Европейският парламент,

–  като взе предвид Съобщението на Комисията от 23 февруари 2009 г., озаглавено: „Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия“(1) и съответната оценка на въздействието(2) и работния документ на Комисията от 14 декември 2007 г. относно укрепването на европейските системи за ранно предупреждение(3),

–  като взе предвид своите резолюции от 16 септември 2009 г. относно горските пожари през лятото на 2009 г.(4); от 4 септември 2007 г. относно природните бедствия(5); от 7 септември 2006 г. относно горските пожари и наводненията(6); от 5 септември 2002 г. относно наводненията в Европа(7); от 14 април 2005 г. относно сушата в Португалия(8); от 12 май 2005 г. относно сушата в Испания(9); от 8 септември 2005 г. относно природните бедствия (пожари и наводнения) в Европа(10), своите резолюции от 18 май 2006 г. относно природните бедствия (горски пожари, суши и наводнения) – селскостопански аспекти(11), аспекти, свързани с регионалното развитие(12) и аспекти, свързани с околната среда(13), своята резолюция от 11 март 2010 г. относно голямото природно бедствие в автономната област Мадейра и въздействието на бурята „Синтия“ в Европа(14) и своите законодателни резолюции от18 май 2006 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз(15),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2008 г. относно укрепване на капацитета на Съюза за реагиране при бедствия(16) и точки 12 до 15 от заключенията на Председателството на Европейския съвет в Брюксел на 15 - 16 юни 2006 г. относно способността на Европейския съюз да реагира при извънредни положения, кризи и бедствия(17),

–  като взе предвид Решение 2007/162/ЕО, Евратом от 5 март 2007 година за създаване на финансов инструмент в областта на гражданската защита(18),

–  като взе предвид Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества(19) (Директива Seveso II),

–  като взе предвид Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения(20) (Директива за наводненията),

–  като взе предвид Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда(21) (Директива за ОВОС),

–  като взе предвид Рамката за действие за 2005-2015 г.: изграждане на устойчивостта към бедствия на нациите и общностите, приета на 22 януари 2005 г. в Кобе, Хиого(22),

–  като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие, приета на 5 юни 1992 г. в Рио де Жанейро,

–  като взе предвид член 196 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид член 48 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0227/2010),

А.  като има предвид, че превенцията следва да представлява все по-важна фаза от цикъла на управление на бедствията и да придобие нарастващо социално значение,

Б.  като има предвид, че природните бедствия застрашават екосистемите и биологичното разнообразие, засягат устойчивото развитие и излагат на риск социалното сближаване,

В.  като има предвид, че фактори като, наред с другото, активното земеползване, безразборното разрастване на промишлеността и градовете, напускането на селските райони, опустиняването и зачестяването на екстремните метеорологични явления засилват уязвимостта на държавите-членки, и по-конкретно на регионите по цел „Сближаване“, от природни бедствия, било то природни, или причинени от човека,

Г.  като има предвид, че изменението на климата е причина за все по-чести природни бедствия (наводнения, екстремни суши и пожари), които водят до загуба на човешки живот и сериозни екологични, икономически и социални щети,

Д.  като има предвид, че бедствията като цяло се причиняват от множество фактори, те не винаги се дължат единствено на екстремни природни явления, а често се благоприятстват от нарушаването на връзка между човека и заобикалящата го околна среда,

Е.  като има предвид, че бедствията могат да бъдат причинени от технологични и промишлени аварии, които могат да предизвикат освобождаването на опасни химически, биологически, радиологични или ядрени вещества със сериозни последствия за здравето, посевите, инфраструктурата или добитъка,

Ж.  като има предвид, че често до голяма степен щетите, нанесени от природните и причинените от човека бедствия, е можело да бъдат предотвратени, като има предвид освен това, че политиките на ЕС трябва да осигурят последователни стимули за националните, регионалните и местните органи за разработване, финансиране и прилагане на по-ефективни политики за превенция и опазване,

З.  като има предвид, че един всеобхватен, проактивен, основаващ се на оценка и управление на риска и ефективен подход за превенция на бедствията следва да включва различни нива на сътрудничество между местните, регионалните и националните органи и следва да включва също така и други участници, свързани със и следователно имащи познания за земята,

И.  като има предвид, че стана ясно, че действащите мерки за предотвратяване на бедствия са недостатъчни и като има предвид, че предходните предложения на Европейския парламент все още не са изцяло приведени в действие, като по този начин се възпрепятства изпълнението на консолидирана стратегия за предотвратяване на природни и причинени от човека бедствия на равнище ЕС,

Й.  като има предвид, че повтарящите се суши и пожари ускоряват също така и процеса на опустиняване, особено в южна Европа, като засягат предимно средиземноморските горски райони и обширни гористи местности, състоящи се от един-единствен вид с чуждоземен произход, който е силно уязвим за пожари, застрашават живота на гражданите и качеството на живот на засегнатото население,

К.  като има предвид, че балансираното обитаване/ползване на земите, икономическото и социалното развитие в хармония с природата, зачитането на енергията, природните ресурси и околната среда, задълбочаването на сближаването в рамките на ЕС, борбата срещу обезлюдяването на селските райони, опустиняването и ерозията на почвата и поддържането на селскостопанска дейност, която е екологично устойчива, са едни от основните фактори за превенция на бедствията,

Л.  като има предвид, че горите имат ключова роля при опазването на околната среда, чрез баланса, който създават както във въглеродния, така и във водния цикъл,

1.  Отбелязва, че природните и причинените от човека бедствия могат да имат много сериозни последствия за икономическото и социалното развитие на регионите и държавите-членки, изтъква, че главната цел на превенцията на бедствия е да се опази човешкия живот, сигурността и физическата неприкосновеност на хората, основните права на човека, околната среда, икономическата и социалната инфраструктура, включително основни комунални услуги, жилищно настаняване, комуникации, транспорт и културното наследство;

2.  Подчертава, че проактивният подход е по-ефективен и по-евтин от подхода, основан единствено на ответни действия при бедствените ситуации, счита, че познаването на местния географски, икономически и социален контекст е от основно значение за превенцията на природни и причинени от човека бедствия;

3.  Приветства поетия от Комисията ангажимент да гарантира, че въпросите, свързани с превенцията на бедствията, се включват по-последователно в политиките и програмите на ЕС и подчертава необходимостта от всеобхватен подход по отношение на предотвратяването на бедствия; припомня, че всички видове природни и причинени от човека бедствия трябва да се вземат предвид и че те могат да включват, наред с други опасности(23), наводнения, бури, засушавания, цунами, земетресения, горски пожари, случаи на крайни температурни явления, вулканични изригвания, лавини, свлачища, технологични и промишлени аварии, ерозия на почвата, заразяване на подпочвения слой и подпочвените води и замърсяване на моретата, езерата и реките;

4.  Приканва Комисията да насърчава обмена на добри практики за превенция на бедствия, причинени от човека, между държавите-членки и ги призовава да осигурят обучение по управление на бедствия за регионалните органи;

5.  Счита, че, предвид мащаба и/или трансграничния характер, който бедствията могат да придобият, е уместно и необходимо да се задълбочи сътрудничеството, както на регионално равнище, така и на равнище ЕС, основано на допълнителни действия, разпространение на най-добри практики и принципа на солидарност между държавите-членки;

6.  Отбелязва предложението за изграждане на мрежа, съставена от представители на различните компетентни национални служби на всички държави-членки; подчертава, че тази мрежа трябва да функционира в рамките на сътрудничеството между националните, регионалните и местните органи, които имат отговорности, свързани с цикъла на управление на бедствията, териториалното планиране, както и картографирането и управлението на рисковете; подчертава ролята на тази мрежа за обмена на опит и на мерки за превенция, както и за изграждането на обща методология и минимални изисквания за картографиране на опасностите и рисковете на равнище ЕС; призовава за включването в тази мрежа на представители от сектора на селското стопанство и за обсъждане на възможността за изслушване на представители на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), на социалните и неправителствените организации, работещи в тази област и на други участници, свързани с и следователно, притежаващи познания за земята;

7.  Счита за жизненоважно сътрудничеството при разпространението на информация и опит, на технически и научни приложения, както и координацията на стратегии за развитие на способностите за намеса;

8.  Призовава регионите да надграждат върху вече съществуващите мрежи за териториално и трансгранично координиране, за да развият сътрудничество, съсредоточено по-специално върху превенция на бедствия; счита, че трансграничните структури за сътрудничество като макрорегионите с функционално насоченото си сътрудничество, могат да станат ефективни платформи за сътрудничество в областта на превенцията на бедствия; призовава за използването на ценния опит, придобит в тази област, чрез проекти, осъществени в миналото, по инициативата на Общността INTERREG;

9.  Счита, че координирани действия и стратегии между държавите-членки, различните сектори и различните участници, които са ангажирани в цикъла на управление на бедствията, могат да доведат до реален напредък в областта на превенцията на бедствия; подчертава ролята, която доброволческата дейност може да играе в тези стратегии и призовава държавите-членки да насърчават сътрудничеството в тази посока на национално, регионално и местно равнище; предлага, в контекста на Европейската година на доброволчеството – 2011, да бъде обмислена възможността за организиране на равнище държави-членки на сътрудничество в областта на доброволческата дейност с оглед превенция на бедствия;

10.  Призовава настоятелно за сътрудничество между държавите-членки, съседните на ЕС държави, както и развиващите се страни при трансгранични проекти за обмен на най-добри практики и за разпространение на практически знания с помощта на програмите на европейската политика за съседство и програмите за развитие;

11.  Подчертава, че принципът на недискриминация трябва да бъде включен при предоставянето на помощ; отбелязва, че помощта следва да се предоставя въз основа на нуждите, без дискриминация, основана на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имотно състояние, произход или други признаци на получателите;

12.  Подчертава, че екологичните проблеми, причинени и изострени от изменението на климата, понастоящем са причина за увеличаване на принудителната миграция и следователно желае да изтъкне все по-силната връзка между лицата, търсещи убежище и районите в екологичен упадък; призовава към по-добра закрила и презаселване на „бежанци вследствие на изменението на климата“;

13.  Подчертава, че основната тежест от природните бедствия се понася от регионите и местните общности и че като цяло те не разполагат нито с достатъчно материални и човешки ресурси, нито с достатъчно ноу-хау или финансови средства за справяне с тези бедствия само на национално и/или регионално равнище, и че тези бедствия изискват ефективни ответни действия на европейско равнище съгласно принципа на солидарност;

14.  Подчертава важността на намаляването на неравенствата между регионите и държавите-членки по отношение на способността за защита на тяхното население и имущество, включително културното наследство, като подкрепя техните усилия за подобряване на превенцията, особено в регионите и държавите-членки, които са изложени на повишен риск от бедствия; настоятелно призовава да се отдели специално внимание на най-изолираните и най-слабо населени региони, на планинските и граничните региони в Европа, както и на най-силно ощетените в икономическо отношение европейски региони;

15.  Подчертава, че е необходимо да бъдат признати и надлежно взети под внимание природните характеристики и ограничения на изолираните региони, планинските региони, регионите с ниска гъстота на населението и засегнатите от обезлюдяване, както и на периферните и най-отдалечените региони, островите, регионите, ощетени от природна гледна точка, както и на регионите, изправени пред комбинация от рискове; обръща внимание на допълнителните трудности, с които се сблъскват тези региони при справянето с бедствия; настоява за специално внимание към тези региони с помощта на различни налични финансови инструменти и призовава за по-голяма гъвкавост на условията за мобилизиране на фонд „Солидарност“ в полза на тези области;

16.  Подчертава необходимостта от преразглеждане на регламента за фонд „Солидарност“, за да могат да се приспособят критериите за допустимост към характеристиките на всеки регион и всяко бедствие, включително бавно настъпващи бедствия като сушата например, като се обърне специално внимание на производствените сектори, на най-уязвимите райони и на засегнатото население и като се даде възможност за по-гъвкава и по-навременна мобилизация на фонда; счита, че посочените в член 4 от регламента за фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) допустими операции са прекалено ограничаващи; счита, че при поставянето на праг за правото на получаване на финансова помощ, от жизненоважно значение е да се вземе предвид регионалното измерение, тъй като в противен случай райони, изправени пред много сериозни бедствия, може да се окажат изключени, тъй като не е достигнат прагът, предвиден за цялата държава-членка;

17.  Подчертава необходимостта от създаване на подходяща финансова рамка за превенция на бедствията с адекватни финансови ресурси за превенция и борба с бедствията, която да укрепи и свърже съществуващите инструменти като политиката на сближаване, политиката за развитие на селските райони, регионалната политика, фонд „Солидарност“, Седмата рамкова програма и програмата Life+; с оглед на това изисква превенцията да бъде взета предвид във финансовата перспектива за периода 2014 – 2020 г.; призовава Европейската комисия да направи оценка на възможността да се предложи по систематично обединяване на наличните ресурси, за да се повиши ефективността на механизмите за превенция в рамките на ЕС;

18.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че сегашният бюджетен натиск, предизвикан от кризата, няма да доведе до намаляване на средствата, предназначени за съществуващите политики за превенция на бедствия и, в рамките на настоящия преглед на бюджета, внимателно да оцени евентуалните пропуски в областта на превенцията и да провери дали наличните инструменти обхващат всички видове бедствия;

19.  Посочва, че политиката за сближаване е съществен инструмент в превенцията на рисковете от природни бедствия; счита, че различните фондове и инструменти трябва да могат да оперират гъвкаво и по координиран начин с цел подобряване функционирането и ефективността на тази политика; подчертава, че предотвратяването на риска трябва да бъде съчетано и с други политики в областта на превенцията, за да се избегне фрагментирането на мерките и за да се увеличи тяхната ефективност и добавена стойност;

20.  Отново потвърждава необходимостта да се удостоверява адекватното използване на средствата от ЕС и да се възстановяват неправилно използваните средства;

21.  Подчертава, че отговорността за превенцията на бедствия е главно на държавите-членки и че в тази област следва да продължи да се прилага принципът на субсидиарност;

22.  Призовава държавите-членки, които са компетентни за управлението на земята, да въведат критерии и законодателство за превенция на бедствия в райони, изложени на риск от наводнения и свлачища, както и на други геоложки рискове, като вземат под внимание проблемите, породени от безразборното обезлесяване, и освен това да предотвратят строителството в тези райони;

23.  Приканва държавите-членки да разгледат възможността за подобряване на интегрирането на превенцията на бедствия в оперативното национално планиране на финансирането от ЕС, както и в националните, регионалните и местните оперативни програми; счита, че всички обществени участници, които са ангажирани със защитата на околната среда следва да бъдат включени и да участват ефективно в този процес; настоятелно призовава Комисията да подкрепи необходимостта от преработване на оперативните програми на държавите-членки в тази област; с оглед обмена на опит, призовава Комисията да прикани държавите-членки да предоставят подробна информация относно своите действащи оперативни програми за справяне с природни и причинени от човека бедствия;

24.  Счита, че ЕС трябва да окаже специална подкрепа на държавите-членки относно, наред с другото, следните мерките за превенция:

25.  Призовава Комисията да подпомага държавите-членки в организирането на кампании за повишаване на обществената осведоменост по отношение на превенцията и във възприемането на най-добрите практики, в предоставянето на подходяща и актуализирана информация и обучение на широката общественост чрез средства, лесно достъпни за всички граждани, относно установени рискове и действията, които следва да се предприемат в случай на природно или предизвикано от човека бедствие; настоятелно призовава в схемите за обучение на населението да се обърне особено внимание на младите хора, които са в училищна възраст и по-големи, както и на селските райони; в контекста на повишаването на обществената осведоменост, подчертава също така ролята на единния европейски номер за спешни повиквания – 112 и необходимостта от неговото по-добро популяризиране;

26.  припомня, че водата често е елемент на природни бедствия, не само при наводнения, които често пъти са резултат от неправилно планиране, при слана, градушка и замърсяване на речните басейни, но и поради нейния недостиг, който може да доведе до значителни промени, като например опустиняване на големи райони в южна и югоизточна Европа;

27.  Подчертава факта, че продължилите дълго засушавания през последните години допринасят за увеличаването на горските пожари в Европа и в същото време влошават опустиняването в много региони;

28.  С оглед на взаимовръзките между сушата, горските пожари и опустиняването призовава Комисията да представи предложение за директива, подобна на Директивата за наводненията, за да насърчи приемането на политика на ЕС относно недостига на вода, сушата и приспособяването към изменението на климата;

29.  Отново заявява призива си към Комисията да насърчава започването на дейността на Европейската обсерватория за сушите и опустиняването, която ще отговаря за изучаването, смекчаването и наблюдението на последиците от сушите и опустиняването с цел да подпомогне стратегическото, добре обосновано вземане на решения и по-добрата координация между държавите-членки; счита, че взаимовръзките между засушаванията, горските пожари, опустиняването и приспособяването към изменението на климата следва да се вземат предвид и че сериозни и базирани на солидарността цели следва да се определят в контекста на превенцията и управлението на риска от засушаване;

30.  Тъй като горите са важни за производството на дървен материал, за поддържането на биологичното разнообразие, предотвратяването на наводнения, лавини и ерозия, за управлението на подпочвените води и улавянето на въглерод, фактът, че те са застрашени от пожари следва да бъде въпрос, пораждащ загриженост, в държавите-членки; следователно призовава Комисията да представи и да подготви, заедно с държавите-членки, законодателни предложения и инициативи в областта на защитата на горите и предотвратяването на пожари; счита, че следва да се окаже подкрепа на проекти за залесяване/възобновяване на гори, като се дава предимство на местните видове и смесените гори с цел насърчаване на биоразнообразието и постигане на по-голяма устойчивост на пожари, бури и болести, както и устойчивото събиране и използване на остатъчна горска биомаса - възобновяем източник на енергия; счита, че в рамките на истинското сътрудничество в тази област, следва да се извършва редовно събиране на данни, картографиране на риска, изготвяне на планове за управление на риска от пожари, идентифициране на необходимите и наличните в 27-те държави-членки ресурси и координиране на различни равнища;

31.  Предвид факта, че подпалването на пожари и тяхното зачестяване по своя характер са престъпления срещу околната среда, призовава Комисията да проучи и предложи на Съвета и Европейския парламент начини за прилагане на принудителни мерки, които да възпрат небрежността и умишлените действия при подпалването на пожари;

32.  Подчертава, че е важно превенцията да се разглежда комплексно, като се включва в съответните секторни политики с цел насърчаване на балансирано влизане във владение на земята и съгласувано икономическо и социално развитие в хармония с природата;

33.  Признава, че в резултат на някои секторни политики определени региони вече са изложени на по-голям риск, тъй като тези политики насърчават изоставянето на селските райони и прекомерното струпване на население в градските райони;

34.  Счита, че земеделското и лесовъдно производство са уязвими от климатични явления като суша, слана, лед, градушка, горски пожари, бури, наводнения, поройни валежи и бури, към рискове за здравето като масово нахлуване на вредители, заболявания на животните, епидемии и епизоотии, към унищожаване, причинено от диви животни и към последици от човешки дейности като изменението на климата, замърсяване, киселинен дъжд, неумишлено и преднамерено генетично замърсяване, към свлачища, причинени от проблеми, свързани с градоустройственото и регионалното планиране, към рискове, свързани с технологиите и транспорта, към опустиняване на планински райони и към горски пожари в резултат предимно на липса на поддръжка на горите и престъпни действия, както и към замърсяване на реките с химични вещества от промишлени предприятия, изтичане на хранителни вещества и нехайството на посетителите в горите;

35.  Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават прилагането на правилни селскостопански практики, които в някои държави-членки вече доведоха до намаляване наполовина на инфилтрацията на торове, съдържащи азот, без от това да се понижат селскостопанските добиви;

36.  Застъпва, като ключов елемент при ефективната превенция на природните бедствия, екологично и социално балансирана селскостопанска политика, която да отчита необходимостта от подпомагане и стимулиране на устойчиво селскостопанско производство и развитие на селските райони в различните страни и региони; препоръчва ефективно укрепване на стимулите за агроекологични работни места и агро-работни места в селските райони, насърчаване на заселването в селски райони като ключов фактор за опазване на екосистемите, справяне със сегашната тенденция към обезлюдяване и обедняване на тези райони и отслабване на натиска върху градските райони; освен това подчертава ролята на земеделските производители като пазители на селските райони и изразява съжаление от факта, че в съобщението на Комисията има недостиг на ключови елементи, засягащи селскостопанския сектор;

37.  Препоръчва създаването на Европейска публична селскостопанска застрахователна схема; настоятелно призовава Комисията да представи предложение за Европейска публична селскостопанска застрахователна система с цел по-ефективно справяне с рисковете и нестабилността на доходите на земеделските производители, свързани с природни и причинени от човека бедствия; подчертава, че тази система трябва да си поставя по-амбициозни цели от настоящия модел, за да се избегне многообразието от различни застрахователни схеми в ЕС, което създава значителни диспропорции между доходите на земеделските производители; счита, че е неотложно минимална схема за компенсация при природни и причинени от човека бедствия също така да бъде достъпна за земеделските производители във всички държави-членки;

38.  Призовава Комисията и държавите-членки да включат при изчисляването на агроекологичните премии допълнителните разходи, които възникват за земеделските производители вследствие въвеждането на превантивни мерки срещу пожари (като например поддържане на противопожарните просеки в горите, отстраняване на мъртви дървовидни растения, обработване на почвата покрай границите на парцелите и т.н.), както и вследствие на мерките за отводняване (почистване на отводнителни канавки и канали);

39.  Изтъква важността на проучването на мерки за приспособяване, както в градските, така и в селските райони, като се има предвид зачестяването и увеличаването на мащаба на екстремните метеорологични явления в различни географски области; счита, че предвидимите отрицателни въздействия от изменението на климата ще бъдат допълнително ограничаващо условие за селскостопанската дейност и продоволствената сигурност и независимост, и подчертава необходимостта да се отговори на това и на други предизвикателства в контекста на приспособяването към изменението на климата и намаляването на неговите отрицателни въздействия;

40.  Подчертава значението на публичната научноизследователска и развойна дейност за превенцията и управлението на бедствия, и апелира за по-тясна координация и сътрудничество между институциите за научноизследователска и развойна дейност в различните държави-членки, и особено в тези, които са изложени на сходен вид рискове; призовава за укрепване на системите за ранно предупреждение в държавите-членки и установяване на връзки, както и задълбочаване на съществуващите връзки между различните системи за ранно предупреждение; препоръчва на Комисията да вземе надлежно предвид необходимостта от тези мерки и съответното им финансиране;

41.  Подчертава необходимостта системите на здравеопазване в държавите-членки да бъдат подготвени от гледна точка на структурата на човешките ресурси, добрите практики и осведомеността за рисковете, така че да могат да се справят с бедствени ситуации;

42.  Подчертава, че е важно да има всеобхватно събиране на данни и информация относно рисковете и разходите при бедствия и те да се споделят на равнище ЕС с оглед провеждане на сравнителни изследвания и определяне на вероятното трансгранично въздействие на бедствията, като по този начин се дава възможност на държавите-членки да централизират информацията относно националните граждански способности и медицински ресурси и че следва да използваме и разработваме вече съществуващи структури като например Центъра за наблюдение и информация (MIC), вместо да израждаме нови;

43.  Изразява съжаление, че Комисията все още не е извършила проучване на практиките за картографиране на опасностите и рисковете в държавите-членки, както е предвидено в нейното съобщение от 23 февруари 2009 г. относно подхода на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия; настоятелно призовава Комисията да изпълни ефективно ангажимента си през първата половина на 2010 г.;

44.  Счита, че на равнище ЕС е необходимо да се установи обща методология и минимални изисквания за картографиране на опасностите и рисковете;

45.  Подчертава важността на изготвянето на стандарти за анализиране и формулиране на социално-икономическото въздействие на бедствията върху общностите;

46.  Препоръчва въпросите, свързани с превенцията на бедствия, да бъдат включени по-цялостно в прегледа на Директивата за ОВОС, по-конкретно що се отнася до оценката, информирането и разпространението на информация относно рисковете;

47.  Възлага на председателя на Парламента да препрати настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата на държавите-членки.

(1) COM(2009)0082. (2) SEC(2009)0202. (3) SEC(2007)1721. (4) ОВ C 224 E, 19.8.2010 г., стр. 1. (5) ОВ C 187 E, 24.7.2008 г., стр. 55. (6) ОВ C 305 E, 14.12.2006 г., стр. 240. (7) ОВ C 272 Е, 13.11.2003 г., стр. 471. (8) ОВ C 33 E, 9.2.2006 г., стр. 599. (9) ОВ C 92 E, 20.4.2006 г., стр. 414. (10) ОВ C 193 E, 17.8.2006 г., стр. 322. (11) ОВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 363. (12) ОВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 369. (13) ОВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 375. (14) Приети текстове, P7_TA(2010)0065. (15) ОВ C 297 E, 7.12.2006 г., стр. 331. (16) 10128/08. (17) 10633/1/06. (18) ОВ L 71, 10.3.2007 г., стр. 9. (19) ОВ L 10, 14.01.1997 г., стр. 13. (20) ОВ L 288, 06.11.2007 г., стр. 27. (21) ОВ L 175, 05.07.1985 г., стр. 40. (22) A/CONF.206/6. (23) Това е неизчерпателен списък на природни и причинени от човека бедствия; следователно други видове природни и причинени от човека бедствия, които не са посочени в настоящия доклад, могат да бъдат включени в списъка.