Европейският парламент,

–  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Изграждане на устойчиво бъдеще за аквакултурата – Нов импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура“ (COM(2009)0162),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 710/2009 на Комисията от 5 август 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета във връзка с определянето на подробни правила относно биологичното производство на аквакултурни животни и морски водорасли(1),

–  като взе предвид предложението за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 708/2007 относно използването в аквакултурите на чуждоземни и неприсъстващи в района видове (COM(2009)0541),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 257/2009 на Комисията от 24 март 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 794/2004 по отношение на формуляра за допълнителна информация за уведомление за държавна помощ за рибарство и аквакултури(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 248/2009 на Комисията от 19 март 2009 година за установяването на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета по отношение на уведомяването относно официалното признаване на организации на производители, както и определянето на цени и на интервенция в рамките на общата организация на пазарите на рибни продукти и продукти от аквакултури (преработен)(3),

–  като взе предвид Директива 2006/88/EО на Съвета от 24 октомври 2006 година относно ветеринарномедицинските изисквания за аквакултури и продукти от тях и за предотвратяване и борба с някои болести по водните животни(4) и Решение 2008/946/ЕО на Комисията от 12 декември 2008 г. за прилагане на Директива 2006/88/ЕО на Съвета по отношение на изискванията за карантина на аквакултури(5),

–  като взе предвид Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно екомаркировката на ЕС(7),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти(8),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 271/2010 на Комисията от 24 март 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета във връзка със знака за биологично производство на Европейския съюз(9),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1251/2008 на Комисията от 12 декември 2008 година за прилагане на Директива 2006/88/ЕО на Съвета по отношение на условията и изискванията за сертифициране при пускането на пазара и вноса в Общността на аквакултури и продукти от тях и за установяване на списък с векторни видове(10),

–  като взе предвид съобщенията на Комисията, озаглавени „Насоки за интегриран подход към въпросите на морската политика: към най-добра практика при интегрираното управление на морското дело и консултация със заинтересованите страни“ (COM(2008)0395), „Пътна карта за морско пространствено планиране: за постигане на общи принципи в ЕС“ (COM(2008)0791) и „Развиване на международното измерение на интегрираната морска политика на Европейския съюз“ (COM(2009)0536), както и неотдавнашния доклад за напредъка на интегрираната морска политика на ЕС (COM(2009)0540),

–  като взе предвид научните доклади и становища, изготвени от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) през 2008 г. относно хуманното отношение към шест от основните видове риби, развъждани в ЕС, и научните становища, изготвени от ЕОБХ през 2009 г. относно хуманното отношение при умъртвяване на осем развъждани вида риби,

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2010 г.(11) относно Зелената книга на Комисията, озаглавена „Реформа на общата политика в областта на рибарството“ (COM(2009)0163),

–  като взе предвид своята резолюция от 4 декември 2008 г.(12) относно приемането на Европейски план за управление на популацията от корморани,

–  като взе предвид своята резолюция от 2 септември 2008 г.(13) относно рибарството и аквакултурите в рамките на интегрираното управление на крайбрежните зони в Европа,

–  като взе предвид своята позиция от 31 януари 2008 г.(14) относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно предоставянето от държавите-членки на статистически данни за аквакултури,

–  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2007 г.(15) относно общата организация на пазара в отрасъла на рибните продукти и продуктите от аквакултури,

–  като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2006 г.(16) относно започването на дебат за общностен подход в областта на програмите за екологично етикетиране на рибните продукти,

–  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2003 г.(17) относно аквакултурата в Европейския съюз: настояще и бъдеще,

–  като взе предвид насоките за преглед на държавната помощ за рибарство и аквакултура(18) и приемането на насоките от държавите-членки(19),

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и своята резолюция от 7 май 2009 г. относно новата роля и отговорности на Европейския парламент съгласно Договора от Лисабон(20),

–  като взе предвид доклада от четвъртата сесия на подкомисията по аквакултура на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО)(21),

–  като взе предвид Кодекса за поведение за отговорен риболов на ФАО(22),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на Комисията по рибно стопанство и становището на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0150/2010),

A.  като има предвид, че понастоящем няма конкретна, хармонизирана законодателна рамка на ЕС за сектора на аквакултурата; като има предвид, че вместо това този сектор е обхванат от различни законодателни текстове на ЕС в различни области (околна среда, обществено здраве, и т.н.) и от националното законодателство, което може да се различава в значителна степен в отделните държави-членки, като по този начин създава объркване сред операторите в сектора, освен че причинява дискриминация и нарушения на функционирането на пазара,

Б.  като смята, че най-адекватна стъпка в този контекст е Комисията да направи предложение за Регламент, който да урежда сектора на аквакултурата и по този начин да внесе необходимата законодателна прегледност,

В.  като има предвид, че секторът на аквакултурата е новаторски, с потенциал за високотехнологичен икономически сектор, изискващ интензивни структурни инвестиции и инвестиции за научноизследователска дейност, дългосрочно оперативно и финансово планиране и следователно правна сигурност и ясни и стабилни законодателни рамки,

Г.  като има предвид, че секторът на аквакултурата се намира в пряко взаимодействие с области на политики, които са от първостепенно значение за нашето общество, като например околната среда, туризма, градоустройството, регионалното развитие, общественото здраве и защитата на потребителите; като има предвид, че следователно е от особена важност да бъде обърнато дължимото внимание на интересите на този сектор и да бъде третиран справедливо,

Д.  като има предвид, че всички форми на аквакултура трябва да са устойчиви и социално справедливи и следователно не трябва да се накърняват екосистемите чрез увеличаване на концентрацията на естествени вещества и на концентрацията на вещества, произведени от човека, като неразграждащи се химикали и въглероден диоксид, и чрез физическо нарушаване,

Е.  като има предвид, че съобщението на Комисията от 19 септември 2002 г. (СОМ(2002)0511) се доказа като очевидно недостатъчно за насърчаването на държавите-членки да дадат значителен тласък на развитието на сектора на аквакултурата в ЕС, докато през последното десетилетие този сектор отбеляза съществен растеж в световен мащаб, заедно с нарастването на търсенето на рибни продукти както от рибовъдни стопанства, така и от риболов и при рязко покачване на вноса на тези продукти от страни извън ЕС,

Ж.  като има предвид, че ЕС е нетен вносител на продукти на рибарството и аквакултурата, а търсенето на тези продукти нараства както в световен мащаб, поради нарастването на световното население, така и на общностно равнище, поради изминалото и бъдещото присъединяване към ЕС на държави, в които тази тенденция в търсенето е още по-подчертана, а също и защото потребителските модели се променят в посока към храни, съставени от по-здравословни продукти,

З.  като има предвид също така, че е необходима надеждна система за сертифициране на продуктите на аквакултурата,

И.  като има предвид, че общностният устойчив сектор на аквакултурата може да допринесе много за осигуряването на висококачествени хранителни доставки що се отнася до рибните продукти и така да намали оказвания върху дивите видове натиск, разнообразявайки доставките на продукти на рибарството и аквакултурата, както и да играе важна роля по отношение на продоволствената сигурност, икономическите дейности и заетостта, особено в селските и крайбрежните райони,

Й.  като има предвид, че ЕС следва да отдаде по-голямо стратегическо значение на устойчивия сектор на аквакултурата и на неговото развитие на равнище ЕС, предоставяйки му необходимата финансова подкрепа, като не забравя, че високите технологии, необходими за дейностите в сектора на аквакултурата, често са свързани със значителни инвестиции от страна на предприятията, независимо от размера на последните,

К.  като има предвид, че поради важността на развитието на сектора на аквакултурата към Комисията беше отправен настоятелен призив да отдели специално място за неговото финансиране в Европейския фонд за рибарство; като има предвид, че съответните инструменти трябва да бъдат достатъчно гъвкави и ефективни, за да осигурят развитието на сектора, включително и на научните изследвания,

Л.  като има предвид, че значителните научни изследвания и технологични иновации, необходими за гарантиране на конкурентоспособността и устойчивостта на аквакултурата и за предоставяне на възможността за успех на операторите в сектора, са отвъд възможностите на много предприятия, независимо дали става дума за МСП или големи предприятия,

М.  като има предвид, че за да бъде ефективна, една устойчива политика в областта на аквакултурата трябва да бъде структурирана по такъв начин, че да благоприятства и насърчава мултидисциплинарното и координирано участие на всички свързани с дейността сектори,

Н.  като има предвид, че ЕС вече прилага политика за подкрепа на продуктите на биологичното земеделско стопанство и аквакултура, посредством прилагането на Регламенти (ЕО) № 834/2007, 889/2008 и 710/2009, като път за изграждането на европейски устойчив сектор на аквакултурата, тясно свързан с оптимизирането на собствената продукция с оглед по-голямата й конкурентоспособност и по-добрата защита на потребителите, както и по-добрата информираност и свобода на избора от тяхна страна,

О.  като има предвид, че всяка устойчива политика в областта на аквакултурата, било на общностно или национално равнище, трябва да отчита различията между различните видове производства на аквакултура (морска риба, сладководна риба, мекотели, ракообразни, морски водорасли и бодлокожи), с мерки адаптирани към специфичните за техните пазари и конкуренция структури и проблеми,

П.  като има предвид, че мерките за насърчаване на устойчивото развитие на аквакултурата би следвало, в някои случаи, да вземат под внимание необходимостта от свеждане до минимум на равнищата на стрес, произтичащо от гъстотата на отглеждане и от транспортирането, както и търсене на по-малко жестоки методи на умъртвяване, и хуманното отношение към рибите като цяло,

Р.  като има предвид, че член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз признава рибите като чувствителни същества и предвижда, при формулирането и прилагането на политиките си в областта на рибарството, Съюзът и държавите-членки да обръщат сериозно внимание на изискванията за хуманно отношение към животните,

С.  като има предвид, че в много страни операторите в сектора биват обременявани от бюрократични пречки и административна тежест, произтичащи от съществуващата законодателна рамка, които ограничават производителността и конкурентоспособността на техните предприятия, което в немалка степен има възпиращ ефект по отношение на инвеститорите,

Т.  като има предвид, че рибата е естествената храна на много развъждани видове риба и повечето рибни стопанства разчитат на храни, които съдържат рибно брашно и рибно масло,

У.  като има предвид, че в същото време в много държави-членки на ЕС липсват специални национални или регионални планове за развитие, в които да се урежда дейността на съоръженията в континенталните, крайбрежните и морските зони и да се определят по прозрачен начин районите, в които могат да се разполагат съоръжения за аквакултури, с което да се избегнат лесно предвидимите конфликти на интереси с политиките за опазване на околната среда и с други икономически сектори като туризма, селското стопанство и крайбрежния риболов,

Ф.  като има предвид, че една устойчива политика в областта на аквакултурата е съвместима с областите на Натура 2000 и дори би могла да допринесе по положителен начин за тяхното управление в случаите, когато целите по отношение на опазването на конкретния район позволяват това, както и за благосъстоянието на засегнатите населения, когато се отнася до традиционни дейности, свързани с добива на черупчести организми, или създава условия за изграждането на съоръжения за аквакултури с подходящи размери, за които няма алтернативни местонахождения, съобразени с правилата на Общността по отношение на оценките на въздействието върху околната среда и съвместими с разпоредбите за опазване на местообитанията,

Х.  като има предвид, че понастоящем продуктите на ЕС са изложени на ожесточената конкуренция на вноса от страни извън ЕС (предимно от Турция, Чили, Виетнам и Китай), където предприятията могат да функционират с много по-ниски производствени разходи, тъй като не подлежат на същите правни ограничения, нито на същите строги екологични и фитосанитарни стандарти, и могат да изплащат ниски възнаграждения (социален дъмпинг), като вследствие на това оказват допълнителен натиск върху сектора на аквакултурата на ЕС, което се отразява на качеството на храната и излага на опасност здравето на потребителите,

Ц.  като има предвид, че дейностите на аквакултурата имат по-слабо въздействие върху околната среда от други първични сектори и следователно продуктите на аквакултурата са по-устойчиви; като има предвид, че сред част от европейското гражданско общество се наблюдава незнание по отношение на този факт, което може даде повод за неоснователни предразсъдъци спрямо тези продукти,

Ч.  като има предвид, че в много райони набезите на кормораните представляват заплаха за експлоатирането на традиционни и по-естествени басейни за развъждане на риба,

Общи съображения

1.  Приветства инициативата на Комисията за внасяне на гореспоменатото съобщение COM(2009)0162 като знак за това, че се обръща по-голямо внимание на устойчивия сектор на аквакултурата, и се надява, че това ще доведе до преразглеждане на правната рамка, която да бъде по-добре пригодена към нуждите и предизвикателствата, пред които е изправен секторът с оглед укрепване на неговото положение на глобално равнище;

2.  Изтъква, че с влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският парламент вече не е консултативен орган в отрасла на рибарството, а съзаконодател също и в сектора на аквакултурата;

3.  Счита, че всички реформи в сектора на аквакултурата следва да се вписват по един хармоничен и взаимосвързан начин в текущия процес на реформа на общата политика в областта на рибарството;

4.  Изтъква, че в миналото Парламентът вече е обръщал внимание на необходимостта от по-сбито, последователно и прозрачно законодателство в областта на аквакултурата;

5.  Изразява мнението, че един силен и устойчив сектор на аквакултурата би могъл да подейства като катализатор за развитието на много отдалечени, крайбрежни и селски райони в държавите-члeнки и да допринесе за развитието на местно производство, със значителни ползи също и за потребителите под формата на висококачествени, здравословни и произведени по устойчив начин хранителни продукти;

6.  Счита, че конкурентоспособността на аквакултурата на Общността следва да бъде подсилена чрез силна, активна, целева и стабилна подкрепа на изследвания и технологично разработване, което представлява съществено предварително условие за развитието на един устойчив, модерен, ефективен и икономически жизнеспособен сектор на аквакултурата; изтъква също така, че мрежите за научни изследвания, мултидисциплинарните изследователски групи, трансферът на технологии и координацията между сектора и научните специалисти посредством платформи за технологии са от съществено значение за гарантирането на добра възвръщаемост на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност;

7.  Приветства създаването на Платформата за технологии и иновации относно европейската аквакултура, като се отчита необходимостта от това, секторът на аквакултурата да бъде подпомаган в най-голяма степен от изследвания и иновации, за да отговори на възникващите предизвикателства;

8.  Счита, че успехът на европейския устойчив сектор на аквакултурата ще зависи в голяма степен от създаването, на национално и местно равнище, на по-благоприятна за предприятията среда, и призовава държавите-членки да ускорят незабавно работата си в тази посока и да насърчават обмена на опит и най-добри практики на равнище ЕС;

9.  Подчертава, че намаляването на бюрокрацията ще насърчи инвестициите в сектора и счита, че е от особена важност държавите-членки, в тясно сътрудничество с местните органи, да приложат колкото се може по-скоро процедури за административно опростяване, като въведат прозрачни и стандартизирани процедури за предоставяне на концесии по отношение на заявленията за разполагане на нови съоръжения за аквакултури;

10.  Счита, че устойчивата и биологична аквакултура следва да може да предоставя на потребителите висококачествена храна, гарантираща здравословно и балансирано хранене;

11.  Счита, че системите за аквакултури, които намаляват запасите от свободно обитаващи риби или замърсяват крайбрежните води, трябва да се считат за неустойчиви и че европейската аквакултура следва да отдава предимство на тревопасни и хищни видове, които могат да виреят при намалена консумация на рибно брашно и рибно масло;

12.  Подчертава, че с оглед разширяване на сектора на аквакултурата в Европа трябва да се правят постоянни подобрения, за да се намали хранителният коефициент на уловени протеини в естествен вид по отношение на производството; отбелязва, че запасите от свободно обитаващи риби, които могат да бъдат използвани за животинска храна, са ограничени и че в редица случаи са предмет на прекомерен риболов и следователно развитието на аквакултурата следва да бъде насочено в по-голяма степен към тревопасни и рибоядни видове, които могат да осигурят значително намаляване на хранителния коефициент;

13.  Счита, че е неотложно и крайно необходимо въвеждането и засилването на строгите и прозрачни критерии по отношение на качеството и възможността за проследяване на продуктите на аквакултурата на Общността, подобряването на храненето и въвеждането и засилването на критерии за етикетиране на висококачествени продукти от аквакултури и биологични аквакултури;

14.  Счита, че като приоритетна цел сертифицирането за екологично качество на продуктите на аквакултурата следва да насърчава щадящо околната среда използване на живите водни ресурси в контекста на устойчиво развитие, което надлежно отчита екологичните, икономически и социални фактори и спазва принципите на Кодекса за поведение за отговорен риболов(23) и бъдещите насоки на ФАО;

15.  Призовава Комисията да въведе европейска програма за екологично етикетиране на продукти на рибарството и аквакултурата, която да бъде съобразена с насоките на Общността по отношение на екологичното етикетиране; подчертава, че екологичното етикетиране не само прави европейските продукти на аквакултурата по-конкурентоспособни, но също така допринася за прозрачността на един пазар, в който големият брой частни сертификати могат да доведат до объркване сред потребителите;

16.  Призовава Комисията да предприеме действия за гарантиране на това, че гъстотата на стопанствата за аквакултури не засяга естественото състояние или жизнеспособността на дивите популации, морските екосистеми и биологичното разнообразие най-общо;

17.  Счита, че финансовата подкрепа за компенсиране на вредите, причинени от защитени от закона животни, представлява важно предварително условие за развитието на един устойчив, съвременен и ефективен сектор на аквакултурата;

18.  Счита, че въпреки че всяко предложение за законодателен акт на ЕС следва да разглежда общи аспекти като оценката на въздействието върху околната среда, използването и защитата на водите и възможността за проследяване на продуктите, в тези законодателни актове не трябва да се приема общ или недиференциран подход;

19.  Подчертава необходимостта от по-силен ангажимент от страна на ЕС по отношение на инвестициите в устойчива аквакултура, под формата на допълнително финансиране по Европейския фонд за рибарство, като се отдава предпочитание на най-добрата екологична практика; посочва обаче, че бъдещото финансиране на дейности, свързани с аквакултурата, следва да бъде възможно единствено при ефективно прилагане на Директивата за оценката на въздействието върху околната среда(24), за да се гарантира, че финансираните проекти не нанасят вреди на околната среда или на запасите от дива риба и ракообразни;

20.  Подчертава, че зачитането на биологичното разнообразие следва да се установи като основополагащ принцип за европейската политика за аквакултурата както по отношение на водите в рамките на ЕС, така и по отношение на външното измерение на стратегията за аквакултурата, като подкрепа за отглеждането на риба се оказва единствено когато въпросните видове са местни или вече трайно установени; призовава за извършване на научна оценка на риска за всички внесени отвън видове, както и за мерки за задържане и контрол на вредните за околната среда видове;

21.  Отново изтъква необходимостта от включване на традиционните дейности, свързани с добива на черупчести организми, заедно с останалите дейности от сектора на аквакултурата, в рамките на общата политика в областта на рибарството, за да бъде осигурена икономическа, социална и екологична устойчивост и да им се гарантира недискриминативен достъп до европейско финансиране;

22.  Счита, че е от съществено значение да се предприемат всички подходящи стъпки, за да се гарантира, че всички продукти на аквакултурата, внасяни в ЕС от трети страни – за консумация или за преработване – изцяло отговарят на същите стандарти за защита на общественото здраве и безопасност на храните като еквивалентните продукти от Общността, и че щателни проверки на подходящите места допринасят ефективно за тази цел, без да се създават нови пречки за търговията, а като се насърчава обменът на най-добри практики с развиващите се страни;

23.  Подчертава, че аквакултурата следва да бъде разглеждана като допълнителна за сектора на улова, по-специално по отношение на снабдяването на пазара и възможността за осигуряване на работни места;

Конкретни съображения
Законодателна, административна и финансова рамка

24.  Призовава Комисията бързо да представи предложение за регламент за консолидиране в единен текст на цялото законодателство на ЕС, което урежда сектора на аквакултурата, както и да насърчава координацията между различните генерални дирекции, носещи отговорности в тази област;

25.  Призовава Комисията в този регламент да определи конкретни критерии за европейско сертифициране и общи основни правила за различните категории продукти, които трябва да се спазват от всяко стопанство за аквакултури в Общността, както и разпоредби за максимално хармонизиране на критериите за влияние върху околната среда на равнище Общност, с цел да се избегне нарушаване на правилата на конкуренция между държавите-членки, но да делегира отговорността за фазата на прилагане и за проверките на функционирането на стопанствата на компетентните териториални органи на държавите-членки, в пълно съответствие с принципа на субсидиарност (например параметрите на въздействието върху околната среда, използването на водните ресурси, храненето на развъжданите риби, мекотели и ракообразни в производствените единици, възможността за проследяване и етикетирането на продуктите, както и здравословното състояние на рибите хуманното отношение към тях, и др.);

26.  Вярва, че секторът на аквакултурата следва да бъде надлежно наблюдаван и да обхваща по-широк кръг от морски дейности, като например морски транспорт, мореплавателен туризъм, разположени в морето вятърни паркове, риболов и др.;

27.  Призовава Комисията да направи всичко възможно, за да гарантира, че държавите-членки са поели официално задължение да документират и да прилагат своето съществуващо законодателство в областта на околната среда и защитата на туризма, както и да приемат по отношение на тези области, които не подлежат на ограничения, планове за развитие, необходими за управлението на морските, крайбрежните и вътрешнотериториалните водни зони, с цел създаване на секторни планове за аквакултура, при ясно определяне на зоните, в които могат да се създадат предприятия от сектора;

28.  Призовава държавите-членки да работят за „план за морско развитие“ и интегрирано управление на крайбрежните зони, както се предвижда в рамките на новата морска политика на ЕС и в съответствие с оценките на въздействието върху околната среда, което да включва всички различни категории продукти в сектора, като например добива на черупчести, крайбрежните, изнесените в морето и сладководните аквакултури, и да предприемат действия за намаляване на съществуващите понастоящем бюрократични пречки за получаване на лицензи и концесии, необходими за започване на дейност в областта на устойчивата аквакултура, евентуално чрез въвеждането на „обслужване на едно гише“, което да централизира на едно място всички административни задължения, на които подлежат операторите; също така призовава държавите-членки да изготвят дългосрочни стратегически планове, благоприятстващи устойчивото развитие на тази дейност, както и Комисията да предложи всички необходими мерки за насърчаване на конкурентноспособността в сектора, като вземе предвид особеностите във всяка държава-членка;

29.  Изразява надежда, че в подкрепа на реформираната обща политика в областта на рибарството бъдещият Европейски фонд за рибарство ще предостави специални бюджетни редове за устойчиво развитие на аквакултурата и ще подпомогне инвестициите в този сектор, следващ най-добрата екологична практика, и ще насърчава стопанската дейност и заетостта със специално внимание към новаторски в технологично отношение съоръжения с по-слабо въздействие върху околната среда (например системи за пречистване на водата, които позволяват да се премахнат утайките и замърсителите), рибовъдни стопанства, в които се зачита здравето на рибите и хуманното отношение към тях, и устойчиви форми на аквакултура;

30.  Изразява надежда, че този фонд ще вземе надлежно предвид необходимостта от предоставяне на финансова подкрепа на предприятията в сектора, по-специално МСП и семейните предприятия, на основание приноса им към социалното и икономическото развитие на крайбрежната зона и с особено внимание към отдалечените и пограничните райони;

31.  Подкрепя държавите-членки за опростяването на процедурите за лицензиране, което би насърчило достъпа до нови места и би улеснило дългосрочния достъп до съществуващи места, по-специално на местата, където функционират МСП и семейни предприятия;

32.  Подчертава също така необходимостта от осигуряване на по-голям финансов принос за научноизследователска дейност, иновации и трансфер на технологии в областта на устойчивите, биологичните, изнесените в морето и сладководните аквакултури, както и за предприятията, които ще пристъпят към частично или цялостно преминаване от конвенционалното производство към биологично, чрез секторни политики, които обхващат всички ключови аспекти, от веригата на доставки до повишаването на стойността и популяризирането на продуктите на пазара, с по-добро управление на тези аспекти в рамките на тематичните оси, предвидени в структурните фондове и програмите на Общността;

33.  Настоятелно призовава Комисията да предостави на сектора на аквакултурата истински икономически инструмент за кризисни ситуации и да определи системи за подкрепа в случай на биологически природни бедствия (като например пролиферацията на токсичен фитопланктон), предизвикани от човека бедствия (като потъването на „Ерика“ или „Престиж“) или крайни климатични явления (циклони, наводнения и др.);

34.  Призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят експерименталното развъждане на местни видове, както и технологиите за производство на риба в добро здравословно състояние и усилията за борба с болестите по аквакултурите, с цел диверсифициране на производството на аквакултури в Общността, за да може то да предлага висококачествени продукти с висока добавена стойност, като насърчат научноизследователската дейност и обмена на най-добри практики по отношение на тези видове и съответните производствени методи, така че продуктите на аквакултурата да се конкурират по-добре с други иновативни хранителни продукти;

35.  Подчертава, че е необходимо да се предприемат мерки, за да се осигурят запасите за попълване на видове, които намаляват в реките, по-специално традиционно мигриращи видове със значително икономическо въздействие върху местното население (есетра, карагьоз, сьомга и др.), както и някои видове в морето, и насочва вниманието на Комисията и държавите-членки към необходимостта да се гарантира необходимото финансиране за прилагане на подобни инициативи;

36.  Призовава Комисията да вземе предвид тенденцията за изграждането на изнесени в морето съоръжения за аквакултури като потенциално разрешение на проблема с наличието на пространство по европейското крайбрежие, както и да вземе предвид неблагоприятната околна среда и трудните климатични условия, при които се осъществява този тип аквакултура;

37.  Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират подходящо професионално обучение в областта на аквакултурата, да подпомагат конкурентоспособността на сектора и да насърчават възможното преквалифициране на операторите в сектора на професионалния риболов по отношение на алтернативните методи за управление на водната среда, като по този начин допринасят за създаването на сигурни работни места за младите хора в селските, крайбрежните и най-отдалечените райони, и особено в райони, които в голяма степен зависят от рибарството и дейностите, свързани с аквакултура;

38.  Призовава държавите-членки да разгледат възможността за създаване на специализирани организации за насърчаване на продуктите на аквакултурата; призовава също така Комисията да разшири обхвата на правилата относно общите организации на пазара, като включи сектора на устойчивата аквакултура, както и да окаже подкрепа и да предвиди инициативи за промоционални кампании на равнище ЕС и на външните пазари;

Политика за качество и защита на потребителите

39.  Счита, че устойчивото развитие на аквакултурата не може да има предимство пред една строга политика за качество, производствени методи, които зачитат околната среда и хуманното отношение към животните по отношение на превоза на зарибителен материал, начините на умъртвяване и продажбата на жива риба, както и строги здравни стандарти и високо равнище на защита на потребителя;

40.  Поради това призовава Комисията да изготви специален етикет за качество на ЕС за продуктите на аквакултурата, както и специален етикет за биологична аквакултура, като установи строги правила в съответствие с принципите на ЕС за висококачествено биологично производство, които да гарантират за потребителите надеждността на системата за производство и контрол, както и пълната проследяемост на продуктите на аквакултурата; насърчава Комисията да обмисли използването на вече съществуващи структури за етикетиране на висококачествена биологични продукти на аквакултурата;

41.  Счита, че отговорното производство на съставки за храни за риби, включително морски съставки, е предварително условие за устойчивостта на аквакултурата;

42.  Призовава Комисията да организира и насърчи, в тясно сътрудничество с държавите-членки, институционални информационни кампании за популяризиране на продуктите на аквакултурата, включително биологичните продукти на аквакултурата;

43.  Отново потвърждава становището, което вече изрази в своята резолюция от 4 декември 2008 г. относно приемането на Европейски план за управление на популациите от корморани(25), и посочва, че ограничаването на вредите, причинявани от корморани и други грабливи птици на предприятията за аквакултури, е основен фактор за производствените разходи и следователно за тяхното оцеляване и конкурентоспособност; насочва вниманието към необходимостта от оценка на загубите, причинени от кормораните и от други грабливи птици в сектора на аквакултурата, както и от изготвянето на планове за коригиращи действия в сектора;

44.  Призовава Комисията да предприеме действията, към които беше приканена в горепосочената резолюция от 4 декември 2008 г. , по-специално що се отнася до прилагането на стъпаловидната програма за управление на популацията от корморани, координирана на европейско равнище, и събирането на научни данни относно размерите на популациите от корморани; призовава Комисията да представи предложения за цялостно законодателство в тази област;

45.  Призовава Комисията да предложи – в тясно сътрудничество с държавите-членки и след като вземе предвид различните географски и климатични условия, производствените технологии и природните особености на отглежданите видове – конкретни устойчиви критерии по отношение на хуманното отношение към развъжданата риба (като максимални равнища на гъстота на отглеждане, количеството на растителните и животинските протеини, които могат да бъдат използвани в храните в различните видове рибовъдни стопанства), които отчитат специфичните фактори, свързани с развъждането на отделните видове, хранителните потребности на развъжданите видове риба, фазите от жизнения им цикъл и условията на околната среда и насърчават практики за транспортиране и умъртвяване, които ограничават източниците на стрес, както и сменянето на водата в басейните по начин, който да гарантира хуманното отношение към развъжданата в тях риба; съгласен е, че дългосрочната цел трябва да бъде заместването на животинските протеини с растителни за всички видове, за които това е възможно, като се имат предвид техните потребности от храни, и че стратегическите изследвания за разработване на заместители на основните съставки следва да бъдат разглеждани като основен приоритет предвид това, че научните изследвания в областта на основните хранителни вещества и тяхното производство от алтернативни източници, каквито са например микроводораслите и дрождите, биха намалили нуждите от рибно брашно в дългосрочен план;

46.  Призовава Комисията да разшири приложното поле на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета относно защитата на животните по време на транспортиране(26), така че да се ограничи транспортът на риба на дълги разстояния, като по този начин биват насърчавани местните дейности за развъждане, както и умъртвяването в близост до рибното стопанство;

47.  Призовава Комисията да гарантира, че получаването на суровини, използвани за храна на риба, следва приемлива от екологична гледна точка практика и няма отрицателно въздействие върху екосистемите, от които тези съставки са получени;

48.  Призовава Комисията да гарантира, че не се допускат процедури преди умъртвяването, които са класифицирани от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) като вредни за доброто състояние на рибата; следва да бъдат забранени методите на умъртвяване от типа на задушаването в ледена каша, при което, по мнението на ЕОБХ, рибата продължава да има усещания дълго време преди настъпването на смъртта;

49.  Настоятелно призовава Комисията да състави специфични технически насоки относно сертифицирането на устойчиви храни за риби;

Външни отношения

50.  Призовава Комисията и държавите-членки да направят всичко възможно, за да гарантират, че законодателството на Общността се прилага строго по цялата верига на производство на продукти на аквакултурата, включително храни и суровини за храните, внасяни от трети държави;

51.  Призовава Комисията да проучи отблизо производствените методи на рибните стопанства извън Европейския съюз и да докладва относно рискове за здравето;

52.  Изтъква необходимостта да се гарантира, че хранителните продукти от водни организми, произведени или внесени в ЕС, отговарят на високи стандарти за опазване на околната среда и защита на здравето и безопасността на потребителя;

53.  Призовава Комисията да направи всичко възможно, за да гарантира прилагането на принципа за взаимно признаване и свободно движение на стоки по отношение на фармацевтичните продукти – лечебни и за профилактика, използвани в аквакултурата, да насърчава реципрочни споразумения с трети държави с обширно ноу-хау в сектора и да насърчава въвеждането на най-добри практики от други държави и международни организации;

54.  Отново посочва значението на системното провеждане на проверки по местата, които предоставят достъп до вътрешния пазар, и основните пунктове за внос, за да се гарантира напълно на потребителите, че продуктите на аквакултурата, внасяни от трети страни, системно се подлагат на строг контрол на качеството и следователно отговарят изцяло на нормите на ЕС в областта на хигиената и общественото здраве;

55.  Призовава Комисията и държавите-членки да защитават тези принципи както в рамките на СТО, така и на всички подходящи институционални форуми;

56.  Призовава Комисията да насърчава, като част от политиката на ЕС за сътрудничество с развиващите се страни, мерки за подкрепа и обучение, които имат за цел насърчат устойчивата аквакултура и да повишат осведомеността на производителите на аквакултури в тези държави по отношение на една политика за качество и по-високи производствени стандарти, особено що се отнася до околната среда, хигиената и социалните стандарти в индустрията;

57.  Призовава Комисията да представи доклад относно екологичните и социалните стандарти в сектора на аквакултурата извън ЕС и да потърси начини за подобряване на предоставянето на информация на потребителите;

58.  Призовава Комисията да предприеме проучвания относно оценката на въздействието във връзка с възможните ефекти, които търговските споразумения на Общността могат да имат върху сектора на аквакултурата;

o
o   o

59.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 204, 6.8.2009 г., стр. 15. (2) ОВ L 81, 27.3.2009 г., стр. 15. (3) ОВ L 79, 25.3.2009 г., стр. 7. (4) ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 14. (5) ОВ L 337, 16.12.2008 г., стр. 94. (6) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1. (7) ОВ L 27, 31.1.2010 г., стр. 1. (8) ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1. (9) ОВ L 84, 31.3.2010 г., стр. 19. (10) ОВ L 337, 16.12.2008 г., стр. 41. (11) Приети текстове, P7_TA(2010)0039. (12) ОВ C 21 E, 28.1.2010 г., стр. 11. (13) ОВ C 295 E, 4.12.2009 г., стр. 1. (14) ОВ C 68 E, 21.3.2009 г., стр. 39. (15) ОВ C 323 E , 18.12.2008 г., стр. 271. (16) ОВ C 305 E, 14.12.2006, стр. 233. (17) ОВ C 38 E, 12.2.2004 г., стр. 318. (18) ОВ C 84 , 3.4.2008 г., стр. 10. (19) ОВ C 115 , 20.05.2009 г., стр. 15. (20) Приети текстове, P6_TA(2009)0373. (21) Среща в Puerto Varas (Чили) на 6-10 октомври 2008 г., http://www.fao.org/fishery/nems/36393/en (22) Кодекс за поведение на ФАО, приет на 31 октомври 1995 г. (23) Приет от ФАО на 31 октомври 1995 г. (24) Директива 85/337/ЕИО (ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40), изменена с Директива 97/11/ЕО и Директива 2003/35/ЕО (Директивата за ОВОС). (25) Резолюция на Европейския парламент от 4 декември 2008 г. относно приемането на Европейски план за управление на популациите от корморани с оглед на свеждането до минимум на нарастващото въздействие на кормораните върху запасите от риба, риболова и аквакултурите, (Приети текстове, P6_TA(2008)0583). (26) ОВ L 3, 5.1.2005 г., стр. 1.