Резолюция на Европейския парламент от 12 ноември 2009 г. относно подготовката за срещата на високо равнище между ЕС и Русия в Стокхолм на 18 ноември 2009 г.
Европейският парламент
,
– като взе предвид съществуващото Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Руската федерация, от друга(1)
, и преговорите за нов договор между ЕС и Русия, започнати през 2008 г.,
– като взе предвид целта на ЕС и Русия, изложена в общата декларация, представена след 11-та среща на високо равнище между ЕС и Русия в Санкт Петербург на 31 май 2003 г., за създаване на общо икономическо пространство, общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие, общо пространство на сътрудничество в областта на външната сигурност и общо пространство за научни изследвания и образование, включително културни аспекти (Четирите общи пространства),
– като взе предвид предишните си доклади и резолюции относно Русия и отношенията между ЕС и Русия, по-специално резолюцията си от 17 септември 2009 г. относно убийствата на активисти за правата на човека в Русия(2)
, резолюцията си от 17 септември 2009 г. относно външните аспекти на енергийната сигурност(3)
, както и резолюцията си от 19 юни 2008 г. относно срещата на високо равнище между ЕС и Русия на 26–27 юни 2008 г. в Ханти-Мансийск(4)
,
– като взе предвид заключителната декларация и препоръките, отправени от комисията за парламентарно сътрудничество ЕС–Русия след нейното 11-то заседание, проведено в Брюксел на 16–17 февруари 2009 г.,
– като взе предвид резултата от заседанието на Постоянния съвет за партньорство между ЕС и Русия, проведено в Брюксел на 19 октомври 2009 г.,
– като взе предвид консултациите между ЕС и Русия в областта на правата на човека,
– като взе предвид проекта на дневен ред на предстоящата среща на високо равнище между ЕС и Русия в Стокхолм на 18 ноември 2009 г.,
– като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че през изминалото десетилетие отношенията между ЕС и Русия непрекъснато се развиваха, водейки до задълбочена и всеобхватна икономическа интеграция и взаимозависимост, която вероятно ще нараства все повече в бъдеще;
Б. като има предвид, че сключването на ново общо споразумение за сътрудничество между ЕС и Русия, по което в началото на октомври 2009 г. се проведе шести кръг от преговори, а следващият кръг е предвиден за средата на декември 2009 г., продължава да бъде от изключителна важност за по-нататъшното развитие и засилване на сътрудничеството между двамата партньори;
В. като има предвид, че ЕС и Русия, която е член на Съвета за сигурност на ООН, носят споделена отговорност за поддържането на глобална стабилност, и като има предвид, че засиленото сътрудничество и добросъседските отношения между ЕС и Русия са от ключово значение за стабилността, сигурността и просперитета на Европа;
Г. като има предвид, че присъединяването на Русия към Световната търговска организация (СТО) би допринесло значително за по-нататъшното подобряване на икономическите отношения между ЕС и Русия при условие, че е налице обвързващ ангажимент от страна на Русия за пълно спазване и изпълнение на ангажиментите и задълженията в рамките на СТО, и би предоставило основа за споразумение за дълбока и всеобхватна икономическа интеграция между двамата партньори, основана на истинска взаимност;
Д. като има предвид, че сигурността на енергийните доставки е едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправена Европа, и една от най-важните области на сътрудничество с Русия; като има предвид, че са необходими съвместни усилия за пълно и ефективно използване на енергопреносните системи, както вече съществуващите, така и тези, които предстои да бъдат изградени; като има предвид, че неотдавнашното решение на Русия да оттегли своя подпис от Договора за енергийната харта (ДЕХ) допълнително усложнява отношенията в тази област и поражда загриженост по отношение на текущия диалог относно енергетиката и перспективите за развитие; и като има предвид, че силната зависимост на ЕС от изкопаеми горива, внасяни от Русия, заплашва да подкопае развитието на балансиран, последователен и основан на ценности европейски подход по отношение на Русия;
Е. като има предвид, че за ЕС е от изключително значение да изрази единодушно становище, да демонстрира силна вътрешна солидарност, да заеме обща позиция и да се въздържа от приемане на предложенията от руска страна за сближаване на двустранните отношения с благоразположени държави-членки; като има предвид, че отношенията на ЕС с Русия следва да се основават на взаимни интереси и общи ценности;
Ж. като има предвид, че все още съществува дълбока загриженост относно развитието на положението в Русия по отношение на демокрацията, правата на човека, независимостта на съдебната система, засиления държавен контрол над медиите, неспособността на руските полицейски и съдебни органи да открият отговорните за убийствата на журналисти и защитници на правата на човека, репресивните мерки, предприети срещу опозицията, избирателното прилагане на закона от страна на властите и честността на изборите, включително на регионалните и местните избори, проведени на 11 октомври 2009 г.; като има предвид, че Руската федерация е пълноправен член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и следователно се е ангажирала с принципите на демокрацията и зачитането на правата на човека, и като има предвид, че наградата "Сахаров" на Европейския парламент за свобода на мисълта за 2009 г. беше присъдена на руската организация за защита на гражданските права "Мемориал" и нейните представители;
З. като има предвид, че ЕС и Русия биха могли и следва да играят заедно активна роля за установяването на мир и стабилност на европейския континент, по-специално в общото съседско пространство, и да работят съвместно за постигане на мирно уреждане съгласно международното право на конфликтите между Русия и Грузия и нейните отцепнически региони Южна Осетия и Абхазия, както и на конфликтите в Нагорни Карабах и Приднестровието; като има предвид, че Русия следва да зачита напълно правото на съседните държави на политическо и икономическо самоопределение;
И. като има предвид, че на 19 октомври 2009 г. в Женева Русия и ЕС възобновиха преговорите относно изготвянето на ново споразумение, което да замени Договора за съкращаване на стратегическите въоръжения (START), с което беше отбелязана първата осезаема стъпка към затоплянето на отношенията между САЩ и Русия, обявено от администрацията на Обама; като има предвид, че на 23 октомври 2009 г. секретарят по отбраната на САЩ Робърт Гейтс заяви по време на пресконференция, проведена след среща на министрите на НАТО в Братислава, че руските радарни станции в Габала и Армавир, чието съвместно ползване е предложила Русия, биха могли да се окажат действително предимство за цялостната система за противоракетна отбрана за Европа, която понастоящем се изгражда от САЩ, като по този начин се откриват перспективи за това, САЩ, НАТО и Русия да станат партньори в изграждането на съвместна система за противоракетна отбрана, и като има предвид, че от 18 септември до 5 октомври 2009 г. Русия и Беларус проведоха стратегически маневри, които бяха в съответствие с процедурите, предвидени в документа на ОССЕ от Виена от 1999 г., но които породиха дълбока загриженост по повод съответствието им с духа на доброто сътрудничество и взаимното уважение между Русия и Европейския съюз;
1. Отново изразява убеждението си, че Русия остава един от най-важните партньори за Европейския съюз в изграждането на устойчиво партньорство, с който ЕС споделя не само икономически и търговски интереси, но също така и целта за действия в тясно сътрудничество както на глобално равнище, така и в общото съседско пространство, въз основа на международното право;
2. Отбелязва, че срещата на високо равнище в Стокхолм ще се съсредоточи върху широкото икономическо сътрудничество, по-специално върху последствията от финансовата и икономическа криза и методите за ограничаването им и върху подготовката за Конференцията по изменението на климата, която ще се проведе в Копенхаген през декември 2009 г., аспектите на енергетиката и енергийната сигурност, разискванията за допълнително либерализиране на визовия режим и напредъка в преговорите за ново двустранно споразумение за засилено сътрудничество, и ще бъдат разгледани редица международни въпроси, като ядрената програма на Иран и мирният процес в Близкия изток;
3. Изразява подкрепата си за това, бъдещите отношения с Русия да се развиват по прагматичен начин, като вниманието се съсредоточи върху текущото сътрудничество, основано на четирите общи пространства, преговорите относно ново общо споразумение и изпълнението на вече поети ангажименти и договорености, но отново изразява силната си подкрепа за едно ново споразумение, което не се ограничава до чисто икономическо сътрудничество и в което се включват също така областите на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните права;
4. Отново изразява подкрепата си за целта за присъединяване на Русия към СТО, което ще създаде равнопоставеност за бизнес общностите от двете страни и ще подпомогне значително Русия в опитите ѝ за изграждане на съвременна, диверсифицирана, високотехнологична икономика; призовава Русия да предприеме необходимите стъпки за премахване на все още съществуващите пречки пред процеса на присъединяване, а именно руските износни мита, размера на железопътните такси за стоки в режим транзит през Русия, пътните такси върху товарни превозни средства и ограниченията върху вноса на месо, мляко и растителни продукти, след което ЕС следва да започне обсъждане относно споразумение за свободна търговия с Руската федерация; очаква въвеждането на по-ефективни политики по редица нерешени въпроси като например правата на интелектуална собственост, радиоактивните отпадъци, ядрената безопасност, разрешителните за работа за граждани на ЕС и т.н.; подчертава, че е необходимо руските власти да гарантират, че спрямо търговските партньори и инвеститори от ЕС не се прилагат никакви дискриминационни практики, и да преразгледат мерките, предприети за справяне с икономическата криза, в съответствие с ангажиментите, поети на последната среща на високо равнище на Г-20; изразява съжаление относно факта, че Русия продължава да не спазва ангажимента си за постепенно премахване на таксите за полетите над Сибир, и призовава Русия да подпише споразумението, постигнато по този въпрос на срещата на високо равнище в Самара през 2007 г.; в този контекст приветства последното решение на Русия, Беларус и Казахстан да се откажат от опитите си да се присъединят към СТО като единен митнически съюз, които биха могли да удължат преговорите с години;
5. Отбелязва с интерес текущия диалог между Европейския съюз и Русия относно допълнително либерализиране на визовия режим; призовава за по-нататъшно сътрудничество в областта на незаконната имиграция, подобрените проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове и на обмена на информация относно тероризма и организираната престъпност; подчертава, че Съветът и Комисията трябва да гарантират, че Русия изпълнява всички условия, определени във всички договорени споразумения относно премахването на изискването за визи за пътуване между двете страни, така че да се предотврати каквото и да е нарушаване на сигурността в Европа; във връзка с това подчертава значението на личните контакти между хората и тяхното благотворно въздействие върху развитието на отношенията между ЕС и Русия;
6. Призовава Съвета и Комисията да удвоят усилията си за решаването на проблемите на граничните пунктове на границите между ЕС и Русия, да участват в конкретни проекти и да използват пълноценно новия инструмент за съседство и партньорство и фондовете по инициативата Interreg на Общноста за трансгранично сътрудничество;
7. Очаква подписването на споразумение между Европейския съюз и Русия за установяването на механизъм за ранно предупреждение относно енергийната сигурност, който да включва уведомяване, консултиране и изпълнение, и призовава шведското председателство и Комисията да работят с руските власти, "Газпром", украинските власти и "Naftohaz Ukrainy", с цел да се избегне повторението на прекъсванията в доставките от последните години;
8. Подчертава значението на енергийното сътрудничество както за Русия, така и за ЕС, като се има предвид, че то представлява потенциална възможност за допълнително търговско и икономическо сътрудничество между тях; подчертава, че принципите на взаимозависимост и прозрачност следва да бъдат в основата на това сътрудничество, заедно с равния достъп до пазарите, инфраструктурата и инвестициите; приканва шведското председателство, Съвета и Комисията да използват срещата на високо равнище, за да почертаят ясно пред руската страна засилените мерки за вътрешна солидарност в областта на енергийния сектор, които предприема Съюзът, и дългосрочните негативни последствия за двете страни, които могат да бъдат причинени от проблемите с енергийните доставки; призовава Русия бързо да включи в националното си законодателство най-добрите международни практики за прозрачност и публична отчетност и да подпише Конвенцията от Еспоо от 1991 г. (за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст);
9. Призовава Съвета и Комисията да гарантират включването на принципите на Договора за енергийната харта и Транзитния протокол към него в новото споразумение за партньорство и сътрудничество между ЕС и Русия;
10. Подчертава, че развитието на инфраструктурни връзки между ЕС и Руската федерация е от взаимна полза и следователно следва да се насърчава, като се основава на свеждането до минимум на икономическите разходи и на последиците за околната среда; силно насърчава Русия да се придържа в проектите за сътрудничество с ЕС в областта на енергетиката към основните принципи, формулирани в Енергийната харта;
11. Признава, че за да се постигне шанс 50:50 за ограничаване на изменението на климата до равнище +2°С, емисиите от индустриализираните страни е необходимо да бъдат намалени поне с 80-95% до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.; подчертава особената отговорност на развитите страни за водачество в намаляването на емисиите и счита, че е необходимо общо намаление на емисиите от индустриализираните страни в горната граница на препоръчаните от Международната експертна група по изменение на климата 25-40% до 2020 г.; в този контекст счита, че е необходимо всички индустриализирани страни да приемат цели, изискващи амбициозно намаляване на настоящите равнища на емисии, и призовава Русия, в съответствие със значителния потенциал за ограничаване, който тя има, и препоръките на Международната експертна група по изменение на климата, да обмисли отново своето искане за повишаване на равнището на емисии в рамките на нейните цели за намаляване, с цел улесняване на бързото постигане на споразумение в Копенхаген;
12. Подчертава необходимостта Русия да предостави пълната си подкрепа за обвързващи цели след Киото, свързани с изменението на климата; призовава председателството, Съвета и Комисията да работят интензивно с руската страна, за да се гарантира постигането на амбициозно и всеобхватно глобално споразумение на Конференцията по изменението на климата в Копенхаген през декември 2009 г., с което да се предотврати достигането на опасни равнища на глобалното затопляне;
13. Подчертава важността на непрекъснатата размяна на мнения с Русия относно правата на човека като част от консултациите между ЕС и Русия в областта на правата на човека, с акцент върху стъпките, предприети от руските власти за гарантиране на сигурността на защитниците на правата на човека и свободата на медиите, и изисква подобряване на формата на тези срещи с цел повишаване на ефективността им, със специално внимание към общите действия срещу расизма и ксенофобията, както и за отваряне на процеса за ефективния принос от страна на Европейския парламент, Държавната дума и неправителствени организации за защита на правата на човека, независимо от това, дали диалогът се провежда в Русия или в държава-членка на ЕС; настоява, че защитата на правата на човека следва да бъде ключова тема в дневния ред на срещата на високо равнище между ЕС и Русия и неделима част от новото споразумение за сътрудничество между ЕС и Русия; отново призовава да се гарантира, че убийците на Наталия Естемирова, Андрей Кулагин, Зарема Садулаева, Алик Джабраилов, Макшарип Аушев, Станислав Маркелов, Анастасия Бабурова и Анна Политковская ще бъдат открити и подведени под съдебна отговорност;
14. Настоятелно призовава Съвета и Комисията да обърнат изключително голямо внимание на воденото второ съдебно дело срещу бившия директор на нефтената компания "ЮКОС" Михаил Ходорковски, в което вече има редица тежки процесуални нарушения; призовава руските власти да се борят срещу произвола, да зачитат принципите на правовата държава и да не използват съдебната система като политически инструмент;
15. Осъжда бруталното убийство на Макшарип Аушев, известен активист за защита на правата на човека и представител на опозицията, който беше застрелян в Ингушетия; по-специално призовава руските власти да приемат превантивни, защитни мерки за закрила на защитниците на правата на човека, като например започване на разследване, веднага след като на прокуратурата или на съдилищата станат известни случаи на отправени заплахи срещу защитниците на правата на човека;
16. Призовава руските власти да спазват решенията на Европейския съд по правата на човека и възможно най-скоро да ратифицират протокола относно реформата на този орган; очаква Държавната дума да ратифицира Допълнителен протокол 14 към Европейската конвенция за защита на правата на човека;
17. Призовава шведското председателство, Съвета и Комисията да използват срещата на високо равнище, за да изразят ясно загрижеността на ЕС по редица международни въпроси, за които конструктивното сътрудничество на Русия е от решаващо значение поради нейната позиция в международната политика, както и относно необходимостта от засилено сътрудничество в отношенията с Иран, Афганистан, Близкия изток и други въпроси от ключово значение в международния дневен ред;
18. Призовава Съвета и Комисията да разработят съвместни инициативи с руското правителство с цел укрепване на сигурността и стабилността в света, и по-специално в общото съседско пространство, както и да постигнат мирно уреждане на конфликтите в Нагорни Карабах и Приднестровието съгласно международното право, и преди всичко на конфликта между Русия и Грузия и нейните отцепнически региони Южна Осетия и Абхазия;
19. Приветства в този контекст постиженията на Мисията на Европейския съюз за наблюдение (МНЕС), които показаха, че ЕС има готовност и способност да действа решително за насърчаване на мира и стабилността, и подпомогнаха за създаването на условията, необходими за прилагането на споразуменията за прекратяване на огъня от 12 август и 8 септември 2008 г.; отново заявява своя ангажимент по отношение на териториалната цялост на Грузия и призовава всички страни да спазват ангажиментите си в тяхната цялост; припомня, че МНЕС има мандат за цялата страна и призова да ѝ бъде осигурен безпрепятствен достъп до Абхазия и Южна Осетия, който досега ѝ беше отказван; отново потвърждава пълния си ангажимент по отношение на преговорите в Женева и продължаването на съвместното председателство на този форум от ЕС, ООН и ОССЕ;
20. Призовава ЕС и Русия да продължат да полагат усилия за постигане на напредък в мирния процес в Близкия изток и за намиране на решение по иранския ядрен въпрос, по-специално въз основа на договореността, постигната в Женева на 1 октомври 2009 г. между Иран и САЩ, Русия, Китай, Германия, Франция и Великобритания, относно плана за ядреното гориво и мониторинга на ООН на разкрития наскоро строящ се обект за обогатяване на уран;
21. Изразява дълбока загриженост относно последиците за международната сигурност, произтичащи от това, че Думата прие изменения на закона за отбраната, внесени от президента на Русия, които гласят, че Русия може да използва военна сила по време на операции извън своите граници с цел да отговори на нападения срещу руски военни сили или други войски, разположени извън границите на Русия, с цел да отговори на нападение срещу друга държава или да го предотврати или с цел да защити граждани на Русия в чужбина, като последното е особено спорно предвид това, че Русия води политика за незаконно издаване на паспорти в териториите, обхванати от замразени конфликти, както и на Кримския полуостров в Украйна;
22. Призовава председателството да изрази подкрепата на ЕС за преговорите между Русия и САЩ относно ново споразумение, което да замени START, както и за инициативи, насочени към изграждането на съвместна система за противоракетна отбрана, с участието на САЩ, Русия и НАТО; изразява своя оптимизъм, че до края на 2009 г. може да бъде постигнато споразумение по START;
23. Настоятелно призовава правителствата на САЩ и Русия да включат изцяло Европейския съюз и неговите държави-членки в дискусиите относно развитието на въпросите, свързани с противоракетния щит, включително оценката на риска от ракетно нападение, като по този начин допринесат за мира и стабилността в света и по-специално в Европа;
24. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, правителството и парламента на Руската федерация, Съвета на Европа, както и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.