Европейският парламент ,

–   като взе предвид предходните си резолюции относно Иран,

–   като взе предвид изявлението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Catherine Ashton от 5 февруари 2010 г. относно предстоящите екзекуции в Иран,

–   като взе предвид съвместното изявление на ЕС и САЩ от 8 февруари 2010 г., в което иранското правителство се призовава да изпълни задълженията си в областта на правата на човека,

–   като взе предвид изявлението на председателя от 9 октомври 2009 г., потвърждаващо ангажимента на Парламента за премахване на смъртното наказание в световен мащаб и осъждащо по-конкретно смъртното наказание за малолетни и непълнолетни правонарушители,

–   като взе предвид изявлението на Съвета относно Иран от 10/11 декември 2009 г.,

–   като взе предвид изявлението на върховния представител на 12 януари 2010 г.относно процеса срещу седем бахайски водачи в Иран,

–   като взе предвид резолюции на Съвета за сигурност на ООН 1737 (2006), 1747 (2007), 1803 (2008) и 1835 (2008),

–   като взе предвид резолюцията, приета от Управителния съвет на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) на 27 ноември 2009 г., относно изпълнението на Споразумението за предпазните мерки по Договора за неразпространение на ядреното оръжие и съответните разпоредби на гореспоменатите резолюции на Съвета за сигурност на ООН в Ислямска република Иран,

–   като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), Конвенцията за премахването на всички форми на расова дискриминация и Конвенцията за правата на детето, по които Иран е страна,

–   като взе предвид изявлението на иранското Министерство на разузнаването от 5 януари 2010 г., с което се обявяват за "незаконни" всички контакти на ирански граждани с 60 неправителствени организации, както и с многобройни представителства на международни медии, излъчващи на фарси,

–   като взе предвид, че иранските органи "отложиха" посещението в Техеран на неговата делегация за връзки с Иран, планирано за 8-11 януари 2010 г.,

–   като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

Относно демокрацията и правата на човека

А.   като има предвид, че политическото положение в Иран продължава да се влошава, без признаци за намерение от страна на правителството на Иран да се занимае с изразените от световната общественост притеснения относно законността на изборите през юни 2009 г., като има предвид, че индикациите за масови измами породиха широкомащабно протестно движение (т.н. "Зеленото движение"), съпроводено от масови демонстрации, които продължиха през последните месеци;

Б.   като има предвид, че политическите събития в Иран след оспорваните президентски избори през юни 2009 г. разкриха големия потенциал населението за демократични промени в страната, ръководени от енергично, добре образовано и дейно гражданско общество;

В.   като има предвид, че иранските сили за сигурност – Революционната гвардия, милицията Басидж и полицейските сили – потушиха жестоко протестите и задържаха произволно хиляди мирни демонстранти, включително студенти и научни работници, активисти за правата на жените, профсъюзни деятели, юристи, журналисти, автори на блогове в интернет, духовници и именити защитници на правата на човека, с ясното желание за сплашване и задушаване на инакомислието;

Г.   като има предвид, че много от задържаните докладваха, че са били бити или изтезавани, а в някои случаи и жертва на сексуално насилие, в затвори и тайни центрове за задържане; като има предвид, че едно проведено в началото на 2010 г. от Меджлиса на Република Иран разследване установи, че заместник-прокурорът Сайед Мортазави носи пряка отговорност за смъртта на най-малко трима задържани, причинена от изтезание и липса на грижи в затвора Кахризак, чието затваряне е било разпоредено от съдебната власт преди три години;

Д.   като има предвид, че правителствени служители потвърдиха, че от юни 2009 г. най-малко 30 протестиращи са загинали по време на демонстрации или докато са били задържани и поне още седем са загинали при сблъсъците на 27 декември 2009 г., свещения ден Ашура; като има предвид, че действителният брой смъртни случаи, причинени от подкрепяно от правителството насилие, се счита за много по-голям;

Е.   като има предвид, че освен това силите за сигурност засилиха своя систематичен тормоз спрямо членове на религиозни малцинства като бахаите (всичките седем членове на чието някогашно ръководство бяха арестувани и в момента са подсъдими), сунитите и християните ( включително седем свещеници), и проведе кампания на произволни арести и екзекуции на политически активисти и активисти на гражданските организации на кюрдите, азерите, белуджите и арабите; като има предвид, особено това че в момента 21 кюрди имат издадена смъртна присъда;

Ж.   като има предвид, че на 9 септември 2008 г. парламентът на Иран одобри "Закон за вероотстъпничеството", който прави преминаването от исляма към руга религия наказуемо със смърт;

З.   като има предвид, че от август 2009 г. насам съдебната власт организира показни процеси на стотици видни реформатори и активисти по обвинения, че са свързани с "бунтовници", които се опитват да предизвикат "кадифена революция"; като има предвид, че по време на тези процеси голяма част от тези дисиденти направиха признания по телевизията, които изглеждаха изтръгнати със сила;

И.   като има предвид, че иранското правителство продължава да обвинява европейските държави във вмешателство в политическите събития в Иран; като има предвид, че подобни обвинения доведоха до експулсирането на двама британски дипломати, задържането на няколко иранци, работещи за британското посолство, и краткото задържането на един служител на шведското и на двама служители на германското посолство за предполагаемата им роля в протестите в Иран след изборите;

Й.   като има предвид, че на 28 януари 2010 г. бяха екзекутирани Мохамад Реза Али Замани и Араш Рахманипур и че това са първите изпълнени смъртни присъди, които според официални източници са свързани с протестното движение, въпреки че поне един от тях, ако не и двамата, са били вече в затвора по време на изборите, като има предвид, че съгласно наличните информации най-малко девет човека са били осъдени на смърт поради предполагаеми връзки със "Зеленото движение";

К.   като има предвид, че на 27 декември 2009 г., на последния ден на празника Ашура, Али Мусави, 35-годишният племенник на Мир Хосейн Мусави, основният опозиционен претендент на президентските избори през юни, беше застрелян и преднамерено прегазен с кола, като това деяние носи всички признаци на целенасочено политическо убийство с цел сплашване на неговия чичо;

Л.   като има предвид, че на 8 януари 2010 г. бе извършено покушение срещу Мехди Каруби, вторият най-изтъкнат опозиционен кандидат на президентските избори, когато два куршума бяха изстреляни срещу колата му – която беше бронирана – докато в същото време членове на милицията Басидж и на Революционната гвардия се бяха събрали да протестират срещу присъствието на г-н Каруби в Казвин;

М.   като има предвид, че ограниченията върху свободата на печата и изразяването продължават да растат и че властите в Иран пристъпиха към широкомащабно и често заглушаване и блокиране на международни телевизионни и радиомрежи, множество международни уебсайтове, включително Facebook и Twitter, и местни уебсайтове на опозицията и свързаните с мобилни телефони услуги в Техеран, като по този начин също създават проблеми с излъчванията на мрежи в други близкоизточни държави и дори в Европа;

Н.   като има предвид, че европейски и руски фирми са снабдявали Иран с необходимите уреди за заглушаване и филтриране, някои от които дори могат да представляват риск за здравето на хората, живеещи в близост до съоръженията;

О.   като има предвид, че Революционната гвардия, нейните тайни служби и милицията Басидж играят все по-активна роля в навсякъде в иранското общество, като налагат ограничения на иранските цивилни граждани, задържат правозащитници и изглежда поемат закона в свои ръце;

Относно ядрения въпрос

П.   като има предвид, че Иран е страна по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, че с ратифицирането на този договор се е отказал от придобиването на ядрени оръжия и е правно обвързан да декларира и да подложи цялата си ядрена дейност, включително ядрения материал, на предпазните мерки на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ);

Р.   Р. като има предвид, че член ІV от Договора за неразпространение на ядреното оръжие отбелязва неотменното право на всички страни по този Договор да развиват изследователска дейност, производството и използването на ядрената енергия за мирни граждански цели при условията на недискриминация и в съответствие с членове І и ІІ от този Договора;

С.   като има предвид, че в нарушение на своите задължения по Договора за неразпространение на ядреното оръжие Иран е изградил тайно съоръжение за обогатяване на уран в Ком и е уведомил МААЕ за неговото съществуване много след започване на строителството на съоръжението; като има предвид, че това нарушаване на правилата породи съмнения относно евентуалното съществуване на други тайни ядрени съоръжения и че това подкопава допълнително доверието в иранските уверения относно чисто гражданския характер на ядрената програма на страната;

Т.   като има предвид, че в доклада на МААЕ от 16 ноември 2009 г. генералният директор на МААЕ д-р Мохамед ел Барадей в края на своя мандат отбеляза, че ако Иран не изпълни допълнителния протокол и не изясни неразрешените въпроси по начин, който да удовлетворява МААЕ, агенцията няма да може да предостави надеждни гаранции за липсата на недекларирани ядрени материали и дейности в Иран, и остават редица неразрешени въпроси, които дават основание за тревога за възможен военен аспект на иранската ядрена програма;

У.   като има предвид, че с цел намиране на дипломатическо решение на въпроса за иранската ядрена програма ЕС, САЩ, Китай и Русия предложиха постигането на споразумение под егидата на МААЕ за транспортиране на слабо обогатения уран от Иран в Русия и Франция за преработване в ядрено гориво, за да се поддържа функционирането на използвания за медицински проучвания реактор в Иран и като отбелязва, че откакто Иран отхвърли това предложение, в Съвета за сигурност текат разисквания относно засилени санкции срещу Иран;

Ф.   като има предвид, че Иран продължава да разработва технология за балистични ракети и цели да развие възможност за разгръщане на междуконтинентални балистични ракети, които биха могли да доставят боен товар от ядрено оръжие;

Х.   Х. като има предвид, че иранското правителството направи противоречиви изявления относно ядрената си програма и постанови започването на допълнителни дейности по обогатяването на уран на 7 февруари 2010 г.;

Относно демокрацията и правата на човека

1.  Изразява сериозни съмнения относно точността на изборните резултати, които доведоха до утвърждаването на втори мандат за президента Ахмадинеджад въпреки силните индикации за мащабни изборни измами и счита, че легитимността иранския президент е сериозно уронена;

2.  Отдава почит на смелостта на всички ирански граждани, които искат по-големи свободи и повече демократичните права и изразяват желанието си да живеят в общество без репресии и заплахи; отдава специална почит на иранските жени, които имаха ключова роля в следизборните демонстрации през юни 2009 г.;

3.  Изцяло подкрепя стремежа към демокрация на иранския народ и изразява дълбоко съжаление от факта, че иранското правителство и парламент явно не са способни да отговорят на обоснованите искания на иранските граждани, по-специално младото поколение, чиито надежди за икономическо и обществено развитие са задушавани от много дълго време насам;

4.  Призовава иранското правителство изцяло да зачита правото на мирни събрания и свободата на словото, включително във връзка с демонстрациите, обявени за 11 февруари 2010 г.; осъжда категорично използването на насилие от страна на иранските органи срещу демонстранти, които искат да упражнят правото на свобода на словото и на мирни събирания;

5.  Призовава за незабавното освобождаване на всички лица, задържани единствено поради упражняването на тяхното право на свободно изразяване, сдружаване и събиране или въз основа на религиозните си убеждения или сексуална ориентация и призовава органите да разследват и дават под съд правителствени служители и членове на силите за сигурност, отговорни за убийството, насилието и изтезанията спрямо дисиденти или членове на техните семейства, демонстранти и задържани;

6.  Осъжда категорично наложените смъртни присъди и извършените екзекуциите в Иран, и по-специално случая с Мохамед Реза Ализамани и Араш Рахманипур, и призовава за премахването на смъртното наказание. призовава иранските органи да прекратят предявяването на обвинението "мохареб" (водене на война срещу Бог) – престъпление, наказуемо със смърт – срещу демонстранти, които мирно манифестират за повече демократични права; призовава Иран за незабавно изпълнение на мораториума на ООН върху прилагането на смъртното наказание, за което се призовава в резолюции 62/149 и 63/168 на Общото събрание на ООН ;

7.  Ужасен е от опитите на правителствените сили и/или силите за сигурност за убийство на кандидати за президентския пост или членове на техните семейства и призовава върховния водач Хаменей да гарантира безопасността на видните ирански представители на опозицията;

8.  Осъжда усилията на иранските органи на властта за цензуриране на печатните медии, за заглушаване на телевизионни и радио предавания, като например тези на Би Би Си, и за блокиране на интернет услуги и призовава ЕС и неговите държави-членки да разгледат въпроса относно произтичащите отрицателни последствия в международен план от тези практики в Международния съюз по далекосъобщения (IТU);

9.  Осъжда решението на иранските органи да забранят контактите с чуждестранни неправителствени организации, и по-конкретно с онези от тях, чиято цел е защитата на гражданските свободи и права, и призовава иранските органи да отменят тази забрана незабавно;

10.  Призовава иранските власти да преустановят незабавно телевизионното излъчване на показни процеси и призовава иранския парламент да измени иранските закони, които позволяват на правителството да отказва правото на справедлив съдебен процес, като например правото на обвиняемите на адекватно правно представителство;

11.  Остро критикува международните дружества, по-специално Nokia/Siemens, за снабдяване на иранските органи на властта с необходимата техника за налагане на цензура и наблюдение и за допринасяне по този начин за преследването и задържането на ирански дисиденти;

12.  Изказва съжаление по повод на твърденията за намеса във вътрешните работи на Иран, насочени срещу служители на европейските посолства, и призовава в този контекст иранските органи да спазват Виенската конвенция и дипломатическите норми;

13.Изразява загриженост, че демонстрациите, проведени пред посолствата на държавите-членки в Техеран на 9 февруари 2010 г., са ръководени от милицията Басидж, и призовава иранските власти да гарантират сигурността на дипломатическите мисии;
Относно ядрения въпрос

14.  Независимо от правото на Иран за развитие на ядрена енергетика за мирни цели и съобразно правилата на режима за неразпространение, отново потвърждава, че опасността от разпространение във връзка с иранската ядрена програма остава източник на сериозна загриженост за Европейския съюз и международната общност, както е много ясно изразено в Резолюции 1737, 1747, 1803 и 1835 на Съвета за сигурност на ООН;

15.  Изразява съжаление, че не е осъществен осезаем напредък по ключовите въпроси, даващи основание за сериозна загриженост, и отново отправя призивите си към Иран да възстанови прозрачността на своята ядрена програма, като предостави пълни, ясни и достоверни отговори на МААЕ, да разреши всички оставащи въпроси и тревоги, свързани с тази програма, включително темите, които могат да имат военно измерение, да изпълни изцяло разпоредбите на всеобхватното споразумение за предпазни мерки, включително допълнителните договорености към него, и да ратифицира и изпълни допълнителния протокол;

16.  Подкрепя двупосочния подход на Европейския съвет и всички опити за намиране чрез преговори на дългосрочно решение на иранския ядрен въпрос; подчертава, че по-нататъшните санкции в контекста на ядрената заплаха следва да изключват мерки, които биха имали отрицателни последствия за иранския народ като цяло;

17.  Изразява съжаление относно факта, че иранското правителство отново отхвърли всички опити за постигане на компромис по ядрения въпрос и че иранският режим явно се опитва да използва този въпрос едновременно като средство за отвличане на вниманието от кризата в страната и като тактика за печелене на време и избягване на обсъждане в рамките на Съвета за сигурност на ООН на допълнителни санкции; счита последните изявления на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад като част от тази тактика;

Относно отношенията ЕС-Иран

18.  Подчертава значението на продължаването на диалога с Иран на всички равнища и в частност с организациите на гражданското общество; изразява съжаление относно отменянето от иранска страна на планираното посещение на делегация на Европейския парламент и изразява своята надежда, че иранското правителство и парламент ще преразгледат своята позиция относно преките контакти;

19.  Призовава Съвета да запази готовността си за провеждане на преговори с Иран, с цел постигане на решение, въз основата на преговори, на ядрения въпрос, както и на свързани с регионалната сигурност въпроси, като се взема под внимание какви следва да бъдат законните интереси и тревоги на Иран в областта на сигурността, включително дългосрочната перспектива за Близък изток, свободен от ядрено оръжие;

20.  Счита, че на равнище ЕС следва да се започнат сериозни разисквания относно възможността за въвеждане на допълнителни целенасочени санкции, които не засягат иранския народ като цяло; настоятелно призовава за разширяването на съществуващия списък на лица и организации − обект на забрана за пътуване в ЕС и замразяване на активи, включително тези, които са отговорни за репресирането и ограничаването на свободата в държавата, както и отговорните за нарушаването на международните задължения на Иран във връзка с ядрения въпрос;

21.  Приветства наскоро направените изявления на върховния представител/заместник – председател на Комисията и други ръководители на ЕС, че следващата стъпка е разискванията да преминат в рамките на Съвета за сигурност на ООН и призовава френското председателство на Съвета за сигурност на ООН да постави иранския ядрен въпрос в дневния ред на ООН през февруари; призовава китайските органи да подкрепят усилията на международната общност за съкращаване на ядрената програма на Иран;

22.  Припомня на иранските органи, че за да развие плодотворни отношения с ЕС, Иран трябва да гарантира основните човешки права и да зачита принципите на демокрацията, свободата на изразяване и правовата държава, съгласно предварителните условия към всички държави, с които ЕС поддържа политически и икономически отношения; изтъква, че възможността за сключване на споразумение за сътрудничество и търговия между Иран и ЕС зависи от зачитането на тези ценности, от пълното изпълнение от страна на Иран на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и МААЕ и предоставянето на обективни гаранции за мирното естество на ядрената програма на Иран и прекратяването на иранската подкрепа за тероризма;

23.  Призовава държавите-членки и Комисията активно да подкрепят всички инициативи, които имат за цел подобряване на плурализма в медиите и приветства напредъка по отношение на вече започнатия проект за излъчване на европейски новини на фарси;

24.  Призовава Комисията и Съвета да предприемат незабавни мерки за забрана на износа на техника за наблюдение от европейски дружества за държави като Иран, чиито правителства биха могли да я използват за нарушаване на свободата на словото;

25.  Призовава Комисията да установи делегация на Европейския съюз в Техеран;

26.  Призовава Комисията и Съвета да разработят допълнителни мерки в контекста на Европейския инструмент за демокрация и права на човека и европейска имиграционна политика с цел активна защита на безопасността на иранските правозащитници;

o
o   o

27.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител на Съюза, на правителствата и парламентите на държавите-членки, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, както и на правителството и парламента на Ислямска република Иран.