Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2009/2198(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0026/2010

Внесени текстове :

A7-0026/2010

Разисквания :

PV 10/03/2010 - 6
CRE 10/03/2010 - 6

Гласувания :

PV 10/03/2010 - 7.10
CRE 10/03/2010 - 7.10
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0061

Приети текстове
PDF 534kWORD 168k
Сряда, 10 март 2010 г. - Страсбург
Прилагането на Европейската стратегия за сигурност и на Общата политика за сигурност и отбрана
P7_TA(2010)0061A7-0026/2010

Резолюция на Европейския парламент от 10 март 2010 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност и на Общата политика за сигурност и отбрана (2009/2198(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид дял V от Договора за Европейски съюз, изменен с Договора от Лисабон,

–   като взе предвид Европейската стратегия за сигурност (ЕСС), озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.,

–   като взе предвид доклада относно изпълнението на ЕСС, озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят“, приет от Европейския съвет на 12 декември 2008 г.

–   като взе предвид докладите на председателството на Съвета на ЕС относно Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) от 9 декември 2008 г. и 16 юни 2009 г.,

–   като взе предвид заключенията относно ЕПСО и декларацията относно десетгодишнината на ЕПСО – предизвикателства и възможности – приети от Съвета на 17 ноември 2009 г.,

–   като взе предвид своите предишни резолюции по въпроса, и по-специално резолюцията си от 14 април 2005 г. относно Eвропейската стратегия за сигурност(1), от 16 ноември 2006 г. относно изпълнението на Eвропейската стратегия за сигурност в рамките на ЕПСО(2), от 5 юни 2008 г. относно изпълнението на Eвропейската стратегия за сигурност в рамките на ЕПСО(3) и от 19 февруари 2009 г. относно Европейската стратегия за сигурност и Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО)(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно ролята на НАТО в архитектурата на сигурността на ЕС(5);

–   като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно политическо решение на проблема с пиратството в крайбрежните води на Сомалия(6);

   като взе предвид размяната на писма между Европейския съюз и правителствата на Кения и на Република Сейшели относно прехвърляне в тези държави на лица, заподозрени в пиратство и въоръжени грабежи, задържани от EUNAVFOR в зоната на провеждане на операцията,

–   като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2009 г. относно институционалните аспекти на създаването на Европейската служба за външна дейност(7),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0026/2010),

Европейска стратегия за сигурност: всеобхватен подход

1.  Припомня, че Европейската стратегия за сигурност (ЕСС) и докладът за изпълнението й подчертават главните заплахи и предизвикателства пред Европейския съюз:

   разпространение на оръжия за масово унищожение,
   тероризъм и организирана престъпност,
   регионални конфликти,
   упадък на държавността,
   морско пиратство,
   леки стрелкови и малокалибрени оръжия, касетъчни боеприпаси и мини,
   енергийна сигурност,
   последствия от изменението на климата и природни бедствия,
   киберсигурност,
   бедност;

2.  Подчертава, че чрез Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и чрез Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) Съюзът предприема действия за посрещане на предизвикателствата и заплахите, посочени в ЕСС, като така допринася за подобряване на сигурността на европейските граждани;

3.  Посочва, че Съюзът трябва да засили стратегическата си автономност чрез силна и ефективна външна политика и политика за сигурност и отбрана, за да запазва мира, да предотвратява конфликти, да укрепва международната сигурност, да защитава сигурността на собствените си граждани и на гражданите, засегнати от мисиите на ОПСО, да защитава интересите си по света и да поддържа основополагащите си ценности, като допринася за установяване на ефективен многостранен подход в подкрепа на международното право и укрепва зачитането на правата на човека и демократичните ценности по целия свят в съответствие с посочените в член 21, параграф 2, буква д) от ДЕС цели, с целите и принципите на Устава на Обединените нации, принципите на Заключителния акт от Хелзинки и целите на Парижката харта, включително онези, отнасящи се до външните граници;

4.  Подчертава, че Съветът за сигурност на ООН носи основната отговорност за поддържането на мира и сигурността в света; отново посочва необходимостта от реформа на Организацията на обединените нации, която да увеличи способността й да изпълнява своите функции и да предоставя ефективни решения на глобалните предизвикателства и заплахи;

5.  Отчита необходимостта Съюзът да преследва тези цели, като укрепва своя институционален капацитет за отговор на предизвикателствата, както и чрез многостранно сътрудничество със и в рамките на организации на международно равнище, по-специално ООН, и на регионално равнище, в частност ОССЕ и Африканския съюз, при спазване на Устава на Обединените нации;

6.  Потвърждава своята подкрепа за усилията на Съюза да разработи всеобхватен и активен подход в отговор на заплахите и предизвикателствата, изразяващ се във взаимно подпомагане между различните възможности за действие, както граждански, така и военни, с които разполагат Съюзът и неговите държави-членки: предотвратяване на конфликти и управление на кризи, финансова помощ и сътрудничество за развитие, социални политики и политики в сферата на околната среда, дипломатически и търговски инструменти на политиките и разширяване; подчертава, че такава координация на граждански и военни възможности придава реална добавена стойност на политиката на Съюза за управление на кризи;

7.  Призовава в този контекст държавите-членки да координират по-ефикасно своите стратегии и национални възможности с тези на Съюза, за да постигнат съгласуваност, ефективност и по-голямо въздействие и видимост на място;

8.  Подкрепя, във връзка с борбата срещу тероризма, стремежа към подход, основан на стратегиите на ЕС за борба с тероризма и за борба с радикализирането и вербуването за терористични цели, по-специално във връзка с използването на интернет за целите на тероризма и радикализма; предлага да се насърчи дебата относно защитата и укрепването на правата на човека, като се обърне особено внимание на защитата на жертвите;

9.  Признава, че енергийната сигурност е от изключително значение за функционирането на държавите-членки на ЕС и затова насърчава тясното им сътрудничество във връзка с този елемент на политиката за сигурност;

10.  Приветства усилията на държавите-членки за борба с киберзаплахите; настоятелно призовава Съвета и Комисията да изготвят анализ на предизвикателствата от кибернетично естество и мерките за ефективен и координиран отговор на подобни заплахи, които да се основават на най-добрите практики и в бъдеще доведат до създаването на европейска стратегия за киберсигурност;

11.  Повтаря своята препоръка за извършването на редовен преглед на ЕСС на всеки пет години, в началото на всеки нов парламентарен мандат и след необходимата консултация с Европейския парламент;

12.  Подчертава, че една Бяла книга, която позволява да се започне широк публичен дебат, би могла да увеличи видимостта на ОПСО и да засили сътрудничеството в сигурността и отбраната чрез по-добро дефиниране на целите и интересите на Съюза в тези области по отношение на наличните средства и ресурси и следователно да направи по-ефикасно и по-конкретно прилагането на ЕСС, както и планирането и провеждането на операции на ЕС за управление на кризи;

Договорът от Лисабон и структурите на Общата политика за сигурност и отбрана

13.  Приканва Съвета през 2010 г. да започне сериозен дебат с Европейския парламент и националните парламенти относно въвеждането на новите разпоредби на Договора от Лисабон относно ОПСО, а именно:

   а) клаузата за оказване на взаимна помощ в случай на въоръжено нападение на територията на държава-членка,
   б) клаузата за солидарност при терористично нападение или природно или предизвикано от човека бедствие,
   в) ролята на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, заедно със създаването на Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), включваща по един всеобхватен начин структури за предотвратяване на конфликти, управление на граждански/военни кризи и структури за укрепване на мира;
   г) разширяване на обхвата на ОПСО,
   д) постоянно структурирано сътрудничество за държавите-членки, които изпълняват по-високите критерии за военен капацитет и са поели по-обвързващи ангажименти в тази област с оглед на най-отговорните мисии, както и засилено сътрудничество,
   е) създаване на начален фонд за подготвителни дейности във връзка с операциите;

14.  Призовава, след въвеждането на клауза за взаимопомощ, както е формулирано в член 42, параграф 7 от Договора за Европейски съюз, държавите от Европейския съюз, които са членки на Западноевропейския съюз (ЗЕС), да прекратят действието на изменения Договор от Брюксел от 1954 г., включително Парламентарната асамблея на ЗЕС;

15.  Приканва Съвета, с оглед на въвеждането на клауза за солидарност в новия договор, да започне отново дебата по създаването на европейски сили за гражданска защита – наред с другото на основата на доклада Barnier от май 2006 г. – които да обединят по-добре средствата на държавите-членки, за да се дава ефикасен колективен отговор в случай на природно или предизвикано от човека бедствие счита, че военната ОПСО следва също така да дава възможност за реагиране при рискове от граждански характер;

16.  Подчертава, с оглед на напредъка в сферата на ОПСО, станал възможен съгласно Договора от Лисабон, че е легитимно и полезно да се създаде Съвет по отбраната в рамките на Съвета по външни работи, който би бил съставен от министрите на отбраната под председателството на заместник-председателя на Комисията/върховен представител и би имал особена роля в засилването на сътрудничеството и хармонизирането и интегрирането на военните възможности;

17.  Счита, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител следва да действа много бързо за засилване на съгласуваността между различните външни политики на Съюза и че тази съгласуваност следва да бъде отразена на място от специални представители/ръководители на делегации под ръководството на заместник-председателя/върховен представител, които да имат необходимите правомощия спрямо засегнатите страни и международната общност;

18.  Подкрепя създаването на дирекция за гражданско и военно управление на кризи и планиране (Crisis Management and Planning Directorate - CMPD), която да отговаря за управлението на кризисни ситуации и стратегическото планиране на гражданските и военните операции на Съюза и да участва в разработването на ОПСО, и по-специално относно гражданския и военен капацитет; въпреки това изразява съжаление за значителното забавяне при въвеждането на тази нова структура; призовава за тясно сътрудничество в рамките на ЕСВД между дирекцията за гражданско и военно управление на кризи и планиране (CMDP)и другите структури на ОВППС, от една страна, и от друга, Платформата за управление на кризи и другите съответни служби на Комисията, които следва да бъдат включени в ЕСВД, за да се изгради координирано звено за стратегическо планиране, така че да се разработи един всеобхватен европейски подход;

19.  Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията, Съвета и държавите-членки да преодолеят диспропорцията между способностите в областта на гражданското и на военното планиране и да гарантират, че на мисиите по ЕПСО може да бъде предоставен подходящ и достатъчен експертен опит в области като правосъдие, гражданска администрация, митници и посредничество;

20.  Отново изразява подкрепа за създаването на постоянен оперативен център на Съюза под ръководството на заместник-председателя на Комисията/върховен представител, чиято мисия би била оперативното планиране и провеждането на военни операции; отправя искане за прикрепване на този оперативен център към ЕСВД; подчертава, че настоящата система със седем военни щаба до загуба на ефикасност и на възможност за реагиране и до значителни разходи и че един постоянен представител за контакт във военната област е необходим за гражданската и военна координация на място; счита, че постоянният оперативен център би могъл по този начин да има военен капацитет за планиране и провеждане на операции и би могъл да бъде разположен на същото място като CPCC , за да се даде възможност за взаимодействията, необходими за ефикасна гражданска и военна координация; отново посочва, че оперативният център на ЕС би улеснил сътрудничеството с НАТО, без да накърнява автономността при вземане на решения на двете организации;

21.  Настоява, че е необходимо да се въведе бързо постоянното структурирано сътрудничество на основата на колкото е възможно по-всеобхватни критерии, което би следвало да даде възможност на държавите-членки да засилят ангажиментите си в рамките на ОПСО;

22.  Подчертава, че напредъкът и развитието на ОВППС трябва изцяло да зачитат и да не подронват неутралитета и необвързаността на някои държави-членки на ЕС;

23.  Подчертава значението на тези реформи, за да се постигне степента на амбиция, заложена във връзка с ОПСО, актуализирана през декември 2008 г. и одобрена от Европейския съвет, както и за да се увеличи ефикасността и добавената стойност на ОПСО в един контекст, в който този инструмент става все по-необходим;

Военни операции и граждански мисии

24.  Приветства достиженията на ЕПСО/ОПСО по случай нейната десетгодишнина и припомня, че Съюзът инициира граждански и военни операции в рамките на ОПСО в отговор на заплахите за международната сигурност и сигурността на европейците; отбелязва, че мнозинството от тези мисии бяха в сферата на гражданското управление на кризи; поздравява 70-те хиляди служители, които участваха и участват в 23-те (текущи и приключили) мисии и операции по ЕПСО; поздравява г-н Хавиер Солана, досегашен генерален секретар на Съвета/върховен представител за общата външна политика и политиката на сигурност, за усилията, които той вложи за развитието на ЕПСО; призовава още веднъж държавите-членки да определят критерии за изпращането на мисии по ЕПСО и да разгледат въпроса за националните „възражения“;

Сомалия - Африканският рог

25.  Приветства успешния принос на военноморската операция на Европейския съюз EUNAVFOR Сомалия – операция Аталанта към борбата срещу пиратството в Аденския залив и край бреговете на Сомалия, по-конкретно усилията й да гарантира, че хуманитарната помощ достига до всички нуждаещи се в тази страна; подчертава, че Аталанта се наложи като централен фактор в борбата срещу пиратството, наред с останалото чрез Центъра за морска сигурност в Африканския рог; приветства решението на Съвета да продължи операцията с още една година до декември 2010 г. и отбелязва разширяването на мандата на тази операция, която има за цел да отговори на един от преките интереси на Съюза в сферата на сигурността (сигурност на гражданите, сигурност на доставките, защита на уязвими кораби) и на една хуманитарна и оперативна извънредна ситуация (придружаване на корабите, натоварени от Световната продоволствена програма с храни за сомалийското население, и на корабите, предоставящи логистична подкрепа за наблюдателската военна мисия на Африканския съюз в Сомалия AMISOM); същевременно изказва похвала за приноса й към укрепването на сътрудничеството във военноморската сфера в Европа и по-нататъшното развитие на морското измерение на ОПСО; също така приветства участието на трети държави (Норвегия, Хърватия и Черна гора) в операцията и доброто сътрудничество с другите военноморски сили в региона, а именно в рамките на процеса SHADE (Shared Awareness and Deconfliction -Взаимна осведоменост и избягване на конфликти); въпреки това изразява съжаление относно нерешените проблеми във връзка със съдебното преследване на заподозрените в пиратство и въоръжен грабеж лица, заловени в района на операцията – проблеми, които уронват доверието в международните усилия в борбата срещу пиратството;

26.  Настоява, че е необходимо да се предприемат мерки относно причините на явлението „пиратство“, които се коренят в нестабилността и бедността в Сомалия, и поради това счита, че Съюзът следва да подкрепя Преходното федерално правителство (ПФП) чрез средства, насочени към възстановяване на сигурността, политическа стабилност и правова държава и насърчаване на устойчиво развитие в партньорство с Африканския съюз и Обединените нации, и да разработи съвместна стратегия с цел поставяне начало на регионален мирен процес;

27.  Призовава подходът на ЕС към Сомалия да отчита обстоятелството, че единствено широкомащабното и дългосрочно изграждане на държавност – което надхвърля изграждането на силите за сигурност на ПФП – ще допринесе по устойчив начин за мира и сигурността в страната; затова призовава Съвета и Комисията да предложат амбициозна и всеобхватна съвместна стратегия на ЕС за Сомалия;

28.  Подчертава по-специално спешната необходимост от действия, за да се даде възможност на ПФП да се задържи и да разшири контрола си върху територията на Сомалия; във връзка с това приветства решението на Съвета от 25 януари 2010 г. да установи военна мисия по линия на ОПСО (тренировъчна мисия на ЕС, EUTM Сомалия), която да допринесе за обучението на сомалийските сили за сигурност в Уганда в тясно сътрудничество с партньорите на ЕС, в това число ПФП, Уганда, Африканския съюз, ООН и САЩ; призовава върховния представител съответно да информира Европейския парламент и да се консултира с него;

29.  Подчертава също така колко е важно да се засилва капацитетът за морско наблюдение в региона, по-специално чрез обучение, формиране и свързване в мрежа на брегови охранителни служби на държавите в региона, и счита, че Съюзът следва да вземе участие в тези усилия, като подкрепя кодекса за поведение на Джибути и съответния план за прилагане, разработен от Международната морска организация, във вида, одобрен от държавите в региона (център за обмен на информация в Йемен и център за обучение на корабни екипажи в Джибути);

30.  По отношение на положението в Йемен припомня резолюцията си от 10 февруари 2010 г. и призовава Комисията и Съвета съвместно с международни партньори, включващи съседните на Йемен държави, да подпомогнат правителството чрез всеобхватен подход, включващ реформа на силите за сигурност, борба срещу тероризма, както и политически диалог, хуманитарна и икономическа помощ и образование;

Афганистан и Пакистан

31.  Припомня колко е важно да се стабилизира обстановката в сферата на политиката и сигурността в Афганистан и Пакистан за възпиране на глобалните заплахи, които влияят пряко на сигурността на европейците (тероризъм, трафик на наркотици, разпространение на оръжия за масово унищожение) и в тази връзка приветства плана за действие на Съюза относно Афганистан и Пакистан, приет на 27 октомври 2009 г. от Съвета; повтаря, че е необходим всеобхватен подход към тези въпроси, който да свързва по-тясно сигурността и развитието, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, както и аспектите, свързани с пола; затова приканва Съвета и Комисията да предприемат по-конкретни инициативи в тази посока, като също така увеличат приноса на ЕС и съгласуват в по-голяма степен неговите действия, тези на държавите-членки и тези на международната общност;

32.  Счита, че укрепването на институционалния и административния капацитет на афганистанската държава, по-специално съдебната система и правоприлагащите органи освен полицията, следва да бъде приоритет при прилагането на една нова европейска стратегия;

33.  Настоятелно призовава Съвета и Комисията да увеличат значително ресурсите за граждански ангажимент в Афганистан, за да може гражданският приоритет на ЕС да получи доверие и да стане по-видим както за афганците, така и за международните партньори; изтъква колко е важно да се създаде ефективна и надеждна гражданска полиция за изграждане на правова държава в Афганистан и приветства работата на мисията „EUPOL Афганистан“; отправя искане до Съвета да преодолее бързо постоянния недостиг на персонал за мисията EUPOL и да улесни придвижването й до провинциите, като осигури допълнителни възможности за настаняване и подходяща логистична подкрепа за мисията; призовава НАТО да сътрудничи по-тясно с мисията и да координира своите действия в полицейската сфера с EUPOL в рамките на Международното бюро за координация на полицията (МБКП);

34.  Подкрепя предложението на Съвета да разгледа възможността за мисия за подпомагане на Пакистан във връзка с реформата на сектора за сигурност и изграждането на капацитет за борба с тероризма, така че да се помогне на тази страна да създаде стратегия срещу тероризма, като същевременно се води диалог относно правовата държава и правата на човека;

Балкани

35.  Приветства успешното разгръщане на мисията EULEX Косово на цялата територия на Косово и настоява, че е от значение всичките й елементи (полиция, съдебна система, митници) да могат да продължат да действат безпрепятствено по цялата територия на Косово, включително в северната част;

36.  В тази връзка приветства подписването на протокола за полицейско сътрудничество между EULEX Косово и Сърбия и припомня чисто техническата природа на този протокол, предназначен да улесни борбата срещу организираната престъпност;

37.  Осъжда всички враждебни действия срещу EULEX Косово, чиято мисия е да работи с органите на Косово за установяване и укрепване на правова държава за благото на всички общности в Косово;

38.  Отправя искане до Съвета да разгледа възможността за разгръщане на военна операция на ОПСО, която да замени КФОР;

39.  Що се отнася до Босна и Херцеговина, припомня, че въпреки постоянните политически трудности, обстановката по отношение на сигурността остава относително спокойна и стабилна и подчертава приноса на военната операция на ЕС (EUFOR ALTHEA) в тази сфера; подкрепя решението на Съвета да съсредоточи дейността на Полицейската мисия на Европейския съюз (ПМЕС) върху борбата срещу организираната престъпност и корупцията и подчертава необходимостта от всеобхватен подход към сектора, свързан с принципите на правовата държава (полиция – съдебна система – затвори); насърчава Съвета да вземе бързо решение за ново равнище на военната операция EUFOR ALTHEA, съсредоточено върху обучение на босненските въоръжени сили; изразява съжаление за липсата на съгласувано политическо решение относно бъдещето на международното присъствие в Босна и Херцеговина, която води до едностранно оттегляне на някои участващи държави от силите там и може да навреди на доверието в европейските действия в Босна и Херцеговина и на съгласуваността им; призовава отново Съвета да защитава перспективата за присъединяване към ЕС съгласно договореното в Солун през 2003 г.;

Кавказ

40.  Припомня решаващата роля на Съюза за избягване на ескалация на конфликта между Русия и Грузия, а именно благодарение, наред с другото, на бързото разгръщане на наблюдателска мисия, имаща за цел да следи за прилагането на договореностите от 12 август и 8 септември 2008 г.; съжалява, че Руската федерация досега не е изпълнила ангажиментите си съгласно тези споразумения; подчертава, че ролята на наблюдателската мисия на ЕС в Грузия е дори по-ключова след изтеглянето на мисиите на ОССЕ и ООН;

41.  Подкрепя продължаването на мисията за още една година и призовава за засилване на капацитета й за наблюдение, включително техническото й оборудване; изразява съжаление, че руските и местните сили все още възпрепятстват служителите на мисията да посещават сепаратистките региони Южна Осетия и Абхазия;

Близкият Изток

42.  Счита, че Съюзът трябва да премине към по-високо равнище в дейността си в палестинските територии; приветства работата, извършена от полицейската мисия EUPOL COPPS, и приканва Съвета да разгледа възможността за разширяването й, както и да предложи нов формат за запазване и увеличаване на ефективността на мисията за подпомагане на граничния контролно-пропускателен пункт Рафах (EUBAM Rafah) и за облекчаване на драматичната хуманитарна криза в Ивицата Газа;

43.  Относно мисията EUJUST LEX в Ирак, подкрепя постепенното започване на дейности на територията на Ирак в зависимост от състоянието на сигурността на място;

Африка на юг от Сахара

44.  Признава необходимостта от ангажимент на Съюза в областта на реформата на секторите на сигурността в някои африкански държави като Демократична република Конго и Гвинея-Бисау и приканва Съвета да основава действията си на всеобхватен подход към реформата на сектора на сигурността и да оценява редовно ефикасността и въздействието на тези мисии;

Хаити

45.  Подчертава, във връзка с положението в Хаити, значението на координирането на европейските мерки за подкрепа; във връзка с това приветства колективния принос на ЕС, състоящ се от най-малко 300 полицейски служители, за временно подсилване на полицейския капацитет на Мисията на ООН за стабилизиране в Хаити (MINUSTAH), както и решението на Съвета да установи звено в Брюксел (EUCO Хаити), което да координира приноса на държавите-членки, състоящ се от военен капацитет и капацитет в сектора на сигурността, за да се отговори на потребностите, определени от ООН, като по този начин се допълни Центъра за информация и мониторинг; при все това съжалява за липсата на координация между държавите-членки и Европейския съюз на място в Хаити; приканва върховния представител/заместник председател на Комисията да оглави европейските усилия в тази област;

Поуки

46.  Подчертава важността на процесите на извличане на поуки от операциите на ЕС и призовава Съвета да обмисли механизъм, който да позволява включването му към тези процеси; желае във връзка с това да бъде информиран за първия годишен доклад относно идентифицирането и прилагането на практика на извлечените поуки във връзка с гражданските мисии; настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да предприеме цялостен и прозрачен одит на предходните и настоящите мисии в рамките на ЕПСО/ОПСО с цел определяне на техните силни и слаби страни;

47.  Приветства успешния преход на операцията на ЕС в Чад и Централноафриканската република (EUFOR Tchad/RCA) към мисията на ООН в ЦАР и Чад (MINURCAT) и желае вече да бъде осведомяван за текущия процес на извличане на поуки, по-конкретно как съществуващите дефицити и проблеми, свързани с практическото сътрудничество с ООН и Африканския съюз, могат да бъдат избегнати в бъдещи мисии;

Политика за провеждане на учения

48.  Подчертава, че планирането и провеждането на учения в областта на ОПСО като част от по-амбициозната политика на ЕС за провеждане на учения, включваща възможността за провеждане на учения в реални условия (LIVEX), би допринесло в голяма степен за по-ефективното координиране на възможностите на държавите-членки чрез стимулиране на по-голяма оперативна съвместимост и обмен на опит;

Интегриране на въпросите за пола и за правата на човека
49.Припомня колко е важно да се работи систематично върху аспектите, свързани с правата на човека и равенството между половете, на всички етапи на операциите в рамките на ОПСО: както на етапа на планиране, така и на етапа на изпълнение; призовава да бъдат вземани предвид Резолюция 1325 от 2000 г. и Резолюция 1889 от 2009 г. на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността както при обучението на персонала, така и по време на операции, и жените да съставляват по-голяма част от личния състав на мисиите; препоръчва да бъдат задълбочени обучението на персонала по въпросите на правата на човека и познанията в областта на гражданското общество;
Неразпространение на ядрено оръжие и разоръжаване

50.  Приветства Резолюция 1887 на Съвета за сигурност на ООН от 2009 г. и напълно подкрепя призивите й за спиране разпространението на ядрено оръжие и за увеличени усилия за постигане на разоръжаване под строг и ефективен международен контрол; призовава държавите-членки да формулират силна обща позиция за конференцията за преглед на Договора за неразпространение на ядрено оръжие (ДНЯО) през 2010 г. и напомня своята препоръка до Съвета от 24 април 2009 г. относно неразпространението на ядрено оръжие и бъдещето на Договора за неразпространение на ядрено оръжие(8), като подчертава необходимостта допълнително да бъдат подсилени трите стълба на ДНЯО, а именно неразпространението, разоръжаването и сътрудничеството с оглед използване на ядрената енергия за граждански цели; освен това настоятелно призовава за ратифициране и влизане в сила на Договора за пълна забрана на ядрените опити (ДПЗЯО);

51.  Подчертава колко е важно да се разработи международна система за безопасни и гарантирани доставки на ядрено гориво (например международна система от банки за ядрено гориво под контрола на МААЕ) и механизми за по-добро прилагане на т.нар. клауза за ОМУ, която е част от споразуменията за сътрудничество на ЕС с трети държави;

52.  Изразява своето задоволство във връзка с изявленията и обявените цели на новата американска администрация, насочени към напредък в областта на ядреното разоръжаване, и призовава за тясно сътрудничество между ЕС и САЩ при насърчаването на неразпространението на ядрени оръжия; призовава двете европейски ядрени сили да изразят изричната си подкрепа за този ангажимент и да представят нови мерки за постигането му; същевременно приветства ангажимента, поет от Руската федерация и Съединените щати, за продължаване на преговорите за сключване на ново всеобхватно правнообвързващо споразумение, което да замени Договора за съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ 1), чийто срок на действие изтече през декември 2009 г.; с интерес очаква конкретни резултати в тази насока възможно най-скоро;

53.  Отбелязва германското коалиционно споразумение от 24 октомври 2009 г. относно изтеглянето на ядрените оръжия на САЩ от територията на Германия в контекста на подкрепата на страната за политиката на президента Обама за свят без ядрени оръжия, желателното предприемане на междинни мерки за постигането на тази цел и необходимостта от въвеждане на нова динамика в контрола върху оръжията и разоръжаването по време на конференцията за преглед на ДНЯО през 2010 г.; насърчава други държави-членки, на чиято територия са разположени американски ядрени оръжия, да приемат подобен ясен ангажимент; в тази връзка приветства писмото, изпратено на 26 февруари 2010 г. от външните министри на Германия, Нидерландия, Белгия, Люксембург и Норвегия до генералния секретар на НАТО, в което се призовава за обширен дебат в Алианса по начините за приближаване до всеобщата политическа цел – свят без ядрени оръжия;

54.  Изразява отново своята загриженост във връзка с положението в Иран и в Северна Корея, като припомня поетия от Европейския съюз ангажимент да се използват всички налични инструменти с оглед предотвратяването, затрудняването, спирането и, по възможност, премахването на програмите за ядрено оръжие, които будят тревога в световен план; припомня обаче, че предприетото от някои държави разоръжаване не е пряко обвързано с волята на други държави да спрат или да продължат своите програми за ядрено оръжие, като това трябва да доведе до по-твърда политика спрямо държавите или организациите, готови да поемат по пътя или вече навлезли в процес на разпространение на оръжия за масово унищожение; подчертава колко е важно всички държави-членки да действат съответно, в духа на подхода на Съюза по този въпрос;

55.  Посочва, във връзка с разоръжаването по отношение на конвенционалните оръжия, че следва да се обърне специално внимание на постигането на напредък в разискванията относно международен договор за регулиране на търговията с оръжия;

56.  Отново заявява пълната си подкрепа за по-широкообхватно разоръжаване и пълна забрана на някои оръжия, като например химическите и биологическите оръжия, противопехотните мини, касетъчните боеприпаси и боеприпасите с обеднен уран, които причиняват големи страдания на цивилното население; поради това настоятелно призовава за засилени многостранни усилия за осигуряване на пълно прилагане на Конвенцията за химическите оръжия (CWC), Конвенцията за биологично и токсично оръжие (BTWC), Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси (CCM) и Конвенцията за противопехотните мини (APMC), както и за по-нататъшното разработване на международния режим срещу разпространението на оръжия за масово унищожение; в тази връзка приветства ангажиментите, поети от всички държави-членки на ЕС с приемането на Общата позиция на ЕС относно износа на оръжие, както и разпоредбите на член 28Б, параграф 1 от Договора от Лисабон, който възлага на ЕС съвместни операции по разоръжаване;

Развитие на способности

57.  Припомня, че с оглед посрещане на нарастващите оперативни изисквания и осигуряване на по-професионален подход към управлението на кризи, Съюзът трябва да развие своите способности както в гражданския, така и във военния сектор; в тази връзка насърчава Съвета да определи нова обща цел, която би могла да бъде с гражданско-военен характер и би следвало да бъде насочена преди всичко към ефикасното изграждане на капацитет;

58.  Подчертава, че в трудния икономически контекст е уместно да се търсят взаимодействия между гражданския и военния капацитет и области, в които държавите-членки могат да обединяват усилията и способностите си на равнище ЕС, което е ключово за преодоляване на комбинираните последствия от увеличаващите се разходи за оборудване за отбрана и съществуващите ограничения на разходите за отбрана, като се използва и възможността, предоставена чрез създаването на ЕСВД, която следва да има общ отдел за наблюдение на развитието на гражданския и военния капацитет;

59.  Заявява отново своята подкрепа за амбициозните цели за засилване на гражданския и военния капацитет, определени по време на Европейския съвет от декември 2008 г.; изисква от Съвета да постигне напредък при прилагането на предложените в тази рамка проекти въпреки настоящата икономическа рецесия; приканва Съвета да го информира редовно относно направените от държавите-членки усилия за постигането на тези цели;

60.  Подчертава наблюдаваните множество препятствия пред бързото разгръщане на граждански мисии; призовава държавите-членки да мобилизират своите министерства на правосъдието и на вътрешните работи, така че последните да поемат своята отговорност в тази област; в тази връзка подкрепя усилията на Съвета, насочени към улесняване предоставянето и разполагането на квалифициран, подходящо обучен и балансиран по пол цивилен персонал (приемане на национални стратегии и общи стандарти, подобряване на процеса на набиране на сили и на обучение преди разгръщането на място, преразглеждане на концепцията за екипи за гражданска намеса (CRT)), както и бързо предоставяне на оборудване за новите граждански мисии (изготвяне на рамкови договори и проект за постоянен склад); в тази връзка приветства решението за временно създаване на склад за оборудване в рамките на полицейската мисия на ЕС в Босна и Херцеговина;

61.  Подчертава нуждите на гражданските мисии от интегрирани, обезопасени и съвместими с военните комуникационни системи инструменти за комуникация;

62.  Приканва Съвета да предостави на ЕСВД постоянна структура, в която да се съсредоточат общите функции за поддръжка на гражданските мисии и военните операции (процедури за назначаване и възлагане на поръчки), така че гражданските мисии да могат да се съсредоточат върху основните си задължения;

63.  Набляга върху необходимостта от тясна координация между гражданските мисии в рамките на ОПСО и другите инструменти на ЕС, така че да се рационализира използването на ресурсите; изисква от върховния представител/заместник-председател да координира с Комисията планирането съвместно с ЕСВД на действията, които провежда в сходни области; призовава за непрекъснат обмен на информация между гражданските мисии в рамките на ОПСО и натоварените с полицейското и съдебно сътрудничество в Европа органи, най-вече Европол и по-специално при борбата с организираната престъпност;

64.  Отбелязва, че бойните групи, въпреки цената по поддръжката им, досега не са били използвани поради политически съображения, но и поради факта, че условията за тяхното разгръщане са много строги; подкрепя по-ефективното и гъвкаво използване на бойните групи, така че те да могат да бъдат използвани и като резервни сили или като частичен заместител в случай на незадоволителен процес на набиране на сили, като в същото време винаги се вземат предвид желанията на държавите-членки, формирали съответните групи; изисква удължаване на временното споразумение относно покриването на разноските във връзка със стратегическото разполагане на бойните групи, но също така и увеличаване на общите разходи за използването на тези бойни групи; приканва Съвета да разгърне тези групи в рамките на военни учения при близки до реалните условия; приветства свършената под ръководството на шведското председателство работа по отношение на гъвкавото използване на бойните групи и на тази основа призовава държавите-членки да приложат приетите препоръки;

65.  Приветства постигнатия напредък в областта на военните и гражданските способности и призовава за бърз напредък по отношение на:

   проектите, които позволяват по-бързото разгръщане на мисиите по линия на ЕПСО и на силите на ЕС, а именно:
   създаването на европейски флот за въздушен транспорт, проекта за управление, приет от 14 държави-членки по време на Съвета по общи въпроси и външни отношения в състав министри на отбраната, от 17 ноември 2009 г., създаването на европейско командване на въздушния транспорт в Айндховен и създаването на многонационално звено от машини A400M, като изразява съжаление относно значителните закъснения на доставките и призовава съответните държави-членки и EADS да осигурят успех на проекта А400М, така че многонационалното звено да може да бъде създадено бързо; подчертава важността на използването на военните транспортни способности в подкрепа на операции за гражданска защита и управление на кризи;
   модернизацията на хеликоптерите и тренирането на екипажите, както и проекта за бъдещ тежък транспортен хеликоптер;
   проектите, насочени към по-добро разузнавателно осведомяване на военните екипи на Европейския съюз:
   новото поколение сателити за наблюдение (програмата MUSIS),
   споразуменията между някои държави-членки и Сателитния център на ЕС (EU Satellite Centre, EUSC), насочени към улесняването на достъпа на въпросния Сателитен център до изображения, принадлежащи на отделните правителства („Hélios II“, „Cosmo-Skymed“ и „SAR-Lupe“),
   дейността на Европейската агенция по отбрана (AED) за формулиране на военните потребности в областта на наблюдението на космическото пространство,
   проектът относно ГМОСС (Глобален мониторинг на околната среда и сигурността), като същевременно изразява своето съжаление, че въпросният проект не взема достатъчно предвид специфичните нужди на сектора на сигурността и отбраната, по-специално по отношение на резолюцията на изображенията; предлага Сателитният център на ЕС да може да предостави интерфейс в тази област;
   проектите, насочени към засилване на морското измерение на ЕС и предоставящи на негово разположение военните средства на ОПСО:
   създаването на система за морско наблюдение, следвайки балтийския образец (SUBCAS), така че да нарасне сигурността на морския транспорт, да се контролира незаконната имиграция и трафика на хора, а също така и за борба със замърсяването на моретата;
   предвидената за 2010 г. пътна карта за интегриране на морското наблюдение; счита, че липсата на сътрудничество между отделните действащи лица в европейски план не трябва в никакъв случай да бъде пречка за изпълнението на тези проекти;

66.  Приветства решителната роля на Европейската агенция по отбрана за развитието на този критичен отбранителен капацитет, по-специално благодарение на създаването на общи програми; приканва държавите-членки в по-голяма степен да използват потенциала на Европейската агенция по отбрана съобразно новия договор, а също така и да й предоставят бюджет, който отговаря на възлаганите на нея очаквания, и да улесняват планирането й чрез приемане на тригодишна финансова рамка и тригодишна работна програма; приканва държавите-членки да финализират възможно най-бързо административната договореност между Европейската агенция по отбрана и Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията (OCCAR), както и споразумението за сигурност между ЕС и OCCAR, така че да се организира тяхното ефикасно сътрудничество в областта на въоръженията;

67.  Подкрепя създаването на конкурентоспособна европейска промишлена и технологична отбранителна база и на открит и прозрачен европейски пазар за оборудване за отбрана; приканва в тази връзка държавите-членки да продължават с усилията в областта на научноизследователската и развойна дейност, като съблюдават поетия ангажимент за насочат в тази област 2% от разходите за отбрана, а също така и да транспонират по хармоничен начин директивите от отбранителния пакет;

68.  Призовава европейските национални агенции за възлагане на обществени поръчки за отбраната да предприемат конкретни стъпки, с подкрепата на EDA, за сключване на повече сделки в Европа, а именно като се присъединят към доброволен Етичен кодекс, който ще въведе принципа на „европейски избор“ в някои области на отбранителната техника, в които е важно да се запази стратегическа автономност и оперативна независимост от европейска гледна точка, както и да се поддържа индустриалното и технологично превъзходство на Европа;

69.  Подкрепя горещо създаването на гражданско-военни взаимодействия в областта на способностите; изразява надежда дирекцията за управление на кризи и гражданско и военно планиране (CMPD) и Европейската агенция по отбрана бързо да могат да установят своите допълващи роли, като CMPD, под ръководството на върховния представител/заместник-председателя на Комисията и в рамките на EСВД, трябва да играе стратегическа роля за стимулиране и координирането на работата, по-специално по отношение на идентифицирането на общите нужди, а Европейската агенция по отбрана разполага с оперативна роля за разработването на технологии с двойно приложение и гражданско-военните способности; счита, че тези взаимодействия могат да бъдат търсени, наред с останалото, в раздела относно сигурността на Рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие;

70.  Приветства постигнатия напредък при шведското председателство по отношение създаването на резерв от гражданско-военни експерти, които могат да бъдат използвани в процеса на реформиране на секторите на сигурността, като същевременно изразява своето съжаление за закъсняващото прилагане на тази мярка, предложена през есента на 2008 г., и се надява този резерв да бъде създаден спешно;

71.  Подкрепя, с оглед засилването на капацитета за съвместна работа на европейския персонал, следните инициативи в областта на професионалното обучение:

   развитие на обмена на млади европейски офицери по примера на програмата Еразъм;
   засилване на капацитета за професионално обучение на равнище ЕС; в частност, настоява за необходимостта от създаване в най-кратки срокове на Европейски колеж за сигурност и отбрана в новия му вид, както беше решено от Съвета през декември 2008 г.;
   усилия за засилване на институционалния капацитет за професионално обучение на равнище ЕС; по-специално подчертава необходимостта от създаване на Европейска академия за външна дейност в новия й вид, която, в тясно сътрудничество със съответните органи в държавите-членки, и като включва съществуващи структури за обучение, като например Колежа по отбрана, ще предлага на длъжностни лица на Съюза и длъжностни лица от държавите-членки, които ще изпълняват функции в областта на външните отношения, както и на служители от мисиите по линия на ОПСО, обучение, основано на уеднаквени и хармонизирани учебни програми, широкообхватно и общо обучение за всички длъжностни лица и подходящо обучение по консулски и дипломатически процедури, дипломация, посредничество за разрешаване на конфликти и международни отношения, заедно с познания за историята и натрупания опит на Европейския съюз;

72.  Счита, че с оглед подобряването на професионалното обучение на разгърнатия персонал и за възвръщаемостта на средствата за обучение следва да се установи по-последователна връзка между персонала, участващ в обученията, и персонала, разгърнат в рамките на мисиите; призовава Съвета да изготви проект за общ европейски статут за военния персонал, който да урежда стандартите за обучение, правилата за ангажиране или разполагане, степените на оперативна свобода, правата и задълженията, качеството на оборудването и медицинското обслужване, както и разпоредби за социална сигурност в случай на смърт, раняване или нетрудоспособност;

73.  Приветства подписването на 26 февруари 2009 г. на Договора от Страсбург, който предоставя на Европейския военен корпус (Eurocorps) юридическа правосубектност; пледира тази многонационална сила да бъде използвана при необходимост от Съюза;

Финансиране на ОПСО

74.  Припомня, че Договорът от Лисабон не изменя съществено финансирането на мисиите и операциите, провеждани в рамките на ОПСО, като се има предвид, че:

   гражданските мисии се финансират от бюджета на ЕС,
   военните операции се финансират чрез механизма ATHENA, когато става дума за общи разходи;

75.  Припомня разпоредбата от Договора от Лисабон относно началния фонд, който се предоставя на заместник председателя на Комисията/върховен представител и който трябва да финансира подготвителни дейности на мисиите по ОПСО, които поради една или друга причина не са били определени за финансиране от бюджета на ЕС; подчертава добавената стойност на този фонд, който би трябвало да помогне за засилването на капацитета на заместник-председателя/върховния представител при ефикасната и бърза подготовка на действията в рамките на ОПСО; в тази връзка насърчава държавите-членки бързо да предприемат нужните за прилагането дейности;

76.  Изисква от държавите-членки да разширят списъка с общите разходи, които се финансират чрез механизма ATHENA, така че да се създаде повече солидарност помежду им и да се поощрят повече държави да участват във военните операции на ЕС;

77.  Предлага, в рамките на преразглеждането на Финансовия регламент, да се направят по-гъвкави приложимите правила и процедури относно управлението на кризи – област, която трябва да отговаря на специфични изисквания (бързина на разгръщане, съображения за сигурност и т.н.);

78.  Припомня ключовата роля на финансовите инструменти, управлявани от Комисията, при управлението на кризи, и по-специално на Инструмента за стабилност и Европейския фонд за развитие (в т.ч. Инструмента за мир в Африка); подчертава важността на координирането на тези различни инструменти;

Партньорства
ЕС/НАТО

79.  Припомня, че е необходимо да се укрепи стратегическото партньорство и да се гарантира конструктивно сътрудничество между ЕС и НАТО; препоръчва избягването на блокиране и призовава за преразглеждане на настоящите договорености в рамките на оперативното сътрудничество ЕС-НАТО (споразумението „Берлин плюс“), както и за разработването на нова институционална рамка, която улеснява по-широко сътрудничество в случаите, когато двете организации действат на едно и също място;

80.  Настоява заместник-председателят на Комисията/върховен представител да се ангажира с обстоен диалог с генералния секретар на НАТО във връзка с настоящия преглед на стратегическата концепция на НАТО, за да се обезпечи, че НАТО отчита в пълна степен развитието на Общата политика на ЕС за сигурност и отбрана, включително евентуалното постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната;

81.  Съжалява, че техническите споразумения между операциите на НАТО и на ЕС в Афганистан и Косово все още не са подписани; призовава Съвета и държавите-членки да използват своето политическо влияние в подходящите органи на ЕС и НАТО, за да гарантират изпълнението им;

82.  Подчертава доброто сътрудничество между двете организации в борбата срещу пиратството (операция „Аталанта“ и операцията на НАТО „Ocean Shield“);

83.  Приветства генералния секретар на НАТО за волята му да включи Съюза, в т.ч. Европейския парламент, към дискусиите относно преразглеждането на стратегическата концепция на тази организация; очаква това бързо да доведе до конкретни инициативи;

84.  Приветства сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на военния капацитет, като например дейностите във връзка с подобряването на оперативния капацитет на хеликоптерите;

ЕС/ООН

85.  Припомня важността на тясното сътрудничество между ЕС и ООН при управлението на кризи, в частност на мястото на провеждане на операциите, където двете организации присъстват и/или поемат щафетата една от друга; призовава за засилването на това сътрудничество с оглед изпреварването на кризите, по-специално в областта на планирането;

ЕС/Африкански съюз

86.  Подчертава важността на конструктивното сътрудничество между Европейския съюз и Африканския съюз съгласно поетите ангажименти в рамките на партньорството „Мир и сигурност“ на съвместната стратегия „ЕС-Африка“; счита, че Европейският съюз следва, доколкото е възможно, да поддържа Африканския съюз, по-специално на местата на провеждане на операции, където последният е единствената организация, присъстваща на място – както в Сомалия , като същевременно призовава Африканския съюз да полага усилия за развитието на регионалните способности за реагиране на кризи и да гарантира по-ефективното използване на помощта, която се предоставя от международните партньори; призовава Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание на проблема с неконтролираното разпространение на леки стрелкови и малокалибрени оръжия, по-конкретно в Африка, и в този контекст да обърне внимание на спазването от всички държави-членки на съществуващите правила относно въоръженията в кризисни райони;

ЕС/САЩ

87.  Призовава Съвета да развие връзките между Съюза и САЩ в областта на изграждането на мира и управлението на кризи, включително по отношение на военните въпроси и природните бедствия, такова сътрудничество е особено важно в борбата с пиратството в Сомалия, засилването на африканските способности за мироопазване, а също така и по отношение на операциите в Косово и Афганистан; приветства в частност участието на САЩ в мисията под европейско командване EULEX Косово;

88.  Счита, че новият вариант на противоракетния щит, обмислян от американската администрация, трябва да бъде трябва да бъде проучен задълбочено и проверен и ако такава система предстои да бъде разработена, тя следва да отчита общия подход на европейските държави за защита на Европа от заплахата от балистични ракети, в диалог на континентално равнище и като се полагат усилия за включване на европейската отбранителна промишленост при изграждането на щита;

Участие на трети държави в ЕПСО

89.  Припомня, че досега 24 държави от петте континента са участвали в 16 граждански и военни операции на ЕС; подчертава, че участието на трети държави в операциите съставлява важна добавена стойност – както политическа, така и оперативна, за операциите на ЕС; счита, че Съюзът трябва да продължи по този път и да проучи възможностите за по-добро включване на тези трети държави, без да се накърнява неговата самостоятелност при вземането на решения;

Прерогативи на Парламента

90.  Приветства засиленото участие на Съвета в дейностите на Европейския парламент, свързани със сигурността и отбраната, по-специално в рамките на специализираната подкомисия; приветства включването на раздел относно връзките с Парламента в последните заключения на Съвета относно ЕПСО; насърчава заместник-председателя на Комисията/върховен представител в рамките на Договора от Лисабон да продължи по този път, така че на ОПСО да се придаде силна демократична легитимност;

91.  Припомня, че Европейският парламент е единствената наднационална институция, която може легитимно да претендира за демократичното проследяване на политиката на сигурност и отбрана на ЕС, както и че тази му роля е засилена от влизането в сила на Договора от Лисабон; в този контекст счита, че Асамблеята на ЗЕС – която съществува по силата на един договор, а именно изменения Договор от Брюксел, който не е подписан от всички държави-членки на Европейския съюз – няма нито политически средства, нито правно основание да упражнява парламентарен контрол върху ОПСО;

92.  Насърчава следователно Европейския парламент и националните парламенти, предвид възможностите, които се предоставят от Договора от Лисабон, да се възползват изцяло от протокол №1 към горепосочения договор, за да се засили сътрудничеството помежду им в областта на ОВППС и ОПСО чрез разработването на по-тесни и по-структурирани работни връзки между съответните им парламентарни комисии по въпросите на сигурността и отбраната; подчертава, че това засилено сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти ще замени прерогативите на Асамблеята на ЗЕС, които тя неправомерно си е присвоила; подчертава също така необходимостта от адаптация на собствените структури с оглед по-ефективното проследяване на ОПСО; настоятелно призовава Съвета и върховния представител/заместник-председател на Комисията да намерят начини за включване на Европейския парламент и неговата компетентна комисия още от ранните етапи на създаването на концепции за гражданско управление на кризи и оперативни планове;

93.  Изисква от Съвета да информира Парламента предварително за подготвяните мисии и операции, както и за тяхното протичане; предлага на Съвета, с оглед постигането на повече прозрачност, да го информира редовно относно използването на механизма ATHENA и началния фонд, какъвто вече беше случаят с използването на бюджетните кредити за ОВПСС при гражданските мисии; счита, че в интерес на бюджетната яснота в бюджета на ЕС най-напред следва да бъдат посочени всички невоенни разходи и, като допълнителна стъпка, след едно необходимо изменение на Договора, военните разходи също следва да бъдат отразени в бюджета на ЕС;

94.  Изисква междуинституционалните споразумения от 2002 г. между Европейския парламент и Съвета относно достъпа на Европейския парламент до чувствителни документи на Съвета в областта на ЕПСО и ОПСО да бъдат преразгледани, така че отговорните членове на ЕП, по-специално председателите на подкомисиите по сигурност и отбрана и по правата на човека, да могат да разполагат с необходимата информация, така че да упражняват своите прерогативи по осведомен начин;

o
o   o

95.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на парламентите на държавите-членки, на Парламентарната асамблея на НАТО и на генералните секретари на ООН и НАТО.

(1) OВ C 33 E, 9.2.2006 г., стр. 580
(2) OВ C 314 E, 21.12.2006 г., стр. 334.
(3) OВ C 285 E, 26.11.2009 г., стр. 23.
(4) Приети текстове, P6_TA(2009)0075.
(5) Приети текстове, P6_TA(2009)0076.
(6) Приети текстове, P7_TA(2009)0099.
(7) Приети текстове, P7_TA(2009)0057.
(8) Приети текстове, P6_TA(2009)0333.

Правна информация - Политика за поверителност