Европейският парламент,

–   като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК) и Протокола от Киото към нея,

–   като взе предвид плана за действие от Бали (Решение 1/COP 13),

–   като взе предвид петнадесетата Конференция на страните по РКОНИК (COP 15) и петата Конференция – среща на страните по Протокола от Киото (COP/MOP 5), проведена в Копенхаген, Дания от 7 до 18 декември 2009 г., както и споразумението от Копенхаген,

–   като взе предвид пакета от мерки на ЕС в областта на изменението на климата, приет на 17 декември 2008 г.,

–   като взе предвид своите предходни резолюции относно изменението на климата, и по-специално резолюцията, приета на 25 ноември 2009 г. относно стратегията на ЕС за Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15),

–   като взе предвид следващата Конференция на страните (COP16), която ще се проведе в Мексико,

–   като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

А.   като има предвид, че преговорите за широкообхватно международно споразумение в областта на изменението на климата за периода след 2012 г., които трябваше да приключат в Копенхаген през декември 2009 г., завършиха с разочароващо споразумение, което беше само прието за сведение от Конференцията на страните по РКОНИК;

Б.   като има предвид, че споразумението няма правнообвързващ характер и не включва никакви цели за намаление на емисиите, нито конкретни ангажименти за сключване на правнообвързващо споразумение през 2010 г.;

В.   като има предвид, че споразумението признава необходимостта от ограничаване на повишаването на температурите в световен мащаб до 2°C и че включва указание да се проучат пътищата това повишаване да остане под 1,5°C;

Г.   като има предвид, че ЕС не успя да изиграе водеща роля в борбата срещу изменението на климата и дори не участваше в заключителните преговори със САЩ, Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка относно окончателния проект на споразумението;

Д.   като има предвид, че четвъртият доклад за оценка, изготвен от Междуправителствения комитет по изменение на климата, както и постоянно нарастващият брой научни доказателства потвърждават, че са необходими сериозни съкращения на глобалните емисии, за да се задържи повишаването на температурите в световен мащаб под нивото от 2°C;

Е.   като има предвид, че няколко развити и развиващи се държави не подкрепиха формулирането и изпълнението на нова международна рамка за опазване на климата;

Ж.   като има предвид, че ЕС не следва да позволява неговият собствен ангажимент към действията срещу изменението на климата да отслабва, дори и ако някои от нашите основни партньори в преговорите изглежда продължават да не желаят да ограничат кривата на своите емисии или да не са способни да го направят;

З.   отбелязва, че само 28 държави извън рамките на ЕС са информирали ООН за цели по отношение на емисиите на парникови газове от 2020 г. преди изтичането на крайния срок (31 януари 2010 г.) и че някои държави са представили само цели по отношение на ефективността, които изобщо няма да доведат до намаляване на емисиите,

1.  Изразява съжаление относно неубедителния характер на споразумението, постигнато на COP 15, тъй като то не ни приближава към постигането на глобално широкообхватно споразумение за периода след 2012 г., не поставя глобални средносрочни или дългосрочни цели за намаляване на емисиите, нито посочва кога глобалните емисии би трябвало да достигнат връхната си точка; освен това отбелязва разочарованието на обществеността по повод на това, че в Копенхаген не беше постигнато стойностно споразумение;

2.  Счита, че забавянето при постигането на международно споразумение не е оправдание за допълнително отлагане на политиките на ЕС за постигане на ангажимента да намалим емисиите си с 20% до 2020 г., който вече е правнообвързващ; отново потвърждава нашето желание да направим крачка напред към намаление от 30%; отбелязва също така, че предприетите в рамките на ЕС инициативи за популяризиране и насърчаване на зелената икономика, енергийната сигурност и намаляването на енергийната зависимост ще улесняват все повече изпълнението на ангажимента за намаление на емисиите от 30%;

3.  Признава, че предвижданите разходи за постигане до 2020 г. от страна на ЕС на съкращение от 30% на емисиите от 1990 г. са по-ниски понастоящем от предвижданите разходи за постигане на съкращение от 20% по времето, когато беше постигнато споразумението, и поради това призовава Комисията да представи предложение, съгласно което ЕС да възприеме по-амбициозно отношение и да си определи едностранна цел за намаление на емисиите до 2020 г., по-висока от 20%;

4.  Призовава ЕС да постигне вътрешните си цели чрез икономии на енергия и възобновяеми източници на енергия, както и за амбициозна и обвързваща цел по отношение на икономиите на енергия, която да бъде договорена възможно най-скоро;

5.  Изразява своето разочарование относно липсата на единство сред държавите-членки ; поради това настоятелно призовава ЕС да заеме единна позиция при международните преговори в областта на климата, за да запази водещата си роля в преговорите в рамките на COP 16 за постигане на обвързващо и широкообхватно споразумение за периода след 2012 г. в съответствие с последните развития в областта на науката и с целта от 2°C;

6.  Изразява съжаление освен това, че ЕС не беше в състояние, чрез по-ранни конкретни ангажименти към международното публично финансиране на усилията във връзка с климата в развиващите се държави, да изгради доверие в преговорите, така че да се постигне допълнителен напредък в специалните работни групи; освен това призовава ЕС да изясни позицията си относно обвързването на втори период на ангажиране по Протокола от Киото с подобни ангажименти за САЩ в рамките на друг правен инструмент, както и да гарантира, че излишни правила за предписаните емисионни единици и за земеползването, промените в предназначението на земята и горското стопанство не нарушават екологосъобразността му;

7.  Подчертава, че съществува необходимост от създаване на нова "дипломация по въпросите на климата"; поради това призовава върховния представител на ЕС и члена на Комисията, отговарящ за действията в областта на климата, да застанат начело на тази стратегия, особено по отношение на по-прогресивните развиващи се и бързо развиващи се държави; настоятелно приканва ЕС да одобри "Пътна карта към Мексико", която да включва обсъждане на политиките в областта на климата във всяко стратегическо партньорство и двустранно и многостранно споразумение за сътрудничество, с цел изграждане на по-съгласувана външна стратегия за опазване на климата; призовава ЕС и неговите държави-членки да създадат "Алианс на отговорността", отворен към всички държави, които разглеждат изменението на климата като сериозна заплаха за човечеството и са готови на действия за спиране на глобалното затопляне;

8.  Призовава ЕС и неговите държави-членки да въведат принципа "справедливост в областта на климата" в дългосрочната перспектива 2050 г. и след това; във връзка с това се застъпва за "клауза за справедливост" в бъдещите международни преговори в областта на климата;

9.  Призовава форуми като Г-20 или като Форума на големите икономики, който представлява най-големите производители на въглеродни емисии, да поемат по-голяма отговорност, като помогнат за постигане на консенсус в официалните преговори;

10.  Отбелязва ангажимента за годишен фонд в размер на 100 милиарда щатски долара от развитите държави до 2020 г. и сумата от 30 милиарда щатски долара за развиващите се държави през следващите три години (2010-2012 г.), за да се подпомогне борбата срещу изменението на климата, както и създаването на зелен фонд за климата за подпомагане на проекти, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, в развиващите се държави; изразява съжаление обаче, че този ангажимент не достига предвижданията на Комисията, че до 2020 г. ще бъдат набрани средства в размер на 100 милиарда евро;

11.  Подчертава историческата отговорност на развитите страни за необратимото изменение на климата и тяхната отговорност за предоставяне на достатъчна, устойчива и предвидима финансова и техническа помощ на развиващите се страни, която да им позволи да поемат ангажимент за намаляване на своите емисии на парникови газове, да се приспособят към последиците от изменението на климата и да ограничат емисиите в резултат на обезлесяване и деградация на горите, както и да повишат изграждането на капацитет с цел да изпълнят задълженията съгласно бъдещото международно споразумение във връзка с изменението на климата;

12.  Настоява, че подобни ангажименти за изискваната предвидима финансова помощ за смекчаване на последствията от изменението на климата и за приспособяване в контекста на РКОНИК трябва да бъдат нови и да допълват ОПР, както и да бъдат независими от годишните бюджетни процедури в държавите-членки; припомня вече съществуващите ангажименти с цел постигане на равнища на ОПР от 0,7 % от БВП до 2015 г.;

13.  Счита, че ЕС следва незабавно за започне преговори с нашите партньори от САЩ, за да гарантира, че възникващият пазар на въглеродни емисии в САЩ е съвместим с нашия собствен, създавайки така трансатлантически пазар на въглеродни емисии като предшественик на един глобален пазар;

14.  Подчертава необходимостта финансовата подкрепа в размер на 7,2 милиарда евро за "незабавен старт" за развиващите се държави, обещана от държавите-членки на ЕС, да бъде нова и допълнителна по отношение на бюджетите за официалната помощ за развитие (ОПР), да бъде координирана на равнище ЕС и да бъде предоставена възможно най-скоро и във всеки случай преди срещата в Бон през юни 2010 г.; счита това за ключов фактор в изграждането на доверие за постигане на успех на срещата в Мексико; призовава също така Комисията да докладва преди гореспомената среща в Бон относно използването на обещаното финансиране за незабавен старт, както и относно това, доколко то е допълнително по отношение на съществуващата ОПР;

15.  Напомня, че колективният принос на ЕС към усилията за смекчаване в развиващите се страни и към техните потребности във връзка с приспособяването следва да възлиза на не по-малко от 30 млрд. евро годишно до 2020 г., сума, която може да се увеличи с придобиването на нови познания относно сериозността на изменението на климата и размера на свързаните с него разходи;

16.  Подчертава, че е необходимо предстоящият преглед на бюджета на ЕС да съсредоточи своето внимание върху предоставянето на достатъчно средства за предприемане на мерки за предпазване от изменението на климата и приспособяване към него както в ЕС, така и в развиващите се държави; отбелязва също така, че при този преглед следва да се разгледа въвеждането на нови и иновативни финансови механизми с цел подкрепа за международните действия в областта на климата;

17.  Приветства амбициозния ангажимент, който някои развиващи се страни поеха преди, по време и след преговорите в Копенхаген; отбелязва, че страните по споразумението постигнаха договореност относно измерването, докладването и проверката във връзка с действията на развиващите се държави за смекчаване на последиците чрез национални съобщения, които ще подлежат на международни консултации и анализ при ясно определени ръководни принципи, които предстои да бъдат изготвени, и същевременно трябва да гарантират зачитането на суверенитета и правилното използване на средствата;

18.  Изразява съгласие да се създаде механизъм за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите и за увеличено отнемане на емисии на парникови газове от горите, както и за създаването на технологичен механизъм за ускоряване на развитието и трансферирането на технологии, и приветства позоваването на ролята на пазарите за засилването на разходната ефективност на действията за смекчаване на последиците; отбелязва също така, че ефективното прилагане на такива механизми изисква споразумение в рамките на РКОНИК,

19.  Подчертава, че всяка бъдеща схема за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите трябва да зачита правата на местното население и местните общности, включително тяхното право на обща собственост и автономни местни територии, и да дава възможност за тяхното пълно и ефективно участие, включително при разработването и прилагането на национални планове за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите, както и при насочването или разпределението на финансови средства;

20.  Призовава екологичната ефективност на целите за намаляване на емисиите по приложение І да бъде водещ принцип за подхода на ЕС към международните счетоводни стандарти за управление на горите и земеползването, промените в земеползването и лесовъдството, както и към гъвкавите механизми и към запазването на евентуално преизпълнение по време на първия период на ангажиране, предвиден в Протокола от Киото, като резерв за изпълнението на целите след 2012 г.;

21.  Изразява съжаление относно липсата на напредък по въпроса с глобалните емисии от въздухоплавателна и мореплавателна дейност; призовава ЕС да гарантира, че се отчита напълно въздействието на въздухоплаването върху климата и че целите за намаление на емисиите в бъдещото споразумение, отнасящи се за секторите на въздухоплаването и мореплаването, са както за другите сектори;

22.  Изразява съжаление относно това, че по вътрешнополитически причини САЩ и Китай не бяха готови да приемат по-амбициозно споразумение; счита, че Европейският съюз, САЩ и Китай имат ключова роля за осигуряването на международно споразумение с обвързващ характер; поради това настоятелно призовава САЩ и Китай, както и други международни партньори, да изготвят предложения за по-нататъшни ангажименти по отношение на международна система за опазване на климата, с цел подновяване на обсъжданията и постигане на амбициозно и правнообвързващо международно споразумение, в съответствие с последните развития в областта на науката и с целта от 2ºC;

23.  Изразява съжаление относно факта, че някои държави, а именно Судан и държавите-членки на Боливарския алианс на Америките (АЛБА), възприеха блокираща позиция в международните преговори с цел да избегнат строги и обвързващи ангажименти, въпреки високата степен на набрана политическа инерция в Копенхаген;

24.  Посочва растящата осведоменост на обществото относно последиците от изменението на климата в развиващия се свят, но също и в държавите с бързо развиващи се икономики ; призовава за засилен диалог, особено с най-слабо развитите държави, Алианса на малките островни държави и Африка, за постигане на обвързващо международно споразумение в областта на изменението на климата, с цел да се ограничат въздействието и предвидимите последици от изменението на климата за демографското развитие, общественото здраве, миграцията и икономиката в тези региони;

25.  Подчертава неотложната необходимост Междуправителственият комитет по изменение на климата да преразгледа всички свои заключения, за да потвърди, че те са били подложени на партньорска проверка в съответствие с най-добрите принципи на науката; предлага да се постави на разискване подготовката на междинен доклад за актуализиране на всички заключения; счита, че бъдещите доклади следва да упоменават изрично твърденията на тези, които оспорват становището на мнозинството, и че те също следва да бъдат подложени на партньорска проверка;

26.  Счита, че от съществено значение за конкурентноспособността на промишлеността в ЕС е други индустриализирани държави извън ЕС да приемат съизмерими усилия, както и държави с развиваща се и бързоразвиваща се икономика да поемат разумни ангажименти за намаляване на емисиите; припомня, че целите за намаляване на емисиите трябва да бъдат измерими и да подлежат на докладване и проверка, и в тази връзка приветства ангажимента на някои развиващи се държави да представят национални доклади относно своите усилия за намаляване на емисиите;

27.  Счита, че двустранните срещи между Европейския парламент и националните парламенти могат да допринесат в значителна степен за разискването и да подпомогнат разбирателството между страните; следователно предвижда провеждането на тези заседания преди началото на официалните преговори, с цел това да даде още по-съществен принос за възможно най-добрия изход от преговорите;

28.  Подчертава, че бъдещите предизвикателства за политиката в областта на климата не се състоят само в намаляване на CO2, но и в по-ефективното и устойчиво използване на природните ресурси;

29.  Отново потвърждава подкрепата си за процеса на реформи в ООН и отбелязва, че резултатите от Конференцията по изменението на климата в Копенхаген са пореден пример, който потвърждава спешната необходимост от преосмисляне на методите на работа в ООН; освен това запазва ангажимента си към преговорите относно климата в рамките на ООН в ролята й на единствената легитимна организация, която може да разглежда въпрос с толкова фундаментално значение за цялата световна общност; счита обаче, че спешно е необходим сериозен размисъл по въпроса как процесът да бъде направен по-ефективен;

30.  Призовава за по-голяма прозрачност, която да позволи по-добро и участие на гражданското общество и заинтересованите страни на COP 16 в Мексико;

31.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на Секретариата на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, с искане тя да бъде разпространена до всички държави извън ЕС, които са страни по конвенцията.