председател да изрази пред кубинските власти силното желание и решимост на Парламента да приветства, през идните седмици, "Жените в бяло" в едно от местата на работа на Парламента, за да им бъде официално връчена наградата "Сахаров" за 2005 г.;

150.  Припомня на парламентарните делегации, че те следва системно да включват в дневния ред на посещенията си в трети държави междупарламентарна дискусия относно положението, свързано с правата на човека;

151.  Признава работата на Временната комисия по предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ за транспортиране и незаконно задържане на затворници, както и доклада на тази комисия, в резултат на който Парламентът прие резолюция по този въпрос на 14 февруари 2007 г.(26) ; изисква Европейският съюз и държавите-членки да работят съвместно на всички равнища за разобличаване и отричане на практиката за извънредни предавания понастоящем и в бъдеще; във връзка с това призовава Комисията, да докладва пред Парламента относно отговорите на неговото писмо от 23 юли 2007 г. до полското и румънското правителство с искане за подробна информация относно резултата от проведените в двете държави разследвания и резултата от въпросника, изпратен на всички държави-членки на ЕС относно съответното законодателство в областта на борбата срещу тероризма, както бе обявено на пленарната сесия през септември 2007 г.;

o
o   o

152.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки и на страните-кандидатки, ООН, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и правителствата на държавите и териториите, споменати в настоящата резолюция.

(1) Документ на Съвета 13288/1/07. (2) Всички относими основни текстове могат да бъдат намерени за справка в приложениеІІІ към доклад А6-0128/2007 на Комисията по външни работи. (3) OВ С 379, 7.12.1998 г., стр. 265; OВ С 262, 18.9.2001 г., стр. 262; ОВ C 293 E, 28.11.2002 г., стр. 88; ОВ C 271 E, 12.11.2003 г., стр. 576. (4) OВ С 311, 9.12.2005 г., стр. 1. (5) OВ С 303, 14.12.2007 г., стр. 1. (6) OВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3; OВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 27. (7) OВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 1. (8) Приети текстове, P6_TA(2007)0235. (9) Приети текстове, P6_TA(2008)0065. (10) ОВ C 290 E, 29.11.2006 г., стр. 107. (11) ОВ C 250 E, 25.10.2007 г., стр. 91. (12) ОВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 775. (13) ОВ C 77 E, 28.3.2002 г., стр. 126. (14) Приети текстове, P6_TA(2007)0381. (15) ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 879. (16) OВ С 327, 23.12.2005 г., стр. 4. (17) Данни, актуални към юни 2007 г. (18) Участваха над 140 представители на гражданското общество и 138 държави ( 94 от тях са подкрепили Декларацията от Осло или Процеса от Осло). (19) ОВ L 150, 18.6.2003 г., стр. 67. (20) Към 13 март 2008 г. 87 държави все още не са ратифицирали Римския статут: Азербайджан, Алжир, Ангола, Армения, Бангладеш, Бахамски острови, Бахрейн, Беларус, Бруней, Бутан, Вануату, Виетнам, Гватемала, Гвинея-Бисау, Гренада, Египет, Екваториална Гвинея, Еритрея, Етиопия, Зимбабве, Израел, Индия, Индонезия, Ирак, Иран, Йемен,Кабо Верде, Казахстан, Камерун, Катар, Киргизстан, Кирибати, Китай, Корейска народнодемократична република, Кот д`Ивоар, Куба, Кувейт, Лаос, Либия, Ливан, Мавритания, Мадагаскар, Малайзия, Малдивски острови, Мароко, Мианмар, Мозамбик, Молдова, Монако, Непал, Никарагуа, Обединени арабски емирства, Оман, Пакистан, Палау, Папуа-Нова Гвинея, Руанда, Руска федерация, Салвадор, Сао Томе и Принсипи, Саудитска Арабия, Свазиленд, Сейнт Лусия,Сейшелски острови, Сингапур, Сирия, Соломонови острови, Сомалия, Судан, Суринам, Съединени американски щати, Тайланд, Того, Тонга, Тувалу, Тунис, Туркменистан, Турция, Узбекистан, Украйна, Федерирани Микронезийски щати, Филипини, Хаити, Чешка република, Чили, Шри Ланка, Ямайка. (21) Към 10 януари 2008 г., Италия, Латвия, Полша и Испания са подписали, но не са ратифицирали Протокол №13. (22) Страни, подписали Конвенцията (към декември 2007 г.): Австрия, Белгия, Кипър, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Словакия, Словения, Испания, Швеция. (Само две държави – Албания и Аржентина – са ратифицирали Конвенцията, която трябва да бъде ратифицирана от 20 държави, за да влезе в сила.). (23) Факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография (към ноември 2007г.): не е ратифициран от Чешката република, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Люксембург, Малта и Обединеното кралство. Факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт (към октомври 2007 г): не е ратифициран от Естония, Гърция, Унгария, Нидерландия; не е ратифициран, нито подписан от Кипър. (24) Приети текстове, P6_TA(2008)0064. (25) Най-вече на Mutabar Tadjibaeva, председател на правозащитната организация Пламменое Сердце и на други 9 защитници на правата на човека: Nosim Isakov, Norboi Kholjigitov, Abdusattor Irzaev, Habibulla Okpulatov, Azam Formonov, Alisher Karamatov, Mamarajab Nazarov, Dilmurad Mukhiddinov и Rasul Khudainasarov. (26) ОВ C 287 E, 29.11.2007 г., стр. 309.