Резолюция на Европейския парламент от 17 декември 2009 г. относно насилието в Демократична република Конго
Европейският парламент
,
– като взе предвид заключенията на Съвета относно европейската политика за сигурност и отбрана от 17 ноември 2009 г.,
– като взе предвид междинния и окончателния доклад (S/2009/253 и S/2009/603) на Експертната група по въпросите на Демократична република Конго ("експертната група"), създадена съгласно Резолюция на Съвета за сигурност 1771 (2007) и разширена съгласно Резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации 1807 (2008) и съдържащите се в тях препоръки,
– като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС от 22 ноември 2007 г. относно положението в Демократична република Конго, по-специално в източната част на страната, и последиците от това за региона(1)
,
– като взе предвид Резолюция 60/1 на Общото събрание на ООН от 24 октомври 2005 г. относно резултатите от Световната среща на високо равнище през 2005 г., и по-специално параграфи от 138 до 140 относно отговорността за защита на населението,
– като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2008 г. относно положението в Демократична република Конго и изнасилването като военно престъпление(2)
,
– като взе предвид заключенията на Съвета от 27 октомври 2009 г. относно региона на Големите езера,
– като взе предвид декларацията на Съвета от 10 октомври 2008 г. относно положението в източната част на Демократична република Конго,
– като взе предвид Резолюция 1856 (2008) на Съвета за сигурност на ООН от 22 декември 2008 г. относно положението в Демократична република Конго (ДРК), с която се определя мандатът на Мисията на Обединените нации в ДРК (MONUC),
– като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че войната и размириците в източните части на Демократична република Конго доведоха до много убийства, изселване на населението и сексуално насилие срещу жени, извършвани в обезпокоително голям мащаб от въоръжените бунтовнически групи и държавната армия и полицейските сили;
Б. като има предвид, че конфликтът в ДРК е отнел живота на 5 400 000 души от 1998 г. насам и все още отнема, пряко или непряко, повече от 45 000 жертви всеки месец(3)
, като има предвид, че според докладите на Върховния комисар на ООН за бежанците в ДРК има около 1 460 000 вътрешно разселени лица, като 980 000 от тях са в Северно Киву(4)
;
В. като има предвид, че MONUC е в ДРК от 1999 г., за да защитава цивилното население, да изгражда мирния процес в страната и да подпомага правителството да си възвърне контрола върху регионите, които са управлявани от воюващите фракции;
Г. като има предвид, че MONUC е най-голямата мироопазваща мисия в света, включваща общо 20 000 войници, разположени главно в Северно и Южно Киву, че разходите по нея възлизат на 1,4 милиарда щатски долара годишно, с мандат, който й дава право да използва всички необходими средства, за да предотврати всеки опит за прибягване до сила от страна на която и да е въоръжена групировка, чуждестранна или конгоанска, и да гарантира защитата на цивилното население при непосредствена заплаха от физическо насилие;
Д. като има предвид, че незаконната търговия с минерали в Демократична република Конго позволява на много лица да продължават да купуват минерали от области, контролирани от бунтовнически групи, като по този начин финансират тези бунтовнически групи, и като има предвид, че тази незаконна търговия е един от факторите, които разпалват и изострят конфликта;
Е. като има предвид, че както изглежда, армията на ДРК и членовете на Демократичните сили за освобождение на Руанда (ДСОР) участват в престъпни мрежи, замесени в добива и продажбата на злато и минерални ресурси срещу оръжие в източната част на ДРК;
Ж. като има предвид, че изнасилването се е превърнало в оръжие, използвано от бунтовници, членове на редовната конгоанска армия и цивилни лица;
З. като има предвид, че военните операции от януари 2009 г. насам, включително операцията Kimia II, доведоха до обезоръжаването на 1 243 бойци на ДСОР от общо около 6 000 бойци, въпреки че ДСОР продължават да набират войници и разполагат с широка и сложна мрежа от финансови поддръжници в региона и по света(5)
;
И. като има предвид, че неотдавна проведените военни операции задълбочиха хуманитарната криза, като доведоха до многобройни случаи на масови избивания и нарушаване на правата на човека;
Й. като има предвид, че сраженията между конгоанската армия, бунтовническите войски на сваления генерал Laurent Nkunda, бойците на ДСОР, както и войските на Божията армия на съпротивата (LRA) на Уганда продължават да подлагат на непоносими изпитания цивилното население на източните провинции на ДРК;
К. като има предвид, че конгоанската армия все още разполага с недостатъчно човешки, технически и финансови ресурси, за да изпълнява задачите си в източните провинции на ДРК, към което се прибавя и липсата на дисциплина в нейните редици, което продължава да пречи на ролята й, изразяваща се в защита на населението и възстановяване на мира;
Л. като има предвид, че ООН неотдавна прекрати логистичната помощ и оперативната подкрепа за някои части от конгоанската армия поради твърдения, че военните части на тази армия са убили десетки цивилни лица, включително жени и деца, в провинция Северно Киву между май и септември 2009 г.;
М. като има предвид, че няколко хуманитарни организации бяха принудени да преустановят дейността си и че хуманитарните работници в Северно Киву нямат достъп до най-малко 70% от нуждаещите се;
1. Осъжда най-решително масовите убийства, престъпленията срещу човечеството, набирането на деца войници и продължаващите актове на сексуално насилие срещу жени и момичета; призовава всички участници да засилят борбата срещу безнаказаността;
2. Призовава за незабавно прекратяване на насилието и нарушенията на правата на човека в ДРК; подчертава необходимостта от допълнителни усилия за прекратяване на дейността на чужди въоръжени групи, и по-специално на ДСОР и Божията армия на съпротивата (LRA) на Уганда, в източната част на Демократична република Конго; призовава тези групи да сложат незабавно оръжие и да преустановят нападенията срещу цивилното население, както и всички страни по споразуменията от 23 март 2009 г. да спазват прекратяването на огъня и да изпълняват ефективно и добросъвестно ангажиментите си;
3. Остава изключително загрижен относно влошаването на хуманитарното положение в източните части на ДРК след жестокостите спрямо местното население, както се посочва в два нови доклада на върховния комисар на ООН за бежанците; изразява особена загриженост във връзка с последните доклади за умишленото убийство от конгоански войници на 270 цивилни лица в градовете Nyabiondo и Pinga в Северно Киву и неотдавнашните бойни действия, които принудиха 21 800 души да избягат от домовете си в и около град Донго на запад; отново подчертава необходимостта от незабавни действия за предотвратяване на разгръщането на нова хуманитарна катастрофа;
4. Припомня съществената роля на MONUC, чийто мандат и правила за употреба на сила трябва да бъдат прилагани решително, за да се гарантира по-ефективно сигурността на населението и да не се оказва по никакъв начин помощ на конгоанските военни части, които не зачитат правата на човека;
5. Признава, че присъствието MONUC остава необходимо и призовава да се положат всички възможни усилия за изпълнение на мандата за защита на застрашените лица; във връзка с това призовава Съвета да играе водеща роля за гарантиране на подкрепата на Съвета за сигурност на ООН за MONUC във връзка с оперативния капацитет на мисията и за по-добро определяне на нейните приоритети, които понастоящем са 41;
6. Приветства задържането от германските власти на Ignace Murwanashyaka, лидер на ДСОР и на неговия заместник Straton Musoni, представляващо важна стъпка към преодоляването на безнаказаността;
7. Подчертава, че възстановяването и реформирането на съдебната система (включително аспектите на превенция, защита и борба срещу безнаказаността във връзка с актовете на сексуално насилие), а също така подпомагането и повторното приобщаване на жертвите следва да бъде в основата на програмите за помощ, които ще бъдат финансирани; във връзка с това призовава случаите на масови изнасилвания в източната част на ДРК да бъдат отнасяни до Международния наказателен съд;
8. Изтъква необходимостта от изправяне пред съда на извършителите на нарушения на правата на човека сред конгоанските въоръжени сили и подчертава изключително важната роля на MONUC за осъществяването на тази дейност; следователно приветства насърчаваната от президента Кабила политика на нулева толерантност спрямо сексуалното насилие и неправомерното поведение във въоръжените сили и насърчава правителството на ДРК да започне да прилага незабавно и с помощта на MONUC своята нова стратегия срещу основаното върху пола насилие;
9. Подчертава важността на ключовите задачи на EUSEC в ДР Конго, а именно консултиране и подпомагане на реформите в областта на отбраната с цел прилагане на преразгледания конгоански план за реформа на конгоанските въоръжени сили (FARDC); следователно призовава конгоанските органи да се ангажират решително с напредъка на процеса на реформи, насърчава създаването на ръководен от конгоанска страна механизъм за координиране на реформата в областта на отбраната, със съответното подпомагане от страна на EUSEC и насърчава спешното изграждане на казарми и военни лагери;
10. Препоръчва на правителството на ДРК да си постави като неотложен приоритет действията в насока на осигуряване сигурност на запасите, отчетност и управление на оръжията и боеприпасите, а също така да приложи национална програма за маркиране на оръжията в съответствие с установените от Протокола от Найроби и Регионалния център за леко стрелково оръжие стандарти;
11. Приветства напредъка в региона, постигнат благодарение на по-добрите двустранни дипломатически отношения между ДРК и Руанда; призовава ДРК и Руанда да изпълнят в пълна степен мирните споразумения от Найроби и Гома, както и споразумението от Ихуси от 23 март 2009 г.;
12. Насърчава всички правителства от района на Големите езера и международната общност да продължат съществуващия диалог с цел координиране на усилията за спиране на насилието в източните части на ДРК, като обърнат специално внимание на помиряването, сигурността на хората, по-добрата съдебна отчетност, връщането и интегрирането на бежанците и вътрешно разселените лица;
13. Изразява съжаление по повод увеличаващите се на брой актове на насилие спрямо хуманитарните работници, което има сериозни последици върху хуманитарното положение на място; настоятелно призовава органите да започнат обстойни разследвания на всеки един инцидент и да засилят незабавно защитата;
14. Изтъква необходимостта от продължително и по-голямо по размер финансиране на хуманитарните помощи за източната част на ДРК, с оглед нарастващия брой на вътрешно разселените лица и влошаването на условията; с оглед на това, подкрепя призива, отправен на 30 ноември 2009 г. от ООН, наред с други 380 хуманитарни и неправителствени организации (НПО), за събиране на 7,1 милиарда долара за хуманитарна дейност през 2010 г.; настоятелно призовава всички държави-членки да дадат лоялния си принос;
15. Остава загрижен относно незаконната търговия с минерали и други природни ресурси в източната част на ДРК, извършвана от бунтовническите групи; призовава Съвета и Комисията да настояват, в рамките на преговори с правителствата на ДРК и съседните държави, за прилагането на ефективни системи на проследяване и доказване на произхода на природните ресурси и за засилване на борбата срещу корупцията;
16. Призовава за подновяване на диалога, довел до създаването на програмата "Амани" за сигурност, умиротворяване, стабилизиране и възстановяване на Северно и Южно Киву;
17. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/Върховния представител на Европейския съюз за ОВППС, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на институциите на Африканския съюз, на генералния секретар на ООН, на заместник-генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси и координатор за помощ при кризи, на Съвета за сигурност на ООН, на Съвета по правата на човека на ООН, както и на парламентите и правителствата на държавите от региона на Големите езера.