Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2010/2202(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0339/2010

Внесени текстове :

A7-0339/2010

Разисквания :

PV 15/12/2010 - 14
CRE 15/12/2010 - 14

Гласувания :

PV 16/12/2010 - 6.4
CRE 16/12/2010 - 6.4
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0489

Приети текстове
PDF 614kWORD 335k
Четвъртък, 16 декември 2010 г. - Страсбург
Правата на човека по света през 2009 г. и политиката на Европейския съюз в тази област
P7_TA(2010)0489A7-0339/2010

Резолюция на Европейския парламент от 16 декември 2010 г. относно годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2010/2202(INI))

Европейският парламент,

–  като взе предвид единадесетия доклад на Европейския съюз относно правата на човека и демокрацията по света, обхващащ периода от юли 2008 г. до декември 2009 г.,

–  като взе предвид членове 6 и 21 от Договора от Лисабон,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и всички международни инструменти в тази област,

–  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации (ООН),

–  като взе предвид всички конвенции на ООН относно правата на човека и факултативните протоколи към тях(1),

–  като взе предвид регионалните инструменти в областта на правата на човека, в това число по-специално Африканската харта за правата на човека и народите, Факултативния протокол относно правата на жените в Африка, Американската конвенция за правата на човека, Арабската харта за правата на човека и междуправителствената комисия по правата на човека към Асоциацията на народите от Югоизточна Азия,

–  като взе предвид влезлия в сила на 1 юли 2002 г. Римски статут на Международния наказателен съд (МНС) и свързаните с МНС резолюции на Парламента(2),

–  като взе предвид Обща позиция 2003/444/ОВППС на Съвета от 16 юни 2003 г. относно Международния наказателен съд, както и плана за действие на Съвета по същата обща позиция; като припомня съществената роля на МНС за предотвратяването на тежки престъпления, попадащи под негова юрисдикция,

–  като взе предвид ангажимента на Европейския съюз да оказва подкрепа за ефективното функциониране на МНС,

–  като взе предвид това, че всяка държава е длъжна да подведе под наказателна отговорност лицата, отговорни за международни престъпления,

–  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и текущите преговори относно присъединяването на ЕС към нея,

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Споразумението за партньорство между страните от АКТБ и ЕС и неговото преразглеждане(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1889/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека по света(4) (Европейски инструмент за демокрация и права на човека – ЕИДПЧ),

–  като взе предвид предходните си резолюции относно правата на човека по света,

–  като взе предвид резолюцията си от 14 януари 2009 г.(5) относно развитието на Съвета на ООН по правата на човека, включително ролята на ЕС, и резолюцията си от 25 февруари 2010 г.(6) относно 13-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека,

–  като взе предвид своите резолюции от 1 февруари 2007 г.(7) и 26 април 2007 г.(8) относно инициативата в подкрепа на всеобщ мораториум върху смъртното наказание и Резолюция 62/149 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2007 г. за налагане на мораториум върху прилагането на смъртното наказание, както и своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно Световен ден срещу смъртното наказание,

–  като взе предвид Протокол № 13 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание при всички обстоятелства,

–  като взе предвид декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека, дейността на специалните представители на Генералния секретар на ООН във връзка с положението на защитниците на правата на човека, както и насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и резолюцията на Парламента от 17 юни 2010 г. относно политиките на ЕС в полза на защитниците на правата на човека(9),

–  като взе предвид Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или вярвания,

–   като взе предвид насоките на Европейския съюз за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право(10), по отношение на смъртното наказание, по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне и относно защитниците на правата на човека, както и относно диалозите за правата на човека с държави извън ЕС, за утвърждаването и защитата на правата на детето и относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация на жените,

–  като взе предвид приетия от Съвета на Европейския съюз инструментариум за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица (ЛГБТ)(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2009 г. относно изграждане на демокрацията във външните отношения на ЕС(12),

–  като взе предвид всички резолюции, приети от ЕП по неотложни случаи, свързани с нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

–  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2010 г. относно нарушаването на правата на човека в Китай и по-специално случая на Liu Xiaobo(13),

–  като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0339/2010),

А.  като има предвид, че Всеобщата декларация за правата на човека продължава да бъде референтният документ в световен мащаб, поставящ всички човешки същества в центъра на действията,

Б.  като има предвид, че единадесетият годишен доклад на Европейския съюз относно правата на човека (2008–2009 г.) предлага общ преглед на действията на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията в света,

В.  като има предвид, че настоящата резолюция има за цел да разгледа и оцени действията на ЕС, свързани с правата на човека и демокрацията, и в конкретни случаи да ги подложи на конструктивна критика,

Г.  като има предвид, че постигнатото във вътрешен план от ЕС в областта на правата на човека има пряко отражение върху доверието към него и неговата способност да провежда ефективна външна политика в областта на правата на човека,

Д.  като има предвид, че Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава, както и на спазването на правата на човека, включително свободата на религията и вярванията и правата на лицата от малцинствата,

Е.  като има предвид, че правосъдието, демокрацията и принципите на правовата държава са стълбовете на устойчивия мир, тъй като гарантират основните свободи и правата на човека, и като има предвид, че устойчив мир не може да се постигне, като се защитават онези, които са отговорни за систематични нарушения на правата на човека и нарушения на международното наказателно право,

Ж.  като има предвид, че Договорът от Лисабон разшири правомощията на ЕС в областта на външната политика, чрез което неговите ценности и цели ще придобият по-голяма сила; като има предвид, че основните нововъведения, свързани с външната дейност на ЕС, като например създаването на длъжността върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), допълнително следва да консолидират външната дейност на ЕС в областта на правата на човека и следва да осигурят по-добри възможности във връзка с интегрирането на правата на човека във всички съответни области на политики,

З.  като има предвид, че Договорът предоставя на ЕС единна правосубектност, което му позволява да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека и предоставя възможност на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург да проверява съответствието на актовете на ЕС с конвенцията,

И.  като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата на основните права на ЕС придоби задължителна правна сила, като по този начин се укрепи защитата на правата на човека в Европа,

Й.  като има предвид, че ЕС категорично подкрепя МНС и насърчава универсалността на Римския статут, а също така защитава целостта му с оглед на защитата и засилването на независимостта на МНС,

К.  като има предвид, че общата позиция на Съвета от 16 юни 2003 г. и планът за действие от 2004 г. се нуждаят от преразглеждане в светлината на развитието на международното наказателно право от 2004 г. насам; като има предвид, че действителната помощ и сътрудничество от страна на ЕС трябва да се увеличат и подобрят, тъй като броят на заповедите за арест и на съдебните процеси в МНС се увеличава,

Л.  като има предвид, че усилията за борба срещу тероризма по света породиха необходимост от съвместяване на сигурността и спазването на правата на човека,

М.  като има предвид, че глобалната икономическа и финансова криза имаше отрицателно въздействие върху икономическите, социалните и културните права; като има предвид, че правата на най-бедните бяха засегнати в най-висока степен; като има предвид, че поради нарастващите и нестабилни цени и спекулациите със стоки милиони хора се борят, за да удовлетворят основните си потребности в редица страни в Африка, Азия и Латинска Америка; като има предвид, че милиони хора са изправени пред несигурност и унижения, а в някои страни протестите са посрещани с репресия и насилие,

Н.  като има предвид, че трябва да се обръща еднакво внимание на икономическите, социалните и културните права и че те трябва да се разглеждат като също толкова значими, колкото гражданските и политическите права; като има предвид, че клаузите за правата на човека в споразуменията, подписани от ЕС и от държави извън ЕС, трябва да бъдат спазвани и изпълнявани,

О.  като има предвид, че изменението на климата има продължително и дългосрочно въздействие върху правата на човека; като има предвид, че отрицателните последици ще засегнат най-вероятно уязвимите групи, например местното население, както в развиващите се страни, така и в Далечния Север, но че те биха могли да имат и по-широко отражение,

П.  като има предвид, че борбата срещу безнаказаността е изключително важна, тъй като е насочена към предотвратяване и наказване на най-тежките престъпления и техните извършители; като има предвид, че безнаказаността обхваща много области и засяга широк кръг от въпроси, свързани с правата на човека, като например изтезанията, смъртното наказание, насилието срещу жените, преследването на защитниците на правата на човека и борбата срещу тероризма,

Р.   като има предвид, че според ООН старият проблем с правата на човека в бившите колонии все още не е разрешен напълно в страни в непосредствена близост до ЕС, като например такъв е случаят със Западна Сахара,

С.  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно положението в Западна Сахара(14),

Т.  като има предвид, че изпълнението и прилагането на основополагащите принципи, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека, са от първостепенно значение за живота на европейските институции,

У.  като има предвид, че се появяват нови форми на нарушения на правата на човека по света, а именно в областта на новите информационни технологии, като например злоупотребата с интернет и цензурата над него, както и нарушаването на неприкосновеността на личния живот чрез използване на личните данни,

Ф.  като има предвид, че свободата на религията и вярванията е все по-застрашена, по-конкретно от авторитарни правителства, взели на прицел религиозните малцинства, или от правителства, които не успяват да предотвратят нападенията, тормоза или други насилствени действия срещу определени лица или религиозни групи,

Х.  като има предвид, че правата на човека се нарушават в страни, които са признали юрисдикцията, произтичаща от международните инструменти в областта на правата на човека, и в страни, които не зачитат тези исторически придобити права,

1.  Отново заявява твърдата решимост на Европейския парламент и припомня дългосрочните усилия от негова страна за защита на правата на човека и демокрацията по света чрез разработването на силна и ефективна политика на ЕС в областта на правата на човека, гарантираща по-голяма съгласуваност и последователност на всички сфери на политиката, и чрез поддържането на двустранни отношения с държави извън ЕС и активното участие на международни форуми, както и чрез подкрепата за международни и местни организации на гражданското общество;

2.  Счита, че влизането в сила на Договора от Лисабон представлява историческа възможност да се преодолеят оставащите празноти в политиката на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията; във връзка с това призовава за пълно спазване от страна на ЕСВД на целта и духа на Договора от Лисабон, който се стреми да гарантира, че спазването и насърчаването на правата на човека са в основата на различните области от външната политика на Съюза, както е посочено в членове 2, 3 и 21 от Договора за ЕС;

3.  Посочва, че съгласно дял V, глава 1 от Договора за ЕС дейността на международната сцена трябва да се ръководи от принципите на демокрацията, правовата държава, универсалността, неотменимостта и неделимостта на правата на човека и на основните свободи; подчертава, че тези принципи представляват общата принципна основа за отношенията с държави извън ЕС;

4.  Поради това счита, че решението за мястото, на което да се поставят правата на човека в структурата на ЕСВД, е от голямо значение; съответно изисква да се създаде дирекция по въпросите на правата на човека и демокрацията, която да има задачата да разработи стабилна стратегия на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията и да извършва цялостното координиране в рамките на всички многостранни форуми; твърдо е убеден, като същевременно подчертава необходимостта да се има предвид, че експертният опит в областта на правата на човека и демокрацията трябва да залегне като ключова отговорност за всеки географски или тематичен отдел в ЕСВД, че този подход не позволява правата на човека да бъдат изолирани и че е единственият начин да се гарантира пълно спазване на разпоредбите на Договора от Лисабон;

5.  Отчита ангажимента, поет от върховния представител/заместник-председател на Комисията, за изграждане на активна роля на ЕС на световната сцена с цел подобряване на състоянието на правата на човека и демокрацията в световен мащаб; в този контекст настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да предприеме необходимите действия за създаването на работна група „Права на човека“ (COHOM) със седалище в Брюксел с цел ефективно включване и гарантиране на своевременен принос в други области на институциите и политиката на ЕС; в същия дух призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да обмисли значението на задължителното обучение по въпросите на правата на човека за персонала на ЕС, включително на ръководителите на делегациите и на директорите на ЕСВД;

6.  Призовава за създаване на длъжността специален представител за правата на човека; подчертава, че назначаването на специални представители на ЕС за правата на човека, и по-конкретно за защитниците на правата на човека, за международното хуманитарно право и за международното правосъдие, както и за правата на жените и на децата, би помогнало за придаване на по-голяма съгласуваност и популяризиране на външната дейност на ЕС в тази област; подчертава, че тези специални представители на ЕС следва да бъдат назначени на експертно равнище и да имат доказан опит в областта на правата на човека;

7.  Счита, че съществува изключителна необходимост от по-съгласувана рамка, с цел повишаване на ефективността на подкрепата от страна на ЕС за изграждането на демокрацията в световен мащаб; счита, че в рамките на една последователна външна политика на ЕС трябва да се отдава абсолютен приоритет на насърчаването на демокрацията и правата на човека предвид факта, че демократичното общество, принципите на правовата държава и гаранциите за основните свободи представляват основата за утвърждаването на правата на човека и трябва да бъдат включени във всички споразумения за сътрудничество и стратегически партньорства между ЕС и държави извън ЕС; счита, че новата институционална структура на ЕС, и по-специално Европейската служба за външна дейност, предлага възможност за повишаване на последователността и ефективността на ЕС в тази област;

8.  Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да изпълни своите ангажименти, поети във връзка с интегрирането на правата на човека във всички външни действия на ЕС, така че те да бъдат отразени в структурата на ЕСВД и да й се предостави ресурс, като по този начин се даде възможност на новата служба да гарантира, че въпросите, свързани с правата на човека, се отразяват във всички области на външната дейност, включително общата политика за сигурност и отбрана, развитието и търговията;

9.  Счита, че функциите на специалните представители на ЕС следва да се развиват допълнително, вместо постепенно да затихват, за да се обхванат по-специално страни и региони, където ЕС няма дипломатически мисии; счита, че е от съществено значение, като се има предвид значението на въпросите, свързани с правата на човека, в ситуации на конфликт и в постконфликтни ситуации, всички специални представители на ЕС да разполагат с мандат, който обхваща гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, както и правата на жените и децата, международното хуманитарно право и международното правосъдие, а също така изрично посочва насърчаването и гарантирането на спазването на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; подчертава, че специалните представители на ЕС са координационните звена за вътрешни насоки, експертен опит и застъпничество, и са логичните представители, които да водят диалог с трети държави и други действащи лица извън ЕС; приветства определянето на най-малко едно лице от всяка делегация на ЕС за лице за контакт, което осъществява координирането, интегрирането и мониторинга на политиката в областта на правата на човека;

10.  Приветства готовността на върховния представител/заместник-председател на Комисията да предприеме извършването на основен преглед на ефективността на всички инструменти на ЕС в тази област – от диалозите относно правата на човека до насоките на ЕС, от Европейския инструмент за демокрация и права на човека до двустранната помощ и действията на международните форуми, и да започне процес на консултации относно разработването на стратегии за правата на човека по страни, които да обхващат всички права на човека, кодифицирани в международните пактове и конвенциите на ООН, в това число икономическите, социалните и културните права; подчертава решимостта да осигури пълното участие на ЕП в тази консултация, както и значението на това участие; подчертава необходимостта от включване на организациите на гражданското общество в консултацията;

11.  Споделя становището, че такива стратегии за правата на човека по страни, многократно изисквани от Парламента, могат да засилят значително съгласуваността и ефективността на външната дейност на ЕС, когато тези стратегии по страни станат референтен документ, определящ специфични за всяка страна приоритети и цели, които да бъдат включвани във всички съответни външни политики и инструменти на ЕС;

12.  Настоява в частност, в контекста на прегледа, на значението на провеждането на задълбочена оценка на свързаните с правата на човека аспекти на европейската политика за съседство, която по-конкретно следва да обърне внимание на съгласуваността и ефикасността на съществуващите механизми, като например планове за действие, доклади за напредъка, диалози относно правата на човека и процеса на вземане на решения за задълбочаване на отношенията с държави извън ЕС;

13.  Счита преразгледаното рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Комисията за пробив в сътрудничеството между Парламента и Комисията, но изразява съжаление във връзка с това, че Съветът не е страна по споразумението; настоява, че е необходимо да се увеличи прозрачността и да се осигури неограничен достъп до документи между всички институции на ЕС с оглед развиването на по-ефективно междуинституционално сътрудничество и съгласуваност;

14.  Припомня, че разработването на последователна външна политика на ЕС е от съществено значение, ако Съюзът иска да играе значима, конструктивна роля в насърчаването на правата на човека по света; призовава държавите-членки да проявят непоколебима ангажираност и политическа воля при следването на тази цел;

15.  Подчертава, че е необходимо да се отдаде по-голям приоритет на подобряването способността на ЕС да предприема бързо ответни действия във връзка с нарушения на правата на човека от страна на държави извън ЕС, особено когато става въпрос за предоставянето на подкрепа за защитници на правата на човека, които са в опасност, както и във връзка с нарушения на правата на човека от страна на дружества, базирани в ЕС, в държави извън ЕС чрез разработването на стратегически програми за действия;

16.  Признава, че неправителствените организации са от съществено значение за развитието и успеха на демократичните общества, насърчаването на взаимно разбирателство и толерантност, както и за инициирането и поддържането на осъществими политически приоритети и споделени решения на предизвикателствата пред демократичното развитие;

Годишен доклад на ЕС относно правата на човека по света

17.  Подчертава значението на годишния доклад на ЕС относно правата на човека за анализа и оценката на политиката на ЕС в областта на правата на човека, по-специално с цел извеждането на преден план на въпросите за правата на човека като цяло; подчертава правото на Европейския парламент да извършва контрол над действията в областта на правата на човека, осъществявани от Комисията и Съвета; призовава за пълното участие на Европейския парламент в съставянето на части от бъдещи годишни доклади, които са свързани със собствените действия на Парламента в областта на правата на човека, което отразява практиката на няколко предишни председателства;

18.  Приветства представянето на годишния доклад на ЕС пред ЕП от върховния представител/заместник-председател на Комисията, както и новото определение на периода, обхванат от доклада, въз основа на календарната година, което дава на Парламента възможност да посвети пленарното заседание през декември на правата на човека, заедно с присъждането на ежегодната награда „Сахаров“ за свобода на мисълта и обсъждането на годишния доклад на ЕП относно правата на човека по света и политиката на ЕС в тази връзка;

19.  Призовава Европейския парламент, Съвета и Комисията да положат повече усилия за разпространяването на годишните доклади на ЕС относно правата на човека и демокрацията и да гарантират, че те достигат до възможно най-широк кръг читатели, особено до онези, които участват в насърчаването на правата на човека и демокрацията по цял свят; също така призовава за провеждане на публични информационни кампании, чиято цел е да популяризират ролята на ЕС в тази област; признава, че в настоящото издание има подобрение, що се отнася до по-ясното представяне;

20.  Отново отправя искане за предоставяне – от страна на Съвета, Комисията и делегациите и посолствата на ЕС на място – на повече и по-добра информация за извършването на оценка на политиките и за определянето и предлагането на конкретни насоки за подобряване на общия подход, свеждане до минимум на всякакви противоречия и коригиране на приоритетите в рамките на тези политики за всяка страна поотделно, с цел да се приемат стратегии за правата на човека по страни, както е определено в програмата на ЕСВД; счита, че въпросът за прозрачността трябва да бъде поставен на преден план в действията на ЕС и че трябва да има по-голям достъп до програми и документи, в които правата на човека изрично се обсъждат с държави извън ЕС;

21.  Отново отправя призив за провеждане на редовни оценки на използването и резултатите, постигнати от политиките на ЕС, неговите инструменти, инициативи и диалози относно правата на човека в държавите извън ЕС, както и за пълно споделяне на резултатите с Парламента; призовава Съвета и Комисията да разработят конкретни, измерими показатели и критерии с цел измерване на ефективността на тези политики;

Дейности на ЕС в областта на правата на човека на международните форуми

22.  Подчертава бъдещото присъединяване на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека като възможност за доказване на неговия ангажимент за защита на правата на човека в и извън неговите граници; призовава държавите-членки на ЕС да го подкрепят и да ангажират гражданите на ЕС с него;

23.  Настоятелно призовава Комисията и Съвета да насърчават широко в рамките на Съюза и извън него Европейската конвенция за правата на човека, с цел, наред с другото, да се осведоми обществеността за съществуването на юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека, която може да бъде упражнена за разглеждане на нарушения срещу държава-членка на Съвета на Европа или нейните граждани и постановяване на обезщетения за тях;

24.  Настоятелно призовава върховния представител да гарантира, че между ЕСВД и другите международни органи, регионалните организации и тяхната дейност за насърчаване на правата на човека има добра интеграция и координация; призовава върховния представител да гарантира, че препоръките, загрижеността и приоритетите, изразени в рамките на системата на ООН и от самата нея, от Съвета на Европа, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и от други международни институции, са напълно и системно интегрирани във всички области на политики на ЕС, и по-специално в областта на правата на човека;

25.  Отбелязва със съжаление бавния процес на разглеждане на делата в Европейския съд по правата на човека, чиято продължителност достига до седем години; отбелязва, че в Съда има около 100 000 висящи дела; подчертава, че Съдът трябва да бъде институция, която да дава пример по отношение на защитата на правото на достъп до правосъдие и на справедлив съдебен процес; настоятелно призовава институциите на ЕС и държавите-членки на ЕС да положат всички възможни усилия, за да окажат съдействие на Съда; приветства факта, че Русия, която беше последната от 47-те държави в Съвета на Европа отказала да ратифицира протокол № 14, ратифицира упоменатия протокол № 14 към Европейската конвенция за правата на човека относно ефективността на Съда, който предвижда опростяване на процедурите на Съда и има за цел да подпомогне разглеждането на изостаналите дела и който може да влезе в сила единствено след като бъде ратифициран от всички членки на Съвета на Европа;

26.  Призовава за задълбочаване на сътрудничеството между Съвета на Европа и Европейския съюз в областта на утвърждаването на правата на човека и гарантирането на тяхното спазване, в това число на икономическите и социалните права и на правата на лицата от малцинствата, насърчаването на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица и на защитниците на техните права, както и гарантирането, че жертвите на дискриминация са осведомени и имат достъп до ефективни средства за правна защита пред националните органи за борба срещу дискриминацията, а също и защитата на регионалните и малцинствените езици, като се използват правните инструменти за борба с дискриминацията и съществуващите организации за социални права с цел насърчаване на многообразието и толерантността;

27.  Призовава държавите-членки на ЕС да се присъединят и да ратифицират всички основни конвенции на ООН и на Съвета на Европа относно правата на човека и факултативните протоколи към тях, по-специално Международната конвенция от 1990 г. за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, Международната конвенция за защита на лицата от насилствено изчезване, Декларацията на ООН от 13 септември 2007 г. за правата на коренното население, Декларацията на МОТ от 1998 г. за основните принципи и права в областта на труда, Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства, Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, Факултативния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, факултативните протоколи към Конвенцията за правата на детето и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; настоява, че факултативният протокол към тази конвенция следва да се разглежда като неделима част от нея, и призовава за едновременното присъединяване към конвенцията и протокола(15);

28.  Подчертава факта, че определенията за правата на човека, приети от международната общност след края на Втората световна война, са се доказали като достатъчно гъвкави, за да включат новите постижения в областта на човешкия напредък, но изтъква необходимостта тези права да се кодифицират, за да се отговори на новите заплахи за свободата като тези, свързани със свободата на научната дейност, съвестта и знанията, половата идентичност или сексуалната ориентация, както и всички права, свързани с областта на цифровите технологии, като се започне с универсалния достъп до интернет;

29.  Подчертава, че е важно да се укрепи рационализацията и по възможност координацията между международните органи, които имат юрисдикция в областта на правата на човека, и техните процедури, с цел винаги да се осигурява по-ефективно утвърждаване и защита на основните права, предвидени в съответните международни инструменти;

30.  Подчертава необходимостта да се обърне по-сериозно внимание на различните механизми на Съвета на Европа и на ООН за упражняване на надзор, както и от по-тясно сътрудничество с различните органи по договорите, за да се канализират по-добре техните констатации и да се използва експертният им опит в областта;

31.  Приветства усилията на ЕС в рамките на третия комитет на Общото събрание на ООН (по социални, хуманитарни и културни въпроси) по отношение на голям брой резолюции, по-специално относно налагането на мораториум върху прилагането на смъртното наказание (резолюция, която получи подкрепата на допълнителен брой страни), относно правата на детето, относно религиозната нетърпимост и относно състоянието на правата на човека в Бирма/Мианмар и Корейската народнодемократична република;

32.  Приветства откриването на първия Европейски регионален офис на Върховния комисар на ООН по правата на човека през октомври 2009 г. в Брюксел; предлага да бъде установено ефективно сътрудничество с Върховния комисар за по-доброто насърчаване и предприемането на последващи действия във връзка с изготвянето и прилагането на стандартите и политиките в областта на правата на човека в ЕС и в останалата част от Европа;

33.  Призовава Съвета и Комисията да изработят стратегия по отношение на държавите, които отказват да сътрудничат напълно в рамките на механизмите на ООН и отказват достъп на независимите експерти и специалните докладчици на ООН, чрез която те да им осигурят пълен достъп до своята територия и да се въздържат от възпрепятстване на тяхната дейност;

34.  Изразява съжаление във връзка с отслабването на политиката и поведението на ЕС по отношение на хунтата в Бирма и подчертава, че настоящото отношение не помага за борбата срещу трагичното политическо, социално и хуманитарно положение, в което населението на Бирма е принудено да живее от началото на военния режим, и че има опасност това отношение да се изтълкува като своеобразно помирение с диктатурата;

35.  Приветства подкрепата на Европейския съюз за инициативите в рамките на ООН и в други международни форуми за насърчаване на декриминализирането на хомосексуалността; призовава за непрестанна подкрепа от страна на ЕС за инициативите, осъждащи нарушенията на правата на човека, свързани със сексуалната ориентация и половата идентичност, на всички международни форуми, при координация с държавите, които имат сходна позиция; подчертава, че политиката на повечето страни по света, включително в ЕС, по отношение на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и лица с трансполова идентичност е дискриминационна и съставлява нарушение на правата на човека; във връзка с това призовава държавите-членки и Съюзът да действат за подобряването на положението и да гарантират равнопоставен достъп до здравеопазване и лечение, включително хирургично лечение, за тези лица; призовава Съюзът и държавите-членки да отделят специално внимание, чрез своята политика за приемане на имигранти, на гражданите на трети държави, които са станали жертва на дискриминация поради тяхната сексуална ориентация и пол;

36.  Призовава Комисията и Съвета да насърчат официалното, съдебно узаконяване на термина „климатичен бежанец“ (който има за цел да опише лица, които са принудени да напуснат своите домове и да потърсят убежище в чужбина вследствие изменението на климата), който все още не е признат в международното право или в което и да е друго международно споразумение със задължителна правна сила;

37.  Призовава за засилено сътрудничество между ООН, постоянния му форум относно коренното население и Европейския съюз в областта на защитата на правата на коренното население, тъй като коренните жители принадлежат към най-уязвимите групи по света;

Съвет на ООН по правата на човека

38.  Подчертава ролята на Съвета на ООН по правата на човека в рамките на цялостната структура на ООН, както и неговия потенциал за разработване на ценна рамка за многостранните действия на Европейския съюз в областта на правата на човека; отбелязва, че този нов орган трябва да продължи да се стреми да работи съгласно най-високите стандарти и по възможно най-ефективен начин, за да получи по-голямо доверие;

39.  Подчертава, че активното участие на организациите на гражданското общество е от съществено значение за ефективността на Съвета на ООН по правата на човека;

40.  Горещо приветства факта, че настоящата администрация на САЩ се стреми към по-активно участие в ООН и че страната е член на Съвета на ООН по правата на човека през периода 2009–2012 г.; отчита, че членството на САЩ води до повишаване на доверието към Съвета на ООН по правата на човека и до увеличаване на неговия капацитет; призовава ЕС да задълбочи сътрудничеството си със САЩ, по-специално по отношение на обмена на опит в областта на диалозите относно правата на човека;

41.  Припомня, че през 2011 г. ще се извърши цялостен преглед на процедурите на Съвета на ООН по правата на човека, и поради това призовава ЕС да се подготви и да участва активно в този преглед;

42.  Подчертава важната роля на общите периодични прегледи и призовава Съвета, Комисията, и по-специално новата ЕСВД, да наблюдават и следят отблизо изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на общия периодичен преглед, и в контекста на прегледа на Съвета на ООН по правата на човека да повишат ефективността на общите периодични прегледи и тежестта, която се придава на независимите експертни становища;

43.  Решително подкрепя усилията на ЕС за предотвратяване на всяка проява на пристрастие и манипулиране на общите периодични прегледи; в този контекст изразява дълбоко съжаление във връзка с резултатите от сесията през февруари 2009 г., която беше белязана със значителни процедурни пречки и с усилия за манипулиране на работата по време на прегледа;

44.  Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията редовно да посещава Съвета на ООН по правата на човека и да се погрижи лично за поддържането на възможно най-тесни връзки между Съвета на ООН по правата на човека и ЕСВД на всички равнища; насърчава бъдещото подразделение на ЕСВД, което ще отговаря за правата на човека, да установи тесни работни контакти със Съвета на ООН по правата на човека; призовава за провеждането на координиран диалог с държави извън ЕС относно позициите, заемани по време на Съвета на ООН по правата на човека, не само в Женева и по време на конкретни диалози за правата на човека, но като неделима част от всички двустранни обсъждания между ЕС и тези държави в областта политиката, търговията и сътрудничеството за развитие;

45.  Отчита, че държавите-членки на ЕС представляват малцинство в Съвета на ООН по правата на човека; призовава институциите на ЕС и държавите-членки да предприемат съгласувани действия, като по целесъобразност се обединят с държави и с недържавни субекти, които продължават да се застъпват за всеобщия и неделим характер на правата на човека;

46.  Призовава върховния представител и министрите на външните работи на държавите-членки на ЕС да приемат заключения на Съвета по външните работи преди всяко заседание на Съвета на ООН по правата на човека и на Общото събрание на ООН, като в тях посочат приоритетите и стратегиите на ЕС;

47.  Призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да потвърдят своя ангажимент за сътрудничество с демократичните правителства или правителствата, поели по пътя на демокрацията, от други регионални групи в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, с цел да подобрят шансовете за успех на инициативите, целящи спазването на принципите, заложени във Всеобщата декларация за правата на човека; за тази цел призовава Комисията и държавите-членки да координират своите действия по-ефективно и призовава Комисията да изготви годишен доклад относно тенденциите при гласуване в ООН по въпроси във връзка с правата на човека, в който да се анализира по какъв начин те са били повлияни от политиките на ЕС и неговите държави-членки, както и от политиките на други обединения; отново подчертава, че в Женева делегацията на ЕС и държавите-членки на ЕС следва да отдават по-голям приоритет на диалога с държави извън ЕС на по-ранен етап от дискусиите и да избягват прекаления акцент върху вътрешните дискусии за постигане на единство с риск от прилагане на подхода за „най-малък общ знаменател“;

48.  Потвърждава изключително голямото значение на специалните процедури и на мандатите за отделните държави в рамките на Съвета на ООН по правата на човека; приветства новосъздадения тематичен мандат в областта на културните права, както и удължаването на тематичните мандати за правото на храна, свободата на религията и вярванията и вътрешно разселените лица; освен това приветства удължаването на мандатите за държавите Бурунди, Хаити, Камбоджа, Сомалия, Корейска народнодемократична република, Мианмар и Судан; изразява съжаление във връзка с факта, че мандатите за Либерия и Демократична република Конго не бяха удължени;

49.  Горещо приветства решението на Съвета на ООН по правата на човека от 2008 г. да удължи мандата на специалния представител на Генералния секретар на ООН за търговската дейност и правата на човека, както и заключенията на Съвета от декември 2009 г., приети по време на шведското председателство, в които се приветства дейността на специалния представител; призовава държавите-членки на ЕС да продължат да работят за привеждане в действие на заключителните препоръки на мандата и на рамката „защита, спазване, намиране на решения“, която предстои да бъде представена на Съвета на ООН по правата на човека през 2011 г.;

50.  Приветства специалните сесии на Съвета на ООН по правата на човека относно състоянието на правата на човека в източната част на Демократична република Конго, относно въздействието на световната икономическа и финансова криза върху всеобщото прилагане и ефективното упражняване на правата на човека, относно състоянието на правата на човека в Шри Ланка и относно състоянието на правата на човека в окупираните палестински територии и Източен Ерусалим; изразява съжаление във връзка с това, че по време на дванадесетата сесия на Съвета на ООН по правата на човека на 16 октомври 2009 г. държавите-членки на ЕС не успяха да постигнат обща позиция при гласуването по доклада на Голдстоун, като четири държави-членки гласуваха „против“, две се въздържаха и две не бяха представени при гласуването; призовава държавите-членки и всички компетентни институции на ЕС за по-близко съгласуване на политиката в Съвета по правата на човека и в другите органи на ООН; подчертава, че спазването от всички страни и при всички обстоятелства на международното право в областта на правата на човека и на международното хуманитарно право е основна предпоставка за постигането на справедлив и траен мир в Близкия изток; поради това настоятелно призовава всички страни да спазват резолюциите на Общото събрание на ООН, приети на 5 ноември 2009 г. и 26 февруари 2010 г., като проведат разследвания, които да отговарят на международните стандарти; призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да гарантира, в съответствие със задълженията на ЕС, произтичащи от Женевската конвенция и приоритета на ЕС да се бори срещу безнаказаността, подвеждането под отговорност на нарушителите на международното право;

51.  Подкрепя независимостта на Службата на Върховния комисар по правата на човека; изразява съжаление във връзка с това, че по време на десетата редовна сесия през март 2009 г. беше приета резолюция, целяща ограничаването на независимостта на Службата на Върховния комисар по правата на човека, въпреки възраженията на ЕС; призовава институциите на ЕС да предоставят допълнителна финансова подкрепа за системата за специални процедури на Службата на Върховния комисар по правата на човека като цяло, за да се гарантира, че всички носители на мандат за специални процедури имат достатъчно средства за адекватно изпълнение на своите функции;

Сътрудничество на ЕС с Международния наказателен съд

52.  Отново заявява решителната си подкрепа за Международния наказателен съд и неговата основна цел за провеждане на борба срещу безнаказаността за извършване на геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството; приветства факта, че с ратифицирането на Римския статут от страна на Бангладеш, Сейшелските острови, Сейнт Лусия и Молдова през март, август и октомври 2010 г. общият брой на ратифициралите го страни достигна 114; подчертава, че Римският статут на МНС беше ратифициран от всички държави-членки на ЕС като важен компонент на демократичните принципи и ценности на Съюза, и поради това призовава държавите-членки да спазват изцяло Статута като част от достиженията на правото на ЕС; подчертава значението на принципа на универсалност и призовава ЕСВД, държавите-членки на ЕС и Комисията да продължат да полагат сериозни усилия за постигане на всеобщо ратифициране на Римския статут и Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд, и националното законодателство за прилагането му, както и да преразгледат Обща позиция 2003/444/ОВППС на Съвета от 16 юни 2003 година относно Международния наказателен съд и плана за действие от 2004 г. за проследяване на действията във връзка с тази обща позиция; изисква тези усилия да бъдат разширени и да обхванат Споразумението за привилегиите и имунитетите на МНС, което представлява важен оперативен инструмент на Съда; освен това призовава държавите-членки на ЕС да преразгледат и да актуализират общата позиция и плана за действие относно МНС, за да укрепят действителната помощ от страна на ЕС на МНС с оглед на настоящото развитие, предизвикателствата и потребностите на Съда, тъй като броят на заповедите за арест и на съдебните процеси в МНС продължава да се увеличава, както и да започнат обсъждането на възможното приемане на насоки на ЕС относно международното правосъдие/МНС;

53.  Решително насърчава ЕСВД, Комисията и държавите-членки да подкрепят прилагането на решенията на МНС и сътрудничеството със Съда по време на преговорите за разширяване и в хода на присъединяването, както и на всички срещи на високо равнище на ЕС и в рамките на всички диалози с държави извън ЕС, в това число САЩ, Китай, Русия, Африканския съюз и Израел; настоятелно призовава по-специално Съвета и Комисията да гарантират, че правосъдието е неделима част от всички преговори за мир; призовава ЕСВД да продължи системно да включва клауза за МНС в съответните споразумения с държави извън ЕС; призовава върховния представител да гарантира, че МНС е включен в приоритетите на външната политика на ЕС и че е включен по целесъобразност в правомощията на специалните представители на ЕС, и освен това да гарантира, че на служителите на ЕСВД редовно се осигурява обучение относно МНС, както в седалището, така и в делегациите на ЕС; призовава върховния представител на Европейския съюз да назначи специален пратеник по въпросите на международното правосъдие с мандат за насърчаване, интегриране и представляване на ангажимента на ЕС във връзка с провеждането на борба срещу безнаказаността, както и във връзка с МНС във външната политика на ЕС;

54.  Приветства изпълнението от страна на Белгия на заповедта за арест на Jean Pierre Bemba, издадена на 3 юли 2008 г. от ІІІ-ти съдебен състав за предварително производство на МНС; независимо от това отбелязва с дълбока загриженост, че осем заповеди за арест, издадени от МНС, в това число тези срещу четирима висши ръководители на Божията армия на съпротивата на Уганда, Bosco Ntaganda в Демократична република Конго, Ahmad Harun, Ali Kushayb и суданския президент Omar Hassan Ahmad Al-Bashir, все още не са изпълнени; изразява съжаление във връзка с постоянния неуспех и отказа от страна на Судан да арестува и предаде заподозрените на МНС, като по този начин системно не спазва своите задължения по Резолюция 1593 (2005 г.) на Съвета за сигурност на ООН; отбелязва, че на 26 май 2010 г. І-ви съдебен състав за предварително производство уведоми Съвета за сигурност на ООН за липсата на сътрудничество от страна на Република Судан по делото срещу Harun и Kushayb; изразява сериозна загриженост във връзка с факта, че две държави, които са страни по Статута на МНС – Чад и Кения, неотдавна поканиха и посрещнаха президента Omar al-Bashir на тяхна територия независимо от задължението по Римския статут да го арестуват и така не изпълниха съответната заповед за арест; призовава за продължаващото издирване на отдавна укриващи се лица и подчертава ролята, която ЕС и МНС биха могли да имат при гарантирането, че се провеждат разследвания на евентуални военни престъпления в Шри Ланка и в Демократична република Конго;

55.  Приветства ангажираността на САЩ и подновения му ангажимент по отношение на МНС, засвидетелстван не на последно място с участието като наблюдател по време на осмата сесия на Събранието на държавите – страни по Статута, в Хага през ноември 2009 г., както и по време на първата конференция за преразглеждане на Римския статут през юни 2010 г.; отбелязва със задоволство първите обещаващи изявления относно МНС от страна на администрацията на САЩ и обещанията за сътрудничество със Съда, дадени по време на конференцията за преразглеждането на Римския статут; призовава САЩ да подновят подписването и да се ангажират в още по-голяма степен с МНС, по-специално като сътрудничат изцяло в ситуации, които са предмет на разследване или предварителен анализ от страна на МНС, и чрез провеждане на последователна политика по отношение на МНС;

56.  Насърчава, по време на следващата Съвместна парламентарна асамблея АКТБ–ЕС, да се обсъди борбата срещу безнаказаността в международното сътрудничество за развитие и провеждането на съответния политически диалог, както се пледира в редица резолюции и в член 11, параграф 6 от преразгледаното споразумение от Котону, с оглед включването на борбата срещу безнаказаността и укрепването на принципите на правовата държава в рамките на съществуващите програми и действия за сътрудничество; призовава ЕС и неговите държави-членки да продължат диалога с Африканския съюз по тези въпроси и да подкрепят африканските държави, които са страни по Статута, да продължават да спазват своите задължения по Римския статут; изразява подкрепа за искането от страна на Съда за откриването на бюро за връзка с Африканския съюз в Адис Абеба;

57.  Отбелязва, че съгласно член 86 от Римския статут сътрудничеството между държавите, които са страни по него, държавите, които са го подписали, и Съда е от съществено значение за ефективността и успешното функциониране на международната наказателноправна система, по-специално по отношение на капацитета за правоприлагане, както и ефективността и независимостта на съдебната дейност на Съда; освен това признава споразумението между МНС и ЕС за сътрудничество и помощ и като има предвид това споразумение, призовава Европейския съюз и неговите държави-членки да осигурят на Съда цялата необходима помощ, в това число подкрепа в областта за висящите дела и по-специално за изпълнението на висящите заповеди за арест; настоятелно призовава всички държави-членки на ЕС да приемат национално законодателство относно сътрудничеството, съгласно част ІХ от Римския статут, ако още не са го направили, и да сключат ad hoc споразумения със Съда за изпълнението на присъдите на Съда и защитата и преместването на жертвите и свидетелите; призовава държавите-членки на ЕС да включат сътрудничеството като постоянна точка в дневния ред на Събранието на държавите – страни по Статута на МНС, за да се гарантира, че се обменят най-добри практики и че случаите, при които няма сътрудничество, ще бъдат разисквани, както и че ще бъдат предприети подходящите мерки от страна на Събранието на държавите – страни по Статута;

58.  Подчертава необходимостта от укрепване на международната наказателноправна система като цяло и в тази връзка отбелязва със загриженост, че Ratko Mladić и Goran Hadžić продължават да бъдат на свобода и още не са изправени пред Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ); в този контекст призовава сръбските органи да осигурят пълно съдействие на МНТБЮ, което следва да доведе до задържането и предаването на всички останали лица, срещу които са повдигнати обвинения, с цел да се проправи пътят за ратифицирането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране; отбелязва необходимостта от непрекъсната подкрепа, в това число финансова подкрепа, за да се даде възможност на Специалния съд за Сиера Леоне да приключи висящите съдебни процеси, в това число всички производства за обжалване; отбелязва също така напредъка в многостранното сътрудничество за осигуряване на експертни съвети и помощ, при което установяването, събирането и съхраняването на информация би подпомогнало широк кръг от международни и преходни съдебни опции, по-специално чрез механизма за бързи ответни действия за правосъдие (JRR), в който участват повече от половината от държавите-членки на ЕС, и насърчава непрекъсната и увеличена подкрепа за механизма за бързи ответни действия за правосъдие;

Насоки на ЕС относно правата на човека
Смъртно наказание

59.  Напомня за Резолюция 63/168, приета на 18 декември 2008 г. от Общото събрание на ООН, в която се призовава за налагане на всеобщ мораториум върху прилагането на смъртното наказание; подчертава, че към момента 106 държави са подкрепили резолюцията, което потвърждава, че в световен план постепенно се заздравява позицията срещу смъртното наказание;

60.  Приветства решенията, взети през 2009 г. от Бурунди, Того и щата Ню Мексико (САЩ), за премахване на смъртното наказание; настоятелно призовава САЩ да премахнат смъртното наказание и изразява съжаление във връзка с това, че в 35 от 50-те щата на САЩ все още се изпълнява смъртно наказание;

61.  Призовава Съвета и Комисията да насърчават страните, които все още не са подписали, ратифицирали или приложили втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права или подобен регионален инструмент, да направят това;

62.  Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че производството и продажбата на тиопентал натрий от базирани в ЕС компании е позволено единствено за медицински цели, както и че всяко разрешително за производство на този препарат трябва да налага изисквания за етикетирането, така че на опаковката да бъде посочено, че препаратът не може да бъде използван за инжектиране на смъртоносни дози, в съотвтвие с националните и европейските закони, забраняващи смъртното наказание, изтезанията, както и всяко друго жестоко и нечовешко или унизително отношение или наказание;

63.  Отново подчертава, че ЕС се противопоставя на смъртното наказание при всички обстоятелства, включително на екзекуциите без присъда; припомня, че ЕС е водещият донор на организациите на гражданското общество, които се борят срещу смъртното наказание; призовава Комисията да продължава да отдава приоритетно значение на борбата срещу това жестоко и нечовешко наказание и да я запази като тематичен приоритет в рамките на ЕИДПЧ и географските инструменти; не счита, че доживотният затвор без право на замяна е приемлива алтернатива на смъртното наказание;

64.  Настоятелно приканва страните, които все още прибягват до убиване с камъни, да отменят законодателството, предвиждащо това нечовешко наказание; настоятелно приканва иранските ръководители да приемат закон, който недвусмислено забранява като законно наказание убиването с камъни, което представлява най-варварската форма на смъртно наказание; осъжда факта, че много страни все още осъждат на смърт и екзекутират непълнолетни лица, извършили престъпления; осъжда прилагането на смъртното наказание от режима в Иран, което поставя страната на второ място след Китай в списъка на държавите с най-голям брой екзекуции; решително осъжда увеличения брой екзекуции, последвали мирните демонстрации след проведените през юни 2009 г. избори за президент в Иран, изразява загриженост във връзка с това, че в световен мащаб Китай продължава да изпълнява най-много екзекуции и призовава Китай да публикува броя на изпълнените екзекуции в национален мащаб, с цел провеждане на прозрачен анализ и дебат относно смъртното наказание; приветства положителните действия на беларуските органи, свързани с учредяването на работна група за изготвяне на предложения за налагане на мораториум върху смъртното наказание; продължава да изразява загриженост във връзка с факта, че в Беларус все още се извършват екзекуции, като тя е единствената държава в Европа, която продължава да прилага смъртното наказание и не предоставя на семействата на екзекутираните информация относно датата на екзекуцията или мястото, където са погребани телата;

65.  Отбелязва, че в света има 32 юрисдикции, чието законодателство допуска прилагането на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици; отбелязва, че Службата на ООН по наркотиците и престъпността, Европейската комисия и отделните европейски правителства участват активно във финансирането и/или предоставянето на техническа, правна и финансова помощ с цел активизиране на дейностите, свързани с борбата срещу наркотиците, в държавите, в които все още се прилага смъртно наказание за престъпления, свързани с наркотици; изразява загриженост относно това, че подобна помощ би могла до доведе до по-голям брой смъртни присъди и екзекуции; призовава Комисията да разработи насоки относно международното финансиране на дейности за борба с наркотиците на национално и регионално равнище, с цел да се гарантира, че подобни програми не водят до нарушения на правата на човека, включително прилагане на смъртното наказание; подчертава, че премахването на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотиците, следва да бъде предварително условие за предоставянето на финансова помощ, техническо съдействие, помощ за изграждането на капацитет и други видове помощ с цел борба срещу наркотиците;

66.  Изразява загриженост във връзка с факта, че в Беларус все още се извършват екзекуции, като тя е единствената държава в Европа, която продължава да прилага смъртното наказание; подкрепя органите за учредяването на работна група за изготвяне на предложения за налагане на мораториум върху смъртното наказание;

67.  Изразява дълбока загриженост относно настоящото обсъждане в парламента на Уганда на законопроекта срещу хомосексуалността от 2009 г., в който се предвиждат санкции за подкрепа на лесбийки, гейове и бисексуални лица под формата на глоби и затвор, а хомосексуалните актове по взаимно съгласие се наказват с глоби, затвор и смъртно наказание; призовава парламента на Уганда да отхвърли този и други подобни законопроекти; осъжда криминализирането на хомосексуалността по света;

Правата на ЛГБТ

68.  В светлината на многобройните нарушения на правата на човека, понесени от лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица по света през 2009 г., приветства приемането от Работната група на „Права на човека“ на Съвета на Европейския съюз на инструментариум за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица (ЛГБТ); призовава делегациите на ЕС и Европейската служба за външна дейност да прилагат в пълна степен насоките, включени в инструментариума;

Насилие срещу жени

69.  Отбелязва, че в програмата на председателската тройка Франция, Чешката република и Швеция (юли 2008 г. – декември 2009 г.) се отдаде приоритетно значение на въпроса за насилието срещу жени и момичета, и призовава за последователност при прилагането на принципите и политиките в и извън ЕС, включително по отношение на подкрепата на забраната на гениталното осакатяване на жени като нарушение на правата на човека; отбелязва неотдавнашното приемане на нов набор от насоки по този въпрос и очаква, че Комисията ще представи на Парламента резултатите от тяхното прилагане;

70.  Отчита новата стратегия на Европейската комисията за равенство между половете, в която се обръща специално внимание на гениталното осакатяване на жени; отново подчертава необходимостта от последователност във външните и вътрешните политики на ЕС по този въпрос; настоятелно призовава Европейската комисия и държавите-членки на ЕС да включат въпроса за гениталното осакатяване на жени в рамките на разискванията на политики и политическия диалог със страни партньори и заинтересовани страни, които имат отношение към този чувствителен въпрос в национален контекст, използвайки подход, основан на широко участие и включване на засегнатите общности; призовава Комисията, Съвета и държавите-членки да активират всички политически и институционални средства в подкрепа на инициативи за приемането възможно най-скоро на резолюция на Общото събрание на ООН, в която да се призовава за световен мораториум върху гениталното осакатяване на жени;

71.  Счита, че насилието срещу жени намира и психологически израз; отбелязва, че в областта на труда жените остават по-ниско платени в сравнение с мъжете и че повечето от тях се назначават на несигурни работни места или на непълно работно време; поради това подчертава, че ролята на Комисията и на държавите-членки в тази област, както в Европейския съюз, така и извън него, не може да се ограничи само с борбата срещу насилието в тесния смисъл на понятието, като се има предвид необходимостта от борба срещу насилието срещу жени във всичките му форми – физическо, психологическо, социално и икономическо – и че като приоритет следва да се определи образованието за момчета и момичета от най-ранна възраст без пристрастност по отношение на пола и борбата със стереотипите, свързани с пола;

72.  Подчертава значението на цялостното прилагане на резолюции 1325, 1820, 888 и 1889 на Съвета за сигурност на ООН, в които се призовава за участие на жените на всички етапи и на всички нива при решаването на конфликти и за защита на жените и момичетата от сексуално насилие и дискриминация; призовава държавите-членки, които все още нямат национален план за действие за изпълнение на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, спешно да приемат такъв; категорично осъжда изнасилването като средство за водене на война и повтарящите се масови изнасилвания в Демократична република Конго; отправя искане за пълно разкриване на неспособността на мисията на ООН за стабилизиране в Демократична република Конго (MONUSCO) да сложи край на масовите изнасилвания; настоятелно приканва върховния представител/заместник-председател на Комисията да проведе проучване, чрез мисията на ЕС за реформа на сектора за сигурност (EUSEC) и полицейската мисия (EUPOL) в Демократична република Конго, и да докладва на ЕП за всички конгоански и международни дружества или субекти, свързани с добивните промишлености в Демократична република Конго, които плащат на въоръжени групи или представители на силите за сигурност, замесени в такива масови изнасилвания и други системни престъпления срещу цивилни лица;

73.  Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да увеличи броя на служителите, които работят по въпроси, свързани с равенството между половете, в рамките на външната дейност, и да създаде специални структури за тази цел; отчита напредъка, постигнат в рамките на общата политика за сигурност и отбрана по отношение както на мисиите, така и на обучението на служителите;

74.  Изразява дълбоката си загриженост относно вкоренените в редица страни дискриминация на полова основа и домашно насилие и посочва, че жените от селските райони са особено уязвима група; силно загрижен е също така за случаите на сексуално насилие и високия процент на изнасилванията на жени и момичета в Южна Африка, тъй като често разследванията са недостатъчни и възпрепятствани от полови предразсъдъци, жертвите срещат множество пречки пред достъпа до здравни грижи и осигуряването на лечение е забавено; осъжда решително насилието срещу жени и момичета като хроничен проблем в Гватемала и Мексико;

75.  Изразява дълбока загриженост във връзка с положението на жените и момичетата в Иран, Демократична република Конго и Афганистан; осъжда бруталните нарушения на правата на жените в Демократична република Конго, настоятелно приканва международната общност значително да увеличи средствата в подкрепа на усилията за защита на жените от изнасилване и подчертава неотложната необходимост от привличане във висока степен на международното внимание към положението на жените и момичетата в Демократична република Конго; осъжда шиитския закон за гражданското състояние от март 2009 г., който представлява грубо нарушение на правата на афганистанските жени и е в разрез с конституцията на Афганистан и с международните норми в областта на правата на човека; приветства измененията на закона за личните дела на последователите на шиитското право, но продължава да бъде дълбоко загрижен по повод на някои членове от закона, които са в разрез със задълженията на Афганистан съгласно Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията за правата на детето; настоятелно призовава афганистанските органи да предприемат незабавно действия за подобряване на състоянието на правата на жените в страната;

76.  Настоява в диалозите по правата на човека да се обърне изрично внимание на правата на жените, и по-специално на борбата и отстраняването на всички форми на дискриминация и насилие срещу жени и момичета, като главно се включат селективните аборти въз основа на пола, всички форми на вредни традиционни практики и обичаи, като например гениталното осакатяване на жените и ранните или принудителни бракове, всички форми на трафик на хора, домашно насилие и убийство на жени, експлоатация на работното място и икономическа експлоатация, настоява също така да бъде отхвърлено всяко позоваване на каквито и да било обичаи, традиции или религиозни съображения от страна на държавите с цел избягване на изпълнението на задължението им за премахване на подобна жестокост; подчертава, че усилията за премахването на всички форми на генитално осакатяване на жени следва да бъдат засилени както на местно равнище, така и в рамките на процеса на определяне на политиките, така че да се подчертае фактът, че подобни осакатявания са както въпрос, свързан с равнопоставеността на половете, така и нарушение на правата на човека, свързано с физическата неприкосновеност; обръща внимание на положението на млади жени имигрантки, които поради принципите на определени общности, религиозни съображения или разбирания за семейна чест са подложени на малтретиране, убийства за защита на честта или генитално осакатяване и са лишени от свободата си;

77.  Припомня Целите на хилядолетието за развитие и подчертава, че достъпът до образование и здравеопазване са основни права на човека; счита, че програмите в областта на здравеопазването, включително в областта на сексуалното и репродуктивно здраве, насърчаването на равенството между половете, увеличаването на правата на жените и правата на детето, следва да имат водеща роля в политиката на ЕС за развитие и права на човека, по-специално в местата, където са широко разпространени насилието въз основа на пола, както и излагането на риск от ХИВ/СПИН на жени и деца или лишаването им от достъп до информация, профилактика и/или лечение; призовава Комисията да включи основни трудови права, както и програмата за достоен труд в своята политика за развитие, по-специално в програмите за подкрепа на търговията;

78.  Приветства резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 16 юни 2009 г. относно предотвратимата майчина смъртност и заболеваемост и права на човека, която призовава за незабавни действия в съответствие с Целите на хилядолетието за развитие, с цел предотвратяване на смъртните случаи сред бременните жени и родилките; отбелязва, че тази резолюция бе подкрепена от държавите-членки на ЕС и ги призовава да насърчават по ефективен начин защитата на правата на жените и момичетата, по-специално правото им на живот, на равенство по достойнство, на образование, на свобода да търсят, получават и предават информация, да се ползват от научния прогрес, да не бъдат подлагани на дискриминация и да се радват на най-високото постижимо равнище на физическо и психично здраве, включително сексуално и репродуктивно здраве;

79.  Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да насърчават по-специално ратификацията и прилагането от страна на държавите – членки на Африканския съюз, на Протокола на Африканския съюз за правата на жените в Африка;

Изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне

80.  Призовава случаите на свързано със здравето малтретиране на пациенти и физически лица, по-специално на лица, които не са способни да се защитят, да бъдат признати за проява на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне, като същевременно се признае и трудността да се докажат някои деяния, и във връзка с това призовава за възможно най-висока степен на бдителност;

81.  Призовава за признаване, че малцинства, като например групи от коренно население и лица, дискриминирани по кастов признак, са диспропорционално уязвими и подложени на изтезания;

82.  Призовава всички държави, които все още не са страни по Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по факултативния протокол към нея, да се присъединят към тях; настоятелно призовава държавите да оттеглят всички резерви, които са изразили по отношение на тези актове; насърчава държавите, които са подписали Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, към по-добро и по-бързо прилагане на националния механизъм за предотвратяване;

83.  Насърчава държавите по света да приемат и ефективно да прилагат принципите за ефективно разследване и документиране на изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (Истанбулски протокол); счита Истанбулския протокол за важен инструмент за събиране на доказателства и предотвратяване на безнаказаността; изразява убеденост, че безнаказаността на извършителите на изтезания остава съществена пречка пред ефективното предотвратяване на изтезанията, тъй като имплицитно насърчава извършителите да продължат ужасяващите си практики;

84.  Подчертава значението на ефективното прилагане на насоките на ЕС по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание; призовава Съвета и Комисия да представят резултатите от прилагането на тези насоки, като обърнат особено внимание на резултатите на Европейския инструмент за демокрация и права на човека по отношение на реабилитацията на жертвите на изтезания;

85.  Призовава държавите-членки да предприемат мерки във връзка с исканията, отправени в резолюцията на Европейския парламент от 17 юни 2010 г. относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание(16); призовава Комисията да предложи възможно най-скоро преразглеждане на редица разпоредби на Регламент (ЕО) № 1236/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г.;

86.  Изразява особена загриженост във връзка с високото равнище на корупция, престъпност, политически преследвания, безнаказаност, изтезания и лишаване от свобода на членове на опозицията във Венецуела, дължащо се на „политизиране“ на полицията, липсата на политики и неспособността на правителството да се справи с тези сериозни заплахи за правата на човека;

87.  Изразява дълбока загриженост във връзка с възобновяването в световен мащаб на нарушенията на човешките права на лица поради сексуалната им ориентация и осъжда всякакви актове на насилие срещу тези лица; отбелязва растящия брой убийства на транссексуални лица по света; изразява дълбокото си съжаление за това, че в много страни хомосексуалността все още се счита на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, а в много случаи и със смърт; приветства в тази връзка решението на Върховния съд в Делхи от 2 юли 2009 г. за декриминализиране на хомосексуалността в Индия и призовава други страни да последват този пример;

Права на децата

88.  Изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че броят на децата жертви на детски труд се оценява на около 215 милиона, като три четвърти от тях извършват най-тежките форми на детски труд (данни на МОТ, 2009 г.); приветства заключенията на Съвета на ЕС от 14 юни 2010 г. относно детския труд и свързания с тях работен документ на Комисията (SEC(2010)0037), в който се призовава за цялостен политически подход, фокусиран върху развитието и премахването на бедността; призовава Комисията да осигури ефективно наблюдение на напредъка в тази област и да насърчава, заедно с държавите-членки на ЕС, изпълнението в рамките на диалога с държави извън ЕС;

89.  Припомня успешния 11-и форум ЕС–НПО по правата на човека, посветен на борбата с насилието срещу деца, организиран съвместно с шведското председателство (Стокхолм, юли 2009 г.), както и неговия призив да се продължи законодателната работа с цел забрана на всички форми на телесно наказание при всякакви обстоятелства, включително у дома, идентифициране на най-добрите практики и изводите в областта на борбата с насилието срещу деца в ситуации на конфликт и в постконфликтни ситуации, както и увеличаване на последователността между външните действия на ЕС и вътрешните политики на ЕС и държавите-членки в областта на правата на детето;

90.  Изразява дълбока загриженост относно факта, че милиони деца са все още жертви на изнасилване, домашно насилие, физическа, емоционална и сексуална злоупотреба, включително сексуална и икономическа експлоатация; подчертава, че всички права, признати от Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея, са еднакви по своето значение, и призовава за пълното ратифициране и изпълнение на задълженията, както и за особено внимание по отношение на новите форми на търговска сексуална експлоатация на деца;

91.  Изразява дълбока загриженост, че Източна Европа и Централна Азия продължават да са изправени пред рязко увеличение на заразените с вируса на СПИН сред мъжете,, жените и децата; отбелязва със загриженост, че достъпът до антиретровирусно лечение все още е сред най-ниските в света; отбелязва със загриженост, че заклеймяването и дискриминацията, които накърняват основните права и достойнството на децата, засегнати от вируса на СПИН, затрудняват по-нататъшния напредък в профилактиката, грижите и подкрепата; призовава Комисията да разисква реформи в политиката, промени в програмите и преразпределяне на ресурсите, за да защити правата и достойнството на децата и младите хора, които са уязвими, застрашени и живеят с вируса на СПИН или са засегнати от него;

92.  Призовава за спешно приемане на допълнителни мерки на ЕС срещу детския труд и призовава ЕС да прилага по-ефективно инструментите, с които разполага, чрез включването им в диалога и консултациите по въпросите на правата на човека; призовава ЕС да прилага ефективно насоките на ЕС за правата на детето, както и да проучи възможността за приемане на насоки за борба срещу детския труд; припомня, че дори търговската политика на ЕС може да има полезна роля в борбата срещу детския труд, по-специално чрез използването на стимули в рамките на Общата система за преференции (GSP+); изразява надежда, че в бъдеще този инструмент ще бъде оценяван по-добре и ще бъде предмет на ежегодна оценка, която да се представя на Европейския парламент във връзка с ежегодното обсъждане на правата на човека;

93.  Отбелязва, че през 2009 г. беше отбелязана 20-ата годишнина на Конвенцията за правата на детето; отбелязва със задоволство, че понастоящем почти всички страни са се присъединили към конвенцията, и настоятелно призовава тези, които не са, да се присъединят към нея в най-кратък срок; изразява дълбока загриженост във връзка с това, че случаите на нарушения на упражняването на пълния обем произтичащи права все още са широко разпространени; призовава за по-голямо внимание към потребностите на детето от специална закрила и грижи – включително подходяща правна защита – както преди, така и след раждане, както се предвижда в Конвенцията за правата на детето и Декларацията за правата на детето; приветства назначаването на специален представител на Генералния секретар по въпросите на насилието срещу деца и подчертава важността на неговия мандат;

94.  Изразява дълбока загриженост за децата, участващи или засегнати по друг начин от въоръжени конфликти, или дори принудени да участват активно в тях; настоятелно призовава Комисията и Съвета да засилят прилагането на насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти; приветства новата резолюция 1882 (2009 г.) на Съвета за сигурност на ООН, която укрепва допълнително закрилата на децата, участващи и засегнати от въоръжен конфликт;

95.  Изразява дълбока загриженост относно използването на деца за войници; призовава за предприемането на незабавни стъпки от ЕС и ООН за тяхното обезоръжаване, реабилитиране и реинтегриране;

Защитници на правата на човека

96.  Приветства действията, предприети за прилагане на преразгледания и актуализиран през 2008 г. текст на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека; отбелязва изготвянето на повече от 60 местни стратегии за прилагане и определянето на съответните лица за връзка; въпреки това продължава да бъде особено загрижен във връзка с неуспешното прилагане на тези насоки от делегациите на ЕС, призовава ЕСВД да разработи план за изпълнение с ясни показатели и срокове с цел продължаване на напредъка към ефективно прилагане на насоките и изисква списък с наличните местни стратегии; призовава ЕСВД, Съвета, Комисията и държавите-членки да предприемат необходимите мерки за увеличаване на информираността относно насоките сред защитниците на правата на човека и дипломатите на ЕС, работещи в държави извън ЕС; призовава мисиите на ЕС да поддържат редовни контакти със защитници на правата на човека, преди да предприемат действия от тяхно име и да им осигуряват обратна връзка; подчертава, че в процеса на разработване на местни стратегии за изпълнение следва да се провеждат консултации с широк кръг защитници на правата на човека, работещи в градска и извънградска среда в областта на икономическите, социалните и културните права, както и на гражданските и политическите права; отбелязва, че местните стратегии за изпълнение следва да включват конкретна програма от мерки за подобряване на закрилата на защитниците на правата на човека и че въздействието на тези програми следва да бъде оценявано след разумен период от време; призовава в тази връзка за оценка на изпълнението на помощта и мерките, предприети от организации на гражданското общество в подкрепа на защитниците на правата на човека в рамките на ЕИДПЧ;

97.  Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да определи като приоритет по-ефективното прилагане на съществуващите инструменти и механизми с оглед на последователната и систематична закрила на защитниците на правата на човека, призовава върховния представител на Европейския съюз и всички членове на Комисията с отговорности в сферата на външните работи по време на официалните си пътувания в държави извън ЕС систематично да провеждат срещи със защитници на правата на човека и подчертава, че подкрепата за защитниците на правата на човека следва също така да бъде включена задължително в мандата на специалните представители на ЕС; подчертава, че Европейския парламент ще търси отговорност както от върховния представител, така и от специалните представители за действията им в тази насока;

98.  Настоятелно призовава Съвета, Комисията и държавите-членки на ЕС да прилагат мерките, предложени от Парламента в неговата резолюция относно политиките на ЕС в полза на защитниците на правата на човека, приета през юни 2010 г., като се поставя акцент върху мерките за предоставяне на бърза подкрепа на защитници на правата на човека в риск, като спешно издаване на визи и закрила, и върху мерките, показващи публична подкрепа и явно признание на дейността на защитниците на правата на човека, като се прилага свързан с половете подход в изпълнението на насоките в полза на жените защитници на правата на човека и на други особено уязвими групи, като например защитници, работещи за насърчаване на икономическите, социалните и културните права, и защитници, работещи за правата на малцинствата и коренното население; призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да предприеме решителни действия за изпълнение на програмата за градове убежища, която предоставя убежище за защитници на правата на човека в европейски градове;

99.  Призовава институциите на ЕС, в контекста на прилагането на Договора от Лисабон и създаването на ЕСВД, да установят механизъм за междуинституционално сътрудничество по въпроси, свързани със защитниците на правата на човека; съзнава факта, че създаването на такъв механизъм би могло да бъде улеснено от откриването на координационни звена и от ясни насоки за защитниците на правата на човека във всички институции на ЕС и за развитие на по-тясно сътрудничество с координационните звена, отговарящи по въпросите на правата на човека, и лицата, отговарящи за правата на човека и демокрацията в мисиите и делегациите на ЕС; призовава ЕСВД да създаде статистическа база данни за случаите на предоставяне на помощ за защитници на правата на човека от делегации на ЕС с цел оценка на ефективността на насоките и докладване на ЕП относно резултатите от тези оценки;

100.  Отчита заключенията, съдържащи се в много доклади относно правата на човека, относно това, че въпреки че дават безценен принос за защитата и насърчаването на правата на човека с риск за собствената си безопасност, защитниците на правата на човека са подложени на все по-тежки нападения под различни форми, като например нападки срещу свободата на съвестта, на религията, на изразяване или сдружаване, нападения и убийства на съответните лица, произволни задържания, несправедливи съдебни процеси и закриване на офиси на организации на гражданското общество; призовава делегациите на ЕС да играят по-активна роля за предотвратяването на такива нападения в сътрудничество с организации на гражданското общество от съответните държави, като същевременно полагат усилия да не излагат на опасност служителите и поддръжниците на тези организации;

101.  Продължава бдително да наблюдава правителствата на държави извън ЕС, които използват приемането на спорни закони относно НПО като опит за заглушаване на гласа на движенията за защита на правата на човека, като например т.нар. закон за оповестяването на благотворителните организации и сдруженията, приет от парламента на Етиопия през януари 2009 г., който буквално забранява всички дейности в защита на правата на човека;

102.  Осъжда факта, че в редица държави нападенията и анонимните заплахи срещу защитници на правата на човека са често срещано явление, като журналистите, в частност тези, които отразяват корупцията и трафика на наркотици, са обект на заплахи и нападения поради естеството на своята работа;

103.  Изразява дълбоко съжаление във връзка с убийствата на, наред с други, Станислав Маркелов, Анастасия Бабурова и Наталия Естемирова в Русия, на André Rwisereka и Jean Leonard Rugambage в Руанда, неправомерното задържане на Roxana Saberi и Abdolfattah Soltani в Иран, продължаващото задържане и липсата на достъп до подходящи медицински грижи, на които беше подложен в Китай Hu Jia, носител на наградата „Сахаров“ за 2008 г., като всички тези събития са се случили през обхванатия от доклада период; настоятелно призовава органите на Китай незабавно да изяснят положението на известния адвокат в областта на правата на човека г-н Gao Zhisheng, който изчезна на 4 февруари 2009 г., и да образуват напълно независимо и прозрачно разследване на неговото изчезване;

104.  Осъжда задържането и тормоза на защитниците на правата на човека на народа сахрави в контролираната от Мароко територия на Западна Сахара и призовава ООН да предвиди наблюдение на състоянието на правата на човека в мандата на мисията си за Западна Сахара (MINURSO);

105.  Отбелязва освобождаването на местни защитници на правата на човека в Куба; изразява дълбоко съжаление относно факта, че кубинското правителство отказва да признае упражняването на надзор над спазването на правата на човека като законна дейност, като отказва да даде правен статут на местните групи по правата на човека; отбелязва със загриженост, че задържането защитници на правата на човека в страната също представлява тежко нарушение на правата на човека; призовава кубинското правителство да не изпраща в изгнание политическите затворници, а да им дава свободата да напускат и да се завръщат в Куба, без да бъдат арестувани;

106.  Приветства решението на Нобеловия комитет за присъждане на Нобеловата награда за мир за 2010 г. на Liu Xiaobo за неговата дълга и мирна борба за основни права на човека и свободи в Китай; призовава правителството в Пекин незабавно и безусловно да освободи от задържане Liu Xiaobo и да отмени ограниченията, наложени на неговата съпруга Liu Xia;

107.  Изразява дълбоко безпокойство във връзка с това, че през 2008 и 2009 г. Иран е продължил да потиска независимите защитници на правата на човека и членове на гражданското общество, като тежките нарушения на правата на човека дори са се увеличили; осъжда неправомерното задържане, изтезанията и лишаването от свобода на защитници на правата на човека заради тяхната дейност, по обвинение в „действия срещу националната сигурност“; изразява съжаление във връзка с настоящата политика на правителството, насочена срещу преподавателите и академичната общност, която ограничава достъпа на учащите до висше образование, и осъжда преследването и лишаването от свобода на студенти активисти; изразява съжаление във връзка с вълненията след президентските избори на 12 юни 2009 г. и използваното от иранските органи насилие, което доведе до неправомерно задържане на най-малко 400 души, докладвано убийство на най-малко 40 души и масови съдебни процеси срещу лица, обвинени в престъпления срещу националната сигурност, малтретиране и изтезания, както и издаване на смъртни присъди;

Клаузи за правата на човека

108.  Подчертава значението и задължителността на клаузите за правата на човека и демокрацията, както и на ефективните механизми за уреждане на спорове в търговските споразумения, включително споразуменията в областта на рибарството, между ЕС и държави извън ЕС; въпреки това отново отправя искане тези клаузи да бъдат придружени от механизъм за прилагане, за да се гарантира прилагането им на практика; подчертава значението на това, да се наблюдава отблизо състоянието на правата на човека в държавите извън ЕС, които имат търговски отношения с него; подчертава, че това наблюдение и оценка следва да включват официални консултации с гражданското общество относно въздействието на тези споразумения; призовава за включване на ясен набор от критерии в областта на правата на човека в отделните търговски споразумения, за да се гарантира ясен стандарт и разбиране и от двете страни за това, кои ситуации и действия могат да доведат до задействането на такива клаузи за правата на човека;

109.  Потвърждава принципа на неделимостта на правата на човека и осъжда опитите за представяне на едно право или основание за дискриминация като по-маловажно от друго; призовава Комисията и Съвета да зачитат принципа на неделимостта при договарянето на клаузите за правата на човека с държави извън ЕС;

110.  Подчертава, че с оглед на изпълнението на своите международни ангажименти по отношение на правата на човека ЕС следва да включи системни клаузи, свързани с демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека, както и със социалните и екологичните стандарти, като отчита естеството на споразуменията и специфичната ситуация във всяка партньорска страна; счита, че тези клаузи следва да позволяват на Комисията поне да суспендира търговските предимства, включително произтичащите от споразумения за свободна търговия, ако са установени достатъчни доказателства за нарушаване на правата на човека – включително на трудовите права – по собствена инициатива или по искане, отправено от държава-членка или от Европейския парламент; счита, че при всички положения ЕС следва ясно да посочи подходящите санкции, които биха могли да бъдат наложени на държави извън ЕС, допускащи сериозни нарушения на правата на човека, и да ги прилага; още веднъж отправя призив към Комисията, Съвета, и по-специално към върховния представител/заместник-председател на Комисията, да приведат в изпълнение клаузите за правата на човека в действащите международни споразумения и да установят процедура за ефективно изпълнение на тези клаузи в духа на членове 8, 9 и 96 от Споразумението от Котону;

111.  Приветства използването на оценки на въздействието върху устойчивото развитие, но счита, че те следва да бъдат извършвани не само предварително, но и след като споразумението е влязло в сила, за да се гарантира непрекъсната оценка;

112.  Отбелязва функционирането на режима на Общата система за преференции (GSP+); счита обаче, че тази система, която предоставя на страните значителни търговски предимства за спазване на международните конвенции и стандарти в областта на правата на човека и трудовите права, трябва да се следи по-отблизо и прозрачно, включително чрез използване на подробни оценки на въздействието върху правата на човека, последователна и справедлива система от критерии и открити консултации при предоставяне на преференция и че търговски преференции трябва да се предоставят само на страни, които са ратифицирали и действително приложили ключови международни конвенции относно устойчивото развитие, правата на човека – по-специално детския труд – и доброто управление; призовава за засилено наблюдение на изпълнението съвместно с гражданското общество, професионалните съюзи и общностите, като се вземат под внимание както постиженията, така и неуспехите в развитието на правата на човека, включително социалните, икономическите, културните и свързаните с околната среда права; подчертава значението на непосредственото наблюдение на прилагането на Международния пакт за граждански и политически права от страна на Пакистан, който е поканен да участва в GSP+;

113.  Настоятелно призовава Комисията да внесе предложение за регламент за забрана на вноса в ЕС на стоки, произведени при използване на принудителен труд, и по-специално детски труд, и в нарушение на основните стандарти в областта на правата на човека; подчертава, че подобен регламент би позволил на ЕС да разглежда конкретни жалби;

114.  Приветства включването на клауза за правата на човека в споразумението за партньорство, подписано между ЕС и Индонезия, и в споразумението за стабилизиране и асоцииране с Албания, които влязоха в сила през обхванатия от доклада период и с които броят на страните, приели включването на тази клауза в споразумения с ЕС, надминава 120;

115.  Изразява съжаление относно незадоволителните последващи действия по отношение на клаузите за правата на човека, добавени към Споразумението от Котону, и настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията, Комисията, Съвета и държавите-членки да прилагат пълноценно тези клаузи, за да включват пространно проблеми в областта на правата на човека и насърчаването на правата на човека в двустранните и регионални диалози с държавите партньори от АКТБ;

Насърчаване на демокрацията и принципите на правовата държава във външните отношения

116.  Приветства заключенията на Съвета относно подкрепата на демокрацията във външните отношения на ЕС(17) и приемането на програма за действие на ЕС относно подкрепата на демокрацията във външните отношения на ЕС като средство за подобряване на нейната съгласуваност и ефективност;

117.  Настоятелно призовава Комисията да предприеме незабавно действия, посредством необходимите инициативи и финансови ангажименти, по отношение на доклада за правата на човека за 2007 г., в който Парламентът разглежда „ненасилието като най-подходящото средство за гарантиране ползването, утвърждаването, насърчаването и зачитането на основните човешки права“, като вярва, че „неговото насърчаване следва да представлява приоритетна цел за политиката на ЕС в областта на правата на човека и демокрацията“;

118.  Призовава Комисията да включи програмата за действие относно подкрепата на демокрацията в по-голяма степен в годишните програми за действие относно външните инструменти, по-специално относно Европейския инструмент за демокрация и права на човека както и в документите за регионалните стратегии и стратегиите за държавите, като по този начин винаги взема предвид специфичната за всяка страна ситуация и регионалната стратегия на ЕС;

119.  Отбелязва доклада на Амнести Интернешънъл за 2010 г., в който се посочва висящия втори съдебен процес срещу бившия шеф на петролното дружество YUKOS Михаил Ходорковски и неговия съдружник Платон Лебедев като представителен за несправедливите съдебни процеси в Русия; призовава Руската федерация да гарантира, че в съдебната система на страната се спазват основните норми за провеждане на справедлив съдебен процес и зачитане на правата на човека по време на съдебното производство срещу тези и всички други обвиняеми;

120.  Призовава руските съдебни органи да ускорят разследването на смъртта на руския адвокат Сергей Магнитски на 16 ноември 2009 г.; изразява съжаление, че този случай е отличен пример за сериозните слабости в съдебната система на страната; изразява безпокойство от положението, при което защитниците на правата на човека често са подложени на грубо отношение и съдебен процес, който не зачита Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация (като член 72 в делото срещу Олег Орлов от „Мемориал“ за клевета), а виновните за нападения срещу защитници на правата на човека, независими журналисти и адвокати и убийства на такива твърде често остават безнаказани; призовава Съвета, в отсъствието на стъпки в положителна посока от страна на руските органи, да сътрудничи и да разследва случая на Сергей Магнитски, да настоява руските органи да подведат извършителите под съдебна отговорност и да обмисли ЕС да наложи забрана за влизане на руски длъжностни лица, участвали в този случай, и да насърчава правоприлагащите агенции в ЕС да си сътрудничат с цел замразяването на банкови сметки и други активи на тези руски длъжностни лица във всички държави-членки на ЕС;

121.  Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да осигури действително превръщане на правата на човека и изграждането на демокрацията в „пътеводна нишка“ за всички области на външната политика; междувременно отбелязва със загриженост, че Съветът официално не е приел за сведение никакъв последващ доклад във връзка със заключенията на Съвета от ноември 2009 г. относно подкрепата на демокрацията във външните отношения на ЕС и програмата за действие относно подкрепата на демокрацията, което противоречи на предвиденото в споменатите заключения на Съвета;

Международно хуманитарно право

122.  Приветства заключенията на Съвета относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право, приети през декември 2009 г. – годината, в която се отбелязва 60-ата годишнина на Женевските конвенции;

123.  Отбелязва приемането през 2009 г. на актуализиран текст на насоките на ЕС относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право; призовава Съвета да интегрира по-ефективно спазването на насоките в областта на международното хуманитарно право с другите насоки на ЕС в областта на правата на човека и да подобри интегрирането на международното хуманитарно право в рамките на външните действия на ЕС;

124.  Приветства доклада на мисията за независимо международно разследване по конфликта в Грузия (IIFFMCG – CEIIG) (доклад „Tagliavini“), представен на 30 септември 2009 г., и подкрепя основните забележки и заключения в него съгласно международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека, по-специално необходимостта да се гарантира подвеждането под отговорност и обезщетението във връзка с всички извършени нарушения през август 2008 г., и очаква, че обстойната предварителна информация, предоставена от доклада, може да бъде използвана за съдебни производства на национално и международно равнище, за да може най-накрая да се гарантира подвеждането под отговорност за престъпленията, извършени по време на конфликта между Русия и Грузия през август 2008 г.;

125.  Изразява дълбоко съжаление във връзка с това, че по време на въоръжения конфликт между Русия и Грузия във връзка с Южна Осетия и Абхазия през август 2008 г. нарушенията на международното хуманитарно право доведоха до стотици жертви и десетки хиляди разселени лица; припомня, че до настоящия момент Русия е изпълнила само първата от шестте точки от споразумението с Грузия за прекратяване на огъня; изразява съжаление във връзка с умишленото разрушаване на етнически грузински села в Южна Осетия и Абхазия по време на конфликта и след него; подчертава, че до момента тези нарушения са останали безнаказани;

Свобода на религията и вярванията

126.  Подчертава, че свободата на религията и вярванията представлява, измежду всички права на човека, съществено и основно право, което трябва да бъде зачитано, и че условията, свързани със спазването на правата на човека, които се срещат в двустранните споразумения с държави извън ЕС, трябва да бъдат прилагани по-решително и ефективно;

127.  Приветства заключенията на Съвета относно свободата на религията и вярванията, приети през ноември 2009 г.; признава значението на свободата на религията и вярванията за самоличността както на вярващите, така и на нерелигиозните лица, като има предвид, че вярванията, независимо в каква форма, са изключително важна съставна част на личната и социална принадлежност; призовава Съвета и Комисията да приемат и прилагат практически мерки за борба срещу религиозната нетърпимост и дискриминация и да насърчават свободата на религията и вярванията по света в съответствие с гореспоменатите заключения; призовава Съвета и Комисията да включат в процеса ЕП, организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни;

128.  Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да интегрира свободата на религията и вярванията в политиката на ЕС в областта на правата на човека и да извърши задълбочена оценка на състоянието на свободата на религията и вярванията в годишния доклад на ЕС относно правата на човека;

129.  Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да увеличи броя на служителите, които работят по въпроси, свързани със зачитането на свободата на религията и вярванията във външната дейност, и да създаде специални структури, особено в контекста на създаването на Европейската служба за външна дейност; подкрепя определянето на въпросите относно зачитането на свободата на религията и вярванията по света като един от приоритетите на ЕСВД, като се вземат предвид тежките нарушения на тази свобода по света и явната необходимост от предоставяне на помощ за преследваните религиозни малцинства в много части на земното кълбо;

130.  Призовава Съвета и Комисията да вземат предвид религията и диалога с религиозните органи и организации, участващи в междуверски диалог, при предотвратяването и разрешаването на конфликти и помирението;

131.  Изразява дълбока загриженост във връзка с това, че във всички региони на света все още се дискриминират хора на религиозна и верска основа и че в много страни, като например Северна Корея, Иран, Саудитска Арабия, Сомалия, Малдивските острови, Афганистан, Йемен, Мавритания, Лаос, Узбекистан, Еритрея, Иран, Пакистан и Египет, продължават да се отричат човешките права на лицата, принадлежащи към обособени религиозни общности, включително религиозни малцинства; осъжда преследванията от страна на китайските органи на физически лица, които упражняват своята религия извън официално одобрените канали, включително християни, мюсюлмани, будисти и практикуващи Фалун Гонг; настоятелно призовава Китай да ратифицира Международния пакт за граждански и политически права, както е обещал; настоятелно призовава китайските органи да се въздържат от политика на потисничество в Тибет, която би могла да доведе накрая до унищожаването на тибетската религия и култура; осъжда иранските органи за преследването на лица, принадлежащи към религиозни малцинства, включително християни, бахаисти и мюсюлмани, които са приели друга религия или са се отказали от своята; настоятелно призовава иранските органи да закрилят религиозните малцинства в съответствие със своите задължения по Международния пакт за граждански и политически права; настоятелно призовава органите на Руската федерация да наложат мораториум върху прилагането на Закона за борба срещу екстремистка дейност от 2002 г., с които се злоупотребява широко с цел преследване на мирни групи на религиозни малцинства; изразява своята загриженост във връзка с положението на планинците – християнско малцинство, населяващо възвишенията в Централен Виетнам; припомня на виетнамските органи, че правата на малцинствата включват свободата да изповядват своята религия без всякакви ограничения, свободата на сдружаване и изразяване, правото на мирни събирания, равни права за притежаване и използване на земята и правото на пълноценно и ефективно участие в процеса на вземане на решения по въпроси, които ги засягат, в това число във връзка с проекти за икономическо развитие и повторно заселване;

132.  Настоятелно призовава ЕС да разработи инструментариум за придаване на приоритетно значение на правото на свобода на религията и вярванията в своята външна политика, да счита свободата на религията и вярванията за фундаментална, да включи контролен списък за необходимите свободи, свързани с правото на свобода на религията и вярванията, за да се оцени дали те се спазват, и да включи механизми за установяване на нарушения на свободата на религията и вярванията, за да се повиши нейното насърчаване в дейността на длъжностните лица, по-специално в Европейската служба за външна дейност, както и да включи организации на гражданското общество в изготвянето на инструментариума;

133.  Приветства трайната принципна позиция на ЕС във връзка с резолюциите на Общото събрание на ООН и Съвета на ООН по правата на човека относно борбата с оклеветяването на религии; приветства резолюцията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или вярвания, внесена от ЕС; насърчава ЕС да продължи своя стремеж към балансиран подход между свободата на изразяване и забраната на подбуждането към религиозна омраза; насърчава ЕС да започне конструктивен диалог с Организацията Ислямска конференция и други поддръжници на принципа на оклеветяване на религиите;

134.  Подчертава, че международното право в областта на правата на човека признава свободата на религията и вярванията независимо от статута на регистрация, така че регистрацията не следва да бъде задължително условие за изповядването на религия от страна на дадено лице; освен това посочва със загриженост, че в Азербайджан, Виетнам, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан религиозните групи са задължени да се регистрират пред правителството и да извършват дейност под ръководството на контролирани от правителството управителни съвети, които се намесват в тяхната религиозна автономия и ограничават тяхната дейност;

135.  Призовава Русия да наложи мораториум върху прилагането на Закона за борба срещу екстремистка дейност от 2002 г., тъй като той се използва и прилага неправомерно за ограничаване на религиозната свобода, за потискане и опити за забрана на религиозни групи, които не изповядват или извършват насилие; освен това отбелязва с дълбока загриженост, че 265 религиозни и верски организации се намират в черен списък на т. нар. екстремистки организации;

136.  В допълнение към това призовава настоятелно следните държави да преустановят ограниченията върху свободата на сдружаване и събиране на религиозни групи и да зачитат свободата на религията и вярванията: Саудитска Арабия, Египет, Еритрея, Иран, Сомалия, Йемен, Беларус, Северна Корея и Лаос;

137.  Подчертава пречките, които все още съществуват в някои части на света като Саудитска Арабия, Индонезия, Пакистан, Ирак, Сомалия и Судан, пред безпрепятственото изповядване на религиозни вярвания както на индивидуално, така и на колективно равнище, а също така и нарастващата нетърпимост срещу религиозни малцинства в държави с установени демократични традиции като Индия, и призовава Комисията да подчертава тези въпроси в контекста на съответните политически диалози;

138.  Решително осъжда всяко криминализиране или наказание за „отстъпничество“ във връзка със случаи на отстъпване от една и приемане на друга религия или от една религиозна деноминация (подгрупа) към друга, които все още се извършват в повечето държави в Близкия изток и Северна Африка; призовава институциите на ЕС да упражняват натиск върху тези държави, за да отхвърлят подобни практики, особено когато установеното наказание е смъртното наказание; изразява дълбока загриженост относно практиките на насилствено приемане на религия, все още съществуващи в държави като Саудитска Арабия и Египет, и изисква поемането на ясен ангажимент от страна на институциите на ЕС по отношение на борбата срещу подобни нарушения на правата на човека;

139.  Припомня, че в редица държави по света забраната, конфискацията и унищожаването както на местата за богослужение, така и на религиозните публикации, а също така и забраната за обучение на духовенството са все още нормални практики; настоятелно призовава институциите на ЕС, в своите контакти със съответните правителства, да се противопоставят на подобни нарушения и да насърчават тези държави, в които се прилагат закони за богохулство с цел преследване на членове на религиозни малцинства, да изменят или отменят тези разпоредби;

140.  Подчертава, че свободата на съвестта е основна ценност за ЕС, която включва свободата да се вярва или не и свободата да се практикува избраната религия;

Свобода на изразяване на мнение

141.  Изразява загриженост във връзка с това, че свободата на изразяване е подложена на нападки под различни нови форми, по-специално чрез използване на модерни технологии като интернет; отново заявява, че свободата на изразяване включва правото да се търсят, получават и съобщават идеи и информация чрез всяко едно средство;

142.  Признава, че новите технологии предоставят безпрецедентни възможности за участие в обществения живот, за изразяване на мнение, за получаване на достъп до информация относно правата на човека и за разпространяване на информация относно нарушения на правата на човека в останалата част на света; изразява загриженост във връзка с това, че държавите използват все по-сложни техники, като например технологии с двойна употреба, за цензуриране на информацията и за наблюдение на дейностите в интернет и че в редица страни има случаи на тормоз, преследване и дори задържане и лишаване от свобода на лица, използващи интернет, за да упражняват правото си на свобода на убеждение и на изразяване;

143.  Насърчава върховния представител/заместник-председател на Комисията да поеме водеща роля за приемане на позиция и разработване на конкретни политики за действия на ЕС като фактор от световно значение, когато става въпрос за свободата на интернет, като разглежда не само начини за преодоляване на заплахите за правата на човека чрез използването на нови технологии, но и като ги използва като средство за увеличаването на възможностите за защита и подпомагане на правата на човека;

144.  Настоятелно призовава страните, които ограничават достъпа до интернет, да вдигнат ограниченията върху свободния информационен поток; отбелязва, че според „Репортери без граници“ „списъкът с враговете на интернет“ включва следните държави, които широко прилагат цензура на интернет: Беларус, Виетнам, Египет, Иран, Китай, Куба, Мианмар/Бирма, Саудитска Арабия, Северна Корея, Сирия, Тунис, Туркменистан и Узбекистан;

145.  Настоятелно призовава Комисията да изготви списък на лицата,отговорни за сериозното нарушаване на правата на човека, например за случаи на изтезания, цензура, изнасилване и извънсъдебни екзекуции в Иран, особено след изборите през 2009 г., и да обмисли налагането на санкции под формата на замразяване на имуществото и забрана за пътуване;

146.  Подкрепя правото на изразяване и мирни събрания в Русия, гарантирано формално, но не и в действителност от член 31 на Конституцията на Русия; изразява солидарност с организаторите и участниците в Стратегия-31 – поредица от граждански протести в подкрепа на това право, започнали на 31 юли 2009 г. и провеждащи се на площад „Триумфальная“ в Москва на 31-во число на всеки месец с 31 дни; изразява съжаление, че, с изключение на последната демонстрация, която се проведе на 31 октомври 2010 г., досега органите са отказвали разрешение на всички демонстрации от страна на Стратегия-31 на основание запланувани за същото време други събития на площад „Триумфальная“; дълбоко е обезпокоен от факта, че на 31 декември 2009 г. руската полиция задържа, наред с множество други мирно протестиращи, председателя на Московската хелзинкска група Людмила Алексеева, получила наградата „Сахаров“ на Парламента едва няколко седмици по-рано; подкрепя призива на комисаря на Русия по правата на човека Владимир Лукин за започване на разследване относно грубите действия на полицията във връзка с протестите на 31 май 2010 г.;

147.  Изразява дълбока загриженост относно отсъствието на свобода на изразяване в Куба и Венецуела, строгия контрол върху новинарските медии, ограниченото и контролирано ползване на интернет и опитите за задушаване на инакомислието;

Правата на човека и борбата срещу тероризма

148.  Осъжда тероризма във всички негови форми; припомня, че в световен мащаб тероризмът е отговорен за смъртта на хиляди невинни цивилни лица и е разрушил живота на много семейства; счита, че когато става въпрос за терористични покушения, е абсолютно наложително да се говори преди всичко за правата на жертвите, а не за правата на извършителите; подчертава необходимостта терористите да бъдат подведени под съдебна отговорност;

149.  Отбелязва, че мерките за борба срещу тероризма са довели до нарушаване на основни права на човека в редица страни по света, като тук се включват прилагане на непропорционални мерки за наблюдение, незаконни задържания и използване на изтезания като средство за получаване на информация от заподозрени терористи; изразява загриженост, че някои държави използват борбата срещу тероризма като претекст за настъпление срещу етнически малцинства и местни защитници на правата на човека, и настоятелно призовава борбата срещу тероризма да не се използва като аргумент за ограничаването или забраната на законни и легитимни действия от страна на защитници на правата на човека; осъжда тези нарушения на правата на човека, подчертава позицията на ЕС, че борбата срещу тероризма трябва да се води при цялостно зачитане на основните права и на принципите на правовата държава, и е убеден, че в борбата срещу тероризма не следва да се прави компромис с гражданските свободи;

150.  Призовава Комисията и Съвета да се възползват от възможността, предоставена от двустранните политически диалози и от диалозите по правата на човека с държави извън ЕС, да припомнят, че правата на човека трябва да бъдат зачитани при борбата срещу тероризма и че е абсолютно недопустимо антитерористичната политика да бъде използвана като инструмент срещу защитници на правата на човека или политически противници; призовава по-конкретно върховния представител/заместник-председател на Комисията да осъди публично нарушенията на правата на човека в антитерористичните политики и операции;

151.  Призовава за по-голяма координация между работна група „Тероризъм“ (Международни аспекти) (COTER) и работна група „Права на човека“ (COHOM) по този въпрос, за да бъдат осъдени случаи на неправомерно използване на политиката за борба с тероризма срещу защитници на правата на човека чрез систематично предприемане на политически действия в съответствие с насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и чрез прилагане на същия подход в случаи на изтезания и малтретиране, свързани с борбата срещу тероризма, в съответствие с насоките на ЕС по отношение на изтезанията;

152.  Припомня решението на президента на САЩ Барак Обама за закриване на центъра за задържане в залива Гуантанамо през януари 2009 г.; изразява съжаление, че това решение все още не е осъществено докрай; припомня своята резолюция от 13 юни 2006 г. относно положението на затворниците в Гуантанамо, в която се настоява всеки затворник да бъде третиран в съответствие с международното хуманитарно право, и ако му бъде предявено обвинение, да бъде изправен пред съд в условията на справедлив и публичен процес; припомня съвместната декларация на ЕС и САЩ от 15 юни 2009 г. относно закриването на центъра за задържане в залива Гуантанамо и бъдещото сътрудничество в борбата с тероризма, която приветства решимостта на САЩ за премахване на тайните места за задържане; изисква от правителството на САЩ да изпълни изцяло ангажиментите си; призовава държавите-членки на ЕС да постигнат споразумение относно план за действие за оказване на помощ на САЩ за закриването на центъра за задържане в Гуантанамо, като бъде даден бежански статут на бившите задържани, срещу които не са били предявени обвинения за извършени престъпления и които не могат да бъдат репатрирани или преселени в САЩ; приветства конструктивната ангажираност на някои държави-членки на ЕС с усилия за подпомагане чрез приемане на определени бивши задържани от Гуантанамо и чрез настаняване на някои от хората, определени за освобождаване от центъра; при все това отбелязва, че до настоящия момент единствено следните държави-членки на ЕС – Германия, Ирландия, Словакия, Дания, Обединеното кралство, Испания, Португалия, Белгия, Франция, Унгария и Италия – са се съгласили да приемат задържани лица; изразява загриженост относно задържането от страна на САЩ на лица без съдебен процес, например във военновъздушната база Баграм в Афганистан;

153.  Отбелязва свикването по време на френското председателство на 16 септември 2008 г. на учредителната европейска среща на високо равнище, посветена на ромите, както и на втората такава среща, проведена по време на испанското председателство на 9 и 10 април 2010 г.; отбелязва с дълбока загриженост насилственото експулсиране на ромски общности в Европа и увеличаването на ксенофобската и изпълнена с омраза реторика по отношение на малцинствата и мигрантските общности; отново потвърждава призива на Европейския парламент държавите-членки да спазват изцяло своите задължения съгласно правото на ЕС; а в случай на неспазване от страна на държавите-членки призовава Европейската комисия да действа официално и решително във връзка с производствата за установяване на нарушение;

154.  Отбелязва, че след влизането в сила на Договора от Лисабон процедурата на съвместно вземане на решения се прилага за директиви и други законодателни актове, отнасящи се до борбата срещу тероризма и организираната престъпност, а международните споразумения по тези въпроси трябва да получават одобрението на Парламента; отбелязва, че тези промени ще представляват за Парламента допълнителен лост за постигане на подходящия баланс между сигурността и правата на човека; във връзка с това се ангажира да действа в съответствие с новите прерогативи, като последователно призовава за зачитане и насърчаване на правата на човека, гражданските и политическите свободи и демокрацията във всички отношения на ЕС с държави извън ЕС и регионални организации;

155.  Отново подчертава, че всяка държава-членка е задължена да оказва закрила на установими потенциални жертви, изложени на реален и непосредствен риск от терористични действия, и добавя, че всички държави-членки трябва да предприемат всички разумни мерки за задействане на процедури за предотвратяване на терористична дейност и за свеждане до минимум на страничното въздействие на дейностите, свързани с борбата срещу тероризма;

156.  Припомня рамковото решение на Съвета на ЕС от март 2001 г. относно жертвите на тероризма: неотложна помощ, постоянна помощ, разследване и наказателно преследване, ефективен достъп до законност и правосъдие, правораздаване, обезщетяване, закрила на частния и семейния живот на жертвите, защита на достойнството и сигурността на жертвите, информация за жертвите и конкретно обучение за лицата, оказващи помощ на жертви;

Диалози и консултации с държави извън ЕС по въпросите на правата на човека

157.  Изразява разочарование от липсата на напредък в редица диалози и консултации по въпросите на правата на човека; отбелязва факта, че участието на гражданското общество в тези диалози и консултации не се гарантира систематично и понякога подлежи на ограничения, наложени от страните извън ЕС; изразява загриженост, че дори когато случаите се оповестяват, правителствата не изпълняват своите задължения да докладват на ЕС относно отделни и структурни въпроси, повдигнати в рамките на диалога;

158.  Призовава за истинско участие от страна на ЕП в непрекъснатото оценяване на диалозите и консултациите по въпросите на правата на човека; изисква пълен достъп до документите за резултатите и до други съответни източници; очаква в резултат от оценяването да бъдат изработени ясни показатели, които да измерват въздействието на диалозите, и изрично определени препоръки, основани върху индивидуалния подход за всяка отделна държава, относно това, как да се подобрят тези резултати и да се избегнат повторни неуспехи на консултациите на ЕС по правата на човека;

159.  Призовава институциите на ЕС да гарантират прозрачност и съгласуваност помежду си по отношение на целите, ценностите и нагласите в тази област;

160.  Посочва, че е необходимо заключенията относно диалозите и консултациите по въпросите на правата на човека да се разглеждат на срещите на високо равнище на ЕС с неговите партньори;

161.  Счита, че по принцип диалозите и консултациите по въпросите на правата на човека трябва да се планират и провеждат прозрачно и че целите, поставени преди диалога, трябва да се оценяват непосредствено след това; призовава Съвета и Комисията да окажат натиск върху органите на държавите извън ЕС за широко участие на високо равнище от страна на министерствата в диалозите и консултациите;

162.  Призовава страните в процес на присъединяване към ЕС да повишат равнището на защита на правата на човека на своите територии в светлината на предвиденото в Хартата на основните права и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;

163.  Призовава Комисията и Съвета, по време на консултациите и диалозите по правата на човека с държави извън ЕС, да следят внимателно положението на етническите и религиозните малцинства и на честите нарушения на техните права;

164.  Приветства по-тясната координация и сътрудничество между Съединените американски щати и Европейския съюз по въпроси на правата на човека;

165.  Приветства започването на диалози по въпросите на правата на човека с всяка от държавите в Централна Азия – Таджикистан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Узбекистан – и провеждането на втори диалог с всяка от тях до ноември 2009 г.; освен това приветства първия семинар на гражданското общество по въпросите на правата на човека ЕС–Узбекистан през октомври 2008 г.; изразява съжаление във връзка с това, че диалозите по въпросите на правата на човека ЕС–Китай продължават да не водят до подобрения, що се отнася до конкретни нарушения на правата на човека в Китай; посочва, че въпреки някои поети от китайските органи стъпки в правилната посока (трудова реформа, преразглеждане от страна на Върховния народен съд на смъртните присъди) състоянието на правата на човека продължава да се влошава и се отличава с разширяване на социалното недоволство и затягане на контрола и репресиите срещу защитници на правата на човека, адвокати, блогъри и обществени активисти, както и с целенасочени политически действия за маргинализиране на жителите на Тибет и тяхната културна самоличност; изразява дълбока загриженост от липсата на напредък в диалога между Китай и Тибет; изразява дълбока загриженост от влошаването на състоянието на правата на човека на уйгурското малцинство в Китай, осъжда продължаващото дълго време потискане на уйгурското население в Източен Туркестан и изразява съжаление от факта, че китайските органи не зачитат гаранциите за свобода, включително свобода на изразяване, демонстрации, събиране, религия и личностна свобода, които се съдържат в конституцията на Китайската народна република; също така изразява съжаление във връзка с политиката на Китайската народна република на прехвърляне на населението, която има за цел асимилиране на културата на уйгурското население и раздробяване на неговото единство; изразява разочарование, че консултациите по въпросите на правата на човека ЕС–Русия не са довели до никакви съществени резултати; приветства започването през 2009 г. на диалози по въпросите на правата на човека с Индонезия и провеждането на първите срещи в рамките на диалога с Грузия и Армения; счита, че въпреки че тези диалози по правата на човека водят до благотворно съсредоточаване върху въпроси на правата на човека във външните отношения на ЕС, те не могат да се превърнат в самоцел и трябва да бъдат насочени към гарантиране на това, че се предприемат последващи действия по въпроси, повдигнати и разисквани по време на тези диалози; изразява съжаление във връзка с липсата на резултати от диалога с Индия по правата на човека и изразява разочарование, че въпросът за дискриминацията въз основа на кастова принадлежност не беше разискван по време на последния диалог по въпросите на правата на човека;

166.  Призовава за тясно съгласуване между държавите-членки на ЕС, Европейската комисия и Агенцията за основните права преди всяко провеждане на диалог по правата на човека между ЕС и държави извън ЕС; подчертава необходимостта ЕС да бъде в състояние да се справя с нарушения на правата на човека в самия Съюз, за да може да бъде считан за ориентир за правата на човека на световната сцена;

167.  Приветства първия диалог по въпросите на правата на човека ЕС–Беларус, проведен през юни 2009 г., но едновременно с това изразява съжаление, че състоянието на правата на човека в страната продължава да бъде катастрофално, с продължаващи ограничения на свободата на сдружаване, събиране и изразяване и с репресии срещу защитници на правата на човека и журналисти;

168.  Приветства усилията на мексиканското правителство в борбата срещу трафика на наркотици и организираната престъпност, както и внасянето в Конгреса на закон с цел реформиране на кодекса за военно правосъдие; подчертава, че стратегическото партньорство между ЕС и Мексико следва да бъде разглеждано като възможност за утвърждаване на правата на човека и демокрацията;

169.  Отбелязва, че през април 2009 г. парламентът на Корейската народнодемократична република (Северна Корея) преразгледа конституцията на страната и включи, наред с останалото, разпоредба за „спазването и защитата на правата на човека“ в Северна Корея; настоятелно призовава севернокорейските органи да предприемат конкретни и осезателни стъпки за подобряване на състоянието на правата на човека; във връзка с това призовава органите да допуснат инспекции от страна на независими международни експерти във всички видове центрове за задържане и да позволят на специални докладчици на ООН да посетят страната; подчертава, че при оценяването на състоянието на правата на човека в страната следва да се отчитат не само конституционните разпоредби, но преди всичко прилагането на конкретни мерки; призовава севернокорейските органи да отменят ограниченията по отношение на способността на международните служители да наблюдават разпределението на помощта и да гарантират, че международната помощ достига до нуждаещите се; настоятелно призовава ръководството на Северна Корея да са ангажира конструктивно с диалози по въпросите на правата на човека с ЕС;

170.  Продължава да бъде загрижен от факта, че диалогът с Иран по правата на човека е прекъснат от 2004 г. насам поради липса на сътрудничество от страна на Иран, и счита, че е настъпило време международната общественост да предприеме действия в подкрепа на иранското гражданско общество на този жизнено важен етап в историята на демократичното движение в страната; призовава иранските органи да възобновят този диалог с цел оказване на подкрепа за всички заинтересовани участници в гражданското общество, които са ангажирани с демокрацията, и за засилване – чрез мирни и ненасилствени средства – на съществуващите процеси, които могат да подхранват демократични, институционални и конституционни реформи, да гарантират устойчивия характер на тези реформи и да консолидират участието на всички ирански защитници на правата на човека и представители на гражданското общество в процесите на определяне на политики, като по този начин се засили тяхната роля в общия политически дискурс; призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да подкрепят и засилват тези процеси; изразява дълбока загриженост, че през 2008 и 2009 г. състоянието на правата на човека в Иран се е влошило и че са продължили ограниченията върху свободата на изразяване и събиране; в този контекст изразява дълбоко съжаление от потискането на журналисти, писатели, учени и активисти за правата на жените и за правата на човека; продължава да бъде загрижен относно потискането на етнически и религиозни малцинства в Иран;

171.  Отбелязва плашещите авторитарни тенденции в Камбоджа, характеризиращи се с продължаваща безнаказаност за нарушения на правата на човека и със стесняване на политическото пространство и свободата на изразяване за лица от опозиционните партии и други политически активисти; призовава Комисията да предприеме действия за повторно задействане на Парижкото споразумение за Камбоджа от 1991 г.;

Икономически, социални и културни права

172.  Признава, че на икономическите, социалните и културните права следва да се придава същото значение, както на гражданските и политическите права, като се има предвид всеобщият характер, неделимостта, взаимозависимостта и взаимосвързаността на всички права на човека, което беше потвърдено на състоялата се във Виена през 1993 г. световна конференция по правата на човека; настоятелно призовава страните по света да подпишат Факултативния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, открит за подписване на 24 септември 2009 г.;

173.  Подчертава, че правата на човека включват, наред с другото, правото на прехрана, на вода и санитарно-хигиенни условия, на образование, на подходящи жилищни условия, на земя, на достойна работа и на социална сигурност; тези права следва да бъдат предоставени като справедлив достъп до природни ресурси на устойчива основа, включително и за бъдещите поколения; признава, че в повечето случаи именно бедността и липсата на добро управление са основни фактори за неспазването на тези права; призовава ЕС да инвестира по-големи усилия в постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), тъй като са налице доказателства, че целите за 2015 г. далеч няма да бъдат изпълнени; в този контекст подчертава, че за осъществяването на ЦХР е от значение прилагането на политики, основани върху правата на човека;

174.  Признава значението на надзорната система на Международната организация на труда за защитата на правата в областите на търговията и заетостта, статистическите системи, политиките в сферата на социалната закрила и заетостта, както и здравословните и безопасни условия на труд;

175.  Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че дружествата, които се уреждат от националното или европейското право, зачитат правата на човека и здравните и екологичните стандарти, приложими за тях, когато се установяват или извършват дейност в държави извън ЕС, по-специално в развиващите се страни;

176.  Изисква от Комисията и от държавите-членки да изпълнят своите ангажименти за официална помощ за развитие (ОПР) към развиващите се страни с цел борба с глобалната икономическа и финансова криза и намаляване по такъв начин на нейните отрицателни последици върху състоянието на правата на човека по света; приветства 10-ата специална сесия на Съвета по правата на човека, озаглавена „Въздействието на световната икономическа и финансова криза върху всеобщото упражняване и ефективното ползване на правата на човека“, проведена на 20 февруари 2009 г.; призовава държавите-членки на ЕС да продължат да си сътрудничат с държави извън ЕС по въпроси на правата на човека в условията на криза и настоява, че липсата на средства не може да бъде оправдание за нарушения на правата на човека;

Програмите на Комисията за предоставяне на външна помощ и Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ)

177.  Приветства факта, че приоритетите на Парламента са били взети предвид в програмните документи на ЕИДПЧ за 2008 и 2009 г.;

178.  Подкрепя приноса на ЕИДПЧ, осъществяван главно чрез проекти на местни и международни организации на гражданското общество (90 % от приноса), както и от регионални и международни организации, работещи в тази област, като например Съвета на Европа, ОССЕ и Службата на Върховния комисар по правата на човека (10 % от приноса);

179.  Отбелязва , че през 2008–2009 г. средствата за проекти, свързани с правата на човека и демокрацията, възлязоха на повече от 235 млн. евро, което позволи да бъдат финансирани 900 проекта в над 100 държави, че бяха финансирани особено голям брой проекти в държави, попадащи в обхвата на европейската политика за съседство, докато държавите от АКТБ получиха най-голяма сума като цяло; отбелязва със загриженост дисбаланс в ущърб на проектите за подкрепа на демокрацията, различни от наблюдение на избори; счита, че финансирането по ЕИДПЧ следва да нарасне значително, така че да включва подходящо финансиране за Европейски фонд за демокрация за подпомагане на изграждането на капацитет в областта на правата на човека и насърчаване на демокрацията в обществата, които се нуждаят от това в най-висока степен;

180.  Подчертава като главна сила на ЕИДПЧ обстоятелството, че той не зависи от съгласието на правителството на приемащата страна и затова може да се насочва към политически чувствителни теми и новаторски подходи и да сътрудничи пряко с местни организации на гражданското общество, за които е необходимо да запазят независимостта си от публичните органи;

181.  Подчертава колко е важно ЕИДПЧ да се използва като начин за реагиране срещу заплахи за правата на човека и за предоставяне на по-голяма подкрепа на защитниците на правата на човека и на лица, чиито права на човека са били нарушени; подкрепя създаването на мрежа от 11 финансирани от ЕИДПЧ организации, която да се занимава конкретно със закрилата на защитниците на правата на човека и със своевременното реагиране при извънредни ситуации; насърчава разработването на конкретни стратегии за посрещане на потребностите на различни категории защитници на правата на човека, включително тези, защитаващи правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица, и тези, занимаващи се с разследване на нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право;

182.  Призовава Комисията да гарантира, че има съгласуваност между политическите приоритети на Съюза, сключените от него споразумения за партньорство и сътрудничество и подкрепяните от него проекти и програми, по-специално във връзка с планирането на двустранни договорености с държави извън ЕС;

183.  Припомня все още плашещото положение с правата на човека в Африка и изразява убеждението, че африканските държави са предприели значителни действия за насърчаване на принципите на правовата държава на континентално равнище с приемането на Африканската харта за правата на човека и народите (също позната като Хартата от Банджул), и поради това разглежда възможността за създаване на ad hoc бюджетен ред за подпомагане на дейността на Африканския съд по правата на човека и народите;

184.  Призовава служителите на Комисията да осъществяват редовни срещи в Брюксел с представители на гражданското общество, за да насърчат диалог с онези партньори, които наистина осъществяват проекти на място;

185.  Приветства разпределянето на средства за правата на човека чрез програми на географски принцип: прилагането на политиката на национално и регионално равнище се подкрепя от Европейския фонд за развитие (в страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн), Инструмента за сътрудничество за развитие (в Латинска Америка, Азия и Южна Африка) и Европейския инструмент за съседство и партньорство (в съседните на ЕС региони), както и от тематични инструменти като ЕИДПЧ, Инструмента за стабилност, Инструмента за сътрудничество за развитие и Финансовия инструмент за сътрудничество с индустриализирани и други страни и територии с висок доход (ИИС +);

Съдействие при провеждане на избори и наблюдение на избори

186.  Отбелязва със задоволство, че ЕС все по-често използва оказването на съдействие при провеждане на избори и наблюдението на избори за утвърждаване на демокрацията в държави извън ЕС, като по този начин укрепва зачитането на правата на човека, основните свободи и принципите на правовата държава, както и че качеството и независимостта на тези мисии са общопризнати;

187.  Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да наблюдава изпълнението на препоръките, съдържащи се в окончателните доклади на мисиите за наблюдение на избори на ЕС, и да гарантира последваща помощ, ако е необходимо, и редовно докладване на ЕП;

188.  Отново призовава за включването на избирателния процес, включително етапите преди и след изборите, в различните равнища на политически диалог със заинтересовани държави извън ЕС и за това, той да бъде придружен, където е подходящо, от специфични мерки с оглед гарантиране на съгласуваността на политиките на ЕС и утвърждаване на жизненоважната роля на правата на човека и демокрацията;

189.  Призовава за повишена бдителност по отношение на критериите за подбор на държавите, в които ще се оказва помощ при избори или ще се извършва наблюдение на избори, и за спазване на установените на международно равнище методи и правила, особено относно независимостта и ефективността на мисията;

190.  Приветства обема на финансирането, което достигна 50 млн. евро за 18-месечния период, разглеждан в настоящия доклад;

Използване на действията на Европейския парламент в областта на правата на човека

191.  Призовава Съвета и Комисията да използват пълноценно резолюциите и другите съобщения на Парламента и да предприемат съществени мерки в съответствие с желанията и загрижеността, изразени в тях, особено с оглед на спешните резолюции;

192.  Отново подчертава, че е необходимо да се даде по-голяма видимост на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта, присъждана ежегодно от ЕП; изразява съжаление от отсъствието на подходящи последващи действия за проверка на благосъстоянието на кандидатите и наградените, нито относно положението в техните страни; също така призовава Съвета и Комисията да дадат видимост на тази награда, като я включат, наред с другото, в годишния доклад относно правата на човека; призовава освен това Съвета и Комисията да поддържат връзка с кандидатите и носителите на наградата „Сахаров“, за да се гарантира непрекъснат диалог и наблюдение на състоянието на правата на човека в съответните държави и да се предоставя закрила на тези, които са преследвани жестоко;

193.  Припомня на делегациите на Парламента да включват систематично в дневния ред на междупарламентарните заседания дебати по въпросите на правата на човека, по време на делегации да организират посещения на проекти и институции за подобряване зачитането на правата на човека, както и срещи със защитници на правата на човека, за да им предоставят, по целесъобразност, възможност за международна изява и защита;

194.  Приветства създаването на мрежа на носителите на наградата „Сахаров“; настоятелно призовава да бъдат своевременно намерени необходимите средства за изпълнението на целите й и да се улесни комуникацията между Парламента и носителите на наградата „Сахаров“, като последните получат специален статут, който да им позволява да влизат в сградите на Парламента при облекчен режим;

o
o   o

195.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на страните кандидатки, на Организацията на обединените нации, на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, както и на правителствата на държавите и териториите, споменати в настоящата резолюция.

(1) Конвенцията на ООН против изтезанията; Конвенцията на ООН за правата на детето; Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените; Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; Международната конвенция на ООН за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване.
(2) ОВ С 379, 7.12.1998 г., стр. 265; ОВ С 262, 18.9.2001 г., стр. 262; ОВ C 293 E, 28.11.2002 г., стр. 88; ОВ C 271 E, 12.11.2003 г., стр. 576; ОВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 109; ОВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 33; ОВ C 15 E, 21.1.2010 г., стр. 86; ОВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 183; ОВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 198; ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 60; ОВ C 265 E, 30.9.2010 г., стр. 15; ОВ C 286 E, 22.10.2010 г., стр. 25.
(3) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3, ОВ С 303, 14.12.2007 г., стр. 1, ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 27.
(4) OВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 1.
(5) ОВ C 46 E, 24.2.2010 г., стр. 71.
(6) Приети текстове, P7_TA(2010)0036.
(7) ОВ C 250 E, 25.10.2007 г., стр. 91.
(8) ОВ C 74 E, 20.3.2008 г., стр. 775.
(9) Приети текстове, P7_TA(2010)0226.
(10) ОВ С 327, 23.12.2005 г., стр. 4.
(11) Документ на Съвета 11179/10.
(12) ОВ С 265, 30.9.2010 г., стр. 3.
(13) ОВ С 305, 11.11.2010 г., стр. 9.
(14) Приети текстове, P7_TA(2010)0443.
(15) От декември 2009 г. Австрия, Белгия, Германия, Испания, Италия, Обединеното кралство, Португалия, Словения, Унгария и Швеция са ратифицирали конвенцията и факултативния протокол; всички държави-членки са подписали конвенцията, но 15 държави-членки все още не са я ратифицирали (България, Гърция, Естония, Ирландия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Финландия, Франция); 19 държави-членки са подписали също така протокола, но 10 все още не са го ратифицирали (България, Кипър, Литва, Люксембург, Малта, Румъния, Словакия, Финландия, Франция, Чешката република).
(16) Приети текстове, P7_TA(2010)0236.
(17) Съвет по общи въпроси и външни отношения, 17 ноември 2009 г.

Правна информация - Политика за поверителност