Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/2502(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

B6-0024/2009

Разисквания :

PV 14/01/2009 - 14
CRE 14/01/2009 - 14

Гласувания :

PV 15/01/2009 - 6.6
CRE 15/01/2009 - 6.6

Приети текстове :

P6_TA(2009)0028

Приети текстове
PDF 74kDOC 41k
четвъртък, 15 януари 2009 г. - Страсбург Окончателна версия
Сребреница
P6_TA(2009)0028B6-0022, 0023, 0024, 0025, 0026 и 0027/2009

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2009 г. за Сребреница

Европейският парламент ,

–   като взе предвид резолюцията си от 7 юли 2005 г. относно Сребреница(1) ,

–   като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки от една страна, и Босна и Херцеговина от друга страна, подписано в Люксембург на 16 юни 2008 г. и перспективата за членство в ЕС, предоставена на всички страни от Западните Балкани на срещата на високо равнище на ЕС в Солун през 2003 г.,

–   като взе предвид член 103, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид, че през юли 1995 г. босненският град Сребреница, който в този момент беше изолиран анклав, обявен с резолюция на Съвета за сигурност на Обединените нации от 16 април 1993 г. за защитена зона, беше превзет от сръбската военна полиция под командата на генерал Ратко Младич и под ръководството на тогавашния президент на Република Сръбска, Радован Караджич;

Б.   като има предвид, че през дните на кръвопролитие след превземането на Сребреница, повече от 8000 мюсюлмани – мъже и момчета, потърсили сигурност в тази зона под закрилата на Силите за защита на ООН (UNPROFOR), бяха екзекутирани от босненските сръбски сили под командата на генерал Младич и от паравоенни части, включително части на сръбската военна полиция, навлезли в територията на Босна от Сърбия; като има предвид, че близо 25 000 жени, деца и възрастни хора бяха депортирани насилствено, което превръща това събитие в най-голямото военно престъпление в Европа след края на Втората световна война;

В.   като има предвид, че тази трагедия, обявена от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) за акт на геноцид, се разигра в града, обявен от ООН за "сигурно убежище" и по тази причина представлява символ на безсилието на международната общественост да се намеси в конфликта и да защити цивилното население;

Г.   като има предвид многобройните нарушения на Женевските конвенции, извършени от босненските сръбски сили срещу цивилното население на Сребреница, включително депортирането на хиляди жени, деца и възрастни хора и масовите изнасилвания на жени;

Д.   като има предвид, че въпреки изключителните усилия, положени до днес за откриване и ексхумация на останките от масовите и индивидуални гробове и за разпознаване на труповете на жертвите, проведените разследвания до ден днешен не позволяват да се направи пълно реконструиране на събитията в и около Сребреница;

Е.   като има предвид, че не може да съществува действителен мир без правосъдие и като има предвид, че пълното и неограничено сътрудничество с МНТБЮ остава основно изискване за по-нататъшното продължаване на процеса на интеграция в ЕС на страните от Западните Балкани;

Ж.   като има предвид, че генерал Радислав Кръстич от босненската сръбска армия е първият обвиняем, обявен за виновен от МНТБЮ в подпомагане и подстрекаване към геноцид в Сребреница, но като има предвид, че най-известният обвиняем – Ратко Младич – все още е на свобода, четиринадесет години след трагичните събития, и като има предвид, че трябва да се приветства предаването на Радован Караджич на Международния наказателен трибунал за бишва Югославия;

З.   като има предвид, че установяването на възпоминателен ден е най-добрият начин за отдаване на почит на жертвите на клането и предаване на ясно послание за бъдещите поколения;

1.  Възпоменава и почита всички жертви на извършените по време на войните в бивша Югославия зверства; изразява съболезнованията и солидарността си със семействата на жертвите, от които голяма част живеят, без да са получили окончателно потвърждение относно съдбата на техните роднини; признава, че неспирното страдание се засилва още повече от неуспешните опити за подвеждане под наказателна отговорност на виновните;

2.  Призовава Съда и Комисията да отбележат по подобаващ начин годишнината на геноцида в Сребреница-Поточари, като подкрепят признаването от страна на Европейския парламент в целия ЕС на 11 юли за възпоменателен ден на геноцида в Сребреница и да призоват всички страни на Западните Балкани да последват примера;

3.  Призовава за полагане на по-нататъшни усилия за подвеждане под отговорност на останалите издирвани, изразява пълната си подкрепа за значимата и трудна дейност на МНТБЮ и подчертава, че предаването на правосъдието на отговорните за кръвопролитията в и около Сребреница е важна стъпка към мир и стабилност в региона и подчертава в тази връзка, че трябва да се обърне по-голямо внимание на процесите на национално равнище за военни престъпления;

4.  Подчертава значението на помирителния процес като част от процеса на европейска интеграция; изтъква важната роля на религиозните общности, медиите и образователната система в този процес, така че гражданите от всички етнически общности да преодолеят напрежението от миналото и да започнат мирно и искрено съжителство в интерес на трайния мир, стабилността и икономическия растеж; настоятелно призовава всички държави да предприемат по-нататъшни усилия за преодоляване на трудното и мъчително минало;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата на държавите-членки, правителството и парламента на Босна и Херцеговина и нейните автономни общности и на правителствата и парламентите на държавите от Западните Балкани.

(1) ОВ С 157 Е, 6.7.2006 г., стр. 468.

Последно осъвременяване: 13 октомври 2009 г.Правна информация