Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2847(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

B7-0508/2010

Разисквания :

PV 09/09/2010 - 10.1
CRE 09/09/2010 - 10.1

Гласувания :

PV 09/09/2010 - 11.1

Приети текстове :

P7_TA(2010)0315

Приети текстове
PDF 81kDOC 46k
четвъртък, 9 септември 2010 г. - Страсбург Окончателна версия
Кения: неуспех за задържане на президента на Судан Омар ал-Башир
P7_TA(2010)0315B7-0505, 0506, 0507, 0508, 0509 и 0510/2010

Резолюция на Европейския парламент от 9 септември 2010 г. относно Кения: неуспех в арестуването на президента Омар ал-Башир

Европейският парламент ,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно кризата в Дарфур в Судан,

–  като взе предвид заповедите за арест, издадени от Международния наказателен съд (МНС) срещу суданския президент Омар ал-Башир за престъпления срещу човечеството и геноцид,

–  като взе предвид Резолюция 1593/2005 на Съвета за сигурност на ООН,

–  като взе предвид изявленията на Върховния представител на ЕС Катрин Аштън от 22 юли 2010 г. и 20 август 2010 г., с които тя настоятелно призовава съответно Чад и Кения да сътрудничат на МНС,

–  като взе предвид Решение № ICC-02/05-01/09 на съдебния състав за предварително производство на МНС от 27 август 2010 г., което информира Съвета за сигурност на ООН и Асамблеята на държавите страни по Римския статут за присъствието на Омар ал-Башир на територията на Република Кения,

–  като взе предвид Римския статут,

–  като взе предвид различните споразумения за партньорство, като например Споразумението от Котону между държавите от ЕС и Африка, съобразно което търговията и помощите са обвързани с условия, присъщи на принципа на правовата държава,

–  като взе предвид член 4 от Учредителния акт на Африканския съюз, който отхвърля безнаказаността,

–  като взе предвид член 122, параграф 5 от своя правилник,

A.  като има предвид, че кенийското правителство покани и приветства президента на Судан Омар ал-Башир, който участва в церемонията от 27 август 2010 г., на която беше обнародвана конституцията на Кения, знаейки, че той е привлечен под отговорност от МНС;

Б.  като има предвид, че на 4 март 2009 г. Международният наказателен съд (МНС) издаде заповед за ареста на президента ал-Башир за престъпления срещу човечеството (убийство, физическо унищожение, депортиране, изтезания и изнасилване) и военни престъпления (умишлено извършване на нападения срещу гражданското население и ограбване), както и че президентът ал-Башир е предмет на постановление от 12 юли 2010 г., което го обвинява в „геноцид чрез убиване на членове на групата, геноцид чрез причиняване на тежки телесни или душевни повреди на членове на групата и геноцид чрез умишлено налагане на групата условия на живот, целящи нейното физическо унищожаване“,

В.  като има предвид, че Кения, както и още 31 други африкански държави, са страни по Римския статут, което ги задължава да арестуват всяко лице, преследвано от МНС, и да го предадат на Съда или да му забранят достъп до своята територия,

Г.  като има предвид, че държавите, ратифицирали Конвенцията на ООН от 1948 г. срещу геноцида, са длъжни да сътрудничат на МНС, дори да не са подписали статута на МНС,

Д.  като има предвид, че Судан, държава-членка на ООН, упорито отказва да сътрудничи на МНС, като по този начин лишава от истина и справедливост милиони жертви на военни жестокости в Судан, особено в региона на Дарфур,

Е.  като има предвид, че министър-председателят на Кения призна, че поканата на президента ал-Башир е била грешка и че фактът, че кенийските органи не са го арестували, представлява сериозно нарушение на международните ангажименти на Кения не само съобразно Римския статут, но и съобразно нейното национално законодателство, включително новата й конституция, която признава прякото прилагане на международното право,

Ж.  като има предвид, че Кофи Анан, бивш генерален секретар на ООН и настоящ посредник в кенийската криза, изиска от Кения да разясни своята позиция относно МНС и да потвърди ангажимента си към него,

З.  като има предвид, че Кения е поела ясен ангажимент да сътрудничи на МНС по отношение на изпълнението на такива заповеди за арест, който произтича както от Резолюция 1593 на Съвета за сигурност на ООН, в която Съветът за сигурност на ООН настоятелно приканва всички държави и съответните регионални и други международни организации да сътрудничат в пълна степен на МНС, така и от член 87 от Статута на Съда, по който Република Кения е страна,

И.  като има предвид, че президентът ал-Башир посети Чад, който също е страна по статута за учредяване на МНС, но държавата не изпълни задълженията си,

Й.  като има предвид, че откакто е подведен под отговорност суданският президент посети също така Египет, Либия, Саудитска Арабия, Еритрея, Катар, Зимбабве и Етиопия,

К.  като има предвид, че през юли 2009 г. Африканският съюз всъщност заяви, че неговите държави-членки отказват да сътрудничат, съгласно член 98 от статута, и отново изрази тази позиция след повдигането на обвинение в геноцид срещу Омар ал-Башир, а след това с резолюция, приета с единодушие на 27 юли 2010 г. по време на срещата на високо равнище в Кампала, призова Съвета за сигурност на ООН да преустанови преследването срещу суданския президент в съответствие с член 16 от статута,

Л.  като изразява съжаление относно отказа на Африканския съюз да разреши създаването на служба на МНС в АС и неговата заплаха да санкционира африканските държави, които не зачитат решението на АС,

М.  като има предвид, че геноцидът, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления не трябва да остават ненаказани и че работата по делото на президента ал-Башир е важен прецедент в борбата срещу безнаказаността на управляващите държавни ръководители,

1.  Изразява съжаление относно решението на Кения да покани президента Омар ал-Башир да присъства на подписването на новата конституция, с която започва нова ера на демократично управление за страната;

2.  Призовава държавите от международната общност, включително всички африкански страни, да гарантират пълна отчетност за престъпленията, извършени в нарушение на международното право, в частност в Судан;

3.  Призовава африканските държавни и правителствени ръководители, подписали Римския статут, да спазят своите ангажименти и да сътрудничат на МНС в неговите разследвания на военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид;

4.  Подчертава, че МНС е длъжен да упражнява юрисдикцията си безпристрастно и спрямо всички, включително в западните държави, както и че зачитането на неговите решения е жизненоважно за доверието в МНС и неговите бъдещи действия;

5.  Изразява съжаление, че някои членове на Съвета за сигурност на ООН не са подписали Римския статут, учредил МНС;

6.  Изразява съжаление предвид позициите на Африканския съюз и Арабската лига за отказ да сътрудничат с МНС и призовава Върховния представител на Европейския съюз да предприеме необходимите стъпки, за да гарантира включването на този въпрос в дневния ред на следващата среща на високо равнище между АС и ЕС;

7.  Призовава Африканския съюз да преразгледа своята позиция и да се изправи срещу безнаказаността, несправедливостта, военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и геноцида;

8.  Призовава да се сложи край на безнаказаността за всички престъпления, извършени по време на войната в Судан, и се надява, че президентът ал-Башир скоро ще бъде изправен пред МНС в Хага, където ще се възползва от права, предоставени от международното право, като част от необходимото възстановяване на справедливостта, принципа на правовата държава и уважение към жертвите на такива престъпления;

9.  Отправя искане към президента и правителството на Кения да потвърдят отново своя ангажимент и сътрудничеството си с МНС, включително по отношение на проявите на насилие след изборите през 2007 и 2008 г.;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, институциите на Африканския съюз, правителствата и парламентите на държавите-членки, Съвета за сигурност на ООН, Международния наказателен съд, правителството на Кения и всички парламенти и правителства на Междуправителствения орган за развитие (IGAD).

Последно осъвременяване: 11 август 2011 г.Правна информация